Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1914_10_05 Фарисей и Митарь

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 21 юни 2014 - 05:51

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Фарисей и Митарь


 

„Двама человѣци влѣзоха въ
храма да се помолятъ: единиятъ
фарисей, а другиятъ митарь“.
Ев. Лука 18: 10.


Навѣрно, ще попитате какво чудно има, че двама души: единъ фарисей и другъ митарь, влѣзли въ храма! Дѣйствително, нѣма нищо чудно за онѣзи, които разбиратъ нѣщата, но за онѣзи, които не ги разбиратъ, всичко е чудно. За онѣзи, които разбиратъ, всичко има смисълъ, а за онѣзи, които не разбиратъ, всичко е безмислица.

Ще взема тѣзи двама души: фарисей и митарь, като прѣдметъ на моята днешна бесѣда. Тия двѣ лица сѫ видни прѣдставители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да се освѣтлите върху тѣхния битъ и духовенъ характеръ.

Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума, „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма; да знаешъ единъ езикъ „фарси“ подразбира да го знаешъ много добрѣ. Христосъ прѣдставя въ тази глава два отличителни типа. Единъ талантливъ художникъ, запознатъ съ науката за човѣка, би нарисувалъ тия два типа съ всичкитѣ тѣхни отличителни черти; и тази изрядна картина би заслужвала да се намира въ всѣка кѫща за образецъ. Какви сѫ очебийнитѣ черти на фарисея, и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“, или: „той е митарь“, а трѣбва да знаемъ външнитѣ бѣлѣзи на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫцѣ, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Слѣдъ туй трѣбва да се доберемъ до особеноститѣ на тѣхния душевенъ складъ. Само така ще можемъ да си уяснимъ вложената за насъ въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ е билъ великъ художникъ, той е далъ двѣ отличителни черти на тия два характера, и по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Вие какъ ще можете да опишете човѣкъ само по нѣколкото думи, които сѫ казани за него“? Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго врѣме съ сравнителната анатомия, изучили сѫ устройството на животнитѣ тъй добрѣ, че, ако имъ дадете най-малката часть отъ нѣкое допотопно животно, могатъ да ви опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му кости, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма. Ако дадете на единъ вѣщъ ботаникъ само единъ листъ отъ нѣкое растение, той е въ състояние да ви опише цѣлото дърво. Върху сѫщия законъ, горѣ-долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какви сѫ тѣ. Но ще ми кажете: „Какво общо има между тия двама, които сѫ живѣли прѣди двѣ хиляди години“? Въ свѣта живѣятъ два вида хора — митари и фарисеи; отъ тѣхъ сѫ произлѣзли много други, но тѣ си оставатъ основнитѣ. Вие може да спадате или къмъ единия или къмъ другия видъ — безразлично да-ли сте свещеникъ или не, да-ли сте благородникъ или не, да-ли сте ученъ или не, да-ли сте философъ, мѫжъ или жена. Тия два характера се прѣплитатъ и изпъкватъ въ живота на всички. Тѣ ще останатъ завинаги отличителнитѣ типове въ човѣшката история. Художеството на Христа състои именно въ това, че Той съ много малко думи е съумѣлъ да ги изрази и прѣдстави така нагледно.

Външниятъ образъ на фарисея нагледъ е приличенъ. Той е човѣкъ благовиденъ, снаженъ, строенъ, високъ ръстъ: 175 — 180 сантиметра — по-горѣ отъ обикновения. Рѫцѣ и пръсти въздълги, палецъ дълъгъ, симетриченъ — признакъ на изработени възгледи, присѫтствие на воля и интелигентность; показалецъ равенъ съ безименния — показва, че, щомъ се зароди въ него нѣкоя идея, той я прокарва до крайнитѣ ѝ прѣдѣли. Храносмилателната му система е изправна, въ ядене и пиене той е трѣзвенъ, нѣма слабоститѣ на чревоугодника и винопиеца, вкусътъ му е изтънченъ. Кръстъ възтънъкъ. На възрасть прѣминалъ е четиритѣ периода и е встѫпилъ въ петия, сир. навършилъ е 45 години. Рамена малко възкрѫгли, лице малко продълговато и крушообразно, съ развита нервна система. Долна челюсть правилно сформирована, съ брада продълговата и заострена — признакъ на човѣкъ съ умъ подвиженъ и схватливъ; уста срѣдни, бърни нито много дебели, нито много тънки; крайщата на устнитѣ ѫгли стоятъ малко издигнати; съ една усмивка на прѣзрѣние — „хората това сѫ тълпа“; но вѫтрѣшно своето прѣзрѣние никога не изказва. Очи сивопепеляви; вѣжди дѫгообразни, малко наведени, като клонетѣ на старо дърво — човѣкъ, който живѣе дълго врѣме и който има опитность въ живота. Чело хубаво, възвисоко, въ основата си, надъ носа, издадено — признакъ на човѣкъ съ силна индивидуалность, съ наблюдателенъ и практиченъ умъ. Слѣпоочнитѣ области срѣдно развити; уши правилни и близоприлѣпени при главата — бѣлѣгъ на материаленъ порядъкъ. Влакната на брадата малко възрѣдки и възчервени — бѣлѣгъ на импулсъ и упорство. Глава валчеста, общъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 56 — 60 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна область — бѣлѣгъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордость, взискателность и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ. Лице възблѣдобѣло, съ носъ отъ гръцко-римски типъ. Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичь къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но вѣра само въ своя умъ; съ голѣма надежда, но надежда само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита, обожава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ще намѣримъ на първо мѣсто не образа на Иисуса Христа, а неговия собственъ портретъ, и на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръститель и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади темянъ и възнася молитви — „славенъ, великъ е нашиятъ родъ“. Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота, запознатъ добрѣ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация, и, ако би живѣлъ въ наше врѣме, щѣше да минава за виденъ писатель, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава.

Защо Христосъ изважда този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забѣлѣзва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ — човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а изпуска настоящето и бѫдещето; човѣкъ, който се е влюбилъ, като мома или момъкъ, въ своя портретъ, който, кѫдѣто ходи, само него вижда. Чудно е, когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Еднъжъ наблюдавахъ единъ български писатель: бѣше седналъ на видно мѣсто, имаше до него огледало, запуши цигара, обърне се и се огледа въ огледалото, като-че си дума: „Красивъ съмъ, правя впечатлѣние на хората“. Пакъ ще запуши и позира прѣдъ огледалото. Ако единъ день това огледало се разруши, ще се разруши и неговото щастие. Фарисеятъ мяза на този типъ, влюбенъ въ себе си. И виждате, като се обръща къмъ Господа, колко сѫ интересни неговитѣ думи — „Боже, благодаря Ти, че не съмъ като другитѣ човѣци; азъ съмъ нѣщо повече“, Но философията му е именно тукъ погрѣшна, защото Богъ е създалъ всички човѣци. „Не съмъ като другитѣ хора“; ами какво си? Да си ангелъ, не си; отъ сѫщата каша си направенъ, и въ твоитѣ жили тече сѫщата кръвь. Иска да лъже и себе си, и Господа. Ето първата лъжа, която той употрѣбява. И Господь му казва: „Не говоришъ истината“, Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява съ по-възвишенитѣ отъ себе си, съ ангелитѣ, а съ долнитѣ типове, съ прѣстѫпницитѣ, че не билъ като тѣхъ. Да допуснемъ, че азъ се сравнявамъ съ гадини и казвамъ: „Благодаря Ти, Господи, че не съмъ като тия волове, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя съ тѣхъ? Тази е една слаба черта, която се срѣща въ всички хора. Прѣди години имаше въ България извѣстно течение у гимназиститѣ и студентитѣ, като проучватъ живота на великитѣ писатели, напримѣръ, на Шекспира, да усвояватъ неговитѣ недостатъци, понеже нѣматъ неговитѣ положителни страни: „Чакай да-ли ги имамъ и азъ“, и, като ги намѣрятъ въ себе си, кажатъ: „И азъ съмъ като Шекспиръ гениаленъ“. Проучватъ характера на Шилера и търсятъ нѣкоя негова екцентрична страна и, като я намѣрятъ въ себе си: „И азъ съмъ като Шилеръ“. Като изучаватъ цѣлъ редъ писатели така, казватъ: „Ние сме велики хора“. Да, велики, но въ отрицателенъ смисълъ; велики, които иматъ минусъ единъ грошъ. Азъ прѣдпочитамъ човѣкъ, който има нула грошъ, защото нито има да взима, нито поне има да дава. И фарисеятъ прави сравнение и казва; „Благодаря Ти, Господи, че не съмъ като другия, грабитель“. Казва му Господь: „Ако бѣхъ те турилъ на негово мѣсто, какво щѣше да бѫдешъ?“ Нѣкога единъ ангелъ, като гледалъ отъ Небето какъ единъ човѣкъ грѣши, обърналъ се къмъ Господа и Му рекълъ: „Какъ търпишъ тази низка тварь? Азъ да бѣхъ на Твое мѣсто, бихъ очистилъ земята отъ нея“. Господь пратилъ ангела на земята да се въплъти и го оставилъ въ сѫщото положение, и ангелътъ направилъ два пѫти повече грѣхове отъ онзи човѣкъ, когото той осѫждалъ. Та човѣкъ не бива да осѫжда хората за дѣянията имъ отъ онова мѣсто, на което е поставенъ, защото на тѣхно мѣсто и той би ги направилъ. Идвали сѫ при мене мнозина и сѫ почвали тъй: „Ние не сме толкова лоши хора, ние сме възпитани, защото сме отъ знатенъ родъ“. — „ Не се съмнѣвамъ въ думитѣ ви, азъ въ душата си дълбоко вѣрвамъ въ това, което ми говорите; ние всички сме се отъ знатенъ родъ, азъ това подържамъ; но вашитѣ и моитѣ дѣди и прѣдѣди не сѫ били тъй благородни, както вие и азъ ги мислимъ; мнозина отъ тѣхъ сѫ били голѣми нехранимайковци, прѣстѫпници, злосторници и послѣдни вагабонти; свидѣтелството, което Господь е написалъ за тѣхъ, вие и азъ го носимъ отгорѣ си. Нѣщата може отвънъ да иматъ извѣстна благовидность, но отвѫтрѣ тѣ нѣматъ съотвѣтно съдържание. Че нашитѣ дѣди и прадѣди не сѫ били такива чисти, както прѣдполагаме, това показватъ ония лоши черти, които сме наслѣдили отъ тѣхъ, които най-малко два пѫти на день проявяваме. Ако дѣдо ти и баба ти, баща ти и майка ти сѫ били чисти и добри, като ангели, откѫдѣ сѫ тия черти и лоши проявления въ твоя животъ? Ако въ извѣстна течность турите малко горчивина или отрова, тя ще се забѣлѣжи и прояви; ще се познае, че въ доброто има примѣсено нѣщо лошо“.

Та хора съ философията на този фарисей може да ги наречемъ консервативни, отъ консерваторската партия, хора, които иматъ високо мнѣние за себе си. Не е лошо да има човѣкъ високо мнѣние за себе си; стига то да е право и да нѣма нѣкакъвъ примѣсъ отъ горчивина. Най-голѣмъ консерваторъ и регулаторъ въ природата е азотътъ, който спира всѣко горѣние, задушва всѣкакъвъ животъ. Азотътъ е най-стариятъ, най-уравновѣсениятъ елементъ въ природата. Но, ако би останала природата само съ него, всичко щѣше да бѫде мрътвило. При все това, органическиятъ свѣтъ има да му благодари много. . .

Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ неговия характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулитель, обирникъ, убийца, прѣлюбодѣецъ. Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбваше да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прѣлюбодѣйството. Когато срѣщнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ, по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение не бива да ги осѫждаме въ своята душа, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които сѫ ги довели до това низко положение, и, ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ. Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и, който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съврѣменнитѣ зоолози изучватъ животнитѣ и сѫ дали на свѣта много цѣнни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които ги създаватъ; така: защо, напримѣръ, нѣкои иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трѣва; защо сѫ лишени отъ човѣшката интелигентность. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли. Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ще дойдатъ до тази разумна философия, върху която ще се съгради бѫдещиятъ строй на обществото — „зората на новата цивилизация“. Цѣлата съврѣменна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея — тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дѣто хората се отличаватъ по форма, по външность, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ и въ Европа облѣчена въ красива християнска мантия. Не казвамъ, че тя въ своитѣ основи е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си извѣстно съдържание; вънъ отъ това формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити. Казватъ: „Той има чудни очи“, Та що отъ това? „Красиви сѫ“. Въ какво състои тѣхната красота? „Ама блѣскави сѫ, приятни сѫ“. Въ какво именно сѫ приятни? Нѣкому носътъ билъ хубавъ, приличенъ. Въ какво състои тази хубость? Устата му били хубави, правилни. Въ какво отношение? има у хората схващания за извѣстни нѣща, които не можемъ да изкажемъ, именно, че въ чернитѣ очи, или въ синитѣ, или въ сивопепелявитѣ, или въ зеленикавитѣ, или въ кестенявитѣ, има извѣстни скрити сили. Ако погледне човѣкъ съ черни очи, ще произведе извѣстна мисъль; ако погледне съ кафяви, — извѣстно настроение и т. н. Хора съ сини очи сѫ хладни. Тѣ сѫ като небе чисто, но хладно, студено. Такива хора не сѫ за земята. Въ тѣхъ вѣра сѫществува, но тѣ сѫ се родили прѣждеврѣменно. Може-би, тѣ сѫ хората, които тепърва ще дохаждатъ. Азъ говоря за ония сини очи, които сѫ изразъ на небето. Прѣданието говори, че Христосъ ималъ такива очи. За нѣкого казватъ: „Устата му сѫ красиви като роза“. Какво сѫ устата? Тѣ сѫ изразители на човѣшкото сърце — да-ли е човѣкъ съ меко или кораво сърце; показватъ доколко човѣкъ е интенсивенъ и откровенъ. У ония, които иматъ хубавъ апетитъ, ще забѣлѣжите, че бърнитѣ сѫ въздебелички. То е физиологически законъ. Повечко кръвь приижда, затова сѫ и дебелички и червени. Като вкусятъ яденето, кажатъ: „Ха, това е приятно“, и по лицето имъ блѣсне деликатна, едва уловима усмивка; тя оповѣстява, че въ тѣхната душа има туй разположение. Ако вземемъ човѣкъ съ красивъ носъ, той е изразъ на човѣшката интелигентность и умъ; да-ли носътъ е правъ или закривенъ, да-ли е римски типъ или гръцки — това има дълбокъ смисълъ. Външниятъ обликъ на лицето не е безъ значение, при това, то е изразитель сѫщо на външния животъ на човѣка. Ако вникнемъ въ едно човѣшко лице и видимъ, че то нѣма симетрия, че едната негова вѣжда не е като другата, едната по-развита, другата по-издадена, ако има извѣстна дисиметрия, това показва, че има въ него нѣщо неуравновѣсено. Като поставите една права линия, ще се увѣрите да-ли и вашиятъ носъ е на мѣстото си. Носътъ е барометъръ, топломѣръ, който показва въ какво състояние е вашиятъ умъ. Когато машиниститѣ каратъ една машина, има единъ уредъ, който показва атмосферното налѣгане въ котела, и споредъ това показване тургатъ повече вѫглища за увеличаване на парата, или, ако тя е излишна, я изпущатъ. Вие спирали ли сте се нѣкой пѫть да си дадете трудъ, като машиниститѣ, да видите въ какво състояние е вашата пара — вашето сърце? Господь ви е поставилъ за това носа. Идете прѣдъ огледалото, попитайте вашия умъ, и той ще ви разправи въ какво състояние е сърцето. Като се огледатъ очитѣ ви, ще видите какво е състоянието на вашата душа. Единственото, което никога не лъже и не може да лицемѣри, сѫ очитѣ. Затуй, когато човѣкъ нѣкой пѫть иска да излъже, замижва или туря рѫка на очитѣ си. Дѣтето съзнава, че майката, като го погледне, ще познае, че лъже, и затуй си туря рѫката на очитѣ.

Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размѫтена, твоитѣ праотци не сѫ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ. Ти мислишъ, че не си като другитѣ хора, но въ миналото си билъ като тѣхъ, па и сега не си много далечъ отъ тѣхния уровенъ“. Както и да изтълкуваме този фактъ, да-ли споредъ учението на индускитѣ философи за прѣвъплътяването; или споредъ учението на египетскитѣ мѫдреци за трансмигрирането; или споредъ учението на кабалиститѣ и окултиститѣ за еманирането (изтичането) и усъвършенствуването на духа; или споредъ съврѣменното философско учение за наслѣдственостьта безразлично. Тия учения и теории сѫ само помагала за насъ, да си уяснимъ нѣкои нѣща по-добрѣ, да ни станатъ явленията на човѣшкия животъ по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основниятъ принципъ, лежащъ въ основата на всички нѣща, си остава всѣкога единъ и сѫщъ, по който начинъ и да обясняваме и тълкуваме неговитѣ проявления. Великиятъ законъ на причинитѣ и слѣдствията, на дѣянията и възмездията, никога не казва лъжа той всѣкога говори абсолютната истина. Ако си добъръ, пише въ книгата на живота, че си добъръ; ако си лошъ, пише, че си лошъ. Ако говоришъ истината, пише въ книгата на живота, че си говорилъ истината; ако лъжешъ, пише, че си лъгалъ. Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовь, пише това въ книгата на живота: ако изнасилвашъ ближнитѣ си, прѣдателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрвашъ на Бога — пише така въ сѫщата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постѫпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху рѫцѣтѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка кость е свидѣтелство за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки день. Въ нейнитѣ минали страници е отбѣлѣзанъ животътъ на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че сѫ били ужасни прѣстѫпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейнитѣ страници и прослѣдваме линията, по която сѫ дошли: Авраамъ, Исаакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постѫпки напълно отпечатани. За Авраама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, човѣкъ съ широко сърце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мѫдрость на Божественитѣ наредби за великото бѫдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измата сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ триесеть и третата му година въ него става прѣвратъ, слѣдъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четирнайсеть години за двѣтѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, рѣшителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ; но е ималъ особена слабость къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който день започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се е поколѣбалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ послѣдствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга за бѫдещето потомство. За Соломона е казано, че е ималъ отличенъ философски умъ, съ добро, но покварено сърце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо тщеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени. Христосъ знае това. Знае какъ е живѣлъ и неговиятъ родъ, и, когато хората Му казватъ: „Учителю благи“, възразява имъ: „Защо Ме наричате благъ? — Благъ е само единъ Богъ“. Иска да каже: „Фамилията, отъ която Азъ съмъ роденъ, не е толкозъ благородна, както вие мислите. Защото Богъ има друго мѣрило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота въ всѣко отношение. Мнозина отъ тази фамилия не сѫ живѣли тъй, както е било угодно на истинския Богъ, Чиято воля Азъ испълнявамъ“. Та затова се обръща къмъ фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжешъ, и хората, и Бога: много отъ твоитѣ праотци сѫ вършили прѣстѫпления, и затова ти нѣмашъ право да казвашъ: „Азъ не съмъ като тия. И понеже нѣма смирение въ твоята душа, твоята молитва не може да бѫде приета, и ти не може да бѫдешъ оправданъ. Вие фарисеитѣ сте изопачили Божия Законъ, като сте турили лицемѣрието отгорѣ Му за покривало. Прѣстанете да се прѣдставяте за такива, каквито не сте, понеже Богъ не е човѣкъ, който може да се лъже отъ външния ви видъ; Той гледа на вашето сърце и споредъ него ви оцѣнява“.

Сега, да се обърна къмъ другия типъ — къмъ митаря. Имате човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, въздебеличъкъ; крака възкѫси, рѫцѣ дебели, пръсти сѫщо въздебели и заострени, лице валчесто; стомашна система прѣкрасно развита — обича да похапнува повечко и да попийнува. „Прѣдстои ми дълъгъ пѫть да извървя, азъ трѣбва да имамъ храна“- — така си философствува той, и затова става бирникъ; отъ тукъ ще изпроси, отъ тамъ ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. „Ти правишъ като мене, ще извинишъ, може да го смѣтнешъ за кражба, но трѣбва ми. Не искашъ да ми го дадешъ, ще си го взема насила или открадна“. Казахъ — митарьтъ има лице възвалчесто, вѣжди дебели, брада отдолу широка — каквото прѣдприеме, съ успѣхъ го свръшва. На възрасть е между 40 — 45 години. Брада съ черни рошави влакна, мустаци сѫщо — бѣлѣгъ на голѣма горещина; носъ развитъ, възкѫсъ, дебелъ, широкъ въ крилата си — признакъ на добра дихателна система; човѣкъ на чувствата, импулсивенъ, като дѣте, всѣкога може да изкаже своята радость; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и се радва; като изтрѣзнѣе, почва да плаче, че жена му била болна. Слѣпоочнитѣ области силно развити; уши възголѣми, почти като Толстоевитѣ, като на човѣкъ, който краде, взема, но и дава — „бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да облагодѣтествувамъ, дано Господь да ни прости грѣховетѣ“. Очи има кафяви или винени бѣлѣгъ на естествена мекота и добродушие, които чакатъ само своето врѣме да се проявятъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣсть, която му показва грѣшкитѣ, и той не се свѣни да ги изповѣдва и прѣдъ Бога, и прѣдъ човѣцитѣ, и прѣдъ себе си. Нѣма прѣдвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но въ нея той е поставилъ образа на Добрия Богъ, а не своя. Всѣкога вѣрва, че този Добъръ Господь ще го изведе на видѣло. Има повече вѣра въ Него, отколкото въ себе си. Има правилна философия: не се сравнява съ по-низкостоящитѣ отъ него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледамъ Тебе, ангелитѣ, светиитѣ, какво съмъ азъ? трѣбва да се повдигна, трѣбва да бѫда като Тебе. Грѣшникъ съмъ; дѣди, прадѣди и азъ човѣци не станахме; ямъ, пия, но съмъ станалъ като свиня; прости ми, че не мога да използувамъ благата, които Си ми далъ“. И какво казва Христосъ? Този човѣкъ, който съзнава грѣшкитѣ си, има единъ възвишенъ идеалъ, единъ день той ще надмине фарисея. Какъ може да бѫде това? Богатитѣ хора се уповаватъ само на своитѣ ренти или доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката, обществения животъ. Други, които ставатъ сутринь рано, работятъ по 10 часа на день, иматъ несполука слѣдъ несполука въ живота, но постоянствуватъ и слѣдъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора.

Сега, между васъ — ще извините — има и отъ двата типа. Но, понеже Христосъ дава двата противни полюса, азъ ви казвамъ, вземете доброто отъ единия и отъ другия и създайте, благородния фарисейски и митарски характеръ едноврѣменно; създайте третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Тази е моята мисъль. Казвате: „Толкова грѣшенъ ли съмъ въ своя животъ, какъ мога азъ да бѫда фарисей? обиждашъ ме“. Ще ви кажа една истина. Когато доде нещастие въ живота, казвате: „Защо, Господи, това нещастие? има други, които сѫ по-голѣми грѣшници отъ мене.“ Тогава не сте ли на мѣстото на фарисея — човѣкъ, който спори съ Господа? Господь ще ви каже: Ти си много праведенъ, но знаешъ ли колко безобразия сѫ извършили твоитѣ дѣди, съ които едно врѣме си билъ съдружникъ? Ей тукъ имашъ полица, подписана прѣди толкозъ години, трѣбва да я изплатишъ.“ — „Ама азъ не помня“. — Нищо не значи. Въ Моята книга е отбѣлѣзана. Тя не лъже“. Доде нещастие върху васъ, благодарите — „малко е то“, тогава вие сте на мѣстото на митаря. И Христосъ ще ви каже; „вие ще отидете въ дома на Отца“. Вие осѫждате нѣкой пѫть фарисеитѣ — „тѣ сѫ неискрени хора“, но знаете ли, че вие, които осѫждате фарисеитѣ, сте съврѣменнитѣ фарисеи? Извадете поука за себе си отъ характера на този фарисей, да нѣмате неговитѣ лоши черти, или, ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите изъ пѫтя на негативния животъ. Какво сѫ имали дѣдо ви, баба ви, баща ви, майка ви, това нищо нѣма да ви ползува. Знаете приказката за гѫскитѣ, които нѣкой каралъ къмъ града. Гѫскитѣ рекли на пѫтника: „Какво безобразие отъ този господинъ! подкаралъ ни като ято, не знае, че нашитѣ прадѣди освободиха едно врѣме Римъ“. „А вие какво направихте?“ казалъ пѫтникътъ. „Нищо“. — „Тогава вие сте достойни, за да се варите въ гърне“. Дѣдо ви, баща ви, били такива високи, благородни хора, но вие какво сте? Нѣмашъ благороденъ характеръ — придобий го, Дѣдо ти, баща ти може да сѫ ти оставили извѣстенъ капиталъ, но ти можешъ да го опропастишъ, изгубишъ.

И въ религиозно отношение ако се спремъ, има религиозни фарисеи: „Азъ съмъ отъ православната цръква“, „азъ съмъ отъ евангелската цръква“, „азъ съмъ отъ католишката цръква“, „азъ съмъ свободномислящъ“. — „Радвамъ се, че си православенъ, че си евангелистъ, че си католикъ, че си свободномислящъ; но имашъ ли благороднитѣ черти на Иисуса?“ — „Нѣмамъ ги“. — „Не си православенъ, не си нито евангелистъ, не си никакъвъ. Придобий ги, за да бѫдешъ такъвъ“, „Ама азъ съмъ свободомислящъ“, — „имашъ ли благороднитѣ черти на честнитѣ свободомислящи хора? Подъ думата „свободомислящъ“ разбирамъ човѣкъ, който е приятель на истината. Не си ли такъвъ, ти си първокласенъ лъжецъ“. Често хората казватъ: „Ти си отличенъ човѣкъ“. Хората отъ съврѣменното общество се събиратъ трима - четирма на едно мѣсто и почнатъ да се хвалятъ съ благородство, съ отличия: „Твоето съчинение ние четохме и сме въ възторгъ“. Замине, почнатъ: „Той е първокласенъ глупакъ“. Замине вториятъ, почнатъ и по неговъ адресъ сѫщото. Замине третиятъ, и той билъ такъвъ и онакъвъ. Като остане единъ, той, разбира се, нѣма да каже нищо лошо за себе си. Не се лъжете отъ това, което казватъ хората, защото тѣ по вашъ адресъ могатъ да кажатъ много неприятни работи. Никой не казва истината. Ваши неприятели ще ви кажатъ: „Ти си вагабонтинъ, лъжецъ, калпазанинъ“ — тѣ говорятъ по-скоро истината, отколкото онзи, който ви ласкае: „Ти си благороденъ“. Може да си добъръ, но не толкозъ; да не мислишъ, че си отличенъ. Нѣкой пѫть вървишъ изправенъ, махашъ си рѫцѣ и бастунъ, като че-ли си разрѣшилъ нѣкоя велика задача на Архимеда; мислишъ, че като тебе нѣма другъ човѣкъ; ако си митарь, казвашъ си: „Азъ ще управлявамъ свѣта“. Христосъ казва: „Слушай, прѣди години твоитѣ дѣди и прадѣди управляваха, и азъ помня, че тамъ въ моя тевтеръ е написано, че тѣ сѫ извършили прѣстѫпления; може да влѣзешъ и ти въ тоя пѫть, не се самонадѣвай“. Затуй, въ каквото положение и да се намираме, трѣбва да имаме за идеалъ само Господа Бога. Въ този свѣтъ ще срѣщнемъ много горчиви работи. Може да срѣщнемъ нашъ приятель, който ни обича и ще ни каже нѣкои нѣща, които сѫ вѣрни; не казвамъ, че трѣбва да подозираме, че всички сѫ лъжци, не; но, ако 100 души ви похвалятъ, между тѣхъ може да ви кажатъ истината само трима; другитѣ ще ви кажатъ истината или много грубо, или въ много ласкателна форма двѣ крайности. Истината не е тамъ, а е въ онзи срѣденъ пѫть — като вземете добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, схващането и порядъка, а отъ митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозность, вѫтрѣшното съзнание да познава погрѣшката си и да се стреми да изправи живота си. И въ сѣмействата тия митарь и фарисей ги има — мѫжътъ фарисей, жената митарь. Мѫжътъ отъ високо потекло, богатъ, строенъ, красивъ благороденъ човѣкъ, както го наричатъ, а жената отъ просто сѣмейство, баща ѝ и дѣдо ѝ неучени хора — простаци; той, като я погледне, казва: „Знаешъ ли отъ какво положение съмъ те извадилъ?“ и тя се посгуши. Нѣма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всѣко помръдвене съ пръстъ отъ фарисея, че не е сготвила хубаво — „такава проста, невъзпитана жена азъ не ща“ — я заставя да плаче и да слуша. Такъвъ митарь не искамъ въ кѫщата си“. На друго мѣсто жената е фарисей, а мѫжътъ митарь; тя излиза отъ богата фамилия, баща ѝ издигналъ мѫжа ѝ, който билъ чиракъ при него — „не знаешъ ли съ какво благоволение съмъ те взела; не знаешъ какъ да се облачашъ, какъ да си туришъ връзката, не знаешъ какъ да се изсекнешъ“. Ужасни формалисти сѫ тия фарисеи, когато започнатъ да изреждатъ. Сега, и двамата, както единиятъ, така и другиятъ, иматъ нужда да изправятъ живота си. Христосъ, като казва, че митарьтъ е по-оправданъ отъ фарисея, иска да каже, че и митарьтъ не е напълно правъ, но че въ неговитѣ мисли за живота, за Божествения редъ, има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че единъ день този митарь ще седи много по-високо отъ фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господь ще ви смири, защото Той гордѣливитѣ смирява, а смиренитѣ въздига. Гордостьта и смирението сѫ синоними на тия двама хора — фарисеятъ и митарьтъ. Вие не знаете какво може да се случи съ васъ въ бѫдещето; всичкитѣ ваши благородни черти и всички ваши дѣди и прадѣди не могатъ да ви спасятъ. Прѣди години въ Англия, мисля, въ Лондонъ, единъ отъ най-богатитѣ и виднитѣ англичани влѣзълъ въ своитѣ подземия да разгледа съкровищата си и по една случайность затваря вратата подиръ себе си, като оставя ключа отвънъ. Като изходилъ цѣлото свое богатство и му се порадвалъ, поискалъ да излѣзе, но се видѣлъ затворенъ. Седѣлъ день, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могълъ да излѣзе, нито да се обади Най-сетнѣ билъ принуденъ да прѣдаде душа въ туй мѣсто, като оставилъ такава бѣлѣжка: „Ако имаше нѣкой да ми даде само едно парче хлѣбъ, бихъ му далъ половината отъ богатството си“. Ако единъ день нѣкакъ се случи да бѫдете затворени, като този богаташъ, въ подземията на вашитѣ благородни дѣди и прадѣди, едно кѫсче хлѣбъ може да ви спаси. Затова Христосъ казва: „Хлѣбътъ може да ви спаси, а не тия нѣща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умиратъ така, затворени въ себе си? Хора отчаяни се самоубиватъ. И кой се самоубива? Не се самоубиватъ митари, а сѐ фарисеи. Поети, художници и държавници казватъ: „Насъ свѣтътъ не можа да оцѣни, не можа да оцѣни съчиненията ни — произведенията, картинитѣ“, и се самоубиватъ. Сѐ тия фарисеи, тия благородно мислящи, съ правилни лица и червени бради, изобщо се самоубиватъ. Фарисеитѣ въ България не сѫ съ червени бради; азъ ви говоря за еврейскитѣ фарисеи, тѣхъ описвамъ; нашитѣ щѣхъ да опиша другояче. И българскитѣ мязатъ на тѣхъ, само че въ нѣщо се различаватъ. Но, понеже думата ми е не за българскитѣ, а за еврейскитѣ фарисеи, то правете заключение за българскитѣ и търсете тия типове. Какъ ще ги търсите? Моята бесѣда е да приложите това практически въ живота си.

Съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ, че човѣкъ, за да успѣе, трѣбва да има воля. Въ волята има трояко проявление — волята може да бѫде; 1) своеволие; 2) воля, която има прѣдъ видъ само нашитѣ интереси, само интереситѣ на нашия народъ, и 3) воля, която има прѣдъ видъ интереситѣ и на нашето общество и народъ, и на човѣка, и на Бога. Послѣдната воля, която обема въ себе си всички задължения, които имаме къмъ този свѣтъ, воля такава, че нѣма никоя сила, която може да ни отклони отъ нашия дългъ, — тя е воля добра. Воля да работишъ за славата Божия и човѣчеството, за народа си, за дома си и за повдигането на своя характеръ — това е воля. Нѣкои казватъ: „Ти трѣбва да имашъ благороденъ умъ“. Умъ, който схваща своето отношение къмъ Бога, умъ, който е заетъ да приложи въ живота възвишенитѣ мисли — това е благороденъ умъ. Имате всичкитѣ зародиши за това. „Ама носътъ ми не е такъвъ, какъвто искамъ“. Ще се развие. Погледнете онѣзи малки пиленца въ гнѣздата, които нѣматъ още пера, какъ чакатъ майка си, и, щомъ тя се зададе, тѣ отварятъ уста, рекатъ: „чърррк“! и хопъ! майка имъ втикне въ устата имъ червейче. И двайсетъ пѫти на день: „чърррк“! и пакъ отваратъ устата. Колкото повече тия пиленца се молятъ: „чърррк“! толкова повече червейчетата падатъ въ устата имъ. И почнатъ сега и крилца да растатъ, и най-послѣ тѣ хвъркватъ. По сѫщия законъ трѣбва и вие да вървите, да си отваряте устата — да се молите. Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христосъ ще ви каже: „Свѣтътъ не е за васъ, Царството Божие не е за васъ, бѫдещето не е за васъ“. Туй иска да каже Христосъ. Има хора, които не обичатъ да отварятъ устата си, само мълчатъ. Разбирамъ да мълчишъ, но кога? Когато си гнѣвенъ, когато искашъ да обидишъ човѣка, когато завиждашъ; но, когато си радостенъ, когато трѣбва да се каже утѣшителна дума, отвори устата си и я кажи. Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате дѣцата? Ето въпросътъ, който се слага прѣдъ васъ. Вие възпитавате дѣцата си като фарисеитѣ; да не баратъ сѫдинитѣ, да се не оцапатъ, дори да не си наквасятъ рѫцѣтѣ — майката ще ги измие; да имъ купи бащата нови обувки, часовници, кордончета. Бащата трѣбва да стане робъ на този фарисей. Като доде вечерь бащата, намусатъ му се: „Скоро, искаме това, искаме онова“, и той се сгуши. Защо е казалъ Христосъ: „Горко вамъ, книжници и фарисеи“? И въ домоветѣ, при дѣцата си, и въ черквитѣ, всѣкѫдѣ проявяваме тия черти на фарисеитѣ и се чудимъ защо царството Божие не идва. И отгорѣ на това укори: „Калпавъ свѣтъ, калпаво общество, свещеници такива, онакива, учители лоши, управници лоши“, а той? — светия! И ти си такъвъ, като ония, които укорявашъ. Спри и остави тия нѣща, защото майка ти е при тебе; щомъ кажешъ „чърррк“! хопъ! ще получишъ храна. Тия нѣща може да ви се виждатъ смѣшни, но тѣ сѫ велики истини; тѣ сѫ дребни работи, но трѣбва да вземемъ поука отъ примѣра. Въ сравнение съ небесния животъ, ние сме голаци, и Господь постоянно ни праща майката съ тия червеи; поздрави майка си, защото ти носи храна. Колко мѣсто е обиколила тя, докато намѣри единъ червей! Какъ да благодаримъ на Бога, Който всѣки день мисли за насъ и ни доставя храна? Всѣка сутринь да казваме и ние „чърррк“! — да Му се молимъ. Знаете ли какво значи то? То има дълбокъ смисълъ. Какво съдържа това „чърррк“!? Ако бѣхте го знаяли, щѣхте да знаете думитѣ, съ които говори Небето. Много кѫса дума, но съдържателна. И сега вие сте въ храма; Христосъ се обръща къмъ васъ и ви пита: „Какъ се молите — да-ли като този фарисей, или като митаря? Какъ ще излѣзете въ свѣта и ще започнете работа, като фарисея или като митаря? И вие сте отъ сѫщата каль“. Но Христосъ иска да каже да не бѫдемъ фарисеи. Менѣ ми е гръмнала главата отъ тия фарисеи. Ако има нѣщо въ свѣта, което да безпокои, то сѫ тия фарисеи. „Ама еди-кой-си ималъ такива черти“. Зная; какво да правя? Чакай да очистя себе си, че тогазъ хората. Чакай да очистя своитѣ въшки, че тогазъ на другитѣ. Защото, инакъ, ако отида при него, онзи, който има по-малко, ще хване отъ мене. „Ама трѣбва да го възпитаме“. Чакай първо себе си да възпитамъ. „Ама трѣбва да проповѣдвате“. Ако взема прѣждеврѣменно да проповѣдвамъ, ще заблудя хората. „Излѣзъ и кажи това и това“. Какво ще кажа? Да лъжа хората ли? Когато излазяшъ, трѣбва да кажешъ великата истина и съ думи и съ живота си. Туй подразбира Христосъ. Когато почнемъ да учимъ, трѣбва да работимъ сѫщеврѣменно съ думи и съ живота си. Азъ много харесвамъ онѣзи съврѣменни учители, които, кога прѣподаватъ нѣкой прѣдметъ, физика или химия, веднага започватъ съ опити: кислородъ тъй се добива, онова тъй става. Влѣзешъ въ дърводѣлницата, учительтъ разправя и теория и практика. Влѣзешъ въ шивачницата — сѫщо. Христосъ казва на християнитѣ: „Влѣзте и вземете вашия аршинъ и ножицитѣ“. Нѣкои трѣбва да захванатъ съ игла, че послѣ съ ножици. Кои сѫ тия ножици? То е вашиятъ язикъ. Когато почнете да кроите и шиете, по-хубави ножици отъ вашия езикъ нѣма. Когато започнете да рѣжете налѣво и надѣсно, безъ да мислите, вашитѣ ножици не сѫ на мѣстото. „Не трѣбва ли да говоримъ“? Трѣбва, но на мѣстото. Защото, ако говорите не на мѣсто, рѣжете, безъ да мислите ще се изхаби платътъ.

Не говоря всичко това за обезсърчение. Не искамъ да ви кажа, че вие сте роденъ фарисей, но че имате разположението на фарисея. Всички го иматъ. И хубаво е да го имате до извѣстна степень. Но, когато почнете да казвате: „Господи, благодаря Ти, че не съмъ като другитѣ“, фарисеятъ е живъ въ васъ, и мѫчно можете да се освободите отъ него. Той живѣе въ тила, въ темето, въ ушитѣ въ главата, въ носа, въ вѫтрѣшната страна на очитѣ. Този фарисей кѫдѣ ще го намѣрите? Въ всички ваши черти и проявления.

И тъй, сега Христосъ ни пита: „Кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си прѣдъ Бога?“ Тази молитва Той подразбира въ обширния смисълъ — въ полза на обществения животъ. Нѣкои разбиратъ, че истинска молитва може да се принесе само въ черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли извѣстна връзка съ сѣмейния животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите, дѣ е тя? Учительтъ най-първо прѣподава на ученицитѣ за извѣстни елементи и ги оставя сами да разрѣшатъ задачата, да намѣрятъ отношенията на извѣстенъ законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“. Ако ние сме храмове Божи, като влѣземъ въ тайната ни стаица прѣдъ Бога, какъ трѣбва да влѣземъ? Ако влѣземъ като фарисея, Христосъ ще ни каже: „Не сте постигнали цѣльта си“. Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, обѣщаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бѫдеще“. Може-би учительтъ да намѣри въ тетрадката много погрѣшки, ученикътъ не трѣбва да каже: „Колко е дребнавъ — само три погрѣшки“! Той може да я зацапа, може да задраска 4 — 5 думи, и ученикътъ да каже: „Развали ми тетрадката“. Да, ама ако искашъ да бѫдешъ съвършенъ, ти трѣбва да му се благодаришъ, че ти е обърналъ вниманието и на тия погрѣшки, защото тритѣ погрѣшки може да станатъ повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрѣшката е като въшката: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрѣшка да изпрати човѣка на позорния стълпъ. Доста е, по сѫщия законъ, една добродѣтель да ви издигне въ Небето и да ви постави между ангелитѣ. Дайте условията, и, ако една постѫпка е погрѣшна, ще ви снеме, ако е добродѣтелна, ще ви въздигне. Слѣдователно, обръщайте внимание, както върху една добродѣтель, тъй и върху една погрѣшка. Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродѣтель, то е онова вѫженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзне на сушата. Слѣдователно, послѣдната погрѣшка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човѣка, както послѣдната добродѣтель е много силна, за да спаси човѣка. Тѣ сѫ, които могатъ да измѣнятъ нашия животъ. То е законъ. И затова Христосъ казва: „Не бивайте немарливи“. У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седѣше въ много отношения по-високо, но имаше една послѣдна грѣшка гордостьта, която можа да го смъкне въ ада. Митарьтъ бѣше голѣмъ грѣшникъ, но бѣше му останала най-послѣдната добродѣтель — смирението, и той каза: „Азъ ще работя за спасението си“, и затова Богъ даде благословение нему, защото той имаше надеждата, че ще се поправи въ бѫдеще. Питамъ ви тази сутринь; Вие дѣ сте въ послѣдната ваша погрѣшка, или въ послѣдната ваша добродѣтель? Ако сте въ послѣдната погрѣшка, азъ ви съжалявамъ; пазете се, вие сте на опасно мѣсто въ живота. Ако сте въ послѣдната ваша добродѣтель, вие сте на сигурно мѣсто, и азъ ви ублажавамъ: вие сте на сигурна канара, дръжте се за тази послѣдна добродѣтель, и Христосъ ще върви съ васъ.



 

(Бесѣда, държана на 5. октомврий 1914 г. Въ София).







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt