Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1921_12_11 Стани и опаши се!

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 09 ноември 2014 - 03:30

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

 

Съдържание

Стани и опаши се!

 

„И рече му ангелътъ. Опаши се и обуй сандалитѣ си. И стори така. И казва му: Облѣчи дрехата си, и ела слѣдъ мене“.

 Дѣян. 12:8

 

   Въ моя умъ има една трудна задача, която сега разрѣшавамъ: защо християнитѣ не сѫ разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбиратъ, но защо, причинитѣ. Тази е една трудна задача, която спада къмъ висшата математика, къмъ областьта на нерационалнитѣ числа, т. е. съ обикновенитѣ математически правила не може да се рѣши. Такива задачи има въ всѣки животъ. Не само защо християнитѣ не сѫ разбрали Христовото учение, но питамъ: защо и вие не сте разбрали още смисъла на вашия животъ? И другъ важенъ въпросъ: защо досега хората не сѫ възприели Любовьта, за да я приложатъ въ нейната пълнота? Ето въпроси, съ които бѫдащата култура, бѫдещето човѣчество ще се занимаватъ. Тѣ сѫ сериозни задачи, задачи за най-умнитѣ и сериозни хора, за хора съ характеръ, хора съ умъ и съ воля. Ония, които искатъ да разрѣшатъ тия задачи, трѣбва да иматъ сила да контролиратъ своя умъ и да владатъ своето сърце. Умътъ имъ да бѫде на мѣстото си. Подъ думитѣ: „умътъ имъ да бѫде на мѣстото си“ разбирамъ съзнателно, не механически: въ това седи именно човѣшката еволюция: човѣкъ самъ да завлада своя умъ и своето сърце. И единствениятъ стремежъ сега на съврѣменнитѣ хора е, че тѣ искатъ да бѫдатъ богати, искатъ да бѫдатъ силни. Всички тия нѣща сѫ хубави, но това сѫ само резултати, външни нѣща, които се обуславятъ отъ една вѫтрѣшна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Слѣдователно, човѣкъ, който иска да завладѣе свѣта, който иска да забогатѣе, трѣбва прѣди всичко да завладѣе своя умъ и своето сърце. И неговиятъ умъ и сърцето му трѣбва да бѫдатъ въ пълно съгласие съ неговата душа.

 

  Сега, защо ние се отклоняваме отъ пѫтя? — Намѣсто човѣкъ да завладѣе своя умъ, той иска да завладѣе чуждитѣ умове; намѣсто да завладѣе своето сърце и да го контролира, той иска да завладѣе чуждитѣ сърца. Това е само единъ фактъ, азъ нѣма да го обяснявамъ. Защо? — Той е задача отъ висшата математика, състояща се отъ нерационални числа. Но сега, както виждате, снѣгътъ не позволява много да се впущаме за разрѣшаване на тия отвлѣчени въпроси. Азъ не искамъ да говоря много, днесъ ще се старая да бѫда кратъкъ, не искамъ да правя онази погрѣшка: единъ евангелски проповѣдникъ въ Америка много се молилъ — молитвата му продължавала два часа вънъ отъ бесѣдата. На едно вечерно събрание баща води сина си, едно малко дѣте на 12 год., иска да го направи набоженъ. Споредъ обичая на евангелската църква, тѣ колѣничили на двѣтѣ си колѣна. Слѣдъ 1/2 часъ дѣтето се уморило и казало: „Татко, ще свърши ли скоро?“ А този проповѣдникъ обичалъ да почва отъ Битието и постепенно да цитира всички стихове отъ Библията, и да свърши съ Откровението. „Синко, той е още въ пустинята, въ „Изходъ“ е, т. е. отъ тамъ цитира тия стихове. Та сега азъ ще бѫда внимателенъ да не цитирамъ всички тия факти.

           

   „И рече му ангелътъ: опаши се, обуй сандалитѣ си“. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да се опасва. Съ какво? —- „Обуй сандалитѣ си“, — да се обуе, съ какво? „Облѣчи дрехата си“, каква дреха?

           

   Сега, вие всички ще кажете: „Ние знаемъ какъ да се обличаме“. Приемамъ, тъй, външно, знаете какъ да се обличате, но вѫтрѣшно — още не сте изучили това искуство. „И ела слѣдъ мене“. Този ангелъ е носитель, служитель, на кого? Той не е служитель на старитѣ понятия и разбирания, които сѫ имали древнитѣ религиозни хора, па и сегашнитѣ хора. И на васъ казвамъ общо: често азъ въ моитѣ бесѣди турямъ пръста си тукъ и тамъ, да видя, далѝ тѣлото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвамъ:“Тия хора сѫ здрави“; ако ли нѣкой се обиди, казвамъ: „Този човѣкъ има рани“, и правя диагноза до видя, отъ какъвъ характеръ е тази рана — може ли да се лѣкува, или не. А сега можете ли да ми кажете, че нѣмате такива ранички? Все има нѣкой мозолъ на пръститѣ, нѣкоя малка раничка на грабнака, нѣкоя малка раничка подъ гушата, нѣкое възпаление въ носа, нѣкоя склероза въ очитѣ, перде има. И всички тия недѫзи се образуватъ само въ затворитѣ. Ние сега се намираме въ единъ голѣмъ затворъ. Сега съврѣменнитѣ хора говорятъ за култура, за свобода. Не, не, всички сте въ затвора между двама войници, отвънка ви пазятъ стражари. Но силата, най-великото въ свѣта, най силното въ свѣта, то е молитвата, не туй обикновено моление за спасение, а онова моление — когато хората се съединяватъ, за да избавятъ единъ братъ, да го измолятъ отъ затвора. И слизането на този ангелъ се дължи на тѣхната молитва. Може да кажете: „Не можемъ ли ние да направимъ сѫщото?“ — Можете, ако разбирате нерационалнитѣ числа.

           

   „И рече му ангелътъ: „Опаши се“. Този ангелъ говори сега: „Опаши се, стани!“ Ти спишъ, заспалъ си духомъ и не знаешъ, че на слѣдния день Иродъ ще те изведе, и твоята глава ще се отрѣже така, отъ дъното, като нѣкоя лукова глава.

           

   „Ставай!“ казва ангелътъ, „не спи!“ А сега изобщо васъ ви приспиватъ. Съ какво? Съ какво ви приспиватъ лѣкаритѣ, когато искатъ да направятъ нѣкоя операция? Налѝ тургатъ хлороформъ подъ носа, и, слѣдъ като стане болниятъ, усѣща болкитѣ. Не е усѣщалъ никаква болка, а всичкиятъ му въпросъ е: защо сѫ тия страдания? —Операция сѫ ви направили. И вие ме питате сега за причината на страданията. Приспалъ ви е и операция ви е направилъ нѣкой. Ако азъ ти турна хлороформъ подъ носа, и ти заспишъ, а послѣ направя операция на джоба ти и на касата ти; ти, като се събудишъ и видишъ, ще се хванешъ за главата — дойдоха страданията! Налѝ това е една майсторска операция? Ами, когато ви турнатъ хлороформъ подъ носа и ви упоятъ и взематъ вашата честь?.. въ широкъ смисълъ вземамъ думата. Днесъ въ цѣлия свѣтъ надали може да се намѣрятъ честни хора. Не казвамъ, че хората сѫ безчестни. Но далѝ може да намѣримъ хора съ честь, съ божествена честь? Азъ не разглеждамъ въпроса за обикновената честь. Когато казвамъ честенъ човѣкъ, разбирамъ: може ли да намѣримъ единъ артистъ — цигуларь, че, като свири, да кажемъ; ето ти единъ майсторъ, който свири безпогрѣшно и съ душа! Това е изкуство. За моя умъ честьта е едно велико изкуство на човѣшкия умъ. Да бѫдешь честенъ въ пълния смисълъ, това значи — да знаешъ какъ да свиришъ.

           

   „Стани!“ казва ангелътъ, „не спи!“ И какво говорятъ сегашнитѣ страдания? Не е ли този ангелъ, който побутва хората по ребрата: „Ставайте!“ казва той. Ама ще дойде нѣкой вѣстникъ, пише тамъ, че въ Вашингтонъ една конференция на народитѣ щѣла да възстанови нѣкакъвъ миръ. Турцитѣ казватъ: „Гелъ, кузумъ, гелъ!“ а българитѣ казватъ: „Трай, конйо, за зелена трѣва!“ Ние мязаме на ония впрегнати волове на нивата, дѣто селянинътъ имъ казва; „Ха, чуджумъ, орете, че, като изорете нивата, ще ви дадемъ изобилно слама, житото ще туримъ въ хамбара, а вие ще ядете слама прѣзъ зимата.“ И сега казватъ: „Миръ ще дойде, на васъ сламата.“

           

   Ангелътъ казва: „Стани, не спи!“ То е заспиване вѫтрѣ въ свѣта. „И рече му ангелътъ: опаши се, обуй сандалитѣ си! И стори така. И казва му: облѣчи дрехата си, и ела слѣдъ мене“. Туй е необходимо да направимъ. За да може да направите туй обличане, непрѣмѣнно трѣбва да се събуди въ васъ туй, висшето съзнание въ човѣка. Вие трѣбва да познаете ония права, които Богъ е вложилъ въ васъ: какви сили е вложилъ Богъ, какви способности; кога е тръгналъ човѣкъ отъ небето и кога трѣбва да се върне — той трѣбва да намѣри разписанието и да върви по това божествено разписание. Така трѣбва да прави въ свѣта всѣки разуменъ човѣкъ, който се е пробудилъ. Вие, съврѣменнитѣ хора, много се страхувате. Вие сте много страхливи, и васъ ви плашатъ не голѣмитѣ работи, плашатъ ви малкитѣ работи. За примѣръ, плаши ви фактътъ: „Ама, ако остана гладенъ, ако почна да ходя босъ?“ Тукъ прѣди години, прѣди 10 години, азъ имахъ една опитность въ София. Ще ви приведа единъ примѣръ за едно малко момиченце. Като фактъ, фактътъ е вѣренъ по съдържание и смисълъ, но не и по форма. Минавамъ единъ день къмъ Св. Краль, тамъ се продаватъ вѣстници. Надвечерь, отивамъ на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: „Г-не, нѣма ли да си купишъ „Миръ“? Гледамъ го босичко: „На драго сърце ще си купя“. Бръквамъ въ джоба си, нѣмахъ дребни пари, бръквамъ въ другия джобъ изваждамъ 5 лв., давамъ ѝ ги: „Нѣмамъ да ти повърна. — Вземи ги всичкитѣ. — Аа, не всичкитѣ, азъ съмъ рѣшила да изкарвамъ съ честенъ трудъ хлѣба си, не искамъ даромъ“. Рекохъ: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ. — Макаръ че си добъръ, ама зная такива „добри хора“ като тебе“. Питамъ я: „Какво ще правишъ? колко ти не достигатъ? — Единъ левъ“. Казвамъ ѝ да вървимъ, че може изъ пѫтя, като се разговаряме, нѣкои да купятъ вѣстници. Вървимъ и се разговаряме: „Ти гледашъ, че съмъ боса“, ми казва тя, — „Гледамъ те.“ — „Знаешъ ли, защо съмъ боса? Защото не съмъ добра; ако бѣхъ добра, щѣхъ да бѫда обута. И сега, като мине нѣкоя богата дама, облѣчена хубаво, казвамъ си: и ти щѣше като нея да бѫдешъ, но сега се научи боса да бѫдешъ. Единъ день гледамъ една дама съ единъ г-нъ седятъ въ една бирария и пиятъ и си говорятъ любезно; и казвамъ си: Хмъ, ще продавате и вие вѣстници като мене!“ И казва ми тя: „Сега се наказвамъ, нѣщо ми говори въ мене: не искай нищо даромъ“. Така вървѣхме отъ тукъ, отъ тамъ, и се разговаряхме съ това малко момиченце. Запитахъ я: „Не искашъ ли да идешъ на училище? — Искамъ, ако мога сама да си спечеля пари; но, ако не, не искамъ учение. Въ свѣта има много учени хора. Ако азъ мога съ своя трудъ..“ Казвамъ: „Ако азъ ти купя едни обуща? — Не, не: ще ме накарашъ да мисля, че си много лошъ човѣкъ; азъ така ви гледамъ добъръ човѣкъ, ама, който купува обуща на другитѣ хора, азъ имамъ особено мнѣние за него. Внимавай, и ти нѣкога като мене може да ходишъ босъ, ако давашъ даромъ тия пари и вземашъ обуща. — Ти си много добро момиченце. — Аа, не ме хвали, защото босъ ще ходишъ“, и ме гледа изпитателно. Казвамъ: ето едно благородно момиченце — съ характеръ. Минавамъ слѣдъ два дена, гледамъ, десетина момчета около нея, тя ги респектира, очакватъ нейното мѣродавно мнѣние. Казвамъ: ето едно цвѣте, което расте въ кальта. У него има единъ духъ вѫтрѣ, този ангелъ е заговорилъ на това момиченце „Стани!“ и то е станало, продава вѣстници, но си е турило за цѣль — даромъ никога да не взема! Боса прѣдпочита да ходи, само да си изкарва прѣхраната съ трудъ и честь. И казахъ ѝ: „Ще ми позволишъ ли нѣкой пѫтъ, азъ имамъ хора, на които говоря, да те прѣдставя на тѣхъ за примѣръ? — Аа, нѣма да го направишъ. — Ама азъ ще кажа само външната страна, вѫтрѣшната страна на въпроса нѣма да разправямъ. — Другото можешъ да имъ разправишъ, но името ми нѣма да казвашъ, защото много лошо ще мисля зарадъ тебе. Пъкъ и тия хора, които те слушатъ, нѣматъ нужда отъ мене“. Като напуснахъ това малко момиченце, казахъ: ето единъ примѣръ за подражание, единъ характеръ изработенъ, 21-годишно момиченце.

