Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_03_29 Старъ и новъ животъ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:32

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СТАРЪ И НОВЪ ЖИВОТЪ.

 

Т. м.

 

Сега, вие искате да знаете, за какво да се молите. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се запитва, кои сѫ отличителнитѣ качества, напримѣръ, на вѣрващия, на слушателя и на ученика. Отличителното качество на вѣрващия е вѣрата; на слушателя — слушането, а на ученика — ученето. Следователно, ученикътъ се моли за учението си.

 

Прочетоха се работитѣ за волята и за бѣлия цвѣтъ.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на доброто и злото.“ Ще пишете най-сѫщественото върху доброто и злото, както ги схващате.

 

Какъ направихте упражнението, което бѣхъ ви далъ миналата седмица? Можахте ли всички да станете на време? Всѣки трѣбваше да си внуши, да стане на време. Всички задачи и упражнения, които се даватъ въ окултнитѣ школи, трѣбва да се изпълняватъ съзнателно, а не механически. Самитѣ задачи и упражнения иматъ за цель да повдигнатъ съзнанието на ученика. При това, тѣ трѣбва да се изпълняватъ съ любовь. Ако не работи съ закона на любовьта, ученикътъ нищо не може да постигне. Той ще има обикновени опитност и обикновени постижения, каквито се постигатъ при обикновенитѣ школи. Ако любовьта е въ душата ви, вие ще можете да станете на време и ще изпитате голѣма радости въ себе си. Ако любовьта не присѫтствува въ душата ви, вие ще се колебаете, ще мислите, да станете, или не, какво ли е времето вънъ и т. н. Презъ това време ще дойдатъ изкушенията, и трѣбва да мине дълго време, докато се справите съ тѣхъ. Изкушенията, колебанията, съмненията сѫ бурени въ астралния свѣтъ. Следователно, когато въ окултнитѣ школи се даватъ упражнения или задачи, едновременно съ живота се събуждатъ и бурени, които започватъ да растатъ и да се развиватъ. Въ този смисълъ, буренитѣ представятъ голѣма опасность за развиването на нѣкои добри чърти, на нѣкои добродетели въ душата на ученика.

 

За изяснение на тази мисъль, ще си послужа съ следната аналогия. Представете си, че близо до коренитѣ на нѣкой голѣмъ дѫбъ посадите едно малко цвѣте или растение. Какъ мислите, добре ли ще се развива това цвѣте? Цвѣтето нѣма да се развива добре. Защо това цвѣте не ще може да вирѣе? Въ скоро време това цвѣте ще заглъхне, защото дѫбътъ ще поглъща всички хранителни сокове отъ земята, както и свѣтлината на слънцето, тъй щото, почти нищо нѣма да остане за цвѣтенцето. Следователно, вие трѣбва да имате предъ видъ, че стариятъ човѣкъ, който живѣе у васъ, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представятъ голѣмо дърво, подобно на дѫба. И ако вие не се отдалечите отъ коренитѣ на това дърво, каквато работа и да започвате, нѣма да успѣвате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковетѣ на вашия животъ. Окултиститѣ наричатъ това дърво „дърво за познаване доброто и злото.“ Ето защо, човѣкъ трѣбва да стои далечъ отъ това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човѣкъ съ своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия животъ въ човѣка, трѣбва да се изкорени, да се замѣсти съ ново. Който се е опитвалъ да корени това дърво, той е разбралъ, какво значи да изтръгва дяволския нокътъ отъ себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда, колко много боли. Като види, че боли, той започва да го рѣже. Не, боли — не боли, този нокътъ трѣбва да се изтегли, да се изтръгне съ корень. Въ това седи спасението на човѣка. Нѣкой започва да тегли този нокътъ, но като го заболи много, той го оставя. По този начинъ той си създава по-голѣми болки. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да изтегли този нокътъ изведнъжъ.

 

Казвамъ: ако не можете да изкорените това дърво въ вашия животъ, поне отдалечете се отъ него. И тогава, посадете новия животъ, новитѣ идеи, новитѣ мисли далечъ отъ старитѣ. Значи, безъ да искате, едновременно ще водите и двата живота. При това положение, забелязвате, какъ, въ дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте наклоненъ къмъ проява на красивото, на великото въ себе си, готови сте да говорите истината; и обратно, въ дни на разположение, и вие сами не усещате, какъ езикътъ ви се подхлъзва, и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни отъ себе си и се чудите, какъ се подадохте на известно изкушение. Това става и съ млади, и съ стари — съ всички хора. Туй се дължи на стария животъ въ хората.

