Jump to content
Ани

1922_06_14 Изисквания отъ ученика

Recommended Posts

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ИЗИСКВАНИЯ ОТЪ УЧЕНИКА.

 

Т. м.

 

    За следния пѫть пишете върху темата; „Скѫпоценнитѣ камъни.“

 

    Сега, азъ ще взема думата „ученикъ“ въ ограниченъ смисълъ. Човѣкъ е ученикъ, докато учи, докато е въ училище. Ученичеството е особено състояние на ума. Въ окултенъ смисълъ на думата, човѣкъ може да бѫде ученикъ, само докато е въ контактъ, или връзка съ Учителя си. Щомъ изгуби или прекѫсне тази връзка, той престава да бѫде ученикъ. За да бѫде въ постояненъ контактъ, необходимо е послушание и внимание. Човѣкъ може да бѫде послушенъ само къмъ Висшето, къмъ Божественото. Тукъ се изисква абсолютно послушание. Щомъ се отнася до низшето, то трѣбва да има послушание и внимание къмъ висшето. Следователно, ученикътъ трѣбва да има абсолютно послушание къмъ Учителя си. Това послушание трѣбва да произтича отъ неговото съзнание. Преди да е отишълъ при Учителя си, ученикътъ трѣбва да има послушание къмъ Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикътъ трѣбва да разполага съ такива чувства и способности, съ които може да познае Учителя си.

 

    Връзката между Учителя и ученика не е моментална, въ даденъ моментъ образувана, нито пъкъ е временна. Тя е вѣчна и сѫществува отъ хиляди години насамъ. Ученикътъ не трѣбва да се разколебава отъ неуспѣхитѣ, които може да срещне още въ началото на своето ученичество. Свѣтътъ, въ който Учительтъ живѣе, е абсолютенъ и не търпи никакво невежество. Атмосферата, въ която Учительтъ живѣе и се движи, е жива, и който се опита неподготвенъ да влѣзе въ нея, той самъ се излага на смърть. Като казвамъ, че ученикътъ е изложенъ на смърть, имамъ предъ видъ положението на рибата, която излиза отъ водата. Когато извадите една риба отъ водата и я оставите на сушата, нея естествено очаква смърть. Тя излиза отъ своята срѣда и влиза въ друга, въ която не може да живѣе. Значи, ученицитѣ трѣбва да иматъ послушание и внимание къмъ Учителя си, за да могатъ постепенно да се развиватъ въ тѣхъ нови чувства и способности, като благоприятна срѣда за възприемане на новитѣ идеи. Тъй щото, ако влѣзете неподготвени въ атмосферата на Учителя си, ще знаете, че неизбѣжно ви очаква смърть. Ако искате да знаете, защо трѣбва да умрете, обърнете се къмъ рибата и вижте, защо тя умира въ въздуха. Тя не е пригодена къмъ новитѣ условия на живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте електротехницитѣ, какъ работятъ съ електричеството. Тѣ пипатъ жицитѣ много внимателно, защото могатъ да получатъ такъвъ силенъ ударъ, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква отъ онзи, който работи съ електричество. То не иска да знае, кой е предъ него. Който не разбира законитѣ на електричеството, той ще се намѣри на земята. И ако го питатъ, защо постѫпва така, електричеството казва: Азъ търпя около себе си хора, които знаятъ повече отъ мене — учени хора; на онѣзи, които не знаятъ повече отъ мене, които сѫ невежи, давамъ ритникъ на общо основание.

 

    При това, трѣбва да се знае, че тѣлата на хората могатъ да бѫдатъ проводникъ или на електричество, или на магнетизъмъ. Сѫщевременно, човѣшкиятъ организъмъ може да бѫде проводникъ и на тъй нареченитѣ, черно електричество и черенъ магнетизъмъ. Черното електричество и черниятъ магнетизъмъ произтичатъ отъ тъмнината. Това показва, че сѫществуватъ бѣло електричество и бѣлъ магнетизъмъ, които произтичатъ отъ бѣлата свѣтлина. Взимате парче магнитъ и приближавате къмъ него една игла. Магнитътъ привлича иглата. Самиятъ магнитъ ли е причина за привличането? Не, въ магнита се крие известна сила, известенъ токъ, който привлича. Ако този токъ, или тази сила изчезне, само по себе си желѣзото нищо не струва. Сѫщо така и вие трѣбва да се наблюдавате, да видите, какви токове, какви сили текатъ въ душата ви. Ако свирите на нѣкой инструментъ, на пиано, напримѣръ, вие сте доволни, когато всички клавиши издаватъ правилни, хармонични тонове. Обаче, ако нѣколко клавиши само не издаватъ правилни тонове, свиренето е дисхармонично. Първата ви работа е да нагласите тѣзи нѣколко клавиши да звучатъ хармонично. Следователно, ако и въ вашата душа се яви най-малката дисхармония, вие трѣбва да нагласите тѣзи жици, които звучатъ неправилно. Тѣзи тонове, тѣзи жици сѫ се отклонили отъ общата хармония, отъ хармонията на цѣлото. Инструментътъ, на който свири вашата душа, е съставенъ отъ три главни октави: октава на ума, на сърцето и на тѣлото. Всѣка една отъ тия октави е раздѣлена на още три. Значи, вашата задача се заключава въ това, да видите, въ коя отъ тритѣ октави е станало известно отклонение.

 

    За контролиране на волята си, ще ви дамъ следното упражнение: вземете една игла и я забодете въ нѣкоя дебела часть на тѣлото си, на дълбочина два-три милиметра. Опитайте се да видите, какви състояния ще преживѣете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете, презъ какви колебания минава волята ви. Въ първия моментъ сте смѣли: взимате иглата и се готвите да я забиете нѣкѫде на рѫката. Щомъ иглата се докосне до рѫката, изведнъжъ я вдигате — не се решавате. Пакъ я доближите, пакъ я вдигате. Интересно е сега да броите, колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. Отъ този опитъ ще провѣрите силата на волята си и способностьта да концентрирате ума си. Числото, съ което опредѣляте броя на вашитѣ колебания, е математическа величина, която показва състоянието, въ което се намира вашиятъ организъмъ и времето, необходимо за неговото тониране. Подобенъ опитъ правятъ и малкитѣ деца. Като срещнатъ една рѣка, въ тѣхъ се явява желание да я прескочатъ. Погледнатъ рѣката, вижда имъ се дълбока, отстѫпятъ нѣколко крачки назадъ. Засилятъ се, отстѫпятъ. Пакъ се засилятъ, пакъ отстѫпятъ. Най-после, тѣ придобиятъ новъ куражъ, засилятъ се и казватъ: Ще прескоча, че каквото ще да става — или въ рѣката, или на другия брѣгъ. Щомъ се засилятъ, тѣ минаватъ препятствието. Казвамъ: въ умоветѣ и въ сърцата ви сѫществуватъ редъ препятствия, които вие непременно трѣбва да премахнете. Съ това ще тонирате силитѣ на вашия организъмъ. За това се изисква воля, знания, сила. Съ помощьта на тия нови, положителни знания, вие ще измѣните характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мѫчнотиитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви.

 

    И тъй, ако човѣкъ правилно е използувалъ знанието си, характерътъ му се подобрява; ако неправилно е използувалъ знанието си, характерътъ му се влошава. Въ последния случай той казва: Едно време бѣхъ по-добъръ, по-благороденъ. — Благородството всѣкога си остава благородство; диамантътъ всѣкога си остава диамантъ; златото всѣкога си остава злато. Защо? Защото, веднъжъ човѣкъ могълъ, споредъ сѫществуващитѣ затова закони, да превърне единъ низшъ елементъ въ висшъ, нѣма сила въ свѣта, която може да измѣни резултатитѣ на това действие. Нѣма сила въ свѣта, която може да превърне златото въ низшъ елементъ. Това може да стори самиятъ човѣкъ, който е превърналъ нѣкой низшъ елементъ въ злато. Като знаете това, стремете се да вложите въ тѣлото, въ мозъка и въ сърцето си онѣзи възвишени и устойчиви енергии, съ които природата си служи за развитието на човѣка. Само тѣзи енергии сѫ въ сила да тониратъ, да регулиратъ енергиитѣ на вашия слънчевъ вѫзелъ. Сѫщо така и симпатичната нервна система трѣбва да е въ пълна изправность. Когато въ сърцето ви проникватъ неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ указватъ лошо влияние върху черния дробъ, вследствие на което въ него се явява известно разстройство.

 

    Колцина отъ васъ мислятъ да направятъ задачата, която миналиятъ пѫть дадохъ? Ще ви дамъ една формула, която трѣбва да употрѣбите при изпълнението на тази задача. Думитѣ, които ще изговорите, ще замѣстватъ паритѣ, съ които досега сте си служили. Ще кажете: Започвамъ да работя съ Божественитѣ добродетели, които живѣятъ въ мене. Прилагайте тази формула всѣки день, докато свършите задачата си. Тя ще ви бѫде като пропускъ. Щомъ станете сутриньта и пристѫпите къмъ задачата, изговорете тази формула въ ума си, тихо, никой да ви не чува. Като се отказвате временно отъ паритѣ, вие напущате орѫжието си, съ което досега сте работили. За, смѣтка на това орѫжие трѣбва да поставите ново. Новото ще бѫде дадената формула. Значи, като се отказвате отъ паритѣ, започвате да работите съ Божественитѣ добродетели, като ключове за отваряне на човѣшкитѣ сърца. По този начинъ ще побеждавате. За физическия човѣкъ, паритѣ сѫ сѫщо такъвъ ключъ: на този ще платишъ, на онзи ще платишъ, ще си пробиешъ пѫть. И вие, като свѣтскитѣ хора, трѣбва да бѫдете умни, досѣтливи, да не изпущате нито единъ случай да приложите Божественитѣ добродѣтели.

 

    Ще приведа единъ примѣръ за единъ работникъ, окултистъ, който изпълнявалъ волята Божия по известенъ начинъ. Той отишълъ да търси работа: похлопалъ на една врата, отказали му; похлопалъ на втора — сѫщо. На другия день пакъ сѫщата история. Минали така день, два, три, цѣла седмица — нѣма работа. Той дошълъ до отчаяние: жена, деца го чакатъ въ кѫщи, а нѣма какво да имъ занесе. Като вървѣлъ единъ день по улицитѣ, видѣлъ, какъ едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака. Той веднага се затичалъ къмъ него, вдигналъ го на рѫце и се отправилъ къмъ дома на детето. Попиталъ детето, де живѣе, какъвъ е баща му, за да знае, какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който билъ виденъ фабрикантъ. Като занесълъ детето въ дома му, бащата благодарилъ на бедния работникъ, и за благодарность го назначилъ на работа въ своята фабрика. Какво показва това? Детето на фабриканта билъ последниятъ и то благоприятенъ, случай, който работникътъ трѣбвало да използува, за да намѣри работа. Ако той не е билъ буденъ, щѣше да го пропусне. Будность се изисква отъ ученика, защото, ако не е буденъ и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби единъ благоприятенъ случай. Този случай бѣше за работника последенъ, за да намѣри работа, но пръвъ отъ благоприятнитѣ съчетания. Само чрезъ този случай той можа да си намѣри работа, т. е. да реализира идеята си. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Школата, всички пѫтища за реализиране на тѣхнитѣ идеи ще се отворятъ. Лъжатъ се тѣ. Понѣкога за окултнитѣ ученици се създаватъ такива голѣми мѫчнотии, че тѣ се намиратъ въ чудо, не знаятъ, какво да правятъ. Ако не познаватъ законитѣ, много пѫти ще се обезсърдчаватъ и отчайватъ. Така се отчайватъ и пѫтницитѣ по голѣмитѣ морета и океани. Щомъ ги хване морската болесть, тѣ се отчайватъ и започватъ да съжаляватъ, защо сѫ влѣзли въ този параходъ. Щомъ мине морската болесть, и отчаянието имъ минава. И на васъ казвамъ: не съжалявайте, че сте влѣзли въ Школата. Бѫдете смѣли и решителни и вървете напредъ. Това се отнася да онѣзи, които сѫ готови да следватъ Школата. Които не сѫ готови, тѣ могатъ да излѣзатъ вънъ, когато пожелаятъ.

 

    Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се съгласявате съ процеситѣ на природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене, или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете предъ тѣзи процеси, ще видите, какво произвеждатъ тѣ въ васъ. Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което природата ви дава. Напримѣръ, когато природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите съ нея. Едно трѣбва да знаете: природата не търпи абсолютно никаква нечистота. И затова, когато нѣкой дойде въ контактъ се нея, тя го подлага на щателно чистене. Като дойдете до този процесъ, вие започвате да философствувате: Какво мисли природата съ това? — Едно мисли природата: да ви изчисти. Какво мисли гладниятъ? Да намѣри храна и да се наяде. Разликата между гладнитѣ хора се заключава само въ образитѣ, къмъ които се стремятъ: единъ иска само хлѣбъ, другъ иска хлѣбъ и месо, трети иска печена кокошка и т. н. Гладнитѣ хора се различаватъ помежду си въ мислитѣ и желанията. Ако наблюдавате човѣкъ, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особенъ цвѣтъ. Преди години срещнахъ на улицата една дама отъ висшето общество, особено красива. На лицето си имаше вуалъ, но всичко въ нея бѣше приятно. Както вървѣше, тя спрѣ предъ една колбасница. Изведнъжъ лицето ѝ придоби особенъ изразъ, яви се нѣщо неприятно, отблъскващо, събуди се въ нея животинското естество. Тя влѣзе въ колбасницата, купи си нѣщо и, на излизане оттамъ, виждамъ на лицето ѝ предишната маска, съ приятно, добро впечатление. При вида на месото, тя не можа да завладѣе своето низшо естество. Като си купи нѣщо отъ колбасницата, тя задоволи въ себе си низшето естество, и лицето ѝ прие пакъ първия красивъ, приятенъ изразъ.

 

    Следователно, вѫтрешнитѣ мисли и чувства, които се криятъ въ човѣка, сѫ въ състояние всѣки моментъ да измѣнятъ израза на неговото лице. Всѣка мисъль пъкъ, отъ своя страна, е сложна, тя съдържа въ себе си условия за сложни процеси, които пакъ се отразяватъ върху лицето на човѣка. Напримѣръ, мисъльта въ човѣка за хранене предизвиква въ него редъ процеси. Особено, ако човѣкъ е гладенъ, веднага въ ума му изпѫкватъ разни картини. Той си представя хубава супа отъ пуйка, или кокошка, съ оризъ, или съ фиде; сѫщо така може да си представи печено прасенце съ горчица или съ хрѣнъ, придружено съ нѣколко чашки шестгодишно вино вмѣсто вода. Всичко това въодушевява гладниятъ. Той върви, представя си ту едното, ту другото, и като мине покрай нѣкоя богата гостилница, въ която може да реализира своитѣ желания, а нѣма пари, току въздъхне и продължи пѫтя си.

 

    Преди години се срещнахъ въ Варна съ единъ гимназиаленъ учитель, когото бѣха уволнили отъ служба. Той вървѣше съ мене и философствуваше по разни въпроси. По едно време, минахме покрай една малка гостилница, въ която се пържеха за обѣдъ кебапчета, шишове, пражоли и т. н. Като му замириса на кебапчета, той каза: Това е щастливъ животъ, да имашъ пари въ джоба си и, когато пожелаешъ, да влѣзешъ въ гостилницата и да си хапнешъ отъ тия работи. Сега азъ минавамъ заминавамъ и не мога да влѣза вѫтре да си хапна едно кебапче. Казвамъ: съ тѣзи кебапчета цѣлата философия на този учитель пропадна. Всичко, каквото бѣше говорилъ, рухна предъ миризмата на кебапчетата. Казвамъ му следъ това: Твоето нещастие сега е щастие за мене. Ако азъ попадна въ тази гостилница, ще се чувствувамъ нещастенъ.

 

    Защо този учитель изгуби философията си предъ едно кебапче? Това показва, че старитѣ навици въ човѣка възкръсватъ отново; тѣ сѫ живи, а не мъртви. Срѣщате нѣкой окултенъ ученикъ, който минава за напредналъ, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай нѣкоя гостилница, или покрай нѣкое кафене, изведнъжъ въ него възкръсва желанието да си хапне малко месце, или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти. Това сѫ стари навици, които наново изпѫкватъ въ съзнанието му, като изкушение; той трѣбва да бѫде буденъ, скоро да се опомни и да се освободи отъ старитѣ образи на миналото. Достатъчно е да поставите човѣка при известни условия, за да изпѫкнатъ старитѣ образи въ съзнанието му. — Какъ е възможно окултенъ ученикъ да се натъква на такива противоречия? Ще отговоря на този въпросъ съ следния примѣръ. Представете си една гѫсеница, която се е превърнала въ пеперуда, обаче, забравила да изхвърли отъ себе си старото съзнание на гѫсеница, вследствие на което живѣе едновременно въ дветѣ състояния. Като изпадне въ състоянието на гѫсеница, започва да търси листа и се натъква на противоречие — не може да яде листа. Следъ това тя се опомня, дохожда въ второто съзнание на пеперуда и започва да хвърчи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да смуче сладкия сокъ на цвѣтята. Докато има хоботъ, тя не се нуждае отъ листа. Сѫщо така и окултниятъ ученикъ може да се спъне отъ своя миналъ животъ. Той ще иска да възкръси старото и ще падне въ изкушение. Старото подразбира връщане къмъ старитѣ форми. Дойдете ли до старото, кажете си: Това ми е непотрѣбно. Миналъ съмъ вече презъ тѣзи състояния и сега търся новитѣ условия. Представете си, че като ученикъ на Школата, ви поставятъ на изпитъ да не лъжете. Отъ миналото си вие носите слабостьта да полъгвате малко. Въ първо време сте употрѣбявали бѣлата лъжа, а после — черната. По този начинъ, постепенно, незабелязано и за самитѣ васъ, вие сте придобили навикъ да лъжете. Постѫпвате на работа при много строгъ господарь. Като направите нѣкаква погрѣшка, вие започвате да се колебаете, да се борите въ себе си, да кажете ли истината, или не. Най-после решавате да излъжете, да скриете погрѣшката си, за да не изгубите службата си.

 

    Въ това отношение, вие може да изпаднете въ положението на единъ слуга, който веднъжъ казалъ истината на господаря си, но билъ наказанъ. По известно стечение на обстоятелствата, слугата билъ принуденъ да каже истината на господаря си, но последниятъ, като не го разбралъ, ядосалъ се и го наказалъ. Тогава слугата казалъ на господаря си: Чудно нѣщо, господарю! Ти ме поставяшъ въ противоречие. Толкова пѫти досега съмъ те лъгалъ, но ти никога не си ме наказвалъ. Днесъ за пръвъ пѫть казахъ една истина, и ти ме наказа. Взехъ да мисля въ себе си, защо ме наказвашъ: дали за истината, която ти казахъ, или затова, че досега все съмъ те лъгалъ.

 

    Казвамъ: сѫщото нѣщо може да се случи и на васъ. Единъ пѫть да кажете истината и да ви накажатъ. Това наказание е наложено отъ невидимия свѣтъ. Той не наказва затова, че сте казали истината, но затова, че досега не сте говорили истината. Това не значи, че въ съзнанието ви трѣбва да остане убеждението, че като говорите истината, ще ви наказватъ. Наказва се човѣкъ, само когато не говори истината. И обратното се случава: ако всѣкога сте говорили истината, а единъ пѫть само сте казали лъжа, ще ви възнаградятъ, но не за лъжата, а за истината, на която до това време сте служили. Особени сѫ наказанията и възнагражденията, които невидимиятъ свѣтъ налага на хората. Напримѣръ, материалното забогатяване е особенъ родъ наказание отъ невидимия свѣтъ. И наистина, като забогатѣе, човѣкъ постепенно започва да губи своя вѫтрешенъ миръ, спокойствието си. Това не значи още, че не трѣбва да бѫде богатъ. Богатъ трѣбва да бѫде човѣкъ, но сѫщевременно той трѣбва да има силенъ и устойчивъ характеръ.

 

    Ученикътъ трѣбва да гледа на нѣщата широко, да не мисли, че всичко, каквото сѫществува, е само за него. Напримѣръ, ако се случи да минавате покрай нѣкоя плодна градина, колкото и да желаете да си откѫснете нѣкакъвъ плодъ, нѣмате право да сторите това, щомъ господарьтъ не е тамъ. — Нали всичко принадлежи на Бога? — На Бога принадлежи, но не и на васъ. Ако трѣбваше да вкусите отъ тия плодове, господарьтъ щѣше да бѫде тамъ, и самъ щѣше да ви предложи нѣколко плода. Преди години, тръгваме съ единъ приятель отъ Варна за Бургазъ пешъ. Приятельтъ ми взелъ велосипедъ съ себе си и го кара бавно. По едно време завалѣ проливенъ дъждъ. Стигаме до Камчията, но отъ дъжда тя залѣла едно разстояние отъ нѣколко километра. Приятельтъ ми носи вече велосипеда си на гръбъ. Какъ ще се върви по-нататъкъ? За да преминемъ рѣката, трѣбва да се събуемъ боси и да нагазимъ до колѣне въ водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спрѣхме тамъ. Ханджията ни казва: Ето, отгоре иде единъ коларь, коньтъ му е много силенъ, колата — здрава, но той е своенравенъ човѣкъ, не би услужилъ да ви пренесе съ колата си. Досега никому добро не е правилъ. — Ще се опитаме. Азъ се приближавамъ къмъ коларя и му казвамъ: Приятелю, би ли ни направилъ една услуга? Както виждашъ, пѫтьтъ ни е презъ рѣката, а водата е много придошла. Ние можемъ да минемъ презъ рѣката, но велосипедътъ не можемъ да носимъ. Ако обичашъ, тури велосипеда на колата си, а ние ще вървимъ пешъ. — На радо сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, азъ ще ви прекарамъ лесно.

 

    Казвамъ: който е готовъ да тури велосипеда на колата си, той ще бѫде готовъ и хората да качи. Който не е готовъ да приеме велосипеда, той нѣма да бѫде готовъ и хората да приеме. Едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: когато човѣкъ работи съ Божественитѣ закони, ще види, че въ тѣхъ нѣма абсолютно никакво изключение. Постѫпвай споредъ тѣзи закони и не се безпокой. Ние бѣхме решили на всѣка цена да минемъ рѣката, не можехме да се върнемъ назадъ. Нито пъкъ на чужда помощь разчитахме. Бѣхме готови сами да носимъ велосипеда. Щомъ невидимиятъ свѣтъ видѣ нашата готовность, сами да си помогнемъ, и колата дойде. Тогава и лошиятъ човѣкъ става добъръ, готовъ на услуги. Човѣкъ трѣбва да разчита на себе си. Ако дойде нѣкоя кола, това вече е привилегия. Ако никаква кола не дойде, ще вървите напредъ. Можете да газите вода до колѣне, но връщане нѣма.

 

    Като ученици на тази Велика Школа, вие трѣбва да правите редъ опити, да се калите, но никой да не знае, да не подозира даже, какви опити мислите да правите. Опититѣ ви, проявитѣ ви трѣбва да бѫдатъ естествени, да нѣма никаква ексцентричность въ тѣхъ. Въ това отношение, англичанитѣ сѫ свободни; сутринь, въ време на снѣгъ, или презъ май месецъ, тѣ ходятъ боси и никой не обръща внимание на това. Ако тѣзи нѣща се правятъ въ България, хората ще започнатъ да критикуватъ, да ги окачествяватъ като ексцентрични прояви. Следователно, добре е всѣко упражнение да се прави така, че да не дразни другитѣ. Важното е, че всѣко упражнение има предъ видъ да кали човѣка, да го доведе до положение да излѣзе отъ обикновения редъ на нѣщата. За тази цель окултната школа предлага на ученицитѣ си съвършено нови методи за работа, излѣти въ красиви, приятни форми.

 

    За да успѣва въ работата си, отъ ученика се изисква голѣма искреность. Той трѣбва да бѫде искренъ спрѣмо себе си: никога да не прикрива погрѣшкитѣ си, нито пъкъ да ги преувеличава, или намалява. Че направилъ нѣкаква погрѣшка, той може да си прости затова, но да не се извинява. Да си прости, това подразбира съзнателно отнасяне къмъ нѣкоя своя погрѣшка. Той си прощава, но съ съзнание втори пѫть да не повтаря сѫщата погрѣшка. Да започнете да се извинявате, че условията били такива, че кармата ви била такава — това не е позволено. Грѣшката е грѣшка, нѣма какво да се извинява. Тя трѣбва да се констатира, като фактъ, и да се търси начинъ за изправянето ѝ. Следъ време, когато надраснете повече и въ ума ви дойдатъ по-свѣтли, по-възвишени мисли, тогава вече ще разглеждате въпроситѣ отъ друго становище.

 

    За следния пѫть пишете върху темата: „Най-силната добродетель на ученика“. Всѣки отъ васъ ще помисли по този въпросъ и ще напише онази добродетель на ученика, която той намира за най-силна. Нѣкои уподобяватъ добродетелитѣ на скѫпоценни камъни. Следователно, както описвате характернитѣ белези на скѫпоценнитѣ камъни, така могатъ да се описватъ отличителнитѣ чърти и на добродетелитѣ. По сѫщия начинъ се описватъ отличителнитѣ белези или свойства на всички прости и сложни тѣла, съ които химията си служи. Напримѣръ, отличителното свойство на водата е нейната подвижность или неустойчивость. Водата е неустойчива, за да бѫдемъ ние устойчиви. Като казваме, че водата е неустойчива, това значи, че тя се приспособява къмъ всички условия, добри или лоши. Друго характерно свойство на водата е способностьта ѝ да разтваря. Тя е добъръ разтворитель. Като разтваря, тя чисти, измива тѣлата. Сѫщевременно, водата има свойството да разхлажда. Всѣки е изпиталъ разхладителното действие на водата презъ топлитѣ, горещи дни. Това сѫ нѣколко отличителни свойства на водата, които и простиятъ човѣкъ познава. Попитайте овчаря, какво нѣщо е водата, той веднага ще ви каже. Следъ това вече идатъ и другитѣ свойства на водата, които само ученитѣ знаятъ, а именно, че водата е сложно тѣло, съставена отъ два обема водородъ и единъ обемъ кислородъ. Това, и редъ още свойства има водата, за познаването на които се изисква по-голѣмо вдълбочаване.

 

    По сѫщия начинъ можемъ да опишемъ свойствата на свѣтлината, напримѣръ. Свѣтлината има свойството да освѣтява окрѫжаващитѣ предмети. Тя освѣтява пѫтя на човѣка. Водата улеснява живота. Безъ вода нѣма животъ. Когато село или градъ се създава, всички гледатъ да избератъ мѣсто, дето има вода. Понѣкога могатъ да дойдатъ порои, да завлѣкатъ кѫщи, говеда, хора, но въпрѣки това, тя е благо, носитель на живота.

 

    Като ученици, ще мислите право, за да развиете добре темата за „Скѫпоценнитѣ камъни“. Ще си спомните нѣколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителнитѣ имъ чърти. Пишете въ общи чърти, но изтъкнете главно причината, задето ги наричатъ скѫпоценни камъни. После, пишете, защо нѣкои камъни иматъ по голѣма, а други — по-малка цена. Скѫпоценнитѣ камъни действуватъ възпитателно върху човѣка, вследствие на което всѣки желае да има такива камъни. Скѫпоценниятъ камъкъ съдържа въ себе си въ кондензирано, т. е. въ сгѫстено състояние фина енергия. Понѣкога скѫпоценнитѣ камъни губятъ своята сила, своя блѣсъкъ, и после отново ги придобиватъ. Причина затова често сѫ самитѣ хора. Отъ нѣкои хора скѫпоценнитѣ камъни губятъ своя блѣсъкъ, а отъ други го придобиватъ. Следователно, като знаете нѣколко отъ свойствата на скѫпоценнитѣ камъни, помислете, може ли човѣкъ да бѫде скѫпоцененъ камъкъ? Какъвъ скѫпоцененъ камъкъ желаете да бѫдете? Единъ желае да бѫде диамантъ, другъ — рубинъ, трети — сапфиръ и т. н. Мислете добре върху темата и пишете, колкото е възможно по-кратко.

 

    Казвате: какво отношение иматъ скѫпоценнитѣ камъни къмъ насъ? Едно трѣбва да знаете: всѣка мисъль, всѣко чувство, върху което размишлявате, указватъ известно влияние върху васъ. По този начинъ вие се свързвате съ тѣхъ. Така е отъ окултно гледище. Всѣка тема, всѣки въпросъ, върху който човѣкъ размишлява, указва известна влияние върху него и го ползува дотолкова, доколкото той е могълъ да се свърже съ него. Той указва известно въздействие за развиването ви. Напримѣръ, когато размишлявате върху най-силната добродетель на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пакъ ще имате голѣма полза. Въ какво се заключава ползата? Въ свързването ви съ добродетелитѣ. Нѣкой ще пише, че най-силната добродетель на ученика е любовьта, другъ — вѣрата, трети — милосърдието, четвърти — способностьта му да учи и т. н. Като мисли за дадената добродетель, безъ да подозира даже, той се свързва съ нея. Въ това, именно, се съдържа ползата за ученика отъ развиване на темитѣ, които се даватъ на класа. Всички добродетели сѫ еднакво важни и силни, въ смисълъ, че за дадено време и за даденъ ученикъ, известна добродетель указва най-голѣмо влияние върху неговия характеръ. За войника, който отива на бойното поле, най-голѣма добродетель е смѣлостьта; за прислужника на болния най-важна добродетель е милосърдието; за ученика най-важна добродетель е послушанието; за работника — трудолюбието; за слугата — досѣтливостьта и съобразителностьта. Тази чърта е особено необходима за онзи слуга, който е попадналъ при лошъ господарь. Той трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ и съобразителенъ, че отдалечъ още да предвижда желанията на господаря си. Слугата трѣбва да познава господаря си, да знае, какъ да постѫпва съ него.

 

    Преди нѣколко деня се случи да наблюдавамъ постѫпката на едно малко кученце. То бѣше доста интелигентно, съобразително кученце. Господаритѣ му хвърлиха единъ кокалъ да гложди. Въ това време отъ съседния домъ дотърча едно голѣмо куче, и веднага се хвърли върху кокала. Този часъ малкото кученце отстѫпи кокала на голѣмото куче и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстѫпило кокала. Ако малкото кученце не бѣше съобразило, че въ случая, най-добре е да отстѫпи кокала, между дветѣ кучета щѣше да стане голѣма схватка, отъ която малкото щѣше да пострада. И лошиятъ човѣкъ, лошиятъ господарь е подобенъ на голѣмото куче. Дойдете ли съ него въ отношения, които водятъ къмъ схватка, отстѫпете му кокала, нека гложди. Този кокалъ може да бѫде нѣкаква служба, или друга нѣкоя материална вещь — отстѫпете я, за да не пострадате. Лошиятъ човѣкъ разполага съ физическа сила въ себе си. Щомъ е физически силенъ, той е готовъ всичко да направи. Въ случая, благоразумието изисква отъ човѣка да отстъпи. Отстѫпването не е страхъ, но пестене на време и енергия.

 

    Сега, които отъ васъ желаятъ, могатъ да посещаватъ класа, като пазятъ хармония въ отношенията си. Помнете, че всѣки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другитѣ. Каквато пакость да направите нѣкому, първо тя има отгласъ, отражение въ вашето съзнание. Всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство, или всѣка крива постѫпка е лошъ, грозенъ образъ, който се отпечатва първо въ съзнанието на онзи, отъ когото е излѣзълъ, или отъ когото е направенъ. Значи, злото, лошото се излива въ нехармонични, въ неправилни форми или образи. Доброто се излива въ хармонични, въ правилни образи. Човѣкъ самъ рисува и еднитѣ, и другитѣ образи. Виждате въ една градина две круши: опитвате едната — сладка, опитвате другата — горчива. Защо е горчива? Горчивината показва нейния егоистиченъ характеръ. Тя е родила горчиви плодове, за да не би нѣкой да се ползува отъ тѣхъ. Съ това тя иска да каже, че никому не дава плода си. Също така има и краставици горчиви. Обаче, умниятъ човѣкъ и горчивитѣ плодове може да използува за нѣщо.

 

    Едно е важно да знае ученика: всѣка негова постъпка се хроникира. Подиръ всѣки ученикъ вървятъ дедективи отъ Бѣлата и отъ черната ложа, които всичко записватъ: първитѣ хроникиратъ добритѣ мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторитѣ — лошитѣ. И еднитѣ, и другитѣ ще използуватъ на мѣсто вашитѣ постъпки. Като хроникиратъ лошитѣ ви постъпки, дедективитѣ на черната ложа изучаватъ характера ви, за да могатъ, по най-лесенъ и незабелязанъ отъ васъ пѫть, да ви привлѣкатъ на своя страна. И едната, и другата ложа иматъ желание да ви привлѣкатъ на своя страна, заради което ви убеждаватъ, че пѫтьтъ, който ви предлагатъ, е правиятъ и най-добриятъ пѫть. Най-добриятъ пѫть за ученика е онзи, въ който душата му се освобождава отъ ония връзки, които сѫ го спъвали въ миналото, които и до днесъ още го спъватъ.

 

    При свободно време, искамъ всѣки отъ васъ да систематизира главнитѣ мисли отъ тази лекция, а после, всѣки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които той е разбралъ най-добре, и отъ които ще може да се ползува.

 

    Като казвамъ, че отъ ученика се изисква послушание, азъ имамъ предъ видъ послушанието въ най-малъкъ размѣръ. Отъ 24 часа презъ денонощието, искамъ да употрѣбите само единъ часъ за послушание, половинъ часъ денемъ, когато сте будни, и половинъ часъ вечерь, когато сте въ астралния свѣтъ. Но този половинъ часъ трѣбва да бѫдете абсолютно послушни. Той ще бѫде основна мѣрка за вашето послушание. Значи, половинъ часъ, или 30 минути презъ деня ще бѫдете послушни, и презъ това време ще размишлявате върху послушанието. Този часъ можете да разпредѣлите на нѣколко части: сутринь да употрѣбите десеть минути за послушание, на обѣдъ— десеть минути и вечерь — десеть минути. После, десеть минути преди да си легнете, десеть минути, като се събудите срѣдъ нощь и десеть минути рано сутриньта, преди ставане — всичко единъ часъ. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни. Ако станете уморени, съ отпадналъ духъ, показва, че не сте били послушни, не сте били въ училището, но сте били вънъ нѣкѫде. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Човѣкъ минава презъ всички фази, презъ които минава и брашното, докато стане хлѣбъ. Брашното е леко. Ако го оставите вънъ, на открито, и най-малкиятъ вѣтрецъ е въ състояние да го раздуха. Вие взимате топла вода, туряте въ нея брашното и образувате каша. Досипвате още брашно, докато кашата става все по-гѫста, способна за мѣсене. Събирате, оттукъ-оттамъ, брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се мѣси, и вие казвате, че тѣстото е вече добре омѣсено. Следъ това го правите на хлѣбове и го носите на фурнята. Значи, и човѣкъ първо е брашно, после — каша, следъ това — тѣсто, а най-после — хлѣбъ. Тъй щото, ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излѣзли отъ воденицата; ако сте каша, още сте въ ношвитѣ; щомъ сте тѣсто, вече ви мѣсятъ; щомъ станете хлѣбъ, занасятъ ви на фурнята, и вие се радвате, че можете да бѫдете полезни на човѣчеството.

 

    Това сѫ положения, състояния, които човѣкъ минава презъ живота си. Тѣзи състояния ще го наведатъ на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадатъ потикъ, подемъ за работа. Старитѣ решения, старитѣ идеи ще замѣстите съ нови, които ще ви подмладятъ. Казано е въ Писанието: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се възобнови. Онѣзи, които търсятъ пѫтя на Мѫдростьта, ще подобрятъ своя пѫть.“ Да изкарате добро отъ добритѣ хора, това не е голѣмо изкуство, но да изкарате нѣщо добро отъ лошитѣ хора, това е изкуство. Като знаете това, не се обезсърдчавайте, но работете върху себе си смѣло и решително.

 

    Задачитѣ, които ви се даватъ, трѣбва да се изпълняватъ безъ съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка. Достатъчно е само да помислите, че може и безъ дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се нѣкоя задача, тя трѣбва да се изпълни безъ никакви разсѫждения. Щомъ изпълните задачата и видите резултата, тогава можете да разсѫждавате, колкото искате. Който иска да бѫде ученикъ, преди всичко той трѣбва да приложи своята разумна воля. Защо? Такъвъ е законътъ въ Божествения свѣтъ. Тамъ първо се действува, а после се размишлява. Въ човѣшкия свѣтъ е тъкмо обратно: тамъ първо трѣбва да се мисли, а после да се действува. Споредъ интуицията, която е законъ на Божествения свѣтъ, щомъ почувствувашъ, щомъ възприемешъ нѣщо отъ този високъ свѣтъ, ти веднага трѣбва да действувашъ, и после ще размишлявашъ върху последствията. Значи, ако сте въ Божествения свѣтъ, първо ще действувате, а после ще мислите; ако сте въ човѣшкия свѣтъ, първо ще мислите, а после ще действувате. Както виждате, това сѫ два диаметрално противоположни, единъ на другъ, метода. И затова, като казвамъ, че ученикътъ не трѣбва да разсѫждава, имамъ предъ видъ Божествения свѣтъ. Щомъ си въ Божествения свѣтъ, ще действувашъ първо, а после ще мислишъ; щомъ слѣзешъ въ човѣшкия свѣтъ, ще мислишъ първо, а после ще действувашъ. Защо е така? Защото, когато ние действуваме, Богъ мисли. Когато ние мислимъ, Богъ действува. Какъ постѫпва инжинерътъ? Първо той обмисля плана на кѫщата, съобразява се съ редъ положения — срѣдства, материалъ, мѣстоположение; после, той съставя плана, и следъ това вече го прилага, действува по готовия планъ. Значи, кажешъ ли, че ще мислишъ първо, ти си въ човѣшкия свѣтъ. Кажешъ ли, че ще действувашъ първо, ти си въ Божествения свѣтъ. По метода, който прилагате, ще познавате, въ кой свѣтъ се намирате. Ако разбъркате методитѣ, ще сгрѣшите. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ и първо мислите, а после действувате, ще сгрѣшите. Ако влѣзете въ човѣшкия свѣтъ и първо действувате, а после мислите, пакъ ще сгрѣшите. Методитѣ на тия два свѣта се коренно различаватъ. Тѣ сѫ строго опредѣлени, вследствие на което никакво размѣстване не може да става.

 

    И тъй, ще мислите и ще действувате; ще действувате и ще мислите.

 

Т. м.

 

*

16. Лекция отъ Учителя, държана на

14 юний, 1922 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×