1923_07_03_3 Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова)

[Ани]

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

 

10 ч. с.

Новото учение или великата

лаборатория на живата природа.

(П. Теодорова).

Истина, истина ви казвамъ

„Ако се не роди нѣкой изново,

не може да види царството

Божие“. (Иоана 3: 3).

И запита Никодимъ Христа: Какъ е възможно това, може ли подобно нѣщо?

Днесъ идва нова свѣтлина въ свѣта — Новото Учение — и всички съврѣменни учени я посрѣщатъ съ сѫщитѣ думи: „Възможно ли е туй? Заблуда голѣма е това!“ Но сѫщата тази свѣтлина прѣвежда Христовитѣ думи, и казва: „Ако не пожелаешъ съ всѣка фибра на своето външно и вѫтрѣшно, естество да минешъ прѣзъ великата лаборатория на живата природа, не ще видишъ царството Божие, тука на земята, и горѣ на небето“. И сѫщиятъ този Никодимъ, човѣкътъ, който изказа съмнѣнието си прѣди 2000 г., идва днесъ, рови се изъ всички области на науката, вади опаковкитѣ на тѣхното съдържимо, втурва се съ непрѣодолима жажда отвънъ навѫтрѣ въ тѣхъ; учи, тьрси методи и срѣдства, иска да влѣзе вѫтрѣ, гдѣ миръ и тишина цари, гдѣ знание и мѫдрость истинска блѣсти. И спира се днесъ тозъ ученъ на явленията изъ „физиката“, но не задоволяватъ тѣ неговото богато естество. Той вижда въ тѣхъ салъ външнитѣ промѣни, вижда трансформиране на енергиитѣ, но вѫтрѣ иска той да влѣзе, тамъ, гдѣто първопричината се крие. И спира погледа си къмъ „химическитѣ прояви“, дано тѣ вѫтрѣшната жажда задоволятъ. И знае той, че при тия явления веществото или материята коренно се измѣня. Туй иска да намѣри — начини и срѣдства — нечистото въ чисто да прѣвърне, неблагородното въ благородно, тъмното въ свѣтлина, безжизненото въ вѣченъ животъ! И спомня си усилията на нѣкогашнитѣ алхимици, но страхъ и срамъ го спиратъ да признае правото имъ днесъ. „Тѣ заблудени сѫ, хора на миналото.“ И не усѣща какъ, но този ученъ, като знае условията за химическитѣ прѣвръщения, реактивитѣ за тѣхъ, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намѣри нѣйдѣ другадѣ скрити, въ недрата на природата, да опита върху си тѣхнитѣ резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тазъ „велика лаборатория на природата.“ Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вѫтрѣ, гдѣто си нагазилъ, въ нея, смѣси нѣма, реактивитѣ сѫ чисти, идеално чисти, и затуй прѣфинени елементи и съединения създава. Тукъ, въ нея, ще разберешъ дълбокитѣ закони за прѣвръщане на енергиитѣ.

И всичко съ радость изнася днесъ тозъ ученъ върху си, на личенъ опитъ, като провѣрява и думитѣ изказани отъ великия Лавуазие, баща на химията: „Нищо въ природата не се губи, нито се създава, а само се видоизмѣня“. Затуй „видоизмѣня“ той всичко ще понесе, Знае, че свѣтътъ въ развоя си не слиза, а се качва, и отъ тъмното къмъ свѣтлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запасъ отъ знания на „съврѣменния ученъ.“ Върви и си разсѫждава: Що е съврѣменниятъ човѣкъ? — Една незавършена, изнудена отъ собственитѣ си грѣшки, идея, която ту на лѣво, ту на дѣсно надтежнява, споредъ туй, дали сърце или умъ я управлява. Загубилъ той равнодѣйствуващата на тия двѣ сили — волята, криви изъ свѣтовния пѫть, „неравната борба,“ както го наричатъ. Но, силниятъ лѫчъ на „новото учение“ го мами, води го къмъ потайнитѣ гънки на тазъ „велика, жива природа“, и прѣдставя му методи и начини нови, вѣрни и непоколебими. И казва му: „Опитай и сравнявай. Запасътъ си отъ знания вѣрно дръжъ, и на него се основавай!“ Тъй изпъква въ ума на съврѣменния учень и закона за постояннитѣ отношения на Пру: „Че елементитѣ, когато ще влизатъ въ съединения, и когато ще излизатъ отъ съединенията, винаги се намиратъ въ точно опрѣдѣлени, постоянни отношения по тегло и по обемъ. Вземе ли се излишъкъ отъ единия елементъ, излишното количество не дѣйствува“. Законъ за постоянството! Постоянство въ отношенията! Стабилность на всичко въ свѣта!

Тъй задълбоченъ, въ тоя, и въ редъ други закони изъ областьта на цѣлата наука, върви съврѣменниятъ ученъ навѫтрѣ, навлиза въ тазъ велика лаборатория, и чува нейниятъ тихъ шепотъ, между елементи и съединения: „Ела, ела, ще се родишъ изново, и ще видишъ царството Божие!“

__________________________

О. Славчева. Съ прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, присѫтствуващи на събора, като пожела успѣхъ въ тази нова и първа работа за насъ.

П. Русевъ. Говори върху комуналния животъ. Спомена, че правилниятъ пѫть въ нашето развитие е пѫтьтъ на сърцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега въ свѣта е „културата на сърцето.“