Jump to content
Ани

1926_08_27 Свещениятъ огънь

Recommended Posts

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Петъкъ, 9 ч. с.        27 августъ.



Свещениятъ огънь.



„За това Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си, за да я взема пакъ “ .
Иоана 10:17.

 

 

  Въ всѣки животъ има единъ сѫщественъ въпросъ.Когато казвамъ всѣки животъ, подразбирамъ живота на онѣзи души, у които съзнанието е пробудено. Азъ наричамъ пробудена душа тази, която съзнава не само дълга къмъ себе си, както и дълга къмъ своитѣ ближни, но която съзнава и своя най-главенъ дългъ — къмъ Бога. Или да прѣдамъ сѫщата мисъль въ друга форма. Пробудена душа наричамъ тази, въ която силно живѣе желанието да обича Бога.

 

   Съврѣменниятъ животъ, въ който живѣемъ, е изпълненъ съ извѣстни недѫзи, съ извѣстни противорѣчия, страдания, съмнѣния, злоба, умраза, но всичко това не е създадено сега. Туй е външната страна на живота, външното му изявление, но това още не прѣдставлява вѫтрѣшната, скритата страна на живота. Когато вие обикаляте около нѣкой селски хамбаръ и чувате, че вѫтрѣ мишки църкатъ, какво показва това? — Това показва, че хамбарътъ е пъленъ съ жито. Въ празенъ хамбаръ мишки църкатъ ли? — Не. Мишкитѣ църкатъ само въ пъленъ хамбаръ. Когато минавате покрай нѣкой кошеръ и чувате вѫтрѣ движение, бръмчене, какво показва това? — Че въ кошера има животъ, пчели има въ него. Когато виждате, че иде нѣкоя голѣма рѣка и залива околностьта, а съ това по нѣкой пѫть прави пакости на хората, какво показва това? — Че тази рѣка има голѣмъ източникъ. Тя е благонадежна.

 

   Слѣдователно, това, което ние наричаме недѫзи, въ нѣкои случаи прѣдставлява избликъ на великъ животъ, но като не знаемъ, какъ да употрѣбимъ този животъ, заражда се злото. Значи, въ едно отношение злото е неразумно употрѣбяване на живота. Нека вземемъ най-простия случай въ живота, Ако единъ човѣкъ прѣпие или прѣяде повече, отколкото трѣбва, това е прѣстѫпление. Ако нѣкой човѣкъ мисли повече, отколкото трѣбва и по този начинъ иска бързо да разрѣши една отъ в е л и к и т ѣ  з а д а ч и , и това е прѣстѫпление отъ негова страна. Великитѣ въпроси сѫ послѣдни въпроси, тѣ никога нѣма да се разрѣшатъ. Ние трѣбва да започнемъ отъ разрѣшението на онѣзи въпроси, които сѫ най-близко до насъ. Христосъ разрѣши единъ основенъ въпросъ и каза защо Отецъ Го люби. Често и вие казвате, че трѣбва да имате любовь къмъ ближнитѣ си. Да, но за да обичашъ ближнитѣ си, трѣбва да направишъ една велика жертва, а за да направишъ тази велика жертва, трѣбва да имашъ великъ идеалъ въ себе си — трѣбва да познавашъ Бога — източникътъ на нѣщата. Не е въпросътъ до външното отношение на нѣщата, т. е. до външната страна на Бога, колко Той е великъ, но трѣбва да имаме една допирна точка съ Божественото съзнание, да чувствуваме Бога въ Неговото проявление всѣки день. Казвалъ съмъ и другъ пѫть, Богъ има специално отношение къмъ всѣка душа, къмъ всѣки разуменъ животъ. По това именно се отличава Той. Богъ не борави съ единъ народъ. Когато Той изпрати Мойсея при Фараона, каза му: „Иди и кажи на Фараона, че азъ съмъ Богъ на Аврама, на Якова и на Исака. Това бѣха трима души, заминали вече. Питамъ: защо Богъ му не каза, че е Богъ на израилския народъ, а му каза, че е Богъ на Аврама, на Якова и на Исака? Дѣ бѣше Аврамъ? Дѣ бѣше Яковъ? Дѣ бѣше Исакъ? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: когато човѣкъ обича, дѣ ще тури любовьта си, на кое мѣсто? Ако турите любовьта въ сърцето, то ще стане толкова горещо, че ще се произведе главоболие. Дѣйствително, ако Любовьта влѣзе въ сърцето, образува главоболие. Ако пъкъ я турите само въ главата, тя ще произведе коремоболие.

 

   Сега хората страдатъ отъ двѣтѣ болести: отъ главоболие и отъ коремоболие. Казвамъ: турете Любовьта съразмѣрно и въ главата, и въ сърцето! Когато говоря за Любовьта, подразбирамъ съвършенството на Бога, изявлението на Бога въ Неговата пълнота, т. е. въ всички Негови прояви. Любовьта е единствената сила, която ни свързва съ Бога, а не нашето външно величие. Има нѣщо тайно въ всѣка душа, което даже и другитѣ не подозиратъ, но Богъ, Който вижда цѣлата вѣчность, вижда, какво може да излѣзе отъ всѣка душа. Вие може да гледате една душа, че е бѣдна, страждуща, безъ никакво външно величие, но Богъ обръща специално внимание къмъ тази душа.

 

   Ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ отъ висшитѣ духове веднъжъ видѣлъ, че Господъ о б р ъ щ а  г о л ѣ м о  в н и м а н и е  к ъ м ъ  е д н а  д у ш а  н а  з е м я т а , всѣка сутринь се обръща къмъ нея, вслушва се, като Му говори. Той се заинтересувалъ силно, каква ли ще е тази душа, която заслужава Божието внимание. Той си помислилъ: тази душа трѣбва да е нѣкоя свѣтла, велика, щомъ Господъ я обича така много, щомъ се занимава толкова много съ нея. Този ангелъ пожелалъ да види, коя е тази душа, да се запознае съ нея. Той казалъ: „Господи, много ти се моля, голѣма привилегия ще бѫде за менъ да ме пратишъ да видя тази душа, съ която Ти всѣка сутринь говоришъ. Господъ се обърналъ, погледналъ го и нищо не му казалъ — пратилъ го на земята. И какво мислите? Завежда го въ едно капище, дѣто единъ бѣденъ човѣкъ безъ никакво величие, се молѣлъ на Бога, като постоянно пригръщалъ единъ идолъ. Ангелътъ се почудилъ, какъ е възможно Богъ да обръща такова внимание на този бѣденъ, на никого неизвѣстенъ човѣкъ. Да, но Богъ вижда великото, което се крие дълбоко въ тази душа. Вие ще кажете: какво голѣмо заблуждение, да пригръща човѣкъ единъ идолъ! Ами когато майката пригърне своето дѣтенце и внесе всичката си надежда въ него, не е ли сѫщиятъ този идолъ? Когато онзи християнинъ банкеръ пригърне своята каса, не е ли сѫщиятъ този идолъ? Той казва: „Парице, парице, всесилна царице! . .“ Ами когато онзи ученъ човѣкъ пригръща своята книга, не е ли сѫщиятъ този идолъ? Ами когато проповѣдникътъ пригърне Библията, не е ли сѫщиятъ този идолъ? Ами когато офицерътъ хваща своя ножъ, не е ли сѫщиятъ този идолъ? Ами когато единъ народъ се бие съ своитѣ пушки и топове, не е ли сѫщиятъ този идолъ? Но Богъ гледа много широко на нѣщата. Казвамъ; ако ние отъ наше гледище искаме да осѫдимъ идолопоклонцитѣ, ще изпаднемъ въ сѫщото противорѣчие, въ каквото е изпадналъ и този ангелъ. Когато единъ човѣкъ се бие за своето отечество и прави това заради Бога, а не за хората, за въ бѫдеще това ще се прѣвърне въ една велика добродѣтель.

 

   Сега вие се намирате въ едно противорѣчие. Взимате глина и казвате: това е каль. Вѣрно, каль е, но грънчарьтъ, като вземе тази каль, прѣчиства я и направя отъ нея едно хубаво гърне. Въ Бога се криятъ вѫтрѣшнитѣ методи за прѣчистване на човѣшкитѣ души. Тѣзи методи прѣдставляватъ Божествения огънь, въ който Богъ постоянно ни туря. Този огънь е Божествената Любовь. И често между народа се чуватъ думитѣ: той ме изгори. Да, ако си дърво, ще изгоришъ, но ако си гърне, ще се опечешъ и хубава форма отъ тебъ ще се извая. Слѣдователно, дървото трѣбва да гори при по-слабъ физически огънь отъ този, при който се пече гърнето. Какъ мислите вие, дърветата не се ли пекатъ? Всичкитѣ дървета, всичкитѣ плодове се пекатъ. Но онзи, който не знае какъ да употрѣби Божествения огънь за дърветата, ще ги изгори. Огъньтъ, който пече гърнетата, изгаря дърветата. Огъньтъ, който пече дърветата, опропастява гърнетата. Това е философия. Ако ние вложимъ нашитѣ мисли и чувства въ нашата душа, ще видимъ, че тѣ не се развиватъ при единъ и сѫщъ огънь. За да бѫдешъ милостивъ, трѣбва да знаешъ, какъвъ огънь да употрѣбишъ. За да бѫдешъ благоразуменъ, трѣбва да знаешъ, какъвъ огънь да употрѣбишъ. За да бѫдешъ поетъ, или писатель, трѣбва да знаешъ, какъвъ огънь да употрѣбишъ. За да бѫдешъ музикантъ, трѣбва да знаешъ какъвъ огънь да употрѣбишъ. За да бѫдешъ художникъ, трѣбва да знаешъ, какъвъ огънь да употрѣбишъ. За да бѫдешъ земледѣлецъ, трѣбва да знаешъ, какъвъ огънь да употрѣбишъ. За да бѫдешъ баща или майка, каквото положение и да заемешъ въ този свѣтъ, трѣбва да знаешъ, какъвъ огънь да употрѣбишъ. Вие трѣбва да знаете, какъвъ е огъньтъ на майката, на бащата. Майката има специаленъ огънь. Бащата има специаленъ огънь. Дѣтето има специаленъ огънь. Този огънь произлиза отъ степеньта на съзнателната Божествена Любовь, която се проявява въ човѣка. Ако нѣмашъ този свещенъ огънь въ себе си, нищо не можешъ да постигнешъ, Азъ го наричамъ „свещениятъ огънь,“ който възкресява човѣшкитѣ души. Когато ние съзнаваме, че имаме този Божественъ огънь, отъ насъ може да стане всичко.

 

   Нѣкой запитва: че всички ние поети ли ще станемъ? Азъ желая поети да станете всички. Азъ желая пророци да станете всички. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете като Христа, да кажете: „За това Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си заради Него и мога да я взема“. Не можемъ ли всички ние да положимъ душата си за Бога и да Му служимъ? Не е въ многото, въ малкото седи всичко, което можемъ да пожертвуваме. Онази бѣдна вдовица, която даде послѣдната си пара, стори повече, отколкото богатиятъ, който даде отъ своя излишекъ. Христосъ, какво имаше въ свѣта? Имаше ли богатства? — Нѣмаше. Т о й  и м а ш е  д у ш а , която положи за Отца си. Той казваше за себе си: „Синъ человѣчески нѣма дѣ глава да подслони“. Имаше ли Той нѣкакво влияние въ свѣта? — Нѣмаше никакво влияние. Навсѣкѫдѣ Го прѣслѣдваха, и Той се мѫчеше да си пробие пѫть съ своето изкуство да лѣкува. Тукъ ходѣше да лѣкува, тамъ ходѣше да лѣкува; тукъ говорѣше, тамъ говорѣше, показваше на хората пѫтя къмъ Бога. Той полагаше душата си. За кого? — Не за ученитѣ хора на своя вѣкъ, не за религиознитѣ хора на своя вѣкъ, но за ония възвишени и прости души, които имаха свещенъ огънь въ душата си, които имаха смѣлостьта да пригръщатъ този идолъ и да призоваватъ Бога. Ние, които сме достигнали до това развитие, можемъ да кажемъ, че отъ какъ свѣтътъ е създаденъ, никога не е имало по-добри условия отъ сегашнитѣ за проявяването на Словото Божие и на човѣшкитѣ добродѣтели, за сближение на хората, за проявяване на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. И ако ние днесъ страдаме, то е по причина на прѣизобилието, което имаме. Съврѣменнитѣ хора сѫ станали толкова егоисти, че забравятъ всичко наоколо си. Това не се отнася само до свѣтскитѣ хора, но и до религиознитѣ, които служатъ на формата. Такава опасность има и за духовнитѣ хора.

 

   Съврѣменнитѣ    хора    казватъ:    какъ    ще    си нарушимъ спокойствието, мира, да се занимаваме съ хората? Та отъ насъ не се изисква да направимъ жертва по нѣкакво външно принуждение! Тази жертва трѣбва да стане отъ онова велико вѫтрѣшно побуждение, отъ любовь къмъ Бога. Само така ще чуемъ Неговия гласъ. Питамъ ви: ако Богъ изпрати единъ херувимъ, като пламтещъ огънь въ своята слава, мислите ли, че съврѣменнитѣ религиозни и духовни хора биха изтраяли на този свещенъ огънь? Ние имаме примѣръ съ Христовитѣ ученици. Когато Христосъ бѣше горѣ на планината, дойдоха Мойсей и Илия при Него, но ученицитѣ Му заспаха, не можаха да издържатъ този огънь. Само Христосъ се разговаряше съ тѣхъ. Послѣ тѣ Му казаха: „Добрѣ е да направимъ три шатри: една за Тебе, една за Илия и една за Мойсея“. Азъ казвамъ: ние още сега можемъ да направимъ тѣзи три шатри. Но какви шатри трѣбва да направимъ? Нека направимъ една шатра за Любовьта, една шатра за Мѫдростьта, и една шатра за Истината. Всички ние можемъ да живѣемъ въ тия шатри. Така че, ако за въ бѫдеще трѣбва да правимъ шатри, не трѣбва да бѫдатъ за Илия, за Мойсея и за Христа, защото Илия е само единъ символъ. Мойсей е сѫщо единъ символъ. Христосъ, тъй както Го прѣдставляватъ, е символъ на Любовьта. Значи, първата шатра, която трѣбва да се направи, е за Христа — за Любовьта. Ако ние нѣмаме такава шатра, дѣ ще влѣзе Христосъ? Христосъ казва: „Ето, азъ хлопамъ на вратата!“ Ако вие не отворите, какъ ще влѣзе Христосъ? Подъ шатра се подразбира това свещено мѣсто, този свещенъ огънь, който отваря всѣка душа за Бога. Каквото каже Господъ, да го изпълнимъ споредъ методитѣ и начинитѣ на днешнитѣ условия, до които сме достигнали.

 

   Н и е  в ѣ р в а м е  п о в е ч е  на външното внушение, отколкото на вѫтрѣшното. Ще ви кажа, какво нѣщо е внушението. Запримѣръ, вие сте тѫженъ. Отидете въ нѣкое общество, въ което хората сѫ весели. Заразявате се и вие и ставате весели. Туй е външно внушение. Щомъ се отдалечите отъ това общество, вашата тѫга отново ви обхваща. Тя се явява като единъ червей въ васъ. Това е внушението за злото. Другъ случай: нѣкой добъръ човѣкъ излиза отъ кѫщи веселъ, бодъръ, казва си: азъ мога да повдигна цѣлия свѣтъ. Отиде въ нѣкое покварено общество и веднага започва да чувствува, като че е въ ада. Цѣлиятъ день е тѫженъ, неразположенъ, казва си: отидохъ, изгубенъ съмъ вече! Като се върне дома си, влѣзе въ стаята си, всичко това изчезва изведнъжъ, и неговата радость пакъ се появява. Трѣбва да знаете, че туй, което Богъ е вложилъ въ васъ, никой не може да ви го отнеме! Оттукъ може да кажемъ сѫщото и за онзи свещенъ огънь, за онази свещена идея, която Богъ е вложилъ въ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да изгаси този огънь, да отнеме тази идея. Когато изпаднете въ напасть, въ изкушение, въ противорѣчие, въ съмнѣние, вѣрвайте въ тази свещена идея, вѣрвайте въ Бога. Знайте, че никой не може да изгаси вашия свещенъ огънь, никой не може да ви отнеме това благо. Врѣменно може да страдате, но тази скръбь ще изчезне тъй, както зимниятъ снѣгъ и ледъ изчезватъ прѣдъ силното лѣтно слънце. Така ще изчезнатъ всички съврѣменни противорѣчия.

 

   Казвамъ: въ свѣта има единъ великъ законъ: човѣкъ самъ за себе си не може да живѣе. За   д а    с е    п р о я в и    Б о г ъ  в ъ каква да е ф о р м а, т р ѣ б в а т ъ  у с л о в и я . За всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени моменти, когато Господъ му проговаря. Божиятъ гласъ се отличава съ едно особено качество, а именно, той е много тихъ. Ще ви приведа за потвърждение на тази мисъль единъ примѣръ отъ Стария Завѣтъ. Илия, единъ отъ великитѣ израилски пророци, който нищо не писа, който мислѣше, че ще спаси израилския народъ, избѣга отъ една жена въ пустинята, дѣто прѣкара цѣли 40 деня въ постъ. Богъ искаше да му даде едно възпитателно срѣдство, да му покаже, по кой начинъ може да се поправи свѣта. Илия мислѣше, че като избие лъжливитѣ пророци на Ахава, свѣтътъ  ще   се  оправи.  И наистина, той ги изби, но

най-послѣ една жена го уплаши. Пророцитѣ отидоха, но послѣ влѣзоха въ Илия, и той трѣбваше да отиде навѫтрѣ въ пустинята, тамъ да прѣкара въ постъ и молитва. Казва се, че тамъ най-първо се явила буря, но Богъ не бѣше въ бурята. Слѣдъ туй се явилъ огънь, отъ който гората се стоплила, но Богъ не бѣше и въ огъня.  Н а й - п о с л ѣ  т о й  ч у л ъ  е д и н ъ  т и х ъ  г л а с ъ, н е в ъ н ш е н ъ  г л а с ъ,  н о  г л а с ъ  н а  д у ш а т а . Въ този гласъ бѣше Богъ. Тогава Илия закрилъ лицето си, и Богъ му проговорилъ. Отъ тогава той разбралъ вѫтрѣшния смисълъ на живота.

 

   Азъ ще опрѣдѣля, какъ дѣйствува този гласъ. Когато чуешъ нѣжния, тихия гласъ на Бога, душата ти се отваря така, като че въ дадения случай ти можешъ да обхванешъ всички хора. Вънъ отъ тебе нѣма нищо чуждо, ти си навсѣкѫдѣ и съ всички: и между ангелитѣ, и между светиитѣ, и между божествата. Душата ти започва да трепти като свѣтлината на този Божественъ огънь, и ти си готовъ да пожертвувашъ всичко за Бога. Такъвъ човѣкъ е краснорѣчивъ, може да пѣе, да декламира, да прави разумни жертви и т. н. Каквото хване, може да го свърши най-хубаво. Обаче, дойде ли съмнѣнието, всичко това изчезва. Божественото въ насъ проявява особено качество, а именно: Богъ не обича да ни натрапва своята мисъль, но когато влага своитѣ мисли въ насъ, то е за да види, дали ще ги запазимъ. Често ние изгубваме тѣзи мисли, тѣзи чувства, тѣзи идеи и слѣдъ туй чувствуваме въ себе си голѣма скръбь и тѫга. Всички съврѣменни скърби и нещастия на хората се дължатъ на това, че сѫ изгубили Божественитѣ идеи. Когато майката изгуби своето дѣте, тя плаче. Защо? — Това дѣте е една Божествена форма, въ която се е въплотила една Божествена идея. Когато изгубишъ една добродѣтель, ти си изгубилъ една Божествена идея. Всѣки човѣкъ, когато изгуби своята вѫтрѣшна свещена чистота на душата си, скърби. Защо? Защото е изгубилъ една Божествена идея, а безъ нея, той лесно може да се опетни. Единственото нѣщо, което сега може да се каже на всинца ви, е да направите послѣдната жертва. Коя е тази жертва? Споредъ новото учение, тази жертва седи въ стиха, който Христосъ е казалъ: „Да положимъ душата си за Бога.“ Ако можемъ да възлюбимъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, ние сме разрѣшили вече кардинално всички въпроси въ тоя свѣтъ.

 

   Питаше ме вчера единъ господинъ: „Какви сѫ вашитѣ отношения къмъ политиката? Какъвъ ще бѫде вашиятъ политически животъ?“ Казвамъ: ние не разрѣшаваме сега политическия въпросъ, понеже ни прѣдстои да разрѣшимъ единъ важенъ духовенъ въпросъ. П о л и т и к а т а  е  п л о д ъ  н а  р а з у м е н ъ  д у х о в е н ъ  ж и в о т ъ . Когато бѫдемъ разумни и живѣемъ единъ добъръ животъ, тогава ще имаме и политика. Политиката означва свобода, а свобода иматъ само разумнитѣ хора. Разумни хора сѫ тѣзи, които иматъ Бога въ душата си. Ако има нѣкое сѫщество всемѫдро, разумно, това е Богъ, Който е създалъ свѣта.

 

   Едно отъ положенията, къмъ които се стремятъ религиознитѣ, духовнитѣ хора, е да станатъ свети, добри хора. Но като се стремятъ да станатъ добри, това показва, че тѣ захващатъ една работа отъ края, отъ опашката. Не мислете, че ако хванете едно куче за опашката, сте разрѣшили нѣкой важенъ въпросъ. То може само да квичи, но като го пуснете, ще започне да лае и да хапе. То казва: Господине, съ какво право ми хващашъ опашката? Какво искашъ да кажешъ съ това? Опашката на кучето прѣдставлява неговия умъ.

 

   Та ние трѣбва да разрѣшаваме въпроситѣ по закона на Любовьта. Всѣки отъ васъ може да ги разрѣши за себе си. Когато пъкъ не може да ги разрѣши единично, ще ги разрѣши колективно, съ помощьта на други. Какъ? Ако единъ цѣлъ народъ се обърне къмъ Бога, ще може ли да разрѣши своитѣ трудни въпроси? — Ще може. Нека цѣлиятъ български народъ каже: Господи, ние можемъ да жертвуваме за Тебе всичко! Каквото кажешъ, ще направимъ! А днесъ българитѣ казватъ, че имало репарации, това-онова. Защо има репарации? Защото Господъ Го нѣма. Защо има бѣднотия? Защото Господъ Го нѣма. Защо има глупости? Защото Господъ Го нѣма. Защо има коравосърдечие между хората? Защото Господъ Го нѣма. Всичко, което тегне на хората, е защото Господъ не е между тѣхъ. Ние искаме да разрѣшимъ една отъ великитѣ проблеми въ свѣта безъ Бога. По нѣкой пѫть. Той ни гледа, наблюдава ни какво вършимъ, поусмихне се и си отминава. Ние дигаме-слагаме, но работитѣ не вървятъ.

 

   Сега сѫществуването за насъ не е въ отричане отъ свѣта. Тѣзи хора, които се отричатъ отъ свѣта, се обличатъ въ черно. Има въ свѣта много мѫже и жени, които турятъ черни дрехи. Защо? Майката умрѣла, дъщерята облѣкла черни дрехи. Мѫжътъ умрѣлъ, жената облѣкла черни дрехи. Но често тази жена подъ това черно було друго нѣщо мисли. Тя си мисли за кой другъ мѫжъ да се ожени и си казва: Любовьта е само до гроба. Като умре жената, мѫжътъ прави сѫщото. Не, любовь, която трае само до гроба, е любовь отъ картошки. Когато отидемъ въ другия свѣтъ, и тамъ любовьта трѣбва да ни слѣдва. Любовьта, която ни слѣдва и задъ гроба, тя е безсмъртна Любовь. Ние, които сме дошли въ този свѣтъ, трѣбва да изпълнимъ волята Божия. За какво сѫ призвани мѫжътъ и жената? Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть, защо сѫ призвани. Тѣ сѫ призвани да бѫдатъ образецъ на Божията Любовь. Жената като погледне нѣкой мѫжъ, той трѣбва да затрепти, да почувствува, че въ душата ѝ гори свещенъ огънь. И онзи цѣломѫдренъ мѫжъ, като срещне нѣкоя жена, дори и най-развалената, трѣбва да прѣдизвика въ нейната душа свещенъ трепетъ. Само по този начинъ ние ще можемъ да се повдигнемъ. Въ всѣки мѫжъ трѣбва да има желание да повдигне една паднала жена. И въ всѣка жена трѣбва да има великъ импулсъ за повдигане, за спасение.

 

   Често вие се спирате на нѣкой лични въпроси. Тѣ сѫ важни, но трѣбва да разрѣшите най-важниятъ въпросъ. Казва Христосъ: „Тамъ, дѣто сѫ събрани двама въ мое име, каквото попросятъ отъ Отца ми, ще имъ се даде“. Вие сте слушали този стихъ много пѫти, може и сега да го приложите, да опитате неговата сила. Заболѣе нѣкоя бѣдна сестра, или нѣкой бѣденъ братъ измежду васъ, ето случай да провѣрите стиха. Съберете се двама или трима братя, или сестри, помолете се, да видите, дали Христосъ е между васъ. Ако Христосъ е между васъ, сестрата веднага ще оздравѣе. Ако Христосъ не е между васъ, нѣма да оздравѣе. Вие често се намирате въ противорѣчие по отношение на този стихъ, и изпадате въ положението на онзи, който ходилъ да изгонва духоветѣ въ името на Христа. За него се говори въ Дѣянията на апостолитѣ. Казва се, че като дошълъ духътъ, той му казалъ: „Въ името на Исуса Христа заповѣдвамъ ти да излѣзешъ!“ Духътъ му отговорилъ: „Христа познавамъ, и Павла познавамъ, и Петра познавамъ, но ти кой си, не те познавамъ.“ Отгорѣ на това го набилъ. Ако духътъ те набие, какво показва това? Вие сами ще си направите заключение. Нѣкой вашъ братъ е боленъ, вие се събирате и казвате: хайде да се помолимъ на Господа! Молите се, но братътъ не оздравѣва, кесията му е празна, работитѣ му не се уреждатъ.

 

   Ще ви приведа примѣра за единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници. Спържинъ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ. Спържинъ билъ проповѣдникъ въ една отъ най-богатитѣ баптистки църкви. Една комисия отъ баптисти се явява при Спържина и му казва, че искатъ да събератъ една голѣма сума за нѣкаква благотворителна цѣль. Казватъ му: „Да се помолимъ на Господа да ни помогне!“ Той имъ казва: „Слушайте, да не изкушаваме Господа! Ето, азъ давамъ тази голѣма сума за Господа. Ние сме, които щомъ искаме, сами можемъ да изпълнимъ тази работа. Това е нашата молитва. А сега, да отидемъ при Бога, да се помолимъ и да Му благодаримъ, че ни е удостоилъ да изпълнимъ Неговата воля.“ И всички хора днесъ за пари се молятъ. Между евангелиститѣ имаше единъ фондъ за усилване на проповѣдническото дѣло въ България. Искаха да събератъ 1,000,000 лв. за тази цѣль. Много добра идея, но и единъ милионъ да събератъ, работата нѣма да върви; и два милиона да иматъ, пакъ нѣма да върви; и сто милиона да иматъ, пакъ нѣма да върви. Работитѣ съ пари не вървятъ. Азъ ви казвамъ: дотогава, докато Словото Божие се проповѣдва съ пари, работата нѣма да върви. Онзи проповѣдникъ, който проповѣдва за пари, внася отрова въ ума си. Той трѣбва да проповѣдва за Бога отъ Любовь. Онзи пъкъ, който работи за Бога безъ пари, Богъ ще промисли за него. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора! Ако азъ съмъ шивачъ и ушия нѣкому дрехи отъ любовь, той нѣма ли да ми плати нѣщо? — Все ще ми плати. Най-малкото азъ ще имамъ неговото внимание и разположение. Ако азъ съмъ единъ виденъ цигуларь и свиря на хората отъ любовь, тѣзи, които ме слушатъ, нѣма ли да се погрижатъ за мене? — Ще се погрижатъ. Ако ние вършимъ всичко за Бога отъ любовь, знаете ли, какъвъ прѣвратъ ще стане въ умоветѣ и сърцата на всички хора? Отъ такива велики души се нуждае Богъ. И ние се нуждаемъ отъ Божествения Духъ. Христосъ, това е Богъ, Който се разкрива въ свѣта. Христосъ, това е Любовьта, която вече хлопа при всѣка врата: и при вратата на проповѣдници, и при вратата на списатели, и при вратата на бащи и на майки, и при вратата на слуги и на господари, и при вратата на всички съзнателни души. Христосъ днесъ хлопа на всички врати и пита: „Готови ли сте да извършите това, което азъ едно врѣме извършихъ“?

 

   Ще ви обясня, защо днесъ хората грѣшатъ. Отива една религиозна сестра при единъ министъръ и му казва: „Знаешъ ли, Господъ ме прати да ти кажа, че трѣбва да се съвземешъ и да живѣешъ по Бога!“ Той ѝ казва: „Моля ти се, кажи ми, какво да правя?“ — Не зная, Господъ чрѣзъ менъ ти казва, че ти трѣбва да намѣришъ пѫтя и да живѣешъ тъй, както Христосъ иска. „Добрѣ, щомъ казвашъ, че си пратена отъ Бога, кажи ми нѣщо! Азъ нищо не зная за Христа.“ — Ще четешъ Евангелието, защото въ сѫдния день ще давашъ отговоръ прѣдъ Бога. И слѣдъ това тази сестра отваря вратата и си излиза.

 

   Ще ви приведа още единъ примѣръ. Друга една сестра отива при една бѣдна вдовица въ София, която три дена нищо не яла и се молила на Бога, дано ѝ помогне нѣкакъ. Тази сестра взела съ себе си пълна торбичка съ хлѣбъ и сиренце, млѣчице, плодове. Наклажда огънь, стопля вода, измива дѣцата ѝ, облича имъ нови дрешки, които тя сама донесла, изчиства кѫщата и ѝ казва: „Хайде днесъ да имаме едно хубаво угощение! Отдавна не сте яли хубаво“. Започватъ всички да ядатъ, да пиятъ топлото млѣчице и нищо не говорятъ за Христа. Тази бѣдна вдовица пригръща своята благодѣтелка и ѝ казва: „Колко си добра! Радвамъ се, че Господъ те доведе“. Тази бѣдна жена нищо не разбира отъ Евангелие, но въ душата ѝ се събужда нѣщо, и тя казва: „Азъ виждамъ Божията милость, видѣхъ, какъ Господъ отговори на моята молитва“.

 

   Кой отъ двата примѣра е по-добъръ? И единиятъ е добъръ, и другиятъ е добъръ. Това сѫ различни методи на работа. Казвамъ: всички методи, които прилагаме сѫ добри, но ще дадатъ добри резултати само тогава, когато вложимъ въ тѣхъ Божествената свобода и когато сѫ продиктувани отъ онзи свещенъ Божественъ огънь, който гори въ душата ни. Само тогава ние ще имаме влияние върху себе си и върху свѣта. Когато азъ говоря, че ние трѣбва да оставимъ своитѣ възгледи, азъ разбирамъ ония врѣменни възгледи, които имаме за Бога, и да схванемъ Бога като Любовь; да почувствуваме, че Богъ желае доброто на всички разумни сѫщества, желае повдигането на нашитѣ души и затова нѣщо Той употрѣбява всички свои усилия, всички възможности, които се криятъ въ Него. Прѣзъ всички вѣкове, които сѫ се изминали до сега, Богъ не ни е забравилъ: всѣкога е изпращалъ нѣкой да ни говори, не само отвънъ, но и отвѫтрѣ. Той изпраща ангели да ни говорятъ. И не само това, но когато остане свободенъ, и Той самѣ ни посѣщава и ни казва нѣколко насърчителни думи. Тѣ сѫ най-хубавитѣ думи, тѣ сѫ епохални моменти за насъ. Когато Богъ говори нѣкому, той поетъ ще стане. Когато Богъ говори нѣкому, той музикантъ ще стане. Когато Богъ говори нѣкому, той държавникъ ще стане, не такъвъ, каквито сѫ българскитѣ държавници, нѣщо особено ще бѫде. Когато Богъ говори на нѣкой човѣкъ, той избавитель ще стане. Ще освободи единъ народъ, като Мойсея, ще напише нова конституция. Когато Богъ проговори за пръвъ пѫть на Мойсея, той избѣга, но слѣдъ това Го послуша и голѣми чудеса направи въ Негово име. Той изведе израилския народъ, но кога? — Само слѣдъ като му проговори Господъ. Когато Мойсей отиде при Фараона, той го запита: „Кой те прати тука“?— Прати ме Иехова, Богъ на Аврама, на Исака и на Якова“. Казва му Фараонъ: Азъ не познавамъ този Богъ. Фараонъ имаше друго понятие за Бога. Мойсей му казва: „ Азъ ще ти покажа, че този Богъ, Комуто служа и Когото познавамъ, е силенъ.“ И започна се състезание между боговетѣ на Египетъ. Съ кого? — Съ Христа, Кришна или Христосъ — единъ и сѫщъ е Той. Христосъ, това е проявениятъ Богъ. Единъ е Той, Който се проявява въ всички народи — Иехова. Всѣко нѣщо, което носи животъ и свѣтлина въ себе си, иде отъ Бога. И започна се състезание между боговетѣ. Най-послѣ Фараонъ повѣрва, че дѣйствително Богъ е проговорилъ на Мойсея. Когато дойдемъ въ свѣта, трѣбва като Мойсея, да покажемъ на хората, че дѣйствително Господъ ни е говорилъ.

 

   Казвамъ: Господъ може да ни проговори още днесъ. Ако вие можете да се освободите отъ всички свои недѫзи, ще разберете, че сте цѣлъ народъ, една велика душа, заобиколена съ хиляди други души. Вие сега имате повърхностни вѣрвания. Ако четете Сведенборга, ще видите, че неговиятъ възгледъ за живота е приблизително вѣренъ, т. е. близко до Истината. Когато Христосъ е дошълъ на земята, Той билъ придруженъ отъ хиляди ангели. Единъ добъръ човѣкъ никога не е самъ. Той прѣдставлява сборъ отъ хиляди добри души. Навсѣкѫдѣ, дѣто и да ходимъ, щомъ Богъ ни е проговорилъ, придружаватъ ни много напрѣднали души, Тѣ ни прѣдаватъ своитѣ мисли, и по този начинъ ставаме видни хора. Онзи поетъ, който пише, не е самъ. Онзи лѣкарь, който възкресява мъртвитѣ, не е самъ. Онзи художникъ, който рисува, не е самъ. Ако азъ мога да възкресявамъ мъртви, това е Божествена сила. Азъ нѣма да се спирамъ да убѣждавамъ хората върху този въпросъ, но казвамъ: щомъ Богъ дѣйствува, чрѣзъ Него всичко може да се направи.

 

   Та сега първото нѣщо, което се изисква отъ всинца ви, е да придобиете това Божествено знание. Въ него се криятъ бѫдещитѣ перспективи, които стоятъ прѣдъ васъ, бѫдещитѣ възможности за вашето повдигане. Не се бойте отъ никакво съмнѣние, отъ никакви противорѣчия! Противорѣчията ще дойдатъ, тѣ сѫ необходими за развитието ви. Колкото повече човѣкъ се повдига въ живота, толкозъ повече изпити ще дойдатъ, толкова по-силни страдания и скърби ще има. Една сестра ми казва: „Учителю, Ти ни говоришъ само за страдания, дотегна ни да слушаме“. Богати хора, споредъ мене, сѫ само скърбещитѣ души. Онзи, който се радва, е много бѣденъ човѣкъ. Азъ прѣдпочитамъ една скърбеща душа прѣдъ сто радостни. Защо? Защото тя е богата, има какво да даде, касата ѝ е пълна. Скърбещитѣ души сѫ богати, пълни съ вѣра, съ надежда издържатъ на всичко, здравъ гръбнакъ иматъ. И 10 пѫти на день да ги тѫпчишъ на земята, гледашъ ги, пакъ станали. Такава една душа, като се дигне отъ земята, казва на дявола: „Каквото да ме правишъ, колкото искашъ да ме тѫпчешъ, азъ пакъ ще стана!“ Тъй е. Казвамъ ви: това, че дяволътъ може да се качи на гърба ти, или да те качи на гърба си, да не те е страхъ. Този дяволъ качи Христа на гърба си и Го дигна на храма. Слѣдъ това дойде при Него да го изкушава, като Му казваше: „Хвърли се долу!“ Христосъ му даде единъ разуменъ отговоръ, каза му: „Това нѣма да направя. Ти ме качи горѣ, ти знаешъ, какъ да ме снемешъ долу“. Дяволътъ може да ме вземе, да ме качи на гърба си — нищо отъ това. Като ме е взелъ, ще ме носи.

 

   Ще ви приведа онзи примѣръ за праведника и за дявола. Слѣдъ като дяволътъ се мѫчилъ подъ разни форми да изкуси праведника и видѣлъ, че е много силенъ, не ще може да го изкуси, дошло му наумъ да влѣзе въ стомната, отъ която праведника пие вода, та като пие, да влѣзе въ него и да го изкуси. Когато дяволътъ влѣзълъ въ стомната, праведникътъ, прѣди да пие вода отъ нея, направилъ кръстно знамение и по този начинъ разпъналъ дявола, който не могълъ да излѣзе повече отъ стомната. Праведникътъ се качилъ на стомната и се оставилъ на дявола да го разнася по цѣлия свѣтъ. Слѣдъ една дълга обиколка, праведникътъ го запитва: „Ти ще ме смущавашъ ли още?“ — Нѣма да те смущавамъ. Пусни ме само да излѣза отъ стомната, и ти ще бѫдешъ за винаги свободенъ отъ менъ. Така направете и вие! Като дойде дяволътъ въ вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Какъ постѫпвате вие днесъ? Като влѣзе въ стомната ви дяволътъ, започвате да разказвате на всички: елате да видите, какво ми направи дявола! Това не е силенъ човѣкъ. Когато дяволътъ влѣзе въ стомната ви, никой не трѣбва да подозира, че той е вѫтрѣ. Опасно е да подозира нѣкой, че дяволътъ е влѣзълъ въ вашата стомна.

 

   Какво означава стихътъ: „Затова Отецъ ме люби, защото полагамъ душата си заради Него.“ За да придобиете Божията Любовь, трѣбва да положите душата си заради Него. Отъ днесъ ние трѣбва да се рѣшимъ да положимъ своята душа. За кого? — За славата Божия на земята. Така ще дадете примѣръ и на другитѣ, че въ свѣта може да се извърши това, което едно врѣме сѫ вършили пророцитѣ и светиитѣ. Това, което тѣ сѫ вършили въ древнитѣ врѣмена, и днесъ можемъ да извършимъ. Онѣзи, у които съзнанието е будно, трѣбва да мислятъ върху този стихъ! Вие желаете Господъ да ви проговори. Той ви е говорилъ, но съзнателно трѣбва да разберете Неговия гласъ. И като Го разберете, да задържите вѫтрѣшната си връзка съ Него. Когато Богъ ви проговори, всички ще се събератъ около васъ. Когато нѣкой изворъ извира, нали всички идватъ при него? Цѣлата околность знае за него, защото той носи животъ. Трѣвицитѣ, мушицитѣ, растенията, птицитѣ, хората — цѣлата околность знае, че въ еди-коя си долина извира единъ чистъ изворъ, съ хубава кристална вода. Ако дойде Божествената топлина, Божествената свѣтлина и Божествениятъ животъ въ васъ, всички наоколо ви ще знаятъ, че е дошълъ единъ голѣмъ изворъ. Наврѣдъ ще има зеленина — ще дойде и Божието благословение. Не само тия сѫщества отъ земята, но и ангелитѣ Божии като минаватъ, ще го посѣтятъ, ще се разговарятъ съ него. Бѫдете ли такъвъ изворъ, всѣкога ще имате по едно писъмце, изпратено отъ невидимия свѣтъ. Знаете ли, колко е хубаво човѣкъ да има едно писъмце, изпратено отъ невидимия свѣтъ! Тази е връзката, която ще ни свърже съ Бога.

 

   И тъй, ние трѣбва да започнемъ съ основната идея — Любовь къмъ Бога! Да възлюбимъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви въ душата на всички. Тъй сплотени въ Божията Любовь, ще бѫдемъ мощни като единъ човѣкъ. Не искайте всички индивидуално да се проявите. Когато се обединимъ въ Бога, всички ще бѫдемъ едно и всичко, което се отнася до проявитѣ на другитѣ, ще ни радва, като наше, понеже всички ще бѫдемъ едно цѣло. Сега какъ живѣятъ хората въ свѣта? — Въ пълно разединение. Туй, което ние вършимъ тукъ, другитѣ религиозни хора го считатъ противорѣчие. А туй, което тѣ вършатъ, ние считаме за противорѣчие. Не е така. Всичко, което се върши, трѣбва да бѫде за Бога, и всички заедно да се радваме. Всичко, което се върши въ свѣта, дѣто и да е, по който начинъ и да се върши, стига да е отъ любовь къмъ Бога, трѣбва да му се радваме.

 

   „Затова Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си, за да я взема пакъ“.

 

В. И. Ч. Б. В. Б.!

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×