           

   Сега ангелътъ казва на Петра: „Стани!“— „Какво ще бѫде съ насъ!“ Вие не трѣбва да се боите. Самостоятелни трѣбва да бѫдете. Боси, но да знаете, защо сте боси; обути, но да знаете, защо сте обути; богати, но да знаете, защо сте богати; сиромаси, но да знаете, защо сте сиромаси. Ако сте учени, всѣко нѣщо, което е въ васъ, вие трѣбва да го разбирате. Само при една такава наука може да се уреди вашиятъ животъ. Вие мислите, че Господъ излива дарбитѣ току така. Не, не е така, дарбитѣ се даватъ даромъ само на способнитѣ. Дарбата — това е единъ инструментъ, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е въ рѫката на онзи великъ цигуларь. Той е достоенъ за такава цигулка, и най-хубавиятъ лѫкъ е пакъ въ рѫката на такъвъ цигуларь. Слѣдователно, когато Богъ раздава дарбитѣ, той прави много добрѣ своята смѣтка, и не си правете илюзия, че той може да ви надари съ нѣкоя голѣма дарба. Но той ще ви постави въ положението на това малко момиченце, и, като види самостоятелностьта на характера, тогава ще опрѣдѣли дарбата. Сега пъкъ вие ще кажете: „Господъ налѝ знае?“ Знаете ли, какво е знание? Знание се добива само съ животъ; ако живѣешъ въ свѣта безъ животъ, знание нѣма. И знанието, което има Богъ, се дължи на милиарди години, въ които Богъ е живѣлъ и е добилъ едно знание отъ опитъ. Той е опиталъ всичкитѣ нѣща, той знае всичкитѣ положения, които ги има въ свѣта. И ако нѣкой отъ васъ пита: „Не можемъ ли да знаемъ?“ — и вие можете да знаете, но само когато живѣете. Слѣдователно, знанието е резултатъ на съзнателния животъ. Въ всичкитѣ моменти, въ всичкитѣ положения да схващашъ и да казвашъ: това ми трѣбва. Въ всѣки единъ моментъ — и като учитель, като докторъ, като жена, каквато форма и да заемашъ, ако ти съзнавашъ това свое положение и се съобразявашъ съ ония основни закони, които сѫ вложени вѫтрѣ, ти ще придобиешъ онова знание. Въ какво седи любовьта? Срѣщнете нѣкой човѣкъ, обичате го, той ви привлича. Защо ви привлича този човѣкъ? Азъ ще ви попитамъ: защо ви привлича онази хубава морава, чистиятъ изворъ, хубавата мѣстность? Защо ви привлича? — Защото отговаря на всичкитѣ ваши стремежи и копнѣжи. Сега, нѣкой ще каже: „Той ви въодушевлява“. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да обичамъ“. Отъ колко категории е любовьта? Знаете ли, колко пермутации има тя? 35 милиона ли бѣха? Да, толкозъ е. Да обичашъ онзи, който е пъленъ съ любовь, това е едно; а да обичашъ онзи, който нѣма любовь въ себе си, който е въ пустиня, това сѫ двѣ противорѣчиви положения. Първото всѣки може да го направи, а второто малцина могатъ да го направятъ. Хиляди и милиони мѫже има, които биха се оженили за най-красивата мома, за най-богатата, — всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мѫже има въ свѣта, които биха се оженили за една жена, която е заразена отъ проказа? Колко отъ тѣхъ биха свързали своята сѫдба съ нея? Това сѫ единици. И ап. Павелъ казва: „Едвали ще се намѣри праведенъ да умре заради праведенъ“. А Христосъ умрѣ заради насъ, които сме грѣшници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! не се заблуждавай; стани, ти си свободенъ! Ще бѫдешъ свободенъ днесъ!“ А той мисли, че е въ сънь: я бѫде, я не. Става Петъръ, върви, мисли, че е сънь. Излиза на улицата, и, когато го напуща ангелътъ, казва: „Дѣйствително, спасенъ съмъ“. Та вие, съврѣменнитѣ хора, искате този ангелъ да ви изведе изъ затвора, да ви доведе до послѣдната улица и да ви каже; „Спасени сте, идете си“. А правовѣрнитѣ ще кажатъ: „Да се върна въ затвора, да стана мѫченикъ“. Господъ нѣма нужда вече отъ мѫченици! Когато онзи пияница го убиятъ като мѫченикъ, мѫченичество ли е това? Когато онзи убиецъ умре на вѫжето, това мѫченичество ли е? И когато мѫжътъ е убилъ жена си, или когато жена е отровила мѫжа си, мѫченичество ли е това? Свѣтътъ е пъленъ съ такива мѫченици. Намъ не ни трѣбватъ тѣ, намъ ни трѣбватъ хора, които да живѣятъ.

           

   „Стани!“ Какво бѣше първото? „Опаши се!“ Значи, вложи волята си. Съ какво се опасватъ хората? — Съ рѫцѣтѣ. Българитѣ често си тургатъ пояса, да се стегнатъ, защото тогава могатъ да ходятъ добрѣ. „Опаши се!“ Съ какво да се опашите? Какво казва Писанието — съ какво да се опаше!“ Азъ нѣма да ви кажа. Втория пѫть вие ми го кажете. „Обуй се!“ Съ какво? И най-послѣ: „Облѣчи се!“ Съ какво? Да се облѣчемъ въ Христа, да се облѣчемъ въ Любовьта. Когато въ вашия животъ любовьта стане една дреха, вие ще живѣете единъ най-хигиениченъ и цѣлесъобразенъ животъ, не една обикновена дреха, но, когато тази сила на любовьта, който е въ вашето тѣло, обгръща всѣка една ваша мисъль, всѣко едно ваше чувство и дѣйствие, тази божествена дреха проникне така въ васъ, въ вашитѣ клѣтчици, тогава ангелътъ ще каже: „Ела слѣдъ мене!“ Т. е. ти си човѣкъ достоенъ за свобода, ти не бива да седишъ повече въ този позоренъ затворъ, и Иродъ нѣма право да вземе твоята глава. Вие казвате: „Ще ни учатъ насъ, туй били причинитѣ, налѝ е писано тъй!“ Да ви освободя отъ едно заблуждение. Влизате въ кръчмата. Нѣмате никакъвъ дългъ. Казвате: „Иване, дай 1 к. вино“. Ето ви 1 к. „Още едно кило дай!“ И не плащате. Иванъ пише на черната дъска: „Стоянъ изпилъ едно кило вино“. Втория день пакъ: „Иване, дай 1 к. вино.“ Иванъ пакъ пише. Всѣки день писалъ Иванъ. Слѣдъ 10 — 15 год. всичкото имане на Стояна изчезне, и Иванъ изписалъ цѣлата черна дъска, а Стоянъ останалъ голакъ. И тогава? — „Сѫдбата е такава“, Не, Стоянъ тамъ е опрѣдѣлилъ своята сѫдба. Той накара Ивана да пише. И сега съврѣменнитѣ религиозни зора казватъ: „Господъ така писалъ“. Господъ така е писалъ, понеже вие пихте, а той писалъ. Но трѣбваше единъ горчивъ фактъ, за да ни събуди отъ това заблуждение. Единъ българинъ, слѣдъ като пропилъ всичкото си имане въ една кръчма, влиза въ кръчмата, нѣмалъ нито 5 пари въ джоба си, на тезгяха имало кошница съ череши! прострѣлъ той рѫката си да вземе една череша: „Чакай, какъ смѣешъ ти безъ позволение да вземешъ череши?“ му казалъ кръчмарьтъ. Стресналъ се Иванъ и си казалъ; „На този човѣкъ дадохъ цѣлото си имане, а той не ми дава нито една череша! Сбогомъ, разбрахъ сега“, излѣзналъ и си казалъ: отсега нататъкъ капка вино нѣма да влѣзе въ стомаха ми, ще се впрегна да работя и всичко, което съмъ изгубилъ, ще го повърна. На слѣдния день минава той покрай кръчмата, кръчмарьтъ му казалъ; „Иване, ела. — Разбрахъ, черешитѣ ще ги ямъ азъ, нѣма да ги ядешъ само ти“. Тия череши въ кошницата, тѣ сѫ за всинца ни.

