Jump to content

1937_03_21 Три фази има


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ТРИ ФАЗИ ИМА

 

16-то Нѣделно Утринно Слово.

21 мартъ 1937 г. 5 ч. с. Хубаво, ясно, чисто небе. Времето топло.

ИЗГРѢВЪ.

 

Салонътъ е пъленъ съ много гости, приятели, дошли за 22 мартъ! Има и единъ гость - Англичанинъ дошълъ да се запознае съ Учителя и учението, защото чулъ отъ далечъ нѣщо за Учителя.

 

Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.Ще прочета 14 гл. отъ Ев. на Иоана отъ 1 - 21 стр.496.

 

Въ Начало бѣ Словото.

 

Божественото Слово трѣбва да се изучава. Има много начини за изучаване, при които хората се обременяватъ. Има единъ начинъ, при който духовнитѣ хора, религиознитѣ хора се обезсилватъ. Тѣ взематъ единъ методъ, както на физическото поле; пресилватъ своето духовно тѣло, както пресилватъ своитѣ мускули, и искатъ да наредатъ живота си. Работятъ много, казватъ: Да се преживѣе на земята. Съ туй развалятъ живота си. Въ турско време, когато имаше юшурджии, да взематъ данъцитѣ отъ българитѣ; та ходятъ да имъ теглятъ кръсцитѣ. Тогава българитѣ правѣха много голѣми снопе. А тия голѣмитѣ снопе тежко ще се вдигатъ на колата, голѣми кола. И тогава много българи се изсипваха. Намѣсто малки снопе, единъ голѣмъ снопъ правѣха. Та сегашнитѣ хора още този юшурджилъкъ го иматъ, та голѣми снопе свързватъ, и не знаятъ,че тѣ ще ги дигатъ.

 

Най - първо ние мислимъ какво ще правимъ на земята? Какъ ще прекараме? ТРИ ФАЗИ ИМА - най - първо детето при майка си то не знае нищо, погълнато е вѫтре въ нейното съзнание. После се пробуди и въ него се яви едно желание да се отдѣли отъ майка си. Излѣзе и счита, че живота при майка му е само единъ товаръ за него. И то иска да стане самостоятелно. И той направи сѫщатапостъпка, както майката и баща му. Погрѣшката е въ разбирането. Сега ние не обръщаме внимание на ония елементарни работи въ духовния животъ. Въ езика ще вземете елементарнитѣ работи. Това сѫ звуковетѣ. Има гласни и придъхателни звукове. И следъ туй има слогове; и следъ слоговетѣ идатъ думитѣ. Има едносложни думи, двусложни думи, трисложни. У по - нисшитѣ животни има само звукове, а тукъ и тамъ се явяватъ и нѣкои слогове. И едва у човѣка се явява тази речъ едносложна, двусложна.

 

Сега ние започваме живота и си тургаме нѣща, които не сѫ реални. Отдѣлете въ себе си сѫщественитѣ нѣща, които ще ви следватъ и като напуснете този свѣтъ; а пъкъ има нѣкои нѣща, които само на земята ще ги имате. Запримеръ, като тръгнете за онзи свѣтъ, нѣма да си вземете вашитѣ тигани и тенжери, кофи, нито моднитѣ си обуща ще вземете, нито моднитѣ шапки, нито палтата си ще вземете. Всичкитѣ тия работи, които имате въ кѫщи,- даже и тия разбирания, които имате, много работи,- туй ще оставите, и ще остане само сѫщественото. Сега вие се изплашите изведнъжъ и казвате: Какъвъ ли ще бѫде нашия животъ? И почнете да се плашите отъ него. Вие отъ живота нѣма какво да се плашите. Въ живота колкото отивате по навѫтре, става по - дълбоко и поприятно, по - красиво и по - уредено. Представете си живота на една малка микроскопическа бубулечица, която едва се вижда сѫ единъ микроскопъ, който увеличава три хиляди пѫти. И тя си има известни научни стремежи и тази малката бубулечица отъ химия разбира, отъ физика разбира. И отъ ядене и отъ пиене, отъ по елементарни работи. Но ние съ нашето съзнание не може/ да/ слѣземъ долу да видимъ какво е положението на тази бубулечица. Представете си,че на тази бубулечица кажемъ: Ти единъ день ще излезешъ отъ това тѣло и съвсѣмъ ще се измѣнишъ. И тя ще каже: Ще бѫда ли азъ такава малка бубулечица, каквато съмъ сега или ще бѫда съвсемъ нѣщо друго? - Разбира се, съвсемъ друга бубулечица ще бѫдешъ. И формата и съвсемъ друга ще бѫде.

 

Сега въпросътъ е: Като умремъ такива ли ще бѫдемъ, както сега, или ще се измѣнимъ? Ако останемъ такива, то ще бѫде едно нещастие. Азъ не зная на какво ще се спираме. Нѣкой пѫть питаме: Ще се познаваме ли ние? Че ние още не се познаваме. Въ другия свѣтъ ние ще се познаваме много по - добре, отколкото ние тукъ се познаваме. Та въ какво познавашъ човѣка? Познавашъ го найпърво по неговия гласъ. Гласътъ е нѣщо много съществено. Баща си, имашъ синъ, съ години той отсъствува, не се връща. Но бащата и майката познаватъ сина си по неговия гласъ. Не се измѣня гласътъ. Или човѣкъ се познава по една черта разумна, която върви съ него. Има четири нѣща, по които хората се познаватъ. Познаватъ се по духъ. Познаватъ се / по/ животъ, по душа се познаватъ, познаватъ се по умъ и познаватъ се по сърдце. Четири / нѣща / има, по които хората се познаватъ. Това сѫ четири основни състояния. И казва се въ Писанието, че съ тия четири свѣта ние трѣбва да познаваме Бога вѫтре въ насъ. Понеже ние не сме запознати, считаме ги тия отвънъ. Азъ не искамъ да ви казвамъ, че вие трѣбва да се занимавате съ това, понеже областьта на духа е една отвлечена область. И ако дойдете да мислите много върху тази область, тя е толкова отвлечена за сега, че не може да мислите. Но за бъдеще тя ще бѫде позната. По нѣкой пѫть вие виждате духа като една далечна планина, по която трѣбва да се качите отгоре. Засега е невъзможно да се качите на този високъ върхъ. Но все таки не трѣбва да бѫдете слѣпи, поне погледни нагоре върха. И азъ намирамъ, че раятъ се намира при този високия върхъ. Азъ считамъ рая, дето ние ще живѣемъ, то е човѣшката душа. Тя е най - хубавата долина съ най - хубавитѣ дървета насадени въ нея. Духътъ е най - високиятъ върхъ, а душата на човѣка е долина. Това е сега картината, която може да имате. - Духътъ е единъ планински върхъ, а пъкъ душата е една долина, въ която всичкитѣ дървета и всичкитѣ извори се намиратъ. Тамъ има и всичкитѣ най - хубави условия за единъ красивъ животъ. Туй е сега материалната, външната страна. Най - първо единъ човѣкъ ни привлича съ своята поза, съ своята стойка, съ неговитѣ очи, уста, носъ, рѫцете си, лицето си. Това е външната страна. А колкото се запознаваме повече, почваме да се интересуваме и отъ неговитѣ вѫтрѣшни качества. Да кажемъ красивъ е, много красивъ, отличенъ, и тъй като видите - залюбите го. А пъкъ езикътъ рѣже като бръсначъ, че само като те накълца, ти казвашъ: Много красивъ е, но езикътъ му да не опитвашъ.

 

Сега азъ говоря за нѣща, които ставатъ въ свѣта. Ако питашъ онзи накълцания, той ще каже: Не зная защо ме накълца той. Пъкъ ако питашъ красивия, той ще каже: Трѣбваше да го накълцамъ този невежа, този простакъ. Единиятъ се чуди какъ е възможно единъ красивъ човѣкъ така да кълца. А той го кълца, понеже въ него съзнание нѣма. Казва: Той е дивакъ, простакъ, пазете се отъ него. Сега азъ ви говоря за нѣща, които сѫ познати. И вие всички сте специалисти тамъ. И азъ мога да се уча отъ васъ. И азъ тая наука се отъ васъ уча. Тъй щото цѣла наука е то. Че онази домакиня, която съ своята машина може да сготви онова хубавото агне, тя го взима и го накълцва и прави отъ него кюфтета за своя възлюбленъ. Какъ мислите, тя нали е красива! Какво казва агнето за нея? - Накълца ме, азъ никога не очаквахъ да ме накълца така и солъ ми тури, и пиперь ми тури, и соль ми тури и на огъня ме тури. Какво ли не ми тури. А вие казвате, потребно е да се тури и брашно и пиперъ на накълцаното месо. Да, потрѣбно е и червенъ пиперъ и соль. Сега това сѫ образи, но задъ месото, задъ агнетата, задъ хората седятъ нѣкакви идеи, съ които ние искаме да се запознаемъ. Запримеръ, човѣкъ иска да бѫде красивъ, понеже като е красивъ, хората ще му обърнатъ повече внимание. Иска да бъде силенъ, понеже ако е силенъ, хората ще му обърнатъ повече внимание; Човѣкъ иска да бѫде ученъ, защото ако е ученъ, хората пакъ ще му обърнатъ повече внимание. Та всичкитѣ дарби, които той има, тѣ сѫ хубави, защото безъ тѣхъ животътъ нѣма да има никакъвъ смисълъ. Ще каже нѣкой: Азъ не искамъ да бѫда красивъ.- Е, какво искашъ да бѫдешъ? Ако си грозенъ, ще има друго противоречие въ живота тогава. Грозотията въ духовния животъ подразбира ония несноснитѣ ограничения, въ които се намира човѣшкия духъ. Грозотата, това е невежеството, това е ограничението; безсилието, това е ограничението; сиромашиятасѫщо. И грѣхътъ, злобата- това сѫ ограниченията. Невѣрието е ограничение, безъ- надеждието е ограничение и хиляди ограничения има, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Но защо се препоръчва сиромашията? То тамъ е иносказателно казано. Има една сиромашия, отъ която ние трѣбва да се освободимъ. Отъ нѣмане на думи ние казваме, че богатитѣ нѣма да наследятъ Царството Божие. Е, кои ще наследятъ Царството Божие? Тамъ сѫ посочени деветтѣ блаженства и понѣкога вие се утешавате. То е така казано само за утѣха. Това сѫ методи и начини, пѫть, по който се идва въ Царството Божие. А ние ще научимъ, че Царството Божие ще наследятъ онѣзи, които обичатъ Бога и вършатъ Неговата воля. Същественото е това; Царството Божие ще наследятъ онѣзи, които служатъ на духа и служатъ на душата; Царството Божие ще наследятъ онѣзи, които служатъ на чистата човѣшка мисъль и на чиститѣ човѣшки желания. Азъ ги вземамъ въ най - хубавия смисълъ. Защото Писаниетоказва, че Богъ е, който действува въ насъ - ходенето и желанието отъ Бога е. Да искашъ нѣщо и да правишъ нѣщо, това е отъ Бога. И цитиратъ нѣкой пѫтъ източната философия - “Убий всѣко желание”. Това е кривъ преводъ. Това подразбира ония отрицателнитѣ сѣнки на живота, които нѣматъ съдържание. Има нѣща, които нѣматъ съдържание. Ние отдѣляме духовния животъ отъ земния животъ. Земниятъ животъ това е едно отрицание на духовния животъ. Ти не може да имашъ физически животъ, ако нѣмашъ духовенъ животъ. Ти не може да имашъ духовенъ животъ, ако нѣмашъ мисловъ животъ. И ти не може да имашъ духовенъ животъ, ако нѣмашъ животъ. Или казано другояче: Ти не може да имашъ животъ, ако нѣмашъ знание. Ти не може да имашъ знание, ако нѣмашъ разбиране и ако нѣмашъ усѣщане. И ти не може да имашъ животъ, ако нѣмашъ Истината.Че проявлението на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина сѫ потикътъ на сегашния животъ, който имаме. Всичките ония сѫществени желания, които имаме, тѣ сѫ хубави нѣща. А пъкъ другитѣ нѣща, които не сѫ сѫществени, азъ ги считамъ за подготовление.

 

Когато едно дете е на 1,2,3,4,5,6,7,8 години, то още не знае да рисува, но драска си нѣщо. Но майката казва, че това сѫ рисунки, които детето прави. Пъкъ когато детето стане на 15, 20 години, неговитѣ картини се отличаватѣ от първитѣ. И на 120 години човѣкъ може да нарисува една картина. Кои сѫ сега сѫщественитѣ картини на човѣка? На кои от неговитѣ картини може да се спремѣ? На тѣзи от първата година и отѣ втората или отѣ сто и двайсетата му година? Че сто и двайсеть години животъ ли е това? Че ти ако идешъ съ своитѣ 120 години на слънцето, ти ще бѫдешъ едно микроскопическо сѫщество. Ако човѣкъ е на една слънчева година, тѣ сѫ равни на 20 милиона наши години. И тогава азъ питамъ: твоитѣ 120 години каква часть представляватѣ от живота на единъ слънчевъчовѣкъ? И какво ще бѫде неговото разбиране въ живота. Сега ти съ твоитѣ 120 години каква опитность имашъ? -Никаква опитность нѣмашъ. Каква опитность имашъ? Азъ мога да ти изчисля, колко пѫти си ялъ, колко пѫти си пилъ вода, колко обуща си скѫсалъ, колко шапки, колко дрехи си промѣнилъ, колко деца си родилъ, колко синове и дъщери си ималъ, колко пѫти си се женилъ и колко пѫти си се разженвалъ. Това е всичко за единъ човѣкъ на 120 години. Това е вече схващането на свѣтскитѣ хора. А духовнитѣ хора казватъ, че той не е идвалъ само веднъжъ на земята, защото откакъ хората се явили на земята, тѣ поддържатъ, че има 18 милиона години. Значи 18 милиона годишни сѫ хората и не сѫ станали деца на една слънчева година. Още два милиона години трѣбватъ, за да станатъ хората деца на една слънчева година. И всичкитѣ хора едва сѫ на една година. Може да вземемъ всичкитѣ хора сега сѫ на деветь, на десеть месеца. И сега при туй знание тѣ казватъ: Я ми кажи, какво има на небето? Ами тѣзи хора, които сѫ на небето, нѣкои отъ тѣхъ сѫ на милиарди човѣшки години. А знаете ли какво нѣщо е милиарди години? Тѣ иматъ една такава опитность на пробудено съзнание, че едно сѫщество отъ небето като погледне на земята, всичко вижда. И най-дребнитѣ работи на земята вижда и всичко знае. И цѣлята земя въ неговото съзнание е така разпредѣлена, че то обхваща всичко въ своето съзнание и всичко разглежда въ живота. Тия сѫщества на небето разглеждатъ земята тъй, както ние разглеждаме една череша на земята. Сега вие ще кажете: Ама какво ще бѫде това грамадното сѫщество? Тия сѫщества, като взематъ нашата земя, могатъ да я направятъ много малка и много голѣма. Тия сѫщества иматъ туй знание, че могатъ да я надуятъ нашата земя да я направятъ голѣма като гайдата. И могатъ да я изпразнатъ, да я турятъ подъ мишницата и да я носятъ. Вие сега съвсемъ ще се объркате въ вашитѣ разсѫждения.

 

Сега да ви направя едно сравнение, защото сравненията сѫ необходими да се изяснатъ нѣщата. Представете си, че вие се разправяте съ една малка микроба, и тя ви разправя, че носи голѣма тежестъ и ви говори за своята форма. А тя въ твоитѣ очи е една малка капка и на пръста си може да я дигнешъ. А тя за себе си представя единъ голѣмъ свѣтъ и тя изчислява, има си своитѣ мѣрки. Тя казва: 12 хиляди километра е диаметърътъ на нашата земя. Такава е мѣрката на това микроскопическо сѫщество. И нашиятъ животъ , въ който ние живѣемъ, е много голѣмъ, но то е защото ние нѣмаме съзнанието на ангелитѣ. По нѣкой пѫть ние виждаме, че даже нашитѣ сегашни учени хора, като дойдатъ да помислятъ за онова, което ангелите мислятъ, и тѣхъ ги е страхъ. И въ математиката като влѣзатъ има примѣри, има известни задачи тамъ, че човѣкъ го е страхъ да се не побърка тамъ. Добре, човѣкъ не може да намѣри една основа, върху която да почива. Но казвамъ сега: Турете сега основата, човѣкъ сега е влѣзалъ и едва има първия лѫчъ на вашатамайка, която ви събужда да видите свѣта какъвъ е вънъ отъ кѫщи. Тъй презъ прозореца ще назърнете. И трѣбва да излѣзете изъ вашата кѫща по тази широката земя, да се запознаете какво има и извънъ. Има хора, които сѫ много по-учени от васъ. Знаете ли нѣкой пѫть колко е хубаво да слушашъ нѣкой добъръ пѣвецъ. Той си пѣе така хубаво, свободно. И колко е хубаво по нѣкой пѫть след като нѣкой те набилъ, нагрубилъ и отъ нѣкѫде сте чули една сладка дума и да дойдешъ при нѣкой човѣкъ, който е отличенъ музикантъ и пѣе хубаво, и като ви каже една хубава дума и тя ви падне като медъ на сърдцето. Е питамъ сега: Нѣкои искатъ да ме питатъ какъвъ ще бѫде бѫдещия животъ? Като идешъ на земята, че тамъ ще седишъ съ хиляди години и тебе ще ти бѫде приятно само да слушашъ хубавитѣ думи и чувства, които ще ти каже едно сѫщество отгоре. Единъ от древнитѣ светии се молилъ на Господа да му покаже само единъ крайчецъ отъ онзи свѣтъ на рая, да види какъ живѣятъ тамъ. Дошълъ единъ ангелъ и му казал: Хубаво, приготви се. Но само ще зърнешъ какво има тамъ! - Малко само да зърна искамъ, повече не искамъ. Само една минута дай ми, стига ми толкова. Ангелътъ го завелъ и го оставилъ на телескопа и ангелътъ го чакалъ. Този като погледналъ, гледалъ, гледалъ, че се минали 250 години и ангелътъ си ималъ работа. Поглежда - онзи още гледа на онзи свѣтъ. Извиква го ангелътъ. Онзи му казва: Почакай малко, само една минута искамъ, ти много бързашъ. Човѣкътъ казва на ангела: Много бързашъ, ти една минута не ми остави да гледамъ. Пъкъ то цѣли 250 години се изминали, а той не ги счита за една минута.

 

Сега азъ ви навеждамъ на ония възможности, които сѫ заложени въ васъ. Има такива много велики богатства въ васъ, на които вие още не сте обърнали внимание. И по нѣкой пѫть ние умираме съ голѣмо разочарование. -Та нищо не сме постигнали и умираме. Че Богъ ни е направилъ по образъ и подобие свое, внесълъ е такива велики блага, за които много трѣбва да се вглъбяваме въ своята душа и да се вглъбяваме съ своя духъ, да погледнемъ на своя умъ, на своето сърдце. Нѣма нищо, че е малко окаляно. Азъ другояче гледамъ; нима ще се сърдите на онзи, който излѣзълъ на нивата и дрехата му е оцапана? Писанието казва: Сине мой, дай си сърдцето. Така и този синъ, който се върналъ от нивата, какво казва майката му? - Дай дрехата. Тя ще тури въ коритото, ще я опере, ще я изглади. И следъ туй пакъ ще даде чистата дрешка на своя синъ. И Господъказва по нѣкой пѫтъ: Я ми дайте вашата мръсна дреха да я изпера малко. И като се изчисти, пакъ тури сърдцето на мѣсто. Някой казва: Той има грѣшно сърдце. Ние ще оставимъ този стария възгледъ. Ние грѣшимъ, защото сме много добри, ние грѣшимъ, защото сме много умни. Ние отъ будалилъкъ не грѣшимъ, а отъ много умъ грѣшимъ в живота. Отъ много, много добрини грѣшимъ. Че отъ какво се ражда ревностьта въ човѣка? Ти като обичашъ нѣкого, та се озлобявашъ противъ другитѣ. Че отъ много обичь ти се озлобявашъ противъ другитѣ. Та човѣкъ, който не обича, може ли да се озлобява? Че туй, отъ което ти не се интересувашъ, казвашъ: Да го взематъ другитѣ. А онова, което ти обичашъ, казвашъ: То е за мене. И отваряшъ очитѣ си на четири и казвашъ: Никой другъ да не го вземе. Е, има ли нѣщо лошо въ това? - Нѣма.

 

Искаме новото схващане. Ревностьта е на мѣстото си. Азъ разглеждамъ нѣщата, за мене всички нѣща въ свѣта иматъ мѣсто. За мене нѣма излишни работи. Азъ не говоря за грѣха. Той е единъ резултатъ на човѣшката мисълъ. Но злото си е на мѣсто и доброто си е на мѣсто и вѣрата и надеждата е на мѣсто. Безнадеждието произтича отъ надеждата. И безлюбието произтича от любовьта. Любовьта произтича по негативенъ начинъ и безвѣрието произтича отъ вѣрата. Когато любовьта не присѫствува, когато вѣрата не присѫствува, се ражда безвѣрието; когато надеждата не присѫствува, се ражда безнадеждието; когато доброто не присѫствува, се ражда злото. Щомъ вложите вие безлюбието, любовьта ще почне да работи. Азъ наричамъ безлюбието, това е сѣнка на любовьта.

 

Сега това е новото разбиране. Ако разбирате по старому, въ васъ друго противоречие ще влѣзе. И когато ние казваме, че човѣкъ не трѣбва да греши, че възрастниятъ човѣкъ не трѣбва да прави погрѣшкитѣ на малкото дете, туй, което правилъ човѣкъ като малко дете, майка му прощавала. Като малко дете много работи му сѫ прощавани. Но като възрастенъ човѣкъ направи тия погрѣшки, не му се прощаватъ. Не взимайте това за васъ. Не е хубаво възрастниятъчовѣкъ да прави погрѣшкитѣ на малкитѣ деца, понеже ще създаде излишна работа на майка си и на баща си. Значи толкова време тѣ сѫ работили и ако ние имаме любовь къмъ тѣхъ, не трѣбва да имъ дадемъ единъ непоносимъ трудъ. Следъ като бащата и майката работили за сина 21 година, ще бѫде срамота да седи въ кѫщи и да си простира краката, и баща му да ходи и да работи. Синътъ далентяйства, а бащата да работи. Синътъ трѣбва да каже на баща си: Азъ ще взема половината отъ труда ти. И дъщерята и тя трѣбва да вземе половината отъ труда на майката.

 

Сега азъ не искамъ да остане въ васъ мисъльта, че искамъ да ви морализирамь. Не, но азъ искамъ да ви освободя. Азъ съмъ противъ морализирането. Казвате: Този братъ не живѣе добре. Не казвайте така. Или казвате: Той не мисли добре. Азъ питамъ: Кой е пѫтьтъ за доброто мислене? Да ви дамъ едно изяснение. Вървя съ единъ човѣкъ, който три деня е жадувалъ. Дойде той съ мене и казва: Засъхна ми гърлото. Казвамъ му: Почакай малко. - Какво щечакамъ, гърлото ми засъхна. Срѣщаме единъ човѣкъ, той си носи малко шишенце. Казва: Дай ми да пия. Онзи казва: Азъ не мога да ти дамъ! Този бабачко по-силенъ отъ него, хваща го, раздруса го, вземе му шишето и изпие всичката вода и после хвърли празното шише на земята. Казва: Какъвъ си ти дивакъ! - Той е правъ. Другиятъ казва: Азъ сега ще те дамъ подъ съдъ. А тебе ще викамъ като свидетель. Той нѣма право да ми чупи шишето и да ми изпие всичката вода. Сега азъ се замѣсвамъ въ тази работа. Казвамъ: Ела съ мене, азъ ще ти дамъ едно шише отъ две кила. Изваждамъ едно шише по - хубаво и по - голѣмо. Ела съ мене. Тази работа азъ ще уредя. Завеждамъ и двамата при извора, при водата, давамъ му шишето отъ дветѣ кила и казвамъ: Ето това шише и ще го извинишъ сега. Въ него има погрѣшка и въ тебе има погрѣшка. Ти повече мислишъ за себе си и той мисли за себе си. Въ дадения случай ти мислишъ за своята жажда, отколкото за човѣщината. Като престанемъ да мислимъ по човѣшки или като мислимъ повече за себе си, грѣхътъ идва. Грѣхътъ идва въ малкитѣ работи.

 

Сега азъ оставамъ настрани, азъ не се занимавамъ съ големитѣ грѣхове. По нѣкой пѫть има въ духовния животъ много сѫществени погрѣшки, на които светиитѣ се поставятъ на изпитание. Азъ ще ви представя единъ примеръ, който съмъ го разправялъ другояче, но сега пакъ ще ви го разправя, но другояче, понеже се минало много време, та и този примѣръ е израстналъ. Та ще туря друга дреха да не като го сравните, да го намѣрите другояче. Единъ светия, който живѣлъ 20 години светийски животъ, та единъ день така билъ вглъбенъ въ себе си презъ всичкото време, но изведнъжъ огладнѣлъ. Той така билъ вглъбенъ да търси Господа, но вижда, че нѣмалъ и дрехи. И му дошло на умъ една такава мисълъ: Да имамъ сега еднихубави дрехи, че какъ ще ида при хората. Съвсемъ парцаливъ съмъ станалъ. Пъкъ и по лице съмъ почернѣлъ и сухъ, да се понаямъ, пъкъ и срѣдства нѣмамъ, какво да се прави. Обаче, не се минало много време, къмъ обѣдъ единъ човѣкъ идва и му донесълъ едни хубави дрехи и хубаво ядене му далъ и пари му оставилъ. Светията казалъ: Колко е хубаво, Господъ послуша молитвата ми. Сега вече не искамъ да се безспокоя, искамъ да се облѣка и отъ яденето ще взема. Но ето идва една млада мома пада при светията и му казва: Моля ти се, искамъ да се оженя за единъ младъ мамъкъ, пъкъ той нѣма дрехи за сватбата. Тя погледнала на неговитѣ нови дрехи и казала: Не може ли да ми дадешъ новитѣ си дрехи? Погледналъ и той на дрехитѣ си. Взима ги и ги дава на момата да се ожени. И тя цѣлува дветѣ му рѫце и си отива. Той въздъхва и казва: Отидоха дрехитѣ ми, но поне яденето остана. Тамънъ мисли за яденето си и ето иде единъ гладенъчовѣкъ и му казва: Моля ти се, три четири деня не съмъ ялъ, дай ми твоето ядене. - Той въздъхналъ пакъ и му далъ яденето. Цѣлува и той дветѣ му рѫце, поблагодарилъ му и си отишълъ. Светията гледа сега паритѣ си. Но ето иде единъ робъ отъ Римската империя и му казва: Моля ти се, пари ми трѣбватъ да се откупя. Той пакъ въздъхналъ, изважда паритѣ и ги дава. И този заминалъ. Светията гледа кесията празна, дрехитѣ отидоха, поглежда на мѣстото дали не е останало нѣщо отъ яденето. Но останала е само една трошица. Поглежда на нея, но една мишка излѣзла отъ дупката и казва: Нѣма ли нѣщо останало за мене? И той далъ последната си хапка. Но въ ума му се явило просвѣтление. Това било последното му посвещение. Но като далъ последната си хапка, неговитѣ очи се отворили и той разбралъ смисъла на живота. И той видѣлъ, че въ себе си има по - хубави дрехи и по - хубаво ядене и всичко има на разположение.

 

Та казвамъ: Ние живѣемъ като светията и като този светия ще дойде и дрехитѣ си ще дадете, и хлѣба ще отиде, и паритѣ ще отидатъ. Най - после ще дойде една мишка и тя ще пита: Нѣма ли нѣщо заради мене? Светия си сега или туй положение азъ го наричамъ, въ живота си ти ще обърнешъ внимание на найнищожното. Сега туй не може да стане по закона на насилието. Ами то трѣбва любовь. Това е едно дълбоко вѫтрешно съзнание начовѣшкия духъ, на човѣшката душа, дълбоко съзнание на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Сега съвсемъ други съображения трѣбватъ. Не да се плашишъ, че ще идешъ въ ада, че ще те мѫчатъ. То е другъвъпросъ. Но Господъ изисква отъ насъ нѣщо съвсемъ друго. Той не мяза на насъ. Има ли нѣкой отъ васъ Господъ да му е казалъ: Ти защо грѣшишъ? Псалмопѣвецътъ казва: Нито хвали Господъ хората, нито кори. Той само гледа кой какво прави и мълчи и никому нищо не казва. Онѣзи, които те осѫждатъ, то не е Господъ. Христосъ казва тъй,азъ вземамъ думитѣ на Писанието: Отецъ не сѫди никого, а далъ сѫдбата на другитѣ.

 

Та казвамъ: Въ Невидимия свѣтъ има много примѣри, много напреднали сѫщества, като богове сѫ тѣ и като направишъ една погрешка, тѣ казватъ тъй - Това, което правишъ не е право, не е хубаво. Или ти кажешъ нѣкои думи не добри. Тѣ казватъ: Тази дума не е на мѣсто. Меко ти казватъ: Не е право това. Туй го наричаме ние сѫдба. После има други, които ни показватъ и тѣ ти казватъ: Това не е хубаво. Но какъ трѣбва да го направишъ, не ти казватъ. И ако искашъ да направишъ доброто, ти трѣбва да идешъ при Господа, той ще ти каже какъ трѣбва да го направишъ. Той ще ти каже какъ да го направишъ, той самъ ще постѫпи така. Запримѣръ ти казвашъ: Господи, какъ да постѫпя съ другитѣ? - Азъ ще те туря при по - лоши условия и ще ти помогна. Да не казваме: Ти си най - голѣмиятъ грѣшникъ и Той ще ти прости най - голѣмитѣ прегрешения. Ти го питашъ: Какво да правя? - Ще правишъ туй, което Азъ правя - ще заглаждашъ нѣщата. Богъ всѣкога заглажда нашитѣ работи, понеже ние сме излѣзли отъ Него. И ако правимъ ние нѣкоя погрѣшка, Той нѣма да ни сѫди. - Че какъ ще сѫдите сина си, я ми кажете? Какъ ще сѫди бащата ракъ сина си, че ходи криво. - Синко, какво си тръгналъ по този кривъ пѫть? Той да сѫди сина си, ще сѫди себе си. Но нашата погрѣшка е, че ние не постѫпваме, както Господъ постѫпва. Нашата погрѣшка е ,че ние въ дадения случай не проявяваме доброто, което може да проявимъ. Въ дадения случай ти не казвашъ никому една сладка дума. Колко ще ти коствува да кажешъ нѣкому една сладка дума? Единъ човѣкъ се обезсърчилъ, да му кажешъ: Ще се оправятъ работитѣ ти . Не бой се! Или умрѣла жена му. Кажи му: Тя ще оживѣе. И ти като идешъ въ кѫщи, жена ти ще дойде - нищо повече. Умрѣлъ синъ ти, кажи: Ще дойде синъ ти. Така е въ Божествения свѣтъ. Умрѣлъ нѣкой, на гости е отишълъ нѣкъде.

 

Да ви покажа какво нѣщо е съблазъньта. Туй, което може да ви кажа, е тъй. Умрѣла жена ти, може да кажа: Тя се влюбила съ другиго и заминала съ своя възлюбленъ. Напуща земята. Прежениласе, нищо повече. Та всичкитѣ, като заминатъ за другия свѣтъ, се сѫ влюбени. Сега иде съблазъньта. Нѣкой казва, че не иска да умира. То е единъ дулапъ.* На земята какъ е? Когато нѣкоя мома не иска да знаятъ, че обича нѣкого, тя предъ другитѣ хора казва, че не го обича. Та нѣкой, който се влюбилъ, та не иска на другитѣ хора да го каже, казва: Азъ не искамъ да умирамъ. Тѣ ще викатъ единъ лѣкарь и вие ще питате: този боленъ ли е? Азъ ви представихъ една истина и вие не може да я разберете и ще се съблазните. Ако нѣкой умре, азъ ви казахъ,той е заминалъ, защото е обикналъ нѣкого другиго. Казвате: Значи и въ онзи свѣтъ има влюбване и женитба. - И тамъ има. Че има какво разбирате подъ думата “женитба”? Ще срещнешъ единъчовѣкъ, който носи 50 килограма на гърба си. И двамата ще тръгнете въ живота. Това е то женитбата, нищо повече. А щомъ онзи не иска да вземе 25 кила, то не е женитба. Щомъ вземе 25 кила, тѣ сѫ женени. Ти казвашъ: не взимамъ 25 кила. Тѣ сѫ разведени. Туй подразбира женитбата. И въ това има съблазънъ сега. Женитбата взимамъ въ много широкъ смисълъ. И въ приятелството той половината ще вземе. Искашъ да имашъ синъ. И синътъ половината трѣбва да вземе. Искашъ да имашъ дъщеря, и тя половината ще вземе. Искашъ да имашъ слуга, искашъ да станешъ господарь, все половината ще вземешъ. Искашъ да станешъ учителъ - половината ще вземешъ. Въвсѣко едно отношение въ Божествения свѣтъ при всичкитѣ условия ти половината ще вземешъ, отъ туй не може да се освободишъ.

 

Та казвамъ: Този законъ и въ положителната страна и въ отрицателната страна на човѣшкия животъ е вѣренъ. Дойдешъ при нѣкой човѣкъ, отъ тази любовь половината ще дадешъ; ако дойдешъ при единъ човѣкъ, който има силна вѣра, половината отъ неговата силна вѣра ще вземешъ. Единъ, който е силенъ, казвамъ: въ положителнитѣ нѣща, като ние дружимъ, всѣки дава половината отъ себе си. И като идешъ при сиромаха и той ти дава половината отъ неговата сиромашия, и като идешъ при болния и той ще ти даде половината отъ болестьта си. Туй трѣбва да имате предъ видъ. Богъ изисква отъ насъ всички да пазимъ свещено Неговия законъ. Азъ не съмъ за човѣшкия законъ Той е туренъ отъ хората. Хората изпълняватъ своитѣ закони. Особенъ начинъ иматъ, по който тѣ ги изпълняватъ. Но трѣбва да изпълняватъ Божественитѣ закони. Божествени закони има, които Господъ е турилъ вѫтре въ насъ. Та съобразно всѣки единъ отъ васъ не да му разправяте какво азъ мисля,за мене не може да знаете какво азъ мисля. Какво азъ мисля, ще видите какъ азъ живѣя, какъ азъ постъпвамъ. Не е така лесно да се разбира човѣкъ. Но казвамъ: Всички вие трѣбва да постѫпвате тъй, споредъ ония закони, които сѫ въ васъ. Азъ нѣмамъ право, като дойда въ дома ви, да ви дамъ правило какъ да ме приемете. Но ще ми бѫде много приятно нѣкой човѣкъ като видя, казвамъ: Колко е благороденъ този човѣкъ и по умъ и по сърдце, той ми дава единъ прийомъ много добъръ, въ него благородство има. И мене ме радва това. И азъ като постѫпя така, и другитѣ като постѫпятъ благородно, и азъ казвамъ: Всичко туй ще го направя, понеже Богъ живѣе въ мене.Ако не изпълня неговия законъ, азъ ще го обидя. Не че Той ще каже нѣщо, нищо нѣма да ми каже, но той ще види какъ азъ постѫпвамъ. И Той нищо нѣма да ми каже, но азъ зная, че моята постѫпка не е права. Може окрѫжаващитѣ хора нѣма да бѫдатъ разположени къмъ мене. А Писанието казва: Когато нашитѣ пѫтища сѫ благоугодни на Бога, Той ни примирява съ външнитѣ несгоди съ живота. - Улеснява ни Той. Богъ никога не сѫди, но така примирява хората. Ако ние не вършимъ волята му, Той оставя да си уреждаме сами работата, а Той само ни наблюдава. А щомъ вършимъ волята му, Той ни съдействува.

 

Та сега не отъ страхъ, но опитъ да направимъ. Да можете да вършите волята Божия въ живота и да не се уморявате. Нѣма нищо въ свѣта, което е невъзможно при Господа. Има нѣщо въ свѣта е възможно и то следното: Да допуснемъ, че единъ човѣкъ е запалилъ вѫглища и по незнание тази вѫглена киселина е седѣла повече въ стаята му и той може да припадне. Този човѣкъ може да умре отъ тази вѫглена киселина. Но азъ като разбирамъ законитѣ, извадя го навънъ и той дойде на себе си и мога да му помогна. Азъ даже преди години като бѣхъ въ Варна, турихъ си единъ мангалъ, правехъ известни опити. И наполовина като сѫ разгорѣни вѫглищата, внесохъ ги въ стаята въ единъ мангалъ. И кой какъ дойде, никой не влиза въ стаята. Единъ отъ нашитѣ приятели тукъ въ София дойде при мене и моятъ мангалъ бѣше разпаленъ вече. И той като дойде, казва: Ще стане нѣкое нещастие при тия въглища. Влиза той и ме чака. Азъ влизамъ, тамънъ като влизамъ и го хващамъ. И ако не бѣхъ влѣзълъ, той щѣше да падне съ лицето си върху мангала и можеше да изгори лицето му. Азъ го хващамъ и казахъ: Вижъ! При всичкото си желание да му направя една малка услуга, понеже бѣше зимно време и бѣше студено, казахъ му да влѣзе въ стаята. А той седналъ срещу мангалаи чака. И щеше да падне върху мангала.

 

Та ние много близо се доближаваме до мангала. И всичкитѣ блага, които Богъ ни дава, по нѣкой пѫтъ и при голѣмото благо, което Богъ ще ни даде, ние сме толкова близо при мангала, че нѣкой пѫть тия блага може да ни създадатъ известни неприятности.

 

Та сега къмъ сѫщественото. Казва се въ Евангелието: “Ако ме любите, ще бѫдете възлюблени”. Вие очаквате Христосъ, отвънъ да дойде Христосъ да живѣе въ васъ. Не зная дали Христосъ ще се реши да дойде на земята и да живѣе. Нѣщата не се повтарятъ. Христосъ при васъ ще дойде - азъ да ви кажа - по единъ вѫтрешенъ начинъ. Нѣкой пъть ще мине едно свѣтло чувство, ще проблесне една светла мисъль и ще загасне. Вие сега очаквате, че слънцето трѣбва да изгрѣе. Нѣкой пѫть облацитѣ сѫ толкова дебели, че не може да блесне свѣтлината. Та казвамъ: изучете тия малкитѣ проблѣсъци. Когато се очисти вашето небе, тия малкитѣ проблѣсъци ще се увеличатъ. Понеже не сте готови още, на небето ви има още много изпарения, пари, влага, та да не стане като моя мангалъ и да ви изгори. Та е за предпочитане тъмното небе нѣкой пѫть, отколкото ясното небе. Защото при ясното небе растенията съвсемъ изсъхватъ. А при тъмното небе отдолу тревата расте. И човѣкъ тогава е по - здравъ. Та не се обезсърчавайте. Единъ день ще дойде, когато небето ще бъде ясно. Но това ще бѫде въ далечно бѫдеще, когато всички ще бѫдатъ съвършени светии. Сега още не сте минали последния изпитъ, не сте завършили изпита на дрехитѣ, на яденето, на паритѣ. Въпросътъ за паритѣ още не е решенъ. Тъй както го представяте, още богати искате да бѫдете. Този е единъ много хубавъ примѣръ, отличенъ.

 

Та, сега не сѫдете никого и себе си не сѫдете. Или ще кажа: себе си сѫдете, а другитѣ извинявайте, не ги прощавайте. Защото ние не можемъ да прощаваме. Богъ казва тъй на онзи, който има отношения: Нѣма да ви обвиня, ще ви направя несъвършени, нѣма да ви обезвиня. Прощавай на хората заради себе си, за да не влѣзешъ въ сѫщата клопка. Понеже ако не простишъ, ще държишъ този човѣкъ въ ума си и той ще те зарази, пъкъ ако му простишъ, той ще бѫде вънъ отъ тебе. Грѣшниятъ, като му простишъ, той ще бѫде вънъ отъ тебе. Ако не прощавашъ, той ще бѫде вѫтре въ тебе. Та отъчисто хигиеническо гледище, прости му. И той и неговата дреха не я дръжъ въ ума си. Нека бѫде тя вънъ отъ тебе. Приеми го въ себе си, прости го и изнеси я отвънъ.

 

Та казвамъ: Искамъ да се освободите отъ старата година, ще приключите съ вашия старъ животъ. Вие ще искате да станете светии. Много хубаво е светийството, но има много неразбрани светии. И като станете светии, ще дойдатъ много по - голѣми изпитания, отколкото сега имате. Единъ обикновенъ човѣкъ се изпитва по единъ начинъ, а пъкъ единъ светия се изпитва много тънко. Светията много малка погрѣшка като направи, всичкитѣ свещеници ще говорятъ за него. И Давидъ бѣше светия и направи една малка погрѣшка и три хиляди години всѣки чете какво е направилъ Давидъ. И той казва - нѣма ли това свършване? Преди толкова хиляди години Давидъ уби Урий и взе жена му и всички хора четатъ Давидъ това направилъ, онова направилъ. Нѣмаше ли у него съзнание - еврейски царь, колко псалми е писалъ, - а ние седимъ и го критикуваме. И Давидъ пита сега: нѣма ли край това, нѣма ли свършване? И мислите ли, че като дойде Давидъ на земята, ще носи своето име Давидъ? Не, той инкогнито ще дойде и ще види какво говорятъ за Давидъ.Ще каже: Още веднъжъ не искамъ да произнеса името на Давида.

 

“Ако ме любите, ще бѫдете възлюблени”. Та турете любовьта като единъ основенъ законъ, който да изпълняваме доброволно съ духа си, съ душата, съ ума и съ сърдцето си. Да имаме тази пълната свобода и тогава ще имаме разположението на Господа въ свѣта тукъ на земята, не само горе на небето. Не да кажете: мене ми дотегна този животъ тукъ на земята да живѣя между тия хора. Но да ти е приятно да живѣешъ и като сиромахъ, и съ скѫсани дрехи, и съ скъсани обуща да ти е приятно. И единъ день като идешъ въ небето, ти имашъ и дрехи, и всичко каквото искашъ. Та сега молете се на Бога и не се обезсърчавайте. Това е едно временно състояние. Единъ день ти ще имашъ и мантия, и огърлица, и скѫпоценни камъни, какво ли не - всичко ще имашъ. Но при сегашнитѣ условия не да бѫдемъ индеферентни, но като видишъ нѣкой добре облѣченъ и ти не си облѣченъ, да ти е все едно. Че той или ти, ако единиятъ трѣбва да ходи голъ, а другиятъ облѣченъ, азъ или той не може да раздѣлимъ дрехата. Тогава може да направимъ тъй. Тогава ще ви приведа единъ действителенъ примѣръ съ трима студенти въ Русия. То, единъ отъ тѣхъ ми го разправи, като се върна. Казва: Имахме единъ костюмъ, едно палто, едни обуща, които и тримата ги носѣхме. На гости ходѣхме само по единъ. Едната недѣля ще отиде единъ, ще облѣчевсичко това. Втората недѣля той ще седи въ кѫщи, другиятъ ще отиде на гости. И третата недѣля третиятъ студентъ ще излѣзе. И по този начинъ свършиха академията въ Русия и се върнаха въ България. Ако тѣ тримата трѣбваше да се обличатъ съ едни дрехи... Умни трѣбва да бѫдемъ. То е законътъ на любовьта, който разрешава по този уменъ начинъ нѣщата. Сега единъ проповѣдникъ ще ви каже: Дано Господъ ви даде благословение. Азъ нѣма да кажа това. Благословението вие си имате. - Дано Господъ ви даде здраве.И здраве вие си имате. Пожелавамъ ви Божественитѣ блага, които имате въ себе си, да ги използувате.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка.

 

На поляната гимнастическитѣ упражнения.

 

6 ч. с. 20 мин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...