Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_09_10 Важностьта на числата

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 01 март 2017 - 05:52

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Важностьта на числата.

Размишление.

Ще ви говоря върху важностьта на числата 3 и 5.

Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.

Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.

Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица!” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.

Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.

Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.

Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ пространството е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.

Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.

Вие започвате съ числото петь. Какъ ще нарисувате пентограмата? Какъ ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ:

OOK_3_38_1.PNG
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.

Сега, при начертаването на триѫгълника, какво движение ще направите?

OOK_3_38_2.PNG
Движението ще бѫде по посока на стрелкитѣ.

1924.09.10_3.jpg
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –> <- а започваме обратно? <- -> Споредъ правилата на съврѣменната геометрия, точката се движи все къмъ една посока, напримѣръ отъ лѣво къмъ дѣсно, а тукъ, при движение на двѣте рѫцѣ въ обратна посока, се образува правата линия. „Послѣ рѫцѣтѣ се движатъ нагорѣ, докато се срещнатъ заедно и образуватъ триѫгълникъ. Когато отдалечавате рѫцете си, туй движение дѣйствува успокоително. Когато пъкъ движите рѫцете си една срѣщу друга, туй движение дѣйствува въ противовѣсъ на първото. Затова вие ще кажете на тия противодѣйствуващи сили да се движатъ нагорѣ.

Сега, въ васъ остава желанието да провѣрите, дали това нѣщо е вѣрно. Туй положение сѫ го провѣрявали хиляди философи и не сѫ дошли до никакъвъ резултатъ. Какъ не сѫ описвали човѣшкия умъ? И философи сѫ го описвали, и окултисти сѫ го описвали, но тъй както окултиститѣ сѫ го описвали, това не е умъ. Тѣ описватъ само проявата на ума. Послѣ, тъй както тѣ описватъ сърцето, това е само проява на човѣшкото сърце. Тъй, както описватъ волята, и то е само проявление на човѣшката воля. За примѣръ, нѣкой адептъ описва, какъвъ е будическиятъ свѣтъ, какъвъ е менталниятъ свѣтъ, но това сѫ само прояви на тия свѣтове. При описанието на тия свѣтове се изисква буденъ умъ. Вие сте били въ тѣзи свѣтове, имате опитность отъ тѣхъ. Когато ви се описватъ тия свѣтове, постарайте се да събудите възпоминанията за тѣхъ отъ миналото, които сѫ вложени въ вашия умъ и сърце. Вие мислите за нѣща които сте запомнили. Вие четете нѣкой философъ, който служи въ вашия умъ като побудителна причина, да възбуди нѣкой спомени. Вие четете и казвате: чакай да си спомня, този човѣкъ разправя за нѣщо, което азъ зная, Когато той описва астралния свѣтъ или човѣшкото сърце, вие си спомняте нѣщо. Когато той описва човѣшката воля, пакъ си спомняте нѣщо, Вие виждате тогава, че въ васъ има вложено нѣщо Божествено въ което сѫ складирани тия спомени и трѣбва да го проявите. Проявите ли го, Богъ дѣйствува въ васъ.

Значи, дойдете ли на физическия свѣтъ, ще дойдатъ и вашитѣ сѣтива, и ще се учите, какъ да си служите съ тѣхъ. Напримѣръ, нѣкой се разговаря съ васъ, вижда васъ, вижда и хората, а едноврѣменно се вслушва, какво се говори задъ него.

Другъ пъкъ се разговаря съ васъ, но едноврѣменно слуша какво говорятъ другитѣ, а съ рѫцѣтѣ си бърка въ джобоветѣ на хората, изпитва дълбочината имъ, изпитва съдържанието на кесиитѣ: злато ли има въ тѣхъ, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сѣтивата. Нѣкоя сестра казва: азъ ти изпитвамъ ума, изпитвамъ кесията ти. Никой не може да изпита твоя умъ, нито твоето сърце, нито твоята воля.

И въ туй отношение, ако искате да се владате, погледътъ ви трѣбва да бѫде хармониченъ. Не се старайте едноврѣменно и да слушате, и да гледате, и да пипате. Възприемете една идея, вземете отъ нея най-хубавото, та нека бѫде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате нѣкому нѣщо: Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трѣбва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трѣбва да правите, ако искате да възпитате вашия езикъ. Нашиятъ езикъ е невъзпитанъ, понеже всѣки го е пипалъ. Кой не е влизалъ въ тази станция? Като се завърти крана и човѣкъ започва да говори. Казватъ: фонографътъ говори сега. Това не е разумно. Съ уста ли говори човѣкъ? Казватъ, че човѣкъ говори съ устата си. Питамъ: тогава фонографътъ съ какво говори? Дѣ е неговата уста? Той говори съ една иглица, която се движи по една плоча. Тогава, нашата теория се опровергава. Ето, чрѣзъ тази плоча може да се говори. Значи, има единъ говоръ, който е много практиченъ — безъ да си утваряшъ устата, говоришъ.

Нѣкои хора иматъ обичай да се пипатъ за врата, за краката, по ушитѣ и другадѣ. Това сѫ все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своитѣ висши енергии, трѣбва да се пипа на друго мѣсто. Нѣкои правятъ безразборни движения, както нѣкои медиуми дращатъ разни криви линии по хартията, докато се прояви нѣкой духъ. Казвамъ: колко е ученъ този медиумъ! Не, той е първокласенъ глупецъ, първокласенъ невѣжа, нищо не знае. Никаква философия нѣма въ него! Друго щѣше да бѫде, ако този медиумъ нарисува нѣкоя разумна фигура, или ако употрѣби азбука на извѣстни интелигентни сѫщества. А тия драскулки по хартията говорятъ за невѣжеството на нѣкои духове. Въ природата сѫществуватъ такива знаци, но тѣ не ги знаятъ. Нѣкой пѫть и вие неволно правите нъкакви движения, но не разбирате тѣхния дълбокъ смисълъ. Разправяше ми единъ мой приятель, че както пѫтувалъ въ кола, почесалъ се отзадъ по главата и си помислилъ, че ще дойде при него нѣкой човѣкъ, когото той не обича. Вади си той заключения, но тѣ не сѫ на мѣсто, въ тѣхъ нѣма никаква смисъль. Почесалъ се, защото го сърбѣло по главата, нищо повече. Нѣкой братъ, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бѫде едно безмислено движение. Когато дѣтето направи нѣкоя грѣшка, то си туря рѫцѣтѣ на очитѣ. Това движение означава; отъ срамъ не мога да те гледамъ. Туй не е благородно, Човѣкъ, който затваря очитѣ съ рѫцѣтѣ си, не е благороденъ. Нѣкой пѫть и по друга причина можешъ да си затворишъ очитѣ — да не влиза много свѣтлина, значи помагашъ си физически. Но, когато си между хората, не прави това. Когато си самъ, може да го направишъ. Ако вие влѣзете въ моята стая и азъ затворя кепенцитѣ си, какво означава това? Казвамъ: Не съмъ разположенъ да ви приема. Когато влѣза при единъ човѣкъ и той тури рѫцѣтѣ на очитѣ си, азъ ще си взема шапката и ще си излѣза. Казвамъ: не оставамъ въ стая, дѣто кепенцитѣ сѫ затворени.

Прѣдставете си, че азъ ви говоря за Любовьта, казвамъ ви, че трѣбва да служимъ на Бога, а ти седишъ прѣдъ мене, почесвашъ се задъ ухото и казвашъ: каква велика идея е тази, да служимъ на Бога. Да, но този човѣкъ си мисли за своята любовь, не за Божията. Той е материялистъ. Нѣма да се почесвашъ отзадъ, когато говоришъ и когато ти се говори за Божията Любовь! Казва: „Азъ разбирамъ Божията Любовь” — и се почесва задъ ухото, или отзадъ на главата. Щомъ се говори за Божията Любовь, на друго мѣсто ще туришъ кръста си. Послѣ, нѣкой говори за Божията Мѫдрость и се почесва по колѣното. Не, щомъ ти се говори за Божията Мѫдрость, нѣма да се почесвашъ по колѣното. Почешешъ ли се по колѣното, това показва, че не си силенъ, нѣмашъ умъ.

Най първо, ще се научите да владате чувствата си, понеже тѣ сѫ въ вашитѣ рѫцѣ, тѣ сѫ на ваше разположение. Ще се научите да владате езика си, очитѣ си, носа си, ушитѣ си. Като завладате чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всѣки моментъ само това което трѣбва. По нѣкой пѫть вие казвате туй, което не трѣбва, но ще се научите.

Сега, какъвъ е общиятъ сборъ на числата 3 и 5? — Осемь. Какво означава числото 8 ? — Осемь е числото двѣ, взето въ кубъ. За да разберемъ какво означава числото осемь, трѣбва да разберемъ числата двѣ и четири. Въ сегашната математика числата се разглеждатъ отъ друго гледище, разглеждатъ ги като резултати, а не като живи числа.

Първото важно нѣщо сега за васъ е идеята, че само Богъ може да внесе свѣтлина въ ума ви. Само Богъ може да внесе топлина въ сърцето ви. Само Богъ може да внесе сила въ волята ви. Слѣдователно, ако нѣмате правилно понятие за Бога, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля не могатъ да се развиватъ правилно. Затуй трѣбва да се стремите да имате за Бога най-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена свѣтлина въ ума ви. Когато пъкъ дойдете до вашитѣ чувства, тогава ще навлѣзете въ човѣшкия животъ, ще разберете и научите туй, което хилядитѣ поколѣния преди васъ сѫ работили, за да го придобиятъ. Вие ще разберете, какъ сѫ работили животнитѣ за създаването на своитѣ органи: очи, уши, носъ, езикъ. Всички тия органи ще ги вземате прѣдъ видъ и ще работите съобразно тѣхъ.

Това е една велика педагогическа задача за бѫдещето. Азъ мога да създамъ разни играчки на дѣцата по пентограмата. Или, мога да имъ създамъ разни музикални упражнения, съ които да повлияе върху чувствата имъ благотворно. Или, мога да имъ правя разни цвѣтя, и да ги занимавамъ съ тѣхъ. Ще си служа и съ живи цвѣтя. Всички миризми на цвѣтята не дѣйствуватъ еднакво върху дѣцата. Нѣкой миризми иматъ обратно дѣйствие върху тѣхъ. Правете различни опити въ това отношение. Запримѣръ, вашето дѣте е неразположено. Какво ще направите? Откѫснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго нѣкое цвѣте и безъ да забележи дѣтето, туряйте подъ носа му едно слѣдъ друго тия цвѣтя и слѣдете, кое цвѣте какъ му влияе. Запомнете онова цвѣте, което произведе ефектъ върху разположението на дѣтето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опитъ и втори, и трети пѫть, да се увѣрите въ резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пъкъ можете да направите опита и съ голѣмата си дъщеря; нѣкой пѫть може да го направите и съ мѫжа си. Нѣкой пѫть мѫжътъ може да направи сѫщия опитъ и съ жена си. На мѫжа си ще кажешъ тъй: тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! Опитайте какъ ще ви повлияе карамфила, теменугата и редъ други цвѣтя. Записвайте си тия резултати! Вие се накичите нѣкой день съ едно карамфилче и цѣлиятъ день сте весели, живѣете въ миръ. Значи, едно карамфилче спасява положението за цѣлъ день. Ако една роза се жертвува за нашия миръ, тя има цѣна. Ако можемъ да възприемемъ и вложимъ въ себе си туй чувство; този благороденъ импулсъ на жертвата, тази жертва отъ страна на розата не е напразно дадена. Тогава, при възпитанието на дѣцата можете да откѫснете една роза, една теменуга или друго нѣкое цвѣте.

Тази вечерь трѣбваше да имамъ едно цвѣтенце, да го дамъ всеки да го помирише, безъ да знаете защо, и по този начинъ да опитамъ, какво дѣйствие указва върху васъ. Ако сега покажа нѣкой цвѣтя, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва. Затова, другъ пѫть ще направя нѣкой опитъ съ васъ, безъ да се сѣтите. Има и други начини за възпитание на дѣцата, освѣнъ тия, но цвѣтята сѫ най ефектни. Направете опитъ съ всички цвѣтя, които имате. Направете опита много разумно, безъ да грѣшите. Естествено ще го направите! Направете опита и съ нѣкоя ваша приятелка, и най-послѣ го направете и съ себе си. Неразположени сте, откѫснете една роза, помиришете я. Не ви ли подѣйствува, вземете едно карамфилче, или една теменужка. Въ туй отношение, добре е да си имате градина. Като помиришете едно цвѣтенце, между цвѣтята и въ васъ ще се образува една моментна връзка, и вашето душевно състояние ще се измѣни. Цвѣтята сѫ най-близко до насъ. Като се приближишъ до нѣкоя роза, или до нѣкое бѣло карамфилче, тѣ казватъ: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!”

Сега, обърнете внимание върху методитѣ, които дадохъ. Числата 3 и 5 сѫ отвлѣчени понятия, но дойдете ли до цвѣтята, тѣ сѫ вече реални величини, съ които може да боравите. Онѣзи отъ васъ, които иматъ разположение за тия опити, нека ги правятъ а които нѣматъ разположение, нека ги създадатъ.

Ние, въ школата, нѣкой день трѣбва да излѣземъ на открито нѣкѫдѣ и по петь души заедно да направимъ нѣкои гимнастически упражнения, но не въ формата на петоѫгълникъ, а въ форма на пентограмъ, въ всѣки ѫгълъ по единъ. Всички трѣбва да знаете, кой накѫдѣ ще си движи рѫцетѣ. Кой каквато добродѣтель изразява, ще се движи по съотвѣтната ней посока и ще заеме опрѣдѣленото мѣсто на единъ отъ върховетѣ на пентограма.

1924.09.10_4.jpg
— Изговорете формулата; „Любовьта разкрива Бога въ насъ”. (съ движения на рѫцѣтѣ, споредъ означенитѣ стрѣлки въ триѫгълницитѣ).

Т. м.

Важностьта на числата.
37-А Школна Лекция На Общия Окултенъ Класъ (III Година)
Държана Отъ Учителя На 10. IX.1924 Г. — София.
Печатница Малджиевъ – Русе, Ул. Сараоолу № 21.







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt