Jump to content

1925_07_19 Учтивиятъ човѣкъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

УЧТИВИЯТЪ ЧОВѢКЪ*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Произходъ на песимизма.”

 

Песимизмътъ има двѣ отрицателни качества по сѫщество. Кои сѫ тия качества? (- Липса на вѣра. - Гордитѣ хора сѫ песимисти.) Песимистътъ е наблюдателенъ човѣкъ. Той, като гледа на мрачната, на отрицателната страна на живота, неговиятъ умъ е буденъ, именно въ това отношение. Слабата страна на песимиста седи въ това, че той се поддава на чужда воля. Това нѣщо тормози неговата психика. Будность на ума къмъ отрицателното и несамостоятелна воля сѫ двѣтѣ качества на песимиста. Вслѣдствие на тия двѣ качества, той е въ постоянна борба. Коя е чуждата воля, която указва давление върху него и го тормози? - Природата. Защо? - Понеже той постоянно критикува природата. По този начинъ именно, той влиза в стълкновение съ нея. Той иска да бѫде абсолютно свободенъ и да й се налага, да й стане господарь. Природата обаче, му показва, че той не е и не може да бѫде свободенъ човѣкъ. Какъ му показва това? - Като го мачка, обвързва и съ това го прави така зависимъ, както и тя е зависима. Природата е много интелигентна, тя дава възможность на всички хора, а специално и на песимиститѣ да мислятъ. Който се опита да влѣзе въ борба, въ стълкновение съ природата, да иска да стане абсолютно свободенъ, абсолютно независимъ човѣкъ, той непрѣменно ще стане песимистъ. Да иска човѣкъ абсолютна свобода, абсолютна независимость, подразбира той да бѫде абсолютно мѫдъръ и силенъ. Свобода безъ абсолютна мѫдрость и сила е невъзможно нѣщо. Такава свобода е немислима.

 

Първата буква на думата “песимизъмъ” буквата “П” е съставена отъ три прави линии. Буквата “П” прѣдставлява брѣмененъ човѣкъ съ идеи. Двѣтѣ успоредни линии показватъ, че песимистътъ има буденъ умъ и стремежъ. Напрѣчната перпендикулярната линия показва, че неговиятъ умъ срѣща спънки, прѣпятствия въ своя пѫть. Тѣзи прѣпятствия сѫ чуждата воля, прѣдъ която неговата воля, неговата дѣятелность спиратъ. Тогава той започва да мисли какво да прави, какъ да излѣзе от това положение. Вслѣдствие на това, у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата “Е” - втората буква на думата “песимизъмъ”.

 

Буквата “Е” прѣдставлява раздвоенъ крѫгъ - законъ на размножение. Законътъ на размножението показва, че нѣкой човѣкъ се е намѣрилъ въ затруднение и се стреми да излѣзе отъ това положение. Напримѣръ нѣкой човѣкъ има всичко 3 - 4 клгр. ечемикъ, а отглежда много пиленца и кокошки. Какво ще прави тогава? - Ще се намѣри въ голѣмо затруднение, ще търси начинъ, какъ да прѣмахне това прѣпятствие, да увеличи количеството на храната. Много желания у човѣка говорятъ, че той се намира въ закона на размножението. Той трѣбва да има достатъчно храна, за да поддържа своитѣ желания.

 

Буквата “С” - третата буква на думата “песимизъмъ” означава законъ на промѣнитѣ. Човѣкъкъ на промѣнитѣ е като този, когото боли коремъ и затова се обръща ту на едната, ту на другата страна. Може ли обаче, да се излѣкува единъ човѣкъ, който постоянно се върти?

 

Четвъртата буква “И” отъ думата “песимизъмъ” е съставена отъ двѣ успоредни линии, съединени съ трета. Тази буква показва посоката, по която се движи песимиста. При такава посока той правилно може да разрѣши своята задача. Когато двѣтѣ успоредни линии се продължатъ, тѣ ще образуватъ въ пространството криви линии въ двѣ противоположни посоки. Песимистътъ е човѣкъ, който въ сравнение съ оптимиста, се намира въ по-висока стадия на развитие. Песимистътъ прѣдставлява растение, когато оптимистътъ прѣдставлява минералъ. Песимистътъ има завързали плодове, но още неузрѣли и затова се бои, да не би вѣтроветѣ да ги обрулятъ.

 

Сега ще разгледаме значението на думата “оптимизъмъ” - optimismus. Буквата “О” прѣдставлява единъ затворенъ крѫгъ. Буквата “П” прѣдставлява брѣмененъ човѣкъ, затворенъ въ себе си, готовъ за работа, готовъ за живота. Оптимистътъ се намира при по-благоприятни условия, отколкото песимиста. Носътъ на песимиста е тънъкъ и завитъ надолу. Малко хора биватъ истински песимисти. Тия, които минаватъ за песимисти, само играятъ такава роль на сцената; тѣ сѫ песимисти при извѣстни настроения. Обаче, ако човѣкъ дълго врѣме играе тази роль, той може да придобие чъртитѣ на песимиста. У песимиста прѣобладава венозната кръвь, а у оптимиста - артериалната кръвь. Слѣдователно ако у песимиста се измѣни съставътъ на кръвьта, измѣня се и състоянието му. Щомъ се увеличи артериалната кръвь у човѣка, измѣня се и състоянието му - той става оптимистъ. Песимистътъ е много страхливъ човѣкъ, той се плаши отъ бѫдещето, отъ всѣки погледъ на хората. Той е голѣмъ безвѣрникъ, но сѫщеврѣменно е суевѣренъ: вѣрва въ вторника, като день на несполуки, въ петъка като день на щастие и въ редъ други нѣща.

 

Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: кое е характерното качество на разумния, на съзнателния животъ? - Въ съзнателния животъ има единъ важенъ законъ, който гласи: За всѣка енергия, затворена въ каква и да е форма, има опрѣдѣлено врѣме за развитие. На това основание, всѣки човѣкъ, трѣбва да използува енергиитѣ, които сѫ вложени въ неговия организъмъ, на съотвѣтното за тѣхъ врѣме. Не отлагайте тѣхния периодъ на развитие. Всѣко отлагане внася дисхармония въ правилното развитие на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. А всѣка дисхармония нарушава единството, както въ отдѣлния човѣкъ, така и между всички хора изобщо. Единството се нарушава тогава, когато сѫществата, на които природата е дала неограничена свобода, не развиватъ силитѣ, които иматъ въ себе си. Тия сѫщества, като не работятъ, тѣ ставатъ положителни, а когато ставатъ положителни, ражда се дисхармония. Запримѣръ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Да бѫдатъ свободни подразбира да бѫдатъ активни. Да бѫдат активни, подразбира да знаятъ посоката на своето движение. И наистина, човѣкъ трѣбва да бѫде активенъ, но въ възходяща и положителна насока.

 

Прѣдставете си, че правата линия прѣдставлява почвата, на която изниква животътъ, съ всички свои желания. Сѫщеврѣменно тази права линия прѣдставлява и съзнанието - неговата дѣятелность и посока. То може да се опрѣдѣли като мисъль, като стремежъ, като желание или като волевъ актъ. Въ такъвъ случай, всѣко желание, всѣка мисъль, които искате да постигнете, непрѣменно трѣбва да посадите въ почвата, за да изникнатъ. Почвата на мислитѣ и желанията сѫ отъ една страна живота, а отъ друга страна - човѣшкото тѣло. Тъй посадени, желанията и мислитѣ на човѣка, тѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ, да пущат корени и клони, листа и цвѣтове, докато най-послѣ дадатъ и своитѣ плодове. Истинскитѣ желания и мисли трѣбва да бѫдатъ въ връзка съ правилното развитие на човѣшкото тѣло. Напримѣръ ако човѣкъ не знае какъ да движи рѫцѣтѣ си, ще има съвсѣмъ други резултати отъ тия, ако знаеше да движи рѫцѣтѣ си правилно. Нѣкой казва: “Азъ мога да движа рѫцѣтѣ си на всички посоки.” Питамъ: знаешъ ли да движишъ рѫцѣтѣ си правилно, хармонично?

 

Напримѣръ можете ли да движите лѫка на цигулката, дѣто ви падне по дъската? - Не. Има точно опрѣдѣлено мѣсто, дѣ трѣбва да се движи лѫка, по кои струни, какъ да се движи и т.н. Като гледате отворитѣ, отдушницитѣ на цигулката, смѣете се, намирате ги смѣшни, намирате, че не сѫ на мѣсто поставени. Рекохъ, често и вашитѣ отдушници не сѫ по-добри отъ тия на цигулката. Значи още при построяването на нѣкой инструментъ, човѣкъ трѣбва да прилага извѣстни познания и закони. Напримѣръ точно опрѣдѣлено е прѣзъ коя часть на цигулката трѣбва да минава лѫка, за да произвежда хубави, чисти тонове. Сѫщото нѣщо се отнася и до проявяването на човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшката воля. За правилната мисъль, за правилното чувство и за правилното дѣйствие на човѣка има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва тѣ да се подчиняватъ. Често у васъ се заражда нѣкое желание, искате да го реализирате и то така силно ви стимулира, че вие не можете да си намѣрите покой, искате веднага да пристѫпите къмъ реализирането му. Рекохъ, не бързайте да го реализирате веднага. Спрете се малко, отложете неговото реализиране за день, два и когато всичко у васъ утихне, започнете да го реализирате бавно и постепенно. Само така човѣкъ ще може отъ своитѣ желания да съгради нѣщо постоянно и устойчиво.

 

По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ вашитѣ мисли. Дойде ви нѣкоя мисъль, да направитѣ нѣщо - не бързайте веднага да я реализирате. Обмислете работата добрѣ, вижте дали тя ще има влияние върху съграждането на вашия умъ, на вашия животъ, и ако се убѣдите, че тя ще ви ползува, пристѫпете къмъ нейното реализиране. Работете тихо и спокойно. Нѣкой казва: “Азъ не мога да работя тихо и спокойно, азъ съмъ бързъ по естество.” Рекохъ, когато природата ни дава изобилно своята енергия, тя изисква отъ нас да бѫдемъ активни, бързи, за да оползотворимъ всичката й енергия. Понѣкога обаче, природата пести своята енергия. Тя дава по малко енергия и изисква отъ сѫществата, които сѫ свързани съ нея, да бѫдатъ внимателни, да пестятъ енергията, която е вложена въ тѣхния организъмъ.

 

И тъй, причината за песимистичнитѣ състояния, които се зараждатъ у младитѣ и у старитѣ хора, се дължи главно на неразумното използуване енергията на тѣхния организъмъ, вслѣдствие на което настава прѣждеврѣменно изтощение на силитѣ имъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ дава гала обѣдъ на своитѣ приятели и по този случай изхарчва всичкитѣ си срѣдства. Слѣдъ това за цѣла седмица той остава безъ пари и гладува. При това положение той изпада въ песимизъмъ. Другъ нѣкой младежъ, който слѣдва въ странство, получава отъ баща си пари за цѣлъ мѣсецъ и той веднага отива на пазарь и си купува редъ нужни и ненужни вѣщи: пръстенъ, мушама, връзка, коланъ, билетъ за концертъ, за театъръ и т.н. Слѣдъ два - три деня се оглежда натукъ - натамъ, нѣма пари въ джоба си. Какво да прави цѣлъ мѣсецъ безъ пари? Току вижъ този младъ човѣкъ изпада въ песимистично настроение. Питамъ: защо бѣше нужна мушамата на този човѣкъ? Казвате: “Все щѣше да стане нужда да отиде на екскурзия.” Защо му бѣше нуженъ пръстенъ? - “Е, слѣдъ 4 - 5 години все ще му дотрѣбва пръстенъ.” - Не, и безъ пръстенъ може. Сега срѣщамъ млади хора, които ходятъ гологлави. Казватъ, че това било хигиенично. По едно врѣме нѣкои млади ходѣха и боси. Добра идея е тази, но тя не можа да си пробие пѫть.

 

Рекохъ, по витринитѣ на природата има много нѣща за продань. Между тия нѣща има отлични мисли, отлични чувства за продань, но питамъ: мислите ли, че всички тия нѣща, които може да си купите, заслужаватъ да бѫдатъ купени? Всички вѣщи по витринитѣ на природата не сѫ еднакво цѣнни. Много отъ тѣхъ, красиви по външенъ видъ, примамливи за очитѣ, не заслужаватъ паритѣ си и не трѣбва да се купуватъ. Прѣдставете си, че двама млади селяни, богати момчета, тръгватъ за София да правятъ покупки. Единиятъ отъ тѣхъ се спира прѣдъ нѣкой земледѣлски магазинъ, купува сѣмена отъ круши, ябълки, череши и други овощни дървета и си отива въ селото. Вториятъ гледа по витринитѣ на единъ, на другъ магазинъ, докато най-послѣ влиза въ нѣколко отъ по-хубавитѣ магазини и си купува: шапка, връзка, мушама, бѣли обуща, лачени обуща, пръстенъ, часовникъ и т.н. Слѣдъ това и той си отива въ селото. Питамъ: въ края на краищата, кой отъ двамата млади селяни е използувалъ по-добрѣ паритѣ си? - Разбира се, че този, който е накупилъ сѣмената. Така и въ природата има много механически мисли и желания, подобни на тия лачени и бѣли обуща, пръстени, часовници и тѣмъ подобни. Напримѣръ нѣкой младъ поетъ написва нѣкое стихотворение, прѣдлага го на този - на онзи да го четатъ, иска всички да се произнесатъ за него, че е гениал но. Каква гениалность има въ това стихотворение? То е подобно на лаченитѣ обуща, които сѫ хубави, докато сѫ нови и лъскави. Щомъ прогледатъ**, всичката имъ красота изчезва. По сѫщия начинъ и много отъ идеитѣ на младитѣ и на старитѣ прогледватъ и тѣ ставатъ песимисти и се отчайватъ отъ живота.

 

Рекохъ, едно цѣнно качество, което липсва у младитѣ, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко отъ душата. Ако търсите външна учтивость, външно уважение, това ще срещнете донѣкѫдѣ у младитѣ, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва. Срещнете ли единъ човѣкъ, който има дълбоко уважение къмъ другитѣ, всички ще го считатъ за слабъ човѣкъ и ще се качатъ на главата му. Учтивиятъ човѣкъ, който уважава и почита хората, прѣди всичко е кротъкъ, внимателенъ, зачита врѣмето на другитѣ, не го отнима безъ работа. Не го забавлява съ празни приказки. Щомъ отиде при нѣкой човѣкъ да поговори съ него, той внимателно го запитва: “Моля ви се, можете ли да ми дадете петь минути отъ вашето врѣме, да поговоря малко съ васъ?” И като получи разрѣшение да поговори, той влиза вѫтрѣ, казва какво му е нужно и точно слѣдъ петь минути си излиза. Човѣкъ трѣбва да цѣни както своето врѣме, така и врѣмето на другитѣ хора. Даже и при брата си да отиде, той ще иска позволение да говори съ него петь минути. Ако не е свършилъ работата си, ще иска още петь минути позволение. Ако му трѣбватъ още петь минути, пакъ ще поиска, докато свърши работата си, но никога нѣма да злоупотрѣби съ врѣмето на своитѣ близки.

 

Второто качество на учтивия човѣкъ е да изслушва другитѣ хора така, както изслушва себе си. Дойде ли нѣкой при такъвъ човѣкъ, да сподѣли съ него своята идея, той веднага ще влѣзе въ неговото положение и отъ това гледище го изслушва. Ако говорительтъ е учтивъ, и той ще влѣзе въ положението на този, който го изслушва и нѣма да злоупотрѣби съ неговото врѣме. Човѣкътъ, който е лишенъ отъ учтивость, като ви срещне единъ пѫть, ще гледа напълно да ви използува. Той е глупавъ човѣкъ, не взима прѣдъ видъ, че ще стане нужда да ви срещне и втори и трети пѫть. Учтивиятъ, разумниятъ човѣкъ обаче, като ви срещне единъ пѫть, той знае, че ще ви срещне и втори, и трети пѫть, затова гледа да запазите добро мнѣние за него, както и той за васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има добро мнѣние за другитѣ, защото въ това именно се криятъ хубави образи, които прѣчистватъ ума на човѣка. За възпитанието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля сѫ необходими красиви, хармонични образи. Който иска да се подигне, трѣбва да прѣдизвиква въ ума си единъ добъръ, уменъ и силенъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ създава красиви, хармонични образи, а тѣзи образи даватъ стимулъ за дѣйность къмъ доброто и великото въ свѣта.