 

Като се говори на хората за Истината, тѣ казватъ: Истината е неприложима въ живота. Това показва, че Божествениятъ животъ изисква напреднали души. Съвременнитѣ хора не могатъ да служатъ на Божията Истина, понеже сѫ останали назадъ въ развитието си. За това е много спомогнала черната ложа, която, съ редъ религиозни системи, е успѣла да спре развитието на човѣшкитѣ души. Обаче, споредъ мене, по-лесно е да се живѣе за Истината, отколкото за свѣта; по-лесно е да се служи на Бога, отколкото на свѣта. Мнозина намиратъ, че е по лесно да се живѣе за свѣта, отколкото за Бога. Защо мислятъ така? Тѣ мислятъ по този начинъ, защото свѣтътъ изисква своето съ сила и го налага съ сила, когато Божествената Истина изисква своето по любовь, доброволно. И както виждате, насилието въздействува по-силно върху хората. Тѣ вършатъ и доброто, и злото чрезъ насилие, но този методъ е времененъ, а резултатитѣ му сѫ безплодни, тѣ носятъ редъ страдания и нещастия на хората. Понеже хората не сѫ научени да работятъ отъ любовь, доброволно, ще видите, че много окултни ученици, следъ като сѫ били въ школата нѣколко години, единъ день излизатъ отъ нея, подъ предлогъ, че тази наука не е за тѣхъ. Единъ индусъ отива въ Франция, дето образува окултна школа. Въ първо време се записали въ нея 500 души ученици, все благородни французи, но следъ като имъ били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само петь ученика, по единъ на стотѣ. Защо напуснали толкова много ученици? Понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и трудъ. И до днесъ още мнозина се стремятъ къмъ изтока, къмъ индускитѣ системи. Обаче, едно трѣбва да се знае, че много отъ индускитѣ правила и методи не отговарятъ на тия на живата, разумна природа. Запримѣръ, ако на западъ се приложи науката за дишането, която индуситѣ прилагатъ, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи сѫ добити при слизането на човѣчеството, т. е. по закона на инволюцията. А понеже бѣлата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т. е. по пѫтя на възкачването, тия системи трѣбва да се видоизмѣнятъ.

 

За изяснение, ще приведа една мисъль отъ индуската философия. Индуситѣ, напримѣръ, казватъ: Безъ учитель не може, т. е. безъ учитель нѣма развитие. Споредъ насъ, учительтъ е сѫщество, което мисли. Следователно, ние излагаме сѫщата мисъль въ следната форма: Безъ свѣтла мисъль не може; безъ свѣтла мисъль нѣма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трѣбва да има свѣтла мисъль, за да може да възприема. И тогава, Истината ще бѫде една и сѫща и за Учителя, и за ученика. Въ това отношение, способниятъ ученикъ се нуждае отъ добъръ учитель, както и добриятъ учитель се нуждае отъ способенъ ученикъ. Този законъ трѣбва да се прилага навсѣкѫде въ живота. Преди да навлѣзе въ окултната школа, ученикътъ се нуждае отъ редъ правила, съ които да се предпазва. Запримѣръ, много ученици, като влѣзатъ въ Школата, започватъ да мислятъ, че сѫ млади още, че ще се лишатъ отъ естествения животъ, и току виждате, че единъ день напущатъ Школата. Това е криво разбиране. Окултната школа има за задача да научи младитѣ, именно, какъ да живѣятъ. Значи, окултната наука има за задача да изправи живота на старитѣ, а да научи младитѣ, какъ да живѣятъ.

 

Законъ е: старото се изправя, а младото се учи. Старитѣ религиозни разбирания, старитѣ разбирания за живота могатъ да се събудятъ въ младия човѣкъ и да го спънатъ. Затова, именно, преди да сѫ дошли до това положение, тѣ трѣбва да бѫдатъ научени правилно да живѣятъ. Много противоречия ще се явятъ и въ старитѣ, и въ младитѣ, но ако знаятъ произхода имъ, тѣ лесно могатъ да се справятъ съ тѣхъ. Новиятъ животъ, както и Истината, която иде въ свѣта, сѫ въ състояние да изкаратъ тия недѫзи и противоречия навънъ. Ето защо, когато тия противоречия изпѫкнатъ въ васъ, вие не трѣбва да се съблазнявате отъ тѣхъ и да мислите, че новиятъ животъ, новитѣ идеи не сѫ за васъ. Кажете ли така, вие сами произнасяте присѫдата си. Споредъ законитѣ на окултната школа, ученикътъ самъ създава своето щастие и нещастие.

 

Сега, ще ви дамъ едно малко обяснение за относителнитѣ истини въ живота. Допуснете, че слънцето представя една опредѣлена точка въ пространството. Къмъ тази точка отправяме единъ лостъ, съ който искаме да покажемъ, че всички планети въ слънчевата система се намиратъ на една права линия. Приемете, че този лостъ може да се върти. Какво ще забележите при въртенето на лоста? Колкото по-бързо лостътъ се върти, толкова по-бързо се движатъ по-отдалеченитѣ планети отъ слънцето; по-близкитѣ планети пъкъ се движатъ по-бавно. Споредъ този законъ, колкото по-бързо се движи едно тѣло, толкова по-далечъ се намира то отъ центъра. И обратно: колкото по-бавно се движи едно тѣло, толкова по-близо се намира до центъра. Обаче, въ сегашната слънчева система е точно обратно. Споредъ еволюционния законъ, всички тѣла, които се намиратъ близо до центъра, се движатъ по-бързо; ония пъкъ, които сѫ далечъ отъ центъра, се движатъ по бавно. Ако приложите този законъ къмъ единъ религиозенъ и единъ свѣтски човѣкъ, ще видите, че и тукъ той е вѣренъ. Забележете, свѣтскитѣ хора, които не мислятъ за Бога, нито се молятъ, сѫ по-пъргави, по-енергични и работни отъ религиознитѣ. Още при ставане сутринь, тѣ започватъ да работятъ. Като ставатъ сутринь, религиознитѣ хора започватъ да се молятъ, да съзерцаватъ, да размишляватъ, като се разхождатъ натукъ-натамъ, безъ да работятъ нѣщо. Свѣтскитѣ хора иматъ мнение за религиознитѣ, че сѫ мързеливи, че не обичатъ да работятъ. И наистина, като стане духовенъ, човѣкъ или малко работи, или не иска да работи. Защо е така? Защото, докато е билъ свѣтски човѣкъ, той е работилъ много и сега казва: На времето си работихъ достатъчно. Сега мога вече да почивамъ. Ето защо, религиознитѣ хора все за почивка говорятъ.

 

Казвамъ: ще дойде день, когато хората ще бѫдатъ въ състояние на почивка, но не трѣбва да бързатъ. Въ това отношение, много окултисти правятъ сѫщата погрѣшка, като искатъ да ликвидиратъ съ науката. Тѣ искатъ съвършено да отхвърлятъ официалната наука за себе си и да останатъ само съ окултнитѣ знания. Обаче, като започнатъ това да отхвърлятъ, онова да отхвърлятъ, виждатъ, че нищо не имъ остава. Тѣ мислятъ, че сѫ дошли до центъра на своитѣ знания, но се заблуждаватъ. Всѣки центъръ представя планета на другъ лостъ, който е свързанъ съ много още системи, дето движението става по съвсемъ други закони. Едно се иска отъ ученика: да осмисля всѣка своя постѫпка, за да може по този начинъ да намѣри нейното мѣсто. Бихъ желалъ, въ това отношение, да станете художници. Има художници-майстори, които, каквато линия, каквато чърта видятъ, колкото крива да е, тѣ веднага я използуватъ за нѣщо: поставятъ я като часть на нѣкоя сложна фигура, или я взиматъ за образецъ на нѣщо. Следователно, дойдете ли до вашитѣ мисли, чувства и действия, стремете се да ги осмислите, да изкарате нѣщо отъ тѣхъ, както художникътъ изкарва нѣщо хубаво отъ всѣка точка и линия. Затова, именно, не се борете съ вашето минало, но използувайте опитноститѣ, които то носи, като основа на бѫдещето.

 

Вториятъ опитъ, който ще направите върху дадената задача, ще бѫде тази вечерь (срѣда) и утре вечерьта (четвъртъкъ). До 12 ч. в. нѣма да си лягате, за да направите упражнението. Ще свѣрите часовницитѣ си, за да спазите опредѣленото време. Ще започнете упражнението въ единадесеть часа и половина вечерьта и ще трае половинъ часъ, до дванадесеть часа вечерьта. Разбира се, това време, презъ което ще правите опита, не отговаря напълно на физическото. Има малка разлика между едното и другото време. За да познаете, дали часътъ е близо 12, ще следите вашето вѫтрешно състояние. Ако часътъ е наближилъ 12, ще усѣтите въ себе си малка вѫтрешна радость. Ако истинското време не се съвпада съ това, което часовникътъ ви показва, ще почувствувате вѫтрешно безпокойствие. Щомъ пристѫпите къмъ упражнението, мислено ще произнесете имената на всички ученици отъ вашия класъ. Следъ това, къмъ всѣки едного ще отправите последователно формулитѣ, първата и втората, а именно: 1. „Безъ страхъ и безъ тъмнина!“ 2. „Безъ страхъ въ любовьта безгранична!“

 

