1923_07_02_2 Ученичество (Д. Гарвалов)

[Ани]

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

 

8 ч. с.

 

Ученичество.

(Д. Гарваловъ).

„Богъ изисква отъ

всинца ни да се учимъ,

и то постоянно. Докато

се учимъ, ние можемъ

да живѣемъ“

(„Любовь, Мѫдростъ и Истина“ )

Темата „Ученичество“ не е тема за ученика, а за Учителя, защото той е, който ще каже какъвь трѣбва да бѫде ученикътъ.

Въ думата „ученикъ“ се съдьржать три отношения: едно външно отношение - къмъ формата, едно вѫтрѣшно отношение — къмь психиката и едно духовно отношение — къмъ Бога.

Окултниятъ ученикь се отличава отъ обикновения ученикъ по слѣднитѣ двѣ положения: пьрвото е, че обикновениятъ ученикъ го поправятъ другитѣ, а окултниятъ ученикъ самъ се поправя. Втората разлика се състои въ степеньта на тѣхното съзнание. Затова, Учителитѣ въ Божествената школа говорятъ винаги принципално, безъ да засѣгатъ отдѣлнитѣ личности, а добриятъ ученикъ разбира, и самъ се коригира.

Истинскиятъ ученикъ крайна цѣль нѣма. Нѣма нито начални, нито крайни цѣли. Единствената негова цѣль е: да се учи. Той смѣта, че за знанието граници нѣма, и че въ туй учение се заключава смисъла на неговото развитие и разтежъ, и смисьла на неговия пѫть въ еволюцията. За ученика не сѫществува въпроса: кога, колко и кѫдѣ трѣбва да учи. Той може да пита своя Учитель само едно: какъ трѣбва да учи. Въ окултната наука, както и въ обикновената наука, ученицитѣ се дѣлять на степени, които се отличавать една отъ друга само по методитѣ. По-съвършенитѣ методи сѫ за по-възрастнитѣ ученици.

За да се доберемъ до ученичеството на окултната школа е необходимо искренно, дълбоко и безъ прѣднамѣрено желание да се учимъ. А това условие може да бѫде изпълнено само, когато схванемъ, че животътъ ни се заключава въ учене на Великата Божествена Мѫдрость, Великата Божествена Любовь, които ще ни приближатъ къмъ Бога.

Думата „ученикъ“ иде отъ глагола „уча“, което значи методь за работа Обектътъ на този глаголъ може да бѫде различенъ, но основното, което се съдържа винаги, е желанието да придобиешъ нѣщо, което съвсѣмъ не е материално.

Въ живота се учатъ отношенията, формулитѣ, а въ окултната школа се учатъ методитѣ за трансформиране на тия отношения.

Ученето подразбира знание. А какво значи да знаешъ? — То значи да свѣтишъ - не че свѣтлината е знание, но тя е условие за знанието. Малкото знание е свѣтлинка, която ще те води къмь по-голѣмото знание.

Какво значи да знаешъ? Да знаешъ, значи да се поставишъ въ условия. Да знаешъ, значи да сьздадешь условия. По отношение на ученицитѣ, само Учителитѣ знаятъ, и тѣ могатъ да създадатъ най-благоприятнитѣ условия за развитието имъ. Затова, безъ Учитель не може. Въ живота ли си, въ школа ли си, учитель ще имашь. Ученикътъ не може безъ условия. Ако доброволно не дадешъ съдѣйствието си, за да работи Учителя, то животътъ, който е много по-строгъ учитель, самъ ще създаде пригодни условия за творчеството си.

Нѣкои отъ насъ мислятъ, че знанието ще дойде чрѣзъ откровение. Не, то иде чрѣзъ учение и великъ трудъ. И откровение може да има, но то ще дойде, слѣдъ като си много училъ. ВсѢко живо сѫщество е ученикъ на Великото Божествено училище.

За окултния ученикъ се изискватъ слѣднитѣ условия: чистота, взета въ най-широкь смисълъ — физическа, умствена и сърдечна. Като едно отъ важнитѣ условия за постигане на чистотата е и храната, за което, на всѣки, който иска да бѫде окултенъ ученикъ, се прѣпорѫчва вегетариянството.

Ние не можемъ да бѫдемъ окултни ученици до тогава, докато не се научимъ да владаме нашия умъ и нашитѣ чувства.

Относително послушанието, то трѣбва да се отнася до всичко разумно, що се проявява въ природата. „Особенитѣ мнѣния“ и „разбирания“ ще оставимъ на прага на школата. Не направимъ ли това, врѣмето за нашето школуване е изгубено. Такъвъ никога не ще види Истината защото неговитѣ умствени очила, наречени „особено мнѣние“, гледать цвѣтно.

Ученикътъ трѣбва да мисли самостойно. Учителитѣ никога не казвть Истината съ абсолютна яснота. Най-малко 25% тѣ оставятъ на ученицитѣ да я търсятъ. Учителитѣ само посочватъ пѫтеката, и казватъ: „Мислете!“ Ако ученикътъ почне само да повтаря мислитѣ на Учителя има опасность отъ атрофия на разсъдъка, и тогава ще се обърне на автомать, безъ нѣкакъвъ творчески импулсъ. А умъть на ученика е даденъ, за да работи съ него. Учительть учи ученика какъ да мисли, а самиятъ процесъ на мисъльта принадлежи на ученика. Ученикътъ трѣбва да дава условия за проява на Божествената Любовь, и да научи закона на жертвата. „Само умниятъ може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живѣе правилно.“ (Учителя).

Ученикътъ трѣбва да притежава силна, диамантна воля. Развиването на волята трѣбва да става бавно и системно. Учительть ни е далъ до сега маса цѣнни методи, за развитието на воляат, по-важни отъ които сѫ слѣднитѣ

1. Издържане на дадено обѣщание и точность

2. Поста.

3. Спането и събуждането, които трѣбва да ставатъ точно на врѣме, споредъ волевото желание на ученика.

Волята на ученика се характеризира, като разумна воля, творческа воля и свободна воля.

Едно цѣнно качество на ума е вѣрата. Затова, вѣрата на ученика трѣбва да има трояко проявление: вѣра въ Бога, вѣра въ себе си, въ своята душа и вѣра въ ближния си. Но въ сѫщность тия три проявления се свеждатъ къмъ едно — вѣра въ Бога!

Ученикъть трѣбва да се отличава съ една велика вѫтрѣшна тишина, но естествена, а не привидна. Въ душата си да има единъ ненарушимъ мирь, и никой да не е въ състояние да го наруши. Вѫтрѣшниять миръ на ученика изключва всѣкакви бури и вълнения. Тѣ сѫ присѫщи на подготовителния периодъ, а не на ученичеството Съмнѣнията сѫ признакъ на невѣжество. Съмнѣнието за ученика е изминалиятъ му пѫть. Като ученикъ, въпросътъ се свежда не до съмнѣния, а до опити. Въ опититѣ вече има спокойствие и мълчание. А въ мѫдростьта на мълчанието се заключава знанието кога, какво и какъ да се каже. Да си затворишъ устата, това не е мълчание, но когато говоришъ да мълчишъ, и когато мълчишъ да говоришъ, това е изкуството и силата на мълчанието.

За постигане резултати при опититѣ, отъ ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпѣние.

Работата на ученика може да се сведе въ нѣколко най-сѫществени точки:

1). Освобождение отъ старитѣ схващания и възрѣния.

2). Ускоряване ликвидацията на кармата.

3). Урегулирване чувствата и енергиитѣ.

4). Събуждане спящитѣ вѫтрѣшни сили.

5). Развиване на ума, и облагородяване на чувствата.

По отношение на околната срѣда, ученикъть работи за интелектуалното издигане на човѣчеството, регулиране условията за живота и развитието на всички сѫщества.

Въ стремлението на ученика да добие знания, той трѣбва да разбере, че Учительть не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса сѫ нужни за ученика, а свѣтлина, голѣма свѣтлина, за да разбере смисъла на живота.

Самокритиката на ученика не трѣбва да се свежда до себеунижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своитѣ погрѣшки, и ги изправя. Самокритиката, това е важното срѣдство за себеконтролата. Истинскиятъ ученикъ живѣе два живота: вѫтрѣшенъ и външенъ. Вѫтрѣшниять води къмь лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи интерсъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля.

Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармонията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи Тази хармония се постига съ слѣднитѣ нѣколко качества на ученика: честностъ, доброта, интелегентностъ и благородство (Учителя).

Окултнитѣ знания сѫ опасни, въ смисъль, че могатъ да подхранятъ въ ученика негативни качества за злоупотрѣбление съ тѣхъ. Затова, ученицитѣ на всѣка една окултна школа сѫ били подлагани на дълги опити и изпити, прѣди да имъ се повѣри и най-малката тайна.

За ученичеството може да се каже само една дума, а може да се напишатъ и цѣли трактати. Това не е най-сѫщественото, защото Ученикъ по порѫчка не се става. Ученичеството, това е вѫтрѣшенъ процесъ.

Моята цѣль бѣше да повдигна въ умоветѣ ви една идея. У насъ има желание да станемь ученици, и ако има нѣщо хубаво въ това, то е, че притежаваме най-хубавото отъ желанията: да се учимъ. И намъ прѣдстои трудъ, задачи за рѣшаване.

И азъ ще завърша съ думитѣ на нашия Учитель за най-близката задача, която ще трѣбва вече да рѣшимъ. Ето тия думи: „И тъй на тия малкото ученици, които сѫ казвамъ: Като се вьрнете дома, турете рѫката си на сърцето си, и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа? Толкозъ хиляди години то е туптѣло за празни работи, почна ли да тупти, както сърцето на Христа? Подръжте дълго рѫката си, и дайте единъ положителенъ отговоръ. Послѣ, турете си рѫката на главата, и кажете: Този умъ хиляди години е мислиль празни работи, почна ли вече да мисли като ума на Христа? Слѣдъ това, погледнете рѫцѣтѣ си, и кажете: Тия рѫцѣ хиляди години сѫ работили, всичко сѫ вършили, почнаха ли да вършать това, което Христось върши, да дѣйствуватъ, както Христось е дѣйствувалъ?“

„Ето важниятъ въпросъ“ казва нашия Учитель, „който ученицитѣ трѣбва днесъ да разрѣшатъ.“