           

   „Стани!“ казва ангелътъ, „излѣзъ отъ тоя затворъ.“ Ще кажете; „Условията сѫ такива, бѣднотия...“ — Ти не си роденъ да бѫдешъ бѣденъ, ти не си роденъ да бѫдешъ грѣшенъ, да бѫдешъ човѣкъ безъ характеръ; нито да бѫдешъ евангелистъ, нито православенъ. Ти си роденъ да бѫдешъ синъ Божи, ти си роденъ да бѫдешъ човѣкъ свободенъ, а не Иродъ да вземе главата ти. Стани! Обуй си краката съ добродѣтельта, свободенъ бѫди, мисли като човѣкъ, никой не може да вземе главата ти. А сега казвате: „Чакай да видимъ, далѝ това е съобразно съ Библията?“ Онѣзи, които написаха Библията, не бѣха като днешнитѣ хора, тѣ написаха Библията съ своята кръвь. Всичкитѣ сѫ били мѫченици. И Христосъ, който даде Новия Завѣтъ, мѫченикъ е билъ, написа го съ кръвьта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано съ кръвьта му. Прѣди години, като казвахъ: българското духовенство има ли кръвьта на Христа? разбирахъ: туй учение на Христа иматъ ли го владицитѣ и свещеницитѣ въ умоветѣ си? Азъ казвамъ: не съмъ християнинъ, вие сте християни, изпитвамъ ви сега. Изпълнили ли сте учението на Христа? Азъ съмъ комисия тукъ въ свѣта и ще дамъ такъвъ единъ докладъ, какъвто никой не е давалъ, и, като го дамъ, земята ще се обърне съ главата надолу! Нѣма да си поплюя: ако трѣбва и главитѣ на всички хора да хвръкнатъ, ще го дамъ! И на земята не трѣбва да има прѣстѫпници, а хора свободни. Ще каже нѣкой: „Грѣхъ нѣма“. Има грѣхъ; има прѣстѫпления въ свѣта. „Ама при Бога...“ При Бога въпросътъ е другъ. Тукъ на земята какъ е? Роденъ съмъ азъ да грѣша ли, или да водя чистъ животъ? Ще каже нѣкой: „Ама условията сѫ такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „сѫдба“ е това.“ Не, не е това сѫдба, а е заблуждение. Ти пиешъ, а тамъ Иванъ пише на дъската, и казватъ послѣ: „Ее, сѫдба е това.“ Не е това сѫдба. азъ мога да обясня причинитѣ, но съжалявамъ краката на тия, външнитѣ. Не, не, азъ съмъ рѣшилъ кратко да говоря, азъ се поставямъ на това мѣсто, на онова, босото, момиченце, то ще каже: „Този проповѣдникъ скоро да свършва.“ Малко, та сладко. Не бивайте роби на грѣха. Трѣбва да бѫдете всички самостоятелни. Има нѣкои, които мислятъ, че сѫ самостоятелни; не сѫ самостоятелни. Ако ти отивашъ отъ една църква въ друга, не си свободенъ; ако ти отивашъ отъ една държава въ друга, не си свободенъ. Ти въ своя умъ трѣбва да бѫдешъ свободенъ, та, при каквито условия и да живѣешъ, да можешъ да се справяшъ съ мѫчнотиитѣ на този животъ. Това е велика наука! А сега жената очаква мѫжъ ангелъ. Ами този идеаленъ мѫжъ за глупавата ли жена ще се ожени? И идеалната мома за глупавъ ли мѫжъ ще се омѫжи? Трѣбва кукувица да ѝ е изпила ума. Глупавъ за глупавъ се жени, и уменъ за уменъ се жени. Тъй е. И сега казватъ: „Каквото Господъ е опрѣдѣлилъ“. Господъ е опрѣдѣлилъ уменъ съ уменъ, глупавъ съ глупавъ, праведенъ съ праведенъ и грѣшникъ съ грѣшникъ Тъй седи въпросътъ. Праведенъ и грѣшенъ не може да се оженятъ. Нѣкой ще каже: „Такива има“ Съвпрегнати може да бѫдатъ, въ нѣкоя яма може да влѣзнатъ и вълци и овци, ама то е едно изключение. То не е единъ фактъ въ природата. Тамъ овцитѣ сѫ отдѣлно, вълцитѣ сѫщо. Всѣко нѣщо е отдѣлно въ свѣта.

