Jump to content
Ани

1923_06_20 Опити

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Опити.

 

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

Чете се темата: „Методъ за правилно дишане“.

 

Знаете ли, какъ се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане съ любовь. Другъ пъкъ ще каже, че правилното дишане е въ зависимость отъ правата мисъль.

 

Като дишате, вие можете да правите различни опити: да дишате ту съ дветѣ ноздри, ту съ едната. Естествено дишане е, когато поемате въздухъ презъ дветѣ ноздри. Споредъ науката за „дълбокото дишане“, въ човѣшкия организъмъ се забелязватъ две течения. Ако едно отъ дветѣ течения вземе надмощие въ организъма, тогава става известно нарушаване въ дишането. Въ такъвъ случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрезъ дишането, поетата отъ дробоветѣ храна се разпространява по цѣлия организъмъ.

 

Когато сте нервни, разгнѣвени нѣщо, направете следното упражнение: запушете съ палеца на дѣсната си рѫка дѣсната ноздра, а презъ лѣвата поемайте въздухъ, като броите мислено до седемь. Следъ това не поемайте повече въздухъ и мислено бройте до десеть. После запушете лѣвата ноздра, а презъ дѣсната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до деветь. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка, или за усилване на паметьта. Това е особено необходимо, когато изучавате нѣкакъвъ предметъ. Сутринь и преди обѣдъ ще поемате въздухъ презъ лѣвата ноздра, а ще го изпущате презъ дѣсната. Вечерь ще поемате въздухъ презъ дѣсната ноздра, а ще издишате презъ лѣвата. Ще правите упражнението по 21 пѫти на день: сутринь, преди обѣдъ и вечерь по седемь пѫти.

 

Мнозина се смѣятъ на това упражнение, вижда имъ се дребна работа. Тѣ не знаятъ, че който не може да прави малки упражнения, или не може да решава малки задачи, той не може да решава и голѣми задачи. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си. Като поемате въздухъ въ дробоветѣ си и го задържате известно време, ще усѣтите едно задушване, но това, именно, показва, че имате полза отъ упражнението.

 

Велика наука е науката за дишането. За дишането сѫ писани книги, които трѣбва да четете, да видите, какви методи се препорѫчватъ тамъ и кои отъ тѣхъ можете да приложите. За да приложите кой и да е методъ, вие трѣбва да имате въ себе си поне една опорна точка. Какво нѣщо е опорната точка? Всѣки вѫзелъ, въ който известна разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. Запримѣръ, опорната точка на електрическитѣ лампи е мѣстото, дето енергията се проявява. Опорни точки сѫ нужни и въ живота, и въ природата. Като знаете това, можете да разберете, какво е предназначението на окултнитѣ школи. Предназначението на тия школи е да подготвятъ ученици, които да послужатъ за опорни точки на разумнитѣ сили въ природата, на Божественитѣ мисли. Следователно, когато се намѣрите въ трудно положение, задайте си въпроса, дали сте опорни точки на Божествената мисъль, или не сте.

 

Каква е разликата между Божествена и човѣшка мисъль? Божествената мисъль отъ човѣшката се различава по своята интензивность, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трѣбва да познавате Божественитѣ мисли въ онова чисто състояние, въ каквото пристигатъ до човѣшката душа. Да възприемете една Божествена мисъль, това значи, да се качите на най-високия планински връхъ, и оттамъ да я възприемете. Ако въ ума ви влѣзе една Божествена мисъль, презъ цѣлия ви животъ тя ще бѫде свѣтлина за душата ви. Мощно нѣщо е Божественото! Който живѣе съ Божествени мисли, той всѣкога е силенъ. Изпадне ли подъ влиянието на човѣшкитѣ мисли, човѣкъ започва да губи силитѣ си; той ще се демагнетизира, ще прекѫсне връзката на Божественитѣ мисли въ себе си. Този човѣкъ е изложенъ вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалноститѣ въ живота на съвременнитѣ хора. Всички противоречия, всѣкаква дисхармония между религиознитѣ хора и общества сѫщо се дължатъ на прекѫсване на Божествената мисъль. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни по отношение на Божественитѣ мисли, защото и безъ това тѣ не стигатъ право до васъ. Докато стигнатъ до вашия умъ, тѣ минаватъ презъ умоветѣ на редъ сѫщества, отъ по-високи иерархии, и най-после до васъ достига едва единъ лѫчъ отъ тия мисли. При това, помнете, че Божественитѣ мисли посещаватъ човѣка, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Нѣкой може да е царь, но случава се, че презъ цѣлия му животъ не го посещава нито една Божествена мисъль. Другъ може да е простъ, беденъ, скроменъ човѣкъ, но Божественитѣ мисли го посещаватъ една следъ друга. Това зависи отъ душевното състояние на човѣка.

 

Въ едно село презъ лѣтото настанала голѣма суша, вследствие на което всички сѣитби били осѫдени на изгаряне, на изсушаване. Свещеникътъ, заедно съ селянитѣ, решилъ да устрои обща молитва за дъждъ, въ която цѣлото село да вземе участие. По този случай единъ баща взелъ съ себе си десетгодишното си момченце, и то да присѫтствува на тази молитва. Детето взело съ себе си чадъръ, защото очаквало, като отговоръ на молитвата, да вали дъждъ. Бащата излѣзълъ отъ дома си, безъ да вземе чадъръ. — Защо? — Защото той си казалъ: Я вали дъждъ, я не вали. Той не вѣрвалъ въ силата на молитвата. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже не вѣрватъ въ това, за което се молятъ. Тѣ нѣматъ опорни точки въ живота си, вследствие на което се колебаятъ и съмняватъ въ всичко. Обаче, който живѣе съ вѣра въ положителното, той всѣкога има опорни точки въ живота си. Щомъ има опорни точки, той ще има и добри резултати.

 

1923_06_20_f1.gif

 

Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си съ тънъкъ коприненъ конецъ (фиг. 1). При сегашнитѣ условия може ли човѣкъ да мине по тази нишка? — Не може. При други условия, обаче, това е възможно. Но днесъ никой човѣкъ не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комарь могатъ да минатъ по нея, но не и човѣкъ. Ако по нѣкакъвъ начинъ се увеличи сцеплението между частицитѣ на този конецъ, тогава и човѣкъ може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите, колко такива нишки трѣбва да се съединятъ въ едно, за да може човѣкъ да мине по тѣхъ като по дебело вѫже. Намѣрено е, че копринената нишка отъ бубата е двойна и е дебела 0.026 мм. Следователно, едната нишка само е дебела 0.013 мм.

 

Всички сте писали нѣщо за дишането, всѣки е далъ поне единъ методъ за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно. Обаче, ако проследите дишането на всѣки поотдѣлно, ще забележите, че единъ диша много бързо, другъ — бавно, трети — съ голѣмо прекѫсване и  т. н. За да се увѣрите въ правилностьта на вашитѣ методи, направете опитъ съ тѣхъ. Приложете методитѣ си върху такива хора, които не дишатъ правилно и вижте, какви резултати ще имате.

 

Като изучавате различнитѣ методи за дишане, сѫщевременно търсете причинитѣ за неправилното дишане. Защо нѣкога изпитвате разширяване, а нѣкога — свиване на дробоветѣ? Забелязали ли сте, въ кои случаи се чувствувате свободни, разширени, господари на положението и въ кои — стѣснени, ограничени? Когато се намѣрите между деца, вие се чувствувате надъ тѣхъ, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щомъ влѣзете въ общество на учени хора, професори, вие веднага се стѣснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стѣснение на човѣка се дължи на неговитѣ лични чувства. Личнитѣ чувства пъкъ сѫ свързани съ човѣшкото самосъзнание. Възрастниятъ човѣкъ мисли, че много знае и, като изпадне между учени хора, професори, които знаятъ повече отъ него, той започва да се стѣснява, да се свива, да не се изложи предъ тѣхъ. Предъ ученитѣ хора личнитѣ чувства на човѣка го правятъ смиренъ, за да не издаде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаятъ повече отъ него, той е свободенъ, господарь е на положението.

 

Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане, или какви и да е опити и упражнения, вие трѣбва да имате такова съзнание, каквото имате предъ децата. Само по този начинъ ще придобиете нѣщо. Стѣснявате ли се, както предъ възрастнитѣ, вие нищо нѣма да придобиете. Запримѣръ, ако искате да приложите нѣкой природенъ методъ за дишане, но се страхувате за резултатитѣ, вие се стѣснявате и нищо не придобивате. Други пъкъ правятъ упражнения за дишане, но бързатъ, по-скоро да свършатъ. — Не, никакво бързане не се позволява. Направете упражнението спокойно, съсрѣдоточено, за да имате резултатъ. Иначе, ще го механизирате, и нищо нѣма да придобиете. Употрѣбявайте по 5-10 минути за дишане, и презъ това време не мислете за нищо друго. Ако бързате, ще мязате на стари, на възрастни хора. Децата никога не бързатъ. Като дадете ябълка на нѣкое дете, то ще я обърне оттукъ-оттамъ, ще я погледне, ще ѝ се порадва и следъ това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на нѣкой философъ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: Азъ нѣмамъ време сега да се занимавамъ съ такива малки работи. Велики въпроси ме чакатъ мене. Този философъ не знае, че чрезъ ябълката може да се домогне до редъ философски въпроси. Запримѣръ, като разглежда листата, цвѣта, формата ѝ, той може да дойде до произхода на ябълката — единъ важенъ философски въпросъ. Обаче, той я погледне отгоре-отгоре и казва: Ябълка е това, направена отъ атоми и молекули. Тя принадлежи къмъ предметния, къмъ обективния свѣтъ, а азъ се занимавамъ съ велики, отвлѣчени въпроси. Съвременнитѣ учени искатъ да ни убедятъ, че знаятъ, отъ какво е направена ябълката.

 

Изследванията, които правятъ материалиститѣ - учени, сѫ подобни на тия, които може да направи нѣкой простъ, невежа човѣкъ върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглеждаш външно и казва: Тази книга е подвързана съ еди-каква си кожа. Хартията, отъ която е направена, е оризова. Вѫтре е печатана съ черно мастило. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследвашъ една ябълка външно само и да кажешъ, каква е материята ѝ, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само въ материята си. Тя носи животъ въ себе си, който всѣки може да опита. Колкото по-прѣсна е ябълката, толкова повече животъ съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже съ нейния животъ, само той знае, какво представя тя въ сѫщность. Всички растения сѫ  свързани помежду си, вследствие на което животътъ се прелива отъ едно растение въ друго. Всѣки ясновидецъ може да провѣри това нѣщо. Цѣлото растително царство пъкъ е свързано съ Божествения свѣтъ. Тъй щото, когато вземете единъ какъвъ и да е плодъ, знайте, че той е свързанъ съ Цѣлото, съ плодоветѣ на Божествения свѣтъ. Като държите тази мисъль въ ума си, вие ще се ползувате отъ плодоветѣ, отъ тѣхъ ще черпите възвишени енергии. Следователно, яжте всѣкога прѣсни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизненитѣ сокове отъ тѣхъ. Така приети въ организъма ви, тѣ ще предизвикатъ у васъ силна реакция къмъ новъ животъ.

 

Въ това отношение вие трѣбва да правите редъ опити, да се увѣрите въ истинностьта на моитѣ думи. Тѣ не трѣбва да останатъ само теория, но трѣбва да се подложатъ на опитъ. Когато сте неразположени духомъ, направете следния опитъ: вземете половинъ килограмъ прѣсни, едри, хубави череши и излѣзте вънъ, въ 10 ч. пр. об. Обърнете се къмъ слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешитѣ. Яжте ги около единъ часъ. Тъй щото, отъ 10 — 11 ч. трѣбва да сте изяли всичкитѣ череши. Освенъ череши, нищо друго не трѣбва да ядете. Следъ половинъ часъ ще забележите една промѣна въ състоянието, въ разположението си. Това е резултатъ на черешитѣ. Онѣзи пъкъ, които сѫ  чиновници, ще направятъ този опитъ по-рано, отъ 8—81/2 ч. с. Ще знаете, че за този опитъ природата опредѣля само половинъ килограмъ череши. Ако направите опита при добро разположение на духа си, нѣма да забележите резултата отъ него, защото и безъ това сте били добре разположени. Този опитъ има смисълъ, само когато не сте добре разположени.

 

Сега, като наблюдавамъ лицата ви, както и тия на съвременнитѣ хора, изобщо, намирамъ, че всички сте силно напрегнати, като пълни пушки, които при най-малкото побутване сѫ готови да избухнатъ. Вие трѣбва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте съ тази енергия. Ако искате да се ползувате отъ знанието, което ви се дава въ Школата, вие трѣбва да трансформирате мозъчната си енергия, да я разпредѣляте правилно по всички мозъчни центрове. Това не се постига лесно, но работа се изисква отъ ученика. Когато хванете рѫката на нѣкой здравъ човѣкъ, чиято мисъль е интенсивна, вие ще усѣтите изтичане на енергия отъ него. Ако човѣкъ не е здравъ, и мисъльта му не е интенсивна. Щомъ хванете рѫката на този човѣкъ, нѣма да усѣтите изтичане на енергия. Рѫката му е отпусната, пасивна, безъ никаква енергия и животъ. Този човѣкъ е запушенъ кранъ. Здравиятъ човѣкъ, обаче, е отворенъ кранъ. Въ него става правилно втичане и изтичане на енергии.

 

Упражнение: Затворете очитѣ си и мислено си представете една череша отъ едритѣ, доброкачествени череши, и мислете за нея петь минути. Ако въ това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитътъ е излѣзълъ несполучливъ. За да имате по-добъръ резултатъ, направете опита съ черешово дърво, окичено съ зрѣли, едри плодове. Въ този случай мисъльта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подействува върху разположението на вашия духъ. Понеже атмосферата вънъ е силно наситена съ влага, упражнението не може да излѣзе много сполучливо. Обикновено влагата препятствува на теченията на мисъльта.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Влиянието на силнитѣ и на слабитѣ думи“. Ще се спрете само върху силнитѣ и слабитѣ думи въ положителенъ смисълъ. Ако разгледате думитѣ „любовь и обичь“, какъ мислите, коя отъ дветѣ думи ще укаже по-силно влияние върху човѣка, и на коя отъ дветѣ думи влиянието ще бѫде по-трайно. И правитѣ, и обратнитѣ реакции на любовьта сѫ по-силни отъ тия на обичьта. Като кажете на нѣкого „бѫди благъ, или бѫди добъръ“, кое отъ дветѣ пожелания ще укаже по-силно влияние? Или ако кажете „бѫди милостивъ, бѫди снизходителенъ“, кое пожелание ще се отрази посилно върху човѣка?— „Бѫди милостивъ“ ще се отрази по-силно, отколкото „бѫди снизходителенъ“. За да се произнесете върху влиянието на думитѣ, за степеньта на тѣхната сила, вие трѣбва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думитѣ „добъръ, благъ, милостивъ, справедливъ, търпеливъ и др.“ и вижте, какво влияние ще произведатъ върху васъ. Направете този опитъ главно съ такива думи, които иматъ съдържание и смисълъ за самитѣ васъ.

 

Сега, като правите упражнението за дишане, сутринь, преди обѣдъ и вечерь по седемь пѫти, едновременно съ това записвайте въ тетрадката си третия стихъ отъ трета глава на Евангелието на Иоана. Значи, този стихъ ще го пишете по три пѫти на день. Следъ всѣко написване ще теглите една чърта. Всичко, каквото пишете, старайте се да бѫде чисто написано, на хубава хартия, еднакво голѣма за всички. Ще пишете внимателно, чисто, отчетливо. Като свършите упражнението, ще ми дадете листоветѣ си, за да направя свои бележки върху тѣхъ. Написвайте стиха преди започване на дишането. Стихътъ, който ще пишете, е следниятъ: „Истина, истина ви казвамъ, че ако не се роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

—Тя постоянно ни весели.

 

*

30. Лекция отъ Учителя, държана на

20 юний, 1923 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×