Jump to content

1937_08_13 Четиритѣ правила


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЧЕТИРИТѢ ПРАВИЛА

 

“Въ началото бѣ Словото”

Отче нашъ

 

Ще кажа едно изречение. Има четири правила, които човѣкъ трѣбва да пази. Четири нѣща трѣбва да имате предъ видъ.

 

Пази свободата на душата си!

 

Пази силата на духа си!

 

Пази свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си!

 

Пази тия четири нѣща. Това е музика, това е изкуство, това е богаство, това е сила, това е всичкото на човѣка. Ти не може да имашъ любовь, ако нѣмашъ тия четири нѣща. И ученъ човѣкъ не може да бѫдешъ, уменъ не може да бѫдешъ, ако нѣмашъ тия четири нѣща. Ти не може да бѫдещъ човѣкъ, ако нѣмашъ тия четири нѣща. Сега нѣкой казва: “Азъ искамъ да бѫда добъръ.” Че за да бѫдешъ добъръ, ти трѣбва да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да имашъ свобода на душата си. Трѣбва да пазишъ свободата на душата си, трѣбва да пазишъ силата на духа си, свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си. Нѣкой отрича, дали има душа или не. Щомъ си свободенъ - имашъ душа, щомъ не си свободенъ - нѣмашъ никаква душа. Отричашъ духа. Щомъ имашъ сила - имашъ духъ; щомъ нѣмашъ сила - нѣмашъ никакъвъ духъ. То е категорично. Отричашъ свѣтлината - ти нѣмашъ никакъвъ умъ. Имашъ свѣтлина - имашъ умъ. Нѣмашъ свѣтлина - нѣмашъ никакъвъ умъ. Отричашъ доброто - отричашъ сърдцето. Щомъ нѣмашъ добро - ти нѣмашъ никакво сърдце.

 

Какво нѣщо е тогава човѣкъ, който нѣма душа, който нѣма духъ, който нѣма умъ, който нѣма сърдце? Какво е такъвъ човѣкъ. Казвате: “Защо азъ изгубихъ, защо не съмъ разположенъ?” - Защото си изгубилъ свободата. Не си пазилъ свободата на душата си. Понѣкой пѫть вие обвинявате дявола. Дяволътъ е духъ. Дяволъ значи духъ. Въ какво седи лошевината на дявола? Понеже дяволътъ, като духъ, духа. Ако имашъ нѣщо въ рѫката си, издухва го, занесе го, ограби те. Ни най-малко не е ималъ предъ видъ да те ограби. Като си го държалъ отворено, харесалъ го, взелъ го. Защо не го държишъ затворено. Ако имате единъ парфюмъ, ако нѣкоя модна дама има парфюмъ, извади го отворенъ, когато духа вѣтъръ, той ще се изпари. Той казва: “Понеже е много хубавъ, чакай да понашаря всичкитѣ моми съ него.” Парфюмътъ нали е за лицето. Казва: “Ако е хубаво, нека всички лица да се нашарятъ.” Той, като извади парфюма изъ кутията, казвашъ: “Отиде този парфюмъ.” Де седи злото, че въ кутията нѣма прахъ?

 

Сега да дойдемъ до разсѫжденията: Ти може да мислишъ, ако имашъ свобода. Може да мислишъ, ако си силенъ, защото мисъльта ти трѣбва да се движи, тази мисъль трѣбва да има просторъ, трѣбва да има земя. Следъ туй трѣбва да бѫде[шъ] силенъ. Силата подразбира движение. Следъ туй свѣтлина трѣбва да има. Трѣбва военна сила да завлада всичко. Свѣтлината отива да завлада свѣта. Предназначението на твоя умъ е да завлада всичкото. Сърдцето отива да възстанови редъ и порядъкъ. Доброто е то. Вие страдате, защо? - Защото не сте свободни. Слаби сте, защо? - Защото не сте силни. Препъвате се, защо? Защото нѣмате свѣтлина. Сиромаси сте, защо? - Защото нѣмате доброто. Човѣкъ, който е сиромахъ, показва, че е изгубилъ доброто, не е пазилъ доброто на сърдцето си. Който осиромашее това показва. И човѣкъ, който изгуби своята радость, значи загубилъ своя свѣтилникъ, загасилъ свѣтлината. Човѣкъ, който се е разболѣлъ, показва, че е изгубилъ своята сила, не е пазилъ силата си. Който стане робъ на какъвто и да е навикъ, не е пазилъ свободата на душата си.

