Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 487 резултата

  1. 1928_03_11 Баща си и майка си

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Баща си и майка си. „Почитай баща си и майка си, и люби ближния си, както себе си. Матея 19:19. „Почитай баща си и майка си! — Това е стара истина — толкова стара, колкото и самиятъ човѣкъ. „Люби ближния си, както себе си!“ Тѣзи две идеи сѫ се родили съ самия човѣкъ заедно, още когато той е дошълъ на земята. Този законъ не се отнася само до човѣка, но и до растенията. И растенията почитатъ баща си и майка си, и тѣ иматъ ближни. Сѫщо така и рибитѣ, и птицитѣ, и животнитѣ, и минералитѣ, както и кристалитѣ даже, и тѣ почитатъ баща си и майка си; и тѣ обичатъ своитѣ ближни. Ще кажете, че много е казано това. Българската пословица казва: „Отъ много глава не боли.“ Значи, щомъ главата ти не може да побере това, което се съдържа въ нѣкоя книга, остави го за после. Обаче, старитѣ истини трѣбва да се изясняватъ, да се намѣрятъ съотношенията между тѣхъ. Между истинитѣ има известно съотношение, както и между числата. Всички числа въ математиката сѫ важни, само когато иматъ известни съотношения помежду си; всички геометрически форми сѫ важни, когато иматъ известни съотношения помежду си; всички линии сѫ важни, когато иматъ такова съотношение помежду си, че образуватъ различни фигури. На това основание, можемъ да кажемъ, че математиката представя духовенъ законъ, защото въ нея има съотношение на разумни идеи. Идеитѣ живѣятъ като хората. Това, което наричаме разумни идеи, това сѫ отношения между сѫщества, които иматъ отражения върху насъ. Споредъ твърденията на съвременната философия, сѫществуватъ два начина на разбиране: единиятъ е математически, а другиятъ — духовенъ. Това поражда въ науката споръ. Този споръ е приятенъ, защото дава възможность на хората да мислятъ. Значи, свѣтътъ може да се изучава отъ две гледища: обективно или външно и субективно или вѫтрешно. Външниятъ начинъ е видимъ, а вѫтрешниятъ — невидимъ, т. е. по-далеченъ. Когато казваме, че виждаме човѣка, ние виждаме само обективния, външния човѣкъ и по него сѫдимъ за субективния, за вѫтрешния. Виждаме, че нѣкой човѣкъ свива веждитѣ си, или затваря очитѣ си, или маха съ рѫката си, или се криви на една или на друга страна, и отъ тѣзи движения искаме да знаемъ, каква мисъль ги предизвиква. Защото, има разумни, има и неразумни движения. Неразумно движение, напримѣръ, е изкъртването на една канара и търкалянето ѝ надолу по наклонъ. Нѣкой философъ може да каже, че въ търкалянето на тази канара действуватъ нѣкакви разумни причини. Споредъ мене, въ търкалянето на канарата нѣма никакви разумни причини, защото, като срещне човѣкъ на пѫтя си, тя ще го смачка, ще го направи на каша, и следъ това ще спре. Канарата казва: Дотукъ мога да се движа; оттукъ нататъкъ ще спра. Азъ се движа само, докато има наклонъ; щомъ дойда на равнище, излизамъ отъ своето поле на деятелность, т. е. оставамъ на почивка. „Почитай баща си и майка си!“ Какво се разбира подъ думата „почитай“? Колко пѫти е казано „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си,“ но какво се е постигнало? Ще кажете, че тази идея е понятна. Ако действително тази идея бѣше понятна, положението на съвременното човѣчество, както и на всички риби, птици, млѣкопитаещи, щѣше да бѫде много по-добро, отколкото е сега. Въпросътъ за почитъ къмъ майката и бащата никой не можа да разреши. Растенията не можаха да го разрешатъ, и затова го предадоха на рибитѣ; рибитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на птицитѣ; птицитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на млѣкопитаещитѣ; млѣкопитаещитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешатъ, предадоха го на ангелитѣ; и ангелитѣ не можаха да го разрешатъ. Какво ще стане най-после? Този въпросъ ще се предаде на Бога, Той да го разреши. „Почитай баща си и майка си!“ Да почиташъ, това е актъ, приливъ въ природата, приливъ отъ човѣка къмъ Първичната Причина. Да почиташъ нѣкого, значи, да му дадешъ просторъ, да го поставишъ на почетно мѣсто. Да почиташъ нѣкого, това не значи, че трѣбва да го приемешъ въ себе си вѫтре, но да го оставишъ вънъ отъ себе си и да съзнавашъ, че си приелъ отъ него много добрини. Заради тѣзи добрини ще го почиташъ, ще го наречешъ свой баща и своя майка. И наистина, всѣки, който ви е направилъ добро, той може да се нарече вашъ баща или ваша майка. „Почитай баща си и майка си, и люби ближния си!“ Да любишъ ближния си, това е вѫтрешенъ процесъ, това е Божествена идея, която прониква въ самия човѣкъ. Обичьта къмъ майката и бащата се проявява навънъ, а тази къмъ ближния — навѫтре. Когато почитаме и обичаме ближния си, ние го приемаме въ дома си, угощаваме го, даваме му стая да нощува. Когато изказватъ почитьта къмъ ближния си, хората ще му направятъ паметникъ и ще се събератъ около него да му изкажатъ почитьта си. И законътъ казва: „почитай!“ Младежътъ, който отиде при Христа, да пита, какво трѣбва да направи, за да наследи животъ вѣченъ, не можа да разбере думитѣ на Христа, защо трѣбва да продаде имането си и да го раздаде на беднитѣ. Той не разбра, защо трѣбваше да стане търговецъ. Той не разбираше, че като отиде между хората да продава имането си, ще научи, какви сѫ хората. Той не познаваше още хората и каза на Христа: Азъ не искамъ да ставамъ търговецъ, да се занимавамъ съ търговия. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да разбира всичко въ свѣта. Той трѣбва да разбира отъ всѣко занятие, отъ всѣко изкуство. Колкото повече занятия и изкуства човѣкъ знае, толкова по-добъръ и по-ученъ става. Еднообразието убива човѣка. Христосъ каза на младия човѣкъ: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела та ме последвай!“ Значи, първо ще намѣришъ богатитѣ хора, на които ще продадешъ имането си, защото сиромаситѣ не купуватъ скѫпи нѣща. Отъ това, какъ ще разпродадешъ имането си на богатитѣ, ще се види доколко умътъ ти струва; после ще го раздадешъ на беднитѣ и ще тръгнешъ следъ Христа. И беднитѣ хора сѫ родени отъ майки и отъ бащи. Като раздадешъ имането си на беднитѣ, ти ги почиташъ. На богатитѣ пъкъ нѣма да раздавашъ и подарявашъ, а ще продавашъ. Това значи да почиташъ баща си и майка си. „Като продадешъ имането си и го раздадешъ на беднитѣ, ела при мене да се учишъ. Азъ ще ти стана ближенъ. Азъ ще те уча, а ти ще ме обичашъ.“ Следователно, който отиде при Христа, при Учителя си, да се учи, Той ще му стане ближенъ. Ако човѣкъ не е готовъ да продаде имането си и да го раздаде на беднитѣ, той не може да отиде при Христа. Не е въпросътъ въ раздаването, въ това, че нѣкой ималъ кѫща, или нѣколко декара земя, но законътъ е такъвъ. Споредъ този законъ, човѣкъ ще има възможность да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, богати и бедни. Богатитѣ представятъ бащата, а беднитѣ, сиромаситѣ — майката. Тъй щото, богатитѣ хора сѫ вашитѣ бащи, а беднитѣ — вашитѣ майки. Значи, богатиятъ, бащата трѣбва да продаде имането си. На кого трѣбва да го продаде? На богатитѣ, на хората, които иматъ. Следъ това той трѣбва да го раздаде. На кого? На сиромаситѣ. Най-после, ще отиде при своя Учитель да се учи на закона да люби ближния си. Тази е една органическа истина, която трѣбва да се съзнае отъ всички, понеже тя е необходима като основенъ елементъ при сегашното ви развитие. Тя е необходима и за вашето щастие, защото човѣкъ трѣбва да гради въ живота си. Щастието не почива на механически законъ, но на живъ, органически законъ, въ който има растене, развиване, както всички живи сѫщества. Щастието не седи въ това, да има човѣкъ кѫщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т. н. Щастието се заключава въ това, да има човѣкъ здрави дробове, здравъ стомахъ, здраво тѣло, здрави рѫце и крака. Защо сѫ краката на човѣка, ако нѣма стомахъ? Защо сѫ мислитѣ му, ако нѣма мозъкъ? Каква работа може да свърши той безъ рѫце? Значи, съотношения има между всички удове на човѣка. Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици отъ единъ Великъ организъмъ въ Битието. Въ това отношение, всѣки човѣкъ има задължение да извърши известна работа. Дали съзнава, каква е тази работа, или не я съзнава, това е другъ въпросъ. Дали съзнава своето предназначение, и това е въпросъ; важно е, че човѣкъ съзнава въ себе си известенъ потикъ, известенъ импулсъ да живѣе, Желанието на човѣка да живѣе, негово ли е, или не? Не е негово. Въпрѣки това, човѣкъ има желание да живѣе. Този импулсъ — за животъ, сѫществува въ всички сѫщества. Всички живи сѫщества искатъ да живѣятъ. Това е импулсъ на самата природа. Тя има свои методи, съ които разполага. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ една фаза, когато щастието не може да се реализира. За щастието сѫ работили много хора, много велики учени и философи, но не можаха да го постигнатъ. Напротивъ, нещастие ги е постигнало. За щастието сѫ работили кристалитѣ, после растенията, животнитѣ, хората, но никой не разреши този въпросъ. Растителното царство нѣкога е претърпѣло единъ катаклизъмъ, вследствие на което растенията се превърнаха въ вѫглища. Отъ тѣхъ остана само часть, която и до днесъ сѫществува. На времето си и рибитѣ имаха отлична култура, но и тѣ не можаха да разрешатъ въпроса за щастието. И тѣ претърпѣха криза, която унищожи почти всички. Отъ тѣхъ остана една малка часть, която и досега сѫществува. По рано сѫ сѫществували такива голѣми риби, които сѫ гълтали цѣли китове. Дойде редъ и до хората да разрешатъ въпроса за щастието, но и тѣ не можаха да го разрешатъ. Сѫществува единъ законъ, споредъ който, когато не може да постигне една своя идея, човѣкъ трѣбва да се смали. Въ закона за смаляването взиматъ участие два процеса: процесъ на горение и процесъ на стопяване. Има и трети процесъ — процесъ на съграждане. На тѣзи процеси сѫ подложени и органическиятъ, и психическиятъ свѣтъ. Ако се даде просторъ на първия и на втория процесъ въ органическото царство, всичко ще изгори и ще се стопи. Колко и какви ли мѫчения не сѫ прекарали сѫществата отъ органическото царство, за да преодолѣятъ на тѣзи два процеса! Нѣкога, въ далечното минало, е станалъ голѣмъ пожаръ въ слънчевата система, вследствие на което всички планети сѫ били разтопени. Трѣбвало е следъ това да дойдатъ разумни сѫщества, съ своитѣ помпи, които да ограничатъ това голѣмо опустошаване. Следъ това е започналъ процеса на съграждането. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не е направенъ още, както трѣбва. Учени и религиозни хора казватъ, че свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е направенъ много добре. Да, Богъ е създалъ свѣтътъ много добре, но следъ като го оставилъ на своитѣ работници, тѣ объркали малко работитѣ. Казано е въ първа глава на Битието: „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божий се носѣше върху водата. И рече Богъ да бѫде виделина, и стана виделина.“ Онѣзи, които не разбиратъ дълбокитѣ закони, които сѫ взели участие при създаването на свѣта, се стремятъ къмъ бързо развитие, къмъ бързо придобиване на щастие. Като не могатъ да постигнатъ това, тѣ казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира законитѣ, за да види, че при създаването на свѣта е взела участие Висша разумность. Двама души живѣятъ около океана и не могатъ да го преплаватъ, не знаятъ, какво се крие задъ него. Единиятъ отъ тѣхъ е човѣкъ съ слаби умствени и интелектуални способности, а другиятъ е съ особени умствени способности и високо интелектуаленъ. Първиятъ поглежда къмъ океана и въздъхва, не намира изходъ да го преплава. Вториятъ, обаче, знае законитѣ за плаването, знае механика, познава методитѣ за движението, и решава единъ день да построи единъ параходъ, съ който да преплава океана. Той предвижда всичко, каквото може да срещне на пѫтя си, но въпрѣки това, пакъ се явяватъ известни положения, които той не е могълъ да предвиди. Качвате се на този корабъ, но се явява голѣма буря, и той започва силно да се клатушка. Казвате: Какъ така този ученъ човѣкъ не можа да предвиди това нѣщо? — Той е предвидилъ всичко, което се отнася до устройството на кораба, до неговитѣ машини, но що се отнася до външнитѣ условия, бури, вѣтрове и други стихии, той не могълъ да предвиди, а още по-малко — да ги избегне. Следователно, ония сѫщества, които взели участие въ създаването на земята, били разумни, високо учени и интелигентни, но все пакъ не могли да предвидятъ всичко. Земята е голѣмъ параходъ, който пѫтува въ великъ океанъ. Този океанъ пъкъ е безбрежно пространство, изпълнено съ течность, вследствие на което и съвременнитѣ учени не могатъ да изчислятъ, колко милиарда години сѫ нужни, за да може земята да спре на своето първо пристанище. Тѣ не могатъ да опредѣлятъ, кога първиятъ випускъ хора ще слѣзатъ на първото пристанище на земята, дето тя ще вземе нови пѫтници и ще тръгне къмъ второто пристанище. Когато земята спре на първото си пристанище, както параходитѣ спиратъ, нищо нѣма да остане отъ нея. Като казвамъ, че отъ земята нѣма да остане нищо, имамъ предъ видъ движението ѝ около нейната ось. Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да сѫ нейнитѣ техници, както и да я управляватъ, тѣ не могатъ да предотвратятъ това явление. Тогава земята ще бѫде въ положението на луната, която вече е спрѣла на своето първо пристанище, вследствие на което не се върти около своята ось. Следъ нѣколко хиляди години и луната отново ще предприеме своето пѫтешествие. Това е само за обяснение на идеята. Въпросътъ не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че сѫществуватъ непредвидени случайности въ нашия животъ, които и най-разумнитѣ сѫщества не могатъ да предвидятъ. Свѣтътъ е сборъ отъ разумни сѫщества, отъ разни степени на развитие, и като резултатъ на тѣхната деятелность се явява голѣмото разнообразие въ живота. Всички тия сѫщества приематъ, че сѫществува една Висша интелигентность, но понеже не разбиратъ законитѣ, съ които Тя си служи, нито пъкъ познаватъ формитѣ, чрезъ които Тя се проявява, много нѣща оставатъ за тѣхъ неизвестни. И най-напредналитѣ, и най-разумнитѣ сѫщества абсолютно нищо не знаятъ за тази Висша интелигентность. Скрита е тя отъ погледитѣ на всички сѫщества. И наистина, всѣки е забелязалъ, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановетѣ на хората. Тъкмо нѣкой е намислилъ да направи нѣщо, но изведнъжъ нѣкаква външна причина дойде и развали всичко. Кой не е ималъ подобни опитности, въ будно или въ сънно състояние? Напримѣръ, нѣкой сънува, че го коронясватъ, правятъ му голѣмъ палатъ, избрали му царица, всичко е готово вече, но дойде единъ неговъ приятель отвънъ, хване го за крака и му казва; Скоро ставай, кѫщата гори! Стресне се, стане изведнъжъ, но нищо нѣма — нито царь ще стане, нито кѫщата гори. Казвате, че това сѫ илюзии на човѣшкия умъ. Не, това е реалность, която не може да се реализира, понеже събудиха този човѣкъ преждевременно, не го оставиха да свърши съня си. Ако бѣха го оставили да спи още, съньтъ щѣше да се реализира. Когато нѣкой царь отъ земята замине за другия свѣтъ, не се ли намира пакъ предъ подобенъ сънь? И той на земята е билъ царь, но въ невидимия свѣтъ никой не го признава за такъвъ. Истински ученитѣ хора знаятъ тия нѣща много добре, и тѣ, изобщо, не се съмняватъ. Обикновенитѣ хора не вѣрватъ въ тия нѣща; тѣ не вѣрватъ и въ задгробния животъ, въ това, че умрѣлитѣ сѫ живи, т. е. че продължаватъ да живѣятъ на онзи свѣтъ. Умрѣлитѣ живѣятъ но по другъ начинъ; тѣ мислятъ, но по другъ начинъ отъ този на живитѣ хора на земята. И тѣ иматъ свои закони, свой редъ и порядъкъ, свои сѫдилища. Когато нѣкой отъ тѣхъ сгрѣши, тѣ го изпращатъ на земята, тамъ да изправи погрѣшката си. И обратно: когато нѣкой сгрѣши на земята, изпращатъ го на онзи свѣтъ, тамъ да изправи погрѣшката си. Когато осѫждатъ нѣкого на земята на смъртно наказание, това показва, че не могатъ да намѣрятъ методъ за изправянето на този човѣкъ и затова казватъ: Хайде да го изпратимъ на онзи свѣтъ, тамъ ще се намѣри начинъ за неговото изправяне. — Вѣрно ли е всичко това, или не? — Зависи отъ вашитѣ разбирания. Обаче, всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Какъ въ сѫщность седи работата, никой нищо не знае. Колцина отъ васъ сте били въ онзи свѣтъ да знаете това? Или колцина отъ васъ могатъ да се върнатъ въ самата вѣчность, да видятъ, какъ е билъ създаденъ свѣтътъ, какъ е билъ създаденъ първиятъ човѣкъ? Съвременнитѣ учени казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Така е сега, но първиятъ човѣкъ е билъ високо културенъ; той е билъ отъ високо произхождение, но впоследствие тази култура се е изродила, и тогава човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Значи, първиятъ човѣкъ е слѣзълъ, и следъ това отново е започналъ да възлиза. Първиятъ процесъ наричатъ инволюционенъ, а вториятъ — еволюционенъ. При втория процесъ се предполага, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. По този въпросъ съ писани много книги, които можете да четете, да дойдете до известно убеждение. Сега, каквото и да ви се говори, каквото и да четете по този въпросъ, не се смущавайте, не се колебайте въ сѫществуването на Бога. Мнозина се спиратъ предъ този въпросъ и си казватъ: Дали сѫществува Богъ, или не? Има ли другъ свѣтъ, или нѣма? Богъ изпълва цѣлото пространство, и всички свѣтове се подържатъ отъ Неговата сила. Че единъ или втори философъ отрича Неговото сѫществувание, съ това нито Му се предава, нито Му се отнима нѣщо. Не е въпросътъ, дали сѫществува Богъ, или не, но кардиналниятъ въпросъ е да живѣемъ съобразно Неговитѣ закони, ако искаме да бѫдемъ здрави по умъ, по сърце, по тѣло. Тъй щото, дали вѣрвате, или не вѣрвате въ Бога, не е важно. Какъ живѣете, това е важно. Ако вѣрвате пъкъ, вѣрата ви трѣбва да има съзнателенъ изразъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да започнатъ съ изучаване на своя организъмъ. За тази цель тѣ трѣбва да се запознаятъ съ живота на низшитѣ сѫщества и да се качватъ нагоре, докато дойдатъ до себе си. Сегашнитѣ хора минаватъ за много учени. Щомъ съ толкова учени, знаятъ ли, отъ колко милиарда клетки е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ? Нѣкои отъ васъ сте свършили единъ факултетъ, други — два факултета, но надали могатъ да отговорятъ на този въпросъ. Човѣшкиятъ организъмъ е съставенъ приблизително отъ 60 трилиона клетки, които се отличаватъ съ голѣма интелигентность. Всички тия клетки включватъ въ себе си качества и способности на сѫщества отъ различна култура и интелигентность. Напримѣръ, нѣкои отъ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ носятъ въ себе си културата на растенията. Растенията се отличаватъ съ голѣма наука. Нѣкои отъ тѣхъ познаватъ добре химия, физика. Други сѫ отлични агрономи, тѣ избиратъ условията, при които трѣбва да се развиватъ, знаятъ, коя почва е добра за тѣхъ, и коя не е добра. Има клетки, които знаятъ законитѣ за кристализирането. Трети пъкъ сѫ минали презъ културата на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ. Най-после, има клетки, които сѫ минали презъ културата на високо напреднали, разумни сѫщества. Тѣзи клетки днесъ образуватъ мозъка на човѣка. Следователно, мозъкътъ, това е човѣкътъ. Човѣкъ се отличава по своята глава. Ако снемете главата на човѣка, отъ нея надолу той прилича на животно. Благодарение на главата, човѣкъ постепенно се е отдѣлялъ отъ останалитѣ животни. Ако разгледате дробоветѣ и стомаха на човѣка, ще видите, че тѣ се различаватъ коренно отъ предшедствуващитѣ култури. Напримѣръ, дихателната система на човѣка се различава много отъ тази на рибитѣ, на птицитѣ и на редъ още култури, които сѫ живѣли преди него. Задачата на съвременния човѣкъ е да започне да изучава своя организъмъ, да изучава себе си. Не е въпросътъ, какво той може да направи индивидуално, въ обществото, но да изучава своя организъмъ, да изучава силитѣ и законитѣ, които действуватъ въ него. Ако не балансира силитѣ въ себе си, човѣкъ не ще може да издържа на противоречията, които сѫществуватъ въ живота. Нѣкой преживѣва голѣма буря, голѣмо отчаяние и дохожда до положение на самоубийство. Той трѣбва да знае причинитѣ на това отчаяние, на тази стихия. Ако познава себе си, той ще разбере, че произходътъ на тази стихия е вънъ отъ него и ще може лесно да се справи съ нея. Понѣкога човѣкъ изпитва въ себе си чувство на умраза, на зависть, на съмнение, а нѣкога изпитва и положителни чувства — любовь, пълна вѣра и т. н. И въ единия, и въ другия случай, той трѣбва да знае причинитѣ, какъ сѫ се родили тия чувства въ него. Тѣ не сѫ се родили сега. Съмнението води началото си още отъ културата на термититѣ, които сѫ сѫществували милиони години преди човѣка. Каква борба сѫ водили термититѣ, докато стигнатъ това развитие, което е застрашавало човѣшката култура! Тѣ сѫ достигнали висока култура, но днесъ нищо не е останало отъ нея. Тѣ иматъ слаби тѣла, но сѫ много опасни. Ако Провидението бѣше допуснало още да се развиватъ, тѣ щѣха да опустошатъ цѣлата земя. Въ топлитѣ страни цѣли области сѫ опустошени отъ термититѣ. Термититѣ сѫ голѣми майстори въ опустошението. Ако отидете на мѣстото на нѣкоя кѫща, която е била нападната отъ термити, ще видите само останкитѣ ѝ, цѣлата е превърната въ прахъ. Тѣ сѫ голѣми химици, знаятъ да разяждатъ стъклото, металитѣ, дървото. Цѣли гори сѫ опустошавани отъ термити. Цѣли параходи сѫ били разрушавани отъ термити. Нѣма мѣсто, въ което термититѣ не сѫ могли да проникнатъ. Сега може да се зададе следния философски въпросъ: каква е била цельта на природата, като е допуснала сѫществуването на термититѣ? Тя ги е допуснала съ цель да економиса часть отъ своята енергия. На времето си, тѣ сѫ разрешили единъ важенъ социаленъ въпросъ. Тѣ разрешиха единъ отъ въпроситѣ на природата, но тѣхниятъ въпросъ остана неразрешенъ. Термититѣ нѣматъ гробища. Тѣ изяждатъ мъртвитѣ си. Всичко, каквото излѣзе отъ тѣхъ, тѣ го оползотворяватъ. Ученитѣ, които изучаватъ живота на термититѣ, и досега още не могатъ да разбератъ, каква е цельта на природата, като ги е създала. Тѣ действуватъ като тайна сила въ природата. Отде взиматъ разпорежданията си, не се знае. Обаче, въ две-три седмици тѣ сѫ готови да унищожатъ цѣли квартали, защото много бързо се размножаватъ. Царицата на термититѣ снася 30 милиона яйца презъ годината. Тѣ почитатъ царицата си, която е 20 — 30 пѫти по-голѣма отъ единъ голѣмъ термитъ. Значи, ако единъ обикновенъ термитъ е отъ 3 — 5 милиметра голѣмъ, царицата е голѣма около сто милиметра. Какво е целила природата, като е дала възможность на термититѣ да се размножаватъ толкова много? Човѣчеството дължи спасението си отъ термититѣ на мравкитѣ. Тѣ му дойдоха въ помощь. Мравкитѣ казаха на термититѣ, че Царството Божие не е за тѣхъ, но за човѣка. Термититѣ не могатъ и не трѣбва да наследятъ земята. Авторътъ, който пише за термититѣ, казва, че голѣмо нещастие би било за човѣчеството, ако термититѣ успѣятъ да влѣзатъ и въ Европа. Нѣкога, когато Европа е била тропическа зона, термититѣ сѫ се развивали и тамъ, но благодарение на студената епоха, която настанала въ Европа, тѣ били унищожени. Отъ това време насамъ бѣлата раса е започнала свободно да се развива. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за вѫтрешното проучаване на себе си. Нѣма по-красивъ обектъ отъ обекта за изучаване на човѣка. Тъй както е създаденъ организъма на сегашния човѣкъ, той съдържа въ себе си всички предшествуващи култури, изразени въ една, или въ друга форма. Всички предшествуващи култури и цивилизации, презъ които сѫ минали растенията, животнитѣ и човѣшкитѣ раси, сѫ складирани въ потенциално състояние въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Следователно, ако нѣкой човѣкъ иска да се домогне до изучаването на нѣкое растение, той трѣбва да разбира законитѣ на своя организъмъ, както учениятъ отива въ нѣкоя библиотека, или въ нѣкоя лаборатория и започва да борави съ познати съчинения, съ познати елементи. По този начинъ и съвременнитѣ хора трѣбва да разгърнатъ гънкитѣ на своето тѣло и по него да четатъ, както по книгитѣ на познатата за тѣхъ библиотека, своето минало, настояще и бѫдеще. Само тогава ще може да се създаде по-разуменъ животъ отъ този, който сега сѫществува, Какъвто строй и да дойде днесъ, той не може да бѫде идеаленъ. Преди всичко, хората трѣбва да бѫдатъ свободни. Ако хората се стремятъ къмъ богатство, тѣ трѣбва да знаятъ, че всички не могатъ да бѫдатъ богати. Всички хора не могатъ да бѫдатъ и сиромаси. Цельта на природата не е да направи хората богати, нито пъкъ да ги направи сиромаси. Цельта на природата е свободата на човѣшката душа. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на живота, както и тия на разумната природа. Въ свѣта има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме предъ видъ разумнитѣ богати и разумнитѣ сиромаси, които сѫ дошли въ свѣта да работятъ, а не да критикуватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Колкото и да критикуватъ, нищо нѣма да постигнатъ. Когато Шопенхауеръ казва, че въ свѣта сѫществува една зла воля, какво се постига съ това? Не е достатъчно само да се констатиратъ нѣщата, но тѣ трѣбва да се изправятъ. Представете си едно лошо управление, което е взело всичко въ рѫцетѣ си. Какво може да се направи срещу това управление? Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото!“ Това значи: ако на злото отговоришъ съ зло, съ това ти повече го засилвашъ. Следователно, на злото не отговаряй съ зло! На доброто, обаче, отговаряй съ добро. Значи, законътъ за доброто е обратенъ на този за злото. На любовьта отговаряйте съ любовь; на доброто — съ добро; на мѫдростьта — съ мѫдрость; на истината — съ истина. На злото пъкъ не отговаряйте съ зло; на лъжата не отговаряйте съ лъжа. Ето една отлична философия! Казвате: Какъ може безъ лъжа? — Може безъ лъжа. Вие трѣбва да знаете, че лъжата е изобретение на низши сѫщества, а не на човѣка. Низшитѣ сѫщества сѫ виртуози въ лъжата. Много растения чрезъ лъжа, чрезъ измама привличатъ къмъ себе си насѣкомитѣ, като ги използуватъ за храна. Тѣзи растения изработватъ особени капчици течность, която отдалечъ свѣти, привлича насѣкомитѣ. Щомъ насѣкомото се приближи къмъ растението, последното се отваря и го поглъща. Въ продължение на 24 часа растението изсмуква соковетѣ на насѣкомитѣ и следъ това се отваря. Отъ насѣкомото не е останало нищо, освенъ неговия скелетъ, който се изхвърля навънъ. Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е извършило никакво престѫпление. Ще кажете, че Господъ е създалъ тѣзи растения. — Богъ ги е създалъ, наистина, но Той нѣма никакво отношение до капчицитѣ, съ които насѣкомитѣ се привличатъ. Тѣ сѫ изобретение на самитѣ растения. Този въпросъ има друго обяснение. Той е въ връзка съ економията въ природата. Природата иска да опита разумностьта на това растение; тя иска да опита, може ли да се подкупи, или не може. По сѫщия начинъ тя изпитва и насѣкомитѣ, дали сѫ умни, или не. Когато нѣкое насѣкомо се приближи къмъ едно отъ тия растения, то погледне вѫтре, а природата го пита: Какъ ще разрешишъ сега тази задача? Ако насѣкомото е умно, ще погледне къмъ растението и ще избѣга далечъ отъ него. То казва: Азъ разбирамъ тази работа. Които не разбиратъ, нека влѣзатъ вѫтре, да научатъ единъ урокъ. Питамъ: ако и вие, съ вашитѣ мисли и чувства, влѣзете въ такова цвѣте, какво ще бѫде положението ви? Външностьта мами, привлича хората. Тя поражда въ ума на човѣка неправилни, изопачени мисли и чувства. Напримѣръ, единъ беденъ, простъ човѣкъ, облѣченъ съ прости дрехи, върви по улицата и среща единъ богатъ, хубаво облѣченъ, съ скѫпи дрехи, съ нова шапка, съ нови обуща. Погледне го и си въздъхне. Обърне се натукъ-натамъ, вижда, че всички го поздравяватъ, почитатъ го. Погледне дрехитѣ си, въздъхне си и казва: Ехъ, да имахъ и азъ такива дрехи, и мене щѣха да почитатъ! Но сега, никой не ми обръща внимание. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ дошли до убеждението, че за да бѫде почитанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да бѫде богато облѣченъ. Това не е право. Дрехитѣ не правятъ човѣка. Неправилностьта на това положение е изнесено въ единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа. Единъ день той се облѣкълъ въ най-проститѣ си дрехи и отишълъ въ едно кафене да пие кафе. Влѣзълъ въ кафенето, но никой не му обърналъ внимание. Зарѫчалъ си кафе, изпилъ го, платилъ за него и си излѣзълъ, пакъ тъй отъ никого незабелязанъ. Следъ нѣколко деня той облѣкълъ новитѣ си дрехи, турилъ си нова шапка, нови пантофи, напръскалъ се съ гюлова вода, и отишълъ въ сѫщото кафене. Още съ влизането му, започнали да го канятъ да седне ту на една, ту на друга маса. Зарѫчали му едно кафе. Той взелъ чашката съ кафе въ рѫка и излѣлъ кафето върху кюрка си, като казалъ: Заповѣдай, пий това кафе! Тази честь се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пакъ го излѣлъ на кюрка си. Казвамъ: дрехитѣ сѫ си дрехи, но да се мисли, че външностьта измѣня човѣка, това е унижение за него. Достойнството на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ неговото сърце, въ неговата душа и въ неговия духъ, а не въ дрехитѣ. Дрехитѣ сѫ резултатъ на човѣшкия умъ. Разумниятъ човѣкъ може да бѫде хубаво, богато облѣченъ, а може да бѫде и просто облѣченъ, но дрехитѣ не опредѣлятъ неговата разумность. Сега въ свѣта има много костюми. Ако отидете въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Китай, въ Япония, навсѣкѫде ще видите най-разнообразни костюми. Всѣки народъ си има своя специфична носия. И българитѣ иматъ свои носии. Ако изучавате тѣхнитѣ носии, ще видите, че шопитѣ, напримѣръ и лѣтно, и зимно време носятъ по два кожуха. Това е остатъкъ отъ живота на пещерния човѣкъ. Кожуситѣ, които шопитѣ носятъ, сѫ остатъци отъ ледената епоха, презъ което време тѣ сѫ живѣли. Въ подсъзнанието си, тѣ носятъ спомени за тази епоха и очакватъ тя пакъ да дойде. Като обличатъ двата кожуха, тѣ си казватъ: Нека ни е топличко, да не се простудимъ. „Почитай баща си и майка си!“ Почитай Първичната Причина, която ти е дала потикъ да се проявишъ на земята. Почитай и онази сѫществена идея въ себе си, която те отличава като човѣкъ! Това наричаме ние баща и майка. Почитай Бога въ външната форма на своитѣ баща и майка! Като почиташъ баща си и майка си, ти се повдигашъ. Ако баща ти се повишава, и ти се повишавашъ. Ако царьтъ се повишава, и неговитѣ синове и дъщери се повишаватъ. И обратно: когато майката и бащата губятъ, заедно съ тѣхъ губятъ и синоветѣ, и дъщеритѣ имъ. „Люби ближния си, като себе си!“ Азъ свързвамъ този процесъ съ другъ процесъ въ природата. Да любишъ ближния си, това е процесъ, свързанъ съ яденето. Любовьта къмъ ближния и процесътъ на яденето сѫ едно и сѫщо нѣщо. Когато човѣкъ може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомиятъ не може да обича ближния си. Любовьта къмъ ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряватъ, защото не любятъ ближнитѣ си. Който не люби ближнитѣ си, той е осѫденъ на старость. Когато престане да люби, човѣкъ престава да се храни, вследствие на което остарява. Нѣкой казва: Този не заслужава моята любовь, онзи не заслужава моята любовь. Кажешъ ли така, настѫпило е вече окончанието на твоя вѣкъ. Ти съвършено изсъхвашъ, и животътъ губи вече за тебе смисъла си. „Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!“ Това сѫ два велики закона, първиятъ отъ които е свързанъ съ закона на вдишването и издишването, а вториятъ — съ закона на храненето. Само високо интелигентниятъ човѣкъ, който е разбралъ законитѣ на природата, може да почита баща си и майка си. Като изучавате живота на растенията, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, ще видите, че ония отъ тѣхъ, които сѫ по-интелигентни, иматъ уважение къмъ баща си и майка си. Вечерь, когато се нареждатъ да спятъ, онази птичка, която повече обича майка си, отива близо до нея; онази пъкъ, която повече обича баща си, отива близо до него. Всички се нареждатъ така, че между тѣхъ не се създава никакво противоречие. Еднитѣ се нареждатъ отлѣво на майка си, а другитѣ — отдѣсно на майка си; еднитѣ — отлѣво на баща си, а другитѣ — отдѣсно на баща си, и между тѣхъ не се явяватъ никакви противоречия. Питамъ: отде дойде тази идея у птицитѣ, да знаятъ, какъ да се нареждатъ и какво да правятъ? Ще кажете, че това е инстинктъ. Това, което наричате инстинктъ, още не обяснява проявитѣ въ природата. Разбира се, по интелигентность, хората не могатъ да се сравняватъ съ никакви животни. По интелигентность, човѣкъ седи хиляди, милиони пѫти по-високо отъ кристалитѣ, отъ растенията, отъ рибитѣ, отъ птицитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ и т. н. Хората не проявяватъ даже всичката своя интелигентность, която имъ е дадена. Ето, много религиозни, духовни хора, които служатъ на Бога, често се обезсърдчаватъ и казватъ: Какво трѣбва да правимъ сега? — Вие, които сте хиляди пѫти по-интелигентни отъ растенията, идете при тѣхъ и ще видите, че тѣ знаятъ, какво да правятъ. Чудни сѫ хората! Слугата знае, какво да прави, а господарьтъ не знае. Ученикътъ знае, какво да прави, а професорътъ, който му преподава, не знае, какво да прави. Когато нѣкой казва, че не знае, какво да прави, той се натъква на една архаическа мисъль, останала отъ миналото, която днесъ се явява като препятствие въ живота му. Какво трѣбва да прави? Да я заобиколи. — Животътъ нѣма смисълъ. —Това е друга архаическа мисъль, която трѣбва да се заобиколи. Ще си кажете: Било е време, когато животътъ е нѣмалъ смисълъ, но днесъ има смисълъ. Каквато архаическа мисъль мине презъ ума ви, вие трѣбва да я заобиколите така, както инжинеритѣ, при пробиване на тунели, заобикалятъ онѣзи канари и скали, които имъ препятствуватъ. „Почитай баща си и майка си!“ Когато говорилъ на ученицитѣ си, Христосъ имъ обяснявалъ вѫтрешния смисълъ на онѣзи закони, които седатъ задъ разумната причина. Той имъ обяснявалъ далечнитѣ причини и последствия на нѣщата. Има нѣща, които днесъ не можете да постигнете, понеже сега имъ поставяте основа. Ако искате преждевременно да постигнете известни нѣща, вие сами ще си попрѣчите. За да постигне своитѣ желания, всѣка сутринь, като става, човѣкъ трѣбва да изправя отношенията си къмъ майка си и баща си. Ако сега дойде нѣкой реформаторъ въ свѣта, първата му задача ще бѫде да накара хората да оправятъ отношенията си къмъ своите майка и баща, не на сила, но по съзнание. Следъ това той ще ги застави да оправятъ отношенията си къмъ своитѣ ближни. Азъ наричамъ вашъ ближенъ този, който, при всички условия на живота ви, може да служи като лостъ за вашето повдигане. Вие трѣбва да любите ближния си, понеже безъ тази любовь не можете да се повдигнете. Любовьта къмъ Бога е капиталътъ, който човѣкъ трѣбва да възприеме отъ Него, за да се повдигне. Любовьта къмъ ближния пъкъ представя човѣшката воля, човѣшкия лостъ, съ който хората взаимно трѣбва да си помагатъ. Следователно, дали ще работите за ближния си, за дома си, или за Бога, законътъ е единъ и сѫщъ. Вашитѣ деца не сѫ тѣла, но души, отъ които не можете да изисквате да ви гледатъ на старини. Ако тѣ доброволно пожелаятъ да ви гледатъ, това е другъ въпросъ, но първото имъ отношение е къмъ Бога. Тѣ сѫ интелигентность, която работи заедно съ интелигентностьта на всички души. Защо? Защото законитѣ на природата се коопериратъ, работятъ заедно. Който иска да проучи първия законъ — любовьта къмъ Бога — той трѣбва да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромаситѣ и да почне отново да печели. Това значи да очисти човѣкъ сърцето си отъ всичко старо, отъ всичко непотрѣбно. Това значи да се приготви човѣкъ за Божественото разбиране. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да придобие човѣкъ Божественото разбиране, Божествения миръ. А тъй, да се теоретизира само, че човѣкъ трѣбва да се самоотрече — това нищо не значи. Човѣкъ може да се отрече само следъ като дойде до онова вѫтрешно, Божествено разбиране. Когато биятъ нѣкого, той може да се отрече отъ нѣщо, но това още не е съзнателно отричане. Отричането подразбира да употрѣби човѣкъ всичкото изобилие, което има въ себе си, за повдигане на баща си и майка си, т. е. за онази свещена идея, която носи въ душата си. По обратенъ пѫть тази идея ще работи и за неговото повдигане. Сега отъ всички хора се изисква дълбоко проучване на законитѣ въ природата. Скърбитѣ и радоститѣ сѫщо така трѣбва да се проучатъ. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да страда, това не значи, че съмъ за страданията. Азъ не съмъ нито за страданията, нито за радоститѣ. Защо? Има радости, които не почиватъ на здрава основа. Напримѣръ, разбойникътъ, който убива, който краде, се радва, че е придобилъ нѣщо, но радостьта му не е дълготрайна. Тази радость не е истинска. Неговата радость е скръбь за другитѣ. Такава радость не е Божествена. Когато радостьта на едного е скръбь за другиго, и когато скръбьта на едного е радость за другиго, това показва, че хората живѣятъ още въ единъ преходенъ свѣтъ. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, не е разуменъ свѣтъ, тѣ трѣбва да дойдатъ до взаимно разбиране. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да накара доброто и злото въ него да се скаратъ, а той да стои настрана и да наблюдава. Само така могатъ да се разрешатъ въпроситѣ. Затова е казалъ Христосъ: „Не противи се на злото!“ Нѣма адептъ, нѣма Учитель въ свѣта, който да е казалъ на хората да се борятъ съ злото. Който се е опиталъ да се бори съ злото, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Злото е мощна сила, предъ която цѣли свѣтове сѫ изчезвали. Злото е козмическа сила, предъ която трѣбва да се пристѫпва съ благоговѣние. То е потокъ отъ лава, предъ която нищо не можете да направите. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Побеждавайте злото съ добро!“ Съвременнитѣ учени искатъ да убедятъ хората, че злото може да се ограничи. Днесъ това е невъзможно. Злото е козмическа сила, която може да се ограничи само съ вѣкове. Опитностьта на миналитѣ вѣкове, както и тази на миналитѣ народи сѫ довели хората до заключение, че злото се побеждава само съ доброто. Човѣкъ трѣбва да носи доброто въ себе си като орѫжие противъ злото. Злото не е опредѣлено само за васъ, то сѫществува независимо всичко друго, но защо сѫществува, никой не знае. Нѣма философъ или ученъ, който да е обяснилъ причинитѣ за сѫществуването на злото. Досега сѫ дадени хиляди обяснения, отъ старитѣ и отъ новитѣ времена, но нито едно отъ тѣхъ не е самата истина. Фактъ е, че злото и доброто сѫществуватъ. Защо и за какво, това не е важно. Важно е, че тѣзи две сили сѫ станали причина човѣкъ да сѫществува, т. е. да се прояви. Ако злото изчезне, човѣкъ не може да се прояви; ако доброто изчезне, човѣкъ пакъ не може да се прояви. Следователно, злото и доброто сѫществуватъ, за да се прояви човѣкъ. Обектъ на доброто и на злото въ козмоса е човѣкътъ. Това обяснение още не е научно, и то представя известни догадки, известни предположения. „Почитай баща си и майка си!“ Това значи: не презирай баща си и майка си, не имъ отвръщай съ зло, не гледай часъ по-скоро да се освободишъ отъ тѣхъ, не гледай на баща си като на простакъ. Почитай баща си и майка си, макаръ и четири факултета да си свършилъ. Баща ти, който те е родилъ, е по-ученъ отъ тебе. Колкото факултета да си свършилъ, баща ти има единъ факултетъ повече отъ тебе. Баща ти не обича да се хвали. Когато синътъ покаже своя дипломъ на баща си, последниятъ поклати главата си и казва: Синко, азъ разбирамъ, че много още човѣкъ има да учи. Единъ день, като дойдешъ на моето положение, ще видишъ, че съ това учение нищо не става. Ти мислишъ, че днесъ всичко е идеално, но единъ день, когато се обезсърдчишъ, когато живота изгуби за тебе смисъла си, тогава ще търсишъ другъ пѫть, докато най-после дойдешъ до разумното въ свѣта, до познаване вѫтрешния смисълъ на живота. Какъ ще познаете живота? — Като се обезсмисли и после — отново осмисли. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ „Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!“ Това сѫ два психологически процеса, тъй необходими за човѣка, както е необходима дихателната система за него. Който не разбира тѣзи закони, той ще се осакати. Приложете тѣзи закони и ще видите, че тѣ ще внесатъ известно подобрение въ живота ви. Когато Христосъ е казалъ на богатия да продаде имането си, съ това Той искалъ да го застави да влѣзе въ отношение съ хората, да се обмѣни, да създаде връзка съ тѣхъ. Това може да се постигне съ двата психологически закона — почитъ къмъ майката и бащата и любовь къмъ ближния. Тѣзи два закона трѣбва да се осмислятъ и приложатъ въ живота. Това сѫ истини, които досега не сѫ приложени, както трѣбва, вследствие на което въ съвременната култура тѣ се явяватъ въ нова фаза. Всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, за свобода на народитѣ, но какъ ще дойде тази любовь, отде ще дойде тази свобода — и тѣ не знаятъ. Всички говорятъ за равенство и за свобода, но отде ще дойдатъ това равенство и тази свобода? Докато човѣкъ не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човѣкъ е гладенъ, докато не се е нахранилъ, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорятъ за „папото.“ Важенъ е въпросътъ за храненето, т. е. за хлѣба специално. Въпросътъ за хлѣба не е само външенъ, физически или материаленъ, но той още е вѫтрешенъ духовенъ въпросъ. Съвременнитѣ хора носятъ въ себе си голѣмо богатство, и при това богатство не знаятъ, какво да правятъ: вайкатъ се, плашатъ се, че ще умратъ и всичко ще изгубятъ. — Жалко е, че тѣ съзнателно оставятъ тѣлото си да умре, да се разпръсне по четиритѣ краища на свѣта. Тѣ не знаятъ, че клеткитѣ на тѣхнитѣ тѣла попадатъ въ тѣлата на другитѣ хора, при съграждането имъ, и тамъ, съединени съ други клетки, влизатъ въ мозъка на нѣкой човѣкъ, дето служатъ при предаване и възприемане на мислитѣ. Често клеткитѣ на нѣкой виденъ философъ попадатъ при съграждане мозъка на обикновенъ човѣкъ, и тамъ започватъ да работятъ, да помагатъ за неговото развиване. Това се потвърждава отъ важния законъ въ природата, че нищо не се губи, нито създава. Всички велики мисли очакватъ да попаднатъ въ умоветѣ на нѣкои хора, които да ги възприематъ и реализиратъ разумно. Нѣкои мисли пъкъ не се реализиратъ правилно, вследствие на което се създаватъ противоречията въ живота. Нѣкой човѣкъ се лута натукъ — натамъ, не знае, какво да прави. Дойде при него приятеля му и казва: Ожени се, и работитѣ ти ще се уредятъ. Другъ му казва да не се жени. Ако е жененъ и живѣе добре съ жена си, казватъ му да я напусне, или да я набие и т. н. Това сѫ механически мисли, които не почиватъ на здрава основа. И да се реализиратъ, тѣ нѣма да дадатъ добри резултати. За да могатъ тия мисли правилно да се реализиратъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да почита майка си и баща си. Който не почита майка си и баща си, и да се ожени, той пакъ ще бѫде нещастенъ. Това всички трѣбва да знаете. Защо? Ако той не почита майка си, какъ ще почита жена си? И жена му ще бѫде подобна на майка му. Жената е крайно взискателна къмъ мѫжа си. Първото нѣщо, което тя ще изисква отъ него, е справедливость. Той трѣбва да бѫде спрямо нея тъй справедливъ, както и спрямо себе си. Тя не държи толкова за любовьта му, колкото за справедливостьта. Любовьта идва на второ мѣсто. И затова, въ който моментъ тя почувствува, че той е несправедливъ къмъ нея, всичко е свършено. Следъ това той може да се докарва предъ нея, да ѝ купува разни нѣща, но въпросътъ е свършенъ вече. Мѫжътъ пъкъ, отъ своя страна, изисква отъ жена си уважение. На първо мѣсто седи уважението, а после любовьта. Че жената щѣла да му направи баница, или нѣщо друго — това не хваща мѣсто, ако тя не го уважава. Следователно, ако хората искатъ да живѣятъ добре, тѣ първо трѣбва да поставятъ за основа на своя животъ закона „почитай майка си и баща си!“ Този законъ има значение и въ социалния, и въ семейния, и въ индивидуалния животъ на хората. Отъ прилагането, или неприлагането на този законъ зависи щастието или нещастието на хората. Затова казваме, че хората сами градятъ своето щастие и сами го разрушаватъ. Ако нѣкоя жена ме пита, защо не може да живѣе съ мѫжа си добре, ще ѝ кажа: Ти не живѣешъ добре съ мѫжа си, защото не почиташъ баща си и майка си. Ти не ги постави на нужната висота. Ти избѣга отъ тѣхъ, ожени се безъ тѣхно позволение, като помисли, че седишъ по-високо отъ тѣхъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че дъщерята е свободна отъ влиянието на родителитѣ си. Споредъ мене, именно, като свободна, тя трѣбва да поиска съвета на баща си и на майка си. Азъ взимамъ майката и бащата въ тѣхната идеална форма, не въ обикновената форма и проява на майка и баща. Сега, азъ не искамъ да възприемате нѣщата на вѣра, но направете поне единъ малъкъ опитъ върху това, което ви говоря, и ще видите, дали съмъ правъ, или не. За себе си азъ съмъ правъ, защото, всичко, което говоря, съмъ опиталъ, но ако и вие се увѣрите, че съмъ правъ, печелите. Ще кажете, че може да има изключения. — Възможно е и това. Нѣкой пѫть изключенията биватъ 25% нѣкой пѫть — 50%, а нѣкой пѫть — 75%. Когато говоря, даже и 75% да има изключение, пакъ ще спечелите. Ако имате резултатъ 25%, това е максима, съ която, ако работите, животътъ ви ще бѫде десеть пѫти по-добъръ, отколкото е сега. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Почитай баща си и майка си като разуменъ човѣкъ! Люби ближния си като разуменъ човѣкъ!“ Само при това положение ще имате Божието благословение, понеже почитьта къмъ родителитѣ е законъ, основанъ отъ Бога. Христосъ казва: „Който има Божието благословение, той ще има слава и почести, и каквото душата му пожелае, ще има. Който спазва този Божественъ законъ, той всичко ще придобие, не само за единъ, или за два деня, но за цѣлата вѣчность. Той ще придобие повече, отколкото е очаквалъ. Това не значи още, че ще дойде день, когато всички въпроси ще се разрешатъ. Не, това никога нѣма да стане. Едно трѣбва да знаете: въ сегашната еволюция на козмоса нѣщата нѣматъ край. Защо нѣма да дойде край на нѣщата? За хората нѣма начало, нѣма и край, но за Бога има начало, има край. Той е и въ началото, и въ края. Какво могатъ да говорятъ хората за начало и за край? Началото и краятъ сѫ достояние само на Бога, затова Той казва: „Азъ съмъ начало, азъ съмъ край. Азъ съмъ алфа, азъ съмъ омега.“ Нѣкой казва: Какъвъ ли ще бѫде краятъ на моя животъ? — Никакъвъ край нѣмашъ ти. — Какво ли е било началото на моя животъ?— Никакво начало нѣмашъ ти. Тази е правата философия. Като проследите цѣлата история на човѣчеството, ще видите, че нито единъ държавникъ, който е турилъ начало на нѣкоя държава не е останалъ до днесъ живъ. Коя отъ старитѣ велики държави е останала да сѫществува до днесъ? Де е Асирия? Де е Вавилонъ? Де е стара Индия? Де е велика Персия, която едно време е заповѣдвала на свѣта? Де е велика Франция на Наполеона? Де е велика Германия? Де е велика Русия? Има нѣщо, което липсва на съвременнитѣ хора, за да разбератъ законитѣ, по които обществата могатъ да се развиватъ. Развитието на обществата и народитѣ не върви по нѣкакви произволни закони. Велики закони управляватъ развитието на обществата и народитѣ, но хората трѣбва да познаватъ тия закони и да имъ се подчиняватъ. Когато разрешавате душевнитѣ въпроси въ себе си, тогава и социалнитѣ въпроси се разбиратъ въ по-голѣма свѣтлина. Тогава хората разбиратъ и своитѣ отношения къмъ обществото. Това не значи, че тѣ трѣбва да се изолиратъ. Хората знаятъ, че тѣ не живѣятъ за себе си, но живѣятъ за нѣкого. Като не разбира великия законъ на Битието, Бащата казва, че живѣе за дома си; домътъ казва, че живѣе за обществото; обществото — за народа; народътъ — за човѣчеството, а човѣчеството — за цѣлия козмосъ. Еволюцията може да върви и по този начинъ, но човѣкъ все трѣбва да живѣе за нѣкого. Ако схващате живота така, ще видите, че имате мощь въ себе си. „Почитай баща си и майка си!“ Забелязано е, че всички народи, въ които майката и бащата сѫ заемали почетно мѣсто, сѫ имали по-дълга култура. Като народъ, египтянитѣ се отличавали съ голѣма справедливость, но когато изгубиха това качество, тѣ пропаднаха. Когато евреитѣ влѣзоха между египтянитѣ, последнитѣ пропаднаха, защото не можаха да се справятъ съ тѣхъ. Най-после Богъ трѣбваше да изпрати Мойсей между евреитѣ. Фараонъ се бори съ Бога и не пусна евреитѣ, заради което въ невидимия свѣтъ се взе решение Египетъ да не сѫществува като държава за хиляди години, за да изкупи грѣховетѣ си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на единъ народъ да мѫчи другъ народъ! Не е позволено на господаря да мѫчи слугата си, нито на слугата да мѫчи господаря си! Не е позволено на мѫжа да мѫчи жена си, нито на жената да мѫчи мѫжа си! Не е позволено на брата да мѫчи сестра си, нито на сестрата да мѫчи брата си! „Попитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!“ Тѣзи два закона трѣбва да ги спазвате. Това е човѣщината, това е възвишеното и благородното у васъ. Това трѣбва да проникне въ васъ, за да покажете, че сте хора отъ новата култура. Новитѣ писатели трѣбва да пишатъ въ този духъ. Това сѫ думитѣ на Христа, на Великия Учитель, Който дойде отъ невидимия свѣтъ. Той казваше: „Както ме е Отецъ научилъ, така и азъ ви уча.“ „Азъ зная, че всичко, каквото имамъ, е отъ Отца ми дадено.“ Сега и азъ ви оставямъ съ тия два закона и вѣрвамъ, че като дойдете втори пѫть, вашитѣ бащи и майки ще бѫдатъ на почетно мѣсто, а ближнитѣ ви ще бѫдатъ тъй галени, както майката гали своитѣ възлюбени деца. 26. Беседа отъ Учителя, държана на 11 мартъ, 1928г. София. — Изгрѣвъ.
  2. 1928_03_04 Изново

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Изново „Истина, истина ви казвамъ. Ако се не роди нѣкой изново, не може да влѣзе въ Царството Божие. Иоана 3:3. Сега ще говоря само върху думата „изново“ отъ прочетения стихъ. Вие можете да турите ударението на тази дума или върху слога „из,“ или върху слога „но,“ както искате. Важно е, че се говори за „новото“ въ живота. Силата на човѣшкия животъ не седи въ новото; силата на знанието не седи въ количеството външни знания, които човѣкъ има; силата на богатството не седи въ многото пари и кѫщи, които човѣкъ има; силата на човѣка не седи въ изкуствата, които той владѣе. Сега, като опрѣдѣлямъ тия нѣща, вѣрвамъ, че като учени хора, вие добре ще ме разберете. Като разсѫждавате върху новото, вие ще се домогнете до новъ начинъ на мислене. Вие ще дойдете до заключение, че многото нѣща носятъ нещастия за хората. Многото богатства правятъ човѣка нещастенъ. Многото знания представятъ товаръ за човѣка. Колко отъ своитѣ знания човѣкъ може да приложи въ живота си? Какво ви ползува знанието на цѣлата Библия, знанието на много стихове отъ нея наизустъ, ако не ги прилагате въ живота? Срѣщате двама души, единиятъ отъ които знае цѣлата Библия и Евангелията, но не ги прилага въ живота си, а другиятъ знае само стиха „Богъ е Любовь“ и го прилага въ живота си. Какъ мислите, кой отъ двамата се ползува повече отъ знанието си? Кой отъ двамата е по-силенъ човѣкъ? Ще представя други две положения. Имате предъ себе си човѣкъ, който знае теорията на музиката отлично, съ всичкитѣ ѝ тънкости въ съчетание на тоноветѣ, съ всички знакове за изпълнение, съ всичката хармония, но нѣма рѫце и не може да свири. Казвате: Може да пѣе добре. Представете си, че и гласътъ му е гъгнивъ, има нѣкаква повреда въ ларинкса, вследствие на което не може и да пѣе. Какво се ползува този човѣкъ отъ многото знание на музиката? Срѣщате следъ това другъ човѣкъ, който не знае теорията на музиката, но има усѣтъ къмъ музиката и, какъвто инструментъ хване, може да свири. Отъ друга страна, и гласътъ му е хубавъ, пѣе добре. Кой отъ двата случая представя по-щастливо съчетание на възможности и сили въ себе си? Това не значи, че теорията не е нужна. И теорията е необходима, но животътъ започва първо съ факти, съ практика, а следъ това иде теорията. Дългиятъ животъ създава теорията. Теориитѣ въ живота представятъ нѣщо старо, архаическо, изостанало. Тѣ предполагатъ миналъ животъ на хора, които сѫ живѣли преди хиляди години. Всѣка теория илюстрира минала история на човѣчеството. Има нови теории, които опредѣлятъ бѫдещия животъ на хората. Какъ се създаватъ тѣзи теории? Тѣзи теории говорятъ за нѣкакъвъ бѫдещъ животъ на хората, и затова предвиждатъ, какъ ще живѣятъ тѣзи хора на своето време. Теории за настоящето, обаче, не сѫществуватъ. Значи, има теории на миналото и теории на бѫдещето. Когато изучава и еднитѣ, и другитѣ теории и не може да разбере нито миналото, нито бѫдещето, човѣкъ изпитва недоволство отъ живота, и той започва да спори, коя отъ тия теории е права, и коя не. Споредъ мене, за всѣки даденъ случай, за всѣко дадено време, съответна теория е права. Достатъчно е единъ човѣкъ да подържа дадена теория, за да мине тази теория за права. Следователно, щомъ една теория има единъ последователь, тя е права и може вече да сѫществува поне въ неговия умъ. Тази теория е права, но не е реална. Сега ще опредѣля, какво нѣщо е реалность. Коя е мѣрката на реалностьта? Мѣрката на реалностьта е правата линия. Правата линия има две граници, т.е. тя се ограничава отъ две точки. Ако турите и трета точка на една линия, тази линия вече не е права, но крива линия. Дали тѣзи две точки заематъ пространство, или не, това е другъ въпросъ, обаче, правата се ограничава само отъ две точки. Едната точка представя Първичната Причина, а втората — човѣка. Оттукъ, казваме: правата линия опредѣля отношението между Първичната Причина и човѣка. Съ други думи казано: правата линия опредѣля отношението между Първичната Причина и последствията, които тя е произвела. Значи, връзката между Първичната Причина и последствията, които Тя е произвела, наричаме права линия. Правата линия подразбира абсолютния Божественъ свѣтъ, за който сѫществуватъ много теории. Какво представя Божествениятъ свѣтъ? Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на вѣчна радость, свѣтъ на вѣчна красота, свѣтъ на вѣчно богатство, свѣтъ на вѣчна сила, свѣтъ на вѣчна разумность. И много още може да се говори за Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ изгуби правата линия, т. е. правия пѫть въ живота си, той нарушава отношенията си къмъ Първата Причина, и въ ума му влиза съмнението, като трета точка на правата линия. Щомъ се яви тази точка, правата взима друго направление, изкривява се, и ние имаме вече нова линия, която наричаме крива. Отъ тази крива линия може да се образува триѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу. Задачата на съвременната философия и наука се заключава въ това, да обърне този триѫгълникъ съ върха нагоре и да го превърне въ равностраненъ. Съ равностранния триѫгълникъ ученитѣ искатъ да покажатъ, че тритѣ лица на Бога сѫ еднакви. Тъй щото, отъ която страна на правата да се яви третата точка, налѣво или надѣсно, всѣкога ще се образува крива линия, отъ която впоследствие ще се образува триѫгълникъ. Триѫгълникъ, образуванъ отъ крива линия, представя затворенъ, ограниченъ животъ, отъ който човѣкъ черпи опитности. И тъй, отъ гледището на новитѣ положения въ живота, вие трѣбва да имате строго опредѣлена мѣрка, какво нѣщо е правото. Правото се опредѣля само отъ две точки. Щомъ говорите за правото, вие трѣбва да имате идея за Бога и за себе си. Нѣмате ли опредѣлена идея за Бога, като носитель на красота, радость, сила, богатство, разумность, вие не можете да имате идея за правото, за правата линия. Мнозина иматъ идея за Бога, като за нѣкакво отвлѣчено сѫщество, което изпълва пространството, но което нѣма никакви отношения къмъ хората. Не, едната точка на правата линия е Богъ, а другата точка — човѣкътъ. Значи, Богъ и човѣкъ образуватъ права линия. При това положение, дето и да се намира, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва като Бога. Каже ли, че не знае, какъ да постѫпва, човѣкъ създава вече условия за образуване на крива линия. Правата линия влиза въ устройството на цѣлата слънчева система, въ всички слънца и планети, въ цѣлия козмосъ. Кометитѣ, обаче, се движатъ по криви линии. Въ цѣлата вселена се забелязва стремежъ на всички движения да вървятъ по права линия. Въ този смисълъ, еволюцията на човѣка не е нищо друго, освенъ стремежъ на човѣшката душа да върви по права линия, да дойде до познаване на правата линия, или до отношенията, които сѫществуватъ между Бога и самата нея. Дойде ли до тѣзи отношения, човѣкъ ще придобие онова щастие, онова здраве, къмъ което се стреми. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, нито здравъ, ако нѣма истинска идея въ себе си за Първата Причина. Истинска идея е онази, която при никакви мѫчнотии, при никакви страдания и изпитания не се измѣня. Тя всѣкога остава една и сѫща. Върху тази идея, именно, се гради живота на душата. Ето защо, ние казваме: умътъ мисли, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувствува, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Духътъ се просвѣщава и укрепва, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тази идея, той умира. Какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта е врата, която води въ другъ свѣтъ различенъ отъ този, въ който сега живѣете. Сѫщевременно, смъртьта опредѣля точкитѣ на човѣшкото отклонение. Човѣкъ трѣбва да умре, за да види, де се е отклонилъ отъ правия пѫть. Само смъртьта е въ състояние да върне човѣка къмъ първото му състояние, като му обясни причината, за дето той умира. Тя ще му покаже точно мѣстото, дето той се е отклонилъ отъ правата линия. И теориитѣ на съвременнитѣ учени доказватъ, че всички тѣла въ движението си се стремятъ да се приближатъ къмъ правата линия. Нѣкои отъ авторитетитѣ на науката казватъ, че при движението си, орбитата на земята постепенно се стѣснява, при което се очаква единъ день земята да образува права линия съ слънцето. И при това положение, земята ще продължава да живѣе. На мнозина се вижда чудно, какъ е възможно, при такава промѣна съ земята, тя пакъ да продължава да сѫществува. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, като кажа на мравята, че ще живѣе дълъгъ животъ, тя да ме пита, дали ще живѣе по сѫщия начинъ, както днесъ живѣе. Нѣкога, въ далечното бѫдеще, мравята ще живѣе като човѣкъ. Колкото и да говоря на мравята за човѣшкия животъ, тя нѣма да ме разбере. За мравята човѣшкиятъ животъ е толкова разбранъ, колкото и духовниятъ животъ за обикновения простосмъртенъ човѣкъ. Духовниятъ животъ е неразбранъ за човѣка; религиозниятъ животъ е неразбранъ за човѣка; моралниятъ животъ е също неразбранъ за човѣка. До кога този животъ ще остане неразбранъ? Докато дойде до положение той да го живѣе, а не само да говори за него. Когато нѣкой говори за мораленъ животъ, а не го живѣе, това показва, че този животъ за него е неразбранъ. Нѣкой говори за мораленъ животъ, а при това краде; той говори за духовенъ животъ, а го изключва отъ себе си; той говори за сила, а като го срещне мечка, бѣга, крие се отъ нея. Де остава силата на този човѣкъ? — Ама мечката бѣше много голѣма, съ рунтава козина и ме изгледа много страшно. Питамъ: на какво се дължи страха? Кога се е явилъ страхътъ за пръвъ пѫть? Акробатътъ, който върви по вѫже, е смѣлъ и решителенъ, докато пази равновесие подъ краката си. Това значи: докато се образува перпендикуляръ отъ главата къмъ краката му, акробатътъ е смѣлъ. Равновесието му се дължи на този перпендикуляръ. Щомъ перпендикулярътъ се наруши, равновесието изчезва, и акробатътъ започва да губи своята смѣлость. Следователно, страхътъ е резултатъ на нѣкаква вѫтрешна причина въ човѣка, която го отклонява отъ правата линия на неговия животъ. Страхътъ показва, че човѣкъ е изгубилъ своето равновесие. Съмнението, невѣрието е довело човѣка до положение, толкова много да опорочи своя животъ, че да заприлича на старъ лихварь. Едно време полици не сѫществуваха, и хората нѣмаха толкова страдания, колкото днесъ иматъ. Сега нѣкой подписва една полица и се нагърбва цѣлъ животъ да я изплаща. И следъ всичко това, хората казватъ: Да се осигуримъ! — Какъ ще се осигурятъ? Като плащатъ полици цѣли 20 — 30 години наредъ, докато косата имъ побѣлѣе? Сутринь, като ставате, и вечерь, като си лѣгате, все този биволски езикъ — полицата — носите въ ума си и казвате: Нѣма какво, трѣбва да се плаща! И следъ това нѣкой ученъ пише, какъ сгрѣшилъ първиятъ човѣкъ. Богословътъ пъкъ пише, колко време трѣбвало да се изплащатъ грѣховетѣ на първитѣ човѣци. Въ Англия, на всички учени, свършили по философия, право, богословие, прибавятъ къмъ името имъ частицата „дий“, като отличие на ученость. Българинътъ пъкъ, когато оре нивата, казва на коня си: „Дий!“ Съ това той подтиква коня да върви напредъ, да не спира, да върши работа. И продължаватъ философътъ и богословътъ да разискватъ по-нататъкъ, какво наказание предстоело на всѣки, който сгрѣши предъ Бога. Не само това, но тѣ третиратъ въпроса, колко години трѣбва да се изплаща това наказание. Нѣкои отъ тия учени сѫ изчислили, че за голѣмитѣ наказания човѣкъ трѣбвало да плаща толкова години наредъ, колкото сѫ нужни за изпаряването на водата отъ океана, като се приеме, че всѣка година се изпарява по една капка вода отъ океана. Страшно е това наказание! Питамъ: Отде знаятъ ученитѣ тия нѣща? Тѣ били ли сѫ при създаването на Божественото право? Това сѫ човѣшки измислици. Тия учени се спиратъ върху стиха отъ Писанието, дето е казано: „Ще ви изхвърля отъ предъ лицето си.“ Да, но по-нататъкъ е казано: „О, Израилю, обърни се къмъ мене, и азъ ще те помилвамъ!“ Следователно, съ какво право тия учени опредѣлятъ такова грамадно число години за изправяне на човѣчеството? Само Богъ има право да наказва и да прощава грѣшника. Той го създаде, и Той ще го прости. Който люби, само той има право да наказва и да прощава. Който не люби, той нѣма право нито да наказва, нито да прощава. Псалмопѣвецътъ казва: „По правда си ме наскърбилъ.“ Азъ казвамъ: По любовь си ме наскърбилъ. Когато човѣкътъ на безлюбието наказва, казвамъ: Божията Любовь не допуща кривитѣ линии. Ще приведа единъ малъкъ разказъ, за изяснение на тази идея. Единъ свѣтски господинъ уловилъ въ гората едно хубаво славейче и го турилъ въ кафезъ да му пѣе. Всѣка сутринь той му турялъ вода, храна, наглеждалъ го, радвалъ му се. Всичко имало славейчето въ този кафезъ, но свобода нѣмало. Единъ день, въ рѫцетѣ на този господинъ попаднала Библията и Евангелието, и той започналъ редовно да ги чете. Подъ влияние на тази книга, той се обърналъ къмъ Бога и започналъ да размишлява върху главнитѣ принципи, които се съдържали въ нея. Като размишлявалъ върху Истината, която носи свобода, той си казалъ: Наистина, всѣко живо сѫщество трѣбва да се ползува отъ свободата, която му е дадена отъ Бога. Щомъ е така, азъ ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи отъ мене, азъ ще изпълня този великъ Божи законъ. Взелъ кафеза въ рѫцетѣ си, изнесълъ го навънъ, закачилъ го на единъ гвоздей и го отворилъ. Въ това време една сълза се търкулила по лицето му: дожалѣло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило съ своята пѣсень, но казалъ: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено отъ свобода и просторъ. Бѫди щастливо отъ този моментъ и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видѣло кафеза отворенъ, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. Следъ два-три деня славейчето дошло пакъ при своя господарь, но съ другарка. Влѣзли въ кафеза и тамъ прекарали нощьта. На сутриньта пакъ напуснали кафеза. На другата вечерь славеятъ пакъ влѣзалъ въ кафеза на господаря си. Съ това той искалъ да му каже: Понеже ти ме обичашъ, азъ ще дохождамъ всѣка вечерь съ другарката си да ти пѣя, а сутринь ще излизамъ въ гората на свобода. Питамъ: не можете ли и вие, като този свѣтски господинъ, да отворите кафезитѣ съ своитѣ стари възгледи и да ги пуснете въ гората на свобода? Не можете ли и вие, като този славей, който обичалъ господаря си, да идвате всѣка вечерь да му пѣете, а сутринь да излизате на свобода? Тъй щото, не унищожавайте своя кафезъ, но закачете го на стената, да седи тамъ отворенъ, за да може въ него всѣки пѣвецъ свободно да влиза и да излиза. Ако славеятъ можа правилно да разреши своя въпросъ, не можете ли и вие да разрешите своя по сѫщия начинъ? Доволенъ отъ господаря си, славеятъ решилъ всѣка вечерь да дохожда въ кафеза да пѣе, да изкаже благодарностьта си отъ него. При това разрешение и славеятъ, и господарьтъ му останали доволни. „Изново.“ Вие трѣбва да започнете живота си изново. Подъ думата „изново,“ разбирамъ онова чисто, възвишено, благородно, Божествено начало въ човѣка, което осмисля всичко. За тази цель казвамъ: Не внасяйте въ чувствата си никаква киселина! Киселинитѣ трѣбва да служатъ само за стимулъ, но не и за храна на чувствата. Чувствата въ човѣка трѣбва да произтичатъ отъ самия животъ. Това значи: чувствата се пораждатъ само къмъ живитѣ сѫщества; тия чувства трѣбва да бѫдатъ фини, възвишени и благородни. Дето има такива чувства, тамъ има условия за любовь. Значи, любовь може да сѫществува само между две разумни сѫщества, на които съзнанията представятъ дветѣ точки на правата линия. Отъ правитѣ линии на тѣхнитѣ съзнания ще се образуватъ две успоредни прави. При тази паралелность на правитѣ, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на нѣкой човѣкъ, оставете го да върви паралелно съ васъ, не спущайте къмъ него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи да оставите човѣка свободенъ. Свободата е нѣщо относително. Който не разбира Божиитѣ закони, както и законитѣ на своята душа, нито той може да бѫде свободенъ, нито на другитѣ може да даде свобода. За да бѫде свободенъ, той трѣбва да има ясна представа за Първата Причина, а следъ това и за себе си. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да обхване нѣщата съ своя умъ. Човѣкъ може да обхване съ ума си само тия нѣща, които разбира. Хората не разбиратъ Бога, защото искатъ да Го обхванатъ съ ума си. Тѣ не Го разбиратъ, защото му даватъ форма, подобна на тѣхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го като необятна интелигентность, като безгранична любовь и мѫдрость, която едновременно обхваща всичко въ свѣта, разбира нуждитѣ на всички живи сѫщества и имъ помага. Казвате: Докажи това нѣщо! — Мога да ви го докажа, но искамъ да зная, по кой начинъ желаете да ви го докажа: по закона на посаденото житно зърно въ земята, или по закона на меленето на житното зърно на воденицата? Понеже развитието на сегашното човѣчество върви по втория законъ, т. е. меленето на житното зърно, за това доказване се изискватъ хиляди години. Ако имате търпение да чакате хиляди години, готовъ съмъ да ви донеса факти не само отъ 99 кладенци, но отъ хиляди кладенци още. И тогава, вие ще употрѣбите още толкова години, докато прочетете всички тия факти и се убедите въ моитѣ доказателства. Като се ровите между тѣзи научни данни, нѣкои отъ тѣхъ ще ви отправятъ за сведения къмъ еди-коя си слънчева система, и вие трѣбва да блъскате главата си отъ една система въ друга, докато най-после кажете: Нищо не разбрахъ по този въпросъ. Следъ това ще ви изпратятъ въ друго нѣкое учено общество, което живѣе на звездитѣ, да видите, какъ тамъ разрешаватъ този въпросъ. Като ме слушате да говоря по този начинъ, ще се запитате, отде дойдоха тѣзи учени общества? Какъ се пренесоха отъ пространството на земята? Съ това искамъ да кажа, че ако е въпросъ за съмнения и противоречия, азъ мога много такива да ви създамъ, но интересно е, че следъ като твърдите, че Богъ ви е създалъ, отде дойдоха толкова много съмнения и противоречия въ вашия животъ? Споредъ мене, никакви причини нѣмаше, за да дойде въ васъ съмнението и противоречието. Какъ е възможно да се роди отъ васъ това незаконнородено дете, съмнението? Какъ е възможно, при вашата чистота и светость, да се роди отъ васъ съмнението и подозрението? Всѣки трѣбва да си зададе този въпросъ и да се помѫчи да си отговори. Часть отъ енергията на желанията, които не могатъ да се изпълнятъ, произвеждатъ въ ума на човѣка нѣкаква отрицателна мисъль. Тази отрицателна мисъль впоследствие произвежда съмнение въ човѣка. Напримѣръ, срещате своя приятель, разговаряте се, и той обещава, че еди-кой си день, на опредѣлено мѣсто и въ опредѣленъ часъ, ще се срещнете пакъ, да се уговорите за нѣкаква важна работа. Дохожда опредѣлениятъ день. Вие отивате на опредѣленото мѣсто, но приятельтъ ви не е тамъ. Чакате часъ, два, три, той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате, да търсите причината за неговото закъсняване. Коя може да бѫде причината за това? Или, че той се е размислилъ да дойде, или му се е случило нѣщо важно, което е попречило да изпълни обещанието си. Вие считате, че приятельтъ ви трѣбва да устоява на думата си, да бѫде като божество. Действително, чистиятъ и светиятъ човѣкъ трѣбва да устоява на думата си. Такъвъ човѣкъ съ нищо не може да се оправдае: че тренътъ закъснѣлъ, че параходътъ прекаралъ нѣкакво малко крушение, или че самъ той заболѣлъ — нищо не го оправдава. Не може да се яви причина, която да му противодействува. Ако срещне физически препятствия, най-после той отъ тѣлото си навънъ трѣбва да излѣзе и пакъ да се яви на време въ опредѣления день. Когато нѣкой ангелъ обещае на човѣка нѣщо, той ще се яви на време: дали вънъ ще има буря или земетресение, дали ще бѫде окованъ въ вериги и въ букаи, той трѣбва всичко да преодолѣе и да се яви на време. Не направи ли така ангелътъ Господенъ съ Петра? Той влѣзе точно на опредѣления часъ при Петра, свали оковитѣ отъ краката му и каза: „Стани и излѣзъ вънъ!“ Днесъ всички хора се намиратъ въ положението на Апостолъ Петра: хвърлени въ тъмница, краката имъ въ букаи и чакатъ да дойде нѣкой да ги освободи. Ангелътъ се моли сега за васъ и слиза отъ небето да ви освободи. Той влиза въ затвора, сваля букаитѣ отъ краката ви и казва; „Излѣзте вънъ!“ — Излѣзте вънъ, не мислете за своитѣ стари затвори, идете при своитѣ братя и сестри и, заедно съ тѣхъ, благодарете на Бога, че ви е избавилъ. За да постигнете това, за да дойде ангелъ Господенъ отъ небето да ви избави, вие трѣбва да имате разбиранията на онзи забележителенъ американски генералъ, който, като вървѣлъ единъ день изъ улицитѣ, миналъ покрай една казарма, въ двора на която видѣлъ малка дружина войници, около 10 — 15, които се мѫчели да вдигнатъ една голѣма греда, Той се приближилъ при тѣхъ и взелъ да наблюдава, какво ще стане. Войницитѣ се мѫчели да вдигнатъ гредата, но не могли. Генералътъ погледналъ къмъ взводния имъ и попиталъ: Защо не помогнете на войницитѣ заедно да вдигнете гредата? — Азъ съмъ взводенъ, а тѣ — обикновени войници. Моята работа е да заповѣдвамъ, а тѣ трѣбва да изпълняватъ. Тогава генералътъ се навелъ, турилъ рамото си подъ гредата и помогналъ на войницитѣ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ взводния, подалъ картичката си и казалъ: Господине, ти си началникъ на тази малка дружина; азъ пъкъ съмъ генералъ Вашингтонъ. По сѫщия начинъ и Богъ изпрати Сина си срѣдъ човѣчеството да ги научи на закона на служенето. Затова Христосъ казва: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа.“ Синъ Божи дойде да помага на хората, а тѣ, обикновени простосмъртни, обикновени взводни началници на малки дружини, капрали, искатъ да заповѣдватъ на свѣта. Питамъ: отъ какво страда свѣтътъ? Отъ капрали. Свѣтътъ е пъленъ съ капрали, съ взводни. Дето да се обърнете, все капрали ще срещнете: и въ науката, и въ изкуствата — навсѣкѫде въ живота. Щомъ дойде въпросъ да се помага нѣкому, ние трѣбва да бѫдемъ готови да подложимъ рамото си подъ гредата, т. е. подъ мѫчнотията, и да я повдигнемъ. Мѫчнотиитѣ и благата сѫ общи за цѣлото човѣчество. Ще приведа още единъ примѣръ за правилни разбирания. Единъ день американскиятъ председатель на републиката, Вашингтонъ, вървѣлъ изъ града и спрѣлъ малко на пазаря. Въ това време той видѣлъ, че единъ богатъ човѣкъ се озърталъ, като че търсилъ нѣщо. Той го запиталъ: Господине, какво търсите? — Търся нѣкой човѣкъ да ми занесе пуйката до дома. — Азъ мога да ви услужа. — Добре, вземете пуйката. Тръгватъ двамата: богаташътъ напредъ, председательтъ на републиката следъ него. Стигнали най-после до дома на богаташа. Последниятъ се спрѣлъ, бръкналъ въ джоба си, извадилъ отъ кесията си четвъртъ доларъ и го подалъ на носача. Носачътъ погледналъ къмъ паритѣ, погледналъ къмъ богаташа и мълчалъ. — Защо не вземешъ паритѣ? Не си ли доволенъ отъ това, което ти давамъ? Ето, вземи още четвъртъ доларъ! Той пакъ мълчалъ. — Защо мълчишъ? Навѣрно си недоволенъ нѣщо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадохъ. Тогава Вашингтонъ извадилъ отъ джоба картичката си, подалъ я на богаташа, като му казалъ: Приятно ми е, че можахъ да Ви направя една малка услуга — „Председатель на републиката — Вашингтонъ.“ И съвременнитѣ хора, като този богаташъ, съ научени да извадятъ отъ кесията си четвъртъ доларъ, да го дадатъ на носача, който носи пуйката имъ, и съ това разрешаватъ въпроса. Да, ами ако този носачъ е председательтъ на републиката? Какво ще правятъ тогава? Съзнание и разбиране се иска отъ хората. „Изново.“ Въ какво се заключава новото? Кое е новото въ българския народъ? Кое е новото въ духовенството? Съ какво ще се похвалятъ тѣ? Може би ще се похвалятъ съ това, че обявили гонение противъ религиознитѣ секти въ България. И това не е лошо, но казвамъ: ако духовенството е на правъ пѫть, българскиятъ народъ трѣбваше да бѫде въ добро положение. Освенъ това, държавитѣ отъ цѣлия свѣтъ трѣбваше да взематъ примѣръ отъ България. Така ли е въ сѫщность? Какво виждаме ние въ България? Тя е потънала въ дългове, навсѣкѫде се вършатъ насилия; тукъ-тамъ чувате, че се извършили убийства. Така е въ България, така е и въ цѣлия свѣтъ. Но казвамъ: Този не е правиятъ пѫть. Така не може да се живѣе. Това не е новото въ свѣта. Новото седи въ Божественото. То изисква между хората да се създадатъ искрени отношения, които да почиватъ на истината, а не на лъжата. Престѫпление е да живѣешъ съ човѣка, а да подържашъ въ ума си мисъльта да го ухапешъ нѣкѫде, да го изнасилишъ или да смутишъ духа му. Благородството на човѣка се заключава въ това, да покаже на брата си пѫтя къмъ свободата, къмъ знанието и радостьта. Намѣри ли веднъжъ този пѫть, той ще бѫде силенъ, здравъ и богатъ. Всѣки човѣкъ, въ когото Божественото се е събудило, може да покаже на хората пѫтя къмъ забогатяване, но тѣ разбиратъ друго богатство. Божествениятъ човѣкъ, обаче, не се спира предъ външното богатство. Той знае, че това богатство е причина за всички нещастия въ свѣта. Сегашното богатство е богатство на неправда, на насилие; властьта, която цари по цѣлия свѣтъ, е власть на насилие; управляващитѣ въ свѣта си служатъ повече съ неправда и насилие. — Ама ти не вѣрвашъ ли въ държавата? — Азъ не вѣрвамъ въ държава, която се крепи па насилие и неправда. — Въ каква държава вѣрвашъ? — Азъ вѣрвамъ въ държава, въ която сѫществува правда; азъ вѣрвамъ въ държава, въ която сѫществува любовь. Когато такива държави се основатъ въ свѣта, тѣ нѣма да затварятъ престѫпницитѣ по цѣли 20 години въ затворъ и да ги държатъ тамъ съ вериги на рѫцетѣ и на краката, но ще потърсятъ причинитѣ за тѣхнитѣ престѫпления. Щомъ намѣрятъ причинитѣ, ще потърсятъ начинъ да премахнатъ тия причини, за да не поставятъ тия хора при условия да повтарятъ грѣшкитѣ или престѫпленията си. Казвате. Защо Богъ е създалъ свѣта така, че едни хора сѫ богати, а други — сиромаси? —Вие не знаете причинитѣ, които съ заставили Бога да постави едни хора при богати, а други — при бедни условия. Ако Той би поставилъ богатия при условията на бедния, богатиятъ би извършилъ голѣми престѫпления. За да не прави грѣшки, престѫпления, Богъ му даде власть, сила, богатство. Това не значи, че богатитѣ хора сѫ лоши, но понеже не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ не могатъ да използуватъ беднитѣ условия и вмѣсто да се повдигнатъ, ще се провалятъ. На сиромаситѣ Богъ казва: Понеже имате силна воля и свѣтълъ умъ, вие ще можете да използувате условията, при които съмъ ви поставилъ, за вашето растене и развиване. Единъ день, когато преодолѣете тѣзи условия, и вие ще станете богати. Тъй щото, намѣрението, желанието на Бога е да направи всички хора щастливи и богати. Затова, именно, Той е поставилъ всѣки човѣкъ при специфични условия, благоприятни за неговото развиване. — Ама защо днесъ съмъ останалъ неученъ, прость човѣкъ? — Има причини за това, които единъ день ти ще разберешъ. Иначе, желанието на Първата Причина е да бѫдешъ и ученъ, и богатъ, и праведенъ. Всичко това ти ще постигнешъ на своето време и мѣсто. Въ свѣта, въ който сега живѣете, сѫществува пъленъ редъ и порядъкъ, който вие, поради непознаване на Божествения планъ, не разбирате. За неразумнитѣ хора по-лошъ свѣтъ отъ този, въ който живѣятъ, не сѫществува. За разумнитѣ, обаче, по-добъръ свѣтъ отъ сегашния нѣма. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, подобенъ на забавачница, въ която всички части на предметитѣ сѫ разхвърляни, и децата се поставятъ на работа, да турятъ всѣка часть на нейното мѣсто. Децата въ тази забавачница се учатъ да творятъ. Тамъ частитѣ не съ безразборно нахвърляни, но всѣка часть има свой номеръ, и по реда на номерата децата ги поставятъ на съответни за тѣхъ мѣста. Следователно, за да изправи живота си, човѣкъ трѣбва да постави всѣко противоречие на неговото мѣсто. Какво правятъ съвременнитѣ хора, като се натъкватъ на нѣкои противоречия? Като не могатъ да ги поставятъ на съответнитѣ имъ мѣста, тѣ казватъ: Богъ не ни обича, хората не ни обичатъ, никой не мисли за насъ и т. н. — Каква е тази философия? Кѫде може да заведе човѣка тази философия? Нѣма защо да очаквате на хората да ви обичатъ, да се молятъ за васъ. Всѣки самъ трѣбва да се моли за себе си, всѣки самъ трѣбва да работи. Когато положението ви е много затруднено, можете да се помолите заедно съ приятеля си, но всѣкога трѣбва да разчитате първо на себе си. Като се помолите двамата, молитвата ви ще бѫде приета. Казано е въ Писанието: „Дето съ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Синътъ трѣбва да отиде при баща си, да отвори сърцето и душата си предъ него и да се помоли да му даде това, отъ което се нуждае. Той не трѣбва да изисква баща му да отиде при него. Ако синътъ, или детето не може да отвори душата си предъ своя великъ Баща, да Му каже, че е изпадналъ въ тъмнина, въ съмнения, въ подозрения, предъ кого ще отиде? Нека иска свѣтлина отъ своя Баща, да оправи работитѣ си, и ще получи. Когато детето краде отъ сладкото, което майката е скрила отъ него, а после отрича, че е пипало сладкото, не знае ли, че лъже? То познава своята погрѣшка, познава и лъжата, но не се признава, защото се страхува отъ тоягата. Ако детето знаеше, че, като каже истината, нѣма да бѫде наказано, щѣше да признае погрѣшката си. Страхътъ отъ наказание, който хората изпитватъ, става причина тѣ да лъжатъ, да крадятъ, да вършатъ редъ още престѫпления. Въ това се крие лошата страна на възпитанието. Много отъ съвременнитѣ възпитатели казватъ, че тоягата е благословено нѣщо, понеже е излѣзла отъ рая. Вѣрно е това, но докато тоягата бѣше въ рая, имаше паници, пълни съ медъ и масло. Щомъ тоягата излѣзе отъ рая, нищо не остана въ паницитѣ, но по гърбоветѣ на хората останаха следи отъ нея. Като казватъ сега, че тоягата е излѣзла отъ рая, едновременно съ това, тѣ трѣбва да си спомнятъ, че и човѣкъ излѣзе отъ рая. Докато бѣше въ рая, и тоягата бѣше чиста и света като човѣка. Щомъ той излѣзе отъ рая, и тя се опетни. Тъй щото, ако човѣкъ е грѣшенъ, тоягата е десеть пѫти по-грѣшна отъ него. Тогава, защо ще ви биятъ съ една грѣшна тояга? Какъвъ смисъль има въ това? Ако е да ви биятъ, по-добре да взематъ една райска тояга, която още не е опетнена, и съ нея да ви биятъ. Така поне праведни ще станете. А тъй, да ви биятъ съ грѣшна тояга, това не се позволява. Който бие, съ любовь трѣбва да бие. Престѫпление е да биете безъ любовь. Що е престѫплението? Всѣко наказание, нанесено безъ любовь, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ мѫдрость, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ истина, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ правда, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ добродетельта, е престѫпление. На това основание, питамъ: Какъ можешъ да сѫдишъ брата си? Всѣки човѣкъ, когото сѫдишъ, е твой братъ, роденъ отъ една и съща майка. Ще кажете: Ако хората не се сѫдятъ, може ли свѣтътъ да се поправи? — Може. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Тогава казвамъ: право е това, което има две точки. Ако държите въ ума си първата точка, т. е. Първичното съзнание, че Богъ царува навсѣкѫде и изпълва цѣлата вселена, вие сте намѣрили смисъла на живота. Всѣкога дръжте въ ума, въ сърцето и въ душата си това Висше съзнание, за да разберете, колко е великъ Богъ, когато, отъ своето високо положение, слиза до най-малкото сѫщество и го облива съ своята любовь. Когато обичате нѣкого, вие взимате неговата форма. Така и Богъ прави. Като слиза при насъ, Той взима човѣшка форма. Като отиваме при Него, ние взимаме Неговата форма. Значи, сега Богъ става като човѣка, а нѣкога, когато отидемъ при Бога, ние ще станемъ като Него. Това не значи, че ще станемъ, въ букваленъ смисълъ, като Бога, но ще имаме Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки. Мнозина се смущаватъ отъ това, че иматъ много неразрешени въпроси въ живота си. Това не трѣбва да ги смущава. Не очаквайте свѣта да се оправи, но знайте, че той е оправенъ. Защо? Защото Богъ царува въ свѣта. Ако виждате нѣкаква анормалность въ свѣта, тя се дължи главно на особенитѣ схващания на хората за свѣта. Нѣкой казва, че вънъ е студено, а другъ, че вънъ е топло. Студътъ и горещината не сѫ абсолютни нѣща. Когато на едного е студено, на другиго е топло; и обратно: когато на едного е топло, на другиго е студено. Има микроби, които и при 500º горещина не умиратъ, когато човѣкъ, съ всичката си топлина, не издържа и до 50° температура. „Изново.“ Това не значи, че трѣбва да отхвърлите старото, но трѣбва да турите ново начало, да започнете да чъртаете бѫдещето на вашия животъ. Днесъ всѣки иска да го обичатъ. Коя трѣбва да бѫде основната чърта на вашия характеръ, заради която хората могатъ да ви обичатъ? Преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на услуги. Това говори за щедрость на характера. По този начинъ близкитѣ около васъ ще разбератъ, че има добри и разумни хора въ свѣта. Не е достатъчно само да желаете да бѫдете добри, но трѣбва да докажете, че сте такива. Ако искате хората да ви признаятъ за добъръ цигуларь, трѣбва да свирите добре на цигулка. Ако искате да ви признаятъ за добъръ пианистъ, трѣбва да свирите добре на пиано. Ако искате да минавате за художникъ, трѣбва да рисувате добре. Ако искате да минавате за виденъ ученъ, трѣбва да имате знания. При това, вашето знание трѣбва да се приложи въ живота ви, да бѫде въ полза, както на васъ, така и на ближнитѣ ви. Лѣкарьтъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото може да ги лѣкува. Моралистътъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото може да имъ помага, да ги повдига въ живота. Духовниятъ човѣкъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото да имъ даде направление въ живота, да ги подтикне къмъ Великото Начало. Днесъ, между всички народи и общества, се явяватъ нови хора, съ нови и свѣтли идеи, които подтикватъ човѣчеството напредъ. Тѣзи хора се срѣщатъ навсѣкѫде по свѣта: въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Китай, въ Япония, въ Русия, въ България и т. н. Тѣ носятъ новъ моралъ, нови разбирания, които служатъ като звено, като условие за привличане къмъ земята на енергиитѣ, които идатъ отъ духовния свѣтъ. И ако хората днесъ сѫ недоволни отъ себе си, причината за това се дължи на факта, че много отъ небеснитѣ извори сѫ затворени за тѣхъ, и тѣ не могатъ да ги използуватъ. Много отъ енергиитѣ, необходими за пресъздаването на тѣхнитѣ мисли и чувства, не достигатъ до сърцата и умоветѣ имъ. Защо? Тѣ сами сѫ прекѫснали тия съобщения, и сега трѣбва усилено да работятъ, да ги възстановятъ. Нѣкой е недоволенъ. Защо? Липсва му нѣщо. Голѣма липса има сега въ свѣта! За да се набави тази липса, изискватъ се нови хора, нови общества, които да привличатъ духовнитѣ блага къмъ земята. Съвременнитѣ хора мязатъ на моряцитѣ изъ моретата, които понѣкога вода газятъ, жадни ходятъ. Солена е морската вода, не е добра за пиене. Трѣбва да се намѣри начинъ да се пречисти тази вода, да се извади сольта отъ нея. Сегашниятъ свѣтъ е осоленъ повече, отколкото трѣбва. Едно българско семейство, което се състояло отъ свекъръ и свекърва, отъ синъ, снаха и зълва, варили единъ день бобъ. Свекървата вдигнала капака на тенджерата, и като видѣла, че бобътъ е готовъ, турила малко соль и го вкусила — намѣрила, че е добъръ. Подиръ малко дошла снахата: Погледнала боба, видѣла, че е време да се тури соль. Взела лъжицата, турила соль и го вкусила. Добъръ е! — казала снахата. Дошла зълвата. И тя си спомнила, че този день се вари бобъ: Чакай да туря малко соль, да се каже, че и азъ нѣщо съмъ направила. Турила сольта и си отишла. Сѣдатъ на обѣдъ да се хранятъ. Хапналъ свекърътъ, хапналъ синътъ — невъзможно е да ядатъ боба. — Кой тури соль въ боба? Свекървата се обадила: Азъ турихъ. Снахата казала: И азъ турихъ. Зълвата: Че и азъ турихъ. — Затова бобътъ е толкова соленъ! Има ли нѣщо лошо въ това? Лошото не е въ боба, но въ пресоляването: турено му е соль повече, отколкото трѣбва. И въ живота на съвременнитѣ хора е турено соль повече, отколкото трѣбва, и то не онази соль, която дава животъ, но соль, която прибавятъ къмъ хранитѣ, за да не се развалятъ. Не туряйте соль повече, отколкото трѣбва. Пресоленитѣ нѣща сѫ развалени. Месото, веднъжъ заклано, и то е вече развалено. Като го посоляватъ, хората успѣватъ донѣкѫде само да спратъ процеса на разлагането въ него, но щомъ месото не е живо, този процесъ е започналъ вече. Колкото и да се соли, процесътъ не може да се преустанови. „Изново.“ Подъ думата „изново,“ Христосъ разбира вѣченъ процесъ — процесъ на вѣчно обновяване. Като става сутринь, докато изгрѣе слънцето, човѣкъ трѣбва да се измѣни, да бѫде новъ човѣкъ. Това е законъ на вѣчно подмладяване, на вѣчно обновяване. Изхвърляте старитѣ идеи отъ ума си! Новото учение не позволява да носите една и сѫща дреха два деня наредъ. Казвате: Възможно ли е това? — Възможно е. Въ 365 деня ще промѣните 365 костюма. Новото учение не позволява костюмитѣ ви да иматъ еднообразни цвѣтове. Всѣки костюмъ ще има различенъ цвѣтъ. — Практично ли е това? — При сегашнитѣ условия не е практично, но при новитѣ условия, когато ще има много шивачи, това ще бѫде въ реда на нѣщата. И днесъ има много шивачи. Въ бѫдеще тази професия ще представя нѣщо завидно. Ако днесъ това външно разнообразие въ цвѣтоветѣ е невъзможно, вѫтрешно поне е възможно. Какво струва на човѣка, всѣка сутринь, като става да си прави по единъ костюмъ отъ ленъ, или отъ коприна, и то различни по цвѣтове? Какво струва на човѣка, всѣка сутринь, като става, да си каже, че е богатъ, че разполага съ десеть милиона лева въ банката? Щомъ повтаря това всѣка сутринь, кредитъ ще му се даде. Каквото мислите и желаете, това ще стане. Казвате, че ще бѫдете богати — богати ставате. Страхувате се да не осиромашеете — осиромашавате. Турете въ ума си мисъльта, че ще станете богати — и ще ставате богатъ. Човѣкъ е, наистина, богатъ, но засега източницитѣ на богатствата, източницитѣ на живота за него сѫ затворени. Сега, нѣма да доказвамъ това нѣщо, но ще приведа следния примѣръ. Единъ младъ, интелигентенъ, но много беденъ човѣкъ, ималъ силно желание да стане богатъ, да осмисли живота си. Той искалъ да стане богатъ, но по честенъ начинъ, обаче, ималъ голѣми противоречия въ живота си. Единъ день, като вървѣлъ изъ града, срещналъ единъ господинъ, на видъ добре, богато облѣченъ, но на лицето му било очъртано голѣмо отчаяние и безнадежность. Този господинъ билъ много богатъ, но не живѣлъ добре съ жена си. Всѣки день тѣ имали голѣми недоразумения помежду си, които го докарвали до безумие, до пълно отчаяние и готовность да свърши съ живота си. Този день, именно, той тръгналъ изъ улицитѣ, съ намѣрение да се отбие въ нѣкое безлюдно мѣсто и тамъ да тури край на всички мѫчнотии. Младиятъ момъкъ, обаче, погледналъ богатия господинъ съ такова съчувствие, съ такава топлина и нежность, каквито той никога въ живота си не срещалъ. Затова, богатиятъ спрѣлъ младия момъкъ и започналъ да го разпитва, отде е, какъвъ е, какво работи, и останалъ очуденъ отъ неговата интелигентность. Богатиятъ господинъ се разположилъ къмъ младия момъкъ, поканилъ го дома си и решилъ въ себе си да го осинови, понеже тѣ били бездетни. Кой подтикна момъка да спре погледа си върху този богатъ човѣкъ? Това е новото въ живота. Източницитѣ на богатството, които били опредѣлени за младия момъкъ, се криели въ сърцето на тия богати хора. Ключътъ на това сърце пъкъ билъ въ погледа на момъка. По този начинъ, всѣки човѣкъ трѣбва да проявява Божественото, което се крие въ него. Всѣки день носи опредѣлени Божествени блага за всѣки човѣкъ, но той трѣбва да знае, какъ и де да ги намѣри. Когато слънцето изгрѣва, знайте, че то изгрѣва за всѣки едного отдѣлно. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се изолира, да се отдѣли отъ другитѣ, но трѣбва да съзнава, че единъ отъ слънчевитѣ лѫчи е опредѣленъ за него. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да излиза да посреща изгрѣването на слънцето съ вѣра, съ интелигентность и съ разумность, че този моментъ, именно, той ще приеме опредѣлената за него енергия. Сегашнитѣ хора сѫ подложени на вѫтрешенъ тормозъ, вследствие на съмнения, на подозрения, на които често се натъкватъ. Тѣ казватъ: Възможно ли е слънцето да има предъ видъ всѣки човѣкъ отдѣлно? Възможно е. Преди хиляди години още Псалмопѣвецътъ е казалъ: „Господи, на ранина ще Те потърся.“ И Мойсей е казалъ, че Богъ е създалъ слънцето, луната и звездитѣ за времена и години. Интересно е днесъ да се изчисли, на колко хиляди години се равнява времето, откакъ Божественитѣ блага сѫ дошли на земята, и откакъ Божествениятъ лѫчъ е огрѣлъ цѣлия свѣтъ. Откакъ Божествениятъ лѫчъ е влѣзълъ въ душата на човѣка, той е дошълъ за времена и години, затова човѣкъ, щомъ пожелае, ще го има. Това подразбира идване на Царството Божие на земята. Тамъ всичко става като съ магическа прѫчица. Царството Божие седи въ това, да бѫдатъ задоволени всички копнежи и желания на човѣшката душа. Това не може да стане при сегашнитѣ условия, но може да стане, когато човѣкъ се роди отъ вода и духъ, отъ новия животъ и отъ любовьта. Това, което отдѣлниятъ човѣкъ желае е желание на цѣлото, на всички хора по лицето на земята. Достатъчно е да пожелаешъ да бѫдешъ богатъ, или красивъ, въ този моментъ още нѣкой е станалъ богатъ или красивъ. Законътъ е такъвъ. Искашъ да бѫдешъ ученъ — нѣкой е станалъ ученъ. Радвайте се, че желанията ви се изпълняватъ. Щомъ единъ човѣкъ реализира желанията си, всички могатъ да ги реализиратъ. Значи, всички желания сѫ реални и постижими; въпросътъ е само до времето. И тъй, новата философия на живота се заключава въ постигане на щастието, било индивидуално, било общо. Следователно, човѣкъ не трѣбва да търси щастието изключително за себе си, но като общъ законъ, който се отнася до цѣлото човѣчество. Сѫщо така той не трѣбва да схваща светостьта като лична привилегия, но като общъ законъ за всички. Всѣки човѣкъ може да бѫде щастливъ, ученъ, чистъ, силенъ, истинолюбивъ, разуменъ и т. н. Новата мисъль се заключава въ следното: каквото мисли човѣкъ, това става. Следователно, не допущайте отрицателното въ себе си! Борете се съ него, докато положителното въ васъ вземе надмощие. Когато падне въ нѣкоя дълбока рѣка, философътъ нѣма да разсѫждава върху философията си, но ще гледа да се спаси. Ако знае да плава, философията му е права. Не знае ли да плава, отъ него и отъ философията му нищо нѣма да остане. Ако той може правилно да се справи съ законитѣ на водата, като излѣзе оттамъ, наново ще продължи философията си. Казвате, че животътъ е море. — Ако животътъ е море, тогава, каква философия е нужна първо на човѣка? — Философията на плаването. Щомъ излѣзе на брѣга, той ще изучава науката на ходенето; плаването вече не го интересува. Мнозина сѫ недоволни отъ живота, поради това, че нѣкои нѣща оставатъ за тѣхъ тъмни, необяснени. Споредъ мене, всички нѣща сѫ обяснени; въпросътъ е да намѣрите онѣзи хора, които знаятъ истината по тѣзи въпроси. Тѣзи хора можете да ги намѣрите навсѣкѫде: и въ България, и въ Германия, и въ Англия, и въ Китай, и въ Япония, и въ Индия. Има само единъ начинъ, по който можете да ги намѣрите. Кой е този начинъ? Като похлопате на всички врати по лицето на земята и никѫде не ви задоволятъ, най-после ще намѣрите последната врата, отдето ще излѣзе човѣкътъ, който носи Истината въ себе си. Характеръ се иска за това! Нѣкой още на първата врата може да попадне на човѣка на Истината. Другъ ще хлопа на стотина врати и едва тогава ще намѣри Истината. Трети пъкъ ще обиколи всички врати въ свѣта, докато най-после попадне на онази, която съ вѣкове е търсилъ. Първото нѣщо: отъ васъ се изисква постоянство и вѣра, която не се огъва. Казвате: Все трѣбва да се поогъне човѣкъ. — Правата линия не търпи никакво огъване. Моралътъ, духовниятъ животъ търпятъ малки или голѣми измѣнения, но не търпятъ никакви огъвания. Недѫзитѣ, които хората иматъ, сѫ тѣхни специфични чърти, тѣ не сѫ качества на живота. Какви сѫ хората, това не е важно. Дали сѫ добри или лоши, това сѫ тѣхни качества. Животътъ, обаче, не е като тѣхъ. Животътъ е красивъ. По естество, по първиченъ произходъ, като души, всички хора сѫ красиви, но поставени при груби условия въ живота, лишени отъ любовь, тѣ изглеждатъ лоши. Нѣкоя мома се влюбила въ единъ момъкъ и го намира красивъ. Всички се чудятъ, какво е намѣрила момата въ него, че го обича. Понеже го обича, тя е видѣла въ него Божественото. Следователно, вие не можете да познаете Бога, докато не Го любите. — Какъ ще Го любимъ, щомъ не Го виждаме? — Въ това седи изкуството: да любите Бога, безъ да Го виждате. Новото общество люби Бога, безъ да Го вижда. Въ стария животъ хората искаха първо да видятъ Бога, а после да Го любятъ. Новиятъ животъ изисква отъ хората да любятъ Бога, безъ да Го видятъ. Нѣкой казва на приятеля си: Вѣрвай въ мене! Азъ съмъ честенъ човѣкъ, ще ти дамъ десеть хиляди лева. — Я дадешъ, я не. Другъ, обаче, безъ да му е приятель, вѣрва, че ще му даде десеть хиляди лева. Кой отъ двамата седи по-високо? Вториятъ. Той вѣрва, безъ да е видѣлъ нѣщо. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. Тъй щото, и вие трѣбва да вѣрвате на Бога абсолютно, преди още да сѫ дошли до васъ Божиитѣ блага. Дълбоко въ себе си, всѣки трѣбва да си каже: Азъ вѣрвамъ въ всичко, което Богъ е казалъ! „Изново.“ Сега и азъ ви желая да започнете изново съ новата философия: всѣки день да се обновявате, всѣки день да се обличате съ нови костюми. „Изново.“ — Това не е въ противоречие съ вашитѣ разбирания. Всѣки день трѣбва да имате по едно ново разбиране за живота. Тогава, радостьта, веселието, мирътъ, любовьта ще се вселятъ въ душата ви въ своята пълнота. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде доволенъ. Една наука сѫществува въ свѣта. Тази наука седи въ това: да виждате хубавото въ всѣка душа! Като срещнете единъ човѣкъ, потърсете хубавото въ него и кажете: Този човѣкъ има еди-каква си хубава чърта. Като не знаятъ тази наука, съвременнитѣ пророци започватъ да търсятъ недостатъцитѣ на хората и, вмѣсто да имъ помогнатъ, тѣ ги осакатяватъ. Дойде нѣкой при мене, иска да му гадая. Погледна го въ лицето и му казвамъ: следъ десеть години ще направишъ една голѣма погрѣшка, за която ще лежишъ въ затворъ. Въ затвора ти ще се доберешъ до великата Истина, която ще те направи вѫтрешно свободенъ. Като излѣзешъ отъ затвора, ти ще станешъ великъ човѣкъ и ще принесешъ нѣщо въ услуга на човѣчеството. Запомни добре това, което ти казвамъ. Единъ день ще провѣришъ истинностьта на думитѣ ми. Сега и на васъ казвамъ: вие ще направите нѣкакво престѫпление, за което ще ви турятъ въ затворъ. Тамъ ще се домогнете до великата Истина, която ще ви направи свободни. Следъ това ще станете великъ човѣкъ, полезенъ на себе си, на ближнитѣ си и на човѣчеството. „Изново!“ 25. Беседа отъ Учителя, държана на 4 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. 1928_02_26 Дванадесеттѣ племена

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Дванадесетьтѣ племена. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви. Матея 19:26. За да се създаде положителна философия за живота, не каквато ученитѣ разбиратъ, нито каквато песимиститѣ разбиратъ, човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на дете, съ детска чистота и вѣра. Значи, има единъ истински начинъ за разбиране на живота, който се състои въ постепенно откриване на фактитѣ и явленията въ живота, както на детето постепенно откриватъ азбуката въ училището. Има нѣщо, съ което човѣкъ се ражда и върху него трѣбва да гради. Напримѣръ, човѣкъ се ражда съ добре устроенъ организъмъ, който постепенно расте и се развива; той се ражда съ известни дарби и способности, които съ времето постепенно се развиватъ. Обаче, има нѣща, съ които не се ражда, но отпосле ги придобива. Напримѣръ, той трѣбва да придобие знанието и живота. Животътъ, знанието сѫ дадени на човѣка даромъ, но той трѣбва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човѣкъ трѣбва да работи. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че тѣ иматъ желание да наследятъ всичко даромъ отъ баща си и майка си. Много нѣща могатъ да се наследятъ отъ майка и баща, като богатство, сили, дарби и способности, но за да се развиятъ тѣ, изисква се работа. Какъ може да се задържи живота, ако човѣкъ не работи? Сега, ще изясня тази мисъль съ следния примѣръ. Когато въ царското семейство се роди едно дете, то носи царска кръвъ въ жилитѣ си, но тази кръвь, сама по себе си, не носи нито животъ, нито знание. Това дете е родено отъ майка царица и отъ баща царь, но може да е хилаво; това дете е отъ царски родъ, но може да не е надарено съ особени способности. Значи, ако това дете иска да развива своитѣ жизнени сили, да придобие живота, то трѣбва да работи; ако това дете иска да развива своитѣ умствени способности, сѫщо така трѣбва да работи. И обратно: ако нѣкое дете е родено въ овчарска колиба, отъ бедни, но здрави и разумни родители, то ще има повече животъ въ себе си, повече дарби и способности. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, че Духътъ Божи пребивава въ него, това значи, че въ жилитѣ му тече царска кръвь; въпрѣки това, той трѣбва да работи, да придобие живота, да придобие знания. Следователно, и като свѣтски, и като духовенъ, има нѣщо, което човѣкъ още не е придобилъ и за което трѣбва да работи; и като простъ, и като ученъ, човѣкъ трѣбва да работи, за да придобие онова, което му липсва. Какъвто е билъ човѣкъ като свѣтски, такъвъ ще бѫде и като духовенъ; напримѣръ, ако като свѣтски човѣкъ лесно се гнѣви и се подава на гнѣва си, и като духовенъ запазва тази чърта въ характера си, само че се въздържа. За такъвъ човѣкъ казватъ, че отвънъ е светия, а отвѫтре — обикновенъ човѣкъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се превъзпита, да дойде въ него истинското знание, истинскиятъ животъ. Щомъ придобие това знание, този животъ, той ще може да пресъздаде, да облагороди необработената почва въ себе си. Единъ французинъ, шегобиецъ, е казалъ нѣщо хубаво за холандцитѣ: Когато Богъ създавалъ свѣта, само Холандия не създалъ. Холандцитѣ сами създали своята страна. Защо? Защото цѣла Холандия е създадена отъ стени и шлюси. Тѣ съ години работили, за да създадатъ своята страна. Казвамъ: и вие, като холандцитѣ, трѣбва да създадете въ себе си нѣщо самостоятелно. Нѣкой казва: Баща ми не ми е далъ еди-какво си. — Много нѣща е далъ баща ти, но ти трѣбва да работишъ. — Обществото не ми е дало онова, което е нужно за развитието ми. — И обществото ти е дало много нѣща, но ти трѣбва да се впрегнешъ на работа. Следователно, когато казвате, че родителитѣ, че обществото не сѫ дали нужното за вашето развитие, че условията ви сѫ неблагоприятни, това сѫ хипнотически мисли, вложени въ умоветѣ ви отъ хиляди години насамъ, чрезъ разни научни теории, чрезъ разни религиозни и философски системи, отъ които днесъ вие трѣбва да се освободите. И когато нѣкой казва, че нищо не може да направи, той не говори истината. Който живѣе, той всичко може да направи. Който има животъ, знания въ себе си, той всичко може да направи. Който нѣма животъ и знания въ себе си, той нищо не може да направи. И наистина, болниятъ нищо не може да направи. Той лежи по цѣли дни и чака да дойдатъ нѣкои отвънъ, единъ да го хване за главата, другъ — за краката, и така да го пренасятъ отъ едно мѣсто на друго. Болниятъ се нуждае отъ чужда помощь, но здравиятъ самъ ходи, той самъ отваря и затваря вратата. Следователно, дойдете ли до истинския животъ, вие трѣбва да бѫдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човѣшката душа, на човѣшкия духъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да пази здравето си като рѣдка скѫпоценность. И тъй, когато говоримъ за великата наука и религия на живота, ние имаме предъ видъ онѣзи методи, чрезъ които пазимъ равновесието на душата, да не изпада човѣкъ въ отчаяние, въ обезсърдчение. Човѣкъ трѣбва да има правилно разбиране за живота, да знае, че животътъ не е създаденъ изключително за него. Животътъ е опредѣлилъ известенъ дѣлъ за всѣки човѣкъ. Въ този смисълъ, всѣки ще използува живота дотолкова, доколкото му е даденъ, но затова пъкъ отъ него се иска разумно и правилно използуване силитѣ на този животъ. Ако нѣкой вѣрва, че може да живѣе хиляда години, и това може да бѫде, но съ условие да не злоупотрѣбява съ силитѣ на живота. Щомъ се усъмни, той внася въ своя животъ безсилието. Турите ли въ ума си мисъльта, че можете да живѣете много години, ще видите, какъ действува тази положителна мисъль. Когато Богъ постави Адама въ рая, Той не опредѣли, колко ще живѣе, но му даде своя заветъ, отъ изпълнението на който зависѣше продължителностьта на неговия животъ. Богъ му каза: „Ето дървото, „за познаване доброто и злото“ е граница на другъ свѣтъ, въ който нѣма животъ, нѣма знания. Той е мѣсто на смъртьта. Ако хапнешъ единъ плодъ отъ това дърво, ти ще влѣзешъ въ тази граница, въ държавата на смъртьта и ще опиташъ нейнитѣ закони.“ Нѣкои казватъ, че познаватъ това дърво, че то не било такова, каквото е предадено въ Писанието. Не, много нѣща могатъ да се кажатъ за дървото на смъртьта, но въпросътъ сега не се отнася до него. Който иска да знае нѣщо повече за това дърво, той нека посети гробищата. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ паметници, върху които сѫ написани нещастията и страданията на хората, вкусили отъ плодоветѣ на това дърво. Гробоветѣ на вашитѣ близки и далечни, заминали за онзи свѣтъ, не сѫ нищо друго, освенъ окапалитѣ, изсъхналитѣ листа на това старо, великолепно дърво на смъртьта. Всички паметници, съ красиви надписи, сѫ окапалитѣ листа на това старо дърво. Като говоримъ за дървото на смъртьта, въ контрастъ на него изпѫква „дървото на вѣчния животъ.“ Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Питамъ: коя майка и кой баща желаятъ детето имъ да умре? Следователно, когато казвате, че сте родени отъ Бога, питамъ: какъ е възможно Богъ, вашиятъ Баща, да ви е родилъ хилави, болни и недѫгави? Какъ може родениятъ отъ Бога да умира? Човѣкъ нѣкога се е родилъ отъ Бога, но се е отклонилъ отъ Него, вследствие на което въ живота му е проникналъ грѣха, страданието, кривитѣ разбирания, болеститѣ, смъртьта. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо Богъ е създалъ такъвъ свѣтъ? Когато нѣкой си порѫча нови обуща, и тѣ излѣзатъ тѣсни, че образуватъ мазоли на краката му, Богъ ли е виновенъ за това? Като си порѫчвате обуща, платете сто лева повече, отколкото обущарьтъ ви иска, но съ условие, че ще му платите следъ като ги носите една седмица, да видите, добре ли ви седятъ, не правятъ ли мазоли на краката ви. При най-малкото стѣгане, ще ги върнете назадъ. Сѫщото условие правете и съ шивача, при когото си порѫчвате дрехи. Днешнитѣ шивачи, като направятъ нѣкаква погрѣшка, нѣматъ желание да я изправятъ и започватъ да ви убеждаватъ, че модата е такава. Оставете модата настрана! Каква мода е тази, едва да влизате въ дрехитѣ си, да ви стѣгатъ, като че сте въ калъпъ? Той не може да скрои дрехата ви, както трѣбва, а после ще ви говори за модата. Това е мода на невежеството. Щомъ сте отишли при нѣкой обущарь, или шивачъ, той е длъженъ да ви ушие обуща, или дрехи, споредъ изискванията на природата. Това е мода. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Какви сѫ тѣзи дванадесеть престола? Тѣ означаватъ дванадесеть стола, на които ще седнатъ дванадесетьтѣ Апостоли. Значи, Апостолитѣ, които последваха Христа, седнаха вече на тия дванадесеть стола. Понеже тия дванадесеть престола днесъ сѫ заети вече, за васъ, които сѫщо следвате Христа, нѣма столове. Следователно, вие ще стоите прави. Обаче, друго разбиране има за тия дванадесеть престола. Тия престоли ще се заематъ въ второто битие, когато човѣшкото съзнание дойде до най-високата степень на развитието си. Днесъ за никакъвъ престолъ не може да се говори. Отъ осемь хиляди години насамъ, следъ грѣхопадането, цѣлото човѣчество е потънало въ гѫстата материя, дето, опиянено отъ грѣха, още живѣе въ едно наркотическо състояние. Грѣхътъ е особенъ упоителенъ газъ, особено вещество, подъ влиянието на което хората сѫ заспали, и до днесъ още не могатъ да се събудятъ. Съвременнитѣ учени, философи се събуждатъ само за моментъ, погледнатъ наоколо си и отново заспиватъ. Тази е причината, поради която много отъ тѣхнитѣ философски системи представятъ каша, забъркано тѣсто, отъ което единъ день ще се създаде нѣщо велико, стройно. Нѣкои отъ тия философи казватъ, че въ свѣта сѫществувала нѣкаква зла воля, която имала за цель само да пакости на хората. Религиознитѣ пъкъ обясняватъ тази зла воля съ сѫществуването на зли духове. Други отричатъ сѫществуването на какви и да сѫ духове. Трети говорятъ, че хората сѫ добри и лоши, но никакви духове не сѫществуватъ. Споредъ мене, хората сѫ добри. По-добри отъ тѣхъ нѣма. Обаче, за да имате ясна представа, какво нѣщо е човѣкътъ, ще приведа следния примѣръ. Въ старо време имало единъ богатъ земевладѣлецъ, който притежавалъ въ голѣмо количество говеда, камили, овце, свине, кокошки и др. Той обичалъ да дава угощения на приятелитѣ си, вследствие на което въ двора му често се правили жертвоприношения. Тия животни забелязвали, че всѣки день изчезвали по нѣколко отъ тѣхъ, затова единъ день изпратили делегация до господаря си, съ молба да не прави толкова често тѣзи угощения, защото всичко това се трупало на тѣхната кожа. Господарьтъ имъ отговорилъ: Не мога да удовлетворя молбата ви, защото обичамъ угощенията. Тъй щото, колкото и да не желая да ви причинявамъ страдания, все пакъ кожата на нѣкои отъ васъ трѣбва да отиде жертва. Като не успѣли по този начинъ, животнитѣ изпратили сѫщата делегация при Бога, съ молба, да умилостиви по нѣкакъвъ начинъ сърцето на тѣхния господарь, да не ги коли толкова много, да не прави толкова често тѣзи богати угощения. Въ отговоръ на тѣхната молба, Богъ изпратилъ единъ ангелъ до господаря на този богатъ чифликъ и му казалъ: Ето, каква весть ти нося отгоре. Опредѣлено ти е въ най-скоро време да станешъ вегетарианецъ. Ако не станешъ вегетарианецъ, въ продължение на десеть години и ти, и чифликътъ ти ще хвръкнете, нищо нѣма да остане отъ васъ. Обаче, ако станешъ вегетарианецъ, ще живѣешъ още хиляда години. Той се съгласилъ на това предложение, и отъ този день станалъ вегетарианецъ и заживѣлъ съ всички животни въ чифлика си въ миръ и съгласие. Животнитѣ му се зарадвали, че господарьтъ имъ станалъ вегетарианецъ и престаналъ да ги коли, затова дали помежду си голѣмъ банкетъ, за благодарность и хвала къмъ Господа, че послушалъ молбата имъ. Като дошли приятелитѣ на гости въ чифлика, земевладѣлецътъ ги посрещналъ и казалъ: Получихъ отъ небето послание да стана вегетарианецъ, да не коля животнитѣ, а да се ползувамъ само отъ млѣкото, отъ сиренето и маслото, което мога да получа отъ тѣхъ. Ето защо, преустановявамъ вече угощенията, които досега ви давахъ. Сега и вие трѣбва да станете вегетарианци, но въ духовенъ смисълъ, да престанете да се занимавате съ злото. Това е толкова възможно, колкото е възможно за човѣка да се откаже отъ месото. Споредъ мене, месоядството е злото въ свѣта, дошло отвънъ нѣкѫде и се присадило върху доброто въ човѣка. Вегетарианството е доброто въ свѣта. То е основата на живота, върху която трѣбва да се гради. Въ този смисълъ, добра, чиста, здрава храна е тази, която продължава живота. Въ природата сѫществуватъ два процеса, които се извършватъ отъ два вида клетки: еднитѣ клетки сѫ отъ Божественъ произходъ и служатъ за създаване на живота, за създаване на организмитѣ, като започнете отъ най-малкитѣ и свършите съ човѣка. Вториятъ видъ клетки нѣматъ Божественъ произходъ, вследствие на което не могатъ да създаватъ, но рушатъ, внасятъ противоречия, развиватъ болести и т. н. Следователно, който употрѣбява храна, съставена отъ първия видъ клетки, които внасятъ животъ, той ще придобие безсмъртието, ще минава отъ животъ въ животъ, отъ слава въ слава. Който употрѣбява храна, съставена отъ втория видъ клетки, той ще изгуби живота си и ще минава презъ редъ противоречия и нещастия. Такава е храната, която и досега хората употрѣбяватъ. Ако още продължаватъ да употрѣбяватъ тази храна, тѣ ще останатъ въ положението, въ което сега се намиратъ: ще ядатъ и вѣчно недоволни ще бѫдатъ; ще ядатъ и ще изпитватъ умраза, зависть и редъ отрицателни състояния. Неестествената храна, която хората днесъ употрѣбяватъ, внася въ тѣхъ тия неестествени състояния и пороци, които ги уморяватъ и разрушаватъ. Ако черниятъ дробъ въ човѣка се разстрои, презъ умътъ му минаватъ отрицателни, неприятни мисли; щомъ черниятъ дробъ се изправи, презъ ума на човѣка започватъ да минаватъ свѣтли, чисти мисли. Когато дробоветѣ се разстроятъ, човѣкъ се натъква на песимистически мисли, щомъ дробоветѣ се подобрятъ, и мислитѣ на човѣка ставатъ свѣтли, чисти. Разстройството на черния дробъ развива жестокость въ човѣка. Черниятъ дробъ е свързанъ съ низшитѣ чувства. Като знае това, човѣкъ трѣбва свещено да пази здравето си, което Богъ му е далъ. Запазването на здравето почива на единъ реаленъ, а не илюзоренъ, фантастиченъ законъ. Значи, има единъ начинъ, по който човѣкъ може да постигне щастието, къмъ което се стреми. Обаче, докато не преустрои, не пресъздаде своя вѫтрешенъ свѣтъ, човѣкъ не може да приложи този начинъ. Когато нѣкой казва, че свѣтътъ не може да се пресъздаде, той не разбира основнитѣ закони на живота. Божественото въ човѣка е въ сила да пресъздаде неговия вѫтрешенъ свѣтъ. За това, обаче, човѣкъ не трѣбва да подържа въ себе си песимистичната философия, но да гледа съ вѣра, съ надежда на великитѣ закони, които работятъ въ цѣлокупния животъ. Той не трѣбва да бѫде като ония пѫтници въ Африка, които вдигатъ голѣмъ прахъ около себе си и мислятъ, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ прахъ. Не, прахъ има само 10 — 20 метра около тѣхъ. Този прахъ се вдига отъ движението на пѫтницитѣ, на колитѣ. Щомъ движението спре, и прахътъ се уталожва. Сѫщо така много хора вдигатъ прахъ около себе си и казватъ: Тази работа е невъзможна. Въ Божествения речникъ думата „невъзможно“ не сѫществува. Кога нѣщата сѫ невъзможни? Когато скѫсате вѫжето на кладенеца, невъзможно е да извадите отъ него вода. Когато вѫжето е здраво, можете да извадите вода отъ кладенеца. Каже ли нѣкой, че не може да извади вода отъ кладенеца, азъ зная, че вѫжето на кофата е скѫсано. — Какво трѣбва да правя тогава? — Купи ново вѫже! — Колко струва новото вѫже? — Стотина лева. — Отде ще намѣря тѣзи пари? — Хвани се нѣкѫде на работа и за два деня ще изкарашъ тия пари. — Ама пришки ще се образуватъ на рѫцетѣ ми. — По-добре да се образуватъ пришки на рѫцетѣ ти, отколкото да жадувашъ. Всички трѣбва да имате такова вѫже. Това вѫже символизира вѣрата. Приложете вѣрата въ живота си. — Въ какво да вѣрваме? — Вѣрвайте въ живота, а не въ смъртьта. Вѣрвайте въ доброто, а не въ злото. Вѣрвайте въ милосърдието, а не въ жестокостьта. Вѣрвайте въ благородството, а не въ грубостьта. Вѣрвайте въ всичко положително! Вѣрата е велика сила, съ която човѣкъ трѣбва да работи. Тя е условие за развиване на човѣшкия умъ. Безъ вѣра не може да се създаде никаква наука. Безъ вѣра физическиятъ животъ не може да се закрепи. И въ Писанието е казано: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога,“ Както виждате, вѣрата се взима като необходимъ елементъ въ живота. Ако човѣкъ не вѣрва на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на приятелитѣ си, на своитѣ учители и професори, на религията, на държавата, въ която живѣе, какъвъ е този животъ? Вѣрата е важенъ факторъ въ живота. Следователно, тя трѣбва да се приложи на опитъ. За тази цель, човѣкъ трѣбва да храни мозъка си съ красиви, свѣтли мисли, а не съ илюзии. Какво означава думата „илюзия?“ Всички неразбрани нѣща сѫ илюзорни. Щомъ се разбератъ, тѣ преставатъ да бѫдатъ илюзорни. Въ това отношение, илюзията е часть отъ Божествения животъ, която хората още не разбиратъ. На английски езикъ думата „илюзия“ означава Богъ. Значи, който не прилага нѣщата по Божествено, той живѣе въ свѣтъ на илюзии. Напримѣръ, нѣкой младъ момъкъ се влюбва въ една богата, красива и добре възпитана мома, но не знае, какъ да се отнася съ нея. По прояви, той е малко „бай Ганю“ и се страхува да не постѫпи грубо, неделикатно съ нея, да не я изгуби. За да спечели вниманието ѝ, този младъ момъкъ трѣбва да изучи добре нейния характеръ и да бѫде крайно деликатенъ, да не сгрѣши нѣщо. Той трѣбва да постѫпва съ нея като съ царска дъщеря. И тъй, съвременнитѣ хора трѣбва да възстановятъ своята вѣра, не външно, каквато е вярата на нѣкои религиозни хора. Положителна, непоколебима вѣра се изисква отъ хората. Нѣкой казва, че е вѣрващъ, че е православенъ, но самъ не знае, сѫществува ли Богъ, или не. Това показва, че неговата вѣра не почива на Божествена основа. Той е православенъ, а не вѣрва въ Бога, не вѣрва въ безсмъртието. Кое е по-добре: да бѫдешъ православенъ, или да бѫдешъ безсмъртенъ? Да бѫдешъ философъ, да бѫдешъ богатъ човѣкъ, или да бѫдешъ безсмъртенъ? Отъ всички положения въ живота, за човѣка е най-важно да бѫде безсмъртенъ. Докато не придобиете безсмъртието, вие ще се излагате на редъ страдания и нещастия. Моята беседа днесъ има за цель да покаже на хората начинъ, какъ да пресъздадатъ своя животъ. Тѣ трѣбва да пресъздадатъ своя животъ съобразно първичния животъ, който е вложенъ въ тѣхъ. Само при това положение можемъ да станемъ безсмъртни. Това е желанието на Бога. Затова, именно, Той изпраща гении, велики хора, велики Учители въ свѣта, които да работятъ за обединението на човѣчеството. Кои сѫ гениитѣ на човѣчеството? Който може да направи живота си красивъ, той е гений; който носи великата Истина въ себе си, той е гений; който носи великата Любовь въ себе си и може да я предаде на хората, той е гений; който носи великата наука въ себе си, той е гений. Въ тази наука влизатъ три важни елемента: любовьта, мѫдростьта и истината. Любовь безъ вѣра не може. Значи, любовьта ще се постави като основа на живота, а вѣрата ще бѫде единъ отъ съставнитѣ елементи на тази основа. Защо любовьта се взима за основа на живота? Защото тя носи безсмъртието, а безсмъртието е законъ на вѣчното обновяване. По обновяването, по подмладяването на клеткитѣ сѫ писали разни автори, на различни езици. Клеткитѣ, които съставятъ човѣшкия организъмъ, сами по себе си, сѫ безсмъртни. Обаче, когато смъртьта дохожда за човѣка, причината за това е, че той влиза въ разрѣзъ съ Божествения организъмъ, съ Божественото въ самия човѣкъ, вследствие на което го детрониратъ, т. е. свалятъ отъ власть. При това детрониране, организъмътъ на човѣка се разрушава, клеткитѣ се разпръсватъ изъ пространството, а душата му отива при своя Създатель, да даде отчетъ, защо е напуснала тѣлото преждевременно, защо не е завършила работата си на земята. Питамъ: знаете ли, колко години трѣбва да живѣе човѣкъ на земята? Той трѣбва да живѣе 120 години. При сегашнитѣ условия на живота, когато нѣкой умре на 60 годишна възрасть, държатъ го извънъ земята още 60 години, и следъ това отива при Бога, да даде отчетъ за дѣлата си. Презъ тѣзи 60 години той работи между хората, и когато стане на 120 години, тогава се явява на ауденция при Бога. Той ще му каже: Добре дошълъ, синко! Ти дойде преждевременно тукъ, безъ да свършишъ работата си на земята. Казвате: Кой ще ни гледа цѣли 120 години на земята? Като задавате този въпросъ, вие мязате на Арахангелъ Михаилъ, който запиталъ Бога, защо му дава длъжностьта да взима душитѣ на хората, и по този начинъ да си навлѣче умразата имъ? Богъ му казалъ: „Ти не мисли за това. Слѣзъ на земята да вземешъ първата душа, да видишъ, какъ ще те посрещнатъ хората.“ Той слѣзълъ на земята, и първата душа, която взелъ, била душата на единъ коларь, който падналъ подъ колата си. Коньтъ му го ритналъ, и той издъхналъ. Арахангелъ Михаилъ веднага взелъ душата му, но спрѣлъ да чуе, какво ще говорятъ хората. Тѣ казвали: Горкиятъ коларь, собствениятъ му конь го ритна, и той умрѣ! Следъ това той отишълъ да вземе душата на една бедна вдовица, съ три хубави деца, която постоянно молила Бога да я прибере при себе си. Тя казвала. Господи, прибери ме, моля Ти се, при Тебе. Както виждашъ, беднотията ми е голѣма; освенъ това, и децата ми не ме слушатъ. Като останатъ безъ майка, ще намѣрятъ по-добра нѣкоя; азъ не мога да издържамъ вече на тия условия. Като дошълъ близо при нея, Арахангелъ Михаилъ се нажалилъ и казалъ: Какъ мога да взема душата на тази хубава жена? На кого ще остави тѣзи малки деца? Като разсѫждавалъ по този начинъ, той се отказалъ да изпълни възложената му отъ Бога мисия, затова се върналъ при Него и Му разказалъ историята на бедната вдовица. Тогава Господъ му казалъ: Слѣзъ на дъното на океана, вземи оттамъ единъ камъкъ, разчупи го и вижъ, какво ще намѣришъ въ него. Арахангелъ Михаилъ направилъ, както Богъ го посъветвалъ: слѣзълъ на дъното на океана, взелъ единъ камъкъ, разчупилъ го и останалъ очуденъ, когато видѣлъ вѫтре единъ червей. Богъ го запиталъ: Знаешъ ли, кой храни този червей? Азъ го храня. Азъ храня всички живи сѫщества. Азъ призовавамъ хората къмъ добро. Следователно, когато нѣкой казва, че нѣма кой да го гледа, да го храни, той не говори истината. Богъ го храни. Той внася въ умоветѣ на хората великитѣ идеи, Той внася въ сърцата имъ възвишени чувства и желания, да вършатъ добро, да помагатъ на своитѣ ближни. Често нѣкои се оплакватъ отъ живота си, искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, да поживѣятъ между ангелитѣ. — Тѣ не могатъ да живѣятъ на този свѣтъ, че ще живѣятъ на онзи! Тѣ не могатъ да живѣятъ между хората, че ще живѣятъ между ангелитѣ! Ангелитѣ сѫ възвишени, учени сѫщества. Тѣ изпълняватъ законитѣ, както трѣбва. Тѣ служатъ на единъ великъ редъ и порядъкъ. Това не значи, че нашиятъ строй, нашиятъ редъ и порядъкъ не е добъръ. Добъръ е и нашиятъ строй, но голѣма разлика има между хората и ангелитѣ. Какъвто и да е нашиятъ животъ на земята, ангелитѣ се интересуватъ отъ него. Много ангели слизатъ на земята като на представление. Когато видятъ нѣкое погребение, тѣ се смѣятъ, защото знаятъ, че човѣкъ не може да умре. Като видятъ, че нѣкой страда, защото изгубилъ паритѣ си, тѣ пакъ се смѣятъ, понеже знаятъ, че нищо въ свѣта не се губи. Едно трѣбва да знаете: Това, което Богъ е далъ въ услуга на човѣшката душа, никой не може да ѝ го вземе. Допуснете ли, че можете да изгубите паритѣ си, или ума си, или живота си, вие се лъжете. Много нѣща могатъ да ви повлияятъ отвънъ, но тѣ сѫ временни. Нѣкой влѣзе въ една сладкарница, изяде нѣколко сладкиши, но нѣма пари, не може да плати. Какво е положението му? Трудно е положението му. Той седи, гледа натукъ-натамъ, търси нѣкакъвъ изходъ. Докато не плати, не може да се успокои. Кой е виновенъ сега: сладкарьтъ, или този, който е влѣзълъ въ сладкарницата безъ пари? Сладкарьтъ иска да му се плати — нищо повече. — Ама за Бога! Нѣма ли въ васъ никаква човѣщина? — Ако е въпросъ за човѣщина, щомъ нѣмашъ пари, ти не трѣбваше да влизашъ въ сладкарницата. Като човѣкъ, азъ трѣбваше да те нахраня, но и ти, като човѣкъ, трѣбваше да си платишъ. Каква е вината на сладкаря, или на гостилничаря? Ако дървото не цъвти, слънцето ли е виновно за това? Ако цвѣтето не отваря чашката си на слънчевитѣ лѫчи, слънцето ли е виновно за това? „Ще седнете и вие на дванадесетьтѣ престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израелеви.“ Дванадесетьтѣ престола представятъ дванадесетьтѣ зодии на слънцето, дванадесетьтѣ метода, чрезъ които животътъ на земята може да се прояви. Всѣка зодия представя начинъ, по който могатъ да се придобиятъ, да се използуватъ силитѣ, които се криятъ въ човѣка. Всѣки човѣкъ крие въ себе си известни сили, известни дарби и способности, които трѣбва да се подхранватъ. Грамадни сили сѫ складирани въ човѣшкия организъмъ! Отъ изчисленията, които съмъ правилъ, дошълъ съмъ до заключение, че въ всѣка клетка на човѣшкия организъмъ се крие толкова много енергия, че може да премѣсти земята на разстояние единъ метъръ отъ нейния пѫть. Оттукъ, можете да си представите, каква грамадна енергия съдържа цѣлия човѣшки организъмъ, съставенъ отъ милиарди клетки, съединени въ едно цѣло! Представете си тогава, какво щѣше да стане съ земята, ако всички тия клетки работятъ въ съгласие и хармония помежду си! Тѣ биха отклонили земята отъ нейния пѫть. Питамъ: защо съвременнитѣ хора не успѣватъ въ своитѣ стремежи, щомъ разполагатъ съ такава грамадна сила въ себе си? Причината за неуспѣхитѣ на съвременнитѣ хора се дължи на това, че тѣ впрѣгатъ своитѣ сили за разрушение. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Преди години, въ Варна, въ морската градина, поставиха хубави желѣзни пейки за сѣдане. Кой какъ ги видѣ, каза: Здраво нѣщо сѫ тия пейки! И следъ сто години нѣма да се развалятъ. Какво бѣше очудването ми, когато, едва две години следъ това, винтоветѣ на пейкитѣ бѣха развъртяни. Седя на една отъ тия пейки и размишлявамъ. По едно време до мене седна единъ господинъ, мой познатъ, и азъ го запитахъ: Можете ли да ми кажете, коя е причината, че тия пейки толкова скоро се развалиха? — Не зная. — Споредъ мене, ето коя е причината: въ българитѣ има разрушителна сила, вследствие излишъка отъ електричество, което тѣ съдържатъ въ себе си. Като сядатъ на тия пейки, електричеството действува върху желѣзото и разслабва винтоветѣ. И действително, електричеството има сила да развъртва металическитѣ винтове. Следователно, ако човѣкъ успѣе да отправи силата на мисъльта си въ нова посока, тя ще произведе грамадни резултати. Обаче, ако я впрегне за разрушаване, тя ще произведе убийствено влияние върху неговия организъмъ. Казвамъ: не преставайте да обичате! Обичайте всичко безъ разлика! Минете ли покрай нѣкой изворъ, или покрай нѣкое малко растение, покрай нѣкоя круша, спрете се предъ тѣхъ, вижте хубавото, което е дълбоко нѣкѫде скрито въ тѣхъ и ги обикнете! Виждате змия, мечка, вълкъ — обикнете ги заради хубавото въ тѣхъ! Срѣщате беденъ или богатъ, простъ или ученъ човѣкъ — обикнете го заради хубавото, заради Божественото въ него! Отъ нищо не се страхувайте! Предъ любовьта страхътъ е безпредметенъ. Правете опити съ растения и животни, които сѫ около васъ, да видите, какъ всички се нуждаятъ отъ любовьта ви и я разбиратъ. Ако известно време се грижите за нѣкое растение, като го поливате, наторявате, то ще вирѣе добре. Щомъ го изнесете вънъ и го оставите на произвола на сѫдбата, то започва да скърби и следъ известно време увѣхва. Сѫщо така и животнитѣ се привързватъ къмъ човѣка. Достатъчно е да даде малко отъ любовьта си на нѣкое растение или животно, за да я почувствува то и разбере. Единъ американецъ отгледалъ една катеричка, която толкова се привързала къмъ него, че никога не се отдѣляла. Той я турялъ 20 метра настрана отъ себе си, но тя веднага се спущала къмъ него и се скривала въ палтото му. Питамъ: ако една катеричка може да се облагороди и да се привърже къмъ човѣка, не може ли сѫщиятъ този човѣкъ да облагороди своитѣ съмнения, своитѣ скърби, своитѣ лоши чърти? Задачата на човѣка не седи въ това, да разрушава своитѣ мисли, но той трѣбва да ги превръща: на всѣка лоша и отрицателна мисъль той трѣбва да постави друга нѣкаква, антиподъ на нея. Сѫщото се отнася и до чувствата. Мислитѣ и чувствата трѣбва да се превръщатъ, но не и да се разрушаватъ. И тъй, поставете любовьта, като главенъ факторъ въ живота си. Като казвамъ, че трѣбва да обичате всички безъ разлика, това не значи, че ще обичате всички еднакво. Законътъ за обновяването изисква да обичате непреривно и идейно, а не материално. Материалната любовь носи голѣми страдания. Нѣкоя майка обича детето си много, но случава се, че това дете умира. Следъ нѣколко години и майката умира, не може да понесе раздѣлата съ детето си. Законътъ на обновяването, т. е. законътъ на безсмъртието изисква отъ човѣка да се запознае съ живата свѣтлина, която храни и ума, и сърцето му. Тази свѣтлина създава разни краски, разни цвѣтове въ човѣшкия умъ. Дойдете ли предъ нѣкаква мѫчнотия, или предъ нѣкакво страдание, впрегнете въображението си на работа. При тѣзи трудни моменти, въображението е въ сила да създаде рай за човѣшката мисъль. Представете си, че нѣкой има да дава сто хиляди лева, но нѣма възможность скоро да ги плати. Какво трѣбва да прави? Нека започне да си въобразява, че е милионеръ, че предприема направата на шосета, желѣзници и параходи и се разхожда съ тѣхъ. Ще кажете, че това сѫ илюзии. Ами положението на касиера въ нѣкоя банка не е ли илюзорно? Едно трѣбва да знаете: това, въ което човѣкъ вѣрва, всѣкога става. Всичко, каквото човѣкъ желае, става. Нѣкой беденъ, простъ човѣкъ иска да стане писатель. И това ще стане, но всѣко нѣщо на своето време. Другъ нѣкой иска да стане силенъ, богатъ, красивъ, но не може да постигне желанията си. Защо? Защото не сѫ навременни. Щомъ не сѫ навременни, всѣкога се явява известно закъснение. Закъсненията не сѫ отъ Бога, но отъ хората. Когато човѣкъ пожелае нѣщо, Богъ веднага записва неговото желание и казва: „Дайте на този човѣкъ това, което иска!“ Обаче, докато се удовлетвори желанието му, минаватъ понѣкога дни, месеци и години, защото разстоянието отъ небето до земята е голѣмо. Освенъ това, при реализирането на всѣко желание се изпълняватъ редъ процедури, които сѫщо така отниматъ време. Богъ има следната отличителна чърта: Той дава ходъ на всички молби, отправени до Него. Нѣма нито единъ случай, когато Богъ да е оставилъ безъ последствие желанието на човѣка. Всичко, каквото хората желаятъ, дава имъ се, и то преизобилно. Казвате: Какъ да вземеме тѣзи думи, въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? — И въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Ако има нѣкакви изключения въ живота ви, това се дължи на самитѣ васъ, че сте скѫсали вѫжето на кофата, съ която черпите вода отъ кладенеца. Ако гледате единъ хубавъ плодъ, а не можете да го опитате поради разстройство на стомаха, пакъ вие сте причина за това. Ако искате да опитате вкуса му, трѣбва да възстановите здравословното състояние на стомаха си. Какъ ще възстановите онова, което сте разрушили? Като водите миренъ, тихъ животъ. Вие никога не трѣбва да воювате съ своитѣ съседи. Въ ума ви никога не трѣбва да влиза мисъльта да бѫдете господари на другитѣ хора; нито пъкъ трѣбва да бѫдете тѣхни слуги. Ако подържате въ ума си мисъльта, че трѣбва да бѫдете господари на другитѣ, само по себе си се разбира, че трѣбва да имъ бѫдете и слуги. Защо? Защото господарьтъ винаги води следъ себе си слугата, но и слугата винаги води следъ себе си господаря. Каже ли нѣкой, че не иска да бѫде слуга, това подразбира, че не иска да бѫде господарь; и обратно: щомъ не иска да бѫде господарь, нѣма да бѫде и слуга. Ако иска да бѫде господарь, непременно ще бѫде и слуга. — Искамъ да бѫда богатъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ богатъ, ще бѫдешъ и сиромахъ. Богатството влѣче следъ себе си сиромашията, а сиромашията влѣче следъ себе си богатството. Това е законъ на контрасти, на противоположности. Този законъ се явява като естествено последствие на живота, защото хората не се стремятъ да приложатъ Божественото въ живота си, да поставятъ своитѣ отношения на разумна база. Какво виждаме въ живота? Единъ работи, а другъ иска да живѣе охолно, и вследствие на този неправиленъ животъ се явяватъ противоречията. „На второто битие, когато седне Синъ Человѣчески на престола на славата си, ще седнете и вие на дванадесеть престола.“ Значи, Христосъ е поучавалъ ученицитѣ си на вѫтрешното битие на живота, какъ трѣбва да живѣятъ, за да бѫдатъ здрави, щастливи и богати. Богатството, за което Христосъ е говорилъ, е вѫтрешенъ, духовенъ законъ въ човѣка. Богатъ може да бѫде само истински здравиятъ човѣкъ. Този човѣкъ има връзка съ Бога, и неговата молитва е всѣкога приета. Неговата молитва е разговоръ на душата съ Бога. Защо трѣбва да се молите на Бога? За да се разговаря душата ви съ Него. Въ този смисълъ, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е молилъ. И най-крайнитѣ материалисти, които вѣрватъ въ себе си, въ своята воля, и работятъ за нейното усилване, пакъ се молятъ. На кого? На себе си, на своята воля. Слушате нѣкой да казва: Хайде, Иване, стѣгай се, че работа те чака! — Съ кого се разговаря този човѣкъ? Съ себе си. Единъ евангелистъ, мой познатъ, ми разправяше, че всѣка сутринь си казвалъ: Хайде, Иване, стѣгай се, работа те чака! — Съ кой Иванъ се разговаря? Съ нѣкой другъ Иванъ, който е вѫтре въ него. Той може да има и друго нѣкакво име, а не непременно Иванъ. Значи, двама души живѣятъ въ човѣка: единъ отъ Новия, и единъ отъ Стария Заветъ. Тѣзи двама души се разговарятъ помежду си. Докато сте ивановци, вие всѣкога ще имате две мнения за живота: едно споредъ Стария Заветъ, а друго — споредъ Новия Заветъ, Щомъ станете исусовци, ще имате само едно мнение за живота. Докато сте ивановци, вие ще търсите начинъ, какъ да примирявате противоречията въ живота, а когато станете като Христа, ще придобиете истинския животъ. Първо ще бѫдете Иванъ отъ Стария Заветъ. Като влѣзете въ Новия Заветъ, главата ви ще отрѣжатъ, а съ нея заедно ще изчистите живота си отъ всички ония стари разбирания, които сѫ ви спъвали. И най-после, когато ви дадатъ ново име, името на истинския човѣкъ, ще почувствувате вѫтрешна сила въ себе си. Името на човѣка съдържа известна сила. Щомъ не ви върви нѣщо въ живота, промѣнете името си! Промѣнявайте името си единъ, два, три и повече пѫти, докато най-после ви провърви. — Външно ли да промѣняме името си? — Вѫтрешно, само вие да го знаете. Ако сте нервенъ, сприхавъ, промѣнете името си и вижте, дали е станало нѣкакво смекчение въ характера ви. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Съ това, Христосъ искаше да покаже на ученицитѣ си, че тѣ могатъ да живѣятъ на небето, могатъ да бѫдатъ безсмъртни. „Да наследятъ дванадесеть престола,“ въ мистически смисълъ, подразбира, че тѣ могатъ да наследятъ цѣлото човѣчество. Дванадесетьтѣ престола подразбиратъ още всички ония заложби, които сѫ внесени въ човѣшката душа. Когато изучавате астрологията, виждате, че за да придобие известна дарба, човѣкъ трѣбва да се роди въ съответна на нея зодия. Голѣмото разнообразие въ хората се дължи на това, именно, че всѣки човѣкъ е роденъ при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни отъ тия на другитѣ. Всѣки градусъ на зодиитѣ съдържа въ себе си известни дарби и възможности. Всѣка възможность пъкъ съдържа известни принципи. За да се развива добре мозъчната система, човѣкъ трѣбва да се роди около 22 мартъ, деньтъ на равноденствието. При това, майката трѣбва да бѫде при особено подигнато състояние на духа и на душата. На дете, родено при такива условия, цѣлото небе се радва. Никой не е сираче на земята. Цѣлиятъ невидимъ свѣтъ се грижи за него. Вие не знаете и не подозирате, колко много приятели имате въ свѣта! Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, какъ да подобрятъ живота си, какъ да измѣнятъ своята сѫдба. Много лесно. — Какъ? — Художници станете! Подъ думата художество, изкуство, азъ разбирамъ методъ, чрезъ който човѣкъ може да видоизмѣни своитѣ душевни състояния. Който не знае да рисува, да пѣе, да свири, той мѫчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духомъ, започнете да рисувате нѣщо хубаво, или да свирите, или да пѣете нѣкоя хубава пѣсень. Това не значи, че човѣкъ може да рисува, да пѣе, да свири външно само. Той може и вѫтрешно да изпълни този номеръ. И въ козмоса има вѣчна хармония, вѣчна музика и пѣсень. Гениитѣ на човѣчеството, които управляватъ козмоса, постоянно слушатъ тази хармония, тази музика. Вижте, напримѣръ, какъ сѫ рисувани крилцата на пеперудитѣ! Велики художници, съ своитѣ четки, сѫ рисували крилцата на пеперудитѣ. Когато нѣкой човѣкъ изпадне въ песимизъмъ, нека наблюдава живота на пеперудитѣ, както и краскитѣ на тѣхнитѣ крилца. Красиви сѫ пеперудитѣ! Като ги наблюдавате отдалечъ, тѣ се докарватъ като моми; щомъ приближите при тѣхъ, тѣ се усмихватъ, подскачатъ и хвъркватъ далечъ отъ васъ. Пеперудитѣ сѫ много подвижни. Вие ще кажете, че нѣма нѣщо особено въ живота на пеперудитѣ. Умни сѫ а, но трѣбва да ги разбирате. Това, че не виждате нѣщо особено въ пеперудата, показва, че не знаете, какъ да гледате на нея. Че и въ ябълчната семка нѣма особено нѣщо. Но я посѣйте тази семка въ земята, следъ две-три години ще видите, какво се криело въ нея. И пеперудата, като ябълчната семка, сега се развива. Имайте търпение да я видите въ следната ѝ фаза. И човѣкътъ е едва въ началото на своето развитие. Сѫщиятъ този човѣкъ се стреми къмъ блага, къмъ богатства, безъ да знае, че той не може да носи тия блага и богатства. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Всѣки ще седне на единъ отъ тия престоли и ще се спогажда съ приятелитѣ си разумно. Какво означава числото 12? Първитѣ десеть числа представятъ великитѣ вѣчни сили, които работятъ въ човѣка, а числото две представя разумния принципъ въ живота. Значи, числото 12 показва методи, сили, чрезъ които човѣкъ може да работи, да развива своя животъ. Ако нѣкой боледува, той трѣбва да се лѣкува съ единъ отъ елементитѣ на тия сили. Той ще се лѣкува съ вѣра. Какъ? Ще употрѣби водата, свѣтлината и храната като елементи за своето лѣкуване. Понѣкога човѣкъ може да прибегне и до лѣкарска помощи. Природата разполага съ безброй методи за лѣчение, но въ живота на човѣка тия нѣща сѫ вметнати. Важното за човѣка е здравето, щастието, къмъ тѣхъ той се стреми. Нѣкой не иска да види лѣкарь въ дома си. И това ще бѫде, но кога? Когато той стане безсмъртенъ. Когато хората придобиятъ безсмъртието, тѣ ще станатъ сами на себе си лѣкари, и учители, и проповѣдници. Днесъ има проповѣдници за хората, защото има грѣшници. И азъ днесъ ви проповѣдвамъ. Защо? Да знаете, че трѣбва да вършите волята Божия. Единъ день, когато всички хора станатъ праведни, когато всички придобиятъ безсмъртие, тогава нѣма да има нужда отъ проповѣдници, тогава хората нѣма да ставатъ майки и бащи, нѣма да се прераждатъ. Единъ день, когато всички хора станатъ богати, тогава нѣма да се говори за сиромаси, за страдащи. Нуждитѣ на сегашнитѣ хора сѫ ги поставили въ положение да живѣятъ като богати и бедни, като учени и прости. Обаче, всички хора иматъ единъ и сѫщъ стремежъ: всички хора искатъ да бѫдатъ здрави и щастливи, да постигнатъ идеалитѣ на своята душа. Тѣ искатъ да развиятъ ума си. Има редъ методи за това. Единъ отъ методитѣ е да чете човѣкъ съчиненията на такива писатели, които да не внасятъ никаква отрова въ умоветѣ имъ. Мисъльта на такива писатели е свѣтла, чиста. Каквото сѫ писали, тѣ всичко сѫ опитали. Казва Христосъ: „На второто битие.“ — Второто битие е започнало вече да се създава. Мѫчнотиитѣ и страданията на хората показватъ това, именно, че второто битие се твори. Подъ второто битие се разбира живота на небето. Съвременнитѣ хора мислятъ, че като влѣзатъ въ небето, ще живѣятъ добре, понеже иматъ вече разбирания за живота. Така и турцитѣ мислятъ. Турцитѣ казватъ, че като влѣзатъ въ второто битие, въ небето, тамъ ги чака голѣма планина отъ „пилафъ,“ варенъ оризъ съ захарь и полѣнъ съ масло, и стотици години наредъ ще бѫдатъ осигурени, за нищо нѣма да мислятъ. Ще седятъ съ лъжица въ рѫка предъ тази планина отъ „пилафъ“ и само ще ядатъ. Такова е разбирането на ония хора, които мечтаятъ само за богатство. Защо трѣбва да отидете на небето, за да се наядете на пилафъ? Ако е въпросъ за оризъ, и на земята има достатъчно оризъ. Купете си, колкото искате. Който знае правилно да яде, той може съ единъ килограмъ оризъ да прекара цѣла седмица. На човѣка сѫ достатъчни сто грама оризъ на день. Ученитѣ, обаче, казватъ, че човѣкъ се нуждае отъ разнообразна храна и изчисляватъ точно, по колко грама отъ всѣки елементъ трѣбва да приема организъмътъ всѣкидневно. Да, съвременнитѣ учени казватъ така, но бѫдещитѣ казватъ, че сто грама оризъ дневно сѫ достатъчни на сто души. Значи, на всѣки човѣкъ по единъ грамъ оризъ на день. Какво ще кажете за това? Този единъ грамъ оризъ съдържа толкова енергия, че напълно задоволява нуждитѣ на организъма, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да използува тази енергия. Възъ основа на това твърдение, ученитѣ казватъ, че въ бѫдеще, щѣли да се изнамѣрятъ такива хапчета, които да съдържатъ въ сгѫстено състояние всички ония елементи, които сѫ необходими за храна на човѣшкия организъмъ. По едно такова пилюлче на день ще бѫде достатъчно на всѣки човѣкъ. Като вземе сутринь едно отъ тия пилюлчета, цѣлиятъ день ще работи безъ да огладнѣе. Тѣзи пилюлчета сѫществуватъ въ природата. Следователно, тѣ сѫществуватъ и въ организъма на човѣка, но той трѣбва да знае, какъ да ги извади оттамъ, и какъ да се ползува отъ тѣхъ. И тъй, въ човѣка има скрити сили, които той трѣбва да развива, за да се ползува отъ тѣхъ. За тази цель, човѣкъ първо трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че окрѫжаващата срѣда му препятствува. Тази мисъль е обхванала съзнанието му като кошмаръ, и той трѣбва да се освободи отъ нея. Хората си препятствуватъ, само когато не се обичатъ. Щомъ се обичатъ, тѣ не си препятствуватъ. Вие трѣбва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсѣкѫде — и въ хората, и въ животнитѣ, и въ растенията. И когато хората не живѣятъ разумно, т. е. съобразно този Принципъ, Той се опълчва противъ тѣхъ. Когато нѣкой мисли, че може да върши, каквото желае, той ще опита силата на този Принципъ. Ако не живѣе разумно, човѣкъ се опълчва срещу Божествения принципъ, и безъ да подозира, влиза въ стълкновение съ силитѣ на природата, които му показватъ, че той не може да живѣе, както иска. Той може и трѣбва да живѣе разумно! За да живѣе разумно, човѣкъ трѣбва да мине специална школа, каквато е школата на Христовото учение. Тя разполага съ методи, които помагатъ за развиването на способноститѣ въ човѣка. Ако нѣкой, съ слаби музикални способности, прилага тия методи въ продължение на четири години, той ще има нѣкакви резултати. Достатъчно е въ продължение на тия четири години да работи само по два часа на день, за да има вече известни резултати. Днесъ хората нѣматъ голѣми резултати, защото не постоянствуватъ, а искатъ да завладѣятъ свѣта, искатъ да блеснатъ предъ хората. Колко може да блесне човѣкъ, даже и гениаленъ да е? Може ли човѣкъ да блесне повече отъ слънцето? Може ли човѣкъ да огрѣе цѣлия свѣтъ? Кой гениаленъ човѣкъ досега е успѣлъ да завладѣе и да огрѣе цѣлия свѣтъ? Даже и най-великитѣ хора, като Буда, Кришна и Христа не сѫ могли да огрѣятъ цѣлия свѣтъ, както слънцето го огрѣва. Защо не сѫ могли? Защото, като сѫ разбирали законитѣ, тѣ не сѫ се стремѣли къмъ завладяване на свѣта. Тѣ сѫ проповѣдвали на хората любовь къмъ Бога. Тѣ сѫ казвали: Който иска да бѫде свободенъ, той трѣбва да люби Бога. Това е единъ отъ принципитѣ, чрезъ който хората могатъ да се споразумяватъ. Отстѫпвайте си взаимно, и всѣки геройски да носи страданията си. Сега и азъ ви казвамъ: носете геройски страданията си! Кои страдания? Разумнитѣ. Когато въ крака ви влѣзе трънъ, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трѣбва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трънъ съ щипцитѣ си и кажете му втори пѫть да не влиза въ крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нѣщата, вие направите една погрѣшка, трѣбва да я изправите. Не се осѫждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите. Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трѣбва да страдате: безъ самоосѫждане, безъ роптание и протестъ. Казвате: Не мога да изправя погрѣшката си. Не, има единъ начинъ, по който можете да изправите всичкитѣ си погрѣшки. Той се заключава въ думата „мога.“ Казвайте: Мога да бѫда търпеливъ, милостивъ; мога да обичамъ, мога да правя добро, мога да уча, мога да услужвамъ на хората и т. н. Въ това направление, въ положителното, човѣкъ всичко може да направи. Когато той казва, че може да направи всичко добро, умътъ му се усилва, защото всички велики, напреднали хора му указватъ съдействие. Казвамъ: за да може да работи, човѣкъ непременно трѣбва да обича нѣкого. Този законъ сѫществува въ цѣлата природа. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можемъ ли да имаме животъ? Когато нѣкой посрѣща изгрѣва на слънцето, за този човѣкъ казватъ, че е идолопоклонникъ. Кой не поглежда всѣка сутринь къмъ слънцето и не се пече на неговитѣ лъчи? Между слънцето и човѣшкия организъмъ сѫществува такава връзка, каквато между Бога и човѣшката душа. Безъ тази връзка, безъ тази взаимность, човѣкъ не може да се развива. Сѫщо така има връзка и между Божия Духъ и човѣшкия умъ. Умътъ на човѣка може да се развива само подъ влиянието на Божия Духъ. Съвременнитѣ хора не могатъ да се развиватъ правилно, защото отъ малодушие прекѫсватъ тия връзки и оставатъ сами. Напримѣръ, нѣкой казва: Азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. — Колко голѣмъ грѣшникъ си? Като слонъ ли си голѣмъ? — Много грѣхове направихъ. — Претегли ли колко тежатъ грѣховетѣ ти? Споредъ мене, твоитѣ грѣхове тежатъ най-много десеть грама. — Какъ ще изплатя грѣховетѣ си? — Ще направишъ за 20 грама добро; съ десеть грама добро ще изплатишъ десетьтѣ грама зло, и въ резултатъ пакъ ще имашъ десеть грама печалба. Божественото е въ състояние да изплати и най-голѣмитѣ грѣхове на човѣка, затова той трѣбва да работи съ Него. Като направите нѣкаква погрѣшка по отношение на нѣкой вашъ приятель, влѣзте дълбоко въ себе си и кажете: Приятелю, извини ме, че те ощетихъ. Азъ ще изправя погрѣшката си, ще платя двойно за щетата, която ти причинихъ. При това положение, може ли приятельтъ ви да се сърди? Единъ беденъ студентъ влиза въ дома на единъ богатъ човѣкъ, взима палтото му, скѫпо, хубаво палто, съ самурена кожа на яката, и му остава следната бележка: Господине, азъ съмъ беденъ студентъ, нѣмамъ възможность да завърша образованието си, а имамъ силно желание да свърша. Взехъ палтото ви да го продамъ и спечеля нѣщо отъ него, съ което да свърша университета. Единъ день, когато за почна да печеля, двойно ще платя за палтото ви. Питамъ: какво лошо има въ това, ако този младъ човѣкъ продаде палтото на богатия и съ паритѣ отъ него завърши образованието си? Представете си, че отъ този човѣкъ излѣзе нѣкой гениаленъ, нѣкой великъ ученъ? Този човѣкъ не заслужава ли едно палто? Казвате: Той го е взелъ безъ позволение. — Ами когато хората колятъ животнитѣ, взиматъ кожитѣ имъ и правятъ отъ тѣхъ обуща, дрехи, искатъ ли отъ нѣкого позволение? Това, което хората вършатъ съ животнитѣ, не е ли престѫпление? Когато нѣкой беденъ човѣкъ вземе палтото ви, за да завърши образованието си, благодарете, че сте му дали тази възможность; благодарете, че и вие имате възможность да се облагородите, да погледнете по-широко на нѣщата, да придобиете по-голѣмо снизхождение къмъ погрѣшкитѣ на хората. Когато братъ ти направи нѣкаква погрѣшка, кажи: Братко, погрѣшката ти не е толкова голѣма лесно ще се изправи. Съвременнитѣ хора иматъ навикъ да преувеличаватъ нѣщата, вследствие на което не могатъ да опредѣлятъ, доде се простира отговорностьта имъ за тѣхнитѣ постѫпки. Когато детето взима сладко отъ гърнето безъ позволение на майка си, отъ какъвъ характеръ е това престѫпление? Въ случая, престѫплението на детето зависи отъ това, какъ ще погледне майката: ако майката обича детето си, тя нѣма да приложи прѫчицата върху него; ако не го обича, прѫчицата ще играе на общо основание върху гърба на детето. Едно трѣбва да пазите: нито добродетелитѣ си да преувеличавате, нито погрѣшкитѣ си. Хората сѫ застанали на фалшива база. Тѣ трѣбва да знаятъ, че човѣкъ е създаденъ добъръ. Когато той се проявява зле, причината за това е неговата леность. Човѣкъ е мързеливъ, не иска да учи, не иска да работи. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, азъ зная, че той не иска да учи. Той знае само български езикъ, а е способенъ, може да научи още три-четири езика: френски, нѣмски, английски. — Ще изгубя времето си въ учене на езици. — По-добре учи езици и губи времето си съ тѣхъ, отколкото да се гнѣвишъ и пакъ да губишъ времето си. Вмѣсто да се гнѣвишъ, вземи четка и бои и започни да рисувашъ. День следъ день ти ще придобиешъ техника и ще започнешъ добре да рисувашъ. Изкуствата действуватъ възпитателно върху човѣка. Нѣкой мѫжъ се разгнѣви, започва да вика, да се сърди на жена си, на децата си, хвърля това-онова изъ стаята, чупи, никой не може да се приближи при него. Какъ може да се помогне на този човѣкъ? Има единъ магически начинъ, чрезъ който, въ нѣколко минути, състоянието му може да се смѣни. Какъвъ е този начинъ? Както се сърди, вика, покрай него минава една млада, красива мома, но нищо не му казва. Той я погледне, замисли се. Следъ малко минава втора красива мома. Той и нея погледне, спре да вика, позамисли се. Така се изреждатъ десеть млади, красиви моми. Той вече забравя гнѣва си и дълбоко се замисля. Значи, красивитѣ моми съдържатъ въ себе си особена сила, която е въ състояние да трансформира гнѣва на човѣка. Тъй щото, когато мѫжътъ се разсърди, нека си представи десеть красиви моми, които минаватъ мълчаливо предъ него. Когато жената се разгнѣви, нека си представи десеть красиви момци, които минаватъ мълчаливо предъ нея. — Божествено ли е това? — Защо да не е Божествено? Богъ създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Следователно, когато презъ ума на човѣка Богъ прекара десеть красиви ангела, тѣ събуждатъ въ него великото, възвишеното и красивото, и той се пренася на третото небе. Красотата събужда възвишени и благородни чувства въ човѣка. Красивата мома и красивиятъ момъкъ представятъ свѣтли души, които, като минаватъ покрай човѣка, събуждатъ въ него нѣщо възвишено и благородно. Тѣзи души сѫ въ състояние да смѣнятъ енергиитѣ на човѣка отъ низши въ висши, отъ отрицателни въ положителни. Свѣтътъ се нуждае отъ красиви моми и момци, а не отъ стари баби и дѣдовци. Нѣкои се оплакватъ, че сѫ остарѣли вече. Не, за старостьта не трѣбва да се мисли. Който иска да го пенсиониратъ, той има право да мисли за старостьта; който иска да живѣе, той трѣбва да мисли за красивитѣ моми и момци. Подъ „красиви моми и момци“ разбирамъ онзи великъ Божественъ елементъ, който е неопетненъ и носи безсмъртието въ себе си. На какво може да се уподоби красивата мома? На студа. Студътъ представя красива, здрава, спретната мома, която, като минава покрай васъ, усмихва се малко и заминава, отива да върши работата си. Студътъ е сериозна мома. Когато вънъ е студено, тогава имаме най-здраво време. Ако ви боли никога глава, не се затваряйте въ стаята, но излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, даже и при най-голѣмъ студъ. Не казвайте, че времето вънъ е лошо, но кажете, че времето е отлично, и житото ще израсте добре. Ако вънъ има силенъ вѣтъръ, кажете, че времето е отлично, и радиото работи навсѣкѫде. Вѣтърътъ разнася човѣшката мисъль. Благодарете за всичко, което природата дава. — Ама вѣтърътъ ще скѫса палтото ми. — Палтото на праведния никога не се кѫса. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Значи, за да се сформира човѣшкиятъ мозъкъ, на всѣки 12 години отъ живота си, човѣкъ трѣбва да промѣня зодията си. И като мине презъ 12-тѣ зодии, той ще е развилъ вече всички свои дарби и способности, ще е развилъ най-добритѣ качества на мозъка си. Мнозина изучаватъ астрологията, но не се спиратъ върху ония възпитателни методи, които тя съдържа. Както изкуствата влияятъ възпитателно върху човѣка, така и астрологията указва своето възпитателно действие върху него. Днесъ не може да се говори за тия методи. Защо? Хората не сѫ готови още да възприематъ новото. Ако художникътъ иска да нарисува една хубава картина, той трѣбва да знае, какъ да държи четката. Има новъ начинъ за държане на четката. Не е достатъчно човѣкъ да бѫде музикаленъ, за да свири на цигулка. Той трѣбва да знае, какъ да държи цигулката, какъ да държи лѫка. Има новъ начинъ, по който може да се държи лѫка. Казвате, че лѫкътъ може да се държи, както и да е. Не, така говорятъ невежитѣ само. За всѣко нѣщо, което искате да правите, трѣбва да знаете, отде да започнете и какъ да свършите. Когато отивате при нѣкоя жена — банкеръ, или при нѣкой мѫжъ — банкеръ, ще си послужите съ два различни метода. Като отидете при жената, ще апелирате къмъ сърцето ѝ. Като отидете при мѫжа, ще апелирате къмъ ума му. Ако постѫпите по този начинъ, пѫтьтъ ви ще се отвори. Щомъ объркате методитѣ, пѫтьтъ ви ще се затвори. Защо е така? Защото, като говорите за силнитѣ качества на човѣка, съ това вие ги закрепвате, т. е. повече ги усилвате. Жената е силна въ сърцето, а мѫжътъ — въ ума. Следователно, жената работи повече съ сърцето, защото има по-малко любовь. Мѫжътъ работи повече съ ума, защото има по-малко мѫдрость. И наистина, който иска да стане богатъ, той има малко пари, затова се стреми къмъ богатство. Като люби жената работи, защото иска да забогатѣе. Женитѣ любятъ повече, защото само по този начинъ ще станатъ богати. Мѫжетѣ мислятъ повече, защото само по този начинъ ще станатъ богати. Съ това не казвамъ, че жената е по-любеща отъ мѫжа, нито пъкъ че мѫжътъ е по-уменъ отъ жената, но искамъ да обърна вниманието ви на методитѣ, съ които работятъ женитѣ и мѫжетѣ. Любовьта и мѫдростьта, т. е. сърцето и умътъ, чрезъ които работятъ женитѣ и мѫжетѣ, сѫ методи, пѫтища, направления, по които тѣ се движатъ, работятъ, за да постигнатъ идеалитѣ на своята душа. Единъ день мѫжътъ и жената ще донесатъ придобитото предъ своята душа и ще го оставятъ въ наследство на своитѣ деца, на бѫдещето поколѣние. Този законъ трѣбва да приложи човѣкъ и върху себе си. Той трѣбва да работи и съ лѣвата, и съ дѣсната страна на мозъка си, за да разпредѣля еднакво неговитѣ енергии. Съвременнитѣ хора не спазватъ този законъ, вследствие на което страдатъ отъ другъ физиологически недостатъкъ, а именно: кръвьта не се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото имъ. Въ здравия организъмъ кръвьта се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото. Не само това, но и енергията, която излиза отъ мозъка, трѣбва да се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото. Сѫщо така и мисъльта на човѣка трѣбва да прониква презъ всички клетки на организъма. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде здравъ. За да запазите здравето, което ви е дадено, всѣка сутринь, като ставате, казвайте: Богъ ме е благословилъ, далъ ми е здраве, далъ ми е единъ талантъ, върху който трѣбва да работя, за да го развия. Вие трѣбва да развиете таланта си така, че неговата свѣтлина да обърне внимание на всички хора, и тѣ да разбератъ, че срещу тѣхъ седи, наистина, талантливъ човѣкъ. Понѣкога вие мислите, че сте талантливи, но хората не ви признаватъ за такива. Вие трѣбва да работите така, че добритѣ хора да ви хвалятъ. Щомъ тѣ започнатъ да ви хвалятъ, вие вървите вече въ Божествения пѫть, а този пѫть е правиятъ. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ болни, не само физиологически, но и въ умствено, и въ сърдечно отношение. Тѣзи болезнени състояния въ тѣхъ се дължатъ на нѣкакво отклонение отъ правия пѫть. Достатъчно е да се върнатъ въ правия пѫть, да започнатъ да мислятъ по новия начинъ, и тѣ ще бѫдатъ здрави. Споредъ старитѣ религиозни разбирания на хората, сѫществува адъ и рай — първиятъ за грѣшнитѣ, а вториятъ — за праведните хора. За тази цель сѫ представени различни картини, които рисуватъ мѫченията на хората, а отъ друга страна — тѣхното блаженство въ рая. Това сѫ човѣшки разбирания. Адътъ и раятъ съ мѣста, които сѫществуватъ въ съзнанието на човѣка. На едно мѣсто въ Откровението е казано: „Чухъ цѣлото създание да хвали Господа.“ Това показва, че единъ день Богъ ще премахне всички противоречия между хората, и тогава всички сѫщества на небето и на земята ще хвалятъ Бога и ще видятъ, че Мѫдростьта Му е безкрайна. — Какво ще стане тогава съ грѣшнитѣ хора? — Ще се спасятъ. — Какво ще стане съ дяволитѣ? — Ще се научатъ да служатъ на Бога. И всички хора ще бѫдатъ истински братя и сестри помежду си. — Възможно ли е това? — Въ Бога е всичко възможно. Всички ще опитате този законъ, ще видите, че Богъ работи навсѣкѫде. Не се съмнявайте, не унижавайте Бога въ себе си и вѣрвайте, че всичко, каквото душата ви желае, можете да постигнете. Щомъ дадете ходъ на Божественото въ себе си, вие можете да станете и поетъ и писатель, и художникъ, и добродетеленъ човѣкъ. Съ една дума, каквото желаете, можете да станете. Казвате: Всичко това можемъ да постигнемъ, но въ друго прераждане. — Не, влѣзте още днесъ въ новия животъ и кажете: Господи, благодаря Ти за свѣтлината, която си ми далъ. Азъ искамъ да влѣза въ тази свѣтлина и да Ти служа по новъ начинъ. Тогава единъ вашъ приятель отъ невидимия свѣтъ ще ви пошепне: Вземи четката и боитѣ и започни да рисувашъ! — Нима отсега нататъкъ ще ставамъ художникъ? — Да, вземи четката и боитѣ и започни! — Ама азъ съмъ вече 45 годишенъ човѣкъ. — Ти сега, именно, можешъ да работишъ. Ако всички хора, били тѣ учени или прости, станатъ художници, свѣтътъ ще се оправи. Желалъ бихъ всички хора да станатъ гениални художници. Песимиститѣ ще кажатъ, че за тѣхъ нѣма да има работа. Не, тѣ ще отидатъ на слънцето и, като се върнатъ, ще разправятъ на проститѣ хора, какво сѫ видѣли тамъ. Казвате: Тѣзи работи не ни интересуватъ, ние живѣемъ и работимъ за папото (за хлѣба). — На слънцето не се говори за папото. На земята всички говорятъ за папото, но за да го придобиете, вие трѣбва да бѫдете разумни, гениални хора. Папото казва: Който ме яде, той трѣбва да стане гениаленъ човѣкъ. Казвате: Докажи всичко, което говоришъ. — Има два начина за доказване на въпроситѣ. Ние си служимъ съ силния начинъ. Дохожда нѣкой и ме пита: Какъ може да се развива живота? Азъ изваждамъ едно житно зърно и питамъ: какво искашъ да направя съ това житно зърно — въ земята да го посѣя, или, на воденичния камъкъ да го туря? — Не ме интересува житното зърно; азъ искамъ да намѣря истината. — Щомъ търсишъ истината, трѣбва да бѫдешъ подложенъ на редъ изпитания: ще те посадятъ въ земята и ще те засипятъ отгоре съ пръсть. Следъ това ще дойде влагата, топлината и слънцето, и ти ще изникнешъ, ще цъвнешъ и плодъ ще завържешъ. Ако не искашъ този методъ, ще те турятъ на воденичния камъкъ, дето ще побѣлѣешъ. Следъ това ще те турятъ въ чували и ще попаднешъ въ дома на нѣкоя домакиня. Тя ще вземе часть отъ тебе, ще те пресѣе, ще те постави въ топла вода, ще те помачка, ще ти предаде форма и после ще те опече. Следъ това ще попаднешъ въ устата на човѣка, между зѫбитѣ му, въ кръвьта, въ мозъка му, дето ще разберешъ, какво нѣщо е мисъль. Следъ това ще изникнешъ отново, въ красива, стройна форма, въ формата на нѣкое възвишено сѫщество, богато съ опитности и знания. Тѣзи сѫ двата метода, по които животътъ се развива. Отъ двата метода за предпочитане е да бѫде човѣкъ посѣтъ въ земята, както житното зърно се посажда и следъ време пониква. Сегашното човѣчество е избрало втория начинъ — то минава презъ воденичния камъкъ. Хората се нуждаятъ отъ нови, Божествени идеи. Мнозина казватъ, че новитѣ идеи били празна работа. — Въ живота нѣма празни работи. Въ живота всѣко нѣщо има свой строго опредѣленъ смисълъ. Отъ васъ зависи, какъ ще използувате живота и благата, които ви сѫ дадени. Вие имате здраво, добре устроено тѣло, здравъ мозъкъ, здраво сърце, и нищо друго не ви остава, освенъ да работите съ тѣхъ и да се ползувате отъ енергията имъ. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите и вие дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Значи, на всѣки престолъ ще седи по единъ отъ дванадесетьтѣ апостоли, които представятъ дванадесетьтѣ зодии. Помислете, кой апостолъ, на кой престолъ седи. Всѣки престолъ представя Божественъ принципъ, въ който се включва Божествената Любовь, Божественото знание и мѫдрость. Велики работи сѫ тѣзи, но за да се домогнете до тѣхъ, трѣбва да бѫдете млади, съ надежда, че можете да напредвате и да се развивате. Свѣтътъ, въ който живѣете, представя възможности за вашето развитие Когато се казва, че свѣтътъ ще се свърши, това е въ преносенъ смисълъ. Божествениятъ свѣтъ е вѣченъ, той никога не може да се свърши. А това, което човѣкъ е създалъ, предстои на вѣчни промѣни. За да видите, какъ се развива Божествения животъ, трѣбва да се съединятъ безброй картини, които да се движатъ бързо, една следъ друга. Само така можете да имате малка представа за цѣлокупния животъ. Когато животътъ на човѣка се измѣня, това показва, че картинитѣ на неговия животъ се промѣнятъ, и той трѣбва внимателно да следи, за да намѣри вѫтрешната връзка между тѣхъ Следъ време, когато пожелае, човѣкъ отново може да тури тия картини, да види презъ какъвъ пѫть е миналъ. Нищо въ свѣта не се губи, не изчезва. Всичко въ живота има смисълъ. Следователно, докато сте на земята, радвайте се на живота! Радвайте се на изгрѣващето слънце! Радвайте се на цвѣтята, които растатъ и цъвтятъ! Радвайте се на птичкитѣ, които пѣятъ! Радвайте се на здравето си, на разположението си! Всичко, което ви е дадено, струва повече отъ милиони. То съ нищо не може да се сравни, съ нищо не може да се откупи. Когато милионерътъ не разбира живота и не го цени, неговото богатство е товаръ, който го спъва. Той трѣбва да изгуби своето богатство и да стане пъленъ сиромахъ, за да разбере, какво богатство се крие въ живота. Ще изясня тази мисъль съ следния примѣръ. Вървятъ двама души: единиятъ носи на гърба си чувалъ, съ 20 кгр. злато, а другиятъ — въ рѫцетѣ си единъ килограмъ хлѣбъ. Въ първо време тѣ се разговарятъ, радватъ се на природата. Като извървятъ нѣколко километра, първиятъ пѫтникъ започва да остава назадъ, да пъшка, да се обезсърдчава. Вториятъ се обръща назадъ и продължава да му говори. Първиятъ нищо не му отговаря. — Защо мълчишъ? Защо не кажешъ мнението си, какъ мислишъ по дадения въпросъ? — Сега нищо не мога да мисля. — Защо? — Чувалъ имамъ на гърба си, тежко ми е. Свалямъ чувала отъ гърба на първия и го турямъ на втория. Сега той не може да ходи, не може свободно да мисли. Но като сваля чувала и отъ неговия гърбъ, и двамата вървятъ добре, мислятъ свободно и се разбиратъ. И тъй, въпросътъ не седи въ това, да бѫдемъ сиромаси или богати. Важно е и като сиромаси, и като богати, да имаме правилни отношения къмъ Първичната Причина, къмъ душата си и къмъ своя ближенъ. Ако е за богатство, всички хора сѫ синове на богати родители, а при това искатъ още да забогатяватъ, но смисълътъ не е въ богатството. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Значи, две нѣща сѫ нужни на човѣка: Животъ, който постоянно да се придобива, и знание, което сѫщо така постоянно да се придобива. Първичната Причина изисква отъ хората не само да придобиватъ знания, но и да участвуватъ въ радоститѣ и скърбитѣ на живота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ животъ, къмъ свѣтлина, къмъ любовь, къмъ миръ, къмъ радость, която подържа всички тия стремежи. Сега, предъ васъ се разкрива широко поле за работа. Които вѣрватъ, тѣ ще се ползуватъ, които не вѣрватъ, тѣ трѣбва да работятъ, да развиватъ вѣрата си, за да могатъ чрезъ нея, като необходимъ елементъ, да постигнатъ Божествения животъ, който иде вече въ свѣта. 24 Беседа отъ Учителя, държана на 26 февруари, 1928 г София. — Изгрѣвъ.
  4. 1928_02_12 До край

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание До край „А който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Матея 10:22. Днесъ милиони хора четатъ Евангелието, понеже мислятъ, че въ него ще намѣрятъ спасението си, т. е. въ него ще намѣрятъ пѫтя за повдигане на душитѣ си. Този е първиятъ импулсъ, първиятъ тласъкъ, който кара хората да четатъ Евангелието. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣкаква идея, която да го подтиква да върви напредъ. Не само въ човѣка, но и въ всѣко растение и животно има сѫщо такъвъ потикъ. Първиятъ потикъ на житното зърно, или на какво и да е семе, е да поникне. Обаче, това семе не знае още условията, при които ще поникне: то не знае, на каква топлина, свѣтлина и влага ще бѫде изложено; то не знае, въ каква почва ще бѫде посадено; то не знае още, каква ще бѫде окрѫжаващата срѣда. Всичко това не е известно на семето, но въпрѣки това то се стреми да поникне. Въ сѫщото положение на неизвестность се намира и човѣкътъ; и той не знае, при какви условия ще расте и ще се развива. Хората едва сега сѫ поникнали и срѣщатъ голѣми съпротивления, на които се очудватъ, не знаятъ, какво да направятъ, какъ да се справятъ съ тия условия. Христосъ призова дванадесетьтѣ си ученици, и даде имъ власть надъ нечистивитѣ духове, да ги и изпѫждатъ, и да изцѣляватъ всѣка болесть и всѣка немощь. Защо Христосъ имаше 12 ученика, а не двама или трима? Числото 12, числото на апостолитѣ, представя 12-тѣ зодии, или 12-тѣ дома на слънцето. При движението си презъ годината, слънцето минава презъ 12 дома. Ако се намира подъ влиянието на единъ отъ 12-тѣ дома на слънцето, човѣкъ се отличава съ специфична дарба. Въ това отношение, 12-тѣ апостоли се намираха подъ влиянието на тия 12 слънчеви домове, за което ги наричаха властители или служители на тия домове. Всѣки човѣкъ иска да има способностьта да лѣкува, както правѣха това апостолитѣ. Обаче, може да лѣкува само онзи, който разбира зодиитѣ, който разбира естеството на слънцето, защото земята се движи подъ влиянието на слънчевата енергия. Като говоримъ за слънчевата енергия, ние имаме съвсемъ друго разбиране за нея отъ това на съвременнитѣ учени и физици. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхме деца, разсѫждавахме по детински, а като станахме мѫже, напуснахме детинското.“ Запримѣръ, нѣкои учени казватъ, че свѣтлината се състои отъ трептения. Наистина, трептенията влизатъ въ свѣтлината, като елементи, но самата свѣтлина не е трептение. Други казватъ, че свѣтлината е движение. Вѣрно е, че движението е елементъ на свѣтлината, но самата свѣтлина не е движение. Казватъ още, че свѣтлината разкрива нѣщата. Да, разкриването е елементъ на свѣтлината, но самата свѣтлина не е разкриване. Тъй щото, ако започна философски да обяснявамъ, какво нѣщо е свѣтлината, нужни сѫ цѣли часове. Въпросътъ за свѣтлината е теза за високо учени хора, които сѫ устроени съвсемъ другояче въ сравнение съ сегашнитѣ хора. Дълго време още се изисква, докато тѣлата на съвременнитѣ хора дойдатъ до такова развитие, че могатъ да възприематъ живитѣ явления въ природата въ тѣхната истинска свѣтлина. Сега, като слушате да ви се говори по този начинъ, нѣкои казватъ, че това сѫ празни приказки. Споредъ мене, всичко въ свѣта е празно, т. е. нѣщата лесно се изпразватъ. Срѣщате единъ богатъ човѣкъ, но утре вече касата му се изпразва. Другъ пъкъ днесъ се хвали съ силата си, но утре я изгубва. Трети се ползува съ голѣмо влияние между хората, но утре губи влиянието си. Нѣкой е пръвъ министъръ въ своето отечество, всички му се кланятъ, поздравяватъ го, но щомъ изгуби властьта и силата си, никой вече не иска да го знае. Тъй както ставатъ нѣщата въ свѣта, това е добре, то е възпитателенъ методъ за хората, но ако мислятъ, че това е реалность, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Ако тѣ мислятъ, че извънъ този свѣтъ, извънъ тѣзи прояви на живота, нѣма други свѣтове, други прояви, това сѫ детински схващания. Нашиятъ свѣтъ представя микроскопическа частица отъ великия обширенъ свѣтъ. Като четете живота на пророцитѣ, които сѫ живѣли преди три — четири хиляди години, виждате, че тѣ говорятъ за свѣтъ, по-голѣмъ отъ нашия, т. е. за небето, който свѣтъ и днесъ още не е познатъ на хората. Този свѣтъ е осѣянъ съ безброй малки и голѣми лампи, които ние кръщаваме съ различни имена: Слънце, Луна, Венера, Марсъ, Юпитеръ, Сатурнъ и т. н. Ако лампитѣ на този свѣтъ съ толкова голѣми, какво остава за самия свѣтъ? Ако за една лампа само, каквато е слънцето, безброй учени днесъ напрѣгатъ умоветѣ си, да разбератъ, каква е тази лампа, какъвъ е съставътъ ѝ, дали е населена, или не, можете да си представите тогава, какви гениални сѫщества сѫ били тия, които сѫ създали тази лампа. Какъвъ ли е фитилътъ на тази лампа? Ще кажете, че тази лампа нѣма фитилъ. Не, всички лампи иматъ фитилъ, само че фитилътъ на нѣкои лампи е видимъ, а на нѣкои — невидимъ. Фитилътъ на азота, напримѣръ, много мѫчно се пали. Той е невидимъ, и затова казватъ, че азотътъ не гори, нито подържа горенето. Затова казватъ още, че азотътъ мѫчно влиза въ реакции, но въпрѣки това, известни сѫ много азотни съединения. Казвамъ: който иска да развие нѣкои свои дарби, той трѣбва да се свърже съ разумната природа, да разбере нейнитѣ закони и да върви съобразно съ тѣхъ. Всѣки законъ крие въ себе си известни методи, а задъ всѣки законъ пъкъ има по единъ принципъ. Нѣкой иска да стане търговецъ. Това не е произволно. За да станешъ търговецъ, трѣбва да отговаряшъ на известни условия. Ти искашъ да станешъ ученъ — химикъ, естественикъ, лѣкарь — и това не е произволно. За тази цель се изисква нѣщо отъ човѣка, на което той трѣбва да отговаря. Това не се отнася за хора безъ дарби, безъ способности. Ние говоримъ за хора съ дарби, надарени съ животъ, понеже тия хора коренно се различаватъ отъ животнитѣ. Така и животнитѣ се различаватъ едни отъ други: животътъ на млѣкопитаещитѣ се различава отъ този на птицитѣ; животътъ на птицитѣ се различава отъ този на рибитѣ и т. н. Нѣкои учени казватъ, че животътъ билъ единъ и сѫщъ. Ако е въпросъ за живота по отношение на Първата Причина, така е, но понеже всички живи сѫщества сѫ следствие отъ тази Причина, тогава животътъ на всички сѫщества е различенъ. Следователно, законитѣ на природата, които познаваме, още не сѫ сѫщинскитѣ, тѣ сѫ следствия отъ истинскитѣ закони, но между тѣхъ има още много следствия. При това, ученитѣ сѫ забелязали, че въ законитѣ, които тѣ познаватъ, има изключения. Тамъ дето има изключения, това вече не е законъ, това е причина. Причина, въ която има изключения, не е сѫщинска причина, но е следствие. Така разсѫждаватъ истински ученитѣ, така разсѫждаватъ великитѣ хора, които нито книги пишатъ, нито за авторитети минаватъ, нито имената имъ сѫ известни, обаче, тѣ направляватъ свѣта. Тия учени не се интересуватъ отъ това, дали имената имъ сѫ познати въ учения свѣтъ, защото считатъ това нѣщо за временно. Че нѣкой билъ търговецъ — въ търговията не е смисълътъ на живота. Търговията е само методъ, какъ да прекара човѣкъ на земята. Че нѣкой билъ свещеникъ, учитель или лѣкарь — това сѫ методи за работа. Това показва, че има хиляди методи, по които човѣкъ може да живѣе, да работи, или да се прехранва. Оттукъ може да се извади следното разсѫждение: Първичната Причина, или Великото, Разумното Начало, което е създало цѣлата вселена, което е наредило всичко въ живата природа, е предвидило нѣщата, вследствие на което въ тѣзи наредби не може да се допусне никакво изключение. Тамъ, дето се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свѣтъ не е чисто Божественъ, въ него не оперира само Богъ, но и други нѣкакви сѫщества. Това, което Богъ е създалъ, е съвършено. Понѣкога и ангелитѣ, които, по отношение на хората сѫ много учени, правятъ малки погрѣшки. Защо? Защото, по отношение на Бога, тѣ сѫ несъвършени, а грѣшкитѣ сѫ присѫщи на несъвършенитѣ сѫщества. Напримѣръ, като четете Евангелието, виждате, че тамъ се излагатъ принципитѣ на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолитѣ, виждате вече малко отклонение отъ Христовото учение; тамъ се явява споръ, нѣщо присѫщо на човѣшкото. Значи, въ живота на Апостолитѣ, даже и на светиитѣ, има вече примѣсъ отъ човѣшки елементъ. Като дойдете до живота на обикновенитѣ хора, това отклонение се забелязва още повече. Значи, съвременното християнство малко прилича на първото. Това не е за осѫждане, но казвамъ, че отъ научна гледна точка, между първоначалното християнство и сегашното има голѣмо различие. Първоначалниятъ изворъ се е размѫтилъ, въ него сѫ влѣзли много чужди елементи, по които хората днесъ не се познаватъ. Причината за това е почвата. Тя е била черноземъ, вследствие на което, когато минавала водата презъ тази почва, взела съ себе си много примѣси, чужди на нейното естество. За да може сегашното християнство да се изчисти отъ всички примѣси, отъ всички нечистотии, трѣбва да дойде нѣкой великъ алхимикъ, да го тури въ ретортата си, да го нагрѣва, докато най-после остане чистото Христово учение, което има прѣмо отношение къмъ Бога. Но понеже се страхуватъ отъ Истината, хората избѣгватъ това нѣщо. Тѣ се страхуватъ отъ Истината, както болниятъ — отъ лѣкаря. Като дойде лѣкарьтъ при него, той му казва: Господинъ лѣкаре, лѣкувайте ме, давайте ми, каквито лѣкарства искате, но моля ви се, ножъ не туряйте на мене. — Това е така, но то се отнася само за здравитѣ части на тѣлото. На здраво мѣсто ножъ не трѣбва да се туря, но на гнило мѣсто ножътъ непременно трѣбва да оперира. Христосъ каза на Апостолитѣ: „Когато тръгвате да проповѣдвате, не взимайте нито злато, нито сребро, нито мѣдь въ пояситѣ си, нито тържикъ за пѫть, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникътъ е достоенъ за своята прехрана.“ Като не разбиратъ смисъла на този стихъ, много християни се излагатъ на голѣми изпитания. Тѣ мислятъ, че като раздадатъ богатството си, ще постигнатъ това, което желаятъ. Една богата баба отъ варненско нѣкѫде, изгубила мѫжа си и дъщеря си. Отчаяна отъ тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по монастири, дано намѣри нѣкѫде утеха. По едно време нѣкои ѝ казали, че ако отиде на Божи гробъ, тамъ имало единъ прозорецъ, презъ който всѣки могълъ да види своитѣ заминали. Тя се решила да направи така, както я посъветвали: продала всичкитѣ си имоти, часть отъ паритѣ задържала за себе си, за пѫть, а останалитѣ раздала на свои роднини. Тръгнала за Божи гробъ. Стигнала на опредѣленото мѣсто и започнала да търси прочутия прозорецъ, но не могла да го намѣри. Върнала се най-после отъ Божи гробъ, станала хаджийка, но близкитѣ си не могла да види. Защо? Прозореца не могла да намѣри. Питамъ: кой хаджия досега е намѣрилъ този прозорецъ? Наистина, имало е нѣкога такъвъ прозорецъ въ Ерусалимъ, но сѫ го запушили. Кой е запушилъ този прозорецъ? Фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ го запушили. За тѣхъ, именно, Христосъ казва: „Запушили сѫ прозореца, отдето иде свѣтлината, взели сѫ ключа отъ него, и днесъ, нито тѣ поглеждатъ презъ него, нито на другитѣ даватъ.“ „Който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Търпението е качество, необходимо за всѣка велика, разумна душа. Не е достатъчно само да се говори за търпението, но то трѣбва да се разбира и прилага въ неговия широкъ смисълъ. Търпеливиятъ е човѣкъ съ силенъ характеръ, издържливъ. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която може да сломи неговата воля, неговия характеръ. Търпеливиятъ е твърдъ въ своитѣ убеждения. Въ една приказка се разказва за твърдия характеръ на една жена, който стигалъ до упоритость. Единъ день, тази жена отишла съ мѫжа си на ливадата, да косятъ сѣното. Като го изкосили, мѫжътъ казалъ: Жена, събери износеното сѣно! — То не е косено, но е стригано. Ако се съгласишъ съ мене, че е стригано, ще го събера. Иначе, не мърдамъ отъ мѣстото си. Като всѣки мѫжъ, и той пожелалъ да покаже силата си надъ жена си: хваналъ я за рѫката и я повелъ къмъ близката рѣка, съ намѣрение само да я потопи въ водата, да се намокри добре, да отстѫпи отъ своята твърдость. Като я потопилъ въ рѣката, указало се, че водата била доста дълбока, и жената започнала да потъва. И като потъвала, тя извадила двата си пръста надъ водата, съ което показвала, че сѣното било стригано, а не косено. При това положение, мѫжътъ се убедилъ въ твърдостьта на жена си и тръгналъ да я търси нагоре по течението, да я спаси отъ удавяне. Като го видѣли, че търси удавена жена, хората го запитвали: Защо не я търсишъ надолу по течението, а вървишъ нагоре? — Моята жена никога не върви надолу; тя всѣкога върви нагоре. И като се давила, тя пакъ настоявала, че тревата била стригана, а не косена. Това значи убеждение! Ако една българка може да настоява на едно свое обикновено убеждение, колко повече вие можете да устоявате на убежденията на вашата душа! Съвременнитѣ религиозни и вѣрващи лесно отстѫпватъ отъ своитѣ убеждения. Каквото имъ се каже, тѣ на всичко вѣрватъ и лесно се залъгватъ. Минаха времената на залъгванията! На развлѣчения, на концерти, на театри може да се ходи, но дойде ли до Истината, тя не търпи вече никакви залъгвания. Въ селата момитѣ и момцитѣ се забавляватъ често, като образуватъ хубави, оригинални хора: хващатъ се около 30 — 40 моми и момци на крѫгъ, а въ срѣдата влиза гайдарджията. Всѣка мома се хваща между двама момци. Гайдарджията започва да свири, а хорото се върти бързо, игриво. Отъ време на време, момцитѣ клѣкатъ, а момитѣ стоятъ прави. Въ тази игра се крие нѣкаква идея. Когато момъкътъ клѣка предъ момата, съ това той иска да каже: Когато азъ падна, ти трѣбва да бѫдешъ права да ме подкрепвашъ, да не отида далечъ въ своето падане. Това показва, че при сегашнитѣ условия, жената е по-устойчива въ чувствата, въ любовьта си отъ мѫжа. Щомъ стане въпросъ за ума, тамъ законътъ е другъ. Обаче, върху този законъ нѣма да говоря. Въ случая, като говоря за хорото, важно е, че отъ него може да се сѫди за миналото на българина, защо, като играе, мѫжътъ клека, а жената стои права. Следователно, ако си мѫжъ ще клекашъ и ще ставашъ. Това не значи, че като клекнешъ, ще чакашъ да дойдатъ да те вдигатъ. Ще клекнешъ, безъ да спънешъ хорото, и после, ловко, пъргаво самъ, ще скочишъ. Ще клекнешъ, ще станешъ, но всичко това ще бѫде така, че едва забелязано ще се движишъ по земята. Следъ свършване на хорото, ще имашъ добро разположение на духа. И най-голѣмиятъ песимистъ да се хване на хорото, като се пусне отъ него, нищо нѣма да остане отъ песимизъма му. Като се пусне отъ хорото, животътъ му ще се осмисли, и ще каже: Струва да се живѣе! Тази е причината, заради която момитѣ и момцитѣ не пущатъ на хорото нито женени, нито стари хора. На това хоро могатъ да се хващатъ само здрави моми и момци — болни по никой начинъ, не се допущатъ. Щомъ дойдете до приложението на Христовото учение, бѫдете и вие като тия здрави моми и момци, да не допущате въ себе си нито една болна мисъль, нито едно болно чувство. „Който изтърпи до край.” Търпението не е качество само на човѣшката душа. Ако знае, какъ да постави търпението, като идея въ своя умъ, посредствомъ него човѣкъ ще може да пробуди всички заспали енергии, дарби и способности въ ума си и ще ги впрегне на работа. Търпението е богатство, което, щомъ се предизвика въ човѣка, съ него заедно идватъ разумни сѫщества да му помагатъ. Забележете, когато нѣкой великъ музикантъ дойде между хората, веднага около него се групиратъ още много даровити музиканти. Около учения се групиратъ пакъ учени. Около добрия се групиратъ добри хора. Законъ е това. Въ това отношение, всѣки трѣбва да има вѣра въ Бога, да знае, че е изпратенъ на земята да изпълни известна мисия. Кога и да е, той трѣбва да завърши тази мисия. Нима малкото дете още съ раждането си започва да ходи, да пише, да чете? Не, день следъ день то расте и се развива, докато дойде до онази възрасть, когато може да прояви своитѣ дарби и способности. И тъй, когато влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да знае, че този свѣтъ се коренно различава отъ физическия. Тъй щото, всички отрицателни прояви въ човѣка, като съмнение, умраза, злоба и др., сѫ паразити, които се прилепватъ къмъ сѫщинския животъ, и всѣки моментъ могатъ да се отстранятъ отъ него. Ако се оставятъ за дълго време въ живота на човѣка, тия паразити ще внесатъ въ него особено разлагане. Когато човѣкъ допусне въ себе си тия паразити, невѣрието, злобата, съмнението, достатъчно е само да помирише рѫката си, за да усѣти неприятната миризма на гниене, предизвикана отъ тия паразити. Щомъ се освободи отъ тѣхъ, рѫката му вече започва да мирише приятно — особено благоухание се отдѣля отъ този човѣкъ. Значи, когато органическитѣ вещества се разлагатъ, тѣ издаватъ лоша, неприятна миризма. Такова нѣщо представятъ всички отрицателни качества и прояви въ човѣка. Цвѣтята, обаче, издаватъ приятна миризма. Има цвѣтя, отъ които се разнася особено благоухание. Следователно, въ лошия животъ, който е изигралъ вече своята роля, става разлагане, каквото и въ органическия свѣтъ. Обаче, това разлагане показва, че въ този животъ започватъ да прииждатъ нови енергии, нови сили, — условия за новия животъ. Като знаете това, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Лошиятъ животъ на хората, въ който се образуватъ гниещи вещества, не е нищо друго, освенъ това, което индуситѣ наричатъ карма. Въ кармата има такива елементи, които веднъжъ употрѣбени, повече не могатъ да се използуватъ. Ако по нѣкакъвъ начинъ се използуватъ, тѣ създаватъ нещастията на хората. Има страдания въ живота на човѣка, които се дължатъ на факта, че той иска да постигне нѣща, които за него, при даденитѣ условия, въ които се намира, сѫ невъзможни. Напримѣръ, нѣкой иска да стане милиардеръ, и като не успѣва, чувствува се нещастенъ. Знаете ли, колко е малка вѣроятностьта, българинъ да стане милиардеръ? Има американци милиардери, но тѣ сѫ умни хора. Да станешъ милиардеръ, това не зависи отъ късмета, както го наричатъ турцитѣ. За късмета, напримѣръ, тѣ казватъ: „Ако нѣщо ми е на късметъ, да дойде при краката ми!“ — Знанието само никога нѣма да дойде при краката ви. Вие трѣбва да учите, първо — основно училище, после — прогимназия и гимназия, най-после и университетъ, за да придобиете поне малко знания. Късметътъ, щастието никога нѣма да дойде само при краката ви; вие трѣбва усилено да търсите, за да го придобиете. Слънцето нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Сѫщо така и доброто нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Христосъ казва: „Който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Търпението е резултатъ на любовьта. Дето има любовь, тамъ има и търпение; дето нѣма любовь, тамъ и търпение нѣма. Следователно, когато любовьта дойде въ свѣта, съ нея заедно иде и знанието. Знанието пъкъ е резултатъ на Божията Мѫдрость. За да се постигне това знание, необходими сѫ редъ усилия, съ които да се преодолѣятъ всички мѫчнотии и препятствия на пѫтя му. Свѣтътъ е така създаденъ, че въ него непременно ще се срещнатъ мѫчнотии и препятствия, които могатъ да се преодолѣятъ само чрезъ търпението, т. е. чрезъ закона на любовьта. Сега, като говоря за вѣра, за търпение, за знание, това не значи, че е достатъчно за човѣка да ги има само, но той трѣбва да знае, какъ да ги използува въ живота си, какъ да ги приложи за свое благо, както и за благото на своитѣ ближни. За изяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ отъ древнитѣ царе искалъ да тури новъ редъ и порядъкъ въ свѣта, но не знаелъ, какъ да намѣри хората, съ които ще работи, и кои ще бѫдатъ тѣзи хора. Той ималъ нужда само отъ петь души, но за да види, кои ще бѫдатъ тѣ, намислилъ да постави всички хора въ царството си на едно сериозно изпитание. За тази цель, той извикалъ всички видни мѫдреци въ царството си и имъ казалъ: Направете единъ изтуканъ отъ злато, т. е. едно старовременно божество, накичете го съ различни скѫпоценни украшения и предмети и го поставете на пѫтя, отдето ще минаватъ хората. После, турете единъ надписъ на това божество, че всѣки, който пръвъ мине покрай него, може да си вземе, какъвто предметъ или украшение пожелае. Предметитѣ, поставени на това божество, били следнитѣ: една диамантена прѫчица, две хиляди златни монети, една мастилница съ перо, една сабя и една Свещена книга. Първиятъ пѫтникъ, който миналъ покрай божеството, спрѣлъ се, разгледалъ предметитѣ и казалъ: Ще взема тази диамантена прѫчица за споменъ отъ божеството. Вториятъ пѫтникъ взелъ дветѣ хиляди златни монети. Третиятъ взелъ мастилницата и перото. Четвъртиятъ взелъ сабята. Петиятъ пѫтникъ взелъ Свещената книга. Следъ това тия пѫтници отишли при царя да се похвалятъ съ предмета, който взели отъ божеството. На първия пѫтникъ, който взелъ диамантената прѫчица, царьтъ казалъ: Назначавамъ те за министъръ председатель въ царството ми. На втория, който взелъ дветѣ хиляди монети, казалъ: Назначавамъ те министъръ на финансиитѣ въ царството ми. На третия, който взелъ мастилницата и перото, казалъ: Назначавамъ те министъръ на просвѣщението въ царството ми. На четвъртия, който взелъ сабята, казалъ: Назначавамъ те министъръ на войната въ царството ми. На петия, който взелъ Свещената книга, казалъ: Тебе пъкъ назначавамъ министъръ на вѣроизповѣданията. Питамъ: изборътъ, който петьтѣ пѫтници направили на предметитѣ, отговаря ли на службитѣ, които царьтъ имъ далъ? Българитѣ иматъ обичай, когато малкото дете за пръвъ пѫть проходва, мѣсятъ му питка, и по този случай нареждатъ на масичка нѣколко предмети, подобни на тия, които били около божеството, и оставятъ детето да отиде къмъ масичката. Презъ това време родителитѣ и роднинитѣ на детето гледатъ, къмъ кой отъ тия предмети ще посегне. По това гадаятъ, какъвъ стремежъ има детето, и какво ще стане въ бѫдеще отъ него. По това се опредѣля, кой е най-силниятъ стимулъ, или кое е най-силното желание въ човѣка. И наистина, онова, което най-силно желае човѣкъ, то е всѣкога постижимо. Първата и най-силна идея, съ която човѣкъ се ражда, може да се постигне още въ сегашния му животъ. Втората идея вече е непостижима. Ако първата идея на човѣка е да стане богатъ, ще стане; ако първата му идея е да стане министъръ, ще стане. Ако тия идеи се родятъ впоследствие, тѣ ще останатъ непостигнати. Казвамъ: като знае това, всѣки човѣкъ трѣбва да отдѣли отъ себе си своята първа идея. Ако първата идея въ човѣка се отнася до религията, той трѣбва да знае, кое е основното качество на неговата религия. Религията не се заключава само въ кръстене, въ ходене на черкова и въ палене на свѣщи. Въ това отношение, вие не трѣбва да бѫдете като онзи българинъ, когото единъ день срещнала една мечка, и той започналъ да се кръсти срещу нея. Този българинъ пѫтувалъ въ една гора и срещу него излѣзла мечка. Толкова много се уплашилъ той отъ мечката, че отъ страхъ започналъ да се кръсти срещу нея. Мечката го погледнала и си казала: Щомъ ми се молишъ, нищо нѣма да ти направя. Питамъ: защо се кръстилъ той срещу мечката? Мечката разбрала ли, до кого се отнася кръстенето? Какъ мислите, по какъвъ начинъ човѣкъ може да смекчи едно голѣмо страдание или нещастие? Казвамъ: да се кръсти човѣкъ, това значи да мисли, да чувствува и да действува. Кръстътъ представя ножа, сабята, която създава всички страдания въ свѣта. Може ли кръстътъ да умири свѣта? Не само че нѣма да го умири, но ще му създаде още по-голѣми страдания. Тази мисъль Христосъ е изказалъ въ стиха: „Който иска да ме последва, нека вдигне кръста си и тръгне следъ мене.“ Значи, кръстътъ е символъ на страдания, на воюване. Докато сме на земята, ние трѣбва да воюваме. Подъ „воюване, война,“ азъ не разбирамъ убийства, разрушения, но преодоляване на мѫчнотиитѣ въ живота. „Който претърпи до край, той спасенъ ще бѫде.“ Значи, човѣкъ трѣбва да търпи, за да бѫде спасенъ. Ще дойдатъ дни на скърби и страдания въ неговия животъ, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могатъ да му помогнатъ. Ако въ дадения моментъ той може да повѣрва, че въ свѣта сѫществува Едно Висше съзнание, което прониква презъ умоветѣ на хората и ги озарява, и отправи своята мисъль къмъ това съзнание, всичкитѣ му мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ. Не мислете, че като се обърнете къмъ Бога, всичкитѣ ви мѫчнотии ще се разрешатъ изведнъжъ. Не, мѫчнотиитѣ ви ще се разрешатъ постепенно, както слънчевитѣ лѫчи постепенно разтопяватъ леда и снѣга, като го превръщатъ първо въ вода, а после въ водни пари. Щомъ всички мѫчнотии се разрешатъ, тогава човѣкъ влиза въ истинския животъ. Докато дойде това време, той трѣбва да се въорѫжи съ велико търпение, да издържи до край. Ето защо, сегашнитѣ условия и нуждитѣ на хората изискватъ отъ тѣхъ дълбоко разбиране на живота, да знаятъ, какъ да постѫпватъ. Ако нѣкой човѣкъ е гладенъ, моралъ ли трѣбва да му се проповѣдва? Ще кажете, че гладътъ ще го застави и да краде, и да убива, и да върши редъ още престѫпления. Трѣбва ли гладътъ да заставя човѣка да убива? Ако гладътъ заставя човѣка да върши престѫпления, тогава и вълкътъ има право отъ гладъ да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследватъ вълцитѣ? Не, въпросътъ за хлѣба почива на съвсемъ другъ законъ. Какъ ще разберете Христовитѣ думи, че който яде плътьта и пие кръвьта Му, ще има животъ въ себе си? Човѣкъ може да яде само отъ този, когото обича. Кое дете не е бозало млѣко отъ майка си? Ако вземете думитѣ на Христа въ букваленъ смисълъ, какво заключение ще извадите отъ тѣхъ? Въ свѣта сѫществуватъ хора чисти и свети, които излѫчватъ отъ себе си особена вѫтрешна сила, която храни човѣка, както физическата храна. Той може да седи при нѣкой отъ тия хора нѣколко деня, безъ да помисли за ядене и пиене. Това подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Ако ядете плътьта ми и пиете кръвьта ми, ще имате животъ въ себе си.“ Това показва, че сѫществуватъ разни начини, чрезъ които хората могатъ да се хранятъ. Съвременнитѣ хора задоволяватъ глада си чрезъ физическа храна. Тѣ могатъ да се хранятъ и съ въздухъ, но по особенъ начинъ. Какъ ще приематъ въздуха: чрезъ устата ли? Чрезъ поритѣ. Обаче, поритѣ на съвременнитѣ хора сѫ запушени, вследствие на което тѣ не могатъ да използуватъ въздуха като храна. За да се отворятъ поритѣ имъ, тѣ трѣбва да постятъ. Когато поритѣ имъ сѫ отворени, въздухътъ влиза презъ тѣхъ и храни тѣлото. Тогава, съ малко храна, тѣ добиватъ голѣма сила. Съвременнитѣ хора ядатъ по три пѫти на день, вследствие на което усилено работятъ, дългове правятъ, и все гладни оставатъ. Колко отъ хората, които ядатъ по три-четири пѫти на день сѫ здрави? Следователно, за да се отворятъ поритѣ на човѣка, да се храни съ въздухъ и да бѫде здравъ, той трѣбва да има свѣтълъ умъ, да съзнава отношенията си съ Първата Причина, съ всички разумни сѫщества и да ги спазва. Запримѣръ, кое е най-важното нѣщо въ главата на човѣка? Мозъкътъ. Кое е най-важното нѣщо на лицето? Очитѣ, ушитѣ, устата и носътъ. Кое е най-важното въ гръдния кошъ? Дробоветѣ и сърцето. Кое е най-важното въ коремната область? Стомахътъ и чървата. Кое е най-важното за цѣлото тѣло? Рѫцетѣ и краката. Казвате: Ние знаемъ тия нѣща. Тѣ сѫ много елементарни. Споредъ мене, само онзи човѣкъ знае нѣщата, който може свободно да оперира съ тѣхъ. Запримѣръ, можете ли така да владате удоветѣ на тѣлото си, че да не усѣщате никаква болка? Който може да влада своитѣ удове, той е знаещъ човѣкъ и мяза на онзи светия, който могълъ отъ тухлата да изкара огънь и вода. Единъ день, като присѫтствувалъ на единъ отъ съборитѣ на ученитѣ, дето се разисквали разни научни въпроси, той казалъ: Азъ не разбирамъ нищо отъ това, което тукъ се говори, но едно нѣщо само мога да направя: Взелъ една тухла, стисналъ я въ рѫката си и отъ нея излѣзло огънь и вода. Питамъ: трѣбва ли да се нарече истински християнинъ онзи, който не може да стисне една тухла въ рѫката си и отъ нея да излѣзе огънь и вода? Съ други думи казано: Трѣбва ли да се нарече истински християнинъ онзи, който не може да стисне една мѫчнотия въ ръката си и отъ нея да потече огънь и вода? Ако отъ вашитѣ малки мѫчнотии не можете да изкарате огънь и вода, де е вашето знание, де е вашата сила? Учениятъ, силниятъ всѣкога помага на по-слабия отъ него. Ако държите въ ума си нѣкаква идея, която не можете да реализирате, и отидете при нѣкой ученъ да сподѣлите мѫчнотията си, той непременно ще ви помогне. Който мисли, че е ученъ, че е силенъ човѣкъ, нека се опита, дали може да превърне една своя мѫчнотия въ нѣщо друго и да потече отъ нея огънь и вода. Българитѣ мислятъ, че знаятъ много нѣща, че съ силни хора. Нѣкой си въобразява че знае много, а ме пита, какво мисля за Бога. — Нищо не мисля за Бога.— Кой Го е създалъ? — Не зная. Казвамъ: смѣшно е създаденото да мисли за Създателя си. Защо? Човѣкъ не може да има ясна представа за нѣщата, ако върви отъ последствията къмъ причинитѣ. Да разсѫждавате отъ последствията къмъ причинитѣ, то е все едно, параходътъ, който е направенъ отъ човѣка, да пита, кой е създалъ самия човѣкъ? Както параходътъ е сглобенъ отъ дъски, човѣкътъ така не може да бѫде направенъ. По сѫщия начинъ и човѣкъ не може да мисли, че Богъ е създаденъ като него. Въ това разсѫждение нѣма никаква логика. Богъ се ограничава, но никога не може да бѫде като човѣка. Богъ е безграниченъ. Безгранично въ живота е това, което дава мощь, сила на човѣка да мисли, да се развива. Забелязано е, че човѣкъ обича да му се говори за нѣща, които не знае, за да може чрезъ мислене да ги обясни. Съвременнитѣ хора съ дошли до положение да желаятъ здраве, богатство, сила, да уредятъ работитѣ си. Два начина има, по които човѣкъ може да уреди работитѣ си: човѣшки и Божественъ. Ако ги урежда по човѣшки начинъ, той постоянно ще се натъква на мѫчнотии и разочарования; ако ги урежда по Божественъ начинъ, той ще изпитва щастие и блаженство, ще съзнава, че Богъ прониква навсѣкѫде и въ всичко. При това положение, дето и да отиде, той ще се чувствува господарь на положението. Така сѫ се чувствували едно време старитѣ римляни въ своята държава. Така се чувствуваха англичанитѣ преди войната въ всички държави. Дето отиваха, навсѣкѫде ги приемаха съ почить. Ако българинътъ отиде въ странство и каже, какъвъ е, ще го приематъ ли съ почить? Съ какво може да се похвали българинътъ на земята? Съ какво ще се похвали и въ невидимия свѣтъ? Ако не вѣрва въ Бога, съ какво ще се похвали? Всѣки народъ трѣбва да се похвали съ нѣщо! Съ какво може да се похвали? Или съ любовьта, или съ силата, или съ ума си. Българинътъ съ любовьта си не може да се похвали; съ силата си — сѫщо не може да се похвали, макаръ да има пехливани българи; и съ поведението си, съ обходата си не може да се похвали. Остава му само едно: да се похвали съ своя умъ. И действително, дето и да се яви, българинътъ се отличава по своя умъ. Следователно, спасението на българина е въ неговия умъ. Той трѣбва да бѫде уменъ! За да бѫде уменъ, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно търпеливъ. За тази цель, въ ума на човѣка трѣбва да проникне идеята, че въ свѣта сѫществува Едно Висше съзнание, което свързва съзнанията на всички хора, и по този начинъ създава вѫтрешна, интимна връзка между тѣхъ. При тази връзка, на каквото разстояние да се намиратъ двама приятели, тѣ могатъ да чуватъ гласоветѣ си: ако единиятъ говори, другиятъ ще слуша, какво му говори. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ американецъ, като отивалъ на ловъ въ Африканскитѣ гори, срещналъ на пѫтя си единъ лъвъ, който се готвилъ да се хвърли върху него. Въ този моментъ той чулъ гласа на майка си отъ Америка, която му казала: Въ джоба на палтото си имашъ една кутия кибритъ. Драсни нѣколко клечки кибритъ срещу лъва, за да се спасишъ. Той постѫпилъ така, както майка му казала: драсналъ нѣколко клечки кибритъ и ги хвърлилъ срещу лъва, Отъ запаленитѣ клечки, пламнала и сухата трева около него; лъвътъ се уплашилъ и избѣгалъ. Американецътъ записалъ точно часа и минутата на своето спасение, и като видѣлъ майка си, запиталъ я, какво е почувствувала по това време. Майка му казала, че въ този моментъ, когато той се намиралъ въ опасность, тя имала нѣкакво лошо предчувствие за него и се обърнала съ молитва къмъ Бога, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ. Какво ще кажете за това явление? Ще кажете, че това е нѣкаква илюзия, или халюцинация. Не, въ свѣта илюзии не сѫществуватъ. Въ свѣта сѫществуватъ само реалности, посредствомъ които човѣкъ може да възстанови своитѣ отношения къмъ разумния свѣтъ. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Обаче, търпението изисква разумность. Понеже всички хора сѫ прямо отговорни къмъ Бога, когато искатъ да разрешатъ нѣкаква мѫчнотия помежду си, тѣ трѣбва, като разумни сѫщества, да се отнесатъ къмъ Бога и да кажатъ: Господи, Ти уреди тази работа. После, тѣ трѣбва да чакатъ съ търпение да се реализира молбата имъ. Ученицитѣ на Христа знаеха това нѣщо, но Той се обърна къмъ тѣхъ съ думитѣ: „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Съ това, Христосъ искаше да ги предупреди, че тѣ ще иматъ голѣми мѫчнотии, ще бѫдатъ гонени и презирани, но трѣбва да издържатъ до край. Който не може до край да изтърпи мѫчнотиитѣ и гоненията заради Христа, той не може да бѫде Неговъ ученикъ. Въ това отношение всѣки ще бѫде гоненъ, презиранъ заради нѣкаква своя идея, но той трѣбва да се въорѫжи съ вѫтрешно спокойствие, съ търпение, за да издържи докрай. Такива примѣри имаме и въ Библията, когато Аврамъ изпѫди своята рабиня Агарь. Агарь роди дете отъ Аврама, но понеже Сара не искаше тя да остане при нея, да и се подиграва, като бездетна, каза на Аврама да я изпѫди отъ нейния домъ. Агарь взе детето си и отиде въ пустинята, дето прекара голѣми изпитания. Тя не можа да намѣри вода за пиене, и за да не гледа страданията на детето си, хвърли го на земята, да умре, да не страда повече. Въ това време ангелъ Господенъ се яви и ѝ показа, де има вода, за пиене, да спаси детето си. Има безброй примѣри изъ живота, отъ които се вижда, че Богъ се грижи за всички живи сѫщества. Затова не се обезсърдчавайте, не падайте въ отчаяние, но щомъ се намѣрите въ нѣкаква мѫчнотия, обърнете се къмъ Бога, Той да ви помогне, да ви освободи. Казвате: Не е ли унизително да се молимъ? Питамъ: кой човѣкъ не се моли? И ако е вѣрно, че като се моли, се унижава, нека поне се унижава предъ Господа, отколкото предъ равнитѣ си. Какво по-голѣмо унижение за човѣка отъ това, като се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, или предъ никакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и вѣкове трѣбва да минатъ, за да изправи той тази неразумна постѫпка, Трѣбва ли майката, която е изпратила детето си за вода, съ шише отъ два килограма тежесть, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и азъ го хвърлихъ на земята. Тогава майката ще вземе прѫчицата и ще го удари нѣколко пѫти. Нищо въ свѣта не остава безнаказано. Когато самоубитиятъ отиде въ онзи свѣтъ, ще го питатъ: Защо счупи шишето? Въ това отношение, просецитѣ даватъ добъръ примѣръ на постоянство. Просекътъ не се самоубива. На сто врати ще потропа, тукъ го изпѫдятъ, тамъ го изпѫдятъ, но той не се отчайва, постоянствува, напредъ върви. Защо има просеци въ свѣта? Просецитѣ сѫществуватъ, за да дадатъ примѣръ на хората отъ търпение и постоянство. Като се върнатъ дома си, тѣ сѫ доволни на това, което сѫ изпросили, колкото малко да е то. И следъ всичко това казватъ за нѣкого: Той е виденъ човѣкъ. — Кой е виденъ човѣкъ? Всѣки може да бѫде виденъ, при условие, да има отличенъ умъ, отлично сърце, отлична воля. Виденъ човѣкъ е онзи, на когото бѫдещето може да разчита. Казвамъ: хората на новата култура трѣбва да престанатъ да се занимаватъ съ миналото. Ако има нѣщо хубаво въ миналото имъ, нека се изнесе; но ако нѣма такова нѣщо, нека се остави настрана, нека се забрави. Казано е въ Писанието: „Богъ ще заличи всичкитѣ имъ грѣхове и никога повече нѣма да ги спомене.“ Засега, обаче, Той още не ги е заличилъ, но намислилъ е да ги заличи. Какъ ще ги заличи? Съ Божествения огънь. Следъ заличаване на грѣховетѣ, въ живота на хората ще остане само хубавото, красивото: всички спорове, недоразумения ще изчезнатъ. Хората на новата култура ще живѣятъ помежду си като братя. И тъй, въ умоветѣ на съвременнитѣ хора трѣбва да проникне идеята, да намѣрятъ въ себе си ония петь души, които онзи царь на древностьта търсилъ. Тази идея може да се представи и въ друга форма. Представете си, че на дъното на единъ дълбокъ кладенецъ има единъ тонъ злато. Какъ ще извадите това злато? Съ вѫже. Хвърляте едно вѫже, на което окачвате златото, но то се указва слабо: издига златото на височина едва два метра, и се скѫсва; хвърляте второ вѫже, и то слабо — издига златото на височина три метра и се скѫсва; хвърляте трето, четвърто вѫже — всички се указватъ слаби. Едва съ петото вѫже можете да извадите златото отъ кладенеца. Какво заключение можете да извадите отъ тази работа? Разумниятъ човѣкъ щѣше да постѫпи по другъ начинъ: той щѣше да свърже петьтѣ вѫжета въ едно и, още при първото му хвърляне въ кладенеца, златото щѣше да бѫде извадено навънъ. Сегашнитѣ хора правятъ редъ опити, за да успѣятъ въ нѣщо, да видятъ, кой ще бѫде най-голѣмиятъ юнакъ. Умниятъ човѣкъ прави само единъ опитъ, и той излиза сполучливъ. Глупавиятъ прави много опити, и повечето излизатъ несполучливи. Ученитѣ правятъ много опити, много вивисекции, но всички тия опити сѫ подобни на опититѣ на слабитѣ вѫжета, които лесно се кѫсатъ. И най-после, следъ много опити, тѣ дохождатъ до нѣкакъвъ резултатъ. Обаче, ние нѣма да правимъ много опити, но изведнъжъ ще хвърлимъ здравото вѫже въ кладенеца и ще извадимъ златото навънъ. Сѫщото може да се каже и за морала на съвременнитѣ хора. Моралътъ на нѣкой човѣкъ е толкова устойчивъ, че по здравина се равнява на първото вѫже, което могло да издигне златото само на два метра височина. На другъ човѣкъ моралътъ се равнява на якостьта на второто вѫже и т. н. Единъ български инжинеръ казваше за себе си: Азъ съмъ честенъ човѣкъ. Ако е въпросъ да се подкупя съ 10000 лева златни, не се подкупвамъ; за 100000 лева златни — пакъ не се подкупвамъ. Дойде ли до 200000 лева златни, тамъ не отговарямъ вече. За тия пари мога да се подкупя и да отида съ тѣхъ да поживѣя въ странство. Много отъ съвременнитѣ християни казватъ, че сѫ честни, че сѫ морални. — Доколко може да издържи тѣхниятъ моралъ? За умния човѣкъ, обаче, съблазни не сѫществуватъ. Той ще мине презъ мѣстото на съблазъньта, но тя нѣма да го засегне. Умниятъ, учениятъ човѣкъ не изкушаватъ Бога. Тѣ минаватъ презъ изкушенията, както Христосъ мина презъ тѣхъ, безъ да го засегнатъ. Христосъ бѣше изкушаванъ отъ сатаната, който Му казваше: „Нали си Синъ Божи, направи тѣзи камъни на хлѣбъ!“ Христосъ му отговори: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Следъ това той го качи на храма и Му каза: „Хвърли се отъ този храмъ, за да покажешъ, че е вѣрно писаното: „На рѫце ще те подигатъ, да не би да препънешъ въ камъкъ ногата си.“ Христосъ му отговори: „Нѣма защо да изкушавамъ Господа. Както си ме качилъ, така ще ме свалишъ. Нѣма защо азъ да се хвърлямъ отъ храма.“ Най-после той го качи на планината и Му каза: „Ако ми се поклонишъ, всички тия царства ще бѫдатъ твои.“ — Азъ не се нуждая отъ тия царства. Моето царство не е отъ този свѣтъ. Махни се оттукъ, сатана, защото е казано да не изкушавашъ Господа Бога твоего. И следъ всичко това, ученитѣ разправятъ, че химицитѣ щѣли да откриятъ нѣкакви особени пилюлчета, които да задоволятъ напълно човѣка, вследствие на което въпросътъ за храненето щѣлъ напълно да се разреши. — Да, ще откриятъ нѣкога, но днесъ още не могатъ да успѣятъ въ това направление. Други пъкъ разправятъ, че въ бѫдеще аеропланитѣ щѣли да замѣстятъ другитѣ средства за съобщения. — Нѣкога може да бѫде това, но днесъ аеропланитѣ взиматъ много жертви. Казвате: Тия хора сѫ станали жертва за науката. — Значи, когато човѣкъ става жертва за науката, това било въ реда на нѣщата; когато нѣкой става жертва за религията, казватъ за него, че билъ лудъ. Щомъ науката изисква жертви, и религията изисква жертви. Не, това не е право. Споредъ мене, жертвата не подразбира смърть, но самоотричане отъ известни блага, съ които човѣкъ се ползува на земята. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Размишлявайте върху думата „търпение“ и извлѣчете дълбокия смисълъ, който се крие въ нея. Въ български езикъ тази дума е много силна. Всѣка дума крие въ себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашиятъ мозъкъ ще се свърже съ силата, която е вложена въ нея, и ще изпитате едно ободряване, или отпадане, споредъ характера на думата. Има думи, които, веднъжъ изговорени, човѣкъ втори пѫть не може да ги произнесе. Защо? Тѣ указватъ вредно действие върху човѣшкия мозъкъ; тѣ го разслабватъ. Запримѣръ, ако нѣколко пѫти произнесе думитѣ „ще се разболѣя“, човѣкъ ще изпита тѣхното лошо действие върху организъма си, и нѣма да мине много време, той може да се разболѣе. И обратно: ако нѣкой туберкулозенъ повтаря нѣколко пѫти на день думитѣ „ще оздравѣя,“ той наистина ще оздравѣе. Какъ лѣкуватъ днесъ туберкулознитѣ? Турятъ ги на легло, да не се движатъ, нито налѣво, нито надѣсно, хранятъ ги по особенъ режимъ и нищо повече. Не, нека оставятъ болния свободенъ, ако иска да лежи, да лежи; когато иска да се разхожда, да се разхожда, но да започне да произнася много пѫти на день думитѣ „ще оздравѣя,“ като постепенно увеличава и стигне до 1000 — 2000 пѫти на день: първия день да произнесе тия думи сто пѫти; втория день — 120 пѫти; третия день — 150 пѫти и т. н., докато дойде до хиляда или две хиляди пѫти. Така може да се лѣкува всѣка болесть, всѣко обезсърдчение. По този начинъ тежката, тъмна атмосфера около болния се разведрява, става свѣтла, приятна, и той, отъ день на день се усѣща все по-добре, по-разположенъ. Тогава, всички здрави хора ще почнатъ да посещаватъ този човѣкъ. Докато е билъ боленъ, почти всички сѫ го избѣгвали. Защо? Защото всѣки човѣкъ се стреми къмъ красивото, приятното въ живота. И тъй, когато изпаднете въ нѣкакво трудно положение, обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, Ти си ме изпратилъ на земята, Ти ще ме извадишъ отъ това трудно положение, въ което се намирамъ. И въ ада да изпадне, той трѣбва да има вѣра въ Бога, че и оттамъ може да излѣзе. Нека всѣки се запита, кой го е извадилъ отъ гроба, кой го е поставилъ на почить и уважение, следъ като е билъ отъ всички презрянъ и поруганъ? Не е ли Богъ, Който направи всичко това? Ако е така, трѣбва ли да се съмнявате въ Неговата сила? Обаче, хората постоянно изпадатъ въ съмнения, дали сѫществува Богъ, или не. Едно трѣбва да знаете: Богъ въ васъ сѫществува, но малъкъ, а не голѣмъ нѣкакъвъ, и Той тихо ви говори: „Вие живѣете, вие сѫществувате, а не азъ.“ Какво разбирате отъ тия думи? Подъ думата „живѣене“ се разбиратъ скърби и радости. Въ този смисълъ, хората живѣятъ, защото тѣ се радватъ и скърбятъ. Богъ нито се радва, нито скърби, Той само се весели. Щомъ Богъ ви говори по този начинъ, вие казвате, че Той не сѫществува. Обаче, при първото престѫпление отъ ваша страна, Той ви хваща и казва: „Понеже ти си господарь на своето престѫпление, ще го хранишъ така, както азъ те храня.“ Това е една отвлѣчена мисъль, която мѫчно може да се разбере. Обаче, Богъ, Който не живѣе и не мисли като насъ, се интересува много отъ насъ и постоянно следи, какво правимъ. Апостолъ Павелъ казва: „Въ миналото Богъ остави хората да живѣятъ, както разбираха, но сега, понеже повече Го разбиратъ, Той изпрати Сина Си, Любовьта, да имъ покаже, какъ трѣбва да живѣятъ, какъ да придобиятъ Вѣчния Животъ.“ „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Въ търпението е скрита Божията Любовь, а въ радоститѣ и скърбитѣ се криятъ Божиитѣ блага. Днесъ хората не разбиратъ това нѣщо, но единъ день ще разбератъ. Апостолъ Павелъ казва: „Днешнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещитѣ блага, съ бѫдещата слава, която се готви на човѣчеството.“ Значи, има нѣщо по-велико отъ страданията, което ще дойде въ бѫдещата фаза на живота. За сега нѣма живо сѫщество на земята, което да не е страдало и да не страда. Който има страдания, нека по много пѫти на день произнася въ себе си думитѣ, че ще минатъ страданията и ще види, че наистина ще преминатъ. Страданията сѫ необходимо условие за развитието на човѣка. Ако проследимъ историята на развитието на човѣчеството, ще видимъ, че най-великитѣ хора сѫ имали най-голѣми страдания и изпитания. Тѣ сѫ прекарвали по цѣли дни, месеци и години въ затвори, дето сѫ написвали най-великитѣ си произведения. И Христосъ прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора сѫ минали презъ голѣми изпитания и страдания. Нѣма великъ човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ презъ голѣми изпитания и страдания. Следователно, който иска да бѫде великъ, той непременно трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Добриятъ, гениалниятъ човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания. Само разумнитѣ страдания правятъ човѣка великъ. Да срещнете добъръ, ученъ, уменъ, гениаленъ човѣкъ, това значи, че този човѣкъ е миналъ презъ велики изпитания и страдания. Това значи този човѣкъ да ви разбира, да разчитате на него като на свой братъ. Да разбирашъ човѣка и да те разбира, това значи да имате взаимно уважение и почитание. Питамъ: какви сѫ отношенията на много отъ съвременнитѣ хора? Като срещнатъ човѣкъ, който не мисли като тѣхъ, тѣ веднага се произнасятъ: Глупавъ е този човѣкъ, умътъ му не стига. Не, не говорете така. Нима рибата, която не може да говори, е глупава? Рибата не е глупава, но нѣма условия да се прояви. Ако растението не може да мисли като човѣка, причината за това е, че главата му е заровена въ земята и нѣма условия да се прояви. Извадете главата на растението отъ земята, прекарайте го презъ редъ фази на развитие и ще видите, че и то може да мисли. По сѫщия законъ, много отъ човѣшкитѣ мисли мязатъ на растения, на риби, на птици, на разни животни, като мечки, вълци и други. Но каквито мисли и да минаватъ презъ ума ви, не се сърдете, не се плашете, не казвайте, че сѫ ужасни. И най-лошитѣ, и най-страшнитѣ мисли могатъ да ви принесатъ нѣкаква полза. Какво по-страшно за лозето отъ това, когато лозарьтъ дойде съ своя ножъ и започне да рѣже прѫчкитѣ му? Страшно е това за лозата, но прѫчкитѣ ѝ трѣбва да се рѣжатъ. Какъ трѣбва да се рѣжатъ? Разумно. Не е ли ужасно положението на камънитѣ, когато ги трошатъ? Не е ли ужасно положението на желѣзото, когато го турятъ на огъня да се топи? Не е ли ужасно положението на хората, когато минаватъ презъ голѣми страдания и изпитания? Ужасни сѫ тия нѣща, но човѣкъ минава презъ всичко това съзнателно, подкрепенъ отъ мисъльта, че тѣлото главно страда, а душата се освобождава отъ ограничителнитѣ връзки и придобива богатства. Следователно, каквито и да сѫ нашитѣ страдания, тѣ не могатъ да се сравнятъ съ онѣзи голѣми богатства, които душата придобива. Единъ день, когато душата се освободи отъ всички връзки, като ангелъ ще разпери крилата си и ще пропѫтува всички слънчеви системи, като се ползува отъ всички блага. Ще помни ли тогава човѣкъ своя животъ на земята, че билъ беденъ, че нѣмалъ какво да яде, че нѣмалъ нови дрехи? Всичко това ще потъне въ дълбока забрава. Сега, като слушате да говоря така, мнозина ще мислите, че ви залъгвамъ. Не, това не сѫ никакви залъгвания. Днесъ хората не могатъ да се залъгватъ, както залъгвали онази стара жена, че като отиде на Божи гробъ, ще намѣри единъ прозорецъ, който се отварялъ отъ време на време само и презъ него ще види всички свои заминали за онзи свѣтъ. Азъ зная само единъ начинъ, по който този прозорецъ може да се отвори. Който иска да се отвори за него този прозорецъ, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Никаква друга философия не се изисква за това. Чисти трѣбва да бѫдете! Не се спирайте върху това, можете ли да бѫдете чисти. Всички можете да бѫдете чисти. Чистотата е качество на човѣка. Животнитѣ не могатъ да бѫдатъ чисти, но човѣкъ всѣкога може да бѫде чистъ. Азъ говоря за вѫтрешна чистота — чистота въ мисли, въ чувства, въ желания. И затова, когато казвате за нѣкой човѣкъ, че е глупавъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ще го опитате? По живота му. Като видите, какъ живѣе, дали можете да научите нѣщо отъ него, ще го разберете. Не бързайте въ своитѣ заключения. Преди години, като наблюдавахъ българското хоро, азъ не се произнесохъ за него, че е глупава работа, че е младежка лудория, но се спрѣхъ да наблюдавамъ, какъ играятъ, и научихъ много нѣща. Като запитахъ момитѣ и момцитѣ, отъ кога играятъ това хоро, тѣ ми казаха, че не знаятъ, защото се предавало отъ едни на други. Значи, още тѣхнитѣ дѣди и прадѣди сѫ играли това хоро. Тѣ не можаха да ми дадатъ никакви данни, но азъ самъ направихъ редъ заключения. Казвамъ: ние трѣбва да имаме взаимно довѣрие помежду си, да не се съмняваме едни въ други. Трѣбва ли да се съмняваме въ честния човѣкъ? Достатъчно е да погледнете на човѣка, за да видите неговата честность написана на очитѣ, на ушитѣ, на носа, на устата, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото му тѣло. Нѣма нищо скрито-покрито въ човѣка. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на васъ сега се дава нова задача — да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тѣхъ като на добри, разумни сѫщества, каквито Богъ нѣкога е създалъ. Ако и азъ бѣхъ гледалъ на хората, както вие гледате, не бихъ дошълъ да имъ проповѣдвамъ. Защо трѣбва да проповѣдвамъ на хората? Азъ гледамъ на човѣка отъ друго положение. Азъ гледамъ на човѣка като на душа, излѣзла отъ Бога, и дошла на земята да учи. Единъ день, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадихъ отъ кръстопѫтя, на който бихте застанали и ви показахъ правия пѫть. Не мислете, че ще се освободите отъ мене. Единъ день ние пакъ ще се срещнемъ, и азъ ще благодаря, че думитѣ ми сѫ паднали на добра почва и сѫ дали плодъ. За насъ не е важно, кой какъвъ е, дали е българинъ, германецъ, англичанинъ, или другъ нѣкакъвъ. За насъ е важенъ човѣкъ като душа. На едно мѣсто Богъ казва: „Азъ не съмъ човѣкъ.“ Какво разбирате отъ тия думи? Често хората казватъ за нѣкого: Той не е ли човѣкъ, нѣма ли поне малко човѣщина въ себе си? Значи, за съвременнитѣ хора думата „човѣщина“ е нѣщо високо. Такова е тѣхното разбиране. Засега добре е да бѫдемъ човѣци, но Богъ иска да каже, че има нѣщо по-високо отъ човѣка. Сега вие се намирате на кръстопѫть, а моето желание е да напуснете този кръстопѫть и да влѣзете въ правия пѫть. Онѣзи отъ васъ, които още не сте влѣзли въ пѫтя, вземете дѣсната посока, дето ще намѣрите и богатство, и слава, и знания, и почести. Ако вземете лѣвия пѫть, тамъ ще намѣрите безчестие, безславие, страдания, смърть и т. н. Следователно, който иска спасенъ да бѫде, той трѣбва да е търпеливъ, чистъ, да има непоколебима вѣра, да търси Божествената наука, като храна за душата си. Знанието, науката трѣбва да бѫде храна не само за ума на човѣка, но и за неговото сърце, както и за неговата воля. Само по този начинъ можете да се повдигнете, да разберете великитѣ тайни, които се криятъ въ разумната природа, въ която днесъ всички живѣемъ. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ 23. Беседа отъ Учителя, държана на 12 февруари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. 1928_02_05 Дерзай дъще

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Дързай, дъще! А Исусъ, като се обърна и я видѣ, рече: „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ И отъ онзи часъ оздравѣ жената. Матея 9: 22. „Дързай, дъще !“ Благата въ живота не сѫ за великитѣ хора, но за децата. Никой баща не съгражда кѫща за себе си, но за своитѣ деца. Птицитѣ не градятъ гнѣздата за себе си, но за своитѣ малки. Поетътъ не пише за себе си, но за хората. Художникътъ не рисува за себе си, но за хората. И гладниятъ не яде за себе си; жадниятъ не пие за себе си; ученикътъ не учи за себе си. За кого се върши всичко това? За малкитѣ сѫщества, които живѣятъ въ човѣка. Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ представя колективно сѫщество. Следователно, когато нѣкой казва, че е самъ въ свѣта, това е криворазбрана идея. Никой човѣкъ не е самъ въ свѣта. И най-малкитѣ сѫщества, едва видими подъ микроскопъ, сѫ съставени отъ безброй по-дребни отъ тѣхъ сѫщества. Ако вземете едно малко сѫщество и го разгледате подъ микроскопъ, който увеличава 10—20 пѫти отъ нормалната голѣмина, ще видите, че то има доста обемисто тѣло. Какво щѣше да изглежда това малко сѫщество, ако го наблюдавате подъ микроскопъ, който увеличава тѣлата милионъ пѫти повече отъ тѣхната голѣмина? Тъй щото, ние не знаемъ, доде достига предѣла на най-малкитѣ величини и доде — предѣла на най-голѣмитѣ величини. Най-малкитѣ и най-голѣмитѣ величини сѫ двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великитѣ умове не могатъ да проникнатъ въ тѣхнитѣ предѣли. Толкова необятни сѫ тия два полюса — великото малко и великото голѣмо! Следователно, онова, което може да радва човѣка, това сѫ малкитѣ работи. Който може да се радва на малкитѣ работи въ живота, той е великъ човѣкъ. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Първата хапка, която човѣкъ взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не сѫ вече толкова сладки. И затова често чувате нѣкой да казва: Първата хапка, която взехъ, ми даде нѣщо. Останалитѣ не можаха да ми дадатъ това, което тя ми даде. Първата дума, която чухъ отъ устата на еди-кой си проповѣдникъ, или ораторъ, бѣше най-важна. Много още думи чухъ отъ неговата уста, но първата остана за винаги паметна. „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те/* Съ тѣзи думи се обърналъ Христосъ къмъ жената, която страдала цѣли 12 години отъ кръвотечение. Въ този стихъ изпѫкватъ две важни положения: вѣрата на страдащата жена и вниманието, съ което Христосъ се отнесълъ къмъ нея. Покрай великитѣ въпроси, които занимавали ума му въ този часъ, Той се спрѣлъ върху този толкова маловаженъ въпросъ, че нѣкаква жена вървѣла следъ Него и се допрѣла до дрехата Му. Той се обърналъ назадъ и казалъ: „Дързай, дъще!“ Да кажешъ на човѣка нѣщо, да го насърдчишъ на време, това е едно отъ великитѣ качества, на което може да се разчита. Тъй щото, не е достатъчно да се каже нѣщо на човѣка, но тази дума трѣбва да се каже на мѣсто и на време. Тази дума се отпечатва и въ вѣковетѣ. Христосъ каза на страдащата жена: „Дързай, дъще!“ По-хубава дума отъ тази нѣма. Тѣзи две думи представятъ прѫчката, съ която Христосъ проби дупка, за да протече презъ нея вода, т. е. животътъ. Важно ли е за случая, отъ какво е направена тази пречка? Прѫчката може да бѫде дървена, оловна, мѣдна, желѣзна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не отъ какво е направена тя, а какво е произвела. Прѫчката, съ която Христосъ си послужи, проби дупка, презъ която потекоха изворитѣ на живота. Следъ това се казва, че отъ онзи часъ оздравѣ жената. Какво ще ни ползува нѣкоя сребърна или златна прѫчка, ако тя не може да пробие дупка, презъ която да потече вода? Значи, не е важно само човѣкъ да говори сладки думи, но тия думи да иматъ силата на Христовото Слово, да пробиятъ дупка въ душата на човѣка, да протекатъ презъ нея изворитѣ на живота. Заради вѣрата, която имаше, тази жена трѣбваше да бѫде здрава. „Дързай, дъще! Твоята вѣра те изцѣли.“ Здравето е необходимо условие за ученето. При здравословното състояние на съвременнитѣ хора, и въпросъ даже не може да става за високо познаване на свѣта. Мнозина твърдятъ, че за да придобие знания, човѣкъ трѣбва да страда. Това отчасти само е вѣрно, обаче, истинското знание не се добива по пѫтя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че следъ голѣми страдания ще придобие много знания, той е на кривъ пѫть. И обратно: който мисли, че следъ голѣми радости и сполуки, ще придобие много знания, и той е на кривъ пѫть. Радостьта и скръбьта сѫ временни обстановки, при които хората се забавляватъ само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човѣкъ се нуждае отъ здраве и спокойствие на духа. И наистина, ние виждаме, при какви условия сѫ поставени ученицитѣ въ съвременнитѣ училища, за да могатъ правилно и добре да учатъ и да се развиватъ. Бащитѣ и майкитѣ понасятъ всички тегоби, за да могатъ децата имъ да учатъ. Деца, които сѫ родени отъ здрави и разумни родители, успѣватъ повече въ живота. Казваме, че труднитѣ условия въ живота създаватъ велики хора. Това е вѣрно, но то се отнася до външнитѣ, а не до вѫтрешнитѣ условия. Отъ хилави, болни родители не могатъ да излѣзатъ здрави и способни деца. Хилави, болни хора, били тѣ мѫже или жени, не могатъ да родятъ велики идеи. Тогава, какъвъ е смисълътъ на временния животъ на хората? Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ дребни идеи, които не могатъ да имъ допринесатъ нѣщо особено. Срѣщате нѣкой, работи за отечеството си, или за известна партия, или за дома си, или за себе си, но какво представятъ тия идеи въ сравнение съ небето и звездитѣ по него^ Всички тия идеи сѫ временни, а небето и звездитѣ — вѣчни. Ако вземете единъ народъ, колкото голѣмъ да е, и го сравните съ една отъ звездитѣ на небето, той представя малко яйце. Ако цѣлъ народъ представя едно малко яйце, какво ще бѫдете вие като личности? Кой ще ви обърне внимание на небето? Ако вие, като българинъ, отидете въ Европа нѣкѫде, у сте пренебрегнати отъ всички, заради което мнозина се принуждаватъ да криятъ името си, какво остава, като влѣзете въ небето? Когато отиватъ въ странство, много наши видни музиканти се принуждаватъ да турятъ чужди окончания на фамилиитѣ си, да не се издаватъ, че сѫ българи. Ако нѣкой българинъ се покаже по-смѣлъ, да мине съ своята фамилия, ще види и пати, ще бѫде изложенъ на редъ изпитания. Европейцитѣ често се надсмиватъ надъ българитѣ. Когато нѣкой се гордѣе съ името българинъ, или англичанинъ, или германецъ, и това не може да го повдигне. Ако отидете на небето като англичанинъ, тамъ никакво внимание нѣма да ви обърнатъ. Отъ каква нация сте, това не е важно за небето. Какъвто да сте на земята, щомъ отидете на небето, тамъ ще бѫдете ангелъ безъ крила. Много хора носятъ името Христо, но това не значи още, че иматъ ума на Христа. Сега трѣбва да се върнемъ при условията, при които човѣкъ трѣбва да живѣе, за да може правилно да расте и да се развива. Човѣкъ трѣбва да живѣе при най-благоприятни условия, които той самъ може да си създаде. Въ това, именно, седи величието на човѣка. Щомъ се натъкне на известно изпитание, душата на човѣка веднага се смущава, вижда, че условията ѝ ставатъ неблагоприятни и започва усилено да работи, да възстанови нормалнитѣ условия за развитието си, за постигане на знания. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ изяждатъ всичко, каквото иматъ. Често ще срещнете родители, които изяждатъ всичко, каквото сѫ спечелили, като оставятъ децата си въ крайни лишения. Въ края на краищата, тѣ виждатъ децата си въ положението на просеци и казватъ: Нека бѫдатъ способни сами да пробиятъ пѫтя си. Действително, много деца сами си пробиватъ пѫть, но много деца загиватъ. Христосъ каза на страдащата: „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ Това значи: ти криешъ въ себе си велика сила — вѣра, която е благоугодна на Бога. Заради тази сила, ти се задоволи съ най-малкото, да се допрешъ до дрехата ми. Ти не поиска нѣкакво голѣмо благословение, но се задоволи съ най-малкото. За тази твоя вѣра, и за твоето смирение, бѫди благословена! И отъ онзи часъ жената оздравѣ. Тъй щото, за да постигне известно благо, за да придобие нѣкакво знание, човѣкъ все трѣбва да има въ душата си нѣкаква сила, която да го насърдчава. Това, което има човѣкъ въ себе си, въ своя умъ и въ своето сърце, е добро, но е временно. За него е важно, какво може да занесе съ себе си отъ своитѣ опитности, като замине за другия свѣтъ. Ето, напримѣръ, кой отъ васъ помни нѣщо отъ своитѣ минали сѫществувания? Кой може да предвиди, какво го чака следъ заминаването му въ онзи свѣтъ? Кой отъ васъ може да каже, дали и въ онзи свѣтъ ще запази любовьта си къмъ тия хора, които и на земята е обичалъ? Много нѣща ще се измѣнятъ още докато сте на земята, а още повече като отидете на другия свѣтъ, при съвършено различна обстановка отъ тази, въ която сте живѣли. Напримѣръ, слушали сте, че нѣкои хора умиратъ единъ за другъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Не се минава много време, чувате, че тия хора умиратъ единъ отъ другъ, не могатъ да живѣятъ заедно. Значи, докато любовьта има материални потици, които сѫ временни, и тя е временна. Когато потицитѣ на любовьта сѫ идейни, тя е вѣчна. Въ любовьта си човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ! Смѣлостьта е красивата страна въ човѣшкия животъ. Тя е въ сила да събуди въ човѣка и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия въ човѣка, които могатъ да го направятъ великъ. Всѣки день той трѣбва да написва по единъ листъ на своето съчинение. Написаното ще се предава въ картини и музика. Ако разгърнете книгата на вашия животъ, какво ще прочетете въ нея? Вие искате да бѫдете велики, видни хора. Кои писатели сѫ видни? Видни писатели сѫ тия, езикътъ на които е проникнатъ съ любовь. Видни музиканти, художници, скулптори сѫ тия, произведенията на които сѫ проникнати съ любовь. Само въ такива произведения има изящество, пластичность, мекота. Въ живота на хората се случва и обратното. Тѣ слизатъ надолу, по низкитѣ стѫпала на своя животъ, вследствие на което всѣки день заличаватъ по една страница отъ своята книга. Значи, нѣкои хора пишатъ, а други заличаватъ. Кои отъ дветѣ категории хора печелятъ? Представете си, че вие имате сила въ себе си, всѣки день да загасвате по една звезда отъ небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде день, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животътъ ви напълно ще се обезсмисли. Съ каквато сила и да разполага, човѣкъ никога не може да изгаси звездитѣ на небето; обаче, той може да изгаси звездитѣ въ своята душа. Кой е най-красивиятъ моментъ презъ 24-тѣ часа на денонощието? Най красивиятъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на слънцето. Вторъ красивъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на Венера. Трети красивъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на Сириусъ. Това сѫ тритѣ най-важни момента въ живота на човѣка. Слънцето представя Божествениятъ животъ, който постоянно изгрѣва въ човѣшката душа. Венера представя Божествената Любовь, която търси пѫть да проникне въ човѣшкото сърце. Сириусъ символизира Божията Мѫдрость. Който мисли, че може да придобие Божествения животъ, безъ да наблюдава изгрѣва на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любовь, безъ да наблюдава изгрѣва на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане ученъ човѣкъ, или да придобие свѣтли, поетични мисли, безъ да наблюдава изгрѣва на Сириусъ, и той се самоизлъгва, Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириусъ, вие ще се домогнете до красивата страна въ тѣхъ. Друга красива звезда е Юпитеръ, която турцитѣ наричатъ „Керванъ.“ Защо турцитѣ наричатъ Юпитеръ керванъ? Понеже Юпитеръ прилича на Венера, една сутринь, като видѣли на небето Юпитеръ, камиларитѣ помислили, че Венера е изгрѣла, значи съмнало се е вече, и керванътъ тръгналъ на пѫть. Дълго време трѣбвало керванътъ да ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморилъ. Оттамъ турцитѣ наричатъ Юпитеръ „керванъ,“ понеже изморилъ кервана. Затова, именно, казватъ че който върви по пѫтя на Юпитеръ, той умира. Следователно, вървете по пѫтя на Венера, която носи за човѣка Любовьта Божия. На земята Юпитеръ представя аристократическото, благородното въ човѣка. Въ съвременния общественъ строй, аристократитѣ представятъ външната страна на управлението. Казвамъ: три важни нѣща трѣбва да интересуватъ човѣка — Слънцето, Венера и Сириусъ. Това не значи, че другитѣ звезди и планети не сѫ важни, но тѣ сѫ толкова много на брой, че ако човѣкъ се впусне да ги изучава, той ще изгуби сѫщественото. Изобщо, звездитѣ показватъ условията за човѣшкото развитие. Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бѫде истински мислещъ човѣкъ. Като говоря за слънцето, за звездитѣ, вие ще се чудите, каква връзка сѫществува между тѣхъ и думитѣ „дързай, дъще!“ Като погледнете къмъ небето, вие нѣма да казвате, че то не е за васъ, но ще бѫдете смѣли, като тази страдаща жена. Ако тази жена имаше смѣлость да се докосне до дрехата на Христа, Когото не познаваше, и повѣрва, че ще оздравѣе, защо и вие да нѣмате смѣлость да се докоснете до дрехата на Божественото знание и да вѣрвате, че ще можете да го придобиете? Сутринь, когато Венера изгрѣва, излизайте да я посрѣщате. Достатъчно ви е само да я зърнете. Тя е скромна богиня, която пѫтува далечъ отъ васъ. Достатъчно е само да се доближите до нейната дреха, безъ да я пригръщате. Мнозина иматъ желание, като обичатъ нѣкого, да го пригърнатъ. Не, любовьта не се изразява чрезъ пригръщания. Когато хората се пригръщатъ, това още не е любовь. Бащата да пригърне блудния си синъ, разбирамъ. Обаче, и въ този случай бащата не пригръща блудния си синъ, но Богъ го пригръща. Той знае, какво може да даде на онзи, когото пригръща, Както хората се пригръщатъ, така и мечката пригръща съ лапитѣ си, но какво може да даде тази мечка? И змията може да пригърне човѣка, но какво може да му даде тя? Казвамъ; човѣкъ трѣбва да разбира, какви желания се криятъ въ него. Той трѣбва да се подвижи, да разбере живота. Казвате: Ние трѣбва да живѣемъ! — Отлична е тази идея, но трѣбва да знаете, за кого да живѣете. Които сѫ женени, тѣ ще кажатъ, че живѣятъ за децата си. Ами децата имъ ще живѣятъ ли за тѣхъ? Не, първо човѣкъ трѣбва да се обърне съ душата си къмъ Бога, къмъ видимото въ свѣта. Богъ има безброй видими форми, чрезъ които се проявява. Когато се казва, че Богъ е невидимъ, това подразбира, че Той е невидимъ за грѣшнитѣ хора, които нищо не виждатъ. За тѣзи хора е казано, че Богъ никой никога не е видѣлъ. Ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора виждатъ Бога. Като казвамъ, че Богъ е видимъ, това не значи, че можете да видите Абсолютния, Безграничния Богъ, но можете да видите Неговитѣ най-малки проявления въ живота „Дързай, дъще!“ Христосъ показа голѣмо внимание къмъ страдащата жена, като похвали постѫпката ѝ. Съ това Той искаше да каже на хората, че всички иматъ страдания, мѫчнотии, всички иматъ непостигнати идеали, но нека последватъ примѣра на тази жена и въ положителнитѣ и въ възходещитѣ си състояния, и въ отрицателнитѣ и въ низходещитѣ си състояния, и като болни, и като здрави. Тази жена страдаше цѣли 12 години, но тя не легна на легло, тя не търсѣше лѣкари. Въ нея имаше нѣщо здраво, на което тя се подчиняваше. Тя се борѣше съ болестьта си, докато най-после оздравѣ. На сѫщото основание, всѣки човѣкъ има по една болесть, било отъ физически, сърдеченъ или умственъ характеръ. Тъй щото, всѣки има съ какво да се бори въ живота си. Въ тази борба, именно, човѣкъ се калява и развива. Въ тази борба той има възможность да се прояви, да види, какво живѣе въ него. И тогава той ще разбере, че въ него живѣе нѣкаква велика Божествена идея, нѣкакво велико чувство или желание, които го стимулиратъ. Въ този стимулъ, въ този потикъ той ще види Бога. Това показва, че Богъ се проявява въ безброй форми. Понѣкога Той се проявява и чрезъ децата. Ако едно дете може да ви донесе нѣкоя хубава книга, четете я. Хубавитѣ книги не се носятъ отъ велики хора. Великитѣ хора ги изпращатъ, а малкитѣ деца ги носятъ. Великитѣ учени, великитѣ адепти изпращатъ книгитѣ на хората чрезъ децата. Който иска да срещне нѣкой отъ тия учени, той самъ трѣбва да отиде при тѣхъ, както ученицитѣ на древностьта сѫ ходили въ единъ отъ храмоветѣ на Египетъ, тамъ да четатъ една отъ свещенитѣ книги, за която се казва, че била завързана съ верига; тъй щото, никой не могълъ да взима книгата дома си да чете отъ нея, но трѣбвало да отива въ храма, тамъ да я чете. Страницитѣ на тази книга били направени отъ тънки, неразрушими металически пластинки. Ученицитѣ, които се удостоявали да я четатъ, трѣбвало да отиватъ въ храма, дето се намирала тази свещена книга. Споредъ едно предание, и Библията нѣкога е била вързана съ верига. Обаче, това не е важно. Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само отъ евреитѣ. Часть отъ нея е писана отъ египтянитѣ; тѣ пъкъ сѫ взели много нѣща от другаде и т. н. Ако речемъ да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишемъ цѣлъ романъ. Следъ това пъкъ требва да дойдатъ писатели, като Викторъ Хюго, или Достоевски да опишатъ вѫтрешния смисълъ на този романъ. Съ редъ примѣри отъ живота, Достоевски е описалъ добре, какво се крие въ сърцата на хората. Въ единъ свой разказъ той описва следния примѣръ: Единъ руски князъ, богатъ чифликчия, обичалъ често да ходи съ кучетата си на ловъ. Единъ день, като отивалъ на ловъ, по невнимание, едно малко дете ударило съ камъкъ хрътката на този князъ, и тя изквичала. Князътъ се обидилъ отъ това, и веднага изпратилъ слугитѣ си, да разбератъ чие е това дете, което се осмѣлило да удари неговата хрътка. Като намѣрили детето, той заповѣдалъ да му го доведатъ. Съблѣкли детето голо и го пуснали да бѣга; сѫщевременно той насъскалъ кучетата си подиръ детето. Кучетата се спуснали следъ него и започнали най-безмилостно да го хапятъ, докато най-после го разкѫсали. Това ясно говори за сърцата на съвременнитѣ хора. И наистина, за една обида, подобна на тази, която детето нанесло на княза, днесъ могатъ да осѫдятъ човѣка на смърть. Следователно, съвременнитѣ хора сѫ дошли до такава фаза на живота, че за да излѣзатъ отъ нея, тѣ непременно трѣбва да четатъ Библията, да пишатъ онова, което сѫ научили. Ако само четатъ, безъ да пишатъ, тѣ нищо нѣма да научатъ. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква въ вѫтрешния, дълбокия смисълъ на живота. И забележете, всички хора, които пишатъ, сѫ обиколили библиотекитѣ на цѣлия свѣтъ. Тѣ сѫ ходили въ Англия, въ Америка, въ Парижъ, въ Ватикана, и следъ като сѫ събрали голѣмъ, цененъ материалъ, едва тогава сѫ могли да напишатъ нѣщо и да го пуснатъ въ свѣта. Значи, който пише, той трѣбва да се ползува отъ книгитѣ на живата природа, отъ тѣхъ да чете ида се развива. Минералитѣ, растенията, рибитѣ, птицитѣ, и всички останали животни сѫ книгитѣ на природата, отъ които всѣки може да чете и да се поучава. Знаете ли, каква култура имаха рибитѣ въ миналото? Дълго време трѣбваше да мислятъ тѣ, докато създадатъ тази форма, която днесъ виждаме. Много отъ тѣхъ си направиха лампички, било на хрилетѣ, или на опашката, но останаха безъ езикъ, безъ писмена речь. Тѣ съзнаваха, че при условията, при които живѣятъ, не може да се говори. За да развиятъ говора си, тѣ трѣбва да придобиятъ нови органи, присѫщи на новия животъ. Отъ хиляди години насамъ, тѣ се стремятъ къмъ земята, която е сѫщо такъвъ рай за тѣхъ, какъвто е раятъ, къмъ който хората се стремятъ. Едва се отвориха вратитѣ на тѣхния рай, и хората започнаха да ги пекатъ, като имъ казватъ: Щомъ искате любовь, елате въ нашия рай да ви опечемъ. Но и при това положение, рибитѣ нищо не губятъ. Ако човѣкъ изяде една риба отъ любовь, тя влиза въ неговия рай, а засега това е достатъчно за нея. Христосъ казва: „Дързай, дъще! Твоята вѣра те изцѣли.“ Това значи: твоята вѣра, въ която има стремежъ, любовь къмъ Бога, е въ сила да те изцѣли. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ края на вѣка, и положение-к, въ което се намиратъ, е подобно на това, въ което се намираше Иоанъ Кръститель. Той минаваше отъ Стария заветъ въ Новия, а ние — отъ Новия заветъ — въ Завета на Синоветѣ Божии. Подъ „Заветъ на Синоветѣ Божии,“ нѣкои разбиратъ епохата, когато светиитѣ ще дойдатъ да управляватъ свѣта. Тѣ ще турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Този редъ и порядъкъ е започналъ вече да се прилага въ живота. Предвиденъ е вече планътъ на новата регулация. Тя ще мине навсѣкѫде, въ всички държави: въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Русия, въ България, и по този начинъ ще преустрои земята. Това означаватъ думитѣ, които нѣкога Христосъ е казалъ: „Съборете този храмъ, и въ три деня азъ ще въздигна отъ него новъ!“ Той е подразбиралъ своето тѣло, но сѫщевременно съ това разбиралъ и стария свѣтъ. Въ Откровението се говори за новия храмъ. И наистина, когато се събаря нѣщо старо, едновременно съ него нѣщо ново се гради. И въ страдащата жена се събори нѣщо старо, и на негово мѣсто се съгради нѣщо ново, здраво, което се постави като основа на бѫдещето. Питамъ: трѣбва ли хората още да се придържатъ въ старата култура? Има хубави нѣща и въ тази култура, но тя носи за човѣчеството повече страдания, отколкото радости. Ако отидете въ крайнитѣ квартали на Лондонъ, Ню-Йоркъ, или нѣкой европейски градъ, ще намѣрите голѣма мизерия. Ако речете да посетите единъ отъ тия квартали въ Лондонъ, непременно стражарь трѣбва да ви придружава. Тамъ ще видите една отъ странитѣ на съвременната култура и цивилизация; тамъ ще видите, какво нѣщо е ожесточаване. Отъ една страна ще видите човѣшкия рай, а отъ друга — човѣшкия адъ. Онѣзи, които сѫ задоволени, осигурени, ще кажатъ: Слава Богу, осигурихме се.— Че сѫ се осигурили, добре е това, но тѣзи хора трѣбва да помислятъ за онѣзи, които не сѫ се осигурили. Споредъ мене, и тия, които мислятъ, че сѫ се осигурили, не сѫ напълно осигурени. Докато придобиятъ вѣчния, новия животъ, тѣ трѣбва да заинтересуватъ съ себе си много още разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Ще кажете, че Христосъ, че разумнитѣ сѫщества трѣбва да ви обичатъ. На какво отгоре? Имате ли нужната вѣра? Азъ говоря за онази положителна, абсолютна вѣра, която предъ нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вѣра, човѣкъ непрекѫснато ще бѫде изпитванъ. За тази цель той трѣбва да пази равновесието си. Това се постига само съ беззаветна любовь. При това, той абсолютно трѣбва да приеме въ ума си мисъльта, че въ свѣта всичко е или добро, или зло, т. е. че свѣтътъ е или добъръ, или лошъ. Обаче, да се мисли така, това говори за човѣшкитѣ възгледи. Първоначално, когато Богъ е създалъ свѣта, той е билъ съвършенъ. Сѫщо така и душитѣ сѫ били съвършени. Това показва, че човѣкъ има възможности да бѫде съвършенъ; човѣкъ има възможности да прояви своитѣ добродетели; и най-после, човѣкъ има възможности да разбира живота на небето. Великитѣ адепти иматъ методъ, по който могатъ да четатъ всичко, което е написано на небето. За да се ползува отъ този методъ, първо човѣкъ трѣбва да разбира, какво се крие въ изгрѣването на слънцето, въ облацитѣ, въ вѣтроветѣ. Той трѣбва да разбира всичко това. Велика е книгата на небето! Щастливъ е онзи, който може да чете по тази книга. Събератъ се двама души и се разговарятъ. Може ли единиятъ отъ тѣхъ да проникне въ душата на другия, да види, какво се крие въ него? Може ли единиятъ отъ тѣхъ да прочете въ очитѣ на другия, като въ книгата на небето, да види, скръбь или радость се таи въ душата му? Не, презъ очитѣ на човѣка вие не можете да проникнете въ неговата душа, Презъ очитѣ на човѣка може да се проникне само въ неговия животъ, и то за известенъ периодъ отъ време и пространство. Вие трѣбва да изучавате погледа на човѣшкитѣ очи, да видите, какво голѣмо разнообразие се крие въ него. Запримѣръ, въ очитѣ на нѣкои хора, родени въ сѫбота, наречени сѫботняци, има нѣщо лошо. Такъвъ човѣкъ, като мине покрай нѣкой волъ и го пожелае, волътъ моментално пада на земята и умира. Българитѣ наричатъ това нѣщо „уроки.“ То не е нищо друго, освенъ отрицателно влияние. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ намислилъ да направи нѣкакво добро и тръгва да го изпълни. По пѫтя го срѣща другъ нѣкой, който долавя мисъльта му, и пакъ мислено започва да му въздействува: Какво си тръгналъ сега да правишъ добро? Друга работа нѣмашъ ли, ами си губишъ времето? Този човѣкъ започва да се колебае и се отказва отъ намѣрението си. Колко пѫти хората се спъватъ въ своитѣ добри намѣрения! Тѣ казватъ: Наистина, празна работа е да върши човѣкъ добро. Казвамъ: Лесно се лѣкуватъ такива хора. Вземете едно яйце, ударете го въ челото му, да се пукне, да потен; по лицето му и ще видите, колко скоро ще се върне въ правия пѫть. Като се дава този методъ за изправяне, хората се смѣятъ, защото не е наученъ методъ. Ние се смѣемъ на всѣко невъзможно нѣщо. За невъзможнитѣ работи турцитѣ казватъ.* И да видишъ, пакъ не вѣрвай! Има хора, които по влияние сѫ точно обратни на сѫботняцитѣ. Тѣ сѫ родени при най-благоприятни планетни съчетания, при пълна вѫтрешна хармония, и затова, когото срещнатъ, работитѣ му тръгватъ напредъ. Такива хора ще ти кажатъ само една дума: Дързай! Тази дума дава потикъ, импулсъ на хората. Съ тази дума се влага довѣрие, надежда, че отъ тебе човѣкъ може да стане. Отправете тази мисъль къмъ другитѣ хора, за да я отправятъ и тѣ къмъ васъ. Законъ е: човѣкъ самъ себе си великъ не може да направи. Тази мисъль може да ви се вижда чудна, но така е. Запримѣръ, ако Толстой стана великъ, това се дължи на хората. Хората направиха Толстоя великъ, а не той самъ. Това, което човѣкъ мисли за себе си, не може да го направи великъ. Кой направи пророцитѣ велики?—Еврейскиятъ народъ. Единъ народъ самъ не може да стане великъ, ако другитѣ народи не го признаятъ такъвъ. Никой музикантъ не може да стане великъ, ако народътъ му не го обича. Щомъ народътъ му го обича, той става великъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ такава епоха, когато невидимиятъ свѣтъ постоянно изпраща къмъ тѣхъ своитѣ поздрави и добри желания. Това сѫ последнитѣ дни и години, последнитѣ времена, които тѣ преживяватъ. Мнозина, като чуятъ думитѣ „последни времена,“ ще се уплашатъ, ще мислятъ, че свѣтътъ се свършва. Подъ думитѣ „последни дни“ се разбира последенъ срокъ на падежа. Който просрочи падежа, той пакъ ще плати, но съ лихвитѣ заедно. Който плати на време, той ще се освободи отъ лихвитѣ. Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за да се повдигнатъ, за да видоизмѣнятъ живота си, тѣ трѣбва да спазватъ известни условия. Само по този начинъ тѣ ще могатъ да се освободятъ отъ влиянието на окрѫжаващата срѣда; само по този начинъ тѣ ще бѫдатъ независими отъ водата, отъ въздуха, отъ огъня. Страшно нѣщо е човѣкъ да зависи отъ окрѫжаващата срѣда! Страшно нѣщо е човѣкъ да зависи отъ водата, отъ въздуха, отъ огъня! Мислите ли, че ако човѣкъ влѣзе въ огъня, ще може да се спаси? Обаче, има начинъ, по който човѣкъ може да се спаси отъ огъня. Какъвъ е този начинъ? Като повдигне вибрациитѣ на своя организъмъ по-високо отъ тия на огъня. Тогава той може да влѣзе въ огъня, да стане почти невидимъ и да излѣзе отъ него неповреденъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да влѣзе и въ най-дълбоката вода, безъ да се удави. Кой е този начинъ? Да направи тѣлото си по-обемисто и съ по-малка тежесть. Следователно, има начини, по които хората могатъ да се издигнатъ надъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота. Иначе, колкото и да работите, нищо нѣма да свършите. Единъ отъ виднитѣ български писатели, като билъ въ странство, писалъ на единъ отъ своитѣ приятели: Дотегна ми вече животътъ! Дотегнаха ми изпитанията! Да имамъ револверъ, бихъ свършилъ съ живота си. — Защо му дотегнало? Защото си въобразилъ, че никой не мисли за него, че никой не го обича. Не, има сѫщества, които ви обичатъ, за които вие даже не подозирате. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ: Единъ великъ адептъ въ древностьта се разхождалъ въ една гора. По пѫтя той настигналъ единъ ловецъ, съ стрела въ рѫка, чийто върхъ билъ намазанъ съ отрова. Той отивалъ на ловъ, придружаванъ отъ нѣколко хрътки. По едно време, между шубръцитѣ нѣкѫде, зашавалъ заекъ, който се криелъ отъ ловеца и отъ хръткитѣ му. Като видѣлъ адепта, заекътъ се обърналъ къмъ него съ молба: Моля ти се, спаси ме отъ тия хрътки! Ако ме нападнатъ, нищо нѣма да остане отъ мене. Адептътъ се спрѣлъ предъ ловеца и наблюдавалъ, какво ще прави. Въ това време ловецътъ забелязалъ заека и приготвилъ стрелата си да го удари. Адептътъ веднага извадилъ своята прѫчица, насочилъ я срещу стрелата на ловеца, и тя моментално се стопила. Ловецътъ извадилъ втора стрела, но и нея постигнала сѫщата участь. Въ това време заекътъ избѣгалъ и скрилъ следитѣ си отъ погледа на ловеца. Така постѫпватъ и съ насъ ония, които ни обичатъ. Ще кажете, че това е невъзможно. Не, всичко това е възможно. Какъ? Чрезъ мисъльта. Мисъльта на съвременнитѣ християни трѣбва да бѫде толкова силна, че да е въ състояние да стопи всички щикове, всички орѫдия и топове на неприятеля. Въ това се заключава изпълнението волята Божия. Въ това се заключава идването на Царството Божие въ човѣка. И тогава, ако нѣкой каже, че трѣбва да воюва, това подразбира да воюва за Господа. Хората не трѣбва да воюватъ, но трѣбва да работятъ за Господа. Ако много хора днесъ сѫ готови да се жертвуватъ за народа си, защо да не могатъ тѣ по миренъ начинъ да разрешаватъ спороветѣ? Какво спечелиха народитѣ отъ войната презъ 1914 година? За въ бѫдеще могатъ да видятъ, че сѫ спечелили нѣщо, но днесъ тази война донесе голѣмъ развратъ, голѣми разрушения въ съвременната култура. Войната и днесъ още не е свършена. Хората и до днесъ още не сѫ взели поука отъ тази война. Ако двама души дѣлятъ нѣщо, не могатъ ли да разрешатъ този споръ по любовенъ начинъ? Ако двама души сѫ гладни и спорятъ помежду си, кой повече трѣбва да получи, не могатъ ли да разрешатъ въпроса за глада по миренъ начинъ? — Могатъ, разбира се. Гладътъ, жаждата, невежеството, страданията сѫ условия, дадени на човѣка да научи закона на Любовьта. Като научи този законъ, той ще може да го приложи. Само при труднитѣ условия на живота си, човѣкъ може да се докосне до дрехата на своя Учитель и всички несгоди моментално ще изчезнатъ. Тогава той ще чуе гласа на своя Учитель, Който му казва: „Дързай, твоята вѣра те спаси!“ Ако се съмнява, човѣкъ ще си каже: Този ли е Учительтъ, или не? Дали се докосвамъ до Неговата дреха, или до друга нѣкоя? Това е човѣшкото честолюбие. Нали е въпросъ да се спасишъ, да се излѣкувашъ, какво отъ това, че си се докосналъ до чужда дреха? Малко пѫти ли си буталъ ту на тази, ту на онази врата? Малко пѫти ли си взималъ пари на заемъ оттукъ — оттамъ? Сега ще се съмнявашъ, ще се въздържашъ да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропашъ по вратитѣ на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснешъ до връхната дреха на нѣкой човѣкъ, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опитъ ще направишъ. Представи си, че като се докоснешъ до дрехата на този човѣкъ, всичкитѣ ти страдания, недоразумения, болести изчезнатъ. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докосналъ, е дрехата на твоя Учитель. Следователно, ако ти вѣрвашъ, че първитѣ лѫчи на изгрѣващето слънце идатъ отъ Бога, въ живота ти непременно ще стане нѣкаква промѣна. Ако не вѣрвашъ, че тѣзи лѫчи идватъ отъ Бога, ти ще се лишишъ отъ тѣхното благословение. Значи, ако вѣрвашъ и се докоснешъ до първитѣ слънчеви лѫчи, ти ще получишъ Божието благословение и ще оздравѣешъ, Въ това седи тайната на живота. Казвате: Нѣмамъ търпение всѣки день да чакамъ изгрѣването на слънцето. Щомъ нѣмашъ търпение, иди при нѣкой дѫбъ и го запитай, отъ колко време седи въ земята. Той ще ти каже, че цѣли 200 години вече, какъ е заровенъ въ земята, и много още има да седи. Само отъ дърветата човѣкъ може да разбере, какво нѣщо е търпението. Търпение се изисква отъ всички хора! Търпение се иска, за да се постигне една свещена, една велика идея. Дървото съзнава, че му е дадена нѣкаква задача, която трѣбва да реши, и то търпеливо седи, чака времето, докато я реши. Въ това отношение, дърветата сѫ разумни сѫщества. Ученитѣ не признаватъ това. Питамъ: ако дърветата не сѫ разумни сѫщества, отде и какъ е дошла въ ябълката, въ крушата и въ другитѣ плодни дървета, идеята, да създадатъ такива сладки, вкусни плодове? Ще кажете, че въ плодоветѣ се извършватъ редъ химически процеси, вследствие на което се образува сладчината и вкуса въ тѣхъ. Съгласенъ съмъ съ това. Съгласенъ съмъ и съ твърдението на ученитѣ, че първоначално слънцето е било нѣкаква каша, която после се е втвърдила. Съгласенъ съмъ и съ мисъльта, че и вашитѣ кѫщи първоначално сѫ били направени отъ каша, която отпосле се е втвърдила. Какъ? Взимате каль, глина, замѣсвате я, правите отъ нея каша, тѣсто, на което придавате разни форми. Отъ това глинено и циментово тѣсто правите керемиди, плочи, които после се втвърдяватъ и така втвърдени, употрѣбявате за строежъ. Има ли нѣщо лошо въ кашата? Въпросътъ е да знаете, какъ да опечете кашата. Казвате: Забъркахме една, каша, не знаемъ, какъ ще я оправимъ. — Не е тамъ въпросътъ. Важно е, като сте забъркали кашата, да знаете, какъ да я опечете. Който не знае да забърква каша, той нищо не може да направи. Грънчарьтъ първо забърква кашата, а после прави отъ нея грънци. За да направи хлѣбъ, домакинята първо прави каша отъ брашното, която после пече. Тази каша, именно, дава животъ на човѣка. Следователно, безъ каша нищо не става. Казвате: Животътъ е цѣла каша. Не, не е така. Ако животътъ на отдѣлния човѣкъ е каша, той трѣбва да знае какво да направи съ тази каша. Той ще опече тази каша, ще направи отъ нея тухли, керемиди, и после, мнозина заедно ще се събератъ да направятъ едно голѣмо здание, въ което ще живѣятъ и приятелски ще се разговарятъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, искренъ въ себе си, да признае, какъ сѫ поставени нѣщата въ самия него. Той не трѣбва да се съмнява, дали е на правия пѫть, или не. За всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, въ каква посока върви. Пазете следнитѣ правила въ живота си: Не се поставяйте на високо мѣсто! Не се сравнявайте нито съ онѣзи, които седятъ по-високо отъ васъ, нито съ онѣзи, които седятъ по-низко отъ васъ, за да не изпаднете въ противоречие. Знанието не прави човѣка философъ. Гостилницата не прави гостилничаря. Университетътъ не създава ученицитѣ и професоритѣ. Напротивъ, ученицитѣ и професоритѣ създаватъ университета. Църквата не създава богомолцитѣ, но богомолцитѣ създаватъ църквата. Животътъ създава теориитѣ, а не теориитѣ живота. Животътъ е надъ всичко. Единъ день възгледитѣ на хората за живота, за свѣта, сами по себе си, ще се измѣнятъ. Единъ день всички възгледи и понятия на хората за водата, за въздуха, за огъня, за растенията и животнитѣ, за химическитѣ и физическитѣ сили ще се измѣнятъ. Затова, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме.“ Въ това отношение, колкото повече живи, разумни частици живѣятъ въ дадено сѫщество, толкова на по-високъ уровенъ се намира то. Значи, хората се различаватъ едни отъ други, именно, по количеството и качеството на разумнитѣ клетки, на разумнитѣ частици или на разумнитѣ живи души, които живѣятъ въ тѣхъ. Това показва, че всички хора нѣматъ еднакво количество отъ тия разумни души въ себе си. Гениалнитѣ, великитѣ хора съдържатъ въ себе си най-голѣмо количество отъ тия разумни души. Нека всѣки отъ васъ се запита, колко отъ тия разумни души живѣятъ въ него. Мнозина отъ васъ сте чели романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго. Каква идея ималъ авторътъ, за да напише този романъ? Той искалъ да покаже на хората, че външнитѣ условия развращаватъ хората. Ние виждаме, какъ главниятъ герой, Жанъ Вължанъ, за открадването на единъ хлѣбъ е трѣбвало да лежи въ затворъ цѣли 19 години. Презъ останалото време е трѣбвало да бѣга, да се крие, да не го хванатъ. Днесъ срѣщате хора, които сѫ откраднали хиляди левове, но не бѣгатъ, никой не ги преследва, ходятъ спокойно отъ градъ на градъ. Въ действителность, сѫществувалъ ли е Жанъ Вължанъ, като реална личность? Той е сѫществувалъ, но не на физическия свѣтъ. Това показва, че идеитѣ, които сѫществуватъ въ умоветѣ на хората, постепенно се изразяватъ и на физическия свѣтъ. Като се вглеждатъ въ живота, хората казватъ: По честенъ начинъ не може да се живѣе, но да станемъ поне учени хора, да откриемъ нѣщо, че да забогатѣемъ. — Какво искате да станете? Искате да станете химикъ, да превръщате елементитѣ едни въ други. Наистина, крайната цель на химията е да превръща елементитѣ единъ въ другъ, да впрѣга на работа силитѣ, които се намиратъ въ тѣхъ. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бѫде виденъ химикъ, да впрегне силитѣ въ своя организъмъ, да превърне неблагороднитѣ елементи въ себе си въ благородни. За това се изисква разумность, а тази разумность е въ зависимость отъ количеството и качеството на разумнитѣ души, които живѣятъ въ човѣка. Мнозина страдатъ отъ това, че иматъ малко злато въ организъма си; други пъкъ страдатъ отъ излишъкъ на желѣзо въ организъма си. За да не страдате, купете си отнѣкѫде злато, а продайте нѣкому отъ излишното количество желѣзо. Тази е химията, съ която духовнитѣ хора трѣбва да се занимаватъ. Духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ добри, опитни химици. Съвременнитѣ религиозни, духовни хора казватъ, че тукъ не имъ трѣбвало никаква наука. Като отидатъ на небето, тогава ще учатъ, каквото имъ трѣбва.—Това е подобно на положението, въ което се намиралъ единъ българинъ, който прекаралъ младинитѣ си въ Багдатъ. Като се върналъ въ България, той разправялъ на приятелитѣ си: Знаете ли като бѣхъ въ Багдатъ, азъ прескачахъ трапове по 20 метра широки?—Ами защо и тукъ не прескочишъ такива трапове? — Не мога, тукъ въздухътъ не ми благоприятствува. Въ Багдатъ въздухътъ бѣше съвсемъ другъ, по-лекъ, та ми помагаше. Казвамъ: Божествениятъ въздухъ въ природата помага на всички да прескачатъ. Който въ младини е прескачалъ, той и въ старини ще може да прескача. Ученитѣ казватъ, че ако човѣкъ тежи 250 грама, ще може да се качва на луната; той лесно ще минава разстояния отъ четири-петь километра. Когато слушатъ да се говори за луната, за слънцето, туриститѣ казватъ: Кой е ходилъ тамъ, да знае, какво е разстоянието отъ слънцето до земята, или отъ луната до земята? Така и вие ще кажете, че много отъ тия нѣща, за които говоря, сѫ измислени. Може да е така, но питамъ: разнитѣ теории на ученитѣ не сѫ ли измислици? Били ли сѫ тѣ на слънцето, напримѣръ, да сѫ видѣли съ очитѣ си петната, за които тъй положително говорятъ? Ще кажете, че тѣ сѫ наблюдавали небето съ телескопъ. Това е другъ въпросъ. Тѣ и съ телескопъ могатъ да се излъжатъ. Едно е важно: ученитѣ искатъ да докажатъ на хората, че въ слънцето има известна разумность. Виднитѣ адепти пъкъ отдавна сѫ доказали, че слънчевитѣ петна указватъ влияние върху живота на земята. Слънчевитѣ петна започнаха да се явяватъ на земята, следъ като хората започнаха да грѣшатъ. Тия петна предупреждаватъ хората, да изправятъ живота си. Щомъ хората изправятъ живота си, и слънчевитѣ петна ще изчезнатъ, Слънчевитѣ петна се отнасятъ не само до земята, но и до другитѣ планети. Има петна на слънцето» които показватъ грѣховния животъ на Венера, на Юпитеръ, на Марсъ, на Сатурнъ. Тия петна се различаватъ едни отъ други. Щомъ дойде въпросъ до петната, които показватъ живота на земята, тѣ сѫ особено черни, като вѫглени. Сега, като говоря за слънчевитѣ петна, това не значи, че вие непременно трѣбва да ми вѣрвате. За мене това е фактъ, това е научно обяснение. Съ тия петна главно ученитѣ хора се предупреждаватъ. По тия петна се опредѣля не само живота на хората, изобщо, но по-тѣхъ може да се познае, кои народи грѣшатъ най-много. Голѣмитѣ грѣхове на българитѣ, на французитѣ, на англичанитѣ, на италиянцитѣ, на всички народи, изобщо, се отбелязватъ на слънцето. Нѣма нищо скрито-покрито по лицето на земята. Ще кажете, че това сѫ детински работи. Тѣ сѫ толкова детински, колкото могатъ да се нарекатъ детински разнитѣ теории за устройството на земята. Споредъ едни учени, земята е създадена отъ каша. Споредъ други — вѫтрешностьта на земята представя огнена, нагорещена маса, а отвънъ е студена, твърда. Споредъ трети, въ вѫтрешностьта на земята имало една твърда топка, а между нея и външностьта, т. е. кората на земята, имало празно пространство, около две хиляди километра, въ което пространство тази твърда топка се въртѣла. При това, цѣлата земя се върти отлѣво къмъ десно, а тази топка — въ обратна посока, отдѣсно къмъ лѣво На коя отъ тѣзи теории трѣбва да вѣрва човѣкъ? Казвамъ: всички тия нѣща сѫ вѣроятни; и огънь има въ земята, и твърда топка има вѫтре, и празно пространство има. Като проследимъ всички тия теории, най-после ние дохождаме до положението на единъ отъ турскитѣ султани, при когото дошълъ единъ отъ голѣмитѣ шутове да го забавлява. Султанътъ му казалъ; Хайде, кажи ми една голѣма лъжа. Той започналъ: Единъ день баща ми отскубна единъ косъмъ отъ брадата си и го постави за мостъ на Дунава. Презъ този мостъ минаха всички московски войници. — Ола-билиръ! — Единъ день майка ми насади едно паче яйце и отъ него излѣзе една камила. — Ола-билиръ! Шутътъ разказвалъ една, втора приказка, султанътъ все изказвалъ удобрение, намиралъ, че всичко това било възможно. Чуди се той, каква лъжа да му каже. Пакъ започналъ; Единъ день твоятъ баща взе на заемъ отъ баща ми единъ голѣмъ кюпъ съ злато, и съ тия пари отвори война на руситѣ. Въ този моментъ вратата се отворила и четирма хамали внесли въ стаята единъ голѣмъ празенъ кюпъ. — Ето, този е кюпътъ, съ който баща ми даде на заемъ пари на стария султанъ. Тогава той бѣше пъленъ съ злато. — Не, това е невъзможно! — извикалъ султанътъ. И тъй, едно нѣщо се изисква отъ васъ: При великитѣ идеи, които занимаватъ ума ви, и при великитѣ желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човѣкъ, който се нуждае отъ нѣщо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дързай, дъще! Дързай, братко! Дързай, сестро! Отъ васъ не се изисква да помагате на хората съ пари, или да ги храните. Това сѫ последни нѣща. Отъ васъ се изисква само едно: при всичкитѣ работи, които занимаватъ ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае отъ нѣщо, и да му кажете само две думи: Дързай, братко! Нѣма защо да му говорите, че Господъ ще промисли за него. Въ думитѣ „дързай, братко“ се съдържа идеята, че Богъ, Който живѣе въ всички души, грижи се и промисля за тѣхъ. Който вѣрва въ това, той ще изпита силата на своята вѣра. Христосъ вѣрваше въ Божия Промисълъ, и въ силата на този принципъ. Той нахрани нѣколко хиляденъ народъ съ петь хлѣба и две риби. Който вѣрва въ този принципъ, той може да направи опитъ, какъвто Христосъ направи. Отивашъ въ едно бедно семейство, и въ джоба си носишъ единъ малъкъ хлѣбъ. Разчупвашъ хлѣба, и всички присѫтствуващи сядатъ около масата, ядатъ и после събиратъ остатъцитѣ отъ хлѣба. Това значи благословенъ отъ Бога хлѣбъ! Крайнитѣ вегетарианци питатъ, защо Христосъ е пекълъ риби? Христосъ никога не е пекълъ риби, но Той благословилъ печенитѣ риби. Съ това Той имъ отвори пѫть къмъ по-висока форма. Когато хората ядатъ рибитѣ, съ това последнитѣ изплащатъ своята карма и минаватъ въ по-висока фаза на развитие. Казвамъ: смѣлость, благородство, самопожертвуване се изисква отъ човѣка по отношение на неговитѣ убеждения. При това, всѣки човѣкъ има сили на разположение, съ които може да изправи своя животъ, безъ да очаква на другитѣ хора. Това не значи, че хората трѣбва да се презиратъ едни други. Не, тѣ трѣбва да се обичатъ, да си помагатъ, но да не очакватъ единъ на другъ. Докато уповаватъ единъ на другъ, тѣ всѣкога ще се разочароватъ, ще страдатъ, ще се обезвѣряватъ. Следователно, страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че тѣ живѣятъ въ грѣха, въ безвѣрието. Когато повѣрватъ въ Бога и Го поставятъ за основа на своя животъ, тѣ ще иматъ помощьта на всички добри, разумни хора. Законътъ е такъвъ. Щомъ въ душата на човѣка проникне любовьта, всички хора ще изявятъ любовьта си къмъ Бога. Затова отъ човѣка се изисква жертва, готовность за служене. Тъй щото, когато нѣкой казва, че еди-кой си е виновенъ за неговитѣ нещастия, той не говори истината. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Това всички трѣбва да знаете. Христосъ казва: „О, Израилю, обърни се къмъ мене!“ Значи, всѣки трѣбва да съзнае, че самъ той е виновенъ за своитѣ неуспѣхи и страдания, и самъ той трѣбва да се обърне къмъ Бога. Щомъ е така, той никого не трѣбва да обвинява, въ никого да не се съмнява, на никого да не завижда, и да знае, че въ него сѫ вложени велики блага, велики способности. За разработването на тия дарби и способности, се изисква работа. Всѣка сутринь ставайте рано и посрѣщайте първитѣ слънчеви лѫчи. Тѣзи лѫчи ще ви обновятъ, ще ви дадатъ разположение да гледате на човѣка като на свой братъ. Както и да ви погледне нѣкой човѣкъ, не казвайте, че погледътъ му е страшенъ, но вижте, какво Богъ иска да ви каже чрезъ този погледъ. Срѣщне ви нѣкое куче и започне да ви лае. Това куче иска да ви каже, че чисти трѣбва да бѫдете. Щомъ вѣрвате въ Бога, вие ще можете да превърнете противоречията въ благословения. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ всичко. Добро нѣщо е страхътъ, но кой страхъ? Само онзи страхъ, който е начало на всѣка мѫдрость. Обаче, страхъ, който ограничава човѣка да проявява доброто въ себе си, е спирачка, която му създава редъ страдания. Следователно, ако е въпросъ за страхъ, замѣстете този страхъ съ мѫдрость. При всѣкакъвъ другъ страхъ, бѫдете смѣли, проявете дързость, както страдащата жена, и се докоснете до вѫтрешната дреха на своя Учитель. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде носитель на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Само така човѣкъ ще стане проводникъ на Божията Правда и на Божията Добродетель. Направете опитъ, да провѣрите моитѣ думи. Единъ българинъ, отъ Южна България, религиозенъ човѣкъ, ми казваше: Азъ мога да направя всичко. — Можешъ да направишъ, не се съмнявамъ въ това. Действително, каквото му дохождаше на умъ, той всичко правѣше. Единъ день му дошла идеята да вземе кадилница въ рѫка и да тръгне изъ града да кади. Казвамъ му: направи нѣщо по-велико отъ това. Другъ пѫть пъкъ, като минавалъ край едно село, срещналъ единъ бикъ, който тичалъ силно. Той стигналъ бика и започналъ да му вика: Въ името на Господа Исуса Христа, заповѣдвамъ ти да спрешъ! Бикътъ се обърналъ къмъ него, повалилъ го на земята и започналъ да го натиска, да го тъпче. Той започналъ да вика за помощь. Селянитѣ отъ близкитѣ ниви чули вика му, притърчали на помощь и едва го спасили. Казвамъ му: ти трѣбваше да се боришъ първо съ малки бикчета, а после съ голѣмъ. Освенъ това, като видѣ, че вѣрата ти е слаба, трѣбваше да бѣгашъ, да не се залавяшъ съ такъвъ бикъ. Тъй щото, не бѫдете като този българинъ, да се борите съ биковетѣ, и като видите, че ви тъпчатъ, да викате за помощь и да бѣгате. Правете опити съ малки бикчета, а после съ голѣми. Вие направо започвате борба съ голѣмитѣ бикове, и като видите, че ви тъпчатъ, бѣгате и казвате: Не струва човѣкъ да прави опити. Не, човѣкъ трѣбва да прави опити, но разумни, по силитѣ си. Сега азъ искамъ да оставя въ ума ви мисъльта: Великиятъ въ свѣта минава покрай васъ, и всѣки човѣкъ, боленъ или здравъ, нека се докосне до Неговата мантия. Не само болнитѣ трѣбва да се докоснатъ до Неговата дреха. Голѣмо нещастие бѣше за Христа това, че до Неговата дреха се докосваха само болни хора. Нито на единъ отъ високопоставенитѣ равини не дойде на умъ да се докосне до дрехата на Христа. Тѣ казваха: Ние нѣмаме нужда отъ Христа, отъ Неговото учение. По тази причина, именно, тѣ останаха невежи. Сърцето и ума на човѣка трѣбва да се докоснатъ до дрехата на Господа, за да се очистятъ. Душата на човѣка трѣбва да се докосне до дрехата на Господа, за да се повдигне. Само по този начинъ човѣкъ може да живѣе и да работи правилно и да бѫде винаги радостенъ и веселъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да говори за своитѣ страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живѣете въ ада. Ако говорите за радоститѣ, вие живѣете въ рая. „Дързай, дъще!“ Тѣзи думи Богъ отправя къмъ всички хора. Който е малодушенъ, страхливъ, той самъ гради сѫдбата си. Затова Христосъ казва: „Който люби, той всичко може да направи.“ „Всѣка прѫчка, която пребѫдва на лозата, дава плодъ много. Всѣка прѫчка, която не пребѫдва на лозата, отсича се и въ огъня се хвърля.“ Въ това отношение, всѣки трѣбва да вѣрва, че е прѫчка отъ лозата, и трѣбва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива. Мислете всички така, ако искате да се освободите отъ наслояванията на миналитѣ вѣкове. Хората се обвиняватъ едни други. — Ако има нѣкой, който трѣбва да сѫди свѣта, това е само Богъ. Що се отнася до хората, тѣ иматъ право само да учатъ, за да разбератъ великия Божественъ пѫть и да използуватъ великитѣ Божии блага. „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ 22. Беседа отъ Учителя, държана на 5 февруари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. 1928_01_29 Синове на възкресението

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Синове на възкресението. „Защото не могатъ вече ни да умратъ, понеже сѫ равноангели; и като сѫ синове на възкресението, синове Божии сѫ.“ Лука 20:36. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ редъ противоречия, голѣми и малки. Голѣмитѣ противоречия се дължатъ на специфичното разглеждане, което хората иматъ за отдѣлнитѣ области на живота. И наистина, ако проникнете дълбоко въ живота на хората, ще видите, че тѣ разглеждатъ специфично всѣки листъ, всѣко клонче, всѣки цвѣтъ и плодъ на дървото, както и живота на всѣки човѣкъ и казватъ: Защо единъ човѣкъ е щастливъ, а другъ — нещастенъ; защо единъ е ученъ, а другъ — простъ, невежа; защо единъ е богатъ, а другъ — сиромахъ? Не, по този начинъ животътъ не може да се разглежда. Въпрѣки това, и най-виднитѣ учени и философи на миналото и днесъ сѫ разглеждали и продължаватъ да разглеждатъ живота по сѫщия начинъ. Малцина сѫ онѣзи, които сѫ търсили и сѫ намѣрили вѫтрешна връзка между всички явления и прояви на живота. Ако изучавате строежа на нѣкоя пирамида отъ древностьта, или на нѣкое отъ съвременнитѣ здания и запитате, защо едни отъ гредитѣ, които влизатъ въ постройката сѫ тънки, а други — дебели, ще ви отговорятъ, че има редъ причини за това. Ако запитате, защо едни отъ желѣзата сѫ дебели, а други — тънки, защо едни отъ стенитѣ сѫ отворени, а други — затворени, и за това има редъ причини. Инжинеритѣ, архитектитѣ и техницитѣ, които предприематъ строежа, знаятъ причинитѣ, защо материалитѣ при строежа не сѫ еднакво дебели. Едно е важно при строежа: и тънкитѣ, и дебелитѣ греди да бѫдатъ тѣсно свързани помежду си. Следователно, ако се разглежда отъ друго становище, животътъ би могълъ да се уподоби на грандиозно здание. Въ това здание, богатиятъ човѣкъ би представялъ дебела греда, поставена на своето мѣсто. Сиромахътъ би представялъ тънка греда, сѫщо тъй поставена на своето мѣсто. Тънката греда може да бѫде поставена на нѣкой прозорецъ, и тамъ да извърши своята работа. Службата не се заключава въ голѣмината на удоветѣ. Нѣкой удъ може да е голѣмъ, но извършва малка служба. И обратно: нѣкой удъ може да е малъкъ, но извършва голѣма служба. При всички тия положения, съвременнитѣ хора отдѣлятъ човѣка отъ цѣлата природа. Запримѣръ, тѣ не помислятъ даже върху въпроса, че между човѣка и растенията, отъ една страна, както и между човѣка и животнитѣ, отъ друга страна, има тѣсна връзка. Тѣ поставятъ себе си като центъръ на вселената. Като погледнатъ къмъ слънцето, къмъ звездитѣ, тѣ намиратъ, че всичко е създадено само за тѣхъ. Ако, наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитатъ, тѣ за кого сѫ създадени. Обаче, като се натъкнатъ на този въпросъ, хората казватъ, че по-високи сѫщества отъ човѣка нѣма. Тѣ считатъ човѣка като божество, надъ което нищо друго не сѫществува. Това твърдение е залегнало дълбоко въ умоветѣ на ученитѣ и на философитѣ. Като четете и най-отвлѣченитѣ философии, ще видите, че и тамъ, като се говори за Бога, пакъ човѣка разбиратъ. Като се молятъ на Бога, съвременнитѣ хора пакъ себе си разбиратъ. Тѣ се молятъ за знание, за богатство, за сила и казватъ: Господи, ако ни дадешъ повече сили, повече знание и богатство, ще видишъ, какъ можемъ да преустроимъ свѣта. Това показва, че хората правятъ редъ опити за преустройството на свѣта, а после се питатъ, защо свѣтътъ е толкова разбърканъ. Свѣтътъ е разбърканъ, понеже хората правятъ опити сами, безъ да се допитватъ и подчиняватъ на великитѣ Божии закони И, следъ като направятъ редъ погрѣшки въ това направление, тѣ се запитватъ, защо Господъ не оправи свѣта. Този е единствениятъ въпросъ, на който не може да се отговори. Запитали единъ негърски проповѣдникъ: Какво е правилъ Господъ преди създаването на свѣта? Проповѣдникътъ отговорилъ: Преди създаването на свѣта, Господъ сѣкълъ прѫте, съ които да бие неразумнитѣ деца. Кои сѫ неразумнитѣ деца? Тѣ сѫ хората, които, като не разбиратъ живота, правятъ опити съ експлозивни вещества. За тѣзи деца, именно, Богъ е сѣкълъ прѫте. Обаче, това обяснение още не разрешава въпроситѣ на живота. Въ прочетената глава отъ Евангелието на Лука се засѣгатъ много въпроси, между които и този за женитбата. Женитбата на съвременнитѣ хора представя преходна фаза, край на нѣщо. Докато хората се женятъ и за мѫжъ отиватъ, тѣ всѣкога ще умиратъ. Който се жени, той трѣбва да знае, че ще умре. Ако безсмъртниятъ се ожени, и той ще умре. Въ романа „Занони“ се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженилъ, заедно съ жена си били осѫдени, въ времето на френската революция, да бѫдатъ гильотинирани. Занони е билъ членъ на Бѣлото Братство, но за отклонението, което направилъ въ живота си, трѣбвало да умре, заедно съ жена си. Отклонението на хората отъ правия пѫть се заключава въ тѣхното погрѣшно разбиране на женитбата. Тѣ мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Обаче, работата не излиза така. Съ женитбата, именно, започватъ най-голѣмитѣ изпитания на хората. Като засѣгамъ този въпросъ, мнозина ще възразятъ, че бракътъ е свещенъ актъ, установенъ отъ Бога и отъ самата природа. Ако бракътъ, наистина, е установенъ отъ Бога, какъвъ е билъ първичниятъ бракъ? Ако бракътъ е установенъ отъ Бога, защо хората се развеждатъ? Щомъ хората се развеждатъ, щомъ се разлюбватъ, това показва, че бракътъ не е институтъ, установенъ отъ Бога. Днесъ хората само се влюбватъ и разлюбватъ, женятъ и развеждатъ. Значи, това сѫ човѣшки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турятъ на своитѣ постѫпки по единъ Божественъ етикетъ, за по-голѣмъ авторитетъ, но и това не ги спасява. Тукъ, именно, е тѣхната грѣшка. Тѣ трѣбва да знаятъ, че женитбата е последната фаза на земния животъ. Когато свърши всичкитѣ си работи и стане философъ, най-после човѣкъ се оженва и съ това завършва учението си на земята. Въ това отношение, женитбата е дипломъ, съ който хората отиватъ на гильотината. Това става не само съ мѫжа въ дома, но и съ жена му, и съ децата му. Сега ще приведа единъ разказъ, чийто дълбокъ смисълъ трѣбва да се разбере отъ всички. Единъ отъ индийскитѣ богове се отегчилъ да живѣе на небето, между боговетѣ, и пожелалъ да слѣзе на земята, да види, какъ живѣятъ хората. Като решилъ да дойде на земята, предложили му да си избере, каквато форма хареса, и въ нея да се въплъти. Той започналъ да наблюдава многобройнитѣ форми, въ които животътъ на земята се проявява, и най-после се спрѣлъ върху тази на свинята. Слѣзълъ на земята и започналъ да живѣе като свиня: ходилъ отъ гора въ гора, лягалъ, ставалъ, ялъ, каквото намиралъ изъ горитѣ, радвалъ се на свободата си, докато единъ день се сдружилъ съ една другарка и се оженилъ за нея. Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувалъ доволенъ, щастливъ отъ положението си като баща и съпругъ. Година следъ година минавали, но той не помислялъ да се върне обратно на небето. Другаритѣ му се затѫжили за него и пратили посланници да го викатъ. Тѣ му казали: Слушай, приятелю, твоята шега се продължи повече, отколкото трѣбва. Ти реши да слѣзешъ за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислишъ да се връщашъ. Мѣстото ти на небето е свободно, всички те очакваме съ нетърпение, да ни разправишъ, какво си научилъ на земята. — Не ме безпокойте, мене ми е добре тукъ. Ходя свободно изъ горитѣ, живѣя, както разбирамъ. Другаритѣ му започнали да мислятъ, какво да направятъ, да го свестятъ, да излѣзе отъ тази форма и да се върне на небето, дето го чакала работа. Най-после намислили да умъртвятъ прасенцата му. Каквото намислили, това направили: отнели прасенцата му. Той поплакалъ малко, потѫгувалъ за тѣхъ, но скоро се утешилъ. Като видѣли, че и това не помага, приятелитѣ му решили да отнематъ и другарката му. Той видѣлъ, че и другарката му умрѣла, и пакъ поплакалъ, но и това не го опомнило, не искалъ да се върне на небето; толкова билъ увлѣченъ отъ земния животъ. Тогава другаритѣ му решили и него да взематъ на онзи свѣтъ, да се върне въ първото си положение. Като се събудилъ отъ дълбокия сънь и се видѣлъ на небето, между своитѣ приятели, той се засмѣлъ и казалъ: Въ какво голѣмо невежество бѣхъ изпадналъ! Благодаря, че ми помогнахте да се освободя отъ своето голѣмо заблуждение. Сега, и азъ казвамъ на съвременнитѣ хора: докато живѣете въ тѣзи ограничени форми, не мислете, че ще разрешите въпроситѣ на живота по-добре отъ индийския богъ. Подъ формата на свинята се разбира грубия материаленъ животъ, животътъ на материята, на плътьта, а не на душата и духа. Следователно, само материята се жени, т. е. свързва, а душата и духътъ не се женятъ. За материята, женитбата, свързването е необходимъ законъ, но времененъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ Вѣчния животъ, съ живота на възкресението, тѣ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.“ За такива хора е казано: „Тѣ не могатъ вече да умратъ, защото сѫ равноангели; и като сѫ синове на възкресението, синове Божии сѫ.“ Като засѣгатъ въпроса за женитбата, окултиститѣ казватъ, че женятъ се само онѣзи, на които липсва нѣщо. Следователно, който се жени, той непременно ще мине презъ изпитания, които водятъ къмъ смъртьта. Това е първата фаза на живота. Следъ нея се влиза въ втората фаза. Това не значи, че бракъ сѫществува само въ смъртния животъ. Бракътъ постепенно минава въ по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи, бракътъ въ смъртния животъ се замѣства съ възкресението въ Вѣчния животъ. Условието, при което ще живѣятъ хората на възкресението, ще бѫдатъ ангелитѣ, ангелскиятъ свѣтъ. Великото, съ което ще се занимаватъ, ще бѫдатъ Синоветѣ Божии. Обаче, това положение не се отнася за хората отъ сегашния вѣкъ. Като се говори за женитбата, мнозина казватъ, че не искатъ да се женятъ. Докато се намира въ първата фаза на живота, човѣкъ непременно ще се жени; той не може да бѫде свободенъ отъ този законъ. Докато въ сърцето на човѣка се ражда съмнение, безвѣрие и ревность, той, ще не ще, се жени. Всички противоречия, които сѫществуватъ и между растенията, и между животнитѣ, и между хората, се дължатъ на мѫжетѣ и на женитѣ. Мѫжетѣ и женитѣ съ причина за всички противоречия, които сѫществуватъ, както въ живота, така и въ цѣлата природа. Значи, Адамъ и Ева, първитѣ човѣци, създадоха противоречията. За да се освободятъ отъ противоречия, хората трѣбва да живѣятъ въ закона на Любовьта. Но понеже криво разбраха този законъ, тѣ изоставиха любовьта. Днесъ обектъ на човѣшкия животъ не е любовьта, но силата, знанието и богатството. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ сила, знание и богатство. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ външното, къмъ това, което мами, привлича очитѣ. Затова Христосъ казва: „Не търсете слава отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога!“ На земята славата е временно, преходно нѣщо. Тя е толкова постоянна, колкото е постоянно царското положение, което заема актьорътъ на сцената. Щомъ слѣзе отъ сцената, той става пакъ обикновенъ човѣкъ. Каквото положение да заема човѣкъ въ свѣта, по отношение на Вѣчния животъ, то трае толкова колкото живота на еднодневката. Сега, като засѣгамъ този въпросъ, ни най-малко нѣмамъ предъ видъ да ви обезсърдчавамъ, но искамъ да ви покажа правата посока на живота, която води отъ смъртьта къмъ безсмъртието. Смъртьта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия листь отъ дървото. Сегашниятъ животъ на хората, въ сравнение съ Вѣчния, или съ Божия животъ, е живиятъ листъ на дървото, който, ако не днесъ, утре ще окапе. Следователно, докато сѫ листа, хората непременно ще изживяватъ първата фаза, т. е. фазата на смъртьта. По-напредналитѣ сѫщества представятъ клончета отъ дървото, а най-напредналитѣ, Синоветѣ Божии, представятъ плодоветѣ на дървото. Христосъ казва, че за онѣзи, които се сподобятъ съ възкресението, се изисква велика наука. Хората на възкресението сѫ смѣли, решителни. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който влиза въ парахода и преминава океана въ най-голѣмата буря. Отвънъ вълнитѣ удрятъ парахода, но вѫтре е тихо и спокойно. Смѣлиятъ човѣкъ се приближава къмъ равновесието на живота. Въ такова положение бѣше апостолъ Павелъ, когато пѫтуваше съ параходъ по морето. Параходътъ се разрушаваше, а той даваше храна на пѫтницитѣ, като ги заставяше да си хапнатъ, да подкрепятъ силитѣ си, защото ще стигнатъ до брѣга. И вие трѣбва да вѣрвате, че параходътъ, съ който пѫтувате по Божествения океанъ, ще стигне благополучно до брѣга. Всички ще бѫдете спасени, а параходътъ само ще стане жертва. Кой е този параходъ? Човѣшкото тѣло. Следователно, каквото и да правите, само тѣлото ви ще стане жертва. Каквито учени капацитети да дойдатъ, каквито теории да измислятъ, нищо не могатъ да направятъ. Тѣлото трѣбва да се пожертвува за повдигане на човѣшката душа. И тъй, бѫдещиятъ обектъ, къмъ който хората ще се стремятъ, е възкресението. Ако всички мѫже и жени се стремятъ къмъ възкресението, тѣ ще се свържатъ съ вѣчната любовь, а съ тази любовь мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ поне 50% по-лесно, отколкото безъ нея. Съ любовь всичко се върши по-лесно, отколкото безъ любовь. Ако се вгледате въ семейния животъ на сегашнитѣ хора, ще забележите, че жената почти не взима участие въ работитѣ на мѫжа. Дали трѣбва да бѫде така, или не, това е другъ въпросъ, но фактътъ е такъвъ. Въ нѣкои случаи е добре жената да не взима участие въ живота на мѫжа, но има случаи, когато жената непременно трѣбва да участвува въ живота на мѫжа. Ако мѫжътъ е кръчмарь, по-добре е жената да не взима участие въ неговитѣ работи, за да не деградира. Често и мѫжътъ не взима участие въ живота и работитѣ на жената. Това показва, че мѫжътъ и жената сѫ чужди единъ за другъ. Казвате: Ние не се разбираме помежду си. — Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нѣщо, но щомъ заболѣете, щомъ изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни отъ други. Болниятъ отдѣляте отъ вашата срѣда, поставяте го въ особени институти, въ особени учреждения и почти го забравяте. Сиромахътъ изолирвате, не го посещавате, защото нищо не можете да получите отъ него. Болниятъ предоставяте на ученитѣ хора, тѣ да го лѣкуватъ, да правятъ опити съ него. Сиромахътъ предоставяте на грижитѣ на богатитѣ, или на милосърдието на минувачитѣ. Той ще простира рѫка предъ единъ, или предъ другъ минувачъ и ще си мисли, че Богъ е наредилъ живота така, едни да бѫдатъ бедни, а други — богати. Днесъ просятъ не само стари, но и млади хора, които могатъ да работятъ. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ? Да живѣешъ съ просия, това значи, да гледашъ на живота като на нѣщо временно и да живѣешъ день за день. Този животъ не носи щастие. Той само отдѣля човѣка отъ общия, отъ цѣлокупния животъ. Който разбере смисъла на цѣлокупния животъ, той ще се свърже съ души, по-напреднали отъ него, между които ще има учени, богати, силни хора. Подобното подобно привлича: ако обичашъ, ще те обичатъ; ако учишъ, ще те учатъ, но първото условие за това е любовьта. Ти трѣбва да обичашъ учителя си, за да учишъ, и той да те учи. Днесъ ученикътъ иска само да получи знание отъ учителя си, и съ това мисли, че всичко е свършилъ. Като получи известно знание, той престава да се интересува отъ учителя си, престава да го почита и уважава. Питамъ: какво знание може да има единъ удъ? Ако отсѣчете рѫката на единъ човѣкъ, можете ли отново да я създадете? Вие можете само изкуствена рѫка да му направите, но тази рѫка не може да му служи. Нито пъкъ отсѣчената рѫка може да служи на господаря си. Всѣки удъ може да се учи, да възприема, докато е свързанъ съ цѣлото, съ цѣлия организъмъ. Ученикътъ може да учи, докато е свързанъ съ учителя си. Следователно, цельта на всѣки човѣкъ, който следва Божествения пѫть, е да разбере смисъла на цѣлокупния животъ, смисъла на възкресението и къмъ него да се стреми. Въ това се заключава новата наука, която ще хвърли свѣтлина въ умоветѣ на хората. Който тръгне въ Божествения пѫть и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне. Защо? Защото и жена му, и децата му ще го заставятъ да се грижи първо за тѣхъ, да ги осигури, а после да мисли за нѣщо велико. Ако мѫжътъ тръгне въ Божествения пѫть, жена му ще го ограничава. Който изпадне въ такова положение, билъ мѫжъ или жена, той непременно ще се натъкне на редъ вѫтрешни противоречия. Вѫтрешнитѣ противоречия могатъ да се избегнатъ само тогава, когато човѣкъ се свърже съ сѫщества, по-напреднали отъ него. Кои сѫ по-напреднали сѫщества отъ хората? Ангелитѣ. Тѣ сѫ сѫщества отъ по-висока култура и еволюция отъ тази на хората; тѣ сѫ живѣли при по-благоприятни условия отъ тѣхъ и сѫ ги използували разумно. Ето защо, ангелитѣ могатъ да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Въ свободното си време, ангелитѣ слизатъ на земята да помагатъ на хората, понеже считатъ, че тѣ сѫ удове, които взиматъ участие въ цѣлокупния животъ. Щастие е за ангела, ако може да обърне една душа къмъ Бога. Казано е въ Писанието: „Голѣма е радостьта между ангелитѣ на небето, когато единъ грѣшникъ се обърне къмъ Бога.“ Сега, каквото и да говоримъ за ангелитѣ, тѣ сѫ щастливи; важно е, какъ могатъ хората да измѣнятъ живота си, и тѣ да станатъ щастливи. Какво е нужно на болния, на невежия, на обезсиления, на сиромаха? Болниятъ се нуждае отъ здраве, той трѣбва да се освободи отъ болестьта си; невежиятъ се нуждае отъ знание, той трѣбва да се освободи отъ невежеството си; който е изгубилъ силата си, той се нуждае отъ сила; сиромахътъ пъкъ се нуждае отъ богатство. Питамъ: ако богатството е цель въ живота на човѣка, какъ може той да го придобие, безъ да накърни съ нѣщо живота на другитѣ хора? Всѣки човѣкъ може да бѫде богатъ. Какъ? Като разработи, като развие своитѣ таланти. Ако успѣе да разработи само единъ отъ своитѣ таланти, той ще може да подобри живота си. Ако нѣкой може да развие въ себе си дарбата да познава лѣчебнитѣ свойства на растенията, и по този начинъ да лѣкува хората, той би станалъ виденъ лѣкарь въ свѣта. Въ природата има много лѣчебни растения, които, употрѣбени на мѣсто, освобождаватъ човѣка отъ всѣкакви болести. Ако пръстътъ на нѣкой човѣкъ започне да бере, достатъчно е да се употрѣби едно отъ тия растения, за да отвори на това мѣсто естествена дупка, презъ която всички нечистотии да излѣзатъ навънъ. Предъ силата на тия лѣчебни растения, всѣкакъвъ хирургически ножъ пада. Тѣзи растения правятъ най-добри операции. Човѣкъ може да развие въ себе си таланта, да познава, кои храни сѫ най-добри. Всѣки организъмъ се нуждае отъ специфична храна, която, ако човѣкъ познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човѣкъ само да яде, за да задоволи глада си, но отъ голѣмо значение за него е, каква храна ще употрѣбява. Здравето, както и правилното развитие на човѣка, не седи само въ неговата дебелина. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че билъ много поправенъ, надебелѣлъ. Често такива надебелявания носятъ нещастия за хората. Надебеляването е процесъ на натрупване, а не растене. Когато камънитѣ се натрупватъ единъ върху другъ, това не е растене. Растенето се отличава по следнитѣ три признака: тѣлото се развива симетрично; чувствата —хармонично, а мисъльта става свѣтла и обхваща всички области на живота. Такъвъ човѣкъ всѣкога постѫпва разумно. Каква е разликата между разумния и неразумния човѣкъ? И двамата сѫ поставени при еднакви условия на живота, но единиятъ постѫпва разумно, а другиятъ — неразумно. Значи, причината за да постѫпватъ и двамата по два различни начина, е вѫтрешна, а не външна. Може ли времето отвънъ да се измѣни за праведния? Праведниятъ и грѣшникътъ пѫтуватъ при едно и сѫщо време, но праведниятъ знае законитѣ, чрезъ които да акумулира топлината и студа, вследствие на което не усеща студа, нито пъкъ се измѫчва отъ горещината. Този акумулаторъ е въ мисъльта му. Неговата мисъль е положителна. Сѫщо така той лесно се справя и съ вѣтъра. Чрезъ мисъльта си, той може да спре вѣтъра. Ако пъкъ му е приятно вѣтърътъ да го вѣе, той се оставя на неговитѣ вълни. Когато Христосъ бѣше съ ученицитѣ си по морето, излѣзе вѣтъръ, който започна да люлѣе лодката. Този вѣтъръ бѣше приятенъ на Христа, и Той се остави да го полюлѣе малко, но ученицитѣ Му се уплашиха, събудиха Го и казаха: „Учителю, ще потънемъ!“ И заповѣда Христосъ на вѣтъра да престане. Съвременнитѣ учени се интересуватъ, какъ е могълъ вѣтърътъ да престане. Вѣтърътъ не е нищо друго, освенъ въздушно течение, което може да се усилва и отслабва, както желѣзарьтъ, чрезъ мѣха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желѣзото. Значи, разумни сѫщества, съ своитѣ мѣхове, усилватъ или намаляватъ движението на въздуха, т. е. теченията на вѣтроветѣ. Докато тия разумни сѫщества натискатъ мѣха, има вѣтъръ, има и горение; щомъ тѣ престанатъ да натискатъ мѣха, и вѣтърътъ престава, и горението престава. Всѣко по-разумно сѫщество отъ тѣхъ може да спре тия въздушни течения. Обаче, това обяснение за вѣтроветѣ и за спирането имъ, не е научно, то не може да задоволи умоветѣ на ученитѣ хора. Ако е въпросъ за научно обяснение, днесъ всички знаятъ, че причината за образуване на вѣтроветѣ е различната температура на въздушнитѣ слоеве; вследствие на това, когато се срещнатъ два въздушни пласта съ различна температура, тѣ се стремятъ да уравновесятъ гѫстотитѣ си, и между тѣхъ започва движение, което наричаме вѣтъръ. И това обяснение е вѣрно, но всѣки духовенъ човѣкъ, който се стреми къмъ възкресението, самъ може да провѣри тия нѣща. Той може, напримѣръ, да излѣзе вънъ, въ най-голѣмия студъ, и да не замръзне. Защо? Невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ праведния човѣкъ и му помага. Какъ му помага? Голѣми и много сѫ възможноститѣ, съ които той си служи. Забелязано е, че въ ония мѣста, дето пѫтуватъ праведни хора, се образуватъ топли течения. И обратно; въ мѣста, презъ които минаватъ грѣшни хора, се образуватъ студени течения. Дето стѫпи добъръ човѣкъ, всичко тръгва на добре. Тъй щото, когато казватъ за нѣкои хора, че сѫ щастливи, това показва, че тѣ сѫ по-близо до Божиитѣ закони. Това сѫ хора, които живѣятъ споредъ законитѣ на великата природа и никога не ги нарушаватъ. Слушате нѣкой да говори за тия закони, за волята Божия, но щомъ се натъкне на известна мѫчнотия, казва: Човѣкъ може понѣкога да бръкне и въ чужда каса, нѣма защо да чака всичко да се нарежда по честенъ начинъ. Не, краденото и на Великъ-день се взима. Съ кражби не може да се живѣе. Съвременнитѣ хора живѣятъ повече съ кражби, затова и животътъ имъ е пъленъ съ нещастия и страдания. Кражби има и въ храненето. Нѣкой заколи единъ волъ, или една овца и ги изяжда — това е кражба. Лесно е да се заколи едно животно, но тежко се плаща за него. Имало е случаи, когато за заколването на единъ волъ човѣкъ плаща съ живота на нѣкой отъ своитѣ близки, съ една отъ своитѣ дъщери, или съ единъ отъ синоветѣ си. Разумно ли е тогава, да си позволи човѣкъ такъвъ разкошъ, за парче волско или агнешко месо, да плати съ живота на своята дъщеря? Днесъ вече не се позволява да се колятъ животни и месото имъ да се яде. Въ това отношение се прилага Мойсеевия законъ: „Око за око; зѫбъ за зѫбъ.“ Или, „съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ И тъй, за онѣзи, които влизатъ въ новия животъ, въ новитѣ разбирания, не е достатъчно само да разбиратъ волята Божия, но тѣ трѣбва да я изпълняватъ. Трѣбва ли тия хора, именно, да казватъ, че Господъ е създалъ животнитѣ, за да ги колятъ хората и ядатъ? Богъ създаде животнитѣ по съвсемъ други причини, като имъ опредѣли служба, да бѫдатъ въ услуга на човѣка, да помагатъ въ работата му, но не да се колятъ и ядатъ отъ него. Много отъ растенията, като жито, царевица, ръжь и др., Той опредѣли да служатъ за храна на човѣка. А това, че хората ядатъ месото на много отъ млѣкопитаещитѣ и птицитѣ, е случайно явление, вмъкнало се въ живота следъ грѣхопадането. За да се освободи отъ тия вметнати явления въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, силенъ, да разполага съ знания. Запримѣръ, нѣкой се оплаква отъ сърцебиене. Като нѣма знания, той ще извика единъ лѣкарь, ще се остави на него да го лѣкува. Лѣкарьтъ ще му направи нѣколко инжекции, но сърцебиенето не престава. Който има знания, той ще разбере, че причината за сърцебиенето се крие другаде, вследствие на което не може да се лѣкува съ инжекции. Причинитѣ за сърцебиенето сѫ психически. Следователно, тѣзи причини сѫ образували редъ отрови, които сѫ влѣзли въ кръвьта на неговия организъмъ. А природата не търпи никакви нечистотии, никакви отрови, никакви чужди вещества. Тѣзи чужди елементи сѫ полуорганически вещества, и непременно трѣбва да излѣзатъ вънъ отъ човѣшкия организъмъ. Значи, сърцебиенето се дължи на редъ противоположни мисли, чувства и желания, които сѫ непотрѣбни за ума и за сърцето на човѣка. За да се лѣкува, т. е. за да се освободи отъ тия чужди вещества, сѫществуватъ различни методи. Запримѣръ, единъ отъ новитѣ начини за лѣкуване на хората е музиката. Има болни, които се лѣкуватъ като имъ се свири на цигулка; други — като имъ се свири на китара; трети — на флейта и т. н. Различнитѣ инструменти указватъ специфично влияние върху отдѣлнитѣ хора. Ако болниятъ обича да слуша цигулка, ще му посвирите нѣщо, но съ възходещи вибрации, а не миньорни пѣсни. Сърцебиенето, напримѣръ, се лѣкува съ пѣсни, които започватъ съ тона „do,“ обаче, не тона „do,“ взетъ по камертонъ, но естествения тонъ „do.“ Малцина отъ съвременнитѣ музиканти взиматъ вѣрно основния тонъ „do“ Ако вземете този тонъ вѣрно, веднага ще почувствувате въ себе си успокояване, малка радость, като че сте придобили нѣщо. Колкото малка да е тази радость, тя внася въ душата ви свѣтлина, проблѣсъкъ, като че слънце е изгрѣло. Основниятъ тонъ „do“ е ключъ за живота. Всѣки може да прави опити въ това отношение, да провѣри тази истина. За българина тѣзи опити не сѫ мѫчни, понеже той е музикаленъ. Всѣки тонъ има опредѣлено число вибрации по сила и по височина. Когато иска да пѣе, човѣкъ предварително трѣбва да се настрои, за да попадне въ естествения тонъ, въ естествения ключъ. Той ще се изправи, ще постои спокоенъ 10 — 15 минути, докато се освободи отъ всички мѫчнотии и противоречия, които сѫществуватъ въ ума му, ще помисли за разумностьта въ живота и ще запѣе. Това значи, че този човѣкъ е успѣлъ да завърти правилно единъ отъ музикалнитѣ ключове, който му е даденъ. Това значи още да изгрѣе слънцето въ него и разумната енергия да потече въ организъма му. Отъ него се изисква да знае, какъ да използува тази енергия. Ако тонътъ „do“ е правилно взетъ, човѣкъ може да възприеме животворната енергия отъ слънцето и да я предаде на всички удове въ своя организъмъ При това положение, той може и цѣлъ день да пѣе вдъхновено и безъ умора. Когато болниятъ пѣе, той има условия въ себе си да се лѣкува и да оздравѣе; когато не пѣе, той е сериозно боленъ, лишенъ отъ условия да се лѣкува. Ето защо, когато сте духомъ неразположени, или болни, помѫчете се да възпроизведете истинския тонъ „do“ Какъ ще познаете, че сте взели истинския тонъ „do“? Ако сте взели вѣрно тона „do“ но сте болни, веднага ще станете отъ леглото си и ще направите малка разходка изъ стаята си. На другия день ще излѣзете вънъ отъ стаята си. Така ще продължавате день следъ день, докато въ продължение на една седмица най-много ще можете да правите разходки вънъ отъ кѫщата си, на разстояние единъ-два километра най-малко. За това се изисква воля, а не усилие. Сегашнитѣ хора се лѣкуватъ по пѫтя на науката. И този пѫть е добъръ, само че науката си служи съ миньорната, а не съ мажорната гама. Горчивитѣ хапове, съ които медицината си служи, сѫ миньорнитѣ гами въ музиката. Който не приема мажорната гама — гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама — гамата на болнитѣ хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама — гама на умиращия човѣкъ, т. е. гама на смъртьта. Миньорната гама е гама на сърцето. Тя има две степени: низходеща и възходеща. И мажорната гама има такива степени. Низходещата степень ограничава, а възходещата — освобождава, разширява. Казвамъ: музиката е необходима въ живота, като методъ за растене, за развиване, за лѣкуване. Като четете живота на великитѣ хора, ще видите, че всички съ били музикални. Давидъ знаеше да свири. Сѫщевременно той пѣеше. Отъ него има много псалми — псалмопѣвецъ бѣше. Саулъ не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида да му свири, и по този начинъ ги укротяваше. Тъй щото, и вие се нуждаете отъ музика. Вие трѣбва да знаете поне най-елементарнитѣ правила на музиката. Който пѣе, той всѣкога ще бѫде здравъ. Който пѣе и свири за себе си, безъ да мисли за окрѫжаващитѣ, той ще може да въздействува добре върху тѣлото, върху чувствата и мислитѣ си. Това значи здравъ човѣкъ. Да пѣешъ за себе си, това не подразбира да те чува цѣлъ градъ. Това не е пѣние, то е шумъ, викъ. Бучението на вѣтъра още не е пѣние. Истинското пѣние съдържа въ себе си мекота. Такова пѣние е въ състояние да спре всѣки минувачъ, да го застави да слуша. Преди години въ Варна живѣеше една туркиня, която пѣеше толкова хубаво, съ такъвъ мекъ и проницателенъ гласъ, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушатъ. Хората отъ съседнитѣ къщи отваряха прозорцитѣ си да слушатъ. И вие трѣбва да изливате душитѣ си така, че ангелитѣ отъ небето да отварятъ прозорцитѣ си, да слушатъ, кой пѣе толкова хубаво. Кога пѣятъ хората? Когато съ млади. Тогава тѣ пѣятъ най-хубаво. Когато очаква своя избранникъ, младата мома пѣе; щомъ го срещне, тя престава вече да пѣе. Тамъ е погрѣшката. Това е користолюбие, това е материализъмъ. Хората се интересуватъ отъ живота, отъ богатството, отъ силата, отъ знанието, докато ги придобиятъ. Щомъ ги придобиятъ, тѣ преставатъ да се интересуватъ отъ тѣхъ. Какво имъ остава тогава? И тъй, възкресението, безсмъртието трѣбва да бѫдатъ цель въ живота на човѣка. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, може ли да възкръсне, и при какви условия може да стане това. Казватъ нѣкои, че сѫ немили — недраги, че нѣматъ домъ на земята. И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ дома нѣма; по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ майката и бащата нѣма; по-хубаво нѣщо отъ брата и сестрата нѣма. И наистина, братството и сестринството е идеалъ за човѣшката душа. На земята, обаче, братството и сестринството още не сѫществува. Братъ или сестра сѫ онѣзи, които сѫ готови всѣкога отъ тѣхъ да замине, а не отъ другитѣ. Братъ е онзи, който е готовъ да се жертвува за другитѣ, както за себе си. Сега всички говорятъ за братство, за сестринство, за домъ, но разбиранията имъ по тѣзи въпроси сѫ, както тия на свѣтскитѣ хора. И религиознитѣ хора говорятъ за любовь къмъ Бога, но не сѫ готови да се жертвуватъ за Него. Тѣ живѣятъ за себе си само. Това не е никаква любовь, никаква обичь. Понеже Богъ е Любовь, Той жертвува всичко за хората, но тѣ не сѫ готови да дадатъ косъмъ отъ главата си за Него, макаръ че говорятъ за любовь. Това е човѣшка религия, човѣшко разбиране, споредъ което съвременнитѣ хора водятъ животъ, несъвмѣстимъ съ Божията Любовь. По тази причина, именно, днесъ всички хора страдатъ. Първото правило: човѣкъ трѣбва да пѣе. За кого? За брата си и за сестра си. За кого пѣе майката? За сина или за дъщеря си. Има майки, които пѣятъ много хубаво. Тѣ пѣятъ отъ любовь къмъ своитѣ деца. Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ възкресението и се свържатъ съ ангелитѣ, тѣ сѫ Синове Божии.“ Да възкръсне човѣкъ, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нѣщо е братство и сестринство, какво нѣщо е музиката. Да възкръсне човѣкъ, значи да се свърже съ Бога. Тази връзка се очаква отъ всички хора. Тя не може да стане изведнъжъ. Безъ нея, обаче, не може да се влѣзе въ Вѣчния животъ. Които сѫ завършили своето развитие, тѣ сѫ направили вече тази връзка. Тѣ иматъ свобода, или да се върнатъ отново на земята, или да останатъ да живѣятъ въ дома си. Единъ день, когато хората разбератъ този законъ, тѣ ще влѣзатъ да живѣятъ при Бога и ще бѫдатъ щастливи. Днесъ хората сѫ нещастни по причина на това, че сѫ далечъ отъ своя домъ. Затова именно, тѣ се съмняватъ въ Бога и се запитватъ, обича ли ги Богъ, или не. Щомъ се съмняватъ въ Първата Причина, тѣ се съмняватъ и въ своитѣ ближни. Тѣ казватъ: Ако еди-кой си ни обичаше, той нѣмаше да постѫпи съ насъ така. Прави сѫ тѣ, но сѫщевременно сѫ и криви. Когато нѣщо се отнася до тѣхъ, тѣ много добре разбиратъ, много добре разсѫждаватъ. Щомъ дойде нѣщо до другитѣ хора, тамъ вече тѣ не разбиратъ и започватъ криво да разсѫждаватъ. Какъ трѣбва да ги обичатъ другитѣ, тѣ разбиратъ; какъ тѣ трѣбва да обичатъ, нищо не разбиратъ. Тази е погрѣшката въ хората. Колко отъ съвременнитѣ хора, като градятъ кѫщи, ще предвидятъ една стая съ едно или съ две легла за нѣкой свой братъ, или за нѣкоя своя сестра, бедни странници? Това предвиждатъ само хотелджиитѣ. Единственитѣ хора, които мислятъ за своитѣ братя и сестри, сѫ хотелджиитѣ. Въ това отношение, тѣ сѫ добри хора. Като влѣзе нѣкой въ тѣхния домъ, тѣ го приематъ любезно, свалятъ шапката, палтото му, завеждатъ го въ добре мебелирана стая, но на другия день, като рече да си отива, тѣ го спиратъ предъ вратата и му казватъ: Да видимъ сега смѣтката! И ако е нѣкой беденъ, този гостъ се вижда въ чудо. Хотелджиитѣ сѫ научили добре закона за влизането, но не и закона на излизането. Лесно се влиза при тѣхъ, но мѫчно се излиза. Като влѣзе нѣкой при тѣхъ, тѣ му казватъ: „Добре дошълъ!“ Щомъ излѣзе, тѣ му казватъ да плати. Така постѫпватъ всички хора помежду си: като дойде нѣкой въ дома имъ, тѣ му казватъ „добре дошълъ“, а като си отиде, казватъ му да плати. Какво щастие може да се очаква при такова разбиране на хората? Значи, влѣзешъ ли въ единъ домъ, ще си платишъ честно и почтенно. Ако не можешъ да платишъ, помежду имъ ще се създадатъ горчиви чувства. Горчивитѣ чувства сѫ дисонансътъ въ живота. Следователно, дисонансътъ въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не могатъ да плащатъ своитѣ задължения. Този дисонансъ сѫществува не само външно между хората, но и въ самия човѣкъ; той постепенно го разяжда. Днесъ всѣки се бори въ себе си. Защо се бори? Защо се съмнява? Защо се омѫчнява? Защо е недоволенъ? Писано е, че всичко е създадено за човѣка. Щомъ е така, защо човѣкъ е недоволенъ? Дъщерята е недоволна отъ майка си, че я ограничава. Майката е недоволна отъ дъщеря си, че не я слуша. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ е дошълъ на земята не като баща или майка, нито като синъ или дъщеря, но като братъ или сестра. Само че нѣкои братя и сестри сѫ съзнателни, а нѣкой не сѫ съзнателни. На земята бащи и майки не сѫществуватъ. Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Отецъ.“ Единъ Баща сѫществува, и всички останали трѣбва да бѫдатъ въ единство съ Него. Тази мисъль трѣбва да свърже всички хора въ едно цѣло. Така ли е въ сѫщность? Беднитѣ искатъ богатитѣ да имъ помагатъ. Богатитѣ намиратъ, че сѫ работили, спечелили сѫ си богатства, и сега трѣбва да си поживѣятъ свободно, отъ никого не ограничавани. Ако искатъ да бѫдатъ щастливи, и богати, и сиромаси трѣбва да живѣятъ по новия начинъ. Ако живѣятъ по стария начинъ, никой не може да бѫде щастливъ. Смисълътъ на живота не е въ многото ядене, но въ благодарностьта, която сърцето изказва за това, което е получило. Не е беденъ онзи, който, като повдигне очитѣ си къмъ небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Богъ му е далъ. Такъвъ човѣкъ разбира смисъла на звездитѣ, на слънцето, на растенията, на животнитѣ, на цѣлата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастливъ човѣкъ, защото разбира цѣлокупниятъ животъ. Който е недоволенъ, нека започне да рисува. Нека започне отъ най-малкото, отъ нѣкое цвѣтенце и постепенно да върви нагоре. Всѣки день отдѣляйте по половинъ часъ за рисуване. Това е единъ добъръ методъ за възпитание. Сегашното възпитание на човѣчеството трѣбва коренно да се измѣни. И възпитателитѣ на човѣчеството трѣбва основно да се преобразятъ. За да се създаде ново поколѣние, възпитателитѣ трѣбва да знаятъ, какво да внесатъ въ умоветѣ и въ сърцата на хората. Понеже невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хората, затова, чрезъ сънища той имъ показва, какво трѣбва да правятъ. Нѣкой едва се събудилъ отъ сънь и започва да разправя: Снощи сънувахъ, че се качихъ на една висока планина и оттамъ хвръкнахъ. Защо се качвалъ на планината, защо хвъркалъ, и той не знае, но трѣбва да мисли. Другъ разправя, че сънувалъ нѣкакво голѣмо угощение. Трети разправя, че ездилъ на бѣлъ конь, съ знаме въ едната рѫка и съ сабя въ другата. Сънищата сѫ символи, които показватъ на човѣка, какво трѣбва да прави въ будния си животъ. Качването на планината символизира Високото мѣсто — Бога. Значи, човѣкъ трѣбва да мисли за Бога. После ще мисли за коня. Коньтъ символизира практическия умъ на човѣка. Сабята означава Словото Божие, Ако сънувашъ, че си офицеръ, това не значи, че офицеръ трѣбва да станешъ, но да възседнешъ практическия умъ, да се препашешъ съ Словото Божие и да започнешъ да Го прилагашъ въ живота си. Щомъ започнете да мислите по този начинъ, ще видите, че свѣтътъ е разумно създаденъ. Тогава ще видите, че не сте сами. Около васъ стоятъ вашитѣ дѣди и прадѣди, вашитѣ близки. Ще кажете, че това сѫ халюцинации. Споредъ мене, неразбранитѣ нѣща сѫ халюцинации, а разбранитѣ — реалность. Всѣка идея, която внася въ ума на човѣка свѣтлина, а въ душата му — любовь, радость и миръ, тя е реална. Всѣка идея, която нѣма тѣзи качества, тя е халюцинация. Първата идея помага на човѣка въ борбитѣ му, а втората го спъва. Докато тѣзи две идеи се борятъ помежду си, човѣкъ не може да се справи съ положението си. Щомъ се присъедини къмъ една отъ тѣхъ, той или ще падне, или ще се издигне. Всѣкога давайте ухо на свѣтлитѣ идеи въ себе си. Съвременното човѣчество е дошло до положение, дето ангелитѣ и напредналитѣ сѫщества му посочватъ пѫтя, по който трѣбва да върви. На него не остава друго, освенъ да ги послуша, а съ това и да се благослови. Това показва, че никой въ свѣта не е самъ. Вашитѣ близки, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, сѫ живи. Всички, които ви обичатъ, не сѫ далечъ отъ васъ. Вие трѣбва да се стремите къмъ сѫщества по-напреднали отъ васъ, които сѫ завършили развитието си. Тѣ сѫ ангелитѣ, светиитѣ, гениитѣ. Щомъ се свържете съ тѣхъ, вие ставате Синове Божии. А като Синове Божии, вие разполагате вече съ Божията Любовь. Да бѫдете Синове Божии, значи всички съзнателни сѫщества да ви услужатъ, да имате богатство, знание, сила. Дето отивате всички ще ви приематъ съ радость и ще казватъ „Добре дошли!“ „Като сѫ Синове Божии, Синове на възкресението сѫ.“ Тази е първата задача на човѣка — да бѫде Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи още, при най-голѣмитѣ бури въ живота си да запазишъ мекотата на чувствата си. Отвънъ морето може да се вълнува, но вѫтрешно, въ съзнанието си, човѣкъ трѣбва да остане тихъ и спокоенъ, да не загасва свѣтлината на своето кандилце, за да може всѣкога на нея да чете. Докато човѣкъ мисли за Бога, и Той ще мисли за него. Докато обича Бога, и Той ще го обича. Казано е въ Писанието: „Понеже вие се отказахте отъ мене сега ще носите лошитѣ последствия на този отказъ.“ На друго мѣсто е казано: „Обърни се къмъ мене, о, Израилю!“ Обръщането къмъ Бога подразбира възприемане на Божията Любовь и възстановяване на прави отношения между човѣка и Бога, отношения на синъ къмъ баща. Това обръщане къмъ Бога води къмъ възкресение. За стария животъ не трѣбва да се съжалява. Новиятъ животъ иде сега, и вие трѣбва да го приемете. Всички ще минете презъ океана, но щомъ излѣзете на другия брѣгъ, въ новия животъ, въ новата култура, ще срещнете ония, къмъ които се стремите. Кракътъ на много отъ съвременнитѣ хора нѣма да стѫпи на другия брѣгъ на океана. Ако влѣзатъ въ новата култура, тѣ ще бѫдатъ по-нещастни, отколкото сѫ сега. Тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ въ бѫдеще, когато земята се реформира. При новитѣ условия могатъ да живѣятъ само ония, които сѫ готови да изпълняватъ волята Божия. Между тѣзи хора ще владѣе пъленъ миръ, пълно разбиране и съгласие. За сега важниятъ въпросъ е, че всѣки трѣбва да се стреми къмъ възкресение. Не е достатъчно само да се стремите къмъ възкресението, но трѣбва правилно да го разбирате. Първо трѣбва да сте равноангели; и като сте синове на възкресението, да бѫдете Синове Божии. Значи, първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ клещитѣ на смъртьта; после, да бѫде равенъ на ангелитѣ, и най-после да има великъ идеалъ, да стане Синъ Божи. Първо, освобождаване отъ смъртьта; второ, връзка съ ангелитѣ и трето, създаване на правилни отношения съ Бога. Това е красивото въ живота. Този е смисълътъ въ живота — придобиване на безсмъртието, т. е. на възкресението; после, връзка съ ангелитѣ и най-после да станете Синове Божии. 21 Беседа отъ Учителя, държана на 29 януари, 1928 г. София — Изгрѣвъ.
  7. 1928_01_22 Никодимъ

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Никодимъ. „Имаше нѣкой человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ, началникъ юдейски. Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Иоана 3. 1, 2. Съвременната наука, специално съвременната философия, разглежда условията, при които известни мисли могатъ да се развиватъ, т. е. да се изясняватъ. Значи, за изясняване на известни мисли, за различнитѣ хора се изискватъ различни условия, защото всички хора не се намиратъ на еднакво умствено и духовно развитие. Въ цитирания стихъ, напримѣръ, се казва, че Никодимъ отишълъ вечерь при Христа, вследствие на което не могълъ да разбере това, което Той му говорилъ. Никодимъ самъ се чуди, защо не може да разбере Христовитѣ думи. Ако бѣше отишълъ при Христа презъ деня, той непременно щѣше да разбере, какво му говори Христосъ. Мнозина запитватъ: Що е добро, и що е зло? Що е свѣтлина, и що е тъмнина? — Всѣко нѣщо, което дава условия за растене, е добро; всѣко нѣщо, което спъва растенето въ живота, е зло. Всѣко нѣщо, което разкрива доброто, е свѣтлина; всѣко нѣщо, което разкрива злото, е тъмнина. Следователно, всѣки трѣбва да избира такива условия, при които да има ясни схващания за живота. Всички нещастия въ миналия, както и въ сегашния животъ на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да живѣятъ добре, да придобиватъ блага, безъ да знаятъ начина, по който могатъ да постигнатъ тия свои желания. Умнитѣ свѣтски хора, като по-практични отъ религиознитѣ и духовнитѣ, казватъ: Човѣкъ трѣбва да се мѫчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своитѣ желания. Питамъ: какво особено сѫ придобили свѣтскитѣ хора при своитѣ голѣми усилия и трудъ? Каквито усилия да правятъ, въ края на краищата, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на онѣзи англичани - лодкари, които цѣла нощь гребли съ веслата си, и на сутриньта видѣли, че не сѫ се мръднали отъ брѣга. Защо? Презъ деня тѣзи млади англичани посетили единъ египетски градъ, а презъ това време вързали лодката си на брѣга, та като се върнатъ, да продължатъ пѫтуването си. Като влѣзли въ града, тѣ пийнали повечко отъ всѣки другъ пѫть и закъснѣли малко. Въ бързината си, тѣ забравили да развържатъ лодката си, влѣзли въ нея и започнали усилено да гребатъ, да стигнатъ на време за парахода. Какво било очудването имъ, когато се видѣли сутриньта пакъ на сѫщото мѣсто! Коя е причината за тѣхното закъсняване? Тъмнината. Въ тази тъмна нощь тѣ не забелязали, че лодката имъ била вързана за брѣга. Ако пѫтуваха презъ деня, на свѣтло, тѣ щѣха да видятъ, че лодката имъ е вързана, щѣха да я развържатъ и да стигнатъ на време за парахода. И тъй, когато нѣкой казва, че воля е нужна на съвременнитѣ хора, питамъ: тия лодкари нѣмаха ли воля? Тѣ имаха воля, но лодката имъ бѣше вързана на брѣга. Освенъ това, тѣ пѫтуваха вечерь, въ тъмнина, и не знаеха условията, при които се движатъ. Религиознитѣ хора пъкъ казватъ: Господъ ще ни даде всичко, Той ще оправи работитѣ. — Вѣрно е, ние сме съгласни съ първото положение, че хората трѣбва да правятъ усилия, да се трудятъ, да приложатъ волята си; съгласни сме и съ второто положение, че Господъ ще даде всичко. Обаче, ако отидете въ нѣкоя банка, когато тя е затворена, какво ще вземете отъ нея? Или, ако, зимно време влѣзете въ плодна градина, когато всички плодове сѫ обрани, какво ще намѣрите тамъ? Значи, човѣкъ трѣбва да вземе предъ видъ времето, когато ще предприеме нѣкаква работа. Когато религиозниятъ, или свѣтскиятъ човѣкъ не постѫпва съобразно законитѣ на природата, това показва, че той е неразуменъ човѣкъ, има високо мнение за себе си и казва: Ще се наредятъ работитѣ! Нѣма защо да се безпокоимъ, добъръ е Господъ! Да, работитѣ се нареждатъ, но какъ? Направишъ една кѫща, безъ да предвидишъ, доколко срѣдствата ти ще стигнатъ; объркашъ смѣткитѣ си и се виждашъ принуденъ да я продадешъ. Следъ това казвашъ: Нареди се работата! — Нареди се работата, но следъ като хората взеха кѫщата ти. Качвашъ се на една кола, която срѣдъ пѫтя се счупва; ти оставашъ на половината пѫть и казвашъ: Нареди се работата. Тръгвашъ на пѫть, но разбойници те хващатъ и обиратъ. — Нареди се работата! Обаче, има и другъ начинъ за нареждане на работитѣ. Имашъ да давашъ нѣкому голѣма сума. Дойде при тебе приятельтъ ти, отвори кесията, плати дълга ти вмѣсто тебе — нареди се работата. Значи, работитѣ могатъ да се наредятъ по два начина. Ти си слабъ, отивашъ при лѣкарь. Той ти препорѫчва да се хранишъ добре. Ти изпълнявашъ съветитѣ на лѣкаря, но затлъстявашъ. Хване те нѣкоя болесть, държи те четири-петь месеца, докато се освободишъ отъ излишъцитѣ и после казвашъ: Нареди се работата. Тази болесть е дошла да те научи, какъ да спазвашъ законитѣ на природата. Щомъ не спазвашъ нейнитѣ закони, тя дохожда, като бирникъ, взима половината тегло на тѣлото ти и олеквашъ, ставашъ като дете. „Имаше нѣкой человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ“. На времето си, Никодимъ бѣше единъ отъ ученитѣ хора, началникъ Юдейски; и днесъ да бѣше живъ, пакъ щѣше да бѫде ученъ човѣкъ, като Кантъ, като Лайбницъ, или поне като нѣкой отъ сегашнитѣ учени естественици. Той познаваше естественитѣ науки, знаеше закона за странствуването на душитѣ, но запитваше Христа: „Може ли човѣкъ да се роди изново?“ Човѣкъ само единъ пѫть се ражда и умира. Презъ това време той расте и се развива. Когато нѣкой умре, хората казватъ: Всичко се свърши съ този човѣкъ! Да се говори, че съ смъртьта на човѣка всичко се свършва, това подразбира, че следъ като е училъ, напримѣръ, десеть години въ нѣкое училище, той свършва това училище. Дали се е училъ зле, или добре, той излиза отъ това училище. Разликата седи въ това, че ако е училъ добре, получава дипломъ; ако е училъ зле, никакъвъ дипломъ не получава. И двамата ще иматъ познания, но тѣхнитѣ познания ще се различаватъ. Въ това отношение, животътъ е училище. Хората могатъ да свършатъ това училище по два начина: първиятъ начинъ седи въ получаване на дипломъ и докторатъ. Той се отнася до добритѣ ученици. Вториятъ начинъ седи въ излизане отъ училището безъ дипломъ и докторатъ. Този начинъ се отнася до слабитѣ ученици. Като не учатъ, професоритѣ имъ казватъ: Достатъчно толкова. Сега можете вече да излѣзете въ свѣта, тамъ да учите. Значи, който е дошълъ на земята да живѣе, той трѣбва да знае условията на този животъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ да живѣя — нищо повече! — Право е това. Този е най-важниятъ въпросъ. Да живѣешъ, това значи да учишъ. Питамъ тогава: увѣренъ ли си, че ако следвашъ философия, напримѣръ, всичкитѣ ти работи ще вървятъ добре? Ако философията обърка ума ти, не ти даде потикъ да вървишъ напредъ, учи тогава естественитѣ науки. Ако естественитѣ науки не просвѣтятъ ума ти, изучавай правнитѣ науки и дипломация. Ако и тѣ не могатъ да ти помогнатъ при разрешаване въпроситѣ въ живота, стани земедѣлецъ. Ако и като земедѣлецъ не можешъ да успѣешъ, стани слуга. Ако и при това положение не научишъ нищо, влѣзъ въ нѣкоя болница, при най-виднитѣ лѣкари, и пожелай да те лѣкуватъ. За тази цѣль, обаче, трѣбва да приготвишъ пълна кесия съ злато. Така лѣкуватъ лѣкаритѣ, които сѫ завършили съ дипломъ и съ докторатъ. Могатъ да те лѣкуватъ и лѣкари безъ дипломъ и докторатъ, но главата ти ще види и ще пати. „Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Много отъ съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на Никодима: търсятъ Истината вечерь, въ тъмнината. Щомъ се намѣрятъ въ голѣмо затруднение, тѣ започватъ да търсятъ смисъла на живота. Да се търси смисъла на живота, това е последната фаза, последното стѫпало. Първо човѣкъ трѣбва да мисли върху почвата на живота; после — върху формата на живота; следъ това — върху съдържанието на живота и най-после — върху смисъла на живота. Преди да дойдете до смисъла на живота, вие трѣбва да знаете формата и съдържанието на живота. Защо? Защото животътъ безъ форма и съдържание нѣма никакъвъ смисълъ. Сѫщото нѣщо ще забележите и при писането и говоренето. Когато нѣкой пише нѣщо, той първо трѣбва да познава елементитѣ, съ които ще си служи. Тѣзи елементи сѫ буквитѣ. Следъ това той трѣбва да знае, какъ да съпостави тия букви, да знае, какъ да ги нареди. Това зависи отъ любовьта, която сѫществува между буквитѣ. Той не може да ги нареди една следъ друга, по войнишки, а, б, в, г... — така и децата постѫпватъ. Съ а, б, в, нищо не става. Това не е наука. Който пише, той непременно трѣбва да познава законитѣ, по които буквитѣ се съчетаватъ. Основниятъ законъ, който ги съчетава, е законътъ на любовьта. Споредъ този законъ, тѣ се съединяватъ две по две. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, кои букви се съединяватъ помежду си и така да ги нарежда. Съгласнитѣ или мекитѣ букви, наречени още женски букви, показватъ, че жената има преобладаваще влияние въ писмената речь. Гласнитѣ букви пъкъ сѫ наречени мѫжки. Най-добро съчетание между буквитѣ е, когато съгласни се съединяватъ съ гласни. Това показва, че тѣ иматъ помежду си по-голѣма любовь, отколкото, когато се съединяватъ две съгласни, или две гласни. Когато между две букви има любовь, тѣ започватъ да си пишатъ писма, да се разговарятъ, а това създава условия за тѣхното растене и развиване. Като резултатъ на растенето е образуването на слоговетѣ, на думитѣ, на изреченията, а най-после и на цѣлата речь. Достатъчно е две думи да се наредятъ правилно, по единъ вѫтрешенъ законъ, за да образуватъ мисъль. Мнозина мислятъ, че за да говорятъ правилно, трѣбва да изучаватъ граматика. И граматиката е нужна, но сѫществува и природна, естествена граматика. Ако човѣкъ спазва законитѣ на тази граматика, мислитѣ му ще се нареждатъ правилно и хармонично. Въ това отношение, ще срещнете много учени хора въ свѣта, които не се рѫководятъ отъ правилата на обикновенитѣ граматики, но пишатъ и говорятъ правилно. Тѣ нареждатъ мислитѣ си споредъ законитѣ и правилата на природата, които сѫ неизмѣнни. Какво виждаме въ граматикитѣ на човѣшкитѣ езици? Тамъ постоянно ставатъ промѣни. Въ български езикъ, напримѣръ, често се смѣня правописътъ: днесъ една дума се пише съ ѣ, утре — съ е. Сега, ние не се спираме върху формата на буквитѣ, но казваме, че буквитѣ, т. е. звуковетѣ представятъ скрити сили въ природата. Тъй щото, за насъ не е важна само външната форма на буквата, напримѣръ, буквата а, или друга нѣкоя буква, но имаме предъ видъ още и вѫтрешното усилие, което се прави, за да се произнесе дадена буква. Това вѫтрешно усилие пъкъ говори за съдържанието на буквата, което иска да се прояви навънъ. Това усилие крие въ себе си известно течение на сили. И ако въ даденъ случай не може да произнесе известна гласна или съгласна буква, човѣкъ ще си създаде нѣкакво нещастие. И ако не знае, какъ да съчетава буквитѣ въ думи и въ изречения, той пакъ ще си създаде нѣкакво нещастие. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ участъка и се изповѣда предъ властьта, че е открадналъ нѣкаква сума, ще го похвалятъ ли за тази му изповѣдь? Споредъ мене, изповѣдватъ се само гениалнитѣ, а не глупавитѣ хора. Нѣкой казва, че не обича да се изповѣдва. — Като дойде време за изповѣдь, и безъ да обича, ще се изповѣда. Тогава на сила ще го накаратъ да се изповѣда. Да се изповѣдва човѣкъ, това подразбира да съзнае той въ себе си, че не е постѫпилъ споредъ законитѣ на природата. Защо трѣбва да отива по участъцитѣ, да се изповѣдва, че обралъ нѣкого, когато може да срещне този човѣкъ и да му каже: Приятелю, азъ откраднахъ отъ тебе еди каква си сума. Съзнавамъ погрѣшката си и съмъ готовъ да върна паритѣ ти заедно съ лихвата. Следъ това ще имашъ ли нѣщо противъ мене? Нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, а другъ казва, че вѣрва. Каква нужда има да се изповѣдвашъ предъ хората, че вѣрвашъ, или че не вѣрвашъ въ Бога? Да вѣрвамъ въ Бога, това значи да запаля свѣщьта си и да отида съ нея между хора, които се намиратъ въ голѣма опасность, да имъ помагамъ. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще освѣтявамъ пѫтя имъ. Често съвременнитѣ хора говорятъ за жертвата и казватъ: Човѣкъ трѣбва да се жертвува! Какво разбиратъ тѣ подъ думата жертва? Двама приятели вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть, но единиятъ отъ тѣхъ, по невнимание, пада въ кладенеца. Трѣбва ли и другиятъ да се пожертвува за него, като се хвърли въ кладенеца? Не, вториятъ трѣбва да каже на приятеля си: Слушай, азъ ще притърча до близкото село, да взема едно здраво вѫже да те извадя отъ кладенеца. Презъ това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, вижъ, дали нѣма нѣкакво богатство заровено въ него. Азъ скоро ще се върна. Питамъ: има ли смисълъ и вториятъ да се хвърли въ кладенеца? Какво ще се постигне съ тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли въ кладенеца, трѣбва да се чака дълго време, да мине нѣкой човѣкъ, да донесе вѫже и да извади и двамата. Нѣкой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствувашъ, не плачешъ съ мене заедно. Единиятъ страда отъ кракъ и плаче. Този плачъ има смисълъ за него, но какво ще се ползуватъ, ако и двамата започнатъ да плачатъ? Съ плача си вториятъ нѣма да помогне на болния кракъ на своя приятель. Плачътъ на втория е подобенъ на услугата, която единъ минувачъ предложилъ на единъ турски кафеджия, но нито той спечелилъ нѣщо, нито кафеджията. Единъ турчинъ излѣзълъ предъ дюкяна си, който билъ близо до джамията, да чука кафе. Турцитѣ иматъ обичай да чукатъ кафето си съ дървенъ чукъ, въ голѣми, специални камъни; като вдигалъ и слагалъ чука, той се задъхвалъ и, при всѣко слагане на чука въ камъка, издавалъ нѣкакъвъ особенъ слогъ „ха.“ Въ това време покрай дюкяна миналъ единъ познатъ на турчина, спрѣлъ се предъ него и му казалъ: Слушай, приятелю, хайде да раздѣлимъ работата си. Ти вдигай и слагай чука, пъкъ азъ ще казвамъ „ха.“ Турчинътъ се съгласилъ: вдигалъ и слагалъ чука, а другиятъ казвалъ само „ха.“ Като правилъ кафета на клиентитѣ си, най-после съдружникътъ му казалъ: Сега ние трѣбва да раздѣлимъ печалбата си. Нали и азъ ти помагахъ? Турчинътъ отговорилъ: Слушай, азъ ще взимамъ паритѣ за кафетата, ще ги турямъ въ тенекиена кутия. Като падне парата въ кутията и чуешъ звука „дзънъ“, това ще бѫде твоята заплата. За твоето „ха“ достатъчно ти е това „дзънъ.“ Много отъ съвременнитѣ хора постѫпватъ, като този случаенъ минувачъ, искатъ лесно да прекаратъ живота си. Като кажатъ „ха,“ тѣ искатъ всичко да се нареди добре. Не, ще вдигате и слагате този чукъ по всички правила на изкуството и ще чукате кафето, както природата изисква. Ако не изпълните природнитѣ закони доброволно, животътъ на сила ще ви застави да ги изпълните. „Той дойде средъ нощь при Исуса.“ Разговорътъ между Христа и Никодима е билъ единъ отъ краткитѣ разговори. Обаче, Никодимъ не е разбралъ думитѣ на Христа, понеже не е избралъ благоприятенъ моментъ за посещение. Той е отишълъ средъ нощь при Христа, Който му казалъ: „Ако не разбирате земнитѣ, материалнитѣ работи, какъ ще разберете духовнитѣ?“ Никодимъ вѫтрешно разбралъ Христа, но билъ заинтересуванъ отъ нѣщо лично, материално, та не искалъ да даде видъ, че го разбралъ. Преди години, единъ евангелски проповѣдникъ попадналъ въ едно общество на младежи, които разисквали върху въпроси отъ новитѣ течения. Проповѣдникътъ казалъ: Азъ не вѣрвамъ въ идеитѣ на новитѣ течения. Между младежитѣ имало единъ отъ неговитѣ слушатели. Като се разотишли всички, проповѣдникътъ се обърналъ къмъ своя познатъ и казалъ: Азъ вѣрвамъ въ новитѣ идеи, но не мога гласно да се изкажа предъ това общество, да не би моето началство да чуе отнѣкѫде и да ме уволни отъ служба. Следователно, когато човѣкъ не иска да изкаже своето вѫтрешно убеждение предъ хората, отъ страхъ да не изгуби положението си, или доброто мнение на обществото, той се отнася къмъ категорията на Никодимовцитѣ. Всѣки, който върви по пѫтя на Никодима, а сѫщевременно иска да разбере живота, той непременно ще фалира. Не е достатъчно само да кажете, че имате добри условия въ живота, но вие трѣбва да знаете, че въ свѣта сѫществува великъ законъ, който регулира всички нѣща. Не мислете, че великитѣ хора на земята сѫ велики и на небето. Колко отъ великитѣ писатели и поети на земята сѫ последни на небето! Много отъ нашитѣ велики поети не сѫ приети въ невидимия свѣтъ, даже и въ първи класъ на гимназията. На колцина видни философи на земята ще срещнете името записано между философитѣ въ невидимия свѣтъ? Тамъ никой не познава философията на тия учени хора отъ земята. Колко светии, признати отъ хората за такива, предъ лицето на Бога не минаватъ за никакви светии! Другояче гледа Богъ на работитѣ. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е благодетеленъ, защото пожертвувалъ 20 милиона лева за бедни. — Богъ гледа другояче на тази работа. Този човѣкъ одралъ кожитѣ на хиляди животни, събралъ на готово житото на десетки и стотици земедѣлци, ползува се отъ тѣхния трудъ, а следъ това ще прави добрини съ чужди пари. „Съ чужда пита поменъ не се прави.“ Ще приведа единъ примѣръ за подобни благодеяния, които правилъ единъ милионеръ американецъ. Единъ день този американецъ умрѣлъ и, като се видѣлъ въ онзи свѣтъ, първата му работа била да потърси рая. Посочили му рая, и той започналъ да търси вратата, която води въ райската градина. Намѣрилъ вратата и се запѫтилъ направо за тамъ. Предъ вратата на рая стоялъ свети Петъръ, който го спрѣлъ, като му казалъ: Не можешъ да влѣзешъ въ райската градина. — Какъ да не мога? Въ единъ американски градъ съградихъ една църква. — Записано ли е името ти за това благодеяние?— Записано е. — Щомъ е така, платено ти е вече. — Въ еди-кой си градъ построихъ голѣмо училище за сирачета. — Записано ли е името ти тамъ? — Записано е. — И за това ти е платено. Помисли си, направилъ ли си нѣкакво добро дѣло, за което никой да не знае, нито пъкъ името ти да е записано въ книгата на добродетелнитѣ хора на земята. Иначе, ще бѫдемъ заставени да те върнемъ въ ада. Той се почесълъ по врата, позамислилъ се и по едно време се сѣтилъ, че единъ день, като отивалъ за бърза работа въ града, срещнала го една бедна вдовица, спрѣла го и започнала да му разправя положението си, че имала нѣколко деца, слаби, гладни и боси, и нѣма кой да ѝ помогне. Понеже бързахъ за работата си, азъ се обърнахъ къмъ нея съ молба, да не ме спира въ пѫтя ми, но тя вървѣше следъ мене и настояваше да ѝ помогна, защото децата ѝ умирали отъ гладъ. Най-после, за да се освободя отъ нея, бръкнахъ въ джоба си, извадихъ единъ доларъ и ѝ го подхвърлихъ. Този е единствениятъ случай на малко благодеяние, за което никой вестникъ не е писалъ. — Тази работа е малко по-особена, не зная, какъ да я реша, затова ще отидемъ и двамата при Господа, да видимъ, какво Той ще каже. Само Богъ може да разреши правилно този случай. Свети Петъръ разказалъ всичко това на Господа, Който му отговорилъ: Дайте два долара на този човѣкъ и го пуснете да си върви. Той още не е готовъ за рая. Казвамъ: условията, при които живѣете днесъ, представятъ нѣщо велико за васъ. И ако не схванете тѣзи условия този моментъ на живота и не ги използувате разумно, много нѣщо ще изгубите. На всѣка стѫпка въ живота си, вие ще срещнете философи, учени, религиозни, които залъгватъ хората, както лѣкарьтъ залъгва болния. Лѣкарьтъ дойде до леглото на болния, прегледа го, предпише лѣкарства и си излѣзе. Близкитѣ на болния задържатъ лѣкаря и го питатъ за положението му. Той казва, че болниятъ ще оздравѣе, благополучно ще мине кризата. Но като излѣзе вънъ, лѣкарьтъ си казва: А оздравѣе, я не. Викатъ втори, трети лѣкарь — всички казватъ едно и сѫщо нѣщо, но положението на болния не се подобрява. Какво трѣбва да се прави? Лѣкарьтъ трѣбва да каже на болния истината. Той трѣбва да му каже: Слушай, приятелю, ако въ продължение на 24 часа не изправишъ своитѣ мисли и чувства, ти непременно ще заминешъ за онзи свѣтъ. Само Истината ще освободи човѣка отъ ограничителнитѣ условия въ живота. Какво по-голѣмо ограничение отъ смъртьта? Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какъ действува истината върху човѣка. Една богата американка заболѣла сериозно, и всички лѣкари се произнесли, че болестьта ѝ е неизцѣрима. Нѣкои отъ лѣкаритѣ. които я лѣкували, били по-смѣли и направо ѝ казали да се готви за другия свѣтъ. Тя извикала мѫжа си да се прости съ него и почнала да плаче, да го милва, да го цѣлува. Най-после се обърнала къмъ него съ думитѣ: Слушай, какво ще ти кажа. Досега съмъ те обичала много, живѣла съмъ добре съ тебе и сега искамъ само едно обещание. Готовъ ли си да ми дадешъ това обещание? Мѫжътъ отговорилъ: Докато не чуя, какво искашъ отъ мене, нищо не мога да ти обещая. Ако е нѣщо, което влиза въ крѫга на моитѣ възможности, обещавамъ ти, че ще го изпълня; ако не е въ крѫга на възможноститѣ ми, никакво обещание не мога да ти дамъ. — Слушай тогава, какво обещание искамъ отъ тебе: дай ми честната си дума, че следъ смъртьта ми ти нѣма да се оженишъ за друга. — Вижъ, такова обещание не мога да ти дамъ. Ти знаешъ, че азъ обичамъ истината и затова казвамъ: Следъ твоята смърть азъ ще се оженя. Болната била много ревнива. Като чула думитѣ на мѫжа си, събрала последнитѣ си сили, скочила отъ леглото си и казала: Тъй ли? Да знаешъ тогава, че азъ нѣма да умра! Въ този моментъ въ организъма ѝ станала нѣкаква вѫтрешна реакция, единъ подемъ на силитѣ, и въ продължение на 24 ч. тя се почувствувала по-добре. Следъ една седмица била напълно здрава и се движила изъ стаитѣ, изпълнявала задълженията си. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влѣзе въ нейния домъ, макаръ и следъ смъртьта ѝ. Понѣкога една негативна мисъль може да спаси човѣка. Съвременнитѣ хора казватъ, че истината не трѣбва да се говори. Има една истина, която не трѣбва да се говори, но тя не е Божествената Истина. Божествената Истина спасява, освобождава човѣка. Тя носи свѣтлина за човѣшката душа. Следователно, отъ тази истина човѣкъ не трѣбва да се плаши. Божествената Истина оживява, възкръсява човѣка. Тя е нѣщо велико, следователно, и непостижимо. Въ живота си, човѣкъ трѣбва да се домогне до онзи методъ, който ще го доведе до тази велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, въ душата на когото цари Любовьта. Любовьта е огнената колесница, съ която може да се достигне свѣта на великата Истина. Значи, безъ Любовьта и безъ Мѫдростьта не можете да приближите до царството на Истината. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере отношенията между всички живи сѫщества. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ И азъ подържамъ мисъльта, че човѣкъ може да се роди изново. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, която се ражда въ ума на човѣка, може да бѫде положителна или отрицателна, вследствие на което води следъ себе си известно течение на сили, положително или отрицателно. Ако е отрицателно, то може да бѫде толкова гѫсто, толкова отровно, че да поквари кръвьта на цѣлия организъмъ. Нѣма да минатъ петь-шесть месеца, и тази мисъль ще укаже своето вредно влияние върху организъма. Ако мисъльта е положителна, по сѫщия начинъ тя ще укаже благотворно влияние върху организъма. Всѣка свѣтла, положителна мисъль може да се отрази благотворно даже и върху туберкулозенъ човѣкъ, Тя е въ сила да го спаси. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази отъ отрицателнитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да се пази и отъ религиознитѣ вѣрвания. Защо? Защото религиознитѣ вѣрвания сѫ подобни на стари, скъсани дрехи, които непременно трѣбва да се смѣнятъ съ нови. Сега, азъ говоря за истини, които могатъ да се приложатъ. Запримѣръ, говоря за любовьта, за доброто, за братството. При какви случаи двама души могатъ да бѫдатъ братя? За да се нарекатъ двама души братя, първото условие е да иматъ една и сѫща кръвь. Второто условие е да бѫдатъ родени отъ единъ баща. Значи, тѣ могатъ да бѫдатъ родени отъ една или отъ две майки, но непременно отъ единъ баща. Тъй щото, най-важното условие, което опредѣля братството между двама души, е кръвьта да бѫде еднаква и чиста. Щомъ кръвьта на двама души е еднакво чиста, това показва, че тя е произлѣзла отъ единъ изворъ; това условие вече опредѣля братството между тия двама души. Ако кръвьта имъ не е еднакво чиста, това показва, че е произлѣзла отъ два различни извора, вследствие на което тия двама души не могатъ да се разбиратъ помежду си като братя. Нечистата кръвь носи нечисти мисли. Разгледайте кръвьта на нѣкой престѫпникъ, да видите, колко отрови се съдържатъ въ нея. Лицето му е деформирано, представя неправилна геометрическа фигура. Обикновено лицата на престѫпницитѣ сѫ широки. Лицето не трѣбва да бѫде нито много широко, нито много тѣсно. Що се отнася до лицето, природата е опредѣлила една нормална мѣрка, която всички трѣбва да иматъ предъ видъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за очитѣ, и за носа на човѣка. Дали очитѣ на човѣка сѫ по-далечъ или по-близо до носа, това показва животъ, поставенъ по два различни начина. Широко отворенитѣ очи на нѣкой човѣкъ показватъ, че той се е родилъ презъ нощьта, вследствие на което възприема много впечатления. Затова, именно, умътъ на този човѣкъ се разсѣйва. Той е заетъ съ много нѣща, съ много мисли. Въпрѣки това, обаче, всички тия мисли, всички тия идеи не могатъ да се реализиратъ. Христосъ каза на Никодима: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влезе въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира второ раждане, т. е. раждане по духъ. Когато се роди по първия начинъ, т. е. по плъть, човѣкъ не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по духъ, той познава вече своята майка и своя баща и по име ги зове. При първото раждане и майката, и бащата, и сестритѣ, и братята умиратъ. При новораждането никой не умира. Тамъ и майката, и бащата, и сестритѣ, и братята на човѣка вѣчно живѣятъ. Това се разбира отъ стиха, който Христосъ е казалъ: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е.“ „Никодимъ дойде презъ нощь при Исуса.“ Питамъ: Кога трѣбва да отива човѣкъ при Христа? Много християни отиватъ вечерь при Христа. Казвамъ: по този начинъ Истината не може да се намѣри. Като наблюдавамъ небето вечерь, не виждамъ никакъвъ тренъ за пѫтуване, не се продаватъ никакви билети, нѣма отворени дюкяни. Изобщо, навсѣкѫде ще намѣрите затворени врати. Който попадне по това време тамъ, той ще се намѣри въ чудо, нѣма да знае, какво да прави, де да отиде. Обаче, ако денемъ влѣзе въ небето, и то не въ празникъ, а дѣлникъ той ще разбере и научи много нѣща. Казвате: Дотукъ всичко бѣше добро, но защо трѣбва да се говори за онзи свѣтъ? Вие не знаете, че онзи свѣтъ е пакъ около васъ, и затова се плашите. Когато съзнанията на поети, художници, музиканти, учени, писатели се съединятъ въ едно и влияятъ върху съзнанието на хората, не е ли това пакъ онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ представя красивия, великия свѣтъ около насъ. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на формитѣ, а духовниятъ — свѣтъ на съдържанието. Кое е по-важно: формата, или съдържанието? Съдържанието е по-важно, но де ще се постави това съдържание, ако нѣма форма? Значи, за физическия свѣтъ формата е толкова необходима, колкото е необходимо съдържанието за духовния свѣтъ. Не е лошо, че формитѣ сѫществуватъ, но всѣка форма трѣбва да бѫде толкова голѣма, колкото е нужно, ни по-голѣма, ни по-малка отъ опредѣлената ѝ мѣрка за даденъ случай. Запримѣръ, тѣлото на човѣка не трѣбва да расте много, защото ще погълне силитѣ на ума. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, силенъ, но тѣлото му по никой начинъ не трѣбва да поглъща енергиитѣ на ума. Такъвъ човѣкъ прекарва повече растителенъ, отколкото умственъ животъ. Какво печели този човѣкъ? Той ще се мѫчи повече. Като дойде смъртьта при него, той ще се превива, ще охка, ще плаче, не може да предаде душата си на Бога. И той ще се измѫчи, и близкитѣ наоколо му ще се измѫчатъ, и смъртьта ще се измѫчи съ него. Обаче, когато смъртьта дойде при нѣкой слабъ човѣкъ, ще го мушне съ ножа си на две-три мѣста и ще го отнесе съ себе си. Човѣкъ съ голѣмо тѣло е голѣмъ сомъ; човѣкъ съ малко тѣло е малка рибка. Обаче, и голѣмиятъ сомъ, и малката рибка излизатъ отъ житейското море и отиватъ въ другъ, непознатъ за тѣхъ свѣтъ. Сѫществата, които сѫ надъ насъ, си служатъ съ вѫдици и ни вадятъ отъ морето на физическия свѣтъ по сѫщия начинъ, както ние ловимъ рибитѣ. Понѣкога е опасно човѣкъ да се разхожда покрай брѣговетѣ на духовното море, да не го уловятъ преждевременно и да не може да се върне на земята. Като ходѣше край морето, апостолъ Петъръ хвърли нѣколко пѫти мрежата въ водата, но не можа да улови нито една риба. Христосъ му каза: „Хвърли още веднъжъ мрежата си!“ Той хвърли мрежата въ водата и улови много риби. Питате: Защо трѣбва да се ловятъ рибитѣ? Трѣбва ли хората да ги ядатъ? Мнозина казватъ, че рибитѣ, които Петъръ уловилъ, били опредѣлени да станатъ въ бѫдеще хора. Ако това е вѣрно, не струва ли днесъ една риба да се пожертвува, за да стане нѣкога човѣкъ? Истината се заключава въ това, че и като хора, и като риби, всички сѫ осѫдени на изяждане. Обаче, има начинъ, по който човѣкъ може да се освободи, да не бѫде изяденъ. Тогава се явява въпроса за месоядството: трѣбва ли човѣкъ да се храни съ месо, или не трѣбва? Въпросътъ за месоядството не е само за земята. Този въпросъ сѫществува и въ духовния свѣтъ, дето има напреднали сѫщества, ангели, които нѣкога сѫ паднали, и днесъ, като месоядци, изсмукватъ соковетѣ на хората. Когато нѣкой отъ тия ангели хване детето ви, той ще изсмуче кръвьта му и ще си замине. Казвате: Защо Богъ позволява на тия сѫщества да уморяватъ хората? Ако е позволено на комаря да забива хобота си въ тѣлата на хората и да смуче кръвьта имъ, защо да не е позволено сѫщото и на падналитѣ ангели? Днесъ единъ ангелъ ще смуче отъ кръвьта ви, но утре, когато сте на смъртно легло и се обърнете къмъ Бога, ще дойде другъ ангелъ, който ще ви даде отъ своя чистъ и свѣтълъ животъ, и нѣма да забележите, какъ ще преминете кризата и ще влезете отъ смърть въ животъ. Днесъ всѣки човѣкъ живѣе на земята, но животътъ му още не е правиленъ. Защо? Защото не е далъ мѣсто на любовьта въ живота си. Запримѣръ, нѣкой е вегетарианецъ, но сѫщевременно дава пари съ лихви. Наистина, той не трови кръвьта си, както месоядецътъ, но затова пъкъ трови душата си. Истинскиятъ вегетарианецъ трѣбва да се храни, освенъ съ чиста храна, още и съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Едно трѣбва да знае месоядецътъ: каквото и да напише, като поетъ или писатель, или каквото предприеме, като общественикъ или държавникъ, всичко ще бѫде нѣщо обикновено. Той не може да даде на свѣта нѣщо гениално, нѣщо безсмъртно. Всички велики хора, имената на които сѫ написани на небето, сѫ се хранили само съ плодове. Въ нектара на плодоветѣ се крие великото, красивото и възвишеното. Като говоря за плодната храна, азъ нѣмамъ предъ видъ начина по който съвременнитѣ хора се хранятъ. Да опечете една ябълка, това още не е плодна храна. Начинътъ, по който я печете, не е толкова препорѫчителенъ, защото хранителнитѣ ѝ сокове излетяватъ. Преди всичко, вие не знаете, какъ сѫ живѣли, какъ сѫ се хранили великитѣ хора. За Канта, напримѣръ, се казва, че въ действията, въ проявитѣ си той е билъ точенъ, като часовникъ: всѣки день излизалъ и се връщалъ по едно и сѫщо време. Обаче, какъ се е хранилъ, не се знае. Едно е вѣрно; всички поети, писатели, учени, които сѫ създали нѣщо велико, сѫ били хора на Божествената Любовь. Физическа храна тѣ сѫ възприемали малко, понеже сѫ владали единъ особенъ законъ, споредъ който сѫ приемали храна, чрезъ поритѣ си, направо отъ въздуха. Като не владѣятъ този законъ, да се хранятъ чрезъ поритѣ си, съвременнитѣ хора употрѣбяватъ много храна, вследствие на което и много се трудятъ и работятъ. Много отъ страданията и мѫчнотиитѣ на хората днесъ се дължатъ все на липса на ядене. Всички работятъ, трудятъ се и се мѫчатъ все за яденето. Ето защо, ония хора, които искатъ да напредватъ и да се развиватъ правилно, трѣбва сериозно да се заематъ съ изучаване на разумния животъ. Съвременната наука върви по единъ правиленъ пѫть, но много бавно. Двама учени американци се заели да претеглятъ земята, защото, споредъ тѣхъ, въ първоначалното число, което било дадено за земята, имало малка погрѣшка. Споредъ изчисленията на ученитѣ, земята тежи шесть хиляди трилиона тона, или шесть квадралиона килограма. Представете си, че земята трѣбва да се пренесе отъ едно мѣсто на друго. За колко време ще се пренесе? Отъ изчисленията, които сѫ направени, намѣрено е, че тя може да се пренесе следъ четири хиляди милиони години. При това, ако за пренасянето на материалитѣ, отъ които е направена земята, се впрегнатъ всички тренове по свѣта, и всѣки тренъ да е съставенъ отъ сто вагона, които да работятъ непрекѫснато цѣли сто години, едва ли щѣше да се пренесе земята отъ едно мѣсто на друго. Това показва, че земята е тежка, голѣма, не се подава на мѣстене. Оттукъ може да се види, какви сѫ били тия сѫщества, които сѫ взели участие при създаването на земята. Тѣ имали умъ, имали мисъль, имали воля и мощенъ духъ. Тия разумни, гениални сѫщества работѣли подъ рѫководството на Бога. Ние наричаме тия сѫщества ангели, арахангели, и всички заедно съставятъ козмичния човѣкъ. Тъй щото, когато човѣкъ се рѫководи отъ нѣкаква амбиция въ живота, нека тази амбиция не се отнася до постигането на нѣкой министерски постъ, но да дойде човѣкъ до положение да взима участие въ създаване на вселената. Въ това само ще се види великата слава Божия. Какво по-красиво желание отъ това, да види човѣкъ славата Божия! А тъй, да се стреми човѣкъ да стане пръвъ министъръ въ своята държава, и нѣколко години следъ това да бѫде оплютъ и подигранъ, то е равносилно на игра съ кукли. Какъвъ смисълъ има това желание? И следъ всичко това казватъ, че религиознитѣ хора не били умни. Колкото сѫ умни свѣтскитѣ хора, толкова сѫ умни и религиознитѣ. Разликата между еднитѣ и другитѣ седи въ това, че религиознитѣ хора искатъ да спасятъ душитѣ си, а свѣтскитѣ — искатъ да спасятъ тѣлата си. Душата нѣма нужда отъ спасение, тя е безсмъртна. Ако се оставите на душата си свободно, тя ще ви рѫководи. Що се отнася до тѣлото, то е направено отъ такъвъ материалъ, който, въ края на краищата, ще се разруши. Следователно, не мислете, че можете да задържите тѣлото си на земята повече, отколкото има възможность да издържа. Вие ще живѣете въ тѣлото си като въ курортна кѫща, за четири-петь месеца само. Щомъ дойде зимата, ще напуснете тази кѫща и ще отидете да живѣете на друго мѣсто. Значи, смъртьта не е нищо друго, освенъ зимата въ живота. Когато Никодимъ запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново, човѣкъ не може да разбере смисъла на живота.“ Следователно, докато не се роди изново, човѣкъ не може да разбере великия идеалъ, който трѣбва да следва въ живота. Мнозина си поставятъ за идеалъ въ живота желанието да влѣзатъ въ рая и да слушатъ тамъ пѣсеньта и музиката на ангелитѣ. И това е хубаво, но не е високъ идеалъ. То е все едно да слушате нѣкой великъ музикантъ, на когото липсва нѣщо. Казватъ за нѣкой музикантъ, че ималъ техника и добро изпълнение, но дълбочина нѣмалъ. Така е, на земята моретата сѫ плитки, нѣматъ голѣма дълбочина. За да бѫде нѣкой истински музикантъ, отъ него се изискватъ особени органи, особени инструменти; душа се изисква отъ музиканта, за да разбира и чувствува музиката въ нейната пълнота. Докато музикантътъ свири за хората, той още не е истински музикантъ. Истински музикантъ е онзи, който свири идейно, за Божественото въ себе си. Който не е музикантъ, той не може да влѣзе въ небето. Щомъ отидете въ рая, тамъ непременно ще ви накаратъ да изпѣете нѣкаква пѣсень. Ако не можете да я изпѣете, както трѣбва, нѣма да ви приематъ. Като българи, ще ви накаратъ да изпѣете, „цвѣте мило, цвѣте красно,“ или нѣкаква народна пѣсень. Ако искате да бѫдете приети въ рая, вие трѣбва да бѫдете готови, да изпѣете нѣкаква идейна пѣсень, и то добре, по всички правила на музиката. Българскитѣ народни пѣсни криятъ известна идея въ себе си. Дали разбирате това, или не, то е другъ въпросъ. Запримѣръ, каква е идеята въ пѣсеньта „Стоянъ, мама си, думаше?“ Когато синътъ се разговаря съ майка си, това показва, че той иска да сподѣли нѣщо съ нея. Синътъ се е влюбилъ въ нѣкоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понеже вечерь си харесалъ момата, не е, синко, булка за тебе. Ти трѣбва денемъ да видишъ своята избранница, да видишъ, какъ вода носи, какъ хлѣбъ мѣси, какъ лозе копае и какъ се съ майка и съ татка обхожда. Твоята избранница, синко, отъ родъ знатенъ и богатъ трѣбва да бѫде.“ Такъвъ е билъ разговорътъ между майката и сина. Следователно, първоначално народнитѣ пѣсни сѫ били идейни, одухотворени, но следъ като сѫ слѣзли на физическия свѣтъ, тѣ сѫ изгубили своята духовность. Първоначално хората сѫ живѣли въ пъленъ миръ и съгласие помежду си, но станала е нѣкаква голѣма катастрофа между тѣхъ, вследствие на което тѣ сѫ се отклонили отъ истинския животъ. И днесъ навсѣкѫде, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества, виждаме само войни и изтребления. Питамъ: какъ ще се разреши тази война? Тъй както военнитѣ разрешаватъ този въпросъ, тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Тъй както духовенството изпълнява своята служба, и то се е отклонило отъ правия пѫть. Тъй както ученитѣ разбиратъ науката и ѝ служатъ, и тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Тъй както поетитѣ пишатъ, и тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Днесъ всички хора сѫ се отклонили отъ правия пѫть, Защо? Защото осьта на нашата земя се е отклонила на 23°. Не е малко това отклонение! При това отклонение на земната ось е станало голѣмо бълникане, голѣмо раздвижване. И всѣки, който се е отклонилъ на 23° отъ правия пѫть на своя животъ, изпитва сѫщо такова бълникане въ себе си. Числото 23 е число на размирие. Числото две и три, взети по отдѣлно, сѫ добри числа, но едно до друго, като число 23, това е число на бълникане, на раздвижване, на размирие. И тъй, не е въпросътъ, какъ започваме нѣщата, но какъвъ е тѣхниятъ краенъ резултатъ. Значи, важенъ е резултатътъ, който ще стабилизира положението на нашето тѣло, на нашитѣ кръвоносна и нервна системи. Всичко това дава условия за засилване на нашия умъ, за облагородяване на нашето сърце, за развиване на нашата душа и за укрепване на нашия духъ. Всѣки трѣбва да носи тази идея въ себе си! За да реализира тази идея, човѣкъ се нуждае отъ знания. Въ това отношение, хората могатъ взаимно да си помагатъ. За тази цель съвременната наука трѣбва да се постави на друга база: тя не трѣбва да се занимава съ недѫзитѣ, съ отрицателнитѣ страни на живота и на хората, но като имъ посочва отклоненията отъ правия пѫть, да ги напѫти къмъ онѣзи сили, закони и принципи, чрезъ които тѣ могатъ да се изправятъ и да се върнатъ къмъ първоначалния си животъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се е родилъ тамъ, дето не е трѣбвало, или се е родилъ 23 деня по-рано, или по-късно. Такова раждане не може да изведе човѣка на добъръ край. Той е трѣбвало да се роди точно въ момента, който природата му е опредѣлила. При това положение, той трѣбва да намѣри въ науката такъвъ методъ, който да му покаже, какъ да изправи това нарушение на законитѣ. Не изправи ли това нарушение, той е осѫденъ на смърть. Сѫщиятъ законъ се отнася и до идеитѣ. Ако нѣкоя идея се роди 23 деня по-рано, или по-късно отъ опредѣленото за нея време, тя ще донесе нещастие за човѣка; обаче, ако една идея се роди точно на време, тя ще внесе въ ума и въ съзнанието на човѣка нова свѣтлина, отъ която той ще разбере, че се е родилъ изново, т. е. точно на опредѣленото за него време. Това подразбира силенъ човѣкъ, съ характеръ, подобенъ на Христовия. Той ще носи кръста си само до едно мѣсто, после ще го захвърли и ще каже: Не искамъ повече да нося този кръстъ! Сега, като говоря за страданията, не мислете, че съмъ за тѣхъ. Азъ подържамъ страданията дотолкова, доколкото човѣкъ може да прояви чрезъ тѣхъ своето геройство. На кого даватъ страдания? На кого даватъ кръстъ? — На героя. На малодушния не даватъ никакви страдания, него оставятъ спокоенъ, докато се засили. Щомъ се засили, и той минава презъ страданията. Когато Христосъ дигна кръста си, 500 милиона хора Го последваха. Голѣмо влияние е упражнилъ Христосъ върху човѣчеството! Питамъ: колко души днесъ могатъ да носятъ този кръстъ? Лесно се носятъ кръстове по вратоветѣ, но мѫчно се носи кръста на страданието. Това не е за обида, но човѣкъ трѣбва да разбере вѫтрешния смисълъ на кръста, както и вѫтрешния смисълъ на страданието. Христосъ казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи Вѣчния Животъ.“ Азъ взимамъ кръста като символъ, като буква отъ азбуката на великия животъ. Всѣки трѣбва да знае, де е този кръстъ въ неговия животъ и какъ да го носи. Една баба казала на единъ младъ човѣкъ: Синко, ако искашъ, нека ти бая, като те срещне мечка, да не се плашишъ. Ще ти кажа, какъ да направишъ кръстъ срещу нея, да не те напада. Младиятъ човѣкъ казалъ: Бабо по-добре ми бай, да ме не срѣща мечка, а не да ме не напада. Азъ не съмъ герой, да устоя на такава срѣща. Не искамъ нито кръстъ да правя, нито мечка да ме срѣща. Какво показва това? Това показва, че вие искате да бѫдете здрави, силни богати, щастливи, и всичко това да постигнете по лесенъ начинъ, безъ мѫчнотии и страдания. Това е незаконно желание. Само законнитѣ желания могатъ да се постигнатъ. Ако законнитѣ желания не се постигнатъ, животътъ на човѣка е изгубенъ. Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ „Ако се не родите изново,“ подразбира „ако се не родите отъ Духъ и вода.“ Никодимъ не разбра Христовитѣ думи, защото си служи съ отрицателния, а не съ положителния методъ. Отъ друга страна, той отиде при Христа вечерь, а не презъ деня. Следователно, при събирането и изваждането, две отрицателни величини не даватъ една положителна. Или, два отрицателни метода не даватъ единъ положителенъ. И да измѣните знака въ положителенъ, методътъ не е положителенъ. Казвамъ: вѣрванията на съвременнитѣ религиозни и свѣтски хора трѣбва да се измѣнятъ. Вѣрата на хората въ науката сѫщо трѣбва да се измѣни. Азъ нѣмамъ нищо противъ религията, нито противъ науката, по тѣ не сѫ въ сила да помогнатъ на хората. Защо? Защото единъ день, когато отидете при Бога, въ невидимия свѣтъ, вие ще бѫдете съвсемъ сами. Всички ония хора, въ които сте вѣрвали до това време, нѣма да дойдатъ съ васъ. Всички теории, въ които сте вѣрвали, ще останатъ на земята. Какво ще правите тогава? Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Който се отрече отъ мене, и азъ ще се отрека отъ него. Който ме последва, азъ ще бѫда съ него до скончанието на вѣка.“ Ето защо, следвайте Христа за да не бѫдете сами нито въ този, нито въ онзи свѣтъ. И следъ всичко това, хората ще говорятъ за гонение на сектантитѣ. Гонение ли? Дайте свѣтлина на хората, и тази свѣтлина сама ще прогони това, отъ което се плашите. Трѣбва ли да се плашите отъ вълка? Трѣбва ли да го стреляте? Щомъ видите вълка, свѣтнете му, и той ще избѣга. Вълкътъ бѣга отъ свѣтлината. Нищо друго не е въ състояние да го прогони. Нѣмате ли свѣтлина, плашите ли се отъ него, той ще ви нападне. Каквото човѣкъ мисли, това става: той мисли, че вълкъ ще го изяде, и наистина вълкъ го изяжда; той мисли, че сиромахъ ще стане, и става сиромахъ; той мисли, че ще се разболѣе, и се разболява; той мисли, че не може да свърши училище, и не свършва. Обаче, ако разумно вѣрва, Богъ ще благослови всичко, въ което вѣрва, и то ще стане. Всички живи сѫщества иматъ свой идеалъ, който тѣ преследватъ. Ако вѣрватъ въ своя идеалъ, тѣ ще го постигнатъ. Ако Богъ украсява дърветата, които сѫ временни, съ красиви цвѣтове и плодове, колко повече би украсилъ и благословилъ хубавото, благородното и възвишеното въ човѣка! Като говоря по този начинъ, азъ искамъ само да ви освѣтля, безъ да очаквамъ нѣщо отъ васъ. Казвамъ ви, че въ пѫтьтъ, по който вървите, ще ви натъкна на известни мѫчнотии, на хора, съ които ще изживѣете редъ неприятности и т. н. Вие трѣбва да знаете всичко това, за да избегнете ония нѣща, които ще ви спънатъ въ живота. Ако срещнете единъ хиромантикъ, или физиогномистъ, той ще ви каже всичко, каквото ще ви се случи въ живота, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ нѣща. Трѣбва ли да съжалявате за това? По линиитѣ на рѫцетѣ и по чъртитѣ на лицето, тѣ ще ви кажатъ, че еди-кой си день, часъ и минута, като минавате покрай нѣкое здание, ще падне нѣкоя греда отъ него и ще ви нарани силно. Или, еди-коя си година, като пѫтувате съ тренъ, ще стане дерайлиране на трена, и ако вие не слѣзете на нѣкоя по-предна гара, ще пострадате. Лошо ли е да знаете всичко това предварително? Ако сте разумни и държите връзка съ Бога, всичко това може да се избегне. Ще приведа единъ примѣръ на такова предсказване. Преди години, въ околностьта на Бургазъ, въ водитѣ на Черно море потъна единъ параходъ. Сѫщиятъ день единъ каракачанинъ, придружаванъ отъ кучето си, отивалъ на пристанището да си купи билетъ за пѫтуване съ този параходъ. Обаче, кучето му го хванало за дрехата и започнало усилено да го тегли. Той погледналъ къмъ кучето си, позамислилъ се, но направилъ нѣколко крачки къмъ гишето и си купилъ билетъ. Кучето пакъ започнало да го тегли за дрехата. Най-после той си казалъ: Ще послушамъ кучето, може би чрезъ него ме предупреждаватъ. Възможно е да ми се случи нѣкакво нещастие. Той отложилъ пѫтуването си за другъ день. И наистина, сѫщиятъ този параходъ потъна. Каракачанинътъ и кучето му избегнаха катастрофата, която сполетѣ парахода и неговия екипажъ. Въ дадения случай кучето бѣше астрологъ. То казваше на господаря си: Господарю, послушай ме, азъ съмъ ясновидецъ. Виждамъ, че този параходъ ще потъне. Ако влѣземъ въ него, и ти, и азъ ще потънемъ. Вѣрвай въ моята астрология! Не се срамувай отъ формата ми! Каракачанинътъ послуша кучето си, но после постоянно казваше: Моето куче спаси живота ми. Казвамъ: ние трѣбва да слушаме всѣки, който може да ни спаси, независимо това, дали той ще бѫде човѣкъ, или нѣкое животно. И като ни спаси, ние трѣбва да му благодаримъ, че ималъ добро желание да ни помогне. Сега и азъ казвамъ: не се качвайте на този параходъ, защото ще потъне, а заедно съ него и вие ще потънете. Не се качвайте на този параходъ, защото той ще потъне толкова навѫтре и далечъ отъ брѣга, че никой не ще може да ви помогне. Отложете пѫтуването си за другъ день, за следния параходъ, който се нарича параходъ на Божията Любовь. Капитанътъ на този параходъ се нарича капитанъ на Божията Мѫдрость. Качете се на този параходъ, ако искате да преминете океана и да отидете въ своето отечество. Съ този параходъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. Мислете върху тѣзи въпроси, за да си изясните всичко онова, което става въ живота. При най-малкото свободно време, мислете върху Божията Любовь, върху Божията Мѫдрость и върху Божията Истина. Мислете върху отношенията, които сѫществуватъ между всички живи сѫщества. Всѣки трѣбва да знае, че Богъ го е пратилъ на земята, и затова всѣки день трѣбва да прави по едно малко добро, отъ никого невидено и незабелязано. Всички добрини, които не се виждатъ, се отбелязватъ въ невидимия свѣтъ. Тѣ се отбелязватъ не само въ невидимия свѣтъ, но и върху човѣшкото лице, както и на очитѣ, и на устата на човѣка. Не мислете, че това добро не се вижда и не се отпечатва. Всичко е отбелязано на човѣка: на главата, на лицето, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото му тѣло, както и въ движенията му. Това е наука, която трѣбва да се изучава. Казвамъ: който иска да изучава живота, той трѣбва първо да изучава себе си, а едновременно съ това и хората, тѣхнитѣ движения, тѣхнитѣ прояви. Има учени, които изучаватъ хората по лицето, по рѫцетѣ, по краката, по движенията имъ. Запримѣръ, апашитѣ, разбойницитѣ се познаватъ по това, какъ се обличатъ и събличатъ, какъ турятъ и свалятъ шапката си, какъ обуватъ и събуватъ обущата си и т. н. По тѣзи нѣща вие ще различите апаша отъ благодетелния човѣкъ. Учени хора сѫ посветили десетки години отъ живота си, за да изучаватъ хората по тѣхнитѣ външни движения и сѫ се добрали до ценни данни изъ тази область. Въ това отношение, съвременнитѣ хора иматъ по-голѣма свѣтлина отъ тази на миналитѣ поколѣния. Бѫдещитѣ хора пъкъ ще разполагатъ съ още по-голѣма свѣтлина отъ сегашнитѣ, докато дойде день, въ който нѣма да има скрито-покрито. Хората на бѫдещето нѣма да вършатъ престѫпления. Защо? Преди да извършатъ престѫплението, ще дойдатъ при тѣхъ добри хора, които ще виждатъ мисъльта имъ, и ще кажатъ: Това, което сте намислили да правите, не е добро. Трѣбва да се откажете отъ мисъльта, която храните, защото ще носите нейнитѣ тежки последствия. Следователно, за всѣко зло дѣло човѣкъ ще бѫде предупреденъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какво трѣбва да направи и кога трѣбва да го направи. Напримѣръ, когато нѣкоя мома стане за женене, започватъ да се явяватъ кандидати за нея. Дойде единъ момъкъ, работата не става; дойде втори, трети, пети — пакъ не се нарежда работата. Изредятъ се десетина момци, докато най-после момата се съгласи да се ожени за единъ отъ тѣхъ. Родителитѣ ѝ се чудятъ, какво става, че не се нарежда работата, Казвамъ: не е дошълъ още онзи момъкъ, който е опредѣленъ за момата. Той нѣколко пѫти е миналъ покрай нея, но тя не е обърнала внимание на него, защото е чакала другъ нѣкой. Тъй щото, който иска да се жени, той ще чака деня и часа, да дойде онзи, който му е опредѣленъ. Който иска да вземе министерски постъ, той ще чака деня и часа, който му е опредѣленъ за това. Доколкото зная, нито единъ отъ българскитѣ министри не е дошълъ на своя опредѣленъ день и часъ. Всѣки министъръ е заелъ поста си 23 деня по-рано, или по-късно. Като се проследи живота на България, въ политическо отношение, виждаме, че тукъ, както въ никоя друга държава, сѫ избити много отъ нейнитѣ държавници. Сѫщо така, нито единъ свещеникъ, нито единъ учитель не е дошълъ на своя опредѣленъ день и часъ. И следъ всичко това ще христианизиратъ младежьта. Не, не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се работи върху младото поколѣние. Съ това азъ не нападамъ религията. Преди всичко, религията не е нито българска, нито на кой и да е народъ. Религията е Божествено нѣщо. Следователно, да нападамъ религията, значи, да не я считамъ Божествена. Обаче, когато видя, че нѣщо не е нито Божествено, нито човѣшко, азъ го изнасямъ на разглеждане. И тъй, помнете следното нѣщо: човѣкъ дава малко, дяволътъ — много, а Богъ — нищо, или всичко. Като даде много, дяволътъ снима и дветѣ кожи отъ гърба на човѣка, а следъ това го заробва за три-четири поколѣния. Богъ или нищо нѣма да му даде, или всичко, но го оставя свободенъ, като царски синъ. И затова, казвамъ: не се заблуждавайте отъ малкото, което човѣкъ дава! Не се подкупвайте отъ многото, което дяволътъ дава! Дръжте се за нищото, или за всичкото, което Богъ дава! Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате въ живота си. Освенъ тѣхъ, пазете и следнитѣ правила: Не ставайте точило! Не ставайте ножъ! Не ставайте и голѣмъ чукъ въ живота си! Направете си по едно малко чукче и по едно малко ножче, съ което да рѣжете хлѣба си, и го носете въ лѣвия си джобъ, а не въ дѣсния. Носите ли го въ дѣсния, може да се разгнѣвите нѣкога и да мушнете съ него нѣкой човѣкъ. Като го носите въ лѣвия джобъ, вие сте вънъ отъ тази опасность, защото лѣвата страна представя мекия, женския принципъ. Едно време женитѣ носѣха на шапкитѣ си голѣми игли. Тѣ трѣбваше да ги носятъ на лѣвата си страна, да не мушкатъ хората съ тѣхъ. „Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Какъвъ урокъ трѣбва да вземемъ отъ посещението на Христа отъ Никодима? На онзи, който отива при Христа, душата трѣбва да е изпълнена съ единственото желание — да се учи. И Никодимъ трѣбваше да отиде при Христа, като ученикъ, и да каже: Учителю, азъ съмъ училъ нѣщо, но идвамъ при Тебе за нова свѣтлина, за ново знание. Каквото ми кажешъ, ще приложа въ живота си. Обаче, Никодимъ отиде при Христа, като голѣмецъ, и започна да му задава философски въпроси. На всички негови въпроси, Христосъ отговори: „Ако не се родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ И вие понѣкога отивате при Христа, като Никодима, и казвате: Господи, не знаешъ ли, че азъ страдамъ? — Когато страдате, отивате при Христа да се оплаквате. Когато благувате, не отивате при Христа да сподѣлите благата си. Благородството на човѣка изисква да отива при Христа и въ единия, и въ другия случай. При това, страданията на хората още не съ много голѣми. Единъ день отивамъ на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се изпрѣчва на пѫтя ми. Достигна ме единъ селянинъ, препасанъ съ пушка презъ рамо; върви и мисли нѣщо. Както вървѣше, спъна се въ нѣщо, падна на земята, охлузи единия си кракъ. Въ този моментъ той съзрѣ нѣкѫде въ шубръцитѣ заекъ; скочи веднага, прицели се и го рани въ двата крака. Казвамъ: и той пострада, и заекътъ пострада, но не е право да се убиватъ зайцитѣ. Ще възразите, че заекътъ е животно, не чувствува като човѣка. Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелецъ, или ловджия не е придобилъ нѣкакво благо съ своята пушка. Който умишлено счупи крака на заекъ, или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколѣние. Нито едно престѫпление не е останало безнаказано. Това е доказано съ редъ примѣри изъ живота. Едно дете, отъ габровскитѣ села, видѣло петь малки лѣстовички въ едно гнѣздо и решило да си поиграе съ тѣхъ. Качило се на дървото, взело лѣстовичкитѣ въ рѫцетѣ си и слѣзло на земята. После му дошло на умъ да отрѣже езичетата имъ. Извадило ножчето си и извършило, каквото намислило. Като се върнало дома си, детето разправило на майка си, какво направило съ лѣстовичкитѣ. Майката се засмѣла и нищо не казала. Като видѣла една отъ комшийкитѣ си, тя казала: Знаешъ ли, какво направи днесъ моятъ Иванчо? Намѣрилъ петь малки лѣстовички въ едно гнѣздо и на всички отрѣзълъ езичетата. Отде му дойде на умъ да направи това нѣщо? Майката разправила този случай на съседката си и се засмѣла на геройството, което нейното дете проявило. Обаче, това дете расло, порасло, станало голѣмъ момъкъ. Единъ день този момъкъ се оженилъ и му се родили петь деца. Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичкитѣ му деца се родили нѣми! Ще кажете: Защо сѫ нѣми тѣзи деца? Защото преди години тѣхниятъ баща отрѣзалъ езичетата на петь малки лѣстовички. Това показва, че сѫществува единъ великъ законъ, великъ моралъ, който регулира всички явления въ живота и въ природата. Единъ кръчмарь, отъ село Чатма, разправяше следната случка. На една отъ гредитѣ въ кръчмата му, две лѣстовички си правили гнѣзда. Едната отъ тѣхъ, въ продължение на две недѣли, ходѣла да събира каль, сламки, да направи гнѣздото си. Отивала, връщала се, но забелѣзвала, че материалътъ ѝ все недостигалъ. Какво ставало, кой взималъ материала отъ гнѣздото ѝ, не могла да разбере — все продължавала да събира и да пренася калчица за гнѣздото си. Обаче, другата лѣстовичка дебнѣла, когато първата отивала да търси материалъ за гнѣздото си, и въ това време се отправяла къмъ гнѣздото ѝ, взимала отъ готовия материалъ и го занасяла въ своето гнездо. Единъ день, като се върнала първата лѣстовичка, съ сламки въ устата си, заварила другата лѣстовичка въ нейното гнѣздо, че краде отъ нейния материалъ. Едва сега тя разбрала, кой билъ крадецътъ. Хвърлила се върху нея и се започнала борба. Въ тази борба дветѣ лѣстовички паднали на земята. Като видѣла това нѣщо, котката на кръчмаря се спуснала къмъ лѣстовичкитѣ и задушила едната отъ тѣхъ. Кръчмарьтъ следилъ цѣлата история, и какво било неговото очудване, когато видѣлъ, че задушената лѣстовичка била онази, именно, която на готово взимала калчица и сламки отъ другата лѣстовичка. Следователно, законътъ на Великата Правда следи за всичко, което става въ свѣта и, споредъ дѣлата, въздава всѣкиму заслуженото. Никой нѣма право да си играе съ този Божественъ законъ! Никой нѣма право да рѣже езичетата на лѣстовичкитѣ! Нито лѣстовичката има право да краде материала, който друга лѣстовичка събира за гнѣздото си. Какво ще кажете тогава за онѣзи, които крадятъ не калчица и сламки, но много по-голѣми нѣща? Ново възпитание трѣбва да се даде на младото поколѣние! Само новата мисъль, новата свѣтлина може да направи човѣка здравъ, да събуди въ него великото, идеалното, което е вложено въ душата му. — Какъ ще постигнемъ това? — Къмъ старото прилагайте новото и, както растенията, превръщайте мъртвата материя въ жива. Бѫдете творители на бѫдещитѣ форми. Ние сме творители въ свѣта; ние градимъ, ние създаваме великото, красивото въ свѣта. Докато ние сме въ България и работимъ, българитѣ могатъ да бѫдатъ сигурни за своето сѫществуване и благоденствие. Въ който день ние напуснемъ България, отъ нея нищо нѣма да остане. България ще се превърне въ пустиня. Това всички трѣбва да знаятъ! Нека се напишатъ тия мои думи въ Божествената книга. Всички трѣбва да знаятъ, че това дѣло е Божие. Ако българитѣ не изпълнятъ волята Божия, тѣ ще изпитатъ на гърба си закона на непослушанието. Мнозина искатъ да докажа това. Нѣма какво да доказвамъ. Вие ще бѫдете свидетели на това време, ще видите, какво ще стане, и тогава ще си спомните, че моитѣ думи съ били вѣрни. Тогава всички ще разбератъ, че Божиитѣ закони не се измѣнятъ. Всѣки трѣбва да служи на високъ идеалъ! Като служи на този идеалъ, той ще приложи закона на любовьта и къмъ своя народъ. При това положение, всѣки може да бѫде патриотъ, всѣки може да бѫде министъръ, или какъвъ и да е, но като човѣкъ съ власть, той нѣма да убива, нѣма да беси, нѣма да затваря хората въ „Обществената безопасность,“ нѣма да изнасилва никого. Който още продължава да върши тия нѣща, той самъ ще носи последствията имъ. Никой да не се лъже съ мисъльта, че както нѣкога Христосъ понесе грѣховетѣ на хората, така и днесъ ще бѫде. Не, сега законътъ е другъ. Днесъ всѣки самъ ще понесе последствията на своитѣ грѣхове и престѫпления. За тази цель ще му се дадатъ условия да изкупи своитѣ грѣхове и престѫпления. — Какъ? — Като възприема Божията Любовь. Това значи: само Божията Любовь е въ сила да заличи грѣховетѣ и престѫпленията на човѣка, но при условие, че въ душата му е станалъ превратъ, и той бѫде готовъ въ името на тази Любовь да се прости и примири съ всички хора. Въ името на Божията Любовь всички хора — мѫже, жени, деца, учители, свещеници, държавници, — трѣбва да си подадатъ рѫка. Тогава всички хора ще бѫдатъ здрави; на земята ще настане плодородие, и заемътъ ще дойде. И сега може да се направи заемъ, но какъ? Америка ще даде заема на Англия, която ще задържи известна комисионна. Англия ще го даде на България, която сѫщо ще задържи известна комисионна. Кое е по-добре за България: да получи заема направо отъ Америка, или посрѣдствено? Следователно, между Бога и човѣшката душа не трѣбва да застава никакъвъ човѣкъ, никакъвъ посрѣдникъ. Това значи свобода. Обаче, ако нѣкой пожелае, да вземе съ себе си даденъ човѣкъ, той трѣбва да го постави или налѣво, или надѣсно отъ себе си, но по никой начинъ предъ себе си. При това, ако е жена, трѣбва да я постави отъ лѣвата си страна; ако е мѫжъ — отъ дѣсната си страна. Едно трѣбва да знаете: вие сте дошли на земята да вършите волята Божия. Който върши волята Божия, той може да разчита на помощьта на всички добри и разумни сѫщества. Който не върши волята Божия, той не може да разчита на ничия помощь. Това не значи, че никой не иска да му помага, но стомахътъ на този човѣкъ е слабъ и не може да носи. Ако му дадете да пренесе нѣколко килограма жито, той не може самъ да ги пренесе, ще търси или човѣкъ, или кола, или нѣкое товарно животно. Не, всѣки трѣбва да върши това, което е по силитѣ му. Въ свѣта сѫществува единъ вѫтрешенъ, великъ моралъ, който всѣки трѣбва да спазва въ живота си. Запримѣръ, впрѣгамъ коня си и излизамъ на разходка. Като дойда до нѣкаква височина, слизамъ отъ коня си и тръгвамъ пешъ. Не е Божествено да измѫчвамъ коня си да ме носи по височинитѣ. Като дойда на равно мѣсто, азъ пакъ се качвамъ на коня и продължавамъ пѫтя си. Като ме заведе до опредѣленото мѣсто, слизамъ отъ коня, потупвамъ го и му благодаря за услугата, която ми е направилъ. Казвамъ: ако трѣбва да благодаримъ на коня, на вола за сторената ни отъ тѣхъ услуга, колко повече всѣки моментъ трѣбва да благодаримъ въ душата си и за най-малкото добро, което нѣкой човѣкъ ни е направилъ! А колко повече трѣбва да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ и направилъ за насъ! Който възприеме Божията Любовь, той ще оправи всичкитѣ си работи — лични, семейни, материални; той ще има помощьта на добритѣ хора не само въ България, но и отъ невидимия свѣтъ. Божията Любовь изключва всички недоразумения, всички обиди, всички огорчения. Трѣбва ли да нападате хората? Ама нѣкой казалъ нѣщо лошо за васъ. Какво отъ това? Когато говорятъ за мене лоши работи, казвамъ: това сѫ комари, които кацатъ върху носа ми. Ще махна съ рѫка и ще се освободя отъ тѣхъ. Вървя изъ улицитѣ и насреща ми иде единъ волъ, който маха опашката си налѣво-надѣсно. Какво трѣбва да направя? Ще се отбия отъ пѫтя си. Животно е той, ще му сторя пѫть да мине. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да си служи съ метода на Никодима, на този горделивъ духъ. „Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Значи, не трѣбва да се отива при Христа вечерь, както Никодимъ направи. Идете при Христа презъ деня и не Му разправяйте страданията си, но помолете Го да ви помогне. Обърнете се къмъ Христа като къмъ нѣкой богатъ и добъръ човѣкъ, съ молба да ви помогне. Следователно, не разправяйте на хората за своитѣ страдания, но помолете се, ако могатъ, да ви помогнатъ. — Ама ще могатъ ли да ни помогнатъ? — Оставете съмнението настрана, то нѣма да ви помогне. Въ много хора съмнението е пуснало дълбоки корени; тѣ нека сами се разправятъ съ съмнението си. Въпросътъ е до онѣзи хора, които иматъ жива вѣра. Тѣ сѫ младитѣ хора, за които е дошло вече време да се повдигнатъ. Подъ думата „младъ“ азъ разбирамъ всѣки човѣкъ, билъ той младъ или старъ, който мисли по новия начинъ, и на когото сърцето е пълно съ топлина, умътъ — съ свѣтлина, а волята — съ животъ. Днесъ времето тече бързо, а съ него заедно и мисъльта. Споредъ новитѣ разбирания на хората, Богъ не живѣе вънъ, на небето нѣкѫде, както едно време сѫ мислили, но Той живѣе въ сърцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духа на хората. Единъ е Той! Философитѣ казватъ: Не търсете Бога на небето! Той не е тамъ. Не Го търсете и на звездитѣ. И тамъ не е. Не Го търсете въ силнитѣ и въ ученитѣ хора! И тамъ не е. Не Го търсете и въ физическитѣ сърца на хората, които постоянно се промѣнятъ! И тамъ не е. Търсете Го, обаче въ онова сърце и въ онзи умъ, които се намиратъ въ човѣшката душа! Тамъ е Той. И когато ви проговори само една дума, тя е толкова мощна, толкова велика, че ще бѫде въ сила да ви възкръси. И сега, на онѣзи хора, които сѫ наскърбени, които сѫ изгубили смисъла на живота, казвамъ: Направете единъ малъкъ опитъ съ Божията Любовь, да видите, какви резултати ще имате. Ще срещнете хора отчаяни, които отиватъ да се давятъ, да се бесятъ, да вършатъ престѫпления. Спрете ги и се разговорете съ тѣхъ. Запитайте ги, защо искатъ да се самоубиватъ. Единъ ще ви каже, че има да дължи нѣкому и не може да изплати дълга си. Другъ ще ви каже, че жена му го напуснала. Спрете се при единия и му помогнете, както и съ каквото можете. Спрете се при другия, поговорете му малко, кажете му да се помоли. Най-после помогнете му и вие съ нѣщо. Ще видите, че тия хора ще се насърдчатъ, ще се откажатъ отъ мисъльта за самоубийство. По този начинъ вие печелите приятели, създавате красиви връзки помежду си. Това изисква новото учение. Този е Божествениятъ пѫть. Обаче, никой не трѣбва да знае, какво сте направили. Досега азъ съмъ ималъ само единъ подобенъ случай въ живота си. Срещнахъ едного, който отиваше въ гората да се беси. Спрѣхъ го и го запитахъ: Де отивашъ? — Остави се, много ми е тежко, дошълъ съмъ до пълно отчаяние, решилъ съмъ да туря край на живота си. — Защо? — Жена ми избѣга отъ мене и ме напусна. — Не бой се! Ти си добъръ човѣкъ; искашъ да направишъ нѣщо много силно, да се обесишъ отъ любовь къмъ жена си. Не се безпокой, тя ще се върне. Тя се е пошегувала съ тебе. Азъ разбирамъ тази работа, и зная, че ще се нареди добре. Следъ това срещнахъ жена му и я посъветвахъ да се върне при мѫжа си, при децата си, да гледа кѫщата си. Днесъ Божествената Любовь ви срѣща и казва: О, Израилю, хора на 20 вѣкъ, върнете се отъ кривитѣ си пѫтища! Каквото пожелаете въ името Божие, ще ви се даде. Откажете се отъ кривитѣ си мисли и чувства, отъ неправилнитѣ желания да се самоубивате! Откажете се отъ стария си навикъ да се одумвате! Дайте мѣсто на Божията Любовь въ душитѣ си, и ще приемете Божието благословение! 20. Беседа отъ Учителя, държана на 22 януари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. 1928_01_15 Заветътъ

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Заветътъ „Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Второзаконие 5:2. Петата глава отъ Второзаконието представя единъ скѫпоцененъ камъкъ, заровенъ дълбоко нѣкѫде въ земята. Всичко, което е писано въ Стария Заветъ, не е валидно за всички времена и епохи, обаче, въ него има истини, които сѫ надживѣли времето си, вследствие на което, когато и да се четатъ или казватъ, тѣ иматъ своята цена и своето значение. Тѣ сѫ валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи. „Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този, да се направи заветъ, договоръ между две разумни сѫщества. Това, което осмисля живота, което внася радость и миръ въ човѣшката душа, сѫ разумнитѣ отношения между всички живи сѫщества. Азъ взимамъ думата разумность въ широкъ смисълъ. Разумниятъ човѣкъ е съвършенъ въ постѫпкитѣ си. И ако понѣкога се забелѣзва нѣкакво несъвършенство въ него, това се дължи на материалитѣ, съ които работи. Когато вещиятъ писарь пише, и дойде нѣкой отъ вънъ, бутне рѫката му, той направи нѣкаква погрѣшка, но вината не е въ него. Причината за погрѣшката е външна. Нѣкое неразумно сѫщество е бутнало рѫката му. Обаче, този вещъ писарь е въ състояние самъ да изправи погрѣшката си. Следователно, разумниятъ човѣкъ всѣкога изправя нѣщата, а глупавиятъ — разваля. Каквото и да дадете на глупавия човѣкъ, въ края на краищата, той все ще го развали: и най-хубавата дреха да му дадете, той ще я развали; и най-доброто управление да му дадете, той ще го развали; и най-разумната религия да му дадете, той ще я развали; и най-добрата наука да му дадете, той ще я развали. И обратно: каквото дадете на разумния човѣкъ, той ще го запази и усъвършенствува. „Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Отъ времето на Мойсея до днесъ сѫ се изминали повече отъ три хиляди години. Какво представятъ тия три хиляди години? Тѣ сѫ три Божествени дни. Значи, отъ времето на Мойсея до днесъ сѫ се изминали три Божествени дни. Тъй щото, за Бога хиляда години сѫ като единъ день, но колко интенсивенъ трѣбва да бѫде този день, въ който може да се внесе опитностьта на тия хиляда години! Това показва че пѫтьтъ на човѣшкото развитие е дълъгъ. Питамъ: какво се разбира въ съвременната наука подъ думата развитие или еволюция? Подъ думата еволюция се разбира изминаване на дълъгъ пѫть, съ цель да се придобие нѣщо. Обаче, отъ придобивка до придобивка има разлика. Ако нѣкой човѣкъ въ своя еволюционенъ пѫть е успѣлъ да развие едно грамадно тѣло, като това на предпотопнитѣ животни, де ще се ползува отъ тази придобивка? Или, ако въ своя еволюционенъ пѫть човѣкъ успѣе да намали тѣлото си толкова, че да се превърне въ микробъ, който съвременната наука едва съ микроскопъ може да разглежда, какво се ползува отъ тази придобивка? Какво ще се ползува човѣкъ, ако има грамадно, или пъкъ, ако има малко тѣло? Ако тѣлото на нѣкое животно е грамадно, но сѫщевременно е разумно, това разбирамъ. При това положение то ще принесе голѣма полза на човѣчеството. Обаче, ако тѣлото на нѣкое животно е микроскопическо, но сѫщевременно неразумно, то ще принесе голѣма вреда на човѣчеството. Вземете, напримѣръ, бубоническата чума. Микробътъ на тази болесть е много малъкъ, но причинява голѣми пакости и вреди на хората. Това микроскопическо сѫщество е въ състояние да вдигне на кракъ цѣла култура, като съвременната: всички лѣкари, всички учени, всички религиозни хора се въорѫжаватъ — навсѣкѫде поставятъ карантина. Де се крие силата на това малко сѫщество? И следъ всичката тази тревога, хората ще се примирятъ и ще кажатъ, че болеститѣ били за тѣхъ. Не, болеститѣ не сѫ за всички хора, но само за онѣзи, които се отклоняватъ отъ Божия пѫть. Въ този смисълъ, лѣкаритѣ сѫ необходими само за грѣшнитѣ хора, но не и за праведнитѣ. Праведниятъ е лѣкарь самъ на себе си, а грѣшниятъ се нуждае отъ много лѣкари около себе си, и то все специалисти. Ще кажете: Когато хората станатъ праведни, нѣма да има вече нужда отъ медицина, отъ никакви лѣкари. Не, и тогава ще има лѣкари, и тогава ще сѫществува медицина, но за праведнитѣ, за добритѣ хора. Наскоро дохожда при мене единъ нашъ приятель, който ме запита: Какво да правя за да сполуча въ живота си? — Ако искашъ да сполучишъ, не ставай нито ножъ, да те точатъ, нито точило, ти да точишъ другитѣ, нито пъкъ да носишъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ си. Защо? Ако си ножъ или точило, отъ дългото употрѣбение единъ день съвсемъ ще се изхабишъ, нищо нѣма да остане отъ тебе. Ако носишъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ си и не можешъ да си служишъ съ него, както трѣбва, този чукъ ще стане причина единъ день да те пребиятъ съ него. Какво ще спечелишъ отъ тѣзи положения? Нищо нѣма да спечелишъ. Азъ наричамъ съвременната култура — „култура на ножа, на точилото и на голѣмия чукъ.“ Казвате: Точилото трѣбва да се върти, ножътъ трѣбва да се точи, а чукътъ трѣбва да се вдига и слага. Точилото се върти, но се изхабява; ножътъ се точи, но се изтрива; чукътъ се вдига и слага, но и пакости върши. И човѣшкиятъ животъ се върти като точилото, но съ своитѣ мисли и чувства човѣкъ изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възрасть, казва: Остарѣхъ вече, свърши се моятъ животъ, но не разбрахъ смисъла му. Какво разбираме подъ думата старость? Тъй както хората разбиратъ старостьта, тя е резултатъ на напразно изразходване на Божествената енергия въ човѣка. Който пилѣе тази енергия безразборно, той преждевременно остарява. Какво остава на този човѣкъ? Не му остава нищо друго, освенъ да излѣзе отъ тѣлото си, т. е. да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова, както змията съблича старата си кожа и се облича въ нова. Щомъ се види голъ, съблѣченъ, този човѣкъ ще каже: Всичко се свърши съ мене! — Да, съ грѣшника всичко се свършва. И тъй, съвременнитѣ хора трѣбва да се домогнатъ до правата философия на живота. Само тази философия ще имъ даде истински разбирания за живота и за смъртьта. Когато водата въ нѣкоя рѣка замръзне и се превърне въ ледъ, тази рѣка може да каже: Свърши се моятъ животъ! До кога? Докато дойде пролѣтьта. Щомъ пролѣтьта дойде, и слънцето започне по-силно да пече, животътъ на рѣката отново дохожда. Тогава пъкъ ледътъ ще каже: Всичко е свършено съ мене! До кога? Докато дойде зимата. Значи, при специални условия, водата има свойството да замръзва при студъ, при низка температура; и отъ ледъ, да се превръща въ течность, при слънчевата топлина, или при висока температура. Какво лошо има въ това, че водата може да замръзва, да се превръща въ ледъ, ледътъ пъкъ да се разтопява, да се превръща въ течность, и после течностьта да се превръща въ пара? Когато тѣзи процеси сѫ физически и ставатъ само съ материята на тѣлата, тѣ сѫ добри, никой не се оплаква отъ тѣхъ. Обаче, когато тѣзи процеси ставатъ въ психиката на човѣка, тогава не е добре. Тѣзи промѣни причиняватъ известни болки на човѣка. Причината за тѣзи болки се дължи на външнитѣ енергии, които нахлуватъ въ организъма, но срѣщатъ известно вѫтрешно съпротивление. Това съпротивление, именно, причинява болезнено състояние въ организъма. Когато външнитѣ енергии влизатъ свободно въ човѣшкия организъмъ, безъ никакво вѫтрешно съпротивление, човѣкъ изпитва въ себе си пълна хармония. При това положение, никакви болки не сѫществуватъ. „Господъ Богъ вашъ направи заветъ.“ Значи, най-важното въ живота на човѣка е договорътъ, заветътъ съ Бога. Този договоръ не е нѣщо, като 14-тѣ точки на Уйлсона. Когато Уйлсонъ излѣзе предъ свѣта съ своитѣ 14 точки, всички казаха: Ето една сигурна работа!— Колко сигурна излѣзе тази работа? Колко отъ тия точки се приложиха? И германскиятъ императоръ даде нѣкакви обещания на българитѣ, но колко отъ тия обещания се изпълниха? Какво показва това? Това показва, че договоритѣ, които двама души си даватъ на земята, не сѫ нищо друго, освенъ сапунени мѣхури. Колкото сапунениятъ мѣхуръ може да живѣе, толкова и обещанията на тия хора ще се реализиратъ. Азъ бихъ желалъ да зная, откакъ свѣтътъ сѫществува, колко отъ договоритѣ, между разнитѣ държави сѫ уцѣлѣли. Египетъ е правилъ договори, Асирия е правила договори, но де сѫ тѣзи държави днесъ? Не само договоритѣ имъ сѫ изчезнали, но и самитѣ държави вече не сѫществуватъ. Не само Египетъ и Асирия, но и държавитѣ въ новитѣ времена сѫ правили и правятъ договори, които сѫщо така не сѫ уцѣлѣли. Обаче, установи ли се договоръ между Бога и човѣка, той непременно уцѣлява. Силата на еврейския народъ се дължи на договора, който Богъ е направилъ съ тѣхъ въ миналото. Този договоръ лежи дълбоко нѣкѫде въ неговото подсъзнание. И ако може да се почерпи единъ добъръ примѣръ отъ еврейския народъ, той се заключава въ това, че основата, ядката на еврейския животъ се опира здраво върху принципитѣ, които Мойсей имъ е далъ. Тази е една отъ добритѣ чърти на еврейския народъ. Колкото лошо да се говори за еврейския народъ, статистиката, обаче, показва, че развратътъ между този народъ е само 5%. Отъ друга страна, при каквито климатически условия да го поставятъ, той издържа. Евреитѣ не сѫ много напредничави, но сѫ много издържливи. Издържливостьта имъ се дължи на това, че спазватъ всичко онова, което Мойсей имъ е оставилъ. Въ това, именно, седи тѣхната сила. Докато човѣкъ остава вѣренъ на идеала на своята душа, дотогава той ще запази своята издържливость. Щомъ измѣни на този идеалъ, съ него заедно ще изгуби и своята издържливость. Следователно, ако еврейскиятъ народъ изгуби нѣкога своитѣ вѣрвания, той ще изгуби и своята издържливость. Възъ основа на това, казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не измѣня. Какви ще бѫдатъ тѣзи възгледи, какви имена ще носятъ, не е важно. За човѣка е важно, неговитѣ убеждения да го повдигатъ, да му даватъ сила правилно да расте и да се развива. Запримѣръ, ще срещнете въ живота разбойници — материалисти и религиозни хора, сѫщо материалисти. И еднитѣ обиратъ и крадатъ, и другитѣ обиратъ и крадатъ. Каква полза отъ това, че първитѣ не вѣрватъ въ Бога, а вторитѣ вѣрватъ? Ще срещнете безвѣрници, които колятъ говедата, овцетѣ и ги ядатъ; ще срещнете и вѣрващи, които правятъ сѫщото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вѣрващъ човѣкъ, отколкото безвѣрникъ. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпросъ. Волътъ ще отговори: Азъ бихъ желалъ никой да не пипа кожата ми — нито религиознитѣ, нито материалиститѣ. Нека и еднитѣ, и другитѣ да ме оставятъ на свобода и да уважатъ моитѣ идеи. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е материалистъ. Питамъ: вие какви сте? — Ние сме религиозни, набожни, вѣрваме въ Бога. — Вѣрвате въ Бога, но колите вола по сѫщия начинъ, както и материалиститѣ, които не вѣрватъ въ Бога. При това, религиознитѣ знаятъ, че Богъ е казалъ „Не убий!“ Който коли волъ, прави сѫщото, както онзи, който убива човѣкъ. Съвременнитѣ християни, които отъ преди две хиляди години сѫ тръгнали следъ Христа, а отъ преди три хиляди години знаятъ заповѣдитѣ Божии, казватъ за вола: Волъ е той, животно е, не чувствува нѣщата като човѣка. Съ тѣзи думи тѣ се успокояватъ и продължаватъ да колятъ воловетѣ. Не е само това. Днесъ хората сѫ дошли до положение да се убиватъ едни други, като мухи, и после казватъ: Нѣма нищо, избиха се много хора, но други ще се родятъ. — Значи, нека майкитѣ раждатъ и отглеждатъ деца, а другитѣ да ги убиватъ. Не, това не е правата философия на живота. Едно трѣбва да се знае: има единъ вѫтрешенъ законъ, който държи отговорни всички народи, общества и хора за тѣхнитѣ постѫпки. Има единъ вѫтрешенъ договоръ, сключенъ въ живота, за неизпълнението на който всѣки човѣкъ ще бѫде сѫденъ. Единъ день, когато човѣкъ напусне земята, ще дава отчетъ за всички свои дѣла. Невидимиятъ свѣтъ е опредѣлилъ два вида ангели, които да посрѣщатъ хората отъ земята. Еднитѣ ангели сѫ свѣтли, а другитѣ — тъмни, черни. Дѣлата на човѣка опредѣлятъ, кои ангели да го посрещнатъ. Свѣтлитѣ ангели водятъ човѣка въ двореца, при царя, дето му даватъ богато угощение. Тъмнитѣ ангели го водятъ въ обществената безопасность. И въ обществената безопасность угощаватъ човѣка, но само следъ като го простратъ на земята, съ лицето надолу. Като стане отъ земята, той казва: Втори пѫть не искамъ да помисля за такова угощение. При всички престѫпления, хората пакъ ще намѣрятъ нѣщо, съ което да се оправдаватъ. Тѣ казватъ: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е грѣховно състояние, въ което хората сѫ изпаднали и, отъ което малцина могатъ да излѣзатъ. Ако е въпросъ за култура, хиляди години преди падането на човѣчеството е сѫществувала такава, но тя е била култура на радость и веселие. Всички живи сѫщества сѫ се кѫпѣли въ радость и веселие, всички ангели сѫ пѣли и хвалили Господа. Коя е причината, че тази култура днесъ не сѫществува? Въ тѣзи времена е станала нѣкаква вѫтрешна катастрофа, вследствие на което всички планети въ слънчевата система съ измѣнили своята ось. И земята е измѣнила осьта си, наклонила се е на 23°. Числото 23 е символъ на размирие. Значи, земята е мѣсто на размирие. Въ никоя друга планета не сѫществува такова размирие, каквото въ нашата земя. Когато сѫщества отъ други планети искатъ да разбератъ, какво нѣщо е размирието, тѣ слизатъ на земята. Който иска да научи тия специфични разбирания, нека дойде на земята, да прекара единъ четиригодишенъ курсъ по правнитѣ науки. Само на земята може да се изучи размирието, въ всичкитѣ му подробности и вариации. Съвременнитѣ учени констатиратъ само, че земята е наклонила осьта си на 23°, но повече нищо не казватъ. Какъ се е отразило това наклонение на земната ось върху живота на хората, по това нищо не говорятъ. Обаче, между наклонението на земната ось къмъ нейната еклиптика и моралния животъ на хората, сѫществува известна зависимость. Това наклонение на земната ось е създало единъ упадъкъ въ моралния животъ на хората. На какво се дължи този упадъкъ? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ось, земята се намира въ такова положение, че чрезъ особена събирателна леща привлича само отрицателнитѣ козмически енергии отъ пространството, а отблъсква положителнитѣ. Споредъ наклона на своята ось, земята днесъ нѣма възможность да привлѣче положителнитѣ, възходещитѣ козмически енергии. Тази е причината, поради която хората днесъ сѫ повече лоши, отколкото добри. Единъ день, когато земната ось се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрезъ която ще привлича положителнитѣ енергии на козмоса. Сега, ако разглеждате лицето на вълка и това на овцата, ще видите, че ѫглитѣ на лицата имъ сѫ съвършено различни. Вълкътъ е грубъ, жестокъ, защото ѫглитѣ на неговото лице събиратъ отрицателнитѣ сили въ природата. Ѫглитѣ по лицето на овцата пъкъ сѫ такива, че събиратъ главно положителнитѣ сили въ природата, затова тя е кротка. Казвате: Богъ създаде вълка и овцата; следователно, тѣ не сѫ виновни за ѫглитѣ на своитѣ лица. Това не е вѣрно. За сегашното устройство на главитѣ на вълка и на овцата има редъ вторични причини, които сѫ въ връзка съ развитието на битието. Като се разглеждатъ тия нѣща, ще се разбере, защо вълкътъ е станалъ вълкъ, и овцата — овца. Вълкътъ и овцата впоследствие сѫ станали такива, каквито днесъ ги срѣщаме. Когато искатъ да кажатъ нѣщо лошо за нѣкой човѣкъ, казватъ: Той е цѣлъ вълкъ. Значи, въ овълчаването има нѣщо разумно, което е работило въ противоположность на Божественитѣ закони. Когато казватъ, че нѣкой човѣкъ е цѣла овца, това показва, че и въ овчедушието има нѣщо разумно. Казвате: Човѣкъ не трѣбва да бѫде овца. Да, не трѣбва да бѫде овца, но още повече не трѣбва да бѫде вълкъ. Ако имате общества само отъ вълци, каква култура ще бѫде тѣхната? Тѣзи вълци трѣбва да се хранятъ съ нѣщо, но съ какво? Тѣ не обичатъ трева, месо обичатъ, и то главно овче. Какво ще правятъ тия вълци, ако нѣма достатъчно овце за всички? Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една дилема, до единъ кръстопѫть, и нито напредъ вървятъ, нито назадъ се връщатъ. Евангелиститѣ казватъ: „Повѣрвайте въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдете спасени.“ Питамъ: какво се ползува вълкътъ отъ своята вѣра, че за да измѣни характера си, трѣбва да се храни съ овце? Тази вѣра не може да го спаси, не може да го видоизмѣни. За да не бѫде вълкъ, лицето му трѣбва коренно да се измѣни. Ако срещу нѣкой човѣкъ насочите една пушка, той непременно ще пострада отъ нейнитѣ куршуми. Дали знае действието на пушката, или не, тя не се интересува отъ това, Веднъжъ направена, нейната задача е да убива. И вълкътъ е построенъ така, че дето срещне овце, напада. Тъй щото, ако въ дадено общество се проповѣдватъ известни принципи, които подтикватъ хората къмъ правене на пушки, на разни огнестрелни орѫдия, за това има редъ причини. Пушката крие въ себе си известна динамическа сила, която всѣки моментъ може да се изяви навънъ, както бомбата, — при най-малко сътресение може да експлодира. Сѫщо такава динамическа сила се крие и въ човѣка. Тази сила е гнѣвътъ. По-разрушителна сила въ човѣка отъ гнѣва нѣма. Гнѣвътъ е неестествена сила, която руши. Гнѣвъ и негодувание не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работитѣ. Обаче, като се разгнѣви, човѣкъ моментално кипва и е готовъ да разруши всичко, което се изпрѣчи на пѫтя му. Ако нѣкой човѣкъ е причина за неговия гнѣвъ, той казва: Азъ ще ти дамъ да разберешъ, кой съмъ! — Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. Въ самия него се предизвиква пожаръ, експлозия, следъ която съ седмици не може да дойде на себе си. Питамъ: защо тази сила, гнѣвътъ — не се впрегне на работа да извърши нѣщо полезно? Ако човѣкъ се гнѣви по единъ пѫть презъ годината, както и да е, но ако се гнѣви по десеть пѫти на день, този гнѣвъ не е на мѣстото си. Съвременнитѣ хора сѫ станали неврастеници поради това, че често се гнѣвятъ. И следъ всичко това, тѣ търсятъ лѣкъ противъ неврастенията. Лѣкаритѣ препорѫчватъ инжекции и разни лѣкарства противъ неврастенията, но въ края на краищата, нищо не помага. Казвамъ: ако искате да излѣкувате неврастенията си, престанете да се гнѣвите! — Какъ?— Ще приложите волята си. — Не можемъ съ воля да преодолѣемъ себе си. — Думата „не мога“ е илюзорна. Въ разумния свѣтъ тя не сѫществува. Казвамъ нѣкому: преплавай тази рѣка и мини на срещния брѣгъ. — Не мога да я преплавамъ. — Ще видишъ, че можешъ. По едно време се образува хайка срещу този човѣкъ, и десетина души започватъ да го преследватъ. Той хуква да бѣга, дохожда до сѫщата рѣка, хвърля се въ водата, преплава я и веднага се намира на другия брѣгъ. Значи, това, което въ първия случай бѣше невъзможно, въ втория случай стана възможно. И тъй, понеже Господъ вижда, че доброволно хората нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие, затова е турилъ разбойници да ги гонятъ, да ги заставятъ на сила да влѣзатъ въ Царството Божие. Днесъ и праведниятъ служи на Бога, не толкова отъ голѣма любовь къмъ Него, но защото разбойници го гонятъ. Като премине рѣката, той казва: Слава Богу, че можахъ да мина на другия брѣгъ на рѣката. Богъ ме спаси отъ тия разбойници. Споредъ мене, праведниятъ преплава рѣката, благодарение на разбойницитѣ, които го гониха. Той повѣрва въ тѣхната сила и можа да преплава рѣката. Казвате: Безъ страдания не може ли да се служи на Бога? — Безъ страдания не можете да преплавате рѣката. Страданията правятъ хората смѣли и решителни. Въ първо време страданията ги правятъ малодушни, но като пострадатъ повече, тѣ уякватъ и ставатъ герои. Такъвъ примѣръ имаме въ борбата на нашата лоза съ филоксерата. Въ първо време филоксерата изсушаваше лозата, но въ 12 годишната ѝ борба съ своя неприятель — филоксерата, лозата придоби имунитетъ, уякна, и днесъ вече не се подава на нейното действие. Дълго време нашата лоза се борѝ съ филоксерата на научна почва, докато най-после си изработи серумъ противъ нея. При това положение, филоксерата се отказа да преследва лозата. Българитѣ направиха грѣшка, като замѣниха нашата лоза съ американската. Тѣ трѣбваше да почакатъ 12 години, докато лозата мине презъ процеса на страданията, презъ което време тя щѣше да уякне и да се приспособи къмъ труднитѣ условия на живота. Обаче, тѣ прибързаха, замѣстиха я съ американска лоза, която, наистина, много грозде дава, но и много трудъ и работа изисква. Съвременнитѣ културни хора се намиратъ въ положението на американската лоза, присадена на българска почва, но щастието, блаженството и здравето по този начинъ не могатъ да дойдатъ. И като не могатъ да постигнатъ това, което желаятъ, тѣ казватъ: Като отидемъ въ другия свѣтъ, тамъ ще придобиемъ всичко, каквото ни трѣбва. — Кой е другиятъ свѣтъ? И този, и другиятъ свѣтъ сѫ все Божествени свѣтове. Щомъ тукъ не можете да придобиете това, което търсите, и на другия свѣтъ не ще можете. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да направите опитъ, да видите, можете ли да живѣете добре на земята, въ този грѣшенъ свѣтъ. Ако на земята живѣете добре, и на онзи свѣтъ ще живѣете добре. За да живѣете на другия свѣтъ, вие трѣбва да имате органи, съответни за този свѣтъ. Ако влѣзете въ този щастливъ свѣтъ, безъ съответнитѣ за него органи, вие непременно ще умрете. За изяснение на мисъльта си, ще приведа следната аналогия. Наблюдавате живота на рибитѣ и казвате: Страшенъ е животътъ на рибитѣ въ водата! Тѣ сѫ изложени на самоунищожение, на пълно безправие, на отсѫтствие на всѣкакъвъ духовенъ животъ. Тѣ нѣматъ никаква писменность, никаква книжнина. И най-после решавате да извадите една отъ тия риби извънъ водата, да я поставите при условия, при които човѣкъ живѣе. Какво ще стане съ рибата? При щастието, което ѝ давате, тя непременно ще умре. Защо? Тя нѣма органи, съ които да използува новитѣ условия. Следователно, ако влѣзете неподготвени въ другия свѣтъ, както рибата — въ човѣшкия, вие непременно ще умрете въ своето щастие. Първото нѣщо: ако искате да влѣзете въ новитѣ условия и да се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да разполагате съ органи, съответни на тѣзи условия. Тъй щото, като говорите и се стремите къмъ единъ свѣтъ, по-високъ отъ физическия, вие трѣбва да сте го опитали, да знаете, какво ви е нужно за този свѣтъ. Не е достатъчно само да вѣрвате, че тамъ по-добре се живѣе, но трѣбва да знаете, какво се изисква отъ васъ, за да влѣзете въ този свѣтъ и да се ползувате отъ него. Ще кажете, че баба ви и дѣдо ви сѫ вѣрвали. Не, това не е достатъчно. Щомъ отивате въ този свѣтъ, вие предварително трѣбва да сте го изпитали и провѣрили. — Тамъ ще ни рѫководятъ. — И това не е достатъчно. Опити се изискватъ. Следователно, онзи свѣтъ, или задгробниятъ животъ, както мнозина го наричатъ, е животъ на опити. Щомъ е опиталъ нѣщата, човѣкъ може вече да вѣрва. Безъ опити никаква вѣра не може да сѫществува. Щомъ е опиталъ нѣщата, човѣкъ може да вѣрва и на хора съ по-голѣми опитности отъ своитѣ. Мнозина подържатъ мисъльта, че въ свѣта живѣятъ сѫщества, по-напреднали, по-културни отъ хората на земята, Че това е така, виждаме отъ редъ примѣри въ живота. Запримѣръ, за да се води разумна политика, на първо мѣсто е необходима висшата математика. А ние срѣщаме въ живота видни, добри политици. Въ това отношение, хората не подозиратъ даже, какво голѣмо значение играе математиката въ политическия животъ. Ако не е така, какъ ще си обясните, защо сполуката, победата въ войнитѣ се движи ту къмъ една, ту къмъ друга страна? Вземете, напримѣръ, Наполеонъ. Защо той, който въ военно отношение бѣше гениаленъ политикъ, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които бѣше далъ предъ невидимия свѣтъ. Тѣ го изпратиха на заточение на островъ св. Елена, тамъ да размишлява, да намѣри погрѣшката си. Въ този случай, англичанитѣ бѣха само изпълнителната власть, а невидимиятъ свѣтъ — законодателната. Невидимиятъ свѣтъ издаде законъ, по силата на който Наполеонъ трѣбваше да отиде на островъ св. Елена. Невидимиятъ свѣтъ заповѣда на англичанитѣ да опредѣлятъ такова мѣсто на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете нѣкакво обещание предъ невидимия свѣтъ и не го изпълните, нѣма да се намѣрите на островъ св. Елена? Наполеонъ имаше познания за сѫществуването на невидимия свѣтъ и за отговорностьта за дѣлата си предъ него, и затова казваше: „Само прадѣдитѣ ми могатъ да ме сѫдятъ за постѫпкитѣ ми, дали правилно съмъ постѫпилъ, или не.“ Казвате: Гениаленъ бѣше Наполеонъ! Наполеонъ бѣше гениаленъ преди да отиде въ Русия, но следъ това той изгуби своята гениалность, следъ което настана голѣмъ обратъ въ действията. Кой човѣкъ не храни въ себе си идеята да отиде въ Русия, да побеждава? Защо отиде Наполеонъ въ Русия? Той искаше да победи цѣла Европа и да застави руския царь да му се поклони. Такива и редъ още нѣща станаха причина войната да вземе нежелателенъ край. Наполеонъ искаше да покаже на руския царь, кой е той, и какво може да направи. Рускиятъ царь не се поклони на Наполеона, заради което последниятъ навлѣзе въ Русия. По този начинъ Наполеонъ научи следния законъ: когато военачалникътъ се отдѣли отъ базата на прехраната си, неизбѣжно го очаква катастрофа. Питамъ: ако и ние се отдѣлимъ отъ Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Нѣкой казва: Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Каква нужда има Богъ отъ твоята вѣра? Дали вѣрвашъ, или не, това е за тебе; ти или ще се ползувашъ, или ще губишъ. Другъ казва: Азъ не искамъ да ямъ, — Твоя работа, ти ще губишъ отъ това. Обаче, като изгладнѣешъ, щѣшъ не щѣшъ, ще ядешъ. Като влѣзоха въ обществената безопасность, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безвѣрници, станаха вѣрващи. Какъ станаха вѣрващи? Като ги биха толкова много, тѣ се обърнаха къмъ тия хора, съ молба да ги не биятъ, но никой не ги послуша. Обаче, като не можаха повече да издържатъ боя, тѣ се обърнаха къмъ Бога, съ молба да заповѣда на тия хора да ги не биятъ. За тѣхъ това щѣше да бѫде доказателство, че Богъ, наистина, сѫществува. Тѣ се обърнаха тогава къмъ онѣзи, които ги биеха, помолиха да ги не биятъ повече, и този пѫть молбата имъ бѣше чута. Така повѣрваха тѣ въ Бога и се обърнаха къмъ Него. Който вѣрва въ Бога, и въ обществената безопасность да попадне, и тамъ нѣма да го биятъ. Презъ последнитѣ години въ Русия имаме единъ такъвъ силенъ примѣръ. За нѣкаква измѣна, болшевицитѣ осъдили 250 офицери на смърть. Като дошълъ опредѣлениятъ день за изпълнение на присѫдата, всички тия офицери, единъ следъ другъ, излѣзли предъ екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошълъ редъ на последния, той излѣзълъ предъ комисията, прекръстилъ се и казалъ: „Въ името на Господа Исуса Христа“... Тѣ му казали: Ти ли единственъ се намѣри да вѣрвашъ въ Бога? Щомъ имашъ такава вѣра и упование въ Бога, ние не можемъ да дигнемъ рѫка върху тебе. Бѫди свободенъ! Този офицеръ е запазилъ своя договоръ съ Бога. Който пази договора си съ Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намѣри, той благословенъ ще бѫде. Вѣрата въ Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прости. Всички хора могатъ да вѣрватъ въ Бога. Както слънцето еднакво грѣе за богати и за бедни, за учени и за прости, така и Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина сѫ еднакво достѫпни за всички. Много религиозни хора изпадатъ въ лековѣрие и казватъ: Наистина, за насъ ли изгрѣва слънцето? И като изгрѣва, мисли ли за насъ? — Не, слънцето ни най-малко не изгрѣва специално за васъ, но като изгрѣва, то ще даде и на васъ, и на всички сѫщества толкова, колкото искате и колкото можете да възприемете. Като изгрѣва и залѣзва, слънцето има предъ видъ да изпълни своята длъжность. Покрай това, то казва на всички; Който е слабъ, скърбенъ, недоволенъ, нека дойде при мене; азъ ще му дамъ, колкото иска. Да се запитвате, дали Слънцето ви обича, то е все едно, да питате, дали Богъ ви обича. Като се обърнете къмъ Него, дали ви обича Той, или не, не е важно. Той ще ви даде толкова, колкото ви е нужно. Слънцето дава еднакво и на овцата, и на вълка. Тъй щото, не е важно, дали Богъ мисли за васъ, но дали вие мислите за Него. Богъ е съвършенъ, важно е, дали вие сте съвършени. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора се съмняватъ. Донѣкѫде вървятъ добре, но после се сепнатъ, спратъ се и казватъ: Дали сме въ правия пѫть? Следъ това започватъ да разискватъ върху въпроса за създаването на свѣта. Казвамъ; този въпросъ е второстепененъ. Ако мислите първо да разрешите този въпросъ, а после да повѣрвате въ Бога, нито въ едното ще успѣете, нито въ другото. Вие искате първо да разрешите този въпросъ, а после да повѣрвате въ Бога. Това е невъзможно. То е все едно първо да вземете отъ приятеля си пари на заемъ, а после да повѣрвате въ него. Не, ще вѣрвате въ приятеля си преди още да сте взели отъ него пари на заемъ. Защо? Защото, като вземете пари отъ него, вие вече сте предъ свършенъ фактъ, нѣма какво повече да вѣрвате. Впрочемъ, единъ фактъ, една постѫпка, добра или лоша, не опредѣлятъ още човѣка. Нѣкой може да ви даде пари на заемъ, а следъ това да ви обере. Въ какво ще вѣрвате тогава? Сега, ще приведа единъ случай изъ действителния животъ, който е станалъ нѣкѫде въ Европа. Единъ първокласенъ апашъ обралъ нѣколко банки и избѣгалъ. Тайната полиция влѣзла въ следитѣ му, тъкмо когато той се готвилъ да обере друга банка. Преди да дойде до касата на тази банка, тайната полиция решила да му устрои една примка: тя турила на всички банкноти въ касата нѣкакви особени белези, по които да го уловятъ. Като напипалъ паритѣ, апашътъ веднага забелязалъ знацитѣ по тѣхъ, и затова, като излѣзълъ на улицата, започналъ да раздава паритѣ на бедни хора, безъ да задържи нѣщо за себе си. Като гледали, какъ щедро раздава пари, тия хора си казвали: Чудно нѣщо, колко щедъръ човѣкъ! Да, но не следъ много време, всички тия хора били разкарвани отъ полицията, да дадатъ смѣтка, отде иматъ тия пари. Казвамъ: и вие можете да се натъкнете на такъвъ благодетель, който да ви даде пари, да си направите кѫща, но когато полицията види, че тѣзи пари сѫ белязани, ще ви разкарва по участъцитѣ, да пита, отде сте ги взели. Както виждате, съвременнитѣ хора лесно се лъжатъ. Обаче, апашътъ билъ уменъ човѣкъ. Като забелязалъ знаци по банкнотитѣ, той щедро ги раздалъ на бедни хора, и по този начинъ лесно се изплъзналъ отъ рѫцетѣ на полицията. Той избѣгалъ отъ нея, както заекътъ бѣга отъ хрътката. Мнозина искатъ да знаятъ, какво ще стане съ заека, като достигне по-високо развитие. Най-високата форма, до която заекътъ може да достигне, е магарешката. Между магарето и заека има известна прилика. Забележителното въ заека е, че може да бѣга много, а въ магарето — способностьта му да реве. Въ времето на Христа, магарето бѣше на почитъ. Христосъ изказа почитьта си къмъ магарето, заради хулитѣ, обидитѣ и оскърбленията, които свѣтътъ му създава. Той му каза: Азъ ще ти покажа смисъла на страданията, за да се домогнешъ до великата истина, че обезчестениятъ отъ свѣта, ще се благослови отъ Бога. — Господи, всички ми се смѣятъ. — Нѣма нищо, дерзай, напредъ върви! Азъ ще докажа на свѣта, че и отъ тебе може да излѣзе нѣщо. Моитѣ бѫдещи проповѣдници ще проповѣдватъ, като тебе, и на време, и безъ време. — Това сѫ тълкувания, но може да е така, може и да не е така. Фактъ е, обаче, че хората предпочитатъ едни животни предъ други. Магарето има една лоша чърта — упоритость, но то има и добри чърти въ себе си. Първата буква отъ името на магарето — М, означава законъ на жертва. Съ качването си на магаре, Христосъ искаше да каже на свѣта, че трѣбва да се даде нѣкаква жертва. Буквата А показва, че тази жертва трѣбва да бѫде разумна. Буквата Г означава законъ на вѣчностьта, по който се смѣнятъ, т. е. трансформиратъ силитѣ. Като спазва този законъ, човѣкъ ще преодолѣе всички страдания. Когато магарето стигне крайния предѣлъ на своето развитие, всички гонения, всички преследвания срещу него ще престанатъ. При каквито условия да го поставите, магарето винаги ще намѣри пѫтя си. Затова, именно то води и овцетѣ, и камилитѣ. Ако искате да знаете, де има хубава вода, оставете магарето да води. То винаги пие чиста вода. Покрай упоритостьта си, заради която чърта е станало за посмѣшище, магарето крие въ себе си известни добродетели. И тъй, който иска да се повдигне въ живота, той непременно трѣбва да има заветъ съ Бога. Този заветъ е връзка на човѣка съ Бога. Той е тилъ въ живота му. Българската поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ще станешъ.“ Значи, ако искаме съ Бога да дружимъ, непременно трѣбва да направимъ заветъ съ Него. За да направимъ този заветъ, трѣбва да бѫдемъ разумни. Сега, ще приведа една случка изъ живота, станала пакъ въ Европа нѣкѫде, въ последно време. Единъ князъ поканилъ единъ селянинъ на гости, като му далъ богато угощение. Като седналъ предъ трапезата, селянинътъ, като всички свои братя селяни, турилъ настрана вилицата и ножа и започналъ да си служи съ тритѣ пръста, споредъ тѣхния обичай. Като видѣлъ това, князътъ веднага заповѣдалъ на слугитѣ си да вдигнатъ отъ масата всички вилици и ножове и започналъ да яде, като селянина, съ тритѣ си пръста. Защо? Благоразумието изисквало това. Князътъ можа да каже на селянина: Слушай, братко, ти си поканенъ въ моя домъ на гости и трѣбва да се подчинишъ на реда въ моята кѫща. Обаче, това щѣше да бѫде съблазънь, изобличение за селянина. Затова князътъ си казалъ: Ние ще ядемъ по правилата и обичаитѣ на нашия гостъ, защото пръститѣ предшествуватъ вилицата и ножа. Питамъ: трѣбва ли да употрѣбявате вилици и ножове, или не? Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ рѣжатъ хлѣба съ ножъ. Здравиятъ човѣкъ не трѣбва да рѣже хлѣба съ ножъ. Защо? Когато човѣкъ рѣже хлѣба съ ножъ, желѣзото, отъ което е направенъ ножа, пъкъ и самиятъ ножъ, предизвикватъ въ него желание да клъцне, да порѣже нѣкого. Той казва: Както мога да рѣжа хлѣба съ ножъ, така мога да мушна нѣкого съ този ножъ. Значи, вилицитѣ и ножоветѣ не указватъ възпитателно въздействие върху здравитѣ хора. Тъй щото, когато дойдете до положение да служите на Бога, вие трѣбва да изберете разуменъ методъ, който да съответствува на това служене. Следователно, ако трѣбва да си служите съ ножове и вилици, тѣ трѣбва да бѫдатъ златни, а не желѣзни. Чиниитѣ, въ които ядете, трѣбва да бѫдатъ отъ най-финъ порцеланъ, а тенджеритѣ, въ които готвите — отъ чисто злато. Калаисанитѣ сѫдове, въ които днесъ се готви, не сѫ за препорѫчване. Калаятъ е допринесълъ голѣми злини на човѣчеството. Хората отъ новата култура ще си служатъ съ златни, или поне съ сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желѣзото ще бѫде замѣстено съ злато или съ сребро. Само ралата ще бѫдатъ желѣзни. Кога ще дойде това време? Когато хората направятъ заветъ съ Господа. Не е въпросътъ, че вилицитѣ и ножоветѣ трѣбва да бѫдатъ златни, но това подразбира, че въ човѣка трѣбва да се внесатъ нови чувства, които да иматъ устойчивостьта на златото и на среброто. Устойчивъ човѣкъ е онзи, който при най-голѣмитѣ страдания, изпитания и мѫчнотии, не губи присѫтствието на духа си. Представете си, че нѣкой е внесълъ 500,000 лева въ банка Гирдапъ, и както се храни, съобщаватъ му, че тази банка е фалирала. Ако запази присѫтствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчивъ характеръ — човѣкъ съ великъ моралъ. Казвамъ: въ свѣта има науки, едни отъ които издигатъ хората, а други ги снишаватъ. Сѫщо така има и числа, положителни и отрицателни: едни отъ тѣхъ издигатъ хората, а други ги убиватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ изгуби голѣма сума, отчае се, иска да се самоубие. Срѣща го единъ неговъ приятель и го запитва: Де отивашъ? Защо си толкова отпадналъ духомъ? — Остави се, изгубихъ всичкото си богатство, дошълъ съмъ до самоубийство. — Чакай, не бързай! Ето, вземи тази торба, въ нея има две хиляди златни монети, оправи работата си съ тѣхъ! Той взима торбата съ паритѣ, и веднага се отказва отъ намѣрението си да се убива. Значи, въ първия случай едно число поставя човѣка въ положение да се убива. Въ втория случай числото две, съ три нули накрая, го спасява отъ смърть. Това показва, че числата иматъ смисълъ; тѣ играятъ важна роль въ живота на човѣка. Ако едно число е въ низходеща степень, може да убие човѣка. Ако е въ възходеща степень, сѫщото число може да съживи човѣка. Сѫщо така една дума може да убие човѣка, може и да го възкръси. Ако нѣкой каже, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви заради васъ, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човѣкъ въ свѣта, който ме обича. Срѣщате другъ човѣкъ, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите. Защо трѣбва да скърбите? Какво лошо има въ това, че нѣкой произнесълъ буквитѣ м, р, з..? Дали нѣкой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трѣбва еднакво, съ едно и сѫщо разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичатъ, и когато ви мразятъ. Ако и при дветѣ положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между умразата и любовьта, вие сте между точилото и ножа, и предъ васъ стои единъ голѣмъ чукъ, съ който всѣки моментъ могатъ да ви ударятъ. Устойчивъ човѣкъ е този, който еднакво приема и умразата, и любовьта. Въ нѣкои отношения умразата ражда любовь, а любовьта ражда умраза. Умразата къмъ едного ражда любовь къмъ другиго; любовьта къмъ едното ражда умраза къмъ другиго. Следователно, ако нѣкой ви мрази, кажете си: Умразата къмъ мене ражда любовь къмъ другъ нѣкой човѣкъ. Когато пъкъ нѣкой ви обича, ще знаете, че тази любовь произвежда умраза къмъ другиго. Значи, когато вие страдате, други се радватъ; когато вие се радвате, други скърбятъ. Страданието на едного е радость на другиго; радостьта на едного е страдание на другиго. Това е Божественъ законъ, който всѣки ще опита. Следователно, като разсѫждавате по този начинъ, вие ще се домогнете до новата, до положителната наука, която ще ви покаже новъ начинъ за създаване на общества; тя ще ви донесе нова религия, безъ форми, безъ външни обреди. Всичко ново може да се опита. — Какъ ще се справимъ съ старото? — Както дърветата презъ есеньта се справятъ съ изсъхналитѣ листа, така и вие ще се справите съ старото. Старитѣ, изсъхналитѣ листа окапватъ и оставатъ около коренитѣ на дърветата, като торъ, а на пролѣть излизатъ нови, млади листа. Значи, старитѣ идеи ще турите около коренитѣ, за торъ, а новитѣ ще поставите на дървото на живота, като листа, чрезъ които ще дишате. Всичко старо въ свѣта трѣбва да се замѣсти съ ново! Следователно, старата любовь ще туримъ при коренитѣ, на мѣстото на окапалитѣ листа, а новата любовь — на дървото, на мѣстото на новитѣ, млади листа. Това показва, че има стара любовь, има и нова любовь; има стара мѫдрость, има и нова мѫдрость; има стара истина, има и нова истина. Ние не вѣрваме вече въ старата любовь, въ старата мѫдрость и въ старата истина, но вѣрваме въ новата любовь, въ новата мѫдрость и въ новата истина. Любовьта, мѫдростьта и истината на миналото не сѫ за нашия вѣкъ. Вѣрванията на миналото не сѫ вѣрвания и за нашия вѣкъ. Нима учението на вълцитѣ може да бѫде учение на хората? Нима учението на вълцитѣ може да бѫде учение на растенията? Ние трѣбва да знаемъ, какъ да посаждаме растенията. Нови начини се изискватъ за посаждане, за култивиране на растенията. Смѣшно е да дойде днесъ човѣкъ да ви учи да живѣете като овцетѣ! Вие сте надрасли живота на овцетѣ, нѣма защо да се връщате назадъ. Нѣма защо да се оставяте да стрижатъ вълната ви и да доятъ млѣкото ви. Веднъжъ сте влѣзли въ човѣшкия животъ, новъ пѫть ви чака — пѫть съ нови методи, за ново разбиране и прилагане. Сега, отъ всички хора се изисква будно съзнание, да разбератъ, че умразата и любовьта сѫ две сили, съ които Богъ еднакво си служи. Бога можете да опитате и въ умразата, и въ любовьта, но по съвършено различни пѫтища. Нима хирургътъ, който туря болния на операционната маса и тегли ножа по тѣлото му, го мрази? Не, той не мрази болния, но като му причинява страдания, мисли неговото добро. Въ случая, страданията ще спасятъ болния. Това не е ли любовь? Любовь е, защото спасява живота на човѣка. Срѣщате на улицата човѣкъ, който е тръгналъ да убива нѣкого, да му отмъсти за нѣщо. Удряте този човѣкъ съ бастона си презъ крака му и го счупвате. Лошо ли направихте на този човѣкъ? Вие му дадохте добъръ урокъ, да знае, какво значи да убива. Ако той жали за своя счупенъ кракъ, колко повече трѣбва да жали за живота на единъ човѣкъ! Ако бѣше извършилъ убийството, той щѣше да изгуби не само единия си кракъ, но и живота си; той щѣше да погуби не само живота си, но и душата си. И тъй, ако разглеждате нѣщата по този начинъ, ще разберете, че всичко, което става въ свѣта, е разумно. Нѣмате ли това разбиране, ще мислите, че животътъ върви назадъ. Когато нѣкой казва, че работитѣ му не вървятъ добре, той не разбира нѣщата право. Само той мисли така, въ сѫщность животътъ му върви напредъ. Както мисли, така излиза. За доказателство на това, че ни върви напредъ, служи факта, че всички ядемъ и растемъ. Казвате: Какъ ще познаемъ, че Богъ сѫществува? Когато умрѣлитѣ започнатъ да гниятъ, това показва, че Богъ сѫществува. На водата казвамъ: когато се размръзишъ, отъ ледъ се превърнешъ въ вода и започнешъ да течешъ, ще познаешъ, че Богъ сѫществува. На растенията казвамъ: когато започнете да растете, това показва, че Богъ сѫществува. На животнитѣ казвамъ: когато живѣете и не умирате, това показва, че Богъ сѫществува. Най-после и на човѣка казвамъ: когато мислишъ право, това показва, че Богъ сѫществува. Да мислишъ право! — ето истинското вѣрую въ свѣта. Да мислишъ право и да прилагашъ своята мисъль право — ето новата наука, новата философия, новата религия въ свѣта! Новото, въ всички области, въ всички направления, осмисля живота. Старата култура трѣбва да падне при коренитѣ на дървото и да изгние. Сѫщото това дърво трѣбва да изсмучи соковетѣ на окапалитѣ листа, да ги преработи и напролѣть да се накичи съ нови листа, съ нови цвѣтове, съ нови плодове, по-сладки и по-красиви. Време е вече всички да възприемемъ новото, което иде отгоре! Жалко ще бѫде, ако чувате нѣкой да казва, че новото разрушава. Старото разрушава, а не новото. Малкитѣ деца разрушаватъ ли живота? Малкитѣ деца съграждатъ живота. Рѣкитѣ, които текатъ и прииждатъ, съграждатъ живота. Стариятъ животъ, стариятъ човѣкъ е пресъхнала рѣка. Новиятъ животъ, новороденото дете е рѣка, която постоянно приижда и носи съ себе си Божествената енергия, Божиитѣ блага. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Съвременнитѣ хора и досега още не могатъ да разбератъ смисъла, който Христосъ е вложилъ въ този стихъ. Детето представя новия животъ, новия човѣкъ, който носи въ себе си Божественитѣ елементи. Вие трѣбва да имате такова понятие за Бога, каквото детето има за своитѣ майка и баща. Ако така се свържете съ Бога, тогава можете да очаквате и Неговото благословение. Божието благословение ще дойде и безъ да искате. Кога? Когато се свържете съ Бога. Това подразбира стиха: „Идете да повикате всички слѣпи, куци, хроми, да насѣдатъ на царската трапеза.“ Ще дойде день, когато куци, слѣпи, хроми ще насѣдатъ на царската трапеза и ще се благословятъ. Каненитѣ ще се откажатъ, а неканенитѣ ще насѣдатъ заедно съ Бога около Божествената трапеза. И тъй, всички трѣбва да направите тази нова връзка, този новъ съюзъ, новъ договоръ, новъ заветъ съ Бога! Новиятъ заветъ съ Бога ще бѫде „Завѣтътъ на Божията Любовь.“ Тази Любовь ще обедини всички хора въ едно общо братство. 19. Беседа отъ Учителя, държана на 15 януари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. 1928_01_08 Жлебътъ

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Жлебътъ „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба; и никой отъ народитѣ не бѣ съ мене.“ Исаия 63:3 Езикътъ, на който сѫ писали древните, библейски хора, или, както нѣкои ги наричатъ, мѫдрецитѣ, не се дължи на тѣхното външно знание. Тѣхниятъ езикъ е особенъ, повече въ символи, въ образи. Ако го сравните съ западноевропейския, той би представялъ буквално предаване на фактитѣ. Предаването на нѣщата по буква губи своя дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Кой не знае, какво нѣщо е стъпкването на жлеба? Каква е цельта на лозаря, когато обира гроздето? Той има предъ видъ да стъпче гроздето, да извади отъ него виното и да го продаде. Има ли нѣщо лошо въ стъпкването на гроздето? Какво представятъ зрънцата на гроздето? Тѣ представятъ сили въ природата, които трѣбва да се трансформиратъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, подобенъ на този, въ който живѣятъ лозенитѣ прѫчки. Въ първо време лозенитѣ прѫчки се радватъ, че растатъ; радватъ се, че господарьтъ имъ е разуменъ, благороденъ човѣкъ, който по три пѫти на день чете молитви, ходи на църква, пали свѣщи, но единъ день дохожда при тѣхъ, съ ножъ въ рѫка, и ги изрѣзва по всички правила на модерното лозарство, като оставя чуканитѣ имъ голи. Питамъ; ако лозата има съзнание, какво ще помисли за своя господарь? И лозата има съзнание, но не като човѣшкото. Тя ще си каже: Неразуменъ билъ моятъ господарь! Не, разуменъ е този лозарь, той иска да направи нѣщо хубаво отъ тази лоза, затова ѝ оставя само по едно или по две очи. Колкото очи да остави на лозата, тя все плаче. Добре е да събирате този сокъ отъ лозитѣ и да го употрѣбявате противъ очеболие. Следъ рѣзането, лозата започва отново да расте, и радостьта ѝ се възвръща. Тя се радва, че ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде. Не се минава много време, господарьтъ ѝ пакъ дохожда при нея съ ножъ въ рѫка и започва да рѣже единъ следъ други гроздоветѣ ѝ, докато наново се окастри, оголѣе. Ако бѣхте вие на положението на тази лоза, и редъ години имате сѫщата опитность, какво разбиране ще придобиете за живота? Ще кажете, че сте културни хора, че не сте въ положението на лозата. Наистина, вие не сте като лозата, но не сте и на по-безопасно положение отъ нея. И васъ всѣка година ви рѣжатъ, на общо основание, взиматъ плодоветѣ ви, докато ви окастрятъ. Следователно, и на човѣка предстои, като на лозата, година следъ година да расте, да цъвти, да вързва, да дава плодъ. Всички хора си задаватъ въпроса за смисъла на живота. Когато задаватъ този въпросъ, това ни най-малко още не значи, че тѣ ще го разрѣшатъ, но поне ще се домогнатъ до нѣкой конкретенъ въпросъ, който, въ дадения случай, ги интересува. Всѣки иска да знае своята задача, като разумно сѫщество въ вселената, за да се нагласи въ хармония съ нея, да свърши дадената му работа и да вземе дѣлъ отъ общото благо на тази вселена. Какво ще ви ползува богатството на нѣкой милионеръ, ако вие нѣмате петь пари въ джоба си и гладувате? Какво ще ви ползуватъ стотицитѣ хлѣбове на нѣкой фурнаджия, ако вие нѣмате пари да си купите парче хлѣбъ и гладувате? Богатствата и благата въ свѣта интересуватъ човѣка дотолкова, доколкото той може да вземе участие въ тѣхъ. Благата на живота се осмислятъ за човѣка дотолкова, доколкото той може да се ползува отъ тѣхъ. Вие можете да получите само една ябълка или круша, само единъ гроздъ, или само една монета, но поне сте получили нѣщо. Иначе, всички блага оставатъ за васъ безсмислени, безпредметни. Като четете 63. глава отъ Исаия, виждате, че той се намира въ нѣкакво противоречие и казва, че Богъ самъ създава противоречията, Той самъ рѣже съ ножа си, но разумно рѣже. Въ единъ отъ стиховетѣ на Исаия се казва: „Защо си ни допусналъ, Господи, да се отклоняваме отъ пѫтищата си, да ожесточаваме сърцето си, да Ти се не боимъ? Върни се заради рабитѣ си, племената на Твоето наследие.“ (—17 ст.). Значи, когато дойде при лозата, истинскиятъ лозарь я погледне оттукъ-оттамъ и казва: Ти имашъ 20 прѫчки, а трѣбватъ ти само една-две. Той взима ножа, изрѣзва всички прѫчки на лозата, като оставя само ония, които ѝ сѫ нужни. Като погледне сълзитѣ ѝ, той казва: Сега можешъ да плачешъ, колкото искашъ, но следъ време ще видишъ доброто, което съмъ ти направилъ. Добриятъ, разумниятъ лозарь е свързанъ съ лозената прѫчка. Значи, между лозаря и прѫчката има вѫтрешна връзка, Това показва, че между всички явления въ природата има тѣсна, неразривна връзка. Това се обуславя отъ великия законъ на Любовьта. Когато Любовьта срещне човѣка, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося! — Не, азъ не искамъ да те измѫчвамъ. Човѣкътъ се показва учтивъ, внимателенъ. Тогава Любовьта му казва: Щомъ не искашъ да те нося, не искашъ да ме измѫчвашъ, азъ ще се кача на гърба ти. Тъй щото, или ти трѣбва да се качишъ на гърба ми, или азъ трѣбва да се кача на твоя гръбъ. Друго положение не сѫществува. Или азъ нося, или мене носятъ. Азъ не обичамъ да ме придружаватъ. Сега азъ питамъ съвременнитѣ хора: какво предпочитате — любовьта да ви носи на гърба си, или вие да я носите? Както виждамъ, сегашнитѣ хора съ много деликатни. Тѣ ще кажатъ на любовьта, че не искатъ да я измѫчватъ, не искатъ тя да ги носи на гърба си. Тогава, не остава друго, освенъ любовьта да се качи на гърба имъ, и тѣ да я носятъ. Качи ли се любовьта на гърба имъ, тѣ ще иматъ голѣми мѫчнотии и страдания. Много естествено е това! Колкото лека да е любовьта, все има нѣкаква тежесть. Кой човѣкъ на земята не е билъ наскърбенъ отъ любовьта? Кое сѫщество въ свѣта не е останало огорчено отъ любовьта? Следователно, ако питате, защо човѣкъ скърби, казвамъ: човѣкъ скърби, защото е отказалъ на любовьта да го носи, а се наелъ той да я носи. Законъ е: Силниятъ трѣбва да носи слабия, а не слабиятъ да носи силния. Правилно е силниятъ да носи слабия на гърба си. Тогава ще има щастие на земята. Става ли обратното, идатъ нещастия и страдания въ живота на човѣка. Качи ли се веднъжъ любовьта на гърба на човѣка, тя вече не слиза. Това е великъ законъ, който всѣки трѣбва да знае, за да се справи съ трудноститѣ въ живота. Тъй щото, който не иска да бѫде носенъ отъ любовьта, той ще я носи на гърба си. Той ще я носи, а тя ще го учи. Като слѣзе отъ гърба на човѣка, тя казва: Благодаря ти, задето ме носи. Ти си отличенъ човѣкъ. — Ти си благодарна, но азъ не съмъ благодаренъ. — Щомъ не си благодаренъ отъ това положение, азъ съмъ готова да изправя всичко. Сега ще направимъ обратното: ти ще се качишъ на мене, и по този начинъ ще придобиешъ всичко, каквото имамъ. Моето знание, моето богатство, моето щастие ще бѫдатъ и твои. Тогава ти ще разбирашъ живота, както азъ го разбирамъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, вследствие неразбиране на живота. Това неразбиране се дължи главно на недостатъчното свѣтлина на ума. Тази свѣтлина пъкъ е въ зависимость отъ тѣхното умствено развитие. Много майки се радватъ, че децата имъ се развиватъ добре, че се интересуватъ отъ въпроса за слънцето, за звездитѣ и отъ много още велики въпроси. Казвамъ: тия ваши синове и дъщери, които се интересуватъ отъ велики въпроси и загадки въ живота, единъ день ще носятъ любовьта на гърба си, вследствие на което много ще страдатъ. Истинската философия на живота седи въ това, да не се занимава човѣкъ съ разрешаване на великитѣ въпроси. Оставате любовьта да ви качи на гърба си, и тя да се занимава съ великитѣ въпроси, а вие — съ малкитѣ въпроси. Който е придобилъ безсмъртието, само той може да се занимава съ разрешаване на велики въпроси, а обикновениятъ, простосмъртниятъ човѣкъ може да се занимава съ малки, дребни въпроси. Той е силенъ въ науката на страданията, въ науката на разрушенията. Вземете, напримѣръ, колко хубаво е описанъ адътъ отъ Данте. Колкото по-нагоре се качва той, описанието блѣднѣе. Човѣкъ не може да описва нѣщо, което не е видѣлъ и опиталъ. Това е достѫпно само за истински гениални хора. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба“. Като изтъпкалъ жлеба, той пръсналъ и боядисалъ дрехата си червено. Следователно, всички хора, на които лицата сѫ малко червени, сѫ здрави. Защо? Защото, който тъпче, той яде. Да тъпчешъ нѣщо, това подразбира да владѣешъ нѣщата, да излѣзешъ отъ пасивното си положение. Да бѫдешъ пасивенъ, това значи, да седишъ на едно мѣсто и да решавашъ въпроситѣ, защо сѫществува грѣхътъ, защо едни хора сѫ богати, а други — бедни. Ние се нуждаемъ и отъ богати, и отъ бедни хора; ние се нуждаемъ и отъ пълни, и отъ празни торби. За условията, при които сега живѣемъ на земята, ние се нуждаемъ отъ планини и отъ долини, отъ гори и отъ пустини, отъ рѣки и отъ морета. Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на земята? Представете си, че при сегашнитѣ условия нѣмаше страдания между хората. Знаете ли, какъвъ щѣше да бѫде животътъ? Не, животъ безъ страдания не може. Страданията сѫ необходимо благо за живота на земята. Чрезъ страданията хората изкупватъ прегрѣшенията си. Страданията сѫ необходими още и като условия за повдигане и развиване на човѣчеството. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трѣбва да мине презъ разни положения и изпитания: той трѣбва да бѫде и богатъ, и беденъ; и ученъ, и простъ и красивъ, и грозенъ. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенствуване. Като богатъ, човѣкъ развива само единъ центъръ въ себе си — стремежъ за събиране, за трупане на богатства. Този центъръ не е никакъ развитъ въ кокошката. Оставете една крина жито предъ кокошката и вижте, какво ще прави. Тя ще се качи на крината, ще хапне нѣколко зрънца жито, и останалото ще разпръска съ краката си. Защо? Защото кокошката не мисли за утрешния день. Въ това отношение, много хора мязатъ на кокошката; тѣ ядатъ и пиятъ, не мислятъ за утрешния день. Като се свърши крината, тѣ казватъ: Лоши времена настанаха. Да, настанали сѫ лоши времена, но само за тѣзи хора, а не и за цѣлия свѣтъ. Дайте повечко орѣхи на нѣкоя катеричка, и гледайте, какъ тя ще постѫпи. Катеричката ще хапне, колкото трѣбва, а останалитѣ орѣхи ще скрие нѣкѫде, за бѫдещето. Защо кокошката постѫпва по единъ начинъ, а катеричката — по съвсемъ другъ начинъ? Кокошката произлиза отъ високъ родъ, тя има царско произхождение. Баща ѝ билъ царь. Тя яла и пила, живѣла въ изобилие, и за утрешния день никога не е мислила. Катеричката, обаче, произлиза отъ бедно семейство; тя е живѣла въ оскѫдни условия, въ голѣми лишения, вследствие на което всѣкога имала грижа за утрешния день. Като говоря така, богатиятъ ще каже: Азъ кокошка ли съмъ? — Кокошката и катерицата сѫ символи, но вие не трѣбва да разглеждате нѣщата буквално, да не изпаднете въ противоречие. Богъ се обръща къмъ Якова съ думитѣ: „О, червей, Якове!“ Това не значи, че Яковъ е червей, но червеятъ се взима за символъ. Въ червея нѣма никаква злоба, никаква умраза. Въ това отношение, червеятъ е въ елементарно състояние. По характеръ кокошката е щедра. Като дойде нѣкой при нея, тя веднага го поканва на ядене, като казва: Хайде, днесъ да ядемъ и да пиемъ. Като свършимъ, Богъ ще даде още една крина. Казвате: Може ли да се живѣе съ такава вѣра? — Не е въпросътъ тамъ, но важно е, кой е на правия пѫть — кокошката, или катеричката. Ако питате беднитѣ, тѣ ще кажатъ, че кокошката е на правъ пѫть, защото е щедра и обича да дава и на беднитѣ. Ако питате богатитѣ, тѣ ще кажатъ, че катеричката е на правъ пѫть, защото мисли за утрешния день. Кокошката може да жертвува. Тя жертвува не само крината си, но и животътъ си дава за другитѣ. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Когато се ражда човѣкъ, всѣки се интересува, каква ще бѫде неговата сѫдба. И българитѣ се интересуватъ отъ сѫдбата на своитѣ деца, или отъ онова занятие, на което тѣ ще се предадатъ. По тази причина тѣ иматъ обичай, когато малкото дете проходи, да му мѣсятъ питка, а заедно съ това да поставятъ на една малка маса ножче, перо, монета и рало и гледатъ, къмъ кое отъ тѣзи четири нѣща детето ще пристѫпи. Ако детето посегне къмъ ножчето, воененъ ще стане; ако вземе перото, писатель ще стане; ако вземе монетата, търговецъ ще стане; ако вземе ралото, земедѣлецъ ще стане. И въ действителность, този законъ е вѣренъ. Щомъ се роди човѣкъ, той е хваналъ вече нѣщо. Докато не хване нѣщо, човѣкъ не може да се роди. Щомъ хване нѣщо, той вече се ражда. Ако наблюдавате развитието на детето въ утробата на майката, ще видите, какъ постепенно се сформируватъ коститѣ, мускулитѣ, кръвоносната система, пищеварителната, докато най-после се сформирува и дихателната система. Щомъ се образува дихателната система, детето излиза вече отъ утробата на майка си, т. е, отъ бащиния си домъ. Тогава майката казва на детето си: Понеже ти бутна едно свещено мѣсто, което не трѣбваше да пипашъ, затова ще излѣзешъ вънъ. Това бутане е съгрѣшаване, заради което детето излиза отъ утробата на майка си. Щомъ се роди, детето започва да плаче, че трѣбва да напусне рая. Майката казва: Нѣма защо да плачешъ. Като живѣешъ по Бога, ти пакъ ще се върнешъ въ рая. Мнозина питатъ: Защо човѣкъ плаче? Казвамъ: човѣкъ плаче, защото е пипналъ едно свещено мѣсто. Той е пипналъ безъ позволение едно свещено мѣсто отъ „дървото за познаване на доброто и злото.“ Затова, именно, майката казва на детето си: Докато си въ утробата ми, само азъ имамъ право да дишамъ. Ти ще дишашъ чрезъ мене. Щомъ искашъ да дишашъ самостоятелно, ти си бутналъ вече свещеното мѣсто на „дървото за познаване на доброто и злото,“ и трѣбва да излѣзешъ вънъ отъ рая. Такъвъ е законътъ. Този законъ има приложение и въ цѣлата природа. Само Богъ има право да диша. Ние ще дишаме чрезъ Него. Обаче, недоволни отъ това положение, ние искаме да станемъ като Бога, вследствие на което се докосваме до „дървото за познаване на доброто и злото,“ за което излизаме отъ рая. — Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Който иска да бѫде свободенъ, да прави всичко по свой умъ, той трѣбва да напусне рая, да излѣзе въ широкия свѣтъ. Като излѣзете отъ рая, вие ще се намѣрите на онзи жлебъ, дето Богъ тъпче хората. Защо ги тъпче? За да извади отъ тѣхъ онѣзи сокове, които сѫ необходими за подържане на великия животъ. Изтъпканиятъ жлебъ представя народитѣ, които сѫ минали подъ Божията нога. Кои сѫ тия народи? Всички ония, които не сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони. И съвременнитѣ народи сѫ поставени въ този жлебъ да се тъпчатъ. Ето защо, всички сегашни държави, общества, управници, учени, философи, свещеници се замислятъ по този въпросъ и се запитватъ: Какво трѣбва да се направи, за да се подобри положението на човѣчеството? Каква трѣбва да бѫде новата култура, която ще донесе миръ и разбирателство между народитѣ? Отъ хиляди години насамъ сѫ сѫществували безброй култури, въ края на краищата, всички сѫ изчезнали. Де остана египетската култура и цивилизация? И тази култура изчезна. На какво се дължи това? Въ Египетъ дохождаха хора отъ различни народности — асирийци, вавилоняни, гърци, съ цель да се запознаятъ съ египетскитѣ тайни, но злоупотрѣбиха съ тѣхъ. По този начинъ, тѣ внесоха едно разслабване въ египетската култура. Следователно, човѣкъ е въ правия пѫть само тогава, когато изучава великитѣ Божии закони и върви съобразно съ тѣхъ. Човѣкъ е на правъ пѫть само тогава, когато изучава небето, слънцето, звездитѣ, планетитѣ, планинитѣ, рѣкитѣ, изворитѣ, растенията, както и устройството на земята. Щомъ се откаже отъ тази наука и пожелае да си поживѣе малко, той вече е на кривъ пѫть. Египтянитѣ не трѣбваше да издаватъ тайнитѣ си. Тѣ продадоха своитѣ тайни. При тогавашнитѣ жреци идваха ученици отъ разни школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадатъ тайнитѣ си. И днесъ много англичани отиватъ въ Индия, съ цель да се домогнатъ до знанията на индуситѣ, но тѣ, срещу никакви подкупи и заплашвания, не издаватъ знанията си. Тѣ знаятъ законитѣ и строго ги пазятъ. Онѣзи англичани, които искрено търсѣха знанието, трѣбваше да се откажатъ отъ своитѣ традиции, да влѣзатъ като ученици въ тѣзи тайни общества, за да придобиятъ най-малкото знание. Индуситѣ не изнасятъ своитѣ знания навънъ. Единъ англичанинъ станалъ членъ на единъ индуски орденъ, който го заставилъ да прави такива нѣща, които били противъ английскитѣ традиции. За тази цель англичанитѣ въ Индия го затваряли три пѫти, при строга охрана отъ десеть души стражари, да не избѣга, но като влизали въ затвора, не го намирали тамъ. Какъ ставало това, и тѣ не могли да разбератъ, но предполагали, че индуситѣ му помагали по нѣкакъвъ начинъ. За да се освободятъ отъ всѣкакво подозрение, тѣ го завели въ Лондонъ, дето го затворили, но и тамъ се повторила сѫщата история. Тогава този англичанинъ казалъ на своитѣ съотечественици: „Моля ви се, престанете да ме затваряте. Мене затворъ не ме хваща. Оставете ме свободенъ да свърша работата, за която съмъ изпратенъ.“ Това може да изглежда като приказка отъ 1001 нощь, но фактътъ е на лице. Казвамъ: едва сега хората сѫ се докоснали до великитѣ мистерии въ свѣта. Животътъ на цѣлото човѣчество представя область, която трѣбва да се изучава. Вие трѣбва да изучавате законитѣ, на които почива животътъ, както и ония, които го управляватъ. За да бѫде човѣкъ беденъ или богатъ, има редъ причини; за да бѫде човѣкъ ученъ или невежа, пакъ има причини; за да бѫде човѣкъ силенъ или слабъ, за да бѫде философъ, поетъ или художникъ, и за това има причини. Нищо въ свѣта не е произволно. Следователно, ако човѣкъ е нещастенъ, нека пази душата си отъ огорчения, да не мисли, че сѫдбата му е виновна. Сѫдбата на всѣки човѣкъ е такава, каквато той си я създалъ. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. За да бѫде нѣкой поетъ, музикантъ или художникъ, това се дължи на факта, че мнозина го обичатъ. Този човѣкъ е любимецъ на много хора, които съ любовьта си му помагатъ да се издигне. За да бѫде човѣкъ ученъ, пакъ сѫщото положение. Ученъ човѣкъ, въ правъ смисълъ на думата, е онзи, който разбира живота и знае, какъ да приложи своята наука. Значи, щастието на човѣка зависи отъ това — да бѫде той обичанъ. Щомъ изгуби тази любовь, той е вече нещастенъ. И наистина, най-голѣмото нещастие за човѣка се заключава въ това, когато той престава да обича, и когато другитѣ не го обичатъ. Когато нѣкой се оплаква, че никой не го обича, казвамъ: щомъ никой не те обича, ти ще обичашъ. Едно отъ дветѣ положения: или тебе ще обичатъ, или ти ще обичашъ. — Защо никой не ме обича? — Защото ти носишъ любовьта на гърба си. — Защо хората ме обичатъ? — Защото любовьта те носи на гърба си. — Защо страдамъ? — Защото ти, слабиятъ човѣкъ, искашъ да носишъ любовьта на гърба си. — Какво да направя, за да се освободя отъ страданията? — Като дойдешъ до последния вѫзелъ, ще свалишъ любовьта отъ гърба си и ще ѝ кажешъ: Азъ съмъ доволенъ, че те носихъ дотукъ. Сега, обаче, искамъ да ме поносишъ ги; не ми се ходи вече пешъ. — На драго сърце ще сторя това. И азъ искамъ малко да те понося на гърба си. И тъй, ако разбирате великитѣ закони на живота, вие ще придобиете онова знание, което ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота. Много отъ вашитѣ мѫчнотии ви спъватъ да вървите напредъ. И въпросътъ за храненето представя по нѣкога спънка въ живота ви. Чрезъ храната човѣкъ може да трансформира енергиитѣ си, но тъй, както днесъ се храни, той може само да се спъне. Запримѣръ, преследватъ нѣкой човѣкъ за идеитѣ му, затварятъ го и му казватъ: Ако не се откажешъ отъ идеитѣ си, ще те оставимъ да умрешъ гладенъ. Силниятъ, който разбира дълбокия смисълъ на яденето, ще каже: Гладенъ ще умра, но, отъ идеитѣ си не се отказвамъ. И наистина, този човѣкъ издържа предъ глада. Съ 80 дневенъ постъ единъ ирландецъ направи това, което Гладстонъ съ волята си не можа да направи. Следъ 80 дневния постъ на този ирландецъ, Англия се изпълни съ ангели, съ свѣтли и разумни сѫщества, които издъно разклатиха умоветѣ на англичанитѣ, като имъ казаха: „Или ще дадете свобода на ирландцитѣ, или ще понесете последствията на вашето упорство.“ Англичанитѣ сѫ умни хора. Като разбраха този законъ, тѣ веднага отстѫпиха и дадоха свобода на Ирландия. Който не разбира тия нѣща, той ги обяснява по свой начинъ, обаче, това показва, че разумни закони действуватъ въ свѣта. Животътъ се управлява отъ редъ закони, които човѣкъ трѣбва да спазва, за да може да извърви своя опредѣленъ пѫть. Единъ руснакъ разправяше една своя интересна опитность. Една вечерь, срещу Рождество, нѣколко души се събрали на гости въ едно семейство, да си хапнатъ и пийнатъ. Следъ яденето, попѣли, поразговорили се малко, но пропуснали опредѣления часъ за прибиране по домоветѣ си. Споредъ тогавашнитѣ наредби, всѣки закъснѣлъ пѫтникъ трѣбвало да пролежи останалото време отъ нощьта въ полицията, и на сутриньта го пущали да отиде дома си. Това положение не се харесвало на закъснѣлитѣ пѫтници и тѣ били готови да дадатъ нѣкаква сума на стражаритѣ, само да могатъ да се върнатъ по домоветѣ си. Това лесно имъ се отдало, защото стражаритѣ имали малки заплати и срещу известна сума, тѣ оставяли пѫтницитѣ свободно да си вървятъ. Като закъснѣлъ, този господинъ билъ готовъ да даде на стражаря 10 — 15 рубли, за да продължи пѫтя за дома си. На първия стражарь той далъ десетина рубли и могълъ да продължи пѫтя си, но за да не стане нужда да дава и на другитѣ стражари, които могли да го срещнатъ, първиятъ стражарь му казалъ: Колкото стражари срещнешъ по-нататъкъ, на всички ще кажешъ думата „кукуригу.“ Тя означава, че ти си платилъ веднъжъ и можешъ свободно да се движишъ по улицитѣ. Въ случая, думата „кукуригу“ е символъ, който служи като пропускъ въ живота на човѣка. При слизането си на земята, невидимиятъ свѣтъ е далъ на всѣки човѣкъ по единъ пропускъ, съ който да може свободно да пѫтува. Ако забрави своя пропускъ, той е осѫденъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Казвате: Не сме толкова прости хора, че да употрѣбяваме думата „кукуригу.“ — Като показвате личната си карта на този и на онзи стражарь, тя не е ли сѫщото това кукуригу? Ако на петь-шесть мѣста ви спратъ, да искатъ личната ви карта, вие ще изгубите много време. А тъй, ще кажете „кукуригу“ и ще си заминете. Съ едно кукуригу лесно ще свършите работата си. Който разбира смисъла на това „кукуригу,“ той разбира и вѫтрешния смисълъ на живота. Вѫтрешниятъ смисълъ на живота се заключава въ любовьта, въ нейното приложение, като пропускъ, като динамическа сила. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Само онзи може да тъпче вашия жлебъ, който ви обича. Значи, който ви обича, само той може да тъпче. Нѣма по-страшенъ и по-великъ човѣкъ отъ този, който ви обича. Защо? Защото той всичко тъпче. Любещиятъ вади ножъ и излиза на среща ви. Всички работи въ свѣта ставатъ все отъ любовь. Задъ всичко въ свѣта седи великата, мощната сила — Любовьта. Богъ тъпче всички хора, за да ги освободи. Българитѣ разбиратъ смисъла на тъпченето и често го практикуватъ. Когато нѣкой човѣкъ страда дълго време отъ треска, накаратъ го да легне на земята и оставятъ мечка да го тъпче. Мечката е много магнетична, и като потъпче малко човѣка, съ това тя му придава отъ своята магнетична сила. Не само болни хора оздравяватъ отъ мечка, но тя се отразява благоприятно и върху лоши, своенравни хора. Една благородна дама отишла съ мѫжа си на курортъ въ нѣкое планинско мѣсто, но понеже не живѣели добре, постоянно се карали, нищо не разбрали отъ почивката си. Единъ день се спрѣчкали толкова лошо, че жената казала: Дотегна ми вече този животъ! Предпочитамъ да отида въ гората, тамъ да живѣя, отколкото да остана при тебе! Една вечерь тя напуснала дома си и избѣгала въ гората. На пѫтя ѝ се изпрѣчила една мечка и започнала да я плюе: Ти не знаешъ ли, че азъ имамъ малки мечета, които грижливо пазя, та си тръгнала по това време да ги плашишъ? Тя се уплашила отъ мечката и се върнала при мѫжа си. — Защо се върна? — Мечка срещнахъ въ гората. Значи, и мѫжътъ е лошъ, но има нѣщо по-страшно отъ него. Тази жена казвала: Пази, Боже, мечка да те плюе! Съ плюенето си, мечката искала да ѝ каже: Защо бѣгашъ отъ дома си? Защо напущашъ мѫжа си? Вземи урокъ отъ мене. Вижъ, какъ азъ се грижа за своитѣ малки! Върни се дома при своя мѫжъ, и се грижи за него, както азъ се грижа за малкитѣ си. Жената се върнала у дома си съ единъ великъ урокъ отъ мечката и си казала: Сега разбрахъ смисъла на живота. При това положение, и азъ мога да живѣя добре съ своя мѫжъ. Следователно, да ви срещне мечка и да ви плюе, значи да ви постигне нѣкое нещастие. И тогава, не бѣгайте отъ нещастието, но вземете урокъ отъ него. То непременно ще ви научи нѣщо. Нещастията носятъ добри уроци за хората. Задъ мечката, задъ нещастията се крие велика наука. Тѣ представятъ Свещената книга на живота, която всѣки самъ трѣбва да чете. Задъ тази книга пъкъ седатъ миналитѣ поколѣния, хиляди разумни сѫщества, които сѫ взели участие въ написването ѝ. Когато обикновенъ човѣкъ я чете, тази книга е обикновена, проста форма. Когато просветенъ, разуменъ човѣкъ я чете, тази книга буди съзнанието му, и той се свързва съ съзнанията на всички разумни сѫщества, които сѫ живѣли преди него. Силата на книгата се крие въ онѣзи сѫщества, които сѫ я писали. Тѣ и до днесъ сѫ живи. Съвременнитѣ хора не признаватъ това, и както да имъ се обяснява, тѣ казватъ: Духове не сѫществуватъ. — Духове не сѫществуватъ, но съзнания сѫществуватъ. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ, ще видите, че съзнанията на хората отъ физическия и духовния свѣтъ сѫ така преплетени, както се преплитатъ дърветата на физическия свѣтъ. Ако тия съзнания сѫ хармонично преплетени, хората живѣятъ добре; ако съзнанията не сѫ хармонично преплетени, хората не живѣятъ добре. Съзнанията на хората сѫ преплетени както нишкитѣ на чорапитѣ. Следователно, отъ тѣхъ зависи, какъ тия съзнания ще се оплетатъ, и какъ ще се разплетатъ. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба; и никой отъ народитѣ не бѣ съ мене.“ Това значи, че всички хора, които не сѫ разбрали този законъ, не сѫ били съ Господа. Следователно, вие можете да разчитате на любовьта на ония велики души, които всѣкога сѫ съ Господа. Тѣ ви обичатъ и взиматъ участие въ вашия животъ. Тѣзи велики души ще срещнете изъ цѣлия свѣтъ: и въ Англия, и въ Америка, и въ Германия, и въ Франция, и въ Япония и Китай — навсѣкѫде. Тѣ сѫ истинскитѣ човѣци, и отъ тѣхъ свѣтътъ се нуждае. Великъ е онзи човѣкъ, който взима участие въ страданията на своитѣ ближни и желае да имъ помогне. Връзката между хората се дължи на Божия Духъ и на Божественото съзнание, които работятъ върху ума, сърцето и волята на човѣка, съ цель да го пробудятъ, да вземе участие, както въ радоститѣ, така и въ страданията на ближнитѣ си. Участието седи въ помощьта, а помощьта се изразява даже и въ една блага дума. Ако ученикътъ отиде при учителя си, и последниятъ му каже, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, тази дума може да спре развитието му. Обаче, една блага дума отъ страна на учителя, може да повдигне духа на ученика. Учительтъ може да каже на силния ученикъ, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, за да провѣри, доколко силно е желанието му да учи. Обаче, на слабия ученикъ той ще каже, че отъ него може да стане нѣщо. Ако при учителя дойде нѣкой богатъ ученикъ, натоваренъ съ много теории, съ много знания, той ще вземе чука и ще почне да изглажда, да шлифува знанията му. Тогава той ще му каже: Натоварени камили въ училището не се приематъ. Ти ще оставишъ навънъ всичкитѣ си теории, всичкото ненужно богатство и ще влѣзешъ въ школата празенъ, за да възприемешъ новото, което се преподава. Като излѣзешъ отъ училището, пакъ можешъ да се натоваришъ съ своитѣ знания и да отидешъ съ тѣхъ въ свѣта. За свѣта тия знания сѫ необходими, но за школата сѫ излишенъ товаръ. Когато влиза въ добре организиранъ свѣтъ, пъленъ съ храна, съ облѣкло, съ всички необходими пособия за подържане на живота, богатиятъ непременно трѣбва да се разтовари. Засега ние носимъ вода, защото нѣма кой да ни носи; ние носимъ храна и си готвимъ, защото нѣма кой да върши тази работа. Но ако влѣземъ въ единъ добре организиранъ свѣтъ, въ който има всичко необходимо за живота, трѣбва ли да водимъ своитѣ натоварени камили? Този свѣтъ не се нуждае отъ нашитѣ багажи, отъ нашитѣ криворазбрани теории. Когато казвате, че човѣкъ трѣбва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирамъ: да се роди човѣкъ, това значи да стане богатъ. Смисълътъ на раждането се заключава въ забогатяването. Да умре човѣкъ, това значи да осиромашее, т. е. да раздаде богатството си на беднитѣ. Смисълътъ на умирането се заключава въ осиромашаването. Раждане и смърть представятъ две смѣни въ живота на човѣка. Следователно, въ даденъ случай, при дадени условия, едни хора ще бѫдатъ богати, а други — сиромаси. Който разбира този законъ, той правилно ще се развива. Който не го разбира, той ще разглежда богатството отдѣлно отъ сиромашията, или сиромашията отдѣлно отъ богатството, и по този начинъ ще води ненормаленъ животъ. Ако нѣкой е богатъ, безъ да е билъ сиромахъ, това е само една идея; или, ако е сиромахъ, безъ да е билъ богатъ, това е друга идея. Обаче, съ една идея само човѣкъ не може да сѫществува. За да сѫществува, той непременно трѣбва да има две идеи. Двойственостьта се срѣща навсѣкѫде въ природата. Запримѣръ, човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две рѫце и т. н. Казвате за нѣкого, че е оглушалъ. — Това е другъ въпросъ вече. Това е анормално положение за човѣка. Вие ще познаете човѣка по това, какъ слуша той. Ако е добъръ, уменъ човѣкъ, той насочва дѣсното си ухо напредъ, съ него слуша. Ако не е добъръ, не е уменъ, той слуша съ лѣвото си ухо. Питамъ: защо сегашнитѣ хора се поздравяватъ съ дѣсната, а не съ лѣвата рѫка? Въ лѣвата рѫка, въ лѣвата страна на човѣка е скрито всичкото му богатство, всичкиятъ му капиталъ, който трѣбва да се пази. Въ такъвъ случай, дѣсната рѫка на човѣка служи за охрана на това богатство. Тя го пази. Затова, именно, дѣсната рѫка излиза на лице, а лѣвата се крие. Съ дѣсната рѫка се поздравяватъ грѣшнитѣ хора, а съ лѣвата — праведнитѣ. Съ дѣсницата си Богъ хваща грѣшнитѣ хора. Единъ день, когато човѣкъ стане праведенъ, съ лѣвата ли рѫка ще хваща, ще поздравява? Човѣкъ подава едната си рѫка, само когато иска да спаси нѣкого. Разбойникътъ сѫщо тъй хваща съ една рѫка. Когато приятельтъ хване едната ти рѫка, и това има своитѣ причини. Какъ ще се поздравяватъ хората въ бѫдеще? Въ бѫдеще, умътъ, сърцето и душата на човѣка трѣбва да взиматъ участие въ поздравленията на хората. Следователно, правилно поздравление е това, въ което умътъ, сърцето и душата на човѣка взиматъ участие. Вънъ отъ него, всѣко поздравление е временно и подлежи на промѣна. Значи, въ бѫдеще хората нѣма да се поздравяватъ съ рѫкуване. Защо? Защото любовьта изключва всѣкакво докосване, всѣкакво пипане. Да се усмихнешъ на любовьта — позволено е; да говоришъ на любовьта — позволено е. Дойде ли, обаче, да я пипнешъ, това тя не позволява. Защо? Защото невъзможно е да пипате любовьта. Когато нѣкой пожелае да пипне любовьта, съ това той нарушава чистотата и красотата на любовнитѣ отношения. Любовнитѣ отношения между хората се развалятъ, вследствие тѣхната невъздържаность. Нѣма нищо лошо въ пипането, но съвременнитѣ хора не сѫ готови още да пипатъ любовьта. За да пипне нѣкой любовьта, рѫцетѣ му трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти, да не остане нѣщо отъ тѣхъ върху нейната дреха. Обикнешъ ли нѣкой човѣкъ, не го пипай. Обикнешъ ли нѣкой човѣкъ, кажи му онази истина, която да му донесе свѣтлина и да го направи свободенъ! Дай му парче отъ онзи хлѣбъ, който може да го нахрани. По-нататъкъ нищо не му говори. Това подразбира истинска свобода. А тъй, да нахранимъ само човѣка и да го заставимъ да мисли като насъ, това не е обичь. Да обичашъ човѣка, това не значи, че той трѣбва да има умъ, сърце и душа като твоитѣ и да мисли като тебе. Нѣма два еднакви момента въ природата; нѣма двама еднакви хора въ свѣта, които да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Ако два еднакви момента се срещнатъ въ природата, тѣ непременно ще нарушатъ нейната хармония. Този, когото обичашъ, по характеръ трѣбва да бѫде противоположенъ на тебе, за да се допълвате взаимно. Въ това седи свободата на хората. Що е свобода, и какво изисква свободата? Свободата подразбира, всѣки човѣкъ да се проявява така, както се подтиква отвѫтре. И при този вѫтрешенъ потикъ, свободата изисква отъ човѣка придобиване на любовьта, мѫдростьта и истината, Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, за моментъ само да зърне любовьта и после да я изгуби. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за моментъ само очитѣ си предъ него, да пролѣе нѣколко сълзи, и следъ това отново да ги затвори. Какъвъ смисълъ има въ затворенитѣ очи? Щастието на грѣшнитѣ хора седи въ затворенитѣ очи, а на праведнитѣ — въ отворенитѣ. Въ живота очитѣ ни всѣкога трѣбва да бѫдатъ отворени. Великото въ живота седи въ отворенитѣ очи. Само онзи човѣкъ може да върши волята Божия, очитѣ на когото сѫ отворени. Значи, задачата на човѣка не седи въ това, да бѫде той добъръ, или да бѫде праведенъ, но да върши волята Божия, да изразява Неговата Любовь, — Ама не можемъ да не правимъ грѣшки. — Това е другъ въпросъ. Ако нѣкой подаде рѫка на брата си, да го спаси, може да направи нѣкаква грѣшка въ това; важно е, обаче, доброто желание, което го подтиква да помогне па по-слабия отъ себе си. Човѣкътъ е въ това, какъ схваща и изявява нѣщата въ даденъ случай, и какво е неговото разположение: има ли единство между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му. Въ този смисълъ, праведенъ, добъръ човѣкъ е онзи, въ когото всички най-разнообразни енергии се хармониратъ. Докато енергиитѣ на човѣка не сѫ въ единство помежду си, той не може да се нарече праведенъ. Сега, като засѣгамъ различни въпроси, безъ да искамъ, нѣкои се обиждатъ. Запримѣръ, за кабаретата азъ имамъ особено мнение, а не както мнозина мислятъ, Азъ зная, че тамъ влизатъ хора, които работятъ, по цѣли нощи свирятъ, за което имъ плащатъ. Благодарение на тѣхната музика, много убийства, много скандали, спорове и недоразумения се избѣгватъ. Но има хора, които прекарватъ тамъ времето си леко, безгрижно. Не е ли сѫщото и въ живота? Едни хора работятъ, а други се веселятъ, удоволствуватъ се. Тъй щото, ако си беденъ, влѣзъ въ кабарето да свиришъ и да спасявашъ хората. Ако си богатъ, излѣзъ вънъ отъ кабарето, отвори кесията си и започни да раздавашъ. Около тебе моментално ще се събератъ безброй хора, между които и бедни музиканти, които ще свирятъ, ще те веселятъ. Дай едно богато угощение на тия хора, да те помнятъ за вѣчни времена. Какво по-голѣмо кабаре отъ това? — Може ли свѣтътъ да се спаси по този начинъ? Може, разбира се. Добрата воля, доброто разположение на хората единъ къмъ другъ е въ сила да имъ помогне. Страданията на хората сѫ на мѣсто, и трѣбва да се носятъ. Който е поканилъ веднъжъ любовьта да се качи на гърба му, той трѣбва да я занесе до края на нейния пѫть. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите отъ гърба си, защото тя ще ви създаде по-голѣмо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пакъ ще я носите, докато най-после тя сама слѣзе отъ гърба ви. Докато краката ви държатъ, ще я носите. Щомъ съвършено изнемогнете, тя сама ще ви освободи. Любовьта ви разбира, тя влиза въ положението ви и никога нѣма да остави да паднете подъ нейната тежесть. Единъ день, когато тя ви тури на гърба си, ще ви изнесе, докрай безъ никакво недоволство и роптание. Любовьта никога нѣма да ви хвърли отъ гърба си. Тъй щото, ако сте направили една погрѣшка, да турите любовьта на гърба си, не правете втора погрѣшка — да я хвърлите отъ гърба си. Издръжте до край. Това е една отвлѣчена теория, която трѣбва да се приложи. Щомъ я приложите, животътъ ви ще се подобри. Не я ли приложите, никой не може да ви помогне. Любовьта е най-важниятъ въпросъ въ живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, отъ какъвто характеръ и да сѫ тѣ — личенъ, семеенъ, общественъ или общочовѣшки. Съ разрешаването на този въпросъ, човѣкъ ще намѣри и своето мѣсто въ природата. Значи, човѣкъ първо ще разреши своитѣ лични въпроси, а следъ това ще дойде до семейнитѣ, общественитѣ и общочовѣшкитѣ. Споредъ мене, геройство се изисква отъ човѣка, който се наема съ разрешаването на въпроси отъ семеенъ, общественъ и общочовѣшки характеръ. Този човѣкъ трѣбва да бѫде единъ отъ най-ученитѣ, най-чиститѣ и най-богатитѣ хора въ свѣта. Човѣчеството се нуждае, именно, отъ такива хора. Слабиятъ пъкъ, за да уякне, да се засили, първо трѣбва да се занимава съ въпроси отъ личенъ, индивидуаленъ, душевенъ и Божественъ характеръ. Само по този начинъ той нѣма да влѣзе въ стълкновение съ никого. Казвамъ: когато нѣкой се оплаква, че е нещастенъ, причината за това е, че той носи любовьта на гърба си и ще я носи дотогава, докато тя желае. Когато се умори, изгуби съзнание, изгуби надежда въ живота и мисли, че всичко съ него е свършено, любовьта ще слѣзе отъ гърба му, ще му направи превръзка, ще му даде отъ нектара на живота и ще каже: Достатъчно вече! Видѣхъ твоята добра воля, но толкова можешъ да ме носишъ. Качи се ти сега на моя гръбъ, азъ да те понося! Той ще се качи на гърба на любовьта, сърцето му ще се отвори, а душата му ще се разцъвти, като роза, която никога не вехне. Това наричатъ индуситѣ „лотосъ.“ Лотосътъ цъвти само на гърба на любовьта. Всѣки човѣкъ трѣбва да се качи на гърба на любовьта, за да цъвне. Любовьта е едно отъ най-великитѣ и свѣтли сѫщества. Тя познава дълбочинитѣ на душата, разбира стремежитѣ на духа. Каквото пожелаете въ нейно име, ще придобиете. Тя казва: Азъ ще ви дамъ всичко, каквото умътъ, сърцето и волята ви желаятъ. Въ това, именно, се заключава животътъ. Не е въпросътъ да се откаже човѣкъ отъ живота, но той трѣбва да живѣе правилно, да има прави разбирания. Следователно, сѫществуватъ две категории хора. Първата категория хора се занимава съ въпроси отъ личенъ, индивидуаленъ, общественъ и Божественъ характеръ. Втората категория се занимава съ въпроси отъ семеенъ, общественъ и общочовѣшки характеръ. Повечето хора се намиратъ въ последната фаза на първата категория. Божествениятъ животъ ще ги свърже съ втората категория. Време е вече да влѣзатъ въ тази категория. Ако пропуснатъ това време, много още има да чакатъ. Нѣкои ще кажатъ, че не се интересуватъ нито отъ обществени, нито отъ религиозни въпроси. Не е въпросътъ клерикали да ставатъ, но тѣ трѣбва да носятъ любовьта въ душата си. Другъ ще каже, че не иска да бѫде воененъ. Той може да не бѫде воененъ, но непременно трѣбва да носи свѣтлината въ ума си. — Ама не искамъ да цъкамъ съ пушка. — Ако не искашъ да цъкашъ съ пушка, ще цъкашъ съ огнивото си, да запалишъ огъня. И това е военщина. Който цъка огнивото, да запали огъня си, той е воененъ; който пали свѣщь, той е воененъ; хирургътъ който прави операции, пакъ е воененъ. — Азъ не съмъ воененъ. — Какъ да не си воененъ? Толкова хора промуши съ сабята си. Вие трѣбва да бѫдете такива военни, че като замахнете съ ножа си срещу човѣка, нищо да не засегнете въ него: нито единъ кръвоносенъ сѫдъ, нито една артерия, нито единъ капиляренъ сѫдъ да не прерѣжете. Военниятъ трѣбва да прави операциитѣ си, както природата ги прави. За всѣки хирургъ, който разкѫсва кръвоносни сѫдове при операциитѣ си, казваме, че е новакъ въ своята область. Ние трѣбва да бѫдемъ носители на любовьта и пакъ да сме военни. Когато трѣбва да правимъ операции, майсторски ще ги правимъ. Нѣкой казва: Азъ направихъ една погрѣшка, но искамъ да я изправя. Това значи: имамъ единъ абцесъ въ себе си, който искамъ да пробия; всичката нечистотия отъ него да излѣзе вънъ отъ тѣлото ми. И наистина, всѣка направена погрѣшка не е нищо друго, освенъ абцесъ въ организъма на човѣка. За да изправи погрѣшката си, той трѣбва да вземе ножъ, да направи една хирургическа операция, да изхвърли всички нечистотии вънъ отъ тѣлото си. Правете операции, но не като онзи хирургъ, който извадилъ сърцето на единъ боленъ и съ това го уморилъ. „Самъ изтъпкахъ жлеба си“. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя сама ще стъпче жлеба. Всичко егоистично, всичко користолюбиво, което е създало нещастията и страданията въ съвременната култура, трѣбва да излѣзе навънъ! По този начинъ хората не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Този егоизъмъ, това користолюбие създава противоречията въ живота. За да се освободятъ хората отъ тия противоречия, любовьта тъпче днесъ всички народи, да излѣзатъ соковетѣ имъ навънъ. По този начинъ всички хора трѣбва да отслабнатъ, за да може любовьта да ги поеме на рѫцетѣ си и да ги тури на гърба си. Този е начинътъ, по който свѣтътъ може да се оправи. Иначе, докато хората носятъ любовьта на гърба си, въ свѣта всѣкога ще има противоречия: едни ще бѫдатъ богати, други — бедни; едни ще бѫдатъ учени, други — прости. Когото любовьта тури на гърба си, той се намира вече въ хармонични условия на живота. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Тъпкането подразбира страдания. Страданията въ живота могатъ да се разрешатъ само чрезъ закона на любовьта, а той е най-разумниятъ начинъ за разрешаването имъ. Отъ хиляди години насамъ хората разрешаватъ въпроса за страданията, но и до днесъ още не сѫ го разрешили. Защо? Защото тѣ още носятъ любовьта на гърба си. Вследствие на това цѣлата земя е покрита съ гробища. Гробищата говорятъ за неразрешенитѣ въпроси въ живота. Нѣкой човѣкъ е богатъ, но неговото богатство става причина да го убиватъ на бойното поле. Нѣкой е ученъ, но като прави опити съ задушливи газове, става жертва на тия газове. Нѣкой е виденъ архитектъ, гради кѫщи на хората, но като не спази единъ отъ законитѣ на архитектурата, една отъ тия кѫщи се събаря, и той пада подъ нейнитѣ развалини. Добре е да се градятъ голѣми кѫщи, но да не се събарятъ. Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството му не трѣбва да се губи. Богатството представя артериалната кръвь на човѣка. Всички клетки на организъма трѣбва да се ползуватъ отъ тази кръвь. Следователно, всички хора трѣбва да се ползуватъ отъ богатството. Що се отнася до сиромашията, тя представя едно отъ приятнитѣ състояния въ живота на човѣка. Сиромашията е почивка. Отъ сиромаха нищо не се иска; той нѣма никакви задължения, спокоенъ е, и затова седи и почива. Като почине добре, той казва: Господи, досега бѣхъ въ почивка. Можешъ вече да ме натоваришъ съ нѣщо. Казвате: По-добре е човѣкъ да бѫде богатъ, отколкото сиромахъ; по-добре е да бѫде ученъ, отколкото простъ, Така е, но трѣбва да знаете, че скръбьта предшествува радостьта. Да орешъ, да сѣешъ, това е скръбь; да събирашъ житото отъ полето и да го туряшъ въ хамбара, това е радость. Две скърби предшествуватъ една радость. И тъй, човѣкъ първо трѣбва да разбере индивидуалния животъ, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. — Усилията, които човѣкъ е правилъ и прави, допринасятъ нѣщо за него. Всичко, каквото е изработилъ, е негова придобивка. Богатството, знанието, силата, които човѣкъ е придобилъ, оставатъ за него. Излишъкътъ, който не може да прибере, не може да обработи да реализира, е Божественъ капиталъ, който ще му се вземе. Следователно, за да се справи съ положението, до което е достигналъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешното разбиране на живота. Хората искатъ да се освободятъ отъ заблужденията си, но тѣ не знаятъ, че при дадени условия тия заблуждения сѫ благо за тѣхъ. Запримѣръ, добре е нѣкога човѣкъ да не знае, че е изгубилъ богатството си; добре е нѣкога да не знае, че е боленъ. Защо? Защото той нѣма знания, съ които да изправи положението си. Обаче, разумниятъ човѣкъ трѣбва да има правилни разбирания за живота. Той трѣбва да разбира моментитѣ и условията, въ които живѣе. Сега, азъ ви оставямъ на последната спирка, дето любовьта ще дойде, ще ви вземе на рѫце, ще ви пригърне въ обятията си, както майка пригръща детето си, и ще ви тури на гърба си, да ви носи. Оставете любовьта да ви носи, и ще видите, колко лесно ще се разрешатъ всички злободневни въпроси, които ви смущаватъ. Посѣйте семето и го оставете само да расте. Помогнете на извора да си пробие пѫть и го оставете свободенъ. По-нататъкъ той самъ ще проправи пѫтя си. Следователно, оставете Божественото въ васъ само да се развива. Не пречете на развитието му. По този начинъ вие ще добиете свободата, която търсите. 18. Беседа отъ Учителя, държана на 8 януари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. 1928_01_01 Въ образъ Божи

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ образъ Божи. „Който, въ образъ Божи като бѣ, не го помисли похищение, да е равенъ Богу.“ Филипяномъ 2:6. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Това изречение има външенъ и вѫтрешенъ смисълъ. Мнозина сѫ разглеждали този стихъ, но сѫ се спирали върху външната му страна, защото, изобщо, външното най-много апелира на хората. Азъ ще разгледамъ вѫтрешната страна на този стихъ. Думитѣ „въ образъ Божи“ подразбиратъ вѫтрешнитѣ условия, вѫтрешнитѣ възможности, дадени на човѣка. Въ това отношение, само царскиятъ синъ има външни и вѫтрешни благоприятни условия да учи, да се развива. Той може да си избере, каквито другари иска; той има възможность да си вземе, каквито професори иска. Подъ думата „царски синъ“ разбирамъ онзи, въ жилитѣ на когото тече царска кръвь. Всѣки другъ, който не е царски синъ, нѣма тѣзи благоприятни условия, следствие на което той трѣбва да се бори съ сиромашията, да преодолява мѫчнотиитѣ и лишенията. Сега, като се спирате върху живота, при даденитѣ условия, вие разглеждате временнитѣ блага, които той носи, безъ да се спирате върху факта, че временнитѣ блага създаватъ голѣми нещастия на хората. Ако проследите историята на човѣшкото развитие, както и това на цѣлия органически свѣтъ, ще видите, че този фактъ е вѣренъ. Нѣколко зрънца, дадени на една птичка, могатъ да костуватъ живота ѝ. Тази птичка е гладна, търси нѣкѫде храна, но въ това време нѣколко немирни деца ѝ устройватъ капанъ. Тѣ я примамватъ съ нѣколко житни зрънца, които отниматъ живота ѝ. Тя иска да задоволи глада си, но едновременно съ това животътъ ѝ се отнима. За да изкара плодъ отъ земята, земедѣлецътъ работи месеци наредъ, изразходва енергия, материални блага, докато най-после получи едно временно благо. Младата мома изразходва време, енергия, срѣдства, да се облича хубаво, да се гизди, за да се хареса на нѣкой момъкъ. Най-после тя се домогва до това благо, но цѣлъ животъ носи последствията на това благо. Съ редъ страдания и мѫчнотии тя изкупва придобитото благо. Мнозина запитватъ: Трѣбва ли да учимъ? Споредъ мене, този въпросъ съвсемъ не е на мѣстото си. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се пита, трѣбва ли да гледаме, трѣбва ли да слушаме, трѣбва ли да ходимъ, да ядемъ, да пиемъ, да спимъ и т. н. На живия човѣкъ такива въпроси не могатъ да се задаватъ. Всички тия действия — гледане, слушане, ядене, ходене — сѫ присѫщи на единъ великъ, разуменъ животъ. Когато този животъ престане да се изявява, тогава, само по себе си, и тѣзи действия ще изгубятъ смисълъ. Умрѣлитѣ спятъ ли? Ще кажете, че умрѣлитѣ почиватъ. Може да почиватъ, но тѣ не спятъ. Умрѣлитѣ ядатъ ли? — Не ядатъ. — Умрѣлитѣ виждатъ ли? — Не виждатъ. — Умрѣлитѣ чуватъ ли? — Не чуватъ. Вие можете да плачете на гроба на умрѣлия, колкото искате, но той нищо не чува. За него вашиятъ плачъ е безпредметенъ. Слушалъ съмъ, какъ нѣкоя жена плаче на гроба на умрѣлия си мѫжъ и казвамъ: Колкото да плачешъ, той нѣма да те чуе. Какъвъ смисълъ има тогава този плачъ? При това положение, трѣбва ли майката да плаче на гроба на умрѣлото си дете? Има смисълъ майката да плаче за живото си дете, но да плаче за умрѣлото си дете, нѣма никакъвъ смисълъ. Да четешъ нѣкаква книга предъ единъ разуменъ човѣкъ, има смисълъ въ това; но да четешъ една книга предъ нѣкой глупавъ човѣкъ, или предъ нѣкое животно, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Религиознитѣ хора, както и хората на новитѣ идеи, на новитѣ течения, иматъ амбиция да докажатъ на хората, че тѣхното учение, тѣхнитѣ идеи сѫ прави и на сила искатъ да ги убедятъ въ това. Казвамъ: убедете себе си, а не другитѣ. Който носи въ себе си новитѣ идеи, той трѣбва да бѫде толкова пластиченъ, че каквото да му се случи въ живота, на каквато мѫчнотия да се натъкне, да е готовъ да се справи. Дайте най-мѫчното музикално парче на нѣкой виденъ музикантъ, той ще го погледне оттукъ-оттамъ, и веднага ще се справи съ него, ще го изсвири отлично. Дайте сѫщото парче на нѣкой посрѣдственъ музикантъ, той ще го свири цѣли месеци и години и, въ края на краищата, ще направи редъ погрѣшки. Като го слушате да свири, казвате: Мѫчи се човѣкътъ да свири. Не е лесно да изсвиришъ нѣщо отъ Бетховена. — Не е лесно за посрѣдствения музикантъ, но за опитния музикантъ не е мѫчно. Щомъ става въпросъ за мѫчение, казвамъ: мѫчение има въ ада; трагедия има въ ада. Следователно, мѫчението е за ада; драмата — за човѣшкия животъ; поезията — за рая. Човѣшкиятъ животъ не е трагиченъ, но драматиченъ. Ако питате, какво има вънъ отъ ада, казвамъ: вънъ отъ ада е раятъ. Значи, дето свършватъ трагедията и драмата, тамъ поетътъ туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поетъ може да пише истинска поезия, който е миналъ презъ фазитѣ на трагедията и драмата. Какво нѣщо е трагедията, знаете вече; какво нѣщо е драмата, пакъ знаете. Отсега нататъкъ трѣбва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука. Първиятъ човѣкъ, който е писалъ поезия, е Адамъ. Обаче, поезията на Адама остана недовършена, защото го изпѫдиха отъ рая. Господъ му даде най-хубавата жена, каквато свѣтътъ познава. Адамъ толкова се възхити отъ своята жена, че се вдъхнови и започна да пише. Той мислише да напише нѣщо особено хубаво, което да остане за вѣчни времена, но и той, както нѣкой си турчинъ, казалъ: „Отиде нашата дуня“. Единъ турчинъ слушалъ, какъ български сѫдия решавалъ едно дѣло, и като чулъ решението на това дѣло, казалъ: „Отиде нашата дуня!“ И сегашнитѣ хора, като този турчинъ, казватъ: Дойде грѣхътъ, и всичко изгубихме. — Не е достатъчно само да се констатира това, но човѣкъ трѣбва да потърси причинитѣ за грѣха и начинитѣ, какъ да се освободи отъ него. Ако грѣхътъ днесъ е дошълъ, и утре има възможность да дойде. Грѣхътъ не е нѣщо случайно. Той представя накопления на желания, които всѣки моментъ могатъ да се изявятъ и да спънатъ човѣка въ неговото развитие. Тѣзи желания иматъ далеченъ произходъ. Сега, азъ искамъ да насоча мисъльта ви къмъ единъ великъ законъ, който организира идеитѣ. И въ този смисълъ, казвамъ: нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на идеитѣ. Идеята, сама по себе си, е мощна. Единъ отъ пророцитѣ казва за Бога: „Нѣма орѫжие въ свѣта, което може да Ти противостои“. Който разбира този законъ, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъль, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своитѣ добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Какъ ще се организира? Тя постепенно ще привлича къмъ себе си подобни на нея идеи, и единъ день, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие въ себе си. Божественото не държи на времето: могатъ да минатъ месеци, години, но въ края на краищата, Божественото пакъ ще се прояви. По този законъ може да се обясни, защо нѣкои идеи сѫ материалистични, а други — идеалистични. Това се дължи на широтата на човѣшкото съзнание, на крѫговетѣ, които се образуватъ въ него. Въпросътъ за крѫговото организиране на идеитѣ е философски и изисква съответенъ умъ за разбирането му. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ живѣе въ идеалистиченъ вѣкъ, и по едно време презъ ума му минава мисъльта, че трѣбва да поправи нѣкои свои погрѣшки или нѣкои погрѣшки въ обществото. Обаче, той отхвърля тази мисъль отъ ума си, счита, че е ненавременна. Мисъльта влиза въ подсъзнанието му и работи тамъ, организира се, чака времето, да се прояви. Като се отказватъ отъ идеитѣ съ широкитѣ крѫгове, хората даватъ предимство на своитѣ мисли, т. е. на мислитѣ съ тѣсни крѫгове, докато постепенно стѣснятъ крѫга на своето съзнание и създадатъ ново течение въ свѣта, обратно на идеалистичното, а именно, материалистично. По този начинъ хората казватъ: Всичко въ свѣта е материя. Значи, когато хората се отказватъ да изправятъ погрѣшкитѣ си, настава въ свѣта ново течение — материализъмъ. Освенъ материята, материалиститѣ не признаватъ нищо друго. Когато се натъкватъ на голѣми противоречия и страдания, хората започватъ да търсятъ нѣкакъвъ изходъ отъ положението, въ което се намиратъ, докато неусѣтно се домогнатъ до идеята за Бога. Това показва, че Божественитѣ идеи сѫ се организирали вече, и отъ подсъзнанието слизатъ въ съзнанието на човѣка. Така се създава въ свѣта идеалистично течение, и хората започватъ да възприематъ Божественитѣ идеи. Следователно, когато хората не искатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си, ражда се материализъмътъ. Когато въ тѣхъ се яви готовность да възприематъ Божественитѣ идеи, ражда се идеализъмътъ. Обаче, нито материализъмътъ, нито идеализъмътъ сѫ въ сила да изправятъ живота на хората. Който не иска да стане материалистъ, той трѣбва да разбира закона, по който може да изправи погрѣшкитѣ си. Който иска да стане идеалистъ, той трѣбва да възприема Божественитѣ идеи. Когато хората станатъ идеалисти, тогава ще дойде истинската поезия. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Този стихъ показва, че апостолъ Павелъ е предвиждалъ не само тогавашнитѣ възможности на живота, но и бѫдещитѣ, Които не разбиратъ тия нѣща, тѣ искатъ въ единъ день да преживѣятъ всичко, но това е невъзможно. Нѣкой иска слава. Отъ кого иска тази слава? Кой може да му я даде? Ако вие сте музикантъ, искате мнението на нѣкой виденъ музикантъ, той да ви похвали, това разбирамъ. Мнението на този музикантъ е ценно за васъ. Обаче, ако вие искате мнението на нѣкой човѣкъ, който седи по-долу отъ васъ, като музикантъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Не търсете слава отъ хората, но отъ Бога“. По-нататъкъ азъ казвамъ: Не търсете знание отъ хората, но отъ Бога. Хората могатъ да бѫдатъ носители на знанието, но извори не могатъ да бѫдатъ. Божественото създава идеитѣ, а не човѣшкото. Божественото е носитель на всички възвишени идеи и мисли, които вълнуватъ човѣшката душа. Днесъ хората говорятъ за нови идеи, за ново учение, но въ сѫщность, схващанията имъ сѫ съвършено различни. И българитѣ казватъ „ново учение“, и американцитѣ казватъ „ново учение“, но и еднитѣ, и другитѣ разбиратъ различни нѣща. Подъ думата „ново учение“ американцитѣ разбиратъ новъ начинъ на лѣкуване. Онѣзи, които подържатъ този начинъ на лѣкуване, казватъ, че никакви болести не сѫществуватъ, защото тѣ отричатъ материята, а признаватъ само духа. Това е едностранчиво разбиране. Защо? Защото човѣкъ не може да отрича това, което не сѫществува. Може да се отрича само това, което сѫществува, но не и това, което не сѫществува. Ако отричате сѫществуването на материята, това показва, че тя сѫществува. Щомъ отричате сѫществуването на духа, това показва, че той сѫществува. Човѣкъ може да отрича само тия нѣща, за които има известни понятия и съ енергията на които става известна промѣна. Запримѣръ, деньтъ и нощьта се обясняватъ съ промѣни, които ставатъ съ слънчевата енергия. Значи, деньтъ се опредѣля отъ изгрѣването на слънцето. Дето има слънце, тамъ има день; дето нѣма слънце, тамъ има нощь. Когато казваме Божественъ день, разбираме присѫтствието на Бога въ човѣшкото съзнание, като изгрѣващо слънце, което го озарява и внася въ него свѣтли, велики мисли. Нощьта въ съзнанието пъкъ подразбира залѣзване на това слънце. Казвате; какво нѣщо е любовьта? — Изгрѣвъ. — Какво представя отсѫтствието на любовьта? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е мѫдростьта? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е глупостьта? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е истината? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е лъжата? — Залѣзъ. — Какво нѣщо правдата? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е безправието? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е милосърдието? — Изгрѣвъ.— Какво нѣщо е жестокосърдечието? — Залѣзъ. Това сѫ две категории състояния. Всѣки човѣкъ трѣбва да опредѣли, въ даденъ моментъ, въ кое отъ тия две състояния се намира, безъ да се стреми да доказва, защо е така. При залѣзъ слънце човѣкъ усѣща въ себе си дълбока скръбь, като че е изгубилъ нѣщо ценно. При изгрѣвъ слънце човѣкъ усѣща едно повдигане на духа, и тогава той лесно изправя погрѣшкитѣ си. Казвате: каква погрѣшка може да се изправи при изгрѣването на слънцето? Представете си, че сте имали единъ приятель, който ви е обичалъ, и който е билъ готовъ на всѣкакви жертви за васъ, но вие не сте преценили неговата любовь. Така се случава, че този човѣкъ умира, и вие оставате натѫженъ, скърбенъ, че нищо не сте направили за него. Какъ ще изправите тази погрѣшка? Такава е грѣшката на цѣлото човѣчество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народъ, да даде свѣтлина на цѣлото човѣчество. Той искаше да събере всички народи подъ крилетѣ си, както квачка събира пиленцата си. И какъ постѫпиха съ Него? Разпнаха Го на кръстъ. Но, ето, две хиляди години вече, какъ евреитѣ носятъ последствията на своята грѣшка. Тѣ и до днесъ не могатъ да се изправятъ. Защо? Защото Христосъ не е между тѣхъ. Знаете ли, колко скѫпо плащатъ евреитѣ за своята грѣшка? Нѣма другъ народъ въ свѣта, който тъй скѫпо да изкупува своята грѣшка. Казвате: Ако Христосъ дойде днесъ между насъ, ние нѣма да постѫпимъ като евреитѣ. — Не е въпросътъ, какъ днесъ ще постѫпите. Сега вие се чудите, какъ сѫ могли евреитѣ да постѫпятъ така съ Христа! — Всѣки човѣкъ може да постѫпи като евреитѣ. Ако разпне своята велика идея, както евреитѣ разпнаха Христа, не прави ли и той сѫщата грѣшка? Но тази грѣшка носи следъ себе си голѣма катастрофа. Нѣкой казва: Азъ не мога да се откажа отъ удоволствията въ живота; не искамъ да живѣя като отшелникъ. Питамъ: какво удоволствие има въ това, да прекара човѣкъ цѣла нощь въ едно кабаре? Какво удоволствие има въ това, да седишъ цѣла нощь въ кабарето и да дишашъ прашенъ, нечистъ въздухъ? Кое е за предпочитане: да дишашъ отровния въздухъ по кабаретата, или да дишашъ свежия въздухъ на Рила, или на друга нѣкоя планина? Казвате: Какъ живѣятъ хората въ кабаретата? — Живѣятъ тѣ, но въ себе си носятъ отровата на тамошната атмосфера. Тѣ сѫ заразени хора. Въ първитѣ времена на християнството, въ времето на Нерона, единъ виденъ римски патриций се влюбилъ въ една християнка и пожелалъ да я целуне. Тогава жената е заемала низко положение, а не като сегашната, затова този патриций мислилъ, че може да постигне всичко, каквото пожелае. Тогавашнитѣ нрави били много разпуснати. Обаче, християнката се противопоставила на желанието на този патриций. Той се почудилъ на смѣлостьта на тази християнка и казалъ: Азъ искамъ да те целуна. — Не само ти трѣбва да искашъ, но и азъ трѣбва да искамъ това. Още повече, трѣбва да зная, защо искашъ да ме целунешъ. — Азъ не мога да живѣя безъ тебе. Животътъ ми безъ, тебе е съвършено безсмисленъ. — Щомъ е тъй, азъ искамъ да те поставя на изпитъ, да провѣря, дали говоришъ истината. — Готовъ съмъ на всѣкакъвъ изпитъ. — Тогава, ще те пратя при една моя приятелка да я целунешъ. Като се върнешъ оттамъ, тогава ще ти позволя да ме целунешъ. Обаче, ще донесешъ едно писмо отъ моята приятелка, отъ което да се увѣря, че, наистина, си я целуналъ. Той много се зарадвалъ за този изпитъ, и веднага тръгналъ да изпълни дадената му задача, безъ да знае, че приятелката на неговата възлюбена била прокажена. Следъ три деня той се върналъ отъ приятелката на своята възлюбена, но вече заразенъ; на устата си ималъ струпеи, които му причинявали голѣми болки. Като го видѣла, младата християнка му казала: Сега вече можешъ да ме целунешъ. — Не е време за целуване. Азъ имамъ голѣми болки на устата си, първо трѣбва да се излѣкувамъ. — Тогава азъ да те целуна. — Не, още не може. Когато изчистя устата си отъ проказата, тогава ще ме целунешъ. Отишълъ той при лѣкарь въ Римъ да се лѣкува; минавали день, два, три, месеци, но щастливиятъ день за целувката още не настѫпилъ. Сега, ще обясня значението на целувката. Целувката подразбира красивото, възвишеното, което човѣкъ търси въ живота си. Азъ не разглеждамъ целувката въ нейната външна, физическа страна, но имамъ предъ видъ нейния вѫтрешенъ смисълъ. При допирането на устнитѣ, всѣкога взиматъ участие известенъ родъ сили. Напримѣръ, горната устна представя изворъ, отъ който изтичатъ струи на Божествената Мѫдрость. Ако погледнете на човѣка съ разбиранията на ангела, ще забележите, че отъ горната му устна изтичатъ нѣкакви струи, като отъ изворъ, а долната му устна представя коритце, въ което тия струи се изливатъ, Следователно, ако отъ устата на нѣкой човѣкъ изтича нектаръ на живота, тази целувка има смисълъ; обаче, ако отъ устата му изтича отрова, тази целувка е нещастие. Целувка отъ такава уста е целувка на прокаженъ човѣкъ. Тъй щото, не е безразлично, кого ще целувашъ. Има ли смисълъ да целувате умрѣли хора? Докато човѣкъ е живъ, вие го хокате, карате се съ него, но като умре, казвате: Хайде да го целунемъ, да загладимъ работата. — Ако искате да целунете нѣкой човѣкъ, целунете го, докато е живъ, а не следъ като умре. „Който, въ образъ Божи като бѣ.“ Христосъ дойде между хората въ образъ Божи, да имъ покаже начинъ, какъ да приложатъ Божията Любовь и Мѫдрость въ свѣта. Силата на знанието се заключава въ приложението. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ се държи като слѣпецъ за тояга въ своитѣ вѣрвания, въ своитѣ възгледи. Питамъ: кой математикъ не се държи като слѣпецъ за тояга въ числата отъ 1 — 10? Той носи тия числа съ себе си, тѣ представятъ за него мѣрки, безъ които не може. Ако нѣкой го накара да се откаже отъ тия числа и букви, той ще му отговори, че тѣзи числа представятъ за него пѫтища, чрезъ които възприема и предава математическитѣ истини. Следователно, всѣко число е методъ, чрезъ който може да се предаде една математическа идея. Всѣка буква е методъ, чрезъ който може да се оформи дадена математическа идея. Като говоримъ за Божията Любовь, трѣбва да знаемъ едно отъ главнитѣ ѝ качества. Първото качество на тази Любовь седи въ желанието на човѣка да постави своя любимъ на сѫщото положение, на което той самъ се намира. Следователно, когато казваме, че Богъ ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни съ себе си. Ако горделивиятъ почувствува тази любовь, той казва: Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Обаче, съ тази гордость човѣкъ си създава голѣми страдания и неусѣтно пада отъ положението, въ което Богъ го е поставилъ. Любовьта на Бога къмъ насъ има предъ видъ да ни издигне, да ни даде добри условия за развиване. Ето защо, тази Любовь трѣбва да смири човѣка, а не да го възвеличи. Да любишъ нѣкого, това не значи да слѣзешъ по-долу отъ него, или на неговото положение, но да го поставишъ наредъ съ себе си, за да го разберешъ, Както се стремите къмъ Божественитѣ мисли и чувства, така трѣбва да зачитате мислитѣ и чувствата на онзи, когото обичате. Който има прави отношения къмъ Бога, къмъ своя ближенъ, той разбира смисъла на числата и буквитѣ и може да ги прилага въ новия животъ. Днесъ всѣки човѣкъ се стреми къмъ наука, всѣки иска да бѫде ученъ. Този стремежъ е на мѣсто. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ наука, но къмъ Божествената наука. Казвате: Съвременната медицина Божествена наука ли е? — Всѣка наука, която е резултатъ на Духа, е Божествена, но хората, които се занимаватъ съ нея, не сѫ още Божествени. Запримѣръ, дойде лѣкарьтъ при болния, постави го на операционната маса, извади чървата му, чисти, прави, струва, зашие ги и казва: Платете сега десеть хиляди лева! Срещне ви нѣкой апашъ въ гората, посочи ви револвера си и казва: Дайте паритѣ си! Както виждате, и единиятъ иска пари, и другиятъ иска пари. Значи, и лѣкарьтъ, който си служи съ Божествена наука, иска пари, както и апашътъ, който не си служи съ никаква Божествена наука. Казвате: Може ли да се лѣкува човѣкъ безъ пари? — Може. — Какъ? — Ако лѣкарьтъ излѣкува болния, както трѣбва, и по този начинъ го избави отъ страдания, болниятъ ще даде не само десеть хиляди лева, но и сто хиляди. Какво по-приятно за лѣкаря, да знае, че е помогналъ на нѣкой страдащъ, безъ да иска нѣкакво възнаграждение за това? Отъ друга страна пъкъ, така излѣкуваниятъ боленъ, по никой начинъ не може да не се чувствува задълженъ, да благодари на лѣкаря. При най-оскѫднитѣ срѣдства даже той ще търси начинъ да изкаже своята благодарность, доброволно, а не по външно задължение. При това положение, между лѣкаря и болния се създаватъ красиви отношения. Иначе, въ очитѣ на болния, лѣкарьтъ ще бѫде като търговецъ. Дето има търговски сдѣлки, тамъ нѣма трайни отношения. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни лѣкари, които да лѣкуватъ хората по новъ начинъ. Такъвъ лѣкарь ще лѣкува болния споредъ законитѣ на любовьта, и болниятъ ще му плати споредъ законитѣ на любовьта. Тогава и лѣкарьтъ ще бѫде доволенъ, и болниятъ ще бѫде доволенъ. Бѫдещитѣ лѣкари ще лѣкуватъ не само физическитѣ, но и психическитѣ болести. Въ съвременния човѣкъ има една страшна вѫтрешна проказа, която го разяжда. Погледнете нѣкой човѣкъ, изглежда здравъ, но сърцето му се гърчи отъ болкитѣ на тия вѫтрешни струпеи. Погледнете мозъка му, сѫщо така е подъ влиянието на струпеитѣ въ неговитѣ мисли. И тъй, човѣчеството се нуждае отъ медицина, която да освободи човѣшкия умъ и човѣшкото сърце отъ проказата, която ги разрушава и разяжда. Съвременната медицина изучава свойствата и състава на цвѣтята и на разни треви и ги използува като лѣчебни срѣдства. И Божествената медицина извлича отъ цвѣтята на Божествения свѣтъ лѣчебни вещества, съ които лѣкува психическата проказа, която съвременнитѣ лѣкари не могатъ да лѣкуватъ. Добре е да се направи опитъ съ Божествената медицина и съ човѣшката и да се видятъ резултатитѣ отъ едната и отъ другата. Запримѣръ, при единъ сериозно боленъ, почти на смъртно легло, викатъ двама лѣкари: единиятъ лѣкува по-обикновенъ начинъ, а другиятъ — по Божественъ. Първиятъ предписва нѣкакви лѣкарства на болния, но минава день, два, три, положението не се подобрява. Вториятъ лѣкарь взима една чиста хартия и написва на нея една дума. Следъ това изгаря книжката, събира пепельта, туря я въ вода да се разтвори дава отъ този разтворъ на болния да пие по нѣколко лъжички на день. Не се минаватъ день или два, положението на болния се подобрява. Казвате: Това сѫ илюзии. Не, въ свѣта илюзии не сѫществуватъ. Драми и трагедии сѫщо не сѫществуватъ. Хората сами си създаватъ илюзиитѣ. Тѣ сами създаватъ драмитѣ и трагедиитѣ. Какъ? Мѫжъ бие жена си — ето една драма. Мѫжъ убива жена си — ето една трагедия. Богъ никого не бие. Той никого не убива. Вината не е само въ онзи, който предизвиква. Нѣкой писатель написалъ една пиеса и наредилъ тамъ да биятъ единъ отъ героитѣ. И гледате, излизатъ актьоритѣ на сцената, така се предизвикватъ едни други, че се създава поводъ да биятъ единъ отъ героитѣ. Сѫщо така и въ живота се създаватъ поводи между хората да се биятъ. Нѣкой казалъ на нѣкого една обидна дума. Последниятъ казва: Азъ ще му дамъ да разбере! Той се заканва да го бие. Тази мисъль влиза въ подсъзнанието му, дето се организира, и следъ известно време се проявява на физическия свѣтъ; той набива този човѣкъ. Обаче, следъ два — три месеца най-много, ще се намѣри другъ човѣкъ, който пъкъ него ще набие. Никой не може да избегне закона на възмездието. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Този законъ работи и съ положителнитѣ, и съ отрицателнитѣ мисли и чувства въ човѣка. Следователно, дойде ли въ ума ви нѣкаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, дето ще се организира, и единъ день ще даде плодъ. Вложете тази мисъль като подкрепа въ живота си! Вие сте художникъ; дойде въ ума ви една малка идея, да нарисувате нѣщо, но казвате: На мене ли остана да направя тази работа? — Реализирайте тази идея и не мислете повече. Вие сте музикантъ; дойде въ ума ви идеята да изсвирите нѣщо. Казвате: До мене ли остана да изпълня този номеръ? — Изпълнете този номеръ и не мислете. Ако вложите въ ума си идеята да станете милосърдни, ще станете. Тази идея работи въ подсъзнанието, дето се организира, и незабелязано се проявява и на физическия свѣтъ. Приложете този методъ при самовъзпитанието си. Каквато добра мисъль мине презъ ума ви, приемете я. Тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, и тамъ ще работи. Единъ день ще даде своитѣ плодове на физическия свѣтъ. Защо съвременнитѣ хора не успѣватъ съ този методъ? Защото тѣ, или не вѣрватъ въ него, или наполовинъ вѣрватъ. Въ заключение, всѣки ще получи толкова, колкото е вложилъ. Сега, като се ползувамъ отъ опитноститѣ на цѣлото човѣчество, азъ вадя следния законъ: който иска да успѣва въ работитѣ си, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ! Великитѣ работи растатъ само при абсолютна чистота. Ако искате да станете виденъ човѣкъ, ако искате да станете ученъ човѣкъ, ако искате да станете силенъ човѣкъ, да създадете нѣщо, вие трѣбва да бѫдете абсолютно чисти! Когато човѣкъ добие тази чистота, той схваща своето предназначение, като душа, като носитель на велика Божествена идея. Сега ще приведа единъ примѣръ изъ живота на християнитѣ, въ времето на Нерона. Единъ отъ римскитѣ благородници приелъ християнството, но като християнинъ, билъ подложенъ на голѣми гонения, заради което се принудилъ да напусне Римъ и да отиде въ Африка. Тамъ той се скиталъ изъ горитѣ и се криелъ въ една пещера. По едно време той видѣлъ, че единъ лъвъ се приближилъ къмъ пещерата. Като видѣлъ вѫтре човѣкъ, лъвътъ спрѣлъ спокойно предъ входа на пещерата и вдигналъ лапата си нагоре. Въ първо време християнинътъ помислилъ, че лъвътъ ще го разкѫса, но като видѣлъ спокойствието му, разбралъ, че друга нѣкаква причина го заставила да спре предъ пещерата. Той се вгледалъ въ лапата на лъва и забелязалъ въ нея единъ голѣмъ трънъ. Приближилъ къмъ лъва, извадилъ тръна, превързалъ го внимателно и го оставилъ да си отиде. Лъвътъ се отдалечилъ, а римлянинътъ започналъ да си мисли: Каква полза, че съмъ направилъ едно добро на лъва? Извадихъ тръна му, и нищо повече. Следъ известно време този римлянинъ се върналъ въ Римъ, когато християнитѣ отново били подложени на преследвания. Като християнинъ, и той билъ уловенъ и осѫденъ на смърть, да бѫде разкѫсанъ отъ лъвоветѣ. Когато го извели на арената и пуснали срещу него единъ лъвъ, всички останали поразени, като видѣли, че този лъвъ не се хвърлилъ върху него да го разкѫса, но колѣничилъ и започналъ да лиже нозетѣ му. Цѣлата публика се изказала въ полза на този римлянинъ, да бѫде помилванъ, защото такова нѣщо може да се случи само съ Бога, но не и съ човѣка. Този лъвъ билъ сѫщиятъ, на когото римлянинътъ извадилъ тръна отъ лапата. Оттукъ вадимъ следния законъ: доброто, което човѣкъ прави, се връща къмъ него. Велико, мощно е доброто! Съвременнитѣ хора трѣбва да се занимаватъ съ доброто. Тѣ разглеждатъ външната страна на живота и спорятъ върху въпроситѣ: Има ли Богъ, или не; сѫществува ли другъ свѣтъ, освенъ физическиятъ; що е душа, що е духъ; какво нѣщо е материализъмъ, и какво — идеализъмъ. И това е добро. Тѣзи разисквания развиватъ ума, но не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Всѣка идея е мощна въ приложението си. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който ви обижда, каже ви нѣкаква обидна дума. Ако се подадете на влиянието на тази дума, тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, и тамъ ще почне да се организира, докато единъ день даде своитѣ лоши резултати. Ако искате да се освободите отъ обидата, не бързайте да се подавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете нѣкоя Божествена мисъль или Божествено чувство, съ които да ѝ се противопоставите. Кажете си: Ако Христосъ бѣше на моето мѣсто, какъ щѣше да постѫпи? Божествената мисъль е последното срѣдство, което може да ви помогне. Въ единъ разказъ за Христа се разправя следното: Детето на една бедна вдовица било зле болно, и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пѫтя още то издъхнало въ рѫцетѣ ѝ. Обаче, съ мъртвия трупъ на детето, тя продължила пѫтя си, да търси Христа. Най-после ѝ казали, че Христосъ е разпнатъ вече, не може да ѝ помогне. Въпрѣки това, тя отишла на Лобното мѣсто, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето ѝ. Като видѣла Христа на кръста, тя започнала отчаяно да плаче, че единствената ѝ надежда е изгубена, Христосъ помолилъ единъ отъ войницитѣ да извади гвоздея отъ дѣсната му рѫка, да помогне на тази нещастна вдовица, и следъ това отново да го закове. Войникътъ изпълнилъ желанието на Христа. Тогава Христосъ положилъ рѫката си върху мъртвото дете, и то оживѣло. И тъй, вземете примѣръ отъ Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отковятъ рѫката ви само за моментъ, да направите последното добро. Това е геройство! Ако искате да бѫдете такива герои, идеята за доброто трѣбва да стане въ васъ плъть и кръвь. Такива трѣбва да бѫдатъ младитѣ хора! Ако младото поколѣние стане образецъ на такова геройство, между младитѣ ще има и учени, и гении, и свети хора. Едно се изисква отъ човѣка: и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота да е готовъ, като Христа, да направи последното добро. Христосъ каза на войницитѣ: „Освободете дѣсната ми рѫка отъ гвоздеитѣ, да помогна на тази жена. После пакъ я заковете“. Така е предадена идеята въ разказа, но азъ казвамъ: Христосъ не се обърна къмъ войницитѣ съ молба, тѣ да извадятъ гвоздеитѣ отъ рѫката му, но Той самъ ги извади. По какъвъ начинъ? Той силно съсрѣдоточи мисъльта си къмъ Бога, и гвоздеитѣ сами паднаха отъ рѫката Му. Щомъ имаше сила да възкръси умрѣлото дете на вдовицата, още по-лесно бѣше за Христа, съ мисъльта си, да извади гвоздеитѣ отъ рѫката си. По този начинъ Христосъ даде добъръ урокъ на човѣчеството, като каза: „Споредъ законитѣ на римското право, вие можете да ме разпнете, но азъ ще ви покажа единъ методъ, чрезъ който можете правилно да разрешавате всички спорове въ свѣта. Питамъ: кое бѣше по-добро, да пострада Христосъ, или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето, предъ Бога, Той доби слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията. Ако Христосъ не бѣше се обезславилъ предъ хората, човѣчеството щѣше да бѫде изложено на голѣми страдания. Христосъ каза: „По-добре азъ да пострадамъ, отколкото цѣлото човѣчество“. Следователно, по-добре е да пострада физическиятъ човѣкъ, отколкото неговитѣ идеи. Идеитѣ въ човѣка представятъ цѣлото човѣчество. Имаме ли идеи, ние сме човѣци; нѣмаме ли идеи, ние не сме човѣци. Какви идеи трѣбва да има човѣкъ? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Безъ такива идеи и желания, човѣкътъ е мъртвецъ, той не живѣе. Казвате: Дано дойде Христосъ на земята! Ако дойде Христосъ на земята, хората пакъ ще Го разпнатъ, не по стария, но по новъ нѣкакъвъ начинъ. Защо? Защото Христосъ люби Бога. Много кръстове е имало и ще има за ония, които любятъ Бога. Ако нѣкой набръчка малко лицето си и запита Господа, защо му дава толкова страдания, Господъ ще каже: „Изпѫдете този навънъ! Той не е за сегашнитѣ времена, нека остане за бѫдещитѣ дни и години“! За онзи, който е готовъ, Богъ ще каже: „Заковете този“! Той ще изпита голѣма радость, че сѫ го удостоили съ такива страдания. Той ще благодари за привилегията, съ която се ползува. Който е готовъ да служи на Бога, той гледа на страданията, като на велико благо, на велика привилегия. Мнозина запитватъ, защо сѫ страданията въ свѣта. Казвамъ: страданията идатъ, за да научатъ хората да правятъ добро. Днесъ хората подържатъ мисъльта, че съ доброто не може да се живѣе, съ истината не може да се живѣе. — Какъ ще се живѣе тогава? Ако съ доброто и съ истината не може да се живѣе, още по-невъзможно е да се живѣе съ злото и съ лъжата. — Тъй, поне малко да се изкриви истината. Не, никакво изкривяване на истината! Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изкривявания, вследствие на което идватъ нещастията и страданията. Въ личния, въ семейния, въ обществения, въ религиозния животъ на хората има изкривявания, които трѣбва да се изправятъ. Въ начинитѣ, по които хората днесъ се лѣкуватъ, пакъ има изкривявания. Когато заболѣе нѣкой, първата му работа трѣбва да седи въ това, да се обърне къмъ Бога, съ молба да му даде нѣкакъвъ правиленъ методъ за лѣкуване, да му изпрати човѣкъ, опредѣленъ за него. Като намѣри този човѣкъ, той ще му каже: Братко, моля ти да ми помогнешъ. Азъ ще ти платя, споредъ колкото разполагамъ, но ще те моля и ти да останешъ доволенъ. Ако разполагамъ, ще ти дамъ и сто хиляди лева, да изкажа своята благодарность. Ще има ли нужда този лѣкарь да ходи отъ кѫща въ кѫща, да лѣкува болни? „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Възможно ли е човѣкъ да бѫде образъ и подобие Божие? При сегашното положение на човѣка, съ този умъ и съ това сърце, които днесъ има, той не може да бѫде образъ и подобие Божие, но единъ день, когато умътъ и сърцето му се измѣнятъ, това е възможно. Нова епоха иде, съ нови хора, съ нови постижения, когато всички ще иматъ опитностьта, какво значи Божественъ животъ. Новата епоха ще разполага съ нова наука, съ нови изкуства, съ нови начини за живѣене, за лѣкуване. Казвате: Защо тия нѣща не дойдатъ сега? — За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Напримѣръ, човѣкъ не може да изучава философията или поезията кога и да е — има опредѣлено време за това. Поезия се пише на млади години, а философия — на стари години. Когато стане на 15 годишна възрасть, човѣкъ започва да пише и да чете поезия; на 21 годишна възрасть се занимава съ музика; на 33 годишна възрасть — съ художество. Стане ли на 120 години, той вече трѣбва да се занимава съ философия. Само 120 годишниятъ може да изказва здрави, положителни мисли, чрезъ които да поучава младитѣ, какъ трѣбва да живѣятъ. А на каква възрасть човѣкъ може да стане духовенъ? Човѣкъ трѣбва да се е родилъ духовенъ, отпосле той не може да стане такъвъ. Човѣкъ става поетъ, музикантъ, художникъ, философъ на земята, а религиозенъ и духовенъ става преди още да се е родилъ. За въ бѫдеще, когато нѣкое дете се готви да се роди въ нѣкой домъ, майката ще го пита: Имашъ ли свидетелство за духовность и за религиозность? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ, търси друго мѣсто; азъ не мога да те приема въ моя пансионъ. Азъ взимамъ думата религиозенъ или духовенъ човѣкъ въ високъ смисълъ. Отъ такъвъ човѣкъ всичко може да стане. Той може да стане и поетъ, и музикантъ, и художникъ, и философъ. Който не е духовенъ, никакъвъ не може да стане. Истински духовенъ човѣкъ е онзи, който може да се пожертвува за човѣчеството. Подъ думата жертва, въ правъ смисълъ, разбирамъ такава, каквато Христосъ е направилъ за човечеството. Той даде живота си за човѣчеството, и този животъ послужи за подкваса на новия животъ, който днесъ иде въ свѣта. Идеята, която Христосъ внесе въ свѣта, и до днесъ още продължава да работи въ подсъзнанието на хората. Христосъ не е вънъ отъ насъ. И досега още Неговитѣ идеи продължаватъ да се организиратъ. Нѣма да мине много време, и тия идеи ще се проявятъ. Явяването на тѣзи идеи представя новата епоха. Когато дойде тази епоха, ученитѣ ще почнатъ да се занимаватъ съ въпроси, които днесъ всички отхвърлятъ. По сѫщия начинъ ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове отхвърлиха спиритизъма, който много отъ съвременнитѣ учени вече приематъ. Ще кажете, че спиритизъмътъ не може да се докаже научно. Това е другъ въпросъ. Фактъ е, че духовенъ свѣтъ сѫществува. Като дойде времето, и това ще се докаже. Фактъ е, че слънцето, звездитѣ изгрѣватъ и залѣзватъ. Защо е така, какъ се доказва това изгрѣване и залѣзване, то е другъ въпросъ. Има редъ факти, редъ явления въ природата, които ние трѣбва да приемемъ, а доказването имъ ще дойде на своето време, при специални за тѣхъ условия. Запримѣръ, всѣка истина съдържа известно число факти, но тия факти могатъ да бѫдатъ достѫпни за човѣшкия умъ само при свѣтлината на слънцето. Казвамъ: за да се добере до ония истини, които днесъ се отричатъ, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Сегашнитѣ хора гледатъ на окултизма като на нѣщо мистериозно, като на магия. Бѫдещето е на окултната наука. И сегашната наука е окултна. Нима химията не е окултна наука. Нима философията не е окултна наука? Тия и много науки още се занимаватъ съ отвлѣчени въпроси. И окултнитѣ науки се занимаватъ съ такива въпроси, които ние наричаме не отвлѣчени, но велики въпроси, велики загадки за бѫдещето на човѣчеството. Окултната наука ще ни покаже правия пѫть за разрешаване въпроситѣ на живота. Дохожда единъ отъ тия учени и започва да измѣрва пръститѣ на двама души. Първиятъ пръстъ, показалецътъ, на единия е дълъгъ 9 см.; вториятъ, т. е. срѣдниятъ пръстъ е дълъгъ 10,5 см.; безименниятъ — 9,5 см.; малкиятъ — 6 см. После измѣрва пръститѣ на втория и намира, че показалецътъ му е дълъгъ 10 см.; срѣдниятъ — 12 см.; безименниятъ — 10 см.; малкиятъ — 8 см.. Следъ това той сравнява тия данни и казва, че първиятъ човѣкъ е слънчевъ типъ. Той обича музиката, изкуството; обича красивото, великото, но е колебливъ, нерешителенъ. Той седи на плета и казва: Да скоча, или не? Да направя това нѣщо, или не? Бутнете ли го веднъжъ, той тръгва вече, но всичко е, докато го бутнете. И радоститѣ, и скърбитѣ приема еднакво. На всичко въ живота се радва. Това се вижда отъ отношението, което сѫществува между показалеца и безименния. По сѫщия начинъ може да се опредѣлятъ качествата и способноститѣ и на втория човѣкъ. Ще кажете: Какъ може да се знае това? Азъ пъкъ питамъ: отде знаятъ ученитѣ, че разстоянието отъ слънцето до земята е 92 милиона мили? Ще кажете, че учени, авторитети сѫ доказали това. И азъ ще кажа, че учени хора сѫ опредѣлили характера и способноститѣ на човѣка по дължината на неговитѣ пръсти. Това е наука, която е сѫществувала още въ древностьта. Вториятъ човѣкъ, споредъ дължината на пръститѣ си, показва човѣкъ съ високо мнение за себе си. Той не е нито поетъ, нито музикантъ, но държавникъ, който обича да заповѣдва. Ако е мѫжъ, обича да намѣри всичко готово въ дома си, а жена му да стои предъ него като войникъ. Той обича да се облича хубаво, да има пари, слуги на разположение и като дрънне звънеца, всички да сѫ на услугитѣ му. Който познава окултнитѣ науки, той ще се ползува отъ тѣхъ, но ще помага и на другитѣ. Първо, човѣкъ трѣбва да се справи съ своитѣ мисли, чувства и желания. Сѫщевременно, той трѣбва да знае, какви сили се криятъ въ него. Щомъ знае това за себе си, той ще го знае и за другитѣ и ще може да имъ помага. Има нѣкои баби, които познаватъ науката за рѫцетѣ и си служатъ съ нея за лѣкуване. Като отиде нѣкой боленъ при една отъ тѣзи баби, тя измѣрва пръститѣ му, написва числата на чиста, бѣла хартия, която после изгаря. Пепельта отъ тази хартия разтваря въ вода и дава на болния да пие. Следъ това болниятъ оздравява. Други баби измѣрватъ главата на болния и го лѣкуватъ по сѫщия начинъ, както при измѣрването на пръститѣ. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. Суевѣрия въ свѣта не сѫществуватъ. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Значи, има възможность човѣкъ да бѫде образъ и подобие Божие. Запримѣръ, какво по-красиво нѣщо има отъ човѣшкото лице? Каква свѣтлина се крие въ човѣшкитѣ очи! По свѣтлината на очитѣ се сѫди за милосърдието, за любовьта, за истинолюбието и за редъ още добродетели въ човѣка. Тази свѣтлина показва, че Божественото работи въ него. Нѣкой иска да развие добродетельта въ себе си. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да намѣри човѣкъ, въ когото добродетельта е силно развита и да спре вниманието си върху него така, че да отпечата този образъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа. Нова наука е нужна на съвременнитѣ хора. Новата наука трѣбва да се приложи, както при самовъзпитанието на човѣка, така и при възпитанието на бѫдещето поколѣние. Бѫдещитѣ учители нѣма да проповѣдватъ на децата, нито ще ги морализиратъ, но ще ги нареждатъ по такъвъ начинъ, че взаимно да си въздействуватъ: ако нѣкое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мѫжка линия, у което е развито чувството на справедливость, на съвесть. Първото дете е колебливо, а второто — смѣло, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които иматъ еднакви чърти, тѣ ще се спънатъ. Два пѣтли на едно бунище не пѣятъ. Единъ пѣтелъ и една кокошка лесно се спогаждатъ. Когато намѣри една кокошка, пѣтелътъ цѣлъ день пѣе. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъвъ пѣвецъ съмъ! Когато единъ пѣтелъ запѣе, и другитѣ пѣтли се провикватъ, но той се спуща къмъ тѣхъ и казва: Какъ смѣете да пѣете съ мене заедно? И тъй, всичко, каквото виждаме въ природата, представя нѣкакви идеи, но тѣ още не съставятъ наука. Тия идеи, тия факти трѣбва да се обобщатъ. Запримѣръ, ако разглеждате пѣтела и кокошката, като форми само, тѣ много не могатъ да ви ползуватъ. Тѣзи форми трѣбва да се осмислятъ. За васъ не е важно, че пѣтелътъ кукурига, но трѣбва да знаете, какво означава това кукуригане. Нѣкои сѫ забелязали, че когато пѣтелътъ кукурига предъ вратата на господаря си, това показва, че гостъ ще дойде. Отде знае пѣтелътъ това? Има ли нѣкакви факти, или това е нѣкакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути следъ кукуригането на пѣтела, гостътъ пристига. Това не значи, че пѣтелътъ е причина за идването на госта, но той предвижда нѣщата. Значи, има известни факти, известни явления въ природата, които често се случаватъ, и на насъ предстои да ги обобщимъ, да извадимъ разумната страна отъ тѣхъ. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. За да дойде човѣкъ до положение; да възстанови своя първиченъ образъ, той трѣбва да използува Божественото, което е вложено въ него. За тази цель той трѣбва да се домогне до онази свещена наука, която е въ него. Тази наука отвънъ не се преподава, тя се изучава отвѫтре. Споредъ мене, и науката за пръститѣ е свещена. Природата е създала човѣка по строго опредѣлени математически и геометрически отношения. При отклонението му отъ правия пѫть, ставатъ отклонения и въ тия числа. Ако разгледате научно добрия и лошия човѣкъ, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ: главата, лицето, рѫцетѣ, даже и космитѣ на главата на добрия човѣкъ отговарятъ на съвършено особени числа въ математическо и въ геометрическо отношение отъ тия на лошия човѣкъ. Ако вземете косъмъ отъ престѫпникъ и го прекарате между пръститѣ си, по цѣлата му дължина, ще забележите, че той не е гладъкъ, но има много вѫзли. Ако вземете косъмъ отъ главата на единъ добъръ, благороденъ човѣкъ, ще забележите, че по цѣлата си дължина той е гладъкъ и приятенъ на пипане. Защо сѫществува това различие? Защото мислитѣ на човѣка се отразяватъ върху космитѣ му: добритѣ мисли правятъ космитѣ меки, гладки, тънки. Лошитѣ мисли ги правятъ корави, неравни и дебели. Ако пипнете космитѣ на престѫпникъ, който е убилъ нѣколко души, ще изпитате много неприятни чувства, отъ които съ месеци не ще можете да се освободите. Ако попаднете въ нѣкоя область, дето съ убити много хора, вие ще изпитате ужасъ, страхъ, отвръщение — чувства, които сѫ изпитвали убититѣ въ момента на отнимане живота имъ. Ще кажете, че тѣзи мѣста съ урисани. Не, на тѣзи мѣста съ убити хора, които не могатъ да се примирятъ съ положението си. Като дойдете до тѣзи мѣста, нѣщо отвѫтре ви казва: Не минавайте оттукъ! Вие трѣбва да послушате този гласъ и да се върнете назадъ. Ако не послушате, ще се натъкнете на лошитѣ чувства на убититѣ и можете да заболѣете. Всѣко мѣсто носи свои специфични мисли и чувства, споредъ това, за какво е служило. Ако минавате покрай нѣкоя черкова, ще изпитате мислитѣ и чувствата на богомолцитѣ отъ тази черкова. Ако минавате покрай нѣкоя скотобойна, ще изпитате тежки чувства, като че нѣщо ви стѣга, притиска душата ви. Казвамъ: чисти мисли, благородни чувства и възвишени постѫпки се изискватъ отъ съвременнитѣ хора. Какво виждаме днесъ? Тъкмо обратното. Четете вестницитѣ и виждате, че тѣ сѫ пълни съ невѣрни факти. За този ще пишатъ нѣщо, за онзи ще пишатъ нѣщо, да настроятъ хората. Каква полза отъ това? Какво ще спечели българскиятъ народъ, или другъ нѣкой народъ, като чете тия новини? Христосъ казва: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, не може да устои“. Значи, за да устои едно царство, изисква се сплотеность, единство между всички негови членове. За тази цель, между всички хора, между всички народи трѣбва да се внесе любовьта, мѫдростьта, истината, като елементи за спояване, за съграждане на новото, на великото. Само при това положение можете да гледате на всѣки човѣкъ, като на Божие създание. Ще кажете, че въ Писанието се говори, че всѣка власть е дадена отъ Бога. Да, всѣка справедлива власть е дадена отъ Бога, но не и несправедливата. Всѣка несправедлива власть ще бѫде сѫдена. Всѣки домъ, всѣки народъ, които постѫпватъ несправедливо, ще бѫдатъ сѫдени отъ Бога, като личности. Ученитѣ доказватъ това чрезъ закона за наследственостьта. Много примѣри изъ живота потвърждаватъ този законъ. Такива примѣри има въ Америка: единъ мѫжъ, отъ бѣлата раса, ималъ отношения съ една негърка. Въ първитѣ три поколѣния се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие, затова децата били черни. Въ четвъртото поколѣние, обаче, се родило едно бѣло дете. Всички се чудили, отде е дошло това бѣло дете между чернитѣ. И обратно: една бѣла жена имала отношения съ единъ негъръ. Въ първитѣ три поколѣния се раждали бѣли деца, но въ четвъртото поколѣние се родило едно черно дете. Всички останали очудени, какъ е възможно, отъ почтени, добри родители, да се роди черно дете. Значи, природата е безпристрастна, тя всичко хроникира. Нѣма престѫпление, последствията на което да не се проявятъ поне въ четвъртото поколѣние. И днесъ, когато се проповѣдва на хората добъръ животъ, това има за цель да ги освободи отъ бѫдещето зло. Строгъ е Великиятъ законъ на живота! Никой не може да избегне този законъ. Нѣма защо да съжалявате, че сте подъ този законъ, но трѣбва да знаете, че ви предстои да изправите погрѣшкитѣ си, т. е. да се избавите отъ материализъма. Като изправите погрѣшкитѣ си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото. Нѣкой казва: Материализъмътъ трѣбва да се премахне. Да, но нито съ думи, нито съ аргументи можете да го премахнете. За да се освободите отъ материализъма, трѣбва да изправите всички погрѣшки, които сте направили. А за да придобиете идеализъма, трѣбва да възприемете Божественитѣ идеи. Докато не се изправятъ грѣшкитѣ на материализъма, той винаги ще сѫществува; докато не се възприематъ Божественитѣ идеи, идеализъмътъ нѣма да дойде. Поздравлявамъ ви сега съ новата година, която наричамъ година на дветѣ отворени очи. Тази година е богата, тя носи пъленъ чувалъ съ злато и съ скѫпоценни камъни. Като мине покрай умнитѣ, тя ще имъ остави голѣми богатства. Като мине покрай глупавитѣ, нищо нѣма да имъ остави. Глупавиятъ ще се намѣри въ положението на онзи българинъ, който срещу Юрдановъ день пъхналъ главата си презъ прозореца, но не могълъ да я извади. Между българитѣ сѫществува едно предание, споредъ което, ако нѣкой пъхне главата си презъ нѣкой прозорецъ, срещу Юрдановъ день, когато се отваря небето, и въ този моментъ пожелае нѣщо отъ Господа, всичко ще му се даде. Единъ българинъ решилъ да направи този опитъ. Една вечерь, срещу Юрдановъ день, той пъхналъ главата си презъ желѣзата на единъ отъ прозорцитѣ и чакалъ до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска отъ Бога една крина злато. Като видѣлъ, че небето се отваря, въ бързината, вместо да поиска една крина, пълна съ злато, той казалъ: Господи, дай ми глава, голѣма като крина! Каквото пожелалъ, това станало: главата му се увеличила, станала голѣма като крина, но не могла да излѣзе презъ решетката. Казвамъ: голѣмата глава представя човѣшката лакомия — лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете къмъ Господа и пожелайте отъ Него да ви даде за новата година отъ изобилието на своята Любовь и Мѫдрость. Пожелайте отъ Бога да прогледате тази година, да виждате свѣта презъ очитѣ на Великата Любовь и на Великата Мѫдрость; сърцата ви да бѫдатъ винаги радостни и весели, а умоветѣ ви — чисти и свободни, да носите и на другитѣ хора отъ своята радость, отъ своята чистота и свобода. 17. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януари 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. 1927_12_25 Идатъ дни

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Идатъ дни „Ето, идатъ дни,“ говори Господъ Иеова, „и ще проводя гладъ на земята; не гладъ за хлѣбъ, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне.“ Амосъ 8:11. Всѣка форма, или всѣки предметъ се оценява по своитѣ качества; красотата — по своитѣ накити; умътъ — по своето знание; сърцето — по своята добрина; душата — по своето благородство; духътъ — по своята сила. „Ето, идатъ дни, и ще проводя гладъ на земята.“ Често хората роптаятъ противъ глада, като мѫчително състояние за организъма. Обаче, съвременната култура се дължи на глада, като великъ потикъ. Гладътъ подтиква хората къмъ придобиване на знания, изкуства, музика и т. н. Днесъ хората се стремятъ къмъ знание, не толкова отъ любовь, колкото отъ страхъ да не гладуватъ. Гладътъ е великъ остенъ въ живота, и подъ напора на този остенъ хората учени ставатъ, красиви ставатъ, добри ставатъ. Всички добрини въ свѣта сѫ резултатъ на този великъ остенъ — глада. Значи, любовьта още не царува въ свѣта. Въ свѣта първо действува закона на този великъ остенъ, който наричатъ „законъ на необходимостьта,“ а после иде „закона на любовьта.“ Какъвто остенъ представя глада за хората, сѫщо такъвъ остенъ е злото. Следователно, и злото е необходимо въ свѣта, за да подтиква хората къмъ деятелность. Какви сѫ схващанията на хората за злото, не е важно за насъ, но ние казваме, че злото, като сила въ свѣта, нѣкога е било добро. Доброто на миналитѣ вѣкове е днешно зло, а днешното добро ще бѫде зло на бѫдещитѣ вѣкове. Значи, само по себе си, доброто никога не може да се оформи. Това, което всѣкога остава непроявено или неоформено, е добро; всѣко нѣщо, което се проявява, е зло. Така говорятъ за злото и доброто великитѣ мислители; така говорятъ и Великитѣ Учители въ свѣта. Това опредѣление на мнозина ще се види странно. Питамъ: ако ти по невнимание хванешъ сабята, която нѣкой другъ направилъ и изострилъ, и се порѣжешъ, жестоко ли е това? Че ти си порѣзалъ, не е виновенъ онзи, който направилъ сабята. Ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ. Казвашъ: Защо този ножъ е толкова остъръ? Не е виновенъ ножътъ за твоето порѣзване, но — твоето невнимание. Ти си изцапалъ съ черно мастило бѣлата си дреха, а после казвашъ: Кой направи това черно мастило? Не е виновно черното мастило. Всички поети, писатели, художници, учени, философи, свещеници, майки и бащи пишатъ все съ това черно мастило, но по невнимание, нѣкой може да изцапа дрехата си съ него, да остави такова петно на нея, което и съ химически срѣдства мѫчно може да се изчисти. Както и да се изчисти, се ще остане малко черно петно върху бѣлата дреха. Това не е ли противоречие? Хубави работи се пишатъ съ черно мастило върху бѣла хартия, а черни, нежеланни петна остава върху бѣла дреха. Днесъ и философитѣ, и ученитѣ хора се смущаватъ отъ противоречията въ живота. Нѣма сѫщество, горе-долу съзнателно, което да не се смущава отъ противоречията, но въпрѣки това, тѣ сѫществуватъ въ човѣшкия животъ. Наистина, великиятъ животъ се проявява по особенъ начинъ, по особени закони, но сѫщевременно и човѣшкиятъ животъ се проявява по свои особени закони. Възъ основа на това, между човѣшкия и общия животъ се явява стълкновение; между човѣшката и общата мисъль пакъ се явява стълкновение. Хората и Богъ не мислятъ еднакво. Богъ мисли едно, а хората — друго. Питамъ: каква бѣше мисъльта на Бога, когато създаде овцата? И каква е мисъльта на човѣка, когато хваща овцата? Човѣкъ трѣбва да знае, дали неговата мисъль и постѫпка сѫ съгласни съ Божиитѣ. За да оправдае своята постѫпка, човѣкъ може да даде различни обяснения, споредъ известни природни закони. Запримѣръ, той може да каже: Споредъ еди-кой си природенъ законъ, ние трѣбва да пазимъ овцетѣ въ кошари, за да не умиратъ отъ гладъ и отъ студъ; после, за да не окапе вълната имъ, отъ време на време, ние трѣбва да ги стрижемъ; сѫщо така, понеже млѣкото имъ е много, ние трѣбва да ги доимъ, да ги облекчаваме; и най-после, за да научатъ закона на самопожертвуването, овцетѣ трѣбва да ни даватъ и месото си. Какво лошо има въ това, че сме взели малко отъ вълната, отъ млѣкото и отъ месото на овцетѣ? Трѣбва ли за това нѣщо овцетѣ да протестиратъ? Има нѣща, въ които хората сѫ прави, но не въ всичко. Философията на живота седи въ това, да знаемъ, де сме прави, т. е. де сме въ съгласие съ законитѣ на общия животъ и де сме въ противоречие съ тѣхъ. Отде идатъ противоречията въ живота? Сега ще приведа единъ митъ, който съмъ извлѣкълъ отъ архивата на източнитѣ философи. Този митъ съмъ облѣкълъ въ форма, понятна за българския умъ. Значи, той е малко побългаренъ, да бѫде достѫпенъ за разсѫждение. Въ царството на Ормузъ-Дай сѫществувалъ единъ отъ най-виднитѣ, най-великитѣ поети, който се наричалъ Адатъ-Махри. Той написалъ много съчинения, пѣсни и поезии, за които цѣлиятъ народъ го възхвалявалъ. Единъ день, за негово нещастие, той написалъ нѣкаква строфа въ една отъ поезиитѣ си, съ която докачилъ боговетѣ, и тѣ го осѫдили на смърть. Каква била тази строфа? Азъ нѣма да я предамъ цѣлата, но отчасти само. Тази строфа била следната: „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали немирни духове.“ Събралъ се великъ сѫдъ да решава, какво наказание трѣбва да се наложи на поета. Тѣ единодушно решили да му наложатъ смъртно наказание, но въпросътъ билъ, какво, именно, да бѫде това наказание, че всички поети да помнятъ, какъ могатъ богове да обиждатъ. Въ събора на боговетѣ присѫтствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могатъ и тѣ да услужатъ съ нѣщо на боговетѣ при осѫждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видятъ, по какъвъ начинъ ще бѫде наказанъ поетътъ. Тѣ разсѫждавали помежду си: Досега не сме имали такъвъ случай. Какво ли ще бѫде месцето на този виденъ поетъ? Предъ сѫда се явили представители отъ нѣколко медицински дружества, съ заявление, ако стане нужда поетътъ да се умъртви, да го дадатъ на тѣхъ, тѣ да изследватъ, отъ научна гледна точка, дробоветѣ, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видятъ, коя е причината, дето поетътъ се осмѣлилъ да обиди боговетѣ. Поетътъ се видѣлъ въ чудо. Той никога въ живота си не виждалъ толкова страшни сѫщества. Къмъ когото и да поглеждалъ, всички му казвали: Само да попаднешъ въ нашитѣ рѫце! Ние ще ти покажемъ, какъ се пише поезия! Всички отправяли къмъ него страшни, свирепи погледи. Той се чудилъ, каква обида може да се крие въ тази малка строфа. Като оставалъ самъ, той четѣлъ и препрочиталъ тази строфа, самъ да намѣри, де седи обидата въ тия думи, и си казвалъ: Азъ нѣмахъ никаква мисъль да обиждамъ боговетѣ, но отде излѣзе тази обида, и азъ не зная. Както и да е, настѫпилъ опредѣлениятъ день, когато поетътъ трѣбвало да се яви въ сѫда. Явили се боговетѣ въ сѫда, и заседанието започнало. Едни отъ боговетѣ казали да дадатъ поета на акулитѣ, тѣ да го разкѫсатъ и изядатъ. Други пъкъ настоявали да го дадатъ на лъвоветѣ, да го разкѫсатъ. Трети решили да турятъ поета на гърба на единъ конь, безъ право да се държи за него, и коньтъ да прескача препятствия, да минава гори и планини, докато единъ день поетътъ съвършено изнемогне и умре. Четвърти предложили живъ да заровятъ поета въ земята и отгоре му да посадятъ дървета, чиито корени да смучатъ сокове отъ очитѣ на поета, да разбере най-после, какъ се пишатъ обидни строфи за боговетѣ. Последнитѣ богове предложили да дадатъ поета Адатъ-Махри на нѣкое научно медицинско дружество, то да разполага съ него, както намира за добре. Като слушалъ всички тия наказания, поетътъ изпитвалъ ужасъ, страхъ и започналъ да се моли: Господи, кажи ми, въ какво седи моята вина? Когато писахъ тази строфа, ни най-малко не внесохъ нѣкаква злоба или умраза срещу боговетѣ. Всичко това писахъ съ голѣма чистота на сърцето. Споредъ мене, боговетѣ ме осѫждатъ несправедливо. Докато боговетѣ разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установятъ върху едно отъ тѣхъ, въ сѫда влѣзла най-красивата, и на всички известна, дъщеря на царя Ормузъ-Дай, която сѫщо така се заинтересувала отъ сѫдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Като я видѣли, всички богове, както и всички животни, се обърнали къмъ нея да я гледатъ и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала къмъ поета и го запитала: Искашъ ли да ми станешъ слуга? — На радо сърце бихъ ти служилъ. — Имамъ нужда отъ единъ простъ слуга, който да полива цвѣтята въ моята градина. Като чули това, боговетѣ единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадемъ поета, да правишъ съ него, каквото искашъ. Нека полива цвѣтята на твоята градина. Този билъ единствениятъ начинъ, по който поетътъ могълъ да бѫде спасенъ. И сега, ако нѣкой ви запита, кой ви постави на служба въ свѣта, вие трѣбва да отговорите: Царската дъщеря ме постави на тази служба. Ако запитатъ поета, кои го назначи на царската трапеза, той трѣбва да отговори: Указътъ, съ който бѣхъ назначенъ на служба при царската дъщеря се дължи на моитѣ нѣколко думи, поставени въ строфата „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали немирни духове“. Сега, азъ ще оставя вие сами да разсѫждавате по-нататъкъ върху този митъ. Той има дълбоко съдържание и смисълъ. Отъ една страна човѣкъ вижда, че само при страданията ще намѣри своитѣ погрѣшки; отъ друга страна, той вижда, че само при трудноститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота ще разбере доброто и ще го оцени. Значи, ти ще дойдешъ при доброто и ще го познаешъ, само когато станешъ слуга и се смиришъ. Другъ изходенъ пѫть въ живота нѣма. Да станешъ последенъ слуга въ градината на царската дъщеря и да поливашъ цвѣтята ѝ, това е отлична служба. Какво представятъ тия цвѣтя, нѣма да обяснявамъ, но ако бихъ ви казалъ, че тѣ съ живи цвѣтя, тогава само бихте разбрали красотата на живота. Често хората прекарватъ голѣми страдания, но тѣ не съ нищо друго, освенъ страданията на поета, които той преживява въ сѫда, дето всички богове се опълчватъ противъ него. Тия богове се опълчватъ срещу всички хора, които не могатъ да се справятъ съ страданията си, и казватъ: Жестока е сѫдбата спрѣмо насъ! Нѣма кой да се смили за насъ. — Привидно е така, но и при най-тежкитѣ моменти въ живота на човѣка, при най-голѣмото му отчаяние, се ще се намѣри поне едно сѫщество, което да укаже къмъ него известно състрадание. Защо царската дъщеря, именно, се притекла въ помощь на поета? Защото тя била единствената, която влѣзла въ положението му. Защо сѫдили поета? За една пропусната дума. Когато преписвали неговото стихотворение, станало едно опущение, една грѣшка, а именно: въ цитираната строфа била изпусната думата „свѣтли“. Въ сѫщность, строфата имала следното съдържание: „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали свѣтли немирни духове“. Царската дъщеря свѣрила оригинала съ преписа и намѣрила тази пропусната дума. Тогава боговетѣ казали: Съ тази дума, строфата има смисълъ. Значи, смисълътъ на тази строфа се заключавалъ въ това, че тия свѣтли, немирни духове тръгнали по свѣта да разнасятъ свѣтлина. „Ето, идатъ дни“, говори Господъ Иеова, „и ще проводя гладъ на земята, не гладъ за хлѣбъ, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне.“ Въ този стихъ се говори за глада, като вѫтрешенъ потикъ, като вѫтрешенъ стремежъ на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади въ земята, остава самотно, безъ знание, безъ опитности. При това положение, душата не може да има нито радость, нито скръбь. Безъ радости и скърби, животътъ на душата е по-тежъкъ, отколкото съ тѣхъ. Следователно, докато не мине презъ радости и скърби, човѣкъ не може да се повдигне. Само чрезъ скърбитѣ и радоститѣ, той влиза въ пѫтя на мѫдростьта. Само въ този пѫть той ще научи и ще разбере Божията Любовь. Безъ мѫдростьта любовьта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременнитѣ хора разбиратъ любовьта, тя носи за тѣхъ най-голѣми разочарования. Въ първо време човѣшката любовь носи радости, но свършва съ разочарования. Понѣкога разочарованието на човѣка отъ любовьта е толкова голѣмо, че никой не може да му помогне. Какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ окото си? Какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ паметьта си? Какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ рѫцетѣ и краката си? Или, какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ свѣтлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после нѣкоя отъ своитѣ добродетели? Колкото и да утешавате такъвъ човѣкъ, каквото и да му говорите, всичко това сѫ празни думи. Да утешавате единъ човѣкъ, който е безъ око, безъ свѣтлина на ума и безъ благородство на сърцето, въ това нѣма никаква философия. Ако искате да утешите такъвъ човѣкъ, вие трѣбва да му покажете новъ пѫть, по който да върви. Този пѫть трѣбва да води къмъ съвършенство. Животътъ на съвременнитѣ хора е несъвършенъ, защото не е Божественъ. Нѣкога той е билъ Божественъ, но постепенно хората сѫ го изопачили, и днесъ, въ всички негови области, е внесена поквара. Самъ по себе си, животътъ е добъръ, чистъ, но хората внасятъ въ него своитѣ лоши чърти и наклонности. Ние виждаме, че още съ раждането си, децата носятъ своитѣ криви, отрицателни прояви, На времето си тѣзи чърти сѫ били добри, но днесъ вече тѣ сѫ отживѣли своето. Време е, обаче, стариятъ животъ да се замѣсти съ новъ. „И ще проводя гладъ на земята.“ Гладътъ е условие, което заставя човѣка да влѣзе въ новия животъ. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, да прекарватъ тихо и спокойно, никой да ги не безпокои. Това е идеално положение, но засега никой човѣкъ не може да живѣе по този начинъ на земята. Има смисълъ да бѫде човѣкъ богатъ, но никой да му не завижда; има смисълъ да бѫде човѣкъ силенъ, но никой да му се не противопоставя. Какъвъ смисълъ има да бѫдешъ богатъ и да живѣешъ подъ вѣченъ страхъ да те не обератъ? Какъвъ смисълъ има да бѫдешъ силенъ и постоянно да се страхувашъ отъ засада? Ще кажете, че животътъ е борба. Азъ отричамъ това твърдение. Какво ще стане съ два остри камъка, които се търкатъ единъ въ другъ? Въ първо време тѣ ще се изгладятъ, но ако още продължаватъ да се търкатъ, тѣ ще се изтриятъ. Така живѣятъ съвременнитѣ хора, и този животъ тѣ наричатъ борба. Това не е животъ. Днесъ майката морализира детето си по единъ начинъ; утре — по другъ начинъ. Днесъ учителитѣ учатъ ученицитѣ си по единъ начинъ; утре — по другъ начинъ. И въ края на краищата, това младо поколѣние се обезвѣрява и казва: Въ нищо не вѣрваме вече! Срещате единъ човѣкъ, който е прочелъ редъ философски системи, но следъ това казва: Въ нищо не вѣрвамъ вече! Следъ като се влюби въ една, въ втора, въ трета мома и се разочарова отъ всички, младиятъ момъкъ казва: Не вѣрвамъ вече въ никоя мома! Следъ като се влюби въ нѣколко момци и се разочарова отъ тѣхъ, момата казва: Не вѣрвамъ вече въ никой момъкъ! Питамъ тогава: въ кого и въ какво вѣрватъ съвременнитѣ хора? Майкитѣ вѣрватъ ли въ дъщеритѣ си? — Не вѣрватъ. Дъщеритѣ вѣрватъ ли въ майкитѣ си? — Не вѣрватъ. Ученицитѣ вѣрватъ ли въ учителитѣ си? — Не вѣрватъ. Учителитѣ вѣрватъ ли на ученицитѣ си? — Не вѣрватъ. Поданицитѣ вѣрватъ ли въ своята държава? — Не вѣрватъ. Ако поданицитѣ днесъ се подчиняватъ на законитѣ на своята държава, тѣ правятъ това повече отъ страхъ, отколкото отъ съзнание. Оставете тия хора свободни, безъ никакъвъ законъ, ще видите, какъвъ е тѣхниятъ вѫтрешенъ моралъ. Тази неустойчивость въ морала на хората се дължи на факта, че сѫ засегнати тѣхнитѣ лични чувства, както и боговетѣ се обидили, че нѣкой поетъ написалъ въ едно отъ стихотворенията си: „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали немирни духове.“ Значи, хората сѫ обидили боговетѣ, вследствие на което тѣ сѫ имъ наложили редъ смъртни наказания. Който веднъжъ само е запиталъ Бога, защо го е създалъ така, той самъ вече се е осѫдилъ на смърть. Такъвъ въпросъ не трѣбва да се задава. Полковникъ казва на войника си: Редовой, тази вечерь, десеть часа, ще отидешъ на Витоша да носишъ храна. — Слушамъ, господинъ полковникъ! Ако войникътъ се осмѣли да запита полковника си, защо толкова късно го праща на Витоша, той непременно те бѫде арестуванъ. Кой отъ съвременнитѣ хора не е запитвалъ Господа, защо е създалъ свѣта по този начинъ, защо праща страданията на хората? На това основание, и вие трѣбва да бѫдете арестувани отъ Господа, както полковникътъ арестува войника. Това сѫ факти, а не голи приказки. Кой човѣкъ, като му се случи нѣкакво нещастие, благодари на Бога за него? Кой човѣкъ, като е загубилъ нѣкой отъ своитѣ близки, се е обърналъ къмъ Бога съ благодарность за постигналото го нещастие? Теоретически всички сте готови да приказвате, че благодарите на Бога за нещастията, които ви сполетяватъ, но като дойде до практическата страна на живота, като дойде нещастието до васъ, казвате: Не можа ли това страдание да ни отбегне? Не можа ли този изпитъ да се отложи? Това показва, че съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко знание, отъ положителна наука. Който е придобилъ това знание, той ще знае своя бѫдещъ животъ, ще знае, какво му носи всѣки новъ день и ще бѫде готовъ да посрещне всичко съ радость. Който се е домогналъ до Божествената наука въ живота, той ще може да опредѣли, по височината на човѣка, какви дарби и способности се криятъ въ него. За такъвъ човѣкъ нѣма нищо скрито-покрито: както знае своя животъ, така ще знае живота и на своитѣ близки. Достатъчно е той да погледне човѣка, за да разбере, какво се крие въ него. Всичко е написано на лицето му. Питамъ: задавали ли сте си въпроса, кога и при какви условия се е образувала човѣшката рѫка? Знаете ли, кога и какъ се е образувала дѣсната и кога лѣвата рѫка? Рѫката е единъ инструментъ, но тя още не представя цѣлия човѣкъ. Животнитѣ, напримѣръ, нѣматъ рѫце, вследствие на което у тѣхъ не се зараждатъ такива желания, каквито у хората. Човѣкъ желае да хване нѣщо, да направи нѣщо, да пише, защото той има рѫка, въ която сѫ съсрѣдоточени такъвъ родъ сили. Съ създаването на писменостьта пъкъ се яви перото и мастилото. Казвамъ: когато за пръвъ пѫть човѣкъ е почувствувалъ красотата и пожелалъ да бѫде красивъ, едновременно съ това възникналъ въ него стремежътъ къмъ красиво лице, къмъ усъвършенствуване линиитѣ, чъртитѣ на своето лице. Сѫщо така човѣкъ трѣбва да се запита, защо е доволенъ и защо е недоволенъ. Две причини има, за да бѫде човѣкъ недоволенъ: понѣкога той е недоволенъ отъ преизобилие, а нѣкога — отъ недоимъкъ. Запримѣръ, ситиятъ може да бѫде недоволенъ отъ голѣмото изобилие, въ което живѣе, а бедниятъ може да бѫде недоволенъ отъ недоимъка въ своя животъ. Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостьта има две страни. Човѣкъ може да се радва, когато не му се даватъ нѣкои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисълъ на живота, той трѣбва да го разглежда отъ две страни. Като разглеждаме живота отъ дветѣ му страни, ние виждаме, че може да се живѣе и въ тъмнина, и въ свѣтлина. Много добрини сѫ създадени въ тъмнина, и много злини сѫ създадени въ свѣтлина. И обратното е вѣрно: най-голѣмитѣ добрини сѫ създадени въ свѣтлина, и най-голѣмитѣ злини сѫ създадени въ тъмнина. Следователно, всичко, каквото се случава въ живота, умниятъ човѣкъ го използува за добро. Въ цитирания стихъ се говори за глада. Кои сѫ причинитѣ, за да настане гладъ на земята? Всѣко нѣщо има свои причини. Следователно, за да се яви глада, има редъ причини. Сѫщо така човѣкъ може да се запита, кои сѫ причинитѣ да се яви зрението въ човѣка? Ученитѣ, философитѣ често се запитватъ: органътъ на зрението ли се яви по-рано, или стремежътъ на човѣка да вижда? Едни отъ тѣхъ подържатъ, че първо се е зародило въ човѣка желание, стремежъ къмъ виждане, а после се е създалъ органътъ на зрението; други пъкъ подържатъ точно обратното: първо се е създалъ органътъ на зрението, а следъ това е възникнало желание въ човѣка да вижда. По сѫщия начинъ се явяватъ две мнения по въпроса, кое се е появило по-рано — желанието на човѣка да говори, или органътъ за говорене? Това сѫ редъ философски въпроси, съ които ученитѣ сѫ се занимавали и продължаватъ до днесъ още да се занимаватъ. Съвременната наука не може да отговори на всички въпроси, които интересуватъ човѣшкия духъ. Голѣмъ е стремежътъ на човѣшкия духъ за знание, но този стремежъ не може да се задоволи изведнъжъ. Всички научни факти, всички данни, до които науката се е домогнала, както и съчиненията на поети, писатели и философи, сѫ резултатъ на усилията, които човѣшкиятъ духъ е правилъ, но единъ день този материалъ ще се преработи, ще даде нѣщо по-велико, по-хубаво. Всѣка мисъль и всѣко чувство, които сѫ минали веднъжъ презъ ума и сърцето на човѣка, сѫ оставили свой отпечатъкъ, който постоянно ще се формира, преобразява, докато дойде до своята съвършена форма. Напредналитѣ сѫщества постоянно корегиратъ тия форми. Казвате: какви сѫ тия напреднали сѫщества? Трѣбва да знаете, че не само ние живѣемъ въ свѣта. Има сѫщества, които живѣятъ подъ насъ, на които съзнанието е преплетено съ нашето. Вследствие на това преплитане на съзнанията, всички сѫщества се намиратъ подъ взаимното влияние на съзнания, по-високи и по-низки отъ тѣхъ. И съзнанието има свои степени на развитие, както и умътъ и сърцето. Засега ние знаемъ само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освенъ тѣзи четири, сѫществуватъ още шесть степени на съзнанието, които обясняватъ неразрешенитѣ въпроси, както и противоречията въ живота. Противоречията се дължатъ на степеньта на съзнанието, до което е достигналъ даденъ човѣкъ.