Търсене във форума

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАСНИТЕ ПРИ ОКУЛТНОТО ПѢНИЕ. Т. м. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ върху: „прѣдназначението на космитѣ“. Всичко нѣма да четемъ, но всички ще пишите. Като ученици на окултната школа, за всѣки единъ прѣдметъ ще се спирате върху главнитѣ отличителни чърти. Напримѣръ, даде ви се да опишите човѣшкото лице. По какво се отличава човѣшкото лице? — Отличава се по своя носъ, отличава се по своята уста, отличава се по очитѣ си, отличава се по ушитѣ си. Слѣдъ туй, лицето се раздѣля на части. Отличава се още съ своето чело, съ своитѣ скули, съ своята брада. Послѣ идватъ второстепенните наблюдения, лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало нѣкѫдѣ, но навсѣкѫдѣ трѣбва да намѣрите основнитѣ чърти, които даватъ характеристика на лицето, и слѣдъ туй, какво носи сама по себе си всѣка една характеристика. Сега за косата. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на косата? — Може да бѫде дълга и тънка, може да бѫде дълга и дебела, може да бѫде кѫдрава. Послѣ по цвѣтъ може да се отличава може да бѫде черна кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса защо е черна или кестенява. Всѣко нѣщо си има своитѣ причини. Сега, ако вие поставите единъ човѣкъ въ една стая да го не вижда слънцето, той става бѣлъ, избѣлѣва, ако го туриш вънка на атмосферни влияния, на слънчевитѣ лѫчи, той почернява. Послѣ, защо сѫ черни коситѣ? Дали именно, природата има нѣкаква специална цѣль и въ нея има нѣкой произволенъ пѫть, дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи, отъ сѫщинската природа. Какво бихте казали, ако една сѫврѣменна бомба на нѣкой океански параходъ, която тежи хиляди килограма, се запази и ако слѣдъ хиляда години нѣкой, като я човърка тукъ-тамъ, даде експлозия, какво ще речете? Ще кажете: „Природата тъй е наредила !“ Природата ли е тъй наредила? Не, не е природата, човѣкъ тъй е наредилъ. Тъй че, туй което, избухва въ свѣта тъй силно, по нѣкой пѫть принадлежи на сѫщества, които сѫ живѣли прѣди насъ. Тѣ сѫ оставили тѣхнитѣ творчески сили. И ние за да дойдемъ до самата природа, до първичнитѣ причини, трѣбва да очистимъ нашия умъ, нашето сѫзнание отъ много идеи, мисли, които сѫ натрапени. Много отъ тѣзи мисли въ темитѣ ви сѫ вѣрни. Косата служи като едно покривало. Сега, да вземемъ да разгледаме езика. Езикътъ има три функции. Едната, първична функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира. Вторичната функция е чрѣзъ вкуса да различава всички ония врѣдни елементи, които принасятъ пакость на организъма. Третата функция е да говори. Едноврѣменно той изпълнява три длъжности. Сега, всѣки прѣдметъ, който разглеждате, ще се стараете да го оставите въ ума си, умътъ ви да бѫде спокоенъ. Вземете за космитѣ. Турете въ ума си косата, не бързайте да пишите, оставете тъй, мислете часъ-два. Като имате малко празно врѣме, мислете защо, какво прѣдназначение иматъ космитѣ. Може да не намѣрите сѫщинската причина, но все таки за бѫдеще вие ще се домогнете до извѣстни прави сѫждения за прѣдмета, който разглеждате. По коситѣ може да се познае човѣшкия характеръ. Като разглеждашъ косъма отъ единия край до другия подъ микроскопъ, подъ една леща, ще може по него напълно да опишешъ характернитѣ чърти на човѣка. Не само туй, но ако единъ ясновидецъ разглежда единъ отъ вашитѣ косми, той ще опише по косъма не само сегашния ви характеръ, но и вашето минало и вашето бѫдеще. То е написано на космитѣ вѫтрѣ, и може да се чете. Не само по вашитѣ косми може да се чете всичко туй, но и по вашитѣ некти. Природата навсѣкѫдѣ е описала човѣка. Сега първично какво е прѣдназначението на косата, защо е създадена тя? Какво ни показватъ наблюденията? Всички онѣзи животни, които сѫ паднали, у които културата е слаба, въ които умственото развитие не е до тамъ проявено, които живѣятъ въ неблагоприятни условия, всички сѫ космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието въ тѣхъ, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждатъ, не опадатъ. Щомъ опадатъ космитѣ, то е аномалия. Тѣ не опадатъ, но почватъ да ставатъ тънки, и се появява челото, тия скули, които показватъ, че туй мѣсто се разработва. Ако пъкъ съвършено оголѣе главата на човѣка, ние можемъ да извадимъ съвсѣмъ друго заключение. Значи космитѣ може да опадатъ само на извѣстно мѣсто, не навсѣкѫдѣ. Коситѣ сѫ само единъ регулаторъ, тѣ урегулирватъ извѣстни процеси въ организъма. Регулиратъ влагата въ организъма. Сега, при сегашното състояние, ако у човѣка изпадатъ всичкитѣ косми по тѣлото, очаква го явна смърть. Всички тия косми по тѣлото регулирватъ влагата, която е необходима за да може да се разпрѣдѣли правилно, и така да се улесняватъ тия вѫтрѣшни процеси. Туй е първото прѣдназначение. Слѣдъ туй, космитѣ даватъ изразъ на умствения характеръ у човѣка. Колкото умътъ почва да се развива, коситѣ почватъ да отстѫпватъ назадъ. Колкото любовьта почва да се развива, космитѣ на лицето въ извѣстни области почватъ да намаляватъ, да отстѫпватъ назадъ. На рѫката, напримѣръ, съвсѣмъ сѫ изчезнали. На лицето, все има малки коси. Сега, вториятъ пѫть ще пишете върху: „прѣдназначението на рѫцѣтѣ и десетѣхъ пръста“. Азъ ще ви дамъ едно упражнение за една седмица. То е слѣдното: съ лѣвия палецъ подпирате дѣсния, съ дѣсния показалецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия срѣденъ пръсть — дѣсния, съ дѣсния безимененъ — лѣвия, съ малкия лѣвъ пръсть — дѣсния малъкъ пръсть. Слѣдъ това обратно: съ дѣсния палецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия показалецъ дѣсния и т. н. Съ туй упражнение ще прѣдизвикате извѣстна енергия въ себе си. Вие ще правите упражнението сутринь и вечерь. По шесть упражнения сутринь и вечерь. Три отъ едната страна и три отъ другата. Туй е първата часть на упражнението. Втората часть на упражнението: лѣвата рѫка ще отворите свободно. Дѣсната, свити всички пръсти, само показалецътъ свободенъ, и съ него ще минете отъ върха на малкия лѣвъ пръстъ къмъ дланьта, послѣ по посока на безимения — до върха, отъ безимения къмъ дланьта, послѣ до върха на срѣдния, пакъ назадъ по дланьта, до върха на показалеца, пакъ назадъ къмъ дланьта и най послѣ по дланьта до върха на палеца. Слѣдъ това обратно съ лѣвия показалецъ ще минавате по дѣсната рѫка. Туй ще го правите два пѫти. Когато правите туй упражнение въ ума си ще гледате да имате една приятна мисъль, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко каквото този пръстъ съдържа за моето сърце, тази сила желая да влѣзе въ моя характеръ“. Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа въ този пръстъ, съмъ готовъ да реализирамъ“. Той е благородството на човека. (Показва дѣсния палецъ). По нататъкъ: „Всичката справедливость, която се крие въ моето сърце... “ Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ! „Всичкото знание, ония благородни чърти, азъ съмъ готовъ да развия въ ума и въ сърцето си напълно, тъй, както самиятъ животъ го изисква, готовъ съмъ да изпълня“. (Показва дѣсния показалецъ). Тогава ще кажешъ съ голѣмия си пръстъ тъй: „Както е писалъ Господь, тъй да стане“. Туй е половината отъ формулата. Другъ пѫть, като правимъ упражнението, ще ви дамъ втората половина. Забѣлѣжете сега астрологически. Първиятъ пръстъ е свързанъ съ юпитеръ, вториятъ пръстъ е свързанъ съ силата на Сатурна, третиятъ пръстъ е свързанъ съ слънцето, четвъртиятъ е свързанъ съ меркури, а петиятъ, палецътъ е свързанъ съ венера, богиня на любовьта, въ гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палецъ, волята, има за основа любовьта. Човѣшката воля има за основа любовьта. Тази издутина, тази могила, този планински върхъ подкрѣпя палеца. Но понеже пръститѣ не съдържатъ всичкитѣ влияния, затуй ние упражняваме и другитѣ пръсти, за да може да се засѣгнатъ и другитѣ влияния, марсъ запримѣръ, да може да се засѣгне вѫтрѣшната страна на венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човѣкъ влиза въ съобщение съ планетата марсъ, но въ себе си той има извѣстни течения, и тѣ могатъ да се регулиратъ. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ разтревоженъ си, обиденъ си, честолюбието е засѣгнато, тури този пръстъ, дѣсния показалецъ на лѣвия показалецъ, поседи така петь минути, ще видишъ какво влияние ще дойде у тебе. Или нѣкой пѫть искашъ да рѣшишъ нѣщо дали с право или не, не знаешъ, тогава, съ срѣдния дѣсенъ пръстъ подпри лѣвия. Ще правите опити нали? Послѣ, искашъ да разрѣшишъ нѣкой наученъ въпросъ, безименниятъ пръсть ще подпрешъ. Постойте така, нѣма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. Послѣ, съ малкия пръстъ ще подпрешъ и т н. Слѣдъ туй, нѣкой пѫть искате да уякчите волята, слабохарактеренъ сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъжъ нѣма да стане силна, но все-таки ще укаже извѣстно влияние. Колкото и да е малко туй влияние, упражнението пъкъ е приятно. Сега, да изпѣемъ едно упражнение за Мусала. Може ли нѣкой да продиктува думитѣ? Прѣдставете си, че отиваме на Мусала, възпѣваме го. Слѣдъ туй, качваме се на върха, възхищаваме се отъ тази гледка — вториятъ стихъ. Най-послѣ идва резултатътъ, който сме добили. Съ третия стихъ се приготовляваме да слѣземъ долу. Сега, да изпѣемъ тихо упражнението. То не е довършено. (Изпѣхме го). (Братъ Иванчо изсвири на цигулка ново упражнение: Богъ е любовь). Можете ли да го изпѣете? ( — Можемъ). Всички изпѣхме упражнението. Богъ е любовь (3 пѫти) Любовь, Любовь Вѣчна, безгранична Пълна съ животъ. Животъ на благия Божи Духъ. Духъ на благостьта, Духъ на святостьта Духъ на пъленъ миръ и радость За всѣка душа (2) Нѣма да го пѣете като обикновена пѣсень. То е упражнение. Туй ще остане за слѣдущия пѫть. Сега ще пѣемъ: „Духътъ Божий“, (Учительтъ свири и всички пѣятъ). Вие ще прѣпишете туй. Всѣки отъ васъ да изучи упражнението хубаво да го пѣе, за себе си. Нѣма да прѣскачате. Вие го пѣете като обикновена пѣсень. Ще вземете методитѣ на природата. Ние вървимъ по пѫтекитѣ на природата. Тя не започва изведнъжъ, а постепенно, плавно. Тя не започва въ единъ тонъ, тъй (Учительтъ засвири изведнъжъ много силно). Нищо не става тъй, изведнъжъ, но започва постепенно (Учительтъ свири тихо, леко постепенно усилва, и пакъ затихва). Може да вземете единъ тонъ ясно. Може ли да го вземете така? (Учительтъ свири). Ще забѣлѣжите, че когато вашиятъ характеръ е разгласенъ, не можете да пѣете. Защо? — Защото тогава вибрациитѣ сѫ малко по-кѫси, не се посрѣщатъ. За да може човѣкъ да пѣе вѣрно, той трѣбва да бѫде разположенъ. Много хубаво ще пѣете, когато сте духовно разположенъ. Сѫщото нѣщо е и за мисленето. Щомъ си разтревоженъ, не можешъ да мислишъ. Човѣкъ, който е разстроенъ, не може да мисли. Нѣкои считатъ, че мислятъ въ най голѣмата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо, на себе си ще кажете: „Хмъ“.. Ще се стремите да хванете вашия гласъ (Учительтъ взе единъ тонъ много тихо). Едно съсрѣдоточаване навѫтрѣ. Нѣкои започватъ навънка. Не, навѫтрѣ трѣбва, контролиране на ума. Сега, при какви условия ние употрѣбяваме „а-то“? Казваме: „а-а“, очудваме се. „О-о“, значи много на високо си се качилъ! Или когато една болѣсть се усилва въ корема много, казваме: „о о“.. Дори и на болѣстьта се казва: „о о“, почакай малко. Послѣ, казваме: „И-и“.., сега ли му намѣри врѣмето? „И-и“, значи по-мекичко, не бързай много нагорѣ, надолу, много на високо недѣй. „Е-е“, значи прѣкали го вече. Сега, въ музиката „е“ регулира. „Е“-то слиза отгорѣ. „Е“-то има три проекции: проекция къмъ изтокъ, проекция къмъ западъ и друга една проекция отгорѣ надолу. Българитѣ обикновено го пишатъ отворено надолу, съ опашката надолу, а съ главата нагорѣ. Туй показва, че „е“-то се държи въ умствения свѣтъ, и послѣ слиза долу. Гърцитѣ го пишатъ обратно. Съ тия букви ще регулирате. Нѣкои пѫть казвате на себе си: Ии... ии... — ще регулирашъ нѣщо. Или пъкъ неразположенъ си, нѣкаква болка имашъ въ ума или въ сърцето, казвашъ: „о-о,.. о-о“... У човѣка има двама души: Онзи, който се сърди и бърза. Той е обективниятъ човѣкъ, той бърза да си свърши тамъ работата. Той е базиргянинъ. Ще му кажешъ: „о-о“.. Той ще разбере закона, ти ще го укротишъ, ще му кажешъ: „Слушай, азъ те управлявамъ. Ти си слуга, азъ съмъ господарь“. Работитѣ се обръщатъ съ главата надолу. Въ думитѣ се срѣщатъ гласни букви, които иматъ смисъль въ окултната наука. Ако се спрете и кажете: „Азъ имамъ съ по важно нѣщо да се занимавамъ отъ това, да пѣя сега буквата „а“. Имамъ да се занимавамъ съ единъ философски въпросъ. По-философски въпросъ отъ буквата „а“ нѣма. Ами че ако ти се научишъ да произнасяшъ буквата „а“ правилно, тъй както е била първоначално, да се възстанови нейния първиченъ тонъ, ти ще знаешъ много. Та, въ пѣнието, въ музиката ще възстановявате по една буква. Всѣка една буква си има вѫтрѣшна страна, не само външенъ характеръ. Тази сутринь въ бесѣдата си азъ ви прѣдставихъ едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантно, тѣ се различаватъ. Онзи естествениятъ тонъ въ природата е като житното зърно, съдържа въ себе си сила постепенно се развива, и ще принесе своитѣ блага. Сега, разбира се, ние трѣбва да създадемъ въ себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, въ музикалнитѣ школи знаятъ да пѣятъ повече, тамъ иматъ извѣстни методи, похвати, тѣ сѫ сполучили доста. Тѣ нѣкой пѫть много хубаво пѣятъ, но въ тѣхнитѣ пѣсни отъ окултно гледище липсва нѣщо. Но за въ бѫдеще, когато тѣ научатъ окултната наука, ще приложатъ много лесно правилата. Нека сега да изпѣемъ гласнитѣ букви, колкото ги има на български. (Пѣхме гамата съ буквата („а“ и „о“). Ако взимате тоноветѣ вѣрно, ще се образува такова нѣщо: аоа, аоа. Ще взимате вѣрно. Ще считате тази буква, този звукъ, като интелигентно сѫщество. Ще се стараете да схванете неговия езикъ, ще се приспособите, тъй мекичко ще му говорите. Ще дойде звука „о“ и ще ти каже: „Не ме разбирашъ, ще влѣза въ стомаха ти“. Ще ти тури една болесть. Ти ще кажешъ: „оо“. Изобщо всичкитѣ дѣца започватъ съ буквата „о“. „Олеле, мале“. Туй „о“ означава нѣщо много силно. Но ще заемете да упражнявате гласнитѣ букви. Мнозина, дѣто не можете да пѣете, се дължи на това, че у нѣкои отъ васъ „о“-то е по-силно, и затуй има дисхармония, въ гласа ви, не е равенъ. У нѣкои, „а“-то има прѣдимство, тия вълни сѫ по-силни. У нѣкои „и“-то, нѣкѫдѣ я, ю. Всички тия гласни като ги изречемъ, тѣхнитѣ трептения сѫ толкозъ силни, че когато дойдемъ до музиката, не могатъ да се пѣятъ. При говоренето въ български езикъ се много повтаря, напримѣръ частицата „кай, кай“. „Азъ кай и т. н. Сега, вие имате по-важни работи отъ тѣзи. Ще си кажете: „Ние, възрастни хора, до какъвъ халъ дойдохме“. Не, не, трѣбва да се върнемъ да изправимъ погрѣшката, не е срамота. Когато нѣма какво да правишъ, останалъ си безъ работа, не можешъ ни да пишешъ, ни да четешъ, седни да упражнявашъ буквитѣ, защото, ако не се упражнявашъ, непрѣменно ще се карашъ съ нѣкого. Като си възбуденъ, започни да се занимавашъ съ гласнитѣ букви, като свършишъ упражнението, ще имъ кажешъ: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости, и ме избавихте отъ неприятность. Ще се упражнявате не когато имате работа, но като нѣма какво да правите. Послѣ, ще се научите да пѣете смислено. Тъй, ще седнешъ, ще концентрирашъ ума си, ще затворишъ устата си, мислено ще изкарашъ една пѣсень въ мисъльта си, докато започнешъ да слушашъ тоноветѣ. Онзи, който иска да бѫде добъръ окултенъ пѣвецъ, въ ума си ще пѣе, ще повтаря, докато почне да чува гласнитѣ, като далечно ехо, следъ туй тѣ ще слѣзатъ на физическия свѣтъ; той ще ги изрази, и ще има единъ пластиченъ гласъ. Сега, вие не схващате вѫтрѣшния смисѫлъ на всичкитѣ пѣсни, които имаме. Запримѣръ, българинътъ като пѣе тамъ „Стоянъ Мари думаше“ той е разбиралъ нѣщо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. Отъ гдѣ си води първоначално смисъла? „Стоянъ Мари думаше. Какво е останало? „Либе-ле, либе-ле“. Първоначално съвсѣмъ нѣщо е изразявало, другъ окултенъ характеръ е имало, но сега всички тия пѣсни у българитѣ сѫ остатъци. Останали сѫ само такива малки остатъци на физическото поле. Изобщо, когато българинътъ пѣе тия остатъци, той се въодушевлява, въ неговата душа има възраждане на нѣщо по-дълбоко. Сега, съврѣменнитѣ хора, евангелиститѣ, запримѣръ, като пѣятъ една религиозна пѣсень: „Господи помилуй“, „Господи помилуй“, мислите ли, че туй „Господи помилуй“, като го казватъ, го разбиратъ? Ако би разбралъ тази пѣсень „Господи помилуй“, той, като излѣзе отъ църква, другъ човѣкъ щѣше да бѫде. Като произнесе гази дума „Господи помилуй“ тя трѣбва да се разцъвти като единъ цвѣтъ, и той ще бѫде съвсѣмъ другъ, Ако нѣкой отъ васъ излѣзе да изпѣе упражнението „Богъ е любовь“, както трѣбва, другъ ще бѫде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Богъ е любовь, разбрахме“. Не, тази пѣсень като я изпѣете веднъжъ, каквито болки имате, ще изчезнатъ; и като излѣземъ отъ туй здание, да бѫдемъ всички радостни, весели, да се подмладимъ, като да сме на двадесеть години, да кажемъ: „Може да се живѣе“. Туй е пѣние! А сега, питатъ ви:, Какво пѣхте“? Е, Богъ е любовь. И тя, като другитѣ пѣсни. А казвате: „Моцартъ е това“! Като изпѣешъ или изсвиришъ тѣхнитѣ произведения единъ два пѫти, стига ти. Ние съврѣменитѣ музиканти сме като онѣзи, които ходятъ отъ кръчма въ кръчма, кѫдѣ има по хубаво вино. Сега, като минавахъ покрай театъра, гледамъ свѣтскитѣ хора. Тия хора иматъ убѣждения, този човѣкъ ще плати двадесеть и петь лева за столъ, плаща си отива рано влиза вѫтрѣ да слуша. Убѣждение има! Нѣкой пѫть ще плати 50 — 100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдемъ до духовнитѣ работи, казваме: „Даромъ се дава, безъ пари“, и сме нехайни. Онѣзи хора иматъ повече убѣждение. И азъ съмъ дошълъ до туй убѣждение, че всѣко нѣщо, което се дава даромъ, не се оцѣнява. Не мислете че даромъ се дава. Даромъ се дава само на възлюбления, на онзи, когото обичашъ, но когото не обичашъ, даромъ не му давашъ. Чудни сѫ хората! Казватъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте. Даромъ съмъ взелъ отъ кого? — Отъ този който ме обича. Затуй даромъ съмъ взелъ. Нѣма даромъ. Даромъ като вземешъ, даромъ всичко ще платишъ. Любовьта колкото дава, толкозъ и взима. Обмѣната е много правилна. „Христосъ дошълъ да пострада“. Христосъ даде любовь за любовь, колкото даде, толкозъ и ще вземе. Христосъ не е отъ тѣзи страхливци, и нѣма нужда отъ такива. Казвашъ: „Е, азъ за Христа давамъ“. Не не, или всичко ще дадешъ или нищо. Сега, нѣкой ще ми опрѣдѣлятъ: Христосъ даромъ дава Любовьта даромъ дава, но и всичко даромъ взима. Сега, ние седимъ и пѣемъ упражнението: „Богъ е любовь“. Казвамъ: Богъ въ нашитѣ сърца люби ли? Че Богъ люби, тъй е, туй е една велика истина, но Богъ въ вашето сърце люби ли? На тази любовь азъ отговарямъ. И ако азъ дѣйствително отговарямъ на Божествената Любовь, понеже Богъ е съвършенъ, непрѣменно азъ ще имамъ тази Любовь, и понеже Богъ обича всички, слѣдователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както Неговото. По естество Богъ еднакво обича всички, не сѫди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползуватъ отъ тази Любовь, понеже сърцата имъ не сѫ готови да я възприематъ, тѣ оставатъ всѣкога бѣдни. Казвате какво е Любовьта“? Въ сегашното ваше положение, като ученици, бѫдещата ви карма ще се опрѣдѣли отъ вашата любовь. Вашата сегашна любовь ще опрѣдѣли бѫдещето положение въ другитѣ сѫществувания. Ако въ тия хора, около които живѣете сте вложили вашата любовь, тази Божествена любовь, тѣ ще ви бѫдатъ приятели въ слѣдующето сѫществувание; ако не сте вложили любовьта, ще ви бѫдатъ неприятели. Този когото не си обичалъ може да ви бѫде мѫжъ, жена и като такъвъ ще ви малтретира, може да ви бѫде синъ, дъщеря, може да ви бѫде слуга, господарь; въ каквото положение и да бѫде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази любовь всички ще дойдатъ да ни помагатъ. Тази любовь ще се повърне, и ще каже: „Вие ни дадохте, и ние ще дадемъ: Вие не дадохте и ние нѣма да дадемъ“. Тогава, нѣма какво да се сърдите. Сега, като дойдемъ до този въпросъ, ние оставаме за слѣдующето сѫществуване, на него очакваме. Всичко въ свѣта е потрѣбно, но трѣбватъ зѫби да се дъвчи. Та, тъй, значи ние трѣбва да мислимъ. Но какъ? Ние съврѣменнитѣ хора не мислимъ още, ученицитѣ не мислятъ. Да мислишъ, значи да провѣрявашъ нѣщата. Да чувствувашъ значи да прѣживявашъ нѣщата, поне отчасти, не всичко, малки прѣживявания да имашъ. Но другитѣ, разбира се, нѣма да ги оставяте. Като казвамъ туй, не казвамъ, че сегашнитѣ ваши прѣживявания не сѫ вѣрни. Вѣрни сѫ, но туй сте прѣживели хиляди пѫти, то е старо, много обикновено. Жабата която седи съ вѣкове въ блатото и крѣка, и нейниятъ баща е крѣкалъ, дѣдо ѝ баба ѝ все крѣкали, започватъ, но цѣли 4 мѣсеца все по единъ начинъ се надуватъ, крѣкатъ, крѣкатъ, и най-послѣ отъ туй крѣкане какво ще излѣзе? Веднъжъ крѣкатъ, два пѫти, три, четири пѫти крѣкатъ какво ще излѣзе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснатъ блатото, и нѣма да крѣкатъ“, Защо? — Този занаятъ научи, нѣма да го забравишъ никога. До сега вие много работи сте научили, нови трѣбва да учите. Слѣдующето врѣме активъ ще бѫде, ако напустнете туй еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега, седите тука, като ученици, но ума на нѣкои е занаятъ нѣкѫдѣ. Азъ виждамъ това. Нѣкой седи тука, но има дѣте въ кѫщи, и казва: „Учительтъ малко закъснѣ, дѣтето какво ли става? Другъ казва: „Слугата оставихъ, касата не затворихъ, има опасность“. Трети казва: „За утрѣ имамъ работа. „Трѣбва да ида да поспя“. Ако е ученикъ, уроци си има. И слѣдъ всичко това казва: „На окултно упражнение бѣхъ“. Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдешъ по единъ часъ и половина да бѫдешъ свободенъ, и да туришъ воля да смъкнешъ всичко, да свалишъ старитѣ дрѣхи. Като излѣзешъ навънка, свали новитѣ дрѣхи, и пакъ въ стария костюмъ се облечи. Тази пѣсень, която изпѣхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, тринадесето по реда си. Това упражнение изисква самопожертвуване. Ще го изпѣемъ съ чувство, що прѣдизвикаме мислитѣ си, да мислимъ само за Бога. Сега, въ този салонъ има неудобства, стѣснени сме, салонътъ трѣбва да бѫде два пѫти по широкъ, за да може всички да насѣдате, да не се допирате, да сте най-малко по двадесеть сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухътъ ще бѫде по-чистъ. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятность. Тогава упражненията ще бѫдатъ по-приятни отъ сега. И послѣ, трѣбва да се разпрѣдѣлите. Вие, тъй както сте насѣдали сега, обмѣната на магнетическитѣ течения, не е правилна, затуй седите като на тръне. Споредъ окултния законъ трѣбва съвсѣмъ другояче да ви наредя, а не тъй както сте разхвърлени. Нѣкои отъ васъ искатъ да сѣдатъ на първо мѣсто но по окултния законъ тѣ трѣбва най-назадъ да седнатъ, а нѣкои отзадъ да дойдатъ напрѣдъ. Трѣбва ви единъ-голѣмъ салонъ. Като отидемъ въ новия салонъ непрѣменно ще направимъ единъ опитъ. Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесатъ своята полза. И тъй, съ още нѣколко урока ще свършимъ съ музиката врѣменно. Може би още единъ два урока, и ще минемъ къмъ други области. Тогазъ ще се върнемъ къмъ музиката. Ще имаме малка почивка. Сега, вториятъ пѫть искамъ трима души отъ класа да изпѣятъ „Духътъ Божий“ единъ по единъ, да видимъ какъ ще я изпѣятъ. Искамъ двѣ сестри и единъ братъ, поотдѣлно ще излѣзатъ и ще пѣятъ. Доброволци нѣма ли? Който има желание, импулсъ, не се стѣснявайте. (Обаждатъ се: двѣ сестри и единъ братъ). Когато пѣемъ или свиримъ, нѣкой пѫть може да изпъкне техниката. Който пѣе, който свири, той има техника. Слѣдъ туй идва съдържанието на това, което се пѣе, и най послѣ — смисъла. А когато пѣемъ, ще изпъкне още и нашия гласъ. А онзи който ни слуша, да каже: „Отличенъ гласъ има, азъ бихъ желалъ да имамъ такъвъ гласъ“. Трѣбва да пѣете. Даже най-слабитѣ ученици по пѣние, и тѣ почнаха да пѣятъ. Ние най първо ще изкараме онѣзи, които сѫ останали най-назадъ въ музиката. Единъ квартетъ ще направимъ отъ тѣхъ. Голѣма смѣлость ще проявятъ тѣ. Нѣма да имъ се смѣете, де. (Учительтъ пѣе думата „истина“) Да кажемъ, вие искате да кажете нѣкому музикално думата „истина“, много меко. Какъ бихте изпѣли това? (Учительтъ пѣе: „Истина азъ ти говоря, истина ти говоря, истина азъ ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина азъ ти говоря, говоря, истина азъ ти говоря“. Опера нали? То не е много мѫчно изкуство. Ще си прѣдставишъ какъ ще кажешъ, то е най естествено. Послѣ, всѣки единъ човѣкъ има мѣрило въ себе си. Когато човѣкъ не говори хубаво, и не пѣе хубаво, той самъ не е доволенъ отъ себе си. Недоволенъ ти си, ще си попѣешъ. Не се залъгвайте! Ти ще си признаешъ факта не пѣя, но азъ ще се науча да пѣя. Не говоря хубаво, но азъ ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но азъ ще се науча да мисля. Признайте факта, но не се спирайте. Смисълътъ, цѣльта на пѣнието е да улесни работата. Пѣемъ ли, работата върви, не пѣемъ ли не върви. До като въ една кѫща има пѣение работата върви, прѣстане ли пѣнието, опасна е работата. Тъй е и въ природата. Ако единъ день вие излѣзете отвънка и славеятъ, птичкитѣ сѫ прѣстанали да пѣятъ, нѣма чуруликаме, работата е опасна, вие трѣбва да напуснете този градъ, въ София не трѣбва да ви има. Ако птичкитѣ, врабчетата прѣстанатъ да чуруликатъ въ София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликатъ ли птичкитѣ, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има? Важно, много важно е. Докато се пѣе, всичко е наредъ. Прѣстане ли пѣнието, всичко потъмнѣва. Щомъ станешъ сутринь, запѣй си. Най-първо не започвай съ търговия, изпѣй една малка пѣсень, не бързай. Изпѣй пѣсеньта въ себе си, и работата ще ти върви, не излѣзешъ ли съ пѣсень, работата не върви. Слѣдователно, пѣнието е единъ законъ. Докато ние пѣемъ добрѣ сме, прѣстанемъ ли да пѣемъ, ние се демагнитизираме. Пѣнието уталожва. Станешъ сутринь, неразположенъ си, не се спирай, попей си, не бързай да идешъ на дюкяна. Попѣй най-малко 5 — 10 минути, ще поразведришъ душата си, а послѣ вземи книгата си, и чети. То е едно практическо упражнение, което трѣбва да се прилага въ окултната школа. Т. м. 11 окултна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 10.XII.1922 г Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНА МУЗИКА МУСАЛА! ВЪ ЗАРИТѢ НА ЖИВОТА МАХАРЪ БЕНУ АБА. Т. м. Сега, отъ ученицитѣ въ школата се изисква сериозна работа. Сериозна въ туй отношение: вие не трѣбва да идвате само като слушатели, да прѣминете врѣмето си. Пѣние трѣбва! Когото и да е отъ васъ стари и млади, ще ви изправя тукъ да пѣете. Искамъ всички упражнения по музика да ги запомните, понеже тѣ сѫ музикални правила, и ние ще ги приложимъ. За музиката има разни мнения. Сега, вие ще заучите тѣзи музикални правила тъй, както сѫ, като образци. Отъ васъ се изискватъ прости тонове — ясно, чисто и идейно пѣние, и като пѣете, да чувствувате това. Сега, ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждамъ, нѣкои отъ васъ, и върху зададенитѣ въпроси не пишатъ. Всѣки отъ васъ, който три пѫти не напише зададената си тема, трѣбва да напусне школата! Или ученици, или не! Щомъ сте ученици, трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. Два реда, но напиши нѣщо, глупаво да е но напиши нѣкоя гарга, но напиши ! Послѣ, ще се учите да пѣете. „Ама не мога да пѣя“. Не можешъ? Ако не можешъ да пѣешъ, ще се научишъ. Все съ туй „не може“, отлагате, отлагате и сте дошли до това положение. Сега, азъ не искамъ отъ васъ да дадете цѣлото си врѣме. Може да посветите 1 ч. или ½ ч. врѣме отъ седмицата, и то е достатъчно, това е една приятна работа. И послѣ, въпроситѣ, темитѣ, които се задаватъ тукъ, вървятъ по единъ особенъ законъ. Вие може да не кажете нѣщо много умно, и азъ не искамъ да кажете нѣщо но да размишлявате умно. Вие, като разсѫждавате върху тази тема, самиятъ прѣдметъ ще внесе една малка свѣтлинка, а тя гради нѣщата. Нашиятъ свѣтъ е създаденъ отъ малки величини. Господь съ милиони години е изпращалъ своитѣ мисли, чувства, желания, дѣйствия, и колко е чакалъ, чакалъ, докато ги възприемемъ, и сега ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни, понеже разбираме какъ бавно се гради човѣшкия характеръ. Ще ми кажете: „Ние имаме нѣкои по-важни работи. По важни работи отъ тия нѣмате ! Азъ считамъ най-важнитѣ работи въ този свѣтъ ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и дѣйствуване, а другитѣ работи — търговскитѣ, обличането, журфикситѣ, туй-онуй, не сѫ толкова важни работи. Ние ще раздѣлимъ нѣщата, като важни, сѫществени и като несѫществени. Ученикътъ каже ли веднъжъ — ще учи, на думата си! Ще учишъ ! Вие имате мнѣние заради васъ, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възрасть? Ако тукъ сте на 40 години, то ако се прѣнесете на Юпитеръ, тамъ наши 12 години сѫ една тѣхна година. Тогава, нашитѣ 40 години прѣнесени на Юпитера, на колко техни години се равняватъ? Ако се прѣнесешъ на Сатурна, на колко години ще си? — Тамъ наши 30 години сѫ една сатурнова година. Тогава, на колко години ще да бѫдемъ ние? Даже на 1½ год. нѣма да бѫдемъ. Ами, ако се прѣнесемъ на Нептунъ, по-далечъ? Тъй че туй, дѣто се мислите стари, не важи. Мога да ви прѣнеса на една слънчева система, дѣто ще имате едва ли една минута отъ живота си, споредъ дѣлението на живота тамъ. Тъй че, не си създавайте мнѣние, че сте старъ човѣкъ. Старъ човѣкъ е този, който много знае, а вие, че не знаете, азъ мога да ви докажа на всинца ви, не само на васъ, но и на най-голѣмитѣ философи въ България мога да докажа въ три минути, че не сѫ учени. Мога да докажа, че не сѫ учени, Какъ? Ще имъ задамъ една задача за разрѣшение. Нали сѫ учени! Хубаво, какво правятъ, като заболѣятъ отъ апандеситъ? Като имъ дойде апандеситъ, не могатъ да го изцѣрятъ — хайде, отрѣжатъ чървото; заболи ги стомаха — отрѣжатъ дебелото чърво. Чудни операции правятъ! Заболи го бъбрека — отрѣжатъ го, казватъ: „И съ единъ бъбрекъ се живѣе“. То ако можеше тъй, Господь щеше да направи човѣка съ единъ бъбрекъ. Не, стомахътъ е необходимъ, слѣпото черво е необходимо, апандеситътъ е необходимъ. „Може и безъ него“. Не, Господъ съ милиони години е работилъ върху тѣхъ, а ние казваме: „Може да ги извадимъ“. Заболи те окото — извадятъ го, опериратъ те, турятъ ти изкуствено, стъклено око. Това не е изкуство! Изкуство е, като туришъ ново око, да може до виждашъ съ него. Сега, азъ имъ признавамъ едно изкуство, че могатъ да присаждатъ кожата, обаче отъ гърба ти ще взематъ кожа, носътъ ти да направятъ. Гърбътъ ти ще помни това, ще каже: „Носа поправиха, но менъ развалиха, отъ менъ взеха, носа туриха“. Пъкъ азъ искамъ сега да знаятъ, какъ трансформиратъ тия клѣтки, да поправятъ и гърбове и носове, безъ да пострада единия за смѣтка на другия. Сега, въ музиката, вие слушате тия класически музиканти — композитори, Моцартъ, Бетховенъ. Ако нѣкой ви попита: Въ какво седи класицизма на Бетховена? Казвате: „Чудно нѣщо! Той е дивенъ!“ Но какво е? Казвашъ: „Еди-кой си, чувствувамъ азъ силата му“. Какво чувствувашъ ? Тамъ, като видишъ нотитѣ, може да покажешъ, коя нота, кой пасажъ ти харесва, защо и за какво. Той може да означава нѣкаква идея. Запримѣръ, може ли нѣкой човѣкъ да се кара, и да ти говори тихо? Той като ти говори любовно, може да ти каже. „Ти си благъ човѣкъ“. А като иска да се кара, ще натърти гласа си. Съобразно тоноветѣ въ природата дали сѫ силни или тихи, се изразява извѣстна идея. Така и на нѣкой концертъ, ще вдигнатъ една олелия. Казватъ: „Отлично свири!“ Казвамъ все cé караха тѣ. Има оркестранти, които свирятъ бурно. То е хубаво, като караница, но трѣбва да изразятъ извѣстна идея. Въ музиката трѣбва да изразяваме образно всичкитѣ чувства. Трѣбва да знаемъ и начина, какъ се изразява едно чувство. И въ пѣнието е сѫщото. Ние, като започнемъ, че и любовь, и всичко, караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи. Тя има образи, изрази има, идея има въ нея. Поезията е скрита вѫтрѣ въ самата музика. И азъ искамъ да помислите върху туй. Тя е една широка область. Сега, тази вечерь ние ще ви изпѣемъ „Въ заритѣ на живота“, послѣ ще ви изпѣемъ нѣщо за „Мусала“. Една отъ сестритѣ изпѣ първия мотивъ : Въ заритѣ на живота (2 пѫти) Слънце изгрѣваше (2) На природа граници очертаваше (2) Въ душа ми мощенъ духъ пробуди (2) И въ сърце ми Любовь събуди (2) Събуди, събуди И въ сърце ми Любовь събуди. Сега за Мусала II мотивъ. 1. Единъ си ти мой Мусала, Свещено мѣсто, Божий върхъ! Мой Мусала, Мусала Мусала, Мой Мусала. 2. Прѣзъ ясенъ день на пролетьта, Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, Отъ Мусала. 3. При първи лѫчъ на Слънцето Вдъхнали ли сте леки дъхъ на Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, На Мусала. Тия сѫ двата мотива. Сега имаме и трети единъ мотивъ, но ще заучимъ сега само за Мусала, по лесенъ мотивъ е той. Сега, азъ ще изпѣя третия, той е източенъ мотивъ, (Учительтъ свири и пѣе). III мотивъ Махаръ Бену Аба, Веютъ, Биладеръ, Адеръ Бену шела, Бену шела, Бену шела, Шела, шела, шела, Биладеръ, Адеръ Бену шела „Молитва на ученика, тъй крѫщавамъ азъ този мотивъ. Разбирате ли ? И вижте разликата, това е единъ окултенъ мотивъ. (Учительтъ пѣе пакъ безъ да свири). Мекота се изисква тукъ. (Пакъ я повтаря) Тъй! Ще изпълнявате вече. Сега азъ ви казвамъ какъ да пѣете, давамъ ви образъ. Като дойде нѣкой пѣвецъ, тъй трѣбва да пѣе той. (Изпѣхме я всички). Не е мъченъ този мотивъ, но въ пѣнието ще пазите едно правило: когато пѣете, ще концентрирате ума си! Щомъ изгубите концентрирането на ума си, не може да пѣете. Послѣ, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Пѣвцитѣ не мислятъ за гърлото. Гласътъ ви и умътъ ви ще присѫтствуватъ вътрѣ въ гърлото, и никога нѣма да се простудите. Само така ще се създадътъ хубави гласове. Изразъ на мекота трѣбва! Това сѫ упражнения, които трѣбва да минете. Сега като пѣете „Махаръ Бену“, внимавайте на израза на пѣсеньта. Това сѫ едни отъ най-великитѣ звукове. Махаръ, значи, великиятъ, Бену — онзи, който благославя Аба — Баща на всичко Нѣма да се плашите, нѣма да се страхувате, ще давате изразъ на душата си. Въ окултната музика нѣма да се страхувате. Може да има страхъ, но не тукъ (Изпѣхме всички „Махаръ“) Това е специаленъ мотивъ, може да го пѣете само при особено състояние. Туй прѣкѫсване, което се вижда въ упражнението, то е въ свръзка съ други музикални гами. Прѣкѫсването, значи, че има друг и гами, други упражнения, които не може да ги туримъ, ние изваждаме само проститѣ. Има мелодии, азъ ви казахъ, които мѫчно могатъ да се прѣведатъ въ една окултна пѣсень, даже и въ едно окултно упражнение, има голѣми потънкости въ тѣхъ. Ако не можемъ да извадимъ тѣзи потънкости чрѣзъ обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда — обикновени работи. Сега, да пѣемъ Мусала ! Този е единъ настоящъ мотивъ, създаденъ на тази гама, на която ние живѣемъ. Изисква се отъ васъ чисто пѣние. На мнозина гърлата сѫ малко прѣсипнали. Сега, да изпѣемъ слога „ХА“. Вие се смѣете, но направете нѣкой пѫть опитъ, да видите какъ дѣйствува това „ХА“. (Учительтъ пѣе самъ). Окултенъ тонъ е той. Всѣки, който се смѣе ха-ха-ха, той е добъръ човѣкъ. Азъ бихъ желалъ всинца, като се смѣятъ да казватъ ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо При слога „Ха“, отваря се душата. Тъй ! Природата си има изразъ, и ние изкуствено трѣбва да го прѣвърнемъ. Трѣбва да се упражнявате! Послѣ правете упражнение съ буквитѣ „а“ и, е“. Вие трѣбва да избѣгвате туй пѣние съ звуковете „иее, иее“, то е гръцко пѣние. Ти едноврѣменно трѣбва да прокарашъ три тона отдолу прѣзъ гортана си. (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо, слѣдъ това пѣе ха-ха-ха). Човѣкъ може да прокара гласа си чрѣзъ лѫка на цигулката си, и да накара цигулката да пѣе, каквото той иска. Сега, онѣзи отъ васъ, които не сѫ толкова пѣвци, като ученици на окултната наука, азъ поставямъ за тѣхъ музиката, като срѣдство за усилване на волята. Ако вие не може да прѣодолѣете малкото мѫчнотии на гласа си, тогава гдѣ седи волята ви? Именно, въ прѣодоляване на мѫчнотиитѣ ще калите волята си. Онзи, който не е способенъ въ пѣнието, той чрѣзъ думитѣ на упражненията ще трѣбва да упражнява и своята воля. И музикантитѣ се развалятъ по нѣмане на воля. Тѣ си създаватъ идеята, че знаятъ много да свирятъ, че сѫ добри цигулари, но въ сѫщность хората днесъ едва сѫ засѣгнали изкуството да свирятъ на цигулка. Тѣ мислятъ, че иматъ изпълнение! Може ли единъ музикантъ тъй да прѣдаде едно любовно настроение на цигулката, че като свири околнитѣ да познаятъ, че за любовь свири — да изрази гласа на любовьта. По нѣкой пѫть, слѣдъ като ти разправя дълго врѣме, едва ще разберешъ за какво ти свири, и ще почнешъ да чувствувашъ това. Не, не, вие безъ да знаете всичко това, само като ви засвири нѣкой, да почнете да чувствувате. Хубаво свирене е, и онзи който не знае какво се свири, да го чувствува. (Учительтъ свири селския диалогъ много живо и образно). И мислите ли, че извѣстни наши чувства ние не можемъ да ги изразимъ чрезъ музиката ? — Можемъ. Не само това ще знаемъ чрѣзъ музиката, но ще знаешъ и какъ човѣкъ играе. Сега, имайте прѣдъ видъ, че всичкитѣ движения на рѫцѣтѣ сѫ музикални. Всички движения въ насъ трѣбва да бѫдатъ музикални. Движенията вървятъ по извѣстни закони, както и тоноветѣ вървятъ по извѣстни закони. И често, гдѣто ние парализираме волята си, то е, защото ние не правимъ правилни движения. Всѣко движение на очитѣ, на рѫцѣтѣ ни, въ всичкитѣ наши пози трѣбва да бѫде съвършено естествено. И къмъ туй трѣбва да се стрѣмимъ. Може ли да постигнемъ тия естествени движения, гласътъ ни ще бѫде естественъ, и отъ невидимия свѣтъ ще почнатъ да ни прѣподаватъ. Само тогава отъ невидимия, отъ божествения свѣтъ, ще може да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Запримѣръ, ако единъ бѫлгаринъ играе, какъ ще си движи рѫцѣтѣ? (Учительтъ си движи рѫцѣтѣ. Ще кажете: „Туй е кълчене“. Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това сѫ геометрически движения. Въ всѣко едно движение се проектиратъ извѣстни струи отъ човѣка навънка, и той взима и дава едноврѣменно. И ако ти развалишъ нѣкои отъ тия струи, ти самъ ще пожънешъ послѣдствията. Запримѣръ ти може да си изкривишъ устата, и послѣ съ години не можешъ да се освободишъ отъ това, да се поправишъ. Не, не има извѣстни движения, които сѫ дисхармонични. Нѣма термини, съ които да се изразятъ. Ще бѫдешъ искренъ въ движенията си. Нашитѣ движения трѣбва да бѫдатъ музикални. И говорътъ ни — сѫщо. Азъ когато говоря музикално, думитѣ ми произвеждатъ единъ ефектъ, но нѣкой пѫть правя извѣстни нарушения, да видя какви резултати ще произведатъ думитѣ ми. И често, гдѣто съмъ употрѣбявалъ нѣкоя дисхармоничность, нѣкой дисонансъ, виждалъ съмъ какви резултати произвеждатъ. Трѣбва да говоримъ музикално! И човѣкъ не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалниятъ човѣкъ, може да изрази Истината. Само любящиятъ човѣкъ може да изрази Любовьта! Любовьта, това е най висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение съ Бога. И слѣдователно, когато ние любимъ нѣкого, всичкитѣ негови дѣйствия сѫ за насъ красиви. А щомъ не го обичаме, колкото и да е съвършенъ, не ни харесва. Питамъ: Коя е онази сила, която прави хората прѣдъ насъ красиви, добри? — Любовьта, Любовьта изглажда нѣщата! Ако вие дружите съ човѣкъ, който ви обича, любовьта му ще прѣобрази вашиятъ характеръ, вашият погледъ ще стане по-мекъ. Любовьта ще я туримъ въ дѣйствие — въ гърлото, въ очитѣ, навсѣкѫдѣ. Ако азъ те срѣщна и ти се пооблѣща, какво ще произлѣзе отъ това? (Учительтъ прави едно гордо движение). Това не сѫ естествени маниери, движения. Това сѫ карикатури. Ти изведнъжъ искашъ да прѣдставишъ извѣстна идея. Тази идея има само едно правило, само единъ начинъ за изразяване, нѣщо сериозно има въ нея. Може да се усмихнешъ естествено, този твой смѣхъ да бѫде тъй естественъ, тъй искренъ, че всѣкиму да е приятно, а не да се изкривишъ. (Учительтъ прави извѣстни гримаси). Не, не, хората всичко слѣдятъ. Та, въ школата, азъ ще ви обърна внимание на правилнитѣ движения. Внимавайте на вашитѣ движения! Неправилнитѣ движения развращаватъ свѣта. Всѣко движение да е на мѣсто. Туришъ очитѣ си въ едно направление — да изразяватъ нѣщо, въ друго направление — сѫщо. Запримѣръ, вие погледнете едного, и изведнъжъ погледнете надолу. Туй не е красиво. Издръжъ погледа си. Послѣ, нѣкой се рѫкува бързо и си отдръпне рѫката. Като се рѫкувашъ, не задържай рѫката дълго врѣме, не стискай рѫката много, като хванешъ рѫката, хвани я добрѣ. Тъй, и рѫкуването, и то е ритъмъ вѫтрѣ въ природата. И слѣдователно, движенията ни трѣбва да сѫ музикални. Сега, азъ не искамъ да започнете само да пѣете, но казвамъ, че музиката има свои вѫтрѣшни изрази въ движенията. Когато музиката се съедини съ движенията, то е красивото, а като се съедини съ рѣчьта, става още по-красива. Азъ съмъ слушалъ човѣкъ да говори музикално, всѣка една дума се нарежда правилно, всички слогове сѫ музикални. Хора, които не сѫ живѣли редовенъ животъ, не могатъ да говорятъ краснорѣчиво. А всинца трѣбва да говоримъ краснорѣчиво! „Краснорѣчиво“, разбирамъ тъй естествено, че да обичатъ хората да ни слушатъ. Затова ни е създалъ Господь, и затова сме въ тази школа на земята. Сега бѣлѣжкитѣ, които ви правя, не ги взимайте върху си. Азъ не ги правя лично, искамъ само да ви накарамъ да мислите. Азъ искамъ само да ви цитирамъ какви сѫ законитѣ. Божиитѣ закони сѫ неумолими въ развитието ни. Тѣ не може въ нищо да се измѣнятъ. Ние трѣбва да се подчинимъ абсолютно на тѣзи закони. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Тъй както Богъ дѣйствува, и ние ще дѣйствуваме. Нищо повече! И нѣма защо да ходимъ да си губимъ врѣмето. Ще пѣемъ хубаво, ще говоримъ хубаво, краснорѣчиво. Ще движимъ очитѣ си правилно, всичко правилно ще вършимъ. Ако имаме нѣкѫдѣ дефектъ, ще го оправимъ. Ще имаме своя воля. Туй е цѣльта на окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е, това знание, ако не го използувате? Ако този капиталъ, ако туй знание ще го туримъ въ дѣйствие въ сегашния ни животъ, да ни ползува всинца, тогава, то има смисълъ. Запримѣръ, ако една домакиня пѣе хубаво, то като си идва мѫжа ѝ, още отъ далечъ да вземе да пѣе, и той ще бѫде разположенъ. Но пѣсень да е! Азъ съмъ виждалъ много мѫже, връща се отъ работа, а нѣкоя жена негдѣ си пѣе, и той се спира, слуша. Има защо, окултно пѣе. Спрѣлъ се, слуша я, и се облагородява, хубаво пѣе тя. Питамъ: Ако въ всѣка една кѫща имаше хубаво пѣние, ако дъщерята, жената пѣятъ хубаво, бащата като влѣзе дома си, не ще ли му бѫде приятно? Пѣйте, не бойте се, ще има миръ въ кѫщи! А сега, хората, като сѫ прѣстанали да пѣятъ, т. е, пакъ пѣятъ, но по другъ начинъ, на друга гама сѫ започнали, и не се разбиратъ. И това е музика, но много груба. А азъ бихъ желалъ отъ всинца ви да излѣзатъ добри музиканти, не специалисти, но, като изпѣете, себе си да задоволите. Азъ да ви кажа какъ да пѣете. Пѣйте си вие тъй, като, че нѣма никой да ви слуша. (Учительтъ свири и пѣе — „Мусала“.) Сега хубостьта, значението на тия пѣсни какво е, защо ги пѣемъ? Били сте на Мусала. Тамъ има двѣ противоположни течения —електрическо и магнетическо. Щомъ запѣешъ за Мусала, ти се свързвашъ съ всички тия течения, образи, които изпѫкватъ картинно прѣдъ тебе, и тѣ ти дѣйствуватъ. Затуй, отъ всички мѣста дѣто сме били по екскурзии, ще направимъ и музика и поезия отъ тѣхъ. А на външнитѣ хора ще кажемъ. Направете нѣщо по-хубаво отъ насъ. Идущата недѣля ще имаме и третия куплетъ отъ Мусала. Ние може да пѣемъ и тритѣ куплета на единъ и сѫщъ гласъ, но въ окултната музика една пѣсень отъ три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всѣки куплетъ, отдѣленъ гласъ. Окултната музика не позволява да пѣешъ два куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Петь куплета — петь гласа ще иматъ, а туй, които не знаятъ тази музика, каратъ по нѣколко куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Казвамъ: хайде и ние ще съчинимъ единъ гласъ. И този братъ, ученикъ който написа пѣсеньта на Мусала, и той бѣше съчинилъ единъ гласъ. Направихме два гласа остава и за третия куплетъ единъ гласъ, и него ще направимъ. Коректура направихме. И казвамъ: ето вижъ какъ се учатъ ученицитѣ да пѣятъ, всички се учатъ да пѣятъ. Музиката е потрѣбна, като едно срѣдство за лѣкуване. Въ сегашния животъ, голѣмите тревоги и тия бързи промѣни, които минавате, като ученици, отъ едно радостно настроение въ едно скръбно, оставатъ извѣстни утайки отъ отрови. Затова музиката се употрѣбява като срѣдство противъ тия отрови. Има извѣстни чувства, които, слѣдъ като ги минете, ако не знаете какъ да ги лѣкувате, ще отровятъ цѣлия ви организъмъ, ще повлияятъ на вашитѣ черенъ дробь, на вашата жлъчка. Затуй е потрѣбно ученикътъ да знае какъ да пѣе. Въ такъвъ моментъ, въ такова състояние ще туришъ волята си, ще пѣешъ „Ама не ми се пѣе“. Ще пѣешъ, защото, ако не пѣешъ, ти си турилъ отровата, а трѣбва да излѣзе тази отрова. Затуй налагамъ музиката, като срѣдство за лѣкуване азъ наричамъ тази отрова психическа, органическа отрова, и подъ нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не може да виждаме добро у хората, а виждаме само злото. Като видимъ едного, казваме: „Той е такъвъ, такъвъ, такъвъ“. Има извѣстни сѫщества, които като ги туримъ въ човѣшкия мозъкъ, отразяватъ се врѣдно. Подъ тѣхното влияние, и художницитѣ не могатъ да различаватъ боитѣ, а почватъ да се мотохаратъ въ тия бои — измѣнятъ боитѣ, слѣдователно, отъ тия отрови които внасяме въ ума си, ние загубваме понятие за право. Кое е онова право, съ което ние можемъ да критикуваме нѣщата? Има едно Божествено право! Ако азъ съмъ единъ художникъ, и вие направите една картина, азъ ще ви покажа какъ по хубаво да се поправи картината. Казвамъ: приятелю, този носъ не е така. Кривъ е носътъ. — Не зная. Но трѣбва да знаешъ, въ природата не може да бѫде така. Обущарь си, не си направилъ хубаво обущата, ще ги поправишъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да знае кѫдѣ и какъ да поправя. Да кажемъ, че нѣщо е криво на едно мѣсто е криво, поправи го. Ама не говоришъ право, не пишешъ право, граматически поправи го. И природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначаленъ езикъ. Ами знаете ли какъвъ е билъ първоначалниятъ езикъ, какви сѫ били първоначалнитѣ глаголи? Ако ударите нѣкого по главата, и произведете единъ силенъ ударъ, едно силно сътрѣсение, най-първо се загубватъ сѫществителнитѣ имена отъ рѣчьта. Туй показва, че тѣ сѫ най-скоро образувани. Слѣдъ туй се изгубватъ прилагателнитѣ, послѣ глаголитѣ, и най послѣ оставатъ само съюзитѣ. Значи, най-старо произхождение иматъ съюзитѣ. И когато човѣкъ почне да се подобрява, думитѣ се възстановяватъ, възвръщатъ пакъ по сѫщия редъ. Значи, при образуването на рѣчьта у човѣка въ сегашното му състояние, въ нашия мозъкъ има извѣстни пластове, които сѫ покварени, та много думи отъ езика ни сѫ изчезнали, а ние мислимъ, че имаме единъ езикъ. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдемъ въ нормално състояние, езикътъ ни ще се възстанови. Единъ човѣкъ, у когото мозъка е повреденъ, говори само съ глаголи. Той казва „туй, което сече“, вмѣсто да каже брадва. А за коня, не казва конь, а казва „туй, което бега“. Но и кравата бѣга, и коня бѣга, и много други животни бѣгатъ. Той нѣма да каже желѣзница, а ще каже „туй, което се движи“, — съ глаголи говори. Защо? — Защото сѫществителнитѣ имена ги нѣма. Слѣдователно, рѣчьта става по-сложна. И въ нашия езикъ ние сме изгубили много думи. Ако влѣзете въ окултния свѣтъ и ви кажатъ една дума, тя съставлява почти цѣла една тукашна рѣчь. Въ окултния свѣтъ една цѣла наша рѣчь съ една дума я изразяватъ. Какъ? Съ всѣка една буква изразяватъ една дума. Да кажемъ, че една дума има 10 букви, тѣ означаватъ 10 думи. Ако отъ тия 10 думи всѣка една има по 5 букви, то колко наши думи правятъ? — Десеть думи по 5 букви, правятъ 50 думи. Такъвъ е тѣхниятъ езикъ. Сега, ние ще оставимъ това настрана, но казвамъ, че въ школата ще се учите да разбирате думитѣ. Думитѣ ви да бѫдатъ разбрани. Вѫтрѣ въ школата, думитѣ ви трѣбва да бѫдатъ разбрани, да знаете какво искате да кажете. Сега, искамъ да мислите единъ за другъ добро. Азъ правя изслѣдвание, и намирамъ като една отъ най-голѣмитѣ спѫнки у васъ и тази, че вие не може да мислите добро единъ за другъ. Вие не знаете закона, че ако мислите добро или зло за другитѣ хора, то е все едно да мислите сѫщото за васъ. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непрѣменно трѣбва да мислите много добро за другитѣ хора. Туй, което мислите за тѣхъ, то е заради васъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Вие съ това врѣдите на себе си. Че тогава защо ви е окултната школа? Ако дойдете тукъ да се научите да познавате само погрѣшкитѣ на хората, а не знаете какъ да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е единъ начинъ за управяне. И нѣкой пѫть тия течения сѫ толкова отровни, че на нѣкой съмъ свирилъ по часъ, за да ги разруша. И на всичкитѣ ви отровни течения, като тегля лѫка на моята цигулка, не остава едно отровно течение, което да не се разруши. Да употрѣбя ½ часъ, то е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човѣкъ, омотанъ въ едно таково течение веднъжъ, ще се намѣри, като въ единъ задушливъ, отровенъ газъ, ще плати съ живота си. Всички тия течения ще ви отровятъ, ще парализиратъ мисъльта ви, волята, чувствата ви, ще останете кости, мъртви кости. Въ туй отношение сега, музиката, каквато и да е тя, не само религиозната, която е едностранчива, не само свѣтската музика, която сѫщо е едностранчива, изобщо музиката може да лѣкува. Музика, азъ наричамъ появяването на първитѣ лѫчи, тази дрезгава свѣтлина на слънцето. То е музика, да изразишъ какъ се усилва слънчевата свѣтлина, какъ идва до зенита, и послѣ се намалява. То е музика, минаване отъ една гама въ друга. Напримѣръ, единъ окултенъ цигуларь може да ви прѣдстави зазоряването, и вие може да видите на цигулката му, като свири, какъ иде свѣтлината, какъ се увеличава, увеличава, какъ слънцето изгрѣва. Послѣ, той ще ви прѣдстави какъ пѣятъ птичкитѣ, и вие като излѣзете, ще ви олекне на душата. А сега слѣдъ като ви свирятъ дълго врѣме, казвате: Е, той е класически авторъ, този Бетховенъ. Но какво искалъ да каже Бетховенъ? Той ималъ сюжетъ! Та, ние сега благодаримъ на тия стари автори, ние признаваме тѣхното значение, но за въ бѫдеще идатъ други музиканти, много по-велики отъ Бетховена! Тѣ ще създадатъ една музика, за която свѣтътъ даже не може да подозира. И ап. Павелъ, който видѣлъ какво се приготвя за въ бѫдаще, казалъ: „И видѣхъ, и чухъ нѣща, които не може да се изкажатъ на човѣшки езикъ“. Той чулъ музика. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ на музика. И който веднъжъ е ходѣлъ тамъ, и чулъ тази музика, като се върне, ще се завземе да прѣведе това на хората. Музикаленъ е тамъ свѣтътъ. Ако това хората го знаятъ, свѣтътъ ще се оправи. Слѣдователно, ние ще се стремимъ да направимъ българския народъ музикаленъ. И той е музикаленъ. Англичанитѣ, които сѫ толкова материалисти, много малко музика има въ тѣхъ. Сѫщо и у американцитѣ, но американцитѣ съзнаватъ това, чувствуватъ тази нужда, и викатъ най виднитѣ музиканти да работятъ между тѣхъ, плащатъ имъ скѫпо, защото тѣ знаятъ, че ако не е развита музиката, ще пострадатъ. И ние за васъ ще повикаме такива велики музиканти, и ще имъ платимъ. Сега, азъ ви гледамъ, вие оставате на хора, само той да пѣе. Не, недѣля сутринь всички ще пѣете, и ще се вслушвате въ хора, ще се водите по него, но непрѣменно ще взимате участие. Всички ще пѣете, безъ пари ще пѣете. Нека всички взематъ участие въ туй пѣние, въ недѣля сутриньта. Нѣкои отъ го старитѣ казватъ: „Чакай да видимъ какъ ще пѣе хора“, и взематъ едно критическо положение. Не, не, всички ще пѣете. Вие се вслушвайте въ хора, той изразява музиката. Тия бѣлѣжки които сега нахвърлихъ, тѣ сѫ важни, важни сѫ заради бѫдащитѣ ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нѣмате музика въ душата си, този океанъ — животътъ, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте дѣцата, какъ пишатъ на пѣсъка по морето? Пишатъ, пишатъ, дойде нѣкоя вълна, заличи написаното, пакъ наново пишатъ. Това е животътъ безъ музика. Пишешъ, той заличава, ти пишешъ, той заличава, и най-послѣ казвашъ. „Животътъ нѣма смисъль“. Защо? — Защото нѣма музика. Не се молятъ, казватъ: „Молитвата е глупаво нѣщо не е изкуство“. Не! Молитвата е още по-велико изкуство въ живота. Да се моли човѣкъ, това е още по-велико пѣние. Хайде сега да изпѣемъ упражнението съ слога „ХА“. Ще бѫдете искрени! Сега, имайте прѣдъ видъ, че азъ не ви говоря като на богомолци, говоря ви като на разбрани ученици. А ученикъ е онзи, който се учи. Тукъ богомолци нѣма, ученици има. И правя ви бѣлѣжка като на разбрани ученици. (Всички пѣхме ха, ха, ха, ха do, mi, sol. Сега, нѣкой ще каже; „Защо да не вземемъ do, re, mi, fa и т. н?“ Ако вземемъ тия тонове, нѣма да има никакво значение, не е то do, re, mi. ... то е „ха“. Да изпѣемъ пакъ съ „ха“ цѣлата гама, но съ постепенно усилване. Сега, пакъ ще се изпѣе, но съ едно малко спиране на „ха“, тъй ха, ха, ха. Буквата „X“ е пълна буква, а буквата „а“ е празна. Като произнесешъ буквата „х“ — ще се напълнишъ, казвашъ ха, ха. Сега, ще изпѣемъ по другъ начинъ гамата do, re, mi, fa, s0I, la, si, do. Забѣлѣзахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пѣхте ха, ха ... имаше утихване, утихване (Учительтъ пѣе самъ гамата съ „ха“). Тихо ще пѣете, въ себе си. Туй, силното пѣние послѣ ще дойде. Седнете, и си направете едно упражнение въ стаята съ това „ха“. Неразположени сте, пѣйте „ха, ха, ха“ ... (Учительтъ пѣе.) Вземете основнитѣ тонове do, mi, sol, do. Сега, ще продължимъ съ „ха“, да видимъ, до колко може да продължимъ отъ силно къмъ тихо (всички пѣемъ хааааа къмъ отслабване). Да кажемъ, нѣкой пѫть сте набрали повече енергия въ себе се, усѣщате се неразположенъ духомъ, седнете произнесете съ пѣние слога „ха“, пѣйте така, съ постепенно отслабване (Учительтъ пѣе, показва какъ, послѣ пѣе друга мелодия). Сега ще кажете. „Е, азъ ще направя това?“ Не само да изпѣете, но какво ще излѣзе. Послѣ, това упражнение съ слога „ха“ не позволява да се пѣе какъ и да е, учительтъ пѣе ха, ха, ха... съ повишение, и послѣ съ понижение на гласа). Може да ви дамъ едно упражнение: сутринь, като станете, ще изпѣете изведнъжъ ха, ха ха, съ повишение и послѣ ха, ха, ха (съ понижение), нотното пѫти може да го вземете съ гласа си. Съ усилване на тона може да се вземе 10 пѫти. Туй упражнение е сѫщеврѣменно и за дишането, но тихо пѣйте. Защото, ако пѣете много силно, ще развалите гласа си, вашиятъ гортанъ ще се развали — тия грубитѣ движения ще го развалятъ. Ще имате най доброто настроение на духа, и тогава ще пѣете тихичко, тихичко. Така ще дойдатъ тия прѣкрасни магнетически движения. Щомъ дойдатъ тия движения, вие ще ги прѣдадете на вашия мозъкъ, на вашето тѣло, на вашия гласъ. Чрѣзъ гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадатъ тия упражнения нѣкои отъ васъ казватъ: „То и безъ тѣхъ може“. Безъ всичко може, но безъ тѣхъ не може. Безъ ядене, безъ пиене, безъ дишане, безъ пѣние, безъ мислене, безъ чувствуване, без дѣйствие не може. Тѣ сѫ нѣща необходими и основни. Не може безъ тѣхъ! Ако вие мислите да прѣкарате единъ щастливъ животъ без мнѣние, лъжете се. И небето, онзи Божественъ свѣтъ е свѣтъ само на пѣние, на музика. На нашъ езикъ казано: ако всѣка работа, която правимъ, бихме я вършили съ пѣсень, щѣше да има успѣхъ. Не е въ многото учение, а да се стремим къмъ туй сѫщественото, което трѣбва да стане у насъ. Въ туй отношение, искамъ окултната музика да ви даде единъ потикъ. Пръвъ опитъ е този, искамъ да приложимъ музиката, като едно срѣдство за лѣкуване на самитѣ васъ, като срѣдство за подемъ. То не е тъй лесно, но може да се приложи. Скоро ние ще завършимъ своитѣ упражнения а послѣ, въ продължение на 3 — 4 седмици по двама по трима ще излизате да пѣете, ще видимъ какъ ще пѣете упражненията. Нѣкои отъ васъ, съ голѣма радость, на радо сърце ще излѣзатъ да пѣятъ, но нѣкои отъ васъ ще кажатъ: „Туй е голѣмо нещастие, азъ да излѣза да пѣя“. Но туй нещастие ще дойде. Нѣкои биха дали 2000 лв. да пѣе другъ нѣкой за тѣхъ, а тѣ се освободят. Сега, азъ искамъ отъ любовь, да се пѣе. Музиката не е на сила, никой не ви е вързалъ. Но понеже ние слѣдваме окултната школа, то всичко, което се научава въ нея, ще се изучава отъ любовь. Ако законътъ на любовьта работи, всичко може да се постигне. Ако е безъ любовь, нищо не може да се постигне. Музиката е външенъ изразъ на любовьта! Слѣдователно, ако ние вложимъ любовьта, като едно силно побуждение, ще възприемемъ музиката. Щомъ нѣма любовь, ще гледаме тъй да мине, а съ любовь ще се придобие едно Божествено изкуство, и вѣрвамъ, че тогава у васъ ще се създаде единъ характеръ по устойчивъ. А сега, не че вие не искате да бѫдете устойчиви, но външниятъ свѣтъ е много неустойчивъ, не циментиранъ, и тогава, разбира се, неустойчивъ ще бѫде и вашиятъ. Мене ми разправяха единъ примѣръ, ще го разкажа и на васъ. Той е слѣдниятъ: Двама души, благородници, се влюбватъ въ една много богата и красива мома, искатъ и двамата да се оженятъ за нея. Тя казва: „Хубаво, азъ ще избера едного отъ васъ. Ще дойдете при мене съ вашитѣ велосипеди. Идватъ тѣ съ велосипедитѣ си. Завежда ги тя при една стѣна, и казва на единия: „Ти ще идешъ на 500 метра разстояние, ще засилишъ велосипеда си, и ще прѣскочишъ прѣзъ тази стѣна“. И той се качва на велосипеда си и казва „навѣрно тя нѣма да ме остави да се убия, като дойда тамъ, до стѣната, тя ще каже да спра“. Той засилва велосипеда си, дохожда до стѣната, и тя го оставя да прѣскочи. Той, обаче, спира велосипеда. Тя казва „Твоятъ изпитъ се свърши“. Казва на вториятъ си кандидатъ: „Ще прѣскочишъ тази стѣна и отъ другата страна на стѣната, тамъ ще ме намѣришъ“. Той засилва велосипеда си, бухва стѣната, тя била книжна, и миналъ оттатъкъ. И вие, съ вашитѣ велосипеди може да минете тази стѣна като първия. Тукъ се изисква смѣлость. Сега навсѣкѫдѣ ние имаме все книжни стѣни, и съ велосипедитѣ си трѣбва да пробиемъ тия стѣни. Тамъ ще намѣрите вашия идеалъ — задъ стѣната. На първо мѣсто ще турите диамантна воля, а на второ мѣсто — музиката, като едно срѣдство за облагородяване, и послѣ ще говоримъ за други работи. Имате ли нѣкаква тема зададена? — Не. За слѣдующия пѫть напишете нѣщо върху: „Прѣдназначението на космитѣ.“ По 10 реда, по 1 редъ, по 2 — 3 думи, но напишете нѣщо. Турете си за правило: поне една дума. Най-послѣ, едно прѣдложение може да напишете. Едно прѣдложение седи отъ 5 думи, а три думи всѣки може да напише. Щомъ ви се даде една задача, може да кажете кака : „три думи, но ще пиша“. Запримѣръ, азъ казвамъ тъй: Свѣтло — топло, Истина — свѣтлина, Истина — топлина, и Топлина — свѣтлина. Какво разбирате? Истина — свѣтлина, истина — топлина, топлина — свѣтлина. На васъ опрѣдѣлямъ това. Мисля, че опрѣдѣлихъ какво нѣщо е истината? Туй, което посадишъ, и туй, на което опиташъ плода, то е истина. Истина — свѣтлина, значи, туй което си посѣлъ, и туй, което си ялъ. Свѣтлина е служене. Свѣтлината служи на Истината да я изяви. Защото, ако свѣтлината не бѣше тамъ, не щѣше да израсте сѣмето. Истина — свѣтлина е тази, въ която плодоветѣ узрѣватъ. Истина — топлина е тази, която кара слънцето да се движи, туй, което те кара да чувствувашъ, или, което кара растението да расте. Истина — свѣтлина, истина — топлина, тѣ сѫ първитѣ основни дѣйствия. Свѣтлина — топлина значи: въ тази свѣтлина моите мисли може ли да зрѣятъ? Въ тази топлина моитѣ чувства може ли да се прѣчистятъ ? Въ тази свѣтлина моята воля може ли да стане диамантна? И тогава ще прѣведемъ, ще кажемъ: Топлината — това е Любовьта. Свѣтлината е свързана съ Истината. Топлината всѣкога придружава Любовьта. Ако имате единъ чувствителенъ термометъръ, може да опитате, че всѣки човѣкъ, който люби, неговата температура се отличава отъ температурата на онзи, който не люби. И всѣки човѣкъ, който мисли, който се занимава съ сериозни мисли, въ мозъка му има повече свѣтлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажемъ научно — повече светлина има. Слѣдователно, свѣтлината е свързана съ Истината, а Истината е подбудителенъ мотивъ въ мѫдростьта. Съ мѫдрость ние търсимъ истината на нѣщата. Слѣдователно, свѣтлината е единъ резултатъ, който се произвежда отъ тия движения, които ставатъ въ човѣшкия мозъкъ. Който търси истината, има повече свѣтлина, а който не я търси, нѣма свѣтлина ! Който търси Любовьта, има топлина. На нѣкои хора истиватъ краката. Внесете Любовьта въ себе си, ще имате топлина и на края на пръстите. Щомъ Ви изстинатъ пръститѣ, вашата любовь е банкрутирала. Щомъ палцитѣ ви сѫ студени, какво показва това? Сърцето ти е топло, но волята ти е парализирана. Щомъ пръститѣ ви сѫ студени, това показва — волята е слабо развита. Че нѣма защо да се заблуждаваме, ще туришъ волята си, ще кажешъ: „Тази Любовь искамъ да проникне въ крайнитѣ частици на моитѣ пръсти“. Най-голѣмата сила на волята е въ краищата на пръститѣ. Нека дойде неговата топлина и въ пръститѣ. И сега разни професори, лѣкари ще ни казватъ това и онова. Онзи професоръ, който и да е, той трѣбва да изпълнява нѣщата правилно. Бѫдещата наука, ще бѫде наука положителна, осмислена. Имашъ ли Любовь, нека Любовьта дойде въ пръститѣ ти. Като сѫ вкоченясали, ще проектирашъ Любовьта си тамъ, въ пръститѣ си, и въ 5 — 10 — 15 минути ще имашъ топлина. Ще кажешъ: „Слабъ съмъ“. Това не е извинение, това показва, че ти нѣмашъ знание. Ако азъ влѣза въ кѫщата ви, и ви запаля собата, сгрѣя вода, и ви туря въ една баня, нѣма ли да ви стопля? Ще ви стопля, и оттатъкъ ще минете. Ще каже нѣкой : „Може и съ студена вода, по Кнайпа“. Опасно е, студената вода е само за ония хора, които иматъ много топлина, а онѣзи, на които организмътъ е изтощенъ, той въ топла вода трѣбва да се мие. Пъкъ онзи, който има много топлина и се нуждае отъ хладно, може въ студена вана, но то не е правало. И тогава, ние съ своитѣ разсѫждения ще мязаме на единъ боленъ отъ турско врѣме, посѣтилъ го доктора и той му казва: „Д-нъ докторе, позволи ми да ямъ зеле. И тъй, тъй ще умра, зеле искамъ да ямъ“. Лѣкарьтъ казалъ: „И тъй, тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата“. Наяжда се болниятъ съ зеле и оздравява. Лѣкарьтъ изважда книжката си и пише: за еди-каква си болесть, зеле съ масло и пиперецъ отгорѣ. Ама като прилага тази рецепта на другиго едного, той умира. Тази рецепта само за едного е вѣрна. Той трѣбва да опита тази рецепта и ако 99 случая сѫ сполучливи, тогава може да я приложи. Сега, положителнитѣ случаи ние ще оставимъ на страна. Нѣкой може да оздравѣе отъ зеле, а нѣкой може да умрѣ. Зависи какъ е възпитанъ човѣкъ. Т. м. 10 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 3.ХII.1922.г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОКУЛТНАТА МУЗИКА. Т м. Прочетоха се нѣколко теми отъ домашната работа „Разликата между свѣтската и духовна музика“. Музиката, това е съединителното звено между ангелския свѣтъ и човешкия свѣтъ. Съединителна нишка е музиката. И затуй, всичкитѣ религиозни упражнения, всичкитѣ духовни упражнения започватъ все съ музика. Тя е езикъ на духоветѣ. Духоветѣ познаватъ този езикъ. И когато вие искате да привлѣчете нѣкой духъ, да му дѣйствувате, или да ви разбере, трѣбва да пѣете или да свирите. Музиката изисква дълго врѣме работа, и не само дълго врѣме работа, но инстенсивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само въ нейната външна страна, но и вѫтрѣшна. За примѣръ, ако азъ ви изсвиря нѣкои окултни упражнения, нѣкои отъ тѣхъ може да ви се сторятъ тъй бурни, както и отвънка, свѣтскитѣ или тъй безмислени както сѫ упражненията вънка. Но, съ това ние имаме за цѣль да се развиятъ чувствата. Когато седите при нѣкой изворъ, при нѣкоя рѣка, вие не подозирате даже че въ рѣката има музика, има смисълъ. Когато имате най-лошото разположение на духа може да направимъ едно малко упражнение може да идемъ до Ели-Дере, и да изберемъ тамъ нѣкое стръмно мѣсто. Тамъ дѣто рѣката се отбива, има едно ханче, ще тръгнемъ по тази рѣка, и вие ще наблюдавате течението ѝ. Като излѣзете отъ туй мѣсто, вие ще имате отлично разположение. Тази рѣка ще роди въ тебе едно отлично настроение, и ти като се изкачвашъ нагорѣ и слушашъ това шумоление на водата, камъчетата и листата, въ тебе се развива веселие, радость. Това е животъ! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Нѣкой казва това не е музика“. Хубаво този шумъ е произвѣлъ една благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концертъ, който се дава слушайте най-голѣмия виртуоз, и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шума на тази рѣка. Послѣ, не само това: идете при нѣкое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, въ калнитѣ ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, кѫдѣто има камъчета голѣми и малки, и водата да се блъска тукъ и тамъ. Ще видите каква музика има тамъ! Послѣ, като идете въ гората, тамъ ще чуете такива симфонии, арии... Трѣбва да ви изведа, има особено врѣме прѣзъ годината когато ще чуете този концертъ. Вие не сте наблюдавали природата. Вашиятъ умъ е билъ занятъ съ други мисли, вие сте минали, ама не сте наблюдавали. Ще идете всрѣдъ природата, ще забравите всичкитѣ ваши грижи и ще слушате. Сутринь, като влѣзете въ гората, всичко е тихо, послѣ забѣлѣзвашъ едно малко шумоление, единъ малъкъ шумъ, който постепенно се усилва, усилва, усилва дойде единъ вѣтъръ, залюлѣятъ се всички тия клонища, и слѣдъ туй пакъ започне утихване. Ако имате слухъ, ще чуете че туй трептение отъ всѣки единъ листъ има особени звукове. Окултнитѣ гами на природата сѫ други, по отношение съ нашитѣ гами, съ тѣхъ тѣ сѫ въ дисхармония. Отъ наше гледище тази музика е друго яче настроена. И ако вие се настроите, споредъ тази музика на природата, и изпѣете нѣщо отъ нея, ще ви питатъ: Отъ где взехте това парче, отъ кой авторъ? Та, по този начинъ, азъ искамъ вие да се запознаете съ окултната музика, и да черпите сили и вдъхновение отъ живота природа, отъ дърветата особено. Нѣкой пѫть идете, не толкова въ боровитѣ гори, тамъ музиката е друга, но въ буковитѣ, дѫбовитѣ гори и си изберете нѣкоя хубава красива мѣстность, дѣто да има извѣстни промѣни вѫтрѣ въ почвата. Сега, въ нашето съзнание ние сме заети само съ мисъльта за небето, и мислимъ, че небето е много красиво мѣсто. Но въ какво седи красотата на небето? Давали ли сте си отчетъ въ какво именно седи красивия животъ? красивиятъ животъ е разумниятъ животъ. Нищо повече! А този разуменъ животъ въ какво ще се изрази? Той има външенъ изразъ, има и вѫтрѣшенъ изразъ. А вѫтрѣшниятъ изразъ сега за насъ се изявява чрѣзъ музиката. Въ насъ има музика. Всѣки човѣкъ си пѣе, когато е веселъ, радостенъ. Когато е радостенъ, той пѣе, макаръ и да не е пѣвецъ, той вѫтрѣшно пѣе или си пѣе, или се моли. Що е молитва? То е Божествено пѣние. Молитвата е недосегаемо вѫтрѣшно изкуство. За молитвата другъ инструментъ се изисква вече. Следователно, ние имаме пѣние, звукове, и слѣдъ звуковитѣ трѣбва да съчетаемъ божествената музика съ ангелската. И тогава, ние хората на земята, ще дадемъ само техниката. Дървенитѣ инструменти сѫ наши. Грубата часть е човѣшка, направата на цигулката, струнитѣ, лѫка; вибрирането на въздуха е изъ ангелския свѣтъ, а смисълътъ, който музиката може да донесе, то е изъ Божествения свѣтъ. Всички съврѣменни хора иматъ сложено понятие, че външниятъ свѣтъ е мъртавъ и слѣдователно, само ние сме живитѣ хора, разумнитѣ сѫщества. Не е така! Вие въ даденъ моментъ може да бѫдете мъртви за едного. Въ какво отношение? — Ни най малко да не се интересувате отъ неговия животъ. Вие сте вдадени въ вашитѣ работи, и до извѣстенъ моментъ даденъ човѣкъ не сѫществува въ ума ви, той даже, като че е мъртавъ за васъ, а този човѣкъ може да ви заинтересува, и да ви стане интересенъ. Много хора е имало въ живота ви, за които първоначално вие нищо не искате да знаете, а слѣдъ врѣме се заинтересувате за тѣхъ. Та, музиката е единъ начинъ да оживѣе природата за васъ. Камънитѣ ще оживѣятъ, дърветата, изворитѣ, и всичко наоколо ще оживѣе, и животътъ ви ще стане сносенъ. Навсѣкѫдѣ ще може да се тонирате. Сега, азъ не говоря вече за градския животъ или за селския животъ, нѣма да намѣритѣ у тѣхъ тази прѣснота. Запримѣръ, българитѣ постоянно говорятъ за своята музика. Ако се спра да я критикувамъ нашата стара музика отъ 5 — 6 вѣка насамъ, отъ робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалимъ. Българинътъ живѣе все съ миналото. Разказва: „Нашиятъ баща, той какъвъ кавалджия е билъ, какъвъ цигуларь е билъ! Мене не гледайте, но дѣдо ми, пъкъ прѣдѣдо ми, пъкъ баба ми, каква пѣвица е била“! Дѣдо ти, баба ти, тѣ сѫ музиканти, хубаво, тѣ сѫ турили основата, ами ти какво направи? Ако дѣдо ти е билъ музикантъ, а баба ти е била пѣвица, и когато дѣдо ти е свирилъ съ гъдулката, а баба ти е пѣла, ти какво тури върху тази основа? И ти трѣбваше да туришъ нѣщо. „На менъ“, казва, „не ми трѣбва музика“. — Тогава излѣзъ изъ живота! „Не ми трѣбва молитва“. — Излѣзъ изъ живота ! Съврѣменнитѣ хора искатъ да покажатъ значението на музиката, и затова свѣтскитѣ хора даватъ повече врѣме за музиката. Това е хубаво, тѣ вървятъ по правия пѫть, азъ ги похвалявамъ. Въ съврѣменнитѣ течения на окултисти, и въ разбиранията си, повече религиозни хора казватъ: „Насъ много пѣние не ни трѣбва, трѣбва ни дълбоко размишление“. Е, какво е дълбоко размишление? Седне нѣкой, концентрира се. Индуситѣ какво правятъ? Ама тия индуси, които днесъ употрѣбяватъ извѣстни системи за концентриране, тѣ съ вѣкове сѫ упражнявали пѣние и свирене. Тѣ сѫ минали първата степень на ученици, и сега сѫ дошли до концентриране. Тѣ сѫ приготвили тия способности, които лежатъ по-горѣ — тѣ може да се събудятъ. А какво става съ единъ европеецъ? Той се концентрира, и като мисли, мисли, заспива. Това не е концентриране! Послѣ пакъ си отрие очитѣ, свие си рѫката и казва: „Азъ ще се концентрирамъ“. Ти развали вече концентрирането. Спокоенъ трѣбва да бѫдешъ. Ти ще се отпуснешъ, ще туришъ рѫцѣтѣ си прѣспокойно, свободно, нѣма да се свивашъ, нѣма да има никакво стискане на мускулитѣ. И когато пѣете, отъ васъ се стѣгатъ. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трѣбва да бѫде свободно. Нѣкои казватъ: „Какво ще кажатъ за менъ? Азъ отъ музика не разбирамъ“. Вие оставете вашата критика. Ти имашъ желание да пѣешъ, нали? Ще направишъ една погрѣшка, 100 направи, но научи се да пѣешъ. Ние ще те извинимъ за погрѣшката. Но ако кажеш: „Азъ да се науча, че послѣ ще пѣя“, никога нѣма да се научишъ. Това сѫ лѫжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и щестлавие! Най-първо нѣма да взимате вѣрно тоноветѣ, нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама азъ не съмъ добъръ пѣвецъ“. Ще ви дадемъ правила какъ да пѣете. И ако вие употрѣбите моитѣ правила, ще се оправятъ гърлата ви. Има подобрѣние. Прѣди повече отъ 15 — 16 години азъ направихъ първия опитъ. Това бѣше въ Варна. Имаше една ученичка, VI-то класна, тя не можеше да изпѣе два тона правилно. Всички се смѣеха, че била дървенъ музикантъ. И като я нападнатъ, тя си поплаче. Казвамъ: ти можешъ да се научишъ да пѣешъ. Какъ? Тя се научи хубаво да пѣе и послѣ пѣеше въ хора. Но на човѣка трѣбва да му се вдьхне довѣрие, че има дарба. Той трѣбва да има вѣра, за да се научи да пѣе за себе си. Азъ нѣма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пѣете. Най-хубава музика е когато пѣешъ или свиришъ за себе си. И азъ отъ личенъ опитъ зная това. Съ моята цигулка азъ съмъ прѣкаралъ най-хубавитѣ си минути. Взема, посвиря на всичкитѣ скърби и страдания и като имъ засвиря така тия пѣсни, т. е. азъ ги наричамъ окултни упражнения, всичкитѣ духове си заминаватъ и азъ ставамъ радостенъ и веселъ. Но щомъ не свиря и не пѣя, много лоши сѫ. Нѣкои си казватъ, какво ли правя азъ. Азъ когато съмъ уморенъ свиря и пѣя. И когато идвамъ въ гората, слушамъ какъ гората пѣе, какъ изворитѣ пѣятъ, какъ птичкитѣ пѣятъ. Навсѣкѫдѣ се вслушвамъ. Нѣкоя птичка пѣе, азъ се поспра, турна си ухото, казвамъ: колко е хубаво. Тукъ еди-кѫдѣ си хубаво пѣешъ, но тукъ, на това мѣсто и ти си изпортила малко. Славеитѣ ги слушамъ, наблюдавамъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ майстори, добри пѣвци. Хубаво гласа си извивашъ, но казвамъ: ти трѣбва още да се учишъ. Единъ день отивамъ къмъ Борисовата градина и по пѫтя, къмъ гората, слушамъ славей пѣе. Славеятъ е много срамежливъ. Този славей се скрилъ въ боровите дървета, отличенъ пѣвецъ, пѣе хубаво, но не се вижда, и така ме заинтересува! Тоноветѣ взима така правилно, чисто, рекохъ: да видя кѫдѣ се е скрилъ. Отидохъ, отъ тукъ надникна, отъ тамъ надникна, зърнахъ го, а той като замижалъ съ очитѣ си, пѣе, та се прѣнася. Като го изслушахъ, като отвори очитѣ си и ме видѣ, подскочи и казва. „Какъ ме издебна!“ Казвамъ: слушай, харесвамъ ти пѣнието, хубаво пѣешъ, отличенъ пѣвецъ си ти! Трѣбва да наблюдава човѣкъ! Ще каже нѣкой: „Е, азъ ще седна сега да се уча отъ туй малко славейче, друга работа нѣмамъ, ще се занимавамъ съ туй малко славейче“. Ако ти не се занимавашъ съ него, и съ другитѣ работи не може да се занимавашъ. И когато Господь те види, че ти търсишъ все великитѣ работи въ свѣта, Той ще каже: „Нашиятъ синъ не отива на добрѣ“. А когато види, че обръщашъ внимание на малкитѣ работи, и великитѣ ще дойдатъ. Та, пѣнието, нѣкой пѫть, споредъ васъ, това е дреболия. Кои пѣятъ? Казватъ: „Ние знаемъ кои пѣятъ“. Българинътъ за пѣнието има слѣдното понятие: „момата“ казватъ трѣбва да пѣе, понеже ще се жени. Пъкъ попътъ, той си има такава длъжность — да пѣе, псалтътъ — сѫщо пѣе. Азъ не съмъ псалтъ, не съмъ попъ, не съмъ мома да се женя, та да пѣя! То, бива единъ пѫть въ годината, когато идешъ нѣкѫдѣ, когато те повикатъ на угощение, че тогава, може да се развеселишъ, може да попѣешъ“. Такива сѫ въобще народнитѣ ни схващания. И българинътъ отъ послѣ ги е добилъ, въ своето слизане. Въ своя първоначаленъ животъ, когато той е седѣлъ по-високо, проявявалъ се е като музикантъ, но отпослѣ той е изгубилъ тази музикална култура. Музикаленъ е българинътъ! Той ималъ култура, но като изгубилъ своята музика, изгубилъ и своята книжнина. И сега, отъ книжнината на славянитѣ нищо не е останало, а при това, славянитѣ сѫ много музикаленъ народъ, но у тѣхъ наново трѣбва да се събуди този музикаленъ духъ. Сега, ние започваме просто, съ малки, прости упражнения. Упражненията сѫ елементарни. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които ще пѣятъ, доброволно и по любовь да пѣятъ. Ако искате да се учите, и тия упражнения да произведатъ ефектъ върху васъ, ще трѣбва всичко по любовь да правите, и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законитѣ. Нѣма да взимате тоноветѣ въ такова легато, въ такива протакания, но ще се учите да взимате тоноветѣ много вѣрно чисти. Най-първо ще се научите да взимате добрѣ 4 тѣ основни тона, на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вѣрно ще ги взимате. Всѣкога ще може да взимате тѣзи 4 тона, и слѣдъ туй, постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Азъ не казвамъ, че безъ музика не може да живѣете, можете, но животътъ ви ще бѫде не сносенъ. И онѣзи хора, които най-много страдатъ въ живота си, тѣ сѫ хора безъ музика. Музикантътъ не страда. Той страда, но е радостенъ въ страданията си. И азъ съмъ виждалъ, има такива просяци. Най добритѣ просяци сѫ онѣзи, които свирятъ съ своята гъдулка. Той си свири, и като мине нѣкой, той казва: „Азъ не прося, изкуство имамъ“. Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пѫтя, и казва: „Моето изкуство ви прѣдлагамъ, безъ пари свиря азъ. Та, въ новото учение непрѣменно искамъ отъ всинца ви знание на музика. Въ школата, който не е музикаленъ, той не може да бѫде ученикъ. Всички трѣбва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото, ако станете много чувствителни, ще станете щестлавни и горделиви, но да си развивате образи — чувствителността да се обърне на образна музика. Образитѣ сѫ качество на човѣшкия умъ. Чувствителността е необходима за сърдцето, като пáра, но тази пáра трѣбва да се обърне на енергия. Всѣкога когато пѣемъ, въ пѣнието трѣбва да се произвеждатъ хубави картини, нѣкои хубави образи отъ природата. За свѣта, други пѣсни ще имате. Когато минавате отъ сегашната музика въ окултната, вие ще имате единъ прѣходенъ периодъ. И въ това, както се смѣнятъ гамитѣ, отъ една въ друга ще се научите да смѣняте гамитѣ, и да минавате отъ едно състояние въ друго. Нѣкой пѫть става у васъ едно прѣтѫпяване на гласа. Прѣтѫпяването на гласа се дѫлжи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я прѣнесете въ гортана си, ще правите извѣстни упражнения, да владѣете вашия ларинксъ, да прѣнасяте разумно волята си. Гнѣвътъ, съмнѣнието, ядътъ, безвѣрието, всички тия нѣща рушатъ гърлото. Може нѣкой да е много талантливъ, но тия отрицателни качества, постепенно ще повлияятъ на неговия гортанъ, а слѣдъ туй ще повлияятъ и на неговата мисъль. Ти се съсрѣдоточишъ, искашъ да се изкажешъ, и тази мисъль постепенно се проектира чрѣзъ твоя гортанъ. А самата рѣчь, и тя се изразява по единъ музикаленъ начинъ. Запримѣръ, като кажете „Азъ искамъ,“ това е музика. И първоначалниятъ езикъ е билъ чисто музикаленъ, но съ грѣхопадането на хората, сѫ останали звукове, които нѣматъ музика въ себе си. И сега, вече въ оперната музика, искатъ да възстановятъ музиката чрѣзъ пѣнието и играта, а ние, като видим това, ще се произнесемъ малко нецензурно, ще кажемъ: „Туй сѫ извѣстенъ родъ кълчения“. И ако съврѣменния човѣкъ ни попита: Кое е правилното движение кои сѫ ония правилни маниери, движения? Ще имъ отговоримъ: Които сѫ съгласни съ природата. Знаете ли кои сѫ правилни движения, запримѣръ, кога се е появило рѫкуването на хората? Въ сравнение съ човѣшкото развитие, рѫкуването не е отъ много старо врѣме. Всѣко едно движение изразява извѣстенъ музикаленъ тонъ. И съ музиката, по нататъкъ, ние ще изучимъ тия движения. Когато движението съвпада съ тона, който му съотвѣтствува, то е една велика сила. Сега, тамъ псалмопѣвецътъ казва: „Изворитѣ, рѣкитѣ, горитѣ. Те призоваватъ“. Цѣлата природа взема участие да славятъ Господа. Какъ ще Го славятъ? Въ пѣние. Сега не разбирайте, че азъ взимамъ прѣдъ видъ пѣнието въ сегашната музика. То не е още музика. Слѣдъ врѣме хората ще се раждатъ съ музикални способности. Сега, азъ, доколкото виждамъ, между всинца ви, има нѣкои доста даровити по музика. А то е единъ добъръ признакъ. Слѣдъ това, тази музика ще прѣдизвика, ще събуди у васъ други способности, ще ви направи по способни, по-нѣжни и меки. Нужна е нѣжностьта. А намъ ни трѣбва мекота — музика. Азъ употрѣбявамъ музиката, като единъ послѣденъ методъ, да внеса хармония между васъ. И ако този методъ не проработи, азъ имамъ на разположение още единъ методъ, но послѣ ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непрѣменно дърво ще дойде“. Съвсѣмъ друга е мисъльта ми. Имамъ единъ методъ, още по хубавъ, но бихъ желалъ този послѣденъ методъ да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете съ него, ще трѣбва да се повърнете назадъ. Та, методътъ ще ви повърне да научите музиката. Въ него изключение нѣма. По добрѣ е да изучите сега музиката, че, като влѣзете тамъ, да вървите напрѣдъ, като нѣкоя птица, да си вдигнете крилата на високо, и да бѫде свободенъ вашия пѫть. Сега, да се върнемъ къмъ нашите двѣ упражнения. Тѣ почти сѫ завършени. Единъ такъвъ класъ, да ви занимавамъ съ тия упражнения, азъ ги наричамъ забавителни събрания. Туй за мене е едно забавително събрание, забавителна вечерь. Сега нѣколко отъ ученицитѣ ще изпѣятъ първото упражнение, както е завършено; слѣдъ туй ще пѣемъ упражнението за слънцето: „скръбьта си ти кажи (Учительтъ свири — 8-тѣ братя пѣятъ) I мотивъ завършенъ. Сила жива (2) Кажи ми (2) Дѣ вода извира (2) Кажи ми (2) Сладки думи двѣ Твойтѣ думи двѣ Сладки думи двѣ II мотивъ завършенъ Скръбьта си ти кажи Сърце си ти отвори На слънчеви лѫчи (4) Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ И в’душата ти радость ще внесатъ (5) Радость ще внесатъ (8) И в’душата ти радость ще внесатъ. (изпѣха се много пѫти). Да изпѣемъ втория мотивъ така, че когато мелодията се качва нагорѣ, постепенно ще се усилва, а като слиза надолу, ще утихва, утихва, до като дойде на това мѣсто радость ще внесатъ послѣ, пакъ постепенно ще се качва нагорѣ, и като се повръщате, пакъ тихо ще пѣете. Туй показва, че въ музиката, при качването нагорѣ има извѣстни мѫчнотии, които постепенно се прѣодоляватъ, както като се качвашъ на нѣкой планински върхъ, и започвашъ пакъ тихо. Вълнообразно е качването нагорѣ. Въ тази пѣсенъ пъкъ „кажи ми сладки думи двѣ,“ тукъ има полутонове, тѣхъ ще ги прѣскачате. Каква е широка площьта на окултната музика! Въ обикновената музика това е раздѣлѣно на 4 части, и едва може да я пѣятъ. Прилагайте музиката въ живота си! Да кажемъ, имате нѣкоя мѫчна работа да свършите, започнете да пѣете. (Учителятъ пѣе самъ:) „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, и въ душа ти радость ще внесатъ“. Ще си изпѣешъ така свободно пѣсеньта. Послѣ, по този мотивъ може да си направишъ много пѣсни. Тѣ сѫ правила. Може да си композирате, каквато пѣсень искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми, сладки думи двѣ“ (Учительтъ пѣе самъ), Тѣзи сладкитѣ думи, кои сѫ тѣ? Туй не е измислено. Казватъ българитѣ: „кажи ми двѣ сладки думи!“ Тамъ се взиматъ и хубави и весели, (Учительтъ свири „кажи ми, кажи ми“). Сега българинътъ се събужда, нали, и вие ще кажете: „Тѣ сѫ български пѣсни“. Не, не сѫ български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата. Този мотивъ не е на българската глава. Българска музика било това! Ходилъ единъ ясновидецъ, и изкаралъ тия хороводни пѣсни, като български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата! Казватъ: „Български пѣсни били!“ Българската глава такива пѣсни не може да роди, не само българинътъ не го бива затова, но и англичанинътъ и французинътъ тѣхъ даже още повече не ги бива отъ насъ. Това сѫ мотиви на природата. Нѣкой пѫть сѫ съблазнителни, понеже съ тѣхъ много тропане сѫ изкарали, много сѫ играли съ тѣхъ. Тѣзи пѣсни сѫ ги употрѣбявали хората за зло, та сега, като ги засвиришъ, казватъ: „Тропаница има“. А тази тропаница е за лѣкуване. Ако има тропаница, тя е за здраве. Тѣ сѫ ритми за здраве. И вземете, когато нѣкой е боленъ, не му пѣйте миньорни гами, мажорни пѣйте. Мѫжътъ ти е боленъ, потропай му, тъй, не силно, тихичко потропай въ кѫщи, потрай, той най-първо ще каже: „Не ми тропай“. А като му поиграешъ, ще каже: „Я още малко“, и ще почне и той да тананика, и погледнешъ, работата се свърши. „Ама че какъ“, казвате, „срамота е да се играе?“ Още по-голѣмъ срамъ е да лежишъ на леглото здравъ, да пъшкашъ, и да ти носятъ това — онова. Туй е още по-смѣшно. Ако е за почивка, другъ е въпросътъ, но да се разболѣешъ и да смутишъ цѣлата кѫща съ твоята болесть, това е срамота. Ще потропашъ, ще посвиришъ, има болести, които така се лекуватъ — музикално лекуване. То е много хубаво. Нѣма много силно да пѣешъ — тихо, не да сплашимъ болния, защото ухото му е много чувствително, трѣбва да се пѣе много тихо, но живо. Запримѣръ, когато минаваме къмъ второто упражнение, мотивътъ е много сериозенъ, отпърво той е миньоренъ, послѣ става по-живъ. „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ“. Сега, ние ще приложимъ музиката при възпитанието на дѣцата. Ще правимъ опити съ малкитѣ дѣца. Вие искате на васъ да ги направимъ. Вие сте употрѣбявали много морални правила, а сега на дѣцата ще приложите нѣкои отъ тия окултни упражнения, ще видите какво е тѣхното влияние. Музиката за въ бѫдаще ще прѣдставя едно добро възпитателно срѣдство, което може да приложите и за себе си. Седишъ, и не можешъ да рѣшишъ една задача, вземи едно упражнение, второ, изпѣй всичкитѣ упражнения, и ще видишъ резултата. Сега тия упражнения, които ви давамъ сега на готово, туй е едно съкратяване на труда, друго-яче тия упражнения ще ги търсите изъ рилскитѣ гори, ще ги търсите по планинитѣ, по изворитѣ, така най-послѣ може да ги търсите и изъ народа, но трѣбва ухо и разбиране, да схващате какъвъ е истинския мотивъ. Българинътъ, така, прѣзъ врѣме на своето робство се е лѣкувалъ съ тия свои пѣсни. Съ миньорнитѣ пѣсни, той е лѣкувалъ тѫгитѣ си, а съ мажорнитѣ, той е казалъ: „Ти трѣбва да потропашъ, да поиграешъ, пъкъ утрѣ ще ида да ора“. Послѣ, като дойде пакъ тѫгата, ще пѣе миньорната гама, при радостьта пакъ мажорната и т. н. Сега, и ние сме изложени въ свѣта на страдания, а музиката, това е начинъ за лѣкуване. Може и безъ музика да мине. Хайде една почивка, сега, да видимъ какво казватъ ученицитѣ тукъ за музиката. (Прочетоха се още нѣколко теми) Свѣтска и духовна музика нѣма. Музиката не е нито свѣтска, нито духовна, но има два прѣвода. Музиката си е музика, единъ принципъ е, тъй може да се каже. Когато ние говоримъ, че човѣкъ трѣбва да има добро настроение, то е музика. Всѣко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто за да се прояви, непрѣменно трѣбва да употрѣбишъ музиката, тя е една обвивка. Въ мѫдростьта има редъ и порядъкъ, както въ музиката. Значи, въ мѫдростьта, въ истината, въ любовьта, всички употрѣбяватъ музиката. Тѣ сѫ външни срѣдства за проявяването на самия животъ. Музиката е граница. Ако вземемъ този интелектуалниятъ свѣтъ, той е граница между интелектуалнитѣ и музикалнитѣ способности на човѣка. Тукъ, (на челото отъ страна, на рѫба на челото), се намиратъ нѣколко способности у човѣка. На нѣкои този рѫбъ не е така силно развитъ, значи музикалнитѣ способности сѫ по-малко развити, а ще забѣлѣжите, че у музикантитѣ този рѫбъ (надъ окото) е много развитъ. Интелектуалниятъ свѣтъ, туй е ангелскиятъ свѣтъ, дѣто казватъ — човѣкъ е манасъ, то е свѣтътъ на ангелитѣ. Допирни точки сѫ това. Най-голѣмиятъ нашъ философъ при единъ най-простъ ангелъ е като единъ невѣжа. Най учениятъ философъ на земята, при единъ най простъ ангелъ, той ще се намѣри въ положение, като едно малко бебе. Сега, по нѣкой пѫть, ние имаме високо мнѣние за себе си. Често, въ небето има такъвъ единъ изразъ; тамъ най-простия ангелъ е офицеръ, не е войникъ между ангелитѣ — офицеръ е; а тукъ, офицерътъ не е ангелъ. При сегашното на човѣчеството, има по-важни работи, отколкото цѣлия нашъ животъ. Сега, ние имаме за себе си високо мнѣние даже по нѣкой пѫть, азъ съмъ слушалъ да казватъ, че хората седѣли по-високо отъ ангелитѣ, отъ арахангелитѣ. Тъй си мислимъ ние. За въ бѫдаще може да стане това нѣщо, възможно е, но за сега... Тамъ, въ Писанието се казва: „Направилъ си го малко по долу отъ ангелитѣ“. Но нѣкои богословци тълкуватъ, че човѣцитѣ надминаватъ ангелитѣ. Това не е вѣрно! Ако вземемъ формата на ангелитѣ, — добрѣ, но ако вземемъ тѣхната сѫщина, има нѣщо, въ което ангелитѣ не могатъ да прогресиратъ, то е, че тѣ не могатъ да грѣшатъ! Тѣ сѫ сѫщества абсолютно чисти, чисти ! Тѣ сѫ образецъ на чистота и Любовь. Ако искате Любовь, тамъ може да я намѣрите, между тѣхъ е Любовьта. И каква Любовь ! Ако изпратимъ нѣкой между васъ тамъ при тѣхъ, ще видите, че тѣ нѣматъ такава любовь, такава култура като вашата. Между васъ и тѣхъ има такава прѣграда, че мѫчно може да се домогнешъ до тѣхното училище ! Колко животи трѣбва да прѣкарате въвъ постъ и молитва, колко молби трѣбва да отправите прѣдъ Бога, докато ви приематъ тамъ, при тѣхъ. Въ рая лесно се влиза, но между ангелитѣ мѫчно се влиза. Въ рая сѫ все човѣшки души. Та, когато нѣкой ме слуша да говоря за ангелитѣ, казвамъ: пламъкътъ, огъньтъ, ангелитѣ ги правятъ, тѣ сѫ сѫщества на огъня. Ние трѣбва да бѫдемъ скромни. Ангелитѣ иматъ отлична култура, — такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По нѣкой пѫть, нѣкой ангелъ може де дойде на земята, но тѣ идватъ съ специална мисия. И човѣшкитѣ души иматъ рѫководители ангели, но тѣ много рѣдко слизатъ. Не си правете илюзия! Ангелитѣ слизатъ много рѣдко, не че не обичатъ да слизатъ, но иматъ много работа. Понеже човѣчеството е останало назадъ, тѣ гледатъ да приготвятъ светии за тѣхъ. И ангелитѣ — тѣ си иматъ еволюция, по която вървятъ; тѣ приготовляватъ светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смѣхъ. Светия, значи, проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които ангелитѣ сѫ имали, сега сѫ заети отъ светии. Много малко ангели има сега тука, тѣ се оттеглятъ въ своя свѣтъ, тамъ иматъ работа; нѣкои отъ тѣхъ сѫ много натоварени, натоварени сѫ съ управляване на слънчеви системи. Тѣ нѣма да слѣзатъ да се занимаватъ съ Ивана, съ Драгана. Важна работа иматъ! Тѣ сѫ сѫщества чисти, крайно чисти, толкова нѣжни, че при тѣхъ ти не можешъ да приближишъ тъй пороченъ. Абсолютно не можешъ да приближишъ! Тѣ сѫ като пчелитѣ, тѣ болници нѣматъ, лѣкари нѣматъ, когато нѣкой съгрѣши между тѣхъ, изведнъжъ го изхвърлятъ навънка. Опрощение нѣма тамъ, никой не плаче, изведнъжъ го изхвърлятъ и го забравятъ. Тъй щото, между насъ има доста отъ тия паднали ангели, не сѫ паднали ангели, но ангели безъ крилѣ сѫ тѣ. Има едно прѣдание, че когато хората паднали и дошли на земята, изпратили 1,000,000 ангели тукъ, да дойдатъ да имъ помогнатъ. Тѣ като дошли, видѣли човѣшкитѣ дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тѣхъ и останали на земята. Та, казва прѣданието: „Синовѣтѣ Божии, видѣли, че човѣшкитѣ дъщери сѫ много красиви, и се задомили на земята“. И като дошълъ Христосъ, дошълъ да каже на ангелитѣ: „Вашата мисия бѣше да помогнете на човѣчеството, пъкъ хората като дойдатъ до съзнание, нека тѣ да спасяватъ другитѣ съ тия връзки“. Сега, това сѫ връзки отъ „1001 нощь“. Този е окултенъ разказъ, който трѣбва да се разясни, за който разказъ ако се говори безъ разяснение, ще си съставите едно криво понятие. Ангелитѣ сѫ свързани чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ, а ние сме свързани съ тѣхъ. Азъ ще ви кажа какъ сме свързани съ ангелитѣ. Дърветата, това сѫ дѣца на ангелитѣ. Сега ви говоря на окултенъ езикъ. Пъкъ животнитѣ, това сѫ дѣца на архангелитѣ. Та, тѣхнитѣ дѣца, растенията и животнитѣ, служатъ на хората. Ангелитѣ и арахангелитѣ имъ казватъ: „Учете се тукъ, изучвайте човѣшкия животъ!“ Не мислете, че растенията иматъ просто произхождение, единъ день тѣ ще се върнатъ горѣ, при своитѣ родители. Нѣкои казватъ: „Това е едно дърво!“ Сега, у васъ ще влѣзе една отрицателна мисълъ: ангелитѣ иматъ ли дѣца? — Иматъ разбира се, но дѣца, които не се раждатъ, както се раждатъ хората. И този начинъ, по който се раждатъ хората той не е единъ отъ най-сполучливитѣ методи за раждане. „Родено отъ плътъ и родено отъ духъ“. Какъ се ражда отъ духъ? Та, за туй ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни къмъ тия растения. Когато ви говоря за растенията, азъ имамъ прѣдъ видъ, че тѣ сѫ дѣца на ангелитѣ, за туй въ ябълката, въ крушата, и пр. у тѣхъ има такива хубави сокове... Не чувствувате ли тѣхната сила? То е цѣло богатство! У тѣхъ Любовьта е съвършенно безкористна, тѣ се жертвуватъ. Но нѣкой пѫть, когато пристѫпимъ законитѣ, и тѣ произнасятъ присѫда, и, често, нѣкой може да плати съ живота си. Сега, въобще вие казвате: „Господь създалъ растенията, дърветата за хората, да ги употрѣбяватъ за градиво“. Вие, като ученици на окултната школа, ще се освободите отъ туй заблуждение. Не е тъй! Дърветата не сѫ направени да ставатъ греди за нашитѣ здания. Че ставатъ греди, то е другъ въпросъ. Че ние можемъ да заколимъ нѣкои отъ тия млѣкопитающи, то е другъ въпросъ, но тѣ не сѫ създадени за насъ да ги ядемъ. Сега ученици сте вие, трѣбва да мислите. Дойде нѣкоя мисъль мислите върху нея. Има и други начинъ за раждане. Ако доброволно се жертвуватъ, то е другъ въпросъ, но тъй, както ние ги употрѣбяваме, както ги изнасиляме, първоначално не е било така. Растенията, животнитѣ, и млѣкопитающитѣ иматъ съвсѣмъ друго прѣдназначение. Когато Адамъ е билъ въ Рая, какво било прѣдназначението му, какво му било прѣдоставено? Какво пише Библията? Нали се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животнитѣ? И не само това, но на всички животни да имъ тури имена. Никѫдѣ не е казано да ги яде. На животнитѣ далъ трѣва да ядатъ, а на човѣка далъ плодове. Слѣдъ като излѣзалъ изъ рая, понеже станалъ господарь, той прѣстѫпилъ Божия законъ. И тъй, ние трѣбва да се научимъ да пѣемъ — най-важното нѣщо е да пѣемъ. Но тази музика, която азъ прѣпорѫчвамъ, тя трѣбва да внесе слѣднитѣ елементи: Окултната музика внася освѣжаване на ума. Ако ти пѣешъ правилно една окултна пѣсень, умътъ ти ще се разведри. Ако имашъ да рѣшавашъ нѣкоя задача, правилно ще я разрѣшишъ. Нѣкой пита: Какъ да рѣша задачата? — Ще пѣешъ, и правилно ще я рѣшишъ. Като си попѣемъ 5 минути тихо, слѣдъ туй вземи перото, и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение въ ума, свѣтлина, чистота, тя върви въ съгласие. Не само да се възродишъ но и да рѣшишъ правилно задачата си. За примѣръ, въ музиката има и нѣкои тонове, които сѫ свързани съ думи. Ние ги свързваме съ думитѣ, за да се развие въ насъ чувствителностьта. Пъкъ нѣкой пѫть, чувствителностьта се отразява злѣ върху нашата паметь. Сегашните музиканти сѫ много чувствителни. Изобщо музикантитѣ сѫ много честолюбиви, отъ много малко кипватъ. Вземете нѣкой капелмайсторъ или нѣкой диригентъ на хоръ, като си втрѣнчи очитѣ, не може да търпи грѣшки, а той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Туй е, защото идейна музика нѣма още. Сега нѣма какво да го осѫждаме. Правъ е, трѣбва да се пѣе хубаво. Той не може да слуша тия невѣрни тонове. Правъ е! Та, първо ние ще пѣемъ, за кого? Ние ще пѣемъ отъ любовь. Ще туримъ за основа Любовьта, и ще пѣемъ! Тогава, азъ казвамъ: много ми е тъжно, не ми се пѣе вече. Нѣкой се усѣща тѫженъ, не му се пѣе. Ще пѣешъ! Единственото нѣщо което може да те излѣкува сега, то е пѣнието, трѣбва да пѣешъ! Защо да не пѣешъ? Както ви казахъ тази сутринь, ние трѣбва да мислимъ, защото много скѫпо костуваме на невидимия свѣтъ. Азъ единъ день трѣбва да ви направя смѣтка, колко коства всѣки единъ отъ васъ. И да не си правите илюзии, за насъ се харчи такава грамадна енергия, че е срамота ние да седимъ още въ това положение! Това не е милионъ, не, сѫ 10 милиона, това сѫ милиарди и милиарди лева само за едного! И при това, седите и казвате: „Какво ще излѣзе отъ менъ?“ Какво ли ще излѣзе? Какъ да нарека такъвъ единъ ученикъ, на когото баща му харчилъ, харчилъ, изпохарчилъ всичкото си имане? Какъ го кръщавате такъвъ синъ, какъ го казвате? Ще намѣрите сами тази дума. Ще бѫде, всичко ще бѫде! Главното нѣщо е, да се мине този прѣходенъ периодъ на човѣчеството. Ученицитѣ се намиратъ малко въ особено състояние, туй нѣма защо да ви обезсърчава. По нататъкъ ще дойдемъ до нѣкои основни упражнения. Ще дойдемъ тогава да застѫпимъ друга една область. Ще минемъ въ геометрията и математиката. Сега, азъ искамъ да ви кажа, какъ растатъ идеитѣ. Запримѣръ, азъ взехъ единъ образъ „Сила жива, изворна, течуща, и всички тия упражнения излѣзоха отъ тази картина. Принципъ е тази сила — строи. Послѣ ще имаме едно упражнение за Мусала: „Единъ си ти мой Мусала! Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала? Мусала, Мусала, мой Мусала“! За Мусала ще има едно упражнение слѣдъ него ще имаме едно упражнение. Само за думата „Истина“ — цѣло едно упражнение. Ще се научите да произнасяте тази дума — „Истина“. Заглавие и пѣсень, една и сѫща дума. Ще имаме, значи, три упражнения: „За Мусала“, „За Истината“, „Въ заритѣ на живота“. Послѣ ще научимъ още едно упражнение „Богъ е Любовь“. Тамъ като дойдемъ, ще видимъ, дали ще продължимъ. Тогава, съ него, ще имаме 12 упражнения, и ще завършимъ първия цикълъ на окултнитѣ упражнения по музика. Тѣ ще бѫдатъ упражнения само за прѣзъ свободното ви врѣме. За музика ще давате само 5 — 10 минути врѣме. Когато сте скърбенъ или тъженъ, и не можете да работите, тогава пѣйте, но щомъ можете да работите, не ви трѣбватъ пѣсни. Нека имаме сега една тайна молитва. 9 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 26.XI.1922 г недѣля Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ. Ние сме още въ областьта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, азъ ще ви дамъ и образци. Може би, ще имаме редъ лекции за изучаване на музиката. Ние ще минемъ прѣзъ разнитѣ народи, въ източнитѣ, въ западнитѣ, както и у българитѣ, за да прослѣдимъ какъ се е образувала музиката още отъ далечнитѣ врѣмена. Ще ви покажемъ образци, от гдѣ е взета, какъ е произлѣзла тя, тъй щото, да ви не шокира нѣкой пѫть нѣщо, и да кажете: „Ние знаемъ от гдѣ е туй парче“. Не, не го знаете, всѣко нѣщо си има свой произходъ. И когато пѣемъ, у насъ всѣкога трѣбва да се произведе картина. Когато пишемъ, когато изказваме поезия, у насъ всѣкога трѣбва да изпѫкнатъ не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата свѣтлина, и тѣ сѫ незабравими. Сега, разбира се, у васъ трѣбва да се създадатъ тия чувства. Ако нѣкой религиозенъ човѣкъ би дошълъ тази вечерь, малко ще се поозадачи отъ тия двѣ упражнения, които ще изпълнимъ сега, и ще каже; „Такива работи да се свирятъ! И това било набожни работи . . !“ Е, кои работи сѫ набожни ? Споредъ моето схващане, набожни работи въ свѣта нѣма. Защото, хората сѫ набожни, но какъ? Нѣкой човѣкъ въ ума си е набоженъ, а въ сърцето — никакъ не е набоженъ. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умътъ не е набоженъ. Послѣ, имайте прѣдъ видъ, че ние се занимаваме само съ упражнения, а не съ окултна музика, изпълнение още нѣма, тоноветѣ се взиматъ невѣрно, тактоветѣ не се спазватъ, въ образитѣ сѫщо има една забърканость. Всички тия нѣща ще се изправятъ. Ще имате търпѣние да видите, какъ може музиката да ви помогне, защото, моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у васъ, ще може чрѣзъ музиката да се развие, за да може да ви се създадатъ новитѣ образи. Запримѣръ, езикътъ е картиненъ, и нашата бѫдеща поезия и музика трѣбва да бѫде картинна, да има много живи образи. Азъ започвамъ слѣдното упражнение: Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: „Гдѣ вода извира, Извира, извира, Гдѣ вода извира?“ Сега, имате окултенъ образецъ. Това е единиятъ мотивъ. Вториятъ мотивъ е: „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи (4)“. Този е другиятъ окултенъ мотивъ. Сега ще кажете: „Е, какво има въ туй скръбьта си ти кажи, сърце си ти отвори?“ Слѣдъ това идва: Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, И въ душа ти радость ще внесатъ ... Туй послѣдното нѣма сега да го пѣемъ, но ще изпълнимъ първитѣ два мотива. Азъ искамъ да схванете идеитѣ на окултната музика, понеже сега сме се заели, другъ пѫть може би нѣма да се занимаваме. Веднажъ като свърша курса, втори пѫть нѣма да се връщамъ. Онова, което сега научите отъ музиката, туй ще ви остане. Пъкъ, което остане ненаучено, другъ ще ви учи. Туй, което научите отъ окултната музика, ще го приложите въ сегашната музика. Сегашната музика никакъ не я засѣгамъ. Най-добрата пѣсень отъ сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна пѣсень. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра пѣсень, но една окултна пѣсень ти не може да я прѣведешъ по никой начинъ на една обикновена пѣсень. Това е немислимо! Въ туй е разликата между окултната и обикновената музика. Сега, както и да ви се прѣдстави окултната музика, трѣбва образецъ, не само да ви се говори за нея. (Учительтъ свири съ цигулката, а 8-тѣ братя пѣятъ първия мотивъ): Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми, Гдѣ вода извира ... Сега, ще кажете: „Какъвъ е този мотивъ?“ Въ този мотивъ: „Гдѣ вода извира“, ние търсимъ кѫдѣ е изворътъ. И този, високиятъ изворъ, като слиза какво прави? Нали играе, скача между камънитѣ? Отъ тамъ, отъ тия звукове, ония овчари сѫ създали своята музика. Туй тропане у българитѣ е отъ звуковетѣ на водата, която скача. Въ окултната музика ние ще прѣдставимъ на едно мѣсто, какъ тази вода скача отъ нѣкой планински изворъ, какъ слиза; послѣ, като дойде на равно, ще се измѣни темпа. Ще изобразимъ всичкитѣ промѣни. Като влиза водата въ морето ако морето е било много бурно, пакъ ще дадемъ единъ изразъ, ще знаемъ, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаемъ, че е тихо. Тъй че по музиката, отъ единия край до другия, вие ще знаете отгдѣ слиза водата, прѣзъ кѫдѣ минава, и кѫдѣ отива. Сега, вториятъ мотивъ, (Учительтъ свири, братята пѣятъ). „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи.... Въ втория мотивъ имаме една негативна дума, въ отрицателенъ смисъль „скръбьта“. Какъ да я прѣвърнемъ тази скръбь? Сега, прѣвръщане: Скръбьта си ти кажи, Сърцето си ти отвори, На слънчеви лѫчи. Слънцето е което лѣкува. Скръбьта всѣкога се ражда отъ нѣмане на свѣтлина. И всѣкога, когато нѣкой скърби, въ ума му, въ сърцето му има тъмнина, нѣма свѣтлина. Дойде ли свѣтлината, скръбьта изчезва. Дойде ли скръбьта въ сърцето ти, ще попѣешъ, ще кажешъ: „Скръбьта си ти кажи ..“ Пѣй — веднъжъ, дважъ, три, четири, петь пѫти, много пѫти, и ще прѣвърнешъ туй състояние въ друго, ще прѣвърнешъ тази енергия. И сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ поети, не трѣбва само да перифразиратъ, да турятъ рими, но езикътъ имъ да бѫде картиненъ, идеенъ трѣбва да бѫде той, образи да има. „Скръбьта си ти кажи“ — думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лѫчи“. При това, вие може да го украсите още по-хубаво, но нѣма да туряте нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широкъ замахъ има въ него. То има двѣ октави, отъ тѣхъ може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е въ природата, окултно е дадено, Пѣйте го още веднъжъ! (Всички пѣятъ). Сега, пѣйте първото упражнение! Пѣятъ: „Сила жива, кажи ми ...“ Това е народенъ мотивъ. Сега засѣгамъ българската музика. Този мотивъ е взетъ отъ течението на високъ планински изворъ, който постепенно скача надолу по камънитѣ, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотивъ послѣ може да се създадатъ и други пѣсни. Сега, пѣйте второто упражнение. „Скръбьта си ти кажи“. Тихо. (Всички заедно съ Учителя пѣятъ). Българската народна пѣсень, тия игривитѣ, хороводни пѣсни сѫ произлѣзли все отъ изворните мѣста. Природата е жива. А миньорнитѣ пѣсни, тъжовнитѣ пѣсни сѫ произлѣзли при дневната свѣтлина. Два силни контраста на свѣтлината даватъ минйорна краска на пѣсеньта — минйорна гама. Запримѣръ, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ излѣзе вънъ, при красивъ слънчевъ день, и вижда всички хора облѣчени, а той скѫсанъ, всички хора сѫ на разходка, а неговитѣ обуща сѫ скѫсани и, не може да излѣзе, той ще запѣе тѫжна мелодия минйорна пѣсень. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчаринъ, като вижда какъ слиза водата въ природата, какъ скача, въ неговия умъ се ражда мажорната гама, заскача, запѣе и казва. „Каквото прави природата, и азъ ще правя същото. Както скача водата, така и азъ ще скачамъ“. Тъй действува човѣшкия духъ. Ти ще си изкажешъ тъгата, и само слънцето може да те научи, защо трѣбва да изказвашъ тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излѣкува. И въ пѣсеньта ще се изкажешъ. Ако си много скърбенъ, изкажи си тъгата на нѣкой приятель, но не вечерно врѣме. Ако искате да се лѣкувате, не отивайте при вашитѣ приятели вечерно врѣме де си казвате тѫгитѣ. Изберете единъ свѣтълъ, ясенъ, слънчевъ день, повикай приятеля си, идете въ гората, разкажи му своята скръбь, и ще се излѣкувашъ. Ето единъ методъ, по който, ако искате, може да се лѣкувате. Ако имате скръбь, която мѫчно може да се лѣкува, изберете най хубавия день, свѣтълъ, ясенъ, идете на полето или въ нѣкоя ливада, изпѣйте тази пѣсень „скръбьта си ти кажи“, и ще падне отъ сърцето ти единъ голѣмъ камъкъ, ще ти олекне, и ще кажешъ: „Слава Богу зарадвахъ се и обновихъ се“. Ако отивате вечерно врѣме да се лѣкувате, може да посѣтите 100 фамилии, да имъ изкажете тъгата си, но не само, че нѣма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетитѣ сѫ прави, като търсятъ природата. Тѣ, като съчиняватъ своитѣ стихотворения, отиватъ всрѣдъ природата. И поетитѣ иматъ скърби и тѫги затова ходятъ по горитѣ, и тамъ ги изказватъ. Най-много скърби иматъ поетитѣ, защото чувствата у тѣхъ сѫ разбити. Много чувствуватъ, а условия нѣматъ, бѣдни сѫ: отъ търговия не разбиратъ, пари нѣматъ, дрѣхи нѣматъ, хората не ги оцѣняватъ. Азъ говоря на поетически езикъ. И, като се върне поета отъ гората, ще каже: „Живѣя въ единъ свѣтъ, дѣто хората не ме разбиратъ“. Но ще дойде врѣме, когато тѣхнитѣ пѣсни ще се пѣятъ. Послѣ, ние ще засѣгнемъ и духовната музика, ще видимъ какъ се е родила тя, при какви условия — ще ви дамъ образецъ на духовна музика. Въ църквата, туй гръцкото пѣене, както днесъ пѣятъ, това не е духовна музика. Трѣбва да мине врѣме, ще ви дамъ образецъ, да знаете какво нѣщо е духовна музика. Трѣбва да създадете нѣщо духовно та, като пѣете небето трѣбва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне нѣкой въ църквата да пѣе (Учительтъ подражава попското пѣене) иье, иьеее, иьеее Казватъ: „Отличенъ псалтъ!“ Гръцката глава какво ще създаде? Въ изкуството, да признавамъ, тѣ родиха нѣщо, но не сѫ гърцитѣ които можаха да родятъ музика. Въ красотата — да, но пѣнието трѣбва да го търсимъ у арабитѣ, у индуситѣ, и египтянитѣ, до нѣкѫдѣ и у евреитѣ. Но да търсишъ ти пѣние у англичанитѣ, да търсишъ пѣние у французитѣ! Qu'est-pu’est vous? Кес-кес-кес, е Qu’est-pu’est vous? Турчинътъ казва: „Кесъ е ки хаба“. То не е тъй, азъ малко го ... Но казвамъ, самото произношение нѣма дълбочина, гласътъ е горѣ, носово произношение, когато при окултното пѣние гласътъ най-малко трѣбва да слѣзе въ гортана. Въ окултната музика трѣбва да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ нѣкой живъ образъ, нѣщо живо, което да възпѣвашъ: нѣкоя рѣка или планина, или слънцето, или човѣка, или нѣкоя хубава мома, или нѣкой хубавъ момъкъ, или нѣкой домъ. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпѣвашъ; то зависи отъ гениалностьта и таланта на онзи, който ще работи. За сега насъ ни спъватъ, ние имаме толкова спънки. Много голѣми спънки имаме и тия спънки трѣбва да ги прѣмахнемъ по единъ разуменъ начинъ. Днесъ, ако пѣешъ много набожни пѣсни — лошо, ако пѣешъ много свѣтски пѣсни — пакъ лошо. Ще пѣемъ пѣсни, които сѫ близо до природата. Ще възпѣвашъ нѣкой изворъ, нѣкоя планина, слънцето, което изгрѣва, звѣздитѣ, рѣката, ще възпѣвашъ добродѣтелитѣ на нѣкой човѣкъ, който е живъ, реаленъ. Ние говоримъ просто, но вѣрно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря единъ мотивъ много простъ, но вѣренъ“. Има хора, които говорятъ много научно, високо, но туй, което говорятъ не е вѣрно. Лъжливитѣ нѣща сѫ такива. Ние ще започнемъ съ проститѣ, микроскопическитѣ нѣща, но да бѫдатъ вѣрни. Отъ гдѣ си взелъ този сюжетъ? „Виждалъ ли си тази рѣка? Ела да видишъ отгдѣ е взетъ моя сюжетъ. — Отъ тази рѣка. Виждашъ ли я? Почини си при нея, и ще станешъ като нея. Слушай сега! Ще станешъ веселъ, като нея. Послѣ, сѫщитѣ трептения, сѫщитѣ движения има и свѣтлината, както скача този изворъ, сѫщо тъй и свѣтлината слиза по наклонна площь. И тя прави такива бързи движения. И който е готовъ, като дойте свѣтлината ще забѣлѣжи тия движения. (Учительтъ свири) „скръбьта си ги кажи....“. Самото движение на свѣтлината е приблизително, както движението на поточето. Сега, забѣлѣзвате ли разликата между тия упражнения? Ще забѣлѣжите една микроскопическа разлика въ строежа и вѣрностьта имъ. Защо сѫ вѣрни? Защото изразяватъ ония звукове, които сѫ въ природата. Сега, какво може да се роди отъ българитѣ? Вие ще се спрете да кажемъ, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я, нека този отъ васъ, който го е чулъ, да ми го изпѣе, щомъ е бѫлгарско! Този мотивъ слушали сте го нѣкѫдѣ? (Учительтъ свири „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира)? Ако изпѣете този мотивъ силно, и веднага слѣдъ това го изпѣете тихо, ще имате двѣ различни влияния. Като го изпѣете най-първо силно и веднага слѣдъ това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине нѣкой, покрай васъ когато пѣете високо, ще каже: „Тѣ пѣятъ силно.“ Но туй не е право. Азъ ще ви го изсвиря сега тихо (Учителятъ свири тихо, а послѣ силно „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира?“ Тъй сѫ дошли прѣплитанията. Ето гдѣ е заблуждението въ музиката, (Учителятъ свири „Изгрѣва слънцето.“) Тия прѣплитания на тоновете не сѫ вѣрни, и затова мелодията се измѣня. Отъ тия изкривявания въ тоновете тя взима друго направление. Основнитѣ тонове тукъ сѫ: а гдѣ вода извира.... (Учителятъ свири само чисти тонове безъ извивания.) Сега минаваме въ окултната музика. (Учителятъ свири съ извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. Въ малкитѣ пропущения иде заблуждението, и се раждатъ образи, които не сѫ вѣрни. Сега иде втория мотивъ на тази пѣсень. Може ли да изпѣете втория мотивъ? Тихо да изпѣемъ „Скръбьта си ти кажи... “ (Пѣемъ всички, и слѣдъ това (Учителятъ пѣе самъ). Сега отдѣ се е взело въ гръцкото пѣене туй иье, иье? (Учителятъ пѣе много прогонено Блааагооость много пѫти, съ разни извивки) Като сѫ пра вили отклонения въ тия тонове като сѫ изключили съгласнитѣ, тогава останало това иье, иье. Въ окултната музика трѣбва да се прѣдаде смисълъ на тия слогове. (Учителятъ пѣе самъ блааа-гость, благооость (много пѫти) ао ао ау оу...). Трѣбва да коригираме цѣлата имъ духовна музика. Тѣ трѣбва да разбератъ, че всичкитѣ тия молитви трѣбва да се коригиратъ. Тамъ думитѣ сѫ безразборно разхвърлени. Тѣ казватъ, че евреите сѫ прѣвели псалмитѣ. Ходили ли сѫ да видятъ оригинала, да видятъ какъвъ е еврейскиятъ текстъ? Еврейскиятъ езикъ е аналитиченъ, двѣ врѣмена има въ него; или минало или бѫдеще, настояще нѣма. А тѣ, прѣвѣждатъ една еврейска дума кога съ опрѣдѣленъ, кога съ неопрѣдѣленъ членъ, а по нѣкога не само съ минало и бѫдеще врѣме, но и съ нѣкое друго врѣме, не свойствено на езика имъ. И съ това даватъ на думата съвсѣмъ другъ смисълъ, а вибрациите, които тя образува въ ума ти, вече иматъ друго произхождение, като създава вѫтрѣ въ душата ти друго течение. Запримѣръ, I псаломъ както е прѣведенъ не е право прѣведенъ. Азъ гледамъ по нѣкой пѫть и Евангелието какъ е прѣведено. Не е правъ прѣвода му. За да прѣведешъ нѣщо, ти трѣбва да го прѣживѣешъ, да се прѣхвърлишъ въ тия врѣмена, въ които Христосъ е живѣлъ, да разберешъ Духа, които е проникналъ въ Павла, въ Петра, въ Христа. Тогава можешъ да прѣвеждашъ. А днесъ като прѣвеждатъ даватъ единъ букваленъ прѣводъ, и вслѣдствие на това, хората като четатъ Евангелието, не вѣрватъ въ него. Не вѣрватъ, защото прѣводътъ не е вѣренъ. Духътъ го нѣма тамъ. Туй не е за критика, но вие, като окултни ученици, нѣма да се лъжете. Всѣкога вашата прѣцѣнка за всѣко нѣщо трѣбва да бѫде вѣрна ни повече, ни по малко. Правилна оцѣнка за нѣщата! Да не бѫдемъ строги въ прѣцѣнката на нѣщата, но да казваме истината тъй, както си е. И послѣ, нѣкои казватъ, че тази е свѣтска музика, а другата е духовна. Сега, азъ ще ви задамъ на васъ една тема: Разликата между свѣтската музика и духовната, между духовното пѣние и свѣтското пѣние. Малко напишете, но съ образци. Вземете нѣкои духовни пѣсни, и нѣкои свѣтски пѣсни, да видите каква е разликата между тѣхъ. Имате картини у българитѣ: Либе ле, либе ле, либе Стояне. Като слушате това, въ единъ религиозенъ човѣкъ то веднага ще произведе едно настроение, ще каже; „Затова ли намѣри сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближишъ при Бога, какво положение ще вземешъ, като какъвъ ще Го приемешъ? Може да Го вземешъ, като единъ сѫдия, който ще те сѫди, може да Го вземешъ, като единъ благодѣтель, който ще ти помага, и най-послѣ може да го вземешъ, като единъ възлюбленъ, които може да те люби. И много други положения може да вземешъ. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има въ туй „либе“? Дали е либе или не е либе? Щомъ се изкаже туй прѣдложение, веднага забѣлѣзвате, че въ него се съдържа една мисъль, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образътъ „либе ле, либе Стояне, не прѣдставя Любовьта, а единъ банкеринъ, който дава пари на заемъ и казвашъ: „Банкерино, ще ме оскубишъ ли или ще те оскубя? Пари отъ тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубишъ?“ Хубаво, дойде единъ поетъ, какъ ще те възпѣя? Той ще те възпѣе; „красавице моя..“ Въ какво седи красотата? Задъ тази красота трѣбва да седи една добродѣтель. Красота безъ добродѣтель, то е нищо. Казватъ: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очитѣ ѝ сѫ черни.“ Черните очи сѫ изразъ на дълбочина въ чувствата. Чернитѣ вѣжди — избликъ на сили и енергия. Тънкитѣ вѣжди — мекота на чувства — нѣжность. „Нашата Мара е красива, съ тънки вѣжди писана“. Като описва поетътъ тѣзи тънкитѣ вѣжди на Мара, значи Мара има едно меко, нѣжно сърце. Тънкитѣ вѣжди трѣбва да възпроизведатъ тази картина. А щомъ като произнесешъ думитѣ „тънки вѣжди“ и тѣ прѣдставятъ нѣщо слабо, безхарактерно, тѣзи вѣжди нищо не означаватъ. Ако въ чернитѣ очи не виждашъ дълбочина на чувствата, тѣ нищо не струватъ. Какво означаватъ синитѣ очи? Нѣщо идейно, възвишено, каквото го има горѣ на небето. Ако тѣ нѣматъ тази идейность, тия синитѣ очи нищо не струватъ. Всѣки единъ символъ, „черни“ или „сини“, трѣбва да има смисълъ въ себе си. То е музика! Слѣдователно, въ поезията, когато поетитѣ пишатъ, тѣ сами се опровергаватъ. Тѣ трѣбва тъй да направятъ съчетанието, че идеята да изпѫква. Сегашнитѣ поети, като описватъ нѣщо, трѣбва да опишатъ най-напрѣдъ каква е идеята. На тънки вѣжди не може да отговаря низко чело. Тази Мара съ тънкитѣ вѣжди не може да има два пръста чело. Послѣ, той нѣма а направи главата ѝ много широка, като на нѣкое английско куче bulldog, но, малко продълговата, горѣ закрѫглена. На цѣлата фигура трѣбва да ѝ даде единъ такъвъ колфитъ, който да изразява, че въ нея има единъ духовенъ потикъ, ще опише, че носътъ ѝ е правиленъ, въ очитѣ да не е разногледа. Картини трѣбва да изпъкватъ! Остави ли това на страна, другото е фразиология. Не намери ли той работи, които да съставятъ една разнообразна картина, езикътъ ще стане еротически. Защото, красивиятъ човѣкъ и добриятъ човѣкъ си иматъ образи. Така е въ природата. Вълкътъ си има образъ, овцата и тя си има образъ, всички животни, споредъ характера, чувствителностьта и интелигентностьта си иматъ форма, която съотвѣтствува на туй, което е скрито въ тѣхъ. Ново нѣщо не може да сѫздадемъ. Ще опишемъ нѣщата тъй, както сѫ. И всѣки може да измѣни външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измѣните. Азъ желая на първо мѣсто да обикнете музиката, защото за благородството ви трѣбва музика и поезия заедно. Слѣдъ туй, ние трѣбва да влѣземъ въ живота, нали? Не да се трудимъ, трудътъ показва, че вие сте извънка рая. Работата е въ рая, а мѫчението въ ада. Всички казватъ „Да се трудимъ!“ Не употребявайте думата трудъ, а кажете да работимъ. Духътъ се труди и работи, започва съ трудъ и послѣ свършва съ работа. Нѣкои казватъ: „Ще работимъ и ще се трудимъ“, то значи, че сте въ рая, и послѣ ще ви изпѫдятъ отвънка, и тамъ ще се трудите. Трудимъ ли се, не сме въ рая, ще работимъ, за да влѣземъ въ рая. „Трудъ“ значи, че си между два принципа — ти се трудишъ. А работата е въпросъ на свобода. Работата става по свободен изборъ. Затуй, музиката е работа поезията е работа, пѣнието, четенето, ученето, тѣ сѫ работа, а не трудъ. Казватъ „Този ученикъ се труди“. Ако той се труди, да излѣзе навънка. Трудътъ е на нивата, а въ училището ще работишъ. Сега, защо казвамъ, че въ училището трѣбва да идвашъ съ разположение? Ако не идвашъ съ разположение, тукъ не ти е мѣстото. Вие сте въ рая, ще забравите за вашия трудъ, че какъ ще се уреди въпроса съ референдума и т. н. Този въпросъ ще остане вънъ. Референдумътъ ще стане точно тъй, както кармата е опрѣдѣлила. Нищо повече! И ще излѣзе много хубаво. Съ тия референдуми втори пѫть ще си научатъ много хубаво урока. Господь ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли или не?“ И тамъ има училище — училище по Мойсеевия законъ, а тукъ — по Христовия законъ. Тукъ има музика, всичко има, всичко се позволява ще пѣете, ще пишите поезия има, ще учите изкуства за лѣкуване, за разходки, за най хубавитѣ работи. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Ама животътъ не е такъвъ“. Ще го направимъ такъвъ. До сега не е билъ такъвъ, понеже нашитѣ принципи съ които работимъ не сѫ такива, но ще ги направимъ. Отъ насъ зависи. И както ви казахъ тази сутринь, азъ обичамъ не другъ нѣкой да яде заради васъ, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото отъ тази паница, отъ това ядене зависи вашето бѫдаще. Вие ще се учите, ще пѣете. Вие казвате: „Този много хубаво пѣе“. — И ти ще пѣешъ. „Азъ не съмъ роденъ за тази работа“. Не, не, роденъ си, но отъ послѣ ти си прѣнебрегналъ твоята дарба. Ще се учишъ, роденъ си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнемъ. Отъ 8,000 години вие сте хипнотизирани: това нѣмашъ, онова нѣмашъ, нищо нѣмашъ, грѣшенъ си. Тъй! — докато най-послѣ ние сме дошли до положението на идиоти. Сега, по обратенъ пѫть ще вървимъ. Ние нѣмаме дарби, и отново ще ги придобиемъ. Както и да е, но слѣдъ 8 или 10,000 години тази дарба азъ ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго врѣме — ще работя. Нека ми вземе 10,000 години, но отъ сега започвамъ, и слѣдъ 10,000 години азъ ще я придобия. Ама то е дълго врѣме, 10,000 години! Въ окултното училище 10-тѣхъ хиляди години може да ги съберемъ въ единъ часъ. Въ единъ часъ може да извършимъ работа колкото за 10,000 год. И работа за единъ часъ може да я извършимъ за 10,000 години. Тъй седи въпросътъ. Това е една велика истина. Та, врѣме и пространство, то зависи отъ начина, отъ методите, които ние употрѣбяваме. Азъ сега ви казвамъ това, за да ви дамъ единъ импулсъ, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Азъ съмъ човѣкъ на 45 години, че отъ менъ какво ще излѣзе?“ Старецътъ като запѣе, да го видишъ ти! Казватъ: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видишъ!“ Но въ прѣносна смисъль е това. Когато голѣмото, старото здание се запали е опасно, Малкитѣ колиби — малко горятъ, малкитѣ здания лесно се гасятъ. Голѣмото здание като се запали, опасно е, голѣмъ пожаръ става, не може лесно да го изгасишъ. Но азъ като говоря това, не разбирамъ запалване. Защото, ако запалимъ ние единъ човѣкъ съ човѣшки огънь, той ще изгори, но ако го запалите съ Божествения огънь нѣма да изгори. И казвамъ: разликата между човѣшкия огънь и Божествения огънь е слѣдната: на човѣшкия огънь агне може да опечешъ, и плодове може да опечешъ, но плода не може да го накарашъ да узрѣе. На Божествения огънь едно агне не може да опечешъ, но всички плодове узрѣватъ, а агнетата растатъ. По това се отличава Божествениятъ огънь — кара плодоветѣ да узрѣятъ, агнетата да растатъ; човѣшкиятъ огънь изгаря и опича. Слѣдователно, ако вие сте запалени съ човѣшки огънь, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалимъ съ Божественъ огънь, вие ще израстете, ще узрѣете, ще заскачате и ще запѣете. Та, азъ искамъ сега, всинца вие, ученицитѣ на тази школа, да се запалите съ този Божественъ огънь, и да имате желание да пѣете, и да свирите, да се поощрявате единъ другъ. Въ всинца ви виждамъ има доста дарби, музикални, и други, и може да ги разработите, да ги развиете. У нѣкои сѫ повече, у нѣкои сѫ по-малко. Изпѣйте втория мотивъ „скръбьта си ти кажи“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). Сега да изпѣемъ „Духа Божий“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). „Блага дума на устата“. Пакъ изпѣйте: „Блага дума“ — най първо силно, послѣ тихо. „Вениръ Бениръ“ (всички пѣятъ). Нѣйде, на мѣста невѣрно се пѣе, но ще го изправимъ. Изпѣйте „Сладко медено“, „сила жива, кажи ми“. Тия двѣ пѣсни се спогаждатъ, понеже водата и медътъ се спогаждатъ. Слѣдователно и двѣтѣ пѣсни може да се пѣятъ заедно. Сега, да се изпѣе по тихо „Сила жива, кажи ми дѣ вода извира“. (Всички пѣятъ, Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ, като че извира нѣщо). Сега, починете си малко, тъй, облѣгнете се, разширете се. (Почивка 7 минути). „Сила жива, кажи ми“ всички пѣятъ 3 пѫти. Прѣдставете си, че нѣкой ви запита, по какво се отличава окултната музика отъ обикновената? — Съ своята крайна мекота, яснота, картинность и природни образи. Къмъ туй всички трѣбва да се стремите — въ пѣнието ви да има яснота и мекота. И упражненията трѣбва да бѫдатъ меки. Никога не може да пѣете едно окултно упражнение безъ мекота. Едно окултно упражнение се отличава съ една крайна мекота, а мекотата прѣдава крайна пластичность, гъвкавость. Ако искате, като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви — духовни — за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я измѣняте. Има закони, по които ще измѣняте, измѣняте, и тъй ще нагласявате вашето настроение. Запримѣръ, започнете съ думата „благость“. Ще я пѣешъ, ще я измѣнятъ, докато добиешъ въ себе си извѣстно настроение. Тогава, ние ще правимъ разни упражнения. Сутринь, като станете, да кажемъ фамилия сте, съберете се дѣца, баща и майка, започнете окултнитѣ си упражнения. Започнете „сила жива, кажи ми, дѣ вода извира, извира, извира“, всичките ще пѣятъ. Послѣ ще дойдатъ другитѣ окултни упражнения — дѣцата, всички въ кѫщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. Послѣ, „скръбьта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитаватъ по този начинъ — съ музика — дѣцата, или не. Може. Дадемъ ли нѣщо окултно, ще има резултатъ. Дѣцата се възпитаватъ чрѣзъ картини, образи. Този езикъ трѣбва да бѫде картиненъ. Той е езикътъ на природата. Дѣтето е крайно впечатлително къмъ образитѣ. Затуй трѣбва да се създадатъ такива мотиви. А да прѣдадешъ това на обикновена музика е много трудно. Не е лесна работа да създадешъ единъ окултенъ мотивъ. Сега, вие не знаете какви ще бѫдатъ следващитѣ два мотива, които ще дойдатъ. До сега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, послѣ пакъ ще се повърнемъ къмъ другъ единъ върхъ. Сега, туй пѣние ще се отрази различно на характера ви; нѣкои ще станатъ по-спокойни, по-сдържани, други по-активни, нѣкои които сѫ музикални, които сѫ по-поетични ще почнатъ да мислятъ по-сериозно, по дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; нѣма да създаде у васъ еднообразие, но разнообразие, и въ туй разнообразие ще има една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ не искамъ да мислите, че съ музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно отъ срѣдствата. Музиката е изкуство на ангелитѣ. И слѣдователно, за насъ тази музика е неразбрана, но за ангелитѣ всѣки единъ музикаленъ тонъ, това е звукъ опрѣдѣленъ. И тия звукове сѫ неразбрани за насъ, но за ангелитѣ, тѣ сѫ цѣлъ единъ езикъ, красивъ ангелски езикъ. Музиката е ангелски езикъ. Този тонъ, да кажемъ do, той означава нѣщо, той не е само мъртавъ звукъ, той е живъ звукъ! Сега, ние чуваме отдалечъ само звука. Звукътъ е достигналъ, но съдържанието на този звукъ го нѣма. Обаче, ако въ васъ се развие вѫтрѣшната, окултната музика, то ако, азъ кажа запримѣръ тъй хм, х, (Учительтъ пѣе „сила жива“ ... безъ думи), веднага, като ви я изпѣя, всички вие ще знаете какви сѫ думитѣ. Всичкитѣ тия звукове си иматъ опрѣдѣлени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство въ възходяща степень, а поезията — внизходяща степень. Поезията принадлежи на единъ по-високъ свѣтъ, но понеже слиза надолу, тия думи сѫ тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала отъ тѣхъ. Разбъркани сѫ думитѣ. Ние казваме, запримѣръ, мѣсто и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и мѣсто се различаватъ. По какво? Що е мѣсто? (Учительтъ мѣсти лѫка си отъ едно мѣсто на друго). Ето, мѣстя го. Причината е отвънъ. Азъ бутамъ лѫка, той се мѣсти, нали? Причината е отвънка. При пространството причината е вѫтрѣ Запримѣръ, азъ мѣстя рѫката си. Вие сте едно живо сѫщество, докосвамъ ви, но отъ моя пръсть излиза една жива течность, вие не я виждате, и като я оттегля, азъ продължавамъ въ моето съзнание да действувамъ върху васъ, т. е. силата, която дѣйствува не е отъ вънка, а отвѫтрѣ. Сега, смѣсватъ мѣсто и пространство, но причината при пространството е вѫтрѣ, Затуй, ние живѣемъ сега въ мѣстенето на нѣщата, а не въ пространството. Запримѣръ, човѣкъ, който се мъсти, върви само въ една посока. Азъ едноврѣменно мѣстя лѫка и простирамъ рѫката си, взимамъ нѣщо. Значи, когато се простирамъ, имамъ воля да взема нѣщо, и да дамъ нѣщо, а въ мѣстенето ти нѣмашъ воля. Слѣдователно, казвате: „Мѣстимъ се въ този святъ“. Не, мѣстятъ се само умрѣлитѣ хора, а живитѣ се простиратъ. И тогава, отъ простирането казватъ англичанитѣ, става проекция — проектира се нѣщо въ пространството. Значи само съзнанието вѫтрѣ може да се проектира. Българинътъ казва: пробива, проектира — еко. — Еко е коренъ, значи, отгласъ на едно движение, което става. Хвърляшъ, но туй хвърляне има отражение. И тъй, всѣка една дума въ нашето съзнание взима своята опрѣдѣлена идея или своето опрѣдѣлено съдържание, което тя има по естество, споредъ това, какъ се е образувала първоначално тази форма въ Божествения свѣтъ. Тогава за всѣка една дума щѣхме да имаме единъ опрѣдѣленъ звукъ, пъкъ сега тия звукове сѫ прѣведени и всѣка една дума се е видоизмѣнила. Запримѣръ, имаме думата milch — млѣко. Каква е била думата, на първоначаленъ езикъ, която е значела млѣко? — Мама или майка. Този звукъ –ма го има почти у всички дѣца, той е най лесниятъ звукъ за изговаряне „ма ма ма“, казва малачето F, и ние казваме ма ма. Какъвъ съдържателенъ звукъ е той! „Ма“ ... звукътъ на дѣтето. Уменъ човѣкъ е само онзи, който може да слѣзе и да се качи горѣ. Който не може да слѣзе, той не е уменъ Който седи само на върха на планината, той е глупавъ човѣкъ, а който може да слиза и да се качва, той е уменъ човѣкъ. Мама, значи, сѫщество, което може да се качва горѣ, и може да слиза. Значи, само тя може да се жертвува, понеже знае да се качва и да слиза, богата е съ долни и съ горни прѣживявания, владѣе всичкитѣ условия на природата, на живота. Послѣ, запримѣръ вземете звука „б“. За да произнесешъ този звукъ, това значи, че извѣстна сила е затворена, и тя търси пѫть, по който да се прояви. Ти свивашъ джунитѣ си, горната и долната, и се напъвашъ — „б-б-б“, значи, активниятъ принципъ на мѫдростьта и активниятъ принципъ на любовьта се съединяватъ, за да родятъ б-то. И тогава иде а-то. Звукътъ „а“ е емблема на човѣшкия умъ, и като съедините звуковетѣ „б“ и „а“, казвате ба, ба, ба. Послѣ, интересно е когато ние се смѣемъ, какъвъ звукъ произнасяме? Ха-ха-ха. Пъкъ когато кажешъ ох то значи срѣщналъ си нѣкаква мѫчнотия. Звуковетѣ „о“ и „а“ означаватъ радость. Звукътъ „х“ е звукъ на мѫчение. Който се смѣе, казва „ха, х-а, х а“, а онзи, който срѣща мѫчнотии, плаче и казва „охъ — о-х. Два елемента тукъ си мѣнятъ мѣстата — „а“ и „о“ — ту прѣдъ „х“, ту слѣдъ „х“. Като кажемъ „охъ“, радостьта, буквата „о“, е отпрѣдъ, прѣдъ мѫчението, а като кажемъ „ха“, значи прѣдъ радостьта има една мѫчнотия. Значи за да бѫдешъ радостенъ, мѫчнотията ще я туришъ прѣдъ очитѣ си, нѣма да я туришъ задъ гърба си. Неприятельтъ си ще го държишъ винаги прѣдъ очитѣ си. Тогава е безопасно. Туришъ ли го задъ гърба си, тамъ друго — ще охкашъ. Кажешъ ли „ха, ха“, значи, казвашъ , познавамъ те“. Кажешъ ли ох, х-то отзадъ, тогава идва философията. „Охъ“, казваме, „Охъ“, това е едно уравнение, измѣни туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намеришъ на какво е равна. Тури „х“-то отъ прѣдъ ще можешъ да надделѣешъ тази мѫчнотия. Да кажемъ, че имашъ единъ слуга, нервирашъ се отъ него, лошъ е. Ще намѣришъ причинитѣ, защо е лошъ слугата. Има си причини. Слугата ти въ 5 минути отгорѣ може да стане отличенъ слуга, и въ 5 минути може да стане такъвъ, че да го не познавашъ, защото нашето тѣло е поляризиране въ нашия умъ. Въ нашето тѣло се намиратъ енергии, които не сѫ подъ контролата на нашата воля, и трѣбва да знаемъ какъ да ги управляваме. И всѣки трѣбва да знае тия закони, иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе извѣстна експлозия. Нѣкой се гнѣви. Ще се гнѣвишъ и оттатъкъ ще минешъ. Гнѣвътъ, то е изгубване на своето минало равновѣсие. Ами че кой отъ насъ, като върви, нѣма да се спъне да падне? Туй устройство на нашето тѣло, което сега имаме, не е много сигурно. Животнитѣ сѫ много по-умни отъ насъ. Растенията, като знаятъ, че се намиратъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, забили си главитѣ въ земята, та да стоятъ прави. А ние сме се качили на двѣ кокили, главата се върти горѣ, а кокилитѣ се движатъ, обикалятъ земята. Ще изгубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Растенията сѫ още по-умни. Добрѣ, значи човѣкъ пада. Кога пада човѣкъ? Трѣбва да дойде едно сѫщество отвънка, и малко като те бутне, ти загубвашъ равновѣсие. Човѣкъ пада, като се уплаши. Ако ти мислишъ въ себе си, никога нѣма да паднешъ. Значи, човѣкъ, който се е разгнѣвилъ, излѣзалъ е отъ себе си, загубилъ е равновѣсието си и пада. Що е гнѣвъ? Ще се пазишъ, дѣто има много хора да не ходишъ, да не би да те бутне нѣкой, защото ще загубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Много естествено е, не е срамно, Разгнѣвишъ се — падане е това. Ще станешъ, ще се изтърсишъ, и ще кажешъ: “Втори пѫть ще минавамъ прѣзъ мѣста, гдѣто нѣма хора“. Ще минешъ тъй, за да не те бутнатъ. Та, ние като дойдемъ въ стълкновение съ хората падаме. Но като не разбирате закона, тозъ те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнатъ 20 души, и азъ все падамъ, какво ще стане съ мене, на какво ще замязамъ, като се върна дома си? — Ще се оплаквамъ на този, на онзи, главата ми прѣвързана, рѫката прѣвързана, краката прѣвързани. Та, сѫщото е и въ морално отношение. Дѣто има много хора не ходете! Сега азъ като ви събирамъ тукъ, трѣбва да се пазите. Не искамъ вие да се бутате, но между васъ да има най-малко 2 — 3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. Въ окултенъ смисълъ ние може да увеличимъ пространството, и може да го смалимъ да го сгѫстимъ. Това можемъ да го направимъ. Сега, какво нѣщо е гнѣвътъ? Ще считате, че въ всички тия морални недостатѫци, морални слабости, които имате, нѣма нищо лошо, нищо срамно. Ама падналъ си, сгрѣшилъ си. Казватъ: „Съгрѣшилъ, падналъ, ама той морално падналъ!“ Какво е физическото падане, и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този въ физическо отношение, той е знаелъ, виждалъ е, че ще падне, а въ морално отношение — той не е виждалъ, че ще падне. Дойде до нѣкое мѣсто, и може да падне. Сега, ние ще тълкуваме нѣщата по единъ естественъ начинъ, и ще се съобразяваме съ всичко. Аз искамъ да ви дамъ извѣстни правила, да ги приложите, за да може животътъ ви да стане по-смисленъ. Защото, ако ние не поумнѣемъ повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатѣе повече, ако умътъ ми не се развие повече, ако волята ни не укрѣпне повече, тогава защо ни е туй знание? Искамъ да позабогатѣете, и да имате прави сѫждения за нѣщата. Ще дойдемъ до опита. Всички нѣща трѣбва да ги констатираме много вѣрно. Запримѣръ, ти казвашъ: „Азъ мислихъ тъй“. Като ученикъ на окултната школа, ще докажешъ защо мислишъ тъй, кои сѫ причинитѣ. Ще обяснишъ защо тази картина не е естествена. Пъкъ има още много работи, които ще оставимъ за сега. Има извѣстни области, ще ги оставимъ, нѣма да ги бутаме. Защото, ако речемъ сега да ги бутаме, ако речете сегашниятъ общественъ строй, да го нищите, отиде та се не виде. Нѣма да го буташъ. Има нѣкои нѣща, които сега съвършено не трѣбва да ги буташъ. Иска се едно малко бутане, за да рухнатъ. Тия нѣща врѣменно ще ги оставимъ, докато съградимъ новото. И послѣ, вие казвате: „Господь знае“. Че Господь знае, азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, но и ние трѣбва да знаемъ, какво Той знае, и какво ни е заповѣдалъ. Трѣбва да го знаемъ! Ние сме дошли, като нѣкои готовановци. Вие казвате: „Господи, ти знаешъ“. Не, ти си ученикъ, имашъ задължения, опрѣдѣлена работа — и трудъ, и мѫчения ще имашъ. Нѣкой пѫть ще те пратятъ въ ада, нѣма да се откажешъ. Послѣ ще се трудишъ и ще работишъ. Тия състояния — мѫчения, трудъ и работа — трѣбва да ги минешъ. Когато минешъ прѣзъ едно състояние, прѣзъ второ, трето, и четвърто, не се обезсърдчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радость, той ще ти даде и сѣнката на радостьта, защото безъ сѣнки животътъ не е животъ. Самиятъ животъ, който сега прѣживѣваме, той носи злото съ себе си. Животъ безъ сѣнки носи злото съ себе си. Красотата носи злото съ себе си. Красивата жена иска да се облѣче хубаво. Послѣ, силниятъ човѣкъ иска да има пари. Който има голѣмъ гръбнакъ, той може да краде. Силнитѣ крадатъ. Онѣзи болнитѣ, хилавитѣ хора може ли да крадатъ? Силниятъ, той ще направи прѣстѫпление. Е, питамъ сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е, То е едно заблуждение, което е влѣзло въ свѣта и сѫществува отъ памти вѣка. Черната ложа е дала насока на живота по този начинъ. Хубаво, ти обичашъ нѣкого. Ти увѣренъ ли си, че отъ този, когото обичашъ, отъ него зависи твоето щастие, че той ще внесе нѣщо хубаво въ живота ти? Ами ако слѣдъ като го залюбишъ, той ти донесе нещастие? Въ какво? И на васъ тази вечерь ще ви приведа едно разяснение. Азъ трѣбва да ви говоря съ разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нѣщата. Представете си, че азъ и още нѣкой другарь сме затворени въ единъ замъкъ, но тъй херметически сме затворени, че нѣма отдѣ да влѣзе въздухъ. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тукъ ще умремъ“. Обаче, азъ работя, чета, и откривамъ, че въ тази стая има единъ заденъ входъ. Той като легне да спи, азъ излизамъ навънъ. Вънъ има слънце, чистъ въздухъ, ходя по планината, по горитѣ, върна се, той ме вижда бодъръ, веселъ, радостенъ. Той казва: „Лошъ е този свѣтъ, какъ ще се живѣе?“ Пита ме: Защо ти си тъй радостенъ ? Азъ му казвамъ: „Азъ вземамъ нещата отвънка. „Кѫдѣ отвънка, не виждамъ ли какъ живѣешъ?“ Казвамъ: „Има другъ единъ свѣтъ отвънъ“. „А ти виждалъ ли си го ? — Видяхъ го, „Кому разправяшъ тѣзи работи!“ Той пакъ заспи боленъ, хилавъ, азъ пакъ излѣза на слънцето, радвамъ се, а той се чуди отдѣ това разположение? И най-послѣ единъ день го убѣдя, изведа го и излѣземъ и двама на отворено мѣсто. — Е, кажи сега! „А ! Сега вашето положение е такова. Азъ искамъ да ви кажа, че този свѣтъ, въ който вие живѣете е замъкътъ, въ който сте затворени, и въ него има една задна врата, прѣзъ която вие може да излѣзете и да идете въ Божествения свѣтъ. Не ви казвамъ да излѣзете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажешъ на другаря си: „Тукъ издържамъ, това е мѣсто за работа, мога да работя цѣль день въ този замъкъ“. Това не е илюзия, това е една велика реалность! И сега, защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвамъ вратата, какъ да излѣзете. Да излѣзете, нищо повече! Има нѣкои хора, които само съ музика може да ги накарашъ да излѣзатъ. Азъ съмъ отвънка, свиря ви, вие давате ухо, послѣ казвате, нѣкой отвънъ свири, чакай да го видимъ, отдѣ можемъ да го чуемъ?“ Като излѣзете прѣзъ тази врата навънъ, ще видите свиреца. А като видите свиреца ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само единъ примеръ на картиненъ езикъ, но е реаленъ примеръ. Не се съмнявайте! Имате една душа, въ която да вѣрвате. А сега единъ день вѣрвате, че има Господъ, а другъ день не вѣрвате. Най-послѣ на какво базирате живота си? Че Богъ е Любовь. И тази Любовь е всепроникваща. Тя е вѫтрѣ въ насъ, и прониква не въ туй ни тѣло, а вѫтрѣ въ нашето съзнание, въ нашата душа. Прониква навсѣкѫдѣ, постоянно прониква. Въ най-голѣмата скърбь, вѣрвайте въ Любовьта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичкитѣ външни прѣдмети, външни условия искатъ да те държатъ въ затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вѫтрѣ! Тѣ като заспятъ, ти прѣзъ тази вратичка на задния входъ излѣзъ навънъ. Туй е картина. Нѣма какво да ни плаши сегашния свѣтъ, сегашния животъ. Мѫчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние прѣзъ нея трѣбва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате прѣзъ нея, но нѣкой пѫть излизате съ вързани очи. Не, азъ искамъ да ви се отвържатъ очитѣ. Азъ искамъ вие съ отвързани очи да излизате. Не искамъ да казвате като излизате: „Почувствувахъ, че има една топлина, но не видѣхъ нищо“. — Свързанъ си, Казвамъ: ще снемемъ тия прѣвръзки ! „Ама менъ ми казаха, че не може да се снематъ“. — Може, може. „Ама опасно било“. — Никакъ не е опасно. „Ама еди-кои си окултистъ тъй ми каза. Нѣкой адептъ, еди-кой си учитель тъй казва“. — Остави този учитель. „Еди кой си професоръ....“ — Остави този професоръ. Този учитель вие слушали ли сте го? „А не, неговитѣ ученици тъй казватъ“. Не е хубаво. Пийте вода отъ мѣстото, отъ извора направо ! Тъй, отъ мѣстото пийте, отъ самия изворъ. Азъ не ви казвамъ да слушате учениците, а да провѣрявате нѣщата, и да бѫдете съгласни съ този великъ принципъ. Азъ искамъ да ви напомня нѣща, които вие сте забравили, не нови нѣща, а стари нѣща говоря на свѣта, които знаятъ отъ онова далечно минало. Азъ ви казвамъ: слушайте, свѣтътъ се е измѣнилъ, то не е онова врѣме. Въ какво се е измѣнилъ? Тогава слизаше надолу, а сега прави единъ подемъ къмъ Бога. Сега започваме съ закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсимъ своето щастие въ Любовьта. За Любовьта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любовь. Сега, изисква се вѣра, абсолютна вѣра — вѣра, вѣра, вѣра! И ще я опитаме мие. Азъ ви давамъ примѣръ. Азъ искамъ, нѣкои отъ васъ, като пѣятъ, да не се смущаватъ. Азъ имамъ ухо, азъ ви слушамъ, казвамъ: ще се оправи тази работа. Направи са една погрѣшка, нищо отъ това. Веднъжъ, като бѣхъ на единъ концертъ, диригента (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо отъ това. Ще се оправи тази работа. На правилъ съмъ една погрѣшка, що отъ това? Съ една, съ двѣ, съ три и съ 10 погрѣшки, нищо не е. Много погрѣшки ще направимъ. Ще чакаме. Всѣка една погрѣшка има и обратенъ резултатъ. Погрѣшкитѣ носятъ и добрини въ свѣта. Нѣкой взелъ фалшивъ тонъ. По отношение на тази гама, която азъ давамъ, този тонъ е фалшивъ, но по отношение на друга гама, той е въ хармония, въ свръзка съ нея. И този, който е взелъ фалшивъ тонъ, и той не е кривъ. Казвамъ гамата не е тази, измѣни гамата! „Какъ, туй е погрѣшка“. Не, измѣни гамата. Трѣбва да гледаме конкретно, реално, на нѣщата, тъй, както сѫ. Слѣдователно, нѣма погрѣшки въ свѣта. Погрѣшки има по отношение на едно вѣрване на едно разбиране. Казвамъ нѣкой пѫть: туй не е погрѣшка, „Какъ, нали го знаемъ!“ Да, но туй, което е погрѣшка за васъ, туй, което е погрѣшка въ едно отношение, то е велика истина въ друго отношение. Слѣдователно, погрѣшкитѣ, които ще намѣрите, въ нашия животъ, тѣ сѫ погрѣшки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не сѫ погрѣшки за всички случаи. Туй, което е за васъ погрѣшка, въ друго отношение то е една велика истина! Сега, бихъ си привѣлъ извѣстни изяснения. Не трѣбва да се смущавате, вие имате единъ опрѣдѣленъ моралъ. Въ свѣта въ който сега живѣете нѣма опрѣдѣленъ моралъ. Азъ бихъ желалъ да ми каже нѣкой отъ васъ, кой е опрѣдѣлениятъ моралъ. Има, не че нѣма такъвъ, но ние още нѣмаме опрѣдѣленъ моралъ, който да го прилагаме. Азъ съмъ челъ толкова моралисти, кое е моралното въ тѣхъ? Христосъ е казалъ: „Да не правишъ на другитѣ туй, което не искашъ да ти правятъ“. Е, какво не искашъ да ти правятъ? Принципътъ е вѣренъ, но този принципъ трѣбва да се разложи. То е една сложна задача, която трѣбва да се разложи на своитѣ съставни части. „Е, да обичаме“. Какъ? То е една задача. Да обичашъ, да любишъ Господа, то е една велика задача. Четири неизвѣстни има тамъ. Да го обичашъ съ ума си, да Го обичашъ съ сърцето си, да Го обичашъ съ душата си, да Го обичашъ съ силата си. Ами че ти още въ душата си не вѣрвашъ, а ще обичашъ Господа съ душата си. Ти въ ума си имашъ съмнѣние, казвашъ: „Дали е Той въ ума ми?“ Кой е този умъ? Ти и въ сърцето си не Го чувствувашъ. Тогава ти имашъ неизвѣстни величини. Послѣ се казва: Да любишъ ближния си, като себе си. Кой е този „себе си“. Два „себе си“ има. Едното е висшето азъ, а другото е низшето азъ. Кое е висшето, и кое е низшето? Не само да говоримъ съ неразбрани думи, но да знаемъ кое е висшето и кое е низшето? Това сѫ все задачи. Тѣ не че не сѫ вѣрни, вѣрни сѫ, но сѫ нѣща, които не сѫ провѣрени отъ насъ, други сѫ ги провѣрили. Туй, което вие провѣрите, то е вѣрно зарадъ васъ. Вие може да го провѣрите въ другъ единъ смисълъ. да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвамъ, че искамъ нѣщата да бѫдатъ вѣрни. При менъ бѣше една вечерь единъ приятель и му казвамъ: онзи центъръ, които образува една окрѫжность, е по-голѣмъ отъ цѣлата окрѫжность. „Какъ може да бѫде това?“ Вие имате една такава малка дупчица, прѣзъ която тече вода, и да допуснемъ, че вие пущате водата отъ тази малка дупчица въ една щерна отъ 100,000 тона вмѣстимость, и прѣзъ тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-послѣ тази щерна. Питамъ: Тази сила, която е дошла, по-голѣма ли е отъ тази щерна? По-голѣма е, разбира се. Този центъръ е само една съединителна точка на единъ по голѣмъ свѣтъ. Сегашниятъ свѣтъ е създаденъ отъ такъвъ единъ центъръ на този свѣтъ и съединенъ съ другъ единъ по-великъ свѣтъ, на които енергията е 100 милиона пѫти по голѣма отъ енергията на нашия центъръ. Прѣзъ този центъръ текатъ силитѣ на Божествения козмосъ. Ние това не го схващаме, и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство въ нашия свѣтъ, тя е извънка нашия свѣтъ. Допуснете сега, да кажемъ, че този центъръ не завзема никакво пространство, но прѣдставлява една отворена дупка, и прѣзъ нея тече вода въ щерната. Питамъ; тази дупка завзема ли пространство? Не, но безъ да заема пространство, тя напълва цѣлата щерня. Казвате: „Е, нѣма врѣме и пространство“. Тя може да не заема врѣме и пространство въ този свѣтъ, но има и мѣсто има и пространство за другия свѣтъ, за извънъ вашия свѣтъ. Па има и други състояния. Туй сѫ философски въпроси. Това да ви не смущава. Има ли Господь. Нѣма ли Господь? Въ свѣта всичко едноврѣменно сѫществува и не сѫществува. Вие ще кажете: „Какъ тъй, и сѫществува и не сѫществува?“ Азъ за васъ сѫществувамъ, за мравитѣ не сѫществувамъ. Тѣ не мислятъ за менъ, азъ съмъ извънка тѣхното съзнание. Това показва, че нѣщата сѫществуватъ, когато ние ги съзнаваме въ себе си. Ти обичашъ нѣкой, той сѫществува за тебъ. И ако те питатъ, дали нѣкой ангелъ сѫществува, ще кажешъ: „Може да сѫществува, може не, не зная, не съмъ виждалъ ангелъ“. Но за човѣкъ, когото обичашъ, казвашъ, че сѫществува. „Познавамъ го, пипалъ съмъ му рѫцѣтѣ“. Всичкитѣ нѣща, съ които сме свързани, сѫществуватъ, проявяватъ се зарадъ насъ, и тѣ сѫ реални не по отношение на цѣлокупното Битие, а само зарадъ насъ. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че нѣщата сѫществуватъ или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие, и да ви не смущава идеята: Отъ мене човѣкъ може ли да излѣзе? — Може отъ всѣкиго да излѣзе човѣкъ. Всѣки единъ отъ васъ може да мисли, всѣки може да чувствува, и всѣки може да дѣйствува. Туй абсолютно може да бѫде! И всѣки единъ отъ васъ е господарь на своя животъ. Всички тия крѫгове въ геометрията показватъ все човѣшкия животъ. И тия сѣчения всички плоскости въ единъ крѫгъ, показватъ възможноститѣ, които сѫществуватъ въ единъ човѣшки свѣтъ. Туй сѫ отношения заради насъ, затуй трѣбва да изучаваме геометрията. Този въпросъ ще го оставимъ за по-далечно бѫдеще . Ако имаме по благоприятни условия, ще направимъ опити, защото всѣка една теория се подкрѣпва отъ опити. Ще ви обясня съ опити, че човѣкъ е единъ крѫгъ и съзнанието му излиза отъ този центъръ. Ще туримъ нѣкого отъ васъ въ магнетически сънь. Вие ще кажете: „Азъ съмъ първиятъ, менъ турете!“ Но ето кѫдѣ седи погрѣшката. Прѣдставете си, че българското правителство дава 10,000 лв. за научни цѣли, да идатъ нѣкои въ Африка, да направятъ наблюдения. Всѣки ще каже: „Азъ ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той нѣма познания, защо ще го пратите въ Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите ученъ човѣкъ, на когото умътъ е събуденъ. Казвате: „Менъ, Учителю, прати“. Хубаво. Какво видѣ? „Е, видѣхъ ангели“. Какви сѫ? „По-високи отъ човѣка и послѣ кѫщитѣ имъ сѫ по голѣми, дланитѣ имъ сѫ голѣми“. И мислите, че сте казали нѣщо научно. Ами че билъ по-високъ, това не е ангелъ. Че кѫщитѣ били по-голѣми, това не е важно за единъ ангелъ. Ангелътъ трѣбва да има друго нѣщо отличително. Вие искате опити. Азъ не мога да прибѣгна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибѣгна до единъ опитъ, вие ще кажете: „Чакай да видимъ сега, дали опитътъ ще излѣзе сполучливо, ще го хванемъ“. Ами че азъ ви виждамъ, какво ще ме хванете. Ако искамъ да ви излъжа, значи искамъ да взема нѣщо отъ васъ, лесно ще ви омотая. Добрѣ, значи 50% е вѣрно, а ако искамъ да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по добрѣ? Какъ мислите вие? Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховетѣ, а всѣки върхъ има своята долина. Онзи човѣкъ, който говори истината, говори и лъжата. Това е единъ афоризъмъ. Значи, онзи, който говори истината, хвърля сѣнка. Хората ще го разбератъ криво, и отъ тази истина безъ да иска, той самъ хората ще изкаратъ лъжливи по учения. Та, онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, които говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трѣбва да разбирате, дълбока философия е то. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде гъвкавъ, да схваща добрѣ. Ще кажете „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдѣто се говори истината тамъ се говори и лъжата, дѣто има богатство, има и крадци, дѣто има жито въ хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щомъ говоришъ истината, ще се намѣри нѣкой лъжецъ, който ще се прѣкомандирова при тебъ. Тамъ, дѣто се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лѫжата, защото у човѣка има двама, единиятъ говори истината другиятъ говори лъжата. Единиятъ ти казва, „Защо си толкова будала, я гледай да си оправишъ работитѣ, да си направишъ нѣкоя кѫща, вземи тия пари!“ Другиятъ казва, „не остави, ти трѣбва да бѫдешъ човѣкъ идеаленъ, безкористенъ“. И ти седишъ, не знаешъ, казвашъ: „кого да слушамъ?“ И ти не можешъ да рѣшишъ. Ще вземешъ страната или на едина или на другия. Значи, ти се солидаризирашъ съ единия съ онзи долния, казвашъ: Хайде да взема паритѣ“. Станете ортаци, и започнете да лѫжите, и да крадете. Хванатъ ви, набиятъ ви, затворятъ ви. Дойде онзи другиятъ, казва: „Слушай, азъ нали ти казвахъ ортаклъкъ да не правишъ съ този“. — Отказвамъ се, ще слушамъ. Пускатъ те отъ затвора, започнешъ по Бога. Но пакъ те биятъ. Дойде първиятъ казва: „Слушай, ти съ мене много добрѣ бѣше започналъ“. Не, не е въпросътъ тамъ. Значи ние сме раздвоени вѫтрѣ въ себе си. Ако тебе те биятъ, причината е, че ти си говорилъ истината безъ любовь.. А всѣка истина говорена безъ любовь е наполовина лѫжа. Когато азъ казвамъ, че онзи, който говори истината, говори и лѫжата, разбирамъ, които говори истината безъ любовь говори и наполовина лѫжа, онзи които говори истината съ любовь, той говори цѣлата истина. Това е фактъ. И ако вие говорите истината безъ Любовь, то е наполовина лѫжа. Ако я говорите съ любовь, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лѫжата — е вѣрна. За да се избавимъ отъ тази възможность, трѣбва да внесемъ любовьта. Дойде ли Любовьта, ще дойде и Мѫдростьта. Има ли тия два принципа въ насъ, всѣка лѫжа е изключена. Ние сме въ единъ свѣтъ на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни прѣдпазятъ отъ противорѣчията, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Т. м. 8 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 19.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ — СРѢДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ БОЖЕСТВЕНОТО. Т. м. Хайде да прочетемъ нѣколко отъ темитѣ. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? — Не. Ще оставимъ за идещия пѫть. Учительтъ свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пѣятъ пѣсеньта: „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благий Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Кой пълни (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь (2) Съ Любовь (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь“. (2). Вториятъ пѫть я изпѣха съ Учителя, безъ цигулка. Третиятъ пѫть я изпѣха пакъ съ Учителя, но съвсѣмъ тихо. Сега, всички заедно ще пѣемъ „Духътъ Божий“. (2 пѫти). Като допирни точки на окултната музика, Духътъ Божий, това е окултенъ прѣходъ. Ще ви кажа сега, гдѣ сѫ окултнитѣ допирни точки, гдѣ минава съврѣменната музика въ окултна, и защо дава смисълъ на пѣнието. (Учительтъ пѣе самъ). „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благи, Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Тия думи сѫ окултенъ прѣходъ, т. е. прѣходъ въ окултенъ смисълъ. Сега ще пѣете съ движения, ще турите волята си въ дѣйствие. При окултното пѣние ще внимавате. Сега, ще напуснете всичкитѣ ваши традиции. Искамъ, като ученици, да бѫдете свободни въ пѣнието. Когато човѣкъ пѣе, не само ума, не само сърцето му трѣбва да, взематъ участие, но и, волята му. А за да вземе участие и волята, рѫцѣтѣ трѣбва да се движатъ. Въ съврѣменната опера съзнаватъ това. (Учительтъ пѣе самъ и прави движения). Духътъ Божий — издига рѫцѣтѣ си бавно и мощно нагорѣ. Духътъ Вѣчний — сваля рѫцѣтѣ си надолу прѣдъ лицето, прави крѫгъ, и послѣ ги поставя въ хоризонтално положение. Духътъ Святи — рѫцѣтѣ си пакъ възвива въ видъ на крѫгъ прѣдъ лицето, нагорѣ и послѣ почти отвѣсно. Духътъ Благи — сѫщото — но рѫцѣтѣ оставатъ хоризонтално. Кой пълни — рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ. Сърца ни съ Любовь — рѫцѣтѣ се разтварятъ широко настрани. Отъ тамъ нататъкъ, рѫцѣтѣ правятъ леки движения, като хвъркане. Тѣ сѫ въ хоризонтално положение. При „сърца ни“ туря рѫцѣтѣ си навънка. Напълването е единъ процесъ на разширение. „Кой пълни“ — рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. „Сърца ни съ Любовь“ — навънка рѫцѣтѣ, сърцето се разширява. При останалитѣ думи, прави съ рѫцѣтѣ движения на хвъркане. Като се напълни единъ балонъ съ газъ, той почва да се разширява, да се издига нагорѣ. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забѣлѣжите, че въ тия движения има хармония. (Учительтъ пѣе самъ). Духътъ Божи ... Кой пълни ... „Кой“, има двояко значение. То е и въпросъ, и отговоръ едноврѣменно. Духътъ Божий, който пълни — отговоръ. И, кой пълни сърца ни съ Любовь? — Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний и т. н. Тѣ сѫ атрибути. Сега, каква е разликата между святия човѣкъ и свѣтлия човѣкъ. Азъ мога да кажа „святий“ и „свѣтлий“. Ето каква е разликата. Като ученици, трѣбва да имате точно опрѣдѣлени понятия. При святия човѣкъ, ти ще идешъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде при тебе. При извора на водата, ти ще идешъ. Святиятъ човѣкъ е единъ изворъ, ти ще идешъ при него, той пълни, ще подложишъ сърцето си. А свѣтлиятъ човѣкъ, това е запалена свѣщь. Тази свѣтлина иде при тебъ. Ти нѣма да идешъ, тя ще дойде. Слѣдователно, процесътъ е такъвъ: при святия ти отивашъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде. Богъ е святъ и свѣтълъ. Богъ, като свѣтлина, идва при насъ, а като святъ, ние отиваме при Него. Слѣдователно, святиятъ Духъ може да напълни сърцата ни. Значи, сърцето отива при святия Духъ. А като кажемъ „свѣтълъ духъ“ подразбираме нашия духъ. „Святъ“ се отнася до сърцето, а умътъ ни има работа съ „свѣтлия“. Слѣдователно, това сѫ двѣ живи качества на Бога. Съ едното живо качество се занимава нашиятъ умъ, а съ другото — нашето сърце, Като кажемъ „святъ Духъ“ подразбираме нашето сърце. Благъ, вѣченъ, святъ, това сѫ думи, които сѫ свързани. Кои пълни сърцата ни? — Божиятъ Духъ. Тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Въ дома си като влѣзете, ще пѣете съ движения. Ще турите вашата воля на работа. Много отъ тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Сега, при думитѣ „Духътъ Божий“, (Учительтъ пѣе „Духътъ Божий“ и прави движение съ рѫцѣтѣ), щомъ си съ Него, ти ще вземешъ сѫщото разширение. Нѣма да се смущавате, дали сте направили движението право или не. Има единъ вѫтршѣенъ законъ на движенията. Щомъ туй движение е въ хармония съ мислитѣ и чувствата ви, усѣщате една приятность. Щомъ има разногласие, ще усѣтите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пѣете, ще се движите, и ще служите на Бога и съ ума, и съ сърцето, и съ волята, и съ цѣлото си тѣло. Всичко трѣбва да бѫде въ движение. Всичко туй да участвува въ музиката. И тъй тѣлото ни ще се хармонира. По нѣкой пѫть вие мислите, че може безъ музика. Само умрѣлитѣ могатъ безъ музика, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ слово, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ хлѣбъ, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ вода, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ мисъль, а живитѣ —никога! Нѣкои питатъ, може ли безъ пѣние? Може. Когато попитали Паганини, можешъ ли да свиришъ на три струни, той рекълъ: „Мога“. „На двѣ?“ — Мога. „На една?“ — Мога. „Ами безъ струни можешъ ли да свиришъ?“ — Мога. И не се явилъ. По този начинъ съ пѣнието ще хармонираме себе си. И чрѣзъ пѣенето ние ще почнемъ да привличаме ония сили въ природата, които сѫ хармонични на насъ. Туй е законъ за привличане. Дѣйствително, сега нѣма какво да ви уча. Младиятъ момъкъ и младата мома, тѣ знаятъ това. И птичкитѣ защо пѣятъ? Мѫжкитѣ птички защо пѣятъ? Тѣ отдавна сѫ научили този законъ. Млѣкопитающитѣ животни, кравитѣ, и тѣ мучатъ нѣкой пѫть. Все си има единъ законъ, на който се подчиняватъ. Туй мучене, и то е другъ родъ пѣние. Пѣнието всѣкога привлича. И ако ние пѣемъ хармонично, при насъ всѣкога ще се привлѣкатъ духоветѣ на музиката. И щомъ се привлѣкатъ, тѣ ще донесатъ нѣщо много хубаво — обновление. И споредъ степеньта на нашата пѣсень, споредъ туй вдъхновение, ще станатъ и съобразни промѣни въ духовния ни свѣтъ. Сега, първото нѣщо, ще пѣете отъ сърце. Окултната музика не позволява такова пѣние само отгорѣ-отгорѣ. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пѣешъ първо съ чувство, а слѣдъ туй ще оглаждашъ. Ние ще оглаждаме послѣ. Ние още не може да пѣемъ окултни пѣсни. Това сѫ малки упражнения, тъй ги наричамъ азъ. Ако азъ ви ги изпѣя като пѣсень, вие всички ще заспите, и нѣма да бѫдете тукъ. Вие ще заспите, и като ви пробудятъ, ще кажете; „Бѣхъ нѣкѫдѣ, въ единъ свѣтъ, и то въ какъвъ свѣтъ! „Пъкъ туй сега, още не е пѣсень, то е едно упражнение, затуй ще бѫдете тукъ, нѣма да заспите. Затова, азъ ги наричамъ упражнения. Казвате: „Не може ли да пѣемъ нѣкоя окултна пѣсень?“ — Не може! При сегашнитѣ условия не може да се пѣе окултна пѣсень. Туй сѫ окултни упражнения. И всичкитѣ ни пѣсни, даже и тия, които се пѣятъ въ недѣля, въ събранията, и тѣ сѫ упражнения. Тѣхъ ги наричатъ пѣсни, но сѫ упражнения, споредъ моето схващане. Нѣкои сѫ по-близо до пѣснитѣ, а нѣкои по-далечъ, Сега, да научимъ туй упражнение съ движения! (изпѣхме Духътъ Божий два пѫти съ движения). Изпѣйте сега „Блага дума... !“ (всички заедно съ Учителя пѣемъ, а на края Учительтъ свири.) Има нѣщо, което спъва малко. (Учительтъ пѣе самъ „Блага дума“, а послѣ — всички заедно). Сега, нека двама души да изпѣятъ „Блага дума на устата, туй е ключътъ на сърцата“, а всички заедно ще пѣятъ припѣва. Учительтъ и една сестра пѣятъ началото, а послѣ всички пѣемъ припѣва, Сега, ще пѣемъ „Вениръ-Бениръ“ (Учительтъ свири — всички пѣемъ) Слѣдъ това пѣемъ: „Изгрѣва слънцето“. „Сладко-медено“ Сега, нека дойдатъ приятелитѣ, онѣзи ученицитѣ (8-тѣ млади братя отидоха при масата.) Пѣйте „мълчаливото пѣене“. (Учительтъ свири на цигулката единъ хубавъ маршъ, а братята пѣятъ съ гърлото си, безъ да си отварятъ устата). (Оригинално пѣене). То е едно прѣходно положение въ окултната музика. Може да ви се види малко смѣшно, но хубаво излѣзе, нали? (Де ги развиемъ. Ще създадемъ приятни работи въ музиката. Забѣлѣжете, че когато дѣцата си правятъ своитѣ упражнения, всѣкога се смѣятъ. Хората, когато се смѣятъ, работятъ. Не се ли смѣятъ, тѣ сѫ болни, волята не взима участие. Здравиятъ човѣкъ всѣкога е веселъ. Едно отъ положенията: всѣкога трѣбва да бѫдемъ весели! Туй е здравото състояние. Забѣлѣжете, като четемъ Библията, виждаме, че навсѣкѫдѣ хората сѫ били весели, радостни. Животътъ е хубавъ, когато е веселъ. А скръбнитѣ състояния, тѣ сѫ негативни, тѣ не сѫ библейски работи, тѣ сѫ извънка Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява въ радостьта, а другото е само сѣнка. Слѣдователно, и въ скръбь, и въ страдания, и въ мѫчнотии, всѣкога трѣбва да се радваме. Азъ ще направя една малка забѣлѣжка, но на васъ правя забѣлѣжката. Такъвъ е законътъ. Когато изнесете единъ боленъ човѣкъ на нѣкой планински върхъ, какво става съ него? — Оздравява. Мислите ли, че този болниятъ, като го извадите на този планински върхъ, ще ходи съ своитѣ патерици ? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздухъ. Сега, и азъ искамъ тъй да ви извадя на този планински върхъ. Ще си хвърлите всичкитѣ ваши патерици. Патерици не ни трѣбватъ! Безъ патерици! Горѣ е широко, просторъ е тамъ. Туй е смисълътъ. Казватъ нѣкои, че земята била юдолъ, сѣнка на смъртьта. Не е тъй. За човѣкъ, който не знае Божиитѣ закони, земята е единъ юдолъ на смъртьта, сѣнка на смъртьта. Но за този, който разбира законитѣ, за него земята е мѣсто на радость и веселие. Азъ искамъ да ви освободя отъ всички прѣдубѣждения, които имате. Защото, едно отъ голѣмитѣ заблуждения, които ви внушава черната ложа е, че не трѣбва да пѣете, не трѣбва да се веселите. „Пѣние не трѣбва, ще мълчишъ“. Туй е едно. Послѣ, тѣ казватъ; „Много нѣма да ядешъ“, „нѣма да се молишъ, не ти трѣбва молитва“. Безъ пѣние, безъ ядене, безъ молитва! Е, какъвъ е смисълътъ на живота, като извадишъ яденето, пѣнието и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядешъ — ами че това е първото изкуство, съ което човѣкъ започва. Тъй, Христосъ казва: „Който ме яде, има животъ въ себе си“. Яденето, въ окултенъ смисълъ, то е цѣла велика наука. Чрѣзъ яденето ще дойдемъ въ общение съ тази наука, съ себе си, съ Бога. Тази наука днесъ е изхвърлена. Ще се стараемъ да внесемъ въ себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станемъ весели — по божественому да станете весели. Туй изведнъжъ нѣма да стане. Не мислете, че е лесна работа човѣкъ да стане веселъ. Има прѣходни състояния Азъ не искамъ да ви направя изведнъжъ весели, защото азъ зная какъвъ е законътъ. Голѣмата радость носи съ себе си голѣма скръбь. Отъ малкото ще започнемъ, и постепенно, постепенно тази радость ще се увеличи, докато у васъ се развие воля, да можете тази радость да я владате, да остава постоянно въ душата ви. Сега, нашата радость се обуславя на нѣщо материално. Обектъ на нашата радость е всѣкога нѣщо материално. А като се разруши обектътъ на нашата радость, и всичката ни радость се разрушава. Обектътъ не трѣбва да бѫде материаленъ. Понеже Любовьта е субстанция на Божествения свѣтъ, то всички нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ направени отъ Любовь, тя е субстанцията тамъ. Туй, което за насъ на земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живѣятъ всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Слѣдователно, Любовьта е надъ насъ, а тамъ, Божественитѣ сѫщества ходятъ отгорѣ на Любовьта. И казвамъ: краката на тия сѫщества мислятъ повече отъ нашитѣ глави. Тия, които ходятъ на Любовьта, тѣхнитѣ крака мислятъ повече, отколкото нашитѣ най-видни философи тукъ на земята. Всички тия нѣща трѣбва да ги съзнаемъ отъ любовь. Субстанция трѣбва да има. Тогава ще имаме вещи и прѣдмети, които нѣма да се разрушаватъ. Любовьта ще бѫде основа, единъ вѣченъ принципъ, и тогава нѣма да скърбимъ, всѣкога ще бѫдемъ радостни. Затуй ние изучаваме Любовьта, като една велика реалность, а не като нѣщо отвлѣчено. Тя е една велика реалность, къмъ нея се стремимъ, въ нея има музика. Инструментитѣ ще ги направимъ отъ Любовь. Съ нея ще пѣемъ, ще свиримъ. И като влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ ще разберете по-възвишенитѣ работи, тамъ ще ги изучавате, като ученици. Та, затуй ние взимаме пѣнието и музиката, само като едно спомагателно срѣдство къмъ постигане на тази Божествена цѣль. Т. м. 7 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 13.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НИКАКВА ЛЪЖА Досега окултнитѣ школи, въ миналитѣ епохи, както и сега, се считали, като едно вѫтрѣшно проявление. Окултната школа въ миналитѣ вѣкове периодически само е проявявала своята деятелность, и слѣдъ туй пакъ е прѣставала, т. е. школата се е оттеглювала въ своитѣ вѫтрѣшни кѫтове, понеже врѣмената не сѫ били назрѣли. Обаче сега, школата се заема да прокара всичкитѣ свои възгледи, всичкитѣ свои правила въ живота. Тя взима живо участие въ всичкитѣ отрасли на живота. И мнозина отъ васъ ще срѣщнете едно съпротивление вѫтрѣ въ самитѣ васъ, не отвънка, а отвѫтрѣ, ще се сблъснете съ вашитѣ стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на дѣйствуване и ще мине дълго врѣме, докато се освободите разумно отъ тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободитѣ, трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разбиране, едно вѫтрѣшно, конкретно разбиране. Запримѣръ, не казвайте — този е отъ Бѣлото Братство, този е ученикъ. Не. Човѣкъ, който не може да говори Истината той не може да бѫде ученикъ на Бѣлото Братство! Този законъ е вѫтрѣшенъ. Въ момента, въ който вие не може да кажете една истина, или не може да кажете една лъжа, както трѣбва, вие не сте ученикъ, защото истината може да се каже и при лъжата. Направилъ си една погрѣшка, ако речешъ да прикриешъ погрѣшката, ти ще направишъ другъ грѣхъ. Не, ти ще имашъ доблестьта, при тази лъжа да изкажешъ истината, тъй, конкретно, нито да я увеличишъ, нито да я намалишъ. Счупилъ си една чаша, нѣма да разправяшъ на онѣзи причини, които намаляватъ отговорностьта ти, ще кажешъ: „Тази чаша, азъ я счупихъ азъ взимамъ отговорностьта за нея“. Да не считате, че другъ е направилъ това. — Азъ счупихъ чашата — толкова, нѣма да се оправдавашъ. Защото ония сѫщества, прѣдъ които ние ще кажемъ, тѣ сѫ разумни. Нѣма по-разумно сѫщество отъ Бога! И когато ние прѣдъ Бога изкажемъ единъ нашъ грѣхъ, едно наше прѣстѫпление, ще оставимъ Той да го прѣцѣни. Нѣма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи. Казалъ си една лъжа, ще кажешъ истината: — „Съзнателно я направихъ“. Нѣма да се извинявашъ, да кажешъ, че азъ не разбирахъ. Не, лъжа е това! Ще кажешъ: „Азъ съзнателно, умишлено го направихъ туй“. Тъй ще се изповѣдашъ и ще бѫдешъ извиненъ. Сега, човѣкъ може да направи прѣстѫпление и доброто като изповѣдашъ тази истина ти ще се поставишъ на тази висота, че си смѣлъ и рѣшителенъ да кажешъ истината. А нѣкога ти може да носишъ въ себе си доброто, и искашъ да го укриешъ, да не знаятъ хората. То е друга лъжа. За всички нѣща, въ даденъ моментъ, ние трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни да кажемъ истината или въ положително или въ отрицателно отношение. Смѣли, ама не навсѣкѫдѣ. Смѣли, прѣдъ кого? Прѣдъ кого ще кажешъ истината? — Прѣдъ онзи, който обича истината. Прѣдъ онзи, който обича лъжата, ти ще мълчишъ. Той ще ти каже: „Азъ съмъ твой учитель, азъ ще ти кажа, какъ да лъжешъ, азъ съмъ учитель. Но, ти като не знаешъ да лъжешъ, ще мълчишъ“. Слѣдователно, нѣма какво да казваме на свѣта тѣхнитѣ лъжи, тѣ знаятъ много по-добрѣ това отъ насъ. Ние ще застанемъ смирено и ще кажемъ: „Ние считаме, че вие въ туй отношение седите много по-високо надъ насъ“. Единъ свѣтски човѣкъ тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва слѣдъ 20 години ще го хванете. Единъ религиозенъ човѣкъ, като, излъже, слѣдъ единъ день ще го хванатъ. Свѣтскиятъ човѣкъ слѣдъ 20 год., го улавятъ, а религиозниятъ — слѣдъ единъ день. Но ти, като религиозенъ, не може да измислишъ какъ да скриешъ нѣщо. Тъй седи факта. И ти си искалъ да укриешъ, но не можешъ. Лъжата, сама по себе си всѣкога влѣче лоши послѣдствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Може би, когато бѫда малко по-разположенъ, азъ ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно, заради една лъжа на първия човѣкъ, хората сега страдатъ. Заради лъжата страдатъ, нищо повече! Единственото прѣстѫпление бѣше заради лъжата. И двамата първи, хора, бѣха въ окултната школа. Раятъ, това бѣше една велика окултна школа, а не туй дѣтинско разправяне, което ни прѣдаватъ. Една окултна школа бѣше раятъ! Тия дървета, не сѫ дьрвета, това бѣха живи хора, култура отъ хора. Тия дървета, тия живи хора, не сѫ такива, каквито ги мислите. Раятъ, това бѣше една велика култура въ миналото. И когато този прародитель на тази култура направи първата погрѣшка, той нѣмаше смѣлостьта да изкаже истината и излъга. Тамъ, както е писано въ Библията, туй косвено се разбира. Адамъ казва: „Азъ мислихъ, че Ти ще ми дадешъ една другарка, жена умна, интелигентна, като да ми помага въ живота, а ето, тя още при първия изпитъ, още първия день ме увлѣче въ това прѣстѫпление. На Тебе възлагахъ надеждитѣ си, по-умна жена трѣбваше да създадешъ! Това бѣше единъ упрѣкъ. Тогава Господь замълча. Учительтъ си замълча. Той само написа, че Адамъ не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливецъ, първокласенъ страхливецъ! Той нѣмаше доблестьта да каже истината. Казва: „Ти знаешъ, азъ всѣкога изпълнявахъ Твоята воля, — но тази жена, ако я нѣмаше, бихъ ти слугувалъ, тя ме излъга“. Спира се Господь тамъ. Вика жената да види, дали тя ще каже истината, какъ ще издържи изпита си. Казва ѝ слушай, ти какъ направи прѣстѫпление въ школата? — „А, онази змия, онази интелигентность, която ти създаде, ако тя не бѣше, азъ бихъ устояла, азъ щѣхъ вѣрна да ти бѫда, но тя ме излъга, нали знаешъ? Увлѣкохъ се. Кой е виноватъ?“ И Господь каза: „Изкарайте ги навънъ, и той страхливецъ, и тя страхливка!“ И отъ 8,000 години ние се учимъ да бѫдемъ смѣли и рѣшителни, досега ние сме били вcé страхливци. Смѣлость се изисква сега! Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да излѣзе, когато Господь го вика, и да каже: „Да, съзнателно направихъ тази грѣшка, направихъ я“. Никакво извинение! Сега, туй е външната страна. Ние говоримъ за грѣха, говоримъ за лъжата. Лъжата не е въ казването. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ свързанъ съ извѣстни отрицателни сили въ природата. Щомъ излъжешъ ти се свързвашъ съ всички негативни сили въ природата, които ще изчерпватъ всичкитѣ сокове на живота ти, и ти ще останешъ сухо дърво. Опасностьта не е тамъ, че си казалъ една лъжа, но нейнитѣ послѣдствия сѫ много опасни, ти ще се свържешъ съ тия сили. Единственото важно нѣщо е — съзнанието трѣбва да бѫде будно! Веднага ще прѣкѫснешъ нишкитѣ, съ тази мисъль на лъжа, която си допусналъ, ще се свържешъ съ Истината, и веднага ще потекатъ тия Божествени сокове. Тъй се разрѣшава въпросътъ. Сега, мнозина отъ васъ мислятъ — да влѣземъ въ школата. Е, какъ ще влѣзете въ школата? Вие мислите, че като дойдете при менъ и ви кажа да влѣзете, че вие сте вѫтрѣ въ школата. Ами че въ тази школа се изисква благородство въ обноскитѣ, деликатность на мислитѣ, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на ученицитѣ... азъ седя, и двама ученици се каратъ прѣдь менъ, и то какъ хамалски се каратъ, като че тия двамата сѫ отъ голѣмитѣ учители, и азъ ги слушамъ съ всичкото смирение Единият чете моралъ на другия. И знаете ли, какъвъ моралъ, първокласенъ моралъ! Не, като ученици, никому нѣма да четете моралъ. Вънка може да си четете моралъ, но вѫтрѣ, ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Азъ тъй мисля“, „азъ инакъ мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противорѣчиви да сѫ, даже и най-противоположни да сѫ, ще кажете: „Братко, азъ изказахъ противоположенъ възглед, но ще ме извинишъ“. Деликатни трѣбва да бѫдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега, отношенията между ученици и ученички трѣбва да се урегулиратъ; у женитѣ има клюкарство, тѣ сѫ първокласни ученички на клюкарството. И всички ония отъ васъ, които клюкарствуватъ сѫ вънъ отъ школата. Туй да го знаете! И всички ония мѫже, които лъжатъ, сѫ вънка отъ школата. Азъ ви заявявамъ, нищо нѣма да ви спаси, не се лъжете. Ама ще кажете: „Азъ ще ида въ евангелската църква“. Свършена е вашата работа. Дѣто и да идете, нищо нѣма да ви огрѣе, нищо нѣма да ви измѣни. Знаете ли на какви дѣца ще мязате? Азъ съмъ привеждалъ този примѣръ, и пакъ ще го приведа. Въ едно гнѣздо имало 5 гарджета, тѣ изцапали гнѣздото си, и казали на майка си: „Мамо, изведи ни изъ това оцапано гнѣздо навънка, въ ново гнѣздо искаме“. А майката казала: „Ще вземете ли вашитѣ задници?“ — Да, „И новото гнѣздо ще оцапате“. Ами че какъ, ако тукъ, при тия благоприятни условия не може да се подигнете, то като идете въ православната църква, между евангелиститѣ, вие мислите ли че ще успѣете? — Лъжете се. Или, може да имате едно врѣменно настроение, като опияняване, не мислете, че това е животътъ. Азъ ви казвамъ, това сѫ състояния далечъ отъ тия на онази велика Истина. Азъ ви говоря самата истина. Туй врѣменно настроение, което човѣкъ може да има, това не е истината. Истината е нѣщо постоянно! Тя ще донесе радость, и радостьта е нѣщо постояно. Тя, радостьта щомъ дойде, ще внесе свѣтлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти, и ти ще имашъ една благосклонность къмъ твоитѣ близки. Туй е необходимо за школата. Азъ желая да ви прѣдамъ нѣкои работи, но не може, има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трѣбва да знаете, че въ школата всичко ще плащате, азъ ви казвамъ — всичко ще платите. До сега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мисли, че безъ пари ли, по благодать да получите всичко? Какъ тъй по благодатъ? Любовь за Любовь. Азъ за Любовь, и вие за Любовь. Азъ за благодать, и вие за благодать. Ако вие бъркате въ моята кесия, защо азъ да не бъркамъ въ вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате въ моята каса, а щомъ дойдемъ до вашата, затваряте я. Щомъ дойда при вашата, ключътъ да е на касата! Ако азъ имамъ довѣрие въ васъ, защо и вие да нѣмате довѣрие въ мене? Когато дойда въ вашата кѫща, трѣбва да намѣря ключа да седи на касата, да бръкна тамъ въ касата; а ако вие не оставите вашия ключъ на касата, ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросътъ. Довѣрие трѣбва да имате! Изпитвайте, азъ съмъ казвалъ отъ толкова години, освѣдомете се. Изпитвайте нѣщата, не бързайте. Азъ съмъ оставилъ на нѣкои срокъ повече отъ 25 год. да изпитватъ. Не сте ли изпитали до сега. Хубаво, другитѣ, които искатъ да изпитватъ и на тѣхъ ще дамъ 25 години, ако иматъ животъ, но тѣ ще бѫдатъ вече изпитвачи, не ученици. Сега, за да изучите вие нѣщата, всѣки день ще ги провѣрявате. Азъ забѣлѣзвамъ, и по музика, всички вие имате стари възгледи. Азъ съмъ посѣщавалъ съврѣменни музиканти, нѣкой взелъ накриво нѣкой такт, или нѣкой каже: „Еди-кое си парче еди какъ трѣбва да се свири“. Когато Бетховенъ е писалъ своитѣ сонати, тѣ знаеха ли, какво е мислилъ да изрази той и какъ ги е изпълнявалъ? Може да сѫ близо до истината, но той може да е изразявалъ съвсѣмъ друго нѣщо. Е, какъ трѣбва да се изсвири Бетховенъ? За да се изсвири Бетховенъ, онзи, който ще го свири, трѣбва да има разположението на Бетховена. Той трѣбва да прѣдизвика онѣзи условия, при които тази пѣсень е създадена, да се явятъ у него всички тия вибрации, при които Бетховенъ е свирилъ. А сега свирятъ Бетховена и се напѫватъ, напѫватъ и казватъ: „Отлично свири!“ Азъ виждамъ хубаво свири той, техника има, но смисълъ нѣма това свирене. И тогава, казвамъ: каква е разликата между окултната музика, и съврѣменната свѣтска музика? Ето каква е разликата. Азъ не умаловажавамъ тази музика, но разликата е въ резултатитѣ. Ако дойде нѣкой отъ най-знаменититѣ виртуози, който е изразъ на съврѣменната музика, той може да прикове вниманието на една публика отъ 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе. ... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и, слѣдъ като свърши, ще има рѫкоплѣскане, хвалби, писане по вѣстницитѣ, но слѣдъ една недѣля всичко се забрави. Ако дойде нѣкой виртуозъ на окултната музика, ето какъвъ ще бѫде резултатътъ. Ако той даде единъ концертъ, всички ония 10,000 души, кой какъ стане, ще каже: „Азъ чухъ една музика — чудо!“ Ще иде да уреди смѣткитѣ си. Скаралъ се съ жена си, ще иде да се примири. Всички тия 10,000 души ще уредятъ работитѣ си. Всичко туй ще стане въ една вечерь, като свири той. И всички ще заживѣятъ въ братство. Такъвъ ще бѫде резултата на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Азъ разбрахъ, тази моя глава вече ще просвѣтне, отъ сега нататъкъ азъ не живѣя такъвъ животъ!“ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелитѣ, съ която тѣ дойдоха, когато Христосъ се роди, изпѣха една отъ окултнитѣ пѣсни. Казватъ, че тѣ прѣдали пѣсеньта: „Слава вишнихъ Богу и на земята миръ....? Не е прѣдадена пѣсеньта, както трѣбва. То е нѣщо велико! Който веднъжъ е чулъ окултна пѣсень, тази пѣсень никога нѣма да излѣзе отъ сърцето му, отъ ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бѫде дълбоко врѣзана въ душата му. Сега, моето желание е всичко у васъ да бѫде естествено, а не изкуствено. Азъ се пазя, и не искамъ нищо да ви налагамъ; азъ толкова обичамъ свободата, че искамъ всичко да става естествено, доброволно, защото, ако река да ви насилвамъ, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употрѣбя въ своитѣ дѣйствия безъ да знаете вие, то ще има лоши послѣдствия. Туй сѫ опитали всички учители въ свѣта. Нѣма изключение! Единствениятъ методъ, който не произвежда никакви лоши послѣдствия, той е дѣйствието чрѣзъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Само тѣ сѫ чиститѣ методи, по които ние може да дѣйствуваме. Пишите ли, ще пишите по този методъ. Търгувате ли, ще търгувате по този методъ. Лѣкарь, музикантъ ли сте, всички ще работите по този методъ. Ще имате вѫтрѣшна борба, ще дойдатъ съмнѣния, но по този методъ ще работите. Не е въпросъ за вашитѣ съмнѣния, тѣ ще дойдатъ, но отъ всички тия съмнѣния вие може да се избавите. Сега въпросътъ е до нашитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ, до този идеаленъ свѣтъ. Трѣбва да възстановимъ тия връзки сега, и ще ги възстановимъ. Единъ братъ казва, че сегашнитѣ ученици мязатъ на неузрѣли ябълки, киселици. И донѣкѫдѣ е правъ. За да узрѣете, трѣбва да дойдете подъ тази свѣтлина. Вие стоите, слушате ме, и нѣкои отъ васъ казвате: „Дали това е вѣрно, или не? Ами, ако не е вѣрно? Ами, ако съмъ тръгналъ по единъ кривъ пѫть? „Е, хубаво, ами онѣзи въ църквата тръгнали ли сѫ въ правъ пѫть? Ами евангелиститѣ по правъ пѫть ли сѫ? Кои сѫ доказателствата да мислимъ, че вървимъ по правия пѫть? Правиятъ пѫть е естествениятъ пѫть. Кога едно дѣте се развива правилно? Когато има едно тѣло здраво, съразмѣрно развито, когато дробоветѣ, стомаха дѣйствуватъ добрѣ, когато, това дѣте има единъ бързъ умъ въ своитѣ схващания и може да работи отлично, да е внимателно въ обходата си съ всички. По това ние ще се познаемъ. Трѣбва да бѫдемъ трудолюбиви, работливи, да работимъ. Сега, тази е цѣльта на школата да ви приготви за работа, а вие трѣбва да дадете дѣйствието си. Вие оставате всичката работа на менъ и казвате: „Нашиятъ Учитель ще направи това“. Господь ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господь, а другата половина — вие“. Тази работа не е много голѣма, но работа, която вие трѣбва да свършите. И първото нѣщо, като дойдете въ школата, трѣбва да имате онова вѫтрѣшно смирение. Често до менъ идватъ вашитѣ изкушения, и си казвамъ: защо ще ида на тѣзи да имъ проповѣдвамъ окултна музика, да си хабя врѣмето, да се разправямъ съ тѣхъ, когато мога съ други нѣща да се занимавамъ? Нѣкой пѫть ми минаватъ тия мисли. Не е ли по-добрѣ да отложа това за едно далечно бѫдеще? Но, ако азъ употрѣбявамъ окултната музика, то е просто, като едно срѣдство. Азъ я употрѣбявамъ заради истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искамъ да всѣля въ вашия умъ. Само окултната музика може да ви дойде на помощь. Ако нѣкой може да ви направи ученици, само тя ще може, другъ способъ нѣма, защото Духътъ работи чрѣзъ музиката. И Давидъ когато свирѣше на Саула, онзи духъ се укротяваше. Музиката ни разполага. Сега, нѣкой пѫть мѫже и жени не сѫ съгласни помежду си. Нѣкой пѫть мѫжътъ не е съгласенъ да свири жена му. „Какво свиришъ“. — Казва той. Ако жената почне много да свири, мѫжътъ ѝ я даже подозира, и ако много пѣе, пакъ я подозира, казва: „Какво си запѣла, като че има нѣкой да те слуша отвънка? Туй е турски характеръ, Засмѣла се нѣкоя жена, очитѣ му се засмѣли, чудо станало въ свѣта! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане не ще кажете: „Е, не може ли безъ окултна музика?“ Може, разбира се, какъ, не! Както до сега сте минавали безъ окултна музика, така и сега може. Казватъ: „И безъ пѣтелъ съмва“. Да, ако изколите всички тия петли — съмва, но, ако тия пѣтли сѫ живи, и не пѣятъ, горко ви на васъ тогава! Непрѣменно пѣтелътъ ви трѣбва да пѣе, тогава ще ви върви напрѣдъ. Не пѣе ли вашиятъ пѣтелъ, горко ви! — Всичко е свършено. Та, ще дойдемъ до онази простота. Азъ настоявамъ пакъ между васъ трѣбва да се образуватъ братски, приятелски отношения. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, казвамъ и сега: отъ моя страна знайте, че азъ всѣкога съмъ на страната на слабитѣ, всѣкога съмъ на страната на онѣзи, които сѫ онеправдани. Туй въ менъ е правило! Туй да го знаете! Азъ мога да мълча, но онзи отъ васъ, който е кривъ, не мога да взема неговата страна, Може да ми е братъ, може да ми е най-добриятъ приятель, кривото въ менъ е криво. И когато азъ направя една погрѣшка, погрѣшката си е погрѣшка, нѣма какво да се оправдавамъ. Азъ не ходя да се оправдавамъ какъ е направена тя. Сега, когато взимамъ себе си за примѣръ, казвате: „Учительтъ може ли да направи погрѣшка? Тамъ защо се ровите? — Може. Какъ? Може, допустимо е. Защо не? Погрѣшки всѣкога ставатъ, и може да станатъ. Има нѣща непрѣдвидени. Тия погрѣшки може да сѫ микроскопични, но ставатъ обаче ние всѣкога използваме погрѣшкитѣ въ свѣта. Грѣшки сѫ правили не само учителитѣ, всички сѫ правили погрѣшки, и ще ги правятъ още за дълго врѣме, не мислете, че ще ви избѣгнатъ. Въ природата, въ която ние живѣемъ, при условията, които имаме сега, единственото сѫщество, което не грѣши, е само Богъ! Разбирате ли! Да ви кажа истината. Единственото сѫщество, което е благо, то е само Богъ. Той е безграниченъ, който диша Любовь въ себе си. А всѣко сѫщество, което е ограничено, има възможность при извѣстни стечения на обстоятелствата да направи престѫпление, което може да уврѣди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате прѣдъ видъ. Всичко се допуща. Нѣкои хора отиватъ даже до тамъ, че казватъ: „Господь, като Господь, и Той прави погрѣшки“. Е, тогава, вие ще изкарате тамъ единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „И разкая се Господь, че направи човѣка“. Какъ ще го изтълкувате. „И разкая се Господь, че направи човѣка“? Е, какво показва тyй? Сега, за единъ окултистъ този фактъ е ясенъ, но за васъ, ще хвърли една сѣнка, и вие ще кажете. „Разбрахме работата“. Тогава, вие ще си сѫдите право и ще си кажете: „Ако Учительтъ направи една погрѣшка, тя ще е такава, че съ микроскопъ да се търси. А вашата, съ метри може да я мѣрите. Затуй, Учительтъ трѣбва да се пази. Всичкитѣ тия погрѣшки ще ги махнемъ. Ще си турите за правило вѫтрѣ въ школата: въ себе си, въ съзнанието си, не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактитѣ тъй, както сѫ си. И ще видите какъ ще почувствувате въ себе си едно вѫтрѣшно обновление. Млади и стари, безъ оправдание! Послѣ, занимавайте се съ музиката, и тя ще ви продължи живота. Тя е едно срѣдство за лѣкуване. Много болести се лѣкуватъ чрѣзъ музиката. Заставете болния да пѣе, и той ще се излѣкува. Когато човѣкъ почне да се разболѣва, той не пѣе вече. Накарайте болния да пѣе, и ще видите какъ скоро ще оздравѣе. Само тъй ще видите благотворното дѣйствие на музиката, на пѣенето. Болниятъ нека пѣе! Азъ вѣрвамъ, че свободата, която имате вие, нѣма да злоупотрѣбитѣ съ нея. Азъ влизамъ напълно въ вашето положение, на всинца ви. Не мислете, че азъ не зная какво е положението ви. Взимамъ положението на всѣки едного, изключително, и зная при какви условия живѣе. У всинца ви има възможности да се подигнете. При тия неблагоприятни условия даже, имате възможности да се подигнете на 10 степени. И това можете да го направите разумно. Тъй както вървите прѣзъ тази година, ще правите малки опити. Не се съмнявайте въ тѣхъ, и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате единъ умъ така свѣтълъ, оптимистиченъ, съ който да схващате свѣтлата страна на нѣщата. Това е волята божия, туй е Божията Любовь. Не говорете на външния свѣтъ, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любовь“. Това ще казвате на себе си, а не прѣдъ външнитѣ хора. Нека живота ви вънъ бѫде обикновенъ. Азъ не съмъ за външното благоприличие и интелигентность, но въ своитѣ мисли трѣбва да имате дълбочина. Като ни срѣщне човѣкъ, да знае, че въ насъ има една идея, и тази идея е като единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Азъ искамъ въ тази истина да сте положително убѣдени, и да знаете, че вървите по единъ положителенъ пѫть. Азъ искамъ да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нѣщо: никаква лъжа! Сега, ще ви приведа единъ фактъ. Тукъ, прѣди събора тази година, ще ви изясня какво направиха нѣкои ученици отъ класа, то не е за упрѣкъ, взимамъ го само за изяснение. Една сестра отива при единъ търговецъ евреинъ, отваря кредитъ, взима платно, да си правятъ сестритѣ рокли. Той, човѣкътъ, дава. Кои сте вие? — Отъ Бѣлото Братство — за Господа живѣятъ. Правятъ дрехи, това-онова, безъ смѣтка. Взимали топове отъ плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3,000 лв. нѣщо. И тѣзи всички се радватъ. Стѣга ги евреина — паритѣ! Всички се изпокриватъ, остава само една сестра. Той казва: „Взели паритѣ, опапали ги“. Онези, които не сѫ платили, скриватъ се и мълчатъ. Отива евреинътъ при една сестра и казва: „Кажете на вашия учитель, че неговитѣ ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платятъ!“ Казвамъ: идете, вижте тази работа, до колко е докарана сумата. — Сега, има около 800 — 1200 лв. да се плащатъ. Отивамъ при едната сестра, виновната, казвамъ ѝ слушай, ти знаешъ ли, че си виновна, сестритѣ хвърлятъ всичката вина върху тебе? И слѣдъ туй седя и ѝ доказвамъ, че е виновна. Ето какви сѫ аргументитѣ. Допуснете, че азъ имамъ хубава градина, давамъ ви ключа, слѣдъ това идватъ вашитѣ сестри, нанизватъ се една слѣдъ друга. Вие влизате първа, и послѣ имъ казвате: „Азъ нѣмамъ врѣме да ви чакамъ, оставямъ ви ключа, като излѣзете, заключете!“ Тѣ, като излизатъ, забравятъ да затворятъ, оставятъ градината отворена, влизатъ всичкитѣ прасета, и разравятъ градината. Тази сестра казва: „Азъ имахъ всичкото добро желание, но излѣзохъ първа,“ Казвамъ ѝ: ти, като си взела ключа, ще отворишъ, и ти ще затвориш градината, ще дочакашъ да излѣзатъ всички. И послѣ, казвам ѝ: вие не искате да папате пари, пъкъ топове платове безъ пари ги взимате отъ евреина. Ама че каква логика има тукъ? Ами именно безъ пари не трѣбва да взимате. Ще си платишъ на евреина, и тогава ще вземешъ полица, че си платилъ всичко, Туй е окултенъ ученикъ! И като кажешъ, че утрѣ въ 4 ½ ч ще ти донеса парите, а не отидешъ, въ Бѣлото Братство иматъ особено мнѣние за тебе. Казахъ на тази сестра тъй; азъ не те осѫждамъ, но ти, като отиде при евреина да отваряшъ този кредитъ, пита ли Господа? Господи, да ида ли при този евреинъ да отворя кредитъ? Ти не Го попита. И ако Духътъ ти каже, отвори, ще отворишъ кредитъ. И онѣзи сестри, и тѣ не попитаха Господа. И най-послѣ всички се спотаяха, всички мълчатъ. Казвамъ: кажете ми колко дългове имате сега, та да уредимъ тази работа! Слѣдъ това всички сестри почнаха да идватъ една по една при нея, и да и казватъ: „Да мълчишъ, не казвай, че имамъ да давамъ, нѣмахъ пари“. Не ще кажешъ: „Азъ съмъ еди-коя си сестра, азъ имамъ да дължа, ще ме извините, но азъ ще платя“. Туй е благородство! А да се спотайвашъ, и да минавашъ за праведница, не може така. Ако нѣкой се нуждае, да му купимъ 10 рокли. Въпросътъ е да се спази принципа. Ще бѫдете искрени и честни въ всичкитѣ си постѫпки! И тази година въ събора, мнозина отъ тия благовидни братя…..изчезнаха и кърпи, и какви ли не нѣща се откраднаха тамъ. А това не може! Влѣзе ли кражбата, влѣзе ли лъжата, тази работа не върви. За въ бѫдеще ще бѫдете внимателни. Всички ще бѫдете искрени. Хванемъ ли нѣкой, който лъже, ще седи отвънка, не между насъ. Между насъ, въ школата, кражба, лъжа, одумничество нѣма. „Ама не мога да търпя!“ Ако не можешъ да търпишъ, ние ще ти купимъ единъ билетъ, и ще те пратимъ отвънъ, а въ школата ще търпишъ. Туй ни най-малко не го считайте, че е единъ упрѣкъ. Азъ застѫпвамъ единъ принципъ, и безъ този принципъ нищо не може да извършите, работитѣ ви ще се заплетатъ, ще боледувате, нѣкои ще умиратъ прѣждеврѣменно. А за да можете да бѫдете здрави, непрѣменно трѣбва да положите този принципъ, и ще видите тогава, какъ всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ напрѣдъ. А сега, азъ се чудя, нѣкои си позволяватъ много голѣми лъжи. Никога, никаква лъжа! Онзи, който лъже, той прѣдъ менъ е изгубилъ всичко. И ако той не се яви да се изповѣда, той не е човѣкъ. Не, да дойде днес прѣдъ мене да каже истината, за да може утрѣ пакъ да лъже. Не да се изповѣда прѣдъ себе си, да каже: „Азъ не направихъ добрѣ, азъ сгрѣшихъ, това не е благородно за единъ човѣкъ.“ Да се изправи достойно прѣдъ себе си, и въ себе си да се изповѣда. Това считамъ азъ ученикъ, а не отъ страхъ да дойде: „Учителю прости“, Не е заради менъ, заради самите васъ е, да имате достойнство, и да седите на една здрава нога. Туй е сега новиятъ моралъ за ученицитѣ. Сега, отгорѣ на това, азъ ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учительтъ го прѣкали малко“. Когато дойде да говоря за тия нѣща, създавате ми най-трудното положение — да мисля, какъ да ви говоря. Единъ отъ най деликатнитѣ въпроси е този, какъ да ви говоря. Вие сте съ разни темпераменти, съ разни разбирания, докачливи, и всѣка моя дума може да я разтълкувате тъй, че да произведе другъ ефектъ, дадете ѝ друго значение. Разбирате ли? И по нѣкой пѫть азъ какво правя? Върна се дома си, и си изсвиря една пѣсень, и така оправямъ работитѣ. Но, трѣбва да свиря! Като ви свиря, така оправямъ всичкитѣ ви работи. Свиря, нищо повече! Сега, тази окултна музика се различава отъ обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всѣка дума, всѣки слогъ трѣбва да се вземе много ясно. И нѣма да правите никакви усилия. Ще бѫдете много естествени въ пѣенето, както дѣцата. Туй е начинъ за подмладяване. Ще кажете: „Азъ, старъ човѣкъ!“ ... И старъ човѣкъ, на 50 — 60 год. да е, пакъ може да пѣе. За музиката нѣма стари хора. И азъ бихъ желалъ всички да бѫдете музиканти, да свирите и пѣете, и да кажатъ всички: „Тия хора сѫ отлични, пѣятъ и свирятъ отлично!“ И ще направимъ така, че никой да не може да се сравнява съ васъ по пѣене. Да изпѣемъ Вениръ Бениръ! Вениръ Бениръ Бихаръ Бенумъ Илъ би-ютъ, илъ бе-зутъ Омъ би-ютъ Илъ безутъ, омъ би-ютъ Зунъ мезунъ (2) Биномъ тумето. (пѣхме я нѣколко пѫти) Да изпѣемъ сега тази пѣсень: „Блага дума на устата Туй е ключътъ на сърцата“. (Сестра Дафинка изпѣ сама упражнението) Цѣлиятъ класъ изпѣ сѫщото упражнение много пъти. Сега, да дойдемъ до „милия погледъ“. „Мили погледъ на очите Туй езикъ е на душитѣ“. Сега, третият стих! „Нѣжно чувство проявено Всѣко зло е разтопено“. Четвърти стих: „Силна воля увѣнчава Всѣко дело и проява“. Послѣдниятъ стих: „Любовьта съ тѣхъ съгражда Тозъ животъ що тукъ се ражда“ ... Като си обезсърдченъ кажи: „Силна воля увѣнчава“ ... (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си изъ въздуха, като че воюва). Като го изпѣемъ, ще знаемъ, че Господь е съ насъ. Кой е като насъ, когато Господь е съ насъ? (Всички пѣемъ) „Силна воля ...“. „Любовьта съ тѣхъ съгражда ...“. Въ тия упражнения има смисъль, и затова слѣдъ като си ги изпѣешъ, умѫтъ ти ще свѣтне и ти ще се освободишъ от лошите мисли. Ако не пѣешъ, умътъ ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запѣешъ, той ще разбере, и ще си замине. Туй сѫ упражнения сега. Како дадете единъ концертъ, ще направимъ опитъ, ще туримъ тѣзи номера, не като пѣсни, а само, като упражнения, между другитѣ. „Изгрѣва слънцето“ упражнение. „Вениръ Бениръ“ упражнение, „сладко-медено“ и др. Само да наблюдавате ефекта, какво се произвежда у слушателитѣ, като минавате отъ едната музика въ другата. Ще ги изпѣете съ всичкитѣ модулации високо към тихо, и тъй, гласътъ постепенно да изчезне. Ще забѣлѣжите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по законъ. Въ Европа сега се правятъ първите опити? за окултна музика, но ще се мине още дълго врѣме, докато тия опити минатъ за чиста окултна музика. Това сѫ само елементи, това не сѫ още окултни пѣсни. Сега, азъ съмъ взелъ само часть отъ съдържанието на тази пѣсень: „Блага дума“. Другитѣ 4 реда на пѣсеньта сѫ оставени, тукъ имате само по 2 реда взети отъ всѣки единъ куплетъ, а отъ тѣхъ може да създадете цѣлата пѣсень, много лесно може да стане това. (Учительтъ свири „Блага дума ... “ всички пѣемъ. Ние не сме завършили още пѣсеньта. Не се смущавайте, като пѣете! Може да направите погрѣшка, нѣма нищо, ще се поправите. Вижъ колко лесно може да научимъ пѣсеньта. Азъ нарочно не свирихъ съ цигулка, за да може сестрата да пѣе сама, да изчезне страха (къмъ Дафинка). Тѣ сѫ братя, не бой се. Всички пѣемъ „Вениръ Бениръ“ първо по-силничко, а послѣ по-тихо. Това упражнение има малко източенъ темпъ. (Всички пѣемъ „Вениръ-Бениръ“). Пѣйте го много силно, колкото се може по-силно. Да свършимъ сега съ упражнението. Темите ще останатъ за идущия пѫть. Сега, който има свободно врѣме, да си прѣпише упражненията, а който нѣма, да ги запомни. Но ще знаете че нѣма да ги коригирате. Како излѣзете отъ училището може да имъ турите качулчета, но тукъ — нѣма, ще ги пѣете точно тъй, както сѫ дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видимъ какво може да стане съ това пѣене. „Вениръ-Бениръ“ е окултенъ източенъ мотивъ, възприетъ отъ западнитѣ народи. Тия мотиви сѫ необходими, ние ще минаваме постепенно отъ единия въ другия полюсъ. Това сѫ двѣ състояния, въ които може да се работи. И ще видите, какъ умътъ ви ще почне да работи. И послѣ музиканти и пѣвци ще се явятъ, ще се развие гласа ви. Сега гласоветѣ ви сѫ малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази пѣсень „Вениръ-Бениръ“ е много красива на единъ гласъ, послѣ ще я научите на два гласа и най-послѣ ще я пѣете въ хоръ. Въ гласа, въ трептенията на тия окултни упражнения има нѣщо особено. При изпѫлненията на упражнения или пѣсни въ окултната музика, знаете ли гласниятъ органъ колко клавиши има? Въ този органъ за пѣене има 35,000 клавиши. А сега, колко клавиши имате вие? На 35,000 клавиши, като вземешъ да свиришъ или пѣешъ, чудеса може да направишъ. Това е музика. Тъй щото, тази музика ще има успѣхъ. Ще влѣземъ да я изучаваме, и ще видите, че тя си има своя тефия. Но ако се вмъкнемъ въ тефиитѣ, резултати нѣма да има, постепенно ще вървимъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ налучкали нѣщо отъ окултната музика. По теофия тѣ употрѣбяватъ окултната музика, но по изпълнение сѫ далечъ отъ нея. Отъ васъ искамъ музиканти, да изпълнявате по всичкитѣ правила. Нѣма да обрѫщаме толкова внимание на техниката. Техниката за насъ ще дойде сама по себе си. Ние ще вложимъ вибрации прѣзъ съзнанието въ мозъка, и техниката ще дойде отпослѣ; всичко ще се изглади, изглади, и ще стане естествено. Т. м. 6 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 5.XI.1922 г. Неделя Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО HА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО. Имате ли зададена тема? — Не, За идущия пѫть ще имате темата: „човѣшката воля — разлика между воля и своеволие“. Ще направя нѣколко бѣлѣжки върху отклоненията въ живота, върху привиднитѣ причини, които въздѣйствуватъ на това отклонение. Ако се поставите на равно поле, и наблюдавате пѫтекитѣ, прѣзъ които хората вървятъ, ще забѣлѣжите, че хората не вървятъ въ права линия, а — зигзагообразно. Даже, ако направятъ едно царско шосе, вие ще видите, че тѣ ще вървятъ отъ едната страна, послѣ ще минатъ прѣзъ другата страна, такова едно крѫстосване става. И у животнитѣ, и у тѣхъ се забѣлѣзва това отклонение. Заякътъ, като бѣга, и той не бѣга въ права линия, и той прави извѣстни лѫкатушения. Послѣ, като вървите изъ града, и вие правите сѫщитѣ отклонения. Ако сте въ странство, законътъ ще ви застави да вървите отъ дѣсно. Но тукъ, въ България, вървите отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, отъ лѣво, отъ дѣсно, ту на едната, ту на другата страна, Послѣ, тия отклонения се забѣлѣзватъ и въ нашата мисъль. Нашата мисъль върви до извѣстна степень въ една посока, послѣ въ друга, въ лѣво, въ дѣсно, докато достигнемъ цѣльта. Туй отклонение се забѣлѣзва и въ чувствата, И тамъ има едно лѫкатушене, ту се усилватъ, ту отслабватъ. Когато дойдемъ до изпълнението на извѣстно дѣло, и тамъ има тази прѣсиленость, това отклонение. Сега, туй отклонение за тѣлото се обуславя отъ електричеството и магнетизма. Да кажемъ, вие сте пасивни. Ако вашето тѣло е пасивно, то и клѣткитѣ на организъма ви сѫ пасивни. Да кажемъ, вие минавате по улица Витошка, вървите по положителнитѣ течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение отъ пѫтя си, ще вървите, до извѣстна степень, по течението на електричеството, въ лѣво, послѣ въ дѣсно. Електричеството минава ту въ лѣво, ту въ дѣсно, и вие ще минете ту въ едната, ту въ другата страна. Сега, нѣкои отъ васъ, като разберете този законъ може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да прѣдизвикате едно активно състояние въ себе си, излѣзте на полето, и тамъ ще можете напълно да се тонирате. Ние затуй правимъ тия планински екскурзии. Нѣкой пѫть ние не вървимъ по законитѣ на екскурзията. Не трѣбва всѣкога да взимаме единъ и сѫщъ пѫть, теченията се мѣнятъ. Ние постоянно минаваме прѣзъ Драгалевци, и нѣкой пѫть васъ ви дотяга. И казвате: „Не може ли прѣзъ другъ пѫть?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическитѣ течения или магнетическитѣ сили се измѣнятъ, и вашето настроение и то се мѣни. Слѣдователно, често между васъ ще се роди единъ споръ, и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината отъ васъ сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между васъ ще се роди споръ. Тръгнете въ една посока, дѣто електричеството е положително. Които отъ васъ сѫ активни, ще кажатъ: „Ние по този пѫть не искаме да вървимъ“. Ще се спорятъ, и ще се раздѣлятъ: еднитѣ ще вървятъ по една посока, а другитѣ ще вървятъ по друга посока. И вечерьта, като се върнатъ, ще кажатъ: „Знаете ли какво стана?“ — Скарахме се, раздѣлихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е раздѣлило, пасивнитѣ е привлѣкло къмъ себе си, а активнитѣ е отклонило отъ себе си. И вие сте тръгнали въ двѣ посоки, споредъ волята на електричеството, а не споредъ вашата воля. Този законъ ще го знаете. Често, и въ домоветѣ, дѣто се образуватъ караници, сѫщиятъ законъ дѣйствува. Нѣкой пѫть електричеството образува спороветѣ въ кѫщи. Сега ще ви обясня, Туй е една окултна тайна. Защо нѣкой пѫть става споръ въ кѫщи? Вие си построявате кѫща, но като не разбирате окултнитѣ закони, вие поставяте кѫщата въ такава посока, дѣто не може да става бързо повръщане на електрическитѣ течения. Хубава е кѫщата за живѣене, но жената е пасивна. Подъ кѫщата започва да тече положително електричество, тя е доволна отъ кѫщата, но мѫжътъ е активенъ, той казва: „Азъ не съмъ доволенъ отъ кѫщата! Азъ не мога да я търпя, не ми се влиза въ кѫщи“, Туй течение може да е за единъ мѣсецъ, за два, за цѣла година, Той се скарва и казва: „Ще я продадемъ, азъ не мога да търпя, не мога да живѣя въ тази кѫща“. Сега, ако разбирате закона, вие трѣбва да раздѣлите електричеството, и така да направите, че въ кѫщата ви да минава и отрицателно електричество. Често въ една кѫща минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Тѣ сѫ течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? Отъ туй гледище, често ставатъ и други спорове. Да кажемъ, че жената е пасивна, минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Вие живѣете съ вашата съсѣдка много добрѣ. Да, но мѫжътъ ви ще почне да ходи често тамъ, отрицателното електричество ще го привлѣче. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи тамъ, усѣща се като у дома си“. „Да“, ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трѣбва, Тукъ има извѣстни естествени причини. Трѣбва да разбирате най първо естественитѣ причини, които подбуждатъ хората да минаватъ отъ едно мѣсто, а не отъ друго. Сега, ако въ туй се съмнявате, азъ мога да ви го докажа въ 5 минути отгорѣ, че туй е вѣрно. Само че това нѣма да го аргументирамъ тукъ, но горѣ на Витоша, или на Чамъ-Кория, или ще отидемъ, въ Сливенъ на синитѣ камъни, тамъ ще го докажемъ. На синитѣ камъни изведохме 150 души, отъ тѣхъ около 10 — 20 души се разболѣха, като се качихме горѣ на равнището. Една г-жа казва: „Азъ отъ тукъ не се мърдамъ, ако река да се помръдна, ще стане разривъ на сърцето ми, и ще умра безъ врѣме“. Пъкъ понеже ние искахме да идемъ на друго мѣсто, казвамъ ѝ, „Отъ тукъ още половинъ километъръ не може ли да ходишъ, тамъ ще те оставимъ, на това мѣсто, ще оставимъ при тебе нѣкой да те пази, пъкъ ние ще тръгнемъ по-нататъкъ. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носѣха го на рѫцѣ, и вървѣха напрѣдъ. Избрахме една полянка, гдѣто тия течения се уравновѣсяватъ. И казвамъ: всички 150 души ще налягате тукъ, на дѣсната си страна. Слѣдъ 15 минути станахме, направихме упражненията, и тази г-жа оздравя и казва: „Не оставамъ тукъ. Азъ ще дойда съ васъ“. Онова мѣсто, гдѣто ние се бѣхме спрѣли, бѣше една долина, тамъ електричеството бѣше пасивно, а понеже тя бѣше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвамъ: туй електричество усили въ нея това разслабително състояние, но слѣдъ ½ клм. пѫть състоянието ѝ се промѣни. Прѣзъ цѣлия день тя бѣше бодра и весела, и отгорѣ пакъ слѣзе, добрѣ намѣрихме каруца, качи се тя, и тъй си отиде до Сливенъ. Казвамъ: вие често ще срѣщате такива противорѣчия, тѣ засилватъ тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Нѣкой пѫть трѣбва да разбирате закона. Вашето тѣло може да стане негативно, всичкитѣ ви клѣтки могатъ да станатъ негативни, и положителната часть на вашето електричество може да е въ другъ индивидъ. То е неблагоприятно за самия индивидъ. Защото, ако вашето положително електричество отиде въ нѣкой индивидъ, на когото вибрациитѣ сѫ по-низши отъ вашитѣ, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нѣщо отъ общия калибъръ на вашия умъ. Слѣдователно, трѣбва да знаете закона да се поляризирате. Направете лѣвата страна активна, пъкъ дѣсната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тѣло. Сега, тази вечерь туй е само една загадка. Ние ще дойдемъ до опититѣ, какъ да се поляризирате. Често ще забѣлѣжите явления на съгласия, които зависятъ само отъ земнитѣ течения. Тогава ще разпрѣдѣлите течението. Може да вземемъ двама души отъ васъ, които сѫ скарани, и да ги примиримъ. Ще отидемъ нѣкѫдѣ на разходка, дѣто тия течения се уравновѣсяватъ, и двамата ще се примирятъ, ще кажатъ: „Дай си рѫката, ние можемъ да работимъ“. Значи, причината не е въ васъ, а тя е външна. То е, както когато забия на двама души трънъ въ петата. И двамата ще викатъ: „Не можемъ да търпимъ“. Извадете тръна, и двамата ще бѫдатъ доволни. Извадете причината! Слѣдователно, ние трѣбва да знаемъ всички причини, които ни въздѣйствуватъ външно, механически, за да може да се справимъ съ по-дълбокитѣ причини, които не зависятъ отъ нашето тѣло, отъ физическото тѣло, а отъ други тѣла, които човѣкъ има. Когато избирате нѣкоя кѫща, нѣкой пѫть ти се прѣдлага тази или онази, но щомъ си въ затвора, ти не можешъ да избирашъ. Когато имашъ свобода, ще избирашъ най-хубавата кѫща. И тия кѫщи хората ги наричатъ привѣтливи кѫщи. Ще идешъ тогава ти и жена ти, заедно да избирате кѫщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и дѣцата си; ако и тѣ сѫ доволни, още по-добрѣ. Пъкъ, ако искате опитътъ да е по-сполучливъ, повикайте и приятелитѣ си. Тогава тази кѫща е добра за васъ. Но, ако жената е доволна, а мѫжътъ и дѫщерята не сѫ доволни, тогава простете се съ тази кѫща. Причинитѣ сѫ чисто физически, зависятъ отъ тия течения тамъ, които не сѫ съвсѣмъ еднакви съ вашитѣ. Това сѫ много интересни твърдения, които трѣбва да се докажатъ, и тѣ ще се докажатъ постепенно. И затуй азъ употрѣбявамъ окултната музика, тя е единъ отъ методитѣ за поляризиране. Безъ музика, вие нищо не можете да извършите. Туй трѣбва да го знаете. Въ основата на живота на единъ окултенъ ученикъ музиката служи като методъ за поляризиране. Не си разположенъ, ще почнешъ да пѣешъ. Не си разположенъ, ще почнешъ да играешъ, и правилно ще играешъ. Методъ е това, ще играешъ. Когато човѣкъ прѣстане да пѣе и да играе, той умира вече. И природата всѣкога ни заставя да играемъ и да пѣемъ. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искашъ да правишъ упражнение, седишъ въ бездѣйствие, но дойде сърбежъ по тѣлото ти краката те засърбят, почнете да се чешите. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правишъ упражнения. Слѣдъ туй сърбежътъ понамали. Вториятъ день пакъ дойде този сърбежъ. Азъ ще ви обясня причината. Този сърбежъ произлиза отъ това, че въ тѣлото ви се е набрало излишно електричество, и туй електричество трѣбва да го прѣнесете отъ едно тѣло въ друго, да го изпратите навънка. Слѣдъ туй, ако не искате да дадете ходъ на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде нѣкоя болѣсть, ще те заболи корема, ще почнешъ да плачешъ, да викашъ: „Олеле, олеле“, и кой какъ дойде, ще разправяшъ за болката си. Изповѣдь ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че нѣма да се изповѣдвате, лъжете се. Нѣкой казва: „Азъ не се изповѣдвамъ“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповѣдватъ! Като ги заболи нѣщо, тичатъ прѣдъ доктора: „Г-нъ докторе, коремътъ ме боли“. „Отъ какво стана това? Какво яде? Ще ми кажешъ право!“ „Е, въ пости ядохъ кокошка, пиле, супа“. Сега, ако енориашитѣ знаятъ това, той на тѣхъ не може да се изповѣдва. „Слушай“, казва му лѣкарьтъ „нѣма да ядешъ кокошка“. И като му прѣдпише лѣкарьтъ какво трѣбва да яде, той изпълнява неговитѣ прѣдписания. Е, мислите ли, че има нѣщо скрито — покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповѣдате, и то по всичкитѣ правила. Има такива болести запримѣръ, че като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той ще изкаже, дѣто казватъ, и млѣкото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажешъ, и като се изкажешъ, ще ти олекне. Има болести, които може да се излѣкуватъ само съ изказване. Тия мисли, тия желания сѫ накопления, които измѣнятъ състава на нашето тѣло, измѣнятъ вибрациитѣ на козмическитѣ течения, и тогава се образува неправилность въ нашия животъ. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще прѣмахнешъ всички тия прѣгради! И музиката служи, като едно срѣдство за прѣмахването имъ. Ще пѣете съзнателно. Не казвамъ, като правило, непрѣменно да пѣете, но въ окултната музика, ако може да пѣете, отъ любовь ще пѣете, ако не можете да пѣете отъ любовь, нѣма да пѣете. Отъ любовь може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете прѣдъ прага да мислитѣ, дали е право или не. Играешъ ли отъ любовь, отъ Бога е, не играешъ ли отъ любовь не е отъ Бога. Въ Любовьта има единъ законъ, по любовь ли е всичко, което вършишъ, право е. Туй е правило, по любовь ще пѣешъ, ще се наслаждавашъ, и въ тази музика ще има творчество Сега, азъ ви обръщамъ внимание на вѫтрѣшнитѣ методи на музиката, а не на външната техника. Азъ ще дойда малко по послѣ да засѣгна и съвременната музика, оперната музика. Както свирятъ днесъ, азъ виждамъ усилието на съврѣменното човѣчество къмъ напрѣдъкъ. Много автори искатъ да изразятъ всички чувства на скърбь, радость, тѫга, на отчаяние, на надежда, и всѣки единъ цигуларь, и той иска да ги изрази. Но, още нѣмаме талантливи музиканти, които да сѫ схванали чувството, и да го изразятъ. Много музиканти не могатъ да прѣдадатъ чрѣзъ цигулката този вѫтрѣшенъ изразъ. Много мѫчно може да се изрази едно чувство. Та, нѣкои отъ тия пѣсни сѫ правилни, а други не сѫ правилни. И въ окултната наука ние ще пѣемъ само положителни упражнения. Азъ ще ви кажа друго едно окултно упражнение: „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Това е едно положително упражнение. Ще го пѣете това упражнение. Всѣки единъ образъ, тукъ, е активенъ. Сега, тази вечерь ще пѣемъ „сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но въ самото изречение има музика. Ще забѣлѣжите окултната страна на упражнението. (Учительтъ пѣе „сладко медено“). Като мислишъ за него, веднага ще се подсладишъ. Значи, всичкитѣ киселини, които те спъватъ, се прѣвръщатъ, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трѣбва малко свѣтлина: „Отъ слънцето пратено“ — веднага тази свѣтлина прониква. „Отъ пчелитѣ донесено“ — веднага ще мислишъ за кошера; понеже пчелитѣ сѫ трудолюбиви, у тѣхъ има редъ и порядъкъ, ти ще мислишъ за тѣхъ, и всичко туй ще внесе въ тебъ редъ и порядъкъ. „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Всѣка една дума си има свой окултенъ изразъ. Туй сѫ окултни упражнения, не сѫ пѣсни. Ние сме далечъ още отъ окултнитѣ пѣсни. Това е само приготовление за пѣсень. Послѣ, ще дойдемъ до една окултна пѣсень. И като вземемъ една окултна пѣсень, знаете ли какво ще стане? Сега, нѣкой казватъ; „Да имаме едно оперно парче!“ Азъ нѣмамъ нищо противъ опернитѣ парчета. Вие отвънка може да пѣете, колкото искате оперни парчета. Азъ не съмъ противъ музиката. Можете да пѣете отъ всички парчета. Пѣснитѣ никога не развращаватъ. Ако нѣкога смисълътъ на пѣсеньта развращава, то гласътъ поправя до извѣстна степень. Който пѣе, не се развращава, макаръ че има нѣкои пѣсни, които съблазняватъ, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пѣете, каквито парчета искате, ни най малко не ви забранявамъ. Сега, вие сте ученици, азъ ви давамъ пълно право да пѣете, каквото искате. Давамъ ви право, но не ви налагамъ. Ако имате разположение, и можете по любовь да пѣете, пѣйте; ако нѣмате разположение, и не можете да пѣете по любовь, не пѣйте! Дръжте туй правило. Каквато и да е пѣсеньта, пѣете ли я съ любовь, вие ще имате едно правило, единъ методъ, да прѣвръщате нервната енергия за ваше добро. Нѣма да ви кажа, че тази е свещенна музика, а тази е свѣтска. У насъ свѣтската и свещената пѣсень се обуславятъ само отъ закона на Любовьта. И най-лошата пѣсень, като я обичашъ, тя е свещена. А най-свещената пѣсень, като не я обичашъ, въ нея нѣма нищо. Ако азъ ти нося шише за сладко медено, а вѫтрѣ нѣма никакво сладко, тогава това нѣма да те задоволи. Сладкото медено трѣбва да бѫде вѫтрѣ. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрѣзъ музиката. Въ окултната музика не се изисква да пѣете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пѣене, на себе си. Защото, нѣкои отъ васъ, ще отидете въ друга крайность, ако пѣете много високо. Мѫжътъ ще каже. „Защо ме смущавашъ?“ — Е. Учительтъ каза да пѣя. Не, тихичко ще пѣешъ, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пѣешъ, я ми попѣй!“ А сега, нѣкой, като викнете, че мѫжътъ казва: „Какво си се запѣла тази сутринь?“ Та, сега, понеже въ наряда ви има пѣене, и по нѣкой пѫть може да смущавате вашитѣ съсѣди, пѣйте тихичко. Тамъ пѣснитѣ сѫ много тихички. Ще гледате да пѣете по възможность, колкото можете по-тихо. Ще си турите на ума тихо да пѣете, пъкъ когато сте вънъ, въ гората, дѣто нѣма никой, тамъ можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пѣете, както искате. И тъй, съ музиката ще се поляризирате, (Учительтъ пѣе „сладко медено.“) Гледамъ, въ Ючъ-бунарь, по улицата минава единъ продавачъ, той тъй си наредилъ думитѣ на пѣсень, че всички дѣца на улицата сѫ научили пѣсеньта, и я пѣятъ. Всички жени излизатъ, и си купуватъ макари и пр. И той си пѣе, пѣсеньта му е една и сѫща, но той тъй наредилъ тия тонове, че кой какъ чуе, отива при него. Съ количка си върви, и си пѣе. И той пѣе „сладко-медено.“ Азъ вѣрвамъ, че така той печели доста. Обръщамъ ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия животъ почива върху такива малки, незабѣлѣзани причини въ свѣта. И туй, което спъва съврѣменния свѣтъ, туй, което спъва нашитѣ домове, и насъ самитѣ, това сѫ малкитѣ, микроскопически причини, които сѫ тъй естествени. И когато ние разберемъ този ходъ на нѣщата, ние 75% ще се освободимъ отъ ненужни борби, и ще ни останатъ 25% необходими борби, и тогава разумно ще се боримъ. А 75% отъ борбитѣ, тѣ сѫ отъ посторонни причини, които трѣбва да извадимъ отъ ума си. Сега, 75% отъ борбитѣ ще ги снемемъ и ще оставимъ само 25%. Дойде борба, ще кажешъ: „Причината не е отъ мѫжа ми, не е и отъ Бога, причината е отъ електрическитѣ течения.“ Ще напуснешъ кѫщата, ще излѣзешъ малко да се поразходишъ, и ще ти мине. И ако мѫжътъ разбира закона, ще даде възможность на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената, неразположенъ е мѫжътъ ѝ, ако има пияно или цигулка, нека му попѣе или посвири ½ часъ „сладко медено“, и ще му мине. Послѣ, ще попѣете упражнението „сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити съ тѣхъ, ще опитате силата имъ, да видите какъ дѣйствуватъ. Азъ ще ви дамъ редъ упражнения, тѣ нѣма да дѣйствуватъ на всинца ви еднакво. Но ниe имаме толкова упражнения, че всѣки единъ отъ васъ ще си избере нѣкои отъ тѣхъ, които да употрѣби за своето тониране. И ще имаме редъ ключове, какъ трѣбва да се започне пѣенето. Има си начини за започване на окултното пѣене. Сега, тия сѫ малки бѣлѣжки за пѣенето. Азъ пакъ ще се повърна върху електричеството. Я изпѣйте всички „изгрѣва слънцето!“ Пѣйте по-отривисто! (Учительтъ свири на цигулката си, взима ¼ тонове). Вие, туй не може го направите, туй е окултенъ гласъ. (Учительтъ пакъ свири нѣщо весело, игриво.) Туй е свѣтска музика, не е обикновенъ; тонъ може да стане окултенъ, може да стане и обикновенъ. Легатото не е окултно. Въ единъ окултенъ тонъ трѣбва да има мекота. Сегашнитѣ цигулари всички турятъ на цигулката си отгорѣ сординка, за да свирятъ тихо, когато на единъ окултенъ цигуларь не му трѣбва никаква сординка (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо). Послѣ, въ позициитѣ има окултна музика. Единъ тонъ като се вземе съ I-ия, II-ия или III-ия пръстъ има разлика. И всѣкога, когато пѣете, трѣбва нѣкакъ си да движите и рѫцѣтѣ си. Въ окултната музика пѣенето трѣбва да бѫде картинно. Вие трѣбва да имате единъ живъ образъ. Идеята въ ума ви трѣбва да бѫде ясна. (Учительтъ свири съ цигулката си и пѣе „сладко-медено“. Вториятъ пѫть ще учимъ „отъ слънцето изпратено, отъ пчелитѣ донесено.“ (Всички пѣхме „сладко медено “) Сега, тази вечерь правимъ прѣводъ. Този гласъ е съобразно вибрациитѣ си. Този е гласътъ, който подхожда на вашитѣ електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението, и усѣщате една радость въ себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичкитѣ възможни форми, въ които може да се яви „сладко-медено“. Като го пѣете, усѣщате едно приятно настроение, значи, гласътъ и думитѣ хармониратъ на вашето състояние. Съ него веднага може да се поляризирате, да излѣзете бодри, и да идете на работа. Нѣма да се смущавате, пакъ ще пѣете „сладко-медено“, (Всички пѣхме пакъ „сладко-медено“.) Е, добрѣ, туй е за да се възстанови електричеството въ насъ, да го тонираме. Сега, за да произведемъ дълбочина, трѣбва въ окултната музика да измѣнимъ вече ключа. „Сладко-медено“ може да се пѣе и на другъ тонъ. (Учительтъ пѣе нова мелодия, по провлечено, и създава друго настроение). Сега, тъй изпѣто упражнението, прави ви едно приятно впечатление. Така е и въ чувствата. Когато единъ човѣкъ си изразява чувствата, нѣкой пѫть и тѣ сѫ медени, приятни сѫ, значи, ти ще пѣешъ по сѫщия начинъ. Обаче, щомъ нарушишъ хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пѣешъ. Сега, ще ви прѣдставя на български една селска идилия. Срѣщатъ се двама души, отъ които единиятъ мисли едно, а другиятъ мисли друго. Тя е слѣдующата: момъкъ отива на западъ, и свършва своитѣ правни науки. Идва въ село, и се влюбва въ мома, селянка но много красива, и почва да ѝ пѣе тѫжна пѣсень, че неговото сърце го боли, че той не може безъ нея да живѣе. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, съ припѣване: „Кой ти е кривъ, като не разбирашъ живота? Животътъ седи въ това, да си потропа човѣкъ малко“. Той плаче, а тя се смѣе, и си играе. Тя казва. „Ти като ме любишъ, защо трѣбва да плачешъ?“ (Учительтъ свири на цигулката си този диалогъ, дѣто мелодиитѣ сѫ различни, на минйорна и мажорна гама). Сега, всичкитѣ музиканти искатъ да изразятъ чувствата. Тукъ сѫ прѣдставени двѣ крайности въ чувствата. Дѣйствително, въ живота туй рѣдко се случва, но тия настроения се срѣщатъ повече вѫтрѣ въ насъ. Отъ едно тъжно състояние, отчаяно, когато не иска да живѣе, изведнъжъ въ него става една рѣзка промѣна, той става, и се разиграва. Тия състояния сѫ вѣрни за самия човѣкъ. Такава рѣзка промѣна става у човѣка. И отъ състоянието на тази игра, човѣкъ веднага може да си измѣни състоянието, да мине въ тѫга. Та, когато дойдатъ тия състояния, трѣбва да ги знаете. Щомъ е за игра играйте. Щомъ е за плачъ плачете! Най първо ние ще учимъ тия прости упражнения, за тониране. „Сладко медено“, туй сѫ правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А пѣсеньта „Вениръ-Бениръ“ ще я оставамъ за слѣдния пѫть, да даде по-голѣма дълбочина, да накара човѣка да мисли. Какъ вървятъ вашитѣ упражнения, пѣете ли по 15 минути на день? Сега, ще вземемъ тона „ре“, ще го изпѣемъ тихо, послѣ ще усилимъ, а слѣдъ туй ще отслабва тона. Послѣ пѣхме — „си-му-ту си“ тихо и високо, слѣдъ туй изпѣхме звукътъ „и“ високо и тихо, до изгубване на гласа. Т. м 5 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 29.Х.1922 г. 7 ч. в. Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНА МУЗИКА. Т. м. Ще ви дамъ едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава отъ обикновената по слѣдующитѣ двѣ качества. Въ окултната музика се даватъ най-първо основнитѣ чърти. Тя е нѣщо като художеството: единъ художникъ ще тури най-първо носа, вѣждитѣ, очитѣ, устата, ушитѣ — главнитѣ линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървимъ по сѫщия начинъ, да видите какъ постепенно се развива музиката, защото въ природата нищо не е израснало наведнъжъ. Сега, тази вечерь, ще развиемъ друга една часть отъ пѣсеньта „сила, жива, изворна течуща“, едно прибавление, пѣсеньта не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължимъ, докато най-послѣ го завършимъ. Послѣ, въ окултната музика никога не се допущатъ думи или тонове съ двѣ значения. Тамъ, всѣка една дума трѣбва да има едно значение. Като пѣешъ една дума съ извѣстни вибрации, ти може да имашъ една добра идея, но като я произнасяшъ, въ подсъзнанието ти ще влѣзе идеята, която се съдържа въ тия звукове. Та, вие ще пристѫпите сега, да се учите, нѣма да критикувате, защото азъ нахвърлямъ най-първо такива основни чърти. Може да ви се видятъ думитѣ много смѣшни, но нѣма нищо смѣшно. Азъ избирамъ стари думи. Запримѣръ тази вечерь, избирамъ тия звучни думи: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ бизутъ“. Тия думи, като на окултенъ езикъ, много мѫчно е да се прѣведатъ на български. Запримѣръ, азъ взимамъ на български езикъ слѣднитѣ думи. „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“. Туй сѫ думи съ окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тукъ имаме такава. Азъ дадохъ на единъ нашъ приятель да прѣведе тѣзи думи на обикновенъ езикъ. (Прочете се пѣсеньта, разработена отъ дѣдо Благо). Туй е обикновена поезия. Сега, на този приятель азъ веднага му казахъ грѣшкитѣ, не граматическитѣ, но отъ окултно гледище: „сладка дума да обронимъ“, думата обронимъ е двузначуща. Послѣ, „трепетъ новъ да заиграе“. Като биятъ човѣка, пакъ играе. Думата „играе“ е двузначуща. А пъкъ подъ „играе“, разбирамъ друго. Гдѣ е причината на туй дѣйствие? Вѫтрѣ въ менъ. Азъ трѣбва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всѣка дума трѣбва да има едно значение. По този начинъ азъ искамъ да изкорените всички навици, които сѫществуватъ въ васъ. Когато тия думи почнатъ да вибриратъ въ насъ, всичкиятъ нашъ прахъ, всичкитѣ наши навици, добити съ вѣкове, ще отскочатъ, както отскача прахътъ отъ барабана, щомъ се удари съ чукчето върху него. А сега, ние не знаемъ какъ да се освободимъ. И затуй, окултната музика е начинъ за освобождение. Навсѣкѫдѣ, и въ най-далечната древность, сѫ употрѣбявали музиката, но религиознитѣ хора съ нея сѫ злоупотрѣбили. А ние искаме, отъ чисто окултно гледище, да я употрѣбимъ научно въ всичката нейна пълнота. Въ основата си тя е много проста, вънъ е много сложна. Послѣ, при изпълнението на тази музика, вие трѣбва да имате онова дѣтинско разположение. Ти излѣзешъ да пѣешъ, казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Що значи старъ човѣкъ? Ако ти съ думата „старъ“ означавашъ, че си отслабналъ, обезумѣлъ, нека всички да го знаятъ. Пъкъ, ако подъ „старъ“ разбирашъ, че си поумнѣлъ, нека да е така, но да нѣма двѣ значения. Ако подъ „младъ“ разбирашъ глупавъ, едно дѣте, което си позволява извѣстни слабости, тогава, нито стариятъ, нито младиятъ е на мѣстото си. Та, всѣкога ще избѣгваме всички отрицателни думи. Дойдете ли въ школата, не позволявайте на ума си никакви двузначущи думи; всички отрицателни мисли, по възможность, ще ги туримъ отвънка, нѣма да ги изпѫдимъ, ние имаме мѣсто за тѣхъ, но тѣ не сѫ за приемната, не сѫ за гостната стая. Ще имъ кажемъ: „Вие нѣмате тази цѣна, която се изисква.“ Послѣ, въ окултната музика трѣбва да пѣемъ съ чувство. Тази музика не позволява таково е....е....е.., както нѣкои правятъ, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства — трепери тогава, но, ако нищо не означава, защо ще треперишъ? То е лъжа! Така ще образувате извѣстни отклонения, които ще донесатъ катастрофални послѣдствия. А природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя нѣкой пѫть затвори очитѣ си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали! Като ви хване, и ви тури въ лабораторията си, отъ другия ѝ край ще излѣзете чисти, но докато мините прѣзъ 10 тѣ реторти... Това е общъ законъ, неизмѣняемъ, за всички безъ разлика, за когото и да е. Като говоря за природата, азъ взимамъ природата, въ смисълъ на нейното проявление. Защото, за менъ, природата е проявление на Бога въ живота. И понеже Той е почналъ да се проявява, Той никога нѣма да дойде да се съгласи съ нашитѣ дѣтински възгледи, да измѣни реда на нѣщата. Нѣщата, които сега сѫществуватъ, тѣ сѫ опитани, опитани, опитани. Той всѣко нѣщо е провѣрилъ не единъ пѫть, а хиляди пѫти. И този свѣтъ, които е създаденъ, е по възможность единъ отъ най добритѣ свѣтове, които Богъ можеше да избере отъ опитностьта на миналитѣ вѣкове. Той е създалъ този свѣтъ, като единъ отъ най-добритѣ свѣтове. Не че сега нѣма другъ, има други по-хубави свѣтове, но за сега, този свѣтъ е единъ отъ най-хубавитѣ. При сегашнитѣ условия на цѣлото Битие, на безграничното Битие, този свѣтъ е единъ отъ най-добритѣ, т. е. като казвамъ, че е единъ отъ най-добритѣ, разбирамъ, че въ него сѫществуватъ всички възможности и условия, при които ние можемъ правилно да се развиваме. Нѣма сила, която може да ни извади изъ релситѣ навънъ. Нѣма никой, който да може да ни хване за ухото, и да ни накара да сгрѣшимъ. Ние грѣшимъ по собствена воля, по собствено желание. Азъ ви говоря, като на ученици, искамъ да бѫдете мѫжествени, да се не съблазнявате. Който се съблазнява, слабъ гръбнакъ има, и неговата воля е желѣзна и гранитна. Защо се съблазняватъ хората? Имашъ красива жена. Господь е създалъ тази красива жена, иска да ѝ се радватъ. Този иска да обсебе тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсебе. Питамъ: Защо другитѣ да не ѝ се радватъ? Господь турилъ хубавъ паметникъ, та който мине да се радва. Турцитѣ казватъ. „Да гледашъ хубавото, красивото, добро е“ Тази статуя е турена да я гледатъ хората, и да се възпитаватъ. Нѣкому се поревнала, качва се, и задига статуята. Ако е голѣма статуята, не може да я вземе, но ако е нѣкоя малка, златна статуя — задига я. Питамъ. Статуята ли е виновна, или онзи, които я задигналъ? И, като го хванешъ, той ще каже „Нѣкой дяволъ е, който я задигналъ“. Гдѣ е този дяволъ? Дяволътъ е вѫтрѣ въ насъ. Туй желание да имаме статуята, да я продадемъ, да се удоволствуваме, туй желание е този дяволъ. Ние говоримъ само за факти, но има извѣстни подбудителни причини, Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна, той може да е просто, като едно орѫдие. Защото, нѣколко души може да се надуматъ да крадятъ, но единъ да е сѫщинскиятъ факторъ, а другъ да е изразитель. Като изучавате окултната музика, вие ще пѣете; това е единъ начинъ за подмладяване. Подъ „музика“, подразбирамъ музика и въ мисли, и въ желания. Да внесемъ тази хармония вѫтрѣ въ себе си, и да чувствуваме, че въ насъ, и въ сърцето ни, и въ ума ни нѣщо тихо пѣе, като че нѣкѫдѣ дълбоко слушаме тази хармония, Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни, и ще даде ново направление на нашата мисъль. Вие казвате: „Господь ще изпрати своя Духъ, и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господь да го прави, ние казваме: „Господи не може ли това нѣщо по другъ начинъ?“ Ние имаме извѣстни, особени понятия за нѣщата, и по нѣкой пѫть сме въ състояние да дадемъ съвѣтъ на Господа, като какъ трѣбваше да направи свѣта. Сега, онѣзи, които сѫ създали музиката сѫ били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тѣзи хора сѫ разбирали Божественитѣ закони, и сѫ изразили туй велико творчество въ музика. Тия закони не може да се измѣнятъ. Ако се намалятъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме единъ видъ музика, ако се повишатъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме другъ видъ музика. Музиката се изразява споредъ чувствата. Религиознитѣ хора сѫ взели музиката за изразъ на тѣхнитѣ религиозни чувства. Онѣзи, които искатъ да изразятъ своитѣ свѣтовни чувства, тѣ сѫ приложили музиката за свѣтовна цѣль. Всѣки е използувалъ музиката за своята цѣль. Обаче, окултната музика има за цѣль облагородяване и възпитание на човѣка. Азъ не искамъ да влѣзатъ нѣкои въ класа, и да кажатъ: „Тѣзи хора съ какво се занимаватъ! Не взематъ да се молятъ, ами единъ седналъ да свири, а другитѣ пѣятъ. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите отъ онѣзи, които идватъ съ такава цѣль — да критикуватъ. Ние ще използуваме часть отъ врѣмето на недѣлната вечерь за музика. Сега, запишете си думитѣ на новото окултно упражнение „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“ (Всички пѣемъ). Ще направимъ единъ опитъ единъ ще изпѣе соло това упражнение, а слѣдъ туй другитѣ ще изпѣятъ, „сила жива, изворна, течуща“. Упражнението пакъ не е завършено. Не бързайте! Азъ ви уча какъ се строятъ окултнитѣ пѣсни. (Учительтъ изпѣ самъ „изгрѣва слънцето“, а послѣ всички изпѣхме „сила жива, изворна, течуща“ ) Слѣдъ като изучимъ тия упражнения, ще дадемъ единъ концертъ, и ще направимъ опитъ, като вмъкнемъ тия упражнения тукъ-тамѣ, да видимъ какви резултати ще има окултната музика. Запишете си тия думи сега: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ безутъ“. Запишете си още и думата „си-му ту-си“, тя е за упражнение. Сега, ще пѣемъ си-му-ту-си, а това, „вениръ бениръ“, то е по-сложно упражнение, но, като пѣемъ си-му-ту-си, и първото ще стане по-лесно (Всички пѣхме си-му-ту-си съ постепенно отслабване и послѣ усилване на гласа. Слѣдъ това изпѣхме всички „изгрѣва слънцето“. Като гимназисти пѣете, нали? Я изпѣйте пакъ — изгрѣва слънцето — да видимъ какъ сте я запомнили! (изпѣхме — изгрѣва слънцето — заедно съ припѣва — сила жива, изворна, течуща.) Сега, нѣкои отъ васъ, които не могатъ да пѣятъ, нека слушатъ, докато тази пѣсень проникне въ тѣхъ. Тъй както сѫ нагласени думитѣ, въ тѣхъ има смисълъ, не може да има изключение. Какво носи свѣтлината? Тази свѣтлина носи сила жива, изворна, течуща. Всѣка една дума е на мѣстото си, каквото и да я правите, тя е една сила, сила на свѣтлината. Изпѣйте тихо „изгрѣва слънцето“. (Всички пѣемъ). Сега, въ думитѣ — зумъ ме зумъ — се съдържа скрития смисълъ. Въ тѣхъ е вѫтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. „Изгрѣва слънцето, носи свѣтлина“, тия нѣща сѫ далечъ отъ насъ. Въ думитѣ: — „сила жива, изворна, течуща“, силата ние може да я опитаме, вѫтрѣшно, а свѣтлината опитваме само чрѣзъ очитѣ си. Сега, първата часть на упражнението е приготовление, трѣбва да се приготви човѣкъ, то е дълъгъ периодъ. И затуй това упражнение още не е завършено. Азъ прѣвеждамъ окултната музика на нашъ езикъ. По обратенъ пѫть вървимъ. Най-първо, прѣди думитѣ: „сила жива, изворна, течуща“, ние трѣбва да туримъ други думи, както прави единъ художникъ, да се попълни цѣлото упражнение. Първата часть е приготовление, втората часть е активната, т. е. изразява този, който строи. „Зумъ-мезумъ“ това е смисълътъ вече. Като строишъ нѣщо, какъвъ е смисълътъ на нѣщата? — Да видишъ какъвъ резултатъ ще има този строежъ. Тази вечерь, като прѣвеждахъ тия думи, врѣмето бѣше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното врѣме не е за окултна музика, то прави вибрациитѣ малко неблагоприятни. Сега, може да имате туй упражнение си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога, и да се упражнявате върху тѣхъ. Запомнихте ли ги? Тоноветѣ сѫ: sol, si, re, sol, — си-му-ту-си. Ако пѣете съ обикновенитѣ тонове sol, si, re, sol, тѣ нѣматъ окултно значение. А съ звуковетѣ „си-му-ту-си“, тамъ има друго значение. Да изпѣемъ 3 пѫти „си-му-ту-си“ и 4-ия пѫть ще продължимъ послѣдната гласна. Музиката се изразява съ сѫщитѣ органи, съ каквито говора, т. е. сѫщата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пѣене. Тъй щото музиката и говорътъ сѫ братъ и сестра, защото излизатъ отъ сѫщия центъръ. Слѣдователно, тази ципица постоянно трѣбва да се държи въ пѣене. И първото нѣщо, съ което започва черната ложа, когато попаднешъ въ нея, е огрубяването на гласа ти. Щомъ почне да загрубява гласътъ, измѣня се ципицата, измѣня се и характера, понеже тия вибрации сѫ много чувствителни. Ще туришъ въ ума си мисъльта, че си мобилизиранъ, и ще кажешъ: „Азъ съмъ мобилизиранъ въ Божествената музика, и не мога да пѣя другояче, освѣнъ по всичкитѣ правила на Божествената музика“. Ще туришъ тази мисъль вѫтрѣ въ ума си, то е най-цѣнното. И въ духовния свѣтъ, хванатъ ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти нѣма да позволявашъ никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трѣбва да е свободно. Въ пѣенето ще бѫдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не давайте внимание. Ти ще седнешъ, и ще си пѣешъ, дори и всрѣдъ София. Ама този ще каже: „смахнатъ“, онзи тъй може да каже, ти ще кажешъ: „Азъ 5 пари не давамъ, азъ пѣя по божественому. Ако вие сте толкова смѣли да пиете бира, когато седите въ кафенетата, азъ ще бѫда смѣлъ да пѣя по божественому. Защо азъ да съмъ смахнатъ, пъкъ вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажемъ сега: „Трѣбва извѣстно благоприличие“. Азъ приемамъ, че въ свѣта има извѣстно благоприличие, но ние сме излѣзли извънъ рамкитѣ на туй обикновено благоприличие. Ние правимъ нѣща, които сѫ много благоприлични. Поне въ себе си ще направите умствена маневра. Ще излѣзешъ на нѣкое многолюдно мѣсто, дѣто имашъ приятели, и почвашъ да пѣешъ. Сега въ ума си правишъ маневра, но може би, слѣдъ 10 години, ти ще излѣзешъ и ще направишъ туй въ дѣйствителность. Обаче, за да направишъ нѣщо, жертвитѣ, които ще положишъ, трѣбва да принесатъ нѣкакъвъ плодъ. Но туй е едно упражнение, за да станете смѣли. Вие сте страхливи, този страхъ трѣбва да изчезне. И азъ ви прѣпорѫчвамъ, като влѣзете въ гората, да се отворите, да пѣете, да викате, колкото можете. Дайте ходъ на чувствата си! Сега, като запѣемъ нѣкѫдѣ казвате „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“ Но, нѣкой пѫть ние трѣбва да пѣемъ тихичко. И тихичко може да си пѣемъ. Та, азъ съмъ за тази вѫтрѣшна духовна свобода. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има духовна свобода. Като пѣете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, давайте внимание какъ взимате тоноветѣ. Азъ имамъ още една цигулка, и нѣкоя вечерь ще я донеса, ще ви направя единъ опитъ, да видите какъ свири тя — двѣ цигулки сѫ. Азъ ще магнитизирамъ другата цигулка, и ще видите какъвъ хубавъ гласъ ще има. Давахъ я на мнозина цигулари, тѣ казватъ! „Не можемъ да свиримъ“. Тази цигулка, съ която цигуларитѣ не могатъ да свирятъ, азъ мога да свиря, но трѣбва да се внесе нѣщо въ нея. Но, когато внеса въ другата цигулка това нѣщо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тукъ, и го туря въ другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и въ цигулката, и въ всѣко нѣщо ние може да внесемъ тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживѣе. Може да внесемъ нашия двойникъ въ нея, и този двойникъ прониква всичкитѣ пори, прониква цигулката. И тогава, въ този гласъ ставатъ трептения. Великитѣ цигулари и пиянисти, тѣ внасятъ това нѣщо. Пѣвици, които пѣятъ хубаво, тѣ внасятъ това трептение въ гърлото си въ душата си. Ако туй нѣщо може да влѣзе въ гърлото ти, ти ще имашъ отличен гласъ, всички ще те слушатъ. Но, нашата душа трѣбва да влѣзе въ гърлото. Душата навсѣкѫдѣ трѣбва да ходи. Ами че тъй! Ще кажемъ на душата да дойде въ гърлото — ще пѣемъ отлично. Ако дойде въ главата — ще мислимъ отлично. Само че трѣбва да ѝ кажете кѫдѣ да се качи, и тя ще ви слуша. Кажи и „Искамъ въ гърлото!“ Хубаво. Какво искашъ сега? Да влѣзешъ въ мозъка, искамъ да мисля. А ти казвашъ „Ако обичашъ, качи се“. Не „ако обичашъ“, и „моля ти се“, опрѣдѣли и точно думитѣ кажи ѝ „Качи се въ гърлото, да ми изпѣешъ една хубава пѣсень, каквато ти знаешъ“ Тя ще ти изпѣе една такава пѣсень, и ти ще си я спомнишъ отъ миналото. Пѣе душата. А сега, когато тя, горката, иска да пѣе, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пѣе много, но синъ ми е боленъ, ще го смущавашъ“. Не, ако тя запѣе, той ще оздравѣе. А ти казвашъ на душата си „Моля те, не пѣй, мѫжъ ми е неразположенъ, дѣцата ми сѫ неразположени“. Не спъвайте разумната душа въ нейнитѣ проявления! Всѣко едно желание, всѣки единъ стремежъ трѣбва да бѫдатъ свещени, както сѫ свещени мислитѣ и желанията на Бога. Нѣма изключение! Защото всичкитѣ стремежи на Божествената душа, която живѣе въ насъ, сѫ свещени и всѣки единъ поривъ, какъвто и да е той, той е свещенъ. Всичко у нея е благородно. Ти не можешъ да се съмнявашъ. Всичкитѣ нейни пориви сѫ благородни, свещени, чисти и святи. Спрѣмо всѣки свещенъ поривъ въ свѣта, непрѣменно има точно противоположенъ, обратенъ поривъ. Човѣкъ има двѣ души. Яви се едно благородно желание у човѣка, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходишъ по обратния пѫть. Това го показва опита. Тукъ, поне, всички сте имали, горѣ-долу, тази опитность. Та, въ окултната школа се изисква спазване на законитѣ. Ще спазвашъ Божественитѣ закони. Дойдешъ ли до тѣхъ, ще кажешъ: „Това е законъ!“ Слѣдъ като направишъ опитъ, и имашъ резултатъ, върху този резултатъ ти може да мислишъ, може да разсѫждавашъ. Имашъ нѣщо направено, може да го разгледвашъ отъ какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовникъ, и вижъ отъ какви парчета е направенъ, но прѣди часовникътъ да е направенъ, не го бутай. И тъй, музиката е едно отъ великитѣ срѣдства въ свѣта, съ което можете да се тонирате, и ние ще я употрѣбимъ, като едно орѫжие, артилерия, картеченъ огънь; не само да пѣемъ за наслада, но ще я употрѣбимъ за защита на себе си. И псалмопѣвецътъ какво казва? „Хвалете Господа съ китара и съ кимвалъ.“ Пъкъ, ако азъ бихъ писалъ, щѣхъ да туря: и съ цигулки, и съ тромпети, и съ цитри, съ всички сегашни инструменти. И българитѣ, като видятъ цигулка, мислятъ, че само дяволътъ свири на цигулка. У българина гайдата е по-почтена, и гайдарджията има повече почитания, отколкото цигуларина. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигуларь кѫща не гледа“. Ами че цигуларь, който кѫща не гледа, той е цигуларь! Той въ цигулката си е вдаденъ. Защото, ако неговиятъ умъ е съсрѣдоточенъ въ кѫщата, той нѣма да гледа цигулката. А който е вдаденъ въ цигулката си, той кѫщата не гледа, той казва: „Другъ да се грижи за кѫщата, а азъ ще радвамъ хората. Които сѫ скръбни, весели ще станатъ, които сѫ болни, ще оздравѣятъ“. Та, и ние сега се нуждаемъ отъ музиката. Това сѫ малки бѣлѣжки върху музиката. Ха да прочетемъ малко отъ това, което сте писали върху плача на малкитѣ дѣца. (Четоха се само нѣкои отъ темитѣ). Вие всинца не сте писали върху темата. Сѫщо не сте правили и резюмета на работитѣ отъ класа. Извадете ядката отъ работитѣ — върху плача — основнитѣ чърти само. Послѣ, пишете всички, поне двѣ думи, но ще пишете всички. Нѣкои казватъ: „Азъ не мога да пиша“. Напиши двѣ думи, макаръ че сѫ глупави. Нищо повече! Зададено упражнение, седни и напиши нѣщо, за себе си. А ти, като кажешъ, че азъ не мога да пиша, оставашъ въ негативно състояние. Напиши двѣ думи! Нѣкои идватъ тукъ, въ класа, и не сѫ писали нищо. Не, прѣзъ рѣшето ще минете. Тъй не бива. Тукъ, въ окултната школа, такива работи да ги нѣмаме. Напиши едно прѣдложение или двѣ-три думи, но напиши нѣщо. Плачътъ, това е първото упражнение въ музиката. Нищо повече! Но истинскиятъ плачъ, защото, азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои дѣца не знаятъ да плачатъ. Дѣте, което истински плаче, този плачъ е първото упражнение въ музиката. Дѣтето, което не знае да плаче, то хленче и казва: „Какъ да започна тази пѣсень?“ И даде единъ тонъ, който не е музика. Истинскиятъ плачъ е първото музикално упражнение! Въ туй отношение сълзитѣ ни помагатъ. Пъкъ онзи плачъ, като зареве дѣтето, почервенѣе, въ него нѣма никакви сълзи; очитѣ му изпѫкнатъ, надува се, надува се дълго врѣме, и ако майката я нѣма тамъ, тогава туй надуване може да се прѣвърне въ плачъ, и като си поплаче туй дѣте, заспива. И дѣйствително, има, запримѣръ, пѣсни или упражнения, като „си-му-ту-си“, ако ги пѣешъ еднообразно, ще заспишъ. Трѣбва да има разнообразие. Трѣбва да се пѣе съ прѣкѫсване, и послѣ легато. (Учительтъ пѣе стакато). Почнатъ ли вибрациитѣ да ставатъ еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичкитѣ състояния трѣбва да се измѣнятъ. Тонътъ „си“ е мекъ тонъ. Когато Господь изпрати Мойсея при Фараона, какво му каза? —„Си, „симу“, Като кажешъ „му“, този тонъ е много силенъ накрая. Въ него има двѣ движения; у-то въ окултната наука има двойно движение, едното движение е надолу, а другото — нагорѣ. Сега, каква е разликата между „мо и му“? Слѣдѣли ли сте, като изпѣешъ „му“ кои органъ на гърлото се засѣга, и кой органъ засѣга „мо“? (Учительтъ пѣе упражнението „си-му-ту-си“ откѫснато, но много тихо). Трѣбва да пѣете отривисто. Наблюдавайте, имашъ нѣкое душевно неразположение, ще го разглобишъ. Извадете часовника си, и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“, (Учительтъ пѣе съвсѣмъ тихо) и вижте, слѣдъ колко минути ще се измѣни туй ви настроение. Нѣкой пѫть трѣбва да се измѣни настроението ви, а нѣкога не трѣбва. Когато, обаче, тази енергия е достигнала до върха на експлозия, и се събере въ нѣкоя часть на тѣлото, ние трѣбва да спремъ тази експлозия, т. е. да дадемъ направление на тази енергия, да извърши нѣкаква работа. И съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупване на енергията. Тази енергия нѣкой пѫть се струва на устата, нѣкой пѫть на ушитѣ, на носа ни. И такъвъ човѣкъ, само като го бутнешъ по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсѣкѫдѣ може да го бутнешъ, но дойде ли до носа, не можешъ. На нѣкои хора пъкъ въ горната часть на рѫката е натрупана енергията имъ, тѣ не обичатъ тамъ да ги бутатъ. Значи, тази енергия може да е събрана въ горната или въ долната часть на рѫката имъ. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често, болеститѣ днесъ произтичатъ отъ натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Тѣ се дължатъ на тия течения на електричеството. Когато вибрациитѣ сѫ по-груби, тази полуорганическа материя се натрупва около ставитѣ, и когато врѣмето се измѣни, мускулитѣ се съкратяватъ, и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганически вещества, които сѫ твърди, като минаватъ прѣзъ тъканитѣ, прѣдизвикватъ едно триене, послѣ едно запалване, става една химическа реакция, и въ резултатъ се явява едно подуване. Сега, азъ бихъ пристѫпилъ да ви обясня това, но вашитѣ умове сѫ такива критици! Запримѣръ, ако азъ ви дамъ една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трѣбва воля, за да направите едно упражнение. Мене ми разправяше единъ приятель, здравъ, младъ човѣкъ, дадоха му да напише едно упражнение, но, внезапно го заболѣва слѣпото чърво. „Ама такива болки, изпотихъ се. Задигамъ се вечерьта да търся лѣкарь, но, слушамъ, нѣщо ми казва: „Кажи на слѣпото чърво, че азъ съмъ мобилизиранъ, азъ служа на Бога, и ти трѣбва да ме оставишъ, не е мѣсто ти да се проявявашъ, азъ ще се проявя“. Половинъ часъ слѣдъ това болестьта изчезва. Кой е причината сега? Ако не бѣше казалъ това, ако не бѣше се наложилъ тъй на болестьта, щѣха да се минатъ 21 деня, че лѣкари, че компреси, че това-онова. Ще кажешъ на болестьта: „Слушай, приятелю, азъ съмъ мобилизиранъ. Нищо повече! Послѣ, азъ живѣя въ Божествения свѣтъ, дѣто всички сѫщества живѣятъ въ хармония, какво търсишъ въ менъ? Ще излѣзешъ навънка!“ Болестьта, това е едно сѫщество. Съврѣменнитѣ лѣкари сѫ много смѣшни! Явява се единъ туморъ, хайде ще го рѣжатъ. Сега, туй, което азъ ще ви обясня, вие ще излѣзете съ него прѣдъ свѣта, ще кажете: „Нашиятъ Учитель, тъй казва“. Туй не е научно, На съврѣменния свѣтъ трѣбва да обясня другояче тѣзи работи. Тази теория, трѣбва да имъ я обясня по другъ начинъ. На сегашния ученъ свѣтъ нѣма да говоримъ за тия разумни сили, за разумния свѣтъ, понеже, привидно, тѣ дѣйствуватъ механически, автоматически. Ти като имъ кажешъ, че ги разбирашъ, тѣ нѣма да те считатъ за разумно сѫщество. Тѣ казватъ: „Туй не е право“. Тѣ не ни вѣрватъ. Какъ се обяснява дѣйствието на тия сили? У човѣка, ако вникнете внимателно, има двѣ течения, повечето отдолу, прѣзъ пръститѣ на краката. Нѣкой пѫть, пръститѣ сѫ отворени, т. е. у етерниятъ двойникъ, който е свързанъ съ тѣлото, има извѣстни отвърстия отворени. Нѣкой пѫть има втичане, нѣкой пѫть изтичане. Нѣкои сѫщества могатъ да влѣзатъ прѣзъ краката, и да вървятъ по единъ начинъ. Има течения, които влизатъ прѣзъ носа. Да кажемъ, че едно сѫщество влѣзе у васъ да прѣгледа тѣлото, и слѣдъ това не може да излѣзе навънка. Като го разгледа, намѣри нѣкое хубаво мѣсто, и казва: „Азъ нѣма да си излѣза отъ тукъ, хубаво ми е, ще си направя, една малка кѫща“, и почва да събаря твоитѣ вещества, започва да си гради, като единъ майсторъ, който знае какъ да тури вода, циментъ, пѣсъкъ. Ти ще му кажешъ: „Слушай, приятелю, ти тукъ не може да градишъ. Взе ли позволение? Ти мобилизиралъ ли си се? Ще спрешъ този градежъ!“ Нищо повече! „Въ името на онзи великъ Божественъ законъ, който управлява свѣта, ти си дошълъ като гостенинъ, и ще излѣзешъ навънъ. Не излѣзешъ ли, другояче азъ ще постѫпя съ тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излѣзе. А сега, ние се плашимъ отъ него. Какъ? Дойде лѣкарьтъ и като прѣгледа болния, прави движение съ главата, че положението е много сериозно. Съврѣменнитѣ хора сѫ хипнотизирани. Какъ сѫ хипнотизирани хората? Болниятъ седи, гледа лѣкаря. Лѣкарьтъ пипа пулса. „Пулсътъ не бие редовно“. — Не бие редовно? Какво има? „Порокъ на сърцето“, — Порокъ? Той се уплаши, и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смѣшно, порокъ на сърцето! Нѣма никакъвъ порокъ. Азъ мога да направя, когото и да е отъ васъ, да има порокъ на сърцето. Нѣма никакъвъ порокъ! Дѣйствително, може да се прѣвърне въ порокъ, но въ окултната медицина има симптоми, които показватъ дали сърцето има извѣстна органическа поврѣда или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тѣзи симптоми сами се явяватъ, на нектитѣ. Напримѣръ, когато се яви охтика тия признаци се явяватъ на нектитѣ. И за 190 деня може да се даде диагноза, каква е болестьта. Сега, дойде лѣкарьтъ, прѣгледа езика, побѣлѣлъ. Туй показва, че стомахътъ не функционира редовно. Погледне очитѣ пожълтѣли. Това показва, че черниятъ дробъ не дѣйствува добрѣ, има разстройство. Езикътъ, очитѣ — ненормални. Третиятъ начинъ, попипа пулса — нередовенъ — значи въ сърцето има нѣщо. Е, хубаво, какво има въ сърцето? Онзи нервъ тамъ, който регулира биенето на сърцето, поврѣденъ. Тамъ има една спирачка. И нѣкой пѫть тази спирачка затихва, а нѣкой пѫть, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа, ти се уплашишъ. Ти ще кажешъ „Приятелю, законъ е сърцето да бие 72 пѫти въ минутата, туй е правилно, и ти ще се подчинявашъ“. Ще стегнешъ тамъ спирачката, и нагорѣ нѣма да я пущашъ, защото, за условията, при които живѣемъ, достатъчни сѫ 72 удари. Като видишъ нѣкой човѣкъ, които обича повече, ще му кажешъ „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пѫти нека бие“. Дойде нѣкой въ кѫщи, когото ти обичашъ, ще си кажешъ 75 пѫти нека бие сърцето ми, и повече дори“. Ще му кажешъ, че като бие сърцето повече, на извѣстни мѣста ще трѣбва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити, да наблюдавате, какъ пулсира сърцето, и колко видоизмѣнения има въ туй пулсиране. Цѣла наука е това! Ако вие слѣдѣхте това нѣщо, нѣкой пѫть сами щѣхте да забѣлѣжите видоизмѣненията, но като не разбирате тази наука, има опасность да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, какъ става биенето на цѣлия козмосъ, какъ ставатъ теченията вѫтрѣ въ природата. Сърцето показва биенето на цѣлия козмосъ. И по биенето на вашето сърце може да опрѣдѣлимъ какви сѫ теченията въ еди коя си часть на земята. Цѣла наука е това! Затуй се изисква нѣкой пѫть много голѣма чувствителность. На края на пръститѣ, има едни издадини, папили, тѣ трѣбва да се развиятъ много, да станатъ силно чувствителни, за да възприематъ тия токове. Когато почне чрѣзмѣрно да се развива чувствителностьта на нервната система, образуватъ се едни малки, нѣжни органически подувания. При тази изтънчена чувствителность, хората ставатъ много нѣжни, и при най малкото побутване могатъ да възприематъ тия токове. Сега, ще дойдемъ до музиката. Ще се заемете да пѣете, и ще се тонирате. Послѣ, ще дойдемъ до второто упражнение, „Вениръ Бениръ“ Сега, азъ ще ви прѣдупрѣдя да държите отдѣлно всичкитѣ окултни пѣсни. Окултнитѣ упражнения нѣма да ги смѣсвате съ другата музика. Тѣзи упражнения се пѣятъ при особени врѣмена. Има врѣме, когато ще се пѣятъ тѣзи упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пѣете всѣкога. За окултното пѣене трѣбва да сте сериозни. То не е тъй, за развлѣчение. За обикновеното пѣене, може да пѣете, когато искате, но при окултното пѣене, въ васъ трѣбва да се пробуди съзнанието, да нѣма никакви пукнатини въ съзнанието ви, никакво раздвояване. И въ една година, чрѣзъ пѣенето, може да постигнемъ, много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега, азъ прѣдлагамъ тази теория на васъ, и ще я поставимъ на опитъ въ най-елементарнитѣ нѣща. Ще пѣете: „изгрѣва слънцето, праща свѣтлина“. Като пѣете тъй, вашето слънце ще изгрѣе. Като казвамъ, че вашето слънце ще изгрѣе, не разбирамъ, слънцето въ природата, друго едно слънце има, което изгрѣва, то праща свѣтлина. Ние не пѣемъ на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрѣе, то ни изпраща своята свѣтлина, която носи радость въ живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това сѫ все символи. Значи, влизаме въ съприкосновение съ този реаленъ свѣтъ. Та, ако е за критика, и азъ мога да критикувамъ, по-строгъ критикъ отъ мене нѣма. Запримѣръ, азъ съмъ забѣлѣзалъ, нѣкой пѫть, като говоря, критикуватъ моя езикъ. Ако е за критикуване на езика, ако азъ разкритикувамъ българския езикъ, едва ли ще останатъ 250 думи въ него. Ще останатъ само 250 думи, и тѣ ще бѫдатъ коренитѣ на езика, съ които ще можемъ да говоримъ нѣщо разумно. А сега, редъ думи ще употрѣбимъ, и никакви резултати не може да има, И проповѣдници, и свещеници говорятъ, говорятъ, нѣматъ резултати. И не могатъ да иматъ резултати. Затуй, когато се прави единъ прѣводъ на Свещената книга, човѣкъ трѣбва много добрѣ да разбира окултния езикъ, да разбира думитѣ въ тѣхното дълбоко значение. А сега, прѣвеждатъ точно споредъ оригинала. И въ Писанието, нѣкои идеи сѫ прѣведени толкова буквално, че ако се явѣше нѣкой пророкъ, или Христосъ, тѣ биха се чудили на гениалностьта на тѣзи хора, какъ е идвало това нѣщо на ума на хората, тъй да изопачатъ мислитѣ, че да прѣдадатъ туй, което тѣ не сѫ нито сънували, нито на умъ не имъ е идвало. И ние казваме: „Туй е прѣводъ, точно споредъ оригинала“. Той го прѣвелъ криво, дойде другъ, чете го, и казва: „Тъй е писано въ Свещената книга“. Ти провѣри ли? „Менъ Духътъ ми каза“. Духътъ му казалъ, пъкъ той прѣвежда сѫщия кривъ прѣводъ. Не е така! Даже по нѣкой пѫть азъ съмъ се спиралъ да мисля, каква дума да употрѣбя на български езикъ за думата любовь. Думата „обичь“ и тя не може да изрази любовьта. Единствената силна дума въ български езикъ, тя е благость, значи, сладко нѣщо. Тя има вече смисъль. Сладко е значи, не може да бѫде горчиво А любовьта какво нѣщо е? Нѣма символъ, нѣма коренъ. Какво значи любовь, не знаемъ; отъ гдѣ е произлѣзла тази дума — не знаемъ. „Обичь“ и тази дума коренъ нѣма. Отъ кѫдѣ е произлѣзла тя? Значи „благость“, сладко нѣщо, тя е много силна дума. И, като намѣримъ такива думи, за които ние имаме опитность, у насъ се зараждатъ ония истински мисли и идеи, които дѣйствуватъ съзнателно. И запримѣръ, съ музиката има нѣкои тонове, този тонъ (Учительтъ пѣе „изгрѣва слънцето“) е много хармониченъ, другитѣ тонове, които идватъ въ пѣсеньта, не сѫ толкова хармонични, то е въ естеството на езика. Другитѣ тонове идатъ по причина на самитѣ думи. И всѣкога една дума трѣбва да изразява единъ образъ. „Изгрѣва слънцето!“ — това е единъ тържественъ, идеаленъ моментъ. Въ окултнитѣ упражнения навсѣкѫдѣ има образи. Който европейски езикъ и да вземете, всички куцатъ въ прѣдаване на тия окултни упражнения. Сега, въ Франция, нѣкои музиканти правятъ опити да прѣведатъ обикновената музика въ окултна. Започватъ да пишатъ окултни пѣсни, но тѣ се нареждатъ по особенъ начинъ. Слѣдъ врѣме ще имаме окултна музика, и тя ще внесе нѣщо ново, Сега, бѫдете готови! Има такива музиканти, и у тѣхъ ще се роди окултната музика. Ще проучавате теорията на музиката. Т. м. 4 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 22.Х.1922 г. неделя Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА, ПѢЕНЕТО И ДВИЖЕНИЯТА. Т. м. Можете ли да изпѣете упражнението: „сила жива, изворна, течуща?“ (Изпѣхме туй упражнение, а слѣдъ това — „Fir-fur-fen“.) Имайте прѣдъ видъ, че окултната музика много мѫчно се подава на изучване. Изисква се остъръ слухъ, съсрѣдоточено внимание; послѣ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички традиции. Сегашната музика, това е прѣдговоръ на окултната музика. Тъй, както се е развила технически, обикновената музика, тя е приготовителна стѫпка къмъ окултната музика. Въ всичката свѣтска музика има два момента. Свѣтската музика всѣкога е незавършена — въ нея има единъ моментъ на радость, вториятъ — на скръбь; единъ на разрушение, вториятъ на съграждане, и въ края на крайщата, тя ви оставя само съграждане и разваляне, нѣма нищо опрѣдѣлено. Може да направите единъ опитъ. Слѣдъ като сте били нѣкоя вечерь на нѣкой концертъ или хоръ, като се върнете, ще усѣтите една тѫга. Направете опитъ! Туй показва, че въ тази музика има нѣщо незавършено. А такова състояние не трѣбва да дохожда. Музиката трѣбва да остави едно радостно чувство въ възходяща степень, чувство на творчество. Да творишъ, тогава има музика. Сега, туй не е единъ поводъ или една причина, да ни спре отъ да пѣемъ. Ние разбираме музиката малко въ по-другъ смисълъ. Нѣкои хора раздѣлятъ музиката на свѣтска и духовна. Азъ я раздѣлямъ на музика възходяща, и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е свѣтската музика, кѫдѣто има тия два момента. Но и едната и другата сѫ потрѣбни, тѣ се допълнятъ. Сега, въ музиката трѣбва да има естественость. Думитѣ, които пѣемъ, трѣбва да бѫдатъ съ смисълъ. Запримѣръ, въ езика ни кои думи сѫ съдържателни? Напримѣръ „гладъ“, тя е съдържателна дума, всѣки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладътъ означава страдание. „Жажда“, „смърть“ — тѣ сѫ съдържателни думи. Ще раздѣлимъ думитѣ на пасивни и негативни. Тъй ги наричамъ азъ. Много отъ тѣхъ сѫ активни по естество, но иначе сѫ пасивни. Запримѣръ, щомъ дойде гладътъ, той разваля настроението. — „Гладна мечка, хоро не играе“, или „гладенъ човѣкъ не може да пѣе“. Дръжте единъ човѣкъ 4 — 5 деня гладенъ, и слѣдъ това го накарайте да пѣе — гласътъ му не работи. Но и прѣситениятъ, и той не може да пѣе. Сега, гладътъ произвежда едно състояние на чрѣзмѣрна активность, но активность, която не е планомѣрна, ритмична, а има извѣстни прѣсекулки, дразнения, възбудено състояние. Когато у сития е обратно. Той има едно настроение обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човѣкъ хубаво, нему се доспива. Казва: „Човѣкъ да си поспи малко“. Тия двѣ състояния не съотвѣтствуватъ на музиката. Музиката върви по срѣдата. Музиката не е нито въ скръбьта, нито въ радостьта, тя уравновѣсява силитѣ, които създаватъ тия състояния въ човѣшката душа. И единственото изкуство, което гради въ всѣко едно отношение, то е музиката. Безъ музика вие нищо не може да извършите. Най-първо, трѣбва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трѣбва да имате музика въ душата си. Туй музикално настроение трѣбва да го държите. Можешъ и мислено да пѣешъ. Казвашъ; „Азъ не пѣя“. Можешъ мислено да пѣешъ, а това мислено пѣене може постепенно да го материализирашъ, да го прѣкарашъ въ ларинкса си, и да го изразишъ въ думи. Въ съврѣменното общество и въ съврѣменната цивилизация, както и у българитѣ, изобщо, младитѣ пѣятъ. Българинътъ пѣе, докато е младъ, нежененъ, но ожени ли се, изведнъжъ не му се пѣе вече. Той пѣе още при особено положение, на свадба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пѣе и прѣзъ работно врѣме — жетва. Но онѣзи, изобщо, които сѫ минали 45 години, тѣ казватъ: „Ние остарѣхме, нека пѣятъ младитѣ“. Има българи, родени пѣвци, тѣ пѣятъ прѣзъ цѣлия си животъ, и млади и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пѣе. У женитѣ туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у васъ всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, (тази часть, отъ двѣтѣ страни на челото), трѣбва да бѫде развита, широка; ако не е развита, не можете да бѫдете музикални. Музиката е заложена у васъ, но органътъ ви не е развитъ; материалъ имате, но не сте работили. У нѣкои отъ васъ туй чувство е силно развито. И нѣкои отъ васъ, даже, могатъ да станатъ добри пѣвци, нѣкои може да се научатъ да свирятъ добрѣ, но, изобщо не сте едни отъ най способнитѣ ученици. И азъ правя опити по музиката. Вие не сте отъ най-способнитѣ, не сте и отъ най-талантливитѣ. За единъ талантливъ музикантъ се изисква особенъ организъмъ. Изобщо, всичкитѣ нови религиозни течения, всѣкога започватъ съ музика. Нѣма да считате, че музиката е нѣщо маловажно; не, много важно е, първостепенно нѣщо е тя. Чрѣзъ музиката може да създадете въ себе си характеръ. Запримѣръ, разгнѣвили сте се, искате да си отмъстите нѣкому, запѣйте „сила, жива, изворна, течуща“, „firfurfen“, и като ги изпѣете 10-ина пѫти, ще кажете: „Хайде, азъ се отказвамъ“. Така ще се свърши работата, и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрѣзъ музиката да трансформирате енергията си. Сега, въ окултната музика, ние допущаме извѣстни анормалности. И защо? Ако азъ бихъ ви изсвирилъ една чисто окултна пѣсень, този салонъ щѣше да хвръкне. Знаете ли това? Слѣдователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме извѣстни дисонанси, за да пазятъ равновѣсие. Тъй и въ човѣшкия животъ — дисонанситѣ, които имате, сѫ необходими. Злото напр., отъ музикално гледище, то е единъ дисонансъ вѫтрѣ въ живота. Ако нѣма този дисонансъ, вашиятъ организъмъ ще хвръкне. За да ви спънатъ, туря се този дисонансъ. Слѣдователно, отъ музикално гледище, дисонансътъ е потрѣбенъ, и слѣдъ него, веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направимъ единъ музикаленъ опитъ, да видимъ, какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Тѣ сѫ по-силни, и съ по-кѫси вибрации. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, видни музиканти, тукъ и въ Америка, правятъ тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни сѫ дълги, и вслѣдствие на това, при тия трептения звукътъ не е пъленъ. Нѣкои много видни музиканти сѫ достигнали доста нѣщо, дошли сѫ до границитѣ на окултната музика, но такива може да ги прѣброите на пръсти. Чрѣзъ музиката може да правите опитъ върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение, опитайте се да изпѣете най-простата пѣсень, и вижте, какъ ще ви подѣйствува тя; ако можете да вземете тоноветѣ ясни и чисти, безъ да има дрезгавина въ гласа ви, състоянието ви е отлично. По нѣкой пѫть имате кашлица. Ние знаемъ защо става това. То е, понеже енергиитѣ ви не вървятъ правилно. Дойде нѣкѫдѣ прѣсекулка, свие ти гърлото, почвашъ да кашлишъ. Ако пѣешъ постоянно, туй нѣщо трѣбва да изчезне. Сега, запримѣръ, има говорители, които, като седнатъ да говорятъ, изпиватъ по нѣколко чаши вода. Защо? Защото този човѣкъ вѫтрѣ въ себе си не е музикаленъ. Единъ музикаленъ говоритель никога нѣма да пие вода. Почнешъ ли да пиешъ вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантитѣ свирятъ на нѣкоя свадба, наливатъ ги съ вино. Почне ли музикантътъ да пие вино, той не е музикантъ. Като свърши пѣенето и свиренето — чиста вода. Ако иска нѣкой да бѫде музикантъ, туй е правилото. И онѣзи, които искатъ да пѣятъ, пакъ сѫщото правило трѣбва да спазватъ. Послѣ, трѣбва да избѣгвате много лютитѣ чушки. Киселото — сѫщо, лимонена киселина, обаче, може да употрѣбявате. Трѣбва да избѣгвате пиене студена вода, дишане прѣзъ устата; всички тия нѣща сѫ врѣдителни за музикалния органъ. И когато излизате навънка, за да се оградите отъ простуда, ще съсрѣдоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си, и нѣма да се простудите. Когато умътъ присѫтствува въ гърлото ви, нищо не става. Ще направите опитъ. Много пѣвици изгубватъ гласа си отъ невнимание. Излѣзатъ навънъ, умътъ имъ не присѫтствува въ гърлото, дойде нѣкоя електрическа вълна, и тѣ изгубватъ гласа си. Така и много сестри сѫ изгубили гласа си. Излѣзешъ ли навънка, умътъ ти да е съсрѣдоточенъ въ гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдатъ ли слънчевитѣ лѫчи, тогава можешъ да се разположишъ, но седнешъ ли подъ нѣкое сѣнчесто дърво, пакъ на стража. Подъ сѣнка нѣма да спишъ, подъ нѣкоя канара на сѣверна страна — никога! Туй сѫ прѣдохранителни мѣрки, които трѣбва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та, за въ бѫдеще, азъ искамъ отъ васъ да изкарамъ музикални ученици. Сега, младитѣ да пѣятъ, разбирамъ, но старитѣ, 60 годишнитѣ, азъ искамъ да пѣятъ, да прѣсъздадемъ нашия ларинксъ. Послѣ, ние ще употрѣбимъ окултната музика и въ другъ случай. Понеже ние нагазваме въ една область чрѣзмѣрно активна, тамъ ще срѣщнемъ извѣстни невидими сѫщества, които се укротяватъ само съ музика, затова тя тамъ е необходима. Нападнатъ те лоши мисли, тѣ сѫ такива невидими сѫщества. Ще почнешъ да имъ пѣешъ. Напримѣръ, да кажемъ, дойдатъ нѣкои сѫщества, такива военни, съ воененъ духъ, и ти, щомъ станешъ, почнешъ да бъхтишъ този-онзи. Какъ може да ги укротишъ? (Учительтъ свири много тихо, ритмично, съ прѣкѫсвания.) Всичкитѣ духове, колкото ги има наоколо, ще си отидатъ. (Учительтъ свири, и тихо приглася съ уста.) Сега, това сѫ звукове, които сѫществуватъ въ природата. (Учительтъ пѣе хм-хм-хм-хм-хм....) Туй сѫ все окултни упражнения, тѣ сѫ ритмични. И, тогава, каквото и да е твоето състояние, съ музиката ти можешъ да го измѣнишъ. Сега, тия упражнения може да ги употрѣбишъ и когато си въ едно възбудено състояние, за смѣняване на енергията, Нѣкой пѫть, тази енергия може да е толкозъ много набрана, че да избухне, като нѣкоя бомба. (Учительтъ свири). Всѣкога ще минавате отъ силнитѣ къмъ тихитѣ пѣсни — отъ силното къмъ тихото. Българитѣ, когато засвирятъ „Цвѣте мило“. ... всé едно го каратъ. (Учительтъ свири). Съврѣменнитѣ музиканти не знаятъ едно нѣщо, че отъ всѣки единъ пръстъ излизатъ особени енергии. Да кажемъ, че азъ взема третата позиция съ третия пръстъ, и послѣ, взема басовата струна съ втория пръстъ, ще имате два различни тона по качество и по сѫщество. Онзи, който се занимава съ окултната музика, ще види, че упражненията въ нея сѫ малко по-другояче, нѣкои позиции съвпадатъ, но има особено размѣстване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаялъ, и той си е мѣстилъ пръститѣ по особенъ начинъ. Неговото свирене не могатъ да го възпроизведатъ, защото той е свирилъ по особенъ начинъ съ пръститѣ си. Сега, ще понапрѣгнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у васъ едно желание да пѣете. Легните си вечерно врѣме, ще си кажете: „Искамъ да стана музикаленъ, музикаленъ, музикаленъ“. И бѫдете увѣрени, че щастието ви въ свѣта зависи само отъ музиката. Търговцитѣ загубватъ кредита си, когато загубятъ музиката. Всички изгубватъ, когато изгубятъ музиката. Тогава ти си неразположенъ, и този — онзи човѣкъ ще ги оскърбишъ, ще си създадешъ неприятность. Пъкъ щомъ си музикално настроенъ, ще пѣешъ, и ще се отнасяшъ музикално. Ако ние сме музикални, ще говоримъ естествено. И затуй, бихъ желалъ, когато излизате въ природата, да се вслушвате въ нея. Вие не сте се вслушвали въ течущитѣ извори. Каква приятна музика има между малкитѣ камъчета! Пъкъ въ нѣкои мѣстности, въ нѣкои гори, когато шумолятъ тамъ листата, особена музика има! Когато влизате въ природата, отъ тамъ ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате въ пѣенето на природата, нищо нѣма да научите. Всичкото изкуство е тамъ! Да се вслушвате какъ пѣе изворътъ, послѣ да разбирате гласа на животнитѣ, на птичкитѣ, особено, какъ започватъ, какъвъ концертъ има, и най-послѣ, басоветѣ какъ идватъ да пригласятъ. Цѣлъ оркестъръ е туй! Единъ музикантъ, който има туй ухо, ще чуе това, което никога въ живота си не е чулъ. И, ако нѣкой съврѣмененъ музикантъ би написалъ нѣкое музикално творение, какъ птичкитѣ започватъ своята молитва, той би произвелъ цѣлъ фуроръ. Нѣкои се опитватъ да подражаватъ на гърмотевицата. Мѫчатъ се да схванатъ най-грубото, но и туй не могатъ. Впрочемъ, тия най грубитѣ гласове донѣкѫдѣ сѫ успѣли, налучкали сѫ ги, но, какъ пѣятъ птичкитѣ, тѣ още не могатъ да имъ подражаватъ; само нѣкои цигулари могатъ да подражаватъ. А въ окултната музика всичко туй е подражаемо. Та, сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползувате отъ нея. Сега, нѣкои, които сѫ религиозни, ще кажатъ: „Ами ония четива?“ Всѣко едно четиво, като го четешъ, ако имашъ музикално настроение, ще го разберешъ по единъ начинъ, а ако нѣмашъ музикално настроение, ще го разберешъ по другъ начинъ. И всѣкога Божествениятъ Духъ работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори, и даже, тъй, отмѣрено. Въ Божествения езикъ нѣма излишни думи. Думитѣ сѫ малко, но съдържателни. Всички думи сѫ опрѣдѣлени, не можешъ да имъ дадешъ двѣ значения. И много думи отъ Библията иматъ нѣколко значения. Туй не е свещенъ езикъ. Свещениятъ езикъ е неизмѣняемъ! Има такъвъ езикъ, и той е чисто Божественъ. И само онзи, който е разбралъ музиката, той ще разбере този езикъ, ще разбере Божествената поезия на нѣщата. Та, ще започнете отъ музиката, и само така ще се облагородите, и ще създадете характеръ. Безъ музика, всички усилия, въ каквото и да е направление отправени, ще бѫдатъ напразни и парализирани. И за туй, азъ бихъ желалъ, мнозина отъ васъ да свирятъ, да пѣятъ. Ще имаме свирци, и щомъ се обяви нѣкѫдѣ споръ, нѣкакво недоразумѣние, тѣ ще засвирятъ, и всичкиятъ този споръ ще утихне. Нѣма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направимъ? Двама братя се скаратъ, ние ни най-малко нѣма да споменаваме, че сѫ се скарали, но ще ги повикаме, ще имъ дадемъ единъ концертъ, ще има особени пѣсни за тѣхъ, и тѣ, като слушатъ, ще кажатъ: „Хайде да се примиримъ“. А сега, ако изпратимъ една комисия да ги примири, пакъ ще има споръ. Пъкъ тъй, ще ги извикаме, ще имъ изсвиримъ нѣщо, и музиката ще създаде това, което другъ не може да направи. Та, отъ туй гледище, ние ще проучваме окултната музика въ нейното приложение. Нѣкои отъ васъ по-скоро ще схванатъ, и тѣзи, които по-скоро схванатъ, менъ ми е приятно. Тѣ нека гледатъ да упражнятъ своя импулсъ върху другитѣ, и у тѣхъ да се създаде този музикаленъ импулсъ. И, азъ желая, всички да сте музикални! Сега, нѣкои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потрѣбна. Тъпанътъ, тъй да го ударишъ, ще се чуе, нали? И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиването на нашитѣ способности. За развиване на нашия умъ, на нашето сърце е потрѣбна музика. И затуй, поетитѣ всѣкога създаватъ своята поезия лѣтно врѣме, когато природата се събужда, когато птичкитѣ пѣятъ, или когато чуятъ, че нѣкоя мома пѣе, и веднага, като се върнатъ, седнатъ „тръст—тръст—тръст“ напишатъ нѣщо. Когато пѣешъ, ти се унасяшъ, не мислишъ, че те слуша нѣкой. Пъкъ нѣкои, пѣятъ за ефектъ, и казватъ: „Дали ме слушатъ?“ Мислишъ ли, когато пѣешъ, когато свиришъ, да те слуша нѣкой, то е обикновена музика. Да свиришъ за себе си, и да пѣешъ за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, нѣкои отъ по-даровититѣ ученици, ще спомогнатъ много за вашето умствено развитие. И разсѣйването на паметьта, дѣто нѣкои сте разсѣяни, дѣто губите паметьта си, то е по причина, че музикалното чувство въ васъ не е развито. Губенето на паметьта произтича отъ дразнене, трѣвоги, насилия. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива трѣвоги, на всѣка стѫпка се срѣщатъ такива трѣвоги. А музикалното чувство постепенно ще прѣмахне тия трѣвоги, и ще даде едно уравновѣсяване на душата. Тогава, умътъ се запазва по-спокоенъ, и паметьта ще бѫде силна. Сега, изпѣйте пакъ „Сила жива“, но по-тихо. (всички изпѣхме туй упражнение). Разбира се, на първо врѣме, всѣка сутринь, най-даровититѣ отъ васъ, ще отдѣляте за музика 1 часъ, най-даровититѣ, казвамъ, ще отдѣлятъ за музика 1 часъ, сутринь или вечерь; може сутринь да взематъ ½ часъ, и вечерь ½ часъ, та цѣлъ часъ. Онѣзи — срѣднитѣ, ще се занимаватъ ½ часъ, а другитѣ — 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пѣете. Онзи човѣкъ, който не е разположенъ да пѣе, като го накарашъ да пѣе, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине врѣмето“. Да, 15 минути сѫ достатъчни. Импулсъ само да се даде. Онзи, който трѣбва да се развива, не му трѣбва много. И този импулсъ постепенно ще се усили. Много мѫчно е да дадешъ дълго упражнение на този, у когото тия органи не сѫ развити, значи, да се откаже отъ музиката. По 15 минути всѣки може — 15 минути, ½ часъ и 1 часъ. Онѣзи, които ще пѣятъ 1 часъ — тѣ сѫ нѣколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажатъ нѣкои — и ние можемъ 1 часъ, не, ще пѣете по разположение. Щомъ като пѣешъ 1 часъ, да се яви у тебе едно желание да пѣешъ още, и да кажешъ: „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено, стига толкозъ“, Онзи, който пѣе часъ — да каже: „Бихъ желалъ още да пѣя, но толкозъ е опрѣдѣлено“. И онзи, които пѣе 15 минути, и той да каже. „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено“. Все да остане нѣщо, единъ малъкъ импулсъ да ви подтиква къмъ пѣене. Това е правилно. Като ученици, ще ви дамъ една тема да я прѣдставите въ музика. Ще ви дамъ нѣколко думи да имъ турите единъ гласъ — кой колкото може. Ако нѣкой не може, нѣма да го считаме за грѣхъ, колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпѣете, ще дойдете тукъ като ученици, ще го изпѣете единъ, втори, трети, четвърти. Това ще бѫде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултенъ концертъ. Онези, които сѫ даровити, съ тази окултна музика, тѣ подобряватъ своята музика въ свѣта. Ще почнатъ да се различаватъ отъ другитѣ музиканти. Окултната музика не е за свѣта, но тя може да послужи за единъ потикъ на съврѣменната музика, и всѣки единъ музикантъ може да се ползува, да прѣдстави песнитѣ въ малко по друга свѣтлина и свиренето и пѣенето. Как трѣбва да пѣемъ. Ще имаме единъ начинъ за пѣене, втори начинъ, трети, и на опитъ ще видите по какво се различава окултното пѣене. Щомъ пѣемъ по окултенъ начинъ, гдѣто запѣешъ, веднага настава тишина. Единъ човѣкъ, които пѣе окултно, то е заразително, ти не може да се избавишъ, у тебе се заражда едно желание да слушашъ, ще зарѣжешъ работата си, и ще кажешъ: „Отлично пѣе!“ Туй, което пѣе, той го прѣживява, и съ ума, и съ сърцето си, и съ душата си. Въ ума и сърцето влизатъ сили, цѣлото битие пѣе, взима участие, то не може да се изрази съ думи. И народа има нѣкои, даже прости хора, които пѣятъ окултно. Но тѣ пѣятъ само по настроение, не пѣятъ всѣкога. Тази недѣлна вечерь не е за единъ окултенъ урокъ по музика. Всичкитѣ часове не благоприятствуватъ за една окултна музика. Сега, допуснете, че васъ ви осѫдятъ на смърть, и ви кажатъ: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пѣете хубаво. Ще ви подаримъ живота, само ако се научите въ една година врѣме да пѣете хубаво“. Може ли да се научите? И какъ ще пѣете! И съ какво вдъхновение! И ще кажешъ: „Какъ да не пѣя? Ще пѣя“. И дѣйствително, влюбенитѣ пѣятъ добрѣ. Той казва: „Отъ тази пѣсень зависи моя животъ“. Пъкъ онзи, който не е осѫденъ на смърть, не може да пѣе. Сега, ако вземете да пѣете думитѣ: „Сила жива“, „Сила жива“, „Сила жива“, питамъ ви: ако нѣкой каже „Жива сила“ и „Сила жива“, едно и сѫщо нѣщо ли значи? Въ окултната наука „Сила жива“ значи, сила, която излиза отъ животнитѣ, а „Жива сила“ — сила, която излиза отъ хората. Едната сила трѣбва да мине прѣзъ животнитѣ, едната излиза отъ материалното, а другата отъ живота, отъ него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива“ и „Жива сила“. И когато казвамъ: „Азъ любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалниятъ човѣкъ — любишъ нѣкого. Но, когато кажешъ „любя“, тази любовь не е материална, тя е духовна. Когато не туришъ „азъ“, то не е материално. „Азъ любя“, значи, ти имашъ извѣстенъ интересъ. Като кажешъ „азъ вѣрвамъ“, то е слабо, то е материално, имамъ интересъ да вѣрвамъ. Но „вѣрвамъ“, то е силно. И всички онѣзи думи, които иматъ нужда отъ подкрѣпа, сѫ слаби. „Жаденъ съмъ“ — то е силно. Този, който каже „азъ съмъ гладенъ“, той не е гладенъ. Гладниятъ човѣкъ нѣма врѣме да каже „азъ съмъ гладенъ“. Той съкратява врѣмето и казва: „Гладенъ съмъ“, а не „азъ съмъ много, много гладенъ, че стомахътъ ми“ и т. н. Тъй че, които казва: „Азъ съмъ гладенъ, дълъгъ пѫть съмъ ходилъ“ и пр., той не е гладенъ; туй да го знаете. Туй е психологически законъ. „Любя“, то е силно. „Азъ много ви любя“ — нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи истината. „Любя и обичамъ“, вибрациитѣ на „любя“ сѫ едни, а вибрациитѣ на „обичамъ“ сѫ други. Дали ги съзнавате или не, то е другъ въпросъ. Но, като вземете да пѣете, ще забѣлѣжите това. Само чрѣзъ музиката ще познаете коя дума е по-силна, и коя по-слаба, Запримѣръ, да допуснемъ, че седите при нѣкой скѫперникъ. Може да направите единъ музикаленъ опитъ, Той седи, като че ли, както казватъ „змия влѣзла въ кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пѣете „любя“, „любя“ (Учительтъ пѣе тихо тѣзи думи), и не мислите заради него, ако вие съ това пѣене нагодите този човѣкъ, той, както седи, вниманието му за паритѣ ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъжъ ще извади кесията си, и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаятъ този психологически законъ. Такъвъ музикантъ седи, нищо не казва, не подава шапка, но, като засвири ... Майсторътъ-свирачъ, които разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушательтъ стане веселъ, нѣкаква идея му дойде, и най послѣ казва: „Най-послѣ, и азъ да се проявя, като човѣкъ, ще дамъ единъ левъ“. Почне да бърка въ кесията, извади единъ левъ, два ... Онзи още свири. Този вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20, лв., и като ги даде, нему му е приятно. Но, ако онзи не свири, този нищо не дава. Това сѫ вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Нѣкой пѫть, азъ ще ви избера единъ такъвъ човѣкъ, и мислено да му пѣете, да видите, дали той ще си извади кесията. Азъ ще ви опитамъ, дали знаете да пѣете. Не е важно само да пѣешъ, но дали можешъ да произведешъ резултати. Ако дѣйствувашъ върху съзнанието на скѫперника, твоята музика е окултна, Божествена, и съ нея можешъ да работишъ. Въ Америка туй го практикуватъ, но нѣкой пѫть не може да успѣятъ, не взиматъ пари. Отиватъ да пѣятъ, и като пѣятъ, богаташътъ, който може да даде и 10,000 лв., не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20 — 30 лв., не повече. Тѣ много пѣятъ, но не могатъ да засѣгнатъ онази дълбочина на душата. А нѣкои сестри, отиватъ по нѣколко заедно на нѣкое мѣсто, изпѣятъ нѣкоя пѣсень, и този, послѣдниятъ, отвори кесията си, и даде 10, 15, 20,000 лв. за музиката. И по този начинъ събиратъ пари. Други, цѣлъ хоръ отиватъ да пѣятъ и, като се върнатъ, едва ли иматъ 1/100 отъ туй, което първитѣ нѣколко иматъ. Тъй че природата отваря кесията само за този, който е съгласенъ съ нейнитѣ закони. Затуй казвамъ, че ние ще работимъ съобразно живитѣ закони на природата. А въ резултатитѣ на живитѣ закони, тамъ нѣма никакви изключения. И послѣ, когато се свири, когато се пѣе, ще внимавате, ще се вслушвате въ гласа на другитѣ. Нѣкои отъ васъ не внимаватъ. Най-първо, ако ти не можешъ да владѣешъ гласа си, слушай тѣзи, които пѣятъ по-вѣрно, давай ухо, и се учи отъ тѣхъ. И, ако всинца вие внимавате, по този начинъ ние ще пѣемъ отлично, и въ една година все ще знаемъ повече отъ сега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимаватъ сега съ рѫководене пѣенето. Сега, за окултната музика, азъ съмъ рѣшилъ да опрѣдѣля малко врѣме, нѣколко уроци, и то, да ви прѣдамъ най-елементарнитѣ нѣща. Има работи, които азъ не мога да ги повѣрявамъ; има нѣща, които рѣдко свиря. Даже азъ, който разбирамъ музиката много добрѣ, когато свиря нѣкои отъ тѣзи парчета, пулсътъ на моето сърце се мѣни. За сърцето има опасность, нѣкой пѫть то може да спре. Опасни сѫ тия парчета, затуй много рѣдко ги свиря. Колкото пѫти съмъ свирилъ отъ тия парчета, все ще умре нѣкой, затуй, като дойда до тамъ, не барамъ. Защо ще умре? Ако ритъмътъ на това парче не съотвѣтствува на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съотвѣтствува, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултнитѣ упражнения сега не се свирятъ. Трѣбва да се подготвите. Азъ съмъ упражнявалъ окултната музика рѣдко, само веднъжъ съмъ свирилъ, въ Варна. Седѣхъ въ една кѫща, вечерно врѣме бѣше. Въ една кръчма, една тълпа пияници. 10 — 15 души, се разпѣли, вдигатъ шумъ, каратъ се. Свирихъ 15 минути, утихна въ кръчмата. Отъ тогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарьтъ напусна кѫщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарьтъ“. И не дойде втори кръчмарь. Но, такива случаи сѫ рѣдки. Музиката е една сила. Нали Мойсей прѣвзелъ онзи градъ съ трѫбене и викъ? Съ музика го прѣвзелъ, съборилъ Ерихонскитѣ стѣни съ музика. Затрѫбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване, И като извикали, всичкитѣ стѣни сѫ рухнали. На сегашнитѣ хора имъ се вижда смѣшно това. Тази година, нали имахте единъ малъкъ опитъ — съ пѣене излѣзохте отъ читалището въ Търново? Ако пѣемъ окултно, тълпата или ще се разбѣга, или трѣбва да се присъедини къмъ насъ да пѣе. И страшна артилерия е туй! И виждаме войницитѣ, когато тръгватъ за бойното поле, всички запѣватъ, ставатъ безстрашни. Но, прѣстанатъ ли да пѣятъ, обърнатъ гърбъ и бѣгатъ. До тогава, докато човѣкъ пѣе, той е смѣлъ и рѣшителенъ. Прѣстане ли да пѣе, той мисли да бѣга. И онази жена, която прѣстане да пѣе въ кѫщи, азъ зная какво мисли — ще бѣга. Ще пѣете! Първото изкушение е да не пѣете. Като станешъ сутринь, да си потананикашъ, да си посвиришъ съ уста. Ако искашъ работитѣ прѣзъ цѣлия день да ти вървятъ добрѣ, да си попѣешъ 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станешъ сутринь, ще пѣешъ. Жена, която не пѣе, и мѫжъ, които не пѣе, тѣ не могатъ да въртятъ кѫща, и дѣца не могатъ да възпитаватъ. Туй е много вѣрно. Направете опитъ! Нали тази година ще направите опити? Сега, ще провѣрите моитѣ думи. Пѣйте 15 минути съзнателно, и слѣдъ една година ще видимъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Съ помощьта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% въ всяко едно отношение. Сега, разбира се, въ музиката има другъ един елементъ, който е опасенъ, затова човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Може да се вмъкне тщеславието или алчността да печелиш съ нея. Но почнешъ ли да пѣешъ или да свиришъ за пари, парите да сѫ една отъ подбудителните причини, свършилъ си. Музиката трѣбва да бѫде даръ! Пѣешъ ли, ни поменъ нѣма да има в душата ти за пари. Ако нѣкой ти даде пари, да не мислишъ, че като ти даде 5 или 10 лв., та съ това ти е платилъ. Музиката е нѣщо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, съ нищо не може да се откупи! Та, по този начинъ, онѣзи, които свирятъ на пияно, които свирятъ на китара, цигулка, ще имъ дадемъ окултни правила, какъ да си държатъ лѫковетѣ, какъ да свирятъ, ще имъ дадемъ упражнения за това. Послѣ, ще имъ обърнемъ внимание, какъ да си държатъ пръститѣ, но нѣма да разправятъ това на другитѣ цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тукъ тамъ, но не всѣкога. Сега, ако поискамъ единъ отъ ученицитѣ да изпѣе една пѣсень, би ли изпѣлъ нѣкой изведнъжъ, безъ да мисли? Азъ ще поканя да пѣе нѣкой, който има хубавъ гласъ. Първото, което ще се яви у васъ е, че ще се стѣснявате, ще мислите, че тѣзи наоколо ви сѫ критици. Не, не сѫ критици. Тукъ всички сѫ приятели, ученици, тукъ критика нѣма. Който се съгласи, ще изпѣе само ½ или единъ куплетъ отъ нѣкоя пѣсенъ. Ако прѣдложимъ на гласуване, съгласни ли сте нѣкой да пѣе? Азъ зная, че всинца не сте разположени да пѣете. Половината от васъ не сте разположени да пѣете. (Учительтъ пѣе и свири на новъ гласъ „Сила жива“.) Е, питамъ, сега може ли да нѣмашъ разположение, ако можешъ така да си пѣешъ? Можете ли да отбѣлежите нещо, т.е. да нотирате пѣсента? Малкото, което доловите, печалбата отъ това е ваша. Сега, нѣкои отъ тия упражнения ще внесемъ въ нѣкои ваши концерти, и ще забѣлѣжите ефекта въ публиката. Въ срѣдата, тъй, между другитѣ номера, ще турите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опитъ какво брожение ще се произведе, като вмъкнемъ туй упражнение. Веднага ще забѣлѣжите едно шумоление въ публиката. Най малкото, тази публика, която е седѣла спокойно, ще стане въ нея едно брожение. Туй показва минаване отъ едно състояние въ друго. Като мѣни човѣкъ състоянията си, у него става движение Това сѫ упражнения само за тониране на организма. Демагнитизиранъ си, неразположенъ си, започни да пѣешъ едно окултно упражнение — 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонирашъ. Тъй. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой пѫть пѣснитѣ ги пѣете по-добрѣ, а нѣкой пѫть има нѣкаква дрезгавина вѫтрѣ въ гласоветѣ ви. Потрѣбно е дълго врѣме да пѣете, докато се тонирате. Цѣла една година ви трѣбва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго врѣме трѣбва да пѣете и да свирите, понеже се намираме въ единъ свѣтъ, гдѣто има ужасни бури, та да можемъ да укротимъ това бурно море. Тия окултни упражнения сѫ за нѣкое поле само. Послѣ, има особенъ начинъ за ходене, съ особени движения. Ще тръгнемъ и ще пѣемъ на отворено мѣсто, на широко мѣсто. Тогава ще има ефектъ. Ама никой да не ни вижда, да нѣма свѣтски хора, тамъ чуждо око да нѣма. Да ни виждатъ само дърветата, птичкитѣ и изворитѣ, да сме свободни въ дѣйствията си. Та, такива музикални излети ще направимъ ние. При особени врѣмена ще ви водя. Трѣбва ни равно мѣсто, равнина, но и на високо мѣсто, и тамъ ще направимъ туй упражнение. Ще си носимъ цигулки, китари, ще пѣемъ, ще свиримъ, ще ходимъ ритмично, и ще видите какви ще бѫдатъ ефектитѣ. Слѣдъ това, като се върнете въ домоветѣ си, цѣлиятъ день ще тракате. Тъй ще сте настроени, че нѣма дори да ви трепне окото, да влѣзете въ София тъй, ритмично Особена е музиката. Когато човѣкъ е музикално настроенъ, не му мисли много. Но ние ще седимъ доста дълго врѣме тамъ горѣ, че да се върнемъ нормални въ града, т. е. нормални за свѣта. Ние въ сегашното си състояние именно сме анормални, а тѣ го считатъ нормално. Та, ние, тамъ горѣ, всички сме въ нормално състояние, а като слѣземъ долу, пакъ ще приемемъ първото анормално състояние. Тъй че, ще угодимъ и на себе си и на свѣта. Ако искате да се убѣдите въ силата на упражненията, можемъ да направимъ слѣдующия опитъ въ края на годината. Ако искате, може да дадемъ единъ урокъ на Софиянци. Ще тръгнете 100 души или най малко 200 души, и съ пѣене ще минете прѣзъ града. Ще тръгнатъ подирѣ ви по сѫщия начинъ, като васъ, и мѫже и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, тѣ ще забравятъ общественото мнѣние, и току-вижъ, тръгнатъ подирѣ ви всичкитѣ. И като прѣминете отъ единия край на София до другия, ще има най малко 200 — 300 души отъ подирѣ ви. Душата е отзивчива. Тъй сѫ били всичкитѣ окултни школи, свирили сѫ и сѫ пѣли. Като отишълъ Саулъ, като влѣзалъ въ музикалното училище на пророцитѣ, и той направилъ като тѣхъ. Като идешъ, заразявашъ се съ туй пѣене, съ туй движение, и не можешъ да се спрешъ. Разбира се, то е единъ опитъ. Ако искате, може да направимъ опита, но то ще произведе цѣла сензация. Можемъ да направимъ и министри да тръгнатъ подирѣ ни, пъкъ и попове, и владици. То е ужасно нѣщо! Владиката, и той нѣма да съзнава какво прави, но като се върне дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно, и той ще се чуди самъ. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе, въпрѣки твоята воля. Владиката, като тръгне, съ своето расо, подиръ васъ, и като се върне, неговиятъ умъ другояче ще мисли, ще се тонира. Казвамъ ви, нѣма човѣкъ, който ще може да се противи на това течение. Има извѣстни числа, извѣстни закони, които дѣйствуватъ, стига да идете. Може да направимъ единъ опитъ, да докажемъ влиянието на музиката. Най-първо, ще докажемъ каква сила има музиката. Затуй, ще приложимъ тази музика и при възпитанието на малкитѣ дѣца. Ще употрѣбимъ музиката, като едно срѣдство за възпитание на дѣцата, за внасяне редъ и порядъкъ. То е едно Божествено срѣдство, но се изисква изучване на тия окултни закони, които сѫ малко трудни. Но, азъ вѣрвамъ. Ще направимъ малки, микроскопически опити, и ще видимъ какъ дѣйствува музиката върху насъ, Най-първо ще направимъ опити съ себе си, послѣ върху външнитѣ. И щомъ излѣзе тъй, че 200 – 300 души могатъ да тръгнатъ подиръ васъ, сигурни можете да бѫдете въ успеха. Защото въ окултната музика се изисква голѣмо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имашъ дисциплинирана воля, отъ нищо няма да се смущавашъ, понеже то е единъ великъ Божествен законъ, който царува въ цѣлия козмосъ, въ цялата природа. Ти като си в съгласие, въ хармония съ себе си, цѣлата природа е съ тебе и нѣма кой да ти се противи. Съ тебе ли е тя влѣзешъ ли въ съгласие съ природата, всичко става. Отъ туй гледище, после ще проучваме и други области. Музиката нѣма да вземе всичкото ни врѣме, 5 — 6 — 7 музикални урока ще имаме прѣзъ годината, най-много 10, не повече. А сега, темитѣ за плача, останаха не четени. Хайде, за втория пѫть ще ги четемъ! Сега, малко да си починете, отдъхнете си. За нѣколко минути ще имаме една малка почивка. Т. м. 3 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 15.Х.1922 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА. Защо е злото, краенъ отговоръ не може да ни се даде. И онзи, който е създалъ свѣта, отговоръ за дѣлата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вънъ отъ свѣта, не знае, защо е създаденъ свѣта. Сега, ако нѣкой ви запита: Защо сте дошли тази вечерь въ този салонъ? Ще кажете, че ви е събралъ нѣкой. Истинската причина никой не може да обясни. Нѣкой ще каже: „Азъ трѣбваше да дойда“. Можеше да бѫдешъ боленъ, можеше да си счупишъ кръста, можеше да имашъ хиляди прѣпятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще турите въ ума си мисъльта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бѫде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъватъ. Когато събудите съзнанието у малкото дѣте да мѣри боя си, когато то започне да мисли, колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трѣбва да бѫдете светии, вашето съзнание спира тамъ. Всѣки день може да се молите, но нито единъ милиметъръ нѣма да израстете. Като прѣстанете да мислите за това, вашата святость ще се увеличи. Святостьта е резултатъ. Запримѣръ, нѣкои мислятъ за свѣтлината. Тя нѣма да дойде. Свѣтлината е резултатъ на извѣстни елементи. Като докарашъ въ съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожишъ за свѣтлината, а не обръщашъ внимание на елементитѣ, които взиматъ участие въ съчетанието на тази свѣтлина, ти изгубвашъ основата. Значи, първото нѣщо, основниятъ принципъ у насъ, това е Любовьта, не вашата любовь, не сегашната ви любовь, но Любовьта, която е създала цѣлия козмосъ. Любовьта, отъ която произтичатъ всички живи сили въ природата, всичко. Животътъ и неговитѣ състояния: и добро и зло, всичко произтича отъ нея. Прѣстане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро и зло, и то ще прѣстане да работи. Слѣдователно, тази Любовь трѣбва да влѣзе, като основа. Влѣзе ли тя въ живота ни, всичко ще оправи. Значи, има нѣщо въ васъ, което трѣбва да имате прѣдъ видъ. Сега, тази вечерь ще имаме едно окултно упражнение по музиката. Ще пристѫпимъ къмъ него, да ви дамъ понятие за трансформиране на енергиитѣ по единъ музикаленъ начинъ. И тъй, ние опрѣдѣляме Любовьта така: три качества има въ нейното проявление. Първо, когато Любовьта се проявява въ сърцето, произвежда най-нѣжното чувство, чувство, което прониква въ всички други чувства! Слѣдователно, то господствува навсѣкѫдѣ, отъ него по-нѣжно чувство нѣма. Това е за сърцето. Тогава, при туй чувство ще се образува у васъ ново сърце. Казва се въ Писанието: „Ново сърце ще направя“. Тамъ законътъ е сѫщиятъ. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето, и ума ни ще се прѣобрази. Казва апостолъ Павелъ: „Ще се прѣобразимъ“. Какъ ще се прѣобразимъ? Любовьта, като дойде въ ума, произвежда най-мекия погледъ. Погледътъ има най-меката свѣтлина, свѣтлина, която прониква на всѣкѫдѣ, и на която зрѣятъ най-добритѣ плодове; на тази свѣтлина всичко расте и зрѣе. Това е второто качество на Любовьта. Третото качество: когато тя се прояви въ материалния животъ, произвежда най-сладката дума. Тази дума нѣма да бѫде нѣщо особено, тя ще бѫде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази любовь, може да схване тази дума. Може да бѫде обикновена дума: „кѫдѣ отивашъ“, но тази дума ще бѫде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие прѣзъ цѣлъ животъ ще я помните, всѣкога ще ви въодушевлява. Слѣдователно, най-нѣжното чувство, най-мекиятъ погледъ и най-сладката дума. Питамъ: Ако вие, сега, може да кажете най-сладката дума, какво ще бѫде за васъ? — Щѣхте да бѫдете най-добритѣ ученици. Слѣдователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бѫдете на небето. Слѣдъ като се прояви туй нѣжно чувство, то произвежда изящната Любовь. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можемъ да бѫдемъ чисти. Безъ туй чувство, чистотата е невъзможна. Щомъ туй чувство се прояви въ душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота въ васъ. Второ, когато се появи този мекия погледъ, непрѣменно ще дойде тази свѣтлина въ ума ви. И когато дойде сладката дума, непрѣменно ще се прояви свободата въ душата ви. Слѣдователно, това сѫ тритѣ качества, които трѣбва да ги имате, Вънка отъ тѣхъ, колкото и да философствувате, колкото и да си туряте каквото и да е друго опрѣдѣление, вcé ще се поставите на единъ фалшивъ пѫть. Тия нѣща азъ съмъ ги провѣрилъ деветдесеть и деветь пѫти, и опититѣ, които съмъ правилъ върху тази основа, сѫ ми дали отлични резултати, безъ никакво изключение. Казвате; „Не може ли по другъ начинъ?“ Азъ казвамъ: абсолютно не може! Азъ съмъ опиталъ всичкитѣ системи, разбирате ли? Всичко съмъ приложилъ. Тази система е система на природата, тя е Божествена, тя е система безъ изключение. Искамъ да ви дамъ единъ положителенъ отговоръ, че е така. Вие седите нѣкой пѫть, и си мислите: единъ човѣкъ, който говори за Бога, трѣбва ли да пѣе, трѣбва ли да свири? Религиознитѣ хора иматъ смѣшни възгледи. Святиятъ човѣкъ да вземе цигулката и да свири! Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, като дѫбъ. Не, отъ лицето на святия човѣкъ ще блика свѣтлина, и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всѣкиго туря въ правия пѫть. Той вдига най-голѣмата гюрултия. И, като го туришъ нѣкѫдѣ, трѣбва да го загасишъ, трѣбва да туришъ единъ кранъ, да го затворишъ нѣкѫдѣ, но пуснешъ ли го, той казва; „Дрънъ, дрънъ“. Понеже святитѣ хора вдигатъ най-голѣмъ шумъ, затуй хората не ги искатъ въ свѣта. Защо не ги искатъ? Казватъ: „Не мога да го търпя! Не можешъ, разбира се. Сега, отъ васъ искатъ разумна свобода, и вашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ, единъ къмъ другъ, естествени. Ще бѫдете естествени, безъ никакви преструвки. Не говоря за откровеность, защото има една откровеность, която е неестествена — откровеность естествена, откровеность чистосърдечна, като дѣте, като Божествено дѣте, за такава откровеность говоря. Ще пѣешъ, когато ти се пѣе; ще запѣешъ, и не се бой, който и да е тамъ. Ама имало боленъ. Ако твоята пѣсень е Божествена, този боленъ ще стане отъ леглото си, и ще оздравѣе. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запѣ“. Има пѣсень, която дразни хората. Тогава не пѣй. Тази вечерь, ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бѫде първото окултно упражнение по музиката, Ние ще се отклонимъ отъ всички музикални правила. Сега, ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“, Задръжте си за васъ тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвънка, а тази вечерь ще изпълнимъ едно упражнение по окултната музика. Ако можемъ да го усвоимъ, добрѣ, ако не, за другъ пѫть ще го отложимъ. (Учительтъ нагласява цигулката си). Сега, поразпуснете се малко, ще пѣете, нали? Поотпуснете си гърлата! Нѣкой ще каже. „Азъ съмъ старъ“. Никакви стари хора не искаме, а пѣвци. Азъ ви считамъ всички сега за хоръ. Другитѣ ще ви избиратъ, ще опитватъ гласоветѣ ви на цигулка. Азъ не ви избирамъ, ще ви взема всички тъй както сте, и считамъ, можете да пѣете. Сега, ще се тонираме. Тониране е това. (Учительтъ свири на цигулката, и пѣе упражнението: „Сила жива изворна течуща, сила жива изворна течуща, зум мезум, зум-мезум, бином тумето, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“.) (Всички заедно изпѣхме нѣколко пѫти упражнението). Половината отъ пѣсеньта е неизвѣстна. Сега, съ тази пѣсень ще опитаме какъ се прѣвръщатъ енергиитѣ. Добрѣ, тия думи могатъ ли да се пѣятъ на другъ гласъ? Може ли да го нотирате? Значението на думитѣ въ първата половина отъ упражнението, ги разбирате, но на другата половина — не. Значи, онова, което не знаете, може да го пѣете. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ и онова, което не знаемъ. Ние ще ви създадемъ редъ окултни упражнения. Сега, да изпѣемъ пакъ упражнението (Всички го изпѣхме). Свършена работа! Още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, думитѣ въ това упражнение сѫ нагласени на тонове, които сѫ въ възходяща степень, И вибрациитѣ имъ сѫ такива. Тъй че, когато искате да се тонирате, може да пѣете това упражнение, Щомъ пѣете, всѣкога ще се тонирате. Не разположени сте, започнете. Сега, съ туй упражнение ще направите опитъ. Имате най лошото разположение, ще изпѣете упражнението, и ще видите резултатитѣ, само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа, Изпѣйте го още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Думитѣ „зум мезум“ въ окултната музика регулиратъ, тѣ сѫ равнодѣйствуващи сили, сили, които регулиратъ всичко. „Зум-мезум“ тѣ сѫ мѣрка „Тумето“ има едно отъ най-хубавитѣ съдържания, но понеже съдържанието е толкозъ хубаво, азъ не искамъ да ви го прѣведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пѣете, безъ да знаете прѣвода. Сега, вие може да го тълкувате, както искате, всѣки може да му даде какъвто иска прѣводъ. Трѣбва да знаете, че това и редъ други упражнения сѫ необходими за васъ. Тия упражнения нѣма да ги изнасяте навънъ, за школата сѫ. Вие ще правите опити съ тѣхъ, и когато сте убѣдени въ силата имъ, ще ги кажете. Нѣма да ги изнасяте навънка, ще правите опити, ще наблюдавате, и единъ день, когато ще имате резултати, тогава може да ги повѣрите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го повѣримъ на свѣта?“ Какво ще го повѣрявате, другитѣ хора си иматъ пѣсни. (Я го изпѣйте пакъ! Изпѣхме го наново). Нѣкой пѫть, като дадете концертъ, туй ще го турите между номерата, като куриозъ, да изненадате публиката, да видимъ какъвъ ефектъ ще произведе. Половината е на български, половината — на езикъ, който не го знаете. Още веднъжъ! (Пакъ го изпѣхме). Сега, въ ума ми има една мисъль: да ви повѣря ли втория гласъ, или да го задържа за другъ пѫть? Защото, щомъ вземемъ втория гласъ, ще се измѣни настроението ви. Първиятъ е въ мажорна гама, а вториятъ е даденъ въ минйорна гама. Хайде, още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, именно, при условията, въ които живѣемъ, трѣбва постоянно тониране, а музиката, това е единъ отъ великитѣ Божествени методи за тониране. Трѣбва да пѣемъ, за да се тонираме, и всички трѣбва да пѣемъ. Докато пѣешъ, тонирашъ се, прѣстанешъ ли да пѣешъ, отслабвашъ. Постоянно пѣние, пѣние, за да се тонираме. Я още веднъжъ го изпѣйте! (Учительтъ свирѣше на цигулка, и ние всички изпѣхме упражнението два пѫти). Вижъ, какъ лесно се усвоява! Вижъ, какви опитни пѣвци сте всички! Значи, първото упражнение е много сполучливо, прѣпорѫчва ви. Ако тъй може да завършите, отлична е работата. Още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го всички още веднъжъ). Всѣкога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пѣете „зум мезум“, да не дойде тамъ да протакате. Това е упражнение, не е пѣсень, Това азъ го наричамъ окултно упражнение, думитѣ сѫ нагласени на особени гами. Ще минемъ къмъ окултната музика, за да може да се пробудятъ нѣкои висши чувства. Тѣ могатъ само чрѣзъ музика да се пробудятъ, да дадатъ новъ импулсъ. Още веднъжъ! (Изпѣхме пакъ упражнението). Вѣрвамъ, че нѣма да го забравите, нали? Още веднъжъ! Всички пѣемъ упражнението. Азъ взимамъ тия окултни упражнения по музика, макаръ че тѣ сѫ доста трудни, но тия окултни упражнения служатъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Запримѣръ, техникътъ, или човѣкътъ на съврѣменната наука, знае да прѣвърне водата въ пара, парата може да прѣвърне на електричество, и да я впрегне на работа. При какви условия? — Ще я ограничи, ще я тури въ единъ котелъ, ще я нагрѣе, ще я сгорещи. По сѫщия начинъ и ние трѣбва да знаемъ да прѣвръщаме тия енергии. Една неприятна мисъль, едно неприятно желание, или едно неприятно чувство може да го туришъ на огъня, да го нагорещишъ, и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но, знание трѣбва. Ако нѣмашъ знание, нищо не можешъ да направишъ. Не само да мислимъ, че знаемъ, но, знание трѣбва! Туй знание е потрѣбно, защото въ окултизма всѣкога се развиватъ отрицателни сили. Въ всѣка една окултна школа най-първо се развиватъ отрицателнитѣ сили въ такъвъ грамаденъ размѣръ, че ако не се взематъ мѣрки, много пѫти ученицитѣ пострадватъ. Напримѣръ, въ християнството, защо пострадаха християнитѣ? Защо се повдигна гонение противъ християнството? Християнството бѣше окултна школа. Християнитѣ, като изгубиха правилата отъ Христа, вслѣдствие на това се набраха много отрицателни сили, и като не знаеха какво да ги правятъ, какъ да ги трансформиратъ, повдигна се цѣло гонение противъ тѣхъ, докато се намѣри проходъ. И, ако и вие изгубите методитѣ, които ще ви дамъ, ще дойде сѫщия законъ. Той не може да се промѣни. Християнитѣ казватъ, че езичницитѣ бѣха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трѣбваше да впрегнатъ на работа, не се използува. Напримѣръ, дойде идеята за комуна. Християнитѣ казаха: „Не е врѣме за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха, и останаха все неизползувани. Тогава дойде гонението. Всѣкога ще помните това. Законътъ е сѫщиятъ. Ако една благородна мисъль дойде, ако едно мѣроприятие се дава вѫтрѣ въ живота ви, като условие, да го приложите, и не го използувате, ще дойде гонението, непрѣменно ще дойдатъ нещастията. Туй е, като двѣ и двѣ четири. Напримѣръ, имате синъ, той иска да слѣдва по музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани докторъ, то е по-доходно“. Ако ти му се наложишъ, синъ ти постоянно ще ти казва: „Азъ искахъ едно врѣме да стана музикантъ, но ти ме прати за докторъ“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та, онова, което се събужда въ васъ, разработвате го. Всѣки ще работи върху себе си. Сега, когато казвамъ, че ще работимъ върху себе си, това е една приятна работа. Сега запримѣръ, туй упражнение можахъ да го отложа тази вечерь, можахъ да кажа тъй: тѣ не сѫ още готови, трѣбва да ги събера нѣкой пѫть, да ги приготвя, че тогава. Но, казвамъ: ще направя опита изведнъжъ, безъ всѣкакво приготовление, то е най-простото упражнение, да видимъ, какъ ще го схванатъ. Може да излѣзе съвсѣмъ несполучливъ, всичко може да стане. Но, въ окултната наука, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Рѣшишъ нѣщо, ме мисли за послѣдствията. Ти го направи, та, каквото излѣзе. Ти го направи, а отъ невидимия свѣтъ, който взима участие въ всичкитѣ наши работи като видятъ доброто ни желание, тѣ всички се притичатъ на помощь, и половината тѣ ще го извършатъ. Не мислете, че вие извършвате всѣко желание. Трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Смѣлъ и рѣшителенъ е човѣкътъ на любовьта. Безъ любовьта хората сѫ крайно страхливци. Благородство безъ любовь нѣма, и знание и интелигентность безъ любовь нѣма. Да се не лъжете! Любовьта е основа на всѣко нѣщо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любовь, която движи свѣта. Всѣко движение е движение на любовьта Моята рѫка се протѣга туй движение не е съзнателно, но то е въ зависимость отъ тази любовь. Азъ искамъ да ви помогна. Ние виждаме, че всичко въ свѣта се движи. Тия облаци се движатъ. Мислите ли, че тия облаци се движатъ отъ само себе си? Не, задъ тѣхъ стоятъ интелигентни сѫщества, които ги движатъ. Тия облаци се приготовляватъ да ни полѣятъ земята, да расте всичко. Та, слънцето, цѣлиятъ козмосъ, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовьта — разумно. Послѣ, сродството на елементитѣ — афинитета, то е основано на закона на Любовьта, обичь иматъ елементитѣ помежду си. И послѣ, ще имате слѣдното понятие: любовьта ние не я произвеждаме. Богъ е Любовь, и Той не може да се раздвои въ себе си. Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ“. Не мога да те обичамъ. Да не се лъжете. Свѣтскитѣ хора може да се обичатъ, но вие не може да се обичате, вие може да бѫдете изразъ на тази Любовь. Богъ е Любовь, Той не може да се раздѣли. Тогава, когато кажешъ „ти не ме обичашъ“, ти правишъ упрѣкъ на Бога. Ако ти си готовъ за Любовьта, тя ще дойде, и ще се прояви. Любовьта всѣкога дѣйствува. Сега, всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живѣешъ, животътъ произлиза отъ любовьта. Ти трѣбва да съзнаешъ, че животътъ ти е даръ, любовенъ даръ. Не можешъ да се движишъ, нали? Вложи мисъльта, щомъ се движишъ, да благодаришъ. То е отъ Бога. Ако нѣкой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живиятъ човѣкъ трѣбва да се движи. Само инвалидитѣ седятъ, не могатъ да се движатъ. За нѣкоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има въ туй миткане? Животъ има въ туй. Утрѣ, като стане инвалидъ, легне въ леглото, всички ще кажете. „Дано стане“. Кое е по-хубаво, да митка, или да лежи на гърба си? Азъ бихъ прѣдпочелъ да митка. И ще ви дамъ едно ново схващане на живота. Положителното въ живота, къмъ него ние ще се стремимъ. Движението, това показва, че има животъ; животътъ показва, че има любовь; любовьта показва, че нѣкой заради насъ мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите любовьта. Тази любовь е слѣдующата. Азъ ще ви приведа примѣръ. При мене дойде единъ анархистъ, когато бѣхъ въ Русе, младъ момъкъ, прѣдполагамъ на 23 -24 години. Кой го е обърналъ? Той самъ е дошълъ до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитность. Краенъ анархистъ е, и казва: „Влюбихъ се въ една мома, и въ тази мома видѣхъ Бога, повѣрвахъ, че има Господь. Когато залюбихъ, въ моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувамъ всичко, да работя за човѣчеството. Но, дойде единъ прѣломъ, и тя се изгуби. Изгуби се тя, и останаха черни петна въ моята душа, изгубихъ силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовьта, на мѣстата, дѣто е била свѣтлината, забѣлѣзахъ, черни петна останаха въ душата ми“. Той отишълъ по далече. Казва „Виждамъ, че Христовото учение е нѣщо повече. Ако моята душа и сърце бѣха толкова широки, щѣхъ да любя всичкитѣ хора, и не щѣхъ да прѣтърпя тази криза. Но, понеже сърцето ми е малко, като изгубихъ една отъ овцитѣ, съкрушихъ се. Желая, сега, душата ми да се разшири, че да обичамъ всичкитѣ, както нея обичахъ“. Тъй всички трѣбва да обичаме. Всички тия растения, цвѣтя, бубулечки, млѣкопитающи, всички, които влизатъ въ тебе, да чувствуватъ, че Богъ живѣе, че всичко ти е мило, на всичко да давашъ неговата цѣна. Само така може да разберешъ великия законъ на Любовьта, и тогава нѣма да прѣтърпѣвашъ такъвъ крахъ. Сега, жената се привързва къмъ мѫжа, мѫжътъ се привързва къмъ жената, Не се самоизмамвайте! Мѫжътъ ти не може да ти помогне. Ако той казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажешъ на мѫжа си, „Азъ ще ти помогна“, и ти не говоришъ истината. Ти можешъ всичко, но като си невѣжа, какъ ще му помогнешъ? Великиятъ законъ, който рѫководи сѫдбинитѣ, той иска да ни покаже, че сме невѣжи. Ти казвашъ на мѫжа си: „На менъ уповай, на твоята възлюблена Станка“. Провидѣнието всѣки день ни показва, че ние нищо не може да направимъ. И тогава, знаете ли, единъ отъ нашитѣ приятели, на когото името било Димитъръ, правилъ сеанси „Ти си“, казва му духътъ, „Стоянъ Станчевъ“. „Азъ съмъ Димитъръ“. „Не, не, ти си Стоянъ Станчевъ. Стоянъ си, защото стоишъ до медиума, а Станчевъ си, понеже стана причина той да проговори“. Разболѣе се мѫжътъ ти, намирашъ се въ чудо, отивашъ да търсишъ лѣкарь. Защо не му помогнешъ, нали можешъ? Ти казвашъ, че го обичашъ. Ами че ти, като го обичашъ, защо не можешъ да му помогнешъ? Това е първата лъжа, първото изобличаване въ този законъ на Любовьта, че ние показваме, какво онзи, когото любимъ, не можемъ да му помогнемъ. Онзи, когото любимъ, като идемъ ние при него, той трѣбва да оздравѣе. Такъвъ е законътъ. Хората измиратъ, защото не се любятъ. Любишъ ли нѣкого, като отидешъ при него, тѣзи силни вибрации на любовьта, които се отдѣлятъ, ще му помогнатъ, и той ще се подобри, Сега, вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете, дали имате любовь, идете съ смирение при нѣкой боленъ, и вижте, подобрѣва ли се положението му. Ако се подобрѣва, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете, и ще се молите на Бога. — Не сте толкозъ горещи. Ще си признаете истината. Сега, другото доказателство. Нѣкой казватъ, че иматъ любовь. Хубаво, ако вие се грѣете на слънцето, и се натоплите, че се изпотите, тази горещина отъ васъ ли е, или не? Тази топлина не дойде ли отъ слънцето? Ако нѣкой ви попита, вие ще кажете: „Отъ моя организъмъ е“. Не, не е отъ твоя организъмъ, но ти си единъ акумулаторъ на тази Божествена топлина, и тя се изявява. А когато ти имашъ Божествена Любовь, нѣма да кажешъ, азъ съмъ, който отдѣлямъ топлината, а ще кажешъ: „Азъ събрахъ тази Божествена Любовь, и я проявявамъ“. Та, сега отъ всинца ви искамъ най-първо: най-нѣжното чувство, най-мекия погледъ и най-хладката дума. И за туй, тази вечерь, ви пѣя тази пѣсень. Азъ никога тукъ съ цигулката си не бихъ дошълъ да ви свиря. Плащате ли ми нѣщо вие? — Ако азъ ви дамъ единъ концертъ, трѣбваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате, и не само че не плащате, но като влѣзете въ дома си, не го прилагате. Е-е, казвамъ: прѣкалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите, и, като излѣзете навънка, ще се поставите на такова мѣсто спрѣмо туй слънце, че всички ще бѫдете изразители на тази Любовь. Единъ день, когато Богъ дойде да се засели въ васъ, законътъ ще се измѣни: тогава вие, вѫтрѣ въ васъ, ще бѫдете едно слънце, и чрѣзъ васъ ще се прояви слънцето. Богъ ще бѫде въ насъ, и Любовьта ще се проявява. Понеже ние говоримъ, че чрѣзъ Любовьта всичко може да направимъ, нека приложимъ този законъ. Нѣма да казваме, като другитѣ: „Поправи се!“ Ако нѣкой братъ трепери, студено му е, ти му казвашъ: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го, и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализирашъ. Вземи го въ кѫщи, и го стопли, и този братъ ще каже: „О, колко е хубаво“, и нѣма да трепери. Сега между насъ всички треперения трѣбва да прѣстанатъ. Хайде, изпѣйте „сила жива“. (Изпѣхме упражнението нѣколко пѫти. Учительтъ изпѣ на новъ гласъ сѫщото упражнение). То е сѫщото упражнение, само че трансформирано отъ единъ гласъ на другъ. Хайде, помѫчете се да го изпѣете, Може би, вториятъ пѫть ще упражнимъ този гласъ. Сега, ни най малко не се смущавайте, че не можахме да свършимъ упражнението. Азъ нарочно го оставихъ, за да се роди въ васъ една мисъль, да работите, да се развива музиката. Законътъ въ окултизма е такъвъ: щомъ се разрѣши единъ въпросъ, десеть въпроси трѣбва да останатъ неразрѣшени. Първиятъ гласъ знаете, вториятъ всѣки да се старае да си го припомни. По единъ или по другъ начинъ, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатилъ, и ако вие се нагодите, гласътъ ще дойде. Отъ васъ ще изкараме добри пѣвци. Слѣдъ една година старитѣ ще иматъ гласове, като на младитѣ. Ако пазите правилата, гласътъ ви ще се възобнови. Гдѣ искате да бѫде събранието въ недѣля, тукъ, въ Турнъ Ферайнъ, или въ Опълченска? Послѣ, какъ искате, упражненията да бѫдатъ — въ четвъртъкъ вечерьта, или въ недѣля вечерь? По-добрѣ ще е да, оставимъ тия упражнения за въ недѣля вечерь, понеже много отъ провинцията не могатъ да се събиратъ въ четвъртъкъ, а въ недѣля вечерь всички иматъ условия. Четвъртъкътъ може да бѫде свободенъ за други събрания. Искаме да спестимъ единъ день. Значи, въ недѣля, пакъ въ 7½ ч. вечерьта. Отговарятъ: „Да въ недѣля не сме заняти, можемъ и по-рано да почваме. Хубаво, тогава въ седемь часа. Упражнявайте се всички въ музиката. Безъ музика, въ училището, не може да бѫдете ученици. Въ школата, музиката е единъ отъ необходимитѣ прѣдмети, и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бѫдете музикални, ще пѣете, ще свирите. Най-малко, трѣбва да знаете да пѣете. Всинца, може би, нѣмате възможность да се занимавате инструментално, но за пѣене, всички безъ изключение, можете. Думата: „не може“ е изключена. Вижъ, за инструменталната музика, тамъ може да кажете: „не можемъ да свиримъ“, но който каже, че не може да пѣе, не му се прощава. Господь е турилъ цигулка на всички, гърлото ви. Онази външна цигулка нѣмашъ, но тукъ вѫтрѣ, цигулка имашъ, и ще пѣешъ. И за всички, и млади и стари, правило е въ насъ; ще пѣемъ. Послѣ, нѣма да се свѣнимъ отъ хората, какво ще кажатъ. Нашитѣ пѣсни ще бѫдатъ неподражаеми. Ние ще покажемъ на музикалния свѣтъ, че има нѣщо повече, отколкото тѣ разбиратъ. Ще имъ дадемъ единъ потикъ. И тѣ мислятъ, че сѫ музикални. Ние се радваме, че тѣ така мислятъ и работятъ. И хубаво, тѣ приготвятъ пѫтя. Ние имъ благодаримъ. Тѣ сѫ изработили доста хубавъ инструментъ, цигулката, но отъ чисто окултно гледище, тя може да прѣтърпи извѣстно видоизмѣнение. Тамъ, додѣто днесъ сѫ достигнали цигулкитѣ, повече, по никой начинъ, никакво видоизмѣнение не могатъ да прѣтърпятъ. Отъ триста години насамъ, цигулката не се е измѣнила. Тѣ сѫ достигнали до крайния прѣдѣлъ. Но, по окултенъ начинъ, цигулката може да бѫде измѣнена, обаче трѣбва да се пробудятъ у човѣка онѣзи вѫтрѣшни музикални чувства, Щомъ се събуди музикалното чувство, ще се намѣри майсторъ, който ще приспособи цигулката, Но за сега цигулката е достатъчна. Съ цигулката може да се взиматъ не само половини тонове, но и четвъртини. Между единъ тонъ и половината тонъ има други тонове, а тѣ може да се взиматъ съ цигулката. Всички тонове, които може да се взиматъ съ цигулката, могатъ да се взиматъ и съ гласа. Ще пѣете. Искамъ да бѫдете отлични пѣвци, да не се стѣснявате, защото нѣкой отъ васъ иматъ хубави гласове, но необработени. И между младитѣ, и между старитѣ, мѫже или жени, има отлични гласове, но сѫ огрубѣли по съвсѣмъ други съображения: ядете лютичко, трѣвожите се. Всѣка трѣвога се отразява върху ларинкса. Послѣ, когато дѣйствуватъ низшитѣ чувства, страститѣ, тия гласни органи загрубяватъ. И забѣлѣжете, ония хора, които сѫ груби, и гласътъ имъ съотвѣтствува на тѣхния характеръ. Понеже музиката е една сила, съ нея може да се разрушатъ много лоши работи. Напримѣръ, нѣкой жени се чудятъ, какъ да укротятъ мѫжетѣ си. Ако жената може да пѣе сладко, когато мѫжътъ спи дълбоко, на другия день, сутриньта, като стане, той ще бѫде мекъ, като памукъ, и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпѣе най-хубавата пѣсень. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се надъ главата му: Хм ... ! И той, като стане на другия день — такъвъ ще бѫде. И той почне: Хм ... ! Българитѣ иматъ една поговорка: „Каквото повикало, таквозъ се и отзовало“. Спи мѫжътъ. Изпѣй му най-хубавата пѣсень, и като стане, той ще бѫде другъ. За въ бѫдеще, музиката ще бѫде, като единъ методъ за възпитание на дѣцата. Поне дѣцата може да се възпитаватъ съ музика. Затуй, ще гледаме да употрѣбимъ часть отъ врѣмето си само за музика. Т. м. 2 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.X.1922 четвъртъкъ Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА ЗЛО И ДОБРО ВЪ ЖИВОТА. СВѢТЛИНА И ТЪМНИНА ВЪ СВѢТА Т. м. Тема за идущия пѫть: Защо плачатъ малкитѣ дѣца? Ще напишете нѣщо за плача. Плачътъ не е противорѣчие. Когато почнатъ нѣкого да ограничаватъ, той плаче. Когато хората ни ограничаватъ, ние плачемъ. Сега, ще пристѫпя къмъ прѣдмета си. Не искамъ вие да плачете, „Плачъ и роптание", това е едно и сѫщо нѣщо. Който плаче, той роптае, това сѫ отрицателни чърти, които сѫ отживѣли своя вѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ вашия умъ е отживѣло своя вѣкъ. Това сѫ прѣживѣлици на една далечна култура. И вие трѣбва да кажете „сбогомъ" на вашето минало. Да допуснемъ сега, че вие отивате на небето, и сте се вкиснали отъ всички стари системи. Като идете на небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че тамъ ще ви слушатъ, като разправяте за всѣка отрицателна чърта на земята? Като влѣзете въ невидимия свѣтъ, въ тѣхната школа, тамъ ще ви кажатъ: „Братко, забрави всичко туй". И всичко трѣбва да се забрави. Писанието казва; „Всичко трѣбва да се заличи, и да дойде новата епоха, въ която ще започне истинското знание, което сега иде въ свѣта. Положителни и отрицателни сили въ природата: електричеството, това е една положителна сила Положителнитѣ сили разрушаватъ, отрицателнитѣ сили градятъ. Вие ще кажете: „Защо? Какъ тъй?" Онѣзи на бойното поле, когато сѫ слаби, нали се укрѣпяватъ, направятъ си здрава крѣпость? Кой гради? — Страхливиятъ Слабиятъ трѣбва да се укрѣпи, кѫщи да гради. Казватъ: „Гениаленъ човѣкъ е той". Този е единъ страхливецъ, той е отрицателенъ, въ него прѣодоляватъ отрицателнитѣ сили; тѣзи сили се укрѣпяватъ, за да може да издържатъ напора на положителнитѣ сили, които дѣйствуватъ въ свѣта Слѣдователно по този начинъ сѫ създадени нашитѣ тѣла, нашитѣ мозъци, нашиятъ носъ, краката, рѫцѣтѣ, дробоветѣ, сърцето, стомаха, всичко туй е създадено въ свѣта, по причина на тѣзи отрицателни сили, които градятъ. И понеже тѣ не сѫ имали достатъчно врѣме да обмислятъ нѣщата, много отъ този градежъ не е хубаво изграденъ. Нѣкои искатъ да ни убѣдятъ, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нѣщо Божествено въ насъ, но ние трѣбва да различимъ онзи Божественъ градежъ. Има Божественъ градежъ, но трѣбва да различимъ Божествения градежъ отъ обикновения нашъ градежъ. Слѣдователно, отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата, еднитѣ рушатъ, доставятъ материали, а другитѣ съграждатъ материалитѣ. Тъй е въ природата, И когато единъ човѣкъ се намѣри въ тия два полюса, понеже вибрациитѣ сѫ различни, то, ако въ даденъ случай той минава отъ единия полюсъ къмъ другия полюсъ на тия дѣйствуващи сили, и ако той не знае какъ да мине, да кажемъ отъ положителния полюсъ къмъ отрицателнитѣ вибрации, непрѣменно ще мине въ едно голѣмо мѫчение; ще прѣтърпи едно голѣмо страдание, докато намѣри закона, за да влѣзе въ сѫщитѣ вибрации, сѫщитѣ трептения, както и тѣ се движатъ. И обратното: единъ човѣкъ, който е въ отрицателния полюсъ ще мине въ положителната страна. Всички ще минатъ, по необходимость ще минатъ отъ единия полюсъ въ другия. Не мислете, че като сте въ положителния полюсъ, винаги тамъ ще бѫдете. Не мислете, че една сила е само въ единия полюсъ, Азъ ще обясня мисъльта си. Ще минете отъ положителния полюсъ въ отрицателния полюсъ, отъ процеса на разрушение къмъ процеса на разширение, а процесътъ на градежъ е процесъ на сгѫстяване и ограничаване, Слѣдователно, когато се минава отъ единия полюсъ въ другия, ние трѣбва да знаемъ онѣзи закони, по които да нагодяваме своитѣ вибрации съ силитѣ, които дѣйствуватъ. Ние казваме, по нѣмане на думи „положителни и отрицателни сили" въ природата, но тѣ иматъ една цѣна въ природата. По качество тѣ сѫ еднакви, тѣ сѫ полезни за самата природа. Нѣкой пѫть положителнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а отрицателнитѣ въ наша врѣда, отрицателнитѣ сили сѫ противъ насъ; нѣкой пѫть отрицателнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а положителнитѣ сили сѫ въ наша врѣда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме въ разрѣзъ съ нашитѣ вибрации. Сега, има единъ моралъ, моралъ на добро и зло. Доброто въ свѣта, то е една отрицателна сила — то гради. И ще забѣлѣжите, че всички добри хора сѫ все слаби хора въ свѣта; тѣ не сѫ силнитѣ хора въ свѣта, които управляватъ. Ама гдѣ има добъръ човѣкъ, какъ ще кажете? „Както е на небето, така е и на земята“. Не е така. На земята добритѣ хора сѫ най-слабитѣ. И когато кажете, че нѣкой е добъръ, всички казватъ: „Знаемъ го каква е овца, той е едно говедо“. Тъй му турятъ прозвище. Добритѣ хора сѫ най-слабитѣ хора. И туй трѣбва да признаемъ, че е така. Като кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, то значи, че той е силенъ, и такъвъ човѣкъ само може да е държавникъ, или философъ, или да заема нѣкое видно положение. Сега, въ вашия умъ може да се роди нѣкое противорѣчие: Защо сѫществува доброто и злото въ свѣта? Нѣма да се впущамъ дълбоко въ философията, понеже нѣкои отъ васъ не сте готови, и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина отъ васъ, на които стомаситѣ сѫ слаби, ще ги хване деария. Но, ще обясня причината, защо сѫществува доброто и злото въ свѣта, за да може да се ползувате. Злото въ свѣта е една потрѣба, то е толкова потрѣбно, колкото и доброто. Туй го запомнете! Въ онова дърво, дѣто се прѣдставя — дървото на познание добро и зло, въ него се крие философията. Въ всѣко едно дърво сѫществуватъ два принципа, отъ плода, на което, като вкуси човѣкъ, ще може да познава и доброто и злото, Значи, човѣкъ ще се поляризира, ще има двѣ различни разбирания за доброто и злото. Добриятъ човѣкъ мисли, че трѣбва да е честенъ, справедливъ — има единъ методъ на разбиране. А лошиятъ човѣкъ казва: „Трѣбва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човѣка“, И той си има свой методъ. И единиятъ казва: „Моятъ методъ е правъ“, и другиятъ тъй казва. Двамата, обаче, иматъ двѣ различни разбирания. Сега, вие ще кажете: „Не може ли безъ зло въ свѣта?“ Не може! Ако вашитѣ кѫщи могатъ безъ канализация, ако вие можете безъ нужници, тогава и безъ зло може. Но, най-първото нѣщо: като съградите една кѫща, съграждате и единъ нужникъ. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, прѣзъ която излизатъ тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава отъ едно голѣмо зло, защото, ако тия вещества не могатъ да се трансформиратъ, и да приематъ физически вибрации, тѣ биха образували отровни газове, и щѣха да спратъ еволюцията на вашия животъ. И вие често си задавате такъвъ единъ въпросъ, казвате си: „Нашиятъ Учитель не знае ли, че тукъ има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ А а, ... не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашиятъ Учитель не е глупавъ, като васъ. Вашиятъ Учитель върви съобразно великитѣ закони на природата. Той не иска да измѣни въ нищо на онова, което Богъ е направилъ. Ние не искаме да оправимъ свѣта, Азъ не искамъ да изкореня злото. Злото трѣбва само да се ограничава. На 100 души добри хора сѫ потрѣбни 10 лоши. И ако ги нѣмате, трѣбва да имъ платите, за да дойдатъ въ вашето общество. Трѣбва да ги търсите, защото, ако ги нѣмате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трѣбва да ги пазите, като писани яйца. И знаете ли защо сѫ лоши? Тѣ казватъ: „Ние се вкиснахме заради васъ, всичкитѣ ваши нечистотии все прѣзъ насъ минаватъ; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради васъ, заради васъ ние страдаме“. Иматъ ли право тѣ да ви се сърдятъ? Иматъ право, разбира се. И затова тѣ ви мразятъ, гонятъ, хулятъ. Вие ще кажете: „Аманъ!“ Не, не, аманъ отъ васъ. И азъ ви казвамъ: като писани яйца ще ги пазите. Сега, и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Въ всѣко едно общество отъ 100 лоши хора, трѣбватъ 10 добри. На васъ ви трѣбва една канализация. Вие давате нѣщо, но трѣбва да има нѣкой да го вземе. Вие сте търговецъ. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия лошитѣ хора сѫ търговци, които трѣбва да купятъ тази материя, и да я пратятъ въ природата. И слѣдъ туй, отъ тѣзи нечистоти, природата ще образува най-хубавитѣ плодове. Мимоходомъ ще ви разправя единъ примѣръ. Явява се единъ американски професоръ, тукъ, прѣди 20 години, бактериологъ, сядатъ прѣдъ него около 3 — 4 хиляди души. На масата му има 4 — 5 шишета съ чиста вода. И той казва: „Това шише съ чистата вода е отъ нужницитѣ на Ню-Йоркъ, а това — отъ нужницитѣ на Бостонъ. Може да пиете отъ нея“. И той взима и пие, Той е намѣрилъ единъ процесъ за прѣчистване на такава вода. И, дѣйствително, ако вие пиете отъ нея, нѣма да намѣрите никакъвъ лошъ оттенъкъ въ мириса ѝ. Но, отъ чисто окултно гледище, азъ казвамъ той е дестилиралъ тази вода, обаче има извѣстни вещества, които професорътъ не е знаялъ какъ да ги прѣчисти Слѣдователно, природата има единъ по добъръ начинъ тя ще разложи водата на своитѣ съставни части И, като ги разложи тя, какво прави? Чрѣзъ своитѣ токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра надъ земята, въ туй пространство дѣто всички тия елементи се прѣчистватъ, и, чрѣзъ електрическия процесъ на сгѫстяване, тия елементи отново се съединяватъ, и се връщатъ на земята, като вода. Това е процесъ, методъ на природата за дестилиране Сега, тия 100 души лоши хора трѣбва да намѣрятъ 10 добри, да имъ платятъ на тѣхъ, и да ги пазятъ, като писани яйца. На тѣхъ имъ трѣбва храна. Доброто въ свѣта иде чрѣзъ добритѣ хора, пъкъ злото въ свѣта си отива чрѣзъ злитѣ хора. Слѣдователно, ако вие искате да се освободите отъ вашето зло, трѣбва да имате врата. И въ обществото, ако вие нѣмате отворени врати, прѣзъ които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е Този лошъ човѣкъ, той ви спасява. Ако злиятъ пита: Защо е този добъръ човѣкъ? Казвамъ той ти дава животъ. Всичкитѣ блага, храната, идатъ отъ доброто. Устата, това е доброто на човѣка, а задниятъ му каналъ, това е злото. Сега, това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава, доброто въ свѣта седи въ главата а злото — въ стомаха. Въ главата е ложата на Бѣлото Братство, а въ стомаха е ложата на черното братство, тамъ, всичкитѣ братя, като стоятъ, казватъ: „Кокошчици, агънца, гѫсчици дайте, това-онова“. Тъй вие слугувате на чернитѣ братя. Пъкъ тѣ, понеже трѣбва да живѣятъ, отъ соковетѣ на тази храна даватъ на Бѣлитѣ Братя, и казватъ „Хайде да дадемъ на Бѣлитѣ Братя, за да имаме пакъ кредитъ“. И затуй тѣ имъ пращатъ сокове нагорѣ. Пъкъ Бѣлитѣ Братя казватъ: „Понеже тѣ ни пратиха данъка, сега ние ще имъ пратимъ храна“. Трѣбва да има една правилна обмѣна, и ние не може да измѣнимъ този законъ. А вие щомъ се запитате, защо е злото, не може ли безъ него, веднага умътъ ви потъмнява. Сега, злото въ свѣта, азъ го опрѣдѣлямъ така: Злото, това е по възможность най-малкото добро, начало на доброто, въ своитѣ най-малки проявления. Слѣдователно, тамъ дѣто започва доброто, въ най низкитѣ си вибрации, това е зло, И затова, едно сѫщество, което е достигнало до своята най висока стадия на развитие въ еволюцията си, като забрави какъ да измѣни вибрациитѣ, и влѣзе въ по-низкитѣ вибрации на живота, то умира, понеже влиза въ разрѣзъ съ противоположнитѣ движения въ живота. И тъй, злото въ свѣта е начало на доброто. Значи, ако си станалъ лошъ, турилъ си начало на живота си. Сега, онзи, който не разбира окултнитѣ закони, ще каже тъй: „Виждашъ ли каква философия е тази? Значи, ние трѣбва да използуваме другитѣ“. Но не знаете ли колко милиона сѫщества измиратъ, за да живѣете вие? Какъ ще оправдаете това? То се оправдава съ туй, че тия сѫщества ще живѣятъ въ васъ. Вие ще имъ дадете животъ Ако злото се умъртви въ физическия свѣтъ, то ще се прояви въ васъ. Това е вѣрно. Направете слѣдующия опитъ. Имате единъ неприятель, който постоянно ви напада, пише въ вѣстницитѣ за васъ, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господь отъ него, да се освободя отъ този вагабонтъ, ще ми светне“. Единъ день той умира, вие казвате: „Слава Богу, азъ се освободихъ“ И, дѣйствително, всички хора наоколо ви сѫ добри, но веднага вие станете недоволенъ въ себе си, почвате да ставате киселъ, гнѣвливъ, хукате жена си, дѣцата си — неприятельтъ е влѣзалъ вѫтрѣ въ васъ. И когато нашитѣ врагове измратъ на физическото поле, тѣ влизатъ въ насъ. Ще ги търпите или отвънка или отвѫтрѣ. Това е фактъ. Нѣкой казва: „Азъ се разгнѣвихъ“. Враговетѣ сѫ умрѣли отвънъ, но сѫ дошли отвѫтрѣ. „Много нервенъ съмъ“. Защо? Ще разбирашъ този законъ. Ще кажешъ така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризирашъ. Жената, която разбира законитѣ, като се разгнѣви мѫжътъ ѝ, трѣбва да пѣе; мѫжътъ ѝ ще се развесели, и тя ще каже: „Слава на Бога, че днесъ мѫжъ ми се разгнѣви, ние сме спасени“. Да поиграе на срѣща му, и той ще почне да се киска, да се смѣе. Учительтъ като се разгнѣви, ученицитѣ да почнатъ да играятъ, да пѣятъ, учительтъ ще кисне да се смѣе. Тѣзи нѣща, за васъ, като ученици на окултната школа, иматъ смисълъ. Не тъжете за злото въ свѣта. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на природата. Той нѣма право да се произнася върху нѣщата. Той трѣбва само да констатирва фактитѣ. Само единъ Учитель, който е завършилъ своята еволюция, миналъ по този пѫть, той има право, той може да се произнася. Сега вие, като ученици, нѣкои отъ васъ си позволявате да ме критикувате. А азъ ви казвамъ: вие сте прости, като фасулъ. Кога ме критикувате, азъ се радвамъ, но азъ съмъ толкова благороденъ, че не искамъ да ви направя единъ каналъ. И казвамъ: нѣма да ме критикувашъ, за да не станешъ каналъ, защото всички нечистотии ще минатъ прѣзъ тебе, и ти ще се вкиснешъ. Мисли добро за менъ, ще се подигнешъ, азъ ще изпратя всичкото добро върху тебъ. Пъкъ, който ме е критикувалъ, азъ си отплащамъ много добрѣ. Азъ му натоварвамъ каруцата много добрѣ, казвамъ: „Хайде, братко, върви напрѣдъ“. Като мисли добро, пакъ му напълня каруцата. И като мисли зло, пакъ я напълвамъ. Нали това искашъ? Нѣма да критикувате нищо въ природата! Нѣма да критикувате ония постановления, които Богъ е турилъ! Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потрѣбность вѫтрѣ въ свѣта. Дойде ли една лоша мисъль, не я отблъсквай (У-тъ движи рѫката си настрана), не прави движение, че я пѫдишъ. Кажешъ ли така на мисъльта, съ туй движение на рѫката, ти си се хваналъ за нея. Ти правишъ това движение съ рѫката, за да се махне тази мисъль, но съ туй ти давашъ иширетъ на духоветѣ. Седи 20 годишна мома прѣдъ прозореца, прѣзъ врѣмето, когато се пишатъ любовни писма. Майката казва: „Ти кѫдѣ ходи снощи, баща ти се кара?“ Тя маха съ рѫка, плаче, поглежда прѣзъ прозореца, казва: „Майка ми вдига шумъ, ама нѣма нищо“. Това се казва иширетъ. Ти когато си направилъ движение съ рѫката си къмъ тази мисъль, за да се махне, ти вече се свързвашъ съ тия отрицателни сили въ природата. Не имъ обръщай никакво внимание! Всѣка една лоша мисъль, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо нѣма. Ти си стой тихо и спокойно, и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили въ себе си. Ще упражнявашъ волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия двѣ противоположности, които сѫществуватъ. Сега, вие се оплаквате, питате: Защо азъ страдамъ? Страданието е единъ признакъ, че липсва нѣщо въ човѣка. Ако ти липсва животъ, ще имашъ анемия, малокръвие; ако си недоволенъ, въ сърцето ти липсва любовь. Казвашъ: „Азъ скърбя“ Щомъ скърбишъ, повикай любовьта. Какъ да любя? Какъ да любишъ? Не мисли, че хората сѫ лоши, а ти си добъръ. Обикни лошитѣ хора! Най-първо трѣбва да обичаме лошитѣ хора, защото прѣзъ тѣхъ трѣбва да излизатъ нечистотиитѣ навънка, за да дойдатъ добритѣ работи. И когато е казвалъ Христосъ: „Любете враговетѣ“. Той е подразбиралъ този великъ вѫтрѣшенъ законъ. Тия лошитѣ хора сѫ най-потрѣбни въ нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Какъ да ги любимъ, възможно ли е този лошъ човѣкъ да го любимъ? А този лошъ човѣкъ е потрѣбенъ заради тебе. Сега, трѣбва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души — 10, 50 и 75, На 100 души добри хора може да се допуснатъ най-много 75 лоши хора между тѣхъ, а най-малко може да се намалятъ до 10 души. Намалятъ ли ги повече отъ 10, тѣ унищожаватъ коренитѣ на своя животъ, и обратното — като увеличишъ злото отъ 75% нагорѣ, ще причинишъ смърть. Ако слизашъ въ обратното движение на хората, въ обществото на лошитѣ хора, и тамъ на 100 лоши, трѣбва да има 10 добри. Слѣдователно, когато минавашъ отъ една школа въ друга, т.е. отъ единъ видъ вибрации въ другъ, ако не може да спазишъ тази пропорция, непрѣменно ще влѣзешъ въ областьта на смъртьта, защото не си спазилъ този законъ. Разберете, тамъ, казва Господь: „Отъ всички дървета на рая ще ядешъ, но отъ това дърво, дѣто се изисква единъ отличенъ умъ, учитель се иска тамъ, да не ядете отъ това дърво. И дойде онзи първиятъ, змията, тя бѣше учитель на черното братство, който прѣдаде първитѣ уроци на Адама и Ева, и казва имъ: „Азъ съмъ този учитель, който може да ви научи какъ да живѣете“. И тѣ го послушаха, започнаха съ първото учение, и въ свѣта се образува първата лъжа. А въ Бѣлото Братство, всички грѣхове се прощаватъ, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете — съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божествениятъ гласъ, извика: „Адаме“. Адамъ слушаше, но се прѣстори, че не чува, а то е лъжа, И втори пѫть той пакъ мълча — пакъ лъжа, и на третия пѫть, той каза; „Тукъ съмъ Господи, но не смѣя да излѣза“. И слѣдъ това Адамъ нѣмаше доблестьта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направишъ едно добро, питатъ те: Ти ли направи това добро?“ „Азъ го направихъ“, И когато направишъ нѣкое зло, пакъ да си доблестенъ да кажешъ: „Да, азъ го направихъ“. Да излѣзешъ характеренъ. А ние, когато дойдемъ до доброто признаваме го. Питатъ ни: „Ти ли съгради това жилище?“ „Да, азъ го съградихъ“. Ти ли подигна този народъ“? „Да, азъ го подигнахъ“. А когато дойде до сторени прѣстѫпления, нѣма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съврѣменни хора минаватъ все за праведници. Ами, ако азъ, като свещеникъ, отида нѣкѫдѣ, и ми заколятъ една кокошка, мислите ли, че азъ съмъ праведникъ? Да, прѣдъ хората, но кокошкитѣ ще кажатъ: „Заради този праведникъ отиде една отъ нашитѣ сестри“. Заколятъ едно агне, казвате; „Овцитѣ тъй се жертвуватъ“. Но горѣ овцата казва: „Този праведникъ е много добъръ, но една отъ нашитѣ сестри отиде жертва заради него, изядоха я“, Е, гдѣ сѫ праведнитѣ хора въ свѣта? Сега, злото не е тамъ, че ние ядемъ овцитѣ. Но, когато азъ изямъ една кокошка, ще ѝ кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставашъ жертва заради мене, но бѫди увѣрена, давамъ ти честна дума, че единъ день, като дойдешъ въ положението, на което съмъ азъ, тогава азъ ще стана кокошка, и ти ще ме изядешъ, тъй както азъ те изядохъ. Запиши това добрѣ, и дѣто и да съмъ, викай ме, азъ ще дойда, и ще спася живота ти отъ явна смърть“, Като заколя едно агне, пакъ тъй ще кажа, то е законъ. Сега, въ туй общество, ние казваме: „Защо между насъ да сѫществуватъ лоши хора?“ Питамъ: Защо въ Божествения свѣтъ да сѫществуватъ тия лоши хора? Защо Богъ, който е толкова всемѫдъръ, силенъ, изпълненъ съ Любовь и знания, защо е допусналъ Той злото? Не е ли Той всесиленъ? Ако Той го е допусналъ, Той го е допусналъ по такива съображения, за които ние нѣмаме понятие, ние не знаемъ защо, но Господь, като е разгледалъ всички възможни начини, по които животътъ може да се постави, намѣрилъ е, че този е единствениятъ начинъ, най-добриятъ, при сегашнитѣ условия, при които ние живѣемъ. Щомъ го е допусналъ, ние ще го приемемъ този фактъ тъй, както си е, и ще спазимъ закона. И нѣма да прѣувеличаваме нито за добритѣ, нито за лошитѣ хора, Но между лошитѣ и добритѣ трѣбва да има едно съотношение, да се спогаждатъ. Не мислете, че нѣкои сте добри, други — лоши; всички трѣбва да живѣемъ разумно помежду си. Сега, ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лошъ, но щомъ почнете така да мислите, вие веднага се свързвате съ тѣхнитѣ вибрации, и ще почувствувате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете съ тѣхъ. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за лъжеца, мислитѣ на всички лъжци ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за крадеца, за умразата, за завистьта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правимъ“? Ще почнешъ да мислишъ за доброто, ще привлечешъ вибрациитѣ на доброто, на истината, на мѫдростьта, на милосърдието, на самопожертвуването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Нѣма другъ начинъ. Казватъ: „Е, кръвьта на Господа Исуса Христа ще ни очисти отъ всѣки грѣхъ“. Кога ще ни очисти кръвьта? Когато ние почнемъ да жертвуваме живота си тъй, както Той го е жертвувалъ. Слѣдователно, Той казва: „Люби враговетѣ си“, „Ако ти взематъ горната дреха, дай и долната“. Защо? Има чисто окултни причини. другъ пѫть ще се спра да обясня, защо трѣбва да дадешъ, и какъ да я дадешъ. И, като ученици на тази окултна школа, ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потрѣба на живота. И, ако нѣкое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бѫдете индиферентни, но постоянно прѣвръщайте отрицателнитѣ сили въ положителни! Сега, свѣтлина и тъмнина, това сѫ пакъ двѣ сили, които сѫ необходими въ свѣта. Свѣтлината стимулира човѣка къмъ дѣятелность, знание и мѫдрость. Тъмнината го ограничава, и сѫщеврѣменно му дава единъ процесъ да си почине, да навакса изгубенитѣ сили. Човѣкъ вечерно врѣме може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличаватъ. Денемъ като спишъ, онова брожение е толкова голѣмо, струва ти се, като че ли се намирашъ въ една кола въ която постоянно те тръскатъ, и като се събудишъ, виждашъ, че тази почивка не е, както почивката вечерно врѣме. Като си легнешъ въ тъмнина, ти може да си починешъ, и като станешъ, ти усѣщашъ, че всички сили сѫ наваксани. Слѣдователно, тъмнината е толкова потрѣбна за наваксване на тѣзи сили, колкото и свѣтлината е потрѣбна за подобрение на живота. Сѫщиятъ процесъ е и за доброто и за злото, сѫщиятъ процесъ е и за положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата. И тъй, като ученици на тази школа, само така ще може да се ориентирате въ новия животъ, само така ще се ориентирате въ единъ добъръ животъ. Умрѣлъ нѣкой, то е потрѣбно да умре, за да се роди другъ. Движение е това. Единиятъ отива нагорѣ, другиятъ слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умиратъ хората. Смъртьта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото, който умира, той тогава почва да живѣе. И казва апостолътъ: „Минаваме отъ смърть въ животъ“, И сега, за да влѣземъ отъ този животъ въ духовния животъ, непрѣменно ние трѣбва да умремъ — да влѣземъ въ най-малкитѣ вибрации на живота, за да може този животъ да ни поеме въ своитѣ условия. И тъй, Божествениятъ Духъ е, Който работи въ свѣта. И онѣзи окултни ученици, които искате да развиете живота си, вие трѣбва да разбирате тия закони. И, ако вие се залъгвате само съ сѣнкитѣ, и мислите, че имате знания, вие се лъжете съ тия знания. Ако вие мислите, че имате любовъ, вие се залъгвате съ любовьта. Запримѣръ, ако двама души се обичатъ, какъ се обичатъ? Най-първо, у васъ любовьта не е съзнателна. Онзи мѫжъ, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща ѝ има кѫщи, ако този мѫжъ я обича, за да вземе паритѣ ѝ, красотата ѝ, той нѣма да я обича винаги. Той не обича душата ѝ, а тия нѣща, отъ които има нужда. Това е економическа любовь. И сега, седятъ да се убѣждаватъ, казватъ „Идеална любовь! Умира зарадъ него!“ И дѣйствително, умира зарадъ него. Но тамъ, дѣто има умиране, нѣма любовь. Какъ така, ти като го любишъ, той да умира. То е смѣшно, отъ любовь да умира човѣкъ. Отъ вашата любовъ умиратъ хората, то е много вѣрно, но тамъ нѣма никаква любовь. И послѣ, влиза той въ едно религиозно общество, отъ свѣта бѣ а, и мисли, че между братята, тамъ ще може да му помогнатъ, да му дадатъ пари, и да му тръгне работата. И, като не намѣри тия условия казва „И тѣ такива“. Ние не искаме такива между насъ Ако той е единъ отъ тия потрѣбнитѣ 10, ние ще го приемемъ, и ще му дадемъ пари, защото ние между насъ имаме чиновници. И отъ добритѣ хора има 10, 50, 75 на 100, или пъкъ, на 1000 души отговарятъ 100, 500 и 750. Тъй че имаме чиновници, които каратъ боклука. Ако искашъ да станешъ единъ отъ тѣзи чиновници, ще се впрѣгнешъ въ колата съ боклука, ще ти плашатъ 2000 лв. на мѣсеца. „Ама азъ съ боклукчийска кола не искамъ“. Имаме и други служби, но тамъ не плащаме нищо. И, като влѣзешъ при насъ, нищо нѣма да ти плащаме, но ще дадешъ всичкия си животъ, всичкия си имотъ, и отъ тебе нищо нѣма да остане. И той казва: „Такива хора, като васъ, не съмъ виждалъ. Сбогомъ“ — Е, сбогомъ! Който влѣзе между насъ, като ученикъ той трѣбва да има единъ съзнателенъ животъ! Той трѣбва да живѣе най първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трѣбва да живѣе за своята душа — ограничено. И послѣ, да живѣе за своитѣ ближни. Тъй седи законътъ. Ние започваме отъ тамъ, и слѣдъ туй, като погледнемъ на своитѣ ближни, ние знаемъ, че между ближнитѣ злото сѫществува. Слѣдователно, ближенъ може да бѫде всѣки и който прави зло, и който прави добро И единиятъ и другиятъ може да бѫде ближенъ. Сега, вашитѣ понятия за доброто и за злото сѫ лъжливи. Ще ви дамъ единъ примѣръ, и той е слѣдующиятъ. Седите вие въ нѣкоя долина, но не знаете какво става въ природата. Запѣли сте си една свѣтла пѣсень, кънти цѣлата мѣстность. Минава едно дѣте и казва „Какво си се разпѣлъ тука“. Хвърля единъ камъкъ пуква ги главата. Ти почвашъ да го гонишъ „Какъ, ти да ми нарушавашъ мира?“ Овчарчето минава нагорѣ, и ти минавашъ нагорѣ. Не се минава много врѣме, излиза буря, става наводнение, цѣлата тази мѣстность, на която си пѣлъ, е покрита съ вода, а ти си горѣ. Невидимиятъ свѣтъ е казалъ на туй овчарче: „Тукъ не е мѣсто за пѣене, пукни му главата“. И ти казвашъ: Пукнаха ми главата, но си спасихъ живота“. Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче, въ дадения случай, туй е добрѣ. Вториятъ случай: ти седишъ на сѫщото мѣсто, взелъ си ножа, мислишъ да се самоубиешъ, казвашъ: „Не си струва да се живѣе“. Минава пакъ сѫщото момче, казва: „Какво си се замислилъ?“ Пакъ ти пуква главата съ единъ камъкъ. Ти се забравишъ, хуквашъ да го гонишъ, но като го гонишъ, изгрѣва слънцето, ти дойдешъ на себе си, и казвашъ: „Много добрѣ, че ми пукна главата, но ми спаси живота“. Питамъ: Туй дѣте, което е пукнало главата и на добрия и на лошия човѣкъ, зло ли е направило? И въ двата случая то е направило добро. Въ единия случай то спасява единъ добъръ човѣкъ, отъ да умре, въ другия случай спасява единъ лошъ човѣкъ, който иска да се самоубие. Гдѣ е вашата философия сега? Вториятъ начинъ на разсѫждение. Ще ви дамъ новъ начинъ да мислите: прѣдставете си, че двама души седятъ прѣдъ една пещеря. Единиятъ си запалва свѣщьта, другиятъ я загасва. Вие питате: Защо този си запалва свѣщьта, а другиятъ я изгасна? Нали, казваме ние, да ходимъ съ запалена свѣщь? Казвамъ; този, който си запалва свѣщьта, влиза въ пещерята вѫтрѣ, а който изгасва свѣщьта, той излива изъ пещерята. Който си запалва свѣщьта, той влиза въ ограничението на пещерята, и му трѣбва свѣтлина. Казватъ: „Защо тѣзи хора сѫ загасили свѣщитѣ си?“ Защото сѫ излѣзли изъ пещеритѣ. Пещерята, това е съврѣменното общество, съврѣменниятъ свѣтъ, съврѣменниятъ животъ. Щомъ като влѣзешъ, трѣбва да носишъ свѣщь, тамъ има опасни мѣста. Но, като излѣзешъ изъ тази пещеря навънъ, изъ този животъ, защо ти е тази свѣщь? — Ще я изгасишъ, и ще влѣзешъ въ новия животъ. Въ него има нови условия. И, слѣдователно, едни отъ васъ може да ходятъ съ запалени свѣщи, а други съ изгасени. Не си хвърляйте упрѣци, защо този не влиза. Казвате, „Нему не му стига пипката“. Казвамъ: този човѣкъ е влѣзалъ, а онзи не мисли, той е вънка, захласналъ се е, и трѣбва да дойде нѣкое дѣте да му пукне главата. Какво трѣбва на добрия човѣкъ, за да мисли? Той казва; „Всички хора сѫ добри, азъ се примирихъ, всичкиятъ свѣтъ е добъръ“. Но, слѣдъ като го упрѣкнатъ, казва: „Азъ мислихъ, че е добро, пъкъ то не било тъй“. Ти си се излъгалъ. Не, не си се излъгалъ. Туй дѣте е казало на този момъкъ, че всѣкога не може да се пѣе, защото има приливи и отливи, и послѣ може да плачешъ за живота си. Сега, нѣкои отъ васъ може да се спратъ на мисъльта, ще ме попитатъ: Дали за насъ се отнася това? За всинца ви се отнася, безъ разлика, безъ изключение. Всѣки единъ отъ васъ, който мисли, че злото е непотрѣбно въ свѣта, той е простъ, като фасулъ, който и да е той. И на такъвъ човѣкъ казвамъ, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, които мисли, че всичко е на мѣстото си, и доброто и злото е на мѣстото си, него го очаква едно велико бѫдеще. Онзи, който мисли съ единъ ножъ да изреже главитѣ на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи отъ васъ, който казва, че има спасение за всички, той е на правия пѫть. Въ края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и другъ начинъ, въ който животътъ може да се прояви. Единъ день, и добро и лошо ще се срѣщнатъ, всичко ще забравите, Богъ ще ви разложи на своитѣ първоначални елементи, и ще влѣзешъ въ новия животъ. И ап. Павелъ казва: „Едно врѣме бѣхъ въ тъмнина, а сега съмъ въ свѣтлина“. Другъ животъ има. Тѣзи, които сѫ сега въ тъмнина, ще минатъ, други ще ги замѣстятъ. Тъй щото, за всички въ свѣта има условия, отъ чисто окултно гледище, да изправятъ живота си. И всѣки единъ отъ васъ, който се бори съ злото, той ще слѣзе въ стомаха, ще стане каналъ за злото. Тъй е и съ всѣки, който иска да подържа доброто. Той пъкъ ще стане една врата за движение на доброто И тогава, всѣки ще заеме своето мѣсто. Ако си лошъ — подъ пъпа, въ корема, въ червата, въ стомаха долу, тамъ, тия благовонни нѣща ще ги миришешъ. Туй ще ти бѫде възнаграждение. Ако станешъ добъръ — въ сърцето, въ дробоветѣ, въ мозъка, тамъ ще чувствувашъ живота. И всѣки единъ споредъ стремежитѣ си, споредъ разбиранията си, споредъ както прилага волята Божия. Господь има мѣсто за всички хора. Той ще ви намѣри мѣсто. Ти си недоволенъ. Богъ ще каже: „Хубаво, турете го въ стомаха!“ Другиятъ е доволенъ: „Турете го въ сърцето, въ дробоветѣ, въ главата“. Този е благороденъ, учи се, доволенъ е, стреми се — „турете го горѣ“. Не иска ли да се учи — „турете го долу“. Така върви живота. И, ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящето положение на живота. Не взимайте участие въ ония площадни философски разсѫждения на вѣстницитѣ и на съврѣменнитѣ философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потрѣба вѫтрѣ въ еволюцията. Ние ще живѣемъ така, като законитѣ на великата любовь изискватъ“. Този законъ включва всичко въ себе си, и изключва всички противоположности, Любовьта казва: „Мисли любовно за всички, и чрѣзъ закона на Любовьта ти може да се поляризирашъ, и отъ най-низкото стѫпало на живота можешъ да се издигнешъ до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макаръ и да се сипятъ отгорѣ ти хули, като дъждъ отъ гранати. Бѫди увѣренъ, че като мислишъ само за Любовьта, тия гранати ще падатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, и нѣма да те засѣгнатъ, и ти ще влѣзешъ въ новитѣ условия“. Сега, способнитѣ отъ васъ, ще напишете своята тема: Защо плачатъ дѣцата, и ползата и врѣдата отъ плача. Като ученици, пазете се всѣкога отъ подиграване и подбиване, Ще кажете: „Учительтъ тъй каза“. Пакъ по старому започвате. Тази бѣседа е първа. Ако искате да се ползувате отъ ония принципи, които прокарваме, турете си за задача туй новото начало. Всичко, каквото имате, добрѣ свършете, приложете първото начало, и прѣвръщайте всичко все за ваша полза. Сега, трѣбва да се работи! Работа и учение на всинца ви трѣбва! Нѣма да капне знанието отъ небето. То нѣма да дойде отъ никѫдѣ. Послѣ, на васъ отъ класа, ние ще създадемъ методъ за четене на книги. Върху какво трѣбва да се мисли и учи? Изучаване на живата природа, изучаване на свѣтлината и тъмнината, изучаване на изворитѣ, на растенията, на плоднитѣ и безплодни растения, на ония, които иматъ сладчина и горчивина, изучаване на планинитѣ и магнетическитѣ и електрически течения, влиянието на праната, какъ и кога идва. Ще правимъ опити съ васъ. Кога? Само когато приложите тази лекция на опитъ. Но, като тръгнете, абсолютно никаква критика! Азъ ви позволявамъ само една критика. Слѣдъ като направимъ своитѣ опити, и като имаме резултати, ще дойде врѣме, азъ ще ви кажа — критикувайте сега, но искамъ майстори да критикуватъ. Сега, хирурзи има много, всѣки може да вземе единъ трионъ и да реже. И азъ мога да отрежа крака на човѣка. Това не е хирургия. Но да отрѣжешъ тъй майсторски, че да не поврѣдишъ нищо, то е хирургия. Да знаешъ да отрѣжешъ непотрѣбното, а потрѣбното да запазишъ. Хирургия има и въ мислитѣ. Различни видове хирургия има. Запримѣръ, азъ имамъ единъ методъ, много хубавъ е той, прѣмо говоря, но даде много лошъ резултатъ, и нѣкои ми казватъ: „Г-нъ Учителю, ти не трѣбваше тъй да кажешъ, този се обиди“. Казвамъ: върви си, това не е твоя работа. Азъ прилагамъ една Божествена мисъль, а послѣдствията да бѫдатъ каквито искатъ. Азъ не искамъ хората да мислятъ добрѣ за менъ. Ако азъ искамъ хората да иматъ отлично мнѣние за мене, ще кажа; да, това е добрѣ. Но азъ казвамъ: Слушай, тази постѫпка не ти прилича! Нищо повече! Защото, ако направишъ грѣхъ, Господь нѣма да ти каже: „Чакайте, туй наше дѣте е благородно, да не го поправяме прѣдъ хората, да не му казваме грѣховетѣ“. Не, Господь ще каже на такъвъ любимецъ: „Ти направи своя грѣхъ въ тайно, азъ ще извадя всичкитѣ твои грѣхове навънъ, прѣдъ всичкитѣ хора, да ги знаятъ“. Давидъ билъ добъръ по сърце, но Господь какво направи съ него? Четете историята! Въ Бога нѣма нищо скрито, въ Него има само една мисъль. И, когато Господь ви обича, и вие направите единъ грѣхъ, Той ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбенъ синъ, виждате ли го? Отъ 2 000 години виждате ли моя приятель Давидъ, виждате ли го какъвъ е?“ А сега, вие мислите, Господь е Любовь, Той ще скрие прѣгрѣшенията ви. Не, не, никога не ги скрива Той. И знаете ли защо? Азъ сега нѣма да разправямъ, но нѣкой пѫть ще се спра да ви обясня, защо Богъ не крие. И туй е най-голѣмото благословение, когато Господь те поразтърси малко. Азъ бихъ желалъ Господь да извади моитѣ постѫпки, тъй, да ги поразтърси. То е едно благословение. И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това“. И въ васъ ще се яви смѣлость и рѣшителность, да кажете тъй: „трѣбва да говоря истината, не трѣбва да лъжа“. Трѣбва да бѫдете смѣли, всички лъжи да изчезнатъ. Сега, вие всички сте много страхливи. Азъ ви казахъ първоначално, въ една отъ миналогодишният бесѣди, нека всѣки си каже грѣха. И започнаха всички да ме лъжатъ. И слѣдъ туй, второто, всички искатъ благословение. Какво благословение може да ви дамъ слѣдъ тия лъжи? Ти ще кажешъ тъй. „Азъ вчера отидохъ при единъ мой приятель, и съзнателно му отворихъ касата, и му откраднахъ паритѣ. Вие ме мислите, че съмъ честенъ, добъръ човѣкъ, моля се по три пѫти на день, между васъ съмъ сега. Идете, обадете ме, обрахъ единъ човѣкъ, азъ не трѣбва да живѣя, а трѣбва да бѫда въ дрангутника вѫтрѣ, теглете ми единъ куршумъ“. Тъй, да се говори истината! Но когато казвамъ да говорите истината, и когато дойде нѣкой да каже истината по съвѣсть, той трѣбва да бѫде смѣлъ заради истината. Той трѣбва да каже: „Азъ направихъ това нѣщо“. И когато каже това — азъ, въ Бѣлата ложа, тия Бѣли Братя, като видятъ, че той е смѣлъ да изкаже грѣховетѣ си, тѣ казватъ. „Заради това ние ще му дадемъ всичкитѣ условия да се поправи“, и заличаватъ всичкитѣ грѣхове, А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, тѣ казватъ: „Хайде навънка!“ — и втори пѫть не го поглеждатъ. Не да се колебаете. Ще дойде нѣкои да ти каже; „Не казвай“, Не, веднага ще кажешъ: „Направихъ го това. И въ себе си всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде крайно искренъ, никакви лъжи, никакви измами, нѣма да бѫдете раздвоени. Нѣма да се оправдавате. Направихъ го! И ще търсишъ начини да излѣзе тази истина, за да може да ти се простятъ грѣховетѣ. Дотогава, докато грѣховетѣ ти седятъ непростени, ти не можешъ да напрѣдвашъ. И въ деня, въ които му се простятъ грѣховетѣ, той тръгва напрѣдъ. Той трѣбва да се освободи отъ този товаръ, за да може да расте, И знаете ли колко пѫти вие се спъвате? Какъ нѣма да се спъвате? Вие направите едно малко прѣстѫпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва мѣсецъ, два, три, година, нѣмате онова вдъхновение, онзи духъ, вие ходите, молите се на Духа, но Господь се не лъже. Една сестра ми пишеше, че се докачила отъ мене, но азъ съмъ наумилъ да ѝ напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, 4 реда сълзи ще ѝ протекатъ. Тя минава за ясновидка, борави съ висшитѣ свѣтове, съ причинния свѣтъ, има общение съ Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: какъ така, ти си изнесълъ моето писмо, и си го челъ прѣдъ другитѣ, да ме компрометирашъ? Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо прѣдъ никого не съмъ челъ. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провѣри първо факта? Ти казвашъ първата лъжа. Значи, тя никакъ не борави съ онзи свѣтъ. Послѣ, казва: „Тамъ, около тебе, сѫ все простаци, лъжци“. Казвамъ: втората лъжа. Ти си една отъ най-голѣмитѣ такива. Ако ти си една отъ добритѣ, Господь не би ти турилъ единъ знакъ, и ще ѝ кажа какъвъ е знакътъ. Не, такива ясновидци, ние не ги искаме. Послѣ, на друга една сестра казахъ прѣзъ тази година нѣщо, направо, прѣмо ѝ говорихъ. Тя не се обиди. Тя казва: „Учителю, като тебе нѣма другъ, ти си великъ, ти всичко знаешъ ... “, Откровено ѝ казвамъ: знаешъ ли, че азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, ти това си направила, онова. „Кой ти го каза това?“ Значи, щомъ ми го казватъ хората, азъ не съмъ най великъ. Такива не минаватъ. Ти искашъ да ме излъжешъ. Не се лъжа азъ. Ще бѫдете искрени и откровени. Азъ не искамъ да ми казвате великъ. Моето желание е въ сърцата ви да гори онази истинска Божествена Любовь. Любовь! Въ всѣки единъ моментъ въ васъ да има самопожертвуване. Ще се отличавате по това. Азъ казвамъ, и правя. Искамъ и вие да казвате, и да правите. Мога да кажа: азъ заради васъ мога всичко да направя, но утрѣ, като ме поставите на изпитъ, и не го направя, нѣма ли да влѣза въ противорѣчие съ съвѣстьта си? Защото, въ Бѣлата ложа законътъ е такъвъ: кажешъ ли нѣщо, и не го направишъ, ти ще се изложишъ на едно голѣмо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За въ бѫдеще, ние не позволяваме да има само обѣщания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искамъ това отъ всички ви. Сега, ще започнете така, още тази година: кажете, и свършете! Пакъ ще има противорѣчия, пакъ ще има падане. Не изисквамъ да не правите погрѣшки, ни най малко нѣма да ви държа кусуръ, ако направите даже и 100 погрѣшки, но, като кажете една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Азъ съмъ готовъ всички грѣшки да залича, но за лъжата въ братството, строгъ съмъ, абсолютно никаква лъжа! Безъ изключение! Туй да го знаете! Ни бѣла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберемъ! Туй ще бѫде основа — никаква лъжа! Другитѣ грѣшки извинявамъ. Ако нѣкой е открадналъ, азъ съмъ готовъ да извадя и да платя, каквото е открадналъ. Но, ако излъже — не! Освѣнъ, че нѣма да платя, каквото е открадналъ, но ще го изпѫдя на вънка. Нищо повече! Никаква лъжа, абсолютно безъ лъжа ще бѫде, туй да го знаете! Ще имаме едно общество безъ лъжа. Тази година искамъ отъ васъ едно нѣщо. То е отрицателната страна на въпроса. Безъ лъжа! Прѣзъ тази година всѣкога ще говоримъ Истината! Това е положителната страна. Всѣкога Истината! А безъ лъжа, въ отрицателенъ смисълъ. И азъ съмъ увѣренъ въ едно нѣщо, като ви гледамъ, увѣренъ съмъ, че вие ще изпълните това правило. И който отъ васъ не го изпълни, ще му дадемъ почетното мѣсто — 2000 лв. заплата на мѣсецъ. Ще го туримъ на онова почетно мѣсто. Всѣкиго, когото хванемъ въ лъжа, ще го туряме на онова почетно мѣсто съ 2000 и 3000 лв. мѣсечна заплата, и съ колата. Сега, ще имате прѣдъ видъ тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете, и ще си я прѣпишете. Ще разсѫждавате върху нея, и което може да се приложи, цѣлата година ще го прилагате, и като свършимъ годината, идущата година ще видимъ какви сѫ резултатитѣ. Пъкъ въ другитѣ лекции ще има други въпроси. Тѣ ще иматъ по-наученъ характеръ: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природнитѣ сили, начини за лѣкуване на болести, какъ се лѣкува коремоболие, главоболие, запичане, трѣска, хрема, и тѣмъ подобнитѣ, изобщо, какъ да давате първа помощь. Сега, на ученицитѣ азъ ще дамъ методи, но нѣма да злоупотрѣбявате. И комуто отъ васъ се случи да давате първа помощь, нѣма да обяснявате какъ става това, вѫтрѣшнитѣ методи нѣма да ги изнасяте. Нѣма да учите другитѣ. Който е отъ братството, който е отъ насъ, ще му повѣримъ, а които е отвънъ, ще му помогнемъ, ще го облекчимъ. Тъй щото, ще имаме една своя медицина. Тази година трѣбва да се приготовлявате. Съ софиянци ще започнемъ. Ще имаме нѣкои молекулярни опити, до сега бѣха микроскопически, а сега ще има по-голѣмички, съ нѣкой отъ по-напрѣдналитѣ ученици, да видимъ, дали ще може да реализираме туй, което сме казали. Ще отидемъ на Мусала въ ясно врѣме и въ бурно врѣме, въ дъждовно врѣме и въ снѣжно врѣме. Ще направимъ една екскурзия до Мусала въ януари, въ най-голѣмитѣ снѣгове. Послѣ, ще идемъ на Мусала вечерно врѣме, при ясна нощь, безъ мѣсечина и съ мѣсечина. Ще отидемъ въ бурно и въ дъждовно врѣме. Сега, ако може. Това сѫ възможности, тѣ влизатъ въ програмата прѣзъ тази година. Дали ще може да реализираме програмата, зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. Прѣзъ януари, горѣ на Мусала, въ нѣкоя бурна и дъждовна вечерь. Посрѣдъ нощь да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, въ която ще се развиятъ вашитѣ ясновидски способности, ще се отворятъ очитѣ ви, ще виждате съ астрална свѣтлина. Ако може да прокараме тѣзи опити, азъ съмъ увѣренъ, че температурата ви ще се подигне на 100°, и тогава ще кажа: съ тия ученици всичко може да се направи. Ако може да изпълнимъ тази програма, азъ съмъ увѣренъ, че нѣма да има други мѫчнотии. Разбира се, ще има други опити. Тѣ седятъ въ слѣдующето: двама отъ васъ ще ги пратимъ да хванатъ нѣкоя мечка за ушитѣ. (недоумѣние между ученицитѣ). Вие ще кажете: „3ащо трѣбваше да говоря за тази мечка?“ Забѣлѣжете слѣдующето нѣщо. Вие бѣхте всички сериозни, и азъ бѣхъ сериозенъ, но като казахъ за мечката, всички киснаха да се смѣятъ. Защото влѣзе нѣщо ново, изпѫкна великия контрастъ — да хванемъ мечката за ушитѣ. То е опитъ. Знаете ли, че въ мечката има любовь? А, ужасна любовь има, измежду всички животни, почти единствена мечката има най-много чувства, и за туй обидишъ ли мечката, тя не прощава. Та, затуй, като се свържемъ съ нейнитѣ чувства, веднага ще почувствуваме, че въ нея има животъ, затуй може да лѣкува. И човѣкъ, който е боленъ, ако язди на мечка, или мечка да го тъпче, той оздравѣва. Боленъ, който има трѣска, като се качи на мечка, взима я отъ нѣкой мечкарь, трѣската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъмъ. Тогава, двама отъ васъ, които сѫ готови, да дойдатъ да кажатъ: „Учителю, азъ съмъ готовъ да изпълня всѣка твоя заповѣдь“. Е, добрѣ, азъ казвамъ: вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповѣдь — ще хванете мечката за ушитѣ. Колцина отъ васъ ще хванете мечката за ушитѣ? Ще кажете: „Учителю, дайте ни друго, но не туй“. Ако се осмѣлите да хванете тази мечка за ушитѣ, вие ще провѣрите единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това сѫ символи. Но онази смѣлость, която ученикътъ има, съ нея той ще провѣри другъ единъ вѫтрѣшенъ законъ. Казано нѣщо въ Бѣлото Братство — да се изпълни, и вие ще влѣзете въ едно ново течение — да хванете мечката за ушитѣ. Ако първиятъ опитъ — качването на Мусала излѣзе сполучливъ, тогава ще дойде вториятъ опитъ мечката за ушитѣ Ако не излѣзе сполучливъ, мечката ще си седи тамъ. Т. м. 1-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година), 6 октомври 1922 г., петък, 7:30–9:00 ч. вечер, София.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изгрѣвъ и залѣзъ. 14. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.VI.1922 г. петъкъ, 8 — 91/2 ч. в., Ст. София. Имайте прѣдъ видъ, че ние тази вечер не се намираме на нѣкоя трапеза за угощение, т. е. не съмъ ви повикалъ на угощение. Не е врѣме за угощение, не е врѣме нито съвѣти да ви давамъ, нито наставления, а е врѣме за учение. Слѣдователно, ще ме слушате съ умоветѣ си, ще чувствувате съ сърцата си и ще прилагате съ волята си. Методитѣ на една окултна школа се различаватъ отъ всички ония методи, които съврѣменното училище въобще употрѣбява. Разнитѣ възгледи, които ние имаме за живота, зависятъ отъ срѣдата, въ която се намираме. Ако вие се намирате 10—15 метра подъ морското равнище и отъ тамъ разглеждате свѣта, какви ще бѫдатъ вашитѣ възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бѫдатъ вашитѣ понятия? Слѣдователно, прѣчупването на свѣтлината ще бѫде различно. Сега, обратниятъ процесъ: ако вие се качите надъ морското равнище, и се повдигате въ въздуха отгорѣ на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10,000 м., какъвъ ще бѫде вашиятъ възгледъ за свѣта? Не на 10,000 м., а на 10,000 клм? И ако застанемъ на земята, тя е равнодѣйствуваща сила: значи, понятията ви за свѣта отъ дъното на океана и тия отъ най-високото въздушно пространство ще бъдатъ отъ два противоположни полюса на разбиране: Изгрѣвъ и залѣзъ. Изгрѣвъ, това е горѣ въ въздуха, а залѣзъ, това е долу, въ дъното на океана. Но само че тази аналогия, която сега прокарвамъ, не е правилна въ всичкитѣ си допирни точки, защото, туй, което за насъ е залѣзъ, за други е изгрѣвъ, и туй, което за насъ е изгрѣвъ, за други е залѣзъ. Слѣдователно, когато твоето слънце пзгрѣва, изгрѣва за тебъ, а за другиго е залѣзъ. И когато твоето слънце залѣзва, други иматъ изгрѣвъ. Слѣдователно, изгрѣвъ и залѣзъ, това сѫ нѣща относителни, това не е една абсолютна реалность. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрѣвъ и залѣзъ. Но, ако вие сте единъ ясновидецъ, за васъ нѣма да има нито изгрѣвъ, нито залѣзъ: посрѣдъ нощь вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Нѣма да има никакъвъ изгрѣвъ. Като ясновидецъ, даже и земята нѣма да се движи заради васъ. Защото движение има само за онѣзи, които се движатъ и не виждатъ туй движение, а за онѣзи, които го виждатъ, движение нѣма за тѣхъ. Защото, ако азъ се движа по-бързо отъ трена, има ли движение? Прѣдставете си, запримѣръ, такова изяснение: вземете една точка въ вселената, която се движи така бързо, че едноврѣменно може да бѫде въ всичкитѣ положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измѣри. Какъ ще го измѣришъ, когато едноврѣменно то е навсѣкѫдѣ? Ние разбираме движение само тогава, когато има извѣстно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, въ свѣта неустойчиви хора сѫ всички ония, които се движатъ много полека. Охлювитѣ, запримѣръ, сѫ много неустойчиви. Човѣкъ, който има движение на охлювъ, на такъвъ не може да разчиташъ, защото щомъ побутне първия листъ, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за менъ“. Послѣ, насърчишъ го, кажешъ му: „Слушай, има такива закони, има редъ, порядъкъ“. И той пакъ извади своитѣ рогца. И пакъ като срещне най-малкия листъ, пакъ се скрие въ черупката си и казва: „Тукъ нѣма законъ“. И започва ту навънъ, ту навѫтрѣ. Защо се движи този охлювъ? Ние тълкуваме отъ окултно гледище така: този охлювъ има прѣпятствие на пѫтя си. А туй прѣпятствие като го турятъ въ локомотива, колелетата започватъ да се движатъ. Значи, като дойде туй прѣпятствие, техникътъ го използува: като дойде до извѣстно мѣсто, спира се. Ако туй прѣпятствие вървеше по този начинъ, щѣше да има изхабяване на енергията. И техникътъ събира тази енергия, ще й даде наклонъ и колелото започва да се движи. Отъ прѣпятствията на охлюва техникътъ се е научилъ, казва: „Ти ако искашъ да употрѣбишъ едно нещастие за твоето благо, трѣбва туй нещастие да го туришъ въ крива линия.“ Защо се движи трена? Това сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. Нашите тренове сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. И нѣкои пѫтуватъ отъ единъ градъ въ другъ, и често ставатъ катастрофи, т. е. въ даденъ случай охлювътъ не е могълъ да си прибере рогцата равномѣрно, техникътъ не е изчислилъ добрѣ врѣмето, за да се скрие той, и тогава, като стане катастрофата, всички пѫтници изкачатъ изъ черупкитѣ навънка. Азъ говоря за вашето съзнание, то може да бѫде съзнание на охлювъ, Понеже миналата ми бесѣда бѣше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любовь, онова като не е любовь, кое тогава е любовь?“ Азъ като разглеждахъ любовьта, разглеждамъ сегашната ваша любовь, и казвам: туй, което имате за любовь, туй нищо не струва, това не е любовь. Вие казвате: „Туй като не е любовь, тогава кое е?“ Азъ ще кажа кое е. Опитвамъ вашето шише. Вие имате едно шише пълно съ вода. Тази вода е седѣла 10 деня, тя се е вмирисала, въ нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвамъ: това не е вода. „Какъ да не е вода? Отъ чешмата е налѣна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днесъ не е здравословна. Азъ взимамъ вашето шише изливамъ водата надолу, а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразнишъ шишето ни!“ Чакайте, елате на моята чешма! Взимамъ шишето, измивамъ го веднъжъ, дважъ, и не само това, възварявамъ вода, па турямъ и пѣсъкъ вѫтрѣ, и мия. Вие казвате: „Ще счупишъ шишето“. Чакайте още. Измивамъ шишето хубаво, отивамъ при тази първокласна вода, казвамъ: „Вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да.“ Наливамъ.“Пийте сега отъ тази водица!“ Само така може да разберете едната любовь и другата любовь. Вие трѣбва да имате едноврѣменно въ съзнанието двата момента, и да разбирате различието между едната реалность на съзнанието, и другата реалность, която може да се прояви. Изгрѣвъ — това е единъ моментъ на съзнанието, и този моментъ е само когато слънцето излѣзе отъ хоризонта, а следъ като изгрѣе, то вече не е изгрѣвъ. И залѣзъ е онзи първиятъ моментъ, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се задъ него. И до като се скрие, то е залѣзъ. Изгрѣвъ е отъ онзи моментъ, показването върха на слънцето докато излѣзе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрѣвъ, вито залѣзъ. Слѣдователно, вие имате два момента въ цѣлия си животъ: Или всѣки день и всѣка минута имате изгрѣвъ, или имате залѣзъ, не отъ часове, а само отъ нѣколко момента. И ако вие разберете тия моменти на вашето съзнание добрѣ, вие ще можете правилно да разсѫждавате, понеже изгрѣвитѣ ви и залѣзитѣ ви не сѫ едни и сѫщи. Забѣлѣжете въ природата, изгрѣвътъ всѣки день не е единъ и сѫщъ: запримѣръ, нѣкой пѫть хоризонтътъ не е толкова ясенъ, нѣкой пѫть е много ясенъ. Нѣкой пѫть вие не виждате залѣзъ, нѣкой пѫть вие не виждате изгрѣвъ. Това сѫ все математически съотношения. Тия изгрѣви и залѣзи показватъ съотношенията, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето съзнание. Защото, изгрѣвъ и залѣзъ сѫществуватъ само въ съзнанието, като реалность. Ако вие нѣмате съзнание за тази реалность, че слънцето изгрѣва и залѣзва, нищо нѣма да ви ползува. Ако слънцето изгрѣва и залѣзва, то е само за съзнанието ви. А разъ вашето съзнание схваща изгрѣва на слънцето, въ туй съзнание взиматъ участие вашиятъ умъ, вашето сърце и воля. Слѣдователно, умътъ ви ще разисква върху формитѣ и вибрациитѣ на тази свѣтлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята — върху резултатитѣ, които може да произлѣзатъ отъ съчетанието на формитѣ и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видитѣ какво съотношение иматъ тия двата края. Азъ обяснявамъ „изгрѣвъ и залѣзъ“ по отношение на съзнанието. Обяснявамъ факта какво е разширение, съдържание и резултати на свѣтлината, която прониква вѫтрѣ въ нашето съзнание. Свѣтлината, която се появява въ нашето съзнание, ние я схващаме по особенъ начинъ. Сега, отъ туй вѫтрѣшно съзнание зависи степеньта, съ която вие можете да разберете Любовьта. А често вие говорите за сегашната любовь. Имате едно приятно настроение тукъ, въ слънчевия вѫзелъ, или имате едно приятно настроение въ хилядолистника горѣ въ главата си, засѣгамъ само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото слѣдъ малко това състояние може да се промѣни. Азъ ви казвамъ една сладка, мека, хармонична дума, но не се разбираме. Фактътъ е: вие сте гладенъ нали? Сега говоря на вашъ езикъ. Три деня сте седѣли гладенъ, и очаквате нѣщо. Казвамъ ви тъй: сега ще употрѣбя залѣзъ и изрѣвъ въ яденето, защото и въ яденето има изгрѣвъ и залѣзъ. Прѣдставете си, че вие сте били бѣденъ, и прѣзъ цѣлия си животъ сте се хранили само съ бобъ дошло ви е до гушата отъ него. Като кажете „бобъ“ казвате: „ Господь само за менъ ли създаде този бобъ? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвамъ: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрѣвъ. Но казвате: „Ами бобъ?“ Бобътъ е залѣзъ. Казвамъ: много скоро се свърши деньтъ. Бобътъ се явява въ съзнанието ви като залѣзъ. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка съ мась. Казвате: „Отличенъ изгрѣвъ!“ Деньтъ е съ изгрѣвъ, вие сте радостни, нали? Питамъ ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждатъ въ вашето съзнание туй чувство на радость? А бѣдниятъ бобъ, като помислите за него, казвате: „Да бѣше нѣщо друго!“ Защо сте недоволенъ отъ боба? Значи, азъ казвамъ на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморенъ, имамъ една пуйка заради васъ“. Не казвамъ, че имамъ бобъ. Добрѣ. Направямъ пюре отъ боба съ малко масълце и ви казвамъ така: „Имамъ кюфтета направени отъ хубаво месце,“ само че като хапнете това месце, то ще се схуми въ устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питамъ: въ какво седи реалностьта тукъ. Въ първия случай казвамъ истината. Бобъ ще ядете. Вториятъ пѫть кръщавамъ другояче боба казвамъ: този бобъ е приготвенъ, направенъ съ месце и съ масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли бѣше, агнешко ли бѣше или отъ нѣкоя кокошка? „Отличпо е това!“ Нѣкой пѫть, отъ постѫпкитѣ на живота си вие сготвяте кюфтета отъ бобъ, и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаешъ ли какви хубави кюфтета сме направили, отъ какво хубаво месо!“ А то е бобъ. Ама азъ мога да кажа истината, че е бобъ. Ще кажете: „Знаемъ го този бобъ какъвъ е“. И съврѣменнитѣ философски системи сѫ паправени само отъ бобъ. Отъ бобъ сѫ тия кюфтета, но тъй опържени съ масълце, изкустно приготвени, всѣки, който яде отъ тѣхъ, казва: „Отлични кюфтета, много хубави сѫ“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета сѫ тѣзи! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета сѫ“. Слѣдователно, въ нашето съзнание ние трѣбва да разграничаваме истинската реалность въ свѣта отъ прѣходната. Запримѣръ, прѣходна реалность е тази, дѣто нѣкой казва: „Има Господь“. „Има бѫдещъ животъ“, това е една прѣходна реалность. Защото, този човѣкъ, който казва, че има бѫдещъ животъ, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нѣщо е бѫдещъ животъ. А окултистътъ нѣма да каже, че има бѫдещъ животъ, той ще каже тъй: „Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ“. И ако ти каже истината „нѣма бѫдещъ животъ“, ти ще кажешъ: „Ама до сега все ни проповѣдваха за бѫдещъ животъ“. Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ. Защото, отъ чисто окултно гледище, ако има бѫдещъ животъ, той ще бѫде точно такъвъ, като сегашниятъ животъ. Обаче, ако ние подразбираме подъ думата „Изгрѣвъ“, разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения животъ въ насъ то значи да го видимъ въ по-широки рамки като реалность. Защото, животътъ е единъ, той не може да бѫде ограниченъ, ние го ограничаваме, като казваме „бѫдещъ животъ“ Животътъ не е нито миналъ, нито сегашенъ, той е животъ самъ за себе си. Въ нашето съзнание, животътъ има изгрѣвъ и залѣзъ за 31/2 минути, 3 мипути сѫ нужни за изгрѣва. Знаете ли колко минути сѫ нужни на единъ човѣкъ да умре? То е почти сѫщото врѣме, както когато човѣкъ се ражда: неговото съзнание се пробужда за толкова врѣме, за колкото слънчевия изгрѣвъ — 31/2 минути. Дѣтето се роди и пакъ забравя. И понеже единъ изгрѣвъ има, ти си мисли, че изгрѣвътъ е раждане, и докато седи въ тоя умъ, ти се радвашъ. Това дѣте като вземе да умира, ти виждашъ какъ слънцето ще залѣзе. Има нѣкои хора, за които, като залѣзе слънцето, пакъ могатъ да живѣятъ до полунощь. Слѣдъ като залѣзе слънцето, казватъ: „Ще се мре“. Това е единъ фактъ, дѣто хората казватъ — ще се мре — тѣхното слънце е вече залѣзло. И, слѣдователно, отъ чисто окултно гледище, вие можете да се родите прѣждеврѣменно, и може да умрете прѣждеврѣменно. Този фактъ го пазете: можете да забогатѣете прѣждеврѣменно и можете да осиромашѣете прѣждеврѣменно. Можете да станете здравъ прѣждеврѣменно, и можете да заболѣете прѣждеврѣменно. Всичко туй остава въ съзнанието ви. И когато казвамъ, че ние всичко можемъ да направимъ, вѣрно е, всичко можемъ, но само трѣбва да излизаме извънъ условията на земния животъ. Ясновидецътъ ако вижда слънцето навсѣкѫдѣ въ неговото движение, той нѣма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вѫтрѣ въ свѣта, въ нашето съзнание. Ние всѣкога можемъ да виждаме Бога. Тукъ имаме единъ приятель, нѣма да му помѣна името, той ми разказваше за такава една своя опитность: изпитвахъ една свѣтлина, както при изгрѣвъ, така ходи прѣдъ менъ, но отъ нѣколко врѣме залѣзе тази свѣтлина, нѣма я. Станало му жалко. Усѣщалъ, че тази свѣтлина все изгрѣвала и като тръгвалъ нѣкѫдѣ, тази свѣтлина постоянно бликала, бликала вѫтрѣ. И то е красивото въ живота. Отъ окултно гледище всѣка една погрѣшка, ще направи вашето слънце да залѣзе прѣждеврѣменно. А то е голѣмо зло за живота ви. Най-малката погрѣшка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо, и слънцето ще залѣзе прѣждеврѣменно. И тогава именно ще ви сполетятъ нещастията. И когато казвамъ, че не трѣбва да се правятъ погрѣшки, то значи отъ окултно гледище, да не залѣзе слънцето ви. Щомъ залѣзе слънцето, всѣка една работа, отъ какъвто и да е характеръ, прѣстава вече. Слѣдователно, и любовьта ви, и тя ще прѣстане. Сега, вие поне имате тази опитность. Нѣкой пѫть, когато обичате нѣкого, имате извѣстни трептения въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето усѣщате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усѣщате страдание, на слънчевия вѫзелъ почва да се образува една топка, да усѣщате студъ, умраза се явява, почвате да чувствувате, че този, когото обичате постепенно се отдалечава отъ васъ и вие се отдалечавате отъ него. Туй е законъ на залѣза: вашето приятелство е залѣзло, и двама се намирате въ пещьта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява, и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усѣщате, че отгорѣ ви има единъ леденъ поясъ, и молитвата ви отива само двѣ педи надъ главата ви, и пакъ се повръща. Тогава, какво трѣбва да правите? Азъ ще ви приведа закона. Законътъ е — азъ ще си послужа съ сѫщото сравнение, което съмъ далъ на нѣкои други — взимамъ снѣга за едно изяснение. Той има бѣла прѣмѣна, чистъ е. Прѣдставете си, единъ човѣкъ мяза на снѣга, но е студенъ. Взимашъ една топка красива, бѣла, туряшъ я на едната си рѫка. Гледашъ я: отлична, бѣла, чиста, но студена. Нѣкой казва: „Да бѫда чистъ като снѣга“. Всички искате да бѫдете чисти и пѣете: „Да бѫдемъ чисти като снѣгъ“, но въ небето какви ще бѫдете? Значи, този снѣгъ, за който говори псалмопѣвецътъ, не е нашиятъ снѣгъ, защото, като направимъ опитъ, като го стопимъ, изгубва бѣлината си. Прѣдставете си, че този снѣгъ има съзнание и казва: „Ти какво направи съ мене, ти ме опорочи, едно врѣмѣ азъ бѣхъ бѣлъ, сега изгубихъ бѣлината си, ти ме съсипа“. Туй е единъ видъ на съзнание. Дойде нѣкой като вода, казва: „Азъ съмъ човѣкъ пластиченъ, като водата, на всички условия се приспособявамъ, а сегашнитѣ хора обичатъ приспособдението. А водата, накѫдѣто и да я турите, на каквото положение и да я турите, тя ще се уравновѣси, тя е барашикъ съ 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, въ каквото положение и да е, водата ще се уравновѣси: накѫдѣто и да е, тя ще задържи едно и сѫщо положение. То е единъ отличенъ примѣръ. Но ако ние мязаме на водата, какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? Но, щомъ се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при менъ, като единъ сѫдъ, едно шише, и казва: „Слушай, азъ съмъ едно разумно сѫщество, приспособимо на всички условвя, не се противя никога, азъ съмъ много добъръ човѣкъ, въ съзнанието си нѣмамъ противъ никого нищо“. Но, азъ я турямъ на моята пещь, и почвамъ да я нагорещявамъ, дѣйствително ти си много добра. Нагорещявамъ я, но започва да излиза нагорѣ въздухъ, отъ топлината формата и се измѣня, разширява се, литне нагорѣ, излиза пара. Ще каже: „Ти измѣни формата ми“. Какъ? „Сега, азъ нѣмамъ никаква устойчивость“. Сега тя ще вземе отношението си къмъ въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5—6 клм., срѣщне я нѣкое студено течение, пакъ се опорочи, прѣвърне се на градъ. Сгѫсти се, и пакъ падие на земята пакъ се опорочи, стане кална, потъне въ земята и най-послѣ, чрѣзъ голѣмо мѫчение и страдание се изрази въ нѣкой студенъ изворъ. Дойде нѣкоя жадна, измѫчена душа, пие отъ нея и каже: „Колко е хубавъ този изворъ!“ Но този изворъ бѣше бѣлъ като снѣга, той бѣше пластиченъ, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горѣ, втвърди се, падна въ видъ на градъ, и сега, като мине прѣзъ всички страдания, той носи нѣщо ново съ себе си, и ти казва: „Братко, докато азъ дойда до това състояние, да излѣза като чистъ, студенъ изворъ, знаешъ ли прѣзъ каква пещь ме прѣкараха? Азъ изгубихъ своята чистота, изгубихъ своята пластичность, загубихъ своето разширение, станахъ на малки капки, та паднахъ и се окаляхъ. А ти кажешъ: „А братко, много хубаво, много хубаво“. — Много хубаво, ама ти на моето състояние билъ ли си? И когато ние говоримъ за Любовьта на едно сѫщество, то, за да се прояви въ него туй, което ние считаме Любовь, то трѣбвада минепрѣзъ 999 милиона форми. Забѣлѣжете си го това, прѣзъ 999 милиона форми трѣбва да прѣмине, и само тогава може да се прояви най-малката Любовь. И когато вие имате този най-малкиятъ опитъ на Любовьта, той ще бѫде единъ изворъ, то ще бѫде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 21/2 минути или за три минути, и слѣдъ туй може да изчезне за цѣлия вашъ животъ, като единъ романъ, написанъ само на бѣла книга, да си спомнювате и да казвате: „Въ тия 21/2 минути, каква радость, какво щастие, какво блаженство бѣше!“ Каквото и да станете, князъ може да станете, може да ви угощаватъ, пари да ви даватъ, но тия 21/2 минути и тритѣ мипути, тѣ ще бѫдатъ глава на цѣлото ви сѫщество, ще кажете: „Като ония 21/2 или 3 минути не съмъ ималъ“. Тѣ ще бѫдатъ глава. И целиятъ ви животъ е включенъ въ тия „тритѣ минути“. И ние иждивяваме цѣлия си животъ, за да имаме „тритѣ минутки“. Гдѣ сѫ, „тритѣ минути“? Това е цѣлата вѣчность събрана вѫтрѣ! И за да се прояви Любовьта въ най-малката си форма, потрѣбни сѫ усилията на цѣлата безгранична вечность! Знаете ли това? Любовьта може да се прояви само чрѣзъ усилието на цѣлата безгранична вѣчность, да даде този напоръ, да може тази реалность да мине прѣзъ всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъль е толкова велика, че вие постоянно трѣбва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вѫтрѣ въ себе си, че се иска цѣла една вѣчность, за да го разберете. Цѣла една вѣчноеть се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вѣчноеть, това значи да имате единъ изгрѣвъ и единъ залѣзъ! Ако изгрѣвътъ е правиленъ, и залѣзътъ ще бѫде правиленъ, а ако изгрѣвътъ е неправиленъ и залѣзьтъ ще бѫде неправиленъ. Споредъ основата, върху която градите. Като влѣзете въ окултната школа, ще зависи какви сѫ вашитѣ разбирания. Нѣкои, запримѣръ, идатъ тукъ да се учатъ, но тѣ мислятъ да научатъ нѣкои тайни. Не, никакви тайни нѣма да научатъ! Азъ не казвамъ тайни. За да научите тайнитѣ, които искате, трѣбва ви цѣлата вѣчность. Тъй щото нашата тайна съ единъ день, съ единъ часъ никой не може да я вземе. Питамъ: „Какво учатъ тия хора?“ Нищо нѣма да научите по тоя начинъ. Но онзи, който влѣзе съ онова чисто сърце да търси Бога на Любовьта, той може много да разбере. И тъй, моето желание сега, казвамъ на младитѣ — азъ наричамъ млади тѣзи, които сѫ на изгрѣвъ — е да изгрѣятъ, а старитѣ залѣзватъ. Сега, вие младитѣ ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгрѣваме“. Но едно врѣме и старитѣ бѣха на ваше мѣсто, и тѣ казваха: „Ние сме, които изгрѣваме“. Единъ день, на ваше мѣсто ще дойдатъ други млади, и тѣ ще кажатъ: „Ние изгрѣваме“. Питамъ:“Ако мислите така, какво опрѣдѣление имате за живота?“ Вие ще кажете тъй: „Ние изгрѣваме правилно“. Старитѣ ще кажатъ: „Ние залѣзваме правилно“. Дайте си рѫката сега. Животътъ нѣма да се свърши, защото, когато тия младитѣ дойдатъ на ваше мѣсто, колелото ще се обърне, и тогава вашето слънце ще изгрѣе, а тѣхното слънце ще залѣзе. Тогава, ако вашето залѣзване е било правилно, и изгрѣвътъ ви ще бѫде правиленъ. И ако тѣхниятъ изгрѣвъ е билъ правиленъ, и залѣзътъ имъ ще бѫде правиленъ. Разбира се, тия двата изгрѣва нѣматъ нищо общо съ сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правимъ, ние страдаме?“ Тукъ, въ школата, болни ученици не се позволява да има. Който е боленъ, ученикъ не може да бѫде, и вѣрующъ не може да бѫде, и оглашенъ не може да бѫде. И азъ искамъ едно: да ми да-дете единъ листъ, и да запишемъ всички онѣзи, които сѫ болни въ школата: имаме болници, имаме и лѣкари ще ви пратимъ да минете този курсъ на лѣкуване, и послѣ да дойдете. Ние имаме специални болници и лѣкари за окултнитѣ ученици. Като отидете при тѣхъ, тѣ ще ви дадатъ своитѣ системи за лѣкуване. А тукъ въ школата, азъ виждамъ вашитѣ мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мѫчнотии въ живота си“. Мѫчнотиитѣ въ жнвота ви, това сѫ едно благословение заради васъ. Най-великото благословение за единъ ученикъ въ окултната школа е да има мѫчнотии, и то, такива голѣми мѫчнотии! Той тогава се счита герой. Ако нѣма мѫчнотии, той нито оглашенъ, нито вѣрующъ може да бѫде. Първото нѣщо: имате ли мѫчнотии, вие сте ученици, нѣмате ли — съ васъ въпросътъ е свършенъ. Питамъ студентитѣ по математика въ университета: какви мѫчни задачи има тамъ, колко пѫти се изправятъ, рѣшаватъ по единъ начинъ, по другъ, голѣми мѫчнотии има! Вземете нѣкой астрономъ, който слѣди минутата, секундата, по кой часъ ще мине кометата. Какви мѫчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добъръ е Господь, като дойде Духътъ въ насъ, като каже Господь, всичко ще бѫде“. Туй е едно дѣтинско разглеждане. Господь каквото е искалъ, е направилъ, всичко е направилъ. Въ всичко, което сѫществува, азъ виждамъ това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господь е направилъ? „Господь всичко може“. Азъ като живѣя зная, че туй тѣло, което имамъ, Господь го е направилъ. Но вие ще кажете: „Туй, което Господъ е направилъ, разбирамъ ли го? Разбирамъ ли законитѣ му? Туй знание, което Той е вложилъ, възприемамъ ли го? Неговото Слово прониква ли въ моето съзнание. Наслаждавамъ ли се съ Неговитѣ дѣла и съ Неговитѣ мисли, които Неговиятъ Духъ изпраща“. „Великъ е, казвате, Господь, Той е направилъ слънцето!“Съ това слънце занимавалъ ли си се, да видишъ иеговото естество? Можешъ ли да идешъ на гости при слънцето? Единъ окултенъ ученикъ отъ трета степень — не отъ първа или втора, но на трета степень— може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, азъ съмъ първиятъ кандидатъ!“ И ще мязате на онзи американецъ, който правилъ изчисление, че може да се хвърли една граната до мѣсечивата, измѣрвалъ дължината на гранатата, пространството, наклона и искалъ да намѣри, за колко врѣме ще попадне тя на мѣсечината. Той направилъ точно своитѣ изчисления, събралъ пари, явили се двама кандидати, и единиятъ отъ тѣхъ приелъ да влѣзе въ уреда и да иде въ мѣсечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хопъ, кандидати сте да отидете тамъ. По този начинъ не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, слѣдъ 999 опити най-малката форма на Любовьта, веднага ще бѫдете гости на слънцето. И жителитѣ на слънцето ще ви посрѣщнатъ, и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бѫдете, ще кажете: „Отлично мѣсто е слънцето!“ И ще знаете причината, защо и какъ иде тази свѣтлина постоянно, и какво означава тя. Ще знаете езика на свѣтлината. Но за всичко туй трѣбва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трѣбва да го знаете. Непрѣмено трѣбва да стане едно трансформиране, една промѣна вѫтрѣ въ вашето съзнание, за да може вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля да взематъ участие въ вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утѣшение на хората, но тя е школа за изучаване на великитѣ неизмѣняеми закони на Битието, на проявлението на Бога, въ които нашиятъ животъ се развива съразмѣрно и хармонично. И слѣдователно, само при проявлението на такава любовь, ние ще бѫдемъ въ състояние да влѣземъ съзнателно въ контактъ съ онова сѫщество, което прониква въ козмоса, т. е. да дойдемъ съзнателно въ съприкосновение съ Бога. И само слѣдъ 999 милионната форма ние ще чуемъ най-малкиятъ гласъ да говори, и като го чуемъ, както ви прѣведохъ отъ Йова, ще разберемъ, защо живѣемъ на земята. Щомъ разберете защо живѣете на земята, тази земя веднага ще се изправи прѣдъ васъ, и тя нѣма да е старата земя: старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо сѫщество. И тогава, кѫдѣто и да ходите по земята, вие ще имате единъ моралъ: като ходите по това сѫщество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй сѫщество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите въ кѫщата на нѣкой вашъ приятель. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнемъ да мислимъ, само тогава млади и стари ще могатъ да живѣятъ добрѣ. А сега, всѣки единъ, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живѣя тъй, както азъ намирамъ за добрѣ“. Питамъ тогава:“Туй правило дава ли ви резултати?“Ако всички живѣемъ тъй, както разбираме, животътъ има ли смисълъ? Нѣма. „Азъ да живѣя!“ Ако подъ думата „азъ“ разбирашъ Божественото вѫтрѣ въ себе си, да живѣешъ споредъ закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбирашъ туй „азъ“ само да използувашъ врѣменнитѣ облаги на този ограниченъ животъ, това е едно криво схващане на живота. Запримѣръ, вземете изъ вашия животъ единъ живъ примѣръ: ражда ви се синъ, отглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дѣте красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакватъ отъ него, казватъ: „Много интелигентно е нашето момченце, много добрѣ се учи, отлични бѣлѣжки има, прилеженъ е“. Но къмъ 17—18 годишната възрасть на това малко момченце почватъ да му покарватъ мустачки, бута си джунитѣ. По-напрѣдъ то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искашъ?“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно врѣме, почва да се захласва. Майката казва за него: „Единъ новъ навикъ има нашето дѣте, току си бута джунитѣ“. Защо си бута туй момченце устата! Азъ нѣма да се спирамъ върху вѫтрѣшната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривамъ. Но туй момченце казва: „Видѣхъ една мома, искамъ да я задиря“. Казвамъ: по кой начинъ? Хваща едната страна на мустака - по дѣсния или по лѣвия. И той ще я вземе. Послѣ каже: „И по двата начина“. Послѣ нагорѣ издига мустака си. Послѣ казва: „Не, не, надолу“. Послѣ пакъ се погледа. Всички вие тукъ, стари и млади, вие сте го правили, нѣма кой отъ васъ, който да не го е правилъ, съзнателно или несъзнателно. Младитѣ пъкъ, сега го правятъ. Иска той да открадне младата мома и като отиде, казва: „Слушай, ние заедно ще живѣемъ, азъ съмъ много благороденъ: старитѣ не живѣятъ добрѣ, но ти при мене ще живѣешъ, ще имашъ всичкитѣ удобства“. И почва да нарежда: „Кѫща ще имашъ, това — онова, въ царството Божие ще живѣемъ, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?“ — „Тъй, тъй, ти вашитѣ не гледай, баща ти и майка ти сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ, но аз...“ тегли мустакитѣ си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженятъ се двамата. Какво става? Пакъ старата модна лъжа, живѣятъ сѫщо тъй както бащата и майката. Човѣкъ, който така си завърта мустачкитѣ, не може да живѣе добрѣ. Всѣки, който си завърта мустацитѣ нагорѣ, и да иска, не може да живѣе добрѣ. Азъ нѣмамъ вашиятъ личенъ животъ прѣдъ видъ, но изяснявамъ единъ психологически моментъ на съзнанието — защо и за какво, не зная, но той всѣки день за мустачкитѣ си мисли. Сега момата току дига вѣждитѣ, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „Ти, миличък, да знаешъ, че азъ не съмъ като майка си, отъ съвсѣмъ друга култура съмъ, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави, и той не може да живѣе добрѣ. Това сѫ два символа. И азъ ще ви обясня другъ пѫть, защо той казва налѣво ли или надѣсно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дѣсната вѣжда — „ще му говоря истината“ послѣ пъкъ, като пипне лѣвата вѣжда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нѣщата и въ тъмно могатъ, ще казвамъ истината и ще излъгвамъ малко, тъй върви животътъ“. Послѣ, запримѣръ, момата по нѣкой пѫть тъй направи вѣждитѣ си, да станатъ по-дебелички, пъкъ нѣкой пѫть иска вѣждитѣ да станатъ тънички. Послѣ казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смѣхъ: то е единъ психологически законъ. Нѣкой пѫть, запримѣръ, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става извѣстна промѣна въ съзнанието ви, въ сърцето ви, въ ума ви, въ волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минатъ, и вие ще кажете: „Не можахме да сполучимъ работата“. Азъ не казвамъ, че е лошо, но да знаете, че всѣко едно побутване носи съ себе си извѣстни дѣйствия. И когато младиятъ момъкъ тури мисъльта въ ума да поглади мустака си, сѫщиятъ законъ е. Първиятъ човѣкъ, прѣди съгрешаването, когато е погладилъ мустака си, надѣсно или налѣво, той е произнесълъ извѣстна формула, извѣстни думи: като го погладилъ надѣсно — едни думи, налѣво— други думи. Момата, и тя трѣбва да произнесе извѣстни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запримѣръ, ще произнееете думата Любовь. Е, какъ ще я произнесете? Думата Любовь си има ключъ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите, и тогава ще произнесете думата Любовь. Тогава вече си има смисълъ. Нѣкой пѫть ще казвате Истината. Пакъ ще турите ключа, ключа на Истината. Всички нѣща си иматъ свой ключъ, и когато турите ключа, тия нѣща ще бѫдатъ разбрани въ съзнанието. Сега, азъ не мога да докосна всичко, понеже тукъ има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? Въ Англия имало единъ много краснорѣчивъ проповѣдникъ, толкова краснорѣчивъ, че всичката публика и богати, и бѣдпи, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Единъ апашъ, комуто работата не вървѣла добрѣ, чулъ за това нѣщо, и си казалъ: „При тия захласпати и азъ ще седна като богомолецъ, и тъй ще напълня джоба си, ще имамъ добра печалба“. Отива той, сѣда, започва проповѣдникътъ да говори. Всички се захласнали, и той се захласналъ. Като се свършила проповѣдьта, казва: „Изгубихъ момента“. Излиза, но казва: „Втори пѫть нѣма да се захласвамъ, воля трѣбва да имамъ, азъ съмъ единъ апашъ, не трѣбва да се захласвамъ, а да опитамъ кесиитѣ“. Втори пѫть пакъ се захласналъ, трети пѫть — пакъ. Най-послѣ казва: „При този дяволъ нѣма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божиятъ Духъ започне така краснорѣчиво да говори у васъ и вие се захласнете въ Божията Истина, то, като дойде единъ лошъ духъ при васъ, и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя въ неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щомъ си отиде той, вие сте свободни. Първото нѣщо на единъ окултенъ ученикъ е, да има единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ въ себе си, който, когато говори, умътъ, сърцето и неговата воля, да се захласватъ въ това му поетическо изражение, въ тази любвеобилна речь, която излиза изъ устата на този отличенъ говоритель. И ние, всички въ школата, казвамъ ви: всѣки единъ отъ васъ да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Богъ е създалъ. Азъ не искамъ вие да се измѣняте, а да си бѫдете такива, каквито сте си, но да имате единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ, и като говори вашиятъ проповѣдникъ, вие да сте доволенъ отъ него. А този проповѣдникъ, азъ го наричамъ: той е Духътъ на великия животъ въ Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духътъ на живота въ Битието. Всѣкога може да говори, но за да говори, изисква се умъ, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбранъ умъ, а умъ пъленъ съ свѣтлина, сърце пълно съ чистота, и воля пълна съ сила, за да прилага всичко. Сега, вие младитѣ, тази вечерь може да опитате думитѣ ми, като пипате мустачкитѣ си. Не да се смѣете, ако се смѣете, вие не сте разбрали въпроса. Трѣбва да бѫдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустацитѣ! Пъкъ и стариятъ, и той по нѣкой пѫть си туря пръститѣ на мустацитѣ. Спрете се да си помислите, защо сѫ ви израстнали мустацитѣ. Коя е първата причина, защо ви сѫ турени мустацитѣ? Можете да си дадете какъвто искате отговоръ. И защо ви сѫ турени вѣждитѣ. Може да не разрѣшите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъль, една свѣтлина. Слѣдователно, и този краснорѣчивъ проповѣдникъ ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другитѣ, нека остане за васъ. И тъй, азъ искамъ, всичкитѣ ученици, които влизатъ въ окултната школа, да бѫдатъ единъ изгрѣвъ, защото, заради насъ, Бѣлата школа е единъ изгрѣвъ. Бѣлата ложа, това е единъ изгрѣвъ, а черната ложа, това е единъ залѣзъ. Ако залѣзвате, вие сте съ черната ложа — да ви опрѣдѣля сега — ако изгрѣвате, вие сте съ Бѣлото Братство. Бѣлото Братство винаги изгрѣва, сутринь сѫ тѣ, а черното братство постоянно залѣзва. И, слѣдователно, ние трѣбва да разбираме двата момента на живота. Ако кажемъ: „изгрѣлъ си“, ти си съ Бѣлото Братство, а ако кажемъ: „залѣзълъ си“ — ти си съ черното братство. Ние знаемъ, че въ Бѣлото Братство залѣзъ нѣма. А щомъ нѣкой каже, че въ него изгрѣло слънцето, ние разбираме, че е отъ Бѣлото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има въ окултното схващане. Залѣзътъ на слънцето показва, че ти си на крива посока, слѣдователно трѣбва да прѣвърнешъ тази посока на единъ изгрѣвъ въ твоето съзнание. Та, сега, понеже, казахъ, че старитѣ сѫ на залѣзъ, азъ направихъ разграничение. Подъ думата „млади“, разбирамъ Бѣлата ложа, а подъ думата „стари“ разбирамъ черната ложа. То е символъ: старитѣ, като остарѣватъ, прѣдставляватъ черната ложа — по форма я прѣдставляватъ, а не по сѫщество. Тѣ въ живота си всѣкога имъ наподобяватъ, и затуй трѣбва да се молятъ. Човѣкъ, като остарѣе, става дряхълъ (мършавъ) и киселъ. Когато види, че нѣкой младъ играе, стариятъ се навѫси и казва: „Този глупакъ какво се е разтропалъ тамъ?“ Стариятъ като вижда, че младиятъ тъй се бута казва: „Махни си рѫката, не прави това прѣдъ менъ, туй изкуство само азъ го зная, ти не трѣбва да го учишъ. Морализира го. Не, стариятъ трѣбва да си каже: „Едно врѣме и азъ бѣхъ като него“, а пъкъ сега той е миналъ въ лѣво, Стариятъ не трѣбва да се сърди. И затуй, ние всѣкога трѣбва да бѫдемъ млади, никога да не сѫдимъ. И когато Писанието казва: „не сѫдете“, подразбира: Всѣки, който сѫди остарѣва, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми единъ, който сѫди, и да не е остарѣлъ? Който сѫди, сърди се. Не трѣбва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукътъ, който постоянно бие на наковалнята, и чукътъ и наковалната заедно отиватъ, никой нищо не е придобилъ. А хубавото въ живота е да мислимъ само върху великитѣ блага, коитъ Богъ е създалъ и да се стараемъ да бѫдемъ тъй умни и любящи, като Бога. И да оставимъ Този, който е всемъдъръ, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живѣемъ по Бога, не само пасивно да живѣемъ, но трѣбва да изправяме живота си. Нѣкой твой братъ каже: „Азъ съмъ богатъ, имамъ единъ приходъ отъ 10,000 лв.“ Другъ нѣкой братъ нѣкѫдѣ е задигналъ 100, 200 хиляди лв. Ще кажатъ: „Единъ отъ Бѣлото Братство“... Никакъвъ бѣлъ братъ не е той, а е черъ братъ, кралъ, задигналъ 10—20,000 лв. Тогава казвамъ: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгорѣ, колко искашъ? И честио и почтено ще платимъ. Въ насъ нѣма лъжа. И сега, колцина отъ васъ сѫ готови да платятъ за другитѣ? Не зная. Външнитѣ да платятъ за братята си, за братята си отъ школата, вѫтрѣ. А нѣкои, като се научатъ, че другъ плаща, ще кажатъ: „Нека плати и заради менъ“. Не, не, азъ констатирамъ единъ принципъ вѫтрѣшно. Това е едно състояние на съзнанието. Тъй да бѫдемъ любвеобилни въ душата си, че да не критикуваме никого, защото критикуваме ли, духътъ го нѣма. Всички имате опитность: който е съгрѣшавалъ и критикувалъ, изгубилъ е духа си. Като направите най-малката критика въ душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духътъ. И нека единъ отъ васъ, който има най-малката опитность, да каже, дали не е вѣрно това. Затова, започне ли духътъ да говори въ васъ, ще бѫдете внимателни, да имате единъ стремежъ нагорѣ, да разбирате правилно Божия законъ, да нѣмате никакви отрицателии мисли. Тогава духътъ въ васъ всичко ще ви обясни, ще растете отъ день на день и ще минавате отъ слава въ слава. Та, азъ искамъ сега това отъ всички млади — сега азъ ви считамъ всички млади. Защо? Защото ви причислявамъ въ Бѣлата ложа — всички, у които съзнаиието се е пробудило, сѫ отъ Бѣлата ложа, При сегашнитѣ условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трѣбва да бѫдатъ въ Бѣлата ложа. А стариятъ е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче въ живота тия двѣ ложи не изпълняватъ единъ и сѫщъ принципъ, не изпълняватъ едни и сѫщи закони. Тѣ иматъ закони, споредъ които искатъ да прогресиратъ, да добиятъ знания. Въ Бѣлата ложа, онѣзи, които искатъ да проявятъ най-малката волность, тѣ сѫ изгубили за хиляди и хиляди години най-добритѣ условия въ живота. И днесъ нѣматъ никакви условия. Било е врѣме въ еволюцията на човѣчеството, когато честь е било да бѫдешъ въ черната ложа. Тогава Бѣлитѣ сѫ били въ залѣзъ, а чернитѣ въ изгрѣвъ. А сега е обратниятъ процесъ. Сега е честь да бѫдешъ въ Бѣлото братство, а безчестие да бѫдешъ въ черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голѣма привилегия и честь да бѫдете членове, оглашени, вѣрующи и ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, което иде да внесе новата култура въ живота. И, слѣдователно, вие трябва да се приготовлявате, не за въ бѫдеще, сега трѣбва да се приготовлявате вече. Отъ днесъ може да започнете, отъ утрѣ, отъ други день, имате условия да работите, мълкомъ, тихо и разумно да употрѣбите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи свѣтлината. (Учительтъ взима бѣлѣжкитѣ). Сега азъ ви платихъ. Слѣдователно, тия бѣлѣжки азъ взимамъ за себе си. Доволни ли сте? Ако нѣкой не е доволенъ, втори пѫть може да му доплатя. Азъ ще се занимая специално съ него. Тукъ на темитѣ, не сте се подписали. Който не се е подписалъ, трѣбва да се подпише, другояче нѣма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но азъ ви надхитрихъ. Азъ схванахъ всичката адвокатщина на ученика, и въ тоя случай ви хванахъ на тѣсно. Значи, вие напълно не сте имали довѣрие въ мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, споредъ фактитѣ — подписъ нѣма, нали? Така. Сега азъ ще ви дамъ условие да се подпишете, да си поправите погрѣшкитѣ. Работитѣ ви не ги давамъ сега. Но, хайде, ще направя отстѫпка, вие ще ми донесете новитѣ, пъкъ азъ ще ви дамъ старитѣ работи, нека да има вашъ подписъ. Отъ интенсивностьта на мисъльта, която всѣки отъ васъ е ималъ при писането, азъ ще видя, подписалъ ли е работата си или не. (Учительтъ взе една тема, прочете я.) Той иска едно благо за цѣлото човѣчество, за себе си нищо не иска, и ние ще го изпълнимъ. Нѣма нищо, това не е една голѣма погрѣшка, но, все-таки, трѣбва да има единъ подписъ, т. е. азъ не подразбирамъ буквално единъ подписъ, туй е по сѫщество вѫтрѣ. Когато човѣкъ пише нѣщо, въ него има единъ страхъ да не го знаятъ, то е страхътъ на физическото поле: но когато той пише нѣщо, за да се реализира, такива изречения оставатъ за волеви, той се е подписалъ, и тѣ принасятъ голѣма полза. Такива изречения живѣятъ. Сега, азъ ще разгледамъ тия работи, и ще ви обясня. Ще ги разгледамъ и ще видя какво направление на мисъльта сте имали. Тия психически намѣрения ще бѫдатъ за менъ интересни, азъ ще се занимавамъ съ побутването на всѣко едно листенце отдѣлно, специално ще ги прѣгледамъ. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 мѣсеца докато ги прѣгледамъ. Тия желания ще се изпълнятъ по врѣме и пространство. Нѣкои желания ще се изпълнятъ слѣдъ година, нѣкои слѣдъ двѣ, нѣкои слѣдъ три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросътъ, това е една окултна задача.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание По пѫтя. 13. школна лекция на общия окултенъ класъ 26.V.1922, четвъртъкъ на Витоша, 11 — 12 ч. пр. об. Сега, имайте прѣдъ видъ: азъ не искамъ да ви сѫдя. Туй е за приложение закона на Любовъта. Ако може да го приложите, добрѣ, а ако се сѫдите единъ другъ, вие не можете да имате любовъ. Въ едно събрание единъ не може да бѫде виноватъ, а всинца: или всички сѫ праведни, или всички сѫ грѣшни. Ако се даде наказание, всички, ще бѫдете наказани, а ако е благословение, пакъ за всинца ви ще бѫде. Та, отъ васъ искамъ да приложите Божия законъ на Любовъта. Вие да си го приложите, не азъ да ви го налагамъ, защото, ако азъ приложа закона, то не е любовъ, а насилие! Азъ ви казахъ, че ако слѣдъ свършването на моята бесѣда, ще търсите кой е виноватъ, нѣма да държа бесѣда. Уреждайте тия работи по братски, приложете великиятъ законъ на Любовъта. И да се създаде една организация, този законъ нѣма да бѫде съвършенъ. Какъ може да се приложи този законъ? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Духъ. Това, което се върши, не е противъ менъ, а противъ Бога. Той ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да слѣди за реда? Може да отредите 7 души, вие сте въ състояние да го иаправите това. Ще се подчинявате, ще турите великия законъ на Любовъта въ основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законътъ не може да работи, и вие ще имате сѫщитѣ закони, каквито свѣтътъ, държавата и църквата ги иматъ, и тогава нищо не става. Азъ ще засегна редъ елементи на Любовъта въ нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовъта, а друго е да се изпитва. Тамъ е всичката работа сега. Когато единъ ученикъили единъ музикантъ направи една погрѣшка ако свири фалшиво, учительтъ не може да му прощава. Има нѣща въ свѣта, които се прощаватъ, но има нѣща, които не се прощаватъ. Когато нѣкой вземе пари отъ тебе, можешъ да му простишъ, но когато великиятъ музикантъ свири, не му се позволява да взима фалшиви тонове. Ще изправи тона, нищо повече! Необходимъ законъ е. А животътъ не прощава, трѣбва да изправимъ тона. Животътъ е една музика. И всѣки отъ васъ иска да свири, както знае. Напримѣръ, имате единъ капелмайсторъ, казвамъ: законътъ е такъвъ: неговиятъ животъ трѣбва да бѫде изправенъ, защото музикантъ ще стане само онзи, който има любовъ. Всѣки трѣбва да живѣе по закона на любовъта. А ако не искате да живѣете така, никой не може да ви застави. То не е насила, а по добра воля. Пъкъ азъ зная, не всинца искате да живѣете, животътъ ви да бѫде хармониченъ, да бѫдете щастливи. Вие, ученици, днесъ ме подложихте на изпитъ. Разбирате ли? Вие бѣхте единъ учитель, а щомъ станете вие учители, при такива учители, азъ напущамъ училището. Разбирате ли! Азъ съмъ готовъ, казалъ съмъ, ако можете да дадете нѣщо по-добро отъ това, което азъ зная, азъ съмъ готовъ да го приема. Азъ съмъ готовъ да приема отъ васъ всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всичко това. Нищо повече! Ако въ васъ заговори Божествениятъ Духъ, и изкаже извѣстни Божествени мисли, азъ ще ги приема, източникътъ е единъ и сѫщъ. Желанието въ насъ е да се прояви Божествената Любов въ всичката си пълнота помежду ни. Само така можемъ да успѣемъ. Не приложимъ ли този законъ, никакъвъ успѣхъ нѣма да има, ще се раждат все такива недоразумѣния. Нѣкой пѫть, като дойда между васъ, усѣщамъ една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко въ едно кафене отъ тютюна, и човѣкъ не може да диша свободно, така е и между васъ. Не че го искате, вие сами се мѫчите, но не знаете начина какъ да се освободите, и азъ искамъ да ви покажа единъ методъ, какъ да се освободите отъ тази тяжесть. Това нѣма да стане изведнъжъ, но ще ви покажа единъ законъ, и вие ще работите. Сега, не ви сѫдя — това е старото учение — азъ искамъ отъ васъ да приложите закона на великата Божия Любовъ въ себе си. Малки и голѣми, да се уважавате, да се почитате да си отстѫпвате, да си прощавате. Тъй. Сега, запримѣръ, щомъ азъ замина, вие веднага ще търсите кой е виноватъ, щомъ единъ е виноватъ никога нѣма да се оправи света. Съ единъ човѣкъ не се оправя свѣта: и да го обѣсимъ, и да го затворимъ другъ ще дойде на негово мѣсто, послѣ трети, четвърти и т. н. Е, добрѣ, тогава: готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? (Всички отговарятъ: „Готови сме“). Сега, попитайте се вѫтрѣ: ако го приемате, и го приложите по закона за Любовъта, туй ще бѫде благословение заради вась. Изпѣйте пѣсеньта: „Благославяй, душе моя, Господа“. Вижте тази жива прпрода, въ която ние живѣемъ, тя е едно Божествено жилище, единъ Божественъ домъ. И всички тия енергии, които сѫ вложени въ нея, иматъ разно направление. Всѣка енергия си има свои канали, прѣзъ които може да мине. Когато ние искаме да приемемъ енергия за стомаха, тя иде чрѣзъ храната. Когато искаме да приемемъ енергия за дробоветѣ, тя иде чрѣзъ въздуха. Когато искаме да приемемъ енергия за очитѣ, тя иде чрѣзъ свѣтлината. Когато искаме да приемемъ енергията отъ живото слово, тя се възприема чрѣзъ ушитѣ. Когато искаме да възприемемъ енергията отъ миризмата на цвѣтята, ние я приемаме чрѣзъ обонянието си. Сега, у васъ има една философия: вие искате всичкитѣ тия разнородни енергии да ги приемете само чрѣзъ устата си. Говоримъ за Любовъта, ама тази Любовь влиза и чрѣзъ устата, и чрѣзъ очитѣ, ушитѣ, носа, отъ всѣкѫдѣ влиза тя. Като влѣзе тази Любовь прѣзъ устата, ще произведе единъ ефектъ: като влѣзе прѣзъ носа, ще произведе другъ ефектъ и т. н., зависи какъ възприемаме тази Божествена Любовь. Сега, вие говорите за любовъта. Вие още не сте любили. Азъ ще направя единъ микроскопически опитъ. Ако ви попитамъ, какво нѣщо е любовьта, какъ сте я усѣтили вие, имате ли единъ живъ опитъ на Божествената любовь? Имате малки опити на любовь, но колко е траяла тази любовь? Кажете ми сега: имате ли такъвъ опитъ, дѣто любовъта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цѣла една година? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да е обсебила душата ви за единъ мѣсецъ? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да ви е обсебила за единъ ден? Ако тази любовь влезе въ васъ изведнъжъ, вие нѣма да разсѫждавате, вие ще рѣшите въпроса моментално, и то нѣма да го рѣшите, по най-глупавия начинъ, но ще го рѣшите по най-умния начинъ. Когато дойде Божествената Любовь да действува въ свѣта, тя действува съ най-добритѣ методи. И всички трѣбва да имате прѣдъ видъ, че за да се появи Божествената Любовь у насъ, Духътъ дълго врѣме трѣбва да работи върху пашето физическо и духовно тѣло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега прѣзъ нашето тѣло би минала една интенсивна енергия на любовьта, тя би ни разтопила. Слѣдователно, Божествената Любовь постоянно се приспособява споредъ състоянието на нашите духовни тѣла, споредъ степеньта на нашето развитие, постоянно духътъ ни работи. Ако вие спънете духътъ, който работи въ васъ, на кого ще поврѣдите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нѣщо, а вие развъртате винтоветѣ на инсталацията, на кого врѣдите? — На себе си. Да кажемъ, имате нѣкаква крива мисъль, кому врѣдите? На себе си. Имате съмнѣние, кому врѣдите? — На себе си. Имате страхъ, кому врѣдите? — На себе си. Сега, защо се явява страхътъ въ свѣта, защо се явява съмнѣнието? Страхътъ ние го знаемъ, и съмнѣнието знаемъ. Страхътъ, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателенъ е страхътъ! Запримѣръ, страхувашъ се да не изгубишъ живота си. Нѣкой обѣщалъ да ти даде пари, ти се съмнѣвашъ. Съмнѣнието пъкъ е едно отрицателно качество на ума. Значи, щомъ може да се съмнѣвашъ въ нѣкой човѣкъ дали ще ти изплати, ти се съмнѣвашъ въ възможностьта. Добрѣ, сега вие прѣнасяте съмнѣнието отъ хората въ Бога. Вие нѣкога се съмнѣвате въ мене — азъ ви чета мислитѣ — “Ти може да не говоришъ отъ Бога, а отъ себе си“. Но азъ всѣкога правя разлика между моитѣ мисли и Божественитѣ мисли. Въ мене моитѣ мисли и Божественитѣ мисли сѫ строго опрѣдѣлени. Азъ хващамъ всѣка моя мисъль за ухото и й казвамъ: Ти на лѣво. А на всѣка Божествена мисъль:Ти на дѣсно. Казвамъ: туй е Божествено, а туй е човѣшко. И сега тази постѫпка, която азъ направихъ, Божествена ли е или човѣшка? Тя произведе въ васъ страхъ да не загубите нѣщо. Сега, страхътъ подразбира, че любовьта ви е отвънъ, а страхътъ е на мѣстото на Любовьта — отвѫтрѣ. Разбирате ли? И причината, че вие не може да живѣете хармонично, е, защото страхътъ живѣе вѫтрѣ въ васъ. Защото, ако азъ дойда у васъ въ кѫщи и ви кажа: дай ми двѣ хидяди лева на заемъ, а вие имате три хиляди лева ще кажете, че ви трѣбватъ, а въ сѫщность тѣ не ви трѣбватъ. И при това вие минавате за човѣкъ, който вѣрва въ Бога, има любовь. Никаква любовь нѣмате, а страхъ имате! Може да дойда да ви искамъ една малка услуга, ще ми кажете ясно тази работа: „Нѣмамъ разположение къмъ тебъ, макаръ да имамъ пари въ касата си.“ Тъй е казалъ единъ евангелистъ въ Варна, когато единъ му поискалъ пари на заемъ. Той му казалъ: „Имамъ пари въ касата си, но на заемъ не мога да ти дамъ, защото нѣмамъ доверие въ тебе“. Защо да ти дамъ пари на заемъ, а послѣ да се караме: ако искашъ да ти дамъ пари като на братъ, ще ти дамъ“. Страхътъ, туй състояние показва, че Божествената Любовь не дѣйствува: тя започва, а вие я прѣкѫсвате, прекѫсвате. Запримѣръ, ако нѣкоя ваша сестра направи една малка погрѣшка, колцина отъ васъ ще се съберете вечерно врѣме да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира. А вие, като видите нейната постѫпка като излѣзете ще кажете: „Тя е такава-онакава“, ще я критикувате. Като излѣзете, не говорете за нея. Вие нѣмате смѣлостьта да казвате истината. Не сте смѣли, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвамъ смѣли, това не значи да бѫдете груби. Смѣлъ е само този, който може да каже самата истина, ни повече, ни по-малко. Тъй, самата истина въ Любовьта да я каже. „Братко, ти отивашъ по единъ пѫть, но този методъ не е здравъ.“ (Едно куче лае върху една крава). Сега, азъ ще взема тази крава. Кравата, това е доброто у васъ, а тия кучета, това сѫ страститѣ — низшиятъ интелектъ, които гонятъ кравата. Тя не е виновата, дѣто е тукъ, а кучетата се намѣсватъ въ работата, която не имъ подобава, никой не ги е турилъ тукъ да пазятъ като стражари, ама те ще се покажатъ, че сѫ изправни, ще изгонятъ кравата. Ще ви кажа една истина: Животътъ чрѣзъ изобличение никога нѣма да се поправи! Ако ние се изобличаваме, никога нѣма да се поправимъ. Сега ще имате търпѣние. Нали за днесъ ви бѣхъ задалъ единъ урокъ: да напишете кой е най-голѣмиятъ ви недостатѫкъ. Писахте ли? — Да. Съберете листчетата и ги прочетете. Е, сега ще ми продадете ли вашитѣ недостатъци? Азъ ги купувамъ, колко пари искате? Не, не, ще платя. (Братъ Стойчевъ — тъй да ни водите на разходка единъ мѣсецъ прѣзъ годината: да ни учите: единъ мѣсецъ въ Търново за всички, и единъ мѣсецъ само за насъ, тукъ). — Ще бѫде. Когато приложите закона на Любовьта, ще бѫде. Ще опитате Господа, ще приложимъ закона на любовъта. Тъй, нѣма да правимъ думата му на двѣ, и тогава ще видимъ какво може да направимъ. Ще Го опитаме. Сега, тия недостатъци азъ ще ги взема, и въ школата ще влѣземъ да работимъ безъ тѣхъ. Наполовина ще ви кредитирамъ: сега за сега на половина, понеже нѣмамъ много пари. За половината, разполагамъ, за 11/2 мѣсецъ мога да платя, но за три мѣсеца нѣмамъ, да си кажа истината — половината мога да ви платя. Какъ искате, звонкови да ви платя, или както искате. Мога да ви платя 1000 лв., 10,000 лв., 20,000 лв., 30,000 лв. (Не искаме пари). Туй е, което може да се направи. Щомъ се влюбите въ вашитѣ недостатъци, ще се изправите. Щомъ се влюбите въ тѣхъ, ще направите такава голѣма беля, че ще се изправите. То е тема. Ние ще пристѫпимъ, има начини за тия нѣща, по които може да се изправите. Тия недъзи сѫ сѫщеврѣменно и добродѣтели. Да бѫде човѣкъ „егоистъ“ не е лошо нѣщо, но да имашъ егоизъмъ, който да ти счупи гръбнака, то е лошо. Да имашъ такова нетърпѣние, че като дойде неприятельтъ ти, да плюешъ на петитѣ си, и да бѣгашъ, на мѣсто е туй нетърпѣние. Но когато извършвашъ една важна работа, нетърпѣнието не е на мѣсто. Когато положението ти бѫде опасно, трѣбва да бѫдешъ нетърпѣливъ. Нѣкои отъ тия качества трѣбва да знаете сами кѫдѣ да ги прилагате. Сега, туй, което искате, ще го направимъ. Като сме излѣзли за два деня може да го направимъ: може да го направимъ и за единъ мѣсецъ, и за два мѣсеца, и за три мѣсеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, може да го направимъ. Писанието казва: „Въ Бога нѣма нищо невъзможно“. И вие поставихте много добрѣ въпроса — единъ мѣсецъ да бѫдете всрѣдъ тази природа, вие ще бѫдете търпѣливи. Братъ Стойчевъ. Тукъ въ гората да бѫдемъ, щото ако рече Учительтъ да бѣга, ще го прѣваримъ, а ако е въ града, гдѣ ще го намѣримъ. (Всички се смѣятъ и Учительтъ се смѣе). Изберете сега една комисия по вдъхновение, отъ братството, отъ 7 души, да следи за общия редъ. За една година да бѫдатъ избрани, а слѣдъ една година — други. (Първиятъ да бѫде избранъ отъ учителя, вториятъ — отъ първия, третиятъ — отъ втория и т. н.) Добрѣ, азъ избирамъ Начо Петровъ. Послѣдниятъ посочва: Стоянъ Русевъ: тоя — Елена Иванова: тя — Коенъ: той — Илия Стойчевъ: Здравка Попова и Тереза Керемидчиева. Сѫгласни ли сѫ? — Да. (Брат Толевъ: „За станалия инцидентъ нито дума да не става, като че не е било“.) (Братъ Граблашевъ: „Ако е за полза, да се каже“.) Слушайте да ви кажа, сега азъ ще рѣша вѫпроса. Ето какъ: имате право да говорите за моята погрѣшка, но за вашата погрѣшка, ако речете да говорите, азъ ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: нашиятъ Учитель направи една погрешка! Може да говорите, но говорете истината, не прѣувеличавайте нѣщата. Когато ще говорите, говорете, но бѫдете тихъ и спокоенъ, най-първо отправете ума си къмъ Бога, попитайте го: „Господи, азъ искамъ да разправя за този инцидентъ, съгласенъ ли си“? Ако Господь ти позволи, говори, но ако Господь не позволи, мълчи си и не говори, за този инцидентъ. Ама може нѣщо да те човърка въ сърцето. Туй човъркане може да е нѣкой червей, а ако е единъ червей, никаква полза не може да изнесете. Сега, азъ ще ви обясня защо не може на 600 метра височина да се говорятъ извѣстни нѣща. Прѣдставете си, че вие сте 100 метра подъ водата, може ли да говорите? — Не може. Като излѣзешъ 100 метра надъ водата, имашъ условия да говоришъ — въздухъ. Слѣдоватено, на 600 метра височина нѣма условия, ще влѣзе вода въ гърлото ти, а на 2000 метра височина ще говориш — въздухъ ще има. Тъй се разрѣшава въпроса. Въ нашата школа, когато азъ ви казвамъ за нѣкой излѣтъ, ние отваряме ключоветѣ, и тогава вие сте въ връзка съ невидимия свѣтъ. Напримѣръ, азъ дадохъ на сестритѣ една задача, но вие никога не сте изпѫлнили едно мое разпореждане, както трѣбва. Както тогава, казахъ ви: въ течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите. Азъ не ви казахъ да идете и да разправяте, та целиятъ градъ да ви знае. Слѣдователно, вие трѣбваше да чакате, да свършите изпита, и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, ще мълчите. И вслѣдствие на това се родиха нѣкои инциденти, които не бѣха желателни. Та, когато ви се даде нѣщо, искамъ отъ васъ туй разпореждане да го изпълните тъй, безъ никакво изопачаване. Казано 12 часа — 12 часа. Никакви философии. Вие, като идете, отъ резултатитѣ ще сѫдите. Преди да сте го направили, нѣма да заключавате. Изпитътъ първо трѣбва да се изпълни! И при това, когато се изпълнява единъ изпитъ, не трѣбва да държите на буквата. Нѣкой казва: „Ще изберемъ месечина“. Не, ще изберешъ тъмна нощь, защото само въ тъмната нощь ще видишъ Господа. Трѣбва да уповавашъ на Господа, а щомъ търсишъ мѣсечина, то значи, че не уповавашъ на него. Тази задача е свършена наполовина. Задачата е прѣзъ тъмна нощь, когато е бурно, когато вали дъждъ, гърмотевици, тогава ще излезешъ, ще се молишъ, и Господь ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсѫждавашъ: „Може да се простудя“. Щомъ дойде до Божественитѣ работи, нѣма опасност да се простудишъ. Азъ ви дадохъ примѣръ. Азъ съмъ седѣлъ толкова години на прозореца въ моята стая зимно врѣме да държа бесѣди. Нека дойде нѣкой професоръ да седи тамъ, слѣдъ единъ мѣсецъ ще има пневмония. Послѣ колцина отъ тия хора, които сѫ седѣли отвънка, сѫ се простудили? Тѣ сѫ микроскопически опити, но сѫ опити. Нека се яви другъ, да говори единъ и половина часа на студено, да видимъ какво ще стане съ него. Сега, трѣбва да усилите вашата вѣра. Този законъ работи. Азъ ви казахъ: не очаквайте много, резултатитѣ ще бѫдатъ малки, микроскопични, защото нѣма условия сега за голѣми нѣща. Но отъ тия, малкитѣ, слѣдъ врѣме ще имаме много добри резултати. Азъ ви похвалявамъ, вие този опитъ го направихте отъ голѣма ревность. Азъ ви казахъ — цѣла една година да мислите и да го направите, а вие въ двѣ седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но въ нова форма ще го изпълните. Сега, този изпитъ ще бѫде малко по-труденъ, но той ще донесе по-добри резултати. Отъ тѣзи изпити, които ви давамъ, страхътъ ще изчезне отъ сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И послѣ, като излизате въ тъмна нощь, тониратъ се очитѣ, зрѣнието се тонира: при това, всѣки единъ косъмъ се натегне, умътъ ви живѣе навсѣкѫдѣ въ тѣлото. То е хубаво. Като излѣзете на Витоша, колко ще ви се прѣдставятъ, че ви вардятъ, пъкъ ще ви се стори нѣкоя мечка, вѫлкъ, ще ви се прѣвърне сърцето. Азъ зная на нѣкои 20 пѫти сърцето имъ се е прѣвърнало. И всѣки, който чуе въ града, че вие сте излѣзли въ тъмна нощь до Витоша, ще каже: „Той е безуменъ, да излага една жена или единъ човѣкъ“. Затуй казвамъ, че свѣтътъ не трѣбва да знае. Дали мѫжътъ или жената ще идатъ, затуй трѣбва да се мълчи. Пъкъ като се опита, тогава на опитъ ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нѣматъ възможность да изпълнятъ задачата, ще имъ създадемъ условия, ама да иматъ любовь. Азъ ще имъ създамъ условия, но да вдѣзатъ тъй въ общение съ природата, вѫтрѣ споредъ този законъ на Любовьта. Тогава може да работя и азъ съ тѣхъ заедно. Защото, единъ Учитель може да работи само съ ученици, които сѫ способни. Когато сте сами, не можемъ да свършимъ всичкитѣ работи. Вие ще работите, и азъ ще работя. Защото ще има излѣти, изпити, дѣто най-първо азъ ще излѣза да направя изпита, а слѣдъ менъ вие ще вървите. Има извѣстни задачи, дѣто най-първо азъ ще ги направя, а слѣдъ туй ще кажа: започнете вече вие, пѫтьтъ е отворенъ. Запримѣръ, вие ме поставяте въ едно голѣмо безпокойство. Прѣзъ тия двѣ седмиии, азъ не можахъ да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше въ града вагабонти, които се наговаряха да ви прѣслѣдватъ, и трѣбваше да насоча ума си да ги убѣждавамъ, да прѣдотвратявамъ. Вие мислите, че Господь ще ви упази. Ние трѣбва да бѫдемъ умни, и само тогава Господь ще ни пази. Втори пѫть нѣма да минавате прѣзъ Драгалевци. Нѣма да вървите по пѫтя, а безъ никакъвъ пѫть, отвънка на селото, и ще влѣзете въ най-гѫстата гора, тя ще бѫде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати. Тия изпити ще ви дадатъ по-голѣма рѣшителность, ще станете по-здрави, умътъ ви ще стане по-свѣжъ, ще имате живи мисли. И като се вѫрнете отъ такъвъ изпитъ по-добрѣ ще мислите. И съмъ забѣлѣзалъ това: нѣкои, които сѫ направили задачата, връщатъ се, и много добрѣ разсѫждаватъ. Човѣкъ, който има смѣлость, може да мисли добрѣ. Но сега ще се рѣшимъ всички. Едно нѣщо иска отъ насъ Бѣлото Братство: да бѫдемъ абсолютно вѣрни на законитѣ, които ни дава. Вѣрни, вѣрни! Тия закони сѫ абсолютни, и не може да се мѣнятъ. И когато тѣ дадатъ една задача, тази задача трѣбва да я изпълнимъ безъ никаква погрѣшка, веднъжъ, дважъ, докато тѣ останатъ доволни. И тогава ще видите. Може да направимъ такъвъ опитъ: — Опити нали искате? — Облачно е небето, ще кажемъ: „Тия облаци да изчезнатъ изведнъжъ“ Вториятъ день небето ясно, казваме: „Да се заоблачи!“ Третиятъ день барометърътъ показва, че ще бѫде сухо. „Да завали!“ И ще завали. Всички тия опити азъ ги наричамъ микроскопически, и тѣ може да се направятъ, за да видите, че въ свѣта има закони, съ които можемъ да си служимъ. Въ природата тия приятели могатъ да ни помагатъ. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вѣра, да се покаже, че когато човѣкъ люби Бога, той е въ състояние всичко да направи. Тогава азъ нѣма да избера какъвъ да е день. Ще избера единъ день, когато има голѣма суша, когато хората иматъ нужда отъ дъждъ, тогава ще направимъ опита, та да завали дъждъ. Значи да завали дъждъ, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използува тази Божествена енергия. Да кажемъ, суша е, ясно е било, ще направимъ опита,ще докараме облацитѣ да докажемъ на тия хора, че всичко ще използуваме за добро, Никога не се позволява на единъ Учитель да иждивява и хаби Божествената енергия! Нито на Учителя, нито на ученика! Затуй, ще почваме да изучаваме всичкитѣ форми въ природата, ще изучаваме растителното царство: това сѫ облици, чърти, които природата ни е дала. Всичкитѣ форми спестяватъ енергиитѣ си. Отъ растенията ние ще се научимъ какъ да употрѣбяваме енергията, въ малко врѣме да вършимъ много работа. Сега азъ ще ви кажа едно нѣщо искрено: азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Разбирате ли? Доволенъ съмъ отъ васъ, защото каквото можете, направете го. Повече не може да искамъ отъ васъ. Нѣкой пѫть даже вие правите повече, отколкото се иска. И тамъ сѫ вашитѣ погрѣшки. То е отъ излишна ревность. Запримѣръ, азъ казахъ нѣкой да иде до платото, той отишълъ до Черния върхъ. И то е хубаво. Задачата е до платото. Но все „повече да бѫде“. Казвамъ: ти отъ града ще излѣзешъ, за 4 часа ще идешъ, а той направилъ това за два часа и половина. Ама ти ще се осакатишъ. Полека ще работите, нѣма да бързате, а вие сте много експедитивни, гледате да съкратите врѣмето. Не, ще спестявате врѣмето. Всѣка една задача, колкото врѣме се изисква, ще ви се даде туй врѣме, нѣма да го съкратите, ще го използувате, за да бѫде задачата сполучлива. Тѣзи бѣлѣжки трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Ако идешъ за 21/2 часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакость. Вие ще изхабите излишна енергия. Може слѣдъ двѣ седмици да се яви нѣкаква болка, ще кажете: „Азъ ходихъ, ама ето какво ми стана“. Послѣ, отъ васъ искамъ, като говоримъ ние за „братство и равениство“, не подразбираме заличаване на човѣшката душа: не, ние разбираме проявление на човѣшката индивидуалность, по възможность проявяване на душевното съзнание въ една по-висока форма. Ти имашъ въ първо врѣме съзнание на едно дѣте, очаквашъ да ти помагатъ, затова плачешъ. Искашъ да ти дадатъ. Господарь е това дѣте, ходятъ наоколо му баща, майка, даватъ му млѣко. Но това дѣте става възрастно, разширява се съзнаиието му, и то напълно се е еманципирало, станало е свободно и самостоятелно. И затуй казвамъ, че нашето съзнание трѣбва да се разшири. Може да го направимъ тъй. И това е волята Божия. Всѣко добро желание, което видите въ всѣка ваша сестра, но го спѫвайте, пожелайте й добро, макаръ и да не го направи добрѣ. Втори пѫть тя ще го направи по-добрѣ. Ние се намираме прѣдъ една голѣма дилема. Имате една велика задача, имате едно минало така прѣплетено, че както сте събрани, не сте на единъ и сѫщъ уровенъ. Повечето отъ васъ сѫ положителни елементи. То е мѫчнотията сега. Затуй срѣщате се, отблъсквате се. Вие вѫтрѣшно може да имате извѣстни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло сѫ принесли на свѣта? Сега ние казваме: воденицитѣ помагатъ на свѣта, но когато ядемъ отъ смлѣното, въ насъ остава идеята за камъка, и ние искаме да смажемъ хората. Енергията на този камькъ се е прѣдала въ хлѣба, а отъ хлѣба се е прѣдала на насъ, въ ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпросъ. Повечето сте положителни, та сега трѣбва да ви направимъ наполовина положителни, наполовина отрицателни, и тогава работата ще върви успѣшно. А този законъ какъ да ставате положителни и какъ да ставате отрицателни ще ви го покажемъ, ще ви дадемъ правилата. Тукъ, въ природата, ще ги учите, въ града не можете да ги учите. Само въ природата можете да ги научите. Да кажемъ, единъ день вие сте неразположенъ, ще ви дадемъ правило, слѣдъ като работишъ 4 часа, да почувствувашъ, че е станало едно разширение, че ти си се измѣнилъ, и си готовъ да направишъ отстѫпки. Ти самъ ще направишъ опита, и ще видишъ резултатитѣ. Но туй сега нѣма да става. За да дойдемъ до тия опити, трѣбва да прѣдшествуватъ по-малки опити. Казахъ: врѣмето ще пазите. Едно нѣщо: азъ не искамъ вашето врѣме, когато сте заети въ свѣта. Искамъ само излишното врѣме, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искамъ да ви ангажирамъ врѣмето. Само празното врѣме, единъ часъ въ деня, туй врѣме да го употрѣбите за школата. То е едно отъ най-добритѣ правила. Ако бихъ искалъ отъ васъ 10 часа да работитѣ, то би било другъ въпросъ. Не, единъ часъ, а туй всѣки единъ отъ васъ може да го направи. Сега, всички ученици нека си забѣлѣжатъ: кой какво иска отъ менъ, най-важното, което ви трѣбва, кой каквото иска. Изразете го съ едно кратко прѣдложение. Трѣбва ви една библия или евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте сѫществеиото, което е необходимо заради васъ, най-сѫщественото, което ви трѣбва. Запитватъ: („Пакъ ли анонимно или съ подписъ?“) Горѣ да ви знаятъ, а долу да не ви знаятъ. Долу сте все анонимни, псевдоними сте. Искането ви нека бѫде отъ материаленъ или отъ духовенъ или отъ умственъ характеръ. Сега този изпитъ, до Витоша, ще го повторимъ въ друга форма. Които не сѫ излѣзли, свършете групово задачата си, защото слѣдующиятъ четвъртъкъ ще ви дамъ втората задана, и тази задача ще я свърщимъ въ една седмица отгорѣ, ще я направимъ тъй, въ една вечерь. Азъ ще бѫда съ васъ, и тогава ще ви кажа каква ще бѫде задачата. Нѣма да костува нищо. Сега ще използуваме врѣмето, защото тия сѫ най-благоприятнитѣ условия. Слѣдъ 1—2 мѣсеца нѣма да имаме тия условия. Сега, още до 2—3 седмици, имаме условия. За тая задача, която ще ви дамъ, имаме условия. Азъ ви благодаря, че ме развързахте, че можахъ да ви говоря. Защото, ако ученицитѣ, вържатъ Учителя, и му кажатъ: „Говори учителю“. Какво ще говоря? „Добрата молитва“.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Необятната Любовь. 12. школна лекция на общия окултенъ класъ, 18.V. 1922. четвъртъкъ, 81/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Прочетоха се домашнитѣ работи върху: „една обична дума или едно обично изречение“. Слѣдниятъ пѫть ще си напишете най-голѣмия недостатъкъ, който имате. Само единъ, но най-голѣмия. Може да го напишете, както обичате. Сега, азъ казвамъ: онзи, който не е смѣлъ да признае своя недостатъкъ, той никога не може да познае Любовьта. Любовьта не е за праведнитѣ, нито за любящитѣ. Любовьта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любишъ, защото те любятъ. Любовьта е любовь сама по себе си. Ако разсѫждаваме окултно, щомъ искашъ да любишъ, значи, липсва ти нѣщо, и щомъ искашъ да те любятъ, пакъ ти липсва нѣщо. Слѣдователно, и като любишъ и като те любятъ, това показва едно несъвършенство. Любишъ, защото не си съвършенъ, и казвашъ, че и Господь люби. Ама Господь никога не е казвалъ, че люби нѣкого. Я ми кажете, гдѣ е казалъ, на кое мѣсто пише това? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ да се казва, че Богъ люби? Хората казватъ тъй, нѣкой пророкъ дошълъ и казалъ, че Богъ е Любовь. Съ Господа лично срѣщалъ ли си се? Вие сте чудни! Пророкътъ казалъ тъй. Да, но то е за негова смѣтка: отъ него не трѣбва да се заключава, че Господь люби. Сега, нали имате критически умъ? Да любишъ, значн да имашъ единъ недостатъкъ. Сега, азъ говоря за любовьта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята какъ се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любовь. Тази Любовь вие виждали ли сте я? Какъ се е явила тази Любовь, я ми кажете вие? Може философски да кажете, какъ тъй? — Учительтъ говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любятъ тъй, че прѣзъ цѣлия си животъ да сѫ живѣли въ миръ! Не само да говоримъ. Има светии, които сѫ любили, но и тѣ сѫ дърпали коситѣ си, само че туй нѣщо не е писано въ книгитѣ. Много светии сѫ налагали общото правило, и тогава не сѫ казвали, че сѫ светии, а послѣ. . . Да, светии сѫ били, но слѣдъ като сѫ умирали. Разбира се, азъ говоря конкретно, не какво е горѣ, а какво е долу, между васъ, тъй както любовьта се проявява. И ние трѣбва да започнемъ да изучаваме тази любовъ тъй, както се проявява между насъ, а не онази любовь, която ние я знаемъ. Сега, вие говорите, че любите нѣкого, нали? Но ако този, когото любите, прѣнебрѣгне любовьта ви, какво ще се роди въ васъ? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? Слѣдъ огорчението ще се роди едно озлобление, слѣдъ озлоблението ще обърнете гърба си, и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросътъ. Павелъ казва, че Любовьта не отпада, нали? Е, питамъ тогава: Ако вашата любовь по този начинъ отпада, любовь ли е? Любовь е само тази, която може да издържи всичкитѣ грѣхове на свѣта, всички безконечни грѣхове на хората; тя е Любовьта на ангелитѣ и на боговетѣ. Това е Любовь! А любовь, която не може да издържи грѣховетѣ на хората, това е помия! Туй е моето опрѣдѣление за Любовьта, разбирате ли? Защото, праведниятъ нѣма нужда отъ любовь. Азъ, който съмъ праведенъ, каква нужда може да имамъ отъ любовь? Каква нужда има Господь отъ любовь? Той нѣма никаква нужда отъ любовь. Но понеже тия сѫщества, слабитѣ, които сѫ искали Господь да имъ даде животъ, тѣ Го молятъ, заставятъ Го да ги люби. Той има много важни работи, съ които се занимава, но понеже, тѣ като хлопатъ, хлопатъ на вратата, и най-сѣтне, той ще стане, ще си наруши мира, да види какво искатъ. Тѣ казватъ: „Ти ни даде животъ, сега ще ни упѫтвашъ“. — Ще ви упѫтвамъ. И тъй, ако искате вие, отъ окултно гледище, да се справите съ вашитѣ погрѣшки, нѣкой пѫть трѣбва да търпите и себе си. Нѣкой пѫть, вие като не може да търпите себе си, намирате нѣкой по-виновенъ отъ себе си, за да се търпите. Не, не, като изкарашъ всичкитѣ грѣхове, пакъ трѣбва да се обичашъ. Когато е хубаво, то е въ реда на нѣщата, но да обичашъ себе си и когато си грѣшенъ, въ това се изисква доста голѣма смѣлость. Сега, мнозина говорятъ за любовьта. Ако азъ ви разкритикувамъ вашата любовь, то не е любовь. Нѣкой говори за любовьта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Азъ зная защо ме обича. Казва: „Обичамъ Учителя". Азъ съмь една круша пълна съ круши, какъ нѣма да ме обича? Ако бѣхъ единъ идиотъ, послѣ, ако бѣхъ единъ метачъ по улицата, тогава нѣмаше да ме обичате. И азъ не вѣрвамъ на вашата любовь, нищо повече! Не вѣрвамъ на вашата любовь! Вѣрвамъ въ любовьта ви дотолкова, че докато имамъ туй богатство, ще ме любите, утрѣ, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на мѣсто на тази любовь, ще иде заради него. Сега, това е за религиознитѣ хора, които говорятъ само за любовь, за Бога говорятъ, небето сѫ виждали, и казватъ: „Какви ще бѫдемъ тамъ“. Това е само едно забавление. Азъ забѣлѣзвамъ че нѣкога нѣкои ме наблюдаватъ какъ азъ гледамъ, мислятъ какъ ли ги виждамъ, като ясновидецъ. Пъкъ азъ виждамъ далечнитѣ имъ планове какъ ги кроятъ, и въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ прѣдатели. Безъ разлика е за човѣка, и прѣдатель да бѫде, то е пакъ смѣлость. Той пакъ отъ любовь го прави. Питамъ ви, като ученици на окултизма: Какъ се роди злото въ свѣта? Какъ? Като слѣзе Любовьта, роди се и злото заедно съ нея. Ами нали Богъ е съвършенъ, нали човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога? Сега, вие ще кажете; „Нима ние нѣмаме любовь?“ Азъ засѣгамъ Любовьта отъ друго гледище. Онзи, горчивиятъ коренъ, който се проявява въ вашата душа, отъ гдѣ иде той? Азъ ще обясня Любовьта въ първа степень. Любовь, която не може да се разбере, е умраза! А кога великата Любовь става умраза? Сега майката родила 5 — 6 дѣца, обаче едното отъ тѣхъ обича повече. Слѣдователно; туй обично дѣте е станало причина да се появи въ кѫщи умразата. Любовьта на едното ще роди умразата на другитѣ. Не е ли туй фактически въ дома? Така е добрѣ. Какъ трѣбва да примиримъ тия енергии? Азъ говоря за любовьта, като енергия. Сега, ние се намираме въ свѣта на контраститѣ. Тамъ, дѣто има умраза, има и Любовь. Любовьта е несъвършена. Любовьта, въ която има сѣнки, е несъвършена, а съвършената Любовь е безъ никакви сѣнки. И когато вие дойдете въ съвършената Любовь, ще се намѣрите въ безгранична свѣтлина, тамъ ще бѫдете сами. Ама нѣма да има никакви образи наоколо, и никакви ангели нѣма да има. Ти ще живѣешъ въ една безпрѣдѣлна свѣтлина, и ти самъ не ще имашъ никакъвъ образь. Питамъ тогава: Ще се яви ли нѣкаква умраза въ душата ти? Не. Ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, тамъ ще чувствувашъ присѫтствието на тази вѣчна свобода, тамъ ще чувствувашь Любовьта, миналитѣ козмоси не ще се явятъ, а щомъ искашъ да създадешъ нѣкой козмосъ, ще извикашъ умразата и Любовьта. Слѣдователно, щомъ човѣкъ иска да създаде единъ образъ, веднага злото се ражда въ свѣта. То е единъ видимь образъ. Коренъ на злото сѫ желанията на образи. А образътъ, това е една примка да хванемъ една Божествена душа, да я ограничимъ, да й туримъ единъ юларъ, да й туримъ остенъ, и да я измѫчваме, колкото искаме. И тъй, Любовьта на земята не е нищо друго, освѣнъ едно ограничение. И сега хората това правятъ, тѣ не се обичатъ, а само се измѫчватъ. Тъй съмъ ги позналъ азъ. И нѣкои ще кажатъ, че се обичатъ. Къмъ онзи, когото обичашъ, трѣбва да бѫдешъ най-внимателенъ, защото и най-малката ти погрѣшка ще внесе най-голѣмото нещастие — барутъ е това — ще има лоши послѣдствия. Ти ще любишъ, но ще бѫдешъ крайно внимателенъ, а искашъ ли да те любятъ, пакъ ще бѫдешъ крайно внимателенъ въ езика си, и въ всички отношения. Защото, формитѣ носятъ злото въ себе си. И вслѣдствие на туй, нѣкои говорятъ, говорятъ за другитѣ, говорятъ, че еди—кой си еди—какво си казалъ, но ти трѣбва да знаешъ, че като съзрешъ тия форми, ще дойдатъ въ стълкновение, ще стане единъ взривъ и вие, които сте на земята, изъ въздуха ще ходите. И тъй, когато дойдете да боравите съ образитѣ на Любовьта, ще внимавате. Съ Любовь, която има образи, ще бѫдете крайно деликатни. Запримѣръ, имате нѣкой човѣкъ, когото обичате, зарадъ васъ той е красивъ, нали? А за другиго, вашиятъ красивъ човѣкъ е грозенъ. Тъй щото нѣщата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: отъ окултно гледище, ние не знаемъ коя е мѣрката на абсолютното зло въ свѣта. Има абсолютно зло въ свѣта, има и относително зло въ свѣта. Но не знаемъ мѣрката, съ която си служимъ. Запримѣръ, вземете между животнитѣ, зѫбитѣ на вълка сѫ направени за да се брани: като го закачишъ, той се брани, значи, той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зѫби имамъ“. Вола, като го бутнешъ, той съ рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имамъ“. Коня, ако го бутнешъ, той съ копитото ще те ритне. Казва: „Крака имамъ“. Значи, всички сѫщества си иматъ единъ начинъ за бранене. Той е и съ рѫцѣ, и съ крака, и съ уста, не само съ зѫби, а и съ езика си, съ всичко, той е усвоилъ всички методи за бранене. Сега, за да можете да разберете дълбочинитѣ на туй окултно учение, вие трѣбва да се справите съ всички противорѣчия. Любовьта трѣбва, най-първо, да я схванете, като единъ безграниченъ принципъ, въ който нѣма никакво зло. Да я схванете безъ никакво съдържание и безъ никакъвъ смисълъ. Защото, щомъ признавашъ, че въ Любовьта има смисълъ, тогава има и съдържание; щомъ има и съдържание, има и форма; щомъ има форма, има и зло. Или, както казваме ние: вѣчното, като се ограничи, злото се ражда. Сега, ако азъ ви оставя на туй положение, ще ви създамъ едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създамъ едно зло, и мнозина отъ васъ ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме“, „Бога да обичаме“. Отъ хиляди години ние казваме, „да се обичаме“, и все не се обичаме; „да бѫдемъ милостиви“, и все не сме такива; „да бѫдемъ внимателни“, и все не сме внимателни. Всѣки день ние все обѣщаваме, обѣщаваме, обѣщаваме, а при това все има нѣщо, което ни прѣпятствува. Кое е това, което ни прѣпятствува? — Че ние не искаме да признаемъ нашитѣ недостатъци. А недостатъкътъ е: всѣкога, когато човѣкъ се намѣри ограниченъ въ извѣстна форма, това е недостатъкъ. Запримѣръ, ограничени сте въ едно тѣло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образъ и подобие Божие, но, ако бихме погледнали на туй човѣшко тѣло, тъй както е то въ сѫщность, бихме избѣгали на 300 километра далечъ отъ него. Тъй, идеално е, когато се говори за човѣка, че е направенъ по образъ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тѣло, което сега имате. И когато азъ говоря за онзи умъ, ни най-малко не означава този умъ, който сега имате; когато азъ говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирамъ това сърце, което сега имате. По нѣкой пѫть вие имате такава опитность, чувствувате любовьта като нѣщо отвлѣчено, но то е за 5—10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате каточе цѣлиятъ свѣтъ е примиренъ, но туй състояние изчезне, и послѣ пакъ дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. Послѣ, имате извѣстно просвѣтление на ума, каточе всичко е Божествено, всичко схващате, но слѣдъ малко пакъ дойде обикновениятъ умъ. Тѣзи състояния ние трѣбва да ги различаваме. Именно, тамъ е сега въпросъть: окултната наука дава методи, по които ние трѣбва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трѣбва да прѣтърпи нѣкои промѣни. А тъй както сте споредъ сегашното си съзнание, и въ рая да влѣзете, пакъ ще потънете. Никой не може да разбере, какъвъ е законътъ. Ако вие турите отгорѣ на морската повърхность камъкъ, той ще потъне. Щомъ ви поставять въ райската градина, вие прѣзъ пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райскитѣ подове не могатъ да ви издържатъ. Е, питамъ: Какъ ще седите тогава въ рая? Сега, въ школата вие какво мислите? Нѣкой отъ васъ е нещастенъ, търси нѣкой начинъ да се излѣкува, другъ иска да стане ученъ, трети иска да стане богатъ — всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислять много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че азъ съ моята четка искамъ да ви зацапамъ. Не. Азъ още не съмъ изкаралъ всичкитѣ ви недостататъци. Азъ не ви цапамъ, ами трѣбва да се хвърли тази свѣтлина, да се схванатъ нѣщата тъй, както сѫ въ своята реалность, за да се познаемъ. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, отъ която сѫ направени вашитѣ мозъци, съ които сега си служимъ? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тѣло? И знаете ли, че именно въ тази материя сѫ вложени всичкитѣ недъзи и недостатъци на ония, които сѫ заминали? Тя е торь, и този торъ ние трѣбва да го прѣработимъ тъй, както растенията прѣработватъ всички нечистотии. И вслѣдствие на това, ние усѣщаме въ себе си постоянно единъ гнетъ. Ако тази материя бѣше дѣвствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашнитѣ лѣкари казватъ, че когато има такива утайки въ кръвьта, отъ тѣхь усѣщате едно неразиположение вѫтрѣ, и трѣбва да се прѣчистятъ. Това, значи, че материята е нечиста. Сега, искамъ вашиять ангелъ да не е слабъ. Ангелъть ви не трѣбва да бѫде слабъ. Вие, като единъ тьрговецъ, трѣбва да знаете вашиятъ ефективъ, точно, математически, толкова звонково злато имате въ касата си, ни повече, ни по-малко. Трѣбва да знаете още, на този ефективъ какъвъ кредитъ съотвѣтствува. Злато имате, но имате и нѣщо, което не е чисто. Може да разполагате съ 100,000 лв., а правите единъ оборотъ съ 5 — 6 милиона, и за васъ хората казватъ: „Той е единъ търговецъ съ нѣколко милиона“. Други може да мислятъ, че всичко, което имате, е капиталъ. И всички съврѣменни добродѣтелни хора фигуриратъ само съ единъ много малъкъ ефективъ, а въ сѫщото врѣме, всѣки минава за човѣкъ съ по 10 милиона капиталъ. Нѣкой минава за светия, другъ минава за виденъ, а нѣкои минаватъ за много прости; послѣднитѣ сѫ по-добри, понеже иматъ смѣлость, казватъ цѣлата истина тъй, както е: „Азъ имамъ толкова въ касата си“. Слѣдователно, ако вие, за въ бѫдеще искате да успѣете въ окултната наука, да прѣминете този цикълъ, и да влѣзете въ слѣдния, трѣбва да напуснете сегашния си умъ, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашнитѣ си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабитѣ, въ това блато вѫтрѣ, и за 10 хиляди години най-малко ще крѣкате въ блатото. Вие ще кажете; „О, благиятъ Христосъ!“ Но знаете ли какво нѣщо е благость? Всѣки, който се е опиталъ да изнасили Любовьта, да изнасили Бога, не е харосвалъ[1]. Нѣма по-отвратително нѣщо въ свѣта отъ това, да изнасили човѣкъ Бога. Разбирате ли това? Ако кажемъ, че ние сме фактически образъ и подобие на Бога, ако ние себе си изнасилваме, всѣкога може да изнасилимъ ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече! И себе си като изнасилваме, пакъ Бога изнасилваме. Питамъ: Какво ще ти възрази Господь? И, знаете ли, по нѣкой пѫть като опѫвашъ тази тетива, опѫвашъ я, опѫвашъ, дойдешъ до едно мѣсто, но не можешъ да опѫвашъ вече, защото тя не може да издържи, и като я откѫснешъ, знаешъ ли какво причинява? Сега, нѣкои отъ васъ не схващатъ какъ идатъ нещастията. Прѣдставете си, че живѣете на втория етажъ, и допуснете, че вие прѣнасяте едно съкровище отъ първия етажъ. Всѣка вечерь прѣнасяте по 10 килограма злато. Слѣдъ една или двѣ години какво ще стане съ този етажъ? Мислите ли, че той ще издържи? Нѣма да издържп. Тия греди ще се попукатъ, етажътъ скоро ще се срути и вие заедно съ златото ще се намѣритѣ долу. Вие, съврѣменнитѣ хора, съврѣменнитѣ ученици, имате толкова злато турено въ вашия умъ, че гредитѣ се пукать и зданието скоро ще се срути. И кѫдѣ ще идете — въ дъното на морето. Така и свѣтътъ, нѣма да се мине дълго врѣме, и той ще се срути. Та, затова Бѣлото Братство приготовлява членоветѣ на новата култура да напуснатъ този етажъ. Вие можете да го схванете много буквално. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Казвате: „Ние сме правовѣрни“. Нападнатъ неприятели нѣкой градъ. Ти се примиришъ, оставишъ богатството и тевтеритѣ, и казвашъ; „Хайде, братко, да се примиримъ“, и бѣдниятъ мисли, че ти си му простилъ. Обаче, като се отегли този неприятель, ти пакъ намѣришъ тевтеритѣ си, и казвашъ: „Ти пакъ ми дължишъ“. Сега, и вие се обрѫщате кѫмъ Бога, молите се, разкайвате се, но като намѣрите стария тевтерь . . . Питамъ: Каква е тази любовь, съвършена ли е? Любовъ, която не е в сила да заглажда грѣховетѣ, не е любовь! Това е първото нѣщо, първото качество на Любовьта. И казва Богъ тъй: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове, и сълзитѣ имъ ще изсуша, ще ги истрия“. Слѣдователно, това е първото качество на Любовьта. А силата въ какво седи? Ако твоята Любовь може да заличи вѫтрѣ въ тебе твоитѣ погрѣшки и погрѣшкитѣ на твоитѣ ближни, това е Любовь. Азъ така опрѣдѣлямъ Любовьта. Мирътъ само тогава ще дойде, ако Любовьта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любовь. И когато Христосъ е казалъ онзи великъ законъ, че ако братъ ти се обърне къмъ тебе да го простишъ, той приблизително е искалъ да каже това. И най-мѫчното нѣщо е това. Много мѫчно е да простишъ, не само да простишъ, но да забравишъ, не само да забравишъ, ами поменъ да не остане на това мѣсто, и тамъ дѣто сѫ били най-лошитѣ думи, да туришъ най-хубавитѣ думи за този, когото сте мразили. Сега, азъ ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външнитѣ ще говоря за благодать, за милосърдие, за Любовьта, че трѣбва да се любятъ, тъй. А на васъ говоря: ако вашата Любовь не може въ самитѣ васъ да заличи вашитѣ прѣгрѣшения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мѫчи нѣкое прѣгрѣшение отъ миналото, отъ сегашното? Молишъ се, молишъ се, и Господь не те чува. Защо не те чува? Защото ти искашъ да Го лъжешъ. — „Къти—къти“, „къти—къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошкитѣ. „Къти — къти“, хване една, „охъ, моето пиленце“, „къти—къти“, тури я въ тенжерата, „къти—къти“, до като я изяде. Е, какъ мислите вие? Мислите ли, че азъ мога да влѣза въ вашата тенжера? — Никога! Нито азъ, нито вие! „Къти—къти“ не може! И ще дойде тогава нѣкой окултистъ. Но какъвъ? „Къти—къти“ окултистъ. А ние сме оградени съ „къти—къти“. И сега ще ви питамъ тъй: Отъ кои сте? Отъ „Къти—къти“? Всички стари окултисти азъ ги кръщавамъ тъй: „Къти — къти“. А сега за новитѣ, ще ви дамъ друга формула заради тѣхъ, вториять пѫть, като говоря ще ви кажа това правило какво е. Трѣбва да бѫдемъ откровени, искрени спрѣмо себе си. Врѣме е вече да кажемъ: „Моята Любовь може да заличи моитѣ прѣгрѣшения“. Не е въпросътъ може или не може. Никакви съмнѣния! Всичкитѣ други правила. които окултистътъ дава, азъ ги заличавамъ. Любовьта съ правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любовь, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нѣщо. И въ дома ви вече нѣма да има неприятели, ще има само приятели. Сега азъ искамъ тази мисъль да остане у васъ, нѣма да я изнасяте навънъ. Тази мисъль, която ви казахъ тази вечерь, отъ тази стая да не се изнесе, и който се осмѣли да я изнесе навънка, ще му наложа едно отъ най-голѣмитѣ наказания, каквото до сега не е виждалъ. Тъй, едно отъ най-голѣмитѣ наказания, една отъ най-голѣмитѣ бели, едно отъ най-голѣмитѣ страдания. И ще го питамъ: Иска ли тази истина пакъ да я изнесе навънка? Не говорете за Любовьта, докато не е въ васъ, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, тамъ, дѣто се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“. Името на Любовьта напразно не трѣбва да се произнася. Туй е, което азъ зная! Любовьта, то е едно отъ най-свещенитѣ имена, съ което свѣтътъ се създаде. Защото, произнесете ли това име, и не сте готови, ще си създадете въ вашата карма много нещастия, редъ поколения ще бѫдатъ нещастни. „Да не взимашъ името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. Въ какво напразно? Само когато си готовъ за любовьта, ще я повикашъ и тогава ще създадешъ около себе си единъ свѣтъ на красота, свѣтъ само на Любовь, свѣтъ само на миръ, свѣтъ само на радость, на веселие, на хармония, свѣтъ на блаженство. Туй ще създадешъ, като произнесешъ нейното име. Нѣкои оть васъ сега ще кажатъ: „Знаете ли какво каза нашиятъ Учитель“. Вашиятъ Учитель вие не го знаете. Гдѣ е вашиятъ Учитель? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Нѣма го тамъ. Мислите, че Учитель има при масата, при васъ? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами, че не ви ли виждаме?“ Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говоримъ?“ Не си говоримъ. Ние си говоримъ на единъ неразбранъ езикъ. И вие даже една хилядна часть не разбирате отъ това, което говоримъ, и отъ онова, което вие бъблите, и азъ една хидядна часть не разбирамъ. Разбирашъ Учителя си само тогава, когато си въ връзка съ тази Велика Любовь, и душата ти само тогава има общение съ него. Когато намѣришъ Учителя си, и когато Той те намѣри, твоятъ Учитель ще бѫде слѣпъ за всички твои погрѣшки, и ти ще бѫдешъ слѣпъ за всички погрѣшки на твоя Учитель! Учительтъ на земята се цапа толкова, колкото и ученикътъ. И ученицитѣ се цапатъ. Тукъ, на земята, всички се цапатъ. И мислите ли, че ония, на които рѫцѣтѣ сѫ меки, сѫ най-чисти, че сѫ най-праведнитѣ? Мислпте ли, че онѣзи моми, които ходятъ съ хубави дрехи, сѫ най-чисти? А онѣзи въ кухнята, необлѣченитѣ, сѫ най-грѣшни? Или онѣзи, които копаятъ на нивата, сѫ грѣшни? Азъ мисля обратното: онѣзи, които играятъ на хорото, сѫ най-голѣми грѣшници, онѣзи, които се молятъ въ църквата, сѫ най-голѣми грѣшници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли въ какво да е грѣшенъ? Той е по-праведенъ. Запримѣръ, ще иде нѣкой на църква, ще каже: „Господи, Господи!" (рѫцѣтѣ прилѣпени една о друга). Ами кой те е научилъ тъй да се молишъ? „Ами че майка ми тъй ме е учила“. Ами Господь казалъ така. Азъ съмъ обяснявалъ. Кога? А майка ти кой я е научилъ? Твоята мѫдрость и твоята Любовь, като сили, трѣбва да влѣзатъ въ душата ти и да заличаватъ грѣховетѣ ти. Не да стискашъ рѫцѣтѣ си, а ще вземешъ тевтера да заличавашъ грѣховетѣ си. Когато човѣкъ иска да крие нѣщо, той допира рѫцѣтѣ си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нѣщо въ тѣхъ, послѣ ги отваря и казва: „Господи, всичко е отворено прѣдъ Тебе, както виждашъ", но послѣ пакъ ги приближава и казва: „Единъ день пакъ мога да туря нѣщо между двѣтѣ рѫцѣ“. Единъ окултенъ ученикъ, който си служи съ такива маниери, не може да успѣе, защото всѣка една негова мисъль, ще произведе въ другия свѣтъ такива вибрации, за които всѣки би го отдалечилъ на милиони километри отъ себе си. И когато ангелътъ се приближава до такъвъ човѣкъ, той взима всички прѣдпазителни мѣрки, да не избухпе тази бомба. Защото, ако избухне, тя може да причини едно зло. Сега, туй е вѣрно по отношенпе на физическия животъ. Отъ 20 години слѣдваме тоя животъ, но при неговитѣ форми свѣтътъ не може да се поправи. Никакви религиозни форми не сѫ въ състояние да видоизмѣнятъ човѣшкия характеръ. И тогава казватъ, че е права мисъльта: „Когато Духътъ дойде“. Кой Духъ? Духътъ на тази Любовь, която всичко заличава. И ние ще поверваме въ Бога. Той е заличиль грѣховетѣ ни, забравилъ ги е. Нѣкой ще каже: „Ама гръховетѣ ни сѫ толкова много, че Господь не може да ги заличи". Тогава, ако Господь не може да ги заличи, Неговата Любовь е много слаба. Но слѣдъ като Господь е заличилъ твоитѣ грѣхове и ти отидешь да правишъ нови грѣхова, твоята карма ще се удесетори. И тъй, азъ ви оставямъ ва първото положение. Не мислете, че искамъ да ви въздѣйствувамъ. Не! Казвамъ: ако вие искате да бѫдете ученици на туй велико Бѣло Братство, непрѣменно любовьта ви въ бѫдеще трѣбва да бѫде такава. На всинца ви казвамъ: за да можемъ да вървимъ напрѣдъ, непрѣмено любовьта не само на едного, но на всинца ви трѣбва да бѫде такава. Любовьта на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да заличи погрѣшкитѣ. Всѣки единъ отъ васъ въ себе си трѣва да направи това, а не другитѣ да му го правятъ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва въ своя умъ, въ своето сърце да ги залича. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господь да пише. На Господа трѣбва чиста книга на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкътъ: „Ще отнема каменнитѣ имъ сърца и ще напиша закона си“.Нѣкои тълкуватъ, че Господь ще направи това. Да, Господь ще го направи. Сега, не казвайте, че утрѣ ще направите туй, нито слѣдъ една година, нито сега, но кажете въ себе си: „Това ще бѫде така!" Ако кажето: „Азъ сега ще го направя“, нѣма да го направите. „Така е било, и така ще бѫде!“ Слѣдователно, това е мая. А туй, сегашното заблуждение, това е заблуждение на черната ложа, заблуждение на дявола (казано въ религиозенъ смисълъ). Той е най-голѣмъ хипнотизаторъ; ще те тури въ хипнотически сънь ще те хипнотизира, и слѣдъ като извърши хиляди прѣстѫпления, ще каже: „Ти си извършилъ това и това прѣстѫпление“. И всички тия реклами сѫ на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носимъ. И тъй, най-първо Любовьта трѣбва да заличи, всичкитѣ ваши погрѣшки, за да може да тръгнете. Запримѣръ, нѣкои отъ васъ трѣбва да се хармонизиратъ, за да приложимъ другъ единъ опитъ. Пакъ ще ви дамъ единъ опитъ, малко по-голѣмъ отъ този, но пакъ ще бѫде микроскопиченъ. И слѣдъ туй, знаете ли какво ще дойде? Ще ви дамъ трети единъ опитъ. Защото ако сега ви дамъ най-тежкия опитъ, едва ли ще останатъ отъ васъ 10 души. Азъ ще ви кажа, ще бѫда откровенъ. На васъ, ученицитѣ, които сте тукъ, ако ви кажа: 3/4 отъ богатсвото си още тази вечерь ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислимъ малко“’ И веднага ще помислите, дали Господь е казалъ тъй, или тукъ се крие нѣкоя друга работа. Не, не 3/4 отъ богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте че и туй ще дойде. Сега, този изпитъ е нищо, той е цвѣте, има още по-тежъкъ, него нѣма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, прѣзъ сито ще минете. Изпити ще дойдатъ, ще видимъ сега кой ще издържи докрай кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любовь имате, и азъ ще опитамъ вашата Любовь. Вие казвате: „Учительтъ казва, че нѣмаме любовь“. Какъ да нѣмате любовь? Азъ съмъ дошълъ да изпитамъ любовьта ви. И щомъ намѣря, че имате любовь, азъ взимамъ думитѣ си назадъ. А щомъ вие не издържите, вие ще вземете думитѣ назадъ. Нали ще бѫдемъ искрени въ изпита? Така, азъ ще ви туря на изпитъ, и най-послѣ, като ви прѣкарамъ прѣзъ всички изпити и вие ги издържите ще кажа: положете сега и менъ на единъ изпитъ, който вие намирате за добрѣ. Азъ ще ви дамъ право и вие да ме поставите на изпитъ, какъвто вие искате, но по-напрѣдъ вие, послѣ азъ. Тогава ще завършимъ школата, и ще влѣземъ, дѣ? Въ новата епоха, дѣто нито за мѫжъ отиватъ — какъ е казано тамъ? — „Нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ, но сѫ като ангели“. И Тази епоха ще бѫде. Туй може да стане, то е въ трансформиране на съзнанието. Не говоря за човѣшката плъть, то е въ трансформиране на съзнанието въ човѣка. Т. м. [1] Харосвам - [нар.] Виждам добро, преуспявам.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мѣстото на човѣка въ природата. 11. школна лекция на общия окултенъ класъ 11.V.1922 г. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. (Мълчание). Слѣдниятъ пѫть напишете най-обичната ви дума или най-обичното ви изречение. Значи, ще напишете или една дума или едно изречение, което ви е произвело най-голѣмо впечатление. Когато безграничниятъ свѣтъ или когато безграиичното се е ограничило, образувалъ се е обективниятъ Божественъ свѣтъ. Отъ безграничния, значи, отъ обективния Божественъ свѣтъ се е създалъ субективниятъ, вѫтрѣшниятъ свѣтъ на човѣка. А отъ субективния, вѫтрѣшенъ свѣтъ на човѣка се е създалъ сегашниятъ обективенъ свѣтъ, външния свѣтъ, или съ други дуии: туй, което за Бога е видимо, за насъ е невидимо: туй, което за Бога е знайно, за насъ е незнайно. Сега, въ една окултна школа, когато кажешъ: „азъ не зная“, значи ти имашъ знание, че не знаешъ. Туй, обаче, подразбира, че това, което ти не знаешъ, има сѫщества по-високи отъ тебе, които го знаятъ. Слѣдователно, туй, което ти не знаешъ въ даденъ моментъ, можешъ да апелирашъ къмъ оная сѫщества, които знаятъ, за да те научатъ. Сѫщиятъ законъ е, когато човѣкъ каже, че той има единъ неизработенъ характеръ, лошъ характеръ. Значи, щомъ е той лошъ, има сѫщества, които сѫ добри, и тѣ сѫ въ състояние да изправятъ неговия лопгь характеръ. Лошавината на единъ човѣкъ може да се обясни по два начина. Ако единъ майсторъ е изработилъ частитѣ на една цигулка, и ги остави на своя ученикъ да ги тури на мѣсто, и ако той не ги е турилъ на мѣсто, тя е лоша цигулка. Слѣдователно, тя не може да издаде онѣзи звуци, които сѫ необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трѣбва да се разгледа отъ майстора, и да се турятъ частитѣ й на мѣсто, както сѫ опрѣдѣлени. И въ сегашния животъ на съврѣменнитѣ интелигентни сѫщества, които сѫ заминали прѣди насъ, и които ще дойдатъ, има много части въ тѣхния организъмъ, които не сѫ турени на мѣстото. На всѣки едного отъ васъ, не че му липсва нѣщо, но има нѣщо, което не е турено на мѣстото. А щомъ не е турено на мѣсто, слѣдователно, не може да се придобиятъ ония качества, ония сили, които сѫ потрѣбни въ даденъ случай, за да се създаде характеръ. Тогава тази цигулка наново трѣбва да се разглоби на части, и наново да се поставятъ тѣ отъ майстора. Това е цигулка. Окултната школа трѣбва да ви разглоби. Тази е цѣльта на школата. Въ тази школа ще ви разглобяватъ, не всичко, но ще има нѣкои нѣща, които трѣбва да се разглобятъ, и да се турятъ на мѣсто. Туй се нарича вѫтрѣшно хармонизиране. Туй на сила нѣма да стане. Въ една окултна школа на сила нищо не вършатъ. Вие ще хлопате 10 пѫти при този майсторъ, който трѣбва да намѣсти частитѣ, и ще чакате вънъ на вратата, докато той дойде и вие влѣзете. Този майсторъ въ християнството се нарича Св. Духъ. И Той, като влѣзе, нѣма да прѣобрази изведнъжъ човѣка, Той ще започне най-първо съ разглобяване. При туй разглобяване, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна болка. Този ножъ ще почне да работи тамъ. Разправятъ единъ случай за единъ виденъ цигуларь, който ималъ една отлична цигулка отъ формата на Страдивариусъ. Тя имала единъ малъкь дефектъ. Занася я той на единъ виденъ, знаменитъ майсторъ въ Италия да я поправи. Той го поканилъ да седне на креслото, и самъ започналъ, съ ножа да я разглобява, но при всѣко прокарване на ножа въ цигулката, цигуларьтъ изпъшквалъ, и когато зглобилъ вече цѣлата цигулка, вижда, че цигуларьтъ припадналъ. Сега човѣшката душа е тъй прѣплетена въ тѣлото, вѫтрѣ въ този ияструментъ, че като дойде Великиятъ Духъ да работи и прокара своя ножъ, непрѣмено вие ще почувствувате вѫтрѣшни болки. Ако вие сте боленъ, имате майстора, то непрѣмено този ножъ ще бѫде точно на мѣсто, за да се намѣстятъ частитѣ, които не сѫ турени на мѣсто. И като се поправи тази часть, човѣкъ ще почувствува една вѫтрѣшна лекота, ще дойде едно вѫтрѣшно просвѣтление. Много пѫти се разправятъ нѣкои въпроси, говори се за Духа, но то е едно тъмно понятие. Колцина отъ васъ иматъ ясно понятие какво нѣщо е Духътъ? И колцина отъ васъ знаятъ, какво е положението на единъ Учитель, не по форма, външно какъ се явява Той, но вѫтрѣшната страна на Учителя? Колцина отъ васъ иматъ онова ясно понятие за Любовъта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онуй ясно понятие, което дава едно велико прѣживѣване, което произвежда вѫтрѣ въ душата цѣлъ прѣвратъ, и трансформира всички частици на организма, че човѣкъ, слѣдъ като излѣзе отъ този Божественъ огънь да се почувствува като едно новородено дѣте, защото влиза въ единъ новъ свѣтъ, съ други разбирания, такова прѣживѣване не сте имали. Много пѫти ние говоримъ за Любовъта, за Бога, а при това, щомъ дойдемъ да издържимъ единъ изпитъ, ние всѣкога проявяваме старитѣ навици. Не трѣбва да се лъжемъ съ онази дресировка, която имаме, защото много хора сѫ дресирани, но не сѫ възпитани. Много хора сѫ още въ процеса на трансформирането, а не сѫ трансформирани. Ако на единъ опитомепъ тигъръ вие дадете рѫката си, той може дълго врѣме да я ближе, но като близне само една капка кръвъ, у него веднага ще се събудятъ старитѣ инстинкти. Онзи стариятъ вълкъ, може да го направите като куче, но все-таки той стария си навикъ не оставя. Тогава, ако ние искаме, да се приближимъ при Бога, да придобиемъ онова знание, отъ което ще дойде бѫдещето щастие, т. е. онзи разуменъ животъ, непрѣмено трѣбва да се съобразяваме съ великптѣ закони, върху които почива правилния строежъ на сегашното наше развитие. И тъй, всѣки единъ отъ васъ не трѣбва да се самоосѫжда, а да се самонаблюдава, и като види въ себе си, че има единъ вѫтрѣшенъ недостатъкъ, че има нѣкоя часть, която не е турена на мѣсто, той трѣбва да повика този, великиятъ майсторъ — Духътъ — да му помогне да се изправи, и да го намѣсти. Сега, туй намѣстване може да стане и тукъ, може да стане и въ другия свѣтъ. То е неизбѣжно! Отлагането не е наука! Може би, да кажете: „При по-благоприятенъ моментъ туй може да стане, когато условията сѫ най-благоприятни“. Ако една мисъль е дошла въ ума ти сега, не е ли този най-благоприятниятъ моментъ? Ако Духътъ е заговорилъ въ васъ сега, не е ли този най-благородниятъ моментъ? Всѣка мисъль е важна въ даденъ моментъ. Тази мисъль може да мине и да замине. Та, онѣзи отъ васъ, които вървятъ по този пѫть, трѣбва да развиятъ онѣзи сѣтива, да бѫдатъ толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото, тази деликатность и чувствителность е заради васъ. Ако вие сте деликатенъ, ако вие сте чувствителенъ, ако вие сте схватливъ, благородностьта на вашето сърце, силитѣ на вашия умъ, тѣ ще ви бѫдатъ полезни на самитѣ васъ, и слѣдъ туй ще бѫдатъ полезни и за вашитѣ ближни. Тогава отношенията ви ще бѫдатъ правилни. Двама способни ученици много лесно могатъ да се разбератъ. Двама благородни хора лесно могатъ да уредятъ смѣткитѣ си, лесно могатъ да оправятъ своитѣ погрѣшки, но двама глупави хора — не могатъ: единиятъ ще настоява на своето, и другиятъ ще настоява на своето. Сега, кѫдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? Природата, при сегашнитѣ условия, е само една възможность. Природата, азъ я наричамъ, това е обективниятъ Божественъ свѣтъ, тя е първичниятъ свѣтъ. Отъ този свѣтъ ние трѣбва да създадемъ нашиятъ вѫтрѣшенъ субективенъ свѣтъ. Туй всичкото Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемемъ, и послѣ ще го проектираме навънка, и ще образуваме нашиятъ обективенъ свѣтъ. И като го образуваме, само тогава можемъ да създадемъ въ себе си единъ характеръ. Богъ се проявява въ всинца ни, ние сме обекти за Бога. Той работи въ всинца ни, и по никой начинъ не можемъ да се избавимъ отъ Неговото влияние. Той ви е впрѣгналъ на работа, и вие ще извършпте волята Му. Доброволно или чрѣзъ насилие, по какъвто и да е начинъ — ще извършите волята Му. Нѣма другъ изходенъ пѫть! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена воля. Вие ще се противите, ще се противите, и сѫщеврѣменно Богъ ще си извърши работата. Вашето противене нѣма да произведе дисхармония въ Неговия пѫть. И сега, когато разбираме така тия закони, които образуватъ нашия субективенъ свѣтъ, схващамъ, че обективниятъ Божественъ свѣтъ, който е произлѣзълъ отъ Бога е идеаленъ, и ние не трѣбва да мислимъ, че въ него има дефекти. Въ природата не може да има дефекти. Въ природата нѣма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяватъ въ природата, сѫ само резултати на онѣзи сѫщества, които индивидуално се проявяватъ. Но, вземете за примѣръ една лъвица, която е толкова жестока спрѣмо другитѣ, колко е тя нѣжна спрѣмо своитѣ дѣца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока къмъ него, но спрѣмо своето си дѣте, тя ще го ближе, ще го милва — туй е Божественото, което се проявява въ нея. Ако туй агне дойде, и се роди чрѣзъ нея, тя ще бѫде къмъ агнето сѫщо тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения пѫть, чрѣзъ тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до тамъ, че мисли, какво само онова, което произлиза отъ нея, то е Божествено, а всѣко друго нѣщо, вънъ отъ нея, не е Божествено. Този законъ сѫществува въ всички хора. Сега, когато влѣзете въ школата, мислите, че само онова, което излиза отъ вашия умъ, само то е хубаво. Пакъ сѫщиятъ законъ. Нѣкой като напише нѣкое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излѣзло отъ него. Обаче, ако това изречение е излѣзло отъ другиго, той ще намѣри погрѣшки. Но, ако този, който е написалъ това изречение, хармонира съ него или е отъ неговия родъ, той пакъ ще го хареса. Слѣдователно, за да може вие, да се разбирате единъ другъ, непрѣменно мислитѣ ви трѣбва да се движатъ въ една и сѫща посока. Трѣбва да мислите, че въ всинца ви Божествениятъ Духъ въ даденъ случай дѣйствува специално, по особенъ начинъ. Тъй е, разнообразие има въ Духа. Всѣки единъ човѣкъ или всѣки единъ ученикъ си има свое специално прѣдназначение. Сега. казвамъ, че прѣдназначението на човѣка въ природата е да се учи отъ този обективенъ Божественъ свѣтъ, за да създаде своя субективенъ. Тъй, той трѣбва да почерпи тия материали. Да кажемъ, вие искате да бѫдете добъръ, отъ кѫдѣ ще почерпите материали за доброто? Имате единъ вашъ приятель, той е гладень, искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете. Отъ своето месо не може да отрѣжете, да му дадете. Нѣма да бѫде умно да съблѣчете вашата дреха, вие да останете голъ, а него да облѣчете. Ако двама души иматъ само единъ костюмъ, то е едно добро, ако вие сте голъ. Защото, ако вие се съблѣчеге голъ, и облѣчете вашия приятель, то е и добро, и зло — тѣ се уравновѣсяватъ. Значи, нищо не сте направили. Слѣдователно, ние трѣбва да взимаме ония материали отъ природата, отъ Божествения свѣтъ, които сѫ необходими, и да употрѣбимъ тия материали за доброто на своитѣ ближни. Значи, въ даденъ случай Богъ ни употрѣбява като срѣдство, за да изявимъ своитѣ вѫтрѣшни желания. Нѣкой иска знание, дълго врѣме искалъ зяание. Най-послѣ, Той ще му прати нѣкой Учитель, въ когото ще вложи Духътъ, за да му се изяви, да му даде това, което е потрѣбно. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви се дава въ даденъ случай, вие трѣбва да бѫдете толкова разумни, да знаете, иде ли то отъ Бога, и веднага, безъ противорѣчие, да го приемете. Не иде ли отъ Бога, т. е. отъ този реаленъ, обективенъ, Божественъ свѣтъ, не го приемайте. Да кажемъ, ако азъ ви донеса едно живо цвѣте въ саксия, и ви донеса едно изкуствено цвѣте, питамъ: Ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цвѣтя, вие нѣма ли да се излъжите? Давамъ ви двѣтѣ саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвѣте, Какво ще спечелите? Въ това изкуствено цвѣте промѣни не могатъ да станатъ. Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Сѫщото е и съ васъ: когато станете толкова добри, че въ васъ никаква промѣна не става, вие сте на кривия пѫть, вие сте едно изкуствено цвѣте. И сегашната опасность на съврѣменния свѣтъ произлиза отъ това, че той е станалъ изкуственъ. Изкуственостьта седи въ това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бѫдемъ улеснени въ всичко, всички други да страдатъ, а намъ да ни е приятно. А ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае, че при трансформиране на всѣка енергия се образуватъ страдания. Всѣкога, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, прѣтърпява едно вѫтрѣшно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, нѣма ли го, той остава все на едно и сѫщо мѣсто. Слѣдователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ, трѣбва да знаете, сѫ пѫть на движение. Сега, въ тази окултна школа, въ която се намирате, вие трѣбва да правите анализъ на вашитѣ мисли. Този анализъ седи въ слѣдното: много потаени мисли отъ миналото сѫ залѣгнали въ вашето съзнание или подсъзнание. При даденъ случай тия мисли възкръсватъ, и почватъ да ви говорятъ, като нѣкой фонографъ, и вие ще кажете: „Менъ нѣкакъвъ духъ ми каза нѣщо“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този духъ говори едно и сѫщо нѣщо съ години. Той ще ви каже да бѫдете добри, да бѫдете святи, да бѫдете честни. Ама че какво ново има въ това? „Трѣбва да оправите живота си, че Господь да ви обича“. Че какво ново има? Това ново ли е? Това е едно отражение на вашитѣ мисли. И какъ ще ги познаете? Ако има една външна реалность, т. е. когато Богъ говори въ обективния свѣтъ, то се познава. Когато ние говоримъ, и когато Той говори, то се различава. Когато дойде въ менъ едно вѫтрѣшно внушение, и ми се каже, че слѣдъ 10 деня ще имамъ 10000 лв., чакамъ, чакамъ, паритѣ ги нѣма. Дойде друго внушение: слѣдъ двѣ години ти ще се оженишъ, ще имашъ една отлична мома. Дойдатъ двѣтѣ години, момата я нѣма. „Слѣдъ 4 години ще постѫпишъ въ университета и ще имашъ най-добритѣ професори“. Дойдатъ годинитѣ, професоритѣ ги нѣма. Слѣдъ 6—7 години ти ще бѫдешъ пръвъ министъръ въ България. Дойдатъ годинитѣ, никакъвъ министъръ не ставамъ. Ще каже нѣкой: „Духътъ туй казалъ, онуй казалъ, тъй ми дойде на ума“. Това сѫ чисто субективни, криви извъртания на самия човѣкъ. Нѣкой пѫть може да дойде таково извъртване, че вие да помислите, че сте способни: „Азъ умъ имамъ, като моя умъ нѣма другъ“. Но не минатъ 2—3 мѣсеца, васъ ви зададатъ една задача, вие не можете да я рѣшите. Вие мислите, че сте много талантливъ, а една обикновена мѫчнотия не можете да разрѣшите. Въ какво седи вашата необикновеность? Нѣкой пѫть мислите, че сте силенъ герой, че можете да се борите съ цѣлия свѣтъ. Но вечерно врѣме нѣкой момъкъ придружава една мома, погнатъ го двама души, той остави момата и уфейка. Той е силенъ да се бори съ цѣлия свѣтъ, а двама души го уплашватъ. Ученикътъ на една окултна школа не трѣбва да си прави илюзии, той трѣбва да знае съ колко души може да се бори, съ единъ ли, съ двама ли, може ли да бѣга, всичко трѣбва да знае, да не бѫде страхливъ. Може ли той да разбира, само тогава той може да проучава обективния Божественъ свѣтъ. И вслѣдствие на тия недостатъци, които ние имаме вѫтрѣшно, ние не можемъ да разбираме, и не можемъ да прилагаме хубавото въ насъ. Защо? Тия стари мисли, старитѣ чувствувания, постоянно развалятъ въ насъ доброто. Тѣ сѫ като една морска вълна: ние пишемъ доброто на брѣга, дойде тази вълна, заличи го. Слѣдъ туй пакъ говоримъ: „Богъ е Любовъ, Богъ е Истина“, дойде вълната — заличи го. Ние пишемъ, тя заличава. Боримъ се съ морето. Питамъ, кой ще надвие? — Морето. Въ края на краищата морето ще надвие. Ти не се бори съ това море. И тогава азъ ще ви дамъ едно правило. Кратуната, която влиза въ морето, трѣбва да бѫде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. Празна трѣбва да бѫде, да седи надъ водата отгорѣ. Тази кратуна на суша ли е, пълна трѣбва да е. И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трѣбва да бѫде празна, та да минете прѣзъ това голѣмото море, астралното море, а ако вие сте пълни съ вашитѣ идеи, ще потънето, никога нѣма да отидете при Бога. А когато излѣзете на суша, непрѣмено трѣбва да бѫдете пълни. То е пакъ единъ символъ. Този символъ ще държите въ ума си. При Бога като идете, ще бѫдете праздни, а като излизате отъ Него, трѣбва да бѫдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назадъ празни, а щомъ се върнете празни, какво ще стане съ васъ? Непрѣмено ще дойдатъ страдания. Сега вие ще разсѫждавате. Това сѫ принципи. Вие ще градите върху тѣхъ, Защото, въ една окултна школа ще изучавате живота, методитѣ и начинитѣ за трансформиране на енергиитѣ, които циркулиратъ въ вашитѣ физически тѣла. Знаете ли колко енергия има натрупана въ васъ? Тая енергия трѣбва на врѣме да се използува. И ако всѣка една енергия, вложена въ нашето тѣло, не се използува, други ще я използуватъ. И тъй, когато погледнете на външната природа, като ученици, вие ще знаете, не прѣдназначението на тази природа е да създаде вашия субективенъ свѣтъ, т. е. всички ония принципи, които го съставляватъ, да имате принципално схващане. За всичко трѣбва да имате много правилни схващания. Мѣрката за истината, отношението къмъ хората, какъ да сѫдите, всичко туй да е правилно. Нѣкой иска да ми покаже, че имамъ една погрѣшка. Мога да изоблича единъ човѣкъ по нѣколко начина. Мога да го изоблича тъй силно, че да му направя една операция! Ако онзи лошъ лѣкарь, който рѣже цирея, изрѣже отъ здравото месо два пѫти повече отколкото отъ болното, неговата операция не е на мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, да кажешъ истината тъй, че отъ здравото месо нито една клѣтка да не се отрѣже, нито една клѣтка отъ Божествения организъмъ. Съ казването на истината да не поврѣдишъ нито едно Божествено цвѣте. Най-послѣ, въ окултната школа не се позволява никакво изобличение. Истината може да кажешъ, но изобличения — не. Изобличи ли единъ — изключватъ го. Всѣки, който се осмѣли да изобличи, изключватъ го, и съ хиляди години може да седи отвънъ. Строго наказание! И когато искашъ да изобличишъ, ти ще се епрешъ, ще кажешъ: „Ако е за истината, ще кажа тази истина“, ни повече ни по-малко. Туй е единъ великъ Божественъ законъ, И азъ ви прѣдупрѣждавамъ, да не си създавате ненуждни страдания. Досега вие сте вървѣли по пѫтя на изобличението. Ако свѣтътъ съ изобличение можеше да се поправи, досега щѣше да се поправи. На единъ човѣкъ ще му кажешъ само истината, и ще му покажешъ начинитѣ, методитѣ, пѫтищата, чрѣзъ които той може да поправи своята погрѣшка. Добрѣ, отивамъ азъ при единъ братъ — да ви обясня принципално — имамъ братъ, да кажемъ, той е търговецъ, има взимане — даване, взелъ пари отъ други братя, заборчлялъ 20 хиляди лева, не връща паритѣ, нѣма какво да връща, полъгва. Не, не, защо да лъже? Защо да не каже истината? Ще кажете: „Да го повикаме, да го изобличимъ“. То е кривиятъ начинъ. Ние ще го повикаме, и ще му кажемъ: „Братко, не е ли хубаво тия дългове да ги изплатишъ, не можешъ ли да ги изплатишъ? Ние ще ти помогнемъ, а ти работи, и постепенно ще изплащашъ“. А ние казваме: „Ти намѣри отдѣто и да е пари, но ги изплати“. Това е изобличение. Ние ще му помогнемъ. И когато Господь поиска да поправи свѣта, Той изпрати Христа, съ голѣмъ кредитъ Го прати. И Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да ви дамъ новъ животъ, и съ този капиталъ изплатете вашитѣ стари дългове“. Искамъ между ученицитѣ, които сѫ въ школата, абсолютно да нѣма изобличение. Истината ще казвате. Ще се повикате, ще си кажете истината по единъ мекъ начинъ. Ще се усъвършенствувате, ще си помагате, ще си създадете вашъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, да се облагородявате постепенно. Нали знаете онзи ученикъ по музиката, какъ постепенно придобива навика на своята рѫка. Най-първо, какви мѫчнотии срѣща, докато рѫката стане гъвкава да свири, докато най-послѣ тия пръсти като че ли придобиятъ съзнание, и тогава музикантътъ може да свири безъ никакво усилие. Защо? Пръститѣ се научили да свирятъ. Тия пръсти разбиратъ по кой начинъ става свиренето. И ние трѣбва да създадемъ такива навици, и трѣбва да знаемъ, какъ да изпълняваме извѣстни добродѣтели. Непрѣмено трѣбва да се създаде единъ навикъ, една права мисъль. Сега, гдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? За да се прояви човѣкъ, непрѣмено трѣбва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малкитѣ нѣща. Не правете голѣми опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити съ малкитѣ нѣща. Задайте си една задача на ума. Да кажемъ, такава една задача: да станете точно въ 12 часа, и отъ тукъ, отъ София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мѫчнотиитѣ, които може да ви се изпрѣчатъ, какви могатъ да бѫдатъ? Нѣма никакви мѫчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пѫтя. Второ, че може да ви срѣщнатъ разбойници, може да има вълци, мечки. Тия нѣща ще изпѫкнатъ въ ума ви. Вие, слѣдъ като рѣшите, ще излѣзете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има мѣсечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. При мѣсечина или безъ мѣсечина, вие трѣбва да идите. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидилъ ви е нѣкой, нали? Дойде въ васъ едно желание, кажете тъй: „Азъ ще се примиря съ него“. Стори го. Рѣшили сте да идите до Витоша, но въ туй врѣмо дойде пѣкой, и ви каже, какво е врѣмето, и вие казвате: „Хайде, слѣдъ единъ мѣсецъ ще го направя“. Мине единъ мѣсецъ, два, три, четири, не отивате. Ако вие нѣмате достатъчно воля да се примирите, тогава какъ ще извършите волята Божия, и какъвъ ученикъ ще бѫдете? Ама, най-първо, като влѣзете въ една школа, ще ви дадатъ много голѣми изпити. На нѣкои ще кажатъ тъй: „И баща си, и майка си ще напуснешъ“. Ще каже нѣкой: ,То не е за сега“. Да не ме разбирате криво. Ще дойде врѣме баща си и майка си да нануснешъ, отъ братя и сестри ще се откажешъ — ще тръгнешъ. Тогава ти ще помислишъ едно отъ двѣтѣ. Ако не се откажешъ, ще останешъ у дома си, а ако се откажешъ ще влѣзешъ вѫтрѣ въ школата! Сега, вие искате да ви се повѣрятъ нѣща отъ Божествения свѣтъ. Какъ ще ви се повѣрятъ такива нѣща, да ги употрѣбите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господь знае, че ако ви ги даде при сегашнитѣ условия, когато вашиятъ субективенъ свѣтъ не е сформируванъ, вие не можете да образувате вашия обективенъ свѣтъ, и всички тия Божествени блага ще идатъ напразно, вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господь ви даде една малка дарба прѣзъ цѣлия животъ ще пишете глупави стихотворения, драми, романи, може да напишите десетки томове, а слѣдъ 10 години тия томове ще се забравятъ. и никой нѣма да мисли за тѣхъ. А тази Божествена енергия трѣбва да иде на мѣсто, тя трѣбва да произведе своитѣ резултати. А сега, всинца искате да бѫдете добри, да ви посрѣщне Господь добрѣ, да видите ангели и пр. Но за да видите единъ ангелъ, вие трѣбва да имате разположението на единъ ангелъ. Когато обичашъ нѣкого, той е готовъ да те срѣщне. Ангелитѣ обичатъ много да правятъ познанства. Но като видятъ ученицитѣ при сегашното състояние, тѣ не обичатъ да говорятъ. За какво ще ти говори единъ ангелъ като слѣзе отъ небето? Влѣзе въ кѫщата ти, и ти почнешъ да му разправяшъ за неприятноститѣ, които имашъ. За ангела тия неприятности не съставляватъ нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша, и ще си замине. И нѣкой пѫть, знаете ли какво става? — Тъй, прѣдъ васъ ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезватъ. Ще кажете: „Какъ изчезватъ?“ Азъ ще ви кажа какъ изчезватъ. Имате такова разположение, като че владате цѣлия свѣтъ, едно чувство така прѣкрасно, така благородно, имате единъ импулсъ да извършите волята Божия — дошълъ е ангелътъ, но него день една малка причина ще ви изкара отъ туй състояние, и вашиятъ ангелъ тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „Отиде туй хубаво състояние.“ Защо? Може би затуй, че нѣкой не ви е платилъ, ималъ да ви дава 100 лева. За тия 100 лева вие разваляте цѣлото си щастие. И тогава ще кажете:, Азъ разбирамъ какво е окулти-зъмъ, азъ разбирамъ окултната наука, челъ съмъ, направилъ съмъ това-онова“. Нищо не си челъ, нищо не си направилъ. Ако тебе 100 лв. може да те изкаратъ изъ релситѣ навънъ: ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара изъ релситѣ навънъ: ако тебе може единъ не добъръ приемъ на хората да те изкара изъ релситѣ, ти ще изгубишъ, волята у тебе е слаба. Ученикътъ, като дойде, той трѣбва да бѫде готовъ да го плюятъ: може да му говорятъ: „Ти си невѣжа, ти си глупакъ“... Е хубаво, ако азъ излѣза на дъската, и рѣшавамъ задачата добрѣ, себе си ли ще вѣрвамъ, или тѣхъ ще вѣрвамъ? Ако азъ, слѣдъ като седна и свиря съ цигулката, самъ се удоволствувамъ, а нѣкой каже: „Не струва твоето свирене“, на тѣхния слухъ ли ще вѣрвамъ, или на моя? И така, може да правимъ опити. Азъ нѣма да повикамъ въ дадения случай цигулари-експерти, а ще повикамъ най-проститѣ, ще ги заведа въ една менажерия или въ гората, дѣто има тигри. „Казвамъ: моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти звѣроветѣ. Ако всички ме слушатъ, и ги укротя, питамъ: Не съмъ ли азъ цигуларь? Цигуларь съмъ. Моето свирене много струва, понеже азъ като свиря, всички пѫтници могатъ да минаватъ спокойно по пѫтя. Този е начинътъ. Ако въ живота ние може да укротяваме всичкитѣ тия тигри, мечки, вълци съ своето свирене, въ насъ има едно вѫтрѣшно изкуство. Значи, разбрали сме обективниятъ Божественъ свѣтъ, приложили сме го въ вѫтрѣшния субективенъ свѣтъ, и сега можемъ обективниятъ навънка да изразимъ. Та, искамъ отъ васъ да имате едно правилно схващане. Благата нѣма да ви дойдатъ сами, тѣ нѣма да капнатъ като круши. Тѣ могатъ да дойдатъ, и да си заминатъ. Ако искате едно Божествено благо да остане у васъ, не само за година, петь, десеть, но за всѣкога, като вашъ съпѫтникъ, трѣбва да го приемете само по ония правила на истината. Сега, азъ, като говоря, не искамъ ученицитѣ да мислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, принципално говоря. Когато говоримъ и имаме нѣкого на ума си, ние имаме прѣдъ видъ какъвъ е Божествениятъ свѣтъ. Азъ считамъ, че всинца вие имате желание да вървите напрѣдъ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който иска да бѫде лошъ, глупавъ, всички искате да бѫдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите въ едно дѣте ума на най-интелигентната маймуна, то даже единъ пѫть не ще може да завърти колелото. Слѣдователно, вашата сегашна интелигентность, вашата сила, турена въ интелигентностьта на единъ окултенъ ученикъ, той нито единъ пѫть не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентность е достатъчна? Не! Тази интелигентноеть трѣбва да се увеличи хиляди пѫти, защото има да се завърти едно голѣмо Божествено колело. И Павелъ казва, че естествениятъ човѣкъ трѣбва да се прѣвърне въ духовенъ, защото естествениятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи. И вие, като ученици, трѣбва да измѣните туй ваше състояние. Нали нѣкои нѣща, които вамъ сѫ приятни, вие сте готови да ги слушате, а които не ви сѫ приятни, вие казвате: „Не сѫ на мѣсто“. Запримѣръ, ако нѣкой вашъ кредиторъ си иска паритѣ, казвате: „Не на врѣме дойдохте“. Защо? Нѣмате пари въ касата. Не, не, врѣмето е дошло. Вие можете да кажете, че извѣстна постѫпка на едного не е на врѣме, и той може да каже, че вашата постѫпка не е на врѣме. Една постѫпка е на врѣме или не на врѣме, ако е гледана само отъ Божествения свѣтъ. И тъй, първото нѣщо, сега, ще направите единъ малъкъ опитъ съ вашата воля. Да видимъ, колко души има отъ васъ, които биха го направили. Азъ бихъ ви задалъ слѣдната задача. Е, какъ, да ви задамъ ли задача? Тази задача седи въ слѣдното. Азъ не ви я налагамъ. Тази задача може да я извършите само при абсолютяа свобода, и ако имате силно желание и любовъ вѫтрѣ въ васъ. Ще обмислите добрѣ. До една година, то е само посторонно, но като една задача — отъ сега до една година да я извършите тази задача. Като станете нѣкоя вечерь въ 12 часа, да идете горѣ на Витоша, и да се върнете. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате: зимно врѣме ли, прѣзъ мѣсецъ май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, съ дълбоко убѣждение. Само така ще я изпъляите, а не да правите глупави опити. То е съзнателенъ опитъ, за да се ползувате. Ако го направите безъ съзнание, хичъ не отивайте. А ако има съзнание въ васъ, ще научите нѣщо. Азъ нѣма да ви кажа какво. Отъ София ще тръгнете въ 12 ч., и ще се качите на Витоша, горѣ, на равнището, всѣки самъ, по отдѣлно. Азъ ви казвамъ: при абсолютна свобода. То ще зависи отъ абсолютната свобода на волята, и по закона на Любовъта, и при това съ дълбоко убѣждение, другояче нѣма да се ползувате. Да видимъ, колко ще го извършите. Туй е единъ пробенъ изпитъ. Въ 12 ч. точно ще тръгнете, каквото и да ви се случи. Азъ не зная какви перипетии ще имате по пѫтя. Който тръгне по пѫтя, той ще си знае. Не сте задължени, да се разберемъ, само който иска. Никой никому нѣма да се обажда като тръгне, и никой нѣма да го знае, той ще тръгне самъ, защото може и да не го направите. Ако се срѣщнете двама изъ пѫтя, то е хубаво, то е отлично. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате. Само азъ ще трѣбва да зная, кой ще ходи, Вечерно врѣме ще идете, а денемъ ще се върнете. Отиването ще бѫде вечерь, а връщането — денемъ. Ще си вземете хубава гега, тояга. Ще стигнете надъ поляната, горѣ при камъка, надъ снѣговетѣ. Опитътъ ще го направятъ най-смѣлитѣ, а не страхливитѣ. Който е страхливъ, да не правп този оиитъ. Вие сами ще си рѣшите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една отъ микроскопическитѣ задачи. Азъ ви задавамъ една задача, съ която ви плаша, нали? Туй плашене, какъ мислите? Ами ако дойде единъ учитель и ви заведе кѫмъ центъра на земята? Единъ ученикъ, който не може самъ да иде на Витоша, той и съ учитель не може да иде въ центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша самъ, ако разбира, може да бѫде съ учитель, но ако се пита, защо да ида, то не се казва: като идешъ, ще научишъ. Работитѣ нѣкога не се казватъ. Защо? Я научишъ, я не научишъ. Може да научишъ, може и да не научишъ нищо, но все таки ще научишъ нѣщо. Едно нѣщо ще научишъ — колко воля имашъ. Ако на всѣка стѫпка сърцето ти трепне, като се върнешъ, ще имашъ една реална опитность, до кѫдѣ можешъ да вървишъ. Ще дойдете при друга задача, още по-трудна. Сега, вие ще си изберете врѣмето, азъ ви давамъ абеолютна свобода. Съ мѣсечина, безъ мѣсечина, пълна свобода, каквото врѣме искате, отъ васъ зависи, вие да си изберете. Ако азъ дойда да разрѣша задачата, азъ ще избера най-лошото врѣме, най-голѣмитѣ прѣпятствия, най-труднитѣ методи. Ще избера най-добрия пѫть, но най-труднитѣ методи. Сега на васъ пѫтьтъ е труденъ, но ви оставамъ да си изберете най-лекитѣ методи. Мога да ви улееня и съ друго. Можете да идете, можете и да не идете. Ще постѫпите свободно. Никой нѣма да знае, кой е ходилъ. Абсолютно никой нѣма да знае. Можете да кажете: „Какъ ще минемъ слѣдъ 12 часа, могатъ да ни спратъ“. Отъ 12 часа точно ще тръгнете, никой нѣма да ви знае. Ще излѣзете, абсолютно никой нѣма да ви знае, и като се върнете пакъ никой нѣма да ви знае. Само домашнитѣ ви ще знаятъ, но тѣ трѣбва да пазятъ абсолютна тайна. Ако се срѣщнатъ двама — трима, то е хубаво, но и тѣ да пазятъ абсолютна тайна. Запитватъ: („За женитѣ не е ли опасно?“) Тукъ мѫже и жени нѣма, тукъ има само ученици. Това е задача само за ученика. Ако вие, слѣдъ като станете, и мислите, че сте жена или мѫжъ, никакъ не тръгвайте. Но като тръгнете и мислите, че сте ученикъ — добрѣ. Дойде ли ви на умъ, че сте мѫжъ или жена, хичъ не отивайте. Азъ зная, че тукъ между васъ, има нѣкои мѫже, които могатъ да го направятъ отлично. Между мѫжетѣ има, сѫщо и между женитѣ има нѣкои, не всички, но нѣкои. Нѣкои отъ женитѣ, ако искатъ да го направятъ, могатъ да се облѣкатъ въ мѫжки дрехи. Забѣлѣжете какъвъ интересъ внесе тази задача въ васъ, какъ ви измѣни, какво оживление създаде! Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Символически, окултни правила и мѣрки. 10. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.V. 1922. вторникъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Туй, което ще кажа, е само една дефиниция. Не пишете! Азъ ще пристѫпя направо къмъ прѣдмета. Туй е само една бѣлѣжка, Ние напущаме обикновеното разбиране на живота! Разбирате ли? Като влѣзешъ въ една лодка, нѣма да се разхождашъ вѫтрѣ, а ще седнешъ, и като излѣзешъ навънъ, тогава има другъ начинъ. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще оставите вашитѣ начини за ходене по земята. Земниятъ моралъ е безморалие на небето, а земното право е безправие на небето. И като се събере всичката наша правда на земята, тя не може да направи даже една добродѣтель на единъ ангелъ. Ние трѣбва да бѫдемъ хора смирени, да знаемъ, че не сме добродѣтелни. Отъ сега нататъкъ ще бѫдемъ добродѣтелни. Добродѣтельта е нѣщо, което ще се създаде по закона на Любовъта. А по този законъ не сме живѣли още разумно. Нѣкой ще възрази: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Окултната наука не го отрича, но трѣбва да знаешъ, че си едно съ Бога, и да разсѫждавашъ, както Той разсѫждава, и да мислишъ тъй, както Той мисли. Колкото е небето далечъ отъ земята, толкова Богъ е далечъ отъ насъ. А колко е далечъ небето отъ земята? И тъй, заглавието бѣше: Символически, окултни правила и мѣрки. Дисонанси и съгласие (съзвучие). Ще употрѣбимъ една чужда дума. Значи, едно съзвучие може да го прѣвърнемъ на единъ дисонансъ. Ето какъ. Вие сте човѣкъ интелигентенъ, съ умъ, сърце и воля. Явява се прѣдъ васъ цигуларь, и започва да свири. Вамъ е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири“. И тогава, този цигуларь има вѣра въ васъ, вие сте публиката, и той разчита вече на вашата дума. Казва: „Азъ като свиря, той оцѣнява моята музика, моята музика е нѣщо!“ Не се минава часъ, идва другъ цигуларь, който свири по-хубаво отъ първия, и започва и той да свири. Вие почвате да давате похвали на втория, и тогава въ първия цигуларь се явява дисонансъ. Защо? Вие ще погледнете на него съ недовѣрие. Но нещастието не се спира тамъ. Трети цигуларь иде, който свири по-хубаво отъ първия и втория, ти похвалявашъ третия, и тогава двамата се начумерятъ. Но не се спира злото тамъ. Дойде четвърти, той свири още по-хубаво, тримата се начумерятъ, не ги оцѣняватъ. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети. Ще се спра на десетия. Всичкитѣ деветь сядатъ, като попарени кокошки, а този единиятъ казва: „Да знаете, азъ съмъ, който свиря.“ Добрѣ. Обратниятъ процесъ: заминава десетиятъ, остава деветиятъ на мѣстото му. Той казва: „Вие осемтѣхъ да знаете, че азъ ви надминавамъ.“ Заминава деветиятъ, остава осмиятъ: заминава осмиятъ, остава седмиятъ: заминава седмиятъ, остава шестиятъ и т. н., заминава вториятъ, остава първиятъ. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега“. Тъй, този законъ постоянно дѣйствува и въ васъ, тукъ въ събранията. Туй можемъ да го провѣряваме. Слѣдователно, какво трѣбва да прави първиятъ? Като дойде вториятъ, който свири по-хубаво, той трѣбва да проучи неговитѣ методи, нѣма да изгуби, а ще има единъ плюсъ. Като дойде третиятъ, първиятъ и вториятъ ще се учатъ отъ третия, нищо нѣма да изгубятъ, докато дойде десетиятъ, да усвоятъ тѣхнитѣ методи. Нѣма какво да се сърдимъ. Сега, тия правила, този законъ, може да приложите въ всички религиозни общества. Навсѣкѫдѣ законътъ работи. И казватъ нѣкои: „Въ нашата църква не проповѣдватъ ли“. То е сѫщиятъ законъ. То значи: „Ние не свиримъ ли като първия?“ Като първия свирите, но като втория — не. Като втория свирите, но като третия — не. Като четвъртия? Ами като петия? Като петия свирите, но като шестия — не, и т. н., докато дойдемъ до тукъ, което е съвършено—до десетия. Спрѣхме се тамъ, туй число го взимаме, като законъ на съвършенство. Върху този законъ вие ще работите. Нѣма да обяснявамъ повече! Вториятъ символъ: вие сте младъ момъкъ, на 21 г. снаженъ, мускулестъ. Явява се първиятъ господарь, той е по-силенъ отъ васъ, казва: „Ти ще ми слугувашъ, ще орешъ на нивата.“ А ти кажешъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува на този господарь.“ Но дойде вториятъ господарь, по-силенъ отъ първия, казва: „Ще напуснешъ тази нива, на моята нива ще дойдешъ“. — Нѣма какво да се прави, ще идешъ при втория. Но тамъ не се спира, дойде третиятъ господарь. И почнатъ тия господари да се нанизватъ до 10, и ти казвашъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува“. Иде послѣ обратниятъ процесъ. Ще го повърнемъ. Този послѣдниятъ примѣръ се отнася до чисто физическия свѣтъ, а първиятъ — до астралния свѣтъ, понеже засѣга нашитѣ чувства. Той засѣга и умствения свѣтъ, но засега това ще го оставимъ. Третиятъ символъ засѣга ангелския свѣтъ. Явява се човѣкъ краснорѣчивъ, който говори, приказва само по една дума, но думата му е толкова силна, че той може да възкръси единъ мъртавъ. Но само една дума може да каже. Десеть души сѫ мъртви. Дойде първиятъ цигуларь, каже думата, и първиятъ възкръсне, но другитѣ не се помръдватъ. Дойде вториятъ, и той изкаже думата — вториятъ мъртавъ възкръсне. Дойде третиятъ, изкаже своята дума — третиятъ възкръсне. И всичкитѣ 10 души, като изкажатъ своитѣ думи, 10 души мъртви възкръсяватъ. Питамъ: Кой кого прѣвъзхожда? Тукъ имате законъ само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси единъ умрѣлъ човѣкъ. Сега, ето кѫдѣ се прилага този законъ. Ние взимаме думата „умрѣлъ човѣкъ“ въ духовно отношение. Нѣкой човѣкъ е тъй тѫженъ, тъй скърбенъ, не му се живѣе, той е намислилъ да прѣстѫпи Божествения законъ, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживѣе. Вие сте извършили вашата длъжность. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкресите, то е вече щестлавие. Другитѣ 9 души оставете. Защото, ще учите: въ всѣка окултиа школа, работата за всѣкиго отъ насъ е точно опрѣдѣлепа. Въ чужда работа нѣма какво да се мѣсимъ. Ние ще гледаме своята работа. Ако си пръвъ, първиятъ ще възкръсишъ: ако си вторъ, вториятъ ще възкръспшъ: ако си третъ — третиятъ: ако си четвъртъ — четвъртиятъ и т. н. И като свършишъ работата си по този начинъ, ще обърнешъ сърцето си къмъ Бога, и съ Любовь ще изкажешъ своята благодарность къмъ Него, че си можалъ да кажешъ една дума на мѣсто. Като възкръсишъ този братъ, не ти трѣбва по-добра реклама отъ него, тя е достатъчна за тебъ. Той, ако живѣе 40 г., като обиколи цѣлия свѣтъ, ще ти бѫде една реклама, ще каже. „Едно врѣме бѣхъ мъртавъ, но дойде единъ човѣкъ, една дума ми каза, и азъ оживѣхъ.“ Другитѣ като дойдатъ, ще те питатъ, какъ стана. „Една дума ми каза, само една, особенъ човѣкъ е“. И хората ще почнатъ да мислятъ, че той е могълъ и други да възкръси. Той ще обиколи цѣлия свѣтъ, и ще разправя за тебе, а свѣтътъ ще мисли, че ти си великъ човѣкъ. Да, великъ човѣкъ! Казва псалмопѣвецътъ: „Словото Божие нѣма да се върне при Бога, докато не принесе своя плодъ.“ Всѣко слово трѣбва да принесе своя плодъ. Едно сѣме — единъ плодъ. Слѣдователно, имате три примѣра сега, символически. Първиятъ — момъкътъ, който слугува на господаритѣ, и обратниятъ пѫть. Вториятъ — цигуларя, и третиятъ — 10-тѣ души. които казватъ само по една дума. И азъ желая, като ученици на тази школа, да казвате само по една дума. Ама като ви срѣщна, да ми кажете: „Азъ бѣхъ мъртавъ, знаешъ ли, и еди-кой си ми каза една дума, и азъ възкръснахъ.“ А сега, желанието на всички ученици въ окултната школа е, да изядатъ всичкия каймакъ тѣ, а за другитѣ да остане само айряна. Като идешъ, ще вземешъ само една лъжица каймакъ, та, като дойдатъ другитѣ, и тѣ да си взематъ. Всѣки има право да си хапне отъ този каймакъ. Всѣки, който изяде каймака на това Божествено питие, неговата дума не е мощна. Слѣдователно, едно дѣло е добрѣ направено само тогава, когато може да внесе животъ. Тия тритѣ правила можете да ги употрѣбявате. Съ третия примѣръ вие ще хармонизирате двата първи. Вториятъ ражда всички съревнования. Ще ви дамъ една тема, за да ги развиете. И тъй, тритѣ теми: за младия момъкъ, за цигуларя, и за човѣка, който говори само по една дума. Три теми за три седмици. Отъ тѣхъ ще развиете въ школата по една тема, кратко, да ги уподобите на нѣщо, да видимъ какво уподобление ще дадете. Сега, може да не пишите нищо, но като помислите върху тия три прѣдмета, все-таки тѣ ще оставятъ въ ума ви, най-малко, една свѣтлинка. А моята цѣль не е толкова да напишите нѣщо на книга, колкото да остане нѣщо въ сърцето, въ ума и въ волята ви. Това е. А щомъ остане тамъ, то на книга може всѣкога да се реализира. Веднъжъ ще кажешъ, два пѫти, и най-послѣ все ще напишешъ нѣщо. (Прочетоха се нѣкои отъ домашнитѣ работи — „по едно изречение“.) Ако бихте приложили нѣкои отъ тия правила, щѣхте да имате отлични резултати. Сега, ще ви дамъ едно упражпение, то ще бѫде слѣдното: всичкитѣ тия 160 правила отъ работитѣ ви, които прочетохме тази вечерь, ще си ги прѣпишете, и сутринь ще изтегляте едно правило, на обѣдъ — второ, и вечерь, прѣди да си легнете — трето. Ще дойдете единъ день тукъ, ще седнете, единъ ще диктува, другитѣ ще пишатъ. Всички ще пишете. И знаете ли кога? Въ недѣля ще дойдете, нѣма да отлагате. Въ 3 часа ще почнете, и ще пишете до 4, 5, 6, 7, може и до 8 часа. Ако се уморите, може да направимъ едно изключение — и слѣдната недѣля да дойдете. Само че всичко ще става по любовъ. Едно малко набръчкване на вѣждитѣ ще развали всичкия ефектъ. Всѣки ще пише абсолютно самъ. Което вие сами приложите, то ще ви ползува. Ще видите какъ работи Духътъ. Сега, ние ще ви дадемъ още едно подобно упражнение, въ което изреченията да бѫдатъ само отъ едно прѣдложение. То е единъ опитъ. Вие, като прѣкарате работитѣ си прѣзъ вашия умъ, всѣки единъ ще ги коригира, и задръжте само есенцията. Въ тази школа ще учите онова изречение на Соломона: има врѣме за всѣко нѣщо. И въ Божествената школа се показва врѣмето за всички нѣща, които трѣбва да извършите: трѣбва да знаемъ кога да ги вършимъ. Всѣко нѣщо си има своето врѣме. Ще се пазите въ школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всѣки единъ отъ васъ може да излѣзе отъ течението врѣменно. Всѣка една мисъль, всѣко едно желание, въ даденъ случай, може да ви измѣсти изъ релситѣ. И когато сте прѣдъ лицето на Господа — прѣдъ лицето Му всѣкога не сме — трѣбва да внимавате умътъ ви да е съсрѣдоточенъ, сърцето ви и волята ви сѫщо — нищо друго да не виждате. Тѣзи нѣща сѫ важни заради васъ. По този начинъ ще придобиете една вѫтрѣшна опитность, която може да ви бѫде едно отъ най-силнитѣ доказателства. Азъ искамъ, като дойде Божиятъ Духъ, Той да произведе ония резултати, които ви сѫ необходими. Той знае кое ви е необходимо при сегашнитѣ условия, отъ какво се нуждаете. Всѣки се нуждае само отъ едно нѣщо, отъ едно. Тия нѣща не сѫ много. И когато Духътъ дойде, Той ще внесе туй едното въ васъ, и вие ще оживѣете, Сега, да се разберемъ: въ недѣля, въ 3 часа сл. обѣдъ, по любовъ можете ли да направите тази работа? Да не мислите, че е по заповѣдь. Ако мислите, че е по заповѣдь, тогава не идвайте. Защото, ако не можете да работите по закона на Любовъта, тогава ще влѣземъ въ стария законъ. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултни правила. 9. школна лекция на общия окултенъ класъ 27.IV. — 1922. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Прочетоха се нѣкои съчинения върху водата. Слѣдниятъ пѫть всичкитѣ ученици ще напишатъ само по едно изречение отъ себе си. Нѣма да пишете нѣкоя чужда мисъль. Ще създадете само по едно изречение. Нѣма да прѣписвате какво е казалъ Толстой или нѣкой евангелистъ. Едно изречение ще създадете. Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тукъ за класа. Хора, които работятъ само съ чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрѣгнете ума си на работа, защото всичко това, този казалъ това, онзи казалъ онова, това било, онова било, не ни трѣбва. Въ тази школа се изисква мисъль. Ще имате двѣ нѣща прѣдъ видъ: за да мисли човѣкъ, въ мисъльта трѣбва да има два противоположни полюса. Но, ако вие направите тия полюси обрѣменени съ една отрицателна енергия, въ васъ ще се зароди процеса на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснемъ, че вие мразите нѣкого, нали? Какъвъ е обектътъ на вашата умраза. Умразата трѣбва да има обектъ, т. е. въ икономията на природата този обектъ трѣбва да извърши нѣкаква работа. Трѣбва да има причина, защо го мразите. Ако мразите човѣка безъ причина, вие сте причина за тази умраза, и тогава врѣдите сами на себе си. Всѣка енергия се повръща къмъ своя причинитель. Значи, потрѣбни сѫ тия два полюса въ ума ви. Трѣбва да бѫдете свободни отъ всички ония мисли, които не хармониратъ съ вашия стремежъ. Допуснете слѣдното: търговецъ иска да забогатѣе, купи стотина прасета, да кажемъ, както сега, когато свинското месо е скѫпо. Слѣдъ като ги храни, тия прасета заболѣватъ и умиратъ до едно. Питамъ: Какво е спечелилъ търговецътъ? Въ духовния свѣтъ не се позволява да се хранятъ прасета, т. е. мисли, които се заразяватъ и умиратъ: въ никаква кочина не се позволява да се хранятъ такива мисли. Храните ли ги, ще изгубите врѣмето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Добрѣ, друго едно сравнение: да кажемъ, азъ ви говоря, тази вечерь въ класа, върху една философска или научна студия. Да допуснемъ, че часть отъ ученицитѣ сѫ гладни, отъ два деня, не сѫ яли, други сѫ жадни, трети не сѫ си отспали два деня,четвърти иматъ ревматизъмъ въ краката. И започвамъ да разправямъ тази научна студия. Азъ мога да говоря много научно, но онзи, гладниятъ, ще мисли за хлѣба и ще каже: „То не е важно сега, важното за менъ е хлѣбътъ“. Каквато и научна студия да му говоря, за гладния важното е хлѣбътъ. Жадниятъ казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най-важното нѣщо“. Третиятъ ще каже: „Сънчецъ, сънь, сънь, само тогава човѣкъ може да мисли“. А четвъртиятъ ще мисли за своитѣ болести и за лѣкуването имъ. Питамъ: Какво може да се постигне въ единъ такъвъ класъ? И ако попитате ученицитѣ, какво говори вашиятъ Учитель, ще кажатъ: „Азъ бѣхъ малко гладенъ, моятъ умъ бѣще занятъ съ единъ много сѫщественъ въпросъ вѫтрѣ въ мене, за икономическото подобрение на хората“. Другъ ще каже, че умътъ му билъ занятъ съ водата, третиятъ пъкъ размишлявалъ каква роль играе съньтъ, а четвъртиятъ е мислилъ за болеститѣ. И ако вие ме запитате: Защо разнитѣ школи често пропадатъ, и съврѣменното общество не се поправя? — то е, по простата причина, понеже между тѣхъ има много недъзи, които занимаватъ тѣхнитѣ умове. Евангелскиятъ проповѣдникъ проповѣдва въ една църква. Една красива госпожица седи. Идва единъ младъ момъкъ, сѣда на чина, тя му поднася едно Евангелие, и му казва, гдѣ да чете: „Богъ е Любовъ“. Той й отговаря: „Да се възлюбимъ“, „възлюбете се единъ другъ“, и почватъ да си разгръщатъ Библията: тя му показва единъ стихъ той й показва другъ стихъ, и тъй се разговарятъ. Връщатъ се двамата и ги питатъ: За какво говори проповѣдникътъ? — Не знаемъ. За какво говорихме ние, знаемъ, но за какво говори проповѣдникътъ, не знаемъ. Когато божественото говори вѫтрѣ въ насъ, ние често се занимаваме, като тия ученици съ друго: съ ядене, съ водата, съ спането, съ болеститѣ, занимаваме се съ стихове, съ изречения. Всички тия нѣща ви сѫ необходими, защото човѣкъ трѣбва да бѫде, най-първо, нахраненъ, напоенъ, трѣбва да си е отспалъ и трѣбва да бѫде здравъ: т. е. ученикъ, който е гладенъ, да не идва въ класа: ученикъ, който е жаденъ, да не идва: ученикъ, който не си е отспалъ, да не идва: ученикъ, който е боленъ, да не идва. И когато двама души се разговарятъ съ Библията, въ дома си да се разговарятъ. Сега, този разговоръ става въ всѣка една душа, и азъ искамъ, вие да мислите, когато говоря. Ще дѣйствувате правилно. Защото, законитѣ, въ които живѣемъ, не сѫ лични, а безлични. И прѣдъ Бога, каквото знаете, то е за васъ: каквото знание и да имате, или каквото обществено положение и да заемате, дали сте нѣкой министръ въ България или царь въ България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, невидимиятъ свѣтъ не се интересува какво сте вие. Единственото нѣщо, което занимава невидимия свѣтъ, то е: какво сте вие, като душа, т. е. какъвъ е вашиятъ характеръ. Единъ житель като слѣзе отъ невидимия свѣтъ, той просто потърси една душа, и гледа, дали въ тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае, дали въ вашия умъ обитава свѣтлината. Като слѣзе въ сърцето ви, гледа какви чувства ви занимаватъ. Има ли ги тия три елемента: свѣтлина, истина и чистота, той може да се спре, и да разговаря съ васъ. А за невидимия свѣтъ, всички тия ваши положения сѫ забавления. Когато вие заемате нѣкое високо положение, или сте нѣкой ученъ професоръ, и разрѣшавате нѣкаква математическа задача, тия учени въ другитѣ свѣтове считатъ всичко това за едно театрално забавление. Тукашната наша наука е една дѣтска играчка за тѣхъ, тъй, на вашъ езикъ казано такава играчка, че тѣ биха се хванали за корема отъ смѣхъ, когато ни гледатъ, какъ ние съ единъ замахъ разрѣшаваме въпроситѣ: какво е безсмъртието, какво нѣщо е Богъ, какво сѫ ангелитѣ. Туй сѫ такива смѣшни моменти, както когато, минавахъ прѣди нѣколко деня прѣзъ Борисовата градина, и тамъ съ лупичката си наблюдавахъ купчина мрави. Тѣ мислятъ, че това е пожаръ, и правятъ усилие да го гасятъ. Фокусирахъ огъня съ лупата, сламата почна да дими, тѣ почнаха да отдѣлятъ, да плюятъ своята мравчена киселина, за да угасятъ пожара. Азъ махнахъ лупата, и тѣ се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня“. Турихъ я на друго мѣсто, тѣ пакъ съ тулумбитѣ си, плюятъ, и най-послѣ, казаха: „И този пожаръ изгасихме“. Този пожаръ никаква мравчена киселина не може да го угаси. Сѫщественото, Божественото у човѣка никой не може да го угаси! Но туй сѫществено, Божествено, си има свое врѣме, и ние трѣбва да използуваме врѣмето, за да го развиваме. Не всѣкога можете да мислите, не всѣкога можете да чувствувате, не всѣкога можете да дѣйствувате. Туй иде периодически прѣзъ годината. Врѣмето за мисъльта е опрѣдѣлено: по нѣкога човѣкъ може да мисли, пъкъ понѣкога човѣкъ не може да мисли. Мисъльта иде периодически. Чувствата, и тѣ сѫщо. Казвате: „Любовъ, разчувствувалъ се много“. И чувствата идватъ периодически. Събуждането на човѣшката воля, и то иде периодически. Ученицитѣ на окултната школа трѣбва да изучаватъ закона на този периодически приливъ отъ менталния свѣтъ, т. е. умствения свѣтъ, свѣтътъ на идеитѣ: послѣ, идва този приливъ отъ свѣта на чувствата или отъ астралния свѣтъ, и отъ причинния свѣтъ — свѣтътъ на волята, И, който разбира закона, той го използува. Сега, приливътъ на тази енергия, на умствената енергия, запримѣръ, по нѣкой пѫть и тя произвежда нѣкоя пакость, тъй както произвежда пакость и водата. А кога водата произвежда пакость? Ако тия хора, които живѣятъ близо до гори, искатъ рѣки, и взематъ та изсѣкатъ тази мѣстность, пъкъ ако и годината се случи снѣжна, ще има повече дъждъ, и ще ставатъ голѣми наводнения. Но, ако цѣлата мѣстность е залѣсена съ гори, тия наводнения сѫ невъзможни. Сега, трѣбва да знаете, че около вашитѣ умствени рѣки има такива гори, и нѣкой пѫть вие, съ вашата нехармонична мисъль, можете да изкорените всички тия хармонични мисли, горитѣ. „И тогава у васъ става това, дѣто казвате: „Не мога да се въздържамъ“. Какво ще се въздържашъ? Ако ти бѣше уменъ човѣкъ, щѣше да запазишъ горитѣ си, а ако оставишъ само камънацитѣ, трѣбватъ ти най-малко 30 години, додѣто тия гори израстнатъ наново. За да може да се въздържаме, изискватъ се редъ условия. Това въздържание не е такова, за каквото материалиститѣ учатъ. Именно: ще се спрете върху този великъ законъ на човѣшката мисъль, който приижда. Има течение на чувствата, и туй течение приижда периодически. Нѣкой пѫть тия двѣ течения, умственото и чувственото се съвпадатъ, и то е единъ щастливъ случай, а нѣкой пѫть не се съвпадатъ. Та, азъ искамъ вие да използувате това. Забѣлѣзвамъ у всинца ви навици отъ миналото. Отбѣгвайте ги! Казвате: „Може и по другъ пѫть“. Нѣщата могатъ да станатъ само при извѣстенъ случай. Менъ често ме питатъ тъй: Защо такава бесѣда не ни говорищъ еди-кога си? Казвамъ: тогава не може да се говори тази бесѣда. Всѣка бесѣда може да се говори само при извѣстеяъ случай. И всѣка истина въ свѣта може да се каже само при извѣстни условия. Ако въ едно общество се зароди желание да обича музиката, туй общество ще създаде музиканти. Но ако въ обществото занемарятъ музиката, всички музиканти ще измратъ. Най-първо се изискватъ условия, за да се яви каква и да е дарба у човѣка. Сега, вие искате да бѫдете даровити, нали? Дарбитѣ не се създаватъ изведнъжъ. Една дарба, това е накопление на енергията въ дадена посока, вѫтрѣ въ човѣшката душа, отъ хиляди години. И може-би, въ сегашния ви животъ, отъ тази енергия да не е достигналъ нито единъ грамъ, и ако вие не притурите този грамъ, за да познаете тази дѣятелна способность, и ако вие не приложите тази енергия отъ единъ грамъ, цѣлиятъ вашъ животъ ще отиде безполезно. Тогава вие ще си мислите: „Еди-кой си г-нъ е даровитъ, еди-койси учеиикъ е даровитъ“. Той е даровитъ, защото е работилъ въ миналото. Нищо въ свѣта не е безъ причина. Даровититѣ хора, въ каквото и да е направление, тѣ сѫ работили въ миналото, и туй, което иматъ, го заслужаватъ. Та сега, заложеното вѫтрѣ въ васъ, вие трѣбва да го разработите. Вие се спирате по тоя въпросъ, и казвате тъй: „Не може ли да се съкрати този периодъ?“ Може да се съкрати. Едно отъ правилата за дѣйствие, което трѣбва да имате прѣдъ видъ е: ако си отпрѣдъ, върви бърже, а ако си отзадъ, т. е. послѣденъ, върви полека! Обърнешъ ли този законъ — ако си отпрѣдъ и вървишъ полека, а ако си отзадъ и вървишъ бърже, ти ще произведешъ цѣла катастрофа. И днешниятъ свѣтъ страда отъ това, че бащата и майката, които сѫ глава, вървятъ полека, а синътъ и дъщерята, които сѫ отзадъ, вървятъ бърже. И затова става карамболъ. Учителитѣ вървятъ полека, а ученицитѣ вървятъ бързо, и тамъ е карамболъ. Свещеницитѣ вървятъ полека, а паството бърже, и тамъ е карамболъ. И се питатъ, коя е причината? Казвамъ: причината е тази, че свещеницитѣ вървятъ полека, а паството — бърже. Единъ американски говедарь — американскитѣ говедари се различаватъ отъ българскитѣ по това, че пасатъ говедата на конь — пѫтувалъ изъ степитѣ на западна Америка. Обаче, задава се едно грамадно стадо отъ бизони, и върви по посока къмъ него. Тѣ бѣгатъ, и той прѣпуска. Турцитѣ казватъ: „Бѣгай, безъ да се спрешъ“. И той бѣга прѣдъ бизонитѣ. Ако го питашъ: защо бѣгашъ? — Защото бизонитѣ бѣгатъ. Ако се спре, туй стадо нѣма да се спре, ще завлѣче говедара съ всичкитѣ му говеда. Силитѣ въ природата мязатъ на тия бизони. Ти, като дойдешъ при една природна сила, ще бѣгашъ съ коня си. А кой е коньтъ? — Твоятъ умъ. Можешъ ли да бѣгашъ, спасенъ си: останешъ ли назадъ, ще бѫдешъ пометенъ. И туй е първото правило. Сега, Христосъ туря това малко по-другояче въ притчата. Когато ви канятъ нѣкѫдѣ, взимайте послѣдно мѣсто. Защо? Като не уповавашъ на себе си, да се движишъ бързо, остани на опашката. Казвамъ: да прѣвърна азъ тия думи, които сѫ символи или величини. Какво означава движението? Ако си на главата, на чело, движи се бързо, ако си отзадъ, движи се полека. То е единъ символъ, прѣвръщане на тия величини. Ако си на чело, бѫди добъръ, работи съ добродѣтельта, и всичкото, каквото си намислилъ, не го отлагай, направи го. Ако си на опашката, и се разгнѣвишъ, искашъ да правишъ пакость, спри се, не бързай. Туй означава, нищо повече, Бързо се движи. Само умниятъ човѣкъ се движи съ голѣма бързина. Само онзи, който е добъръ — само Любовъта, Истината, Мѫдростьта, Добродѣтельта, Правдата, всички добродѣтели — се движатъ съ най-голѣма скорость, а всички злини, всички слабости се движатъ съ най-малка скорость. И ако имашъ тия слабости, не излизай отпрѣдъ, защото ще бѫдешъ пометенъ отъ стадото бизони. Сега, въ тази посока вие имате да прѣодолявате голѣми мѫчнотии. Защото, когато човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце почнатъ да работятъ въ права посока, ще се зародятъ непрѣодолими прѣпятствия. И колкото повече тия мѫчнотии изпѫкватъ, да знаете, че вие сте на Пѫтя, и да се не спирате. Спрете ли се въ своята бързина, да седнете, като нѣкой уморенъ пѫтникъ, при нѣкое дърво, за да си починете, непрѣмено вие ще се простудите, и ще закѫснѣете въ пѫтя. Пѫтникътъ никога, подъ никое дърво не трѣбва да се спира. На единъ окултенъ ученикъ подъ сѣнка не се позволява да седи. Сѣнкитѣ не ги прѣпорѫчваме. Всѣкога трѣбва да се печете на слънцето, т. е. мисъльта въ васъ трѣбва да бѫде свѣтла, отривиста. Трѣбва да знаете, че вие, като сте дошли въ природата, най-първо трѣбва да й се отплатите. Да платите, какво? Все-таки трѣбва да платите единъ малъкъ данъкъ. Не мислете, че всичко въ свѣта е даромъ. Природата ще ви застави, най-малкото, да си платите наема на кѫщата, въ която сте живѣли. Ако вие сте живѣли нѣколко сѫществувания, живѣли сте около 100 години безъ да сте плащали този наемъ, ще вн се набере една доста голѣма кирия. А този наемъ седи въ туй, че ние трѣбва да извършваме всѣки день нѣщо заради нея. Напримѣръ, ако вие станете сутринь, като ученикъ, и си кажете „Днесъ, поне, азъ ще вложа въ себе си една добра мисъль“, то, ако всѣки день, въ продължение на 10 години влагате по една добра, сѫществена мисъль, тия всячкитѣ мисли можеха да се прѣвърнатъ на цѣла градина, обраснала съ най-плодовити растения. И вземете, въ най-благородното чувство, което ние имаме, Любовъта, най-благородното чувство, което има въ сегашнитѣ български училища, ако най-способниятъ ученикъ обиди въ нѣщо учителя си, да му мисли вече този ученикъ, ще стане неспособенъ. И ако учительтъ обиди ученика, и той ще стане негоденъ. Ако принесете този законъ навсѣкѫдѣ въ живота си, той е сѫщиятъ. Сегашната любовъ не може да издържи изпита си. Запримѣръ, вие слушате една бесѣда, слушате една лекция, учительтъ разправя, да допуснемъ, за сътворението на свѣта, или за произхода на половетѣ или разправя за произхода на кармата. Всѣки единъ може да разгледа тия въпроси отъ разни становища, трояко може да ги разгледа. Ако професорътъ разправя за сътворението на свѣта, този професоръ не е билъ тамъ съ Бога, когато свѣтътъ се е създавалъ. Това сѫ догадки. Ако той говори за кармата, за нейното произхождение, той не е билъ въ началото, когато кармата се е развивала. Или, когато той говори за произхода на половетѣ, той не е билъ тамъ. Има нѣща въ свѣта, които сѫ се родили, но ние не сме били тогава точно на мѣстото. Ще каже нѣкой: „Азъ съмъ сѫществувалъ“. Ти може да си сѫществувалъ, но си спалъ въ стаята си. Ние може да сѫществуваме, но въ даденъ моментъ, когато ставатъ извѣстни прояви въ природата, ние може да сме били въ спящо състояние. И туй спящо състояние всичкитѣ хора го иматъ. Вие можете да присѫствувате въ извѣстна окултна школа, и когато се говори, сами да имате прѣдъ видъ, какъ може да се развиватъ тия сили, да ги употрѣбявате, да подобрите своето положение. То е хубаво. Или пъкъ, трѣбва да имате знанието, да издигнете вашия умъ или сърцето си, за да се облагородите. Но въ това още не е смисълътъ на живота. Вие може да имате единъ прѣкрасенъ умъ, и при това пакъ да умрете, като единъ нещастникъ: вие може да имате едно благородно сърце, и при това пакъ да умрете: вие може да имате една силна воля, и при това пакъ да умрете. Сега, съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че човѣкъ съ волята си всичко може да направи. Това е вѣрно само 25%, но не сте само вие единственитѣ. Да кажемъ, ако въ Европа има близо 500 милиона християни, всѣки единъ християнинъ има воля. Всички тия воли, обаче, не дѣйствуватъ въ една и сѫща посока. Допуснете, че 100 души отъ васъ, тукъ, сѫ кандидати за една професорска катедра. И всинца имате желѣзна воля. Колко души съ своята силна воля ще седнете на този столъ? Всѣки ще каже: „Азъ съ воля всичко мога да направя“. Хубаво, какво ще направишъ? Е, добрѣ, да кажемъ, ти имашъ силна воля, напрѣгашъ волята, а другъ има по-слаба воля, но има злато, и позлати той волята на министра, и седне на стола. Много лесно е: ще позлатишъ волята на министра, и той ще те тури на стола. Всички съврѣменни общества сѫ съблюдавали този законъ. Тѣ подковаватъ своята воля ту съ желѣзо, ту съ злато, но до сега още хората не сѫ приложили волята си съ Любовъта. Вие още нѣмате воля на Любовъта. Азъ отъ 20 години изпитвамъ ученицитѣ, тукъ, въ България, и не съмъ намѣрилъ ученикъ съ воля, позлатена съ любовъ. Колко българи съмъ намѣрилъ, но въ туй отношение, нито единъ не ми е излѣзълъ вѣренъ, не е издържалъ. И затуй казвамъ, че българитѣ, като ученици въ окултната школа, сѫ много слаби, не сѫ издържали. И затуй именно въ миналото, тукъ на Балкана, нито една школа не се е задържала, а сѫ минали на западъ. И сега може да направите сѫщата погрѣшка, но тогава туй учение ще замине или на изтокъ, или на западъ, и ако замине, туй мѣсто не ще има окултно значение. И ако вие не си турите за задача да си калите волята сега, Балканскиятъ полуостровъ ще има сѫщата участь, каквато имаше Палестиня. Сега, да оставимъ туй. Вие мислите само за себе си, но ако искате да бѫдете ученици на тази школа, вие ще мислите каква е волята Божия или каква е волята на великата природа, която ви е допуснала въ своя домъ. Първото нѣщо какво е? То е: каква е волята Божия или каква е любовната воля, защото въ природата има една любовна воля. И въ Бога има една любовна воля, и като дойде тази любовиа воля, вие трѣбва да забравите всичко, ще оставите всички отрицателни мисли на опашката, отзадъ, а ще се движите отпрѣдъ съ най-голѣмата бързина. Сега, като говоря така, вие можете да разберете въпроса съвсѣмъ индивидуално. Понеже сте патриоти, казвате: „Какво ще стане съ България?“ — Въ невидимия свѣтъ не се интересуватъ за нациитѣ. Законътъ е такъвъ. Всѣкога трѣбва да знаете, че едно окултно течение, което иде отъ пространството, е условие за единъ народъ да се развива правилно. Понеже и въ астралния свѣтъ има голѣма борба, то, ако вие не съедините вашата воля съ това течение, вие може да го отбиете. Слѣдователно, онѣзи, къмъ които го отбиете, тѣ ще се ползуватъ, а онѣзи, отъ които течението ще се отбие, тѣ ще пострадатъ. Тогава, азъ твърдя, че рѣката Нилъ е отбита отъ централна Африка, тя е отбита отъ сегашната култура, и въ бѫдеще, ако дойдатъ хора да я отбиятъ отъ вѫтрѣшностьта на Африка, тя ще се повърне въ своето първоначално корито. Слѣдователно, вие ще внимавате, като ученици, да не отбиете течението, въ което вие живѣете. Нѣкой пѫть казвате: „Азъ не искамъ да зная, и безъ школа мога“. — Безъ школа отъ човѣка нищо не става, т. е. трѣбва да знаете, че ако нѣкой мисли, че безъ школа може да влѣзе въ небето, никога! Земята е една школа, и който не се школува, и мисли, че безъ учение може да влѣзе въ небето, лъже се. Тъй! Въ който и да е смисълъ, отъ васъ се изисква учение. Законътъ въ невидимия свѣтъ е толкова строгъ, че нѣма да ви допуснатъ да влѣзете тамъ простаци. По никой начинъ! Съ милиони, съ милиарди години ще ви държатъ на земята, но ще ви заставятъ да учите. И слѣдъ милиони години, при най-голѣма упоритость, най-послѣ ще ви заставятъ да учите. Ще ви заставятъ! Ако се научите по-рано, по-добрѣ. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да уча“. — Ще учишъ. „Азъ не мога да изправя сърцето си“. — Ако не го изправишъ, ще ти го изправятъ. Туй сърце, ако не го изправишь самъ, отъ другадѣ ще дойде изиравление. Има два начина за оправяне: или самъ ще се изправишъ, или ще те изправятъ. Защото, забѣлѣзвамъ, нѣкои отъ васъ се отпущатъ. Ние ще приложимъ сега единъ законъ. Азъ започвамъ вече съ опитъ. Ще почнемъ съ малкитѣ опити, да се не сърдите послѣ. Ние ще приложимъ опититѣ. Тогава, който е слабъ, ще му кажемъ: „Застани на опашката“. А които сѫ силни, ще излѣзатъ на главата, да не стане катастрофа. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ, всички ще вървите полека, едни ще вървятъ отзадъ, а други отпрѣдъ. Правилно ще се върви. Сега, ако искате да прогресирате, да научите нѣщо, непрѣмено трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. И така ще се освободите отъ вашитѣ посторонни мисли. Искамъ веднъжъ да ви събудя, защото повечето отъ васъ тукъ сте хипнотизирани. Хппнотизирани сте, разбирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Нѣкои отъ васъ още не съзнаватъ, че сѫ хипнотизирани. Има такова хипнотизиране. Азъ мога да приспя единъ човѣкъ, и да му кажа: слѣдъ 10 часа ще заспишъ. Той 10 часа е будепъ, ходи, приказва, но като дойде десетия часъ, заспива. Нѣкои отъ васъ сѫ хипнотизирани, да заспятъ слѣдъ 10 деня, други слѣдъ 10 годипи, а нѣкои слѣдъ единъ часъ. Сега, вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани отъ онѣзи отъ черната ложа, които разбиратъ законитѣ. Тѣ сѫ ви хипнотизирали. Тѣ знаятъ, че когато настане единъ благоприятенъ моментъ да възприемете нѣщо ново, тѣ ще ви хипнотизиратъ въ този моментъ. Въ най-добрия моментъ за васъ, тѣ ще произведатъ единъ смутъ въ съзнанието ви. И често пѫти казвате: „Азъ ще се моля въ този часъ“, но като речете да се помолите, или ще заспите, или ще се скарате, и всичко отива. Ученикътъ трѣбва да разбира, той самъ ще тръгне въ този пѫть. Азъ малко проточихъ, врѣмето ми мина сега, съ единъ часъ. Трѣбва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голѣма борба. Сега, разбуждане трѣбва да стане, разбуждане, и всѣки единъ отъ васъ трѣбва да са моли въ душата си, да го разбуди Господь точно на врѣмето, да не пропусне случая. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, тури стражь и отзадъ и отпрѣдъ, тури стражъ на устата ми“. Като се изтълкува „стражъ на устата“, устата е символъ на Любовъта, за да можемъ тази Любовь, която излиза отъ нашата душа, въ единъ удобенъ моментъ до я използуваме. Словото е носитель на Божествената Любовь. Защо е словото? Словото е затуй, да носимъ тази Любовь, та въ нея да се прослави името Божие. Щомъ се прослави името Божие, ще дойде културата. Само съ словото Божие въ свѣта се явява култура. И когато придобиемъ знанието за тия закони, тогава ще почнемъ да работимъ разумно. Разумно ще работимъ! Сега, половината отъ 2-тѣ седмици мина, остава ви още една седмица. Упражнението не върви толкова успѣшно, тъй да ви кажа, не го правите толкова успѣшно. Нѣкои отъ васъ прѣскачатъ, особено обѣда, много сѫ го прѣскочили този обѣдъ, 12 часа не спазвате, а дванадесетиятъ часъ е много важенъ. Гледайте втората седмица да не прѣскачате 12-ия часъ. Сега, нѣкой ще каже: „Азъ не съмъ го прѣскочилъ“. — Радвамъ се, но азъ искамъ нито единъ да не прѣскача, ние не обичаме хора, които прѣскачатъ. Никакво прѣскачане! Нѣкои гледате малко леко на работата, казвате: „Нѣма нищо, може и безъ него“. Въ туй отношение, ученицитѣ, които сѫ българи, се нуждаятъ отъ голѣма точность и акуратность, иска се воля. У българитѣ, ако има нѣщо слабо, то е волята. И азъ бихъ желалъ, всички вие да станете като германцитѣ, и като англичанитѣ, точни: тъй, на минутата, нито съ една минута да не закѫснѣвате, да придобиете този характеръ на точность. И тъй, най-малкото сега, първото нѣщо, искамъ отъ всинца ви, да бѫдете точни! Гледамъ и тукъ, на уроцитѣ, като идвате, все позакѫснявате, и ония, които закѫснѣятъ, хлопатъ. Послѣ, нѣкои влизатъ прѣзъ прозореца. Азъ похвалявамъ този, който влѣзе прѣзъ прозореца, то е смѣлость, азъ го похвалявамъ, то е хубаво, не е лошо, но не всѣкога може да влизате прѣзъ прозореца. Когато прозорецътъ е отворенъ, ученикътъ ще се прѣхвърли, той иска да се учи, но нѣкой пѫть прозорецътъ бива затворенъ, тогава ще изгуби. Въ краенъ случай, при изключителни случаи, позволявамъ и прѣзъ прозореца да влиза, но прѣдпочитамъ прѣзъ вратата да влиза. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде на мѣстото си 5 минути прѣди да влѣзе Учителя. И тогава, за втория пѫть да се наредите по слѣдующия планъ: най-първо ще седнатъ на столоветѣ жени, послѣ мѫже, единъ редъ жени, единъ редъ мѫже. Разбрахте ли? Тъй ще се наредите, и ако дойда и ви заваря ненаредени, 3 часа въ мълчание ще бѫдемъ. Азъ ще мълча, и вие ще мълчите, ще размишляваме дълбоко, разбирате ли? Нѣма да говоримъ нищо. Единственото наказание, което азъ ще прилагамъ, щомъ направите една погрѣшка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание, цѣлъ единъ часъ, то е хубаво. И азъ желая да направите една погрѣшка, ще съзерцаваме единъ часъ, ще се прѣнесемъ въ невидимия свѣтъ, ще съзерцаваме, ще мислимъ. Колко приятно ще бѫде! И тъй, единъ редъ сестри, единъ редъ братя, ученици — братя, ученици — сестри, до края, и онѣзи отъ страни, и тѣ по сѫщия законъ ще се наредятъ. То е само за слѣдующия четвъртъкъ. Ще направимъ една промѣна въ реда на нѣщата. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣдназначението на музиката. 8. школна лекция на общия окултенъ класъ 20.IV. — 1922. четвъртъкъ, Ст. София. Т. м. Тази вечерь ще ви говоря върху прѣдназначението на музиката. Влизането ви въ една окултна школа ще произведе въ васъ цѣла метаморфоза, т. е. цѣло прѣобразование. Слѣдъ като влѣзете въ една окултна школа и излѣзете отъ нея, вие нѣма да се познаете, нѣма да бѫдете сѫщия човѣкъ, какъвто сте влѣзли. Ще влѣзете, като единъ червей, съ много крака, и ще излѣзете навънъ, като пеперуда. Затуй, въ древностьта, на страхливитѣ никога не се позволявало да влѣзатъ въ тази школа, понеже при такава метаморфоза, всѣки би се уплашилъ, и съзнателно би изгубилъ своята форма. Онзи скѫперникъ, който е натрупалъ богатство въ своята каса, и който нѣма любовъ къмъ знанието, да го учите на самопожертвуване, това е най-голѣмата глупость. Той казва: „За мене паритѣ сѫ смисълътъ на живота. Имашъ ли пари, животътъ има смисълъ, нѣмашъ ли пари, животътъ нѣма смисълъ“. Слѣдователно, и съврѣменнитѣ хора казватъ: „За насъ животътъ важи тъй, както сме си сега. Изгубимъ ли тази форма, съ насъ всичко се свършва“. Сега, туй е още встѫпление, приготовление, понеже въ всички ученици има едно желание да бързатъ. Като влѣзатъ нѣкои, почватъ да питатъ: „Не може ли да свършватъ по два класа въ годината?“. Тѣ искатъ да свършатъ гимназията за 3-4 години, да станатъ чиновници, заплатата имъ по-скоро да се увеличава, та, въ края на живота си да иматъ една пенсия. Съ туй мислятъ, че сѫ свършили всичко. Религиознитѣ хора, и тѣ бързатъ да станатъ морални, да забогатѣятъ морално, че да се явятъ въ невидимия свѣтъ, да кажатъ, че ние не сме като другитѣ хора. Но, въ тази школа нѣма абсолютпо никакво бързане. Може да прѣкарашъ въ нея 100—200—300—500—1000 години, това е нищо, то сѫ, като единъ день. Онзи, който влѣзе въ школата, и не е въ състояпие да изтърпи 1000 години, той не е ученикъ, нищо не може да свърши. Хиляда години, това е за ученицитѣ, за васъ не казвамъ. Вие сте още слушатели, за васъ законътъ се видоизмѣня. Единъ день ще бѫдете ученици, тѣзи правила все ще ви трѣбватъ. Най-първото нѣщо: трѣбва да се научите да владате вашия умъ. Да владате ума си, да владате всичкитѣ си сили, способности и чувства. Тѣ трѣбва да бѫдатъ подъ пълния контролъ на вашата воля. Не можете ли вие да придобиете това, ученикъ не може да бѫдете. Вие ще бѫдете въ школата, но нищо нѣма да научите. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да ви обяенявамъ тази вечерь, защо именно трѣбва да е така, но това е една необходимость. И тукъ започватъ всички правила и методи за контролиране на ума. Индуситѣ иматъ свои методи, египтянитѣ иматъ свои методи, вавилонянитѣ, асирийцитѣ иматъ свои методи, евреитѣ сѫ имали свои методи, но различни сѫ били тѣзи методи. И западнитѣ окултисти иматъ свои методи. Тѣ сѫ били толкова разнообразни! Сега, ако почнете да изучавато всички тѣзи методи, ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ, ще минатъ най-малко 100 години, докато разберете кой методъ да изберете. И понеже мозъкътъ е органъ на ума, най-първо ще се научите да владате отдѣлнитѣ органи, органитѣ на отдѣлнитѣ способности. Сега, онѣзи, които не сѫ посветени, тѣ считатъ мозъка, само като едпо сиво вещество — тъй, отъ чисто физиологическо гледище — въ което кръвьта периодически приижда, въ него има единъ приливъ и отливъ, които създаватъ мисъльта. Но не сѫ само прилива и отлива на кръвьта. Ако погледнете човѣшкия мозъкъ, като ясновидецъ, ще забѣлѣжите хиляди нишки, които излизатъ отъ него по всѣко направление, и отиватъ въ тѣлото, а по тия нишки минаватъ редъ течения. Нѣкои може да наблюдаватъ подъ микроскопъ тънката ципа на краката на нѣкоя жаба. Въ нея ще забѣлѣжатъ редъ течения, нагорѣ и надолу. Онѣзи пъкъ, които наблюдаватъ мозъка, ще видятъ сѫщо така редъ такива течения, които служатъ за проявление на мислитѣ. Запримѣръ, когато се събуди у васъ една религиозна мисъль или едно религиозно чувство, теченията се отличаватъ. Когато у васъ се събуди течение на чисто научната мисъль, това течение пакъ се различава. И всички тия течения сѫ свързани съ кръвьта. Съ идването на тия течения въ този центъръ, който се събужда, всѣкога става прилпвъ на кръвьта къмъ съотвѣтния центъръ. Сега, ето кѫдѣ седи опасностьта при изучване на окултизма, отъ чисто физиологическо гледище. Понеже задната часть на мозъка има съотношение съ чисто физически прояви на човѣшкия организъмъ, то, кръвьта, като окрѫжава задната часть на мозъка, най-първо събужда низшитѣ чувства у човѣка, и теченията отъ гръбначния мозъкъ събуждатъ тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасность, че най-първо ще ги нападнать въ засада тѣхни неприятели, и то такива неприятели, каквито не сѫ сънували. Тѣ сѫ вѫтрѣ. Нѣкои ще кажатъ: „Не ми трѣбва това. Откакъ влѣзохъ въ тази школа, всички дяволи ме нападнаха.“ То е мѣстото, седалището на дяволитѣ. Тия дяволи сѫ жители на задната часть на мозъка: цѣли плѣмена го населяватъ, и когато човѣшката мисъль минава прѣзъ тѣхъ, тѣ й влияятъ. Сега, за самообладаване на мозъка има разни методи, и онѣзи отъ васъ, които св заематъ сериозно съ окултизма, трѣбва да проучаватъ това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане въ единъ день, въ два, въ три, въ четири деня или въ седмица или въ една година. Не. Ако вие, слѣдъ като се упражнявате 3 — 4 години, добиете контролъ на вашия мозъкъ, то е голѣмъ успѣхъ. Ако вие имате тази сила, всѣкога може да регулирате вашия темиераментъ: тия възбудени състояния може да ги поляризирате, и да прѣнасяте енергията на мозъка отъ едно мѣсто на друго. За такива хора се казва, че имать голѣмо самообладание. А окултниятъ ученикъ трѣбва да има не само голѣмо самообладание, но и да разбира законитѣ, да знае кои ключове да бутне, и какъ да ги бутне. Сега, първото нѣщо: не трѣбва да бѫдете прѣдвзети. Знаете какво значи да сте прѣдвзети. Запримѣръ, извършите една микроскопическа работа, а вие въ сѫщото врѣме мислите, че кой знае каква работа ще излѣзе отъ тази идея. Съ това внасяте такава голѣма дѣятелность въ мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопическа работа не трѣбва да възбуждате много мозъка си. За тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява въ природата, ни повече, ни по-малко. Нѣма да мислите, че сте много талантливъ човѣкъ, или обратно, че нѣмашъ никакви способности. Най-първо ще помислишъ, че си талантливъ, и въ края на живота си ще получишъ най-голѣмо разочароваиие, излъгалъ си се. Има хора, които мислятъ, че не сѫ талантливи, а въ края на живота си виждатъ, че сѫ имали таланти, които не сѫ разработили. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да съзнаете всѣки день какво е вашето задължение, и какво трѣбва да вършите. Въ окултната школа е точно опрѣдѣлено какво трѣбва да се върши. Ученикътъ тамъ не ходи съ пипане, той ходи съ виждане, тъй както ученикътъ въ една гимназия или университетъ, има програма днесъ какво трѣбва да върши. И всичко трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлено. Той нѣма да каже тъй: „Каквото Господь далъ“. Не „каквото Господь далъ“, но ние трѣбва да изпълнимъ каквото Господь е наредилъ, когато е създалъ свѣта. Той е нагласилъ всичко. За контролиране на мозъка ви, тази прѣдвзетость бърка, щестлавието бърка, гордостьта бърка, страхътъ бърка, гнѣвътъ бърка, т. е. това сѫ червеи, които разрушаватъ плодоветѣ на вашия умъ. Щестлавието е една извратена форма отъ една прѣдшествуваща идея. Първоначално тя е била слѣдующата: да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ приятели, да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ ближни, да имашъ доброто мнѣние на добритѣ хора, да имашъ доброто мнѣние на Бога. Тъй е седѣла първоначаляата мисъль. Слѣдъ това, обаче, човѣкъ като е изгубилъ първоначалното си състояние, туй чувство да имашъ добра мисъль, се е прѣвърнало на щестлавие, не вече да имашъ доброто мнѣние, но да се покажешъ. Запримѣръ, щестлавниятъ човѣкъ, когато му дойде нѣкой на гости, ако е царь, а той учитель, ще го разведе въ цѣлия си кабинетъ, и ще каже: „Този кабинетъ е специална система, нѣма другъ като него. А тия шишета, тѣ сѫ първи по рода си: тия екземпляри пъкъ, никѫдѣ не сѫществуватъ, само тукъ ги има“. Ако е земледѣлецъ, ще го разведе но нивитѣ си, ще каже: „Вижъ, какъ хубаво се разораватъ и т. н.“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля, нѣма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! „ Туй е чувството на щестлавието. Ние ще кажемъ: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, прилѣга добрѣ, а че е „особена“, нѣма нищо особено“. Ако нѣкой е проповѣдникъ, какъ ще се изрази у него щестлавието? Ще каже: „А, азъ проповѣдвахъ въ недѣля, но като мене никой не може да проповѣдва, какви доказателства изнесохъ, а публиката бѣше тъй очароваиа, че ще помни за всѣкога“. Тъй описвамъ чувството щестлавие. Сега, гордостьта другояче се опрѣдѣля. Горделивиятъ ще се покаже тъй, че донѣкѫдѣ е малко скроменъ, но въ себе си има желанието да покаже, че като него нѣма другъ, обаче иска другитѣ да го хвалятъ. Той ще се облѣче много скромно, не съ дрипави дрехи, но пакъ за да обърне вниманието. Горделивпятъ човѣкъ е скроменъ въ обходата си, но ще го познаете, като турите нѣкого на неговото мѣсто, неговата гордость ще излѣзе. Той не се хвали. Отъ гордостьта е произлѣзла завистьта. Горделивиятъ човѣкъ е най-завистливиятъ. Той не може да слуша да похвалятъ другиго. Ако кажатъ прѣдъ него, че нѣкой си човѣкъ нѣкѫдѣ е ученъ, професоръ, той казва: „Не ми казвайте, ученъ човѣкъ билъ той!“ Ако говорятъ за нѣкого, че е съ добродѣтели, той казва: „А бе джанѫмъ, не ми говорете, на земята човѣкъ съ добродѣтели не може да бѫде“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господь, и Той прави погрѣшки“. Гордостьта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиознитѣ хора. По-горделиви отъ религиознитѣ нѣма. Туй чувство най-много е събудено у тѣхъ. Слѣдъ това, идватъ ученитѣ. Най-опасната гордость, която сѫществува, тя е между религиознитѣ и ученитѣ. А най-голѣмата опасность, която сега иде, тя е отъ гордостьта въ окултната школа. Та, за този дяволъ имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостьта е едно най-опасно качество за човѣка. Въ края на краищата, този човѣкъ, който развие туй качество въ себе си, както казватъ въ митологията, самъ ще почне да яде своитѣ дѣца. Когато човѣкъ е горделивъ, той самъ яде дѣцата си. Види, че нѣкой човѣкъ е ученъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Види, че нѣкой е религиозенъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Да има възможность, да отрѣже главитѣ на всички хора съ единъ замахъ, но да остане само неговата глава. Сега, вие ще се самоанализирате. Искамъ всѣки отъ васъ да познава постѫпкитѣ си, не само да бѫдете строги, но и справедливи спрѣмо себе си. Именно това е прѣимуществото на всѣки ученикъ. За да може да възстановимъ помежду насъ хармонията, ние трѣбва да имаме единъ ключъ. Азъ ще ви кажа кой е този ключъ. Той е обичьта. Въ музиката има два ключа: има цигуленъ ключъ, има и басовъ ключъ. Само по този ключъ може да четете едно произведение. И тъй, ученицитѣ трѣбва да иматъ ключъ, и учительтъ трѣбва да има ключъ. Тогава, нѣкои идватъ при мене безъ ключъ, и питатъ: Какво мога да направя? Казвамъ: нищо не можешь да направишь. „Защо?“ — Нѣмашъ ключъ. Всички твои мисли, желания, дѣйствия трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени по единъ великъ законъ, който Господь е турилъ. Той не може да се измѣни. Сега, имайте прѣдъ видъ, че въ свѣта има двѣ влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния животъ, тогава ще дойдать земнитѣ влияния, магнитизмътъ, електричеството, влиянието на най-низшитѣ животни. Най-низшитѣ животни ще почнатъ да упражняватъ влияние върху васъ. И понеже при влизането въ една окултна школа се развива чувствителностьта, то вие ще бѫдете въ състояние да възприемете мислитѣ на по-низшитѣ сѫщества отъ животинското царство. Затуй има опасность всѣки ученикъ да се зарази отъ своитѣ минали низши състояния на битието. Когато всички учители прѣдупрѣждаватъ ученицитѣ си, тѣ ги прѣдупрѣждаватъ именно за тия състояния докато ученицитѣ не дойдатъ въ състояние, да разбиратъ своя умъ, да регулиратъ тѣзи течения отъ слънцето и отъ центъра на земята, и послѣ, да разпознаватъ тия течения и ключоветѣ на низшето животинско царство. Запримѣръ, гнѣвите се нѣкому, и нѣкой пѫть у васъ се зароди едно желание: „Да имамъ едно вѫже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша“. Отъ гдѣ се е явила тази мисъль? Тази мисъль е мисъль на паяка. Паякътъ, като хване пеперудата, омотае я. Слѣдователно, вие сте влѣзли въ царството на паяцитѣ. Нѣкой пѫть у васъ се зароди мисъльта: „Да го бодна малко, да му дамъ малко отровица, даго отровя“. Отъ гдѣ се е взела тази мисъль? — Отъ скорпиона, отъ змията. Всички тия сѫщества искатъ да отровятъ своята жертва. Всички тия мисли вие ще ги приемете, и тогава вашиятъ умъ ще влѣзе въ туй течение, и ще направите едно прѣстѫпление. И сега, азъ мога да анализирамъ всѣка една ваша мисъль, всѣко едно низше или висше проявление отъ гдѣ иде. Ще кажете: „Тъй Господь е наредилъ“. Не, Госнодь е наредилъ много хубаво всичко въ битието. Великитѣ Учители или Великиятъ Учитель на битието много добрѣ е наредилъ всичко. Когато влѣзете въ тази система, Великитѣ Учители ще ви разправятъ, точно и опрѣдѣлено, въ каква посока ще трѣбва да се движите. И тъй, сега религиознитѣ хора казватъ, запримѣръ, че намъ не ни трѣбва истина. Защо ни е насъ истината? Отъ окултно гледище, другояче обясняватъ необходимостьта отъ истината. Истината въ разумния животъ е тъй необходима, както свѣтлината е необходима за физическия свѣтъ, слѣдователно и нейнитѣ лѫчи сѫ необходими, Истината има два вида лѫчи: бѣли и черни лѫчи. И, ако вие не сте подготвени, може да се заразите съ отрицателната страна на истината. Сега, този фактъ, който ви навеждамъ, е малко тъменъ за ума ви. Какъ тъй? Кои сѫ причинитѣ? Окултната наука отговаря на въпроса, кои сѫ причинитѣ за раздѣляне на Бѣлото Братство отъ черното братство. Първоначално тѣ сѫ били едно братство, вървѣли сѫ въ една посока, но идватъ до едно мѣсто, отдѣто настѫпва раздѣляне, еднитѣ хващатъ налѣво, другитѣ — надѣсно. Защо? — Еднитѣ възприематъ чернитѣ лѫчи на истината, а другитѣ — бѣлитѣ лѫчи. Тия лѫчи ги има въ слънцето. И въ слънчевата свѣтлина има черни и бѣли лѫчи. Има тъй наречено бѣло слънце и черно слънце. Отъ бѣлото и отъ черното слънце едноврѣменно идватъ двѣ течения, които се сливатъ. Като казвамъ „черни лѫчи“, подразбирамъ, че вибрациитѣ на тѣзи черни лѫчи сѫ по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрпцатолни качества се дължатъ на тия вибрации, коитъ идатъ отъ чернитѣ лѫчи. Коя е причината за проявяването на тия лѫчи? Ако не можете да контролирате ума си, въ всѣки единъ моментъ на раздразнение, на безвѣрие или въ какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия умъ, вие вече сте проводникъ на чернитѣ лѫчи. Затова, когато изучаваме Библията, тамъ всѣкога се прѣпорѫчва да бѫдемъ положителни. Въ окултизма не може да кажете: „Ако е рекълъ Господь, ще вѣрвамъ“. Ако вѣрвашъ, ти си на дѣсяо, ако не вѣрвашъ, ти си на лѣво, защото невѣрието въ едно отношение е вѣра въ друго отношение. Сега, всичкитѣ тия енергии, които идатъ, тия двѣ течения минаватъ прѣзъ човѣшкия мозъкъ. И, слѣдователно, вие постоянно ще изучавате методитѣ, прѣзъ кои области минавате. Запримѣръ, когато дойде една религиозна мисъль у васъ, тя нѣма да се появи въ прѣдната часть на главата ви, а ще се появи отгорѣ, перпендпкулярно. Когато дойде една научна мисъль, тя нѣма да се появи хоризонтално въ главата, а ще върви подъ ѫгълъ, въ единъ крѫгъ. Ако вземете лѫчитѣ, които излизатъ отъ очптѣ ви, и ги турите въ една плоскость, всички тия сили, които падатъ подъ единъ наклонъ отгорѣ, дѣйствуватъ въ права посока, а всички други сили, които идватъ въ другъ наклонъ, дѣйствуватъ отрицателно, тѣ сѫ енергиитѣ отъ чернитѣ лѫчи. Ако дойде гнѣвъ, той ще се появи въ областьта около ушитѣ ви. Ако много се гнѣвите, ще почне нѣщо да ви стяга около ушитѣ, да ви наболява нѣщо. Ако гордостьта се увеличи чрѣзмѣрно, ще чувствувате отзадъ на главата, въ мозъка си едно болезпепо напрѣжение. То е излишно. Сега, казвамъ, че природата не обича дисхармонията. Всички тия сили, които минаватъ прѣзъ мозъка, иматъ своето прѣдназначение. Но тия центрове на мозъка могатъ да станатъ положителни и отрицателни. Когато единъ центъръ стане положителенъ, той възприема бѣлитѣ лѫчи на свѣтлината, положителната страна на истината, и тогава имашъ едно възходяще състояние, настроение къмъ Бога, и умътъ ти се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие ще имате единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, безъ да си давате отчетъ защо трѣбва да служишъ на Бога. Казвате: „Трѣбва да се служи на Бога“. Защо? Какъ? — Не знаете. Тогава се явява религиозния фанатизъмъ, и ще се придържашъ къмъ формитѣ и обрядитѣ. Ще отидешъ въ църква, и, ако си православенъ, ще запалишъ една свѣщь. А онзи, който не запали свѣщь, счита това като голѣмо прѣстѫпление. Че утрѣ може да откраднешъ една овца, то е нищо, това не прѣчи, стига че можешъ да служишъ на Бога, да палишъ свѣщи. Че други погрѣшки може да направишъ, нищо. Окултната наука не приема този моралъ. Сега, тия сили, като се трупатъ вѫтрѣ въ мозъка, въ бѫдеще ще станатъ една спънка за вашето развитие. Защото, не мислете, не можете да се освободпте отъ тѣхъ. Този мозъкъ, който се проявява на земята, въ физическото поле, има си двойиикъ въ астралния свѣтъ, и слѣдъ като отидете тамъ, тѣзи енергии, които се складирватъ въ този свѣтъ ще ги прѣживѣете по обратенъ пѫть. Всичко отъ този свѣтъ ще прѣживѣете и тамъ. Сега, първото нѣщо е владане на мозъка. Въ какво седи туй владане? То не е лесно изкуство, понеже имаме много навици. Онзи, който влиза въ школата, трѣбва да се справя съ тѣзи навици. Казвате: „Човѣкъ трѣбва да бѫде търпѣливъ“. Човѣкъ нѣкой пѫть може да бѫде търпѣливъ, и пакъ да има обратни резултати. Въ окултиата школа искаме, когато човѣкъ бѫде търпѣливъ, да има положителни резултати. Той, като е търпѣливъ, отстѫпва, отстѫпва, отслабва и не може да развие ума си. Търпѣнието не трѣбва да бѫде като база за отслабване на ума, а за засилване, укрѣпване. Даже азъ се опасявамъ отъ това, че нѣкога въ окултната школа има опасность за отслабване на ума, защото тъй се стимулиратъ други обратни течения. Запримѣръ, нѣкой челъ нѣкоя книга, но този методъ, който се прокарва тамъ, той не го е провѣрилъ. И много източпи методи сѫ бивали употрѣбявани въ Англия и въ Америка, но сѫ дали отрицателни резултати. Сега, окултиститѣ, на западъ, искатъ да изработятъ единъ природенъ методъ, природенъ начинъ. Ние ще вървимъ по тоя, естествения, природния методъ: най-безопасниятъ, най-добриятъ. Той седи въ слѣдното: — обърнете внимание — вие въ ума си нѣма да си прѣдставяте Бога кѫдѣ е и какво е, но винаги ще си прѣдставяте, че Богъ е едно разумно сѫщество, което рѫководи всички нѣща безъ никаква погрѣшка, и като имате тази мисъль, тя тъй ще узрѣе въ вашия умъ, че ще регулира мозъка ви. Запримѣръ, ще имате едно упражнение: станете сутринь, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Богъ е Любовъ, че въ Него нѣма никакъвъ гнѣвъ, никакво отмѫщение, никакво незадоволство. Тогава ще турите въ ума си положителни качества за Бога, че Той е всемѫдъръ и всички погрѣшки, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ човѣшки погрѣшки, и онова, което Той е построилъ въ този свѣтъ, всичко е добро. Ще кажете: „Ама туй знаемъ“. Не, за контролиране на вашия мозъкъ туй ще знаете. Този е най-простиятъ, най-цѣлесъобразниятъ, единъ отъ най-добритѣ методи. И Писанието казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Забѣлѣжете, и Господь има такива другари. Когато помислите тъй, вие ще прѣдизвикате всички течения, които идатъ отъ Бога и минаватъ прѣзъ редъ сфери, тѣ ще нахлуятъ и ще образуватъ вашитѣ мисли. Туй течение отъ Бога къмъ васъ нѣма да дойде изведнъжъ. Щомъ помислите така, тази мисъль ще мине отъ Бога прѣзъ умоветѣ на хората и тогава, по обратенъ пѫть ще дойде къмъ васъ. Тази мисъль ще мине прѣзъ всичкитѣ мозъци отъ по-благороднитѣ хора къмъ по-низшитѣ, и послѣ ще дойде къмъ васъ. Тогава вашиятъ духъ ще започне да работи съобразно законитѣ. Той ще започне да намира течението на тѣзи мозъци, и този мозъкъ ще почне да се упражнява. Това ще бѫде като съ онзи градинарь, който прокарва различии вадички да поятъ градината му. Така мозъкътъ ви ще се упражнява. Сега, индуситѣ иматъ и другъ методъ, но нѣма да ви говоря тази вечерь за този методъ. Азъ ви говоря за единъ отъ най-проститѣ, но най-целесъобразенъ методъ. Всички могатъ да го употрѣбятъ, абсолютно безъ никаква опасность, и той всѣкога ще произведе най-малко 75 % резултатъ. Повтарямъ: тази хармония между васъ е необходима. За сега още не се е въдворила тя. И азъ искамъ, въ тази школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои въ слѣдното: да имате взаимно почитание единъ къмъ другъ, да знаете, че вие сте разумни души, въ които Богъ е вложилъ умъ, съ който може да си служите. Нѣкоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законитѣ, той нѣма да гледа на кальта. Слѣдователно, единъ окултенъ ученикъ нѣма право да сѫди. Ще каже: „Братко, ти си поокалянъ малко, чакай да те поочистя“. А нѣма да му каже: „ти си такъвъ-онакъвъ“. Нѣма право! Азъ нѣмамъ право да ви сѫдя. Онзи, Великиятъ Учитель, всѣкога мълчи, зѫбъ не обѣлва, той не говори за погрѣшкитѣ. Вижда всички погрѣшки, но мълчи и не ги осѫжда. Когато хората видятъ послѣдствията отъ своитѣ грѣшки, тогава той казва: ,Не е този пѫтьтъ“. А вие, българитѣ, слава Богу, може да ви пратимъ за критици въ другия свѣтъ. Особено българитѣ сѫ най-голѣмитѣ критици. Азъ не съмъ срѣщалъ други хора такива критици, като българитѣ: бръснатъ безъ вода навсѣкѫдѣ. У всичкитѣ българи това е една забѣлѣжителна чърта. И тази чърта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито, още отъ грѣхопадането. Туй, дѣто страдатъ българитѣ, то е, защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на свѣта, най-слабо е развито религиозното чувство у българитѣ. Туй е фактъ, който съмъ констатиралъ при измѣрванията си, съ сантиметъръ. Като дойде до твърдостьта, до упоритостьта на българина, навсѣкѫдѣ съмъ турилъ 7 см.: щомъ дойде до религиозното чувство, то спада отъ 2 — 3 см., а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвамъ: ето гдѣ е грѣхътъ! Затуй той е критикъ, нѣма благоговѣние. Но, българинътъ скоро се разочарова, нѣма свято нѣщо за него. Идете въ кафенетата, въ селата, българинътъ никога нѣма да говори съ почитание за жена си, нито жената ще говори съ почитание за мѫжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мѫжа си всички отрицателни качества. Като дойде мѫжътъ, и той що изкара отрицателнитѣ качества на жена си. Не само между тѣхъ е така, но и между васъ е сѫщото. Така, обаче, не можете да бѫдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влѣзете тукъ, тъй, като мѫже и жени, да ви кажа право, не можете да бѫдете ученици. Ако въ бѫдеще се чувствувате мѫже и жени, отвънка може да бѫдете, но въ школата, кракътъ ви не може да стѫпи, Ученикъ, който влѣзе въ школата, и ученичка, която влѣзе въ школата, ако сѫ мѫжъ и жена, ще иматъ взаимно почитание помежду си. Ако сѫ мѫжъ и жена и започнатъ: „Моята жена, моятъ мѫжъ, е такъвъ-онакъвъ“, не сте ученици. Ако сте братъ и сестра и започнатъ: „Моятъ братъ, моята сестра е такава-онакава“, ще бѫдете вънъ отъ школата. Казвамъ: който влѣзе въ школата, трѣбва да бѫде единъ образецъ. Въ школата азъ нѣма да обѣля ни зѫбъ за вашитѣ прѣстѫпления. Азъ ще си туря други очила сега. Въ окултната школа има други очила, „любовни очила“ ги казватъ. Тия „любовни очила“ седятъ въ слѣдното: ние съ тѣхъ виждаме добрата страна на всичкитѣ ви недостатъци. И ние сѫдимъ за резултатитѣ така: ако азъ взема въ рѫката си, запримѣръ, една тесла и разсѣка едно дърво на 2, 3, 4, 5, 6 и повече парчета, и ако отъ тия парчета изкараме една кола, съ която хората могатъ да си служатъ, тази тесла е постигнала цѣльта си. По резултатитѣ сѫдимъ. Но, ако азъ накълцамъ дървото, и нищо не излѣзе, казвамъ: цѣльта не е постигната. Ние се произнасяме въ края, какви ще бѫдатъ послѣдствпята. И азъ искамъ отъ васъ всинца ви да бѫдете много внимателни. Ние ще започнемъ съ дѣлането на трески. Ще дяламе по всички правила, и въ края ще видимъ какво може да изкараме. Сега, азъ вяждамъ, въ вашатѣ умове седи мисъльта: „Не може ли по-лесно да стане това, иѣкой да ни новлияе чрѣзъ хипнотизма?“ Не. Най-безопасниятъ методъ е: сутринь да мислишъ за Бога, че е Любовъ, че е всемѫдъръ и всеблагъ. Това е първата молитва. Всѣка сутринь, като станешъ, помиели 1 — 2 мииути върху това, че Богъ е Любовъ, че Богъ е всемѫдъръ и всеблагъ, и веднага ще почувствувашъ едно добро разположение, ще тонирашъ мозъка си. Слѣдъ като се произведе туй състояние, има други методи. Ние ще пристѫпимъ вече къмъ специални методи, ще пристѫпимъ тъй, както ангелътъ, който, като дойде при Корнейла, донесе му сѫщественото, донесе тази свѣтлина въ неговия мозъкъ, и му каза: „Поввкайте Петра, той ще ви научи сѫщественото“. Когато човѣкъ възприеме сѫщеетвеното въ себе си, тогава ще дойде единъ окултенъ Учитель, който и да е, безразлично, за да го научи на онѣзи основни правила, които трѣбва да изпълнява. Сега, азъ искамъ туй, първото правило всинца да го приложите за двѣ седмици. Ще си вземете едно тевтерче. Сутрииь, като станете, ще отправите ума си къмъ туй разумно сѫщество. Ще отбѣлѣжите въ тевтерчето си кога сте започнали, и слѣдъ като си направите упражнението, има ли нѣкаква промѣна, какво сте почувствували. Ще го правите три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Слѣдъ двѣ седмици ще видимъ какъвъ резултатъ има. И тъй, всѣки ще си вземе по едно тевтерче. Ще кажете: „Безъ тевтерче не може лн?“ — Не може. Едно малко тевтерче ще си имате въ джоба, и ще си отбѣлѣзвате въ него. Ако пропусиете да направите нѣкой пѫть упражнението, ще бѫдете толкова искрени, ще отбѣлѣжите, че сте пропуснали. Нѣма да избѣгнете това — нѣкой пропусналъ, и послѣ не отбѣлѣзалъ. Това е опасно. Ако пропуснете, ще отбѣлѣжите вашата погрѣшка, нищо не значи. Въ всичкитѣ си упражнения ще бѫдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опитъ ще го правите двѣ седмици. Вие имате стари възгледи, които много мѫчно може да се изкоренятъ. Ще каже нѣкой: „Не е ли по-хубаво азъ да стана сутринь и да си направя една хубава молитва?“ По-хубава молитва отъ тази нѣма въ свѣта: да помислишъ, че Богъ е Любовъ, Богъ е всемѫдъръ, Богъ е всеблагъ. По-хубава молитва отъ тази, азъ не зная. Като помислишъ за Бога, че е Любовъ, ще ти се стопли сърцето: като помислишъ за Бога, че е всемѫдъръ, ще дойде свѣтлина въ ума ти, нѣма по-хубаво нѣщо. И азъ съмъ казвалъ тъй: свѣтлина въ умоветѣ ви, чистота въ сърцата ви и истина въ душитѣ ви. Свѣтлината ще ви даде знания, чистотата ще ви даде сила и стремежъ, а истината въ душитѣ ви ще ви даде свобода. Това е моето правило, нали ви го дадохъ. И тъй, който иска да има свѣтлина въ ума си, щомъ помисли за Бога, че е всемѫдъръ, веднага свѣтлината ще дойде въ ума му. Щомъ помисли, че Богъ е Любовъ, ще дойде топлината, а когато се яви топлината, заедно съ нея ще дойде чистотата. Нали вие само съ врѣла вода правите дрехитѣ си чисти? Безъ топлина чистота не може да има. Туй ще имате прѣдъ видъ, Като станете сутрипь, ще дойдатъ вашитѣ стари учители, ще ви кажатъ: „Не му е врѣмето, може да си поспишъ, има врѣме“. Не, първото нѣщо, щомъ се пробудишъ, е да кажешъ тази молитва. Но кога? Като си легнешъ вечерно врѣме, и като си спалъ прѣзъ нощьта много добрѣ, спокойно. Съ първото пробуждане направй упражнението. Ако си се пробуждалъ и заспивалъ, законътъ е другъ. При първото пробуждапе не лѣгай повече да спишъ, стани и направи туй упражнение. Слѣдъ него вече не лѣгай! Вие ще кажете: „Ами ако е въ единъ часа?“ — Въ единъ часа нѣма да се събудите вие. Вие ще се събудите въ 3, 31/2 или въ 4 часа. При безпокоенъ сънь ще се събудишъ въ 1 ч., въ 2 часа: който спи добрѣ, той ще се събуди въ 3, 31/2 часа, а аристократитѣ ще се събудятъ въ 6, 7, 8 или 9 часа и ще кажатъ: „Успали сме се“. И тъй: упражнението сутринь ще го направите рано, на обѣдъ — прѣди 12 часа, а не слѣдъ 12 часа. На работа си нѣкѫдѣ — туй упражнение ще може да го направишъ навсѣкѫдѣ. Вие може да се спрете 1, 2, 5 минути. Колкото и да е строгъ вашиятъ началпикъ, ще вземете перото да работите, и ще си отправите ума нагорѣ съ мисъльта, че Господь е Любовь. И никой нѣма да забѣлѣжи, че правите това. Нѣма условия, които да ви попрѣчатъ. Даже и жената, като готви, като пържи въ тиганя, за 2—3 минути може да спре лъжицата. Нѣма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, азъ ще ви го платя. Нѣма да изгори. И тъй, азъ искамъ вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде въ свѣта, тя сама ще се въдвори. Защото, онѣзи цигулари, които сѫ майстори, сами си нагласяватъ цигулката, а онѣзи, които не сѫ майстори, други имъ ги нагласяватъ. Тъй че ако ги оставите, други пъкъ ще ви ги нагласятъ. Ние сами трѣбва да знаемъ поне да нагласяваме цигулкитѣ си. Сега, разбрахте ли първото правило? Вечерно врѣме, 5 минути прѣди да си лѣгате, ще си направите упражнението. Сега, въ тази школа да не казва нѣкой, че азъ оставамъ при особено мнѣние. Особено мнѣние тукъ нѣма, Който иска особено мнѣние, то значи: азъ ще взема отъ школата туй, което ми трѣбва, а за другото оставамъ на особено мнѣние. Който иска да остане при особено мнѣние — отвънка. Който и да е ученикъ, който не е готовъ да направи туй упражнение, той не е достоенъ за ученикъ. Сега, азъ да ви помогна на туй упражнение, макаръ да съмъ го правилъ много пѫти, пакъ ще го правя за двѣ седмици съ васъ. Нѣкои отъ васъ може да имате изкушение, че ученикътъ трѣбва да го прави, а учительтъ — не. Азъ ще го правя съ васъ. Запитватъ: отъ кога да го започнемъ? — Отъ тази вечерь. Въ тевтерчето ще си отбѣлѣзвате часа, когато сте го направили, и тритѣ пѫти прѣзъ деня. Ако нѣмате часовникъ, поне да отбѣлѣжите, че сте го започнали. Ще си отбѣлѣзвате въ тевтерчето само съ една буква какво сте почувствували. Ако почувствувато любовъ, ще турите само буквата Л. Ако почувствувате сила, ще турвте само буквата С. Ще пишете само прѣживяванията си, и то само съ букви. Другояче, вие ще се отклоните. Въ туй упражнение, все-таки, ще ви дойдатъ нѣкои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви въ васъ нѣщо благородно, ще влѣзете въ тѣзи течения. Азъ ви давамъ това упражнение, понеже влизате въ школата. Всѣкога не може да имате туй упражнение: да го знаете това. Другъ пѫть и хиляди лева да плащате, туй не може да го имате. Да не мислите, че всѣкога можете. Туй е специално упражнение, и ако го използувате добрѣ. Ама може да кажете: „Другъ пѫть!“ Не, всички нѣща въ природата си иматъ опрѣдѣлено врѣме. Не го ли направишъ на врѣме, вратата е затворена. Не отидешъ ли на врѣме, вратата е затворена, ще чакашъ. Почнешъ ли да хлопашъ, ще ви кажатъ: „Не ви позиаваме“, оставате си назадъ. Вие ще благодарите, че ви даватъ единъ опитъ за 2 седмици, не повече, за 2 седмвци само. Слѣдъ 2 седмици ще спрете, нѣма да го употрѣбявате. Подиръ 2 седмици и да искате, нѣма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаемъ това нѣщо“. Не го знаете. „Ние сме го мислили“. — Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата свѣтлина чрѣзъ отражението й прѣзъ 10 огледала, прѣзъ които е минала, и ако я приемете направо, има голѣма разлика. Въ туй положение ще имате най-малко първото отражение на тази свѣтлина, която ще слѣзе отгорѣ. Сега нѣма да бѫдете прѣдвзети, да казвате, че ще останете на особено мнѣние. Никакво прѣувеличение! Това ще бѫде встѫпление къмъ упражненията, които постоянно ще правимъ. Редъ упражнения ще имаме. Сега, за да може тази идея да порастне, трѣбва вода, нали? Да четемъ тогава за водата! (Прочетоха се 20 теми върху „прѣдназначението на водата“). Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Природни методи. 7. Школна лекция на общия окултенъ класъ 13.IV. — 1922, Четвъртъкъ, Ст. София. Т. м. Ше направя нѣколко бѣлѣжки. Когато нѣкое младо растение поникне отъ земята, то е крѣхко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания отъ въздуха. Туй, което въздушнитѣ течения извършватъ за растенията, за да ги укрѣпятъ, сѫщото извършва и човѣшкиятъ умъ за разтежа на духовното тѣло на човѣка. И когато влизате, тукъ, въ школата, ще ви подложатъ на разни вѣтрове, отъ всички посоки. Туй да го имате прѣдъ видъ. Това е законъ! Но, да не ви е страхъ. Който влѣзе въ тази школа, и го е страхъ отъ нѣкакви дупки — да нѣма течение — той не разбира закона. На вѣтрове ще бѫдете изложени отъ всички посоки, отъ изтокъ и отъ западъ, отъ сѣверъ и отъ югъ, отъ всѣкѫдѣ. И на други вѣтрове още ще бѫдете изложени. Тия вѣтрове понѣкога ще бѫдатъ топли, понѣкога студени, понѣкога ще бѫдатъ придружени отгорѣ съ благотворенъ дъждъ, по нѣкой пѫть съ лапавица, по нѣкой пѫть съ градъ. Всички тия положения ще дойдатъ, туй трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Сега, туй, което става въ природата, ще стане и вѫтрѣ въ васъ. Не стане ли така, вие не сте на правъ пѫть. Ако нѣкой ви проповѣдва нѣкое учение безъ мѫчнотии, безъ вѣтрове, безъ лапавица, безъ градъ и безъ дъждъ, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бѣло Братство. Туй сѫ принципи, това сѫ положения, които трѣбва да държите въ ума си, и да ги опитате. Ако нѣкой отъ васъ се съмнѣва, имате врѣме, ще ги опитате, но, ще констатирате този фактъ, защото ние се приближаваме къмъ изучаване на една положителна наука, въ която законитѣ не мязатъ на законитѣ въ сегашната наука. Въ тази наука, въ която ви въвеждаме, нѣма абсолютно никакви изключения, тамъ всичко е точно опрѣдѣлено. Като казвамъ „точно опрѣдѣлено“, не разбирамъ, че е ограничено. Не! Двѣ противоположни мнѣния има въ окултната наука, въ окултната школа. Безграничното включва въ себе си граничното, и граничното включва въ себе си безграничното. И тогава казвамъ, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силнитѣ хора могатъ да се проявятъ, а слабитѣ — не могатъ. Само онази свѣтлина, която е силна, може да се прояви, а свѣтлина, на която вибрациитѣ сѫ слаби, не може да се прояви. Слѣдователно, отъ васъ искамъ да бѫдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? Отъ васъ се иска да бѫдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способенъ, да се труди, за да стане способенъ. Който не е даровитъ, не е талантливъ, да се труди, да стане способенъ, да прояви своя талантъ, а неспособниятъ да пробуди своята способность. Нѣма какво да се обезсърчавате, това е едно положение. И тъй, всички ще вложите въ умоветѣ си мисъльта, че трѣбва да бѫдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всѣки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорятъ законитѣ на Бѣлото Братство. Тѣ гледатъ какъ постѫпваме спрѣмо себе си, и отъ тамъ знаятъ какво ще бѫде положението ни къмъ другитѣ. Ако азъ изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо нѣма да излѣзе. Законътъ е вѣренъ. Слѣдователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралътъ — да се подигнемъ надъ сегашния моралъ въ свѣта. Да подигнемъ себе си! Тъй че, еди-какво си казалъ нѣкой ученъ, нѣкой пророкъ или светия, че свѣтътъ така е създаденъ — трѣбва да се издигнете надъ общия уровенъ, надъ това мнѣние. Да не изопачавате правитѣ думи на Христа! Азъ питамъ: Всички тѣзи съврѣменни хора били ли сѫ въ врѣмето на Христа, чули ли сѫ какво Той е говорилъ, какво е казалъ? Казватъ: „Не сме чули, но сѫ ни го прѣдали“. Туй, което е писалъ този апостолъ, ти сигуренъ ли си въ това? „Еди-кой си какво казалъ“. Не, не, ние имаме други доказателства за онова, което Христосъ е говорилъ, ние имаме една архива, въ която всичкитѣ думи на Христа сѫ написани съ златни букви. Знаете ли въ каква велика книга, на какви листа сѫ написани Христовитѣ думи? Тамъ сѫ написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четатъ отъ това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искатъ да ни убѣдятъ, че туй Евангелие е свещено, дадено ни отъ Духа Светаго. Не, не, отъ Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христосъ е проповѣдваль. Евангелието, което Христосъ е говорилъ, се е отпечатило на листата на тази Велика книга. Каквото Христосъ е говорилъ, всичкитѣ му бесѣди сѫ напечатени на тази книга, дума по дума, тъй, както се възпроизвежда всѣка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирамъ! И колко думи, колко притчи, колко нѣща сѫ напечатени върху листата на тази книга, за които свѣтътъ даже и не подозира! И тъй, първото положение, което се поставя въ туй Евангелие е слѣдното: Бѫдете силни, защото Богъ живѣе вѫтрѣ въ васъ! Защо? Такъвъ е законътъ. Чудни сѫ хората! Ама ще каже нѣкой: „Апостолъ Павелъ е казалъ, че когато сме слаби, тогава сме силни, и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павелъ е билъ окултистъ, и знаете ли какво е искалъ да каже той съ това? То значи: когато мисля като човѣкъ, слабъ съмъ, а Богъ, който живѣе въ мене, ме прави силенъ. Когато нѣкой е силенъ, това значи, да съзнава, че Богъ живѣе въ него. Слабъ съмъ, като човѣкъ, но понеже Богъ живѣе въ мене, силенъ съмъ. Като казвамъ, че Богъ живѣе въ мене, тази дума пакъ е неразбрана. Богъ не може да живѣе въ мене или вѫтрѣ въ васъ. Вие още не сте проявени, какъ ще живѣе Господь въ васъ? Вие 10 пѫти на день се измѣняте, какъ ще жявѣе Господь въ васъ? Въ Писанието, нѣйдѣ, ап. Павелъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Кое е храмъ Божий? — Душата ви. Вашата душа е нѣщо велико! И, слѣдоватено, ние сега градимъ тѣзи малки храмчета, въ които душата ще се смали. Туй вѣчното, безграничното, тъй ще се смали, че да влѣзе въ този малъкъ храмъ на Любовъта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, въ едно и сѫщо врѣме. За Бога, колкото е лесно да бѫде безграниченъ и безконеченъ, толкова е лесно да стане граниченъ и конеченъ, заради насъ. Когато ми кажатъ, че едно сѫщество е конечно, много нѣщо разбиримъ. Азъ разбирамъ, че величието, интелигентностьта и Любовъта на Бога сѫ толкова голѣми, че Той се смалява въ туй малко сѫщество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното въ Бога. Туй разбирамъ Богъ! Този Господь ви прѣпорѫчвамъ, Господь, който може да слѣзе до вашия уровенъ, отъ тамъ да ви подигне, и да ви направи като себе си. Въ какво? Да бѫдете като Него силни, да разберете живота на другитѣ сѫщества, и да подигнете и тѣхъ. Това е учението, което Христосъ е училъ. Сега, това, което имаме, не е моралъ. Ние оставяме сегашния моралъ, и ви даваме нови принципи, които трѣбва да имате, и да ги разработвате. Когато разработвате принципитѣ вѫтрѣ въ душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни — силни и мощни да прѣтърпявате всичко. Сега, ще обясня и думата „търпѣние“, отъ окултно гледище. Всѣки ученикъ отъ школата на Всемирното Бѣло Братство, трѣбва да бѫде търпѣливъ. Но какъ? Нѣкои, запримѣръ, се въздържатъ, и казватъ: „Азъ бѣхъ много търпѣливъ, въздържахъ гнѣва си“. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, Търпѣливиятъ човѣкъ е богатъ човѣкъ, който постоянно изплаща дълга си на всѣки, който идва при него. Той има сила въ себе си. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, това е мѫчение. Сега проповѣдницитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че мълчаливиятъ билъ търпѣливъ. Не е търпѣлввъ такъвъ човѣкъ. Когато другъ се радва и весели, той мисли за съвсѣмъ друго нѣщо. Търпѣливиятъ човѣкъ, като дойде нѣкой при него, той го пита: „Какво искашъ отъ мене?“ — Ти ми дължишъ. „Колко?“ — Плаща. Той постоянно пѣе своята пѣсень. А сега, като дойде нѣкой при нѣкого, казва му: „Ти си безчестенъ“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добрѣ ме наругаха, азъ съмъ много търпѣливъ човѣкъ“. Никакво търпѣние не е това, ти си човѣкъ на мѫчението. Но тукъ, въ тази школа никакво мѫчение нѣма. Прѣди да влѣзете въ тази школа, докато влѣзете, мѫчение има, но като влѣзете въ нея, трѣбва да бѫдете търпѣливи, весели, да обладаете цѣлъ свѣтъ. Тъй ще разберете търпѣнието, като ученици. Като дойде нѣкой при мене, ще го питамъ: Търпѣливъ ли си? То значи, че имашъ да ми давашъ. Нѣкой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имашъ дългъ, дължишъ. Колко? — Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? — 10—20%. Азъ нѣма да обѣля зѫбъ. Ще отворя кесията си — „заповѣдай!“ Доволенъ ли си? — Доволепъ съмъ. Ще се рѫкувамъ. Ще дойде при тебе нѣкой. „Азъ съмъ обиденъ“. — Ще отворишъ кесията си, ще платишъ, и ще се свърши въпроса. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиитѣ си, и ще плащате. Като дойде, ще платишъ. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ. И, ако туй учение се прилагаше, християнскиятъ свѣтъ щѣше до сега да се подигне, щѣше да се оправи. А сега, съ какво се занимавате? Съ въпроса: „Спасилъ ли ни е Господь или не“. Като ни е пратилъ Господь на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, Христосъ всичко е прѣдвидѣлъ. Христоеъ е проявление на тази Любовъ. Той изпраща Любовъта къмъ онѣзи, които е спасилъ отначало. Но понеже тѣ сѫ готови и сега да възприематъ Любовъта, тѣ сѫ били въ зачатие. Майката кога храни дѣтето си? Тѣзи хора не разсѫждаватъ върху тази философия. Ами когато онова дѣте е въ утробата на майка си, сучи ли отъ гѫрдитѣ й? Не, млѣкото ще остане за майката. Тя задържа млѣкото си за врѣмето, когато се роди дѣтето й. Слѣдователно, прѣзъ врѣмето на своето ембрионално състояние, докато се родимъ, Богъ ни е чакалъ, за да прояви Любовъта си. За нѣкои отъ насъ, които сме родени, има млѣко, а за нѣкои — твърда храна. Колкото по-нататъкъ вървите, повече ще опитвате благата. Слѣдователно, ние сме въ онзи периодъ, когато Божията Любовъ се проявява къмъ ученицитѣ. Значи, ние сме въ най-прѣкрасното състояние, когато Богъ съизволява да се прояви на ученицитѣ. Какво по-хубаво има отъ това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката, и иди на училище“. И цѣлиятъ козмосъ, съ всичкитѣ слънца и планети, е създаденъ, като едно прѣдметно училище, и всички васъ ще ви разхождатъ по всички планети, слънца и по мѣсечината, ще ходите навсѣкѫдѣ да учите. Разни посоки ще вземете въ екскурзиитѣ си, и пакъ ще се срѣщнете. Но ще питате: Слѣдъ колко милиони години ще се срѣщнемъ? Не, едно пѫтешествие отъ 10 милиони годинн можемъ да го съкратимъ на 1 часъ или на 1/2 часъ, а друго пѫтешествие отъ 1/2 часъ може да го разтеглимъ въ 100 милиони години. То е въпросъ на движение, на бързина. Зависи какъвъ влакъ ще вземемъ, съ каква скорость, съ каква бързина. Тамъ е въпросътъ, съ какъвъ влакъ ще пѫтувашъ. Ако се качите на единъ влакъ съ голѣма бързина, слънцата ще минатъ край васъ много бързо, не ще може да разгледате всички хубости, и ще си кажете: „Минахме изъ вселената, и нищо не видѣхме“. Ако пъкъ вземете единъ тренъ, който пѫтува съ малка бързина, на едно мѣсто ще се спрѣте, на друго мѣсто ще се спрѣте, ще видите всѣка планета. Между тѣзи планетни пространства има такива свѣтове, каквито съврѣменнитѣ хора и не подозиратъ, тѣ мислятъ, че туй, което виждатъ, само то е. Не, има други свѣтове, които не могатъ да се видятъ съ съврѣменнитѣ телескопи. Айнщайнъ казва, че нѣма врѣме и пространство. Азъ разбирамъ езика му: нѣма врѣме и пространство, но има състояния. И тъй, първото положение за ученицитѣ е, да бѫдете силни. Ще турите въ ума си мисъльта, да имате сила. Тогава, за придобяване на тази сила, ние имаме вече методи. Има закони какъ да придобиемъ сила. Ще ви поставимъ на изпитъ и ще видимъ дали тази сила, която ще придобиете, е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употрѣбите за изнасилването си, тогава ще ви дадатъ обикновена сила, а ако я употрѣбите за вашето подигане, ще ви дадатъ Божествена сила. Когато говоря за Любовъта, подразбирамъ, че само Божествената Любовъ е единствениятъ, великиятъ законь въ свѣта, който може да гарантира тази сила. Ако бѫдете съ такава Любовъ, тази сила ще ви се гарантира, а ако бѫдете съ обикновената любовъ, ще ви дадатъ обикновена сила, а тази сила всички я имате. Сега, тѣзи сѫ положенията, които трѣбва да вложите въ ума си. Това е учението, което Христосъ е училъ. То е най-простото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ на хората тогава. Сега, разбрахте кой е силенъ човѣкъ. Но кой е слабъ човѣкъ? Силенъ и слабъ. Всѣки, който не употрѣби силата, която има, за своето подигане, става слабъ. Щомъ не употрѣбишъ тази Божествена сила за своето подигане, ти си слабъ, а слабиятъ, щомъ употрѣби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силенъ. То е сѫщиятъ законъ, както, като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. Въ математиката, тукъ, на земята, частьта, не може да бѫде равна на цѣлото. Въ окултната наука, въ окултната математика, обаче, има друго твърдение: всѣка часть е равна на своето цѣло, и всѣко цѣло е равио на своята часть. Тогава, какъ ще примирите тия противорѣчия? Слѣдователно, отношенията на тази математика не сѫ механически, но сѫ органически и психологически. Процесътъ е, значи, вѫтрѣшенъ. Сега, какъ се изразява това, математически? Ако речемъ да го доказваме, трѣбватъ ни редъ лекции, редъ формули отъ тази сложна математика, и слѣдъ като се направятъ всички процеси, въпросътъ пакъ остава неразрѣшенъ. Това е само едно твърдение, което при сегашнитѣ условия на живота не може да се обясни. А истината е слѣдующата: че слабиятъ човѣкъ, микроскопическиятъ човѣкъ въ свѣта, ако върви по великитѣ Божествени закони, единъ день може да бѫде силенъ. Туй е необходимо заради насъ, да бѫдемъ силни. И тъй, силата е едно качество на Божествения Духъ. Значв — силата е движение. Всички тия движения човѣкъ трѣбва да ги влада. Прочетоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на 5-тѣ чувства“- Избра се една комисия отъ трима души, мѫже, която да извади сѫщественото и най-важното отъ прочетенитѣ теми. Мѫже, подразбирамъ интелигентностьта да работи, мѫдростьта да работи, защото за любовъта нѣма още мѣсто. Сега, щомъ се яви Любовъта въ свѣта, ние плачемъ, а трѣбва да мислимъ. Ще направите единъ хубавъ изводъ. Тъй щото, ученицитѣ, като се трудятъ, могатъ да кажатъ нѣкои хубави работи, нали? Ще ви задамъ друга една тема, върху която да наппшете пакъ нѣщо, а именно: прѣдназначението на водата. Вие си записвайте темитѣ, даже и онѣзи отъ васъ, които не пишатъ, защото тѣ сѫ свързани помежду си. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отрицателни и положителни чърти на ученика. 6. Школна лекция на общия окултенъ класъ, 4.IV. — 1922, Вторник, Ст. София. Т. м. Прѣди да дочетемъ написаното, ще направя нѣколко бѣлѣжки. Вие знаете какъ ганосватъ сѫдинитѣ. Виждали сте калайджиитѣ какъ калайдисватъ: стѫпватъ съ краката си въ сѫда, и го изчистватъ, за да може калаятъ да хване добрѣ. Безъ да се очистятъ сѫдоветѣ, калаятъ не може да се тури. Когато вие влѣзете въ една окултна школа, тъй ще турятъ краката си, ще ви въртятъ, и докато не ви очистятъ хубаво, калай не ви се туря. Има нѣкой чърти, нѣкои възгледи у васъ, които трѣбва да напуснете. Тѣ сѫ слѣдующитѣ: щестлавието. Това е едно животинско проявление у човѣка. Щестлавието ще го видите у всички животни, то се срѣща въ птицитѣ, кучетата, конетѣ, воловетѣ. Когато кучето е щестлавно, то вдигне опашката си нагорѣ, казва. „Азъ не искамъ да зная“. Когато паунътъ иска да покаже щестлавието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И щестлавието е едно подобно животно. И, ако въ ученика, който влиза въ една окултна школа има това животинско чувство, очакватъ го голѣми страдания. Той ще се сблъсне съ една дѣйствителность, и хората, като видятъ неговитѣ слабости, ще почнатъ да му се подиграватъ. И съврѣменнитѣ хора страдатъ, повечето сѫ неврастеници. Тази неврастения, която сега царува въ свѣта, се дължи повече на човѣшкото щестлавие. Нѣкой билъ търговецъ, работитѣ му се разбъркватъ, и той се тревожи. Какъ тъй, да помислятъ хората, че е бѣденъ човѣкъ! И всички хора искатъ да бѫдатъ такива, каквито не сѫ. Религиознитѣ хора, и тѣхъ, щестлавието ги е направило такива, каквито не сѫ. Щестлавието е внесло лицемѣрието въ религията. Лицемѣрието е родено отъ щестлавието. Щестлавниятъ човѣкъ за да покаже, че не е като другитѣ хора, че е необикновенъ, той лицемѣри. Сега, вие влизате въ една окултла школа, дѣто свѣтлината е толкова голѣма, че всичкитѣ ваши недостатъци тъй ще изпѫкнатъ отгорѣ, че вие ще останете, като нѣкоя попарена кокошка. Като ученици, ще знаете, що е попарена кокошка. Нѣма да бѫдете отъ мене попарени, а отъ тия Бѣли Братя, които сѫ много добри. Който има щестлавие, тѣ могатъ да му оскубятъ задницата тъй, че не ще може да си прѣдстави, какъ е станало това. И тъй, съ щестлавието ще се простите. Ако пъкъ го много обичате, когато влѣзете въ школата, ще го оставите отвънка, като багажъ. Гардеробъ има, ще платите за него, а щомь свършите школата, ще си го вземете, може пакъ да си го турите: то за свѣта е потрѣбно, но за школата, абсолютно никаква потрѣба нѣма отъ него. И тъй, щестлавието се проявява отъ ученицитѣ. Запримѣръ, почвате да питате: „Какъ мислите, азъ успѣлъ ли съмъ въ окултната школа?“ То е чисто щестлавие. Успѣлъ ли си! Туй можемъ да го знаемъ още сега. „Излѣзъ!“ Дайте му цигулката, дайте му едно мѫчно парче! „Хайде изсвири го!“ Ако можешъ да го изсвиришъ, успѣлъ си. Ама: „Азъ разбирамъ отъ музика“. Можешъ да разбирашъ теорията на музиката, но не знаешъ да свиришъ. Понѣкога е по-хубаво да свиришъ, отколкото да знаешъ само теорията. Хубаво е да знаешъ и двѣтѣ. И слѣдователно, ако знаете да свирите, вие ще свирите. Послѣ, нѣкои питатъ: „Какъ мислите, дали сме усвоили Любовъта?“ Азъ сега много лесно мога да изпитамъ колко ви струва Любовъта. Нѣкой казва: „Отъ Любовъ менъ ми гори сърцето“. — Дай на този братъ хиляда лева сега! Въпросътъ е свършенъ: дай на този братъ хиляда лева! Тъй! Наведешъ ли си главата надолу, въпросътъ е свършенъ. Той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене?“ Ако искате да остане нѣщо заради васъ, стойте отвънка. Ние искаме, като влѣзете въ тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можемъ да туряме въ тѣхъ. Ако влѣзете съ пълни каси, какво ще туримъ? Ние не искаме хора съ пълни кесии. Свѣтътъ търси пълни кесии, а ние търсимъ обратното. Ако вашитѣ кесии сѫ празни, елате, а ако ли сѫ пълни, ще кажемъ: „Погрѣшили сте“. И тъй, отъ чувството на щестлавието и на лицемѣрието, ще се пазите, като отъ огънь, защото освѣнъ че нѣма нищо да ви прѣдадатъ, но тѣ ще ви смъкнатъ на тоя животински уровепъ, кѫдѣто знаятъ само да показватъ зѫбитѣ си. Двама души, като се срѣщнатъ, озѫбятъ се: „Внимавай, азъ не съмъ отъ слабитѣ герои, но съмь голѣмъ герой“. Така е и съ кокошката. Като види нѣкой волъ, подскочи „хопъ“ — то е щестлавно чувство. Волътъ, като я бутне съ рогата, свършва се съ нея. Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори съ единъ волъ. Но, за да се боришъ съ единъ волъ, иска се знание. И тъй, въ тази окултна школа, вие влизате да се научите какъ да се борите съ рогата на вола, защото, ще срѣщнете духове отъ черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Нѣкой пѫть, Бѣлптѣ Братя ходятъ въ тѣхнитѣ школи да се учатъ. Синоветѣ на този вѣкъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината. И синоветѣ на свѣтлината трѣбва да се учатъ отъ синоветѣ на тъмнината. Знанието, принципитѣ, и въ двѣтѣ школи сѫ едни и сѫщи, но еднитѣ прилагатъ знаиието по единъ начинъ, а другитѣ го прилагатъ по другъ начинъ. Силитѣ, които дѣйствуватъ сѫ едни и сѫщп, нѣма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употрѣбятъ по единъ начинъ — въ лѣво, а други по другъ начинъ — въ дѣсно. Обаче, ние прѣспокойно може да почерпимъ поука, може да научимъ нѣщо и отъ единъ черенъ братъ, дори и отъ църквата. Туй е казано, сега, между четири стѣни. Ако го кажете отвънка, ще ви изключатъ отъ всѣка църква. Разбирате ли? Туй не е символъ. Вие още не знаете произхода на чернитѣ братя, нали? И защо черни? Защото тѣ отидоха на лѣво, а другитѣ на дѣсно. Азъ нѣма да обяснявамъ това. Човѣкъ има лѣва рѫка, има и дѣсна рѫка. Защо? Двѣтѣ рѫцѣ не сѫ ли на мѣстото си? За сега, ние употрѣбяваме нашата дѣсна рѫка, но било е врѣме, когато лѣвата рѫка е била на работа. Има ли грѣхъ сега, че човѣкъ има една лѣва рѫка и една дѣсна рѫка? Нѣма. Тия рѫцѣ сѫ точно на мѣстото си, само че въ движението си, посоката на лѣвата пѫтека минава прѣзъ центъра на земята, а на дѣсната — прѣзъ центъра на слънцето. По това се различаватъ. При единия начинъ, вие ще слѣзете въ най-гѫстата материя, въ най-голѣмото противорѣчие на живота, ще имате да се борите, ще се намали свѣтлината: а при другия — ще минете въ най-рѣдката материя, ще минете прѣзъ центъра на слънцето. Нѣма да се боите, ще има кой да ви прѣдпази. Въ окултната школа любопитство не трѣбва да има. Тамъ любопитство не се позволява! Любопитството е за свѣта, само тамъ любопитство се позволява. Да имашъ едно дълбоко желание да учишъ, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено отъ щестлавието. И тъй, ще имате горещо желание да учите, но любопитство, щестлавие, лицемѣрие и други чърти тамъ, които сѫ отъ животинско произхождение или сѫ изостанали отъ низшитѣ култури, тѣзи качества не ни трѣбватъ. Сега, вие можете да кажете: „Тия работи насъ ни сѫ доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави щестлавието вѫтрѣ въ човѣшкия организъмъ. Вие не знаете още послѣдствията на лицемѣрието, какви пертурбации прави то въ човѣшкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаяли послѣдствията, които се произвеждатъ отъ тѣхъ въ организма, вие не бихте ги помирисали. Сега, азъ не искамъ да влѣза въ противорѣчие съ вашитѣ чувства. Религиознитѣ си чувства ще ги държите на друго мѣсто. Сега, азъ говоря на ума ви, не на низшия, но на висшия ви умъ. Ще мислите, и ще чувствувате. Азъ не говоря и на вашитѣ сърца, нѣмамъ това за цѣль. Сърцата ви сѫ за васъ, и за Бога, нали? На васъ ви трѣбва свѣтлина, трѣбва ви знание. А при туй знание ще придобиете Мѫдростьта. Щомъ придобиете тази Мѫдрость, вие ще знаете какъ да обработвате вашитѣ сърца. Сега, знаете този стихъ отъ Стария Завѣтъ: „Сине мой, дай ми сърцето си“. То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ на Битието, процесъ, който въ бѫдеще ще се реализира. Той нѣма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. А за да се обработи туй сърце, намъ ни трѣбватъ знания, велики знания ще кажа, за да може тия сили, които сѫ вложени въ нашето сърце, да ги приготвимъ за бѫдещата култура. И засега, въобще, всички религии се занимаватъ само съ сърцето на човѣка. Всичкитѣ проповѣдници се стараятъ да произведатъ извѣстни ефекти, заплашвания съ пъкъла, че има адъ, че има страдапия. Но това сѫ пръчици на дѣца! На единъ ученикъ, който влиза въ окултната школа, ние не му показваме тояга, ние само казваме: „Ако вършите така, ще имате такива послѣдствия. Понеже вие имате такъвъ организъмъ, съ такива вещества, съ такива съединения, то, ако постѫпите така, ето какви послѣдствия ще се явятъ въ организъма: ако ви е приятно, може да ги направите“. Ученикътъ ще знае причинитѣ и послѣдствията, хубаво ще проучи своя организъмъ и своето сърце. И тъй, у всинца ви трѣбва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате въ тази школа, ще се освободите по възможность отъ всичкитѣ възгледи, какво сте чели въ книгитѣ, какво съмъ казалъ азъ нѣкога. Всичко туй искамъ да го прѣкарате прѣзъ вашия умъ. Разбирате ли? И ще го прѣкарате. Знаете ли защо? Защото, нѣкой пѫть вие може да прѣкарате моитѣ думи прѣзъ гѫстата срѣда на вашия низшъ умъ, и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прѣкарате и прѣзъ вашия висшъ умъ, тогава ще имате други разбирания. И всѣко разбиране ще трѣбва да се приложи не въ бѫдеще, а сега. Но, ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, отъ които ще сѫдимъ. Азъ не ви казвамъ, че нѣмате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. Въ тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате нѣкои ваши недъзи, които сѫществуватъ, които сѫ остатъци отъ миналото. Сега, нѣкой пѫть вие може да се басирате: „Тъй е казалъ нѣкой ученъ човѣкъ“. Но онова, което е казано, ще се опита въ тази школа, ще се подложи на опитъ. Въ нея всѣкога ще провѣрявате тия нѣща, и ще сѫдите за казаното отъ резултатитѣ, които може да получите. Ако нѣмате туй разположение, ще се роди лицемѣрието и щестлавието. Послѣ, слабость на всички ученици е: нѣкой пѫть ученикътъ мисли, че той знае повече отъ учителя си. Правилото въ Бѣлата окултна школа е: ученикътъ никога не може да знае повече отъ Учителя си. То е законъ на Бѣлата окултна школа. Христосъ казва: „Ученикътъ не е по-горенъ отъ Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече отъ Учителя си — той е въ лѣво: и почне ли Учительтъ да мисли, че той не е като ученицитѣ си, и той е въ лѣво. Единиятъ употрѣбява знанието за себе си, и другиятъ употрѣбява знанието за себе си. А въ школата на Всемирното Бѣло Братство всичко се употрѣбява за царството Божие, за въдворяване царството Божие на земята. А щомъ се въдвори царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще иматъ най-добритѣ условия да проявятъ своитѣ зяания, и да създадатъ нѣщо по-хубаво въ този свѣтъ. И послѣ, друго нѣщо искамъ: онѣзи, които идватъ сега въ школата, ще опитватъ волята си. Обиди ще има, но щомъ влѣзете въ школата, вие ще трѣбва да се подигнете високо, да забравите за единъ часъ всичкитѣ ваши обиди. Влѣзе нѣкой, погледнатъ го накриво, той казва: „Този ме обиди“. Не, не, ще упражните волята си. Ако вие не можете да потушите това ваше чувство — обидата, която е едно животинско чувство — вашата воля е слаба, нѣма да успѣете. Вие ще хванете това чувство — обидата, като кредиторъ, и ще му кажете: „Щом имашъ добрината да ме чакашъ единъ часъ отвънка, вънъ отъ приемната стая, и азъ, като излѣза, ще ти платя“, Сега, ние не искаме изведнъжъ да прѣвърнете вашия животъ, а само за единъ часъ да може да задържите едно ваше разположение вънка отъ вашата приемна стая. Може ли да го задържите за единъ часъ, вие ще го задържите и за два, три, четири, петь часа. Не можете ли да го задържите за единъ часъ, нищо не можете да направите. И когато влѣзете въ една школа, ако не се съобразите съ това, винаги, прѣзъ закона на внушението, другитѣ ще ви създаватъ тия прѣпятствия. Да кажемъ, между мѫжетѣ и женитѣ стане нѣкакъвъ споръ, идватъ обидени въ школата. Но, трѣбва да знаете, че като влѣзете въ школата, вие не сте мѫже и жени. Тъй, мѫже и жени нѣмаме. Тукъ имаме ученици. Отвънка вие сте мѫже и жени, а тукъ сте всички души. Ние не признаваме мѫже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искатъ да придобиятъ Божествено знание, и да го употрѣбятъ за разтежа на своята душа, за напрѣдване на царството Божие на земята. Туй признаваме. Сега, ще кажете: „Туй много пѫти е казано“. Пакъ ви го казвамъ, и който не вѣрва, сега, въ тия мои думи, ние ще почнемъ съ опити, и ще се увѣри. Туй трѣбва да го знаете, то не е заплашване, но това сѫ закони, които трѣбва да се пазятъ. Азъ не казвамъ, че туй мѣсто е школа. Не, то е едно ваше събрание. Отъ тукъ вие ще влѣзете на друго мѣсто, а школата, ние може да я прѣмѣстваме и въ друга стая, и въ трета, и въ четвърта, и въ пета. Този салонъ не е окултна школа. Даже, ако направимъ специално здание, и то нѣма да е окултна школа. Сега, вие ще кажете: „Понеже затворихме вратата, образувахме вече школата. Ние можемъ 10 пѫти да затворимъ вратата, но това не е достатъчно. Азъ гледамъ, на мнозина отъ васъ, вратата е все отворена. Външната врата тукъ е затворена, но вратата на вашата кѫща е отворена, и постоянно има влизане и излизане. Ще затворите вратата си, и ще кажете: „За единъ часъ ще ни чакате, сега сме заети, но слѣдъ единъ часъ ние ще се върнемъ, ще бѫдемъ на ваше разположение“. Искамъ отъ васъ първия опитъ да го направите: сега, да можете, като дойдете въ недѣля въ школата, да се борите. Борба се иска! Голѣма борба се иска, но трѣбва да побѣдите. Да не мислите, че като дойдете, ще измѣните туй състояние изведнъжъ. Ние искаме да имате борба, и въ тази борба да побѣдите. Нѣкой казва: „Да свършимъ, да пропѫдимъ този дяволъ навънка“. Съ този дяволъ ти си ялъ и пилъ въ миналото, той ти е приятель. Приятель ти е! Ще му кажешъ: „Приятелю, едно врѣме ядохме и пихме, но азъ разбрахъ, че яденето и пиенето развалятъ живота, азъ съмъ тръгпалъ въ другъ пѫть, а ти, като мой приятель, можешъ ли да тръгнешъ съ мене въ този новъ пѫть? — Не мога. „Тогава, ти ще ме почакашъ за единъ часъ навънка, послѣ пакъ ще си поговоримъ“. Той, като приятель, ще ви послуша. И ще се научите: въ окултната школа не се позволява да обиждате никого! Нѣма да му кажешъ: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“ Не, не. Азъ ще ви приведа слѣдуюшия примѣръ, той е отъ епохата на християнството. Единъ отъ великитѣ Учители, запознатъ съ окултизма, слѣдъ като е прѣподавалъ дълго врѣме на своитѣ ученици тайнитѣ на туй учение, изпратилъ ги въ града да проповѣдватъ. Двама отъ тия ученици срѣщатъ двама езически жреци, и когато ги виждатъ, казватъ: „Е, синове на лукаваго, чеда на дявола, сатани вие, които развращавате свѣта... „ Тѣ се приближаватъ при тѣхъ съ своитѣ бастуни, и имъ пукватъ главитѣ. Ученицитѣ се връщатъ съ пукнати гдави. Жрецитѣ отиватъ при Учителя имъ, той излиза, и ги пита: „Приятели, кѫдѣ сте ходили?“ — „Какъ, приятели?“ „Защо?“ — „Прѣди единъ часъ бихме двама отъ вашитѣ ученици.“ — „Много добрѣ сте направили.“ Ученици ги наричамъ, защото, тѣ сѫ чада на Бѣлото Братство. И когато Арахангелъ Михаилъ билъ проводенъ за тѣлото на Мойсея, не казалъ никаква зла обидна дума на дявола, а казалъ: „Господь да ти възбрани“. А сега, вие имате слабостьта, нѣкой пѫть се наежите противъ дявола, и по неговъ адресъ казвате много работи. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажешъ: „Ти си единъ отличенъ работпикъ, тъй разбирашъ, тъй вършишъ“. Той е убѣденъ, вѣрва въ своето, и иска да те убѣди по единъ, по другъ, по трети, по четвърти начинъ, дава ти доказателства. Всѣки единъ лошъ духъ, като дойде, казва ти: „Не бѫди толкова глупавъ, всинца не могатъ да се подобрятъ.“ И той ти дава доказателства. Тогава ти се убѣждавашъ, и казвашъ: „Правъ си ти“. Обаче, въ Бѣлото Братство има други доказателства, и ние трѣбва да докажемъ, че е тъй. Въ школата абсолютно ще има хармония. Никой лошъ духъ не може да ви смущава. Тѣ знаятъ какъвъ е законътъ. И еднитѣ се учатъ, и другитѣ се учатъ. То е законъ въ окултната наука. Щомъ излѣзатъ ученицитѣ навънка, въ свѣта, има споръ между тѣхъ. А въ школата, учатъ ли се, нѣма никакъвъ споръ. И затуй се казва за праведния Йовъ, че въ съвѣта Господенъ дошълъ и прѣдставительтъ на черното братство, и казалъ на Господа: „Ти обърналъ ли си внимание на Йова какъ върви?“ Но тѣзи работи ние ги знаемъ, и затуй ги поставяме на тѣхното мѣсто. Значи, и той присѫтствувалъ на този съборъ въ школата. И Господь му казва: „Ами ти обърналъ ли си внимание на Йова, какъ прилага туй учение?“ Слѣдователно, въ школата нѣма никакъвъ споръ между черни и Бѣли Братя. Че той е черъ — черъ или бѣлъ братъ, тѣ се обичатъ. Въ школата се обичатъ, но щомъ излѣзатъ въ свѣта, интереситѣ имъ не се съвпадатъ, и работятъ всѣки за своитѣ интереси. Обичьта си е обичь. Ние ще докажемъ, кой принципъ е правъ. И еднитѣ вѣрватъ, и другитѣ вѣрватъ, но вѣрата на еднитѣ се различава въ много отношения отъ вѣрата на другитѣ. Та, като ученици на тази школа, ще имате единъ широкъ възгледъ, а нѣма да бѫдете тѣсногрѫди. И черниятъ братъ, и той е единъ напрѣдналъ духъ. Тия нѣща сѫ реални. Въ школата ще мислите, че всичко въ свѣта сѫществува, защото е необходимо: а онова, което е необходимо, полезно е за развоя на цѣлия козмосъ. И, слѣдователно, за да има знание въ свѣта, непрѣмено трѣбва да има два процеса. И тъй, едни грънци се създаватъ за почести. а други за безчестие. Ако ти направишъ, едно гърне, но си туришъ помията въ туй гърне, а въ другото гьрне си туришъ млѣкото, питамъ: Тия грънци виновати ли сѫ? Гърнето съ помията е черниятъ братъ, а гърнето съ млѣкото е бѣлиятъ. Кой е виноватъ? Гърнетата ли сѫ виновати? Не. А онзи, който употрѣбява гърнетата, еднакво му е приятно, че има едно гърне за помия и едно за млѣко. Тѣ му сѫ много полезпи, че си туря помията и млѣкото. И двѣтѣ му сѫ еднакво нужни. Но, щомъ нѣмаме нужда за помия, хвълряме гърнето, и щомъ нѣмаме нужда за млѣко, хвърляме и другото гърне, и тогава оставаме безъ гърнета. И тъй, добри и лоши хора въ живота, това сѫ само идейни схващания при сегашния развой на човѣшкия животъ. (Сега, които отъ васъ сѫ писали върху „прѣдназначението на човѣшкия езикъ“, да прочетатъ работитѣ си.) Вториятъ пѫть, напишете нѣщо върху „прѣдназначението на сегашнитѣ петь чувства.“ Това ще бѫде обща тема за всички, които могатъ да пишатъ. Какъ мислите, органътъ ли се е родилъ по-напрѣдъ или чувството? — Чувствата се явили по-напрѣдъ. Слѣдователно, всѣко едно чувство съотвѣтствува на извѣстна идея. За сега, човѣкъ е засѣгналъ само петьтѣ полета, достигналъ е до полето на Истпната. Значп, той е достигналъ до най-низшето поле на Божествепия свѣтъ. Трѣбватъ му още двѣ чувства. Тогава, онѣзи отъ васъ, които се наеха, нека напишатъ, напримѣръ, пипането на кой свѣтъ съотвѣтствува, вкуса, обонянието, слуха, зрѣнието, опрѣдѣлете ги къмъ кои свѣтове, къмъ кои полета спадатъ. Може да прочетете теософската, окултната литератури, да видите какво пишатъ, и послѣ изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете въ кратцѣ, колкото се може по-кратко. Когато пишете върху тия теми, нали казваме: безъ страхъ и безъ тъмнина! И при това, не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не туряйте, защото тѣ сѫ отъ лукаваго, т. е. казано на окултенъ езикъ, излишнитѣ думи сѫ отъ лѣвата страна, отъ школата на черното братство. Тѣ обичатъ много да глаголятъ, и всѣки, който много говори, помага на чернитѣ братя. Който много говори, и който никакъ не говори, и двамата помагатъ на чернитѣ братя. А, който малко говори, но умно, спомага на Бѣлитѣ Братя. „Малко“ значи — есенцията, тя ни трѣбва. Запримѣръ, ще кажете тъй: „Азъ ви много обичамъ“. Сега започвате — както говорятъ влюбенитѣ — “и съмъ готовъ заради тебе това да направя, онова да направя“. . . Нищо нѣма да извършишъ! „Азъ ви обичамъ“, опитайте ме. Нищо повече. „Азъ ви обпчамъ, и всичко мога да направя заради васъ“, опитайте ме. Като опиташъ, ще го познаешъ. Само „азъ“ мога да обичамъ. „Азъ“ трѣбва ли да се каже? Ще кажешъ „азъ“, и ще разбирашъ туй божественото въ себе си. Ти можешъ да изоставишъ азътъ, но въ ума си подразбирашъ „азъ“. На английски трѣбва да кажешъ „азъ обичамъ“, а на български можешъ да кажешъ само: „обичамъ те“. На английски не можешъ да кажешъ безъ „азъ“. Ще се стараете въ школата да бѫдете отривисти, и всѣкога езикътъ ви да изразява чувствата ви. Сега, ние сме опитвали резултата, когато думитѣ ви не изразяватъ вашитѣ чувства. Всѣка празна рѣчь е една форма, въ която вие ще дадете мѣсто на единъ лошъ духъ да се всели вѫтрѣ въ васъ. Затова, всѣка форма, която образувате, трѣбва да е пълна съ нѣщо божествено. Празнитѣ думи, изобщо, всѣкога създаватъ голѣми нещастия. Като произнесешъ нѣкоя празна дума, рѣзнете нѣщо въ сърцето, и казвашъ: „Не трѣбваше да го кажа“. Защо трѣбваше да пишете върху тая тема? За да се развивате, да се пробуди въ васъ съзнанието. Азъ искамъ да ви убѣдя въ едно нѣщо: че вие не сте такива простаци и невѣжи, както си мислите, въ васъ има заложени много истини отъ миналото. И ако сте вѣренъ на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде нѣкое вдъхновение. Вие ще кажете: „Духътъ ми го продиктува това“. Каточе Духътъ има особено благоволепие къмъ васъ. Не се лъжете: Духътъ къмъ всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духътъ говори, ти не можешъ да го възприемешъ. Ще кажешъ: „Духътъ не благоволява“. Не, не, Духътъ благоволява, но ти ще разкопаешъ твоята почва, ще посѣешъ нѣщо, ще го култивирашъ, и Духътъ ще благоволи. Та, у всинца ви има заложени извѣстни истини, които трѣбва да възрастнатъ, има благородни мисли и качества отъ миналото. Тия качества и сега може да се създадатъ. И най-малкото усилие, което може да направите, е за ваша полза. Въ нѣколко бесѣди азъ ще се спра, и ще ви посоча отъ кои недъзи трѣбва да се пазите. Не че тѣ сѫ ваши недъзи — тѣ сѫ общи, на цѣлата бѣла раса, но отъ тѣхъ трѣбва постоянно да се пазитѣ. И, слѣдъ като можете да контролирате тия недъзи, тогава ще пристѫпимъ къмъ микроскопическитѣ истини, къмъ малкитѣ истини, съ които ще почнемъ да правимъ своитѣ наблюдения и своитѣ опити. И тогава, на всѣки единъ отъ васъ ще се дадатъ малки задачи, които трѣбва да разрѣши, и самъ ще провѣрява нѣщата. Но, отсега ви прѣдупрѣждавамъ: да не очаквате отваряпнето на небето, да не очаквате разрѣшаване на всички велики тайни на природата. Не, туй може да го очакватъ други. Когато учительтъ се съблазнява отъ единъ ученикъ, който му дава голѣма заплата, за да го учи, той не е на мѣстото си. Въ окултната школа може да се яви единъ Учитель, може да му даватъ 1, 2 или 10 милиона лв., за да прѣподава: нѣма да му кажать пито една дума, но рѣши ли той да прѣподава за пари, въпросътъ съ него е свършенъ. И въ ума на ученака, влѣзе ли такава мисъль, изкуси ли се и той да придобие зяанието за да го използува за себе си, и съ него въпросътъ е свършенъ. Тъй, абсолютно безкористни ще бѫдете! Първото правило: ще бѫдете искрени спрѣмо себе си, нѣма да се лъжете. Менъ можете да лъжете, но не искамъ себе си да лъжете, затуй ще бѫда много строгъ. Никога не лъжете себе си! Приложете този законъ: спрѣмо себе си да бѫдете абсолютно вѣренъ, безъ пикакво изключение. Ще признаете въ себе си истината тьй, както си е. Никакво измѣнение нѣма да правите, просто ще констатирате нѣщата тъй, както си сѫ, ни повече, ни по-малко. Вѣрни на себе си: това е първиятъ законъ въ школата. Може ли да приложите този законъ, за другитѣ е лесно. Съ този законъ се полага една основа, върху която може да се гради. Сега, защо често съмъ толкова строгъ? Съжалявамъ, че съмъ отворилъ тази школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тукъ, изпитвамъ едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желаная ми причиняватъ най-голѣмитѣ страдания. И сега, азъ трѣбва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Азъ да ви кажа истината! И, ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите, както знаете. Рѣшилъ съмъ! Азъ не искамъ въ бѫдеще да измѫчвамъ себе си, нито пъкъ ще позволя на моитѣ ученици да ме измѫчватъ. Двѣ правила: нито азъ искамъ да се измѫчвамъ, нито вие да ме измѫчвате. Азъ съмъ завършилъ своята еволюция, нѣма какво да се измѫчвамъ повече! Туй, което зная, може да ви го прѣдавамъ, но вашитѣ мисли и вашитѣ прѣживявания се прѣдаватъ върху менъ. Приемамъ всичкитѣ ви мисли и ги прѣживѣвамъ вѫтрѣ въ себе си. Пъкъ азъ не искамъ да прѣживѣвамъ вашитѣ мисли. Ако вие сте грѣшници, азъ нѣмамъ нищо общо съ вашитѣ грѣхове. Добринитѣ ви бихъ ги изнесълъ по-добрѣ, но да сѫдите въ умоветѣ си, и да ми говорите, че това било, онова било, азъ не искамъ да слушамъ. Въ душата си съмъ ситъ на укори и неблагодарности. Който е благодаренъ, добрѣ, и който е неблагодаренъ, пакъ добрѣ. Нищо общо нѣмамъ съ това. И знаете ли защо? Азъ служа на другъ единъ законъ, ще ви говоря сега. Азъ не искамъ по никой начинъ да огорча Оногова, който живѣе въ менъ. Туй не го позволявамь! Онзи, който ме е училъ, Онзи, който живѣе въ мене, върху Него азъ не искамъ да се хвърлятъ никакви укори! Азъ мога всичко да нося, но заради Него! Щомъ дойде до Неговото име, азъ съмъ готовъ да жертвувамъ всичко! „Ама слѣдъ хиляди години дали ще се дадатъ условия?“ Все едно! Щомъ дойде до Неговото име, азъ не позволявамъ. Та, азъ забѣлѣзвамъ всичко и ви казвамъ: въ школата, абсолютно не искамъ да ме критикувате, нито да се съмнѣвате. Опитвайте нѣщата! Казвалъ съмъ и другъ пѫть, и пакъ ще кажа: ако съмъ уврѣдилъ нѣкого, да дойде при мене, безъ да ме критикува, азъ ще му платя 10 пѫти повече, отколкото струва, и да се свърши въпроса, веднъжъ за всѣкога. Между васъ и менъ трѣбва да се разчистятъ всички въпроси. Нищо повече! Въ бѫдеще, онзи, който не постѫпи тъй, азъ да ви кажа, ще обърна гръбъ, и нѣма да го погледпа вече! Туй е правило въ Бѣлото Братство. Защо? Туй е вѫтрѣшенъ законъ. Онзи, който живѣе въ насъ, Господь си има пѫть, по който върви, и нѣма да ни чака. Слънцето изгрѣва, земята се върти, и всѣко нѣщо си върви по опрѣдѣления пѫть. Ние не можемъ да измѣнимъ законитѣ на Битието. „Ама азъ тъй мисля!“ Да, но Господь е мислилъ прѣди милиони години, когато е създалъ свѣта, и слѣдователно ние ще дѣйствуваме тъй, както Той е мислилъ, и както Той дѣйствува. Вие, нѣкой пѫть, искате да ме научите, какъ да дѣйствувамъ. Азъ не дѣйствувамъ отъ себе си, а вървя по Божиитѣ пѫтища, и искамъ и вие тъй да дѣйствувате. Нито азъ ще измѣня Божиитѣ закони, нито вие, нито ангелитѣ, никое сѫщество въ свѣта не е въ състояние да измѣни, по какъвто и да е начинъ, Божественитѣ пѫтища. Тѣ сѫ неизмѣнни. Може да се реагира, но да му се даде обратенъ пѫть, то е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бѫдете ученикъ, туй е едно отъ правилата на тази школа. Школата се е образувала на нѣколко пѫти въ Европа, но се е затваряла за по-благоприятно врѣме, понеже се явявали спорове. Нѣколко пѫти се е отваряла и затваряла, и сега пакъ може да се затвори, но, ако я затворя, тогава вие сами ще си прѣподавате, втори пѫть нѣма да прѣподавамъ вече! Затуй искамъ да бѫдете изправни въ този моментъ, когато онѣзи отгорѣ сѫ рѣшили, и иматъ благоволението да ви прѣподаватъ. Азъ не говоря отъ свое име, имайте прѣдъ видъ: говоря ви отъ името на Всемирното Бѣло Братство. Ако тѣ сѫ благоволили спрѣмо васъ, и вие бѫдете вѣрни спрѣмо тѣхъ. Ще изучавате тия велики истини отъ тѣхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте. Сега, по моитѣ думи не искамъ да разбирате, че говоря само спрѣмо нѣкого, индивидуално. Не! Казвамъ: отъ незнание, отъ невѣжество вие вършите нѣща, които не сѫ позволени. И азъ сега искамъ да ви дамъ първитѣ правила, тъй както въ музиката се даватъ. Най-първо, като дойде учительтъ, ще покаже какъ да се държи цигулката — хоризонтално, послѣ ще постави правилно лѫка, и най-послѣ ще вземете струната sol, и ще карате дълго врѣме по нея, докато се научите правилно да теглите лѫка. Лѫкътъ — това е волята. Слѣдъ туй, ще почнете да изучавате тоновете, послѣ позициитѣ, и като научите позициитѣ, ще изпълнявате извѣстно парче. Сега, вашиятъ умъ и вашето сърце могатъ само при едно такова правилно обучепие да се развиватъ, само тогава може да схващате ония велики мисли, които Богъ е създалъ. Само така ще се научите да мислите и да чувствувате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, всинца имате воля, но тази воля ще я турите въ насока да работи за вашето усъвършенствуване. Сега, запримѣръ, не мислете, че ние нѣмаме закони, съ които можемъ да се освобождаваме отъ едно или отъ друго. Имаме закони, азъ мога и по другъ начинъ да се освободя отъ вашитѣ мисли, мога да се освободя. Азъ ви правя тази бѣлѣжка, знаете ли защо? Въ мене има желание да не страдате, азъ не искамъ да ви създамъ излишни страдания въ живота. Първото правило: понеже вие имате доста страдания, не искамъ да ви създавамъ излишни такива. Ако туря една плоскость, да отблъсквамъ вашитѣ мисли назадъ, нѣма да се постигне цѣльта. По-добрѣ е въ такъвъ случай да се затвори школата, отколкото постоянно да се вдигатъ скандали. Та, първото правило: ще хармонирате мислитѣ и чувствата си поне за единъ часъ. За единъ часъ, не искамъ повече — единъ часъ въ недѣлята, разбирате ли? Седемь деня по 24 часа — 168 часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? Отъ 168 часа седмично, отъ васъ се изисква само единъ часъ да го прѣкарате въ хармония. Тъй, като ученици, трѣбва да го прѣкарате. Това не е много, това е много малко врѣме. Кой не може да си даде единъ часъ? И като влѣза въ класа, тукъ, да се почувствува една приятна атмосфера, азъ да съмъ доволенъ, и вие да сте доволни. Ако влѣза азъ, и съмъ недоволенъ, и вие ще сте недоволни. Двѣ недоволства раждатъ положително число — и двѣтѣ страни губятъ. И тогава, всичкитѣ истини, които може да ви се кажатъ, ще иматъ обратенъ ефектъ. Сега, ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидилъ Учителя?“ Менъ никой не ме е обидилъ. Но ви казвамъ, въ незнанието си, вие имате тази слабость, че нѣкой пѫть вървите повече въ лѣвата пѫтека, отколкото въ дѣсната. Безъ да знаете, нѣкой пѫть вървите въ лѣво. Ще кажете: „Азъ не зная“. Да, но трѣбва да се научите. Вие, като ученици, трѣбва да знаете въ лѣво ли сте или въ дѣсно, а не да чакате други да ви кажатъ. Всѣки день търговецътъ трѣбва да знае какво печели и какво губи. Като прѣгледа тевтеритѣ си, да знае печалба ди има днесъ или загуба, Пъкъ, като дойде края на годината, той ще даде общия сборъ на печалбата и загубата. Всѣки день трѣбва да знаемъ въ лѣво ли сме отишли повече или въ дѣсно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислптѣ си, понеже въ васъ има заложени много добри работи отъ миналото. Азъ не ви намирамъ за неспособни, ами ви намирамъ за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животнитѣ, то не е човѣшко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всѣки човѣкъ, въ когото умътъ, сърцето и волята сѫ почнали да работятъ правилно, той не може да бѫде своенравенъ, той ще основава всичкатѣ свои дѣйствия, постѫпки на единъ разуменъ законъ, ще знае, какъ трѣбва да постѫпва. Въ тази школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, а вашето своенравие, и него ще оставите отвънка. Казвамъ ви сега нѣкои отрицателни качества, а въ втората лекция пъкъ ще ви кажа и други. Сега ви казахъ четири отрицателни качества: щестлавието, лицемѣрието, любопитството и своенравието. Тѣ сѫ животински качества. Тѣ ви сѫ потрѣбни за свѣта, но въ школата нѣмате никаква потрѣба, абсолютпо никаква потрѣба отъ тѣхъ. И, като работи нашата школа, вѫтрѣ въ една година, азъ искамъ вече да се отличавате. Ще дойдемъ, ще се рѣшимъ вече, ще турямъ началото, това е школа вече. Казва нѣкой: „Покажи ни недостатъцитѣ!“ Хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още нѣколко отрицателни качества. Не сега, но слѣдующиятъ пѫть. Дръжте тия отрзцателни качества! Не се борете сь щестлавието, но на мѣстото на щестлавието ще ви кажа какво да турите. На мѣстото на своенравието, на лицемѣрието, на любопитството, ще ви кажа съ какво да ги замѣстите. Тъй щото, искамъ да бѫдете, нѣма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употрѣбя сега. Изправни? — но всинца сте изправни. Примѣрни? — всинца сте примѣрни. Азъ ще кажа: азъ ви наричамъ ученици на Любовъта. Разбирате ли? И, слѣдователно, като такива учеиици на Любовъта, съ туй име ви кръщавамъ, ще постѫпвате споредъ закона на тази велика Божествена Любовъ. Ще кажете: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта, менъ щестлавие не ми трѣбва, лицемѣрие не ми трѣбва, любопитство не ми трѣбва, своенравие не ми трѣбва“. Сега, тия четиритѣ качества ще ги пазите, и тогава, като дойде нѣкое отъ тѣхъ при васъ, ще кажете: „Приятелю, азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Като заговори щестлавието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли лицемѣрието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли любопитството, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Тъй, приятелски ще си говорите: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“, и ще спирате тамъ. И, като идватъ при васъ, вие тъй имъ отговаряйте. Тѣ ще идватъ, вие ще имъ казвате: „Ние сме ученици на Любовъта“. Докато, и тѣ ще ви кажатъ, единъ день: „И ние сме ученици на Любовъта“. И въпросътъ ще се свърши. Побѣдата ще бѫде ваша. Това сѫ живи сѫщества, съ които сте били свързани отъ минали сѫществувания. Но, като постѫпвате съ закона на Любовъта, тѣ ще кажатъ: „Понеже вие сте ученици на Любовъта, и ние ще станемъ ученици на Любовъта“. Сега: направихъ въ мисъльта си една малка бѣлѣжка, за да не би да попаднете въ заблуждение. Като казвамъ, че ще затворя школата, подразбирамъ, че ще говоря и ще проповѣдвамъ съ символи, по този начинъ нѣма да говоря. Въ школата методътъ е другъ, но този методъ нѣма да го употрѣбявамъ. Ще работимъ по стария методъ, по стария пѫть. Съ мотика ще ходимъ, ще копаемъ, съ ралото ще оремъ, пѫтища ще правимъ, и тъй ще си върви. Сега, вториятъ пѫть вѣрвамъ да ви намѣря съ два градуса по-горѣ. Днесъ сте подъ нулата, вториятъ пѫть искамъ да ви намѣря при нулата, третиятъ пѫть при +1°, 2°, 3°, и по единъ градусъ нагорѣ все ще прибавяте. По малко искамъ азъ, не искамъ много. Сега, азъ ще ви поздравя съ думитѣ: Безъ страхъ! А вие ще отговорите: Безъ тъмнина! Тогава, като работите тъй, щомъ влѣза, ще ви поздравлявамъ: Безъ страхъ! А вие ще ми отговаряте: Безъ тъмнина! Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три разряда ученици. 5. Школна лекция на общия окултенъ клась 30.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София. 7.30 ч. в. Т. м. Въ школата, има три категории ученици: слушатели, вѣрующи и ученици. Съ какво се отличаватъ слушателитѣ? — Съ слушането. Съ какво се отличаватъ вѣрующитѣ? — Съ вѣрата. А ученицитѣ? — Съ учението си. Значи, тия три положения, това сѫ качества на ученика. Той започва съ слушане, това е първата стѫпка. Втората стѫпка е вѣрата, а учението е третата стѫпка. Но, той не свършва тамъ. Слѣдователно, трѣбва да се научите да слушате, то е едно отъ първитѣ качества. Слушането въ окултизма се нарича — концентриране на ума, или умътъ да бѫде съсрѣдоточенъ въ една посока, безъ да е разсѣянъ, Второто качество на ученика е: да има вѣра, да се не съмнѣва въ това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъжъ, този процесъ на учение се спира. Въ каквото и да е направление, принципътъ е сѫщъ. Въ вѣрата съмнѣние не се допуща. Може да имате погрѣшни схващания, тѣ сѫ извънъ вѣрата. И послѣ, ученикътъ се отличава съ стремежъ къмъ учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича отъ мѫдростьта. Слѣдователно, той не може да се съмнѣва въ туй знание: то се отличава отъ обикновеното знание, което сега имате. Сега, това сѫ встѫпителни бѣлѣжки, много пѫти сте ги слушали, но въ школата трѣбва вече да ги приложите. Когато нѣкому кажатъ, че е слушатель, той съ това може да се обиди, но туй, да знаешъ да слушашъ, то е едно отъ великитѣ качества на човѣка. Да се вслушашъ и да слушашъ, и да знаешъ какъ да слушашъ, то е най-приятното въ живота. То е изкуство на ухото. Щомъ дойдемъ до вѣрата, ще засѣгнете горната часть на мозъка. Съ тия три качества на ученика вие засѣгате мозъка въ три направления: центърътъ на вѣрата се намира отгорѣ, на повърхностьта на човѣшкия мозъкъ, учението се намира отпрѣдъ, а слушането отзадъ, и се образува единъ равяостраненъ тримгълникъ. Слушането е отзадъ, и всѣкога, всичкитѣ неприятностя въ живота идатъ все отзадъ, Сега, ние зададохме първия въпросъ. Какво е прѣдназначението на ученика въ една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде единъ правиленъ и положителенъ отговоръ. Какво е прѣдназначението на човѣка? Само тя ще ви даде такъвъ отговоръ, съ който може да бѫдете задоволени. И щомъ приемете туй задоволство, у васъ нѣма да се роди една индиферентность, нѣма да мислите, че знаете, а ще се яви единъ новъ импулсъ да работите за вашето повдигане. Много прѣпятствия се изпрѣчватъ въ живота ви, поради които не може да схванете великитѣ истинп, които сѫ вложени въ знанието, което може да ви даде една окултна школа. Запримѣръ, сега нѣкои отъ васъ не сѫ си доспали, Снощи не сѫ спалп добрѣ. На други, храната имъ не е била добра, не сѫ си дояли. Трети, иматъ нѣкакви сдѣлки въ свѣта, иматъ малко загуба: всички изобщо все имате малко спънки, и като не знаете още закона, какъ да се освободите отъ тия врѣменни безпокойствия, то и Истината не може да ви засѣгне тъй реално, както би трѣбвало. А цѣльта на окултяата школа е да приготви умоветѣ ви, сърцата ви, да разбирате и прилагате Истината. Сега, тази школа сѫщеврѣменно е и една опитна школа. Азъ говоря за окултната школа на Всемирното Бѣло Братство, която ще ви покаже пѫтя, да приложите Истината въ живота — не да я намѣрите, а да я приложите. Сега, тия сѫ общи твърдения. Въ една отъ миналитѣ си бесѣди азъ разпрѣдѣлихъ човѣшкия животъ на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засѣга астралния или чувствения животъ на човѣка, т. е. неговата духовна страна. Човѣкъ се учи духовно само въ съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И, ако вие не знаете какъ да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бѫдете, и ученици не може да бѫдете. И когато казвамъ, че трѣбва да се научите да спите, разбирамъ, че трѣбва да поставите тѣлото си въ такова положение, че като излѣзе вашата душа, вашиятъ двойникъ, да намѣрите вашия учитель, който ще ви прѣподава, защото знанието се прѣподава горѣ въ духовния свѣтъ, а не на земята. Тукъ е повторение на това, което тамъ се прѣподава. Затуй казвамъ: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите: една вечерь не може да спите, друга, трета, но въ една година ще гледате да се научите да спите добрѣ. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бѫдете? И първото нѣщо, ще възпитавате тѣлото си, да знаете какъ да си почивате. Ще ви дадемъ упражнення да знаете какъ да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви сѫ стегнати, умътъ ви е стегнатъ, вие сте въ едно болезнено състояние. Тази стегнатость на мускулитѣ винаги ще прѣдизвиква вашитѣ низши центрове, ще привлѣче астралнитѣ сили въ долнитѣ слоеве на мозъка ви, и ще се родятъ отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запримѣръ, на нѣкои лицата ви сѫ тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. Въ окултната школа ще се научите лицата ви да бѫдатъ тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Прѣдставете си, че отъ всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Такова трѣбва да бѫде лицето на окултния ученикъ. Прѣдставете си, че вие очаквате нѣкой вашъ приятель, когото отъ години обичате, сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: прѣдставете си, че сѫ ви осѫдили на смъртно наказание, и утрѣ ще ви обѣсятъ. Тогава какво ще бѫде положението ви? Сега, туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всѣка седмица по едииъ пѫть въ себе си. И така, по нѣкой пѫть вие се самоубивате. Е, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Ами че много отъ вашитѣ най-благородни чувства и мисли, които нѣкога проникватъ, вие ги убивате, обѣсвате ги за нищо и никакво, като че за нѣкое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъль или това ваше чувство. Въ тая школа, абсолютно никаква ваша мисъль не се позволява да обѣсите. Абсолютно никакво ваше желание нѣмате право да го обѣсите! Не, не се позволява! Всичко ще си расте и ще се развива, както Господь иска, или както Неговитѣ закони налагатъ. Произнесете ли една смъртна присѫда непрѣмено зло ви очаква. И тъй, ще седнете спокойно 5—10 минути при най-хубаво разположение, и ще почнете да си прѣдставяте най-хубавитѣ картини. Отпуснете си рѫката тъй, свободно, и послѣ ще я дигнете, и отново спуснете, свободно да пада. Всичкитѣ ви мускули трѣбва да се отпуснатъ. Вие трѣбва да почнете да владѣете вашитѣ муекули, всичкитѣ ваши нерви. И друго: ще трѣбва да се научите какъ да ходите. Въ окултната школа има начинъ за правилно ходене. Нѣкои отъ васъ, като вървятъ, удрятъ твърдо на петитѣ си, като военнитѣ. Токоветѣ ви отзадъ почти сѫ изядени, нали? Тия, които ходятъ така, са ученици, които трошатъ камъни. Тѣзи ваши пети по сѫщия начинъ ще разрушатъ и най-хубавитѣ мисли и желания, които имате въ мозъка си. Други отъ васъ стѫпватъ на прѣдната часть на обущата, и тамъ се изяждатъ, а това показва, че въ тѣхъ осторожностьта е чрѣзмѣрно развита. Тѣ сѫ хитри, като лисицитѣ. Нѣма какво да се боите отъ свѣта. Свѣтътъ е тъй устроенъ, че нѣма засада заради васъ. Ако вие вървите по Божествения законъ, може да вървите спокойно, и опасность нѣма. Всѣки единъ отъ васъ, щомъ влѣзете като ученици въ една окултна школа, Бѣлото Братство ви знае, и слѣдователно, взиматъ грижи за васъ. Навсѣкѫдѣ може да ходите безопасно. Нали псалмопѣвецътъ казва: „Подъ крилата на Бога ще бѫдатъ“, подъ Неговитѣ крила. Тѣ твърдятъ, че има Божия Промисълъ, но щомъ дойдемъ да го приложимъ, ние не вѣрваме въ никакъвъ Промисълъ. И азъ ще направя единъ опитъ да ви покажа, че вие не вѣрвате въ Божия Промисълъ, не че не искате да вѣрвате, но не сте готови за тази абсолютна вѣра. Прѣдставете си, че образуваме единъ изкуственъ пожарь въ тази стая. Ако вие не може да се концентрирате, ще има такъвъ бѣгъ, ще забравите, че сте ученици, и всѣки ще гледа да излѣзе по-скоро отъ стаята. Слѣдователно, ние ще гледаме да се освободимъ отъ ония най-инстинктивни чувства. Понѣкога ние трепваме, уплашваме се, безъ да има причина. Въ Варненската гимназия, единъ отъ учителитѣ обичалъ дълго врѣме да остава вѫтрѣ въ класа слѣдъ звънеца, не си излизалъ веднага. Единъ день, ученицитѣ намислили какъ да се избавятъ отъ него. Тѣ го проучили и разбрали, че той много се страхувалъ отъ жаби. Единъ день, тѣ взели 10-20 жаби, и ги турили вѫтрѣ въ катедрата. Учительтъ, когато отворилъ катедрата, за да извади отъ тамъ класната книга, да отбѣлѣжи отсѫствуващитѣ, жабитѣ изкачатъ. Той веднага напуща катедрата, и въ единъ мигъ се намира горѣ, въ стаята на директора, трепери. Защо? Казва: „Г-нъ директоре, жаби“. Какви жаби? „Жаби“. И сега, въ жабитѣ нѣма нищо опасно. Слѣдователно, много отъ нашитѣ нещастия въ живота се дължатъ на жабитѣ. Да е змия или нѣкой скорпионъ, разбирамъ, но отъ една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхътъ е, който дѣйствува така. Слѣдователно, ще се стараете да бѫдете безстрашливи. Туй е единъ навикъ, който трѣбва да придобиемъ — да бѫдемъ безстрашливи. Не че въ живота нѣма опасности, има, но тия опасности идватъ само, ако нарушимъ законитѣ, които владѣятъ въ живата природа. Вървимъ ли въ съгласие съ тия закони, абсолютно никаква опасность нѣма. И тъй, първото нѣщо — съньтъ, той е единъ важенъ факторъ за ученика на окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бѫдете добъръ ученикъ, т. е. можете да бѫдете ученикъ, но не и добъръ ученикъ на окултната школа. Сега, за спането, вие ще правите по възможность мпого опити. Запримѣръ, ще направите слѣдния опитъ: като си легнете, въ 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. Въ 5, най-много въ 5—10—15 минути да може да заспите, а сега, нѣкой отъ васъ, слѣдъ като сѫ възбудени, легнатъ да спятъ, и почнатъ да си правятъ планове въ леглото, какво ще правятъ утрѣ. Така се изминава 1/2, 1 часъ врѣме. И съ това вие се оградите съ едиа нездравословна аура. Къмъ 2 ч. слѣдъ полунощь станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутрипьта станете, неразположени сте. Онѣзи неприязнени чувства ви мѫчатъ, и вие търсите да се скарате съ нѣкого, за да ви мине. Пъкъ, ако съ силата на вашата воля може да заспите слѣдъ петь минути, или най-много сдѣдъ 10—15 минути, на другата сутринь ще станете бодъръ и веселъ, да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спишъ правилно. Азъ съмъ го изпитвалъ, то е едно отъ най-труднитѣ изкуства. Може да взимате нѣкои наркотически срѣдства за сънь, но цѣльта е, да се научишъ да спишъ правилно, безъ тѣхъ. Като си легнешъ на дѣената страна, на сутриньта пакъ да се намѣришъ на дѣсната страна, то е изкуство! Или, ако легнешъ на лѣвата страна, сутриньта пакъ да се намѣришъ на лѣвата страна. А сега, всички започватъ съ обширнитѣ страни на окултната наука, съ великитѣ сили на природата, туй да имаме, онуй да имаме, както въ „1001 нощь“ съ пръчицата. Онзи, който не се е научилъ да спи, не му даватъ магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горѣ, въ другия свѣтъ. А тази пръчица е вашата воля. Това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Азъ казвамъ: онзи, който може въ даденъ моментъ да задържи езика си, онзи, който въ всички моменти може да задържи своята рѫка, онзи, който може да задържи сърцето си или пъкъ да отправи ума си отъ едно положение въ друго, той е по-силенъ отъ онзи генералъ, който е спечелилъ най-голѣмото сражение на бойното поле. И като четете въ Писанието, и тамъ е сѫщиятъ законъ. Бѣлото Братство, Бѣлитѣ Братя винаги обръщатъ внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание отъ страхъ, не, не, а въздържание отъ Любовъ. Въздържание отъ страхъ прѣдъ закона, това не е наука, Може да имате въздържание, да се въздържате отъ други съображения, но истинското въздържание и търпѣние е, когато вие може да се въздържате по закона на Любовъта. Сега, разбира се, ние ще учимъ, имаме врѣме. Азъ нѣма да ви говоря за Любовъта. Тази Любовъ вие ще я проучите въ нови краски, въ нови форми. И може би тия Братя ще ви дадатъ възможность да направите нѣкои опити. Тази вечерь, вървя съ единъ приятель по пѫтя, и му казвамъ: азъ ще направя единъ опитъ. Азъ се качихъ на тротуара, насрѣща ми вървн единъ офицеръ, така смѣло, ще се срѣщнемъ. Два начина за разминаване има въ окултизма. Единиятъ начинъ: азъ мога да му заповѣдамъ да се отбие, и той се отбива. Другъ пѫть пъкъ рѣшавамъ въ себе си: азъ ще слѣза. И азъ слизамъ отъ тротуара, да му направя пѫть. Въ това врѣме и той слиза. Казвамъ: този е правиятъ пѫть. И тогава, за да му отворя пѫть, азъ се качвамъ, за да се разминемъ. Вие ще се учите да отстѫпвате по закона на Любовъта. Нѣкой идва насрѣща ви, ще отстѫпите. Жертвата ще бѫде отъ васъ. Ученикътъ ще отстѫпи, то е първото правило въ положителенъ смисълъ. Ученикътъ ще отстѫпи въ името на Любовъта, той ще отвори пѫтя. Отвори ли пѫть, и неговиятъ пѫть е отворенъ. „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Законъ е туй! Щомъ мѣрите съ закона на Любовъта, съ тази мѣрка отъ невидимия свѣтъ, то, онѣзи които наблюдаватъ, тѣ ще ви въздадатъ заслуженото. Но туй може да го придобиете само съ доброто спане. Азъ не зная колко отъ васъ спятъ добрѣ. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането нѣма да подобри тѣлото ви. Най-първо, то ще се отрази въ сърцето ви, въ вашитѣ чувства. А храната, и тя е необходима. Правилното ядене, то е, което ще достави материала за съграждането на вашето тѣло. И тъй, ако спането ви е било нормално и правилно, непрѣмено и яденето ще бѫде такова: и то върви по сѫщия законъ! Сега, съврѣменпата наука прави слѣдующитѣ изводи, които сѫ вѣрни. Тя прави слѣдующия опитъ. Хора, които иматъ чиста кръвъ, нѣматъ тия отлагания и утайки, каквито се намиратъ у хора съ нечиста кръвъ. И каквито микроби и да се турятъ въ организма имъ, той издържа. Тия хора не боледуватъ, не се простудяватъ. А хора, на които кръвъта не е чиста, много лесно се заразяватъ. Въ окултната школа законътъ е сѫщпятъ. За да бѫдете здрави, течението на вашето астрално тѣло трѣбва да бѫде правилпо или, както е казалъ Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвъта ми, нѣмате животъ въ себе си“, а тази плъть и кръвъ подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вѫтрѣ въ вашия организъмъ, вие не може да бѫдете добри. Сега, азъ другъ пѫть съмъ ви прѣвеждалъ, и пакъ ще ви приведа примѣра, че силата на словото е мощна! На английски има писано, не зная отъ кой авторъ много работи, редъ отъ факти, за силата на волята. Извадени сѫ извѣстни пасажи отъ Евангелието, примѣри, кой човѣкъ какъ се е излѣкувалъ, съ силата на волята. Една госпожа, която 12 години е била болна, чела една отъ тѣзи книги, и срѣща единъ пасажъ, който и посочва какъ да се излѣкува съ силата на волята. Тя казва: „Отъ днесъ азъ съмъ здрава“. Казва, става отъ леглото си, и започва работа. Това значи да направишъ една вѫтрѣшна промѣна въ своето астрално тѣло или въ сърцето си. Тази воля трѣбва да бѫде толкова силиа, абсолютно безъ никакво мнѣние! Сега, въ положителная, въ външния свѣтъ, най-първо трѣбва да прѣдставите аргумепти и факти, които да обосновете логически, за да усилите тѣхпата вѣра. Въ окултната школа процесътъ е обратенъ. Ти най-първо трѣбва да повѣрвашъ, за да ти станатъ фактитѣ ясни. Слѣдователно, вие ще вложите вѣрата си, и чрѣзъ тази вѣра ще изпитвате, ще изяснявате фактитѣ, и тогава тѣ ще ви станатъ ясни. И тъй е. Ще се заемете да прѣработите всички ония ваши стари мисли, вѣрвания, схващания, всичко туй ще го прѣсѣете: нѣма да изхвърлите всичкитѣ стари мисли, а ще оставите въ себе сн само ония мисли, на които може да разчитате всѣкога, мисли, които сте добили чрѣзъ единъ живъ опитъ. Разказваше ми единъ мой приятель: „Азъ“, казва ми той „въ всичко мога да се усъмня, но, имамъ едно такова прѣживѣване, за което, на парчета може да ме нарѣжатъ, азъ не мога да се откажа отъ него.“ Вие трѣбва да имате една централна мисъль. И, ако не можете да намѣрите сега тази централна мисъль, вие не може да бѫдете ученпци. Ако сега искате да придобиете тази мисъль, и тогава да станете ученици, не ще можете. И азъ ви казвамъ: тази опитность всѣки единъ отъ васъ я има. Вие ще намѣрите тази мисъль нѣйдѣ закѫтана, и отъ този центъръ ще започнете да обяснявате какъ ставатъ всички прояви въ живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бѫде въ съгласие съ тази основна мисълъ, на която ще се съгражда вашето бѫдеще. А истинитѣ, които азъ ще ви кажа, сѫ толкова прости, че вие, ако направите този пазарлъкъ тамъ, както опрѣдѣлихме, ще мязате на онзи пѣтелъ, който, като ровилъ на купището, изровилъ единъ голѣмъ скѫпоцѣненъ камъкъ и казадъ: „Нѣмаше ли едно зрънце вмѣсто него?“ Ритналъ го. „Туй ли можахъ да изкопая, нѣщо за ядене нѣмаше ли?“ А този пѣтелъ не знае, че ако той продадеше този скжпоцѣненъ камъкъ, можеше да го прѣвърне въ една сила, съ която щѣше да прѣкара цѣлия си животъ въ щастие, и милиони пѣтли, като него, щѣха да се прѣхранятъ. Та, тия окултни истини, които ще ви се кажатъ, сѫ толкова прости, че вие ще кажете: „Нѣщо по-сѫществено нѣма ли?“ Е, питамъ, какво е по-сѫществено отъ Любовъта въ живота? По-сѫществено отъ Любовъта нѣма! По-устойчиво отъ Любовъта нѣма, и по-приятно и по-щастливо нѣщо отъ Любовъта нѣма! „Но ние не знаемъ законитѣ, по които Любовъта дѣйствува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явявать и изчезватъ. Свѣтлитѣ мисли, които се явяватъ въ мозъка ви, явяватъ се и изчезватъ. Защо? Вие мислите, че такъвъ е законътъ. Не е такъвъ законътъ. Но, има други сѫщества въ свѣта, които си играятъ съ вашия мозъкъ, бутатъ го тукъ-тамъ, играятъ си съ него, и, като го бутнатъ нѣкой пѫть, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се нѣкоя ваша приятелка, и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днесъ, колко си погрознѣла!“ Току вижъ, нѣщо като че те прободе. Тъй, вървишъ си, но си неразположепа. Какво има съ тебе? яДа нѣма нѣкой боленъ въ кѫщи?“ „Мѫжъ ти!“ — Не, не. Срамъ те е да кажешъ. „Погрознѣла си“, значн ти повѣрва. Трѣбва да имашъ поне едно огледало, да видишъ, дали туй е фактъ. Нѣкои мислятъ, че сѫ герои. Ето колко сѫ герои: тукъ, въ София, трима чиновници направятъ една подигравка съ единъ свой другарь, чиновникъ. Рѣшили да му дадатъ отпускъ. Казали си: яДнесъ ще го накараме да не работи“. Първиятъ го срѣща долу по стълбитѣ, и му казва: „Какво си пожълтѣлъ, да не си боленъ?“ „А-а, не“, но малко повѣрвалъ. Таманъ се качилъ на първия етажъ, вториятъ го срѣща: „Виждашъ ми се много боленъ, какво ти е?“ Като се изкачилъ, третиятъ му казва: „Ти, както вървишъ и ще припаднешъ“. Той отива при началника си, и му иска отпускъ. Началникътъ му далъ, но като узналъ какъ седи работата, наказалъ тримата души да работятъ заради него. Това сѫ факти. Запримѣръ, дойде ви нѣкоя мисъль, казвате тъй: „Отъ мене човѣкъ нѣма да стане“. Това е първиятъ, който те срѣща долу. „Човѣкъ отъ мене нѣма да стане, що съмъ тръгналъ тукъ, науката не е за мене“. И вториятъ, и третиятъ сѫ въ състояние да те накаратъ да напуснешъ училището. Тръгнешъ ли въ Божествения пѫть, сѫщо така може да те срѣщнатъ трима души и да ти кажатъ: „Ти да станешъ религиозенъ човѣкъ! То не е за тебе“. И ти пакъ ще напуснешъ. Не се подавайте на тия изкушения! Ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае самата истина, великата Истина, тъй както си е: той трѣбва да знае фактитѣ, тъй, както сѫ въ природата: той трѣбва да знае какъ дѣйствуватъ законитѣ, принципитѣ. Ни повече, ни по-малко! Нито да ги увеличи, нито да ги намали. Азъ искамъ отъ всинца ви да бѫдете тъй доблестни, но не безпощадни. Вашитѣ погрѣшки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всѣка една погрѣшка да я констатирате, като погрѣшка, и обратно, всѣка една добродѣтель, каквато и да е тя, тя е добродѣтель, и всички трѣбва да се радваме, като виждаме една добродѣтель, у когото и да е. Защото, доброто, то е Божествено, а тия погрѣшки, тѣ сѫ, които обезобразяватъ човѣшкитѣ мисли. Една погрѣшка, колкото и да е малка, трѣбва да я констатирате. И послѣ, правило въ окултната школа е, че никой нѣма право да напомни на единъ ученикъ за неговитѣ минали погрѣшки. Това е едно прѣстѫпление! Забѣлѣжете го! Туй, което веднъжъ природата го е заличила, обърнала е този листъ, никога не обръщайте този сѫщия листъ да му казвате: „Ти зиаешъ ли едно врѣме какво направи?“ Днесъ, като ученици, туй изисква Бѣлото Братство оть васъ! Туй, което Богъ казва: ,Ще залича грѣховетѣ, ще ги забравя“, ти нѣма да ги напомняшъ. Сега, ученицитѣ често си казватъ: „Ти знаешъ ли прѣди 5 години какъ ме обиди?“ „Ами ти прѣди 10 години, знаешъ ли какво ми каза?“ Азъ, сега, тази вечерь, ви говоря, като на ученици, какви трѣбва да бѫдатъ ученицитѣ въ тази школа. Какви сте отвънка, то е другъ въпросъ. Тамъ всичко се позволява. Въ външния свѣтъ всичко се позволява, но въ тази школа, въ тоя животъ не се позволява всичко. Та, прѣди да пристѫпимъ, трѣбва да знаете, че ако правите тия погрѣшки, не ще може да направите голѣми успѣхи. Ще можете, но въ тази школа на Бѣлото Братство не се позволява да давате обѣщания и да не ги изпълнявате. Обѣщания? Не! Кажешъ ли, свърши! Ще кажешъ: „Азъ ще живѣя по закона на Истината“, и ще живѣешъ. Въ даденъ моментъ ти казвашъ и направяшъ. Нищо повече! Но обѣщание въ бѫдеще нѣма. Обѣщание въ момента, кажешъ ли направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи. Кажи, и направи! Тъй! И Писанието казва: „Рече Богъ, и стана. Да бѫде свѣтлина, и стана свѣтлина.“ По сѫщия законъ всички ще вървятъ. Кажешъ ли, направи! Сега, ние не искаме никакви обѣщания. Ние искаме отъ васъ само едно нѣщо: да приложите великия законъ на Любовъта! Да приложите великня законъ на Истината! Тогава, всѣки день, споредъ врѣмето, кажете — направете, кажете — направете. Не давайте никакви обѣщания! Ние нѣма да ви държимъ за думата, не искаме да ви припомнимъ какво сте обѣщали, но, обѣщаете ли, направете. Отвънка може да давате обѣщания, а въ школата, абсолютно не искаме никакви обѣщания. Обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Любовъ, обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Истина. Нищо повече! Обѣщания нѣма. Съ туй се отличава школата на Бѣлото Братство. Тя има абсолютна вѣра въ своитѣ ученици! Разбирате ли? Не е било врѣме отъ какъ тя сѫществува, когато нѣкой ученикъ да е можалъ да излъже своя Учитель. Нѣма нито единъ случай въ тази школа, когато единъ ученикъ да е излъгалъ своитѣ Учители. Нито единъ не си е позволилъ да излъже своитѣ Учители. Но и Учителитѣ никога не сѫ допущалн ученика да ги излъже. Сега, вие може да ме запитате: Ако влѣза въ тази школа ... ? Нѣма нито единъ случай, въ аналитѣ на тази школа, дѣто единъ ученикъ да е влѣзълъ, и да се е повърналъ назадъ. Защо нѣма? Тамъ, дѣто любовъта дѣйствува като принципъ, не може да става връщане, изключение нѣма. Всичкн изключения се дължатъ на липсата на първия принципъ, на Любовъта, и на втория принцппъ — на Истината. А щомъ тия два принципа не се приложатъ, тогава Мѫдростьта се изопачава, човѣшкиятъ умъ се изопачава, човѣшкото сърце се изопачава, и това сѫ вече хора или индивиди, извънка школата. И тогава, когато Павелъ казва, тамъ, въ онази глава: „Които Богъ призва, тѣхъ и избра“ т. е. не може да има изключение. Шомъ Богъ те покани въ една работа, или щомъ Бѣлитѣ Братя те поканятъ, изключение не може да има. И азъ не виждамъ причината, защо именно човѣкъ ще се откаже отъ да ходи въ този великъ пѫть на живота, дѣто ще намѣрп своето щастие. Но, всичкитѣ ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа: „ще остарѣемъ“, възгледа — „ще умремъ“, „ще осиромашѣемъ“, възгледа, че „ние сме глупави хора“, че „човѣшкото естество е такова-онакова“, всичкитѣ тия възгледи ще ги турите въ торбитѣ си, ще ги затворите въ килеритѣ си нѣкѫдѣ, и ще турите единъ надписъ: „Тия нѣща да не се бутатъ“. Който иска да бѫде ученикъ, така ще постѫпва. Нѣкои ме питатъ: „Азъ съмъ старъ, ще мога ли?“ Е, отъ кога ти стана старъ? Нѣкой казва: „Азъ съмъ младъ“. Отъ кога стана младъ? Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта е младъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината е младъ. Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта, е уменъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината, е уменъ. Тъй седи въпроса. Моментътъ, въ който напуснете Любовъта, вие сте старъ, ще почувствувате една вѫтрѣшна слабость, едно безмислие въ живота, нѣма да имате цѣль, и ще станете песимистъ, ще кажете: „То ще се мре, ала ...“ Тия сѫ прѣдварителни бѣлѣжки. Искамъ да ги изпитате, и тогава да ги възприемете. Ще вървимъ въ единъ положителенъ пѫть, безъ изключение. Ще кажете: „Безъ изключение не може!“ Да, може, тъй ще бѫде. Тази е една велика Божествена школа, въ която абсолютно нѣма никакво изключение. На сто милиона едно изключение нѣма. Разбирате ли? Единствената школа, въ която нѣма изключения въ свѣта, е тази. Никакво изключение! Влѣзешъ ли въ нея, всички тия Братя вѣрватъ въ тебе. Тѣхниятъ животъ е такъвъ, какъвто е животътъ на Бога, т. е., като казвамъ такъвъ, подразбирамъ, че въ всички прониква Божествения животъ, въ всичката му пълнота, и то безъ никакви закони, безъ никакви принуждения. Всѣки знае своята длъжность, и всѣки се нарежда споредъ нея. Тѣ нѣматъ абсолютно никакви написани закони, но всички знаятъ своитѣ длъжности тъй добрѣ, като че ли иматъ най-добрата организация, и най-добритѣ закони, прѣкарани прѣзъ тѣхната камара. И, ако вие влѣзете въ туй Бѣло Братство, никога нѣма да познаете, кой е първиятъ и послѣдниятъ тамъ. Не може да намѣрите кой е голѣмецъ и кой слуга, кой е първиятъ и кой послѣдниятъ. Ако влѣзете между тѣхъ, съ години може да живѣете заедно, и ще кажете: „Кой ви рѫководи, кой е първиятъ измежду васъ?“ А тъй, сега, като влѣзете въ едно училище въ свѣта, вие ще познаете кой е първиятъ. Та, имайте прѣдъ видъ: не мислете, че тамъ, въ тази школа, дѣто ще учите истинитѣ, има катедра, и учитель, като менъ, тъй, да седи на масата, и ученицитѣ да сѫ, като васъ наредени. Тукъ е тъй. Тамъ не сѫ наредени нѣщата тъй. Сега ще кажете: „Ами какъ?“ Като се научите да спите, ще разберете какъ е туй. Обаче, когато тия велики истиня се прѣнесатъ на земята, споредъ условията на сегашния нашъ животъ, ние трѣбва да търсимъ начинитѣ, методитѣ и формулитѣ да изразимъ тия велики истини, които сѫ тъй недостѫпни за сегашния умъ. Хубаво, недостѫпни сѫ при сегашнитѣусловия, но ще станатъ достѫпни. Вие ще трѣбва да изучавате свѣтлината въ нейното влияние върху вашия организъмъ, ще изучавате влиянието на цвѣтоветѣ, на живитѣ центрове. Вземете слънчевата свѣтлина, всѣки день, прѣзъ извѣстни часове на деня, къмъ обѣдъ, но повечето сутринь, идатъ периодически извѣстни вълни отъ слънцето, които носятъ въ себе си положителни мисли, интелигентни мисли отъ слънцето. Има и отрицателни движения отъ слънцето, които носятъ негативни мисли. Азъ онзи день ви направихъ една забѣлѣжка: ако заспите денемъ на слънцето, непрѣмено вашиятъ организъмъ ще привлече тия негативни вълни отъ него, тъй наречената черна свѣтлина, и като станете, ще се почувствувате неразположенъ. И затуй, на единъ окултенъ ученикъ никога не се позволява да спи денемъ. Никакво спане денемъ! Ще спите вечерно врѣме, безъ слънце. А може да се грѣете на слънцето, но всѣкога вашиятъ умъ ще присѫтствува, за да може да привличате положителнитѣ вълни на слънчевата енергия. И, като ученицп, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идватъ тия духове, които си играятъ съ васъ, и ще ви приспиватъ. Ще се концентрирашъ, безъ да заспивашъ. И въ туй концентриране ще направите слѣдующето: като седишь, и нѣщо каже „фуу“, като нѣкаква вълна, ти ще се противопоставишъ, нѣма да задрѣмвашъ. Това „фуу“, то е една вълна, тази черна вълна минава отъ центъра на земята, обгръща те, и ти заспивашъ. Заспишъ ли, нищо нѣма да научишъ. Нѣма да допуснешъ тия вълни да обхващатъ мозъка ти. Ще се заемемъ да изучаваме свѣтлината, да изучаваме днитѣ прѣзъ годината, кои дни, кои часове може да използуваме за работа, начинитѣ, методитѣ за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т. н. Защото, все трѣбва да почнемъ нѣщо. Тъй, както сте сега, доста сте обѣднѣли. Обѣднѣли сте. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, той е бѣденъ. Първото нѣщо: ученикътъ трѣбва да бѫде доволенъ. Сега, туй сѫ правила, които се прилагатъ къмъ темпераментитѣ. Ще ги вземете, и ще ги упражнявате. Нѣкои отъ тия правила ще упражнявате тукъ, защото по-голѣмата часть отъ работата ще извършимъ въ другия свѣтъ. Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господь говори въ съня единъ, два и три пѫти“. Той все въ съня говори. На Йосифа на сънь му е говорилъ. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все въ сънно състояние имъ е говорилъ. Иоанъ се е прѣнесълъ, и тогава му е говорилъ Господь. И, ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете какъ да поправите живота си, вие трѣбва да прѣкарате такъвъ единъ сънь, и веднага ще имате най-добритѣ наставления, какъ да поправите живота си. Сега, може да прочетемъ нѣкои отъ работитѣ (прочетоха се двѣ работи). Нѣма да имате достатъчно търпѣние да се дочетатъ всички тия работи. Нѣкои отъ васъ сѫ се доста разгорещили да слѣдвате школата. Ще знаете едно: който отъ васъ не дойде три четвъртъка, за въ бѫдеще не може да посѣщава школага. Това е за всѣки, който отсѫтствува три пѫти. Сега, ще кажете: „Може да има изключителни случаи“. Който отсѫтствува три пѫти единъ подиръ другъ, той губи право. Сега, схващате ли вѫтрѣшния смисълъ? То значи: единъ ученикъ, който три пѫти е забравилъ, че има школа, три пѫти тази мисъль изчезне ли навънъ отъ него, забранява му се да посѣщава школата. Ще имате прѣдъ видъ, че въ тази школа изключение и благоволение не се прави. Никакво изключение нѣма. Това не е наложено, но веднъжъ рѣши ли всѣки единъ отъ васъ, той трѣбва да бѫде вѣренъ. Единъ важенъ законъ: туй, което вие сте рѣшили въ себе си, трѣбва да бѫдете въ състояние да го изпълпите. Не каквото ние ви налагаме, а вие, което сте рѣшили да изпълните, изпълнете го. Трѣбва да го изпълните, иначе всичката наука въ свѣта ще бѫде безъ полза за васъ. Човѣкъ, който обѣщава, а не изпълнява, той е пробитъ кюнецъ, наливай колкото искашъ, то е само въпросъ на врѣмето, всичкото ще изтече навънъ. Ние не искаме никакви задължения отъ васъ, но веднъжъ рѣшите ли да служите на Любовъта, вие ще бѫдете герои, ще кажете: „Да ме разпнатъ, отъ този пѫть нѣма връщане!“ Кажете ли веднъжъ тъй, вървите ли тъй въ този пѫть, Богъ е съ васъ. Най-малкото колебание, и вие сте изгубени. Тогава, да не се сърдите никому, да не казвате, защо ме е оставилъ Господь? Въ окултната школа въпросътъ седи тъй: не е Господь, който ви е оставилъ, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие ме оставихте, и азъ нѣма да се занимавамъ съ васъ“. Сега, разбира се, азъ не считамъ присѫтствието ви въ четвъртъкъ, че само то е окултна школа. Не! Цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Ако мислите, че само въ четвъртъкъ вие сте въ окултната школа, лъжете се. Не, не, цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Слѣдователно, вие ще бѫдете въ съгласие съ тази окултна школа, на която служите. По този начинъ ще имате резултатъ. Отъ гледището на тия принципи ще разрѣшавате всичкитѣ други въпроси, каквито и да сѫ тѣ: индивидуални, сѣмейни, обществени, народни, всичкитѣ въпроси все отъ това гледище сами ще разрѣшавате. Е, сега ще дамъ на гласоподаване: искате ли да прочетемъ всичкитѣ листове, ще имате ли достатъчно търпѣние да се изчетатъ всичкитѣ работи? (Отговарятъ: да; — не.) Понеже сѫ написани, трѣбва да ги прочетемъ. Тогава, слѣдующиятъ пѫть ще прочетемъ всичкитѣ. Ще се научите на търпѣние, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тукъ има цѣнни, умни работи. Ами че какъ? Единъ човѣкъ, който е вложилъ ума и сърцето си, това нѣщо е красиво. Когато обичаме нѣкого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме нѣкого, и умни работи да е написалъ, казваме: „Не искамъ да слушамъ“. А това сѫ все умни работи! Сега, за слѣдующия пѫть искамъ: 10 души отъ васъ, които си дадатъ кандидатурата доброволно, да напишатъ нѣщо върху темата: „Прѣдназначението на човѣшкия езикъ“. Значи, 10 души ще пишатъ върху тази тема: 5 братя, и 5 сестри. Ще започнатъ съ този, видимиятъ езикъ, той е темата. Този езикъ се е родилъ, и е произлѣзълъ отъ нѣкаква идея. Които ще пишатъ, да си вдигнатъ рѫката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щомъ почнете да пишете, ще влѣзете въ една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се прѣсиля. Всѣки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте прѣдъ видъ, че Духътъ въ окултната школа говори само най-сѫщественитѣ нѣща. Тия Братя не обичатъ много да говорятъ. Нека се ангажира нѣкой да бѫде секретарь или архиварь, да пази тия работи, листоветѣ. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първото задължeние на ученицитѣ. 4. Школна лекция на общия окултенъ класъ 16.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София. 7 30 ч. в. Т. м. Прѣди да пристѫпимъ къмъ прочитане това, което е написано, азъ ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки. Тия познания, които може да добиете въ една окултна школа, ще засѣгнатъ не само вашия настоящъ животъ, но и бѫдещия ви животъ. Тия познания ще ви бѫдатъ въ полза не само за сега, но може би за хиляди години отъ сега нататъкъ. Всѣка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена съ голѣми мѫчнотии. И не е тъй лесно човѣкъ да стане ученикъ на една окултна школа. Вие може да минавате въ тази Велика школа само за оглашенъ. Защото, ученикъ е само онзи, който може да борави съ задачитѣ на тая окултна школа, както математикътъ трѣбва да знае всичкитѣ правила на математиката, за да борави съ сложнитѣ задачи, и музикантътъ — съ сложнитѣ упражнения въ музиката. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае положението си въ школата, той не трѣбва да си прави илюзии. Първото правило въ една окултна школа е: ученикътъ трѣбва да има голѣмо смирение, не овчедушие, а смирение — въ тази Велика идея, че Вѣчното, безграничното не може да се събере въ ограниченото. Той не трѣбва да си прави илюзията, че въ тази малка главица, въ този малъкъ мозъкъ вѫтрѣ, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нѣщо за сега! Прави се сравнение, че човѣшкиятъ мозъкъ има голѣма възможность да придобие голѣми знания. Туй сравнение е слѣдующето: ако съберемъ всичкото съврѣменно знание, може да го съберемъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и, ако го напечатимъ въ клѣткитѣ на мозъка си, пакъ ще остане мѣсто за още 900 такива книги. Тъй щото, вземете 90:900 и ще видите какво е отношението — 1:10, Значи, човѣкъ дори не е прѣзполовилъ своето учение. Ученикътъ въ тази окултна школа трѣбва да знае гдѣ му е мѣстото. Той трѣбва да знае, че учепицитѣ отъ най-долната градация се различаватъ отъ ученицитѣ отъ най-високата, познание, т. е. че тѣхното знание и сила въ сравнение съ онова на напрѣдналитѣ е нищо. Човѣкъ въ едно отношение може да знае, но въ друго отношение да не знае. Сега, туй не трѣбва да ви бѫде за обезсърчение, но, който иска да се учи, трѣбва да знае това нѣщо. И пакъ ще ви повторя идеята: хората остаряватъ, само когато мислятъ, че всичко знаятъ. Който иска да остарѣе, това е много лесно. Деньтъ, въ който ти помислишъ, че всичко си свършилъ — ти си остарѣлъ. А за да се подмладишъ, ще мислишъ, че много малко знаешъ, ще почнешъ, като дѣте, да възприемашъ. А такава старость, азъ я наричамъ прѣждеврѣменна. Затуй, желая всички въ школата, да бѫдете млади. А, за да бх-дете млади, значи, да мислите, че сега започвате Великото Божествено учение. Учението, което свѣтътъ дава, то е прѣдговоръ на Божественото учение. Като свършите всичко въ свѣта: отдѣленията, прогимназията, гимназията, послѣ университета, специализирате, се и станете най-учения човѣкъ, това е само прѣдговоръ на Божественото знание, което трѣбва да започнете. Слѣдователно, ако вие сте добили този прѣдговоръ, може да станете единъ добъръ ученикъ въ Божествената школа. Затуй, азъ прѣпорѫчвамъ на всѣки: да добиете отъ свѣтското знание, колкото може повече. Защото, нѣкой казва: „Намъ свѣтско знание не ни трѣбва, а Божествено“. Ако свѣтското нѣмашъ, Божествепото не можешъ да придобиешъ. Ако свѣтското ти е мѫчно, Божественото е хиляди пѫти по-мѫчно. Сега, въ единъ съврѣмененъ университетъ плащатъ такса 800 лв., а въ едно Божествено унение, съ 8,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 10,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 20 х., и съ 100 х., и съ 1 милиоиъ, и съ 10 и съ 100 милиона не може да влѣзешъ, и съ единъ милиардъ не можешъ да влѣзешъ. Разбирате ли? Ако е за пари, то съ пари не може да се откупува. Въ Божественото училище ще заложишъ сърцето си и ума си, а волята ще остане твоя. И тогава, ще откупувашъ сърцето и ума си, за да покажешъ колко си юнакъ. Волята ще остане на тебе, а ума и сърцето тамъ. И затуй Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“Сърцето си ще го заложишъ. Разбира се, туй не е залагане, тъй както въ свѣта залагатъ. Въ всѣка окултна школа ще пристѫпите съ всичкото си благоговение. То е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣма да ходите разпасани, но тамъ, като влѣзе човѣкъ, трѣбва да има всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете, че туй е една отъ най-великитѣ и най-благороднитѣ работи. И върху познанията, върху това градиво, което ученикътъ ще добие, ще почива неговото щастие, понеже той ще съгражда бѫдещия си животъ и бѫдещия си домъ върху тия свои познания. Нѣкой ще каже: „Безъ тия знания не може ли?“ — Не може. Може да влѣзете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете прѣзъ Божествената школа, и ще свършите. Само че нѣкои сѫ влѣзли безъ да знаятъ, а други знаятъ, че сѫ влѣзли въ тази школа. Религиознитѣ хора казватъ: „Намъ не ни трѣбватъ много знания, т. е. ние и безъ окултна школа може да минемъ“. Това подразбира, че тѣ несъзнателно ще минатъ тази школа. Нѣкои хора я минаватъ съзнателпо, а други — несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливитѣ ученици ги прѣкарватъ прѣзъ моста вечерно врѣме — да не виждатъ, а безстрашливитѣ ученици — денемъ. И на страхливитѣ имъ турятъ прѣвръзка. И когато нѣкой каже: „Не може ли безъ тази школа?“ — азъ казвамъ: може, но съ прѣвръзка, а може и безъ прѣвръзка. Послѣ, правилото казва, че ние не искаме много, напротивъ, много малко изискваме. Отъ всѣки единъ ученикъ искаме да отдѣли на день по единъ часъ врѣме. Седемь деня, по единъ часъ отъ деня, 7 часа работа, и то, този часъ отъ врѣмето, което ще прахосашъ нѣкадѣ да посвѣтишъ на туй занимание. И този часъ ще го посветите съзнателно, отъ любовъ. Пакъ ще ви кажа: ако вие работите безъ любовъ, нищо нѣма да ви ползува. Правилото на Божествената окултна школа гласи, че знанието трѣбва да се добива по закона на Любовъта. Добиешъ ли едно знание безъ любовъ, то нѣма да те ползува. И ап. Павелъ, въ посланието си къмъ Коринтянитѣ казва: „Каквото и да направя, ако е безъ любовъ, нищо не се ползувамъ“. Ако го направимъ съ любовъ, ползуваме се. Сега, въ тази окултна школа, вие ще се запознаете съ всичкитѣ религиозни системи, положения, закони, защо сѫ се явили религиитѣ, при какви условия и т. н. И тогава, нѣма да има тия неразбории: дали ние сме на правата или на кривата страна. Отъ окултно гледище, ние другояче разсѫждаваме за правото и кривото. Отъ становището на окултната школа, съврѣменното право е безправие. И, когато нѣкой ви каже: „Нѣма ли право?“ Право! Вашето право, отъ окултно становище, е безправие. И, слѣдователно, за да пмаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нѣщата, трѣбва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпроситѣ философски. Ние не се боимъ отъ въпроси. Нѣкои въпроси може да ги разрѣшимъ много лесно, а други въпроси оставяме безъ отговоръ. Защо? Защото въ всѣка една окултна школа, всѣки единъ въпросъ трѣбва да се разгледа на своето врѣме, а не безъ врѣме. Има въпроси, които се задаватъ безъ врѣме. Задава се въпроса: „Има ли Господь, или не?“ Този въпросъ е ненаврѣмененъ. „Има ли бѫдещъ животъ, или не?“ И този въпросъ е ненаврѣмененъ. Защото, за мене, азъ, който живѣя едповрѣменно и въ този и въ другия свѣтъ, ходя и се разговарямъ съ всички тия ангели, ако ме питатъ: Има ли ангели? — азъ си мълча. Нѣкой ще ме убѣждава, че това е глупаво, азъ пакъ мълча, виждамъ кое е глупаво. Ама ще пита нѣкой: Ти виждашъ ли това? Ами ти разбирашъ ли това, което питашъ? Колкото ти имашъ право да се съмнѣвашъ въ моето виждане, толкова имамъ право и азъ да се съмнѣвамъ въ твоето разбиране. А двѣ еднакви величини, въ двѣ противоположни посоки една къмъ друга, се взаимно унищожаватъ. А, вижъ, зададепи такива въпросп въ окултната школа: какъ да живѣемъ, какъ да подобримъ живота си — на това може да отговори окултната школа. Какъ да обновимъ своя животъ, какъ да развиемъ ума си, какъ да очистимъ сърцето си, какъ да развиемъ душевнитѣ си сили? — На всичко туй се отговаря прямо, даватъ се методи. Онѣзи, които влизатъ въ школата, трѣбва да знаятъ, че тѣ сѫ ученици, а ученикътъ трѣбва да бѫде безъ прѣдубѣждение. Той трѣбва да бѫде чистъ, като опрана дреха. Само старитѣ хора, които сѫ живѣли дълго врѣме въ свѣта, казватъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде глупавъ“. А отъ окултно гледище, ние прѣдпочитаме да бѫдемъ глупави въ извѣстно отношепие. Та, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да напусне своитѣ прѣдубѣждения. И, ако отъ това, което се прѣподава, не се постигатъ резултати, той самъ ще си прави своето заключение. Малки, микроскопически опити — голѣми работи нѣма да правимъ. Ще ви кажемъ да посѣете едно житно зърно, и послѣ ще ви питамъ: Израсна ли? — Израсна. Послѣ: Колко зърна даде? Узрѣ ли? Реално ли е това зърно? Защото, туй, което става съ едното житно зърно, сѫщото става и съ 10 милиона такива. Но, нѣма да очаквате изведнъжъ резултати. Нѣкой, като влѣзе въ школата, мисли, че ще се изтегли завѣсата, и изведнъжъ всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завѣсата изведнъжъ, азъ го прѣдупрѣждавамъ, да не си губи врѣмето. Тъй щото, ще трѣбва да се разберемъ. Да не кажатъ нѣкои: „Ама азъ какво мислихъ“. Ако мислите за голѣми работи, азъ ще ви покажа мѣсто кѫдѣ да отидете за тѣхъ. Тамъ много се добива. И тъй, на първа рѫка, ние ще пристѫпимъ да проучимъ основно човѣка, сегашниятъ човѣкъ, тъй както е, да го проучимъ въ тази му фаза, съ тия сили, които се развиватъ въ неговия организъмъ, проявяватъ се въ неговия умъ, дѣйствуватъ въ неговото сърце, и се реализиратъ въ неговата воля. И, слѣдъ като проучимъ човѣка по този начинъ, ние ще пристѫпимъ тогава въ друга една область, по-широка и по-приятна. Проучването на човѣка въ нѣкое отношение е приятно, а въ друго отношение — неприятно. Когато проучавашъ положителната страна на човѣка — приятно е, когато проучвашъ неговитѣ отрицателни страни, е много неприятно. И всѣки ученикъ трѣбва да бѫде много смѣлъ и рѣшителенъ. За да проучимъ човѣка, това е трудно нѣщо. Ще ви поставятъ въ една окултна школа, и ще ви покажатъ положителнитѣ и отрицателяитѣ страни на вашия характеръ, тъй, както прѣдъ едно огледало, да си видите мислитѣ. И при единъ такъвъ изпитъ, незная, но температурата ви ще падне най-малко 35° подъ нулата, ще истините, и ще ви се отще да живѣете. И затуй, въ старо врѣме, много ученици сѫ подлудявали. Но ние нѣма да направимъ това. Въ тия школи, дѣто много се дава, човѣкъ излиза или съ много умъ, или безъ умъ, то е хазартна игра. А методътъ, който ние ще употрѣбимъ, е единъ отъ най-безопаснитѣ. Но, като казвамъ „безопасенъ“, да не мислите, че лесно ще минете. И тукъ ще заложите ума и сърцето си. Тамъ си има долапчета и ключове, и всѣки день, като кажете: „Искамъ сърцето си назадъ“, можо да си отворите, когато искате, и да си вземете ума и сърцето. А другиятъ начинъ, дѣто много се придобива, то е въ другъ класъ. И тогава, като свършишъ училището, ще дойде Великиятъ Учитель, самъ ще отвори. И, ако вие ме попитате за съврѣменнитѣ подлудѣли хора, смахнати хора, защо сѫ такава, тѣ сѫ все ученици на такива школи, недосвършили сѫ тѣ. На първо врѣме ще турите въ ума си мисъльта: трѣбва да свършимъ училището, по който и да е начинъ. Религията казва: „Трѣбва да вършимъ волята Божия“. А ние казваме: „Земята е едно училище, и то трѣбва да се свърши, по който и да е начинъ“. Сега, кой отъ васъ може да чете хубаво? Да се прочетатъ темитѣ! (Братъ Бѣлевъ ги чете) Сега, ще опрѣдѣлите една комисия, която, слѣдъ като прочита всичкитѣ работи, да изважда нѣщо общо. Отъ всичко туй ще извадите най-важнитѣ работи, и ще направите едно общо опрѣдѣление, кой е най-добриятъ умъ. Може да започнете оть тамъ: умътъ и неговитѣ връзки съ материалния свѣтъ разнитѣ му качества въ природата и т. н. Кои ще влизатъ въ тази комисия? Може вие да се опрѣдѣлите, за васъ 14 е най-доброто число 7 братя, и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Тогава, азъ опрѣдѣлямъ братята. Толевъ, Бѣлевъ, Русчевъ, Русевъ, Радевъ, Коенъ и Радославовъ, а отъ сестритѣ: Недѣлкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова. Сега, тукъ се иска вѣщина, да се извадятъ важнитѣ мисли, защото туй общо опрѣдѣление, което ще направите, всички ще го проучите и всички ученици ще си го прѣпишатъ, да го иматъ. То да бѫде нѣщо красиво. Ще го прочетемъ тукъ, и ще го туримъ на гласуване, да видимъ удобрявате ли го всички? Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ правила 3. Школна лекция на общия окултенъ класъ 9.III — 1922. Четвъртъкъ, Ст. София. 7.10 ч. в. Благославяй, душе моя, Господа. (съвършено тихо). Т. м. Отъ всинца ви се иска редъ, порядъкъ, дисциплина, но не азъ да ви я налагамъ. Азъ искамъ всѣки отъ васъ самъ да си наложи дисциплина на своитѣ мисли и чувства. А който не може самъ да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагатв такава дисциплина, не идвайте. И ако нѣкой си позволи да дойде безъ тази дисциплина, тогава азъ не отговарямъ, Азъ искамъ абсолютна хармония! Отвънъ може да ме критикувате, но тукъ, който ме критикува, не отговарямъ за послѣдствията. Когато единъ човѣкъ влѣзе въ храма Божий, трѣбва да знае, че туй е храмъ. Когато идва въ училището, трѣбва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тукъ да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, нѣма защо да идвате. Нали искате да бѫдемъ приятели? А приятели може да бѫдемъ, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любовъ, когато изпълпяваме закона на Мѫдростьта, закона на Правдата. Тѣ сѫ еднакви за всички — нѣма изключение за никого. Законътъ тамъ е абсолютенъ. Любовъта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мѫдрость и относителна мѫдрость: абсолютна Истина и относителна истина: абсолютна Правда и относителна правда: абсолютно добро и относително добро. Ние вървимъ по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка въ свѣта. Да се разберемъ! Тъй щото въ абсолютното има едно мнѣние, а въ относителното има много мнѣния. И трѣбва да знаете, само по този начинъ може да имате съдѣйствието на небето. Небето е мѣсто на редъ и порядъкъ, мѣсто на дисциплина! Въ небето нѣма такива заповѣди, и такива стражари, както на земята: тамъ написани закони нѣма, но всѣки носи закони написани вѫтрѣ или въ ума си, или въ сърцето си, или въ Духа си, споредъ степеньта на развитието, което притежава сѫществото. Сега, моето желание е, да ви освободя отъ ненужнитѣ страдания и мѫчнотии. Ако единъ ученикъ, който отива въ училището, има мазолъ, има живеница въ крака си или болки въ корема си, може ли да учи? Той трѣбва да бѫде свободенъ. Ако този ученикъ е гладенъ, ако 3—4 дена не е ялъ, може ли да учи? Значи, храна трѣбва да има, дрешки трѣбва да има, трѣбва да има всичко, което му е необходимо. Та, ако вие идвате съ вашитѣ грижи тукъ, нѣмаме нужда отъ васъ. Това не е сиротопиталище, не е спасителенъ домъ. Идването ви недѣленъ день тукъ, може да се счита за спасителенъ домъ, но сега тукъ е училище — здрави хора трѣбватъ. Който е боленъ, отвънка да стои, а който е здравъ, да дойде. Та, всинца може да бѫдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болнитѣ да стоятъ отвънъ. Въ една окултна школа хората сами ставатъ болни, и сами ставатъ здрави. Сега, на този въпросъ азъ ще ви отговоря направо. Когато излѣзохте отъ Бога, болни ли излѣзохте? — Здрави. Слѣдователно, кой е причината, че сте болни? — Вие самитѣ. Когато излѣзохте отъ Бога, невѣжи ли излѣзохте или учени? — Учени, а не невѣжи. Сегашното ви невѣжество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашѣли сте на физическото поле, Сега ще пристѫпимъ къмъ положителния животъ. Да оставимъ далечното минало и далечното бѫдеще, а да се позанимаемъ съ настоящето. Когато нѣкой съврѣмененъ авторъ рѣши да напише нѣкоя книга въ видъ на разказъ или въ видъ на нѣкой романъ, той има два обекта: единъ герой и една героиня. Героятъ е мѫжъ, а героинята е жена, и около тия двамата герои авторътъ разпрѣдѣля всички други лица и направя разказа си интересенъ. Сега, азъ задавамъ въпроса: Защо му сѫ тия двама герои? Героятъ мѫжъ подразбира героинята жена, и героинята жена подразбира героя мѫжъ. Унищожите ли вие единия герой, другиятъ самъ по себе си изчезва. И човѣкъ има два героя въ себе си. Кои сѫ тѣ? Азъ ще ви ги кажа. Първиятъ герой е умътъ, а вториятъ герой е сърцето. Около тия двамата герои, авторътъ, значи, Духътъ, разпрѣдѣля другитѣ лица. Духътъ, авторътъ е, който си избира двамата герои — умътъ и сърцето — и върху тѣхъ той съзижда своя разказъ, около тѣхъ се нареждатъ всичкитѣ други лица. Сега, този авторъ подбира своитѣ герои. Той опрѣдѣля точно въ какво седи геройството на героя и на героинята, и имъ придава извѣстни морални качества. Запримѣръ, на героя ще даде сила, смѣлость, рѣшителность, за да побѣждава. А на героинята ще даде най-голѣми страдания, за да издържи. Нея ще я поставн въ най-голѣмитѣ изкушения, и тя ще ги издържи. Дава й отрицателната роля. Добрѣ, какви трѣбва да бѫдатъ тогава качествата на вашия умъ? Какъвъ трѣбва да бѫде героятъ? Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ! Ако умътъ си каже: „Това не е за мене“, той се лишава отъ геройството си. Търси ли умътъ ви лесното въ свѣта, отъ васъ може да излѣзе само една морска звѣзда или една морска гѫба, нищо повече! И когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята да разглежда хората, той познава по ума, кой какво иска. Ако единъ ученикъ, който влиза въ школата, търси най-лесния пѫть, отъ този ученикъ нищо нѣма да излѣзе. Ако той дойде при мѫчнитѣ задачи, и ги заобиколи, или дава други да му ги разрѣшатъ, и съ чужда задача влиза, ние знаемъ какво може да излѣзе отъ него. И всичкитѣ сега управляващи свѣта, които седятъ на чело, сѫ излѣзли отъ такива школи, кѫдѣто сѫ рѣшавали все лесни задачи. И тогава, какви трѣбва да бѫдатъ качествата на сърцето? Тѣ пъкъ съотвѣтствуватъ на героинята. Умътъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ, а въ сърцето трѣбва да има пластичность, издържливость, търпѣние. Тия сѫ качествата, които ученикътъ трѣбва да придобие. Никой не се ражда съ тѣхъ. Той ги придобива. Има условия за това, и трѣбва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. Сега, какъ мислите: ако този герой се е поколебалъ 5—6 пѫти, и е отстѫпилъ отъ своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубилъ веднъжъ за всѣкога благоволението на героинята, и съ него въпросътъ е свършенъ. И обратното е вѣрно: когато героинята е отстѫпила отъ своя принципъ, отъ своето призвание, и тя е изгубила геройството си. Нѣма да се заблуждавате, да казвате: „Нѣма ли благодать?“ Това е другъ въпросъ. Въ математиката задачитѣ се рѣшаватъ само по единъ начинъ: тамъ не се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрѣшка! Тази едипица, тази погрѣшка, при едно голѣмо число, което се повтаря много пѫти въ изчисленията, причинява голѣма врѣда. И тъй, вие ще се занимавате съ вашия герой, т. е. съ вашия умъ, и съ вашата героиня — сърцето. И тогава, вие ще ме запитате: Гдѣ остава човѣшката воля? Човѣшката воля, по моето схващане, това е дѣте на ума и сърцето. Слѣдователно, ако човѣкъ има воля, подразбпрамъ, че умътъ и сърцето сѫ продуктивни, че тѣ сѫ работили съобразно съ Божия законъ. Има ли воля, това показва, че умътъ и сърцето сѫ вървѣли по новия пѫть. Нѣма ли воля, това показва, че тѣ сѫ бездѣтни, тѣзи хора сѫ живѣли единъ грѣшенъ животъ. Това е разрѣшението. Човѣкъ безъ воля, значи това въ духовния животъ е едно израждане. Това е опрѣдѣление на волята, но не е както опрѣдѣлението на съврѣменнитѣ философи. Сега, за да можете да разберете вашия умъ, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви сѫ други четири елемента. Това сѫ тъй нареченитѣ темпераменти. Има нервенъ или умственъ темпераментъ, който принадлежи на мозъка: има сангвиниченъ темпераментъ, който принадлежи на бѣлитѣ дробове, на дихателната система: холериченъ темнераментъ, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматиченъ темпераментъ, който принадлежи на стомаха. Когато нервниятъ или умствениятъ темпераментъ е първокачественъ въ проявлението на силитѣ, които го образуватъ, мисъльта тече пластично, плавно, умътъ е продуктивенъ, никаква тъмнина не се забѣлѣзва въ него, той всѣкога ще работи, ще бѫдете бързи и дълбоки въ своята мисъль. Това е само тогава, когато умствениятъ темпераментъ е първокачественъ. Всички темпераменти биватъ: първокачествени, срѣднокачествени и долнокачествени. Щомъ темпераментътъ на ума е долнокачественъ, вие ще трѣбва дълго врѣме да работите. Понеже въ този темпераментъ главна роля играятъ мозъкътъ и нервитѣ, слѣдователно ще трѣбва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкътъ е мѣсто на електричеството. Нѣкой пѫть може да направмъ опитъ. Тази е една широка область. Разнитѣ области на мозъка акумулиратъ (събиратъ) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опитъ, за да се покаже, че ако се отнематъ или прѣдадатъ извѣстни енергии, веднага ще се измѣни и вашето умствено настроение. Да допуснемъ, че ви е страхъ нѣщо, не можете да живѣете въ кѫщи, искате да бѣгате. Ако нѣкой по-смѣлъ отъ васъ си тури рѫката на извѣсгна часть на главата ви, тамъ, дѣто е центърътъ на страха, веднага ще отнеме съотвѣтната енергия, и страхътъ ви ще изчезне. И обратно: ако нѣкой страхливецъ си тури рѫката на това мѣсто на главата на нѣкого, той ще стане страхливъ. Тъй че, страхътъ може да се предаде, може и да ви се отнеме. Това сѫ течения вѫтрѣ въ мозъка. Когато дойдемъ до тия течения, тѣ могатъ да произведатъ въ съотвѣтствуващитѣ центрове извѣстни движения, и тогава въ съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено съ опасность. Послѣ, да кажемъ, нѣкой човѣкъ е милостивъ или състрадателенъ — тази енергия пакъ е локализирана въ извѣстна часть на мозъка. Ако вие сте рѣшили да направите нѣкое благодѣяние, и дойде единъ човѣкъ при васъ съ отрицателни качества, човѣкъ, който не е милостивъ, и положи рѫцѣтѣ си тамъ, на центъра на милосърдието, и у васъ ще се роди сѫщото желание, да не давате нищо. Обратно: ако нѣкой не иска да даде милостиня, а другъ, който е много милостивъ, си положи рѫката на този центъръ, у този човѣкъ веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та, нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ разположение да правя това нѣщо“. Питамъ: Туй отъ вашия умъ ли е проазлѣзло? Ваше ли е туй нѣщо? Вие трѣбва да знаете, дали една мисъль е ваша или е чужда. „Азъ“, казва, „нѣмамъ разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо, и ако всѣки день вие прѣживѣвате чуждитѣ разположения, каква опитность може да имате? — Никаква! Българитѣ казватъ: „Чуждото е всѣкога чуждо, то и на великъдень се взима“. Не, вие ще оставите само това, което е вѫтрѣ въ васъ, само вашето, само туй, което е минало прѣзъ вашия умъ, провѣрено отъ вашето сърце и приложено отъ вашата воля, върху него може да се работи. Азъ желая, това, което ще изучавате въ школата, да мине прѣзъ вашия умъ, прѣзъ вашето сърце и прѣзъ вашата воля. Азъ нѣмамъ за цѣль да ви убѣждавамъ въ туй. Не, далечъ е отъ мене тази мисъль. Въ тази велика окултна школа опитътъ играе всичката роля. Храната сама себе си прѣпорѫчва! Нали? Нѣма да я прѣпорѫчвамъ азъ. Казвамъ: опитайте тази храна! Отъ резултатитѣ вие ще сѫдите за храната. Отъ това, което ви се прѣподава, искамъ вие сами да си съставите мнѣние, дали е полезно или не. Първиятъ темпераментъ, умствениятъ, азъ го наричамъ динамически. Слѣдователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е като боздуганъ, и този, който има силна глава, ако не е добъръ, върху когото сложи този боздуганъ, може да му направи голѣма пакость. Вториятъ темпераментъ — сангвиническиятъ, азъ го наричамъ въздухообразенъ, той има свойство да се разширява. И слѣдователно, той е необходимъ, понеже, когато човѣкъ има този сангвинически темпераментъ, той дава експансивность на своята динамическа сила — главата — формата й да става по-голѣма. И този темпераментъ се развива, за туй трѣбва да употрѣбимъ дишането, като срѣдство за развиването му. Онѣзи, които иматъ слабо дишане, които сѫ тѣсногрѫди, на които дробоветѣ не сѫ развити, кръвоноснитѣ сѫдове сѫ слаби, у тѣхъ този темпераментъ е долнокачественъ, и, вслѣдствие на това и умствената имъ система нѣма да функционира правилно. Има отношение на темпераментитѣ. И тъй, първото нѣщо, ще гледате да развивате дробоветѣ си въ съотвѣтствие съ вашата нервна система. Въ сангвиническия темпераментъ влизатъ дробоветѣ и кръвоносната система, тѣ го образуватъ. Слѣдъ първитѣ два, идва флегматическиятъ темпераментъ, или нѣкои го наричатъ витивния или жизнения темпераментъ. Азъ го наричамъ събирателенъ темпераментъ — който сгѫстява. Той е темпераментътъ на стомаха. Когато човѣкъ има нормално развитъ стомахъ, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много прѣяждане. Слѣдователно, този темпераментъ е необходимъ, за да събира енергията. И онѣзи, които сѫ лишени отъ витивния темпераментъ, често изсъхватъ, както цвѣтята, тѣ сѫ безъ пръстчица наоколо, и почватъ да ставатъ сухички. Казватъ: „Не си струва човѣкъ да е дебелъ“, но и коремътъ когато е съвсѣмъ малъкъ, и то не си струва. При този темпераментъ не е важна голѣмината, но строежа на стомаха, и той има качеството — добро ядене. На врѣме ще ядешъ, и нѣма да прѣяждашъ, ако искашъ да прѣустроишъ стомаха си. И най-послѣ, идва холерическиятъ темпераментъ, темпераментътъ на мускулната и костна системи, или темпераментътъ на физическия човѣкъ. Азъ го наричамъ екзекутивенъ. Той носи изпълнителната страна на човѣшкия животъ. Всичко, каквото трѣбва да се извършва въ свѣта, се извършва все чрѣзъ този темпераментъ. Онѣзи, у които този темпераментъ прѣобладава, иматъ жилави мускули, коститѣ имъ сѫ здрави, малко грубички, езикътъ имъ е малко невъздържанъ, не се разправятъ съ думи, а съ рѫцѣ и крака. Сега, всѣки темпераментъ си има своята область на дѣйствие. Когато холерическиятъ темпераментъ прѣобладава, тогава сѫ развити съотвѣтствуващитѣ центрове въ мозъка — около ушитѣ. Защото, всѣки единъ външенъ центъръ си има прѣдставитель горѣ, въ мозъка, тамъ тия части сѫ силно развити. При сангвиническия темпераментъ силно е развита горната часть — въображението. При флегматичния темпераментъ сѫ развити слѣпоочнитѣ части, а това показва, че когато на такъвъ човѣкъ му замирише на ядепе, у него се заражда приятпото желание да си похапне. Когато умствената система прѣобладава, тогава цѣлиятъ строежъ на прѣдната часть на челото има красива форма. Вие трѣбва да изучавате темпераментитѣ, и да почвате да ги развивате. Ако не може да съградите извѣстенъ темпераментъ, да внесете присѫщитѣ нему качества, въ васъ ще остане една липса. Търпѣливъ човѣкъ може да бѫде оня, кой то има витивенъ или флегматиченъ темпераментъ. Даже и добрѣ развитиятъ човѣкъ, ако изгуби качеетвата на витивния темпераментъ, не може да бѫде търпѣливъ. Той не може да бѫде бързъ, ако сангвиническиятъ темпераментъ не е развитъ у него. Послѣ, мисъльта му не може да бѫде будна, да схваща бързо, ако нервниятъ темпераментъ не е развитъ. Най-първо ще се заемете да обработвате вашитѣ темпераменти. Сега, по отношение темпераментитѣ, има извѣстно измѣрване. Но, ако азъ ви дамъ измѣрванията, вие, като не сте запознати съ тия закони, може да си объркате понятията. Запримѣръ, широчината на носа отдолу, и слѣпоочнитѣ области ще покажатъ до колко е развитъ вашия витивенъ темпераментъ, защото между всичкитѣ части има една съразмѣрность. Широчината на ноздритѣ има съотношение къмъ широчината на рѫката, а сѫщо и къмъ лицето. Послѣ, споредъ, както е устроенъ стомахътъ ви, така ще бѫдатъ устроени пръститѣ ви: както сѫ устроени дробоветѣ ви, така ще бѫде устроена и цѣлата ви рѫка, и мекитѣ части на пръститѣ, които съотвѣтствуватъ на дробоветѣ. Който разбира това, като погледне частитѣ на пръститѣ, ще знае въ какво положение се намира стомаха ви, всичко ще знае. Въ туй отношение, нѣма нищо скрито-покрито. И на васъ, като ученици, ви прѣдстои много сериозна работа. Сега, азъ искамъ да опрѣдѣля слѣдното: въ това уьилище, за работа, ще употрѣбите само извишното си врѣме, туй, което не знаете кѫдѣ да го употрѣбите, не искамъ да напуснете домоветѣ си. Колко часа може да опрѣдѣлите? Часъ, половинъ часъ ли, повече ли? Най-малко единъ часъ ви трѣбва, а, ако можете часъ и половина, до два часа прѣзъ деня — още по-добрѣ, но да не си оставяте работата, че да ставатъ скандали. Не, скандали не искамъ. На способния ученикъ малко врѣме му трѣбва, и на трудолюбивия ученикъ малко врѣме му трѣбва. Нали знаете онази поговорка, дѣто се надбѣгвали жабата и заякътъ? Заякътъ бѣгалъ много бързо, но спалъ на много мѣста, а жабата ходѣла бавно, но не почивала, и надминала заякал Та, бързитѣ хора понѣкога закъсняватъ повече, отколкото муднитѣ. И туй е вѣрно: най-способнитѣ ученици въ училището, които много обѣщаватъ, въ живота нищо не даватъ, не че не могатъ да дадатъ, но тѣ се развалятъ отъ похвалитѣ. Сега, мнозина казватъ. „Да ни похвалятъ“. . . Не, похвалата е много опасна. Веднъжъ въ годината да похвалишъ нѣкого, и то само на великъдень, но всѣки день да го хвалишъ, е много опасно. На земята особено е много опаспо да се хвали човѣкъ. Опасно е и да коримъ. Нѣма защо да коришъ. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене и хвалене, и двѣтѣ иматъ егоистична подкладка. Ние хвалимъ нѣкой човѣкъ, защо. За да го подкупимъ. Мисъльта ни не е, че той е благороденъ, но искаме да го подкупимъ, Нѣкой пѫть казваме: „Ти си много лошъ“, съ това ние искаме да му въздѣйствуваме. А той казва: „Не съмъ толкова лошъ“. Въ окултната школа, и единиятъ и другиятъ начинъ не се употрѣбяватъ. Не се позволява нито да ви хвалятъ, нито да ви корятъ. Сега, ние имаме способности вложени въ насъ, и всѣки ги има прѣизобилно. Тия способности трѣбва да се развиятъ, у едни има повече условия за това, а у други — по-малко. При сегашнитѣ условия всички не може да бѫдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, единъ или двама отъ тѣхъ сѫ талантливи, могатъ много нѣщо да постигнатъ, само тѣ сѫ герои, а другитѣ сѫ второстепенни. Ако въ тоя животъ не можемъ много да постигнемъ, то въ другия животъ, но туй не трѣбва да ни обезсърчава. Когато дойде твоятъ редъ, тогава ще бѫдешъ готовъ. Тъй трѣбва да гледа ученикътъ. Той трѣбва да използува настоящето заради ония далечни цѣли на своето битие. Единъ день насъ ще ни повикатъ, ще ни кажатъ: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готовп, ще я изпълнимъ. Тогава ще дойде твоятъ редъ. И тъй, за да може да развиете вашия умственъ или нервенъ темпераментъ, непрѣменно трѣбва да се научите да владѣете вашитѣ мисли. За самообладанието е говорено много пѫти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдатъ тревоги, ще дойдатъ изпитания — и тѣ сѫ естествени — ще дойдатъ, но когато всичкитѣ тия смущения се явятъ, и ти изкарашъ отъ тѣхъ едпо благо за себе си, ти си съумѣлъ да завладѣешъ своитѣ мисли. Всѣки отъ васъ да си има една тетрадка или едно тевтерче, обезателно! Изпаднете въ едно изкушепие нѣкой пѫть, или се разтревожите, забѣлѣжете си, колко минути ви е трѣбвало, за да се успокоите. Гнѣвътъ започне, кажи си: „Въ 101/2 ч. въ менъ настана едиа голѣма буря, и слѣдъ 5, 10, 15 мин., половинъ, единъ часъ“, ще си отбѣлѣжите точно кога, „тази буря прѣстана“. Нѣкой казва: „Този гнѣвъ ще мине самъ по себе си“. Да, гнѣвътъ, самъ по себе си ще мине, но може всичко да отвлѣче, и тогава той е опасенъ, а ако вие го впрѣгнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гнѣва, но когато задигие всичко, тогава е опасенъ. Тази енергия ще я впрѣгнете на работа. Или, дойде ви нѣкоя добра мисъль, отбѣлѣжете, колко врѣме ви е трѣбвало, за да я постигнете. Не отбѣлѣзвайте всички мисли, а на день по една мисъль — стига. Ако е отрицателна, вижте, колко врѣме ви трѣбва, за да прѣвърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вѫтрѣ, и да кажете: „Благодаря, азъ си научихъ урока добрѣ“. То значи, сами да си рѣшавате задачата. Нали? И забѣлѣжително е, щомъ човѣкъ влѣзе въ духовния пѫть, веднага му се създаватъ неприятности. И тъй е. Вземете вашето дѣте, което е било спокойно, играе си, пратите го на училище, веднага учителитѣ му създаватъ беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисля, че по този и този прѣдметъ има да учи, а вие казвате: „Туй мое дѣте, много учи“. И майката се безпокои, че дѣтето й много учи. Нѣма опасность отъ многото учене. Сега, въ васъ може да се сложи мисъльта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда единъ разказъ, Азъ нѣма да ви приведа цѣлия разказъ, но само една часть, която изяснява моята мисъль. Той е слѣдующиятъ: нѣкой си искалъ да стане ясновидецъ, и мислилъ, че като стане такъвъ, ще може да използува ясновидството. И дѣйствително, дало му се единъ такъвъ моментъ. Видѣлъ, че нѣкой си крадецъ влиза въ нѣкоя кѫща, при единъ богаташъ, и иска да го обере. И намислилъ да направи добро. Отишълъ при богатия, смушкалъ го да стане, да види крадеца. Богатиятъ станалъ, и убилъ разбойника. Другъ случай: ясновидецътъ видѣлъ, че двама млади се обичали. По едно врѣме, при момата се приближава другъ момъкъ. Той отива да каже на нейния възлюбенъ да я спаси. Момъкътъ набързо отива, но двамата се скарватъ, и се убиватъ. Ясновндецътъ искалъ да уреди живота имъ. Трети случай: видѣлъ на една нива, че нѣкой отива да краде кръстцитѣ, а този, комуто принадлежала нивата, билъ бѣденъ. Отива и му казва: „Знаешъ ли, че твоитѣ снопи се крадятъ?“ Този отива, залавя крадеца, скарватъ се, и се убиватъ. Това не е наука. Затуй Писанието казва :“Отива ли нѣкой да краде, нека да открадне. Отива ли нѣкой да извърши нѣкое прѣстѫпление, нека го извърши, а ученикътъ да си върви въ пѫтя“. Азъ харесвамъ онзи примѣръ съ Жанъ Вължана, въ романа на Викторъ Хюго „Клѣтницитѣ“, когото залавятъ съ свѣтилника въ рѫка, и го завеждатъ при епископа. Този послѣдниятъ казва: „Той не го открадна, азъ му го дадохъ“. Това е единъ благороденъ примѣръ! Грѣшката на всички окултни ученици е тамъ, дѣто се ровите въ една малка погрѣшка на другитѣ, и казвате: „Защо да я направи?“ Съ погрѣшки ние не се занимаваме! Въ една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме съ отрицателнитѣ качества на другитѣ! И, ако дойде нѣкой да ти се оплаква, че сѫ го обрали, извади отъ джоба си, и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ — 500 лв. „Азъ плащамъ“. И въпросътъ се свършва. Отъ ученицитѣ въ тази школа искамъ: всички да изправите по този начинъ погрѣшкитѣ на другитѣ. „Да изправя погрѣшкитѣ на другитѣ! Че какъ да ги изправя?“ Какъ? Да не допущате тия отрицателни качества въ себе си. Никога не мисли за грѣшкитѣ на другитѣ, ако искашъ да се облагородишъ. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за ученицитѣ въ школата, то не е за външния свѣтъ, За свѣта правилото е друго. Не прилагайте туй правило въ свѣта. Законътъ тамъ е другъ. Но онзи, който иска да бѫде ученикъ въ Христовата школа, абсолютно никога не трѣбва да се спира на грѣшкитѣ на хората. Тѣ ще дойдатъ, но никога не се спирайте на тѣхъ. Тъй и Богъ не се спира върху нашитѣ грѣхове. Той всѣки день твори нови нѣща. Ново твори. Сега, има миого хора, които се спиратъ на погрѣшкитѣ на другитѣ, и казватъ: „Това дали е право или не?“ Въ абсолютното право има само едно правило. И азъ желая всички вие да турите туй правило: да внасяте въ себе си всѣкога нѣщо ново, нѣщо добро. Изведнъжъ нѣма да станете съвършени ученици, азъ не искамъ туй отъ васъ, но да знаете да рѣшавате задачитѣ си, да бѫдете акуратни. По туй правило, колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нѣмайте лошо мнѣние за себе си. Имай такова мнѣние за себе си, каквото Господь има за тебе. Ако кажешъ: „Азъ съмъ много лошъ“, и подразбирашъ, че Богъ те е направилъ такъвъ, много грѣшишъ. Пъкъ, ако разбирашъ, че си много мързеливъ, то е другъ въпросъ. Кажи: „Способенъ съмъ азъ да направя това, способенъ съмъ“. И тъй, ще работите върху вашитѣ темпераменти: върху темперамента на главата си — нервния, върху сангвиническия темпераментъ, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темпераментъ. И всѣкога ще разпрѣдѣляте енергиитѣ си равномѣрно. По този начинъ лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментитѣ се изопачаватъ, ще се появи асиметрия: пръститѣ се изкривяватъ, рѫцѣтѣ и краката почватъ да се изкривяватъ, става дисхармония въ проявяването на енергиитѣ. И тъй, умътъ, сърцето и волята иматъ четири елемента, и съ тѣхъ ще трѣбва да работите. Ще вложите въ всѣка мисъль динамизъмъ (електричество), слѣдъ туй на тази мисъль ще дадете разширение, послѣ гѫстота (тяжесть) и най-послѣ сила на движение, или както азъ го наричамъ, растене. Функциониратъ ли по този начинъ вашитѣ темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трѣбва само да посадимъ тия нѣща, но тѣ ще трѣбва да израснатъ, и да дадатъ своя плодъ. Нѣкои писатели пишатъ добрѣ, понеже тѣ сѫ вложили въ своята мисъль всички тия качества. Умътъ е героятъ, сърцето е героинята, а дѣтето, родено отъ тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато азъ говоря за волята, подразбирамъ дѣтето на ума и сърцето. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, често, слѣдъ своитѣ недѣлни бесѣди, слѣдъ като съмъ проповѣдвалъ нѣкоя хубава бесѣда, двама души спорятъ, каратъ се за нѣщо и казвамъ: ето какъ сѫ разбрали бесѣдата. Единиятъ се докачилъ, и другиятъ се докачилъ. А, като кажатъ: „Отлична бесѣда“, и не се каратъ, тѣ тогава сѫ я разбрали добрѣ. Но, щомъ се скаратъ двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарватъ, тази бесѣда не е първостепенна. Та, пѫтьтъ, по който ще вървите, е пѫть на трудъ и постоянство! Ще бѫда точенъ, имамъ само още 5 минути врѣме. Тогава, ще свържите двѣтѣ бесѣди: прѣдишната бѣше за спане, ядене и работа, а тази бесѣда е за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата воля, и за темпераментитѣ. Сега, ще ви задамъ една задаяа: всѣки отъ васъ да напише по 10 реда, върху темата. „Кой е най-добриятъ умъ?“ Всѣки да напише туй, което разбира, споредъ него. И послѣ ще ви оставя, васъ ученицитѣ, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или двѣ събрания, ученицитѣ да си разкритикуватъ туй, което сѫ написали. И, тъй, темата е: Кой е най-добриятъ умъ, или кои сѫ качествата на най-добрия умъ? То е много ясно. Умътъ нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както единъ авторъ описва главнитѣ качества на героя. Умътъ и героятъ — сѫ подобни. Сега, онѣзи отъ васъ, които могатъ да напишатъ това, слѣдующиятъ пѫть ще донесатъ листчетата си, и отъ всичко туй, което сте написали, ще извадимъ есенцията — какво мислите вие за ума, и ще дойдемъ до нѣкакви правила — какъ трѣбва да се възпитава ума. Всѣки ще напише, безъ да чете на другъ написаното. Ще напишете 1/2 листъ, 10 реда, безъ да си туряте името. Ще прочетемъ, кой какво мисли за „най-добрия умъ“. Ще имаме едно упражнение, и тогава ще задължимъ едного отъ васъ, който е най-способенъ, да извади есенцията отъ всички тия мисли, и да наирави едно общо описание, резюме, за най-добрия умъ. Т. м. (Любовъта е изворъ). 8 ч. в.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ методи на природата. 2 школна лекция на общия окултенъ класъ 2. III. 922. четвъртъкъ 7—81/2 ч. в. Ст. София. 7 — 7. 15 мълчание. Т. м. Ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки върху природния методъ за работа. Всѣко начинание въ живота трѣбва да започва съ ония методи, които природата употрѣбява. И учепицитѣ на Божественото учение сѫ длъжни да изучаватъ тия методи. Нищо не може да ги извини. Всѣки, който е влѣзалъ въ това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Азъ не зная, азъ не разбирамъ, менъ не сѫ ми обяснили това“, и т. н. тия нѣща не го оправдаватъ. Защото и дѣцата, въ сегашно врѣме, отъ 1 отдѣление знаятъ каква е тѣхната програма въ училището, а съврѣменнитѣ културни хора не знаятъ каква е тѣхната програма. Попитайте когото и да е отъ тѣхъ, каква е специалната му програма, защо е дошълъ на земята, той само ще си подигне рамѣнѣтѣ. Всѣки си има специална програма. Природата е разпрѣдѣлила врѣмето на три категории: врѣме за почивка, въ което влиза съня, врѣме за ядене и врѣме за работа. Тѣ сѫ три естествени положения. Сега, съньтъ, самъ по себе си, и той има нѣколко категории: може съньтъ да е приятенъ, може да не е приятенъ; може да си отпочинешъ, може и да не си отпочинешъ въ съня. Въ яденето сѫщо; може добрѣ да си ялъ, може и злѣ да си ялъ; може въ яденето да придобиешъ сили, може и да не придобиешъ сили. И въ работата е сѫщото. Съньтъ спада къмъ една категория, той е физикоастралниятъ животъ на земята. Яденето е чисто физическиятъ животъ на човѣка на земята, а работата, това е умствениятъ животъ на човѣка. Спането е необходимо за тониране на човѣшкитѣ енергии. Само въ врѣме па сънь, въ сънно състояние, човѣкъ добива своитѣ енергии. Въ сънь добиваме енергии. Прѣчистване на тѣлото става въ съня. Яденето е процесъ, да се турятъ тия енергии въ дѣйствие. Работата е използуване на придобититѣ вече енергии. И слѣдователно, споредъ това разпрѣдѣление, (I правило за съня) когато човѣкъ отива да спи, той трѣбва да отива съ една приятна мисъль, да му е приятно, че отива въ другия свѣтъ. Съзнанието минава отъ едно състояние въ друго. И, ако бихте имали възпитания умъ на единъ адептъ или на единъ светия отъ I степень, съньтъ ви, това щѣше да бѫде едно отъ най-приятното ви развлѣчение, една отъ най-приятнитѣ почивки. Сега, често ние отиваме да спимъ, когато стомахътъ ни е пъленъ, възприета е нѣкоя мѫчносмилаема храна, и тогава въ стомаха навсѣкѫдѣ има борба, има излизане и влизане въ тѣяото, ние се обръщаме на гърба, мѫчимъ се, станемъ, пъшкаме, охкаме, и, едва нѣкой заспи къмъ 12 ч., а нѣкои къмъ два часа, и послѣ казватъ: „Не мога да спя“, а не се запитва, защо не може да спи. На другата вечерь, пакъ по сѫщия начинъ, той се е наялъ съ мѫчносмилателна храна, и пакъ цѣла нощь не може да спи. И казва: „Не ми върви, нѣкакви дяволи има въ тази кѫща“, или „еди-кой си дошълъ“, че затова не можалъ да спи. Не, не, причината не е тамъ. Нечистиятъ въздухъ може нѣкой пѫть да е причината, но главниятъ факторъ, това е храната въ стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това сѫ маловажни работи.“ Не, не, всѣки единъ ученикъ трѣбва да започне отъ маловажнитѣ работи. Именно, защото тѣ сѫ маловажни, тѣ сѫ най-важни. И тъй, първото правило за единъ ученикъ на окултизъма е: да се нахрани вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани и когато слънцето залѣзе, но най-добриятъ методъ е, когато слънцето е на височина два метра прѣди да е залѣзло, ти да си приелъ своята вечеря. Тъй правятъ птичкитѣ, които живѣятъ най-разумния животъ. А другитѣ животни, бухалитѣ, прилѣпитѣ и тѣмъ подобнитѣ, които излизатъ вечерно врѣме, тѣ се хранятъ и въ 7, 8, 9, 10, 12 и въ 2 часа, докато изгрѣе слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, всички се скриватъ въ дупкитѣ си, и си почиватъ. Слѣдователно, (I правило за хранене) ще се хранишъ вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето, а сутринь никога нѣма да ядешъ прѣди да е изгрѣло слънцето. Значи, сутринь най-малко 1/2 часъ слѣдъ изгрѣва му, ще се нахранишъ. Това е правилото на единъ човѣкъ, който иска да живѣе единъ естественъ животъ, съобразно законитѣ на природата. Това сѫ правила за онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици. Пъкъ има ученици, слушатели, които казватъ, че ние имаме условия, но еди-кой си авторъ тъй казалъ. Азъ казвамъ: авторътъ е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъвъ методъ, да се върнемъ ли?“ Сега, когато полагаме единъ принципъ, ние нѣмаме прѣдъ видъ вашитѣ стари навици, ние просто поставяме единъ принципъ — като искаме да живѣемъ правилно, какъ трѣбва да се хранимъ? Сега ще мина къмъ храненето. Колко пѫти трѣбва да се храни човѣкъ на день? Цѣлиятъ културенъ свѣтъ е раздѣленъ въ възгледитѣ си по отношение на храната. Едни подържатъ: въ 24 часа човѣкъ да се храни единъ пѫть, и го прилагатъ; други подържатъ — само два пѫти: обѣдъ и вечерь; трета категория подържатъ три пѫти: сутринь, обѣдъ и вечерь; и четвърта категория подържатъ, че трѣбва да се яде на день четири пѫти. Сега, въ България въобще, три пѫти ядатъ на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Правилото при яденето е: никога не яжъ, ако нѣмашъ разположение. Правилото ще го туришъ само при случая: като станешъ сутринь и усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яж. На обѣдъ, ако усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яжъ, и вечерь сѫщо. Ще ядешъ, ако имашъ разположение, не само разположение на апетита, а да усѣщашъ удоволствие при яденето. И ап. Павелъ казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А азъ се изразявамъ: да ядешъ съ любовь, да обикнешъ храната, и тогава тази енергия се привлича въ организма, защото храната е жива, и тия частици, слѣдъ като влѣзатъ по закона на любовьта и ги здъвчеме, живата енергия отъ тѣхъ се влива въ нашия организъмъ и го обновява. Обаче, ако ние нѣмаме разположение, образуватъ се течения — крѫгообразни, конусовидни, елипсовидни, послѣ хиперболични, и тия течения почватъ да се вълнуватъ, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нѣщо: учеиикътъ нѣма право да се гнѣви на трапезата. Забранено е въ природата при ядене да се гнѣвимъ. На човѣка абсолютно е забранено при ядене да се гнѣви. Туй го запишете! За обикновенитѣ хора, може да се гнѣвятъ, колкото искатъ. Забѣлѣзва се у кокошкитѣ и у други животни, когато ядатъ има мушкане, но за разумнитѣ, на трапезата, да се гнѣвятъ, не е позволено. Защо не е позволено? Азъ ще ви кажа защо. Казва Христосъ: „Азъ съмъ живиятъ хяѣбъ, слѣзналъ отъ небето, и всѣки, който ме яде, ще бѫде живъ“. Е-е, ако този, който е слѣзналъ отъ небето на твоята трапеза да ти даде животъ, ти го дава, имашъ ли право да се сърдишъ? Абсолютно никакво право! И азъ турямъ туй, като правило за въ окултната школа. Това е едно отъ правилата, и всѣки, който го прѣстѫпи, отварятъ вратата и му казватъ: „Г-не, излѣзъ!“ Два пѫти като прѣстѫпи туй правило, изключватъ го изъ класа навънка. Та, сега вие искате да бѫдете ученици, но, ако прѣстѫпите това правило, ще ви изключатъ. Не само нѣкой да седне привидно. Не, не, по сѫщество ще седнешъ, абсолютно разположенъ, всичко да бѫде отворено у тебе, да бѫдатъ отворенп умътъ и сърцето ти, и ти, като ученикъ, да благодаришъ на Бога, че по благодать си дошълъ въ туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете отъ тамъ, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите въ дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на дѣцата си. (III правило за хранене). Послѣ, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършишъ по всичкитѣ правила. Никаква бързина! На двѣ — на три, не! Ти ще седнешъ, тя е една отъ най-великитѣ работи, и ще я свършишъ тъй, по правилата. Колко минутн ще ядешъ? 15—20 мин. ще ядешъ, но полека и абсолютно нѣма да бързашъ. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пѫти да ядете бързо, да ви покажатъ вратата навънка. И азъ ще ви кажа защо не успѣвате въ християнството. Тази е една отъ причинитѣ, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученикъ отъ окултната школа да прѣяжда. Ако два пѫти прѣядете, пакъ ще ви покажатъ вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да прѣядешъ. Защото, яденето е математически опрѣдѣлено, ученикътъ трѣбва да знае, колко му трѣбва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до една мѣрка, тя е слѣдующата: като усѣти, че му е най-приятно яденето, да спре тамъ. По-нагорѣ да не отива, тамъ да се спре. То е едно отъ правилата — да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се тамъ, въ васъ се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахранихъ“. Тази енергия гради въ васъ, твори, и тогава и на работата си, навсѣкѫдѣ, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отрѫки. Сега, третата категория. При работата има три отдѣла: работа физическа, духовна и умствена. Тѣ сѫ три категории, които сега засѣгатъ живота на ученицитѣ въ една окултна школа. I. Правило (за работа) Ученикътъ нѣма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трѣбва да бѫдатъ еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо отъ другата, двѣ такива погрѣшки, и му показватъ пѫтя навънка. За него физическиятъ, умствениятъ и духовниятъ трудъ трѣбва да бѫдатъ свещени. Ученикътъ трѣбва да знае, че физическиятъ трудъ е единъ методъ при работата, да възприемаме енергиитѣ отъ земята. Когато обработваме земята, едноврѣменно става обмѣна между нашето тѣло и силата на земята. Слѣдователно, чрѣзъ краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човѣкъ работи физически, поритѣ на неговитѣ крака духовно трѣбва да сѫ отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно прѣзъ тѣлото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засѣга човѣшкото сърце, тогава неговото сърце трѣбва да бѫде отворено. А при умствената работа, тамъ умътъ трѣбва да е отворенъ, т. е. мозъкътъ да е въ такова състояние, че да може да възприема. Сега, тия правила азъ ги казвамъ само на онѣзи, които иматъ желание. Законътъ е такъвъ. Всѣки ученикъ, който влѣзе въ школата, трѣбва самъ да си наложи отъ обичь, отъ любовь да може да извърши туй. Веднъжъ дадешъ ли обѣщанне на себе си, изпълни го! Бѫди вѣренъ на себе си! Човѣкъ нѣма право да лъже себе сл. Имашъ ли едно обѣщание въ себе си — изпълни го! Никой да не те знае, но прѣдъ себе си бѫди вѣренъ, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, отъ васъ никакви окултни ученици не може да стане. Защото, не е въпросътъ човѣкъ само да яде, не е въпросьтъ и само да работи. Да кажемъ, че вие ядете нѣкоя кокошка. Азъ да ви приведа слѣдующето изяснение. Азъ съмъ рѣшилъ, изпитъ нѣма да държа вече прѣдъ васъ, и за въ бѫдеще нѣма да позволявамъ никой отъ васъ да ме изпитва. Нѣма да позволимъ. Който наруши правилото, съобразно окултното учение ще му покажемъ пѫтя навънка, безъ разлика. Въ недѣлнитѣ си бесѣди, тамъ е общо, азъ съмъ другъ, но дойде ли до учението, не може така. Въ недѣля може, ако искате да играете на моята проповѣдь, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И азъ една вечерь ще ви дамъ единъ примѣръ, какво могатъ да направятъ окултнитѣ сили. Ще ви дамъ тукъ примѣръ на нѣкои отъ васъ, че послѣ, ако ви отърва, пакъ постѫпете тъй. Писанието казва тъй: „Богъ е огънь всепояждающъ“, Кога? Когато ти проповѣдватъ урокъ, и ти си въртишъ главата навсѣкѫдѣ. Той е огънь всепояждающъ, и когато казва нѣкому да изпълнява волята му, а той каже: „Азъ имамъ особено мнѣние“, Богъ се проявява такъвъ. Сега, ако искате да бѫдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква любовъ нѣмате. Любовъта е това, да знае човѣкъ отъ любовъ да учи, да слуша, да възприема Божественото учение, и да го прилага. Това наричамъ азъ Любовъ. То не е зарадя менъ, то е заради васъ: ако го приложите, вие ще се ползувате, и за въ бѫдеще вие ще имате нужда отъ него. Сега, ако на васъ ви дадатъ хубаво опечена кокошка, добрѣ, но тази кокошка е прѣстояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядохъ“, но слѣдъ единъ часъ почне нѣщо да се прѣвръща, почнатъ да се образуватъ газове, да се прѣвивате, и току вижъ, всичкото ядене почне да излиза прѣзъ устата навънъ. Питамъ: Туй ядене на мѣсто ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това къмъ духовната работа. Нѣкой пѫть казваме: „Да се обичаме“. Повикатъ те на трапезата, пъкъ те нахранятъ по духовенъ начинъ, казвашъ: „Този братъ е отличенъ, пъленъ е съ любовъ, ама мисли...“! Хубаво, но слѣдъ единъ часъ пакъ започне нѣщо да става у тебе, този обѣдъ на мѣсто ли е? Повика те нѣкой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но слѣдъ единъ часъ пакт ти се повръща. Тия яденета на мѣсто ли сѫ? Не сѫ. Това е хабене на енергията. Когато човѣкъ яде, той трѣбва да усѣща една лекота въ стомаха си. Слѣдъ като се е наялъ, той трѣбва да усѣща една лекота, стомахътъ му трѣбва да работи, като една отлична машина: само така се е наялъ духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия умъ. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че сѫ отъ учението. То е вънка отъ училището. Човѣкъ трѣбва да се бори, а страданието - то е вънъ. Слѣдъ като е училъ ученикътъ въ едно окултно училище, учителитѣ го пращатъ навънка въ свѣта. Ще му дадатъ едно прѣдметно учение, да видятъ какъ ще разрѣши закона, тогава ще дойдатъ мѫчнотнитѣ. Нѣкой, като слуша, казва: „Мѫчнотии нали ще има?“ Чакай, слѣдъ като учишъ. тогава ще дойдатъ мѫчнотии, инакъ нѣма да знаешъ какъ да се справишъ съ тѣхъ. Защо ни сѫ мѫчнотии? Нима има полза, ако нашарятъ нѣкому задннцата съ 25, и послѣ му даватъ лѣкъ да мине? Като ученикъ, каква полза да го шарятъ? Нѣма смисълъ. Ще каже нѣкой: „Той е страдалъ“. Страдалъ, но безидейно. Ако нѣкой човѣкъ е билъ боленъ, и искатъ да го биятъ, а зарадъ него биятъ тебе, и ти се въодушевлявашъ, че те биятъ и казвашъ: „Отървахъ единъ братъ“, това има смисълъ. Та, всичко въ нашия животъ трѣбва да се обуславя разумно. При какви обстоятелства е говорилъ Христосъ? Вземете Неговата притча за сѣятеля. При притчата за сѣятеля, Той е говорилъ на земледѣлци, въ една мѣстность, дѣто сѫ живѣли земледѣлци. Тамъ е говорилъ Той за най-добрия методъ да се сѣе сѣмето — физически, умствено и духовно, и имъ е обяснявалъ условията. Еднитѣ условия обяснилъ така: едно сѣме паднало край пѫтя, друго между трънетѣ, третото на каменистата почва, и най-послѣдното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията сѫ за тия земледѣлци. Послѣ, като билъ при онѣзи рибари, тѣмъ не е говорилъ за сѣмето, на рибаритѣ. Той е говорилъ за мрежи. А сега, тѣзи взели, каквото Христосъ е говорилъ на земледѣлцитѣ и на рибаритѣ и го размѣсватъ — риби и жито, и казватъ: „Тъй казалъ Христосъ“. Не, не, Христосъ е говорилъ много умно, и на мѣсто е говорилъ, а ние сега взимаме и размѣсваме думитѣ: туй казалъ, това — онова, и мислимъ, че сме обяснили нѣщо. Това не е обяснение! Този неводъ* какво означава? Послѣ, Христосъ казвалъ притчата за угощението. Нѣкѫдѣ Той засѣгалъ и търговцитѣ. Три категории хора се засѣгатъ, на които Христосъ е говорилъ. Първиятъ, който са купилъ нива, вториятъ, който купилъ 5 чифта волове и третиятъ, който се оженилъ. Всѣка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчитѣ на Христа, Той опрѣдѣля коя притча, на кое съотвѣтствува, и какви принципи обяснява въ живота. Какво означава живота? Нивата означава човѣшкото тѣло. Ти си дошълъ на земята, купилъ си нивата, нали? Колко чпфта волове е купилъ той? Какъ пише тамъ? Петь чифта, нали? И послѣ, другиятъ, който се оженилъ. Значи, какво е състоянието му? Нивата съотвѣтствува на съня, воловетѣ съотвѣтствуватъ на яденето, женидбата съотвѣтствува на работата. Разбирате ли! Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата — то е почивката, ти трѣбва да си ночиналъ хубаво, единъ добъръ сънь да си спалъ, много хубавъ, и като станешъ, ще нахранишъ 5 чифта волове — яденето е то: и слѣдъ туй, женидбата означава работата, вѫтрѣшната страна. Христосъ е говорилъ на единъ окултенъ езикъ на онѣзи ученици, какъ да разпрѣдѣлятъ работата сами на земята. Той внесе ново гледище, и засѣгна този окултенъ въпросъ. Та, ако дойде сега да проучимъ Евангелието, ще го проучимъ по единъ окултенъ начинъ. Азъ се отклонявамъ отъ главния въпросъ. Щомъ дойдемъ до притчитѣ, тамъ може да се яви споръ. Трѣбва да се намѣри въ какво съотношение седи тази притча съ други притчи. Тѣ сѫ все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата — физическа, умственаи духовна, трѣбва да се извършва съ любовъ. Това е едно вѫтрѣшно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подраздѣления, съ които трѣбва да се справяме: съньтъ, яденето и работата. И, ако вие внесете този новъ методъ за работа, много отъ сегашнитѣ болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия нѣща ще почнатъ постепенно да се чистятъ. Ние ще имаме една по-голѣма свѣжесть, по-голѣма радость на ума, по-голѣма бодрость, издържливость, животътъ ще бѫде по-продължителенъ и приятенъ, и много отъ сегашнитѣ мѫчнотии ще се прѣмахнатъ. И тогава, вие като излѣзете, зная, че пакъ ще дойдатъ вашитѣ приятели, старитѣ ви приятели, които сѫ ви учили, и ще ви кажатъ слѣдующето: „То може, ама още не му е дошло врѣмето, и понеже вие сте стари, това е за младитѣ“. А младитѣ ще кажатъ: „Ние сме още млади, по-нататъкъ, да си поживѣемъ малко, че като остарѣемъ, тогава“. Тогава ще дойдемъ до положение да почнатъ всички да се отричатъ. Може, не е на сила, но онзи, който иска да бѫде ученикъ, и иска да разбира, безъ тия правила по окултизъма, безъ тия елементарни правила, по-нататъкъ никакъвъ резултатъ не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаешъ ли? Евангелието казва: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, и невѣрниятъ въ малкото е невѣренъ и въ многото“. Като прѣстѫпите една отъ малкитѣ заповѣди, ще кажете: „Тази е много малка заповѣдь: ние имаме по-велики“. За любовъта, за вѣрата и за надеждата, да се реализиратъ отчасти тия работи, трѣбва изпълнение. Ако вие нѣмате сили да изпълните една малка заповѣдь, като яденето, спането, работата, всички други заповѣди ще изпълните все по сѫщия начинъ. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отецъ ми“, казва Христосъ, „още работи, и азъ работя“. И азъ казвамъ: и какъ работи Господь, знаете ли какъ работи! Тъй щото, това сѫ постановления чисто Божествени, и ако ние ги въздигнемъ, Господь ще ни благослови. Ако ние ги прѣнебрѣгнемъ, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правятъ майкитѣ? Пратите вашето дѣте да изпълни нѣкоя работа, то не я извършило, тогава на другитѣ дѣца давате по една ябълка, на него - не: може слѣдъ единъ часъ, два часа да му дадете, но най-първо нѣма да му дадете сѫщия приемъ. Това правятъ умнитѣ майки, а много мѫдритѣ майки ще кажатъ: „Хубаво, мама да му прости“. Много мѫдритѣ всѣкога прощаватъ, а умнитѣ понашарватъ по малко. Та, ние съврѣменитѣ хора, колкото грѣшимъ, искаме въ свѣта да нѣма наказания, а напротивъ, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-голѣми идватъ. Казватъ: „А, страдания да нѣма“, и всички искаме да се прѣмахнатъ, но колкото по-вече го искаме, толкова тѣ идватъ повече. Защо? Казва майката: „Кѫдѣ се бави, азъ ти казахъ слѣдъ единъ часъ да се върнешъ?“ Ама азъ имахъ другарчета. „Кой е по-горѣ, тѣ или азъ?“ Та, и ние ще кажемъ: „Свѣтътъ е тъй.“ Господь ще каже: „Свѣтътъ ли седи по-горѣ или азъ?“ Не общественото мнѣние или авторитетътъ на нѣкой си, но какво е казалъ Господь вѫтрѣ въ природата, на първо мѣсто е то. За всинца има едно правило: никаква критика, никакви такива: „азъ съмъ на особено мнѣние“. И за менъ и за васъ, нѣма двѣ мнѣния. Само по единъ начинъ може да се изпълни Волята Божия! И то разуменъ начинъ. (II правило за съня). Спането може да става само по единъ начинъ. Какъ? Като си лѣгнешъ на лѣвата или на дѣсната страна, до сутриньта да не се обърнешъ. Тъй, като си лѣгнешъ на едната страна, да нѣма никакво хъркане, дишането да бѫде плавно и тихо, да мислятъ, че си умрѣлъ, а като почнешъ да хъркашъ, то не е спане. Тихо и мирно ще спишъ. То е божествено. Казва нѣкой: „Азъ на гърбъ не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дѣсната страна, срѣдно спане, срѣдна хубость е спане на лѣвата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре — да спи на корема си. И тъй, ще туримъ мисъльта, та, като дойде да четемъ Божествения законъ, да туримъ тази мисъль въ ума си, и тогава да знаемъ, че сме спали хубаво. Вие може да прѣброите прѣзъ годината колко вечери сте спали хубаво, и ще имате понятие за вашия прогресъ нагорѣ. Туй е дресиране или възпитание на човѣшката воля. Отъ тамъ трѣбва да започнете. За ученицитѣ туй е много важно, не само за младитѣ, но и за старитѣ. Старитѣ ще кажатъ: „Ние, като дойдемъ втори пѫть“... Втори пѫть като дойдешъ... Не, не, сега е. По-добрѣ кажете си тъй: ,,Азъ не искамъ да го изпълня“, а не „втори пѫть“. Пъкъ, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и въ другия свѣтъ. Спане, почивка има и въ другия свѣтъ. Слѣдователно, ако тукъ си научилъ почивката и яденето, разбралъ си, че почивката може да бѫде съзнателна и несъзнателна. Ако тукъ знаемъ какъ да почиваме, и тамъ ще знаемъ, а ако тукъ не знаемъ какъ да почиваме и горѣ нѣма да знаемъ. Законътъ е все сѫщиятъ. Тѣзи нѣща сѫ само по аналогия. Ще кажете: „Спане?“. Тамъ, дѣто човѣкъ се е пробудилъ, нѣма сънь, а има почивка. И тьй, сега ще вземете тия три подраздѣления: спане, ядене и работа. Сега, който идва тукъ, ние не му налагаме, но който е дошълъ, който се ангажирва веднъжъ, трѣбва да изпълни! Онѣзи, които не сѫ готови да изпълнятъ, по-добрѣ да се откажатъ. За нѣкои, недѣлнитѣ бесѣди сѫ достатъчни. И ще ви кажа защо именно въ класа тѣ не трѣбва да присѫтствуватъ. Азъ да ви обясня. Защото, ако влѣзете въ единъ класъ, колкото души и да сѫ 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искатъ да изпълнятъ извѣстна работа, а вие останете на особено мнѣние, вие сте като единъ червей, който разяжда този органъ. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дѣло? Който не може да изпълнява, ще каже за другитѣ: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Азъ да ги слушамъ“. Може да ги слушате, но нѣма да влизате вѫтрѣ. За туй всѣкога се раждатъ извѣстни дисхармонии. Дойде нѣкой, иска нарядъ, но този, който не може да изпълнява този нарядъ, да не иска, защото въ притчата се казва: ,,По-добрѣ е да не обѣщавашъ“. Щомъ обѣщаешъ, трѣбва да го изпълнишъ, пъкъ ако не искашъ да изпълнишъ, не обѣщавай. Обѣщаешъ ли веднъжъ прѣдъ себе си, постарай се да го изпълнишъ. Та, онѣзи отъ васъ, които оставатъ за ученици, азъ искамъ да бѫдете изправни, и ще се измѣнятъ малко характеритѣ ви. Само тогава може да се измѣнятъ и законитѣ. Ще кажете: „Духътъ ще ни измѣни“. Ама знаете ли вие методитѣ на Духа? Духътъ, когато иска да измѣни човѣка, туря го въ училище. Тия гимназии, университети сѫ направени все отъ Божия Духъ. Или ще кажете: „Тамъ сѫ дяволитѣ“. Не, не, то не е свѣтско, то и дяволи има, но и Божиятъ Духъ работи тамъ, Той рѫководи живота. И сега нѣкой казва: „То е свѣтско учение“. Не, ние трѣбва да го свършимъ. Нѣкои ученици влѣзатъ, напущатъ училището. Не, не, влѣзешъ ли въ уииверситета, ще го свършишъ. Послѣ може да захвърлишъ дипломата, но свърши, то е характеръ! Или кажешъ: „Азъ ще свърша 1-ви класъ“ — свърши го: послѣ, като влѣзешъ въ втори класъ, кажи: ,,Ще го свърша“ и свърши го. Послѣ, пакъ си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пакъ тъй кажи, и така ще свършишъ цѣлата гимназия. Не обѣщавай изведнъжъ всичко, но по малко. И сега дойдатъ нѣкои, дадатъ обѣщание: дадете ли обѣщание, свършете го за васъ самитѣ. Така щото единъ день, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите вашия пѫть посланъ само съ неизпълнени обѣщания. Вие ще се намѣрите, като единъ човѣкъ, на когото му събуватъ обущата, и го поставятъ на такива остри камъчета, да ходи босъ. Всички ваши обѣщания ще бѫдатъ такива камъни, ще ходите и ще усѣщате бодежи на краката. Туй не е само форма, а de factum тъй ще го намѣрите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измѣна нѣма. А кой каквото прави, това и ще намѣри. Ако изпълнявате всичко, каквото Богъ изпълнява, то, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите единъ пѫть само съ рози посланъ. Защото всичко, което вие обѣщаете и изпълните, тамъ е величието на всѣки единъ човѣкъ — да изпълни обѣщанията, които е далъ на себе си: не каквото азъ ви казвамъ, а каквото вие сте обѣщали. Ако туй, за което азъ ви говоря, вие го започнете, и слѣдъ 1—2 мѣсеца кажете: „Тази работа не е заради мене“, това не е добрѣ. И тъй, тогава ние ще разграничимъ всинца ви, азъ ще ви разгранича на петь класа. Въ тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича — мѫже и жени. Всѣки единъ ученикъ трѣбва да знае въ кой класъ влиза. Сега ще кажете: ,,Дали въ първи или въ втори ще съмъ“? Тия класове сѫ еднакви. Всѣки отъ васъ ще си избере единъ класъ, но като влѣзе ще го свърши! Разбирате ли! Влѣзете ли въ единъ класъ, всичкитѣ прѣдмети на класа ще проучмте хубаво, и теория, и опитъ. Та, като свършите първи класъ, ще ви питамъ: Втори класъ искашъ ли да свършишъ? Ще си помислите, дали да влѣзете въ втория класъ. Но като го приемете, пакъ ще го свършите. И тогава, като свършите 5-тѣ класа, ще ви дадемъ диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте единъ отъ способнитѣ ученици. Тъй седи въпроса. Въ всѣка една окултна школа има и практически опити. Тамъ не е работа на хвалби. Тукъ казватъ: „А, азъ зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредатъ и то, ще се наредатъ най-виднитѣ професори по музика, вторачатъ си очитѣ, и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантливъ, ще свири, но като дръпне единъ пѫть лѫка, учителитѣ ще разбератъ колко зпае да свири. Та, онѣзи, които ще ви изпитватъ, ще знаете, вѣщи сѫ всички. Послѣ, едно отъ правилата: нѣма да се интересувате кой въ кой класъ е. Правилото е да знаете само онѣзи, които сѫ въ вашия класъ, а такива въ други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всѣки що знае само класа си, въ който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влѣзете въ класа. Вие може да мислите, че не трѣбва да влизате, че туй може да го придобиете и вънъ. И вънъ може да се придобие. Но, който рѣши, и млади и стари, да се стегне да учи. Тогава Богь на прилежнитѣ помага. Азъ дадохъ едно мото на младитѣ, сега, ако младитѣ позволятъ, туй мото ще го дамь и на васъ, старитѣ. И азъ мисля, че тѣ ще позволятъ, то е слѣдующето: Безъ страхъ и безъ тъмнина! Безъ страхъ и безъ тъмнина. Тамъ, дѣто има страхъ, нищо не става, а тамъ, дѣто нѣма страхъ всичко става. Въ живота на ученика всичко, което става, трѣбва да стане безъ страхъ и безъ тъмнина, въ абсолютна видѣлина, това е то едно божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускътъ само на физическия свѣтъ. Който работи на физическия свѣтъ, трѣбва да бѫде безстрашенъ. Азъ ще обясня туй. Младитѣ казватъ: „Човѣкъ да бѫде смѣлъ“. Не, и смѣлиятъ човѣкъ е страхливъ. Затворете нѣкоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бѣга, но като я нашарите, тя става смѣла отъ страхъ, и се нахвърля. Тя е станала смѣла отъ страхъ. И сегашнитѣ хора всички сѫ смѣли, само отъ страхъ. Туй, дѣто хората искатъ да се осигурятъ, да си направятъ кжщи, това-онова, всички сѫ смѣли, но отъ страхъ. Туй не е „безъ страхъ“. Да. Само ученикътъ на окултизъма или християнинътъ въ пълната смисъль на думата, който казва че „въ Бога всичко е само добро“, може да бѫде безстрашенъ. Да знаешъ, че въ всички моменти на живота Богъ присѫствува на всѣко мѣсто: отъ нищо да на те е страхъ, понеже знаешъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, не само знаешъ, но вѣрвашъ и опитвашъ. Въ момента, въ който се поколебаешъ — страхътъ ще дойде въ душата ти. Слѣдователно, ако ученикътъ има страхъ, той е вънка отъ училнщето. У насъ нѣма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и вижъ“. И пророкътъ казва: „Опитайте и вижте, че Господь е благъ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старитѣ пророци, които сѫ учили тия правила, и още по-високи правила изъ окултната наука. Сега, достатъчно е. Нека имаме пакъ една тайна молитва! * * * Сѫбота ще има зимна екскурзия. Всички да не идватъ. Правилото е: понеже сте ученици, ако нѣкои мислятъ, че може да се простудятъ, да не идватъ, само, които може да издържатъ. Пакъ ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горѣ има снѣгъ, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у васъ негативнитѣ мисли прѣодолѣятъ, не идвайте. Ако дойдете безъ страхъ — добрѣ дошли. Ако сте много смѣли, не ви искамъ. Ако идвате безъ страхъ и безъ тъмнина — всички сте добрѣ дошли. Сега, опрѣдѣлете часа! 6.30 ч. с. при кладенчето. Съ тънки дрехи да не тръгнете, и съ тънки чорапи, но съ хубави, дебели чорапи, вълнени, послѣ и дебели дрешки. Да направимъ единъ опитъ. Кашлпцитѣ да оставимъ горѣ. До „малкия черни върхъ“ мислимъ да идемъ, на височияа до 1500 м., а може нѣкои да останатъ долу, ще има дежурни на 1200 м. Тамъ сега има снѣгъ най-малко до 1 м. дълбочина. * * * Сега, вториятъ пѫть положително ще се запишатъ онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици на окултизъма, които искатъ да слѣдватъ въ класоветѣ. Тазп работа е сериозна, ще си обмислите. Ще слѣдимъ изпълнението, да видимъ резултатитѣ. Който рѣши, добрѣ: който не, нека си седи дома, да се занимава съ други работи. Но, който рѣши да слѣдва извѣстни правила, ще ги туримъ въ изпълнение, да видимъ има ли резултатъ. Споредъ тази теория ще опитаме резултатитѣ, другояче нѣма какъ. Ще си помислите сега, не отъ срамъ, ще помислите хубаво, и ако въ душата ви има безстрашие и нѣма тъмнина — елате, ако имате страхъ и тъмнина, не идвайте. И още едно правило: да бѫдемъ откровени, чисти, да знаемъ, че като започнемъ една работа, за Бога я започваме, и като я започнемъ, да я свършимъ. Сега, тази работа за Бога я заночваме, и ще я свършимъ. Тази работа много малка ще бѫде, съ много нѣма да започнемъ. Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовъта е свободата: искамъ всички да бѫдете свободни. Всичко да рѣшите по закона на свободата, и каквото рѣшите, да го изпълните. Мене ми се харесвате въ едно отношение, мога да ви похваля: азъ не обичамъ да хваля, но констатирвамъ факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвамъ, то е дѣто стояхте на студено отвънка. Туй съмъ харесалъ въ васъ софиянци, и съмъ казалъ: отлична чърта е: които сѫ отвънка и които сѫ вѫтрѣ, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бихъ се срамувалъ да го кажа, може навсѣкѫдѣ да го кажа, не само на васъ, но и на другитѣ. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа. Сега, ще използуваме магнетическитѣ сили на Витоша. Електричеството и магнетизмътъ, туй е най-хубавото за софиянци, и ние трѣбва да използуваме туй хубаво. Витоша е единъ богатъ магнитъ. И трѣбва да използуваме тия условия. Другитѣ ученици нѣматъ тая Витоша, и тя прѣдставя едно приятно развлѣчение за окултнитѣ ученици. Другитѣ ученици трѣбва да отидатъ много далечъ, пъкъ тукъ има хубави условия, дѣто могатъ ученицитѣ да се калятъ. Искамъ да направимъ тази екскурзия по всичкитѣ правила, да ги провѣримъ, и послѣ може да ги прѣдадете и на другитѣ. Сега събранието е свършено. _______________________ * Неводът представлява мрежена торба. С него се лови риба само в блатата. В Ев. на Матей, гл. 13, ст. 47, Христос сравнява Небесното царство с невод.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 1 школна лекция на общия окултен класъ 24.II.1922. петъкъ 7-9 ч.в. Ст. София Тритѣ живота. (Мѫлчание). (Тази вечерь ще има едно квакерско сѫбрание. Всички ще мълчатъ, докато приемете вдъхновение). Азъ ви събрахъ тази вечерь да ви попитамъ какъ да употрѣбимъ празното си врѣме. Не врѣмето което сте си ангажирали, но праздното врѣме. Праздното врѣме разваля живота. Онзи, добриятъ майсторъ-сиренарь като подсирва, трѣбва да направи сиренето с шупли, да има праздно пространство въ него и тогава се счита че той е майсторъ сиренарь. Искам малко да помислите върху метода за работа — какъ трѣбва да се работи. Най-добриятъ методъ за работа за старитѣ кой е? Защото споредъ сегашнитѣ схващания, хората казватъ: стариятъ трѣбва да си почива. Тамъ е най-голѣмото зло. Казватъ: той е младъ, нека си играе. А кой ще работи? Стариятъ да си почива, младиятъ да играе, а онѣзи на срѣдна възрасть, на 30—33 год. тѣ ще работятъ. Тъй имаме 33 год. да работятъ, младитѣ да скачатъ, а старитѣ да почиватъ. Да си наредите една програма на сѫбранията, всѣка недѣля подиръ обѣдъ, по демократически начинъ ще гласувате за нея. Първото нѣщо, между васъ азъ забѣлѣзвамъ, че има една голѣма дисхармония, която произтича отъ вашия свещенъ егоизъмъ. Споредъ мене, три вида живота има въ свѣта. Единия го наричамъ материалистиченъ. Такъвъ човѣкъ обича да има овци, говеда, крави, кокошки, кѫщи, ниви и като му запѣятъ всички, той казва: „Струва си да се живѣе“! Обаче, слѣдъ 20 год. като е слугувалъ на всички, казва: „Много сѫ голѣми тия грижи, уморихъ се, трѣбва да измѣня малко живота си“. И почва да продава по малко отъ тѣхъ, защото иска да поживѣе за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъмъ. Дѣцата, жената, които не знаятъ подбудителнитѣ причини на бащата, който постѫпва по този на- чинъ, казватъ: „Нашиятъ баща какво мисли да прави? Слѣдъ като продаде всичко, какво ще стане съ нас?“ И въ религията, и въ духовния животъ има свещенъ егоизъмъ. Тамъ казватъ: „Да се съсрѣдоточимъ въ себе си“. Съ припечеленото можемъ да си поживѣемъ малко, тъй както ний разбираме охолния животъ. Третиятъ животъ, сѫщинския животъ, азъ го наричамъ Божествениятъ. Той е напущане на свещения егоизъмъ, и животъ на пълната съвършенна Божия Любовь, въ която сърцето и човѣшкия умъ може да се развиятъ напълно. А ние като се срещнемъ съ нѣкого, нашитѣ интереси не съвпадатъ, той едно мисли, а азъ друго мисля. Споредъ първия начинъ на живота ние мислимъ кой какво има, различаваме, а при втория случай пакъ различаваме, но щомъ дойдемъ да служимъ на Бога, тамъ нѣма различаване, тамъ има само единъ методъ. Сега по този законъ нѣкои казватъ: „Когато рече Господъ“. Е, хубаво, забѣлѣзали ли сте сутринь майката дойде, каже на дѣтето: Стани мама, слънцето е изгрѣло. — А то ѝ отговаря: Още малко. И мислимъ че то е философия. Не! Това не е никаква философия! Сега иде въпросътъ, на насъ казвалъ ли ни е до сега Господъ; „Стани“!? Казалъ е. Нѣкой казва: Когато духътъ дойде. Може ли да кажете че духътъ не е идвалъ до сега? Идвалъ е и си е заминавалъ. Много пѫти е идвалъ и си е заминавалъ. Сега пакъ може да дойде, ще похлопа, пакъ ще замине. Този вѫпросъ е на старитѣ, а не на младитѣ: младитѣ иматъ врѣме. В сегашната епоха ние разрѣшаваме несгодитѣ на живота, неприятноститѣ. Трѣбва да примиримъ всичкитѣ противорѣчия, онова, което не сме досвършили, трѣбва да го довършимъ. Въ туй направление има двѣ мнѣния. Животнитѣ се събиратъ за да си помагатъ. И вълците зимно врѣме се събиратъ, но при особенъ случай за да нападнатъ нѣкое стадо. Въпросътъ е сега, можемъ ли ние при каквито и да е условия, при каквито мѫчнотии и да се намираме, можемъ ди да ги побѣдимъ, да изплуваме надъ тѣхъ? Сега отъ чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически какъ може, но практически въпросътъ стои малко друго яче. Ето какво ме наведе на тази мисъль: единъ отъ нашитѣ приятели, отъ най-ревностнитѣ, ималъ за мене много високо мнѣние, че азъ всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболѣва отъ неврастения, вика лѣкаритѣ и тѣ му казватъ да лежи 45 дена на гърба си. Съ такива вѣрвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вѣра въ Бога не може да ти помогне, ако въ краенъ случай и знанието, което имашъ не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у насъ трѣбва да се роди едно желание да работимъ, да работимъ сѫ законитѣ на живата природа, да бѫдемъ въ съгласие съ Бога. Азъ нѣмамъ нищо противъ, ако дойде единъ лѣкарь и работи съобразно съ тия закони — добрѣ дошелъ! Пукне се нѣкоя вена, дойде лѣкарьтъ, може да я зашие. Но ялъ си рѣпа и не си сдъвкалъ, дойде лѣкарьтъ и турне инжекция, питамъ, този лѣкарь разбира ли болѣстьта? Азъ казвамъ трѣбва очистително, нищо повече! Тия парченца рѣпа трѣбва да излѣзнатъ отъ организъма, да не ви безпокоятъ. Мнозина отъ васъ сте се нагълтали съ такива несдъвкани парченца и това наричатъ: „Новото учение“. Не! Това не е новото учение, нито пъкъ е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега свѣтии щѣхте да станете. Сърцето на единъ влюбенъ момъкъ е щедро и той е вдъхновенъ. И двамата сѫ вдъхновени, по какво се различаватъ? — Тѣ схващатъ еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъмъ! Искамъ вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трѣбва да се заблуждавате въ вашитѣ схващания, трѣбва да знаете кѫдѣ започва новото учение. Въ него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промѣна както, когато една гъсеница се прѣобръща на пеперуда. Застоятъ ви не се дължи само на васъ, има и други причини. Въ цѣлия сегашенъ миръ има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които сѫ излѣзли извънъ човѣшката еволюция, тѣ не може да използуватъ силитѣ на природата, тѣ сѫ просяци, но сѫ много хитри и лукави и използуватъ всички слабости на хората. Отъ всички чешити има между тяхъ. И като дойдатъ, тѣ се домогват до нѣкоя ваша слабость. Запримѣръ, видятъ, че нѣкой е щестлавенъ и иска да стане виденъ човѣкъ, пръвъ министеръ въ България и ще почнатъ да му внушаватъ, че той е даровитъ и че може да стане такъвъ, да нареди най-строги закони, но като го тикнатъ въ тоя пѫть и той си създаде хиляди неприятности. И тѣ послѣ му казватъ: стига, ти се умори вече, отстѫпи нека да дойдатъ други, да видишъ резултатитѣ. Но като дойдатъ другитѣ, почнатъ да го гонятъ, хванатъ го, сѫдятъ го и го турнат въ дрангулника. Защо? Какво спечели? — Нищо. И въ религиозно отношение забѣлѣзваме пакъ сѫщитѣ слабости. Ще ти кажатъ: „Въ окултнитѣ науки има такива и такива сили, което кажешъ ще го направишъ, и послѣ ще започнѣшъ да се пѫчишъ. Всичко това е измислица на тия духове. И ако вие вникнете по-добрѣ, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Сега искамъ вие да различавате. Азъ сега нѣма да говоря като ясновидец. Като гледамъ цвѣта на лицето ви, то показва, че вие се намирате подъ влиянието на тия духове. И понѣкога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умътъ“. Но казвате още: „Господи, не виждашъ ли?“ Не, вие трѣбва да видите. Сега сме въ една епоха, дѣто трѣбва да се пазимъ отъ чужди влияния. И всички недоразумения, които има между васъ, се дължатъ все на тѣхъ. Азъ не сѫдя никого. Между васъ не е имало единъ споръ разуменъ, тъй да сте го обмислили разумно. Трѣбва да кажете: „Ида да кажешъ на брата си, че пѫтьтъ по който върви, не е добъръ“. И ти ще му кажешъ. А пъкъ тия духове друго съвѣтватъ. Казватъ: „Този виждашъ ли го, този лицемѣръ“. Ако той е лицемѣръ, лицемѣрието трѣбва да има бѣлѣзи, но тогава законъ трѣбва да има, факти трѣбва да има, дѣ му сѫ бѣлѣзитѣ? Ако е лошъ, като лошъ той трѣбва да има и други бѣлѣзи. По този алхимически законъ искамъ сега да започнете едно прѣсяване, вѫтрѣшно прѣсяване. Астрономитѣ, когато наблюдаватъ небето, избиратъ тихи нощи, когато нѣма никакво вълнение на въздуха. Тогава наблюдението е най-хубаво. И ние когато правимъ извѣстни наблюдения, врѣмето трѣбва да бѫде тихо. Ако тия духове много мърдатъ въ ума ни, нашитѣ наблюдения нѣма да бѫдатъ вѣрни. Ние трѣбва да уталожимъ ума си и при тихъ умъ да се свържемъ съ Божественото съзнание, въ което живѣемъ. Сега ние не живѣемъ въ Божественото съзнание. Трѣбва между васъ да се яви методъ за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървимъ по единъ божественъ пѫть безъ да си помагаме? Да се из- бератъ нѣкой отъ васъ да изучаватъ закона за тонирането. Трѣбва да се тонираме. Старитѣ хора иматъ нужда отъ тониране (нагласяване). Всѣкога трѣбва да се тонирате. Да се настроите, да се нагласите. Азъ не казвамъ, че вие не сте тонирани. Често съмъ слушалъ, когато отида въ нѣкоя къща, майката каже на дѣтето си: „Ха, изсвири цвѣте красно“. Слушамъ, цвѣте красно свири много хубаво. Ида на друго мѣсто: „Ха мама, изсвири на Г-на цвѣте красно. Е, кажа стига вече. Вѣчното повторение па едно и сѫщо нѣщо, не е знание, то е губене на врѣме. Ние казваме: „Добъръ е Господъ“. „Добъръ е Господъ.“ Но ти свири второто нѣщо, което иде слѣдъ цвѣте красно. То е: „Вѣтъръ ечи, балканъ стѣни“. Значи цвѣте красно е по отношение на сърцето, а вѣтъръ ечи по отношение на ума. И сега третата пѣсень която трѣбва да свирятъ дѣцата, коя е? Азъ ви правя тази бѣлѣжки, защото забѣлѣзвамъ, че нѣкой отъ васъ, мислятъ, че още не е този пѫтьтъ. Вие още не знаете какво е духовния животъ. А Божествениятъ животъ още не сте изпитвали. Третята стѫпка която трѣбва да възприемемъ е; да влѣзнемъ въ Божествениятъ животъ. Ще снемете свещения егоизъмъ отвънъ и работата ни наполовина ще бѫде свършена. Когато изучавате евангелието, виждате, че Христосъ започва отъ малкитѣ правила и дохожда до съвършенството, като да бѫдете съвършенни както е съвършенъ вашия Отецъ, който е на небеса. Има оглашени, вѣрующи и ученици. Оглашенитѣ сѫ хора материалисти, тѣ вѣрватъ въ много имане; религиозните сѫ хора вѣрующи, тѣ вѣрватъ въ свещения егоизъмъ, а ученицитѣ сѫ въ Божественото учение. Дѣто казва Христосъ: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“ — то е за ученицитѣ. И ще знаешъ закона какъ да раздадешъ, а не само току тъй. Павелъ казва: „И ако раздамъ всичкото си имане, а любовъ нѣмамъ, нищо не съмъ“. И тѣлото да дамъ на изгаряне т. е. може да се пожертвувашъ и то е пакъ свещенъ егоизъмъ. Сѫщо свещенъ егоизъмъ е когато мислимъ че ние сме центъръ на вселената. Ти макаръ че не го изказвашъ, но то е мисъльта. Отвънъ не го изказваме, но въ себе си го таимъ. А онзи, който е влѣзълъ въ Божествениятъ животъ, той седи толкова високо, че никой не го засѣга. И казва единъ писатель: онзи, който хули Бога, мяза на комаръ, който плюе на Монбланъ, какво ще остави върху него? Когато ние влѣзнемъ въ Божествениятъ свѣтъ, и нѣкой ни каже нѣщо, то е като плюнката на комара, даже може да не забѣлѣжите дали комара е плюлъ или не. Въ Божествениятъ свѣтъ плюнка не хваща, тя даже не може да падне тамъ, понеже има постоянно дѫждове, та я измиватъ. Та ние сме дошли до положението споредъ окултната наука, да приложимъ правилата въ дѣйствителния животъ. Туй приложение ще опрѣдѣли нашия бѫдащъ животъ. Сега се опрѣдѣля какво ще бѫде бѫдащето състояние. Това, което сега извършишъ, за самия себе си ще го извършишъ. И трѣбва да знаешъ какъ да го извършишъ. Трѣбва да живѣешъ въ Божествениятъ животъ, трѣбва да разбирашъ отличителнитѣ черти на Божест. животъ въ какво седатъ. Това ти е необходимо за самия себе си. Въ туй малко общество се явяватъ извѣстни дисхармонии, които могатъ много лесно да се уредятъ. Но и може да се уредятъ само по божественъ начинъ. Въ религиоз. животъ, свещениятъ егоизъмъ колко урежда, толкова и поврѣжда; въ материалния животъ 5 дава, а 100 взема. Въ божеств. животъ всичко се урежда. И нѣма по велико нѣщо отъ това, човѣкъ да бѫде въ съгласие съ Бога, да го чувствувашъ въ себе си, да бѫдешъ въ съгласие съ всички висши сѫщества. Нѣма по-велико нѣщо отъ това. Срѣщнешъ нѣкой человѣкъ, божественото у него отговаря на божественото у тебѣ и ти го възприемашъ. Нѣма по-добро нѣщо отъ това! Сега искамъ да направите 1 анализъ, да прѣсѣете вашите мисли и да остане нѣщо съществено. Една мисъль да остане, но да знаете че то е божествено; една мисъль на която може да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно. Всѣки може да направи този опитъ, не се иска за това голяма философия. Голѣмо усилие не трѣбва, но се изисква наука, която да се приложи. Трѣбва да приложите божеств. правила, както е въ музиката, и въ изкуството. Навсѣкѫдѣ тѣ сѫ опрѣдѣлени и който ги знае, всѣкога ще има резултатъ, не материаленъ. Най-първо не търсете да подобрите вашата външна срѣда. Не! Подобрете състоянието на вашия умъ, то е първото нѣщо. Второто нѣщо е да подобрите вашето сѫрце, и слѣдъ туй ще бѫдете въ състояние — състояние да подобрите вашия материаленъ животъ. Сега вие вършите обратно и затова нѣмате резултатъ. Сега нѣкои отъ васъ работятъ въ тази посока, но се колебаете. Онова уравновѣсяване на ума, онази вѣра, която имате, става субективна. Трѣбва да знаете, че имате една положителна опитность, че това, което вѣрвате, вие сте го провѣрили и опитностьта ви да бѫде жива. Има два вида опитность: първата е откъсвате едно цвѣте и го изгубвате, а другата опитность е, цвѣтето което расте въ градината ви, оставя живо — то е, което индуситѣ наричатъ лотосъ. Когато говоря за Божествената опитность, тя е която расте всѣкога въ Божествената градина. Сега, онѣзи отъ васъ, които се чувствуватъ, че сѫ стигнали до извѣстна висота, да се издигнатъ една стѫпка по-нагорѣ. Въ бѫдаще не искамъ да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближимъ, а той нѣма да се приближи къмъ насъ. „Приближете се, казва, за да се приближа“. А вие мислите сега, че като направите тази стѫпка, ще стане цѣлъ катаклизъмъ. Не, туй състояние е едно отъ пай-приятнитѣ. Ще се намѣрите като една жена която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичкитѣ си скѫрби и болки. Плачъ ще има, по като родите ще имате едно състояние отъ най-добритѣ, което не сте изпитвали. Тоя плачъ ще бѫде необикновенъ. Тукъ се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и мѫчна. Ние само по този начинъ можемъ да бѫдемъ силни. Дѣто се казва въ Писанието, единъ ще гони хиляда, а двама ще гонятъ 10000. Сега често ме питатъ, защо ние работимъ, а нѣма резултатъ. Защото ние сме останали при свещения егоизъмъ. Въ свещения егоизъмъ има питане: — „Отъ кое вѣрую си?“. Въ Божественото такова питане нѣма, тамъ казватъ: братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ли ти братко, ти си въ Божественото; Каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имамъ честь да ви срѣщна, Ваше високо Прѣподобие и пр. то е учение на свещения егоизъмъ. Въ Божественото има само братство. И тогава всичкитѣ хора, ще ги чувствувашъ близко до сърцето си. При сегашното сѫстояние нѣкой хора не сѫ ви приятни и казвате: този не мога да го търпа. Тъй. Сега нѣкой отъ васъ съ свещения егоизъмъ, готови ли сте да ликвидирате съ него? Азъ ако ви поставя да гласувате колко отъ васъ сѫ оглашени, колко вѣрующи и колко ученици? Нѣколцина сѫ готови за Божествениятъ животъ! Какъ мислите, туй гласуване съ рѫка ли трѣбва да стане? Съ рѫка нѣма да стане. Съ рѫка много лесно ще го направите. Щомъ като дойдемъ до това гласуване, азъ ще ви създамъ една голѣма бела, каквато никога не сте имали и ако можете да излѣзете от тази бела, добрѣ. Въ свѣта много лесно ще го направите. Ще ви приведа единъ примѣръ, който казахъ за младитѣ: боли те единъ пръстъ, ставитѣ, гърба това — онова и се нервирате, образува се единъ голѣмъ цирей и тогава казвате: втасахме я, да бѣха само първитѣ болки. Ще пробиешъ този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъмъ и Господъ ще ни създаде единъ голѣмъ цирей и свещения егоизъмъ чрѣзъ цирея ще излѣзе навънъ. И ние ще влѣзнемъ въ това божествено сѫзнание нѣма да се нервираме. И сега азъ желая всинца да имате не много болѣсти, но само една болѣсть; ако е, да е. Азъ бихъ желалъ сега вие да се разпрѣдѣлите и да помислите за работа, за начина на работата. Сега ние мислимъ: „Когато му дойде врѣмето“, когато рече Господъ, още условия нѣма, още знание нѣмаме, чакай да проуча окултизъма и т. н. Вие може да проучите окултизъма, да знаете библията на пръсти, всичкитѣ стихове да цитирате и пакт. да сте въ свещения егоизъмъ. Та за сега между братството има единъ критически духъ, вие виждате само лошитѣ страни повече, отколкото добритѣ. И често нѣкой ми се оплаквате: „едно врѣме много се обичахме, а сега сме поистинали“. Единъ примѣръ ще ви дамъ на нашия братъ Петръ. Единъ старецъ казалъ веднажъ: какъвъ пехливанъ съмъ азъ? И за да прѣскочи единъ трапъ, затичалъ се и хопъ въ трапа. Тогава казалъ: Е, когато бѣхъ младъ, бѣхъ по-си- ленъ, но като излѣзълъ, казалъ: каквото бѣхъ на млади години, то е и сега. Младъ и старъ, все едно е. Човѣкъ не се измѣня, а само нараства. Каквито подбуждения е ималъ на младини, тѣ оставатъ, ако е билъ благороденъ, такъвъ ще си остане. Може ли житното зърно да се измѣни? Ние сега вѣрваме, че на младини религиозния човѣкъ е билъ жито, а сега станалъ ечимикъ. Турцитѣ казватъ: и да видишъ, не вѣрвай. Единъ братъ запитва, ами духовното раждане какъ става? Циреятъ трѣбва да те накара да родишъ. Ще ви приведа слѣдующия примѣръ: отива нѣкоя слугина на смѣтьта, тамъ дѣто мирише и почна да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Какво търси тя? Тукъ въ смѣтьта има нѣщо цѣнно. Ние сме изгубили много нѣща цѣнни. Цѣнниятъ камъкъ си е всѣкога цѣненъ, който го разбира ще го намѣри и ще го очисти, а който не разбира нѣма да го търси. Новото раждане не е единъ принципъ, то засѣга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нѣщо ново въ нея. И динамитътъ за да произведе взривъ, има нужда отъ запалка. Духътъ е излѣзълъ отъ Бога, а новото е условията, които даватъ възможность за развитие на този духъ. Душата на дѣтето не се отдѣля отъ душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трѣбва да дойдемъ въ свръзка съ Божественото съзнание. За тази връзка има много методи въ евангелието и въ окултизъма: за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всинца трѣбва да се сдружимъ, да работимъ за Господа. Нѣкой казватъ: да напустнемъ своитѣ работи и да идемъ да работимъ за Бога. Не, да знаемъ, че всичко въ свѣта е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаемъ факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнемъ да го използуваме, така както Божествениятъ законъ го иска. Туй е новото схващане. Сега казватъ: „Туй е моето учение“. Тѣзи мисли сѫ Божествени, въ Бога сѫ били и който и да е ги изказалъ, ние казваме: туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казалъ, безъ разлика. Онѣзи, които сѫ готови вече, да излѣзнатъ изъ своитѣ пашкули навънка, да оставятъ мѣстото си, слѣдъ васъ ще дойдатъ други, тѣ на серии вървятъ. Ако насъ ни подложатъ на изпитъ, да обяснимъ нашето учение — ти въ какво вѣрвашъ? Какъвъ е твоятъ животъ, какво е твоето учение — кратко и ясно да опрѣдѣлишъ. За едно слѣдующе събрание обмислете практическитѣ методи, но които можемъ да работимъ. Да кажемъ, може да имаме едно събрание, въ което да забравимъ себе си и да се слѣемъ съ Божественото съзнание, всички да се слѣемъ. Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седимъ въ нѣкое събрание, нѣкой говори, погледнемъ часовника си, когато се молимъ, отваряме по нѣколко пѫти часовницитѣ си и мислимъ, че това е молитва. Никаква молитва не е това! Квакеритѣ иматъ събрание въ пълно мѫлчание. Тѣ сѫ много малко. — 20000 души. Англия дължи величието си на тия 20000 квакери. Трѣбва да почнемъ да работимъ. Сега въпросътъ остава тъй: можемъ ли ние съзнателно да влѣзнемъ въ Божественото? Хората които скѫрбятъ за нѣщо, скѫрбятъ за изгубения животъ. Мнозина виждатъ, че духовния животъ не имъ е далъ това, което сѫ искали. Посѫрнали сѫ защото синътъ имъ е станалъ не такъвъ, какъвто сѫ очаквали. Божественото ще осмисли живота, къмъ него да се стрѣмимъ. Туй състояние мнозина сѫ го вкусили по-малко. Никой не трѣбва да си прави илюзия, докато не сте отживѣли, докато не сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия законъ, не може да влѣзете въ новия животъ. Физическиятъ животъ, това е една голѣма илюзия. Нищо не уреждаме съ него. И туй дѣто мислимъ че нѣщо уреждаме, нищо не уреждаме! Нѣкой ще кажатъ: „Тогава да не работимъ“. Не, не и това е измама. Сѫщностьта на живота е хората да се обичатъ единъ другъ. Тебъ те радва едно общество, дѣто има разумни хора. И въ небето като идемъ, пакъ разумното търсимъ. Когато ние говоримъ за Бога, подразбираме туй висшето, разумното. Всички външни нужди, стрѣмежи, то не е смисъльтъ. Смисъла на живота е въ това, да обичашъ и да те обичатъ. То е смисъла и то е правилното и постоянното. Всички други положения сѫ само прѣходна илюзии. Тази обичь ще мине отъ единия свѣтъ въ другия. Ти усѣщашъ едно ограничение, ако нѣкой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичьта която ние можемъ да имаме единъ къмъ другъ безкористно. Физическиятъ свѣтъ безъ тази обичь губи смисъла си. А и човѣшката обичь безъ божествената и тя губи смисъла си. Нѣщата ставатъ цѣнни зарадъ приятеля, който ги дава. Пръстенътъ отъ приятеля ти е цѣненъ, защото обичашъ приятеля си, но въ деня, въ който ще го намразишъ, ще намразишъ и пръстена му. Обичашъ нѣкого и затуй четешъ книгитѣ му. Каква промѣна става? Подъ думата илюзия разбирамъ: не трѣбва да правимъ яденето центъръ на живота. Че ще ядешъ, ще ядешъ, но яденето то е само условие. Защото ще дойде врѣме, когато и безъ да работимъ ще ядемъ. Никой нѣма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме; безъ работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическитѣ нужда ни налагатъ да работимъ. Докато хората живѣятъ тъй, живѣятъ въ едно лъжливо учение. Да работишъ не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: необходимо е да пия. И по този начинъ, земята е пълна само съ гробища и кости. Тази необходимость ние я създадохме, прѣстѫпили сме закона. Господъ казалъ на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай. Но той ялъ отъ него и го изпъдили навънка. Е хубаво, ако ние се върнимъ и изпълнимъ Божия законъ, какво ще бѫде? Пакъ въ рая ще бѫдемъ. Човѣшкия духъ пакъ може да се върне въ първоначалното си положение. Борбата е започнала извънъ рая. Да не се грижимъ за много нѣща. Ако ние всички приемемъ любовьта и я приложимъ, свѣтътъ ще се оправи. Но не съ користолюбива цѣль. Вие мислите, че работитѣ нѣма да се оправятъ. Ще работимъ, нѣма да се изнудваме. Ще дойда на нивата да ти помогна, но нѣма да ми плащашъ. Сега при този строй тъй е съ плащане. Но ние ще се родимъ, ще излѣзнемъ изъ пашкулитѣ си. Може да се вижда тукъ едно противорѣчие, казвате: „Вѣра, ама само съ вѣра не става“. Вѣрата подразбира интелигентностьта, а трѣбва и умъ. Умниятъ човѣкъ ще направи нѣщо. А онзи, който нѣма вѣра, нѣма и умъ, той все старото рало ще бута. Новата култура изисква много умни хора. Но съ тия вѣрвания и разбирания, които сега имате, ние не можемъ да приложимъ тоя законъ. Ние държимъ този методъ, който е естественъ. Между всички ви има връзка. Най-- първото ние трѣбва да възприемемъ Божественото, и като го възприемемъ, ние ще бѫдемъ въ състояние всичко да извършимъ. Но докато не възприемемъ Божественото, всички въпроси ще останатъ неразрешими. Ония отъ васъ, които сѫ готови, ще ги повикамъ по особенъ начинъ да видимъ колцина ще отговорятъ. Който отговори, Господъ ще му отговори. Само така ще се даде единъ тласъкъ. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забѣлѣзвамъ отъ вашата опитность, вие ми говорите все за миналото, а не за бѫдащето. Когато хората говорятъ за своята минала опитность, азъ ги считамъ за стари хора. И никакъ не ми харесватъ, когато цитирватъ: — Едно врѣме азъ бѣхъ по религиозенъ. Азъ казвамъ: старъ човѣкъ си. Не, какво си билъ, а какво си сега и въ бѫдаще. Остави миналото. Нашия Господъ не остарява. Ние въ такива работи не вѣрваме. Този Господъ той говори сега и въ бѫдаще пакъ ще говори, а миналото то е само едно възпоминание. Нѣкой дойде и казва: отъ мене може ли да стане нѣщо? Ако вѣрвашъ — може, ако не вѣрвашъ — не може. И послѣ другото заблуждение: вие мислите че се познавате, не се познавате. Да познавашъ нѣкого, значи да любишъ и не тъй, да си готовъ ако трѣбва да жертвувашъ всичко за него. И сега ние не се познаваме както трѣбва. Животътъ е постоянно познаване. Всѣки день носи ново познание. Всѣки день всяка година ще разкрие все нови и нови нѣща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за любовьта подразбирамъ, туй възходяще състояние: Всички нѣма да възприемете любовьта изведнажъ, то е невъзможно. Като говоримъ за Божественото, ние не разбираме да напуснеме живота си! Не, то е криво разбиране. Ще живѣемъ въ свѣта, ще изпълнимъ волята Божия. Ще оправимъ този свѣтъ, не външния, а нашитѣ умове ще изправимъ и като изправимъ нашитѣ умове и свѣтътъ ще се оправи. Постарайте се по между си да турите редъ и порядъкъ. Като нѣмате законъ, живѣйте по законъ. Сегашнитѣ хора иматъ законъ, а безъ законъ живѣятъ, ние пъкъ нѣмаме законъ, но по законъ да живѣемъ. Запишете сега какво спѫва работата: тия спънки разумно да се прѣмахнатъ. Ще кажете: ще живѣемъ по тѣзи правила. Обмислете два — трима душа, до 20 души, какъ да живѣете по тѣзи правила. Толкозъ години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили? Не само да излѣзнемъ отъ Египетъ, не само да приемемъ законитѣ на Синай, а най- послѣ да влѣзнемъ въ Ханаанската земя — въ Божественото — да туримъ редъ и порядѫкъ и да живѣемъ тъй както Господъ иска. Ние трѣбва да дадемъ единъ образецъ, азъ бихъ желалъ и вие да дадете единъ образецъ, такъвъ отъ Божественото учение! Всѣки може да стане единъ образецъ, но онзи, който напѫлно го желае. Азъ ще ви дамъ единъ такъвъ образецъ, на който да имаме единъ узрѣлъ плодъ и да може да се каже; „Ето единъ отъ Божественото учение“. Всѣки може да стане единъ образецъ, само онзи, който напълно го желае. Туй желание, щомъ рѣшишъ, да изпълнишъ Божественото. Докато не го рѣшишъ, всички сѫ противъ, а като рѣшишъ, ще кажешъ: „Сега скѫсвамъ всичко друго, ако искате елате съ менъ ако ли не — сбогомъ!“ И тогава и тѣ ще кажатъ: и ние ще дойдемъ. Но не трѣбва да има никакво колѣбание. Рѣши! И тъй ще започнемъ не съ многото, не съ голѣмото, а съ единъ малъкъ опитъ, съ най-малкото въ Божествения свѣтъ. Ще мислите, азъ ви давамъ тази сѫществена мисъль. Всѣки день задавайте си въпросътъ: мога ли да служа на Господа? Въ петъкъ може да се съберемъ, можемъ да мълчимъ или да рѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ. Приложение трѣбва. Образцитѣ ще излѣзнатъ на сцѣната. Тогава ще имате двѣ събрания: младитѣ ще се събератъ прѣди васъ отъ 6—8 часа, а старитѣ, какъ искате отъ 8—9 и половина. Азъ да опрѣдѣля: младитѣ ще се събератъ по рано. Младитѣ сѫ онѣзи, които отиватъ на фронта да се сражаватъ, а старитѣ, тѣ ще уреждатъ тила. Защото ако тилътъ не е уреденъ, онѣзи, които сѫ на бойната линия, мѫчно може да издържатъ сражението. Софиянци трѣбва да дадатъ примѣръ. Вие ще имате единъ методъ. Сега философитѣ прѣди да дадатъ своитѣ теории, даватъ аргументи противъ другитѣ философи. Азъ взимамъ този процесъ който е въ природата. Най-първо носѣя сѣмето и то поникне, втората година израстнатъ листа, минатъ се 5 —6 години, не цъвнува, но слѣдъ това цъвне. И у човѣка е така. Нѣкой отъ васъ сега може да цъвнете, не искуствено, а естествено. Ако сѫ минала 8 години вече, ще цъвнете. Може да цъвнете защото имате условия. Пъкъ ако едва сега пониквашъ, казвамъ: ти имашъ още врѣме, 2—3 години. Единъ день това цъвтене ще дойде. Сега че у насъ развитието не върви правилно, всички същества отъ астралния свѣтъ развалятъ това, което си изградилъ. Нѣкога си приятно разположенъ, гледай туй разположение да го задържишъ, но не се минава 1—2 часа и ти изгубишъ всичко спечелено и пакъ останешъ бѣднякъ. Слѣдъ една седмица пакъ се боришъ, пакъ направишъ усилие. Послѣ въ тия бѣседи нѣкой отъ васъ може да напише нѣщо, което е прѣживѣлъ. Нѣкой да из- кажатъ едно свое прѣживѣвание, доказано съ аргументи, да опише своята опитность. Онзи, който е прѣживѣлъ, знае какви сѫ признацитѣ, Ако не е изгубилъ това състояние, той ще го носи съ себе си. Главното е да можемъ да създадемъ една такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовьта ви е малко плитка станала, та трѣбва да се събира и да ѝ се даде наклонъ. Въ една бѣседа ще ви говоря върху методитѣ на любовьта, какво нѣщо е любовьта, какъ може да се приложи любовьта, какви резултати произвежда тя. Защото сега както се описва любовьта, то сѫ само чувства свързани съ живота, извѣстно приятно разположение, а когато дойдемъ до същинската любовь, то е нѣщо велико. Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методитѣ на любовьта, но както сте сега въ тази дисхармония, никога нѣма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещенна за менъ. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставя въ бѫдаще други да говорятъ. Когато се образува една атмосфера каквато трѣбва, може да ви се дадатъ малкитѣ методи на Божествената любовь. То е както когато вие разправяте една своя опитность на нѣкого, която считате свещенна и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие нѣма да разправяте. Христосъ казва: свещеннитѣ работи не трѣбва да се даватъ. Сегашната любовь азъ я оставямъ, ще говоря за любовьта отъ съвсѣмъ друго гледище. А тия неща ще бѫдатъ само едно пояснение. И тогава въ тази любовь може да направимъ опитъ, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния. Ние сега съ своите мисли спѫваме Божественото у насъ, ние сами рушимъ. И трѣбва да се отучимъ всички да рушимъ, а трѣбва да градимъ. Нѣкой ти разправя една опитность и у тебе се яви желание, разположение да кажешъ: „Туй не струва“. Тогава и на себе си врѣдишъ и на него врѣдишъ. Ако можешъ да издържишъ до край, ще имашъ едно мѫчение, но слѣдъ туй ще се появи една малка радость. Трѣбва да има цѣль. — За какво? Обектъ трѣбва да има: Имашъ ли обектъ? Бога може да направишъ обектъ. Нѣмашъ ли го като обектъ нищо не можешъ да постигнешъ. Имашъ ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можешъ. Нѣмашъ ли го, всѣкога губишъ. Бѣсятъ те, ако ти можешъ да концентрирашъ твоето съзнание къмъ Бога силно, туй вѫже 100 пѫти ще се скѫса и нѣма да те обѣсятъ. Вие може така да повишите вибрациитѣ на вашитѣ клѣтки, че най-силната стомана става на прахъ. Но гигантъ трѣбва да бѫдешъ. Ние чакаме Господъ да каже и да стане. Не, ние ще кажемъ и то ще стане. Господъ казва: „Кажете и вие и ще стане туй, което искате“. Но за да стане туй трѣбва да знаемъ какъ да искаме. Когато малкото дѣте иска съ любовь, баща му се трогва и всичко дава, но когато синътъ заповѣдва на баща си, той не му дава. Ако ние съ любовь идемъ при Бога, всичко може да стане. Сега отъ млади и отъ стари се изисква да иматъ сърца, да се научатъ какво нѣщо е Божествената любовь. И казва се: ,,Богъ толкова вѫзлюби свѣта, щото даде сина своето единароднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ него“. И ти ще кажешъ: „И азъ толкова възлюбихъ Бога, щото давамъ всичко въ жертва, за да го позная“. Тъй като прѣвърнешъ този стихъ, тогава силата ще дойде. Отъ насъ зависи. Богъ е направилъ, далъ е жертва, сега и ние ако приемемъ жертвата, ще кажемъ тъй: И азъ толкова възлюбихъ Бога, щото давамъ всичко жертва, за да го позная. То е мотото върху което може да разсъждавате. Когато почнахъ да ви говоря, мене ме хвана хремата. Азъ си го тълкувамъ: тѣзи хора ще имъ говоря, ама тѣ сѫ хремави. Азъ зная какъ се лѣкува хрема. Човѣкъ киха, значи хремата чрѣзъ носа излиза. Хремави сте, значи умътъ ви е хремавъ и трѣбва да лѣкувате умътъ си. Всички нечистотии трѣбва да излѣзнатъ навънъ, да нѣма мѣсто за микробитѣ. Сега азъ съмъ хремавъ, а вие не сте хремави. Тогава ми казватъ тъй: ако ти не ги научишъ на истинския методъ, ще бѫдешъ хремавъ. Съединихъ се съ вашитѣ вибрации и тѣ сѫ низки и затуй имамъ хрема. За 5 минути азъ мога да я прѣмахна, като скѫсамъ връзкитѣ си съ васъ. Но врѣме е за насъ, можемъ да минемъ вече къмъ вѣчното — да познаемъ Бога. Нѣкой ще кажатъ: не го ли познаваме. Христосъ казва първо ако може да отмине чашата, но къмъ края казва: сега познахъ, че всичко отъ тебе ми е дадено. Но къмъ края го казва. Като опитаме нѣщата ще познаемъ и тази опитность. Трѣбва да познаемъ, че всичко отъ Бога ни е дадено. Сега избирате ли петъкъ? Четвъртъкъ да остане. На младитѣ искамъ да кажа, да не правятъ погрѣшкитѣ на старитѣ, да се отличаватъ отъ старитѣ, щото ако тѣ правятъ сѫщитѣ погрѣшки като старитѣ, нѣма да се отличаватъ отъ тѣхъ, а тѣ трѣбва да бѫдатъ особенни. Понеже съмъ още хремавъ, не искамъ да рѣшавамъ този въпросъ. Въобще трѣбва да се говори по-малко. Голѣмитѣ снаряди рѣдко се хвърлятъ. Голѣмитѣ работи не сѫ лесни. Въ тия събрания има и другъ въпросъ, да може да се тонирате, да вибрирате. То е хубавата страна. По нѣкой пѫть външния свѣтъ изтощава и ти трѣбва нѣколко часа, за да си починешъ. Тайна молитва!