 

Четири нѣща ни е далъ Богъ, които всѣки единъ отъ васъ има. По четири нѣща имате и вие седите и сте недоволни отъ живота и очаквате нѣщо повече. Питамъ: когато вие постѫпите въ едно училище, какво може да ви даде вашиятъ учитель. Нѣкаква нова глава може ли да ви даде? - Нѣма да ви даде. Нѣкакви нови очи ще ви даде ли? - Не, сѫщитѣ очи ще имате. Носъ ще ви тури ли? Нѣкоя нова уста, рѫце, крака нови ще ви даде ли? Нищо нѣма да ви даде. Какво ще ви даде този учитель. Този учитель ще раздвижва предъ васъ въздуха, само ще усѣщате неговото ухание, нѣщо ще се докосва до вашитѣ уши. Всичкото знание е, че ще видите, че той си маха рѫцетѣ, обръща се на една - на друга страна, налѣво - надѣсно. Нѣкой пѫть на черната дъска нашари нѣщо, затрие го, пакъ нашари друго, пакъ го затрие. Направи нѣкой опитъ, получи нѣкой невидимъ елементъ, ще говори за кислорода, за водорода, изгори, скрие го, ей такива работи. Питамъ: какво ще научите вие? Ако разглеждате единъ великъ художникъ въ какво седи неговото величие. Взелъ една четка, бои и току само цапа. Ако не разбирате - цапа, но въ какво седи всичката сила и красота на единъ художникъ? Силата и красотата на единъ художникъ седи въ неговитѣ картини, да поставя линиитѣ на мѣсто.

 

Следователно художеството е художество на линиитѣ. Въ какво седи величието на единъ музикантъ? Той пъкъ опредѣля трептенията на тоноветѣ. Трептенията той ги опредѣля съ духа си. И тогава какъвъ е тонътъ на доброто въ свѣта? Отъ музикално гледище какъвъ е тонътъ на доброто? Свободата е едно произведение. Свободата е произлѣзла отъ Истината. Следователно свободата, това е най-високия тонъ. Това е “си” въ гамата. Какво разбирате подъ думата “си”? Ако вземете думата “си”, то е съвпадение, тя има две значения. Това си ти. Като говоримъ “си”, какво подразбираме? Че имашъ нѣщо. Ти си вече богатъ човѣкъ. Ти си уменъ човѣкъ; ти си си - силенъ човѣкъ; всичкото си, си, си. Вие казвате “си”. Азъ, като кажа “си”, подразбирамъ, че зная работитѣ какви сѫ. Привикналъ съмъ. За да дойда до “си”, презъ седемь сита съмъ миналъ. Миналъ съмъ отъ “до”, “ре”, “ми”, “фа”, “солъ”, “ла”, “си”. Значи всѣки човѣкъ е “си”, когато има нѣщо на разположение. Следователно когато съмъ свободенъ, азъ съмъ “си”; когато имамъ сила, азъ съмъ “си”; като има свѣтлина, азъ съмъ “си”; като имамъ доброта, азъ съмъ “си”. Изгубя ли, никакво “си” не съмъ вече. Изгубишъ гамата.

 

Та рекохъ, свободата е за душата. Безъ душа ти свободенъ не може да бѫдешъ. Силата е за духа, безъ духъ ти силенъ не може да бѫдешъ. Свѣтлината е за ума. Безъ умъ ти свѣтлината не може да имашъ. Доброто е за сърдцето. Безъ сърдце ти добъръ не може да бѫдешъ. Сега искамъ тази сутринь вие да прегледате всичкитѣ имате ли свобода на душата си, пазите ли я. Ще трѣбва да я прегледате. После да прегледате силата на духа си, имате ли силата на вашия духъ. Имате ли свѣтлината на вашия умъ, имате ли доброто на вашето сърдце. Питагоръ въ своята школа училъ ученицитѣ си на числата до четири. Тѣ сѫ знаели свойствата на тия числа - отъ едно до четири. Подъ думата “едно” Питагоръ разбиралъ, че трѣбва да бѫдешъ твърдъ, нищо да не може да те помръдне. Като хванешъ нѣщо, цѣлъ свѣтъ да се събере да те изпѫди, да не може да те изпѫди. Туй той подразбиралъ подъ “едно”. Подъ думата “две” Питагоръ вече разбиралъ движението, той разбиралъ водата. Като вода ти имашъ туй качество, при най-малкия наклонъ да слѣзешъ да се движишъ и малко да се запознаешъ съ окрѫжаващитѣ хора. Да покажешъ, че си живъ. Дветѣ показва, че самъ може да се движишъ и самъ може да бѫдешъ господарь на себе си. Туй разбиралъ Питагоръ. Следъ туй подъ “три” Питагоръ разбиралъ разширение, разбиралъ въздухъ.

 

Значи въ числото “едно” имаме твърда материя, която има едно напрежение. Въ водата имаме две напрежения. Защото като твърди тѣлата иматъ едно напрежение, тежестьта имъ е долу въ основата. Въ водата напрежението е въ основата и настрани. Въ въздуха има въ три посоки напрежение. Въ свѣтлината има въ четири. Подъ числото “четири” Питагоръ разбиралъ свѣтлината, която има напрежение въ четири посоки.

 

Та рекохъ, ако човѣкъ нѣма свойството на твърдата почва да бѫде устойчивъ; ако нѣма свойството на водата, която тече, да е подвиженъ; ако той нѣма свойството на въздуха да се разширява и ако нѣма свойството на свѣтлината за прониква, защото четвъртото свойство на свѣтлината е, че тя прониква, вие нѣма да разбирате живота. Когато прониквашъ единъ предметъ, ти ще заучишъ предмета, освѣтилъ си го. Ти не може да освѣтлишъ единъ предметъ, ако не го прониквашъ.

 

Може да дойде нѣкой при васъ и да ви каже, че най-новитѣ открития въ свѣта сѫ, че намѣрили, че нѣма никакъвъ Господь. Въ старо време казватъ: “И рече безумниятъ, че нѣма Господь.” Какво показва, че нѣма Господь. Изгубили сѫ свѣтлината на ума. Въ тъмнината може ли да предадешъ знанието? Следователно ние даваме гражданство на невежеството. Робитѣ, умрѣлитѣ хора ние ги наричаме учени. Това сѫ модерни говеда. Да, безбожието е модерно говедарство. Силна дума е, ако намѣря по-силна дума, бихъ я казалъ. Модерно говедарство е безбожието. Следователно ако искате да бѫдете говеда, нѣмамъ нищо противъ. Значи едно време човѣкъ е билъ говедарь, нѣмалъ никакъвъ умъ. Господь го взелъ отъ говедарството, пъкъ му турилъ умъ и го направилъ не говедарь, но го освободилъ отъ говедарството. Преди да бѣше го създалъ, човѣкъ бѣше говедарь, въ никакъвъ Господь не вѣрваше. Като го създаде, Господь му каза: “Ще помнишъ, че имашъ Господь, който те създаде.” И въ какво седи качеството на единъ синъ или на една дъщеря? Дъщерята да познава майка си, че има майка. Дъщеря, която не познава майка си, тя е говедарка. Синъ, който не познава баща си, той е говедарь. Подъ думата говедарство разбирамъ човѣкъ, който нѣма никакъвъ умъ. Човѣкъ, който нѣма никакъвъ умъ, нѣма цена, той е слѣпъ човѣкъ, отъ него нищо не може да очаквашъ.

 

Та питамъ сега: за мене има ли Господь или нѣма? Питамъ азъ: имашъ ли умъ или нѣмашъ? Ако имашъ умъ, има Господь; ако нѣмашъ умъ, нѣма никакъвъ Господь. “Рече безумниятъ въ сърдцето си: нѣма никакъвъ Господь.” Онзи, който нѣма умъ, отрекълъ Господа. Първото нѣщо на безбожието е, че той изгубилъ своята свобода. Безбожието не е нищо друго, освенъ едно лишение. Щомъ изгубишъ свѣтлината, ти си въ затворъ, ти си въ тъмнина, ти не може да мислишъ. Нѣкой казва тъй: “Не може да мисля.” - Затворенъ си, загубилъ си свѣтлината. Ти си казвашъ въ сърдцето вѫтре: “Нѣма Господь.” Понеже работитѣ не ти вървятъ, ти мислишъ, че нѣма Господь. Често ученицитѣ въ гимназиитѣ не вѣрватъ, че има Господь, но като дойде учителитѣ да ги поставятъ на матура, всички отиватъ да палятъ свѣщи въ църквитѣ. Дано да минаватъ, признаватъ, че нѣкой трѣбва да дойде на помощь. Не зная, може и вие да сте палили свѣщи. Радвамъ се, ако сте палили. Запалвате свѣщь, значи безъ свѣтлина не може. Има Господь значи тогава.

 

Тогава азъ слушамъ нѣкой да дойде и да казва: “Нѣма добри хора, нѣма добро въ свѣта.” - Нѣма добро въ свѣта, ами въ тебе има ли добро? Ти не изхождашъ отъ свѣта, че нѣма добро въ свѣта. Азъ всѣкога изхождамъ отъ своето положение. Имамъ ли азъ доброто. Щомъ азъ имамъ добро-то и свѣтътъ има доброто; щомъ азъ нѣмамъ доброто, и свѣтътъ нѣма доброто. И право разсѫждавалъ Настрадинъ Ходжа, който казва: “Като умре жена ми, половината свѣтъ умира; като умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ умира.” Доста хубава философия. Като умре човѣкъ, като изгуби своята свобода, като изгуби своята сила, като изгуби своята свѣтлина и като изгуби своята доброта, какъвъ е животътъ? Животътъ вече нѣма смисълъ. Той е мъртъвъ човѣкъ. Подъ думата смърть азъ разбирамъ човѣкъ, който изгубилъ свободата си. Който изгубилъ силата си, е умрѣлъ човѣкъ. Който изгубилъ свѣтлината си, е умрѣлъ човѣкъ. Който е изгубилъ доброто, е умрѣлъ човѣкъ. Какво разбираме подъ думитѣ “възкръсналъ човѣкъ”? - Който придобилъ свѣтлината, е възкръсналъ човѣкъ, оживѣлъ е. Който придобилъ силата - оживѣлъ; който придобилъ свободата - оживѣлъ; който придобилъ доброто - възкръсналъ е вече. Казватъ: “Какъ може да възкръснемъ?” Като придобиемъ своята сила; като придобиемъ своята свобода; като придобиемъ свѣтлина и като придобиемъ своята доброта, които Богъ ни далъ. Тогава ние сме възкръснали вече.

 

Рекохъ, всѣки единъ отъ васъ днесъ може да възкръсне. Ако има нѣкой, който е умрѣлъ въ едно нѣщо, защото човѣкъ не умира само веднъжъ, четири пѫти умира. Като си умрѣлъ веднъжъ, иди дойди, като си умрѣлъ два пѫти, иди - дойди; като си умрѣлъ три пѫти, иди - дойди. Като умрѣшъ четири пѫти, отиде вече. Защото като умрете четири пѫти, никѫде нѣма да се намѣрите. И говедари нѣма да бѫдете вече. Ако изгубишъ свѣтлината, говедарь ставашъ. Ако изгубишъ свободата, робъ ставашъ. Ако изгубишъ силата, подигравка ставашъ. Пъкъ ако изгубишъ доброто си, една дума бихъ казалъ, но нѣма да я употрѣбя, защото е много лоша. Вие сами ще я намерите.

 

Тази сутринь ви рекохъ четири нѣща: Твърди като Земята, но подвижни като Земята. Земята е твърда въ себе си, но припка, знаешъ какъ припка вашата майка, която ви носи на гърба си. И аеропланитѣ не могатъ да бѣгатъ като нея. Тича тя, идеалъ има нѣкакъвъ, тича на нѣкѫде. И при това имайте онази сила. Писанието казва: “Човѣкъ да се множи.” Подъ размножаване азъ разбирамъ, само водата се размножава. Като се дигне горе на милиони капчици се превръща, които падатъ долу и измиватъ всичкия прахъ по листата, поливатъ навсѣкѫде, галятъ. Тѣ сѫ, които галятъ. Водата е, която гали хората, очиства ги. Тя е най-добрата слугиня, чисти кира. Рекохъ, ако понѣкой пѫть вие кирясате, човѣкъ, като стане недоволенъ отъ нѣщо, той кирясва. Като дойде кирьта, тя е жива и започне да те дразни. Тогава пробниятъ камъкъ - измий се. Мийте рѫцетѣ си, мийте тѣлото си хубаво. Човѣкъ постоянно трѣбва да се мие. Трѣбва да употрѣбява водата. Има една вода невидима, съ която човѣкъ постоянно трѣбва да се чисти. Казвашъ: “Грѣшенъ съмъ.” - Оцапалъ си се. Казва: “Лошъ човѣкъ съмъ.” - Оцапалъ си се. - “Несправедливъ човѣкъ съмъ.” - Оцапалъ си се. Казва: “Много добъръ човѣкъ станахъ.” - Ама, дали е право? Че кое е по-право да кажешъ: “лошъ човѣкъ съмъ” или “добъръ човѣкъ съмъ”? Кое е по-хубаво да кажешъ: “свободенъ човѣкъ ли съмъ” или да кажешъ: “не съмъ свободенъ”? Кое е по-хубаво да кажешъ: “може да го направя” или “не може да го направя”? Казва: “Азъ не може да го направя.” Кое не може да направишъ? Питамъ го: “Може ли да вѣрвашъ въ Бога?”

 

Казва: “Не мога да вѣрвамъ, умътъ ми не го побира.” Ами безвѣрието ти какъ го побира? Умътъ му Бога не може да побере, рекохъ, безвѣрието трѣбва съвсемъ да не го побира. Безвѣрието кѫде ще го поберешъ? Защото безвѣрието е произлезло отъ вѣрата. Безвѣрието е втората жена на човѣка. Понеже той съ първата не могълъ да живѣе добре, та се оженилъ за втора. Едната е Вѣрка, втората е Безвѣрка. Той съ първата не могълъ да прокопса, че съ втората съвсемъ нѣма да прокопса. Защото вѣрата е скопосна жена, всичко внася, чисти, а пъкъ онази е несрѣтна. По-несрѣтна жена отъ безвѣрието нѣма. Тя всичко разпилява и конецъ въ кѫщи не оставя. И пропадането на човѣка започва съ безвѣрието. Най-малкото съмнение, когато се родило въ ума на човѣка въ рая, че туй, което казалъ Господь, може и по други начинъ да се постѫпи, тази погрѣшка вече толкова хиляди години не може да изкупи.

 

Та сега, четири нѣща, които Богъ е вложилъ, пазете ги: Пазете свободата на душата си. Безъ нея никѫде не може да идете. Пазете силата на духа си, която сила Богъ ви далъ. Понеже отъ тази сила всичко зависи. Пазете свѣтлината на ума си, която Богъ ви далъ, понеже отъ тази свѣтлина всичко зависи. Безъ нея нищо не можете да постигнете. Пазете и доброто, което Богъ вложилъ въ сърдцето ви. Всѣки, който има по едно добро, пазете го това добро въ себе си. За нищо въ свѣта не смѣняйте това добро. Като дойдешъ, да имашъ едно мнение. Рекохъ, имайте едно мнение за доброто въ себе си. Имайте едно мнение за силата въ васъ. Имайте едно мнение за свободата въ васъ. Туй е човѣка. Туй е новото учение. Този е пѫтя, по който човѣкъ може да се освободи. Вънъ отъ тия нѣща, никаква свобода не сѫществува. Нѣма никаква свобода. Де ще я намѣрите? Ние сме напуснали Божественото, пъкъ очакваме отъ нѣкѫде нѣщо нѣкой да ни донесе съ себе си. Свободата ни е дадена вѫтре. Богъ е за насъ свободата; Богъ е за насъ силата; Богъ е за насъ свѣтлината. Богъ е за насъ доброто. Познавамъ Бога въ себе си по четири нѣща. Азъ познавамъ Бога. Какво нѣщо е Богъ конкретно? Свободата, която имамъ, то е Богъ въ мене. Свѣтлината, която имамъ, то е Богъ въ мене. Доброто, което имамъ, то е Богъ въ мене. Силата, която имамъ, то е Богъ въ мене. Това е конкретното разбиране за Бога. Какъ ще ви се обясни другояче. Че нѣма сила, извънъ която свѣтътъ да е създаденъ. Че какво нѣщо е да създадешъ работитѣ. Свободата създаде нѣщата. Свѣтлината създаде нѣщата. Силата създаде нѣщата и доброто създаде нѣщата. Тѣ сѫ философски четири принципа, съ които свѣтътъ е създаденъ. Защото като си свободенъ, ти можешъ свободно да се движишъ, имашъ просторъ. Като си силенъ, ти имашъ въ себе си възможности да направишъ нѣщо. Като имашъ свѣтлина, ти си проникналъ, знаешъ какво трѣбва да направишъ. И като имашъ доброто въ себе си, то е онази подкваса, съ която всичкитѣ нѣща може да задържишъ.

 

Та ви пожелавамъ сега. Нѣма да ви пожелая. Като идете сега въ кѫщи да си извадите вашето ножче и малкитѣ тия паяжини, съ които сте увити отъ нѣкой паякъ, да ги откѫснете. То е свободата. Като идете въ кѫщи, искамъ колкото немити сѫдини имате, да вземете да ги омиете и кирьта да изхвърлите навънъ. То значи, че сте силни хора. Като идете въ кѫщи, четири стаи имате, свѣщи имате, не сѫ запалени. Драснете по единъ кибритъ, запалете свѣщитѣ и не мислете какво ще стане съ свѣщитѣ, да горятъ цѣлия день. И като идете въ кѫщи, понеже имате четири огнища, не сте палили досега огънь, ходили сте да хойкате навънъ, по екскурзии сте ходили. Като се върнете, да запалите огъня на четиритѣ огнища, свѣщьта да запалите, сѫдоветѣ да омиете и да скѫсате паяжинитѣ. Единъ преводъ на вашия животъ.

 

Днесъ вижте Господь казва така, туй, което ще ви го кажа, е отъ Господа вече. Господь казва: “Деца мои, пазете свободата, която ви дадохъ! Деца мои, пазете силата, която ви дадохъ! Деца мои, пазете свѣтлината, която ви дадохъ! Деца мои, пазете доброто, което ви дадохъ!”

 

Добрата молитва

 

[17-та] лекция отъ Учителя.

Петъкъ, 13 августъ 1937 г.

5 ч. с. на Молитвения върхъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ЧЕТИРИТѢ ПРАВИЛА.

Всички хора искатъ да иматъ успѣхъ въ живота си, но въпрѣки това нѣматъ. — Защо? — Защото не спазватъ сѫщественитѣ правила, безъ които животътъ имъ се обезсмисля. За да имате успѣхъ въ живота си, прилагайте следнитѣ четири правила:

Пази свободата на душата си!

Пази силата на духа си!

Пази свѣтлината на ума си!

Пази доброто на сърдцето си!

Тия четири правила представятъ музика, изкуство, богатство и сила въ човѣшкия животъ. Безъ тѣхъ човѣкъ не може да прояви нито любовьта, нито знанието, нито богатството, нито разумностьта си. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да пази свободата на душата си, силата на духа си, свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си. Мнозина отричатъ душата и духа. Нѣма защо да ги отричатъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че само свободниятъ има душа. Щомъ не е свободенъ, той нѣма душа. Който е силенъ, той има духъ. Щомъ не е силенъ, той нѣма духъ. Докато отрича свѣтлината, човѣкъ нѣма умъ. Щомъ признае, че има свѣтлина, той има умъ. Докато отрича доброто въ свѣта, човѣкъ нѣма сърдце. Щомъ признае доброто, той признава и сѫществуването на сърдцето си. Какъвъ човѣкъ е този, който нѣма душа, духъ, умъ и сърдце? Истински човѣкъ е онзи, който има душа, духъ, умъ и сърдце. Когато изгуби свободата на душата си, човѣкъ става мраченъ, неразположенъ. Като се види въ трудно положение, човѣкъ обвинява дявола. — Какво нѣщо е дяволътъ? Дяволътъ е духъ. Като духъ, той издухва всичко онова, което човѣкъ държи въ рѫката си. Следъ това човѣкъ се оплаква, че го ограбили. Кой е виновенъ, че сѫ те ограбили? Ако бѣше държалъ рѫката си затворена, никой нѣмаше да те ограби. Щомъ си я държалъ отворена, вината е въ самия тебе. Ако изнесете нѣкоя леснолетлива ароматна течность на въздуха, вѣтърътъ ще я издуха. Кой е виновенъ въ случая: вѣтърътъ, или човѣкътъ, който отворилъ шишенцето, въ което се намирала тази течность? Човѣкъ трѣбва да знае свойствата на ценнитѣ нѣща и внимателно да ги пази.

Човѣкъ трѣбва да разсѫждава върху нѣщата и право да мисли. Правата мисъль се нуждае отъ нѣколко условия: отъ свобода, която може да ѝ даде просторъ, много земя; отъ сила, която я прави подвижна. Безъ сила мисъльта е лишена отъ движение. Правата мисъль се нуждае отъ свѣтлина, чрезъ която да обхваща, да завладява нѣщата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърдцето пъкъ седи въ възстановяване реда и порядъка на нѣщата. Сърдцето подразбира доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: Сърдце има този човѣкъ!

— Защо страдатъ хората? — Защото не сѫ свободни. — Защо сѫ слаби? — Защото сѫ изгубили силата на духа си. — Защо се спъватъ? — Защото сѫ изгубили свѣтлината на ума си. — Защо сѫ бедни? — Защото сѫ изгубили добротата на сърдцето си. Който е изгубилъ радостьта си, той е изгасилъ свѣтлината на своя умъ. Болниятъ пъкъ е изгубилъ силата на своя духъ. Който е станалъ робъ на какъвто и да е лошъ навикъ, той е изгубилъ свободата на душата си. Богъ е далъ на човѣка четири нѣща, които трѣбва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, свѣтлина на ума и доброта на сърдцето. При това голѣмо богатство, човѣкъ е пакъ недоволенъ отъ живота и очаква нѣщо повече. Какво трѣбва да очаква ученикътъ отъ своя учитель? Може ли учительтъ да му даде друга глава, други очи, уши, уста, носъ, рѫце и крака? Каквото и да очаква ученикътъ отъ учителя си, последниятъ не може да направи за него нищо друго, освенъ да раздвижи въздуха наоколо му. Отъ раздвижването на въздуха около себе си. ученикътъ ще долови нѣкакви звуци, чрезъ които учительтъ му го запознава съ външния свѣтъ: говори му за буквитѣ, за сричкитѣ, отъ които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за нѣкакви невидими елементи — водородъ, кислородъ и т. н. Следъ това ученикътъ ще се върне у дома си и ще каже, че е научилъ нѣщо.

Изкуството на учителя седи въ преподаването му. Ако умѣе да преподава, той ще хвърли свѣтлина въ умоветѣ на своитѣ ученици. Изкуството на художника седи въ линиитѣ, които той поставя на мѣсто. Който не разбира отъ това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освенъ цапане съ бои върху платно. Изкуството на музиканта и на пѣвеца седи въ точното опредѣляне трептенията на тоноветѣ. Истинскиятъ музикантъ може да опредѣля броя, силата и качеството на трептенията не само на тоноветѣ, но и на думитѣ по форма, по съдържание и по смисълъ. Запримѣръ, свободата, силата, свѣтлината, доброто иматъ свой специфиченъ тонъ. Свободата е най-високиятъ тонъ въ гамата. Тя се изразява чрезъ тона „si“. Тонътъ „si“ се отнася до музиката, а като часть на речьта представя спомагателния глаголъ си: ти си. Какво си ти? — Ти си богатъ, ти си силенъ, ти си ученъ човѣкъ. Като кажа „си“, разбирамъ, че азъ зная работитѣ, проникналъ съмъ въ тѣхъ. За да дойда до тона „si“, миналъ съмъ презъ шесть тона „si“. Всѣки човѣкъ, който има нѣщо на разположение, може да се уподоби на тона „si“. Следователно, когато имамъ свобода, азъ съмъ тонътъ „si“. Когато имамъ сила, азъ съмъ тонътъ „si“. Когато имамъ свѣтлина, азъ съмъ тонътъ „si“. Когато съмъ добъръ, азъ съмъ тонътъ „si“.

Следователно, свободата се отнася за душата, силата — за духа, свѣтлината — за ума и доброто — за сърдцето. Безъ душа човѣкъ не може да бѫде свободенъ; безъ духъ не може да бѫде силенъ; безъ умъ не може да има свѣтлина и безъ сърдце не може да бѫде добъръ. Още тази сутринь, вие трѣбва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, свѣтлина на ума си и добро въ сърдцето си. Както виждате, числото четири играе важна роля въ човѣшкия животъ. По тази причина, именно, Питагоръ е преподавалъ на ученицитѣ си свойствата на числата едно, две, три и четири. Въ понятието единица, Питагоръ внесълъ твърдость. Съ това той искалъ да каже, че човѣкъ трѣбва да бѫде толкова твърдъ, щото никой да не може да го мръдне отъ мѣстото му. Хване ли нѣщо въ рѫката си, цѣлъ свѣтъ да се бори съ него, да не може да му го отнеме. Твърдостьта е качество на земята, на твърдата материя. Въ понятието „две“, Питагоръ внесълъ качеството движение, присѫщо на водата. При най-малкия наклонъ, водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка, тя се запознава съ окрѫжаващата срѣда. Човѣкъ трѣбва да бѫде подвиженъ като водата, да има готовность да се запознава съ хората, които срѣща на пѫтя си и да ги изучава. Това значи живъ човѣкъ, който може самъ да се движи и да бѫде господарь на себе си. Въ числото „три“, Питагоръ вложилъ понятието разширяване, което е свойствено на въздуха. Въ числото „четири“ Питагоръ внесълъ понятието проникване, свойство на свѣтлината. Значи, твърдата материя има едно напрежение, надолу, дето е тежестьта ѝ. Течната материя има две напрежения — надолу и настрана. Въздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрана. Свѣтлината, т. е. лѫчистата материя, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човѣкъ не може да разбере живота, ако не е устойчивъ като твърдата материя, ако не е подвиженъ като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като свѣтлината. Да проникнешъ презъ даденъ предметъ, това значи, да го освѣтишъ.

Съвременнитѣ хора спорятъ по въпроса, има ли Богъ въ свѣта, или нѣма. — Само онзи може да отрича сѫществуването на Бога, който е лишенъ отъ свѣтлина въ ума си. Може ли такъвъ човѣкъ да предава и приема знанието? Да се отрича Богъ. това значи, да се дава гражданство на невежеството, на робството въ свѣта. Да подържа човѣкъ безбожието въ себе си, това значи, да подържа невежеството, робството, говедарството. Въ далечното минало, когато нѣмалъ още свѣтлина въ ума си човѣкъ билъ говедарь, но следъ създаването му, когато Богъ вдъхналъ въ него живо дихание, той получилъ свѣтлина въ ума си и излѣзълъ отъ говедарството. Отъ този моментъ той позналъ, че има Баща, че е роденъ отъ нѣкого. Кое е първото качество, което опредѣля дъщерята и сина? — Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Синъ, който не познава баща си, е говедарь. Подъ думата „говедарь“ разбирамъ човѣкъ, лишенъ отъ свѣтлина на ума си. Този човѣкъ е слѣпъ. Отъ него нищо не може да се очаква. Той нѣма умъ въ главата си.

Следователно, преди да разисква човѣкъ върху въпроса, има ли Богъ въ свѣта, или нѣма, той трѣбва самъ да се запита, има ли умъ, или нѣма. Ако има умъ, и Богъ сѫществува. Ако нѣма умъ, и Богъ не сѫществува. „Рече безумниятъ въ сърдцето си, че Богъ не сѫществува“. Безбожникътъ се отличава по това, че нѣма свѣтлина въ ума си, вследствие на което се намира въ тъмнина, въ затворъ. Безбожникътъ не може да мисли право, понеже е лишенъ отъ свѣтлина на ума си, отъ свобода на своята мисъль. Който не може да мисли, той е затворникъ, лишенъ отъ свѣтлина. Какво трѣбва да направи, за да може да мисли? — Да запали една свѣщь въ ума си, да има свѣтлина. Ученицитѣ отъ гимназиитѣ не вѣрватъ въ Бога, но като започнатъ да държатъ матура, отиватъ на църква и палятъ свѣщи. Тѣ разбиратъ, че все трѣбва да се обърнатъ къмъ нѣкого за помощь, за да имъ свѣтне, да разбиратъ и възприематъ добре. Щомъ се намѣрятъ въ трудно положение, тогава вече има Господъ, признаватъ Го. Паленето на свѣщи показва, че човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Щомъ се намѣри въ нѣкакво противоречие, човѣкъ казва: Нѣма добри хора, нѣма добро въ свѣта. — Не е въпросъ, има ли добро въ свѣта, или нѣма. Важно е, човѣкъ да се запита и да си отговори: има ли добро въ моето сърдце? — Ако има добро въ моето сърдце, има добро и въ свѣта. Нѣма ли добро въ моето сърдце, нѣма добро и въ свѣта. Настрадинъ Ходжа е казалъ: Когато жена ми умре, половината свѣтъ се свършва; когато азъ умра, цѣлиятъ свѣтъ се свършва. Наистина, когато човѣкъ изгуби свободата на душата си, силата на духа си, свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си, животътъ нѣма вече смисълъ за него, той е мъртавъ човѣкъ. Той трѣбва да възкръсне!

Какво означава думата възкресение? — Да възкръснешъ, значи да оживѣешъ. — Кой може да възкръсне? — Всѣки, който придобие свобода на душата си, той е възкръсналъ. Който придобие сила на духа си, той е възкръсналъ. Който придобие свѣтлина на ума си, той е възкръсналъ. Който придобие доброто въ сърдцето си, той е възкръсналъ, той е оживѣлъ. Достатъчно е човѣкъ да придобие свобода, сила, свѣтлина и доброта, за да възкръсне, да оживѣе. — Кога може да стане това? — Още днесъ. Човѣкъ умира четири пѫти, но и четири пѫти възкръсва. Когато изгуби свободата си само, той умира единъ пѫть; когато изгуби и силата си, той умира втори пѫть; когато изгуби и свѣтлината си, той умира трети пѫть; когато изгуби и доброто въ себе си, той умира четвърти пѫть. Умре ли четири пѫти, той вече не е за никѫде, и говедарь не може да стане. Като изгуби свободата си, човѣкъ става робъ. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби свѣтлината си, говедарь става. Какво става съ човѣка, като изгуби доброто на сърдцето си? На това вие сами ще си отговорите.

И тъй, бѫдете твърди, но и пъргави като земята, вашата майка, която ви носи на гърба си. Земята се движи съ голѣма бързина, отива къмъ своя идеалъ. По бързина тя надминава и най-бързолетещитѣ аероплани на днешния вѣкъ. Бѫдете подвижни като водата и като нея се размножавайте. Когато се изпарява, водата се вдига нагоре въ пространството и се размножава, превръща се въ безброй капчици, които отново падатъ като роса, като мъгла, като дъждъ и галятъ хората, поятъ и освежаватъ растенията и на всички живи сѫщества жаждата утоляватъ. Водата чисти, измива праха. Недоволството на човѣка не е нищо друго, освенъ нечистотии, прахъ, които се полепватъ въ съзнанието му и го дразнятъ. За да се освободи отъ нечистотиитѣ на физическото, на духовното си тѣло, както и отъ нечистотиитѣ на съзнанието си, човѣкъ трѣбва постоянно да се мие. За тази цель, той ще си послужи и съ видимата и съ невидимата вода. Кажете ли, че сте грѣшни, лоши, несправедливи хора, това показва, че сте се оцапали. Вземете чиста вода и се измийте. — Не, добри, справедливи хора сте. — Вѣрно ли е това? — Колкото е вѣрно, че нѣкой човѣкъ е лошъ, толкова е вѣрно, че е добъръ. Тогава, за предпочитане е човѣкъ да държи въ ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добъръ, справедливъ човѣкъ и да стане такъвъ, отколкото да си въздействува отрицателно. По-добре е човѣкъ да мисли, че може да вѣрва въ Бога, отколкото, че не може да вѣрва. — Ама умътъ ми не може да приеме мисъльта за сѫществуването на Бога. — Какъ можешъ да вмъкнешъ въ главата си безвѣрието? Преди всичко, безвѣрието е произлѣзло отъ вѣрата. То е втората жена на човѣка. Като не могълъ да живѣе добре съ първата си жена — съ вѣрата, човѣкъ се оженилъ за втора — за безвѣрието. Щомъ съ първата си жена — добра, спретната и чиста, не е могълъ да живѣе, съ втората още по-малко ще живѣе. Тя е разсѣяна, разсипница, небрежна. Падането на човѣка е започнало отъ момента, когато безвѣрието се е вмъкнало въ него. Когато е билъ въ рая, още тогава въ човѣка е проникнало безвѣрието, и той казалъ: Може да се живѣе и по другъ начинъ, а не само така, както Богъ казва.

Искате ли да се освободите отъ безвѣрието, пазете четиритѣ нѣща, които Богъ ви е далъ. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете свѣтлината на ума си, пазете доброто на сърдцето си. Отъ тия четири нѣща зависятъ постиженията на човѣка. Става ли въпросъ за свобода, за сила, за свѣтлина и за добро въ човѣка, имайте само едно мнение. Въ свободата на душата, въ силата на духа, въ свѣтлината на ума и въ доброто на сърдцето седи смисъла на живота. Това е Божественото, къмъ което човѣкъ се стреми. Това е новото учение, което днесъ се проповѣдва.

Всички хора искатъ да иматъ конкретна идея за Бога. Свободата, силата, свѣтлината и доброто, които човѣкъ има, не сѫ нищо друго, освенъ пѫтища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате отъ това? Това сѫ четири сили въ човѣка, чрезъ които Великиятъ се проявява. Тѣ сѫ творчески принципи. Чрезъ тѣхъ свѣтътъ е създаденъ. Човѣкъ има просторъ въ движенията си, докато е свободенъ. Той може да извърши нѣщо, докато е силенъ. Той може да прониква въ нѣщата, докато има свѣтлина въ ума си. Той може да задържа нѣщата въ себе си, докато е добъръ.

Сега, желая ви, като отидете по домоветѣ си, да извадите ножчетата и да изрѣжете нишкитѣ на паяжинитѣ, съ които сте били обвити досега. Само по този начинъ ще бѫдете свободни. После, колкото нечисти сѫдове имате, да ги измиете съ чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. Следъ това запалете свѣщитѣ въ четиритѣ си стаи и ги оставете да горятъ цѣлъ день. Какво ще стане съ свѣщитѣ, не се безпокойте! Нека свѣщитѣ ви горятъ! Най-после, като видите, че огъньтъ и на четиритѣ ви огнища не гори, турете дърва, вѫглища, драснете една клечка кибритъ и ги оставете да горятъ, да отопляватъ стаитѣ ви. Отъ всички хора се искатъ тия четири нѣща. Скѫсайте паяжината, въ която сте обвити; измийте нечиститѣ си сѫдове; запалете свѣщитѣ си и накладете огъня на огнищата си.

Това, което днесъ ви казахъ, е отъ Господа. Той казва: Деца мои, пазете свободата, която ви дадохъ!

Деца мои, пазете силата, която ви дадохъ!

Деца мои, пазете свѣтлината, която ви дадохъ!

Деца мои, пазете доброто, което ви дадохъ!

*

13. августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...