Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_11_08 Хармонизиране на енергиитѣ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 01:02

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Хармонизиране на енергиитѣ.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

Т. м.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „Разлика между душа и духъ“.

 

Като пишете темата си, всѣки ще се стреми да бѫде свободенъ, да не се влияе отъ чуждо мнение, отъ това, какво сѫ писали нѣкои авторитети. Всѣки ще бѫде авторитетъ за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате подъ понятията душа и духъ. Можете да четете, какво сѫ писали и други автори по този въпросъ, но за васъ е важно да не се влияете, да останете вѣрни на своето разбиране.

 

Какво разбирате подъ думата „разлика“? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняватъ, става въпросъ за разлика между тѣхъ. Прави се разлика въ количествено отношение, прави се разлика и въ качествено отношение. Говори се за разлика между цвѣтоветѣ. Значи, прави се различие въ количеството на вибрациитѣ. Говори се още за разлика въ вѣрванията на хората. Тукъ пъкъ иматъ предъ видъ степеньта на човѣшкото развитие, както и начина, по който хората живѣятъ. Всѣки живѣе споредъ вѣрванията си. Интелигентностьта, както и животътъ на човѣка се опредѣля отъ вѣрванията му. И затова казватъ: Не се спирай върху онова, което човѣкъ говори, но спирай се върху начина, по който той живѣе. Животътъ на човѣка опредѣля неговитѣ вѣрвания, неговитѣ възгледи и убеждения. Нѣкой човѣкъ казва, че вѣрва въ Бога, но щомъ го помолятъ за нѣкаква услуга, той веднага започва да се рови въ паметьта си, дали този, който иска услугата, не му е направилъ нѣкакво зло, или нѣкаква пакость. И ако намѣри такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото съ години. Каква вѣра е тази, която помни злото?

 

Сега искамъ да спра вниманието ви върху съгласнитѣ букви. Въ случая за васъ не е важенъ характерътъ на буквитѣ, нито символътъ, който тѣ изразяватъ, но е важна интенсивностьта на енергията, която всѣка буква съдържа въ себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, запримѣръ, буквата „б“, вие доближавате устнитѣ си и малко се напрѣгате. Горната устна е свързана съ сили отъ астралния свѣтъ. Отъ дветѣ устни едновременно изтичатъ два вида енергии: отъ горната — активна енергия, а отъ долната — пасивна. Буквата „б“ означава творческия принципъ въ природата. Забележете, когато иска да направи нѣщо, човѣкъ се напрѣга, напъва се, като че изговаря буквата „б“. Той се изпѫчи напредъ, свие вежди, напрегне се и казва: Б.. а.., мога да направя това нѣщо! Следователно, щомъ произнесете звука „б“, вие се свързвате съ известенъ родъ енергии въ природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Белегътъ на звука „б“ въ различнитѣ народи може да бѫде различенъ, но енергията, която е свързана съ самия звукъ, не е произволна. Интенсивностьта на тази енергия е точно опредѣлена величина. Щомъ произнесете този звукъ, това показва, че у васъ има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трѣбва да знаете, какъ да го произнесете. Когато произнесълъ този звукъ, Богъ създалъ свѣта. Той казалъ: „Да бѫде виделина!“ Свещената книга започва съ „Битието“ — създаването на свѣта, дето първата буква е пакъ „б“.

 

Когато изговаряте звука „в“, вие поставяте зѫбитѣ на горната челюсть върху долната устна. Зѫбитѣ сѫ свързани съ физическия свѣтъ. Следователно, при изговарянето на този звукъ става съединяване на единъ активенъ принципъ отъ физическия свѣтъ (зѫбитѣ) съ единъ пасивенъ принципъ отъ астралния свѣтъ (долната устна).

 

Когато произнасяте звука „г“, трѣбва да обърнете внимание на положението, което езикътъ взима. Думата „гърло“ се пише съ знака  „г“. Такъвъ знакъ се образува и при изговарянето на звука „г“. Този знакъ означава безконечность. Когато произнесете звука „г“, езикътъ се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трѣбва да разбирате онѣзи мѣрки, съ които се опредѣлятъ безконечния редъ отъ енергии или числа. При звука „г“ става малко свиване на гърлото, а не на устнитѣ. Този звукъ представя музикално число. Енергиитѣ, които сѫ свързани съ него, идатъ отъ духовния свѣтъ, затова и думата „Господъ“ се започва съ тази буква. Буквата „Г“ е съставена отъ единица, върху която седи знака за безконечностьта. Когато казваме, че Господъ е безконеченъ, безграниченъ, този Неговъ атрибутъ се съдържа въ буквата „Г“, съ която започва думата „Господъ“ на български езикъ.

 

При изговарянето на звука „д“, езикътъ се допира до небцето горе, близо до зѫбитѣ. Езикътъ е разумното начало въ човѣка. Небцето пъкъ представя активенъ принципъ отъ Божествения свѣтъ. Следователно, при изговаряне на звука „д“, разумното начало въ човѣка влиза въ контактъ съ Божествения свѣтъ. Езикътъ има три служби: да вкусва, т. е. да опитва вкуса на нѣщата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата „д“, той се докосва съ крайчеца си само до Божествения свѣтъ. Въ звука „д“ се съдържа такава активна сила, която е въ състояние да примири противоположноститѣ между физическия и Божествения свѣтъ. Тази буква представя законъ на равновесие. Въ звука „д“ се съдържатъ такива правила, чрезъ които силитѣ на природата могатъ да се регулиратъ, уравновесяватъ или хармонизиратъ.

 

При изговаряне на звука „е“ става малко свиване на гърлото, а езикътъ заема особено положение въ устата. Той леко се докосва до зѫбитѣ на долната челюсть, до пасивната ѝ страна. Буквата Е означава размножаване въ природата. Сѫщевременно тя означава двата полукрѫга, получени отъ дѣлението на крѫга на две части. Въ това положение на буквата, имаме знака Е. Ако същата буква се обърне къмъ западъ, имаме буквата З. Ако се обърне нагоре, къмъ северъ, имаме еврейската буква ш, шинътъ: w. Отъ това гледище, буквата Е означава слизане на енергия отъ Божествения свѣтъ на физическия, за да послужи за размножаване и осѫществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.

 

Когато произнасяте буквата „ж“, между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукътъ „ж“ е свързанъ съ такива енергии, които съдействуватъ за растенето на органическитѣ семена въ живота. Като разглеждате буквата „ж“ внимателно, ще видите, че тя е образувана отъ два шина, или отъ две букви е, едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това показва, че тукъ става двойно растене: горно, въ клонищата, на които се забелязватъ цвѣтове и плодове; и долно, въ коренитѣ, които растатъ, уякватъ и се размножаватъ. Следователно, звукътъ „ж“ е свързанъ съ сили, съ енергии, които работятъ за растенето и развиването.

 

Човѣкъ трѣбва да изучава звуковетѣ, за да се свърже съ енергиитѣ, които протичатъ презъ тѣхъ, и да може по такъвъ начинъ да си въздействува. Съ енергиитѣ, които излизатъ отъ мислитѣ, чувствата, думитѣ и постѫпкитѣ на човѣка се обясняватъ хармоничнитѣ и дисхармоничнитѣ състояния, които човѣкъ преживява. Представете си, че вие мислите за нѣкой вашъ приятель, и като си спомните за него, усѣщате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъль, която отправяте къмъ приятеля си. Мисъльта, изобщо, не върви въ права линия, но е малко вълнообразна. Въ това време и приятельтъ ви отправя къмъ васъ добра мисъль и се готви да ви посети, понеже ви е обещалъ. Вашитѣ мисли се срѣщатъ съ неговитѣ и между тѣхъ става правилна обмѣна. Понеже мислитѣ сѫ вълнообразни, възвишенията отъ мисъльта на приятеля ви съвпадатъ съ низинитѣ на вашата мисъль и продължаватъ своя пѫть (фиг. 1). Вие се усѣщате добре, хармонично разположени. Обаче, най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви, нарушава хармонията на вашитѣ мисли, и вие усѣщате главоболие, напрежение около слѣпитѣ очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашитѣ мисли. Какъ става това сблъскване? — Възвишенията на мислитѣ на вашия приятель не влизатъ вече въ трапчинкитѣ на вашата мисъль, но се срѣщатъ възвишения съ възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислитѣ (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.

 

L462.PNG

 

И тъй, когато между мислитѣ на единъ човѣкъ, или между мислитѣ на двама или повече души има хармония, винаги се образува свѣтлина. Щомъ хармонията между мислитѣ се наруши, въ ума на хората настава мракъ, тъмнина. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Учительтъ обяснява на ученицитѣ си една задача. Ако нѣкой отъ тѣхъ се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учительтъ дава, изчезватъ,  и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учительтъ обяснява нѣщо, ученикътъ трѣбва да бѫде въ хармонична връзка съ учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекѫсва. Когато ученикътъ е въ връзка съ учителя си, последниятъ повдига мислитѣ на ученика си на високо, свързва ги съ вибрациитѣ на своитѣ мисли, и ученикътъ е доволенъ, че предметътъ му е ясенъ, че разбира нѣщата. Той се радва, че въ ума, въ съзнанието му е свѣтло.

 

Следователно, при срѣщата на две хармонични мисли, се образуватъ вълни, които вървятъ правилно въ своя пѫть. Височинитѣ на едната мисъль влизатъ въ вглѫбнатинитѣ на другата и образуватъ една вълна (фиг. 1). Въ такова положение се намиратъ две назѫбени колела, когато влизатъ едно въ друго. Ако се измѣни движението на тѣзи колела, веднага се явява дисхармония, и тѣ спиратъ. Ако не спратъ, ще се образува търкане, при което нѣкои отъ зѫбцитѣ ще се счупятъ.

 

Вие можете да направите опитъ да видите, какво е влиянието на хармоничнитѣ и дисхармоничнитѣ мисли върху човѣка. При две хармонични мисли едната е положителна; тя е свързана съ студенитѣ течения въ природата. Другата мисъль е носителка на отрицателна енергия; тя е свързана съ топлитѣ течения въ природата. Докато се движи между тѣзи две течения човѣкъ се усѣща добре, здравъ. Тогава, въ едното полушарие на мозъка му се образуватъ студени течения, а въ другото — топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човѣкъ изпада въ болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трѣбва да се предизвика въ него нѣкакво раздвояване, въ смисълъ, да се създадатъ въ дветѣ полушария на мозъка две различни течения. Щомъ се постигне това състояние, кръвьта започва правилно да циркулира, и човѣкъ се усѣща здравъ. И дъждътъ въ природата се образува при сѫщитѣ условия, а именно, при срѣщата на две различни течения — топло и студено. Сѫщото може да се каже при образуване на мислитѣ и желанията на човѣка. И тѣ се образуватъ при срѣщата на две противоположни вълни, или течения.

 

Да се върнемъ къмъ буквитѣ и думитѣ. Когато произнасяте буквитѣ, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правятъ гърлото, езикътъ и устнитѣ. Отъ буквитѣ постепенно ще пристѫпвате и къмъ думитѣ. Ще видите, че много думи сѫ написани граматически правилно, обаче, има известно несъответствие между смисъла имъ и силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Запримѣръ, думата „престѫпникъ“ по смисълъ е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходещо движение. Като се каже на нѣкой човѣкъ престѫпникъ, подразбиратъ лице, което е нарушило законитѣ. Обаче, енергиитѣ на тази дума сѫ въ възходеща степень. Тази дума има благородно произхождение. У българитѣ, когато малкото дете за пръвъ пѫть пристѫпва, т. е. направи първа стѫпка въ живота си, майката омѣсва прѣсна медена питка, и поканва съседитѣ си на угощение. Значи, за престѫпника се готви затворъ, а за току — що пристѫпилото дете — питка. Това показва, че макаръ на нѣкои думи да е придаденъ лошъ смисълъ, тѣ не сѫ изгубили своята чистота, не сѫ опорочени.

 

Какъ става това, ще обясня съ следния примѣръ. Представете си, че имате едно хубаво шише, отъ чистъ, доброкачественъ порцеланъ. Сипвате въ шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче, тя не опорочава шишето. Тя не прониква презъ шуплитѣ на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налѣете въ него чиста, хубава вода. Какво трѣбва да направите? Измивате шишето добре и виждате, че то става чисто, и свободно можете да го напълните съ вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче, самото шише е запазило първоначалнитѣ си свойства. Такова е положението и съ думата „престѫпникъ“, която по смисълъ само е опорочена, а не по първоначаленъ произходъ, по сѫщина, по вибрации. Щомъ се освободимъ отъ смисъла на тази дума, тя придобива сѫщия характеръ, какъвто е имала първоначално. Освенъ форма, съдържание и смисълъ, думитѣ иматъ още и възрасть. Нѣкои думи живѣятъ нѣколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата  „престѫпникъ“ не е негативна дума, но въ български езикъ тя е придобила съвсемъ друго значение и се е опорочила. Сѫщо така е опорочена и думата „шантонерка“. Тя е френска дума, Франция е нейно отечество, тамъ сѫ нейнитѣ майка и баща и означава „пѣвица“. Тази дума е отъ високо, отъ благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала безъ майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди кѫщи, които съвсемъ изопачили нейния смисълъ и значение. Дето ходила, всички я впрѣгали на работа като слугиня, да мие чиниитѣ имъ, вследствие на което тази дума днесъ е опорочена. Като се каже „шантонерка“ разбиратъ лека, безпѫтна жена, която води пороченъ животъ.

 

И тъй, като изучавате различнитѣ езици, обръщайте внимание върху положителнитѣ и отрицателнитѣ думи. Запримѣръ, думата „свѣтлина“ е положителна, а „тъмнина“ — отрицателна. Тъмнината всѣкога следва свѣтлината. Тѣ сѫ две сестри, едната е облѣчена въ тъмни дрехи, а другата — въ свѣтли. Когато се скрие задъ хоризонта, свѣтлината става невидима. Обаче, тъмнината неотклонно я следва. Следователно, противоположната сила на свѣтлината е тъмнината, на любовьта — умразата, на доброто — злото. Свѣтлината, любовьта и доброто сѫ положителни думи, а тъмнината, умразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начинъ думитѣ, ще се спрете и върху думата „престѫпникъ“ да видите, коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено въ нея. Вие трѣбва да намѣрите бащата и майката на думата „престѫпникъ“, да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума сѫ добри, благородни хора, невъзможно е тѣхната дъщеря или тѣхниятъ синъ да сѫ престѫпници. Такъвъ е законътъ. Обаче, случава се понѣкога въ развитието на човѣка да стане нѣкакво отклонение, но това отклонение по никой начинъ не може да бѫде престѫпление. Казвате, че думата престѫпникъ може да се замѣсти съ думата злодѣецъ. Тази дума означава човѣкъ, който работи съ отрицателенъ методъ. Като изучавате положителнитѣ и отрицателнитѣ думи въ нѣкой езикъ, трѣбва да се спрете и върху неутралнитѣ думи. За следния пѫть направете единъ списъкъ отъ 50 положителни и 50 отрицателни думи да видите, дали съдържанието и смисълътъ на думитѣ отговарятъ всѣкога на външния имъ видъ, на външния имъ изразъ.

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да правите редъ упражнения, да дойдете до положение да разбирате думитѣ по съдържание и смисълъ. Защо? — Защото на окултния ученикъ не е позволено да си служи съ двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думитѣ, съ които си служите, трѣбва да бѫдатъ положителни и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Освенъ това, всѣка дума представя картина, образъ на нѣщо живо, било отъ физическия, било отъ духовния свѣтъ. Спомнете си, кое бѣше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде въ Школата. Първото музикално упражнение бѣше отъ физическия свѣтъ: „Сила жива изворна течуща“. То представя жива картина на водата, която тече, която се движи. Второто музикално упражнение бѣше: „Изгрѣва слънцето“. Когато изговорите думитѣ „изгрѣва слънцето“, вие започвате да мислите. Имате предъ себе си жива картина на изгрѣващето слънце. Вие си представяте, какъ слънцето изгрѣва, какъ праща свѣтлината си въ цѣлата природа и какво върши тази свѣтлина. „Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя“. На какво се дължи тази радость? — Радостьта се дължи на това, че всички растения изникватъ, растатъ и се развиватъ. Това е друга картина, но вече отъ астралния свѣтъ, въ който енергиитѣ сѫ по-възвишени, по-фини отъ тия на физическия свѣтъ.

 

Третото музикално упражнение, което ви се даде, бѣше: „Сладко медено“. И то събужда въ въображението редъ картини: за слънцето, за цвѣтята, за пчелитѣ и тѣхния животъ, за културата имъ, за тѣхната голѣма чистота. Тия картини осмислятъ думитѣ  „сладко медено“. При тия картини изпѫква идеята, която се съдържа въ думитѣ „сладко медено“. Това сладко е дошло отъ слънцето и влѣзло въ цвѣтята, отдето пчелитѣ го изсмукватъ и преработватъ. Тѣ го превръщатъ въ медъ и го използуватъ за храна. Когато си представите картината за живота на пчелитѣ, на пръвъ погледъ изпѫква тѣхната физическа чистота и голѣмото имъ трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законитѣ на една отъ пчелитѣ, за да бѫде тя строго наказана.

 

И тъй, когато изучавате нѣкой езикъ, добре е да класифицирате думитѣ така, че всѣка отъ тѣхъ да се постави въ съответния за нея свѣтъ: физически, астраленъ или умственъ. Така разпредѣлени, всѣка на своето мѣсто, думитѣ ще бѫдатъ ясни, разбрани по смисълъ и по съдържание. Тогава нѣма да сѫществува тази двусмисленость, каквато понѣкога срѣщате въ нѣкои думи. Запримѣръ, вие често употрѣбявате думата „любовь“, но нѣкои се срамуватъ, когато я произнасятъ, а други се запитватъ, за каква любовь се говори. Това показва, че тази дума има нѣколко значения, които се дължатъ на различни течения въ нея: възходещо и низходещо. Да се питате, за каква любовь се говори, това показва, че има нѣколко вида прояви на любовьта: проява на любовьта между животнитѣ, между хората, между ангелитѣ и най-после Божествена Любовь.

 

Каква е разликата между ангелската и Божествената Любовь? Като ученици на любовьта, вие ще кажете, каква е разликата между едната и другата любовь.            (— Божествената Любовь крие въ себе си сили, условия за растене). — Божествената Любовь се отличава съ абсолютна вѣрность. Въ нея нѣма нито промѣна, нито измѣна. Тя не се измѣня нито по форма, нито по съдържание, нито по смисълъ. Ангелската любовь се измѣня по форма, но никога по съдържание и смисълъ. Щомъ не се измѣня по съдържание и по смисълъ, това показва, че ангелската любовь е свободна отъ страсти. Ако говорите на нѣкой ангелъ за страститѣ, той нищо нѣма да разбере. Въ това отношение ангелитѣ сѫ абсолютно невежи. Що се отнася до човѣшката любовь, виe я познавате, нѣма защо да се спираме да говоримъ за нея. Всички знаете, че човѣшката любовь е примѣсена съ животинска. Затова, именно, тя се измѣня по форма, по съдържание, но не и по смисълъ. Тя включва страстьта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човѣшката любовь е, че тя всѣкога ограничава. Достатъчно е да ви залюби единъ човѣкъ, за да ви ограничи веднага. Той казва: Азъ те обичамъ, и ти ще дружишъ само съ мене и съ моитѣ приятели. Вънъ отъ тѣхъ нѣмашъ право да дружишъ съ никого. Животинската любовь пъкъ се измѣня и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Тя забравя всичко.

 

Ако разгледаме думата „животъ, животинска“ по съдържание и по смисълъ, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилимъ нѣщо, да покажемъ, че енергиитѣ, които текатъ нѣкѫде, сѫ низши, ние употрѣбяваме думата „животинско“, обаче, тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии въ себе си. Запримѣръ, има животни, които проявяватъ по-висока любовь отъ човѣшката. Наблюдавано е, какъ плъхъ е носилъ зрънца на единъ гълѫбъ да го храни. Ние считаме животинската любовь за низша, защото е свързана изключително съ материята. Тя не признава по-високъ свѣтъ отъ материалния. Щомъ материалниятъ свѣтъ престане да сѫществува, и любовьта на животнитѣ се прекратява. Доколкото интереситѣ на животнитѣ сѫ свързани съ материалното, дотолкова се простира и любовьта имъ. Човѣшката любовь, обаче, обхваща и двата свѣта: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птицитѣ, виждате, че тѣ се събиратъ по много заедно не отъ любовь, но отъ нужда да се бранятъ, да нападатъ жертвитѣ си и т. н. Щомъ мине опасностьта, която ги застрашава, тѣ веднага се разпръсватъ. И човѣкъ минава презъ тия състояния. За да дойде до великата любовь, човѣкъ трѣбва да мине презъ всички фази на любовьта: презъ животинската, презъ ангелската и най-после ще влѣзе въ Божествената Любовь. Това сѫ фази на любовьта, които човѣкъ трѣбва да наблюдава и да изучава въ себе си.

 

И тъй, докато се занимава само съ материалния животъ, човѣкъ се намира въ границитѣ на животинската любовь; докато се занимава съ материалния и духовния животъ, той е въ границитѣ на човѣшката любовь; щомъ изчезнатъ страститѣ отъ човѣшката любовь, човѣкъ влиза въ ангелската любовь. И най-после, когато разбере причинитѣ на всички явления въ живота, човѣкъ влиза въ Божествената Любовь. За да провѣрите истинностьта на моитѣ думи, правете наблюдения върху своитѣ прояви, както и върху тия на ближнитѣ си, да видите, до коя фаза на любовьта сте достигнали. Ще видите, какви тънки различия сѫществуватъ въ проявитѣ на любовьта въ различнитѣ хора. Като ученици, вие трѣбва да изучавате любовьта въ всичкитѣ ѝ прояви, за да разберете най-високата любовь — Божията. Ако думата „любовь“ не е опредѣлена, причината затова е, че тя съдържа въ себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. Отъ тѣзи четири вида течения въ природата можете да съставите четири уравнения, въ които Божествената Любовь ще означите съ буквата Б, ангелската — съ буквата А, човѣшката — съ буквата М, отъ думата „манасъ“, което означава мѫжъ, а животинската — съ буквата Ж. Ако стомахътъ има надмощие надъ другитѣ органи, човѣкъ проявява човѣшка любовь; ако дробоветѣ иматъ надмощие, той проявява ангелска любовь; ако мозъкътъ има надмощие, той проявява Божествена Любовь.

 

Mok2_06_f3.png

 

И тъй, ако широчината на главата, т. е. ако широчината на мозъка е по-голѣма отъ дължината, това показва, че въ този човѣкъ преобладава животинската любовь. За широчина на главата се измѣрва разстоянието отъ едното ухо до другото. Колкото по-голѣма е широчината на главата, толкова по-голѣма е интенсивностьта на силитѣ, които действуватъ въ тия центрове. Освенъ широчина, всѣки органъ проявява известна активность, която произтича отъ обема, отъ пространството, което той заема въ даденъ моментъ.  Ако отъ срѣдата на ухото прекарате радиуси къмъ предната и горната часть на главата, по дължината на тия радиуси ще опредѣлите, каква е любовьта въ човѣка. Ако радиусътъ ОА е по-голѣмъ отъ другитѣ радиуси, тогава преобладава човѣшката любовь; ако радиусътъ ОВ е по-голѣмъ отъ другитѣ, преобладава ангелската любовь; ако радиусътъ ОС е по-голѣмъ отъ останалитѣ, преобладава Божествената Любовь. Следователно, по голѣмината на радиуситѣ  се опредѣля интенсивностьта на любовьта, която се проявява въ даденъ човѣкъ. Дължината на радиуситѣ опредѣля степенитѣ на интенсивностьта на любовьта.

 

Mok2_06_f4.png

 

Mok2_06_f5.png

 

Ако отъ ухото прекарате две линии, едната надъ носа ОА, а другата подъ носа ОВ, ще се образува единъ ѫгълъ отъ 30, който опредѣля интелигентностьта на човѣка. (Фиг. 4). По голѣмината на този ѫгълъ можете да опредѣлите различнитѣ степени на интелигентность животнитѣ. Първоначално центърътъ на тежестьта на мозъка е билъ отзадъ нѣкѫде, но при постепенното развитие на човѣка, центърътъ на тежестьта е миналъ въ предната часть на мозъка. Затова, именно, челото на човѣка е право, а на животнитѣ — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животнитѣ ходятъ на четири крака, а не на два, като човѣка. Ѫгълътъ АОВ опредѣля интенсивностьта на умственитѣ енергии въ човѣка. Ако разгледате, какъ се пише на български езикъ думата „любовь“, ще видите, че първата буква А въ думата представя ѫгълъ, подобенъ на < АОВ. Този ѫгълъ е съставенъ отъ две величини, АО и ВО, които се движатъ въ две различни посоки и противодействуватъ една на друга. Като напишете думата „любовь“, ще видите, че ѫгълътъ АВС, (фиг. 5) който представя буквата А, е сѫщо така образуванъ отъ две величини АВ и ВС, които се движатъ въ различни посоки. За да предадете разумность на любовьта, трѣбва да съедините точкитѣ А и С съ права линия, да образувате триѫгълникъ. При това положение тритѣ страни на триѫгълника могатъ да бѫдатъ равни помежду си. Обаче, отъ движението на линиитѣ АВ и ВС, въ една или друга посока, зависи и тѣхната голѣмина. Ако тѣзи линии сѫ по-дълги или по-кѫси отъ линията АС, ще се образува правоѫгъленъ триѫгълникъ, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборътъ отъ квадратитѣ, построени върху двата катета, е равенъ на квадрата, построенъ върху хипотенузата. Площьта е мѣрка на силитѣ. Следователно, силитѣ, които действуватъ въ квадрата, построенъ върху хипотенузата, сѫ равни на сумата отъ силитѣ, които действуватъ въ квадратитѣ, построени върху двата катета.

 

Mok2_06_f6.png

 

Често се говори въ живота за правия пѫть, който се символизира съ права линия. Обаче, правата линия ни най-малко не означава правъ пѫть. Правата линия опредѣля най-кѫсото разстояние между две точки, но въ  никой случай тя не опредѣля правия пѫть. Защо? — Защото и разбойникътъ избира най-кѫсия пѫть безъ, обаче, да върви въ правия пѫть. Между правата линия и правия пѫть има голѣма разлика. Правиятъ пѫть се опредѣля отъ интенсивностьта на силитѣ, които действуватъ въ човѣка. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силитѣ М и N, които идатъ отъ две различни посоки и се движатъ къмъ точка А, обаче, срѣщатъ съпротивлението СD и се отблъскватъ. Това съпротивление представя скала, всрѣдъ която има изворъ А. Силитѣ М и N, които вървятъ къмъ А, представятъ силитѣ на ума МА и силитѣ на сърцето NА. Когато тѣзи сили срещнатъ съпротивлението СD, тѣ се връщатъ назадъ, като образуватъ крѫгъ. Щомъ изминатъ този крѫгъ, тѣ се връщатъ тамъ, отдето сѫ излѣзли. За да не се отблъснатъ, тия сили трѣбва да се впрегнатъ на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впрѣга мислитѣ и чувствата на човѣка на работа и произвежда редъ действия. Когато нѣкой човѣкъ има слаба воля, мислитѣ и желанията въ него образуватъ по единъ крѫгъ, безъ да извършатъ нѣкаква работа. Който има силна воля, той впрѣга мислитѣ и желанията си на работа и извършва нѣщо.

 

Това сѫ обяснения, които отклоняватъ вниманието на ученика. Тѣзи обяснения сѫ нужни за почивка. Така постѫпва учительтъ съ малкитѣ деца. Когато забележи, че сѫ се уморили, учительтъ пресича урока и разказва на ученицитѣ си приказка. Като си починатъ, той пакъ пристѫпва къмъ предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давамъ за силитѣ, не можете да намѣрите връзка между това, съ което започнахъ лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи въ това, че при произнасянето на всѣка дума трѣбва да проявите мисъль, чувство и действие. Отъ окултно гледище, всѣка произнесена дума, всѣко движение съдържатъ или положителни, или отрицателни сили въ себе си. Запримѣръ, когато искате да ударите нѣкого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите нѣкого отъ престѫпление, вие правите движение съ рѫцетѣ си напредъ. Движенията, които правимъ нагоре, съдържатъ възходещи сили и могатъ да бѫдатъ положителни и отрицателни. Движенията, които иматъ посока надолу, сѫ низходещи и могатъ да бѫдатъ положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни въ движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, къмъ земята, защото ще се свържете съ силитѣ на земята, които ще укажатъ въздействие върху мисъльта ви. Затова, повдигайте главата си нагоре, да свържете мисъльта си съ силитѣ, които излизатъ отъ слънцето. Необходимо е отъ време на време да поглежда човѣкъ и къмъ земята, но ако постоянно гледа къмъ земята, той ще се изопачи. Българитѣ казватъ: „Пази се отъ човѣкъ, който гледа къмъ земята“. Турцитѣ казватъ: „Който гледа къмъ земята, той гори сърцата“. Всѣко движение е резултатъ на нѣкакви сили, независимо това, дали човѣкъ ги съзнава. Тѣ могатъ да бѫдатъ отъ умственъ, или отъ сърдеченъ характеръ. Сѫщо така движенията могатъ да произлизатъ отъ съзнанието, отъ самосъзнанието, отъ подсъзнанието и отъ свръхсъзнанието на човѣка. Ученикътъ трѣбва да се наблюдава, да изучава движенията и силитѣ, които сѫ свързани съ тѣхъ, за да може чрезъ думитѣ правилно да ги регулира.

 

Сега, като пишете върху зададената тема  „Разлика между духъ и душа“, спрете се известно време върху думитѣ „духъ и душа“ и помислете малко. Тѣ ще хвърлятъ свѣтлина въ съзнанието ви и ще напишете нѣщо самостоятелно. Тѣзи думи сѫ идейни, тѣ носятъ свѣтлина въ себе си. Като се спирате върху думитѣ, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисълъ, който е вложенъ въ тѣхъ. Окултниятъ ученикъ никога не трѣбва да бърза. Като произнесете думитѣ „душа и духъ“ нѣколко пѫти спокойно, тихо, при думата „душа“ ще почувствувате подъ лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около васъ. Като произнесете думата „духъ“, ще изпитате особена сила, особена активность. Думата „душа“ произвежда мекота, а думата „духъ“ — сила. Думата „душа“ произвежда вѫтрешно разширяване къмъ даденъ центъръ, а думата „духъ“ — разширяване навънъ, съ желание да се завладѣе свѣтътъ. Това сѫ преживявания, които ще имате отъ произнасянето на думитѣ душа и духъ.

 

После ще се запитате: Азъ душа ли съмъ? — Душа съмъ, защото душа, мириша нѣщо. Както виждате, думата „душа“ има нѣколко значения: душа, мириша нѣщо; душá нѣкого, т. е. хващамъ нѣкого за гърлото, опитвамъ го, дали е душа, или не, дали живѣе, или не. Следъ това ще си кажете: Азъ съмъ духъ. Като кажете тази дума, ще усѣтите, че въ васъ се влива едно течение на сила, на активность, съ желание да излѣзе навънъ. При произнасяне на тѣзи две думи, ще се образуватъ две течения: едното иде отвънъ, минава презъ главата и слиза въ симпатичната нервна система. Другото течение излиза отъ симпатичната нервна система, минава презъ сърцето и оттамъ се разпростира въ главата. При произнасянето на думата „душа“, теченията идатъ отгоре и проникватъ вѫтре въ организъма; при произнасянето на думата „духъ“, теченията вървятъ по посока отвѫтре навънъ. Като знаете това, вие трѣбва правилно да регулирате енергиитѣ на вашия организъмъ. Ако енергиитѣ на вашия организъмъ не сѫ правилно разпредѣлени, това ще ви причини редъ страдания. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че енергиитѣ у васъ не сѫ равномѣрно разпредѣлени, нѣкѫде сѫ събрани повече енергии, нѣкѫде — по-малко, вследствие на което преживявате нѣкакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ има характеръ, това значи, че енергиитѣ въ него сѫ разпредѣлени точно на своето мѣсто и се намиратъ въ хармония помежду си.

 

Като ученици, вие трѣбва да разбирате закона за трансформиране на енергиитѣ на своя организъмъ, да не изпадате въ неправилности. За тази цель вие трѣбва да регулирате силитѣ на своя организъмъ, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които сѫществуватъ между духа и душата. Щомъ постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате къмъ природата, ще постигнете и цельта, къмъ която се стремите — да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълътъ на живота. Да намѣри смисъла на живота, тази е една отъ великитѣ задачи на окултния ученикъ. За да постигне това, той трѣбва да започне отъ най-малката задача — работа върху своето тѣло. За това се изискватъ упражнения, усилия, трудъ.

 

Т. м.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

 

6. Лекция отъ Учителя, държана на

8 ноемврий, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt