Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_08_24 Пѫть за освобождение

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 27 януари 2016 - 02:57

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПѪТЬ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ

 

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

“Духътъ Божи”

Евангелие отъ Матея, глава 10, стихове 1 - 10.

 

Размишление.

 

Преди нѣколко време имахъ единъ разговоръ съ единъ виденъ професоръ по музика. Понеже го интересува музиката, азъ го слушахъ и той разправяше най-новитѣ теории. Като го слушахъ, той разправи какво мислилъ Шопенхауеръ за музиката. Рекохъ, какво е мислилъ Шопенхауеръ, то е теоретически. Неговата теория не съвпада съ сѫщината на музиката.

 

Азъ считамъ сопрано за жена, басътъ за мѫжъ, тенорътъ за синъ, а пъкъ алтътъ за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, синъ и дъщеря. Нѣкои тукъ говорятъ само за теноръ, този, който говори само за теноръ, мисли, че е жена. Женитѣ говорятъ за теноръ, понеже обичатъ мѫжетѣ. А пъкъ този, който говори за алта, тѣ сѫ мѫже, моми търсятъ. А пъкъ нѣкои говорятъ за басъ, понеже иска да се жени и иска да знае, дали бащата е богатъ и мазенъ. Той кисна да се смѣе. Рекохъ му: “Азъ ще приведа този примѣръ и на нѣкои други професори.” После той ми разправи теория за основнитѣ положения на нѣкои тонове, каква роля играятъ. Рекохъ му: “Каква е основата на една музикална терца?” И той почна да ми развива цѣла една теория. Азъ му рекохъ: “До” е основенъ тонъ, но въ музиката “солъ” има по-голѣма тежесть, понеже “солъ” винаги се връща къмъ началото, отъ дето е излѣзълъ. Споредъ моята теория, рекохъ му азъ, ябълката винаги като цъфне и узрѣе плодътъ, това е “солъ”. И следъ това се повръща къмъ “до” и после пакъ израства сѫщото.

 

И следъ като ми разправи той дълго време, каза: “Извинете, че ви задържахъ дълго време. Може да ви чакатъ и други.” И се раздѣлихме. Всѣки човѣкъ, каквото го интересува, за него говори. Набожниятъ, дето и да отиде, за Господа говори, той търси Господа. Той казва: “Видѣлъ ли си го? Каква форма има?” Все за него говори.

 

Нѣкой пѫть азъ си служа съ следното уподобление: Нѣкой младъ момъкъ все пита за нѣкоя млада мома, казва: “Видѣлъ ли си я? Видѣ ли последната й фотография? Израстнала ли е, какъвъ е цвѣтътъ на роклята й ?” Той се интересува отъ шапката й, отъ обущата й, кѫде следва, кѫде ходи всѣки день, отъ всичко се интересува! Питайте единъ старъ дѣдо на 120 години, той казва: “Менъ никакъ не ме интересуватъ младитѣ моми.” Той казва: “Пропадна всичката ми стока.” Ако вие си съставите понятие отъ възгледитѣ на стария и отъ възгледитѣ на младия, какво ще разберете? Младата мома не е това, което младиятъ мисли за нея; тя не е това, което стариятъ мисли за нея.

 

Сега да ви изясня: когато говоря за младата мома, азъ разбирамъ живота. Младата мома е живота. Ти се интересувашъ отъ живота - младъ момъкъ си. Казвашъ: “Безъ моми не може!” Нѣкой казва: “Ти какво си тръгналъ подиръ момитѣ?” Не разбирамъ обикновенитѣ моми, но живота! Тая, младата мома ще я търсишъ и ако не опичашъ ума си, да изучавашъ характера й, главата ти може да пати много. Това сѫ иносказания. Трѣбва да се изучава вѫтрешната страна на живота. Мома, момци, майки, бащи, това сѫ външни форми. Когато говоришъ за майка, за баща, това не подразбира още живота, цѣлокупния животъ. Или като говоришъ за единъ ученъ човѣкъ, това сѫ частични проявления на онзи, великия животъ.

 

Има единъ новъ начинъ, по който човѣкъ трѣбва да се занимава съ живота. Вие сте недоволни отъ живота, понеже животътъ не ви е далъ това, което искате. Вие тогазъ сте недоволни и отъ Онзи, който ви е създалъ. Ако ви говори нѣкой за Божията Мѫдрость, казвате: “Оставете тия работи! Не ми разправяйте! Не зная ли азъ? Ако имаше такава Истина, за каквато ми говоришъ, работитѣ не биха вървели така.” Питамъ: ако вие попитате единъ фотографъ може ли да се направи една картина безъ сѣнки, той ще каже: “Невъзможно!” Ако картината навсѣкѫде е еднакво освѣтлена, нѣма да излѣзе. Ще излѣзе само бѣлина. Никакъвъ образъ нѣма да имате. И предметитѣ нѣма да ви бѫдатъ достѫпни. Ако пъкъ всичко е въ сѣнка, пакъ нѣма да излѣзе. Ще излѣзе тъмнота. Ще имате две картини: едната тъмна, а другата бѣла. Въ свѣтлата и въ тъмната картина реалностьта ще бѫде скрита. Сега вие искате животътъ да бѫде безъ сѣнки, т.е. не искате да имате страдания. Тогазъ нищо нѣма да разберете отъ живота. Тогазъ не можете да имате разбиране, въ своя умъ нѣма да имате предмети, които да изучавате. Тогазъ какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ? Представи си, че ти срещнешъ една млада мома, която не виждашъ. Тя ти говори, но ти не я виждашъ. Тя е въ сѣнка. Само чувашъ гласа й. Но не можешъ да имашъ ясна представа де й е челото, устата, очитѣ, носътъ и пр. Чувашъ единъ гласъ. Иде отъ нѣкѫде. Но питамъ: ако този гласъ постоянно ти говори презъ цѣлия ти животъ и ти нѣмашъ ясна представа за външната й форма, каква връзка можете да имате?

 

Днесъ искамъ да ви наведа на нѣкои прости работи. Вземете такава една книга като Библията. Доста хора сѫ работили върху нея. Отъ много автори е тя. Ония отъ васъ, които искате да знаете отъ колко автори е писана тя, можете да видите това въ нѣкой библейски речникъ. Нѣкой ме пита: “Ти челъ ли си Исайя? Той не е ли единъ отъ най-великитѣ пророци?” Рекохъ му: “Минава за единъ отъ първитѣ пророци. Има единъ отличенъ стилъ. Хубаво схваща.” Той казва: “Ти челъ ли си Петокнижието, онзи законоведецъ Мойсея? Каква мисъль, гениаленъ човѣкъ! Челъ ли си за Аврама?” - Рекохъ, челъ съмъ. Той казва: “Какъвъ патриахъ е той!” - Действително, единъ видъ браминъ е билъ той, много ученъ човѣкъ е билъ Аврамъ. Не е билъ тъй простъ. За да му говори Господь да напусне бащиния си домъ, този човѣкъ е ималъ познания. Отишълъ да се учи. И Господь му далъ много красива другарка. Сара бѣше много красива. Ако бѣше въ нашитѣ времена, на мнозина щѣше да запали чергата. Въ това дивашко време тя е запалила на доста чергата. На князе е запалила чергата. Той пита Аврама, каква му е тя. Той казва: “Сестра ми е.” Той не каза, че му е жена, понеже иначе ще го претрепи. Сара каза: “Кажи му, че съмъ ти сестра.” Той взе жена му. И Господь се затвори за него. Каза му Господь: “Да повърнешъ жена му. Той е пророкъ.” Изобличава го. Той отива при Аврама и му казва: “Като ти е другарка, защо каза, че ти е сестра? Защо не каза, че ти е жена?” - “Измамихъ се, че тукъ нѣма страхъ Божи.” Въ душата на Аврама трепва страхъ да не би да го убиятъ.

 

Господь казва на Аврама: “Излѣзъ изъ дома бащинъ въ мѣстото, което ще ти покажа.” И въ душата на Аврама се появява единъ малъкъ страхъ. Вие можете да сѫдите какво е било понятието на Аврама за Бога. Аврамъ казва: “Обичамъ да полъгвамъ малко нѣкой пѫть.” Рекохъ, патриарситѣ и тѣ полъгватъ малко. Защото човѣкъ отъ страхъ винаги лъже. Дето има страхъ, има и лъжа. Той казва: “Какво ще мислятъ хората за менъ?” Това е вече страхъ. Нѣкой казва: “Това не е въ моя интересъ.” Това е пакъ единъ видъ страхъ. Въ тия съображения винаги има нѣщо, което не е вѣрно. Тѣ сѫ невѣрни работи.

 

Аврамъ бѣше правъ. Сара не бѣше негова жена. Женитбата е единъ институтъ. Нѣкой се оженилъ за чужда дъщеря и казва, че е негова жена. Идеята не е права. Това не е собственость. Нѣкой казва: “Моята жена.” Значи схващашъ я като своя собственость. Казвашъ: “Моятъ мѫжъ.” Схващашъ го като своя собственость. Казвашъ: “Моята кѫща.” Сѫщо казвашъ: “Мои дървета.” Не, тия дървета не сѫ твои, ни най-малко! Казвашъ: “Тая идея е моя.” Не, ти се лъжешъ. Тая идея не е твоя. Тя не е излѣзла отъ твоята глава. Презъ колко умове е минала тя! Ти казвашъ: “Азъ разбирамъ това!” Твоето разбиране колко души сѫ го разбрали преди тебе.

 

Та вие се намирате въ положението, което е описано въ следния анекдотъ: Коньтъ, когато станалъ за пръвъ пѫть студентъ въ единъ университетъ на природата, и учительтъ му го пратилъ да изследва една фигура, която е елипсовидна. Казалъ му професорътъ: “За да я изследвашъ, ти трѣбва да си прекарашъ главата и шията си презъ тая елипса. Ако можешъ да прекарашъ, ти ще научишъ нѣкои качества на тая елипса.” И тръгналъ като студентъ. И гледа, че едвамъ може да си провре главата и шията презъ елипсата. И си мушка главата. И като идва елипсата до рамената му, спира тамъ, обаче почналъ да усеща едно напрежение. И тръгналъ напредъ. И вижда, че тръгва нѣщо отподире му. Нѣщо се закачило отподире му. Преди да си прекара главата презъ елипсата, той тежалъ 100 килограма, но следъ това тежалъ вече 300 килограма. И теглилъ. Като се връща, пита го професорътъ какво научилъ. Коньтъ казалъ: “Теглихъ и измѣрихъ елипсата. Но забелязахъ едно свойство, че преди да си прекарамъ главата тежахъ 100 килограма, а като си прекарахъ главата, тежахъ 300 килограма.” Професорътъ казалъ: “Това е свойството на елипсата.” Вие имате едно желание. Докато не сте вкарали главата си презъ елипсата, вие тежите 100 килограма като коня. Но който тежи 50 килограма, щомъ си прекара главата презъ това желание, ако е билъ 50 килограма, ще тежи 150 килограма.

 

Тогазъ вашето положение ще бѫде следното. Ще се намѣрите въ положението на жителитѣ на едно турско село, дето отишълъ единъ паша. Турцитѣ го посрещнали много добре. Пашата отъ голѣмо доволство и признателность, че го угостили както трѣбва, казалъ имъ: “Да ви подаря единъ слонъ за развлечение за васъ.” Турцитѣ не знаели, какво нѣщо е слонътъ. - “Много благодаримъ”, казали тѣ. Той имъ праща единъ слонъ. Той трѣбвало всѣки день да изяжда 70 килограма оризъ. А въ село нѣмало на каква работа да го турятъ. Той си ходѣлъ. Всѣки день събирали по 70 килограма оризъ да го хранятъ, понеже следъ една година ще дойде пашата да пита, какъ е слонътъ, хранятъ ли го и доволни ли сѫ. Следъ една година той среща единъ отъ селянитѣ и казва: “Какъ е моятъ слонъ? Доволни ли сѫ?” - “Много сме доволни.” Той казалъ: “Да ви изпратимъ още единъ!” За пашата е едно удоволствие да даде единъ подаръкъ на тия селяни, но за тия селяни е едно нещастие да харчатъ по 140 килограма оризъ всѣки день.

 

Та рекохъ, при съвременнитѣ условия на насъ не ни трѣбватъ слонове. Въ духовната наука важно е това, което въ дадения случай може да ни бѫде полезно. Въ дадения случай за насъ е полезно да знаемъ на какви основи почива самиятъ животъ, кѫде започва животътъ и какъ ние можемъ да бѫдемъ най-първо здрави и да се ползуваме отъ живота тъй както трѣбва. Детето трѣбва да се ползува отъ живота като дете. Трѣбва да се остави свободно. Човѣкъ трѣбва да бѫде едно свободно дете. Като стане човѣкъ възрастенъ, пакъ трѣбва да бѫде свободенъ. И на зрѣла възрасть, и на стара възрасть, всѣкога той трѣбва да бѫде свободенъ. Защото ако човѣкъ дойде въ живота и цѣлиятъ му животъ е само отъ горчивини, какво го ползува този животъ?

 

Вие всички сте носители на ценности! Всѣки единъ отъ васъ представлява една ценность. Никой въ свѣта не може да ви замѣсти. Вие сте една ценность, която никой не може да замѣсти! И най-малката бубулечка никой не може да я замѣсти; и най-малкото растение никой не може да го замѣсти. И най-малката капка вода никой не може да я замѣсти. Онзи, свѣтлиятъ лѫчъ на слънцето никой не може да го замѣсти. Буквата “а” никоя друга буква не може да я замѣсти. И буквата “б” никоя друга буква не може да я замѣсти. И буквата “в” никоя друга буква не може да я замѣсти. Казвате: “Какъвъ е смисълътъ на живота?” Човѣкъ и следъ като е ученъ, той ще употрѣби сѫщитѣ нѣща, които и детето употрѣбява, само че възрасниятъ ще употрѣби такива форми, които съответствуватъ на него. И детето ще употрѣби сѫщитѣ елементи, но въ съвсемъ друга форма, която подхожда на детето.

 

Та рекохъ, потрѣбна е за нѣкои отъ васъ […]. Виждамъ, съвременниятъ свѣтъ е остарялъ преждевременно. Азъ виждамъ религиозни хора остаряли преждевременно. Той не иска да грѣши, но не знае какво нѣщо е грѣхъ. Той счита за грѣхъ това, което не е. Той казва: “Преядохъ, съгрѣшихъ.” Въ преяждането нѣма никакъвъ грѣхъ. Казва: “Много пари похарчихъ.” И въ харченето на много пари нѣма никакъвъ грѣхъ. Казва: “Изядохъ на този човѣкъ паритѣ.” Никакви пари не си изялъ. Паритѣ не се ядатъ. Кривото въ живота е, че ние не знаемъ нашитѣ отношения. Грѣхътъ седи, че ние нѣмаме правилни отношения къмъ Първичната Причина, къмъ Бога. Ние туряме грѣха тамъ, дето нѣма никакъвъ грѣхъ. Единъ влиза въ една градина, откѫсва една ябълка и я изяжда и счита това за грѣхъ. Или както Жанъ Вължанъ открадналъ единъ хлѣбъ и считатъ това за грѣхъ.

 

Често сѫ ме питали: “Разбирашъ ли астрология?” Рекохъ, разбирамъ малко нѣщо. Но чудя се на ония гениални астролози, тѣ сѫ взели слънчевата система, както сѫ я разбирали едно време. Меркурий сѫ го направили секретарь, той носи знанието. За да бѫдешъ уменъ и съ знание, трѣбва да се учишъ при Меркурий. Хванали планетата Венера и я направили богиня. И турили, че тя се разпорежда съ любовьта, съ човѣшкитѣ чувства. И ако искашъ да бѫдешъ щастливъ, да бѫдешъ кавалеръ, непременно трѣбва да си се училъ въ училището на Венера. И тогазъ ще знаешъ да пишешъ любовни писма, ще знаешъ да отглеждашъ и деца. После хванали Марсъ. Той пъкъ е онзи въ свѣта, който има енергия, сила, той е юнакъ. Направили Марсъ адютантъ на боговетѣ. После хванали и нашата Месечина. И ако искашъ да имашъ въображение, да разбирашъ великитѣ, грандиознитѣ работи, трѣбва да се учишъ въ училището на Месечината, да бѫдешъ завѣянъ, да мислишъ за това, което не е. Хванали Юпитеръ, гърцитѣ го нарекли Зевсъ, а римлянитѣ - Юпитеръ. Той пъкъ прави хората благородни. Той ходи съ голѣмо достойнство, често има високо мнение за себе си, че е отъ високо произхождение. Ако искашъ ти да станешъ царь, трѣбва да имашъ качествата на Юпитеръ. Нѣкои жени разбиратъ астрология. Казватъ: “Този човѣкъ мѫжъ ли е?” Юпитеръ го нѣма тамъ. Казватъ: “Като нѣкоя баба се свилъ!” Рекохъ, ще пращашъ мѫжа си въ училището на Юпитеръ, той да му каже, въ какво седи достойнството на мѫжа. И най-после хванали Сатурна и го направили философъ. Той е най-крайната граница. Той гледа скептически на всичкитѣ работи. Много е скържавъ. Ти му говори каквото искашъ. Той не вѣрва въ нищо. Нѣкой казва: “Азъ не вѣрвамъ въ тия работи.” Защото Сатурнъ влияе върху човѣка да бѫде скептиченъ. Има си основание.

 

Та рекохъ, ако сте скъжавъ, Сатурнъ ви е повлиялъ. Ако не знаете какъ да се отнасяте, нѣма благородство, Юпитеръ не ви е произвелъ, не сте се учили при него. Ако пъкъ знаете какъ да се отнасяте, били сте въ този университетъ. Това сѫ 7 университети. А пъкъ споредъ модернитѣ астролози, които взиматъ предъ видъ новооткрититѣ планети, университетитѣ не сѫ 7, а 10. А пъкъ има мѣсто за още две. Интересното е, че Венера строи устнитѣ на човѣка. Ако не си училъ при Венера, устата ти ще бѫдатъ тънки. А пъкъ, ако много знания си добилъ отъ нея, устнитѣ ти ще бѫдатъ дебели, диплома имашъ, че си се училъ при нея. Ако си се училъ при Венера и на страничнитѣ кривини на носа ще имашъ диплома. Страничнитѣ кривини на носа пакъ Венера ги е правила. Марсъ обича тия страни на носа. Когато носътъ е сплесканъ, дихателната система е слабо развита и такива хора сѫ предразположени къмъ заболяване на бѣлитѣ дробове, а пъкъ, ако носътъ е широкъ, дихателната система и кръвообръщението сѫ отлични. Когато Месечината е повлияла върху нѣкой човѣкъ, той има хубава линия на челото отпредъ. Тия хора, които иматъ широко чело, у тѣхъ въображението е развито, а пъкъ тия, чието чело е сбутано горе, тѣ нѣматъ въображение, поезия. Тѣ иматъ други хубави работи, но поезия нѣма у тѣхъ. Месечината дава поезия. Най-после Слънцето. На него дали ролята да бѫде носитель на живота. Слънцето е упражнило своето влияние върху човѣка. Сѫщо така и Венера, Меркурий, Марсъ, Юпитеръ, Сатурнъ. Въ старо време сѫ считали, че всички тия планети сѫ като живи сѫщества, които оказватъ известно влияние. Или другояче казано. Въ свѣта има известна категория на разумни сѫщества, които направляватъ Венера. Има сѫщества, които направляватъ! Всѣки единъ параходъ си има капитанъ. Следователно планетата Венера си има известни сѫщества, които я направляватъ. И нашата земя си има известни сѫщества, които я направляватъ. Следователно ние сме подъ влиянието на ония, които направляватъ Земята, Венера, Слънцето и пр. Не може да ви се даде въ съкратена форма, за да видите защо човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко въ свѣта.

 

Често ви говоря за Любовьта. Но какво трѣбва да се разбира подъ “любовь”? Подъ любовь разбирате вие всѣкога това, което не е любовь. Любовьта е първата, която е отдѣлила човѣка отъ Бога. Любовьта е първата, която е дала свобода на човѣка. Ти казвашъ: “Преди любовьта какво е било?” Човѣкъ преди Любовьта е билъ въ едно потенциално състояние, той нищо не е знаелъ, свободенъ е билъ, никаква радость и страдание не е ималъ, никакви грѣшки не е правилъ и никакви добрини не е правилъ. А съ идването на Любовьта, човѣкъ е излѣзълъ въ свѣта, придобилъ знание, но е правилъ и погрѣшки. Щомъ дойде Любовьта въ васъ, тя ще ви внесе въ голѣмитѣ противоречия, съ които ще трѣбва да се справите. Тогазъ да допуснемъ, че вие влѣзете въ съприкосновение съ едно сѫщество, което има устройството на барута. Ако разбирате сега естеството на барута, знаете, че това сѫщество не търпи никакъвъ огънь. Щомъ дойде огъньтъ, барутътъ веднага се запалва. Това запалване е влюбването. Да кажемъ, че вие, които имате естеството на барута, минали сте покрай едно сѫщество, което има висока температура. Питамъ: какво ще стане? Ще стане едно избухване! Ти казвашъ: “Защо да е така?” Какво трѣбва да правишъ? Ще бѫдешъ уменъ, когато отивашъ при това сѫщество, трѣбва да полѣешъ барута си съ вода, за да не се запалва.

 

Рекохъ, в съвременното образование трѣбва да се изучава какъ трѣбва да се живѣе. Свѣтътъ е направенъ толкозъ хубавъ, че има съ какво да се занимаваме. Азъ не намирамъ никакво противоречие. Оставете всѣки единъ човѣкъ. Даже ако бѣхме оставили свѣта самъ да се самовъзпитава, ако не се месехме въ неговия животъ, то свѣтътъ щѣше да бѫде два пѫти по-добре, отколкото е сега. А пъкъ сега ние, като възпитаваме своитѣ деца, женитѣ - мѫжетѣ си, мѫжетѣ - женитѣ си и пр., то какви сѫ резултатитѣ? Като възпитаватъ женитѣ мѫжетѣ си, мѫжетѣ сѫ станали два пѫти по-лоши! И мѫжетѣ, ако бѣха оставили свободни женитѣ си, тѣ щѣха да бѫдатъ два пѫти по-добри, отколкото сѫ сега. И жената, ако бѣше оставила свободенъ мѫжа си, той щѣше да бѫде два пѫти по-добъръ отколкото е сега. И бащата, ако бѣше оставилъ свободни децата си, тѣ щѣха да бѫдатъ два пѫти по-добри.

 

Не съжалявайте за онова, което идва въ вашето сърдце. Всички ония естествени желания, които идватъ въ душата ви, тѣ сѫ едно благо заради васъ. Но има и желания, които могатъ да проникнатъ въ вашата душа и които не сѫ за васъ. Вие сте справочно бюро. Или вие сте поща. Могатъ да идватъ писма до васъ, но всички тѣ не сѫ заради васъ. При единъ раздавачъ могатъ да идватъ 500 писма. Своитѣ ще прочете, но чуждитѣ писма нѣма да прочете. Ще ги раздаде по адреситѣ на хората и ще се запознае съ тѣхъ.

 

Вие сега нѣкой пѫть се запознавате съ този - онзи. Пазете се, като се приближавате при хората, не търсете опакито у хората. Опакито не е нѣщо реално. Въ всѣки единъ човѣкъ има една реална страна. То е Божественото. Въ всѣки единъ човѣкъ търсете най-първо Божественото и следъ време, когато намѣрите Божественото, тогазъ изучавайте вече човѣка. Ако тъй не постѫпвате, всѣкога ще правите погрѣшки. Защото ако не познавате хората и себе си нѣма да познавате. Ако познавате себе си, ще познавате хората. И ако познавате хората, ще познавате и себе си. Всѣки единъ човѣкъ, когото срещате, е едно велико благо заради васъ. Напримѣръ срещнете единъ човѣкъ, който ще внесе отлично въображение въ васъ. А въображението е потрѣбно за васъ. Тия хора, които иматъ въображение, сѫ хора, които чъртаятъ бѫдещитѣ цивилизации: тѣ чъртаятъ какъвъ ще бѫде бѫдещиятъ животъ. Това, което сега не се вижда, въображението го вижда.

 

Ако не мине Венера покрай васъ и не ви даде Божественъ потикъ да се проявятъ вашитѣ чувства, тѣ не могатъ да се проявятъ. На нѣкои хора изтъняватъ устнитѣ. Съвременната неврастения се дължи на подтискането на чувствата. У нѣкои на страха да не съгрѣши човѣкъ. По-добре е да съгрѣшишъ и да научишъ нѣщо, отколкото да бѫдешъ праведенъ и да не научишъ нищо. Праведнитѣ ще бѫдатъ сѫдени, защото не сѫ съгрѣшили. Ще те питатъ: “Защо не съгрѣши?” Ще кажешъ: “Отъ страхъ!” Страхътъ не трѣбва да влиза! Или другояче казано, за да разберете: Благото, което Богъ ви е далъ, вие ще го турите въ действие, макаръ и да стане нѣкаква погрѣшка. Ще направите нѣкакъвъ опитъ! Ти, като правишъ опити въ химическата лаборатория, не ще стане безъ грѣшка! Колко пѫти химицитѣ сѫ излизали съ изгорѣли лица, но ще научатъ много работи! Но после химикътъ става внимателенъ, изучава свойствата на елементитѣ и като дойде, очитѣ му сѫ четири.

 

Като говоря за любовьта, азъ разбирамъ съвсемъ друго отъ това, което хората разбиратъ. Виждамъ, че хората разбиратъ това, което не е.

 

Нѣкой ми казва: “Защо, Учителю, не давашъ себе си за примѣръ?” Рекохъ, азъ себе си примѣръ никога не давамъ. Азъ своята дреха мога да дамъ, но това е Учителева дреха, тя е отъ козината на овцетѣ. Тя не знае какво съмъ азъ. Тя и на моя гръбъ и на другъ гръбъ си е все сѫщата. Дрехата не може да бѫде учителска. Нито пъкъ азъ си въобразявамъ, че съмъ учитель. Рекохъ, правя опити. Рекохъ нѣщо и не го разбиратъ. Рекохъ си: Не си избралъ подходяща форма. Рекохъ си: Ти ако си на тѣхно мѣсто, какъ ще разберешъ.

 

Нѣкой пѫть азъ си правя своитѣ наблюдения. Нѣкоя млада мома ме интересува. Менъ ме интересува нейното чело. Чета тамъ какво е миналото й Челото е разумностьта. Интересува ме нейното сърдце - изучавамъ нейния носъ и уста. Тѣ сѫ областьта на сърдцето. Изучавамъ физическото устройство, изучавамъ брадата й. Брадата е физическия свѣтъ, носътъ е чувствения свѣтъ, а челото е умствения свѣтъ. Интересуватъ ме нейнитѣ прадѣди какви сѫ били, какъ сѫ живѣли, какви хора сѫ били. Обаче, азъ като погледнахъ челото й, тя се стѣсни. И почва да си туря една форма. Ако азъ съмъ малко по-красивъ […]* Азъ разбирамъ езика й. Тя казва: “Хубаво да ме преценишъ. Въ своитѣ научни изследвания да не би да дадешъ нѣкои фалшиви факти, че да си имамъ разправии!” Казва нѣкой: “Защо мило те погледна?” Какъ нѣма да ме гледа мило! Че отъ онова, което азъ ще запиша, зависи цѣлото й бѫдеще. Азъ ще измѣня цѣлото й бѫдеще! Тая мома, на която азъ се спра, нейното чело, носъ, уста, нейната карма се измѣня. И редъ поколения ще се измѣнятъ. Какъ нѣма да ме гледа омилно. Редъ поколения могатъ да станатъ нещастни, ако я погледна лошо. И тогазъ тя ми праща милъ погледъ. Какъвто е погледътъ, такова ще бѫде бѫдещето. Тогазъ тя се отваря. Ако се свие и ме погледне като разбойникъ, тогазъ казвамъ: “Отиде вече!” На васъ ви рекохъ, ако ме гледате съ милъ погледъ, ще измѣните цѣлата ваша сѫдба и бѫдеще! Но ако ме гледате кръвнишки ще спънете цѣлото ваше бѫдеще.

 

Вие сте дошли сега. Ще се измѣни цѣлата ваша сѫдба. Азъ ви говоря за Бога. Ако възприемете учението, тъй както азъ го разбирамъ, ще опитате дали е вѣрно или не. Азъ искамъ въ бѫдеще да опитате дали е вѣрно или не. Азъ не говоря за нѣкое човѣшко учение, но за едно учение, което ще измѣни цѣлия ходъ на вашия животъ и вие ще бѫдете радостни и весели. Та когато нѣкой човѣкъ ме погледне, азъ го опитвамъ.

 

Нѣкои фотографиратъ Учителя, вървятъ подиръ него и “цъкъцъкъ”. Тъкмо се обръщамъ и приказвамъ и “цъкъ”. И следъ това ми донасятъ снимки. А пъкъ и азъ си правя своитѣ наблюдения. Едно хубаво желание има у тѣхъ. Представи ми единъ братъ повече отъ 30 - 40 и само на едно мѣсто съмъ излѣзълъ добре. А другитѣ все малко сбутано. Нѣма да кажа, че тия картини не сѫ хубави, но азъ схващамъ разнитѣ положения. Нѣкой пѫть моитѣ отношения и отношенията на другитѣ хора сѫ сбутани. Когато хората наоколо сѫ сбутани и азъ ставамъ сбутанъ. Когато азъ съмъ хубаво излѣзълъ и тѣ сѫ излѣзли добре. Та когато хората погрозняватъ, условията отвънъ сѫ лоши. И когато хората ставатъ красиви, условията вънъ сѫ добри. Азъ желая когато се фотографирате, да излѣзете добре и това ще показва, че външнитѣ условия сѫ добри.

 

Казва се тамъ: “Христосъ изпрати 12-тѣ си ученици.” 12 нѣща има, съ които трѣбва да се занимавате. Тия 12 нѣща всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае, да изучава. Всѣки единъ апостолъ показва едно качество, което трѣбва да знаете. Можете да прочетете. Ще ви кажа само за Йоана: Йоанъ е ученикъ на Любовьта! Ако искате да изучавате Любовьта, дръжте Йоана! Съ онова което Йоанъ говори, той очъртава много добре Божествената Любовь. И апостолъ Павелъ е писалъ за Любовьта, но Йоанъ е единъ мистикъ. Той разбира вѫтрешната страна, той има една вѫтрешна опитность.

 

Бихъ желалъ вие да изучавате Любовьта, мистически да я изучавате! Любовьта е, която освобождава. Това, което не те освобождава, не е любовь. Любовьта трѣбва да те отдѣли отъ всички ония ограничения. И следователно когато прави тия отдѣляния, тя внася топлина. Колкото повече се увеличава топлината на любовьта, толкозъ вие ставате по-свободенъ. Колкото повече се намалява топлината на любовьта, толкозъ повече се ограничавате. Колкото повече се увеличава мекотата на любовьта, толкозъ повече се освобождавате. Колкото повече се намалявя мекотата на любовьта, толкозъ повече се ограничавате. Това сѫ известни правила, които трѣбва да знаете. Намалила се е мекотата ви. Ограничени сте! Увеличила се е мекотата ви. Станали сте по-свободенъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, имайте предъ видъ, че Богъ се проявява на васъ като на деца, като ви дава нѣща, които сѫ били скрити, както единъ баща, дава на своитѣ деца своитѣ подаръци.

 

И тъй, Богъ дава подаръци на тия, които Той обича. Когато Богъ ни е обикналъ, Той е извоювалъ нашата свобода, а пъкъ когато ние Го обикнемъ, ние ще извоюваме Неговата свобода.

 

Какъ ще ме разберете? Вашата философия казва: “Има ли нужда да извоюваме Божията свобода?” - Да не ограничавашъ Божия Духъ въ себе си! Че вие не давате свобода на Бога въ себе си! Като дойде една Божествена мисъль, вие не й давате пѫть. Ако ти каже Богъ да отидешъ при единъ прокаженъ, ти казвашъ: “Ами ако се заразя?” Страхъ имашъ! Ако отивашъ при единъ прокаженъ, ако отидешъ при единъ прокаженъ като Христа, проказата му ще изчезне. Тебе те е страхъ отъ дявола. Господь казва да отидешъ при дявола. Господь ти казва да отидешъ при дявола. Ти казвашъ: “Слушалъ съмъ много лоши работи за него!” Господь ти казва: “Не бой се! И дяволътъ върши моята работа.” Богъ казва на Анания: “Иди при Савла, азъ съмъ го избралъ. Ще му се отвори сърдцето и ще отиде да проповѣдва.” Ако вие като този Ананий можете да положите рѫце и да паднатъ люспитѣ на апостолъ Павелъ, тогазъ вашата любовь е на мѣсто. Не се страхувайте!

 

Христосъ казва на тия 12-тѣ, де трѣбва да отидатъ и какво трѣбва да правятъ: болни да изцѣляватъ, гладни да нахранватъ, мъртви да възкръсяватъ и на всички да казватъ, че е наближило Царството Божие.

 

Рекохъ на васъ, ако ви каже Господь и вие не сте готови да направите нѣщо за Него, тогазъ! Какво можете да направите? Вие за Господа не само сега, но и въ бѫдеще […]** Вие ще имате работа съ Господа не само сега, но и въ бѫдеще и следъ хиляди и хиляди години ще имате работа съ Него. Вие ще Го срещате не само въ този животъ, но и въ бѫдещитѣ животи и следъ хиляди и хиляди години все сѫщитѣ въпроси ще разрешавате.

 

Не търсете разрешението тамъ, дето го нѣма. Вие търсите всичкото разрешение въ сегашния животъ. Ако азъ търся разрешението на една ябълчна сѣмка, азъ ще я посадя и като даде първия плодъ, това е разрешението. И като вкуся ябълката, тогазъ ще позная каква е ябълката. Сега мога да имамъ много теоретически познания каква е ябълката, но това не е още познание на оная, първата ябълка, която ще опитамъ. И това опитване ще покаже какъвъ е характерътъ на това плодно дърво.

 

Питамъ: всѣки единъ отъ васъ какви плодове ще родите? Това е важно. Азъ ви говоря върху тия въпроси, понеже между млади и между стари има едно обикновено схващане.

 

Не очаквайте хората да ви почитатъ, но почитайте вие най-първо. Не очаквайте хората да бѫдатъ справедливи, но вие бѫдете справедливи. Не очаквайте хората да бѫдатъ разумни, но вие бѫдете разумни. Не очаквайте хората да бѫдатъ силни, но вие най-първо трѣбва да бѫдете силни. Но за да бѫдете силни, какво ви трѣбва? Ученицитѣ Христови казаха: “Придай ни вѣра!” На васъ вѣра не ви трѣбва, понеже имате повече вѣра, отколкото ви трѣбва. Само че, вие вѣрвате въ това, въ което не трѣбва да вѣрвате толкозъ. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Напримѣръ нѣкой вѣрва, че той има известна слабость. Това не е наука - известна слабость. Вие искате да бѫдете силни на физическото поле. Трѣбва да обичате Истината, за да станете силни. Вие искате да бѫдете умни, да имате знания, да имате единъ отличенъ умъ, да можете да помните. Вие трѣбва да обичате свѣтлината, Мѫдростьта. Безъ любовь къмъ Мѫдростьта не можете да имате това знание. Тая любовь къмъ Мѫдростьта ще внесе въ васъ знанието!

 

После искате да бѫдете щастливи въ свѣта! Ако вие нѣмате любовь къмъ Любовьта, вие не можете да постигнете това! Какъ да ви кажа? Или съ други думи: Вие трѣбва да обичате. И като обичате, вашата любовь да е такава, че никой да не знае вашата любовь. Като обичате, никой да не ви знае е по-добре, отколкото да ви знаятъ. Защото хората като знаятъ, ще пипатъ, ще осакатяватъ любовьта. Ще те питатъ какъ обичашъ и пр. Онзи, който люби, той свободенъ става! Свободата се дължи на любовьта! Тя освобождава. Насъ освобождаватъ ония, които ни любятъ! Богъ, като ни люби, ни освобождава. И ние, като обичаме ближнитѣ, ние ги освобождаваме. И близкитѣ, като ни обичатъ, ни освобождаватъ. Богъ има любовь къмъ насъ и ние трѣбва да имаме любовь къмъ Бога и къмъ ближнитѣ. Ние трѣбва да обичаме ближнитѣ, за да ги освободимъ. Любовьта е за освобождение. Ние трѣбва да се обичаме. Ние трѣбва да имаме срѣдство, за да превърнемъ леда въ вода и пара и тогазъ растенията могатъ да растатъ и да дадатъ плодъ. Нивитѣ могатъ да дадатъ плодъ.

 

Три нѣща ще ви река: Въ любовьта да се усили вашата температура. Въ любовьта да се усили вашата мекота. И въ любовьта да се усили вашата вѣра. Да вѣрвате само въ това, което е, а не въ това, което не е. Защото и да вѣрвате въ това, което не е, то нѣма да стане. Напримѣръ ти казвашъ: “Азъ вѣрвамъ, че тя може да ме обича.” Ти не трѣбва да вѣрвашъ, че тя може да те обича, но трѣбва да вѣрвашъ, че тя те обича. Щомъ вѣрвашъ, че може да те обича, това е изгубена работа. Ние за Господа казваме, че вѣрваме, че Богъ може да ни обича! Не е било време, когато Богъ не те е обичалъ. И всичката култура, която сме придобили, се дължи на това. Но ние сега сме взели своята свобода и съ своитѣ погрѣшки измѫчваме Духа Божи въ себе си. Писанието казва: “Не огорчавайте, не измѫчвайте Духа въ себе си.”

 

Всички сме написали сега много евангелия. Въ всѣка една кѫща виждамъ ново евангелие. Мѫжътъ е писалъ едно евангелие, жената е писала едно евангелие. Мѫжътъ ще каже на жена си: “Така ще правишъ, мѫже нѣма да гледашъ много, нѣма да хойкашъ много, съ други хора вземане - даване нѣма да имашъ много.” Затворете старото евангелие и пишете така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!” На детето си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща.” На жена си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща.” На дъщеря си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!” На слугата кажи: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!”

 

И сега рекохъ, направете това, за което Богъ ви е пратилъ. Богъ ви е пратилъ въ свѣта тукъ, за да освободите вашитѣ ближни. Богъ ви е пратилъ въ свѣта, да дадете свѣтлина на вашитѣ ближни. Богъ ви е пратилъ въ свѣта, за да укрепите вашитѣ ближни. Ние трѣбва да обичаме Истината. Като обичаме Истината, ние укрепяваме нашитѣ ближни. Като обичаме Мѫдростьта, знанието, ние укрепяваме нашитѣ ближни. Онова, което правимъ заради себе си, правимъ го и за другитѣ.

 

Та рекохъ, имайте една вѣра! Чрезъ вѣра ставатъ нѣщата! Едно време се събираха 3-4 души приятели, братя само. Казва единъ братъ: “Все така ли 3-4 души ще се събираме? На какво прилича тая работа?” Азъ имъ казахъ: “Това е сега рандеву.” Най-първо се събиратъ двама: момъкътъ и момата. И никой не ги вижда. Но следъ време вече всички знаятъ. И се наредятъ децата и на децата децата. Тия приятели, които бѣха тогазъ, се смущаваха, че сѫ сами, а пъкъ сега казватъ: “Учителю, забрави ни. И не можемъ да те видимъ вече.” Рекохъ, едно време не ме виждахте и сега не ме виждате.

 

Старитѣ приятели, обичайте новитѣ приятели, дайте имъ свобода! Вие живѣете още въ вашитѣ стари разбирания. Обичайте, за да ви обичатъ! Законътъ е такъвъ! Сега нѣмамъ никого предъ видъ. Искамъ да изкарамъ нѣщо ново. Азъ никога не се спирамъ върху погрѣшкитѣ. Имамъ едно качество, което харесвамъ въ себе си. Когато минавамъ покрай нѣкой човѣкъ и видя, че прави погрѣшка, не се спирамъ. А тамъ дето се спра и видя, че нѣкой човѣкъ е направилъ погрѣшка, ще се върна, той е посѣлъ едно семе, на което не знае естеството. Дяволътъ го е излъгалъ. И азъ изваждамъ това семе и турямъ едно отъ моитѣ семена.

 

Та рекохъ, като видите, че нѣкой прави погрѣшка, извадете това семе и турете вашето семе. А пъкъ ти ще отидешъ и ще кажешъ: “Знаете ли какво си посѣлъ?” Азъ не турямъ никакъ на умъ, кой каква погрѣшка е направилъ. Защото азъ ако разправя кой е направилъ погрѣшката, ще хванатъ и мене. Та, за да не създамъ беля и на себе си, правя така. Защото и дяволътъ търси своята сѣмка. И ще каже: “Кѫде ми дена сѣмката?” Тогазъ, като дойде, рекохъ му: “Слушай, ти ще ми платишъ, понеже посѣхъ на твое мѣсто. Плати ми и азъ ще ти дамъ твоитѣ семена.” А пъкъ той не обича да размѣня. Като дойде да размѣня, казва: “Не!”

 

Да се върнемъ къмъ сѫщественото. Азъ искамъ въ васъ да има едно свещено чувство, да разберете Бога въ ежедневното. Напримѣръ случи ви се една болка. Да благодарите на Бога. Вчера идва една сестра. Връща се отъ Рила. Заболява й рамото. Споредъ новия начинъ за лѣкуване, трѣбва да се турятъ горещи компреси. Рекохъ, азъ ще изпратя единъ мой асистентъ, който да покаже новото лѣкуване. Тѣ турятъ студени компреси и когато станатъ топли, снематъ ги и пакъ турятъ нови съ студена вода. Моятъ методъ е точно обратенъ: турямъ на мѣстото горѣщъ компресъ, приготвенъ съ врѣла вода и като поизтине, пакъ го смѣнямъ съ новъ горещъ компресъ. Пратихъ единъ мой асистентъ, за да покаже и направи това върху болната и следъ половинъ часъ болката се прекрати. Та рекохъ, туряйте топли компреси и като станатъ студени, свалете ги и турете нови топли компреси. Вие казвате: “Не си струва човѣкъ да прави добро.” Значи вие туряте студенъ компресъ и когато стане топълъ, снемате го и туряте новъ компресъ съ студена вода. Това е стария начинъ. Така много хора сѫ се повреждали. Когато се преплетатъ червата на нѣкого, турятъ студени компреси. Но ако туряте въ случая топли компреси на такъвъ човѣкъ и всѣки 1-2 минути ги снематъ и турятъ нови топли, ще има много по-добъръ резултатъ.

 

Та рекохъ, компреситѣ на доброто струватъ повече отколкото компреситѣ на хладното. Казватъ: “Човѣкъ трѣбва да бѫде хладнокръвенъ.” Човѣкъ не трѣбва да има хладнокръвие. Никога не трѣбва да бѫдете хладнокръвни. Интересувайте се! Мѫчи се една мравка нѣкѫде! Не я гледай безучастно. Тури й една сламка. И като й помагашъ, ти развивашъ едно хубаво, благородно чувство въ себе си. Каквото и да ви се случи въ живота, и правите така, това ще се отрази върху вашия мозъкъ и ще проявите една хубава чърта. Всичко, каквото става, всички противоречия, които ставатъ, сѫ все за благото на човѣка. И голѣмитѣ противоречия, които ставатъ днесъ, сѫ за да се покаже, че Богъ превръща всичко за ваше добро. И всичко, което ви се е случило и ще ви се случи, е за ваше добро. И като се раждате е за добро, и като умирате е за добро. И като заболѣете е за добро. То е, за да станатъ известни промѣни. И разочарованията, които имате, сѫ за добро. Вие ще видите, въ какво седи Божията Любовь! Оная мома, която сѫ напуснали 9-10 момъка, това е за нейно добро. Най-после ще я срещне онзи момъкъ, който е за нея! Защо й сѫ ония, които щѣха да я биятъ. Нека да има 9 разочарования, за да има едно очарование. И едното очарование е за предпочитане, предъ деветь разочарования. Когато дойде вашиятъ Възлюбленъ, не чакайте деветтѣ последни. Винаги чакайте вашия Възлюбленъ. Дали пръвъ ще дойде или последенъ - приемете го!

 

Когато Богъ въ началото се покаже къмъ васъ съ своята благость, приемете го. Ако пъкъ Богъ ви тури въ начало въ изпитания, чакайте, Той ще ви избави. Та сега нѣкои хора сѫ усѣтили въ началото Божията благость, а нѣкои въ края ще я усѣтятъ. Ония, които въ началото сѫ усѣтили Божията благость, да дадатъ половината на ония, които нѣматъ, а пъкъ ония, които въ края ще получатъ своето благо, да дадатъ половината на ония, които въ началото сѫ го приели. И чакайте Господа. И всѣки моментъ бѫдете готови да приемете Божието благо!

 

И ако ме слушате и ако ме гледате омилно, ще се измѣни цѣлата ваша сѫдба! Ако пъкъ ме гледате кръвнишки, нѣма! Никой вашъ братъ да не гледате кръвнишки! Но омилно го гледайте. И той да ви погледне омилно!

 

Да знаете, че Господь вѫтре въ васъ действува!

 

И всичко въ свѣта да бѫде за Слава Божия!

 

Отче нашъ

 

“Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь!” (три пѫти)

 

6 ч. 38 м.

III-ти съборенъ день, беседа отъ Учителя

24 августъ 1937 г.

вторникъ, 5 ч. с. Изгрѣвъ

 

-----------------------------

*Изречението е недовършено и задраскано. (бел.ред.)

*Изречението е задраскано и редактирано по-долу.(бел.ред.)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 07:15

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Пѫть за освобождаване







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt