Jump to content

1939_01_01 Малкиятъ братъ


Ани

Recommended Posts

От брошурата "Голѣмиятъ братъ" и "Малкиятъ братъ"
държани на 31.12.1938 г. и 1.01.1939 г.
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Малкиятъ братъ

Съвременното човѣчество живѣе въ една отъ най-важнитѣ епохи. Тази епоха е важна по своитѣ последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровенъ въ земята. Близкитѣ и роднинитѣ плачатъ надъ гроба му, той чува плача, но нищо не може да имъ каже. Страшно е положението на този човѣкъ. Той мисли, че всичко, каквото е ималъ — знание, слава, богатство, е заровено съ него заедно. Най-важното за него въ този моментъ е да дойде нѣкой отвънъ и да каже: Отворете този гробъ! Чуе ли тѣзи думи, това значи, че е дошълъ часътъ на неговото спасение. Хората заравятъ своитѣ умрѣли на доста голѣма дълбочина, най-малко на единъ метъръ. Житното зърно, обаче, заравятъ на дълбочина единъ-два сантиметра. Ако биха го заровили на единъ метъръ дълбочина, по никой начинъ то не би могло да израсте.

Сега азъ искамъ да обясня ценностьта на нѣщата, безъ да изнасямъ нѣкакви нови хипотези или теории, нито да казвамъ, кое е право и кое — криво. Правитѣ и кривитѣ работи сѫ все човѣшки. Въ човѣшкитѣ работи има права, а въ Божественитѣ — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нѣщата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човѣ- ка, тамъ спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понѣкога и кривото е нужно. Запримѣръ, колелото, което се върти, е направено не само отъ прави линии, но и отъ криви. Само при това положение колелото се върти. Въ Божествения свѣтъ кривитѣ работи въртятъ колелото. Тамъ тѣ сѫ поставени отвънъ, а правитѣ — отвѫтре. Дветѣ нѣща, събрани заедно, образуватъ динамо. Обаче, въ човѣшкия свѣтъ не е така.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, нѣкои хора се смущаватъ отъ закона на без- любието, а други — отъ закона на любовьта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовьта — дава. Ако сиромахътъ се намѣри предъ изобилието на живота, той се радва. Отнематъ ли му това изобилие, той скърби. Въ Божествения свѣтъ е точно обратно. Когато лишаватъ нѣкое същество отъ изобилието, въ което се е намирало, то се радва. Това виждаме и въ живота на плоднитѣ дървета. Човѣкъ, съ кошница въ рѫка, се приближава до нѣкое плодно дърво, увиснало отъ плодове, и започва да бере единъ следъ другъ плодоветѣ му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговитѣ деца да ги прати въ земнитѣ училища и университети да се учатъ. Наистина, плодоветѣ отиватъ на училище. За да ги запишатъ като редовни ученици, тѣ трѣбва да държатъ приеменъ изпитъ по нѣколко предмети. Тѣ влизатъ презъ вратата на първото училище — устата, дето ги посрѣщатъ 32 професори. Тукъ имъ задаватъ различни въпроси, докато комисията се произнесе, че сѫ издържали изпита си успѣшно. Щомъ резултатътъ отъ изпита е добъръ, тогава се отваря друга врата, и тѣ влизатъ въ по-ви- сокъ университетъ, дето ги очакватъ десеть милиона учени, които ги приематъ тържествено, съ ура и съ овации. Този университетъ е стомахътъ на човѣка.

Казватъ, че плодоветѣ, т. е. децата на плоднитѣ дървета не отиватъ на училище, но на смърть. Какво представя смъртьта? Смъртьта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влѣзе въ живота, той първо трѣбва да мине презъ стомаха на живота — презъ смъртьта. Тамъ ще го посрещнатъ 32 професори, облѣчени съ бѣли дрехи. Тѣ ще го турятъ на чинъ, като ученикъ, дето трѣбва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могатъ да отло- жатъ изпита му, но временно. Кога да е, той трѣбва да мине презъ тази врата. Другъ пѫть за отиване на небето нѣма. Нѣкои мислятъ, че могатъ да отидатъ на небето по другъ пѫть, да избѣгнатъ смъртьта. Засега историята помни само два случая за специално възлиза- не на небето: единиятъ случай е билъ съ Енохъ, а другиятъ — съ пророкъ Илия, който се възнесе съ огнена колесница. Обаче, Илия пакъ се върна на земята, и този пѫть мина презъ сѫщата врата, презъ която мина- ватъ обикновенитѣ хора. Всѣки човѣкъ може да бѫде приетъ като слушатель въ нѣкое училище, но иска ли да бѫде редовенъ уче- никъ, той непременно трѣбва да мине презъ изпитъ. Да замине човѣкъ за другия свѣтъ безъ изпитъ, съ огнена колесница, това бѣше само едно изключение.

Сега, да дойдемъ до ценностьта на нѣ- щата. Три нѣща правятъ живота цененъ и разбранъ: 'любовьта, мѫдростьта и истината. Съ други думи казано: безъ животъ, безъ знание и свѣтлина, безъ свобода, безъ движения, безъ постижения животътъ всѣкога остава неразбранъ. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта е онзи великъ принципъ, който стимулира духа и го заставя да прояви своитѣ възможности. Животътъ е скритъ въ любовьта, както плодътъ — въ костилката. За да се прояви животътъ на плода, свѣтлината и топлината трѣбва да дойдатъ отвънъ, да действуватъ върху костилката. Хората отри- чатъ, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човѣшката душа — същината на нѣщата. Тя е стояла милиони години въ Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влѣзе въ живота, при условията на любовьта, на мѫдрость- та и на истината, тя не може да узрѣе.

Като говоримъ за любовьта, за мѫдростьта и за истината, ние ги разбираме въ тѣхнитѣ динамически, а не статически прояви. Ако дойде въ статическо положение, любовьта се превръща въ безлюбие. Безлюбието всѣкога отнема, а любовьта всѣкога дава. Знанието внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. а невежеството — тъмнина. Свѣтлината освобождава човѣка, а тъмнината го ограничава. Нещастията въ свѣта произтичатъ отъ тъмнината. Въ човѣка сѫ вложени свѣтлина, знание, любовь. Отъ него се иска само едно: да отвори про- зорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да проникне въ тѣхъ любовьта, знанието и свѣтлината. Човѣкъ трѣбва да тури въ действие своя умъ, да разреши всички трудни задачи въ живота си. Умътъ може само да разреши задачитѣ, но не и да ги изпълни. Духътъ е, който изпълнява и прилага нѣщата. Духътъ е великиятъ изпълнитель въ човѣка. Дойдете ли до изпълнение на нѣщата, обърнете се къмъ духа си. Чрезъ ума човѣкъ може да разреши една задача, да знае, какво нѣщо е любовьта, запримѣръ, но това е само знание. Любовьта трѣбва да се приложи. Човѣкъ може да пипне хлѣба, да го близне отвънъ, безъ да си хапне отъ него. Той има външно познаване за хлѣба, но не го е вкусилъ, не го е приложилъ. Следователно, докато работи само съ ума си, човѣкъ има знания; щомъ духътъ започне да прилага тия знания въ живота му, той придобива любовь, свѣтлина и свобода.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение. Тѣ иматъ истината въ себе си, но трѣбва да я приложатъ. Всѣко нѣщо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хлѣбъ, което човѣкъ е приелъ, трѣбва да се приложи, да даде плодъ. Ако парчето хлѣбъ не се превърне въ красиво чувство, чувството — въ свѣтла мисъль, мисъльта — въ доброкачественъ плодъ, яденето нѣ- ма смисълъ. Тѣзи процеси сѫ свързани помежду си. Въ яденето е скрито нѣщо, което човѣкъ не познава. Въ самия човѣкъ е скрито нѣщо, което той не познава. Скритото въ човѣка се проявява само тогава, когато той страда.

Съвременниятъ човѣкъ не разбира, какво нѣщо е страданието. Страданието е процесъ на растене. То е признакъ на това, че човѣкъ е вънъ отъ лошитѣ условия. Докато не е поч- налъ да страда, човѣкъ се намира въ робство. Почне ли да страда, той вижда вече свѣтлината въ себе си и вънъ отъ себе си. Щомъ почне да страда, човѣкъ иска да извади коре- нитѣ си отъ земята. Всѣко растение се мѫчи и страда, защото иска да извади главата си отъ почвата. Главата на растението е негови- ятъ коренъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Главата, т. е. мисъльта на човѣка е заровена въ гѫстата материя. Когато майката и бащата се оплакватъ, че децата имъ не ги обичатъ, това показва, че главата имъ е заровена въ гѫстата материя. Когато държавата се оплаква отъ гражданитѣ си, че не се подчиняватъ на законитѣ й, това показва, че главата й е заровена въ земята. Човѣкъ трѣбва да освободи главата си отъ гѫстата материя. По кой начинъ? Много начини има, по които човѣкъ може да се освободи. Първиятъ начинъ за освобождаване на човѣка е любовьта. Обаче, преди да разбере и приложи любовьта, той трѣбва да опита безлюбието. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска отъ човѣка. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цѣли деветь месеца въ утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоишъ вѫтре и ще мъл- чишъ, дума нѣма да кажешъ. Ако си позво- лишъ да кажешъ само една дума, веднага ще те изхвърля навънъ. Щомъ детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навънъ. Това изхвърляне на детето вънъ отъ майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месецъ, то пакъ се ражда. Ако се прояви по-рано отъ седмия месецъ, детето не може да се роди.

Днесъ всички хора бързатъ да се родятъ, вследствие на което сѫ нещастни. Тѣ казватъ: Трѣбва да се родимъ! Добре е човѣкъ да се роди, но на време. Велико нѣщо е раждането. Който прибърза съ раждането си и се роди преди деветия месецъ, той не може да живѣе. Който се роди презъ 1939 година, на деветия месецъ, добре ще бѫде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине презъ голѣми изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година отъ тази не сте срѣщали досега въ живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторятъ същитѣ условия.

Сега, азъ не искамъ да доказвамъ истин- ностьта на моитѣ думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде единъ концертъ, който трае най-много единъ часъ, цигуларьтъ се упражнява усилено цѣла година. Като свири единъ часъ предъ хората, той доказва, че е свирилъ че се е упражнявалъ дълго време. Всѣко нѣщо, което се изсвири добре, показва, че музи- кантътъ се е упражнявалъ. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявалъ. Като живѣе, човѣкъ ежедневно прави упражнения. Въ това отношение животътъ е музика. По-велика музика отъ живота не съществува. Да живѣешъ, това значи да се упражнявашъ, да изучавашъ законитѣ на ве- ликитѣ добродетели въ свѣта.

И тъй, любовьта е основниятъ тонъ на живота — тонътъ do. Мѫдростьта е доминантата — sol. Истината, това е тонътъ si, който дава разрешение на нѣщата. Значи, имате три основни тонове въ живота: do, sol. si. Щомъ дойдете до тона si, вие се намирате въ положение на възлизане, т. е. минавате въ по-висока октава на живота. Влѣзете ли въ по-висока октава, редътъ на нѣщата започва да се измѣня. Въ тона do на първата октава има известно напрежение, какво- то забелязваме въ размѫтеното яйце. Това яйце е стояло известно време подъ квачката и трѣбва да стои докрая, докато се измѫти. Щомъ влѣзете въ тона do на втората октава, нѣма да имате напрежение, но движение. Човѣкъ трѣбва да знае, какво може да извърши, като попадне въ тона do, когато е въ движение.

Следователно, когато човѣкъ се намира предъ известни мъчнотии, казваме, че е въ тона do на първата октава. Той се намира въ основния тонъ на материалния животъ. Дето има мъчнотии, разрешението имъ иде отъ физическия животъ. Като се разрешатъ тия въпроси, човѣкъ влиза вече въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ се намира въ динамическо, а не въ статическо положение. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, човѣкъ постоянно плаче, че нѣма дрехи, обуща, пари, кѫща и т. н. На физическия свѣтъ плачътъ е на мѣсто, но не въ духовния и въ умствения. Като дойде про- фесорътъ, започвашъ да учишъ другитѣ тонове — re, mi, fa, sol, la, si и стигашъ до горно do, т. е. влизашъ въ духовния свѣтъ, дето плачътъ не се позволява. Като дойдешъ до тона do на горната октава, плачътъ се превръща въ музика. Тамъ нѣщата се разрешаватъ. Като стигне до духовния свѣтъ, човѣкъ получава свободенъ билетъ, качва се на парахода и тръгва на пѫть. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува отъ материалнитѣ работи. Може ли, като се мѣсти човѣкъ отъ една държава въ друга, да вземе съ себе си кѫщата, имотитѣ, мебелитѣ си ? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне въ пари, въ ценни книжа, които ще пренесе, запримѣръ, отъ българската банка въ нѣкоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичкитѣ си ценности тамъ. Ако се мѣсти отъ Америка въ България, ще пренесе всичкитѣ си ценности тукъ.

И тъй, духовниятъ животъ не е нищо друго, освенъ специаленъ пѫть, който показва на човѣка, какъ може да пренесе ценноститѣ си отъ земнитѣ въ небеснитѣ банки. Който знае начинъ за пренасяне на своитѣ ценности въ духовния свѣтъ, той е уменъ човѣкъ. Този човѣкъ е добре приетъ въ духовния свѣтъ. Сѫщото става и на земята. Ако нѣкой чужденецъ отиде въ Америка, веднага ще го запитатъ: Имашъ ли нѣщо въ джоба си? За да живѣе добре въ Америка, човѣкъ трѣбва да има въ джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислятъ, че Богъ е любовь, благость. че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо отъ това, дали иматъ нѣкакви ценности или нѣматъ. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си въ странство да учи, и всѣки месецъ редовно му дава по петь хиляди лева, но презъ всичкото време

той яде и пие, безъ да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бѫде недоволенъ и огорченъ. Нѣкои ще кажатъ, че следъ дълго скитане по свѣта, блудниятъ синъ се върналъ при баща си, който го приелъ съ радость. Въ негова честь той закла теле и даде угощение. Блудниятъ синъ се върна при баща си, но следъ като свърши земния университетъ. Той яде и пи съ приятели и съ млади моми, изяде всичкото си богатство и, когато остана последенъ сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне единъ занаятъ — да пасе свине. Като пасѣше свинетѣ, той наблюдаваше, какво правять тѣ. Съ зурлитѣ си тѣ разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало нѣкое семе отъ дърветата, чрезъ зурлитѣ си едни отъ свинетѣ правѣли дупки въ земята, а други — заравяли падналото семе.

Значи, дърветата израснаха благодарение на свинетѣ. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровишъ главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върналъ при баща си, блудниятъ синъ казалъ: Татко, азъ не можахъ да свърша онзи университетъ, който ти искаше, но свършихъ земния университетъ. Сега раз- брахъ, че не съмъ достигналъ такъвъ чинъ, за да ме считашъ свой синъ. Синътъ трѣбва да е училъ много. Понеже не можахъ да уча много, азъ идвамъ при тебе не като твой синъ, но като слуга. Моятъ дипломъ е за една отъ най-малкитѣ служби, каквито давашъ на слугитѣ си. Голѣмитѣ служби нека останатъ за други. Като слушалъ думитѣ на сина си, бащата видѣлъ, че той е дошълъ до дълбоко разбиране на живота, затова го пригърналъ, цѣлуналъ, турилъ му пръстенъ на рѫката и заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най- угоеното теле за него. Синътъ му се въргалъ отъ странство съ отворени очи, готовъ да се учи при баща си. До това време той никога не виждалъ своя баща, нито го познавалъ та- къвъ, какъвто сега го видѣлъ. Той не виждалъ друго лице въ баща си, освенъ строго, навѫсено, което само заповѣдвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навесеното лице на баща си, единъ день той му казалъ: Татко, искамъ да отида въ свѣта да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искамъ да придобия знания вънъ отъ тебе. Обаче, сега той видѣлъ такава любовь въ баща си, каквато никога не е могълъ да си представи. Бащата го пригърналъ, цѣлуналъ и заповѣдалъ въ честь на неговото връщане да се устрои голѣмо угощение и веселие.

Въ това време другиятъ синъ се връ- щалъ отъ нивата и като видѣлъ и чулъ веселби, движения на хора, той запиталъ: Какво става? Защо се прави това угощение ? Бащата отговорилъ: Братъ ти се върна отъ странство, дето е свършилъ земния университетъ. За неговото връщане се дава това угощение. Като

чулъ тия думи, по-стариятъ синъ се разгнѣ- вилъ и казалъ: Толкова години вече, какъ ти работя, но ти досега не си далъ за мене такова угощение. Този, който едва ли е научилъ нѣщо, ти го приемашъ съ толкова голѣми почести. На мене не си далъ нито едно теле да заколя, да се повеселя съ приятелитѣ си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и азъ мога да отида въ свѣта да ямъ и да пия като него. Така говорѣлъ по-голѣмиятъ синъ на баща си. Баща му отговорилъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Сега братъ ти ще те замѣсти; той ще работи, а ти ще отидешъ въ свѣта да учишъ.

Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния синъ и досега още се повтаря въ свѣта, вследствие на което хората сѫ недоволни едни отъ други и се сърдятъ на Господа, на своя великъ Баща, защо едни е облагодетелствувалъ за смѣтка на други, защо на едни е далъ кѫша, пари, добри деца, а други е лишилъ отъ тия блага. Едни не се молятъ, не уповаватъ на Бога, а въпрѣки това иматъ Неговото благословение. Други се молятъ, водятъ добъръ животъ, а въпрѣки това сѫ бедни, болни. Хората се на- тъкватъ на тия противоречия и не могатъ да ги разрешатъ. — Защо? — Тѣ не сѫ се до- могнали до ценноститѣ на нѣщата. Въ какво седи ценностьта на нѣщата? — Въ любовьта.

Бащата казва на по-голѣмия синъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Азъ не те лишавамъ отъ нищо Ти трѣбва още да учишъ, да придобиешъ онова смирение, което брать ти е придобилъ. Ти не си още сми- ренъ. Казвамъ: Много благочестиви хора има въ свѣта, но тѣ нѣматъ смирение. Дойде нѣ- кой човѣкь при мене и казва, че ме обича. Много добре. Щомь обичашъ, ти вършишъ една добра работа. Азь оценявамъ любовьта ти. — Но азъ искамъ и ти да ме обичашъ. — Готовъ ли си тогава да оценишъ моята любовь? Като дойде при мене нѣкой златарь, азъ ще извадя предъ него своя скѫпоцененъ камькъ, защото той познава скъпоценнитѣ камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човѣкъ, който не познава скъпоценнитѣ камъни, азъ нѣма да извадя предъ него своитѣ ценни работи.

Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голѣмо отчаяние. Единь день, край дома имъ миналъ единъ туристъ, който се отбилъ при тѣхъ да си почине. Като видѣлъ посърналитѣ лица на дѣцата, той поискалъ една цигулка да имъ посвири. Домакинътъ отговорилъ: Никой отъ насъ не свири, но имаме отъ дѣдо си стара цигулка, хвърлена нѣкѫде на тавана. Ще я донесемъ да я опиташъ. Туристьтъ нагласиль добре цигулката, изчистилъ я, разгледалъ я и останалъ очуденъ - това било цигулка Страдивариусъ. Той посвирилъ и останалъ много доволенъ отъ цигулката. Следъ това предложилъ на домакина да му я продаде, ако не му трѣбва. Той казалъ, че цигулката е много хубава, и е готовъ да даде за нея голѣма сума. Домакинътъ се съгласилъ на предложението на цигуларя и му продалъ цигулката. Отъ паритѣ, които получилъ за цигулката, материалнитѣ работи на цѣлото семейство се подобрили.

Днесъ всички хора иматъ по една цигулка Страдивариусъ, която сѫ захвърлили на тавана, като непотрѣбна. Единъ день, обаче, ще дойде въ дома ви нѣкой виденъ виртуозъ, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката отъ тавана. Като посвири съ нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че въ цигулката ви се криятъ онѣзи условия, отъ които зависи вашиятъ животъ. Какво повече можете да искате отъ това, да дойде въ дома ви единъ виртуозъ или ученъ и да ви научи да цените ума си, който Богъ ви е далъ, и да го употрѣбявате на мѣсто? Какво по-ценно нѣщо за човѣка отъ това, да знае, какъ да употрѣбява сърдцето си, да знае, какъ да се разговаря съ своята душа? Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря съ нея.

Мнозина казватъ, че душата е нѣщо от- влѣчено, невидимо, на което гласътъ не може да се чуе. Споредъ мене, невидимитѣ нѣща, именно, сѫ реални, а видимитѣ сѫ сѣнки на реалностьта. Задъ видимитѣ нѣща седятъ не- видимитѣ, реалнитѣ. Следователно, реалностьта създава видимитѣ нѣща. Реалностьта, сама по себе си, не може да се въплъти въ никаква форма и, следъ като създаде безброй видими форми, тя пакъ остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалностьта не може да се прояви въ своята пълнота. Тя всѣкога ще остане непроявена, все ще има още нѣщо непроявено отъ нея. Това може само да ви радва, защото предъ васъ се отварятъ бѫдещи възможности. Ето, и чо- вѣшкото сърдце не е проявено напълно. Днесъ човѣкъ издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърдцето не издържа, и човѣкъ умира. Нормалната топлина на тѣлото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човѣкъ е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степень. Мине ли тази граница, човѣкъ се разстройва. Всѣки човѣкъ иска да има повече любовь, но не може да издържа високата температура на любовьта. Сѫщо така човѣкъ не може да издържа и високата температура на знанието.

Много отъ новитѣ теории сѫ недостѫпни за умоветѣ на всички хора, вследствие на което нѣкои сѫ разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запримѣръ, създаде голѣмо умствено и нервно напрежение на много учени. Щомъ не може да издържи на голѣми напрежения, нервната система се разслабва, както металитѣ се стопяватъ при висока температура. Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, искатъ да го изучатъ, но се натъкватъ на голѣми мѫчнотии. Тѣ говорятъ за духовната любовь, но не знаятъ. каква сила крие тя въ себе си. Хората не мо- гатъ да издържатъ на материалната любовь, а колко повече на духовната. Единъ евангелски проповѣдникъ се молилъ дълго време на Бога да му даде възможность да опита духовната любовь. Следъ това той разказва своята опитность. Една вечерь, както се молилъ, почувствувалъ, че нѣщо приятно, меко се влива въ него и цѣлъ го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той падналъ съ лице къмъ земята и започналъ да рита. Той пакъ продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вѫтрешно напрежение, което едва издържалъ. Голѣмо е напрежението, което Духътъ създава въ човѣка. Малцина издържатъ на това напрежение. Ако нѣкой юнакъ иска да се прояви въ материалната любовь, той може да стисне човѣка така, че коститѣ му да се строшатъ.

И тъй, числото деветь въ 1939 г. означава резултатъ на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свѣтъ, всички чувства и мисли на човѣка трѣбва да бѫдатъ съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човѣкъ не може да отиде по-далечъ отъ него. Числото три показва пѫтя, по който човѣкъ може да постигне резултата на числото деветь. За да постигне резултата на числото три, човѣкъ трѣбва да работи съ три велики сили: съ живота, съ знанието и съ свободата. Работи ли съ тия сили, човѣкъ непременно ще има резултатъ на физическия свѣтъ. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ, да има красиви вежди, очи, носъ, уста, но за да придобие тази красота, той трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота. Животътъ не е нѣщо празно. Той е велика реалность, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индуситѣ сѫ дошли до два важни процеса: процесъ на разрушаване и процесъ на съграждане. Споредъ тѣзи процеси тѣ сѫ раздѣлили божествата си на две категории: едни, които работятъ съ разрушителнитѣ процеси, а други — съ съграждащитѣ.

Съвременнитѣ хора се стремятъ не само къмъ външна красота, но и къмъ вѫтрешна. Вѫтрешната красота подразбира съвършенство. Свѣтскитѣ хора се стремятъ къмъ външна красота, а религиознитѣ и духовнитѣ — къмъ вѫтрешна. Да бѫде човѣкъ вѫтрешно красивъ, това значи да е ликвидиралъ съ своитѣ слабости и погрѣшки. Въ единъ мо- ментъ човекъ може да бѫде съвършенъ. Ако приложи закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината, въ единъ моментъ той може да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, да стане съвършенъ. Когато работѣлъ въ лабораторията си, дето правѣль своитѣ опити, Едисонъ често цапалъ дрехитѣ си. За да ги изчисти, той стѫпвалъ на особенъ електрически дискъ и пущалъ токъ върху дрехитѣ си. Въ нѣколко минути дрехитѣ му станали сѫвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите отъ погрѣшкитѣ си стѫпете на диска на любовьта и пуснете нейния токъ да тече върху васъ. Само любовьта е въ състояние моментално да изчисти човѣка и да го върне въ положението на новородено дете. Възрастниьтъ и стариятъ казватъ, че въ грѣхъ ги е заченала майка имъ. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грѣшно и нечисто. Човѣкъ е създаденъ чистъ и безъ погрѣшки. Тъй щото, щомъ е създаденъ съвършенъ, той се ражда такъвъ. За да запази чистотата и съвършенството си, човѣкъ трѣбва да прилага въ живота си Божията Любовь. Така той ще прояви всичко красиво и възвишѣно, което е вложено въ неговата душа. Какво говорятъ хората за васъ, това не трѣбва да ви спъва. Тѣ говорятъ отвънъ и вѫтре въ васъ, но вие трѣбва да различавате тѣхния говоръ отъ този на вашата душа. Запримѣръ, вие решавате да направите едно добро, но нѣщо отвѫтре ви казва: Не бързай да правишъ това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, безъ да се вслушвате въ този гласъ. Това е гласътъ на вашия съседъ. За правене на добро нѣма опредѣлено време. Добро можете да правите всѣкога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалятъ и започватъ да го съветватъ да не прави това. Тѣ намиратъ, че той не постѫпва правилно. — Защо? — Интереситѣ имъ се накърняватъ. Като прави добро вънъ отъ дома си, тѣ се страхуватъ, че ще остане по-малко за тѣхъ, ще се лишатъ отъ известни блага. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Когато човѣкъ прави добро, лѣвата му рѫка да не знае това, което дѣсната прави“. Само Богъ трѣбва да знае за доброто, което човѣкъ е намислилъ да прави — никой другъ Когато обичате нѣкого, когато искате да бѫде- те свободни, само Богъ трѣбва да знае това.

Мнозина говорятъ за свободата, търсятъ я, но въпрѣки това не сѫ свободни. Като раз- искватъ върху известни въпроси, хората нами- ратъ, че сѫ свободни да изказватъ мнението си. Да изказвашъ мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободенъ, колкото и онзи, който влиза въ гостилницата безъ пари. Той е свободенъ да влѣзе въ гостилницата да си порѫча едно или две яденета, да си хапне отъ тѣхъ. Рече ли да излѣзе отъ гостилницата, той не е свободенъ. Гостил- ничарьтъ веднага го посрѣща и му казва: Плати! Свободенъ е само онзи, който носи хлѣба въ торбата си и, когато огладнѣе, сѣда и яде. Този човѣкъ е свободенъ, защото яде отъ своя хлѣбъ. Яде ли отъ чуждия хлѣбъ и не може да плати, той не е свободенъ. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наще. Чо- вѣшкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всѣко нѣщо, което ограничава любовьта, знанието и свободата въ човѣка, е чуждо.

И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му пѫть въ себе си, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Тогава любовьта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и свѣтлина. Далечъ е слънцето, но голѣма е любовьта му. Когото срещне на пѫтя си, слънцето го пригръща и цѣлува съ своитѣ лѫчи. Нѣма сжщество на земята, което да не е било пригръщано и цѣлувано отъ слънцето. То намира и ония сѫщества, които се криятъ въ тъмнина Любовьта на слънцето прониква навсѣкѫде. За слънцето нѣма нищо скрито-по- крито. Всѣки, който се лишава отъ свѣтлината и топлината на слънцето, т. е. отъ неговата любовь, той е осѫденъ на смърть. Свѣтлината и топлината, това е изявление на Божията Любовь. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Това значи: ние живѣемъ и се движимъ въ свѣтлината и топлината. Тамъ е нашето мѣсто. Отъ свѣтлината произтича знанието. Нѣма ли свѣтлина, нѣма и знание.

Сега, като наблюдавамъ лицата на хората, намирамъ, че нѣкои отъ тѣхъ мязатъ по лице на блудния синъ, който се е върналъ при баща си разкаянъ и смиренъ. Затова, именно, баща му го пригръща и цѣлува и въ негова честь дава угощение Лицата на други мязатъ по лице на по-голѣмия братъ, който, като се връщалъ отъ нивата, видѣлъ тържество въ дома на баща си и навѫсилъ лицето си, като разбралъ, че това става въ честь на малкия му братъ, който се върналъ отъ странство. Той останалъ недоволенъ отъ поведението на баща си и го осѫдилъ въ несправедливость. Защо да не свѣтне лицето на този синъ, като чуе, че малкиятъ му братъ се е върналъ живъ и здравъ? Защо и той, като баща си, не се затича къмъ него да го пригърне и цѣлуне?

Тази година изисква отъ всички хора да изправятъ мнението и възгледитѣ си, които иматъ за Баща си. Не дръжте въ ума си ми- слитѣ на голѣмия синъ, който не оценява живота, който се отегчава отъ работата си и казва, че животътъ му е дотегналъ. Бѫдете готови, като блудния синъ, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лекъ, повърхностенъ животъ, отклонили сте се отъ правия пѫть, отъ великия законъ на любовьта. Какво е научилъ той отъ женитѣ? Не само че нищо не е научилъ, но даже е из- губилъ свободата си. Жената е чуждо сѫ- щество за човѣка. Сестрата, обаче, това е Божественото, съ което човѣкъ трѣбва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трѣбва ли да я спирате въ работата й? Какво ще й допринесатъ вашитѣ любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. Съ вашитѣ любовни писма вие нѣма да й донесете нито хлѣбъ, нито вода, нито знание. Сѫщото се отнася и до мѫжа. И мѫжътъ е слуга, дошълъ на земята да работи, да свърши нѣкаква работа, да изкара прехраната си. Трѣбва ли да го спирате отъ пѫтя му? Жената трѣбва да гледа на мѫжа като на братъ, а мѫжътъ на жената — като на своя сестра, за да могатъ взаимно да работятъ, да свършатъ дадената имъ работа.

Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричатъ ангели. Мѫжътъ казва на жената, че е ангелъ, че не може да живѣе безъ нея. И жената казва на мѫжа ангелъ, но докато се ожени за него. И мѫжътъ, и жената сѫ ангели безъ крила. Преди да се оженятъ, тѣ сѫ ангели единъ за другъ. Щомъ се оженятъ, крилата имъ веднага падатъ. Има единъ на- чинъ, по който могатъ да израснатъ крила на човѣка за една година, даже и за деветь месеца. Кой е този начинъ? Като приложатъ любовьта, знанието и свободата въ живота си. Знанието и свободата, това сѫ дветѣ рѫце на човѣка. Като погледне дѣсната си рѫка, човѣкъ трѣбва да знае, че това е истината въ него, която го прави свободенъ. Като погледне лѣвата си рѫка, да съзнава, че разполага съ известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бѫдешъ господарь на сърдцето и на ума си, но да знаешъ, какъ да се обхождашъ съ тѣхъ. Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ грѣхъ ви е родила майка ви. Не, въ любовь ви роди майка ви, и ще живѣете по любовь. Колкото да е лошъ животътъ на вашето минало, единъ день той ще се превърне въ скѫпоцененъ камъкъ. Нѣма да остане нѣщо въ свѣта, съ което Богъ да не примири човѣка, но затова се изискватъ дълги години. Човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Богъ е съ- здалъ, е велико. Човѣкъ трѣбва да разбере, че отъ нищо не е лишенъ. Стремете се тази година къмъ придобиване на Божествени нѣща, защото само тѣ не произвеждатъ противоречия. Всѣка Божествена идея носи свѣт- лина за човѣшкия умъ и за човѣшкото съзнание. Ако идеята произлиза отъ земята, тя носи тъмнина за човѣшкия умъ. Всѣки гласъ, който иде отъ дълбочината на земята, носи тъмнина за човѣка. Всѣки гласъ, който иде отъ центъра на слънцето, отъ Божественото, носи свѣтлина за човѣшкия умъ. Вие ще бѫдете изпитани чрезъ свѣтлината и тъмнината, въ които се движите. Затова е казано въ Писанието: „Изпитвайте духоветѣ“! Когато гласътъ иде отъ тъмнина, изпитвай го; когато иде отъ свѣтлина, възприемай го и прилагай! Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се противи на дявола, т. е. на злото въ свѣта. Не, не се противете на злото, нито се борете съ него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избѣга. Следователно, щомъ дойде изкушението въ васъ, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението въ огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е свѣтлината на живота. Въ тази свѣтлина ние се оглеждаме. Дето е свѣтлината, тамъ е огледалото.

Бѫдете свободни да проявите любовьта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовьта си въ Свѣтлината на живота. Проявете мислитѣ и постѫпкитѣ си въ свѣтлината на живота. Проявете свободата си въ свѣтлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тѣзи условия, безъ да съжалявате нѣкога. Каквото направите, знайте, че има Единъ. Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начинъ, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, животътъ ви ще бѫде изправени, нѣма да има плачъ. Тази година не трѣбва да плачете. Който не се е доизплакалъ, той има право да плаче; който се е доизплакалъ, той трѣбва да пѣе.

Желая ви, тази година да се подмладите. Любовьта подмладява човѣка. Тя доставя не- обходимитѣ вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовьта е козметиката въ живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човѣкътъ! Съ други думи казано: Облѣчете се съ хубавата премѣна на любовьта, въ красивия животъ на мѫдростьта и въ удобнитѣ кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очитѣ, на веждитѣ, на носа, на устата на човѣка.

И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, сѫщитѣ условия ще дойдатъ пакъ, но въ 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-голѣми постижения отъ тия, които сте имали отъ времето на Адама до днесъ. Като мине това време, ще се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Благото, което тази година носи, е резултатъ на Божието Слово, на Великото въ свѣта. Всички трѣбва да работимъ за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда въ нашитѣ умове, сърдца и души. Приложите ли това нѣ- що въ живота си, ще бѫдете радостни и весели. Презъ тази година не се позволяватъ никакви оплаквания.

Желая ви, тази година да се запалите съ свещения огънь на любовьта. Желая ви, ако не можете изведнъжъ да реализирате стремежитѣ на вашата душа, поне да ги посадите.

Желая ви да посадите своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нѣщо. И тогава, като си замине тази година, да бѫдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нѣщо. За онѣзи, които изпълняватъ изискванията на 39. година, тя ще се продължи и въ следващата. За онѣзи, които не изпълняватъ великитѣ закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края съ нула, съ яйце. Значи, презъ тази година човѣкъ трѣбва отново да мѫти това яйце, докато се излупи. За да реализира своитѣ желания, той трѣбва да чака добри условия на живота, които ще дойдатъ едва презъ 1999 година. За онѣзи, които слушатъ и изпълняватъ това, което имъ се говори, ще бѫдатъ постоянно въ 1939 г. За тѣхъ ще се заколи най-угоеното теле и ще имъ се даде угощение. Всички, които присѫтствуватъ на Божествената трапеза, ще бѫдатъ благодарни за онова, което имъ е дадено.

Дръжте въ ума си мисъльта: Пѫтьтъ на Божията Любовь е осѣянъ съ всички възможности и условия за постижение.

Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий.

1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...