           

   „Стани!“ казва ангелътъ. И днесъ той казва: „Станете!“ И азъ искамъ да ви извадя изъ този затворъ. Сега вие сте като Петъръ, разтривате си очитѣ: „Далѝ е това вѣрно, далѝ този човѣкъ говори истината, или ни заблуждава“? И тъй, като излѣзнемъ на улицата, и азъ изчезна, тогава ще познаете. И когато азъ си замина отъ България, тогава българитѣ ще познаятъ. И втори пѫть нѣма да дойда вече! 10 милиона свѣщи да ми запалите, нѣма да дойда. Нѣма да дойда! Разбирате ли? Свѣщи не ми трѣбватъ. Искамъ човѣшкитѣ сърца да бѫдатъ запалени. Любовь искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърца да се любятъ, хора, редъ и законность въ всѣки единъ домъ, въ всѣко училище, — това се иска днесъ въ свѣта. Това е законътъ на еволюцията. Нека всички свещеници съблѣкатъ своитѣ одежди и да посѣщаватъ бѣднитѣ. Невидимиятъ свѣтъ е ситъ отъ тѣзи молитви. А сега казватъ: „Господъ е благъ, милостивъ.“ Кой не знае това? Ти, братко, справедливъ ли си като Господа? А сега обръщатъ псалмитѣ: бѫра, бѫра, бѫра... Отъ двѣ хиляди години насамъ тия псалми се четатъ, а Давидъ какъ се е криелъ, той не ги е челъ, както ги чете духовенството днесъ. Единъ день българитѣ ще познаятъ, че азъ съмъ имъ билъ единъ голѣмъ приятель. Но, когато азъ си замина, не искамъ никакви паметници, и, ако ми направятъ такива, ще ги разруша. Любовь иска Богъ, да се обичатъ всички, като братя и сестри, това сѫ паметницитѣ на бѫдещето. Въ главата на всѣки свещеникъ, на всѣки проповѣдникъ, учитель, майка, това трѣбва да се втълпи: братство и сестринство трѣбва въ свѣта! и тогава ние ще влѣзнемъ въ една нова философия — въ нерационалнитѣ числа на висшата математика. Мога да ви разправямъ, но трѣбва да бѫдете здрави, за да ви разправямъ. Има велика наука.

           

   „Стани“! казва този ангелъ. Сега, разбира се, и безъ азъ да го кажа, той пакъ ще дойде, но казвамъ: моитѣ думи сѫ Божии думи, тѣ не сѫ мои думи. Какво Господъ мисли да направи въ бѫдеще, тѣ ще познаятъ. „Стани“! казва ангелътъ, „изпълнявай волята Божия!“ А този Богъ на Любовьта иска отъ всинца ни единъ законъ, той го е вложилъ въ насъ. Какъвъ е този законъ?

           

   Ще ви дамъ едно малко изяснение. Единъ примѣръ отъ XIX в., изъ съврѣменната култура. Да видимъ, какъ ще си го обясните. Това се е случило въ Франция, изваждамъ го отъ единъ неиздаденъ романъ, писалъ го нѣкой авторъ, безъ да го издаде. Нѣкой си графъ Морели ималъ млада дъщеря, на име Елисавета, била е на около 21 — 22 г., много интелигентна, съ характеръ, съ силна воля, красива извънмѣрно. Единъ виденъ поетъ и виденъ музикантъ, почти виртуозъ, единъ день, когато той вървѣлъ по пѫтя, срѣщналъ я и се влюбилъ лудо въ нея, но, понеже билъ много чувствителенъ, търсилъ начинъ, по който да се запознае съ нея. По цѣли нощи е прѣкарвалъ, мислилъ, мислилъ за начина, по който да може да се запознае съ нея. Дохажда му една свѣтла идея и написва на една бѣлѣжка тъй: „Мѫчно е да се живѣе безъ идеалъ“. Турилъ това въ единъ пликъ, той изучилъ нейнитѣ нрави, кѫдѣ ходила тя, и единъ день се приближилъ, турилъ въ джоба ѝ писмото, безъ тя да усѣти нѣщо, Вечерьта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мѫчно е да се живѣе безъ идеалъ“. Какво е туй: „Мѫчно е да се живѣе безъ идеалъ?“ — „Разбира се, види се, нѣкоя моя приятелка е писала това.“ Слѣдъ двѣ седмици той пакъ турилъ друго писъмце въ джоба ѝ, пише тъй: „Но, ако тази душа е назърнала своя идеалъ надалече, какво трѣбва да прави?“ Вечерьта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е назърнала, какво трѣбва да се прави?“ Слѣдъ единъ мѣсецъ той пакъ написалъ друго писъмце, и пакъ го турилъ въ джоба ѝ: „Ако този идеалъ е толкова високъ като слънцето, начинътъ за постигането му“. Четвъртия пѫть писалъ: „Крила трѣбватъ, но врѣме трѣбва, за да израстнатъ“. „Какво ли пише пакъ?“ — казала си тя — „крила ли трѣбватъ? Щомъ нѣмашъ идеалъ, търси го.“ Но, когато той искалъ да тури петото писмо, тя имала въ джоба си единъ чекъ отъ 10,000 франка, отива да си купува една дреха. Турилъ той петото писмо, вѫтрѣ писалъ тъй: „Нѣма сила като Любовьта“. Като бръкналъ, той извадилъ гюздана, но съ благородна мисъль, като съобщи въ вѣстницитѣ, че се е изгубилъ, той да иде да ѝ го прѣдаде, и тъй да се запознае съ нея. Но въ този моментъ единъ полицай го пипва, обръща се тази мома и казва: „Г-не, Вие сте роденъ за нѣщо по-благородно, Вие сте талантливъ, съ такива работи на трѣбва да се занимавате.“ И, като го погледнала, той забравилъ всичко, така се смутилъ, видѣлъ голѣмата си погрѣшка и не знаелъ, какво да каже. „Г-це, какво казвате?“ — „Оставете го, господинътъ не е направилъ нищо лошо“, но тя го изгледала тъй сериозно, и забѣлѣзала въ очитѣ му само една сълза. Тия двама хора разбраха ли се? Съ какви впечатлѣния остана тя отъ него? Че е единъ обикновенъ апашъ, налѝ? Сега вие, съврѣменнитѣ християни, мязате на този музикантъ и пращате такива любовни писъмца на Христа и търсите начинъ да се запознаете съ него. Евангелиститѣ по единъ начинъ, свободната църква, православнитѣ, будиститѣ, окултиститѣ, теософитѣ, все ни показватъ пѫтища, много хубави пѫтища.

           

   Този музикантъ бѣше писалъ: „Мѫчно е да се живѣе безъ идеалъ“, но идеалътъ е нѣщо вѫтрѣшно. И той рѣшилъ да се накаже; снелъ хубавитѣ си дрехи, облича работнически, съдрани дрехи, хвърлилъ си обувкитѣ и босъ се рѣшилъ да иде да служи по нѣкой начинъ въ дома на този графъ Морели, който ималъ грамадно имѣние. Най-послѣ се домогналъ той, като единъ простъ, одърпанъ работникъ да работи въ градината на графъ Морели. И правѣлъ отлично впечатлѣние на графа съ своята скромность. И казалъ: „Никога не съмъ ималъ такива слуги като тоя.“ Ама защо е слугувалъ тоя слуга? — За дъщерята на графъ Морели: „Мѫчно е да се живѣе безъ идеалъ.“ Право е. Постигнете своя идеалъ! И казва: „Ако човѣкъ е назърналъ своя идеалъ, какво трѣбва да прави?“ „Ама далечъ е.“ — Върви къмъ идеала си! Какъ? — Както тоя музикантъ съ боси крака, както това момиченце въ София съ боси крака. Не очаквай да бѫдешъ нито професоръ, нито видно лице, тѣ сѫ второстепенни работи. Гледай, човѣкъ да бѫдешъ, обичанъ отъ Бога, и ти да го обичашъ, да познавашъ всички твои братя и сестри, да ги обичашъ и да бѫдешъ готовъ да се жертвувашъ за тѣхъ. Вие ще кажете: „Ние въ това отношение сме герои.“ Азъ се радвамъ, не казвамъ, че не сте, —отлични герои сте. Остава второто нѣщо. Досега много писма сте турили въ джоба на Христа, сега остава да хвърлите вашитѣ дрехи и обуща и да работите боси въ градината на графъ Морели. Тази градина е бѫдащиятъ свѣтъ, бѫдащата култура, въ която съ боси крака — съ абсолютна чистота трѣбва да работите за новата култура, и да съградимъ свѣта върху новитѣ основи. Не да говорите: „братство и равенство,“ а затвори да има; „да се любимъ,“ а да се убивате. Говоря за всички хора. Върху това ще почива бѫдещето щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашиятъ учитель...“ То е единъ законъ. Азъ съмъ принуденъ да чукамъ, турилъ съмъ ви въ мѫтилката, искамъ масло да извадя. Казва нѣкой: „Защо чукашъ?“ — Масло да извадя искамъ, всичкото масло, което има въ васъ, искамъ да го извадя, вие сте се вкиселили, и сега, като ви очукамъ, маслото ще продамъ, а паритѣ ще турна въ банката и ще ви кажа: „отъ вашето масло имате толкова пари, вземете паритѣ си. Та вие сте хора недоволни — кисело млѣко сте. А въ Парижъ казватъ: киселото млѣко продължава живота. Дѣйствително, киселото млѣко продължава живота, но, ако прѣкисне — разваля го. Докато вие чувствувате глада като единъ потикъ, той гради; но, ако се обърне въ единъ формаленъ гладъ, той разрушава. Всѣко нѣщо е вѣрно до извѣстна степень, а невѣрно въ друго отношение.

           

   Примѣрътъ съ това малко момиченце въ София, единъ примѣръ отъ толкова години ми е обърналъ вниманието. Бихъ желалъ всички софиянци да бѫдатъ като това момиченце, бихъ желалъ всички министри, владици, свещеници, професори, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичкитѣ ви дѣца да бѫдатъ като това момиченце. Много нѣща сѫ изчезнали, сѫ се изтрили отъ моята паметъ, но образътъ на това момиченце седи и ще седи, азъ ще го нося въ моя умъ, като едно скѫпо възпоминание. Разбирате ли? Всѣка една негова дума се е запечатила въ паметьта ми, нѣма раздвояване: „Не, не, г-не“. Тъй е. Единъ моралъ има въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и самостоятеленъ, съ трудъ и потъ да изкарва прѣхраната си. И тъй казва Господъ — съ потъ на чело, и затова изпѫди Адама и Ева да се научатъ да работятъ, и ние всички сме изпѫдени да работимъ, да създадемъ единъ великолѣпенъ умъ, едно великолѣпно сърце и да се върнемъ въ духовния свѣтъ забогатѣли.

           

   И този ангелъ казва на Петра: „Стани!“ Сега вие седите въ затвора и сънувате, нѣкой сънува, че е богатъ — чете паритѣ си. Нѣкой мисли вѫтрѣ въ затвора, че се жени; нѣкой мисли въ този затворъ, че е много ученъ. Какво ли не мислятъ хората, но, като се събудятъ, ще видятъ, че сѫ въ затвора вѫтрѣ. Дѣ е свободата?

           

   Любовьта не заробва! И, когато нѣкой ми каже, че горѣло сърцето му, отъ любовь станалъ разсѣянъ, казвамъ: това не е любовь. Любовьта не прави разсѣяни хората. Сърцето гори, но този огънь е толкова благъ, тихъ, приятенъ, въ този огънь се развиватъ най-великитѣ мисли. Той разтваря — да се разбере смисълътъ на природата, той разтваря — да познаемъ сърцата на хората. За да се разтворятъ тѣзи сърца, нашиятъ животъ трѣбва да се слѣе съ тѣхния животъ. Сливане трѣбва да има въ свѣта. Бистрата водица азъ я тургамъ въ гърлото, ама пѣсъка никога нѣма да турна. Слѣдователно, Любовьта е еликсиръ, влиза и носи животъ. Сега нѣкой пѫть, като ви говоря, вие се въодушевлявате и казвате: „Като се върнемъ, този въпросъ ние ще го разрѣшимъ“. Толкова години азъ правя своитѣ опити, все го рѣшавате и рѣшавате и не сте го рѣшили. Разбиране трѣбва да има. Вие казвате: „Нашиятъ учитель знае“. А вие знаете ли? Утрѣ ще ви кажатъ: „Вашиятъ учитель е глупавъ“, но и вие сте глупави тогава. Самостоятелно трѣбва да сѫдите. Глупавото е глупаво, умното е умно. Умниятъ човѣкъ не може да бѫде глупавъ, той не може да играе двѣ роли; и глупавиятъ човѣкъ не може да бѫде уменъ, защото у него нѣма ония материали, съ които той да може да трансформирва своитѣ мисли. Глупавъ човѣкъ е онзи, който нѣма материалъ да работи. Петъръ бѣше единъ краенъ консерваторъ, трѣбваше да го турнатъ въ този затворъ, и, слѣдъ като излѣзе отъ този затворъ, още не можеше да се освободи отъ старитѣ си вѣрвания, отъ тоя националенъ духъ.

           

   Ние имаме едно отечество, единъ великъ Баща въ свѣта, ние сме забравили неговото име, и сега минаваме за християни. За християнитѣ трѣбва една друга философия. Двѣ хиляди години християнитѣ не можаха да приложатъ Христовото учение, тѣ не го приложиха; затова въ свѣта ще дойдатъ най-проститѣ хора, тѣ ще го приложатъ. Туй е рѣшение, сега какво ще кажете? Вие, женитѣ, — тѣ сѫ проститѣ — вие ще го приложите. Най проститѣ хора сѫ женитѣ. Изобщо за жената казватъ прѣзрително: жената била крава. Да, казвамъ, съ тия крави, съ тѣхното млѣко вие се хранѣхте, и ще благодарите на тия крави вие, мѫжетѣ, на васъ казвамъ. Сега на женитѣ, на васъ казвамъ: станете! и изъ затворитѣ навънка! Сега, ако се ожените въ затвора, затворничета ще имате. Азъ бихъ ви привелъ редъ примѣри за ония роби въ врѣме на междуособнитѣ граждански войни, между сѣвернитѣ и южнитѣ щати на Америка. Негритѣ сѫ раждали дѣца, но тѣхнитѣ дѣца се продаваха. И цѣла Америка се бѣ раздѣлила на двѣ партии: еднитъ воюваха за свободата на негритѣ, а другитѣ — противъ: еднитѣ доказваха, че робството било съгласно съ Библията, а другитѣ доказваха свободата на човѣка — пакъ съгласно съ Библията. И сега тия учени пакъ доказватъ, че всѣко ново учение било отъ дявола, а старото учение не било отъ дявола. Ако новото учение е отъ дявола, тогава и старото учение е отъ дявола; ако ли новото учение е отъ Бога, тогава и старото учение е отъ Бога. И, ако туй учение не сме го приложили, не е кривъ Господъ, а ние сме криви.

           

   И тъй, тогава ще дойде тази велика философия. Обединение трѣбва въ училищата, въ, университета, да започнемъ новия животъ, широкия животъ, дѣто всички хора ще бѫдатъ свободни да мислятъ. Нека има редъ и порядъкъ и законность навсѣкѫдѣ. И Писанието казва. „Въ Христа нѣма ни елинъ ни юдеинъ, ни робъ ни скитъ“, а всички сѫ свободни, въ всички прониква единъ духъ. Ние живѣемъ по единъ великъ законъ на Любовьта. Слѣдователно, всички наши мисли, чувства, дѣйствия трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени. Ние не поддържаме робство, не поддържаме умоветѣ ни да бѫдатъ ограничени. Господъ другояче е направилъ, Господъ е казалъ: „Свобода за всички мои дѣца на земята! Идете, кажете имъ — тия дѣца да излѣзатъ вече изъ затворитѣ си. Свобода! Идете кажете на тия дѣца да не вѣрватъ на всички ония, които казватъ, че тъй съмъ писалъ, — тѣ сѫ го измислили! Всичкитѣ имъ събори, всичкитѣ имъ книги, това сѫ тѣхни“.

           

   Моето учение е учение на Любовь, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, въ която всѣки зачита правата на другитѣ. И най-голѣмитѣ сѫ готови да бѫдатъ слуги на малкитѣ и слабитѣ. Това е то божественото учение, това е казалъ Христосъ, и това ще говори Христосъ, който иде сега отгорѣ. Какъ иде Христосъ? Хайде да не ви говоря, какъ иде, това нѣма да ви кажа. Той ще дойде, и ще го видите, не е далече врѣмето. Сега, довечера, като се върнете, вашиятъ ангелъ ще похлопа и ще ви каже: „Стани!“ Ще похлопа, ще видите, и ще каже: „Опаши се!“ Послѣ ще каже: „Обуй се и облѣчи се!“ Довечера този въпросъ ще го рѣшите. Довечера, или никога вече! Това е то великиятъ законъ на Бѣлото Братство въ свѣта! Сега ще кажете: „Чакай да видимъ, какво ли ще видимъ ние“. Какво ще видите? Слѣдъ като се събудите, и ангелътъ си замине, ще кажете: „Дѣйствително, извънъ затвора сме!“ Това ще знаете. Ще знаете, че сте свободни. Ако дойде ангелътъ довечера и вие почувствате, че оковитѣ падатъ, умътъ е свободенъ, сърцето е свободно, вие сте извънъ затвора. Доста сте се занимавали съ партии, такива религиозни, онакива, на особено мнѣние. Свобдни сте! Вие само лежите въ затвора. Станете!

           

   Сега казва нѣкой, че хипнотизирвамъ хората. Ако азъ турна пастърма въ капана, кой хипнотизирва? Мишката обикаля наоколо и си казва: „Какъ ме гледа и ме чака“, и почне да смѣта по нерационалнитѣ числа: „Като влѣзна вѫтрѣ и взема тази пастърмица, ще се осигуря“. Ще се осигуришъ въ капана много хубаво. Не вѣрвайте, никой не може да ви хипнотизира! Никой не може да ви лиши отъ вашата свобода! Човѣкъ е силенъ, той е като Богъ въ миниатуръ! Въ какво отношение? Богъ въ свѣта може да направи всичко, каквото иска, а насъ никой не може да ни застави да направимъ това, което не искаме! Нѣма никаква сила, нито горѣ на небето, нито долу на земята, която да може да ни застави да направимъ туй, което не искаме! Слѣдователно, въ туй отношение, ние сме силни. А сега ударятъ ти двѣ тояги, ти нарамишъ пушката, тръгвашъ да се биешъ за отечеството. Характерно ли е това? Ти си човѣкъ безъ воля, безъ умъ, безъ сърце! И питатъ нѣкои: скаратъ се двама, какво трѣбва да се прави съ тѣхъ? — Излѣзнете отъ затвора на Ирода! Опашете се съ Истината, обуйте се въ Добродѣтельта, облѣчете се въ Любовьта! Въпросътъ е рѣшенъ, и вие сте свободни!

           

   Одържахъ ли думата си? Първото нѣщо, което ви оставямъ сега, добрѣ да го знаете, това е — свободни сте! Азъ отворихъ вратата на затвора, ставайте сега! И който не излѣзе — грѣхъ му на душата! И тогава, за ония, които не излѣзнатъ, ще кажа тъй: „Тѣзи излизатъ навънъ,“ а за ония, които ще останатъ, ще кажа: „Искатъ да излѣзнатъ.“ Тогава да не кажете, че нѣмаше кой да ви каже. Казвамъ ви сега. И още веднъжъ ще ви срѣщна, ще срѣщна онѣзи, които сѫ въ затвора, които не сѫ излѣзли, и ще срѣщна онѣзи, които сѫ излѣзли отъ затвора.

           

   Сега, като казвамъ тъй, като излѣзете на улицата, да не мислите да пощурѣете, не. Първото нѣщо, което трѣбва да направите, безъ да ви знае нѣкой, е да идете при своитѣ приятели, нѣма да трѫбите въ вѣстника, че еди-кой-си господинъ благоволили да го освободятъ отъ затвора. Никой да не знае, че вие сте излѣзли, но да има тревога, че еди кой си избѣгалъ отъ затвора.

           

   Ще идете при своитѣ, при кои? — При ония, които ви обичатъ и които сѫ се молили зарадъ васъ. Първата ви длъжность е да отидете при тѣхъ и да имъ кажете, че тѣхната молитва е послушана. Свободни сте, казва Христосъ. Всички съврѣменни народи въ Европа сѫ свободни, казва Христосъ. Бѣдни и богати, всички сѫ свободни. И всички той ви призовава на една нова култура. И мѫже и жени, безъ разлика на положение. Той иде, и онѣзи, които казватъ: първото изключение иде, вие ще забѣлѣжите, че иде едно изключение въ слънцето, иде едно изключение въ земята. Ще го видятъ туй изключение. Сега единъ английски ученъ казва: „Изключение дойде въ мѣсечината.“ Азъ казвамъ, щомъ е дошло въ мѣсечината, ще дойде и на земята. То засѣга и нашия животъ. И, ако хората въ бѫдеще биха живѣли, както сега живѣятъ, както сега живѣете, вие рѣшавате вашата сѫдба. Какъ я рѣшавате? — По два начина: или да живѣете по свобода, или да умрете въ затвора.

           

   И сега всички трѣбва да идете при своитѣ, на женитѣ казвамъ: да обичате вашитѣ мѫже, които се молятъ и работятъ зарадъ васъ. На мѫжетѣ казвамъ: да обичате вашитѣ жени, които се молятъ зарадъ васъ. На братята казвамъ: да обичате вашитѣ сестри, които се молятъ зарадъ васъ. Молятъ се съ молитва, разбирамъ, които работятъ зарадъ васъ. Любовьта е работа, сериозна работа. Сериозна работа се изисква отъ насъ. И, като срѣщнешъ единъ човѣкъ, не да правишъ разлика. Често, като минавамъ, азъ виждамъ, колко е мѫчно ние да държимъ еднакво положение спрѣмо всички. Като срѣщнешъ единъ богатъ и единъ бѣденъ, еднакво да ги обичашъ и уважавашъ, безъ разлика, еднакво разположение на духа да имашъ спрѣмо тѣхъ, безъ никаква умраза въ сърцето си. Утрѣ, ако този богатъ дойде въ нужда, да можешъ да му помогнешъ, тъй както и на бѣдния. Еднакво разположение да хранишъ — това е, което се изисква отъ новата култура сега. Само по този начинъ ние ще създадемъ една атмосфера здравословна. Свобода! Свободни сте всички! Опашете се, обуйте се, облѣчете дрехитѣ си!

           

   Въ ума ви да остане графъ Морели и дъщеря му, и онзи музикантъ, и това бѣдно малко момиченце отъ София, съ боситѣ крака.

           

   Излѣзте отъ затворитѣ си, идете при своитѣ, и тогава ще започне единъ новъ животъ, ще се отворятъ нови хоризонти въ вашия умъ, вие ще станете ясновидци. Нѣкой пѫть азъ правя погрѣшка, като разправямъ какво виждамъ. Азъ не виждамъ тъй, както ясновидцитѣ виждатъ, — има голѣма разлика. Ако азъ гледамъ въ огледало, виждамъ себе си. Азъ въ огледало не виждамъ, безъ огледало много добрѣ виждамъ, сѣнки не виждамъ. Навсѣкѫдѣ виждамъ единъ реаленъ свѣтъ, дѣто нѣщата не се мѣнятъ. Има сѫщества, които сѫ много по-реални зарадъ мене, материални сѫ тия сѫщества, по-материални отъ васъ. И другъ пѫть съмъ казвалъ: сега за васъ нѣма българинъ, който да не е срѣщалъ Христа, и нѣма англичанинъ, който да не е срѣщалъ Христа, но не го познаватъ. Защо? Ще кажете, че чудно било. Нерационални числа сѫ това. Двама отъ неговитѣ ученици, които отивали за Емаусъ, казватъ на Христа: „Само ти ли си странникъ и не знаешъ ли какво стана въ Иерусалимъ?“ За да познаете нѣкого, трѣбва да го обичате. Какъ ще го познаете, безъ да го обичате? Вие казвате нѣкой пѫть: „Особено бѣше вдъхновенъ учительтъ, лицето му свѣтѣше.“ Вие лицето на вашия учитель не сте го виждали. Азъ съмъ маскиранъ днесъ, виждате ме съ брада, наполовина бѣла. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Сериозни трѣбва да бѫдемъ.“ Кога човѣкъ е най-сериозенъ? Когато краде. Колко е сериозенъ онзи, когато отваря нѣкоя каса! Смѣхъ нѣма тамъ. Азъ казвамъ: не съмъ сериозенъ. Защо? — Защото този занаятъ не съмъ го училъ; когато почна да го уча, и азъ ще бѫда сериозенъ, но сега не съмъ.

           

   И тъй, бѫдете свободни да се създаде тази атмосфера на Любовь. Да започнемъ съ Любовьта, съ Истината, която внася свобода; да се молимъ едни за други: „Молете се единъ за други, за да изцѣлѣете“. Не чакайте. Молете се. Не само да се молимъ, но въ тази молитва ще направимъ хиляди други работи, всички да изцѣлѣемъ. И, като излѣзете навънка, не бутайте съ вашитѣ остени“: Това направи ли го?“ Нищо нѣма да си говорите единъ на другъ. Остенъ не трѣбва. На себе си ще казвашъ: „Иване, ти тая работа направилъ ли си я тъй?“ Ти, Драгане, Стояне, ти, ти, ти въ себе си — да прѣстанете вече съ чуждитѣ грѣхове. Вашитѣ грѣхове, това е единъ ледъ, а слънцето, което иде, то ще стопи тоя ледъ. И пакъ ви казвамъ, тъй Господъ пише: „Ще залича грѣховетѣ ви, нѣма да ги споменавамъ вече.“ Затова иде Господъ, ще сѫди Господъ, но кои? — Които много сѫ взели, и ще даде на онѣзи, които нѣматъ, защото казва: „Ще залича всичкитѣ ви грѣхове, ще изтрия сълзитѣ ви и плачъ нѣма да има; гладнитѣ ще бѫдатъ нахранени. Всички ще имате, и всички като васански телци ще скачате и възиграете.“ Да, сега трѣбва утробата ви, вашиятъ умъ, вашето сърце да заиграятъ.

           

   „Стани!“ казва ангелътъ, този вашъ ангелъ, азъ го виждамъ вече, не само единъ ангелъ виждамъ, а много ангели. Сега вие ме гледате: „Далѝ нашиятъ учитель право казва?“ Виждамъ, ангелъ седи отгорѣ и ви зове, това вие не мислите. Вие казвате: Той виждалъ ангелъ, ние нищо не виждаме“. Че не виждате, това не е доказателство, че нѣма ангелъ: слѣпи сте, не виждате; пъкъ, ако азъ виждамъ, ще кажете: „Това е халюцинация“. Всѣко нѣщо си има своитѣ причини. Въ свѣта има три вида причини, и тѣ произвеждатъ три вида резултати. Първични, вторични и третични причини има, има и първични послѣдствия, вторични и третични послѣдствия.

           

   И тъй, сега Христосъ, Любовьта на Христа е първичната причина, която иде да тури редъ и порядъкъ. Ако вие влѣзете въ хармония съ него, вашето съзнание ще се събуди, вие ще го видите, И вашиятъ умъ и сърце ще се събудятъ, и вие ще бѫдете мощни!

           

   Опашете се тази вечерь, облѣчете дрехитѣ си и идете при своитѣ!

 

   Отправете къмъ вашия небесенъ Баща една топла молба за благодарность!

 

            (Бесѣда, държана на 11. декемврий 1921 г. въ София).







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt