Jump to content

1925_07_26 Свободни движения


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

СВОБОДНИ ДВИЖЕНИЯ*

 

“Доброта, Истина, Красота- това е Любовьта.

 

Прочете се резюме отъ работитѣ върху темата: “Произходъ на песимизма.”

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Защо младитѣ се обезсърдчаватъ?”

 

Кои енергии се наричатъ свободни? Има ли свободни енергии въ природата? (-Споредъ съврѣменното естествознание свободни енергии не сѫществуватъ.) Въ такъвъ случай, какво прѣдставлява свободната воля? Какво подразбираме, когато нѣкой човѣкъ каже, че има свободна воля? (Човѣкъ е свободенъ само въ избора си.) Отдѣ произлиза коренътъ на думата “воля”? (- Отъ латинския глаголъ “волло”, който значи “искамъ”. Волята подразбира искане.) Въ български езикъ думитѣ “виръ”, “извирамъ” иматъ сѫщия коренъ, какъвто и думата “воля”. Коренътъ на думата “воля” означава потикъ на съзнателния животъ, т.е. свободенъ потикъ на живота. Само въ разумния животъ има свободенъ потикъ. Въ този животъ човѣкъ може да се проявява свободно, т.е. по всички правилни начини на разумнитѣ дѣйствия. Свободата не подразбира отрицателни, произволни дѣйствия. Това не е свобода, това е ограничение. Вие младитѣ, какъ разбирате свободната воля? Отъ ваше гледище отъ дѣ започва проявата на свободната воля? Каква свобода иска младиятъ човѣкъ? Прѣдставате си, че вие сте дѣте, което иска да бѫде свободно. Какво ще иска това дѣте отъ баща си и отъ майка си? Или прѣдставете си, че вие сте ученици въ гимназията. Какво бихте искали отъ учителитѣ си, за да бѫдете свободни? Вие ще искате повече свободно врѣме, малко упражнения, малко занятия и ще се радвате на тази свобода. Ако учителитѣ наредятъ програмата съобразно свободата, която ученицитѣ желаятъ, все ще има нѣщо въ програмата, отъ което тѣ ще останатъ недоволни. Ако оставятъ ученицитѣ сами да си нареждатъ програмата, тя ще бѫде относително добра, а не въ идеалния смисълъ на думата. Много отъ ученицитѣ казватъ: “Понеже програмата се прави повече отъ стари, отъ възрастни хора, затова има доста дефекти.” Ако пъкъ програмата се прави само отъ млади хора, сѫщо тъй ще има извѣстни дефекти, само че въ друго отношение. Възрастнитѣ заставатъ на едно становище, а младитѣ - на друго становище, точно противоположно на първото. Възрастнитѣ хора забравятъ своитѣ младини и работятъ само възъ основа на своята опитность. Тѣ казватъ: “Ние имаме житейска опитность много нѣщо сме прѣживѣли и опитали.” Нѣкой човѣкъ е на 120 години, мисли се за много уменъ. Това не показва, че този човѣкъ е много уменъ. Той може да е старъ и пакъ да е първокласенъ глупецъ. И младиятъ човѣкъ прави глупости, но когато стариятъ направи нѣкаква глупость, тя е първокласна глупость.

 

Каква глупость напримѣръ може да направи стариятъ човѣкъ? (-Да се влюби напримѣръ. Косата му побѣлѣла напълно, а той влюбенъ.) Въ бѣлата коса нѣма ли любовь? Права е идеята ви, че е смѣшно да видите старъ човѣкъ влюбенъ, но въ какво седи смѣшното положение? Стариятъ човѣкъ съ побѣлѣлата глава прѣдставлява зима, а пѣзъ зимата човѣкъ не може да ходи съ тънки дрехи. Зимата не може да даде на човѣка тия блага, които лѣтото му дава. Смѣшно е да се говори, че благата, свойствени на лѣтото, могатъ да се използуватъ и прѣзъ зимата. Какво иска да каже човѣкъ, когато изнася идеята, че стариятъ, не бива да се влюбва? - Това подразбира, че старията не трѣбва да иска нищо отъ онзи, когото обича. Неговата любовь трѣбва да бѫде съвършено безкористна. Смѣшното положение, въ което изпада стариятъ човѣкъ, когато се влюбва, седи въ това, че въпрѣки всичката опитность, която той има, все пакъ е користолюбивъ, иска да се заплати за любовьта му. Тогава, кое е най мѫдрото нѣщо, което стариятъ може да направи? (-Да насърдчава и да помага на младитѣ въ доброто.)

 

Какъ ще опрѣдѣлите само въ нѣколко думи сѫщественитѣ различия между младия и стария човѣкъ? (-Стариятъ човѣкъ има житейска опитность и мѫдрость. Младиятъ нѣма житейска опитность, но е силенъ, разполага съ много енергия.) Стариятъ човѣкъ е много чувствителенъ. Когато той говори, гласътъ му трепери. Той е особено чувствителенъ къмъ услугитѣ, които му правятъ и благодари за всѣка услуга, за всѣко внимание, отправено къмъ него. Ако нѣкое дѣте му услужи или помогне въ нѣщо, той излива душата си отъ благодарность. Тази именно чърта на стария човѣкъ - благодарность и признателность, го прави любимъ на всички. Той мяза на дѣте. Характерната чърта на младия човѣкъ, на дѣтето е неговата услужливость. Ако двѣ малки дѣца си играятъ и стане нужда да се помогне на по-малкото отъ тѣхъ, по-голѣмото веднага ще му се притече въ услуга. Ако по-голѣмото дѣте е тригодишно, а по-малкото - на една година, по-голѣмичкото ще вземе малкото на рѫцѣ и ще го носи. Дойде ли нѣкое по-голѣмо отъ двѣтѣ, то ще имъ услужва. Когато нѣкое дѣте може да услужва, то не се пита трѣбва ли да услужи на по-малкитѣ, на по-слабитѣ отъ себе си. То веднага се заема за услуги. Ето защо, стариятъ човѣкъ, когато се нуждае отъ услуга, винаги се обръща къмъ дѣцата. Той знае, че тѣ сѫ готови на услуга и вършатъ това съ любовь и разположение.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да запази тази чърта прѣзъ цѣлия си животъ. Да се услужва, това е великъ потикъ въ живота на човѣка. Услугата е проява на Божественото въ човѣка. Докато човѣкъ има потикъ да помага, да услужва, Божественото начало работи въ него. И когато човѣкъ е признателенъ и за най-малката услуга, която му се прави, това е сѫщо тъй Божествено проявление. Да услужвашъ, това значи да имашъ връзка съ началото на живота, а да бѫдешъ благодаренъ и признателенъ за услугитѣ, които ти се правятъ, това значи да имашъ връзка съ края на живота. Като се съединятъ тия двѣ връзки, човѣкъ постига най-важното въ своя животъ служене на Бога. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за услуги и признателенъ за услугитѣ, които му правятъ. Всеки човѣкъ, младъ или старъ, трѣбва да има тия качества.

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Ролята на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ природата”. (Тема №25) Имате четири начина за разработване на тази тема, но вие ще пишете както знаете. Кое е важното свойство на водорода? - Той гори, но не поддържа горението. При горението си дава вода. Значи, той е носитель на влагата, съдържа въ себе си магнетизъмъ. Водородътъ е най-лекия отъ всички газове.

 

Кое е най-важното свойство на кислорода? - Той поддържа горението, но самъ не гори. Кислородътъ е носителъ на живота, на топлината.

 

Кое е най-важното свойство на азота? - Той не гори, нито подържа горението. По този начинъ съ присѫтствието си въ въздуха, той укротява буйното дѣйствие на кислорода. Азотътъ дѣйствува благотворно върху нервната система.

 

Вѫглеродътъ е най-важния елементъ, който взима участие въ строежа на организмитѣ. Той е твърдо вещество.

 

Въ такъвъ случай, въ алхимически смисълъ, водородътъ ще свържете съ водата, кислородътъ - съ огъня, съ свѣтлината, азотътъ - съ въздуха, а вѫглеродътъ - съ почвата.

 

Вие, младитѣ трѣбва да създадете въ себе си една алхимическа лаборатория, за да трансформирате въ нея своитѣ излишни енергии. Понѣкога младитѣ съдържатъ въ себе си въ излишъкъ единъ отъ тия елементи, а понѣкога иматъ недоимъкъ отъ единъ отъ тия елементи. Напримѣръ когато кръвообръщението на човѣка не става правилно, вѫглеродътъ се натрупва въ кръвьта въ видъ на СО2 и я прави нечиста. Когато електрическата и магнетичната енергия не текатъ правилно въ човѣшкия организъмъ, тогава въ нервната система се натрупва излишъкъ отъ азотъ, вслѣдствие на което става подпушване въ организъма. Това подпушване прѣдиз виква задушаване, затрудняване функциитѣ на дихателната система и човѣкъ често заспива.

 

Когато се говори за свободни движения, подразбираме механически процеси. Тѣ се извършватъ подъ давлението на нѣкаква външна воля. Въ първо врѣме свободнитѣ движения сѫ механически, неорганизирани, но въ послѣдствие тѣ могатъ да се оформятъ, да се организиратъ, да се прѣвърнатъ въ разумни движения. Тия нѣща ставатъ и въ човѣшкия организъмъ, затова човѣкъ трѣбва да знае закона за трансформиране на енергиитѣ. При изучаването на окултната химия, човѣкъ трѣбва да научи метода за примирение на силитѣ. Щомъ стане подпушване на извѣстни канали, трѣбва да се намѣри начина да се отпушатъ.

 

За изяснение на тази идея ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Вие имате майка и баща, които много обичате. При това, вие сте богати и желаете да отидете въ странство да учите. Обаче родителитѣ ви обичатъ много и не искатъ да се раздѣлятъ съ васъ. Вие започвате да се борите, отъ една страна скърбите за родителитѣ си, отъ друга страна желанието ви да учите въ странство и много силно. По едно врѣме рѣшавате да избѣгате, но понеже сте мораленъ човѣкъ, спирате се прѣдъ това рѣшение. Първото решение образува движението “а”. Послѣ се спирате, образувате движението “в”. Значи става спиране на първото движение - процесътъ се прѣкратява. Това показва, че реализирането на вашето желание зависи отъ други нѣкои фактори и то именно отъ два фактора: “d” и “е”, бащата (d) и майката (е). Първата половина за реализирането на вашето желание зависѣше само отъ васъ. Слѣдователно човѣкъ трѣбва да изучи закона, който уравновесява или опрѣдѣля отношенията му съ майката и съ бащата. Той трѣбва да дойде съ тѣхъ въ споразумѣние, за да може да реализира своитѣ идеи.

 

И тъй, за да се приложи този законъ, човѣкъ трѣбва да знае, че не е самъ въ живота. Каквато мисъль и да му дойде въ главата, той трѣбва да помни, че е въ връзка съ живата природа. Запримѣръ когато нѣкой човѣкъ иска да свърши една работа, той трѣбва да има прѣдъ видъ, че не е единствения факторъ за свършването на тази работа. Той самъ може да направи единъ полукрѫгъ само - полукрѫга “а”, проявява единъ жестъ, но цѣлата работа не може да я свърши. Самъ човѣкъ не може да опише цѣлия крѫгъ. Значи, първиятъ моментъ той ще се прояви, ще опише половината крѫгъ, слѣдъ което веднага ще се спре - ще дойде разсѫдъка, който ще го постави въ колебание, да прѣдприеме ли дадено рѣшение или не. Послѣ се намѣсватъ други два фактора - майката и бащата, които прѣдставляватъ разумностьта. Щомъ се проявятъ и тѣ, образуватъ втората половина на крѫга, т.е. образуватъ полукрѫга “с”.

 

Както виждате, описването на окрѫжностьта прѣдставлява проекции, които вие трѣбва да изучавате и изчислявате. Въ лѣвия полукрѫгъ се ражда дѣятелность, замисълъ, а въ дѣсния полукрѫгъ нѣщата се реализиратъ. Повидимому изглежда, като че дѣсното полушарие прѣдставлява запасъ отъ енергии, които постепенно се неутрализиратъ. Въ сѫщность обаче, въ дѣсното полушарие се рѣшаватъ разумнитѣ нѣща, а отъ лѣвото полушарие се отправятъ навънъ енергии за реализиране на разумнитѣ рѣшения. Най-първо дадено движение, дадена енергия се проявява вънъ отъ човѣка и послѣ се прѣкратява. Слѣдъ това този човѣкъ се заема съ уреждане отношенията си съмъ живота, къмъ разумната природа. Послѣ той започа да мисли, докато най-послѣ реализира своитѣ рѣшения, като тръгва въ пѫтя на своитѣ идеали.

 

Въ природата има два разумни пѫтя, по които човѣкъ може да реализира своитѣ идеали. Единиятъ пѫть е праволинеенъ, а другиятъ - криволинеенъ. При първия пѫть врѣмето се съкращава, а енергията се изразходва; при криволинейния пѫть врѣмето се изразходва, а енергията се пести. Силниятъ човѣкъ избира правия пѫть, по който пести врѣме, а изразходва енергия; слабиятъ човѣкъ избира криволинейния пѫть, по който изразходва врѣме, а пести енергия. Младитѣ хора обикновено бързатъ. Рекохъ, който е силенъ, нека бърза; който е слабъ, бавно да върви, да пести енергията си. Нѣкой казва: “Бързамъ много, притесненъ съмъ, искамъ поскоро да свърша работата си.” - Ти си избралъ правия пѫть, но щомъ се притѣснявашъ, слабъ си. Силниятъ човѣкъ не знае какво е притѣснение. Той върши работата си тихо, спокойно, съ голѣма приятность. Силниятъ човѣкъ усѣща удоволствие, приятность, като дигне единъ чувалъ отъ 100 килограма тежесть на гърба си. Обаче, ако слабиятъ се опита да дигне този тежъкъ товаръ на гърба си, веднага започва да се притѣснява. Слѣдователно когато започнете една работа, при която духътъ ви се притѣснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методътъ, който сте избрали за свършването й, не е правъ. Вие сте избрали праволинейния методъ, а трѣбвало е да изберете криволинейния. Съ това природата иска да ви каже: “Слабиятъ не трѣбва да върви въ праволинейния пѫть, а трѣбва да криволичи въ пѫтя си.” Значи, слабиятъ човѣкъ трѣбва да пести енергията си, а силниятъ човѣкъ трѣбва да пести врѣмето си. И двѣтѣ нѣща сѫ еднакво важни: и енергията, и врѣмето. (-Ако човѣкъ не се е изпиталъ, може ли прѣдварително да познае, дали е силенъ или слабъ?) - Може. Човѣкъ има едно вѫтрѣшно чувство въ себе си, чрѣзъ което за всѣки даденъ случай може да познае какъвъ методъ трѣбва да употрѣби.

 

Когато говоримъ за реализиране на желанията трѣбва да се знае, кои желания трѣбва да се реализиратъ и кои не трѣбва. Има желания, които човѣкъ непрѣменно трѣбва да реализира. Това сѫ неговитѣ първични желания на душата, вложени отъ самото начало на неговия животъ. Слѣдъ тѣхъ идватъ второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които послѣдни трѣбва да чакатъ своето реализиране. Ако човѣкъ реализира на пръвъ планъ своитѣ първични желания и животътъ му ще върви въ своя естественъ пѫть. Такъвъ човѣкъ е свободенъ, не се дразни, има разположение на духа и силитѣ въ неговия организъмъ сѫ уравновѣсени.

 

Понѣкога човѣкъ е недоволенъ, когато не може да постигне нѣкое свое желание. Не, прѣди всичко той трѣбва да знае, необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли въ себе си, дали е необходимо да реализира извѣстна мисъль, извѣстно чувство или извѣстна постѫпка. Щомъ се опрѣдѣли въ това отношение, послѣ ще види, по кой отъ двата начина ще трѣбва да ги реализира: по праволинейния пѫть пѫтьтъ на силния човѣкъ или по криволинейния пѫть - пѫтьтъ на слабия човѣкъ. Постѫпвате ли така, нѣщата винаги ще ставатъ правилно и вие ще имате много помощници въ живота си. Разумната природа ще ви изпрати въ помощь отъ невидимия свѣтъ приятели, които ви обичатъ. Тия помощници се наричатъ “ангели” - служебни духове, които се притичатъ въ услуга, въ помощь на всѣки човѣкъ, който постѫпва разумно. Който реализира своитѣ първични желания, всѣкога получава помощь.

 

Виждате ли, че нѣкой човѣкъ успѣва да постигне своитѣ желания, ще знаете, че той се е заелъ да реализира своитѣ първични желания, затова и невидимиятъ свѣтъ му помага. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и уменъ, за да му помагатъ и приятелитѣ. Законъ е: Възвишениятъ невидимъ свѣтъ помага само на добритѣ и на умнитѣ хора въ свѣта. Защо имъ се помага? - Защото и тѣ скоро ще станатъ работници, да помагатъ на по-малкитѣ отъ тѣхъ. Всѣки иска да има помощници да му помагатъ, но и той отъ своя страна трѣбва да помага на по-слабитѣ отъ себе си. Който иска да му помагатъ и той трѣбва да помага.

 

Когато говоримъ за свободни движения, за свободни дѣйствия, ние подразбираме свобода въ тѣхното започване и завършване. Напримѣръ човѣкъ иска да изкаже една идея. Най-първо той трѣбва да е рѣшилъ дълбоко въ себе си може ли да изкаже тази идея или не може. Рѣши ли веднъжъ, че трѣбва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва - нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живѣе въ него. Нѣкой ще възрази: “Отдѣ ще знаемъ какъ да я изкажемъ?” Да оставимъ този въпросъ настрана. Когато една идея живѣе дълбоко въ душата на човѣка, той ще намѣри начинъ какъ да я изкаже и то по най-естественъ, най-правиленъ начинъ. Два метода има за изказване на нѣщата: праволинеенъ и криволинеенъ. Като наблюдавате проявитѣ на дѣцата, у тѣхъ има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободнитѣ движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на дѣцата. По сѫщия начинъ и мухитѣ се проявяватъ свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате съ нѣкой сериозенъ въпросъ, четете нѣщо, току изведнъжъ една муха кацне нѣйдѣ по лицето ви. Вие се дразните, сърдите, но тя съ това иска да каже, че ви обича. Обичь е това, нѣма нищо лошо въ мухата.

 

И тъй между ученицитѣ на окултната школа се прѣпорѫчватъ естествени постѫпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбѣгва! На всѣки езикъ има издадена книга за добрата обхода, за добритѣ отношения и доброто поведение на хората едни спрѣмо други: какъ трѣбва човѣкъ да говори, какъ да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трѣбва да се спазватъ редъ правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломта, още като влиза въ нѣкой салонъ, започва да се кланя надѣсно - налѣво, да се рѫкува вѣжливо, да се разговаря съ всички. Като го наблюдавате, мислите че този човѣкъ храни пълно уважение къмъ всички тия хора. Той е финъ, деликатенъ, внимателенъ къмъ другитѣ хора, но всичко това е външно, не е вѫтрѣшно. Естествениятъ човѣкъ обаче, външно не е тъй финъ, не е тъй деликатенъ, но затова вѫтрѣшно той е мекъ, учтивъ благъ. Понѣкога естествениятъ човѣкъ изглежда външно грубъ, но това е само привидно отношение.

 

Въ естествения човѣкъ нѣма нищо прѣсилено. Той постѫпва естествено, съ етикеция, която отговаря на неговото естество. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ тази естествена етикеция, да бѫде самобитенъ, да не подражава на другитѣ. Напримѣръ нѣкой човѣкъ ви направи единъ поклонъ, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постѫпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всѣка изкуствена постѫпка или всѣко изкуствено отношение отблъсква.

 

Когато нѣкой човѣкъ е роденъ музикантъ, музиката у него е самобитна. Този пъкъ, който е изучавалъ музиката, той не може да подражава музиката на първия. Първиятъ музикантъ, роденъ съ музика въ душата си, носи това качество въ самото си естество. Ако пъкъ човѣкъ добива музикалностьта въ душата си чрѣзъ свирене, чрѣзъ упражнение на нѣкой инструментъ, той трѣбва дълго врѣме да работи, да се упражнява, докато това качество стане плъть и кръвь на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага въ живота си. Ето защо най-първо човѣкъ трѣбва да започне да работи съ самобитнитѣ си качества, които сѫ вродени въ него, съ малкитѣ си таланти и по този начинъ да разработва по-голѣмитѣ си дарби, за които се изисква усилена работа, трудъ и постоянстоянство.

 

И тъй, за да изучите и приложите въ живота си новата философия, която ви се прѣподава, трѣбва да бѫдете свободни хора и отворени души. Може ли човѣкъ, на когото рѫцѣтѣ сѫ вързани, да учи, да бѫде свободенъ? - Не може. За да може човѣкъ да разрѣшава мѫчнотиитѣ на своя животъ, той трѣбва да бѫде свободенъ въ морално отношение. Когато човѣкъ пожелае да постигне нѣщо, веднага прѣдъ него се изпрѣчва една мѫчнотия и той казва: “Това нѣщо е непостижимо за мене.” Единъ ученъ човѣкъ казва на едно малко дѣте: “Можешъ ли да носишъ земята на гърба си?” - “Мога.” - “Какъ ще можешъ? Ти си толкова малко дѣте!” - “Ще видишъ, че мога.” То отива въ града, купува си едно кѫлбо отъ картонъ, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: “Какво е това на гърба ми?” - “Земята.” - “Значи, както виждате, азъ мога да нося Земята на гърба си.” Учениятъ човѣкъ се очудва отъ думитѣ на това умно дѣте и му казва: “Щомъ можешъ да носишъ Земята на гърба си, ти можешъ да разрѣшавашъ и други важни научни въпроси.” Слѣдователно когато нѣкой човѣкъ каже, че нѣщо е непостижимо за него, той трѣбва да постѫпи, като дѣтето, което носи на гърба си Земята отъ картонъ и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче, отъ този човѣкъ се изисква умѣние, правиленъ начинъ на постѫпване.

 

Мнозина казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ е ученъ, знае много нѣща.” Рекохъ, отъ 100 години насамъ въ френската академия на наукитѣ сѫ постѫпили 99 теории за създаването на свѣта и всички първоначално сѫ бивали приети, а отпослѣ отхвърляни и замѣствани съ по-нови, съ по-вѣрни. Питамъ: щомъ този човѣкъ е ученъ, знае много нѣща, нека каже коя отъ всички тия теории е вѣрна, най-близка до истината. На врѣмето си всѣка теория е била мѣродавна, вѣрна, но постепенно, съ напрѣдване на науката, въ всѣка теория се явяватъ факти, които тя вече не може да обясни и постепенно се замѣства съ нова теория, по-вѣрна, по-близка до истината.

 

Затова, когато се казва за нѣкой човѣкъ, че е ученъ, той не е въ пълния смисълъ на думата ученъ човѣкъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде ученъ. Великитѣ Учители и адептитѣ знаятъ сѫщностьта на нѣщата, но тѣ не изнасятъ теории. Ако попитате единъ великъ Учитель, какво има на Слънцето, Той макаръ и да знае, какво има тамъ, нѣма да разправя, но ще ви каже: “Азъ ходихъ на Слънцето и провѣрихъ всичко. Ако не ми вѣрвате, мога да ви разкажа какъ се отива до тамъ, та самъ да провѣрите нѣщата.” Наистина, за такова пѫтешествие се изисква дълго врѣме, но щомъ въпросътъ се отнася до науката, това нищо не значи. Като отидете на Слънцето, сами ще провѣрите, има ли тамъ животъ или нѣма. Ако има тамъ животъ, ще видите какви сѫщества живѣятъ и т.н. За това се изисква само врѣме, концентриране на мисъльта и силна воля, да прѣодолява трудноститѣ и мѫчнотиитѣ.

 

Мнозина не се интересуватъ отъ въпроса има ли живи сѫщества на Слънцето или нѣма, защото тѣ не сѫ въ състояние да използуватъ енергията на тия сѫщества. Когато се пробуди висшето съзнание на тия хора, и тѣ дойдатъ въ контактъ съ разумнитѣ сѫщества на Слънцето, тогава ще мо гатъ да използуватъ всичко хубаво отъ тѣхъ, ще се ползуватъ отъ тѣхната енергия, и ще я прилагатъ разумно въ живота си. Ще кажете: “Не е дошло още врѣмето за това.” - За нѣкои е дошло за нѣкои не е дошло. Тия, за които врѣмето е дошло, нека се свържатъ съ сѫществата на Слънцето и се ползуватъ отъ техната култура!

 

И тъй, ще знаете слѣдното нѣщо: скръбьта иде отъ земята, а радостьта - отъ слънцето. Истината се ражда въ Небето, а доброто - на земята. Щомъ скърбите, ще знаете, че земнитѣ енергии иматъ прѣодоляваще влияние върху вашия животъ. Скръбьта и страданията не унищожаватъ човѣка, но внасятъ въ него доброта, понеже природата работи и чрѣзъ земнитѣ енергии. Важно е за човѣка да се справи съ тия енергии и да ги използува за свое добро. Чрѣзъ страданията и радоститѣ човѣкъ изучава закона за трансформиране на енергиитѣ.

 

Сега, какво ще ми отговорите, ако запитамъ всѣки едного отъ васъ, какво желае да направятъ съкласницитѣ му заради него? (- Да го обичатъ, да му услужватъ. Да му направятъ нѣкое добро, когато той се намира въ нужда.) Ще ви приведа единъ примѣръ за добро, направено по единъ красивъ начинъ. Единъ студентъ ималъ добъръ приятель, но много бѣденъ момъкъ. Вижда го веднъжъ въ студенъ зименъ день съ скѫсани обуща. Отива той на пазаря, купува едни нови обуща и търси начинъ какъ да му ги даде, безъ да го изложи, да не накърни чувствата му. Обикаля около дома му, когато той не е въ кѫщи, и забѣлѣзва, че прозорецътъ на неговата стая е отворенъ. Набързо написва, съ измѣненъ почеркъ слѣдната бѣлѣжка: “Тѣзи обуща сѫ твои. Ако ги вземешъ, ще направишъ голѣмо удоволствие на този, който ги подарява.” Хвърля кутията съ обущата и избѣгва. Въ каквото отношение и да се прави добро, трѣбва да е така изнесено, че да се щадятъ човѣшкитѣ чувства, т.е. да не се унижава човѣшкото достойнство. Добрѣ е, когато прозорецътъ въ стаята на приятеля ви е отворенъ. Ами какво ще правите, ако прозорецътъ на стаята е затворенъ? Досѣтливиятъ човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ и при това положение да направи доброто, което е намислилъ.

 

Ще ви дамъ още единъ примѣръ за добро дѣло. Единъ студентъ срѣща приятеля си много обезсърдченъ, дори отчаянъ, готовъ на крайни постѫпки. Той отива дома си и веднага написва на приятеля си едно прочувствено, сърдечно и насърдчително писмо, като му обяснява смисъла на страданията, благата, които тѣ носятъ на човѣка и т.н. Изпраща писмото до приятеля си и му отправя добри мисли и пожелания. Приятельтъ му прочита внимателно писмото и състоянието му веднага се измѣня. Той се замисля върху писмото и напълно се съгласява съ съвѣтитѣ, дадени отъ другаря му. Писмото било тъй умно, тъй убѣдително написано, че всичко, което приложилъ отъ него, дало добри резултати. По този начинъ той излѣзълъ отъ трудното положение, въ което се намиралъ и благодарилъ на приятеля си. Както виждате, това е единъ хубавъ подаръкъ отъ приятель.

 

Рекохъ, като ученици на Великата Окултна Школа, желая на всички да бѫдете автори на такова писмо до нѣкой вашъ отчаянъ и обезсърдченъ приятель, съ което да го насърдчите и извадите отъ затрудненото положение, въ което е изпадналъ.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.

 

31 школна лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 26.VII.1925 г.

София

 

----------------------------------------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

**да прогледатъ - да се скѫсатъ (бел.ред.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Свободни движения.

 „Доброта, Истина, Красота —

— това е Любовьта!“ 

            Прочете се резюме отъ работитѣ върху темата: „Произходъ на песимизма.“

             Прочетоха се работитѣ върху темата: „Защо младитѣ се обезсърдчаватъ?“

             Кои енергии се наричатъ свободни? Има ли свободни енергии въ природата? (— Споредъ съвременното естествознание свободни енергии не сѫществуватъ). Въ такъвъ случай, какво прѣдставлява свободната воля? Какво подразбираме, когато нѣкои човѣкъ каже, че има свободна воля? (Човѣкъ е свободенъ само въ избора си). Отдѣ произлиза коренътъ на думата „воля“? (— Отъ латинския глаголъ „волло“, който значи „искамъ“. Волята подразбира искане). Въ български езикъ думитѣ „виръ, извирамъ“ иматъ сѫщия коренъ, какъвто и думата „воля“. Коренътъ на думата „воля“ означава потикъ на съзнателния животъ, т. е. свободенъ потикъ на живота. Само въ разумния животъ има свободенъ потикъ. Въ този животъ човѣкъ може да се проявява свободно, т. е. по всички правилни начини на разумнитѣ дѣйствия. Свободата не подразбира отрицателни, произволни дѣйствия. Това не е свобода, това е ограничение.

             Вие, младитѣ, какъ разбирате свободната воля? Отъ ваше гледище, отдѣ започва проявата на свободната воля? Каква свобода иска младиятъ човѣкъ? Прѣдставете си, че вие сте дѣте, което иска да бѫде свободно. Какво ще иска това дѣте отъ баща си и отъ майка си? Или прѣдставете си, че вие сте ученици въ гимназията. Какво бихте искали отъ учителитѣ си, за да бѫдете свободни? Вие ще искате повече свободно врѣме, малко упражнения, малко занятия и ще се радвате на тази свобода. Ако учителитѣ наредятъ програмата съобразно свободата, която ученицитѣ желаятъ, все ще има нѣщо въ програмата, отъ което тѣ ще останатъ недоволни. Ако оставятъ ученицитѣ, сами да си нареждатъ програмата, тя ще бѫде относително добра, а не въ идеалния смисълъ на думата. Много отъ ученицитѣ казватъ: „Понеже програмата се прави повече отъ стари, отъ възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пъкъ програмата се прави само отъ млади хора, сѫщо тъй ще има извѣстни дефекти, само че въ друго отношение. Възрастнитѣ заставатъ на едно становище, а младитѣ — на друго становище — точно противоположно на първото. Възрастнитѣ хора забравятъ своитѣ младини и работятъ само възъ основа на своята опитность. Тѣ казватъ: „Ние имаме житейска опитность, много нѣща сме прѣживѣли и опитали“. Нѣкой човѣкъ е на 120 години, мисли се за много уменъ. Това не показва, че този човѣкъ е много уменъ. Той може да е старъ, и пакъ да е първокласенъ глупецъ. И младиятъ човѣкъ прави глупости, но когато стариятъ направи нѣкаква глупость, тя е първокласна глупость. Каква глупость, напримѣръ, може да направи стариятъ човѣкъ? (— Да се влюби, напримѣръ. Косата му побѣлѣла напълно, а той влюбенъ). Въ бѣлата коса нѣма ли любовь? Права е идеята ви, че е смѣшно да видите старъ човѣкъ влюбенъ, но въ какво седи смѣшното положение? Стариятъ човѣкъ съ побѣлѣлата глава прѣдставлява зима, а прѣзъ зимата човѣкъ не може да ходи съ тънки дрехи. Зимата не може да даде на човѣка тия блага, които лѣтото му дава. Смѣшно е да се говори, че благата, свойствени на лѣтото, могатъ да се използуватъ и прѣзъ зимата. Какво иска да каже човѣкъ, когато изнася идеята, че стариятъ не бива да се влюбва? — Това подразбира, че стариятъ не трѣбва да иска нищо отъ онзи, когото обича. Неговата любовь трѣбва да бѫде съвършено безкористна. Смѣшното положение, въ което изпада стариятъ човѣкъ, когато се влюбва, седи въ това, че въпрѣки всичката опитность, която той има, все пакъ е користолюбивъ, иска да се заплати за любовьта му. Тогава, кое е най-мѫдрото нѣщо, което стариятъ може да направи? (— Да насърдчава и да помага на младитѣ въ доброто.

             Какъ ще опрѣдѣлите само въ нѣколко думи сѫщественитѣ различия между младия и стария човѣкъ? (— Стариятъ човѣкъ има житейска опитность и мѫдрость. Младиятъ нѣма житейска опитность, но е силенъ, разполага съ много енергия). — Стариятъ човѣкъ е много чувствителенъ. Когато той говори, гласътъ му трепери. Той е особено чувствителенъ къмъ услугитѣ, които му правятъ, и благодари за всѣка услуга, за всѣко внимание, отправено къмъ него. Ако нѣкое дѣте му услужи или помогне въ нѣщо, той излива душата си отъ благодарность. Тази, именно, чърта на стария човѣкъ — благодарность и признателность — го прави любимъ на всички. Той мяза на дѣте. Характерната чърта на младия човѣкъ, на дѣтето, е неговата услужливость. Ако двѣ малки дѣца си играятъ и стане нужда да се помогне на по-малкото отъ тѣхъ, по голѣмото веднага ще му се притече въ услуга. Ако по-голѣмото дѣте е тригодишно, а по-малкото — на една година, по-голѣмичкото ще вземе малкото на рѫцѣ и ще го носи. Дойде ли нѣкое по-голѣмо отъ двѣтѣ, то ще имъ услужва. Когато нѣкое дѣте може да услужва, то не се пита, трѣбва ли да услужи на по-малкитѣ, на по-слабитѣ отъ себе си. То веднага се заема за услуги. Ето защо, стариятъ човѣкъ, когато се нуждае отъ услуга, винаги се обръща къмъ дѣцата. Той знае, че тѣ сѫ готови на услуга и вършатъ това съ любовь и разположение. Всѣки човѣкъ трѣбва да запази тази чърта прѣзъ цѣлия си животъ. Да се услужва, това е великъ потикъ въ живота на човѣка. Услугата е проява на Божественото въ човѣка. Докато човѣкъ има потикъ да помага, да услужва, Божественото начало работи въ него. И когато човѣкъ е признателенъ и за най-малката услуга, която му се прави, това е сѫщо тъй Божествено проявление. Да услужвашъ, това значи да имашъ връзка съ началото на живота, а да бѫдешъ благодаренъ и признателенъ за услугитѣ, които ти се правятъ, това значи да имашъ връзка съ края на живота. Като се съединятъ тия двѣ връзки, човѣкъ постига най-важното въ своя животъ — служене на Бога. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за услуги и признателенъ за услугитѣ, които му правятъ. Всѣки човѣкъ, младъ или старъ, трѣбва да има тия качества.

             За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: „Ролята на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ природата“, (тема № 25). Имате четири начина за разработване на тази тема, но вие ще пишете, както знаете. Кое е важното свойство на водорода? — Той гори, но не подържа горението. При горението си дава вода. Значи, той е носитель на влагата, съдържа въ себе си магнетизъмъ. Водородътъ е най лекиятъ отъ всички газове. 

            Кое е най-важното свойство на кислорода? — Той подържа горението, но самъ не гори. Кислородътъ е носитель на живота, на топлината.

             Кое е най важното свойство на азота?— Той не гори, нито подържа горението. По този начинъ съ присѫтствието си въ въздуха, той укротява буйното дѣйствие на кислорода. Азотътъ дѣйствува благотворно върху нервната система.

             Вѫглеродътъ е най-важниятъ елементъ, който взима участие въ строежа на организмитѣ. Той е твърдо вещество.

             Въ такъвъ случай, въ алхимически смисълъ, водородътъ ще свържете съ водата, кислородътъ — съ огъня, съ свѣтлината, азотътъ — съ въздуха, а вѫглеродътъ — съ почвата.

             Вие, младитѣ, трѣбва да създадете въ себе си една алхимическа лаборатория, за да трансформирате въ нея своитѣ излишни енергии. Понѣкога младитѣ съдържатъ въ себе си въ излишъкъ единъ отъ тия елементи, а понѣкога иматъ недоимъкъ отъ единъ отъ тия елементи. Напримѣръ, когато кръвообръщението на човѣка не става правилно, вѫглеродътъ се натрупва въ кръвьта въ видъ на СО2 и я прави нечиста. Когато електрическата и магнетичната енергия не текатъ правилно въ човѣшкия организъмъ, тогава въ нервната система се натрупва излишъкъ отъ азотъ, вслѣдствие на което става подпушване въ организъма. Това подпушване прѣдизвиква задушаване, затрудняване функциитѣ на дихателната система, и човѣкъ често заспива.

             Когато се говори за свободни движения, подразбираме механически процеси. Тѣ се извършватъ подъ давлението на нѣкаква външна воля. Въ първо врѣме свободнитѣ движения сѫ механически, неорганизирани, но въ послѣдствие тѣ могатъ да се оформятъ, да се организиратъ, да се прѣвърнатъ въ разумни движения. Тия нѣща ставатъ и въ човѣшкия организъмъ, затова човѣкъ трѣбва да знае закона за трансформиране на енергиитѣ. При изучаването на окултната химия, човѣкъ трѣбва да научи метода за примирение на силитѣ. Щомъ стане подпушване на извѣстни канали, трѣбва да се намѣри начина да се отпушатъ.

             За изяснение на тази идея ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Вие имате майка и баща, които много обичате. При това, вие сте богати и желаете да отидете въ странство да учите. Обаче, родителитѣ ви обичатъ много и не искатъ да се раздѣлятъ съ васъ. Вие започвате да се борите: отъ една страна скърбите за родителитѣ си, отъ друга страна желанието ви да учите въ странство е много силно. По едно врѣме рѣшавате да избѣгате, но понеже сте мораленъ човѣкъ, спирате се прѣдъ това рѣшение.

 image.png.676ea352d8ac2fc35aa9e784e4b27536.png

                   Фиг.1

Първото рѣшение образува движението а. Послѣ се спирате, образувате движението в. Значи, става спиране на първото движение — процеса се прѣкратява. Това показва, че реализирането на вашето желание зависи отъ други нѣкои фактори, и то именно отъ два фактора d и е: бащата (d) и майката (е). Първата половина за реализирането на вашето желание зависѣше само отъ васъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да изучи закона, който уравновѣсява или опрѣдѣля отношенията му съ майката и съ бащата. Той трѣбва да дойде съ тѣхъ въ споразумѣние, за да може да реализира своитѣ идеи.

             И тъй, за да се приложи този законъ, човѣкъ трѣбва да знае, че не е самъ въ живота. Каквато мисъль и да му дойде въ главата, той трѣбва да помни, че е въ връзка съ живата природа. Запримѣръ, когато нѣкой човѣкъ иска да свърши една работа, той трѣбва да има прѣдъ видъ, че не е единствениятъ факторъ за свършването на тази работа. Той самъ може да направи единъ полукрѫгъ само — полукрѫгътъ а, проявява единъ жестъ, но цѣлата работа не може да я свърши. Самъ човѣкъ не може да опише цѣлия крѫгъ. Значи, първиятъ моментъ той ще се прояви, ще опише половината крѫгъ, слѣдъ което веднага ще се спре — ще дойде разсѫдъка, който ще го постави въ колебание, да прѣдприеме ли дадено рѣшение, или не. Послѣ се намѣсватъ други два фактора — майката и бащата — които прѣдставляватъ разумностьта. Щомъ се проявятъ и тѣ, образуватъ втората половина на крѫга, т. е. образуватъ полукрѫга с. Както виждате, описването на окрѫжностьта прѣдставлява проекции, които вие трѣбва да изучавате и изчислявате. Въ лѣвия полукрѫгъ се ражда дѣятелность, замисълъ, а въ дѣсния полукрѫгъ нѣщата се реализиратъ. Повидимому изглежда, като че дѣсното полушарие прѣдставлява запасъ отъ енергии, които постепенно се неутрализиратъ. Въ сѫщность, обаче, въ дѣсното полушарие се рѣшаватъ разумнитѣ нѣща, а отъ лѣвото полушарие се отправятъ навънъ енергии за реализиране на разумнитѣ рѣшения. Най-първо дадено движение, дадена енергия се проявява вънъ отъ човѣка и послѣ се прѣкратява. Слѣдъ това този човѣкъ се заема съ уреждане отношенията си къмъ живота, къмъ разумната природа, Послѣ той започва да мисли, докато най-послѣ реализира своитѣ рѣшения, като тръгва въ пѫтя на своитѣ идеали.

             Въ природата има два разумни пѫтя, по които човѣкъ може да реализира своитѣ идеали. Единиятъ пѫть е праволинеенъ, а другиятъ — криволинеенъ. При първия пѫтъ врѣмето се съкращава, а енергията се изразходва; при криволинейния пѫть врѣмето се изразходва, а енергията се пести. Силниятъ човѣкъ избира правия пѫть, по който пести врѣме, а изразходва енергия; слабиятъ човѣкъ избира криволинейния пѫть, по който изразходва врѣме, а пести енергия. Младитѣ хора обикновено бързатъ. Казвамъ: който е силенъ, нека бърза; който е слабъ, бавно да върви, да пести енергията си. Нѣкой казва: „Бързамъ много, притесненъ съмъ, искамъ по-скоро да свърша работата си“. — Ти си избралъ правия пѫть, но щомъ се притѣснявашъ, слабъ си. Силниятъ човѣкъ не знае, какво е притѣснение. Той върши работата си тихо, спокойно, съ голѣма приятность. Силниятъ човѣкъ усѣща удоволствие, приятность, като дигне единъ чувалъ отъ 100 кгр. тежесть на гърба си. Обаче, ако слабиятъ се опита да дигне този тежъкъ товаръ на гърба си, веднага започва да се притѣснява. Слѣдователно, когато започнете една работа, при която духътъ ви се притѣснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методътъ, който сте избрали за свършването ѝ, не е правъ. Вие сте избрали праволинейния методъ, а трѣбвало е да изберете криволинейния. Съ това природата иска да ви каже: „Слабиятъ не трѣбва да върви въ праволинейния пѫть, а трѣбва да криволичи въ пѫтя си“. Значи, слабиятъ човѣкъ трѣбва да пести енергията си, а силниятъ човѣкъ трѣбва да пести врѣмето си. И двѣтѣ нѣща сѫ еднакво важни: и енергията, и врѣмето. (Ако човѣкъ не се е изпиталъ, може ли прѣдварително да познае, дали е силенъ или слабъ?) — Може. Човѣкъ има едно вѫтрѣшно чувство въ себе си, чрѣзъ което за всѣки даденъ случай може да познае, какъвъ методъ трѣбва да употрѣби.

             Когато говоримъ за реализиране на желанията, трѣбва да се знае, кои желания трѣбва да се реализиратъ, и кои не трѣбва. Има желания, които човѣкъ непрѣменно трѣбва да реализира. Това сѫ неговитѣ първични желания на душата, вложени отъ самото начало на неговия животъ. Слѣдъ тѣхъ идватъ второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които послѣдни трѣбва да чакатъ своето реализиране. Ако човѣкъ, реализира на пръвъ планъ своитѣ първични желания, и животътъ му ще върви въ своя естественъ пѫть. Такъвъ човѣкъ е свободенъ, не се дразни, има разположение на духа, и силитѣ въ неговия организъмъ сѫ уравновѣсени. Понѣкога човѣкъ е недоволенъ, когато не може да постигне нѣкое свое желание. Не, прѣди всичко той трѣбва да знае, необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли въ себе си, дали е необходимо да реализира извѣстна мисъль, извѣстно чувство или извѣстна постѫпка. Щомъ се опрѣдѣли въ това отношение, послѣ ще види, по кой отъ двата начина ще трѣбва да ги реализира: по праволинейния пѫть — пѫтьтъ на силния човѣкъ, или по криволинейния пѫтъ — пѫтьтъ на слабия човѣкъ. Постѫпвате ли така, нѣщата винаги ще ставатъ правилно, и вие ще имате много помощници въ живота си. Разумната природа ще ви изпрати въ помощь отъ невидимия свѣтъ приятели, които ви обичатъ. Тия помощници се наричатъ „ангели — служебни духове“, които се притичатъ въ услуга, въ помощь на всѣки човѣкъ, който постѫпва разумно. Който реализира своитѣ първични желания, всѣкога получава помощь. Виждате ли, че нѣкой човѣкъ успѣва да постигне своитѣ желания, ще знаете, че той се е заелъ да реализира своитѣ първични желания, затова и невидимиятъ свѣтъ му помага. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и уменъ, за да му помагатъ и приятелитѣ. Законъ е: възвишениятъ невидимъ свѣтъ помага само на добритѣ и на умнитѣ хора въ свѣта. Защо имъ се помага? — Защото и тѣ скоро ще станатъ работници да помагатъ на по-малкитѣ отъ тѣхъ. Всѣки иска да има помощници да му помагатъ, но и той отъ своя страна трѣбва да помага на по-слабитѣ отъ себе си. Който иска да му помагатъ, и той трѣбва да помага!

             Когато говоримъ за свободни движения, за свободни дѣйствия, ние подразбираме свобода въ тѣхното започване и завършване. Напримѣръ, човѣкъ иска да изкаже една идея. Най-първо той трѣбва да е рѣшилъ дълбоко въ себе си, може ли да изкаже тази идея, или не може. Рѣши ли веднъжъ, че трѣбва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва — нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живѣе въ него. Нѣкой ще възрази: „Отдѣ ще знаемъ, какъ да я изкажемъ?“ — Да оставимъ този въпросъ настрана. Когато една идея живѣе дълбоко въ душата на човѣка, той ще намѣри начинъ, какъ да я изкаже — и то по най естественъ, най-правиленъ начинъ. Два метода има за изказване на нѣщата: праволинеенъ и криволинеенъ. Като наблюдавате проявитѣ на дѣцата, у тѣхъ има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободнитѣ движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на дѣцата. По сѫщия начинъ и мухитѣ се проявяватъ свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате съ нѣкой сериозенъ въпросъ, четете нѣщо, току-изведнъжъ една муха кацне нѣйдѣ по лицето ви. Вие се дразните, сърдите, но тя съ това иска да каже, че ви обича. Обичь е това, нѣма нищо лошо въ мухата. 

            И тъй, между ученицитѣ на окултната школа се прѣпорѫчватъ естествени постѫпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбѣгва! На всѣки езикъ има издадена книга за добрата обхода, за добритѣ отношения и доброто поведение на хората едни спрѣмо други: какъ трѣбва човѣкъ да говори, какъ да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т. н.. Трѣбва да се спазватъ редъ правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата, още като влиза въ нѣкой салонъ, започва да се кланя надѣсно-налѣво, да се рѫкува вѣжливо, да се разговаря съ всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човѣкъ храни пълно уважение къмъ всички тия хора. Той е финъ, деликатенъ, внимателенъ къмъ другитѣ хора, но всичко това е външно, не е вѫтрѣшно. Естествениятъ човѣкъ, обаче, външно не е тъй финъ, не е тъй деликатенъ, но затова вѫтрѣшно той е мекъ, учтивъ, благъ. Понѣкога естествениятъ човѣкъ изглежда външно грубъ, но това е само привидно отношение.

             Въ естествения човѣкъ нѣма нищо прѣсилено. Той постѫпва естествено, съ етикеция, която отговаря на неговото естество. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ тази естествена етикеция, да бѫде самобитенъ, да не подражава на другитѣ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ ви направи единъ поклонъ, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постѫпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всѣка изкуствена постѫпка или всѣко изкуствено отношение отблъсква. Когато нѣкой човѣкъ е роденъ музикантъ, музиката у него е самобитна. Този пъкъ, който е изучавалъ музиката, той не може да подражава музиката на първия. Първиятъ музикантъ, роденъ съ музика въ душата си, носи това качество въ самото си естество. Ако пъкъ човѣкъ добива музикалностьта въ душата си чрѣзъ свирене, чрѣзъ упражнение на нѣкой инструментъ, той трѣбва дълго врѣме да работи, да се упражнява, докато това качество стане плъть и кръвь на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага въ живота си. Ето защо, най първо човѣкъ трѣбва да започне да работи съ самобитнитѣ си качества, които сѫ вродени въ него, съ малкитѣ си таланти, и по този начинъ да разработва по-голѣмитѣ си дарби, за които се изисква усилена работа, трудъ и постоянство.

             И тъй, за да изучите и приложите въ живота си новата философия, която ви се прѣподава, трѣбва да бѫдете свободни хора и отворени души. Може ли човѣкъ, на когото рѫцѣтѣ сѫ вързани, да учи, да бѫде свободенъ? — Не може. За да може човѣкъ да разрѣшава мѫчнотиитѣ на своя животъ, той трѣбва да бѫде свободенъ въ морално отношение. Когато човѣкъ пожелае да постигне нѣщо, веднага прѣдъ него се изпрѣчва една мѫчнотия, и той казва: „Това нѣщо е непостижимо за мене“. Единъ ученъ човѣкъ казва на едно малко дѣте: „Можешъ ли да носишъ земята на гърба си?“ — Мога. — Какъ ще можешъ? Ти си толкова малко дѣте! — Ще видишъ, че мога. То отива въ града, купува си едно кѫлбо отъ картонъ, което има форма на земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми?“ — Земята. Значи, както виждате, азъ мога да нося земята на гърба си. Учениятъ човѣкъ се очудва отъ думитѣ на това умно дѣте и му казва: „Щомъ можешъ да носишъ земята на гърба си, ти можешъ да разрѣшавашъ и други важни научни въпроси“. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ каже, че нѣщо е непостижимо за него, той трѣбва да постѫпи, като дѣтето, което носи на гърба си земята отъ картонъ, и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче, отъ този човѣкъ се изисква умѣние, правиленъ начинъ на постѫпване.

             Мнозина казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е ученъ, знае много нѣща“. Казвамъ: отъ 100 години насамъ въ френската академия на наукитѣ сѫ постѫпили 99 теории за създаването на свѣта, и всички първоначално сѫ бивали приети, а отпослѣ отхвърляни и замѣствани съ по-нови, съ по-вѣрни. Питамъ: щомъ този човѣкъ е ученъ, знае много нѣща, нека каже, коя отъ всички тия теории е вѣрна, най-близка до Истината. На врѣмето си всѣка теория е била мѣродавна, вѣрна, но постепенно, съ напрѣдване на науката, въ всѣка теория се явяватъ факти, които тя вече не може да обясни, и постепенно се замѣства, съ нова теория, по-вѣрна, по-близка до Истината. Затова, когато се казва за нѣкой човѣкъ, че е ученъ, той не е въ пълния смисълъ на думата ученъ човѣкъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде ученъ. Великитѣ Учители и адептитѣ знаятъ сѫщностьта на нѣщата, но тѣ не изнасятъ теории. Ако попитате единъ великъ Учитель, какво има на слънцето, Той, макаръ и да знае, какво има тамъ, нѣма да разправя, но ще ви каже: „Азъ ходихъ на слънцето и провѣрихъ всичко. Ако не ме вѣрвате, мога да ви разкажа, какъ се отива дотамъ, та самъ да провѣрите нѣщата. Наистина, за такова пѫтешествие се изисква дълго врѣме, но щомъ въпросътъ се отнася до науката, това нищо не значи. Като отидете на слънцето, сами ще провѣрите, има ли тамъ животъ, или нѣма. Ако има тамъ животъ, ще видите, какви сѫщества живѣятъ и т. н.. За това се изисква само врѣме, концентриране на мисъльта и силна воля, да прѣодолява трудноститѣ и мѫчнотиитѣ. Мнозина не се интересуватъ отъ въпроса, има ли живи сѫщества на слънцето, или нѣма, защото тѣ не сѫ въ състояние да използуватъ енергията на тия сѫщества. Когато се пробуди висшето съзнание на тия хора, и тѣ дойдатъ въ контактъ съ разумнитѣ сѫщества на слънцето, тогава ще могатъ да използуватъ всичко хубаво отъ тѣхъ, ще се ползуватъ отъ тѣхната енергия и ще я прилагатъ разумно въ живота си. Ще кажете: „Не е дошло още врѣмето за това“. — За нѣкои е дошло, за нѣкои не е дошло. Тия, за които врѣмето е дошло, нека се свържатъ съ сѫществата на слънцето и се ползуватъ отъ тѣхната култура!

             И тъй, ще знаете слѣдното нѣщо: скръбьта иде отъ земята, а радостьта — отъ слънцето. Истината се ражда въ небето, а доброто — на земята. Щомъ скърбите, ще знаете, че земнитѣ енергии иматъ прѣодоляващо влияние върху вашия животъ. Скръбьта и страданията не унищожаватъ човѣка, но внасятъ въ него доброта, понеже природата работи и чрѣзъ земнитѣ енергии. Важно е за човѣка да се справи съ тия енергии и да ги използува за свое добро. Чрѣзъ страданията и радоститѣ човѣкъ изучава закона за трансформиране на енергиитѣ.

             Сега, какво ще ми отговорите, ако запитамъ всѣки едного отъ васъ, какво желае да направятъ съкласницитѣ му заради него? (— Да го обичатъ, да му услужватъ. Да му направятъ нѣкое добро, когато той се намира въ нужда). Ще ви приведа единъ примѣръ за добро, направено по единъ красивъ начинъ. Единъ студентъ ималъ добъръ приятель, но много бѣденъ момъкъ. Вижда го веднъжъ въ студенъ зименъ день съ скѫсани обуща. Отива той на пазаря, купува едни нови обуща и търси начинъ, какъ да му ги даде, безъ да го изложи, да не накърни чувствата му. Обикаля около дома му, когато той не е въ кѫщи, и забѣлѣзва, че прозорецътъ на неговата стая е отворенъ. Набързо написва, съ измѣненъ почеркъ, слѣдната бѣлѣжка: „Тѣзи обуща сѫ твои. Ако ги вземешъ, ще направишъ голѣмо удоволствие на този, който ги подарява“. Хвърля кутията съ обущата и избѣгва. Въ каквото отношение и да се прави добро, трѣбва да е така изнесено, че да се щадятъ човѣшкитѣ чувства, т. е. да не се унижава човѣшкото достоинство. Добрѣ е, когато прозорецътъ въ стаята на приятеля ви е отворенъ. Ами какво ще правите, ако прозорецътъ на стаята е затворенъ? — Досѣтливиятъ човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ и при това положение да направи доброто, което е намислилъ.

             Ще ви дамъ още единъ примѣръ за добро дѣло. Единъ студентъ срѣща приятеля си много обезсърдченъ, дори отчаянъ, готовъ на крайни постѫпки. Той отива дома си и веднага написва на приятеля си едно прочувствено, сърдечно и насърдчително писмо, като му обяснява смисъла на страданията, благата, които тѣ носятъ на човѣка и т. н. Изпраща писмото до приятеля си и му отправя добри мисли и пожелания. Приятельтъ му прочита внимателно писмото, и състоянието му веднага се измѣня. Той се замисля върху писмото и напълно се съгласява съ съвѣтитѣ, дадени отъ другаря му. Писмото било тъй умно, тъй убѣдително написано, че всичко, което приложилъ отъ него, дало добри резултати. По този начинъ той излѣзълъ отъ трудното положение, въ което се намиралъ, и благодарилъ на приятеля си. Както виждате, това е единъ хубавъ подаръкъ отъ приятель.

             Казвамъ: като ученици на великата окултна Школа, желая на всички да бѫдете автори на такова писмо до нѣкой вашъ отчаянъ и обезсърдченъ приятель, съ което да го насърдчите и извадите отъ затрудненото положение, въ което е изпадналъ.

 

„Доброта, Истина, Красота —

— това е Любовьта“.

 

31 школна лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 26/VII 1925 г. —

София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...