 

Третото качество на учтивия човѣкъ е, че той се абстрахира отъ себе си. За мѣрка на нѣщата той не взима себе си, но ги разглежда обективно, защото силитѣ, които се проявяватъ въ човѣшкия характеръ, сѫ вънъ отъ него, тѣ сѫ въ самата природа. Силитѣ, които сѫ дадени на човѣка, прѣдставляватъ капиталъ, съ който той още не борави напълно. Малка часть отъ хората сѫ засегнали сѫщественитѣ нѣща въ своя животъ. Напримѣръ развилъ ли е човѣкъ въ себе си чувството за самообладание? Може ли той при всички неуспѣхи въ живота да запази присѫтствието на духа си, като че нищо не е станало? Какво прави студентътъ, като се яви на нѣкакъвъ изпитъ въ университета и пропадне на този изпитъ? - Много отъ сегашнитѣ студенти изгубватъ присѫтствието на духа си. Обаче, тия неуспѣхи сѫ уроци, дадени отъ живата природа. Ако вие вървите въ съгласие съ законитѣ на живата природа, тя ще просвѣти ума ви и така ще усили паметьта ви, че никой професоръ не ще може да ви скѫса. Не вървите ли въ съгласие съ законитѣ на живата природа, паметьта ви ще бѫде слаба и много пѫти ще ви излага - нѣма да ви бѫде въ помощь. Учтивиятъ човѣкъ живѣе въ хармония съ природата и нему тя помага. Красиво е, когато природата се интересува отъ студента и ученика и му помага при всички изпити.

 

Единъ американски проповѣдникъ ми разправяше слѣдната своя опитность въ това отношение. Той работилъ усилено цѣла седмица върху проповѣдьта, която щѣлъ да държи въ църквата, но въ деня, когато трѣбвало да държи тази проповѣдъ, търси въ джобоветѣ си бѣлѣжкитѣ, обаче остава изненаданъ, когато не ги намира - забравилъ ги въ кѫщи. Качва се на амвона, мѫчи се да си припомни нѣщо върху проповѣдьта, не може. Иска да си припомни заглавието на проповѣдьта - не може. Чуди се, какво да прави. Намислилъ по едно врѣме да каже на слушателитѣ си, че не е разположенъ, та ще отложи проповѣдьта си за слѣдната недѣля. Обаче тъкмо въ това врѣме вратата на църквата се отваря и влиза единъ човѣкъ. Съ влизането на този човѣкъ изведнъжъ умътъ на проповѣдника се просвѣтлява, цѣлата проповѣдь се възстановява и той започва да говори, като че ли чете.

 

Питамъ: каква връзка има между влизането на този човѣкъ въ църквата и проповѣдьта на проповѣдника? Този човѣкъ се явява като допълнителна личность, изпратена отъ Невидимия свѣтъ да помогне на проповѣдника. Съ явяването си този човѣкъ донесе свѣтлината, която бѣше необходима за проповѣдника. Слѣдователно ако искате да ви помогне даже и онзи човѣкъ, който е на противоположния полюсъ на живота, трѣбва да бѫдете въ хармония съ законитѣ на разумната природа. Този човѣкъ, макаръ и отдалечъ, ще стане отражение на вашитѣ идеи и ще ви помогне. Прѣкѫсне ли човѣкъ връзката си съ разумната природа, съзнанието му потъмнява, той забравя всичко и остава самъ въ свѣта. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде подъ влиянието на разумната природа, да усѣща, че нейното присѫтствие е близо до него.

 

И тъй, за да се увѣрите въ всичко, което ви се говори, трѣбва да правите малки, микроскопически опити. Напримѣръ когато забравите нѣкоя идея, която е минала прѣзъ ума ви, направете опитъ да се свържете съ живата природа и по този начинъ да възобновите тази идея въ ума си. Прѣзъ това врѣме наблюдавайте часовника си, за колко врѣме ще си спомните забравената идея. Този опитъ може да ви отнеме една, двѣ и повече минути, единъ, два или 24 часа, това нищо не значи. Врѣмето ще покаже какви прѣпятствия сѫществуватъ между васъ и живата природа. Затова именно, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да прѣмахне ненужнитѣ противорѣчия, които се явяватъ въ ума и сърцето му. Има извѣстни противорѣчия, които сѫ въ реда на нѣщата, а има такива, които човѣкъ самъ си създава. Често нѣкой човѣкъ казва: “Азъ не искамъ да зная за никого.” Питамъ: коя е причината за това нѣщо? (-Навѣрно за този човѣкъ хората прѣдставляватъ въ нѣкои отношения прѣчки, отъ които той иска да се освободи.) Идеята, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ прѣчки, е права, но има нѣщо неправилно въ тази мисъль.

 

Ще ви обясня съ единъ примѣръ, дѣ се крие неправилностьта на тази идея. Прѣдставете си, че вие сте седнали да се занимавате, учите нѣщо, но въ двора си имате кочина, дѣто отглеждате прасе, което единъ день ще продадете, за да можете отъ паритѣ му да се поддържате. Обаче това прасе постоянно квичи въ кочината и ви прѣчи да се занимавате. Какво трѣбва да направите? - Два начина има, по които вие ще можете да се освободите отъ тази прѣчка. Първиятъ начинъ е да се концентрирате силно, да забравите околната обстановка и да си учите. Вториятъ начинъ е да пуснете прасето на свобода, да се разхожда изъ двора, да не квичи. Кой отъ двата начина е по-добъръ: да пуснете прасето на свобода или вие да се концентрирате, а прасето да остане въ кочината и да квичи? Ако го държите въ кочината, вие ще бѫдете по-спокойни, нѣма опасность да се загуби. Ако го пуснете на свобода, ще ви безпокои мисъльта, че то може да се загуби. Питамъ: оправдателно ли е положението студентъ да държи прасе въ кочината си?

 

Да се върнемъ къмъ въпроса за учтивостьта. Каква роль играе учтивостьта въ обществото? Братята и сестритѣ въ сѣмействата учтиви ли сѫ едни спрѣмо други? Въ какво трѣбва да се прѣвърне учтивостьта? (-Въ искреность.) Ами искреностьта въ какво трѣбва да се прѣвърне? (-Въ любовь.) Не, много стѫпала трѣбва да се прѣминатъ, докато се стигне до Любовьта. Прѣзъ колко стѫпала трѣбва да се прѣмине, за да се дойде отъ учтивостьта до Любовьта? Какъ се създава Любовьта? Запримѣръ, срещате нѣкой човѣкъ и веднага го обиквате, считате го близка вамъ душа. Защо го обикнахте? - Причината не е маловажна. Тя се крие нѣкѫдѣ въ далечното минало. Може би този човѣкъ нѣкога се е пожертвувалъ заради васъ, за вашето повдигане. Може би днешното ви благосъстояние се дължи на него. Днесъ, като го срѣщате, вие изпитвате голѣма благодарность къмъ него за всичко това, което той е направилъ за васъ. Този човѣкъ, отъ своя страна, нищо не иска отъ васъ. Той е безкористенъ, радва се на положението, въ което ви срѣща днесъ. Слѣдователно онзи, който ни обича, той всѣкога ни се радва. Не можете да обичате човѣка, който не ви се радва. Човѣкътъ, който ви се радва, той има не само добро мнѣние за васъ, но той носи и найхубавитѣ, най-красивитѣ образи за васъ въ душата си. При умразата пъкъ е точно обратното. Човѣкътъ, който ви мрази, той не ви се радва и нѣма добро мнѣние за васъ. Неговата душа е пълна съ най-лоши образи, съ най-лоши мисли за васъ. И тогава вие трѣбва да правите голѣми усилия, за да прѣодолѣете всички тия отрицателни сили, които той отправя къмъ васъ.

 

Рекохъ: ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ идеалисти, души съ високъ идеалъ, за да могатъ да създадатъ отлични, красиви образи и отношения помежду си. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо красиво въ себе си, за което хората да го обичатъ. Още повече всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо красиво въ своята душа, за което и Богъ да го обича. За какво може Богъ да обича човѣка? За какво може професорътъ да обича своя студентъ? - За неговитѣ способности, за обичьта му къмъ науката и за вниманието му къмъ прѣдмета на своя професоръ, както и къмъ него самия. Кога то обаче, нѣкой студентъ е невнимателенъ къмъ прѣдмета на нѣкой отъ своитѣ професори, не го учи, и професорътъ се отнася къмъ този студентъ съ прѣнебрѣжение и го кѫса на изпититѣ. На сѫщото основание, когато нѣкой човѣкъ се стреми съ всичката си душа да бѫде носитель на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и Богъ е крайно внимателенъ къмъ него.

 

И тъй, колко степени има отъ учтивостьта до Любовьта? Азъ не говоря за тази любовь, която много отъ съврѣменнитѣ хора разбиратъ, но говоря за Любовьта, като сила, като принципъ, отъ който произтича животътъ. Нѣкои казватъ: “Нали професорътъ, учительтъ трѣбва да се занимава и съ слабитѣ студенти и ученици?” - Съ слабитѣ, съ неспособнитѣ студенти и ученици трѣбва да се занимаватъ добродѣтелнитѣ хора, а не и умнитѣ. Умниятъ, учениятъ професоръ нѣма врѣме да се занимава съ неспособнитѣ ученици. Често нѣкои студенти и ученици иматъ извѣстни дефекти въ умствено отношение, затова колкото и да учатъ, тѣ учени хора нѣма да станатъ - ще станатъ обикновени хора. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде студентъ на нѣкой гениаленъ професоръ. Прѣди години при мене дойде единъ учителъ отъ Разградъ и ми каза: “Азъ имамъ силно желание да слѣдвамъ по музика. Ще си купя една цигулка и ще започна да се уча.” Рекохъ му: “Ти не можешъ да станешъ музикантъ. Природата не те е надарила съ такива дарби.” - “Ами какво може да излѣзе отъ мене”, ме запита той. - “Ти можешъ да бѫдешъ добъръ земледѣлецъ.” И наистина, той се прѣдаде на тази работа и успѣваше добрѣ.

 

Изобщо природата иска да постави човѣка въ правия пѫть - всѣки да се заеме съ такава работа, за каквато е надаренъ. Музиката не е призвание за всички. Колко души отъ тия, които се прѣдаватъ на музиката, сѫ излѣзли добри композитори или творци музиканти? Ако е въпросъ да се създаде една проста, обикновена композиция, това мнозина могатъ да направятъ, но що се отнася до нѣщо велико, малцина сѫ такива музиканти. Значи природата е задържала великитѣ длъжности за малцина хора. За всѣки вѣкъ тя има всичко десеть високи длъжности за великитѣ хора. Трѣбва да се яватъ двама гениални хора, за да се роди единъ светия въ свѣта, а за да се създадатъ условия за единъ великъ Учитель, трѣбва да се родятъ десеть светии.

 

Ето защо, всички трѣбва да работите усърдно въ сегашния си животъ, за да си създадете благоприятни условия за бѫдещето. Да допуснемъ, че вие излизате вънъ отъ стаята си, за да наблюдавате звѣздитѣ по небето. Слѣдъ като наблюдавате по този начинъ небето мѣсецъ, два, астрономъ ще станете ли? - Нѣма да станете астрономъ, но все-таки ще придобиете нѣщо ново. Наблюденията, които правите по небето, ще внесатъ нѣкакви неопрѣдѣлени идеи, които слѣдъ врѣме обаче ще се уяснятъ. Значи, дълго врѣме трѣбва да се наблюдава и изучава небето, за да се разбере, какво носи то за човѣка. Нѣкои казватъ: “Отъ толкова години изучаваме новитѣ идеи и още не сме ги изучили напълно.” Рекохъ, много години, много вѣкове още има да ги изучавате, докато ги изучите и разберете напълно. Отъ толкова години насамъ съврѣменнитѣ учени изучаватъ небето, но още не знаятъ дали има животъ на Слънцето, на Марсъ, на Венера и на другитѣ планети. Тѣ знаятъ какви елементи има на тия планети или каква свѣтлина иматъ тѣ, но какъвъ е тѣхниятъ органически съставъ, какви организми живѣятъ тамъ, това още не е извѣстно.

 

Питамъ ви: каква идея ви занимава сега? Какво каза Диогенъ на Александъръ Великий, който го запита: “Какво искашъ да направя за тебе?” Диогенъ му отговори: “Не ми засѣнчвай свѣтлината, която не можешъ да ми дадешъ.” Сѫщото е и съ васъ. Когато се намирате прѣдъ нѣкоя велика идея, Александъръ Великий не седи ли прѣдъ вашата бъчва и ви засѣнчва Слънцето? Ако у нѣкой човѣкъ се яви силно желание да стане знаменитъ актьоръ, трѣбва ли той да се занимава съ тази идея? Не, тази идея е Александъръ Великий, който седи прѣдъ неговата бъчва и му засѣнчва свѣтлината на слънцето. Оставете слънцето свободно да ви огрѣва. Или трѣбва ли да ви занимава идеята да станете голѣмъ пех ливанинъ, та на когото се натъкнете да го побѣдите? Съ великитѣ идеи трѣбва да се занимавате само прѣзъ свободното си врѣме.

 

Прѣди 15 - 16 години единъ български учитель тръгва за Америка, но спира въ Парижъ за извѣстно врѣме, докато научи френски езикъ, който му билъ необходимъ за Америка. Обаче, за да изкара прѣхраната си, той се настанилъ въ една евангелска църква на служба: заелъ се да управлява рѫчката на органа, за да може да свири. Единъ день, като движилъ така рѫчката на органа, замислилъ се за своитѣ велики планове въ Америка и забравилъ да движи рѫчката на органа, вслѣдствие на което той спрѣлъ да свири. Веднага органистътъ отива задъ органа, побутва го и му казва: “Или ще движишъ рѫчката или ще те уволнимъ! Какво се забравяшъ?”

 

Сега природата е турила въ рѫката на всѣки човѣкъ по една такава рѫчка и докато свири органътъ, никой нѣма право да мисли за нищо друго, освѣнъ за работата си. Пусне ли рѫчката и органътъ спира. Прѣстане ли свиренето, всѣки може да мисли каквото иска. Значи, докато създавате характера си, вие трѣбва да мислите само за тази рѫчка. Съградите ли характера си, ще се освободите отъ движението на тази рѫчка и вече свободно може да мислите за каквото искате. За какво може да мисли ученика, който свири прѣдъ своя учитель? - Само за упражненията си, които отъ день на день ставатъ все по-сложни и по-сложни. Щомъ свърши необходимитѣ упражнения, той може вече да си позволи да свири каквото иска. Той може да си позволи всѣкакви волности. Великитѣ работи въ свѣта сѫ волности, съ които могатъ да се занимаватъ само гениалнитѣ умове. Обикновенитѣ умове обаче се занимаватъ съ обикновени, съ елементрани упражнения.

 

И тъй, прѣзъ тази година всички трѣбва да придобиете качеството на взаимно уважение и почитание единъ къмъ другъ. Учтивостьта, уважението е вѫтрѣшно, морално качество на човѣка. Който уважава хората, уважава и себе си. И който уважава себе си, уважава и хората. Това правило трѣбва да поставите като основа въ живота си. Стреми ли се човѣкъ къмъ това правило, той се намира въ правия пѫть на общото развитие на живота.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.

 

30 школна лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 19.VII.1925 г.

София

 

------------------------------------------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Учтивиятъ човѣкъ

 

„Доброта, Истина, Красота —

— това е Любовьта“.

            Прочетоха се работитѣ върху темата:  „Произходъ на песимизма“.

     Песимизмътъ има двѣ отрицателни качества по сѫщество. Кои сѫ тия качества? (— Липса на вѣра). (Гордитѣ хора сѫ песимисти). Песимистътъ е наблюдателен човѣкъ. Той, като гледа на мрачната, на отрицателната страна на живота, неговиятъ умъ е буденъ, именно, въ това отношение. Слабата страна на песимиста седи въ това, че той се подава на чужда воля. Това нѣщо тормози неговата психика. Будность на ума къмъ отрицателното и несамостоятелна воля сѫ двѣтѣ качества на песимиста. Вслѣдствие на тия двѣ качества, той е въ постоянна борба. Коя е чуждата воля, която указва давление върху него и го тормози? — Природата. Защо? — Понеже той постоянно критикува природата. По този начинъ, именно, той влиза въ стълкновение съ нея. Той иска да бѫде абсолютно свободенъ и да ѝ се налага, да ѝ стане господарь. Природата, обаче, му показва, че той не е и не може да бѫде свободенъ човѣкъ. Какъ му показва това? — Като го мачка, обвързва и съ това го прави така зависимъ, както и тя е зависима. Природата е много интелигентна, тя дава възможность на всички хора, а специално и на песимиститѣ да мислятъ. Който се опита да влѣзе въ борба, въ стълкновение съ природата, да иска да стане абсолютно свободенъ, абсолютно независимъ човѣкъ, той непрѣменно ще стане песимистъ. Да иска човѣкъ абсолютна свобода, абсолютна независимость, подразбира той да бѫде абсолютно мѫдъръ и силенъ. Свобода безъ абсолютна мѫдрость и сила е невъзможно нѣщо. Такава свобода е немислима.

            Първата буква на думата, „песимизъмъ“, буквата П е съставена отъ три прави линии: Буквата П прѣдставлява брѣмененъ човѣкъ съ идеи. Двѣтѣ успоредни линии показватъ, че песимистътъ има буденъ умъ и стремежъ. Напрѣчната, перпендикулярната линия показва, че неговиятъ умъ срѣща спънки, прѣпятствия въ своя пѫть. Тѣзи прѣпятствия сѫ чуждата воля, прѣдъ която неговата воля, неговата дѣятелность спиратъ. Тогава той започва да мисли, какво да прави, какъ да излѣзе отъ това положение. Вслѣдствие на това, у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата Е — втората буква на думата „песимизъмъ“. Буквата Е прѣдставлява раздвоенъ крѫгъ — законъ на размножение. Законътъ на размножението показва, че нѣкой човѣкъ се е намѣрилъ въ затруднение и се стреми да излѣзе отъ това положение. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ има всичко 3-4 клгр. ечемикъ, а отглежда много пиленца и кокошки. Какво ще прави тогава? — Ще се намѣри въ голѣмо затруднение, ще търси начинъ какъ да прѣмахне това прѣпятствие, да увеличи количеството на храната. Много желания у човѣка говорятъ, че той се намира въ закона на размножението. Той трѣбва да има достатъчно храна, за да подържа своитѣ желания. Буквата С — третата буква на думата „песимизъмъ“ означава законъ на промѣнитѣ. Човѣкътъ на промѣнитѣ е като този, когото боли коремъ, и затова се обръща ту на едната, ту на другата страна. Може ли, обаче, да се излѣкува единъ човѣкъ, който постоянно се върти? Четвъртата буква И отъ думата „песимизъмъ“ е съставена отъ двѣ успоредна линии, съединени съ трета. Тази буква показва посоката, по която се движи песимиста. При такава посока той правилно може да разрѣши своята задача. Когато двѣтѣ успоредни линии се продължатъ, тѣ ще образуватъ въ пространството криви линии въ двѣ противоположни посоки. Песимистътъ е човѣкъ, който, въ сравнение съ оптимиста, се намира въ по висока стадия на развитие. Песимистътъ прѣдставлява растение, когато оптимистътъ прѣдставлява минералъ. Песимистътъ има завързали плодове, но още неузрѣли и затова се бои, да не би вѣтроветѣ да ги обрулятъ.

            Сега ще разгледаме значението на думата „оптимизъмъ“ — optimismus. Буквата О прѣдставлява единъ затворенъ крѫгъ. Буквата П прѣдставлява брѣмененъ човѣкъ, затворенъ въ себе си, готовъ за работа, готовъ за живота. Оптимистътъ се намира при по благоприятни условия, отколкото песимиста. Носътъ на песимиста е тънъкъ и завитъ надолу. Малко хора биватъ истински песимисти. Тия, които минаватъ за песимисти, само играятъ такава роль на сцената; тѣ сѫ песимисти при извѣстни настроения. Обаче, ако човѣкъ дълго врѣме играе тази роль, той може да придобие чъртитѣ на песимиста. У песимиста прѣобладава венозната кръвь, а у оптимиста — артериалната кръвь. Слѣдователно, ако у песимиста се измѣни състава на кръвьта, измѣня се и състоянието му. Щомъ се увеличи артериалната кръвь у човѣка, измѣня се и състоянието му — той става оптимистъ. Песимистътъ е много страхливъ човѣкъ: той се плаши отъ бѫдещето, отъ всѣки погледъ на хората. Той е голѣмъ безвѣрникъ, но сѫщеврѣменно е суевѣренъ: вѣрва въ вторника, като день на несполуки, въ петъка, като день на щастие и въ редъ други нѣща.

            Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: кое е характерното качество на разумния, на съзнателния животъ? — Въ съзнателния животъ има единъ важенъ законъ, който гласи: за всѣка енергия, затворена въ каква и да е форма, има опрѣдѣлено врѣме за развитие. На това основание, всѣки човѣкъ трѣбва да използува енергиитѣ, които сѫ вложени въ неговия организъмъ, на съотвѣтното за тѣхъ врѣме. Не отлагайте тѣхния периодъ на развитие. Всѣко отлагане внася дисхармония въ правилното развитие на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. А всѣка дисхармония нарушава единството, както въ отдѣлния човѣкъ, така и между всички хора изобщо. Единството се нарушава тогава, когато сѫществата, на които природата е дала неограничена свобода, не развиватъ силитѣ, които иматъ въ себе си. Тия сѫщества като не работятъ, тѣ ставатъ положителни, а когато ставатъ положителни, ражда се дисхармония. Запримѣръ, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Да бѫдатъ свободни, подразбира да бѫдатъ активни. Да бѫдатъ активни, подразбира да знаятъ посоката на своето движение. И наистина, човѣкъ трѣбва да бѫде активенъ, но въ възходяща и положителна насока.

            Прѣдставете си, че правата линия прѣдставлява почвата, на която изниква живота, съ всички свои желания. Сѫщеврѣменно тази права линия прѣдставлява и съзнанието — неговата дѣятелность и посока. То може да се опрѣдѣли като мисъль, като стремежъ, като желание или като волевъ актъ. Въ такъвъ случай, всѣко желание, всѣка мисъль, които искате да постигнете, непрѣменно трѣбва да посадите въ почвата, за да изникнатъ. Почвата на мислитѣ н желанията сѫ отъ една страна живота, а отъ друга страна — човѣшкото тѣло. Тъй посадени желанията и мислитѣ на човѣка, тѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ, да пущатъ корени и клони, листа и цвѣтове, докато най-послѣ дадатъ и своитѣ плодове. Истинскитѣ желания и мисли трѣбва да бѫдатъ въ връзка съ правилното развитие на човѣшкото тѣло. Напримѣръ, ако човѣкъ не знае, какъ да движи рѫцѣтѣ си, ще има съвсѣмъ други резултати отъ тия, ако знаеше да движи рѫцѣтѣ си правилно. Нѣкой казва: „Азъ мога да движа рѫцѣтѣ си на всички посоки“. Питамъ: знаешъ ли да движишъ рѫцѣтѣ си правилно, хармонично? Напримѣръ, можете ли да движите лѫка на цигулката, дѣто ви падне по дъската? — Не. Има точно опрѣдѣлено мѣсто, дѣ трѣбва да се движи лѫка, по кои струни, какъ да се движи и т. н.. Като гледате отворитѣ, отдушницитѣ на цигулката, смѣете се, намирате ги смѣшни, намирате, че не сѫ на мѣсто поставени. Казвамъ: често и вашитѣ отдушници не сѫ по-добри отъ тия на цигулката. 3начи, още при построяването на нѣкой инструментъ, човѣкъ трѣбва да прилага извѣстни познания и закони. Напримѣръ, точно опрѣдѣлено е прѣзъ коя часть на цигулката трѣбва да минава лѫка, за да произвежда хубави, чисти тонове. Сѫщото нѣщо се отнася и до проявяването на човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшката воля. За правилната мисъль, за правилното чувство и за правилното дѣйствие на човѣка има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва тѣ да се подчиняватъ. Често у васъ се заражда нѣкое желание, искате да го реализирате, и то така силно ви стимулира, че вие не можете да си намѣрите покой, искате веднага да пристѫпите къмъ реализирането му. Казвамъ: не бързайте да го реализирате веднага. Спрете се малко, отложете неговото реализиране за день, два, и когато всичко у васъ утихне, започнете да го реализирате бавно и постепенно. Само така човѣкъ ще може отъ своитѣ желания да съгради нѣщо постоянно и устойчиво.

            По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ вашитѣ мисли. Дойде ви нѣкоя мисъль, да направите нѣщо — не бързайте веднага да я реализирате. Обмислете работата добрѣ, вижте, дали тя ще има влияние върху съграждането на вашия умъ, на вашия животъ, и ако се убѣдите, че тя ще ви ползува, пристѫпете къмъ нейното реализиране. Работете тихо и спокойно! Нѣкой казва: „Азъ не мога да работя тихо и спокойно, азъ съмъ бързъ по естество“. Казвамъ: когато природата ни дава изобилно своята енергия, тя изисква отъ насъ да бѫдемъ активни, бързи, за да оползотворимъ всичката ѝ енергия. Понѣкога, обаче, природата пести своята енергия. Тя дава по малко енергия и изисква отъ сѫществата, които сѫ свързани съ нея, да бѫдатъ внимателни, да пестятъ енергията, която е вложена въ тѣхния организъмъ. 

    И тъй, причината за песимистичнитѣ състояния, които се зараждатъ у младитѣ и у старитѣ хора, се дължи главно на неразумното използуване енергията на тѣхния организъмъ, вслѣдствие на което настава прѣждеврѣменно изтощение на силитѣ имъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ дава гала обѣдъ на своитѣ приятели, и по този случай изхарчва всичкитѣ си срѣдства. Слѣдъ това, за цѣла седмица той остава безъ пари и гладува. При това положение той изпада въ песимизъмъ. Другъ нѣкой младежъ, който слѣдва въ странство, получава отъ баща си пари за цѣлъ мѣсецъ, и той веднага отива на пазаръ и си купува редъ нужни и ненужни вѣщи: пръстенъ, мушама, връзка, коланъ, билетъ за концертъ, за театъръ и т. н. Слѣдъ два-три деня се оглежда натукъ-натамъ, нѣма пари въ джоба си. Какво да прави цѣлъ мѣсецъ безъ пари? Току вижъ, този младъ човѣкъ изпада въ песимистично настроение. Питамъ: защо бѣше нужна мушамата на този човѣкъ? Казвате:  „Все щѣше да стане нужда да отиде на екскурзия.“ — Защо му бѣше нуженъ пръстенъ? — Е, слѣдъ 4—5 години все ще му дотрѣбва пръстенъ. — Не, и безъ пръстенъ може. Сега срѣщамъ млади хора, които ходятъ гологлави. Казватъ, че това било хигиенично. По едно врѣме нѣкои млади ходѣха и боси. Добра идея е тази, но тя не можа да си пробие пѫть.

            Казвамъ: по витринитѣ на природата има много нѣща за проданъ. Между тия нѣща има отлични мисли, отлични чувства за проданъ, но питамъ: мислите ли, че всички тия нѣща, които може да си купите, заслужаватъ да бѫдатъ купени? — Всички вѣщи по витринитѣ на природата не сѫ еднакво цѣнни. Много отъ тѣхъ, красиви по външенъ видъ, примамливи за очитѣ, не заслужаватъ паритѣ си и не трѣбва да се купуватъ. Прѣдставете си, че двама млади селяни, богати момчета, тръгватъ за София да правятъ покупки. Единиятъ отъ тѣхъ се спира прѣдъ нѣкой земледѣлски магазинъ, купува сѣмена отъ круши, ябълки, череши и други овощни дървета и си отива въ селото. Вториятъ гледа по витринитѣ на единъ, на другъ магазинъ, докато най-послѣ влиза въ нѣколко отъ по-хубавитѣ магазини и си купува: шапка, връзка, мушама, бѣли обуща, лачени обуща, пръстенъ, часовникъ и т. н. Слѣдъ това и той си отива въ селото. Питамъ: въ края на краищата, кой отъ двамата млади селяни е използувалъ по-добрѣ паритѣ си? — Разбира се, че този, който е накупилъ сѣмената. Така и въ природата има много механически мисли и желания, подобни на тия лачени и бѣли обуща, пръстени, часовници и тѣмъ подобни. Напримѣръ, нѣкой младъ поетъ написва нѣкое стихотворение, прѣдлага го на този - на онзи да го четатъ, иска всички да се произнесатъ за него, че е гениално. — Каква гениалность има въ това стихотворение? То е подобно на лаченитѣ обуща, които сѫ хубави, докато сѫ нови и лъскави. Щомъ прогледатъ, всичката имъ красота изчезва. По сѫщия начинъ и много отъ идеитѣ на младитѣ и на старитѣ прогледватъ, и тѣ ставатъ песимисти и се отчайватъ отъ живота.

            Казвамъ: едно цѣнно качество, което липсва у младитѣ, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко отъ душата. Ако търсите външна учтивость, външно уважение, това ще срещнете донѣкѫдѣ у младитѣ, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва. Срещнете ли единъ човѣкъ, който има дълбоко уважение къмъ другитѣ, всички ще го считатъ за слабъ човѣкъ и ще се качатъ на главата му. Учтивиятъ човѣкъ, който уважава и почита хората, прѣди всичко е кротъкъ, внимателенъ, зачита врѣмето на другитѣ, не го отнима безъ работа, не го забавлява съ празни приказки. Щомъ отиде при нѣкой човѣкъ да поговори съ него, той внимателно го запитва: „Моля ви се, можете ли да ми дадете петь минути отъ вашето врѣме, да поговоря малко съ васъ?“ И като получи разрѣшение да поговори, той влиза вѫтрѣ, казва, какво му е нужно и точно слѣдъ петь минути си излиза. Човѣкъ трѣбва да цѣни, както своето врѣме, така и врѣмето на другитѣ хора. Даже и при брата си да отиде, той ще иска позволение да говори съ него петь минути. Ако не е свършилъ работата си, ще иска още петь минути позволение. Ако му трѣбватъ още петь минути, пакъ ще поиска, докато свърши работата си, но никога нѣма да злоупотрѣби съ врѣмето на своитѣ близки.

    Второто качество на учтивия човѣкъ е да изслушва другитѣ хора така, както изслушва себе си. Дойде ли нѣкой при такъвъ човѣкъ, да сподѣли съ него своята идея, той веднага ще влѣзе въ неговото положение, и отъ това гледище го изслушва. Ако говорительтъ е учтивъ, и той ще влѣзе въ положението на този, който го изслушва и нѣма да злоупотрѣби съ неговото врѣме. Човѣкътъ, който е лишенъ отъ учтивость, като ви срещне единъ пѫть, ще гледа напълно да ви използува. Той е глупавъ човѣкъ, не взима прѣдъ видъ, че ще стане нужда да ви срещне и втори, и трети пѫть. Учтивиятъ, разумниятъ човѣкъ, обаче, като ви срещне единъ пѫть, той знае, че ще ви срещне и втори, и трети пѫть, затова гледа да запазите добро мнѣние за него, както и той за васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има добро мнѣние за другитѣ, защото въ това, именно, се криятъ хубави образи, които прѣчистватъ ума на човѣка. За възпитанието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля сѫ необходими красиви, хармонични образи. Който иска да се подигне, трѣбва да прѣдизвика въ ума си единъ добъръ, уменъ и силенъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ създава красиви, хармонични образи, а тѣзи образи даватъ стимулъ за дѣйность къмъ доброто и великото въ свѣта.

            Третото качество на учтивия човѣкъ е, че той се абстрахира отъ себе си. За мѣрка на нѣщата той не взима себе си, но ги разглежда обективно, защото силитѣ, които се проявяватъ въ човѣшкия характеръ, сѫ вънъ отъ него; тѣ сѫ въ самата природа. Силитѣ, които сѫ дадени на човѣка, прѣдставляватъ капиталъ, съ който той още не борави напълно. Малка часть отъ хората сѫ засегнали сѫщественитѣ нѣща въ своя животъ. Напримѣръ, развилъ ли е човѣкъ въ себе си чувството на самообладание? Може ли той при всички неуспѣхи въ живота да запази присѫтствието на духа си, като че нищо не е станало? Какво прави студентътъ, като се яви на нѣкакъвъ изпитъ въ университета и пропадне на този изпитъ? — Много отъ сегашнитѣ студенти изгубватъ присѫтствието на духа си. Обаче, тия неуспѣхи сѫ уроци, дадени отъ живата природа. Ако вие вървите въ съгласие съ законитѣ на живата природа, тя ще просвѣти ума ви, и така ще усили паметьта ви, че никой професоръ не ще може да ви скѫса. Не вървите ли въ съгласие съ законитѣ на живата природа, паметьта ви ще бѫде слаба, и много пѫти ще ви излага — нѣма да ви бѫде въ помощь. Учтивиятъ човѣкъ живѣе въ хармония съ природата, и нему тя помага. Красиво е, когато природата се интересува отъ студента и ученика и му помага при всички изпити.

            Единъ американски проповѣдникъ ми разправяше слѣдната своя опитность въ това отношение. Той работилъ усилено цѣла седмица върху проповѣдьта, която щѣлъ да държи въ църквата, но въ деня, когато трѣбвало да държи тази проповѣдь, търси въ джобоветѣ си бѣлѣжкитѣ, обаче, остава изненаданъ, когато не ги намира — забравилъ ги въ кѫщи. Качва се на амвона, мѫчи се да си припомни нѣщо върху проповѣдьта — не може. Иска да си припомни заглавието на проповѣдьта — не може. Чуди се, какво да прави. Намислилъ по едно врѣме да каже на слушателите си, че не е разположенъ, та ще отложи проповѣдьта си за слѣдната недѣля. Обаче, тъкмо въ това врѣме вратата на църквата се отваря, и влиза единъ човѣкъ. Съ влизането на този човѣкъ, изведнъжъ умътъ на проповѣдника се просвѣтлява, цѣлата проповѣдь се възстановява, и той започва да говори, като че ли чете. Питамъ: каква връзка има между влизането на този човѣкъ въ църквата и проповѣдьта на проповѣдника? — Този човѣкъ се явява, като допълнителна личность, изпратена отъ невидимия свѣтъ да помогне на проповѣдника. Съ явяването си този човѣкъ донесе свѣтлината, която бѣше необходима за проповѣдника. Слѣдователно, ако искате да ви помогне даже и онзи човѣкъ, който е на противоположния полюсъ на живота, трѣбва да бѫдете въ хармония съ законитѣ на разумната природа. Този човѣкъ, макаръ и отдалечъ, ще стане отражение на вашитѣ идеи и ще ви помогне. Прѣкѫсне ли човѣкъ връзката си съ разумната природа, съзнанието му потъмнява, той забравя всичко и остава самъ въ свѣта. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде подъ влиянието на разумната природа, да усѣща, че нейното присѫтствие е близо до него.

            И тъй, за да се увѣрите въ всичко, което ви се говори, трѣбва да правите малки, микроскопически опити. Напримѣръ, когато забравите нѣкоя идея, която е минала прѣзъ ума ви, направете опитъ да се свържете съ живата природа, и по този начинъ да възобновите тази идея въ ума си. Прѣзъ това врѣме наблюдавайте часовника си, за колко врѣме ще си спомните забравената идея. Този опитъ може да ви отнеме една, двѣ и повече минути, единъ, два или 24 часа — това нищо ме значи Врѣмето ще покаже, какви прѣпятствия сѫществуватъ между васъ и живата природа. Затова, именно, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да прѣмахне ненужнитѣ противорѣчия, които се явяватъ въ ума и сърцето му. Има извѣстни противорѣчия, които сѫ въ реда на нѣщата. а има такива, които човѣкъ самъ си създава. Често нѣкой човѣкъ казва: „Азъ не искамъ да зная за никого“. Питамъ: коя е причината за това нѣщо? (— Навѣрно за този човѣкъ хората прѣдставляватъ въ нѣкои отношения прѣчки, отъ които той иска да се освободи). Идеята, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ прѣчки, е права, но има нѣщо неправилно въ тази мисъль. Ще ви обясня съ единъ примѣръ, дѣ се крие неправилностьта на тази идея. Прѣдставете си, че вие сте седнали да се занимавате, учите нѣщо, но въ двора си имате кочина, дѣто отглеждате прасе, което единъ день ще продадете, за да можете отъ паритѣ му да се подържате. Обаче, това прасе постоянно квичи въ кочината и ви прѣчи да се занимавате. Какво трѣбва да направите? — Два начина има, по които вие ще можете да се освободите отъ тази прѣчка. Първиятъ начинъ е да се концентрирате силно, да забравите околната обстановка и да си учите. Вториятъ начинъ е да пуснете прасето на свобода, да се разхожда изъ двора, да не квичи. Кой отъ двата начина е по-добъръ: да пуснете прасето на свобода, или вие да се концентрирате, а прасето да остане въ кочината и да квичи? Ако го държите въ кочината, вие ще бѫдете по-спокойни, нѣма опасность да се загуби. Ако го пуснете на свобода, ще ви безпокои мисъльта, че то може да се загуби Питамъ: оправдателно ли е положението, студентъ да държи прасе въ кочината си? 

    Да се върнемъ къмъ въпроса за учтивостьта. Каква роль играе учтивостьта въ обществото? Братята и сестритѣ въ сѣмействата учтиви ли сѫ едни спрѣмо други? Въ какво трѣбва да се прѣвърне учтивостьта? (— Въ искреность). Ами искреностьта въ какво трѣбва да се прѣвърне? (— Въ любовь). Не, много стѫпала трѣбва да се прѣминатъ, докато се стигне до Любовьта. Прѣзъ колко стѫпала трѣбва да се прѣмине, за да се дойде отъ учтивостьта до Любовьта? Какъ се създава Любовьта? За примѣръ, срещате нѣкой човѣкъ, и веднага го обиквате, считате го близка вамъ душа. Защо го обикнахте? — Причината не е маловажна. Тя се крие нѣкѫдѣ въ далечното минало. Може би този човѣкъ нѣкога се е пожертвувалъ заради васъ, за вашето повдигане. Може би днешното ви благосъстояние се дължи на него. Днесъ, като го срѣщате, вие изпитвате голѣма благодарность къмъ него за всичко това, което той е направилъ за васъ. Този човѣкъ, отъ своя страна, нищо не иска отъ васъ. Той е безкористенъ, радва се на положението, въ което ви срѣща днесъ. Слѣдователно, онзи, който ни обича, той всѣкога ни се радва. Не можете да обичате човѣка, който не ви се радва. Човѣкътъ, който ви се радва, той има не само добро мнѣние за васъ, но той носи и най-хубавитѣ, най красивитѣ образи за васъ въ душата си. При умразата пъкъ е точно обратното. Човѣкътъ, който ви мрази, той не ви се радва и нѣма добро мнѣние за васъ. Неговата душа е пълна съ най-лоши образи, съ най-лоши мисли за васъ. И тогава, вие трѣбва да правите голѣми усилия, за да прѣодолѣете всички тия отрицателни сили, които той отправя къмъ васъ.

            Казвамъ: ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ идеалисти, души съ високъ идеалъ, за да могатъ да създадатъ отлични, красиви образи и отношения помежду си. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо красиво въ себе си, за което хората да го обичатъ. Още повече всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо красиво въ своята душа, за което и Богъ да го обича. За какво може Богъ да обича човѣка? За какво може професорътъ да обича своя студентъ? — За неговитѣ способности, за обичьта му къмъ науката и за вниманието му къмъ прѣдмета на своя професоръ, както и къмъ него самия. Когато, обаче, нѣкой студентъ е невнимателенъ къмъ прѣдмета на нѣкой отъ своитѣ професори, не го учи, и професорътъ се отнася къмъ този студентъ съ прѣнебрѣжение и го кѫса на изпититѣ. На сѫщото основание, когато нѣкой човѣкъ се стреми съ всичката си душа да бѫде носитель на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, и Богъ е крайно внимателенъ къмъ него.

            И тъй, колко степени има отъ учтивостьта до Любовьта? Азъ не говоря за тази любовь, която много отъ съврѣменнитѣ хора разбиратъ, но говоря за Любовьта, като сила, като принципъ, отъ който произтича живота. Нѣкой казватъ: „Нали професорътъ, учительтъ трѣбва да се занимава и съ слабитѣ студенти и ученици?“ — Съ слабитѣ, съ неспособнитѣ студенти и ученици трѣбва да се занимаватъ добродѣтелнитѣ хора, а не и умнитѣ. Умниятъ, учениятъ професоръ нѣма врѣме да се занимава съ неспособнитѣ ученици. Често нѣкои студенти и ученици иматъ извѣстни дефекти въ умствено отношение, затова, колкото и да учатъ, тѣ учени хора нѣма да станатъ — ще станатъ обикновени хора. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде студентъ на нѣкой гениаленъ професоръ. Прѣди години при мене дойде единъ учитель отъ Разградъ и ми каза: „Азъ имамъ силно желание да слѣдвамъ по музика. Ще си купя една цигулка и ще започна да се уча“. Казвамъ му: ти не можешъ да станешъ музикантъ. Природата не те е надарила съ такива дарби. „Ами какво може да излѣзе отъ мене?“ — ме запита той. — Ти можешъ да бѫдешъ добъръ земледѣлецъ. И наистина, той се прѣдаде на тази работа и успѣваше добрѣ. Изобщо, природата иска да постави човѣка въ правия пѫть — всѣки да се заеме съ такава работа, за каквато е надаренъ. Музиката не е призвание за всички. Колко души отъ тия, които се прѣдаватъ на музиката, сѫ излѣзли добри композитори или творци музиканти? Ако е въпросъ да се създаде една проста, обикновена композиция, това мнозина могатъ да направятъ, но що се отнася до нѣщо велико — малцина сѫ такива музиканти. Значи, природата е задържала великитѣ длъжности за малцина хора. За всѣки вѣкъ тя има всичко десеть високи длъжности за великитѣ хора. Трѣбва да се явятъ двама гениални хора, за да се роди единъ светия въ свѣта, а за да се създадатъ условия за единъ великъ Учитель, трѣбва да се родятъ десеть светии.

            Ето защо, всички трѣбва да работите усърдно въ сегашния си животъ, за да си създадете благоприятни условия за бѫдещето. Да допуснемъ, че вие излизате вънъ отъ стаята си, за да наблюдавате звѣздитѣ по небето. Слѣдъ като наблюдавате по този начинъ небето мѣсецъ, два, астрономъ ще станете ли? — Нѣма да станете астрономъ, но все-таки ще придобиете нѣщо ново. Наблюденията, които правите по небето, ще внесатъ нѣкакви неопрѣдѣлени идеи, които слѣдъ врѣме, обаче, ще се уяснятъ. Значи, дълго врѣме трѣбва да се наблюдава и изучава небето, за да се разбере, какво носи то за човѣка. Нѣкои казватъ: „Отъ толкова години изучаваме новитѣ идеи и още не сме ги изучили напълно“. Казвамъ: много години, много вѣкове още има да ги изучавате, докато ги изучите и разберете напълно. Отъ толкова години насамъ съврѣменнитѣ учени изучаватъ небето, но още не знаятъ, дали има животъ на слънцето, на Марсъ, на Венера и на другитѣ планети. Тѣ знаятъ, какви елементи има на тия планети, или каква свѣтлина иматъ тѣ, но какъвъ е тѣхниятъ органически съставъ, какви организми живѣятъ тамъ, това още не е извѣстно.

            Питамъ ви: каква идея ви занимава сега? Какво каза Диогенъ на Александъръ Великий, който го запита: „Какво искашъ да направя за тебе?“ Диогенъ му отговори: „Не ми засѣнчвай свѣтлината, която не можешъ да ми дадешъ“. Сѫщото е и съ васъ. Когато се намирате прѣдъ нѣкоя велика идея. Александъръ Великий не седи ли прѣдъ вашата бъчва и ви засѣнчва слънцето? Ако у нѣкой човѣкъ се яви силно желание да стане знаменитъ актьоръ, трѣбва ли той да се занимава съ тази идея? Не, тази идея е Александъръ Великий, който седи прѣдъ неговата бъчва и му засѣнчва свѣтлината на слънцето. Оставете слънцето свободно да ви огрѣва. Или, трѣбва ли да ви занимава идеята да станете голѣмъ пехливанинъ, та на когото се натъкнете да го побѣдите? Съ великитѣ идеи трѣбва да се занимавате само прѣзъ свободното си врѣме. Прѣди 15—16 години единъ български учитель тръгва за Америка, но спира въ Парижъ за извѣстно врѣме, докато научи френски езикъ, който му билъ необходимъ за Америка. Обаче, за да изкара прѣхраната си, той се настанилъ въ една евангелска църква на служба: заелъ се да управлява рѫчката на органа, за да може да свири. Единъ день като движилъ така рѫчката на органа, замислилъ се за своитѣ велики планове въ Америка и забравилъ да движи рѫчката на органа, вслѣдствие на което той спрѣлъ да свири. Веднага органистътъ отива задъ органа, побутва го и му казва: „Или ще движишъ рѫчката, или ще те уволнимъ! Какво се забравяшъ?“

            Сега, природата е турила въ рѫката на всѣки човѣкъ по една такава рѫчка, и докато свири органа, никой нѣма право да мисли за нищо друго, освѣнъ за работата си. Пусне ли рѫчката, и органътъ спира. Прѣстане ли свиренето, всѣки може да мисли каквото иска. Значи, докато създавате характера си, вие трѣбва да мислите само за тази рѫчка. Съградите ли характера си, ще се освободите отъ движението на тази рѫчка и вече свободно може да мислите за каквото искате. За какво може да мисли ученика, който свири прѣдъ своя учитель? — Само за упражненията си, които отъ день на день ставатъ все по сложни и по-сложни. Щомъ свърши необходимитѣ упражнения, той може вече да си позволи да свири каквото иска. Той може да си позволи всѣкакви волности. Великитѣ работи въ свѣта сѫ волности, съ които могатъ да се занимаватъ само гениалнитѣ умове. Обикновенитѣ умове, обаче, се занимаватъ съ обикновени, съ елементарни упражнения.

            И тъй, прѣзъ тази година, всички трѣбва да придобиете качеството на взаимно уважение и почитание единъ къмъ другъ. Учтивостьта, уважението е вѫтрѣшно, морално качество на човѣка. Който уважава хората, уважава и себе си. И който уважава себе си, уважава и хората. Това правило трѣбва да поставите като основа въ живота си. Стреми ли се човѣкъ къмъ това правило, той се намира въ правия пѫть на общото развитие на живота.

 „Доброта, Истина, Красота —

— това е Любовьта.

 

30 школна лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 10. VII. 1925 г.,

София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...