Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1941_03_19 Божествени закони

София Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 31 октомври 2014 - 05:25

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Божествени закони

Отче нашъ.

Цвѣтята цъвтѣха.

Всичко въ живота е постижимо.

Блага дума.

Пишете какво представятъ противоречията. Значи, щомъ знаете – можете да ги изправите. Щомъ човѣкъ знае – може да го изправи. Противоречията сѫ една необходимость за прогреса на човѣчеството.

Имаме огнища. Какво ще бѫде състоянието на почвата? Тамъ, дето е горѣло огънь, не може да растатъ цвѣтята. По единствената причина, понеже огъньтъ е отнелъ влагата, която е необходима за растенията. Тази местность е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомитѣ хора следъ като сѫ яли, престанали сѫ отъ яденето, заражда се въ тѣхъ вѫтрешно отвращение, не имъ се яде. Не че иматъ нѣкаква педагогическа постановка и не искатъ да ядатъ, но вѫтрешно иматъ отвращение, нѣматъ достатъчно енергия да смѣлятъ втората храна. Намиратъ се въ една почивка.

Да кажемъ, (че) нѣкой пѫть вие усѣщате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледамъ въ сегашната литература се заяли двама български поети. Единиятъ умрѣлъ, отишълъ въ другия свѣтъ. Другиятъ жлъчно се нападатъ по български. Сега пъкъ другитѣ взематъ страната. Единиятъ пише нѣщо противъ другия. Онзи написалъ книга, че онзи сега опетнилъ името. Написано(то) е резултатъ на онази мисъль, която (е) минала, тя вече е засегнала другия въ онзи свѣтъ. Може да се пита кое го е подбудило. Има нѣкоя причина, която го е подбудила. Когато болниятъ плаче, кое го подбужда? – Болестьта. Когато бедниятъ постоянно говори, кое го подбужда? – Сиромашията. Пѣвецътъ, като говори, подбужда го пѣенето. Когато нѣкой прави добро, кое го подбужда? Когато нѣкой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.


1941-03-19-05_fig1.png

Казвамъ: Между тия 6 огнища, нѣкой пѫть може да сѫ самостоятелни, но нѣкой пѫть може да има нѣкоя връзка, но всички тия връзки сѫ различни, не сѫ еднакви. Такава връзка ще произведе единъ резултатъ. Връзката CD ще произведе другъ резултатъ. Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ. Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота. Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.

Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия. Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила. Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.

Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?!“ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?


1941-03-19-05_fig2.png

Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него? Умориха го.

Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ. Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ. Сега ще извадя поука.

Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа. Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?“ Каква свобода? Оттукъ ще минешъ.

Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати. Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ. Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури? Почти такъвъ дългъ не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправишъ погрѣшката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправятъ погрѣшкитѣ, по-добре е. Човѣшката енергия трѣбва да се впрѣгне въ работа. Често грѣшимъ отъ нѣмане какво да правимъ. Да допуснемъ, (че) цѣлъ день стоишъ, само се движишъ. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоишъ на едно мѣсто, ще започнатъ да те болятъ краката. Ако не се упражнява тѣлото, ще се образува въ тебе една застояла кръвь. Тия крака, които не си движилъ, ще се атрофиратъ. Въ туй отношение страданията въ свѣта идатъ, за да избавятъ хората отъ този покой, въ който се намиратъ. Хората страдатъ, (за) да станатъ по-здрави. Казва се, че хора, които страдатъ, сѫ винаги по-здрави отъ хора, които никога не страдатъ. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болесть, умира. Деца, които сѫ боледували, като ги хване нѣкоя тежка болесть – издържатъ. Организмътъ става по-устойчивъ. Тогава, когато организмътъ става по-устойчивъ, задната кость при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които сѫ много страдали, тази кость задъ ухото е по-развита, има една малка издатина. Нѣкой казва: „Много съмъ страдалъ“. Пипне се отзадъ задъ ухото. Запримѣръ: Това поколѣние, при което азъ съмъ дошълъ, тия хора по сърдце сѫ страдали повече, по умъ – по-малко. Когато ти си страдалъ, има мѣсто, дето ти влагашъ. Отъ страданието остава нѣщо, като една основа. Организмътъ става по-издръжливъ. Умъ, който е страдалъ, ималъ препятствия – става по-издръжливъ. Сърдце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това сѫ все препятствия въ живота.

Азъ гледамъ животнитѣ. Котката, запримѣръ, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна ѝ е тази топлина. Но, ако ѝ дадешъ топло ядене, като го бутне – се опари, бие го съ крака, удря го, мисли, че е нѣщо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пакъ се приближи и като го удари два–три пѫти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядешъ“. Не знае, че има една горещина, която е турена въ храната.

Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове. Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.

Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ. Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ. Ти за себе си ще пѣешъ.

/Учительтъ нагласява цигулката/. Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.

Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения. Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала. Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.

Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията. Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно. Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.

Следователно: Въ Божествения порядъкъ, което имате въ себе си като станете сутринь, всѣка сутринь правете единъ опитъ да се премахнатъ противоречията. Всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ въ ума, да се премахнатъ. Всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ въ сърдцето, да се премахнатъ. И всички противоречия, които сѫществуватъ вѫтре въ тѣлото, да се премахнатъ. Отвънъ ще ги оставимъ сами по себе си да се разтопятъ. Но вѫтрешнитѣ противоречия ние сме длъжни да ги премахнемъ. То представя работата ни въ живота.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратилъ. /Три пѫти/.

ХХ година
23. Лекция на Общия Окултенъ класъ
19 мартъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ, София.







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt