Jump to content
Ани

1923_06_17 Вѣра и съмнѣние

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Вѣра и съмнѣние


Кратко съзерцание.

Прочетоха се нѣколко теми върху: „Ползата отъ прѣдметното обучение”.

Прочете се резюмето върху темата: „Отличителни чърти на младостьта и старостьта”.

Тема за слѣдующия пѫть: „Разликата между добро и правда”. Ще опрѣдѣлите какво нѣщо е доброто, не само теоретически, но какво вие схващате подъ „добро”. Послѣ, ще опрѣдѣлите, какво нѣщо е правда, а не какво нѣщо е право, защото правото е излѣзло отъ правдата. Добро и правда, това сѫ два принципа, които докосватъ материялния и духовния свѣтъ.

Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика въ всемирната „Бѣла школа”.

Сега ще направя малки бѣлѣжки върху „вѣра и съмнѣние”.

Вие всинца се спъвате отъ съмнѣния и отъ вѣра. Вѣра, която носи слѣдъ себе си съмнѣния, е прѣсилена вѣра. Запримѣръ, вие като дѣте, може да мислите, че вашиятъ баща е най-силниятъ, най-умниятъ човѣкъ, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вѣра, Но, при единъ изпитъ вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъвъ, какъвто сте го мислили. Вашата вѣра прѣтърпява едно малко отклонение, и започвате да се съмнѣвате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да има вѣра, която да вижда съмнѣнието, но да не го ражда. Злото не е тамъ, че можемъ да се осъмнимъ въ Бога, въ нашитѣ близки, и въ приятелитѣ си, но въ това, че можемъ да се осъмнимъ въ себе си и да се спремъ въ развитието си. Ние мислимъ, че всичко можемъ да направимъ, но при единъ голѣмъ изпитъ, осъмнимъ се, падаме духомъ и веднага изгубваме половината отъ своята вѣра. Вие, като ученици, ще помните единъ фактъ: на земята нѣма силенъ човѣкъ. Човѣкъ, облѣченъ въ материално тѣло, е едно слабо сѫщество. Туй е първото нѣщо. Не по душа, но по тѣло човѣкъ е едно слабо сѫщество. Туй трѣбва да го знаете и винаги трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Силенъ може да бѫде човѣкъ само тогава, когато е свързанъ съ онѣзи вѣчни принципи на живота, когато е свързанъ съ Бога. Тогава неговиятъ духъ владѣе законитѣ на живата материя, защото ние сега сме въ мъртвата материя, а трѣбва да я одухотворимъ. Трептенията на тази мъртва материя сѫ много слаби. Като влѣземъ въ нея, нашиятъ духъ веднага се ограничава, губи, и ние изгубваме половината отъ своитѣ знания, Когато слѣземъ на земята, прѣдъ очитѣ на нашитѣ по-напрѣднали братя ние ставаме като малкитѣ дѣца. Нѣкой може да е билъ голѣмъ човѣкъ, да е писалъ голѣми книги, да е свършилъ 10 факултета, но послѣ, като слѣзе на земята, той е като малко дѣте и трѣбва наново да се пробужда. Майката го кѫпи, и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че той нѣкога си билъ старъ философъ!... Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика, философъ, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ. А сега, той е едно слабо дѣте. Защо? Щомъ единъ ученикъ прѣстѫпи духовнитѣ закони турятъ го въ закона на забравата. Това е наказанието му. Влѣзешъ ли въ закона на забравата, върху ти ще дойдатъ всички слабости на свѣта и ще изпиташъ всички несгоди на живота. Ще изпиташъ всички закони на необходимостьта върху си, за да се учишъ постепенно да служишъ на Бога.

Често, у васъ има едно криво понятие. Схванали сте, че може да изнасилимъ нѣщата, че можемъ да направимъ това онова. Не, истинскитѣ нѣща въ свѣта ставатъ точно на своето врѣме. Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно, азъ ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни; хора, много учени, които отъ обичь къмъ науката сѫ осакатени, тѣ сѫ прѣждеврѣменно събудени, и вслѣдствие на това сѫ осакатени. Човѣкъ трѣбва да се-събуди точно на врѣме, когато сѫ най-хубавитѣ условия. Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички иерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята, Всички тия иерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. Въ всички трѣбва да има съгласие, дали една душа да дойде да се въплоти на земята или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозитѣ го наричатъ щастливо съвпадение на планетитѣ въ живота. Запримѣръ, ако въ вашия животъ има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте подъ щастливото рѫководство на Венера, или да сте подъ щастливото рѫководство на Юпитеръ, или да сте подъ щастливото рѫководство на Слънцето, или да сте подъ щастливото рѫководство на Меркури, или да сте по нѣкой пѫть подъ щастливото рѫководство на Сатурна, което е рѣдко изключение, то е голѣмо благословение. Особено голѣмо благоволение е нѣкой пѫть Сатурнъ да има довѣрие къмъ тебе. Той на много малко хора се довѣрява. Слѣдователно, да имашъ неговото довѣрие, това е едно изключение, тъй го наричатъ астролозитѣ. Затова астролозитѣ казватъ, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурнъ има къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да влияе върху него или Венера или Юпитеръ. Като ви говоря по този въпросъ, вие ще кажете: ние сме родени вече. Тъй, физически вие сте родени, Да допуснемъ, че досега вашиятъ животъ е билъ нещастенъ, отсега нататъкъ вие можете да го направите щастливъ. Какъ? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне съ едно щастливо благоволение на сѫществата отъ по-висшитѣ иерархии. Туй е което Христосъ нарича „новораждане” — може да се родите безъ да умрете и пакъ да живѣете въ тѣлото си. Цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни, всичкитѣ нещастия ще ви напуснатъ, и отгорѣ започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, подъ рѫководството на тия висши иерархии, които да се заинтересуватъ отъ васъ, вие трѣбва да намѣрите вашия Учитель и да нѣмате абсолютно никакво съмнѣние въ Него. Въ небето, въ този висшия животъ съмнѣнието е изключено. Защо? Ученикътъ, като оглашенъ, има право да се съмнѣва, да мине този периодъ на съмнѣние. И като мине съмнѣнието, ще добие знанието. Какво има да се съмнѣвате? Съмнѣватъ се само онѣзи, които нѣматъ истински познания. Които иматъ познания. нѣма какво да се съмнѣватъ. Идете въ Америка, тамъ има двама-трима видни френолози, тѣ могатъ съ завързани очи да ви опрѣдѣлятъ всичко. Искате да имате нѣкой приятель, или да вземете нѣкоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при нѣкой отъ тѣхъ, и той ще ви даде такива точни опрѣдѣления за вашия характеръ, че вие ще се очудите. Ще опише, каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище или не. Значи, всичко е написано вѫтрѣ въ човѣка, нѣма нищо скрито-покрито. Най-първо всички вие трѣбва да се научите да изучавате себе си, Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ себе си въ обективна смисъль. Въ всѣки единъ отъ васъ има заложени красиви чърти, но се изискватъ условия за развиване на тия дарби, Туй, което спъва сега ученицитѣ, азъ намирамъ, че е въ тѣхното люшкане и колебание. Питамъ: тъй, както сте поставени тази вечерь, има ли по-учени хора отъ васъ въ България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора отъ васъ има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но въ себе си всѣки мисли, че знае нѣщо, Тъй седи истината. Ако нѣкой, по нѣкаква слабость, не признае вашето учение, вие веднага се докачвате. Какъ трѣбва да се прояви туй зачитане на вашето учение Вие дойдете тукъ въ салона, поставили сте си единъ столъ на едно мѣсто, дойде другъ, прѣмѣсти стола ви, вие се докачвате, казвате: азъ съмъ ученъ човѣкъ, не смей да отмѣствашъ стола ми, не смѣй да коригирашъ моите работи! На какво основание правишъ това? И веднага почвате да спорите. И дѣйствително, като дойдете въ окултната школа, споредъ законитѣ на висшата математика, всѣки единъ ученикъ, въ даденъ моментъ, не може да седи на кое и да е мѣсто въ този салонъ. Отъ невидимия свѣтъ отъ тия по-висши иерархии има опрѣдѣлени течения за всѣкиго едного, и всѣки единъ трѣбва да намѣри своитѣ течения. Когато отидете въ единъ салонъ и намѣритѣ тамъ своитѣ подходящи течения и седнете на това мѣсто, то като започнете да си мислите веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо мѣсто, веднага усѣщате каточе нѣщо ви стиска и виждате, че не сте на мѣстото си. Този законъ, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хлѣбъ. Отъ всѣка фурня не можете да си купите хлѣбъ. Ако разбирате закона, трѣбва да знаете, че на всѣки единъ отъ васъ, като окултенъ ученикъ, е опрѣдѣлено отгдѣ може да си купува хлѣбъ. Защо? — Вибрациитѣ на този фурнаджия, който е мѣсилъ хлѣба, съответствуватъ на твоитѣ вибрации, и като купишъ хлѣба, ще усѣтишъ едно разположение, едно въодушевление, И сега, вие, като ученици, идвате въ салона, седнете кой кѫдѣто завари, послѣ купувате хлѣбъ отъ кѫдѣто и да е, и става една каша въ васъ, а послѣ казвате: нашитѣ работи не вървятъ добрѣ. Нѣкои ще кажатъ: а това не зависи отъ тия нѣща. Не, туй е сѫществено въ свѣта. Има и други важни нѣща. Запримѣръ, всѣки день ти е опрѣдѣлено, съ кои хора ще говоришъ, и съ кои не. Не можешъ да се срещнешъ съ когото искашъ, опрѣдѣлено ти е съ кого да се срещнешъ, и съ кого не. Ти можешъ да прѣстѫпишъ закона, да го измѣнишъ и можешъ да се срещнешъ съ когото трѣбва, и съ когото не трѣбва, но щомъ прѣстѫпишъ закона, веднага усѣщашъ една тѫга, една скрѫбь, че деньтъ не е миналъ тъй, както си желалъ. Сега, вие ще кажете: много тънки работи сѫ тия. Дѣйствително, много тънки сѫ, но сѫ много сѫществени работи, и вие трѣбва да ги проучите, за да може да се ползувате.

Сега, азъ като ви говоря върху този прѣдметъ, искамъ да ви избавя отъ вашия старъ страхъ, да не се безпокоите, какъ ще прѣкарате деня. Вие ще учите онази велика наука, въ която нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени За всѣки день е опрѣдѣлено какво трѣбва да направишъ, но е оставено на твое разположение, да възприемешъ и изпълнишъ или не. Този законъ е тъй, както въ училищата. Баща ти те праща въ училище. Въ училището има опрѣдѣлени прѣдмети, които ще учишъ днесъ: история, география, математика, старобългарски езикъ и други нѣкои прѣдмети, но ти изклинчвашъ, не ходишъ на училище. Отидешъ си въ кѫщи, баща ти те пита. ходи ли на училище? — Е, малко бѣхъ боленъ — излъгвашъ. Излъжете баща си една лъжа. Послѣ излъжете учителя си — втора лъжа, Двѣ лъжи казвате, и тогава всичко изгубвате. Въ живота ви ставатъ много такива пропущения и вслѣдствие на това нашиятъ сегашенъ животъ е съграденъ върху множество такива малки погрѣшки. Затова днесъ сме дошли до това състояние. Запримѣръ, на нѣкои отъ васъ челата сѫ много малки. Защо? — Причини има. Изклинчвали сте да учите въ Божественото училище и сте слѣзли надолу, челото ви е слѣзло надолу. У нѣкои религиозни хора главитѣ имъ горѣ не сѫ развити. Защо? — Не сте ходили въ миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на нѣкой човѣкъ е станала такава, каквато не е трѣбвало да бѫде. Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея, Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши иерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а животътъ на земята е скаченъ съ тия иерархии. Ние не можемъ да прогресираме, безъ да спечелимъ благоволението на когото и да е отъ тѣхъ. Да не мислите, че можете въ свѣта да си пробиете пѫть друго яче. За да си пробиете пѫть въ свѣта, въ каквото и да е направление, непрѣменно трѣбва да имате едно горещо желание за това. Освѣнъ туй трѣбва да придобиете закона на пълното смирение, и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Нѣкой отъ васъ иматъ горещото желание да сѫ богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ добри и ставатъ добри; нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ чистосърдечни и ставатъ чистосърдечни, Не мислете, че добродѣтелитѣ, че учението може да се добие въ единъ животъ — нито въ единъ, нито въ два, нито въ десеть, нито въ двадесеть живота. Това е единъ дълъгъ процесъ. Туй знание, което сега добиете, то ще е за въ бѫдаще като основа на други едни знания, които ще се добиятъ.

Та, казвамъ: при сегашното състояние, въ което сте, ще се явятъ много съмнѣния у васъ. Напримѣръ, тия съмнѣния често се зараждатъ и у теософитѣ, и у спиритиститѣ. Послѣднитѣ често извикватъ духоветѣ и се разговарятъ съ тѣхъ. Въ Англия, въ една теософска ложа, се явява единъ махатма, въ плъть, и казва на теософитѣ: „Тукъ, въ Англия, азъ бихъ ви открилъ много тайни, но условията не спомагатъ, затова вие трѣбва да си продадете имането и да отидете въ Мадагаскаръ, тамъ, ще ви открия голѣми работи. Това е единъ действителенъ случай. И наистина, около десетина души, видни теософисти, продаватъ имането си. „Яви се”, казватъ тѣ, „въ нашето общество единъ махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме въ Мадагаскаръ, а слѣдъ това ще реформираме Англия”. Отиватъ тамъ, хващатъ ги болести и единъ следъ другъ всички измиратъ, остава само единъ, и той се връща въ Англия. Сега и въ България може да се явятъ много махатми, които ще ви кажатъ: „При тия условия ние не можемъ да ви откриемъ великитѣ тайни но идете въ Америка, и въ Индия при индуситѣ, които съ хиляди години сѫ развивали своитѣ способности, та дано ви разкриятъ много нѣща. Ще отидете тамъ да придобиете своето първо посвѣщение. Какво ще бѫде то? За да ви приематъ въ школата си, какво ще ви правятъ? Ще ви турятъ на единъ каменъ кръстъ да стоишъ свързанъ тамъ 5 — 6 деня, за да видишъ какво можешъ да научишъ отъ камъка. Нѣкои ще отидатъ, ще се върнатъ въ Европа така инициирани ще кажатъ: ние минахме прѣзъ кръста. Индусътъ може да види нѣщо на този камъкъ, но европеецътъ само ще се въодушеви, че стоялъ на него 5 — 6 деня, ще си мисли, че е посвѣтенъ, че е видѣлъ нѣщо, но на този камъкъ нѣма никакви знания. Тия посвѣщения, които могатъ така да се дадатъ, това сѫ външната страна.

Туй посвѣщение на този камъкъ изисква да знаешъ свойствата на органическата, твърдата материя, за да можешъ да видоизмѣнишъ своитѣ кости. Първото посвѣщение се дава, за да можешъ да научишъ онѣзи закони, чрѣзъ които да видоизмѣнишъ своитѣ кости, и мозъка, който се намира въ коститѣ. Слѣдователно, при този новъ строежъ на твоя мозъкъ, въ тебе ще нахлуятъ нови енергии. Знанията ти ще се разширятъ, умътъ ти ще се опрѣсни. Туй състояние наричатъ „възраждане” или, опрѣсняване на човѣка. А така, можешъ да седишъ и 10 дни на кръста и нищо да не научишъ. Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, но слѣдъ като слѣзе отъ него, възкръсна и тогава научи нѣщо. Кога? — Като слѣзе въ ада. Тамъ Той научи една отъ великитѣ тайни на живота. И Христосъ не бѣше самъ, двама бѣха. Този, Който То учеше, Учительтъ Му, Го заведе тамъ долу въ ада, да научи първитѣ уроци. Христосъ, като слѣзе долу на земята, каза: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратилъ долу въ ада”. Той слѣзе долу, въ ада, и Неговиятъ Учитель Му прѣдаде първия урокъ. По какво? — Първиятъ урокъ на абсолютна забрава, а то значи да дадешъ живота си напълно въ рѫцѣтѣ на Бога, и да не се роди въ душата ти никакво съмнѣние. — Господъ да постѫпва съ тебе тъй, както иска. Ни капка съмнѣние! Ако Учительтъ ти, те заведе въ ада и ти се осъмнишъ, ти си затворенъ тамъ, и тамъ ще останешъ. Слѣдователно, въ душата си Христосъ бѣше чистъ, и тъй чистъ излѣзе отъ ада. Ако не си чистъ, не можешъ да излѣзешъ. Докато човѣкъ не слѣзе долу въ ада, той нѣма да се качи горѣ. За да се качимъ на небето, необходимо е да слѣземъ долу, да оставимъ тамъ своитѣ съмнѣния. Мѣстото на съмнѣнията е адътъ, тамъ ще ги оставимъ. Слѣдователно, всички ние имаме съмнѣния. Азъ зная свойствата на съмнѣнието, то изпъква много естествено. Пѫтьтъ, по който вървите има толкова съвпадения, та, мнозина отъ васъ, като иматъ толкова прозорливъ умъ, нека видятъ, дали туй, въ което се съмнѣватъ почива на нѣкакъвъ вѣренъ законъ или не. Не трѣбва само да се съмнѣвате, но трѣбва да опрѣдѣлите причината на туй съмнѣние. Туй съмнѣние се явява като една спънка въ вашето развитие, а сѫщеврѣменно става спънка на общия вървежъ на развитие съ извѣстни души, съ които сте свързани. Съ вашето съмнѣние, по нѣкой пѫть вие косвено въздѣйствувате и на Христовото тѣло, понеже сте удове на това тѣло. И Павелъ казва на едно мѣсто тъй: „На мѫки съмъ азъ още, докато се образува у менъ Христосъ”. Какъ ще се образува Христосъ? — Докато Любовьта вземе надмощие, понеже Любовьта е първиятъ Божественъ образъ. Щомъ Любовьта вземе надмощие, тя остава като единъ господствуващъ законъ надъ васъ, и всѣко съмнѣние ще се изхвърли навънъ. Щомъ дойде Любовьта, идва и свѣтлината, и тогава ние познаваме нѣщата тъй, както сѫ.

Като ученици на школата, ще знаете, че въ която школа и да влѣзете, принципитѣ сѫ едни и сѫщи. Въ черната школа, въ черното братство ако влѣзете, тамъ пакъ не търпятъ съмнѣние. Вие нѣма да се съмнѣвате въ вашата кауза. Въ черното братство искатъ, като правишъ зло, да мислишъ, че то е необходимо, че то е доброто въ дадения случай. Ти нѣма да се съмнѣвашъ върху принципитѣ. Тѣ казватъ: ,,Ти трѣбва да вѣрвашъ и да не се съмнѣвашъ”. Щомъ се осъмнишъ, тѣ веднага те хващатъ и ти налагатъ най-голѣмото наказание, ще оковатъ ума и Сърцето ти въ вериги, докато се примиришъ. Въ Бѣлото Братство като се осъмнишъ, нѣма да те изключатъ, но ще те извадятъ навънъ, да понесешъ послѣдствията на своитѣ съмнѣния Въ всичкитѣ спиритически сеанси сѫ провѣрили този фактъ. Дойде на сеанситѣ една душа, която е излѣзла отъ черното братство и като каже нѣкоя истина, оплаши се и казва: „Идватъ, ще ме затворятъ сега”. Издала е нѣкоя истина. Слѣдователно, не мислете, че въ свѣта, въ който живѣете, можете да бѫдете свободни. Не! Този свѣтъ, дѣто живѣемъ е свѣтъ на борби, такива прѣплитания ставатъ, че вие не можете да бѫдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бѫдете самостоятелни въ вашата мисъль. Не, вие се лъжете. Борбата е отъ толкова векове, отъ толкова хиляди години, и вие можете да бѫдете подъ хиляди прѣплитания. За васъ е важно само да знаете, кои влияния да използувате. Тукъ е вашето спасение. Или казано на християнски езикъ, за васъ е важно да познаете въ дадения случай, една мисъль на вашия Учитель ли е или не, на Христа ли принадлежи или не.

Тази сутринь азъ ви казахъ, че задъ всѣко явление седи една разумна сила. Ако искате да използувате каквато и да е сила въ природата, въ окултната наука на Бѣлото Братство, трѣбва да имате разрѣшение, дали да употрѣбите тази сила или не, Може да я употрѣбите, но непрѣменно трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разрѣшение. Сега, азъ ви говоря върху този въпросъ и той трѣбва да се разрѣши между васъ. Знаете ли защо? Ако въ школата се допусне една мисъль противна на другитѣ веднага отвънъ, отъ противоположния лагеръ ще дойде едно течение, на което мнозина отъ васъ ще станатъ жертва Коя бѣше причината, че Христосъ стана жертва? — Юда, който внесе отвѫтрѣ отрицателни идеи. Отвѫтрѣ стана прѣдаването. Защо трѣбваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го прѣдаде той. Не можеше ли другъ нѣкой да прѣдаде Христа? Прѣдаването на Христа бѣше единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Крѣпостьта се прѣдаде отвѫтрѣ. Слѣдователно, въ школата, въ която ние живѣемъ, трѣбва да има единство въ принципитѣ. И тия принципи не сѫ наложени, азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти. Туй е по свобода. Знайте че ако вие злоупотрѣбите съ тази свобода, вие ще злоупотрѣбите спрѣмо вашата душа.

Туй, за което ние сега работимъ е за Бога. То не е нито за менъ, нито за васъ, нито за България. Ние работимъ за една Божествена кауза. Ние имаме единъ планъ, за който сме дошли на земята и казваме: вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т. н. Дава ви се една задача, която, дали ще свършите или не, дали ще приемете или не, то е другъ въпросъ, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назадъ ще ви питатъ: защо не изпълнихте задачата? Въ тази задача, азъ съмъ казвалъ, ще имаме всичкото съдѣйствие на невидимия свѣтъ, на видимия свѣтъ.

Азъ сега желая между васъ да се създадътъ по-меки отношения. Знаете ли по какъвъ начинъ? Запримѣръ, вие не можете да търпите нѣкои братъ, нали? Азъ ще ви дамъ единъ начинъ какъ да търпите този братъ. Азъ не ви сѫдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои сѫ причинитѣ за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни и двамата сте съ излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намѣритѣ единъ братъ, когото той обича, и ще му кажете: Моля, запознай ме съ този братъ. Той ще ви запознае съ него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо съ него нѣма да имате съобщения. Направете опитъ. Нека тия братя и сестри, които иматъ антагонизъмъ помежду си си дадатъ тайно кандидатурата. Ще направимъ единъ опитъ, да видимъ до колко е сполучливъ. Ще туримъ една срѣда, втора срѣда, да видимъ тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодѣйствие трѣбва да се прѣкарватъ прѣзъ тия благотворни срѣди, за да се породи една вѫтрѣшна хармония. Има и другъ начинъ, той е духовенъ начинъ, за да можешъ да търпишъ брата си. Той е слѣдующиятъ: ще се обърнешъ къмъ Христа и ще кажешъ: Господи, заради тебе, застани сега между менъ и моятъ братъ, прѣвърни неговото и моето сърце, да се опознаемъ. Този е най-добриятъ методъ. Само така ще се обърнатъ сърцата ви, душитѣ ви ще просвѣтнатъ, става ви леко и вие се поляризирате. Единиятъ става положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Веднага почвате да се измѣняте, и между васъ се поражда почить и уважение. Въ какво седи почитьта? Ето, азъ ще ви моля едно нѣщо. То е слѣдующето: понеже желанието на всѣки ученикъ въ школата е, той да бѫде изслушванъ, когато говори, то щомъ двама измежду васъ водите разговоръ, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влѣзете въ думитѣ и да се разберете. Туй е едно отъ условията за почить. Изкаже ли се единиятъ и бѫде внимателно изслушанъ, то като говори вториятъ, първиятъ ще има желание да го слуша. Прѣкѫснешъ ли го и казвашъ: чакай азъ — у него се явява едно подпушване. И той „чакай азъ”, и ти „чакай азъ”, чакай, чакай, излѣзе едно „пфиу”. Ще стане само на „чакай”. Трѣбва да бѫдете много внимателни помежду си! Говорите ли на нѣкой братъ, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срамъ да ви каже. Тогава у васъ пъкъ се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: братко, другъ пѫть ще продължимъ разговора, ще извините, че може би говорихъ повече, отколкото трѣбваше. Въ училището непрѣменно трѣбва да се отнасяте вѣжливо помежду си, ако искате да бѫдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, които ще ви наведатъ на голѣми неприятности въ живота, Азъ съмъ казалъ много пѫти на годишнитѣ събрания, че това ще направимъ, онова ще направимъ, но трѣбва да пристѫпимъ къмъ единъ опитъ. По нѣкой пѫть, като погледна лицата ви, хваща ме една тѫга. Знаете ли защо? Лицата ви сѫ тъй омърлушени, като че казватъ: то нашето се свърши, насъ нѣма да ни бѫде. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте подъ закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисьль да ви казва, че отъ васъ нищо нѣма да стане, при васъ седи другъ единъ великъ законъ, вие сте при единъ вѫзелъ на най-голѣмитѣ възможности, и отъ черната ложа искатъ да ви отнематъ възможностьта, да ви отвлѣкатъ вниманието. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ ми разказваше: „Идва ми една мисъль, зная, че не е моя, но ми подшушва: излѣзъ отъ това братство, не ти е тукъ мѣстото”. А, казвамъ, тѣ знаятъ, че тъкмо сега трѣбва да си тукъ. Тѣ ти казватъ да излѣзешъ, че като изгубишъ условията, пакъ да влѣзешъ. Не, не, ще седишъ вѫтрѣ и ще чакашъ. Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия Учитель въ живота?

Сега, между по-младитѣ, и по-старитѣ ученици, азъ искамъ да се установятъ едни правилни отношения. Има философски работи, които азъ съмъ зачекналъ, нѣкои отъ младитѣ слѣдъ 4 — 5 години ще бѫдатъ въ състояние да ги разбератъ. Нѣкои отъ по-старитѣ ученици, като мислятъ, че знаятъ, че разбиратъ великия законъ, тѣ сѫ на друга опасность, Ще започнемъ отъ А, В, това да го знаете. Не считайте, туй за докачение. Всички отъ А, В! Въ Бѣлата школа е тъй. Нѣкой може да е свършилъ три факултета, нищо отъ това — ще почне отъ божественото А, В — и бързо ще прогресира. Ще започнете основно, и нѣма да пропущате нищо Всичко въ вашето съзнание ще бѫде тъй, че да не става никакво пропукване Ще кажете; Учительтъ ни връща къмъ А, В. Не, не ви връщамъ, азъ ви тикамъ напрѣдъ. Знаете ли какво нѣщо е Божественото А, В? Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ тази, да придобиешъ съзнанието, че Богъ е съ тебе! Да знаешъ, че като седишъ на бойното поле, Той ти казва; ,,Стой, не бой се!” Изпитва те Господъ. Господъ казва: „Стой!” Гранатитѣ падатъ прѣдъ тебе 4 — 5 — 10 м, — ще стоишъ, нѣма да те поврѣдятъ. Около тебе навсѣкѫдѣ редъ гранати падатъ, но ти ще седишъ и ще чувашъ Божия гласъ: „Не бой се!” Да не бѣгашъ! Слѣдъ туй ще ти каже: „Прѣмести се на 100 крачки!” Веднага ще се прѣместишъ. Ще ти каже: „Стой тукъ!” Веднага започва другото обстрѣлване. Пакъ ти казва: „Прѣмести се на още 100 крачки|” Пакъ обстрѣлване, но отъ тебе нѣма да падне мито единъ косъмъ. Ще опиташъ единъ великъ законъ. Питамъ: слѣдъ като те прѣкара Господъ прѣзъ бойното поле, минешъ презъ тия шрапнели и останешъ здравъ, въ тебе нѣма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можешъ да разчиташъ? — Ще се зароди туй съзнание.

Втори опитъ. Ще прострятъ единъ тънъкъ конецъ отъ макара, който само отъ тяжестьта на 1/2 клгр. може да се скѫса, и ще ти кажа: „Мини прѣзъ този конецъ!” Ти ще минешъ безъ да се скѫса той. Ще минешъ единъ пѫть, ще минешъ два пѫти, три пѫти, ще се хоскашъ на конеца, и той нѣма да се скѫса. Десеть пѫти ще минешъ прѣзъ конеца. Питамъ: слѣдъ като направишъ този опитъ, нѣма ли у тебе да се засили вѣрата, че има нѣщо въ свѣта, което въ най-слабитѣ случаи въ живота ни подържа?

Трети опитъ Господъ ще те прѣкара да минешъ прѣзъ всичкитѣ твои неприятели, всички те вардятъ съ пушка, всички се ококорили, и ти казватъ: „Не можешъ да минешъ отъ тукъ”. Ще минешъ единъ пѫть, два пѫти, и никой нѣма да те види. Питамъ: нѣма ли у тебе да се зароди вѣра, че има сила, която те пази? — Ще се зароди, Туй е положителна вѣра, положително знание. Нѣма да се съмнѣвашъ, ще минешъ, а като ти каже: „Спри!” ще спрешъ и ще опиташъ че въ думитѣ Му нѣма никакво изключение. Ще знаешъ, че ти си свързанъ съ Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ. И отъ главата ти нѣма да падне нито единъ косъмъ. Азъ бихъ желалъ, като ви каже: ,,Направете това”, и вие да го направите. А сега, често опитътъ излиза несполучливъ, защото, когато Господъ ти говори, ти не слушашъ, а послѣ се зароди желание да изпълнишъ волята Му, но Той казва: „Сега ще чакашъ”. Знаете ли какво е туй говорене? Азъ ще ви говоря нѣкой пѫть за него. Нѣкои казватъ: Духътъ ми говори. Въ Цариградъ, на единъ осиромашелъ евангелистъ проговорилъ Духътъ и му казва: „Ще отидешъ при единъ отъ мисионеритѣ, ще му поискашъ 3,000 лв., и той ще ти даде”. Отива при единъ мисионеръ и му казва: „Духътъ ми, каза, че ще ми дадешъ 3,000 лв.” — Криво си дошълъ до мене, напразно ти е говорилъ, защото, ако ти беше казалъ така, азъ щѣхъ да имамъ 3,000 лв, а въ сѫщность нѣмамъ такива. Връща се той дома си, почесва се, поседѣлъ малко, отива при другъ мисионеръ и нему казва сѫщото, но той му отговаря: „Не, азъ нѣмамъ пари, ти не си разбралъ”. Най-послѣ, като излиза отъ тамъ обезсърченъ, срѣща го единъ ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърдченъ?” — Остави се, Духътъ ми говори да отида при единъ отъ мисионеритѣ да ми даде 3,000 лв., но не мога да разбера при кого да отида. „А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ, азъ съмъ този човѣкъ, ела, азъ ще ти дамъ” — изважда 3,000 лв. и му ги дава. Азъ съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ. Ние мислимъ, че онзи, който трѣбва да ни помогне, трѣбва да е отъ нашето вѣрую. Туй не е право схващане. Единъ ходжа срѣщашъ и виждашъ, че той е човѣкътъ, който може да ти помогне. Та, ние, трѣбва да различаваме Божественото отъ човѣшкото. Има начини, на различаване. Божественото не говори отъ горѣ, отъ главата ти. Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане”, но ти усѣщашъ едно стѣгане. Нищо нѣма да стане. Не вѣрвайте, вие сте на изкушение. Докторъ Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи”, щѣло да вали дъждъ отъ жаби. Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”. Този, на когото стана гарантъ изяде паритѣ. ,,Е, нѣма нищо”, казва: „духоветѣ тъй казаха, ще го търпимъ”. Дойде онзи книжарь, който му давалъ книги, казва му: „Или да платишъ, или да се закълнешъ”. Щомъ духоветѣ казватъ ще, платя, нѣма да се кълна. Азъ харесвахъ тази чърта у него, че има голѣма вѣра. „А” казваше той, „духоветѣ не могатъ да лъжатъ, будала съмъ азъ, че не съмъ ги разбралъ право”. Той не казваше „тъй рекълъ Господъ”, но — ,,тъй рекли духоветѣ”. Блажени вѣрующитѣ! Азъ бихъ желалъ всички да имате тази детинска вѣра. Той бѣше отличенъ човѣкъ, въ всѣко отношение, разсѫждаваше философски, но дойдеше ли до духоветѣ, казваше: „Тукъ разсъждения нѣма. На насъ говорятъ по-висши сѫщества, азъ съмъ ученикь и ще изпълня всичко”. Щомъ нѣма духове, той казваше: ,,Азъ съмъ лѣкарь”, и тогава самъ, по своитѣ медицински познания прѣдписваше лѣкове. Щомъ дойдатъ духоветѣ, пита ги: какво да се даде на болния? - Намагнитисана вода. „Слушай”, казва на болния, ,,има една медицина по-висока отъ нашата, тя е медицината на духоветѣ. Като пиешъ намагнитисана вода ще оздравѣешъ. И дѣйствително, той лѣкуваше добрѣ. Дойде нѣкой боленъ при него, даде му намагнитисана вода, и слѣдъ единъ мѣсецъ оздравѣва Той казваше: „Трѣбва да знаете, че когато духоветѣ намагнитизиратъ водата, всичкитѣ болести се лѣкуватъ”. Той лѣкуваше по два начина. Всѣкога запитваше духоветѣ: какъ да лѣкувамъ, по научно-медицински начинъ или чрѣзъ намагнитисване? Ако му се кажеше, че трѣбва да лѣкува по медицински начинъ, той даваше хапове, доста вещъ медикъ бѣше, но щомъ му казваха да лѣкува по начина на духоветѣ, веднага даваше магнитическа вода, безъ никакви хапове. И казваше: „Тази магнитическа вода е хиляди пѫти по-силна отъ нашитѣ лѣкарства”.

Слѣдователно, съмнѣнието се заражда още отъ неразбиране на нѣщата. Съмнѣнието ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влѣзете въ примката му. „Всичко изпитвайте” казва Писанието, „доброто дръжте”. Само така ще добиете сила за постигане на желанията си, Но, за успѣха въ науката е потрѣбно сила въ мозъка, За успѣха въ всѣко, едно искуство, за успѣха въ каква и да е область на живота се изисква сѫщо сила.

Вие, ученицитѣ въ тази школа, напразно харчите излишна енергия Запримѣръ, ученицитѣ, съ речено — казано, харчатъ грамадна енергия. Туй е демагнитизиране. Щомъ одумвашъ единъ човѣкъ, ти му правишъ услуга. Ти се свързвашъ съ него и се демагнитизирвашъ. Защо? Защото когато говоришъ за него, законътъ те свързва. Когато обичашъ, и когато одумвашъ, законътъ те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате, колкото искате, то е за васъ, за мене е безразлично. Азъ зная, че нѣма да се откажете, поне въ най-минималната степень, то е пакъ полза. Да кажемъ, че днесъ можешъ да одумашъ десеть души постарай се утре да одумашъ само едного. И азъ забѣлѣзвамъ, често правя опити, отивамъ въ нѣкоя кѫща, и опитвамъ, дали тамъ хората одумватъ или не. Има единъ законъ на противодѣйствие. Едва седна, почне нѣщо да ме шишка да ми казва: Кажи де, кажи де. Първото нѣщо: ще се въздържашъ. Има нѣща, които трѣбва да казваме, но има нѣща, които не трѣбва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди въ слѣдующето: Направете опитъ! Седнете за 1/2 часъ тихо и спокойно и си кажете: Нѣма да мръдна. Веднага почва щипене отъ тукъ — отъ тамъ. Не правите ли никакво обѣщание, нищо нѣма да ви щипе. Дадете ли обѣщание да сте спокойни за 1/2 часъ или 20 минути и седнете на столъ, всичкитѣ щипения ще дойдатъ. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути врѣме ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате съ тѣхъ ще изброитѣ колко щипения сѫ били. Туй щипене е на физическото поле. Ако успѣете да не му се подадете, то ще влѣзе въ вашето астрално, тѣло, и ще ви подшушне: кажи, кажи онова, което ти казаха. Туй подшушване ще бѫде нито въ кленъ, нито въ рѫкавъ.

При съмнѣнията се явява и нѣщо друго. Ние направимъ една погрѣшка и търсимъ причината извънъ себе си, казваме: азъ я направихъ, защото тъй и тъй бѣше. Не, ти просто ще констатирашъ една своя погрѣшка и ще кажешъ: азъ, въ дадения случай, имахъ слаба воля, не устояхъ. Сърцето ми не устоя, умътъ ми не можа да схване нѣщата. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрѣшка, защото нѣма да се мине много врѣме, ще дойде и втора погрѣшка. За нея трѣбва да бѫдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пакъ се помолете. Молете се за всѣка една грѣшка. Цѣль день ще водишъ борба, 99 сражения ще имашъ и като направишъ 99 сражения ще кажешъ - победата е моя. Но, 99 пѫти трѣбва да се молишъ, да се свържешъ съ Бога. Знаете ли какво нѣщо е да се свържешъ съ Бога? За това нѣщо се изисква постоянство отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да бѫде като ахтапода — ти пущашъ, той не пуща.

Сега, нѣкои отъ васъ искатъ да влѣзатъ като ученици, но като прѣтърпите 10 несполуки вие сте готови да се осъмните. Даже и вънка въ свѣта да сте, вие ще имате сѫщитѣ изпити. Нима Стамболийски нѣмаше изпити? Нима неговитѣ рѫководители не му подшушнаха: напустни властьта! Колко пѫти му подшушнаха: но той не слушаше. Той се самозабрави въ властьта, мислеше, че е силенъ, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята сѫ слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате прѣдъ най-голѣмата опасность. Туй да го имате като законъ. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голѣмото Божие благоволение. Затуй въ Писанието се казва: ,,Господъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи”. Провѣрявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървѣлъ по пѫтя на Христа, ако въ своето управление не би допусналъ нито една капка кръвь, нѣмаше да има никакво отклонение, и неговиятъ животъ нѣмаше тъй да се изложи, но понеже той допустна това, допусна се и този край. Казвамъ, въ школата: допущатъ се тия нѣща, обаче не трѣбваше да го убиватъ, защото българитѣ се свързватъ съ него и за въ бѫдаще ще изплащатъ. Тѣ нѣмаха право да го сѫдятъ. Ако бѣха просвѣтени, трѣбваше да оставятъ да го сѫди невидимия свѣтъ, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне къмъ Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля”. А при това разрѣшение на въпроса, което дадоха българитѣ, отъ чисто окултно гледище, той влиза сега въ невидимия свѣтъ, и тамъ може да направи сума пакости, до като дойде въ съзнание.

Сега, вие може да имате и други изкушения, такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всѣки може да попадне въ тѣхъ, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се въ Писанието: „Отмъщението е мое”, Вие ще живѣете безъ отмъщения! Свѣтътъ може да живѣе по свои закони, тѣ иматъ право да постѫпватъ тъй, но ние ще поспѫпваме споредъ нашия законъ. Нашиятъ законъ е законьтъ на Любовьта, ние трѣбва да вървимъ по този законъ и ще имаме Божието благословение. Ако вървимъ по Божия законъ, нито единъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ни. Защо? — Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи въ свѣта седятъ въ рѫката на Господа. Той управлява всички хора сега.

И тъй, до сега въ школата трѣбваше да воюваме съ редъ съмнѣния.

Послѣ, друго нѣщо трѣбва да знаете и да го спазвате. Азъ не мога да говоря, когато вие искате, или когато азъ искамъ. Това е по човѣшки. Азъ искамъ да спазвамъ онзи Божественъ законъ, споредъ който мога да ви говоря въ най-благоприятни случаи, тогава когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да ви предамъ една Истина, която да ви ползува, защото, ако въ вашитѣ умове и сърца не е този Божественъ Духъ, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползува то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли свѣтлина, за да се ползувате, тогава говореното нѣма да има смисъль. Туй е Божествено. Щомъ нѣма този Божественъ Духъ да ви говори, сѣмето е паднало на лоша почва. Не само азъ, но и вие трѣбва да спазвате този законъ. По нѣкой пѫть вие ме виждате не такъвъ, какъвто искате да бѫда. Защо? Вие още не разбирате какво нѣщо е отговорность въ свѣта. Да кажемъ, имате отговорность за нѣща, които сѫ важни, и въ единъ даденъ моментъ се рѣшава една такава важна сѫдба въ свѣта, дѣто азъ трѣбва да внимавамъ, а вие се занимавате съ посторонни въпроси. Има врѣме за философскитѣ въпроси въ свѣта. Та и вие, като ученици въ школата, всѣки си има свои задължения.

Казвамъ ви: втори пѫть когато влѣзете въ този салонъ, седнете тихо и спокойно на единъ столъ, споредъ това, гдѣто е влѣчението ви. Всѣки да седне тамъ, гдѣто теченията сѫ най-благоприятни за него. Нека се намѣсти всѣки кѫдѣто иска, за да видимъ какъ ще излѣзе работата. Е, тогава, стенографитѣ кѫдѣ ще бѫдатъ? — Стенографитѣ ще си прѣместятъ и мѣстата и маситѣ, кѫдѣто искатъ. И тѣ могатъ да се мѣстятъ. Азъ искамъ всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използувате закона. По този начинъ ще се избавяте отъ много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трѣбва да се калите, да бѫдете силни, защото слѣдъ тия 10 години ще има единъ такъвъ великъ изпитъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Вие ще трѣбва да бѫдете герои. Този изпитъ ще бѫде не само за васъ, но и за цѣлия свѣтъ. Вие трѣбва да бѫдете герои, да посрещнете този моментъ. Ще има едно такова силно проявление на духовния свѣтъ, такова мощно сътресение по цѣлия свѣтъ, и вънъ и вѫтрѣ, че всички глави ще узрѣятъ. Даже и най-заспалитѣ хора ще се пробудятъ. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече въ края на тази епоха и всички ще минете прѣзъ 35,000,000° топлина. Разбирате ли? Този токъ ще прѣмине прѣзъ този свѣтъ, и той ще бѫде прѣчистенъ. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на свѣта. Ще мълчите, то е за васъ. На свѣта може да кажете: ние знаемъ нѣщо много хубаво, което ще се случи слѣдъ 10 години. Ами че хубаво е, какъ не! Свѣтлина ще дойде! Затуй именно сега ние въ школата искаме да ви калимъ, геройски да посрещнете нѣщата и да се ползувате отъ тѣхъ. Нѣма да казвате: ще умремъ. Не, ще минете отъ едно съзнание въ друго и пакъ ще се срещнемъ. И тукъ, и тамъ пакъ ще се срещнемъ. Не мислете, че втори пѫть като дойдете на земята, пакъ ще се трудите да ме намѣрите. Не, и тукъ на земята, и тамъ горѣ въ духовния свѣтъ, свѣтътъ е единъ. Горѣ и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: добрѣ издържахте изпита си, радвамъ се, туй е хубаво. Азъ желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпитъ. Ако не е така, азъ не бихъ си отворилъ устата да ви говоря и да ви казвамъ, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малкитѣ спънки, които ще дойдатъ, тѣ сѫ като тия щипения, не ги считайте за нѣщо голѣмо. А това, речено-казано, това сѫ малки закачки. Ще вървитѣ напрѣдъ. Въ тия 10 години вие трѣбва да научите нѣщо.

Въ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдемъ слаби. Ние ще воюваме, Какъ? Ако вие бѣхте готови ученици, щѣхме да прѣкараме една електрическа вълна отъ нѣколко милиона волта и съ нея да нагорещимъ всички пушки и топове на неприятеля Какво ще правятъ тѣ слѣдъ това, какъ ще воюватъ? — Ще отстѫпятъ настрана, и ние ще бѫдемъ свободни. Ще нагорещимъ всички камъни по пѫтищата. Какъ ще минатъ? Ще нагорещимъ всички земни течения, че като минатъ, краката имъ ще се спънатъ. Кого ще гонятъ? Никого нѣма да гонятъ. Тъй ще бѫде, като дойде Бѣлото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Бѣлитѣ Братя ще пуснатъ такава артилерия, каквато свѣтътъ не е виждалъ. Ще пуснатъ тия подземни токове, та всички хора да познаятъ, че има единъ Великъ Законъ, на който всички сѫщества трѣбва да се подчинятъ. Нѣма да остане човѣкъ, който да не каже: Господи, да бѫде твоята воля! Ние сме хора неразбрани, ние до сега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататъкъ трѣбва да бѫдемъ честни и справедливи. Такова желание трѣбва да се зароди у всички хора, у жени и мѫже, у млади и стари, у професори и всички на единъ гласъ така ще викатъ. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. На всѣкѫдѣ трѣбва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултнитѣ братства въ Индия, и въ Англия — навсѣкѫдѣ сега се обединяватъ. Туй обединение става вече въ духовния свѣтъ, а за тази физическа връзка, тѣ ще почнатъ да пращатъ свои депутации да се опознаятъ. Опознаването сега ще става бързо. Дойде единъ братъ отъ Чехия и разказва, че тамъ се интересуватъ за окултнитѣ братя въ България. Запитватъ какво е нашето вѣрую. И отъ Америка вече се интересуватъ. Единъ нашъ братъ ми разправя, че намѣрилъ тамъ братя. Азъ му казвахъ: като отидешъ въ Америка и тамъ ще намеришъ братя, а той ми пише, че не ги е намьрилъ още и ме пита кѫдѣ сѫ. Но сега ми пише вече, че ги намѣрилъ, какъ ги намѣрилъ, какво е тѣхното мото и т. н. Тѣ му казватъ тъй: „Ние държимъ запалени нашитѣ факли на пѫтя, по който ще минатъ нашить братя, за да може да ни видятъ и дойдатъ при насъ”.

Слѣдователно, Бѣли Братя има навсѣкѫдѣ, но ще ги търсите. Ще ги намѣрите, ще се запознаете съ тѣхъ, но трѣбва да бѫдете добри, примѣрни ученици, да изправите живота си, да провѣрите, да опитате всичко. Азъ искамъ да опитате всичко туй, което ви говоря и да кажете: всичко туй което нашиятъ Учитель говори, е вѣрно. Искамъ да се увѣрите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се увѣрите въ истиностьта на думитѣ ми, да кажете: Учительтъ е билъ нѣщо по-хубаво, отколкото въ постскриптума. Сега разбираме вѫтрѣшния, скрития смисъль на живота и можемъ вече да започнемъ една нова работа. Само по този начинъ ще се осмисли вашия животъ. И въ душата на млади и стари нѣщо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите отъ изблика на сърцето си, ще бѫдете радостни и весели и ще кажете: минахме прѣзъ най-голѣмитѣ страдания, но най-послѣ добихме това, което търсихме. Сега ще работимъ за Господа. Не само тогава, но и сега ще работимъ за Господа. Азъ ви казвамъ: ще дойдатъ съмнѣнията, но чрѣзъ вѣра трѣбва да побѣдимъ!

Азъ трѣбва да ви запозная съ Бѣлото Братство. Вие още не го познавате Искамъ всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Въ себе си тъй ще кажете: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство , на което Христосъ е глава. И на другитѣ сѫщото ще казвате: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Бѫдете смѣли въ себе си, и ще видите дали ще пострадате или не. Пъкъ на външния свѣть може да казвате, че сте окултисти. Теософитѣ казватъ: „Ние сме ученици на Бѣлата Ложа”. Кое е по сѫществено, Бѣлата Ложа или Бѣлото Братство? „Бѣлото Братство”, това е първото име, но то има по-свещено име, което сега не смѣя да го произнеса. Дръжте туй име въ себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасятъ. Кѫдѣ е туй Братство? Ще ви кажемъ кѫдѣ е. Църквата казва: „Вие сте еретици”. Не, ние сме членове на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Ако Христосъ е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, нѣма какво да ни злословитѣ, нѣма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. — Слѣдователно, една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние — глава на Всемирното Бѣло Братство. Кое е по-ефикасна дума? Всемирното Бѣло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя” означава живи сѫщества, а „църквата” подразбира хора на съдържанието. И едното и другото сѫ важни.

Тогава ще имате прѣдъ видъ слѣдното: въ Всемирното Бѣло Братство употрѣбяватъ три метода за работа. Единиятъ методъ е методътъ на Любовьта, по който методъ Христосъ сега работи. Вториятъ методъ е методътъ на Мѫдростьта, а третиятъ методъ е методътъ на Истината. Това сѫ три метода, три школи, които Бѣлото Братство употрѣбявя едноврѣменно. Слѣдователно, ние боравимъ и съ Любовьта, и съ Мѫдросьта, и съ Истината едноврѣменно. Христианитѣ боравятъ само съ Любовьта, теософитѣ — съ Мѫдростьта, а йогитѣ употрѣбяватъ Истината за услуга на волята въ нейното физическо проявление.

И тъй, въ Бѣлото Братство изучаването на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ методи за работа, за да се образуватъ онѣзи духовни връзки за служене на Бога. Казва Христосъ: „Търсете Царството Божие въ Неговото проявление, и всичко друго ще се приложи”. Тази е идеята. Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ”. Бѣлитѣ Братя сѫ служители на Бога, тѣ сѫ ангелитѣ. Това е, което се подразбира въ стиха. И азъ ще се отрека отъ него не прѣдъ Бога, но прѣдъ тия братя. Вие трѣбва да казвате: ние се готвимъ за ученици, да влѣземъ въ туй Всемирно Бѣло Братство, на което Христосъ е глава, и въ стремлението си нѣма да отстѫпимъ нито една крачка, нѣма да се отречемъ отъ принципитѣ Любовь, Мѫдрость и Истина. Само така ще станемъ Негови членове. Станемъ ли Негови членове, и ще започнемъ истинския животъ. Азъ ще се спра нѣкой пѫть да ви поговоря върху Бѣлото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете съ законитѣ на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъжъ. Ако бѣхте готови, трѣбваше да ви приведемъ между тия Бѣли Братя, да ги видите, но тѣ не пущатъ когото и да е. Разбирате ли?

Та, сега нѣма да се обезсърчавате. Имате една велика задача, и не трѣбва да напуснете живота си. Азъ съмъ билъ толкова снизходителенъ, толкова внимателенъ, никога не съмъ изисквалъ да напуснете жена си и дѣцата си. Но, единъ день ще кажа нѣкому да напусне жена си, дѣцата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгорѣ. Каже се нѣкому да напусне жена си. „Какво ще правя?” Ще идешъ да извършишъ такава и такава задача. Че щѣли да станатъ раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отдѣлишъ самъ и ще отидешъ въ Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мѫжътъ и жената поотдѣлно, но, като дойде този моментъ, трѣбва да бѫдете готови да изпълните една заповѣдь Ако дойде този важенъ моментъ и се даде тази заповѣдь, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. Запримѣръ, на нѣкой ученикъ азъ заповѣдвамъ да си извади единъ билетъ и да отиде въ Америка. Дава му се единъ затворенъ пликъ, и макаръ, че не знае езика, казва му се; „Ще отидешъ!” Нѣма по велико нѣщо отъ това! Какъ, на Иоана, запримѣръ, Господъ каза: „Иди въ Ниневия да проповѣдвашъ!” Можа ли да избѣга? Отиде въ Испания и послѣ се върна. Казваше: „Мѫчно е да риташъ срѣщу остенъ”. Послѣ отиде въ Ниневия и много врѣме проповѣдваше тамъ. На всѣки единъ ученикъ ще се даде една задача, и въ тази задача се рѣшава неговото иницииране, да мине отъ една степень въ друга, да мине отъ единъ класъ въ другъ. Будни трѣбва да бѫдете сега, та ще учите. И тия нѣща ще дойдатъ, за нѣкои ще дойдатъ по-рано, за нѣкои по-късно, но все-таки ще дойдатъ въ живота ви. И казвамъ: да се не обезсърчавате, много минало, малко останало Апостолитѣ, които живѣха прѣди 2000 години, казваха; „Близо е деньтъ Господенъ”, а това бѣше прѣди 2000 години. Какво търпѣние имаха тѣ! И пророцитѣ, и тѣ сѫщо. А сега ние казваме: „Деньтъ Господенъ е на нашия прагъ”. Братя, първиятъ звънецъ е ударилъ, оставатъ още два! И като ударятъ послѣднитѣ два звънци, всичкитѣ царства на земята ще бѫдатъ царства на Бѣлото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всичкитѣ хора тогава ще бѫдатъ царе и свещеници на Бога.

Тия сѫ великитѣ мисли, великитѣ идеи, които бѫдещето носи въ себе си. За сега имаме още нѣкои мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолѣемъ. Азъ ще ви кажа какви мѫчнотии сѫ тѣ. Тѣ сѫ извѣстни задачи, които трѣбва да рѣшите. Другъ пѫть ще ви кажа, какви задачи има да рѣшавате и трѣбва да ги рѣшите правилно, разбира се, всѣки човѣкъ споредъ това, което има — нѣкой повече, нѣкой по-малко.

Размишление!

30 лекция на общия окултенъ класъ (II година)

17.VI. 1923 г.


Печатница Малджиевъ - Русе.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×