1923_07_03_2 Окултни науки (К. Кузманов)

[Ани]

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

 

9 ч. с

Окултни науки.

(К. Кузмановъ)

Подъ окултни науки разбираме слѣднитѣ: астрология, алхимия, кабала, физиогномия, френология, хирософия, графология и магия.

Източници за изучване окултнитѣ науки сѫ: западноевропейската окултна литература, бесѣдитѣ на Учителя и нашиятъ личенъ опить.

Не можемъ да установимъ редъ и планъ задължителенъ за всички, по който да става изучването на окултнитѣ науки, едно, защото ни липсватъ нужнитѣ за това обширни познания, и второ, защото тия науки засѣгатъ и области, стоящи по-високо отъ ума, съ помощьта на който бихме построили подобенъ планъ.

Понеже всички окултни науки изучаватъ единъ и сѫщъ животъ, само че отъ разни страни, то, колкото повече се задълбочава човѣкъ въ коя и да е отъ тѣхъ, чувствува нужда отъ допълнение и помощь на всички останали. Човѣкъ може да започне съ коя и да е окултна наука, и около нея да групира изучването на всички останали. При добиване на знания, изобщо, човѣкъ тръгва отъ онова което е най-близко до самия него, и постепенно отива къмъ по-далечното. Въ областьта на окултнитѣ науки се забѣлѣзва сѫщото. И при тѣхъ, обикновено, човѣкъ започва съ най-близкото, т. е. съ физическото тѣло, респективно съ физиогномията, френологията и хирософията.

Не трѣбва да забравяте, че окултното знание не се състои само въ четене на книги и запомване на правила (заблуждение, въ което мнозина изпадатъ при изучаването особено на физиогномияга, френологията и хирософията), а въ схващане живата връзка между фактитѣ въ живота. А това зависи не само отъ ума и паметьта, но отъ цѣлокупното ни духовно развитие.

Алхимията, до колкото може да прѣдставлява днесъ интересъ за насъ въ първата си часть (трансформиране на металитѣ) прѣдполага обширни познания по химия, а въ втората си часть (духовната) - доколкото искаме да я свържемъ съ нашето нравствено усъвършенствуване, може би да ни даде много образци и импулси. Но, да слѣдваме слѣпо прѣдписанията на алхимицитѣ въ онази символична форма, подъ която сѫ останали, това нѣма да ни доведе до никакви резултати.

Кабалата въ своята догматична часть прѣдставлява една метафизика твърдѣ особена по своята терминология, но по сѫщина много близка до другитѣ окултни дисциплини. Въ практическата си часть кабалата прѣдставлява нѣщо мѫчно осѫществимо, защото тя прѣдпоставя извѣстно достигнато вече духовно съвършенство. Тъй както се разбира и пише кабалата днесъ, тя не е нищо друго, освѣнъ филологически разкопки и аритметични изчисления, за които мѫчно може да се каже каква езотерична стойность иматъ. Въ практичната си часть кабалата се приближава най-вече до магията, а на мѣста двѣтѣ дори се сливатъ. Да се практикува кабалата, респективно магията, ще рече съзнателно да се направляватъ и използуватъ природнитѣ сили. А за да може това да стане безопасно, необходимо е прѣди всичко, пълно безкористие, защото природата е и щедра, но и строго справедлива.

Астрологията твърди, че планетитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Това, което днесъ наричаме планети, сѫ само тѣхнитѣ физически тѣла. Подобно на човѣка, и тѣ иматъ по-тънки и по-обемисти тѣла, чрѣзъ които си влияятъ взаимно. Влиянието на всѣка планета е особено. Сборътъ отъ планетнитѣ влияния въ мига на раждането, опрѣдѣля сѫдбата на човѣка, или по-право, човѣкъ се ражда при такива планетни условия, които точно съотвѣтствуватъ на сѫдбата, която той самъ въ миналото си е прѣдопрѣдѣлилъ. Споредъ астрологията, въ живота на човѣка има нѣща неизбѣжни (добри и лоши), има нѣща само възможни, а има нѣща, при които има свобода на изборъ.

Притежава ли човѣкъ познания по астрология или не, е до извѣстна степень безразлично, защото, и въ единия и въ другия случай само смирението и безкористието могатъ да дадатъ правилна насока на неговата сѫдба.

Между новото учение и основнитѣ твърдения на окултнитѣ науки противорѣчие не може да има.

Учительтъ не ни занимава сега съ твърдѣ специални окултни въпроси, за да не отвлича вниманието ни отъ по наложителнитѣ и по-важни задачи. Той не иска отъ насъ хиромантици, френолози, астролози, и т. н., а прѣди всичко — хора съ чисти сьрца, свѣтли умове, истинолюбиви души и диамантна воля. Защото, само когато постигнемъ това, той ще може безопасно да ни повѣри окултни сили и окултно знание, и то не книжно знание, а знание живо.