При първия опитъ отправихте къмъ всѣкиго по една добра мисъль, но въ него имаше малки изключения: нѣколко ученика не бѣха точни. Като се моли, човѣкъ чувствува вѫтрешна радость. Това значи, че той се е обърналъ къмъ Бога. Обръщането на човѣка къмъ Бога е подобно на обръщането на цвѣтята къмъ слънцето. Достатъчно е само да помислимъ за Бога, за да се отдѣли отъ Него единъ лѫчъ и да проникне въ душата ни. Този лѫчъ е тъй необходимъ за душата ни, както слънчевата свѣтлина за цвѣтята. Въ окултнитѣ школи ученицитѣ се домогватъ до съвсемъ други знания и схващания за Бога отъ тия на обикновенитѣ хора. Хората искатъ да дадатъ нѣкаква форма на Бога, но питамъ: каква форма може да се даде на свѣтлината? Свѣтлината сама създава формитѣ. По какъвъ начинъ свѣтлината създава формитѣ? Щомъ срещне нѣкакво препятствие, тя създава вече известна форма. Тъй щото, искате ли свѣтлината да създаде нѣкаква форма, поставете ѝ известно препятствие. Направете срѣдата на вашитѣ мисли по-рѣдка, или по-гѫста, и тѣ веднага ще претърпятъ пречупване. За ученицитѣ е важно да разбератъ: отношенията си къмъ цѣлокупния животъ; ролята си въ великия Божественъ животъ; предназначението и задачата си като човѣци, като сѫщества, които сѫ дошли на земята да живѣятъ. Щомъ разбере това, ученикътъ ще може да изпълни всичко, което му е опредѣлено. Условията, възможноститѣ на тоя животъ даватъ само единъ начинъ, по който можете да се развивате правилно. Бѫдещитѣ условия, бѫдещиятъ животъ носи въ себе си други начини за правилното разбиране на хората.

 

Единствениятъ правиленъ начинъ, по който хората могатъ да се развиватъ, е Божията Любовь. Тази Любовь дава възможность да схванете въ живота най-възвишеното, най-благородното и заради него да се обичате. Днесъ хората се обичатъ външно, но това не е любовь. Любовьта къмъ хората подразбира любовь къмъ благородното, Божественото въ тѣхъ. Обаче, докато не намѣрите Божественото въ себе си и Го обикнете, и хората не можете да обичате. Всички страдания, всички противоречия въ свѣта произтичатъ отъ факта, че хората търсятъ Истината и Любовьта отвънъ нѣкѫде. Първо ще ги намѣрите вѫтре въ себе си и въ хората, а после ще ги намѣрите и отвънъ. Когато две сѫщества съзнаятъ, че иматъ Божествено начало въ себе си, тѣ вече се познаватъ, иматъ две, три, четири и повече допирни точки помежду си и образуватъ системи отъ планети. Ето защо, който търси Божественото въ себе си и въ другитѣ хора, той нѣма защо да се спира върху дребнавоститѣ на обикновения животъ.

 

Сега, ще ви дамъ една картина, съ която искамъ да изясня вашето вѫтрешно състояние. Представете си единъ голѣмъ, богатъ палатъ, въ който се дава голѣмо угощение. На угощението присѫтствуватъ много гости, които ядатъ, пиятъ, пѣятъ и се веселятъ. Главниятъ входъ на тоя палатъ е затворенъ, понеже всички гости, поканени на угощението, вече сѫ се събрали. Освенъ главниятъ входъ, въ този палатъ има и единъ заденъ входъ, презъ който могатъ да влизатъ само най-близкитѣ приятели на домакиня. Домакинътъ е обещалъ на единъ отъ своитѣ приятели да поговори съ него. Какво трѣбва да направи? Ще остави гоститѣ да се веселятъ, а той ще излѣзе на задния входъ на палата, и тамъ свободно ще говори съ приятеля си. Това значи: когато сѫществата въ васъ ядатъ, пиятъ и се веселятъ, нѣма да имъ обръщате внимание, ще ги оставите сами да се веселятъ, а вие ще излѣзете на задния входъ, дето никой нѣма да ви види, и тамъ ще си поговорите съ своя добъръ приятель. Угощението и веселбитѣ на вашитѣ гости не трѣбва да ви смущаватъ. Вие не трѣбва да се безпокоите отъ мисъльта, какво ще кажатъ тѣ, като се научатъ, че вие сте излѣзли на задния входъ да се разговаряте съ приятеля си. Гоститѣ ви нѣма да забележатъ даже, че вие не сте между тѣхъ. Ако пъкъ искате никой да не забележи вашето отсѫтствие, дайте имъ повече да ядатъ и пиятъ, да се забравятъ.

 

Тъй щото, когато човѣкъ се стреми къмъ забогатяване, той иска да изпѫди всички свои гости, да остане самъ, да може да излиза и влиза презъ задната врата, да се разговаря съ приятеля си, безъ да го забележи нѣкой отъ тѣхъ. Окултниятъ ученикъ се заблуждава въ желанието си изведнъжъ да забогатѣе. Затова, именно, той казва на гоститѣ си: Днесъ трѣбва да се срещна съ единъ свой приятель, да се поразговоря, другъ пѫть елате. — Щомъ каже така, спънкитѣ започватъ да го следватъ една подиръ друга. Оставете гоститѣ си да ядатъ и да пиятъ, не ги връщайте назадъ. Какво лошо има въ това, че тѣ ядатъ и пиятъ? По този начинъ тѣ ще има съ какво да се занимаватъ и нѣма да ви безпокоятъ. Иначе, тѣ постоянно ще искатъ отъ васъ това-онова и нѣма да ви оставятъ спокоенъ. Гоститѣ представятъ свѣта въ човѣка. Колкото и да сте свързани съ този свѣтъ, каквото и да прави той, това не трѣбва ни най-малко да се отнася до вашия животъ. Свѣтътъ не трѣбва да ви препятствува. Вие имате единъ заденъ входъ, презъ който всѣкога можете да излѣзете. Главниятъ входъ обикновено бива затворенъ, но затова пъкъ задниятъ входъ е всѣкога отворенъ. Презъ този входъ, именно, всѣки може да излиза и да влиза, когато пожелае.

 

Сега, като задача за размишление, до следния урокъ, ви давамъ въпроса: Какво е вашето предназначение въ този животъ? Сѫщевременно, желая на всички, като млади, да се освободите отъ песимизъма. Абсолютно никакъвъ песимизъмъ да не остане въ васъ! Бѫдете бодри, смѣли, решителни и гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнатъ тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: Това неразположение не е мое. То се дължи на гоститѣ въ мене, които сѫ недоволни отъ това, че нѣма, какво да ядатъ и пиятъ. Докато живѣе съ стари идеи и възгледи, съ идеитѣ на дѣдо си и баба си, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ. Когато пожелае нѣщо и не му го дадатъ, не му услужатъ, дѣдото всѣкога се обижда. Той казва: Какъ така, азъ, старъ човѣкъ, пожелахъ нѣщо, и думата ми не се изпълни! Въ това отношение, младиятъ не се нуждае отъ чужда помощь. Той самъ може да оре, да копае, да носи вода — той всичко самъ може да си върши. Щомъ може всичко самъ да си прави, трѣбва ли да се смущава, да се тревожи за нѣщо? Стариятъ пъкъ, понеже самъ нищо не може да си направи, готовъ е да се сърди на всѣки, който въ момента не му услужи. Следователно, за да не се сърдите, за да не се обиждате, мислете, че всичко сами можете да си направите. Като казвамъ, че всичко можете сами да си направите, имамъ предъ видъ закона на Любовьта. Въ Любовьта е всичко възможно. Който живѣе въ закона на Любовьта, той всичко може и всѣкога младъ ще бѫде. Щомъ изгуби Любовьта, щомъ напусне този законъ, той остарява и се нуждае отъ услугитѣ на окрѫжаващитѣ. За да се увѣрите въ този законъ, да видите, че той работи безъ изключение, направете опитъ да го приложите. Мислете върху въпроса, какъ може да се оправи свѣта чрезъ великия законъ на Любовьта. Едно време пророкъ Илия изкла 400 пророци, като мислѣше, че ще освободи Израиль, но не успѣ. Той не се уплаши отъ това, което направи, но се уплаши отъ една жена и избѣга. Следъ това трѣбваше да отиде въ пустинята, да прекара тамъ 40-дневенъ постъ, да му покажатъ начинъ, по който свѣтътъ може да се оправи. Той прекаралъ известно време въ планината, всрѣдъ канаритѣ, дето се явила голѣма буря, а после и огънь, но Господъ не билъ нито въ бурята, нито въ огъня. Най-после той чулъ тихъ гласъ, т. е. гласа на Любовьта, гласа на Бога. Едва тогава пророкътъ разбралъ, че хората могатъ да се оправятъ само чрезъ тихия гласъ. Бурята представя методъ, съ който сегашнитѣ хора работятъ. Бурята представя сегашния животъ на хората. Огъньтъ, това сѫ страданията, презъ които хората минаватъ. Обаче, свѣтътъ не може да се оправи нито чрезъ бурята, нито чрезъ огъня. Бурята може да рушава канари; бурята може да корени дървета, но по никой начинъ тя не може да оправи свѣта. Като чулъ тихия гласъ, пророкъ Илия закрилъ очитѣ си и разбралъ дълбокия смисълъ на този гласъ. Сега, и на васъ, като на окултни ученици, обръщамъ вниманието ви на тихия гласъ, да видите, какво той може да направи. Досега вие сте искали да бѫдете силни, като бурята и като вѣтъра, да покажете на хората, кои сте, и какво можете да направите. Обаче, ние искаме да ви научимъ „тихо да говорите“ и да видите, какво можете по този начинъ на направите.

 

Сега, едно трѣбва да имате предъ видъ: докато не проучите нѣщата добре и не ги изпитате, никому не ги съобщавайте! Докато плодоветѣ на вашето дърво не узрѣятъ, никому не ги предлагайте! До това време и вие още нищо не знаете. Като посади семената и получи плодъ, ученикътъ ще занесе този плодъ първо на учителя си. После, може да го носи, дето иска. Ученикътъ занася първия плодъ на своя учитель. Отъ останалитѣ плодове той може да носи, дето иска и по колкото иска. Ако бързате да занесете на хората незрѣли още плодове, отъ никого не опитани и провѣрени, вие ще се натъкнете на редъ противоречия. Затова, не бързайте да разправяте на хората неизпитани и непровѣрени нѣща. Тѣ ще ви изслушатъ, може би и предъ васъ нищо да не кажатъ, но въ себе си непременно ще ви осѫдятъ. Тѣ ще кажатъ: Чудно нѣщо, съ какви празни работи се занимаватъ тия хора! По този начинъ тѣ ще внесатъ въ подсъзнанието ви една противоречива мисъль. Отъ хиляди години насамъ, отъ какъ живѣете на земята, вие сте опитвали тия нѣща. Има ли смисълъ пакъ да ги опитвате? Цельта на тази Школа е да ви даде методи, правила, да превърнете стария животъ въ новъ, нѣщо, което и алхимицитѣ сѫ проповѣдвали. И тѣ сѫ учили старитѣ хора да се подмладяватъ. За тази цель тѣ сѫ правили редъ опити, прилагали сѫ разни начини. Тѣ сѫ взимали, напримѣръ, единъ старъ човѣкъ, затваряли сѫ го херметически нѣкѫде и сѫ го подлагали на различни реакции. Въ резултатъ на тѣзи реакции, този старъ човѣкъ се превръщалъ въ младъ, съ нови сили, съ нова енергия за работа. По сѫщия начинъ и васъ ще затворятъ херметически, за да се подмладите, но това нѣма да бѫде днесъ — нѣкога ще бѫде. Сега, идете по домоветѣ си безъ страхъ и безъ тъмнина!

 

Тази вечерь каква мисъль ще си изпратите? Пожелайте дълбоко въ душата си: да проникне истинското знание въ вашитѣ умове, въ вашето съзнание. Правете упражненията добре, защото силата на човѣка седи въ упражненията, които той прави. Безъ упражнения всички усилия сѫ напразни. Нѣкой може да запита, защо трѣбва да направи упражнението въ 12 ч. в., а не въ единъ часа следъ полунощь? Това не трѣбва да ви интересува. Ще станете на опредѣленото време, ще размишлявате половинъ часъ и точно ще си напишете мисъльта, която сте изпратили на съученицитѣ си. За тази цель трѣбва да имате по една тетрадка, или по едно тевтерче, въ което да си записвате хода и резултата отъ упражненията. Представете си, че едното отъ васъ изпратятъ въ България нѣкѫде, да образува окултенъ класъ. Какво ще прави той? Като не знае друго, той ще потърси методи и правила отъ писаното въ книгитѣ по този въпросъ. Ще отвори, напримѣръ, книгата „Свѣтлина върху пѫтя“ и ще започне да чете: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Питамъ: като убиете всѣко желание въ себе си, какво ще остане отъ васъ? Това е кривъ преводъ на една окултна мисъль. Окултнитѣ истини не се превеждатъ буквално. „Да убиешъ всѣко желание въ себе си“ — това не подразбира физическо убиване, но обръщане къмъ Бога. Ако една мисъль, едно чувство или желание отива надолу, къмъ земята, обърни ги въ обратна посока — нагоре. Нѣкой има да взима пари отъ нѣкого; отива при него, заплашва го съ сѫдъ, съ убийство, за да му върне паритѣ. Това е насилие! Какво ще спечели този човѣкъ, ако даде своя длъжникъ подъ сѫдъ, или ако го убие? Върви той, мисли, но по едно време мисъльта му взима друго направление, нагоре, и казва; Нѣма да давамъ този човѣкъ подъ сѫдъ, нито ще го убивамъ. Ще отида при него и ще си поговоримъ приятелски. Щомъ отправи мисъльта си нагоре, той постига цельта си — получава паритѣ си.

 

Въ сѫщата книга „Свѣтлина върху пѫтя“ е казано: „Само онзи може да намѣри Истината, на когото сълзитѣ отъ очитѣ сѫ престанали да текатъ.“ Питамъ: какво ще стане съ земята, ако всички извори пресъхнатъ? Значи, и тази мисъль не е правилно преведена. Ето защо, който се занимава съ окултнитѣ науки, той трѣбва да търси вѫтрешния, скрития смисълъ на всѣка истина. Други пъкъ казватъ: За да се намѣри Истината, сълзитѣ на човѣка трѣбва да престанатъ отъ очитѣ му, а краката му трѣбва да се измиятъ въ кръвь.“ Които четатъ тѣзи изречения, тѣ мислятъ, че много нѣща сѫ разбрали. Това сѫ символи, на които трѣбва да се направи дълбокъ, вѫтрешенъ преводъ. Сама така тѣ могатъ да се осмислятъ и да принесатъ полза на човѣка. Ето защо, тази книга търпи щателенъ преводъ. Всички правила въ нея трѣбва да се прекаратъ презъ сито, или да се поставятъ на даракъ, да се раздрънкатъ. Тази книга е като нечиста вълна, която трѣбва да се раздрънка, да се разчепка косъмъ по косъмъ: нечистото да се отдѣли отъ чистото; прахътъ да падне долу и, каквото остане отъ нея, да се предложи като чиста, доброкачествена храна за ума. Въ тази книга се срѣщатъ изрази, формули отъ астралния, отъ умствения свѣтъ, но снети на физическия свѣтъ, съ езика на земята, тѣ представятъ нѣщо смѣсено, объркано, каквото е попската яхния въ живота на съвременнитѣ хора. Често, по медиумиченъ начинъ, хората се домогватъ до различни храни, до различни диети. Напримѣръ, нѣкои медиуми препорѫчватъ да се пие житенъ сокъ, но и тѣ сами не разбиратъ, какво се крие въ житото и не знаятъ, на какви хора трѣбва да се препорѫчва. Само онзи може да пие житенъ сокъ, който има разположение, подобно на енергиитѣ, които се съдържатъ въ житото. Дали ще ядете овесъ, празъ или друго нѣщо, трѣбва да имате разположение, което да отговаря на енергиитѣ на овеса, на праза и т. н. Въ това, именно, се заключава вѫтрешната страна на яденето. Това всички трѣбва да знаете и да го прилагате въ живота си. Безъ това знание, вие всѣкога ще се натъквате на редъ заблуждения, на криви тълкувания.

 

Едно отъ заблужденията, на което често се натъкватъ ученицитѣ, е следното. Казватъ, напримѣръ, че окултната наука не била за младитѣ. — Не е така. Споредъ мене, точно обратното е вѣрно. Защо? Защото младитѣ иматъ по-силна индивидуалность отъ старитѣ. Въ това отношение, беднитѣ, проститѣ сѫ по-силни отъ богатитѣ, отъ ученитѣ, отъ религиознитѣ. Тѣ по видимому само сѫ бедни и прости, а въ сѫщность, вѫтрешно, представятъ богати полета, съ добре разорана и разработена земя. Ето защо, въ сегашнитѣ времена, напредналитѣ сѫщества се въплътяватъ, именно, между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но въ повечето случаи се забелязва това нѣщо, защото по този начинъ невидимиятъ свѣтъ иска да повдигне слабитѣ, сиромаситѣ и проститѣ хора въ свѣта. И тъй, напредналитѣ сѫщества се въплътяватъ повече между сиромаситѣ и проститѣ хора, а ненапредналитѣ — повече между привидно богатитѣ и ученитѣ. Значи, въ младитѣ се въплътяватъ по-силни духове, затова, именно, тѣ трѣбва да се занимаватъ съ окултизъма. По тази причина младитѣ бѣгатъ отъ черковитѣ. Тѣ сѫ смѣли, решителни, лесно ликвидиратъ съ старитѣ форми. Старитѣ сѫ недоволни отъ тѣхъ, негодуватъ, прѣчатъ имъ. Младитѣ, обаче, трѣбва да бѫдатъ внимателни, защото отъ черната ложа сѫ предвидени много капани за тѣхъ, да ги уловятъ, да паднатъ въ робство, отдето мѫчно могатъ да излѣзатъ. Много отъ старитѣ не разбиратъ правилно живота, и затова казватъ на младитѣ: Едно време и ние бѣхме като васъ, но ето, остарѣхме. Ще дойде день, когато и вие ще остарѣете и ще се примирите съ условията на живота. Не, който се примирява, той не може правилно да се развива. Нѣма съ какво да се примирявате. Старитѣ казватъ: Като поживѣете, тогава ще разберете нѣщата. — Нѣма какво да разбирате. Ако влѣзете въ нѣкоя локва, какво ще разберете? Ще разберете само това, че въ локвата има тиня, каль. Ако влѣзете въ нѣкоя кръчма и пиете, какво ще разберете? Че сте се напили. Какво знание има въ тия нѣща? Да се окаляшъ, да се напиешъ, въ това нѣма никаква наука, никаква философия. Старитѣ все продължаватъ: Нищо, ще поживѣете малко, и ще разберете живота. — За какъвъ животъ говорятъ тѣ? За живота на кальта, или за живота на пиенето, или за живота на грабежитѣ и убийствата? Щомъ дойде до този животъ, кажете си: Ние знаемъ този животъ, опитвали сме го нѣкога, нищо ново нѣма въ него. Ние искаме сега да научимъ новия животъ, който не познаваме. Който мисли по този начинъ, той е младъ; който не мисли така, той е старъ. Старостьта и младостьта не седятъ въ годинитѣ на човѣка, но въ начина, по който той мисли.

 

Казвамъ: най-важната идея за васъ е да си помагате взаимно. Въ това седи новото учение: Взаимно помагане! Когато нѣкой падне духомъ, всички трѣбва да му се притекатъ на помощь, съ своитѣ добри мисли и желания. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Като видятъ, че нѣкой младъ се е обезсърдчилъ, падналъ духомъ, тѣ искатъ да го убедятъ да влѣзе въ свѣта, да се поразвлѣче, да стане щастливъ. Това е заблуждение. Хората трѣбва да знаятъ, че свѣтътъ не е единственото мѣсто за развлѣчение. Животътъ не се изразява само по единъ начинъ. Всѣка душа носи щастието въ себе си. Ако живѣете споредъ великия законъ на Любовьта, като влѣзете въ свѣта, който не е готовъ за тази Любовь, вие ще предизвикате въ него, въ неговитѣ силни индивиди, условия да се прояви егоизъма, т. е. човѣшкото „его“. При други условия, обаче, между готови души, Любовьта създава красивъ свѣтъ, свѣтъ на възвишени, чисти отношения. А сега, съ свѣтлината, която съвременнитѣ хора носятъ въ себе си, човѣкъ се вижда принуденъ да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение въ свѣта е опасно. И наистина, днесъ всички хора сѫ затворени. Мнозина мислятъ за себе си, че като ученици на окултна школа, сѫ по-слаби отъ другитѣ. Не е така. Силата не е външно качество. Вие трѣбва да бѫдете смѣли, решителни, винаги да имате предъ видъ изречението: Душата е всесилна; плътьта, животинското въ човѣка е слабо. Божественото въ човѣка е всѣкога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. „Работете и молете се, да не паднете въ изкушение!“ — казва Христосъ. Казвате: Ние сме млади сега; какъ ли ще се развие нашиятъ животъ? — Ако вървите въ Божествения пѫть, животътъ ви красиво ще се развие. Ако се отклоните отъ тоя пѫть, идете на гробищата, въ болницитѣ, въ кафенетата, между фалиралитѣ търговци, на бойнитѣ полета, да видите, какво ще стане съ васъ. Докато вървите въ пѫтя на Бѣлото Братство, тамъ никакво зло не ви чака. Ако понѣкога Бѣлитѣ Братя не ви помагатъ, причината за това е, че вие не можете всѣкога разумно да използувате благата, които тѣ ви даватъ. Ето единъ примѣръ: представете си, че вие имате другаръ пияница, а отъ време на време получавате известна сума отъ Бѣлитѣ Братя; щомъ получите паритѣ, вие ги занасяте на вашия другарь. Какво ще направи той съ паритѣ? Ще отиде въ нѣкоя кръчма и ще ги изпие. Тогава, и вие не печелите, и другарьтъ ви нищо не печели. Каква полза отъ вашата помощь? Ето защо Бѣлитѣ Братя спиратъ своя бюджетъ, по отношение на васъ, и вие започвате да страдате. Защо страдате? Приятельтъ ви не трѣбва да пие. Не е приятель онзи, който иска да се жертвувате за нѣкаква негова слабость. Приятель е само онзи, който е готовъ да се жертвува за вашето повдигане. Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрезъ изнудване, или чрезъ насилие. Доброволната жертва, жертвата по любовь, има мѣсто въ Бѣлото Братство.

 

Казвате: Кога Бѣлитѣ Братя сѫ готови да се жертвуватъ за насъ, да ни помагатъ? Когато въ душата на човѣка се яви силенъ потикъ да бѫде ученикъ на Великата Школа, Бѣлитѣ Братя сѫ готови да се жертвуватъ за него, да му помагатъ, да му съдействуватъ. Ако вие запитате едного отъ тѣхъ: Ти готовъ ли си да се жертвувашъ заради мене, той веднага спуща единъ облакъ между васъ и себе си и спира своята помощь. Тъй щото, всичко зависи отъ вашето разположение: каквото е вашето разположение къмъ тѣхъ, такова е и тѣхното къмъ васъ. Като знаете това, щомъ искате тѣхното съдействие, тѣхната помощь, въ отношенията си спрѣмо тѣхъ, ще застанете на опредѣлена база. Каквото всѣки день градите, ще го провѣряватъ, камъкъ по камъкъ, да бѫде здраво, чисто, и тогава ще го използувате като градивенъ материалъ на Божествената сграда, въ която и вие сте призвани като съработници.

 

Т. м.

 

*

 

5. Лекция отъ Учителя, държана на

29 мартъ, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt