1927_01_26 Което оправя

[Ани]

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

КОЕТО ОПРАВЯ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на разумната душа.“

Въ една отъ прочетенитѣ теми се казва, че човѣшката душа лѣкува, спасява човѣка; въ друга тема се казва, че душата повдига човѣка. Какво разбирате подъ думата лѣкуване? Може ли душата да лѣкува? Въ живота се употрѣбяватъ думитѣ „разтваряне, разтопяване, изпаряване.“ Питамъ: тѣзи три думи иматъ ли едно и сѫщо значение? Тѣзи думи иматъ три различни значения и се отнасятъ до различни състояния на материята. По сѫщия начинъ човѣкъ измѣня състоянията си и споредъ тѣхъ мѣни и възгледитѣ си върху нѣщата. Когато е радостенъ, той мисли по единъ начинъ; когато е скърбенъ, мисли по другъ начинъ. Въ врѣме на радостьта си, той се произнася за науката, напримѣръ, въ положителенъ смисълъ и казва: Науката ще спаси свѣта, тя повдига хората, поставя ги въ правъ пѫть. Когато е скърбенъ, той казва: Науката ще опропасти свѣта, тя води къмъ погибель. Питамъ: какъ е възможно, едно и сѫщо нѣщо, въ единъ случай да спасява, а въ другъ — да опропастява? Значи, въ първия случай човѣкъ е въ положението на идолопоклонникъ, вѣрва въ науката и се покланя на нея. Въ втория случай той е безбожникъ, отрича науката, счита я за зло въ свѣта. Не, науката не е нѣщо външно, механическо; тя е вѫтрѣшна сила, качество на човѣшкия духъ, което опрѣдѣля отношенията между всички нѣща като живи, разумни единици. Всичко въ свѣта е живо. Щомъ е така, между всички нѣща, като живи, има извѣстно влияние, извѣстно въздѣйствие.

Съврѣменнитѣ химици казватъ за кислорода, напримѣръ, че подържа горението, но самъ той не гори. Тѣ го разглеждатъ като елементъ, като просто тѣло, но не го взиматъ за живо сѫщество. Обаче, кислородътъ е жива единица, която указва влияние върху всички тѣла. За водорода казватъ, че гори, но не подържа горението. Азотътъ пъкъ нито гори, нито подържа горението. Такива сѫ свойствата на тия елементи отъ гледището на съврѣменната химия, но какви сѫ тѣхнитѣ вѫтрѣшни свойства, това не е извѣстно. Какво нѣщо е горението? При горението всѣкога се отдѣля топлина и свѣтлина. Тѣлото, което гори, увеличава ли или намалява теглото си? Това сѫ процеси, съ които съврѣменната наука се занимава. При горението на тѣлата въ въздуха, главно на металитѣ, се образуватъ пепели. Обаче, има горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепели. Казано е въ Писанието: „Ще отидете въ вѣчния огънь.“ Значи тамъ се говори за вѣчно горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепель. Огъньтъ, за който се говори въ Писанието, е прѣдизвиканъ отъ сѫщества, които не го разбиратъ. По-рано такова горение не е сѫществувало. Слѣдователно, когато човѣкъ сгрѣши, той самъ създава този вѣченъ огънь. Когато човѣкъ дойде въ противорѣчие или въ стълкновение съ Божията воля, въ него се създава вѣчния огънь.

Подъ вѣченъ огънь, вѣчно горение въ широкъ смисълъ на думата се разбира огъня на любовьта, въ който тѣлата горятъ, безъ да изгарятъ. Нѣма по-приятенъ огънь отъ този на Любовьта.

Питамъ: въ какво седи вѫтрѣшната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство, като различни области на живота. Мнозина казватъ, че науката, музиката, изкуството ще спасятъ свѣта. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството сѫ въ сила да спасятъ свѣта. Прѣди всичко тѣ сѫ прояви на човѣшкия духъ, които се явяватъ и изчезватъ заедно съ човѣка. Редъ култури, съ своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли свѣта? Какво остана отъ изкуството на атланската раса? Нищо не остана? Мислите ли, че единъ день ще остане нѣщо отъ съврѣменната култура? И отъ нея нѣма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, въ правия смисълъ на думата, се разбира изкуство, което украсява човѣка вѫтрѣшно, съ ония велики добродѣтели, които при никакви положения не изчезватъ. Тѣ оставатъ въ човѣка за вѣчни врѣмена. Това изкуство прѣдава на човѣка истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъвъ човѣкъ е пластично, живо, но винаги се забѣлѣзва на него една постоянна, неизмѣнна чърта, която го отпичава отъ другитѣ хора. Като се мѣни човѣкъ, той винаги запазва тази своя специфична чърта. Като наблюдавате стѫпката, хода му, ще видите, че този човѣкъ се отличава отъ другитѣ. По специфичната миризма на човѣка, кучето познава господаря си. Хиляди хора може да сѫ минали по една улица, но по миризмата на своя господарь, кучето ще познае, дали той е миналъ по тази улица, или не.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ вече своя възгледъ за изкуство, за наука, за поезия, да не се спиратъ само на тѣхната външна страна и външно въздѣйствие. Тѣ трѣбва да знаятъ, че истинска наука или поезия е онази, която е въ сила да въздѣйствува вѫтрѣшно върху човѣка. Религиознитѣ хора днесъ се подаватъ на врѣменни, лъжливи теории и върху тѣхъ градятъ своя животъ. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човѣкъ да разчита на нея за вѣчни врѣмена. Инжинерътъ, архитектътъ, математикътъ или учениятъ, изобщо, трѣбва да иматъ здрава основа, върху която да градятъ по-нататъкъ. Математикътъ трѣбва да познава специфичната математика на стомашнитѣ, на бѣлодробнитѣ и на мозъчнитѣ клѣтки и да ги разбира. Въ много отношения мозъчнитѣ клѣтки надминвватъ съврѣменнитѣ математици. Тѣ разполагатъ съ изкуство, съ знание да прѣсъздадатъ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, много отъ тѣзи клѣтки работятъ сега върху създаване на безсмъртното тѣло на човѣка. Достатъчно е да се даде импулсъ на тия клѣтки, за да прѣустроять човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ, сърцето на човѣка могатъ съвършено да се прѣустроятъ, но при условие човѣкъ да заживѣе новъ животъ, съвършено чистъ, съобразенъ съ Божиитѣ закони. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да спазва тия закони. Дали той е простъ или ученъ, това не е важно, цѣльта на живота е една и сѫща. По какво се различава простия отъ учения човѣкъ? И двамата могатъ да се намиратъ при едни и сѫщи условия на живота, но различието седи въ възможноститѣ отъ страна на единия или другия, по-добрѣ да използува тия условия. Ако единиятъ работи повече, той ще развие повече способности въ себе си, и силитѣ въ неговия мозъкъ ще се организиратъ по-добрѣ.

Нѣкой казва: Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е онзи, който, като влѣзе въ своята лаборатория, може да прѣвръша неблагороднитѣ метали въ благородни. Учениятъ може да прѣвръща вѫглена въ диамантъ. Когато стариятъ човѣкъ дойде при учения, той ще го тури въ една отъ своитѣ реторти, и слѣдъ извѣстно врѣме ще го извади, но вече подмладенъ — младъ, красивъ момъкъ. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това може да направи само истински учениятъ. Съврѣменнитѣ учени, свещеници и проповѣдници, като видятъ нѣкой старъ човѣкъ, започватъ да му четатъ молитви, да му говорятъ за онзи свѣтъ, че като отиде тамъ, ще възкръсне. Питамъ: кой отъ тия учени е билъ при Господа, да знае, какъ и кога възкръсява хората? Казано ли е кой, именно, ще възкръсне? Казано е, запримѣръ, въ Писанието, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето. Обаче, вие знаете ли точно, дали вашитѣ имена ще бѫдатъ написани? Вие прѣдполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашитѣ имена, на Ивана, на Стояна, напримѣръ, ще бѫдатъ написани. Когато се казва, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята прѣдставятъ колективно сѫщество. Слѣдователно, когато се казва, че името на нѣкой човѣкъ е написано на небето, този човѣкъ прѣдставя сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ образуватъ единъ човѣкъ, едно колективно сѫщество, съ високо съзнание. Името на това сѫщество е написано на небето. Казватъ за Христа, че около Него имало 144,000 души, които, заедно съставяли едно цѣло.

И тъй, на небето не може да се напише името само на единъ човѣкъ. Задъ него непрѣменно трѣбва да седатъ много още разумни сѫщества, съ които той да съставя едно цѣло. Ако нѣкой мисли, че името му е написано на небето, нека каже, кои сѫ неговитѣ приятели тамъ. Ако нѣкой твърди, че познава свѣта, нека каже, отдѣ е черпилъ това знание. Прѣди всичко, знанието не е измислено отъ човѣка. Всички научни теории сѫ сѫществували прѣди хиляди години, което показва, че хиляди умове прѣди насъ сѫ мислили въ сѫщото направление и по сѫщитѣ въпроси. Когато Богъ създалъ свѣта, Той ималъ своя теория, която, впослѣдствие, мнозина учени искали да откриятъ. Който е мислилъ по въпроса за създаването на свѣта, той все ималъ нѣкаква теория, по-близо или по-далечъ отъ истината. Всѣки казва: Дойде ми една нова мисъль въ ума, ще създамъ една теория. Казвамъ: добро е всичко това, човѣкъ все трѣбва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощь на човѣка. Истински ученъ е този, който може да се бори съ мѫчнотиитѣ въ живота и да ги прѣодолява. Докато човѣкъ живѣе на земята, той е изложенъ на редъ опасности, спънки и мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолява. Въ миналото си вие сте били заобиколени съ ненапреднали сѫщества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попрѣчили да се проявятъ, да правятъ пакости, вслѣдствие на което днесъ тѣ се опълчватъ противъ васъ, искатъ да ви спънатъ. Съ тѣзи сѫщества вие не трѣбва да се разправяте съ насилие, но съ любовь. Всички тия, ваши познати хлопатъ на вратитѣ ви, искатъ работа, и вие трѣбва да имъ дадете такава.

Казвате: Съ кого първо да се разправимъ — съ себе си, или съ тѣхъ? Като се разправяте съ себе си, вие едноврѣменно се разправяте и съ тѣхъ. Когато човѣкъ работи съзнателно върху себе си, едноврѣменно съ това той работи и за другитѣ. За тази цѣль, той трѣбва да бѫде оставенъ на себе си, като нѣкое цвѣте въ пустинята, изложено на вѣтроветѣ да го брулятъ. Докато растението не се изложи на вѣтрове да го брулятъ, то не може да уякне. Ако оставите едно цвѣте въ цвѣтарникъ, на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крѣхко, нѣжно, не може да издържи и на най-малкия вѣтъръ. Сѫщото става и съ хората. Ако нѣкое дѣте расте подъ голѣмитѣ грижи на родителитѣ си, то става нѣжно и не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Въ този смисълъ, като наблюдавамъ методитѣ, които невидимиятъ свѣтъ прилага къмъ хората, намирамъ, че тѣ сѫ много разумни. Тѣзи методи сѫ различни; за всѣки човѣкъ употрѣбяватъ специаленъ методъ.

Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какъ си обяснявате страданията? Какъ е възможно Богъ, Който е толкова мждъръ, да допусне хората да се изтезаватъ, да се мѫчатъ, да се опозоряватъ, да воюватъ по между си и т. н.? Защо Богъ допусна всички тия страдания между хората? Вие можете да дадете редъ отговори на тия въпроси, но отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да внесатъ съблазънь. Запримѣрь, ако отъ това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароватъ. Ако пъкъ отричате войната, други ще се разочароватъ. Едни хора подържатъ войната, други я отричатъ. Едни хора искатъ да живѣятъ, а други не искатъ и казватъ: Не ни се живѣе вече. Казвамъ: да не му се живѣе на човѣка, това показва, че той е попадналъ въ чуждо състояние, което е врѣменно.

Засега човѣкъ живѣе въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта степень. Щомъ го прѣкаратъ въ магнетиченъ сънъ отъ девета степень, той заминава вече за другия свѣтъ и не може да се върне на земята. Докато се намира въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта или пета степень, той става виденъ човѣкъ, започва да прѣдсказва, какво ще се случи, започва да опрѣдѣля диагнозата на различни болести и да дава лѣкарства за тѣхъ. Той се проявява и като ученъ човѣкъ — философъ, математикъ, естественикъ, богословъ — разбира отъ всички науки. Той знае миналото, знае и бѫдещето на хората. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той отново става обикновенъ човѣкъ. Питамъ: какъ обясняватъ ученитѣ този фактъ? Тѣ не могатъ да дадатъ единъ положителенъ отговоръ, близъкъ до истината. При това, тѣзи опити се правятъ не толкова отъ религиозни и вѣвращи хора, колкото отъ крайни материалисти. Тѣ не могатъ да отрекатъ този фактъ, това явление, но не могатъ да го обяснятъ само по материалистиченъ начинъ. Забѣлѣжете, ако поставите парче злато при температура по-низка отъ тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне да свѣти. Обаче, тази свѣтлина иде отвънъ, тя не е свѣтлина на златото. На сѫщото основание, има области въ живота, въ които. ако се потопи човѣкъ, той има всички условия да стане ученъ, виденъ. Щомъ излѣзе отъ тѣзи условия, той отново става обикновенъ човѣкъ. На наученъ езикъ казано: причината, задѣто хората изпадатъ въ различни състояния, се дължи на свѣтлината, която не прониква еднакво въ тѣхнитѣ мозъчни центрове. Случва се понѣкога, че въ нѣкои мозъчни центрове се натрупва извѣстно количество млѣчна киселина, която разбърква умоветѣ на хората. Ако такъвъ човѣкъ е писатель, тъкмо започне да пише нѣщо хубаво, и мисъльта му се прѣкѫсва. Много американски проповѣдници сѫ имали такива опитности. Излѣзе нѣкой отъ тѣхъ да проповѣдва и изведнъжъ изгуби мисъльта си. Щомъ мисъльта му се изгуби, и проповѣдьта се прѣкѫсва.

Единъ американски проповѣдникъ разправяше слѣдната своя опитность: Цѣла недѣля приготвяхъ своята проповѣдь и бѣхъ я научилъ наизустъ. Когато тръгвамъ за събрание, пипамъ въ джоба си, указва се, че съмъ я забравилъ дома си, бѣхъ я написалъ на листъ, но понеже я знаехъ добрѣ, не искахъ да се връщамъ назадъ. Отидохъ на събранието, качихъ се на амвона и бѣхъ сигуренъ въ проповѣдьта си, защото добрѣ я бѣхъ научилъ. Започвамъ да говоря. Казахъ нѣколко мисли, но изведнъжъ тъмнина покри съзнанието ми, и азъ не можахъ вече дума да си спомня. Спрѣхъ се за моментъ да помисля какво да правя. Рѣшихъ да прѣкѫсна събранието, подъ прѣдлогъ, че не съмъ разположенъ. Въ това врѣме вратата се отваря, влиза единъ човѣкъ и като го погледнахъ, изведнъжъ съзнанието ми се проясни. Въ ума ми блесна свѣтлина, и цѣлата проповѣдь се възстанови въ паметьта ми, като че я виждахъ написана прѣдъ себе си. Продължихъ и завършихъ проповѣдьта си благополучно.

Казвамъ: има хора въ свѣта, които, като минатъ покрай нѣкой човѣкъ, внасятъ тъмнина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя отъ черната ложа. Има и такива, които, като минатъ покрай човѣка, внасятъ свѣтлина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя на Бѣлата ложа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че той всѣки день се намира на бойното поле. Свѣтътъ е бойно поле, фронтъ, на който ставатъ редъ сражения. Въ това отношение Царството Божие още не е на земята. Човѣкъ всѣки день може да губи и да намира своята мисъль. Като знаете това, вие трѣбва да различавате вашитѣ състояния отъ чуждитѣ. Като се намѣрите въ извѣстно противорѣчие, вие се опълчвате било противъ себе си, било противъ другитѣ, търсите причината за това. Казвате: Азъ искамъ да служа на Бога, но отдѣ ми дойде това противорѣчие? Да служи човѣкъ на Бога, това не е механически процесъ. Той е живъ, съзнателенъ процесъ. Слѣдователно, който служи на Бога, той трѣбва да се интересува отъ всичко живо въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всички прояви на Божественото. То се изразява въ всички побуждения на всичко живо, отъ създаването на свѣта до скончанието му, както и въ всички творчески сили. Ето защо, който е рѣшилъ веднъжъ да служи на Божественото, той не трѣбва да се спира прѣдъ своето недоволство.

Единъ важенъ законъ: въ който моментъ съзнаешъ, че всичко въ свѣта е създадено и сътворено отъ Бога, а ти си проява на Неговия творчески умъ, въ тебе се ражда доброто. Въ който моментъ отречешъ тази сила, въ тебе се ражда злото. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е въ връзка съ милиони умове на земята, както и въ онзи свѣтъ. Тъй щото, той прѣдставя частица отъ това колективно общество. И неговиятъ успѣхъ на земята зависи отъ връзката му съ тия сѫщества. Ако тази връзка е правилна, и резултатитѣ на неговия животъ ще бѫдатъ добри. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда гениаленъ човѣкъ. — Гениални има между всички живи сѫщества. И между говедата, и между овцетѣ, и между вълцитѣ, и между птицитѣ, и между рибитѣ има гениални. Значи, ако си овца, или вълкъ, или птица, или риба, бѫди поне най-ученъ, най-гениаленъ между тѣхъ. Ако си лошъ човѣкъ, бѫди поне отъ най-лошитѣ; ако си добъръ, бѫди отъ най-добритѣ. Обаче, човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде гениаленъ и на земята, и на небето. Даже и на земята той не може да бѫде гениаленъ за всички общества. Запримѣръ, какво знаятъ рибитѣ за Шекспира? Или, какво знаятъ африканцитѣ за Толстоя? Значи, истински: ученъ е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква прѣзъ съзнанията на всички сѫщества, и тѣ го чувствуватъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Богъ сѫществува, или не, но това сѫ видоизмѣнения на вашата рѣчь. Въ сѫщность, въ съзнанието си всѣки чувствува, че има една сила надъ него, която управлява, а самъ той не е господарь на положението си. Запримѣръ, нѣкой съ часове седи на едно мѣсто и мисли. Не само това, но като че му се диктува, какво да мисли.

Казвате: Ние искаме да служимъ на Бога. Щомъ кажете това, вие се индивидуализирате. Въ какво отношение се индивидуализирате? — Въ начина на служенето. Мѫже и жени, дѣца и родители, ученици и учители, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми — всички иматъ една и сѫщазадача — да служатъ на Бога, но се различаватъ въ начина на служенето си. Дали си праведенъ, или не, ти имашъ една задача на земята, която трѣбва да рѣшишъ. Дали си простъ или ученъ, пакъ трѣбва да разрѣшишъ задачата си. Ако я рѣшишъ като ученъ, това е едно благо; ако я рѣшишъ като простъ, това е друго благо. Каквото положение и да заемате, вие трѣбва да рѣшите задачата си!

Питамъ: какво рѣшава човѣкъ днесъ? Той трѣбва да съзнава, че всѣка пробуден душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание, Богъ, Който е всемждъръ, бди върху всѣка душа, върху всѣко съзнание, като върху нѣжно цвѣте, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрѣзъ него. Писанието казва, че ние не живѣемъ, не се учимъ за себе си. Като дойдете до това разбиране, у васъ ще се роди импулсъ да създадете нѣщо. Засега съврѣменнитѣ хора очакватъ на ученитѣ, отъ тѣхъ искатъ да чуятъ нѣщо. Казвамъ: и това е добрѣ. Ние трѣбва да се радваме на това, което ученитѣ сѫ казали, но трѣбва да знаемъ, че сами тѣ нищо не сѫ създали и открили. Казвате, че нѣкой ученъ е създалъ нова теория за вселената. Другъ ученъ пъкъ създалъ нѣкаква теория за бѫдещето състояние на земята. Питамъ: тѣзи учени били ли сѫ при създаването на земята и небето? Или, могатъ ли тѣ да се прѣнесатъ съ мисъльта си въ бѫдещето, да знаятъ, каква ще бѫде тогава земята? Това могатъ да направятъ само адептитѣ. Иначе, какъ бихте си обяснили стиха, дѣто Христосъ казва: „Прослави ме съ славата, която имахъ въ Тебе прѣди създаването на свѣта.“ Значи, Христосъ помни състоянието, въ което е билъ нѣкога. Питамъ: какво е заставило Христа, Който ималъ такава велика слава, да слѣзе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образъ и да пострада отъ тогавашнитѣ учени? И въ врѣмето на Христа е имало учени, като сегашнитѣ. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървѣли слѣдъ Христа и водѣли наученъ споръ съ Него. Тѣ Му казвали: „И ние разбираме отъ кабалата, имаме голѣми познания и виждаме, че ти заблуждавашъ хората.“ Христосъ отговарялъ: „Вие държите ключоветѣ на Царството Божие, но нито вие влизате вѫтрѣ, нито другитѣ пущате да влѣзатъ.“

И съврѣменнитѣ учени, свещеници, управници сѫ взели ключоветѣ на Царството Божие въ рѫцѣтѣ си и казватъ: Ако ни слущате, добрѣ ще ви бѫде; ако не ни слушате, нѣма да ви бѫде добрѣ. Ученитѣ хора се дѣлятъ на два лагера: еднитѣ сѫ истински учени, които знаятъ повече, отколкото сѫ писали и казали. Тѣ знаятъ много нѣщо за създаването на вселената, но нищо не казватъ по това. Тия учени иматъ всичкото смирение въ себе си. Въ всѣко свое начинание, въ всѣка своя работа тѣ уповаватъ на Бога, на разумния свѣтъ. За тия учени се казва, че иматъ връзка съ Бога, съ великитѣ сѫщества. Другитѣ учени сѫ тия, които копиратъ първитѣ. Тѣ само възпроизвеждатъ онова, което първитѣ учени сѫ казали. Ако тази вечерь ви обясня, какъ се е създалъ свѣтътъ, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете. Ако ви обясня, какъ е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреитѣ, какъ Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть? Обаче, това знание направи ли евреитѣ по-добри? Ученитѣ хора и тогава не повѣрваха, и днесъ не вѣрватъ на тази теория и казватъ: Господъ има ли рѫцѣ? Господь има рѫцѣ, и при това много хубави.

Ако съберете рѫцѣтѣ на всички хора, едва ли ще можете да направите отъ тѣхъ единъ пръстъ отъ Божията рѫка. Смѣшно е да се пита, има ли Господъ рѫцѣ, очи, уши, носъ. Значи, Онзи, Който прави рѫцѣ, самъ рѫцѣ нѣма. Очи прави, а самъ Той очи нѣма. Уши прави, а самъ Той уши нѣма. Смѣшно е да се говорятъ такива абсурди. Такива заключения говорятъ за частичното знание на хората. Когато човѣкъ дойде до вѫтрѣшното знание, той ще има ясна прѣдстава върху нѣщата. При сегашнитѣ си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Богъ вижда. Въ единъ мигъ само Той вижда цѣлата вселена прѣдъ себе си, разбира всички отношения на сѫщестата, малки и голѣми, всички съчетания на сили, и знае, какви пермутации могатъ да станатъ между тѣхъ. Това знание слиза постепенно въ напредналитѣ сѫщества, които наричатъ богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-послѣ дойде до най-малкитѣ сѫщества, които възприематъ живота, както го прѣживяватъ.

Като знаятъ това, хората се стремятъ къмъ повдигане, като се занимаватъ първо съ въпроса за спасението си, послѣ съ въпроса за посвещението си и най-послѣ пристѫпватъ къмъ въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо Господъ създаде слънцето, луната и звѣздитѣ? Тѣ сѫ символи, които трѣбва да се разбератъ. До четвъртия день слънцето не сѫществуваше, а на четвъртия день Господъ създаде слънцето, заедно съ другитѣ небесни свѣтила. Ще кажете, че слънцето, луната и звѣздитѣ сѫ създадени да свѣтятъ. Да, това е едната страна, но тѣ иматъ и друго, вѫтрѣшно значение. Всѣки човѣкъ има специфично отношение къмъ слънцето, както и къмъ Бога. И Богъ има специфично отношение къмъ всѣка душа. Това отношение е най-важно. Ако човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той никога не може да разбере безпрѣдѣлното, необятното, великото въ живота.

Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, отъ себе си, искатъ да бѫдатъ талантливи, да се проявятъ. Човѣкъ може да бѫде талантливъ, силенъ, като се постави въ четвърта степень на магнетически сънъ. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изисква будность на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсѣяно, тѣ привидно слушатъ, а въ това врѣме сѫ заети съ свои лични работи: единъ мисли за кѫщата си, която строи, трѣбвали му 60,000 лв., за да я довърши; другъ нѣкой е студентъ, мисли за изпититѣ си. Казвамъ: който е дошълъ въ класъ, той трѣбва да остави всичкитѣ си работи навънъ: кѫща, камъни, тухли, пари, изпити, болести — всичко това трѣбва да оставите навънъ, и да влѣзете безъ никакви раници, безъ никакви смущения. Само свободниятъ човѣкъ може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте въ класъ, не трѣбва да позволявате на никакви смущения да хлопатъ на сърцето и на ума ви. Щомъ излѣзете отъ класъ, тогава можете пакъ да вземете раницата си съ смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнѣкѫдѣ да ми дойде свѣтлина, да разрѣша задачитѣ си. Значи, вие искате по нѣкакъвъ лесенъ начинъ, отвънъ да дойде разрѣшението, да капне като круша отъ нѣкое дърво. Не, който иска правилно да разрѣши задачитѣ на своя животъ, той трѣбва да работи, да мисли дълбоко върху нѣщата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, въ края на краищата, вие ще опитате вашата обикновена философия.

Единъ философъ седѣлъ подъ сѣнката на една круша и размишлявалъ. Близо до него имало една тиква. Той поглеждалъ ту къмъ тиквата, ту къмъ крушата, сравнявалъ ги и размишлявалъ: Чудно нѣщо! Господъ, Който е толкова мѫдъръ, на такава малка дръжка на тиквата поставилъ такъвъ голѣмъ плодъ, а на такова голѣмо дърво, каквото е крушата, поставилъ такива малки плодове! Като размишлявалъ по този начинъ, философътъ задрѣмалъ подъ сѣнката на крушата. Въ това врѣме се явилъ вѣтъръ, който започналъ да люлѣе клонищата на крушата. Една круша се откѫснала отъ дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усѣтилъ болка на носа си, философътъ се събудилъ, видѣлъ крушата, която го ударила по носа и казалъ: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щѣще да бѫде положението ми, ако плодоветѣ на крушата бѣха голѣми като тиквитѣ? Богъ знае работитѣ си. Той е добрѣ промислилъ всѣко нѣщо, което е създалъ.

Много хора страдатъ отъ своето щестлавие. Тѣ разсѫждаватъ като този философъ, казватъ: Защо на насъ, великитѣ хора, сѫ дадени такива малки плодове? За да ви освободи отъ този недѫгъ, Богъ ви дава плодове като тиквата. Въ скоро врѣме вие завързвате плодъ, и въ шесть мѣсеца узрѣвате. Щомъ плодътъ ви узрѣе, вие умирате. Слѣдователно, който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго врѣме живѣе. Въ това седи философията на живота. Ето защо, не се стремете къмъ голѣми придобивки за малко врѣме. Гледайте всѣки мигъ, всѣки часъ, всѣки день да придобивате по нѣщо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начинъ, въ нѣколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, съ което разполага всѣки човѣкъ, е придобито по този начинъ, именно, капка по капка. Има случаи, когато човѣкъ може да придобие много знания, но то е въ зависимость отъ паметьта. Нѣкои хора иматъ толкова силна паметь, че каквото прочетатъ или чуятъ прѣзъ деня, всичко запомнятъ. За усилване на паметьта има редъ методи, които човѣкъ може да приложи и да види резултатитѣ имъ.

Казвамъ: човѣкъ желае много нѣща, но има нѣщо сѫществено въ живота, което той трѣбва да постигне. То е слѣдното: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли правилно и да се стреми къмъ реализиране на малкитѣ нѣща. Всѣки день човѣкъ трѣбва да направи нѣщо, колкото малко да е то, да види, че и той е полезенъ съ нѣщо въ живота. Вие трѣбва да знаете, че скѫпо струвате на невидимия свѣтъ. Вие нѣмате прѣдстава, какъвъ грамаденъ бюджетъ се отпуща за всѣки човѣкъ съ идването му на земята. Когато отидете на небето, тамъ веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прѣгледа, да види, какъ сте въ физическо, въ здравословно отношение. Ако забѣлѣжатъ най-малката болесть, или най-малкото неразположение у васъ, тѣ веднага ще ви върнатъ на земята. На небето болни хора не приематъ. Тамъ не търпятъ абсолютно никаква болесть. Тѣ ще ви запитатъ: защо сте болни? Пари ли нѣмахте, храна ли нѣмахте, въздухъ ли нѣмахте, вода ли нѣмахте? Всичко това ви е дадено въ изобилие, но вие не сте го използували, както трѣбва, вслѣдствие на което се връщате болни. Хайде, сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползувате отъ благата на живота. Религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ абсолютно здрави — здрави по тѣло, по сърце, по умъ. Придобиване на здравето трѣбва да бѫде идеалътъ на съврѣменния човѣкъ. Въ Писанието е казано: „На онѣзи. които чакатъ Господа, силата ще се възобнови“.

Нѣкои хора се мислятъ за много учени, но като се натрупа повече млѣчна киселина въ мозъка имъ, тѣ не могатъ сами да си помогнатъ и забравятъ името си даже. Единъ знаменитъ американски професоръ отишълъ единъ день на пощата да получи нѣкакъвъ париченъ записъ, издаденъ на негово име. Когато чиновникътъ запиталъ за името му, той не могълъ да си спомни, какъ се казва. Постоялъ така нѣколко секунди, помислилъ малко, но не могълъ да се сѣти, какъ се нарича. Той се извинилъ прѣдъ чиновника, че ще излѣзе за малко и скоро ще се върне, а въ себе си рѣшилъ да отиде набързо дома си и да запита жена си за името си. Едва що излѣзълъ на улицата, срещналъ го единъ познатъ и му казалъ: Добъръ день, господинъ Шмитъ! Какво правите? Той се зарадвалъ, че чулъ името си и веднага се върналъ на пощата, да получи записа. Когато чиновникътъ повторно го запиталъ за името му, той казалъ: Азъ съмъ професоръ Шмитъ. Вие ще кажете, че този професоръ е билъ малко смахнатъ. Не, той не е билъ смахнатъ; причината за състоянието, въ което той изпадналъ, се крие на друго мѣсто.

Казвамъ: положението, въ което е изпадналъ този ученъ, въ което може да изпадне всѣки човѣкъ, азъ сравнявамъ съ слѣдния примѣръ: прѣдставете си, че влизате въ единъ голѣмъ салонъ, добрѣ освѣтенъ, но веднага всичкитѣ лампи изгасватъ, и вие оставате на тъмно. Въ това положение ви даватъ Библията, искатъ да четете. Вие взимате Библията, взирате се въ една, въ друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щомъ се запалятъ лампитѣ, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената свѣтлина е необходима за всички. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да се стреми да запази връзката си съ Бога. Човѣкъ не трѣбва да дава надмощие на своитѣ чувства. Той трѣбва да се свързва съ Божиитѣ мисли, чувства и дѣйствия, ако иска да има непрѣривенъ импулсъ въ живота си. Само при това положение човѣкъ ще бѫде готовъ всѣкога да учи съ радость и постоянство. Едно е важно, обаче, човѣкъ никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намѣрите правия пѫть на живота.

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Безъ мене нищо не можете да направите. Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ.“ Какъ ще си обясните тѣзи думи? Съ тѣзи стихове Христосъ изнася единъ великъ законъ. Докато човѣкъ не е на тази лоза, като часть отъ нея, той ученъ не може да стане; той служитель Божи не може да бѫде. Между американскитѣ проповѣдници има споръ по въпроса за учението: онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ свършили университетъ, които иматъ образование, подържатъ, че безъ наука, безъ знание не може да се служи на Бога; онѣзи пъкъ, които не сѫ учили, нѣматъ образование, казватъ, че и безъ наука може да се служи на Бога. Вѣрно е, че може да се служи на Бога и безъ да си свършилъ университетъ, обаче, който иска да служи на Бога, той непрѣменно трѣбва да бѫде ученъ, да има знания. Който на врѣмето си не е могълъ да придобие знания, той самъ, при специални за него условия, трѣбва да работи за своето самообразование. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, нека другитѣ, които не сѫ имали тази възможность да свършатъ, да се радватъ на първия. Тѣ трѣбва да кажатъ: Братко, радваме се, че ти си ималъ възможность да учишъ, да придобиешъ знания. Единъ день, когато и ние се намѣримъ прѣдъ благоприятни условия, ще си набавимъ това, което днесъ ни липсва.

Всички трѣбва да се стремите къмъ учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за васъ. Знанието дава стабилность, радость на човѣка. Каквото прѣдставятъ звонковитѣ пари въ живота на човѣка, такова нѣщо е и знанието. Съ звонковитѣ златни пари човѣкъ навсѣкѫдѣ може да отиде: и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия — навсѣкѫдѣ ще бѫде добрѣ дошълъ. Ако сте виденъ лѣкарь, и можете да лѣкувате най-тежкитѣ и мѫчно лѣчими болести, като туберкулоза, живеница, епилепсия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ ще ви приематъ съ отворени обятия. Ако сте нѣкой знаменитъ възпитатель, достатъчно е да турите рѫцѣтѣ си върху нѣкои отъ центроветѣ на дѣтската глава, за да може това дѣте да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсилъ такъвъ възпитатель? Докато Божественото въ човѣка не се е пробудило, той мисли, чувствува и дѣйствува по човѣшки, по обикновенъ начинъ; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живѣе по Божественъ начинъ — всичко въ него се измѣня, прѣобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Духъ въ човѣка, който извира, тече по опрѣдѣлени закони, както тече и водата въ природата. Мнозина искатъ и очакватъ да дойде Духа въ тѣхъ по механически начинъ, отвънъ, което е невъзможно. И като не успѣватъ по този начинъ, тѣ сѫ готови да се обезсърдчатъ, да критикуватъ и т. н. Казано е, обаче: „Не огорчавайте Духа, съ Който сте запечатани!“ Това означава: Не изгасвайте Духа, Който ви рѫководи, Който ви учи! Като се обезсърдчите, вие казвате: Нищо не можемъ да направимъ. Не, това не е право. Разумнитѣ хора всичко могатъ да направятъ. Всички трѣбва да работите съзнателно, добррволно, отъ любовь, а не съ насилие. Всѣко насилие е механически пррцесъ.

Като говоря така, азъ ни най-малко не засѣгамъ васъ, вашитѣ копнежи и желания, но казвамъ, че и царски синове да сте, вие пакъ трѣбва да учите. Когато влѣзе въ училището, царскиятъ синъ ще учи, както и простиятъ овчарь. И ангелитѣ слизатъ на земята да учатъ, като обикновени дѣца. Нѣкой ангелъ на небето може да е мощенъ, ученъ, да управлява цѣла слънчева система, но слѣзе ли веднъжъ на земята да учи, той сѣда на чина съ всичкото си смирение, като малко дѣте, и слуша, какво учительтъ прѣподава. Щомъ научи нѣщо, той пакъ отива на небето и заема мѣстото си. Казвате: Възможно ли е това нѣщо? — Възможно е. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Ангелътъ може да слѣзе на земята да учи само чрѣзъ смирение. Какъвъ си билъ въ миналото, е едно нѣщо; какъвъ си сега, е друго нѣщо. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да не влиза въ съприкосновение съ хората. Обаче, това е невъзможно. Ако се откаже да влиза въ съприкосновение съ хората, той нѣма да разбере пѫтищата, по които Духътъ работи. По този начинъ той не може да добие свободата си. Много ангели слизатъ на земята, но и тѣ още не могатъ да разбератъ, какво се върши на земята. Най-послѣ Христосъ трѣбваше да дойде на земята, да разрѣши една отъ най важнитѣ задачи и да покаже на хората, какъ трѣбва и тѣ да я разрѣшатъ.

Питамъ: по кой начинъ мислите вие да разрѣшите задачата си? Ще кажете, че като вѣрвате въ Бога. Не, да вѣрвате въ Бога, въ Христа, това още не е достатъчно, за да рѣшите задачитѣ на своя животъ. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Въ това седи истинската наука, съ помощьта на която човѣкъ може да рѣши задачитѣ си. Значи, ако разумното слово прѣбѫдва въ васъ, Богъ и Христосъ ще направятъ жилище въ васъ. Човѣкъ навсѣкѫдѣ трѣбва да вижда разумното слово. Въ всѣка научна книга вие трѣбва да намирате мисли, които самиятъ авторъ даже не е подозиралъ. Въ всѣка книга, колкото отрицателна да е, се крие нѣщо Божествено. То седи, именно, въ онова невидимото, ненаписаното, което се чете между редоветѣ. Обаче, това може да намѣри само будната, съзнателната душа. Само тази душа е въ състояние да разчисти пѫтищата и да намѣри онази посока, която води къмъ Божественото. Ето защо, всички се нуждаете отъ ново знание, отъ знанието на Духа, отъ знанието на Любовьта. Азъ не говоря за прѣходната любовь, но за онази любовь, която е неразривно свързана съ мѫдростьта и съ истината. Животъ, свѣтлина и свобода сѫ сѫщо така свързани. Ти не можешъ да имашъ животъ, ако нѣмашъ свѣтлина; ти не можешъ да имашъ свѣтлина, ако нѣмашъ свобода. Щомъ имашъ животъ, ще имашъ и свѣтлина; щомъ имашъ свѣтлина, ще имашъ и свобода. Слѣдователно, щомъ имашъ любовь, ще имашъ и мѫдрость; щомъ имашъ мѫдрость, ще имашъ и истина.

Сега, дръжте въ ума си основната мисъль, че има само единъ животъ, само единъ Учитель, само единъ Богъ. Слѣдователно, всички закони, всички прояви въ живота се дължатъ, именно, на Бога. И когато казваме, че Богъ, Учительтъ живѣе въ насъ, имаме прѣдъ видъ човѣшката душа. Душата е ефирна, тя ту посѣщава тѣлото, ту излиза вънъ отъ него. Когато казватъ, че душата е въ тѣлото на човѣка, това е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че човѣкъ живѣе въ кѫщата си. Когато търсимъ нѣкой човѣкъ, казватъ ни, че той е въ своята кѫща, но това ни най-малко още не значи, че той е въ стѣнитѣ на тази кѫща, или въ всичкитѣ й стаи, или въ огнището нѣкѫдѣ. Сѫщо така, когато се казва, че човѣкъ живѣе въ тѣлото си, това подразбира, че той е въ тѣлото си може би за 15—20 минути или единъ часъ най-много, и послѣ излиза вънъ отъ него. Дохождате слѣдъ това при този човѣкъ и виждате, че той е неразположенъ, кара се, сърди се, вика. Това не е той — господарьтъ на кѫщата. Господарьтъ е отишълъ нѣкѫдѣ по работа, като оставилъ въ кѫщата си слугитѣ, които въ негово отсѫтствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира кѫщата си въ безпорядъкъ, всичко изядено и изпито, направени голѣми пакости и щети. Вика той слугитѣ си, прѣглежда смѣткитѣ си, изпраща невѣрнитѣ слуги вънъ, въ свѣта, а задържа само вѣрнитѣ, добритѣ слуги, съ които образува ново съдружие. Добрѣ е господарьтъ да остава за по-дълго врѣме въ кѫщата си! Когато господарьтъ отново прѣчисти кѫщата си и въведе първоначалния редъ и порядъкъ въ нея, тогава Богъ ще го посѣти. Великъ е моментътъ, когато Богъ посѣщава душитѣ, но много рѣдъкъ е този моментъ. Да ви посѣти Богъ, Божественото, това е цѣла епоха въ вашия животъ. Това е незабравимъ моментъ, който, веднъжъ само прѣживянъ, е въ сила да внесе вѣчна радость и веселие въ душата на човѣка. Когато Божественото посѣти човѣка, отъ този моментъ той може вече да мисли, да чувствува, да дѣйствува право; отъ този моментъ той може да пѣе, да свири, да рисува — каквото пожелае, може да направи. Ето защо, той трѣбва да запази този моментъ, да задържи спомена си за него. Той трѣбва съ всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за врѣмето, да казва, че го е изгубилъ напразно. Който живѣе въ стремежъ къмъ постигане на Божествения животъ, той никога не губи врѣмето си. Вѣчностьта е прѣдъ него; той има много врѣме на разположение, да постигне всичко, каквото желае.

Нѣкой казва: Азъ остарѣхъ. — Не е въпросътъ, че си остарѣлъ, но като си остарѣлъ, поне да поумнѣешъ. Другъ казва: Азъ съмъ младъ. — Не е въпросътъ, че си младъ, но силата, която имашъ, трѣбва да бѫде разумно употрѣбена. Младиятъ трѣбва да употрѣби своята младость и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубихъ се вече, не зная, какво да правя. — Чудно нѣщо, въ свѣта дошълъ, а не знае, какво да прави! Често свѣтскитѣ хора сѫ по-смѣли отъ, духовнитѣ. Нѣкой свѣтски човѣкъ минава за ученъ: вземе перото — тръсъ, тръсъ — напише нѣкакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само нѣкакви пермутации на думи. Отъ високо научно гледище, това съчинение не издържа критика, но смѣлъ е този човѣкъ, пише. Дойде нѣкой на власть, вземе управлението въ рѫцѣтѣ си, създава закони, какъ да живѣятъ хората добрѣ. Питамъ: кой ще застави тия хора да живѣятъ добрѣ? Въ това отношение този управникъ ще се намѣри въ положението на мишката, която прѣдложила на своитѣ другарки — мишки, които живѣли задружно въ единъ житенъ хамбаръ, да закачатъ звънецъ на котката, та като иде, отдалечъ да я чуватъ и да бѣгатъ. Всички единодушно приели това прѣдложение, но не могли да избератъ онази мишка, която ще се осмѣли да закачи звънеца на врата на котката. И хората казватъ: Да закачимъ звънецъ на лошия животъ! Не, това не е разрѣшаване на въпроса. Човѣкъ трѣбва да се откаже да грѣши; човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ излишни желания и да започне новия животъ. Какво направи блудниятъ синъ? Слѣдъ като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си, да му работи като послѣденъ слуга. Много хора искатъ да живѣятъ по новъ начинъ, но не знаятъ, трѣбва ли да ходятъ по театри, по концерти. Казвамъ: ако имашъ пари, иди на театъръ, на концертъ, посѣти нѣкой великъ артистъ или музикантъ, все ще придобиешъ нѣщо. Обаче, нѣмашъ ли пари, не ходи. Нѣма смисълъ да взимашъ пари на заемъ и така да посѣщавашъ театритѣ. Ако театърътъ може да спаси хората, нека направятъ безплатенъ театъръ, всѣки да се ползува отъ него. Театърътъ е създаденъ само за нѣкои хора. Опрѣдѣлено е, колко хора трѣбва да бѫдатъ духовни и колко — свѣтски; колко хора трѣбва да посѣщаватъ театри, концерти и т. н. Всичко въ свѣта е точно опрѣдѣлено. На когото е опрѣдѣлено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театритѣ и ще се учи отъ тѣхъ. За такива хора театърътъ е подобенъ на богослужение.

Тѣзи дни бѣхъ на концерта на единъ виденъ музикантъ, дѣто се бѣше събралъ елита на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питамъ: кой се проявява чрѣзъ този музикантъ? Вие слушате нѣкой музикантъ, възхищавате се, но не знаете, кой е истинскиятъ вдъхновитель. Който свири на сцената, той е изпълнитель само, а задъ него седи истинскиятъ музикантъ, който вдъхновява, дава импулси. Единъ познатъ ми разправяше една своя опитность. Двѣ вечери наредъ, въ сънно състояние, той слушалъ да свири нѣкакъвъ великъ музикантъ, когото никога нѣма да забрави. Бетховенъ нищо не билъ прѣдъ него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нѣщо особено, нито съ думи, нито съ перо могла да се прѣдаде. Казвамъ: този приятель е попадналъ въ свѣта, отдѣто музикантитѣ черпятъ вдъхновение и сила. Ако отидете на такъвъ концертъ, или на такова прѣдставление, вие коренно ще се измѣните — ще настане нѣкаква промѣна въ вашето естество. Вие ходите сега по 20 пѫти прѣзъ сезона на театри, на концерти, гледате, какъ героятъ, или героинята умиратъ, и като излѣзете оттамъ, почвате да критикувате автора, защо така написалъ тази драма. Съврѣменната драма е изразъ на живота, който сегашнитѣ хора живѣятъ. Както живѣятъ, така пишатъ. Кой отъ съврѣменнитѣ хора не е герой на нѣкоя драма? Той излиза на сцената, играе нѣкаква роля, а послѣ умира. Въ това отношение, всички хора, които умиратъ, сѫ все герои. Да, има два вида герои въ свѣта: еднитѣ умиратъ, а другитѣ възкръсватъ. Значи, и въ геройството, както въ всички други нѣща, има степени.

Сега, като говоря по този начинъ, у васъ ще се яви желание да бѫдете отъ великитѣ герои, да бѫдете мощни, силни. Казвамъ: ако живѣете по стария начинъ, нищо нѣма да придобиете. Въ края на вѣка човѣкъ все трѣбва да придобие мощь и сила въ себе си, да се слѣе съ великото въ свѣта. Затова вие трѣбва да се стремите къмъ свобода на духа. Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Вие пъкъ ще кажете: Съ Христа, съ Бога всичко мога да направя. При това, не само на думи да го казвате, но да чувствувате силата на тѣзи думи. Мнозина говорятъ за Христа и се питатъ, дѣ е училъ Той, дали въ Индия, въ Египетъ, или другадѣ. Това не е важно за васъ. За васъ е важно да придобиете Божественото въ себе си, да направите връзка съ всички велики, разумни сѫщества, които живѣятъ, както на земята, така и на небето. Човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ който поетъ, философъ, ученъ или музикантъ иска, стига да бѫде въ хармония съ него. Можете ли да си спомните, какво е казалъ, напримѣръ, Шекспиръ? Кой е този, който припомня на човѣка? Христосъ казва: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви припомни и научи.“ Това е една отъ великитѣ истини. Когато Духътъ, т. е. Божественото дойде въ човѣка, Той ще му припомни не само това, което Христосъ е казалъ, но и всичко онова, което великитѣ хора до Христа и слѣдъ Него сѫ казали. Човѣкъ не може да си припомни всичко изведнъжъ, но постепенно. Христосъ е казалъ: „Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъжъ.“ Това подразбира, че умоветѣ и сърцата на хората още не сѫ готови да възприематъ всичко изведнъжъ. Каквото днесъ не възприематъ, то ще остане за бѫдещитѣ врѣмена.

Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че мнозина отъ васъ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ се самоизлъгватъ. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, че много знае, или че малко знае. Всѣки трѣбва да се познава и да каже: Нѣкои нѣща зная, защото съмъ ги провѣрилъ; други нѣща не зная, но сега ги уча — единъ день ще ги приложа въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае, че има много задачи, които не е рѣшилъ, но трѣбва да рѣши. Тѣ ще му бѫдатъ дадени като вѫтрѣшни задачи за разрѣшаване. Всѣки ще се стреми да разрѣши тия задачи въ живота си, защото тѣ ще го повдигнатъ. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 м. платно да тъче, а изтъкава 10 м. Значи, тя е изработила една часть, но има още да тъче. Тя не трѣбва да се обезсърдчава, но да работи, да изтъче платното си. Краятъ увѣнчава работата. Вие ще бѫдете свободни, само слѣдъ като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюиия. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на редъ противорѣчия, съмнѣния, подозрѣния, ще се блъскате на една и на друга страна, и нищо нѣма да придобиете.

Мнозина ще дохождатъ при васъ и ще ви казватъ, че не вървите въ правия пѫть, че нѣмате ясна прѣдстава за Бога. Каква трѣбва да бѫде прѣдставата ви за Бога? Богъ не е нѣщо, което може да се опрѣдѣли съ думи. Богъ е Любовь. Когато дойдете въ връзка съ тази Любовь, когато изпълните Божията воля, ще имате Неговата свѣтлина. Когато човѣкъ разбере Бога като любовь, за него е безразлично, чрѣзъ кого Богъ му се е изявилъ, дали чрѣзъ нѣкой ангелъ, или чрѣзъ най-обикновения човѣкъ. За него е важна Божията дума, а чрѣзъ кого е дошла, това не важи. Това значи да бѫде човѣкъ смиренъ. Всѣко Божие Слово е въ състояние да отвори ума и сърцето на човѣка, да го направи свободенъ, силенъ, да понася всички трудности и мѫчнотии въ живота. Човѣшкото щестлавие иска да чува Божиитѣ слова направо, а смирениятъ е доволенъ, че Богъ му е проговорилъ, безъ да се запитва, чрѣзъ кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиитѣ думи отъ човѣшкитѣ. Всѣка Божия дума носи животъ, свѣтлина и свобода на човѣка. Когато Богъ проговори на нѣкой човѣкъ, всички ангели, всички възвишени сѫщества се радватъ. Този човѣкъ казва: Сега разбирамъ живота; сега намирамъ въ него идеалъ, смисълъ да се живѣе. Безъ Бога животътъ нѣма смисълъ, нѣма никаква цѣль.

И тъй, пазете Божественото въ себе си! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони съ една милионна часть отъ пѫтя къмъ Божественото, за да се подложи на голѣми страдания. Казано е въ Писанието: „Които ме чакать, които ме търсятъ, тѣ ще ме намѣрятъ.“ Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“

Сега, желая на всички Божиитѣ думи да прѣбѫдватъ въ васъ, да бѫдете силни, мощни, да разбирате Истината, безъ да я доказвате отвънъ. Истината не се нуждае отъ никакви външни доказателства.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

18. Лекция отъ Учителя, държана

на 26 януари, 1927 г. — София.