Jump to content

1943_10_10 Двата пѫтя


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Двата пѫтя

Ще прочета 5 гл. отъ Евангелието на Матея.

Много пѫти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човѣкъ знае нѣщата, само когато може да ги прави. Докато не се е научилъ да ги прави, той нищо не знае. Колко нѣща сте чели върху музиката, колко пѫти сте пѣли, но докато не се научите да взимате вѣрно тоноветѣ, не знаете, какво е музика, нито какво е пѣене. Всичко въ природата пѣе: и растенията, и дърветата, и птицитѣ, и животнитѣ, но грамадна разлика има между пѣенето на еднитѣ и на другитѣ.

Прочетената глава представя една малка часть отъ голѣмата беседа, която Христосъ държалъ на времето. Тя е часть отъ едно цѣло, което може нѣкога да се възстанови.

Казва се: „Не тропай на едно мѣсто“. — Кога не се тропа на едно мѣсто? — Когато играятъ хоро. Ако младиятъ момъкъ и младата мома играятъ на хорото и тропатъ само на едно мѣсто, това не е хоро. Който играе хоро, трѣбва да обикаля хорището. Другъ е въпросътъ, ако се играе рѫченица, но и при рѫченицата има движение напредъ и назадъ, въртене, махане съ кърпа.

Казва се за нѣкого, че е религиозенъ. Въ какво се заключава религиозностьта ? Кой човѣкъ е религиозенъ? Сѫществуватъ два вида религиозни хора: едни играятъ хоро, а други — рѫченица. Така, именно, тѣ се състезаватъ. И еднитѣ, и другитѣ искатъ да минатъ за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станешъ голѣмъ, не е лесно да станешъ дълбокъ. Кой може да придобие дълбочината на океана ? Казватъ за нѣкого, че е набоженъ — Кой човѣкъ е набоженъ? — Който има благоговѣние. Въ Индия има милиони богове. Ако си набоженъ, можешъ ли да служишъ на толкова богове ? Колко време ти е нуждно, да служишъ на всѣки богъ по единъ день? При това, на всѣки ще служишъ по особенъ начинъ. Ти служишъ на единъ Богъ и не можешъ да се справишъ, а какво ще стане, ако трѣбва да служишъ на много богове? Какво значи да служишъ на много богове и какво — да служишъ на единъ Богъ? — Много богове подразбира много идеи. Единъ Богъ — една идея. Какъ ще служишъ на болния ? — Изкуство е да служишъ на боленъ. Трѣбва да знаешъ, кога и какъ да го повдигнешъ, да го обърнешъ, да смѣнишъ дрехитѣ му, да го завиешъ, да му донесешъ на време вода и храна. Деликатно трѣбва да го пипашъ, да не му причинишъ болка. Както и да го пипашъ, той казва: Внимавай, боленъ съмъ. Днесъ малко хора сѫ деликатни и внимателни.

Много отъ съвременнитѣ хора иматъ необузданъ езикъ, не говорятъ добре. Тѣ говорятъ безсмислени и невѣрни работи. Изучаватъ Библията невѣрно; тълкуватъ я невѣрно и я нрилагатъ невѣрно.

Нѣкой мисли, че нѣма другъ като него. Правъ е, нѣма другъ човѣкъ като него. Той е особенъ екземпляръ, нѣма подобенъ на него. Ако е праведникъ, нѣма другъ да мисли по сѫщия начинъ; ако е грѣшникъ, нѣма като него грѣшникъ. Всѣки човѣкъ е особенъ екземпляръ. Понѣкога праведниятъ е по-лошъ отъ грѣшника, а грѣшникътъ — по-добъръ отъ праведния. Какво ще кажете на това ? Нѣкой иска да стане виденъ, богатъ, всички да говорятъ за неговото богатство , за кѫщата, за нивитѣ, за говедата му. Смѣшно е да уповавашъ на богатството си. Кѫщата ти е хубава, говедата ти сѫ здрави, угоени, но това се отнася до тѣхъ. И това не е лошо, но направи онова, което нивата прави. Бѫди и ти добъръ като нивата си. Въ какво се заключава доброто на нивата? Тя се отличава съ безкористие. Каквото изработи и каквото расте на нея, нищо не задържа за себе си. Сѣешъ жито, нивата го възраства. Ожънешъ нивата, съберешъ житото, а за нея оставяшъ само стърнището. Задето се е мѫчила, ти ѝ давашъ стърнищата. Следъ това казвашъ: Азъ съмъ по-добъръ отъ нивата. Така постѫпвашъ и въ живота. Ядешъ отъ чуждото, отъ онова, което другитѣ сѫ изработили, и минавашъ за добъръ човѣкъ. За бедния, който работи цѣлъ день, казвашъ, че умътъ му не достига, затова е беденъ. Питамъ : Чий умъ е по-добъръ — на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва ? Положението на оня, който пълни хамбара си, въ едно отношение е добро, а въ друго отношение — лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретникъ или за будала, но съ това той си създава приятели. Всички го обичатъ и познаватъ. Ако си богатъ, ще те обичатъ за пълния хамбаръ, а не за тебе.

Мнозина се запитватъ, какъ да обичатъ даденъ човѣкъ. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срѣщашъ младъ момъкъ, здравъ, уменъ, красноречивъ. Младата мома се влюбва въ него. — Защо се влюбва? — За пълния му хамбаръ. Той е богатъ, здравъ, разуменъ, хубаво говори, обещава да ѝ купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда съ автомобилъ, да я води въ странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. Следъ това, казватъ, че тая жена обича мѫжа си. Обича го, докато хамбарътъ му е пъленъ. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тя го изпѫжда отъ кѫщата и му казва: Да си вървишъ, не обичамъ празенъ хамбаръ. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. — Защо го напуснала? — За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трѣбва само да се констатира. Така постѫпватъ хората и въ религиозния си животъ. Моли се човѣкъ на Бога и казва за себе си, че е религиозенъ. Защо се моли?

Единъ дервишъ отишълъ на баня и, споредъ тогавашното разбиране, като Божи служитель, не трѣбвало да се занимава съ пари, затова не носѣлъ нищо въ джоба си. Окѫпалъ се хубаво и излѣзълъ оть банята. На вратата го спрѣлъ баняджията и го запиталъ: Кѫде отивашъ? —Отивамъ си вече, благодаря, окѫпахъ се хубаво. — Тая работа не става съ благодарность, ще платишъ за банята. — Нѣмамъ пари. — Като нѣмашъ пари, защо си дошълъ да се кѫпешъ ? — За Бога, пусни ме! — Ти си дервишъ, трѣбва да знаешъ законитѣ — ще платишъ. Поне 20 пари ще дадешъ, не може безъ нищо. Дервишътъ започналъ да се моли: Господи, или ми дай 20 пари да си платя, или събори банята. И наистина, случило се нѣщо особено: съборила се банята, вдигналъ се голѣмъ шумъ. Баняджията се втурналъ да види, какво е станало, а въ това време дервишътъ си отишълъ. По пѫтя той видѣлъ, че единъ ходжа се моли и му казалъ: Азъ зная, за какво се молишъ. — За какво се моля ? — За пари, искашъ отъ Господа да ти даде нѣщо. И азъ се молихъ на Господа само за 20 пари. Той предпочете да събори банята, отколкото да ми даде пари. Господъ не се занимава съ пари.

Сега и вие се молите. Нѣкой ви донесе нѣщо, и вие казвате, че Господъ послушалъ молитвата ви. Вие получавате отговоръ на молитвата, но не защото се молите. Въпросътъ е съвсемъ другъ. Направили сте добро на нѣкого. Тоя човѣкъ вижда, че се нуждаете отѣ нѣщо и, за благодарность, ви отговаря пакъ съ добро. Нѣкои мислятъ, че Богъ е горе нѣкѫде, на небето. Тѣ се молятъ, и Той оттамъ отговаря на молитвата имъ. Това е заблуждение, невежество. Молишъ се за пари невежество е това; молишъ се за дрехи, за обувки — невежество е това. Набожниятъ, като говори за любовьта, знае, че тя разрешава всички противоречия. Това, което не разрешава противоречията въ живота, не е любовь. Може да е нѣкакво състояние, което наричатъ любовь, обичь, но не е истинска любовь. Да любишъ, това значи, да живѣешъ, да те грѣе слънцето презъ деня. Да обичашъ, значи, да се грѣешъ вечерь на месечината. Какво ще придобиешъ, ако се грѣешъ на месечината ? Плодоветѣ не зрѣятъ на месечината; и благословения не идатъ отъ нея. Когато слънцето грѣе, благословенията идатъ на земята. Понѣкога и отъ месечината идатъ благословения, но тѣ се различаватъ отъ тия на слънцето. Който не разбира законитѣ на живота, не прави разлика, отде идатъ благословенията. Ако искашъ да работишъ, ще отидешъ на слънцето; ако искашъ да почивашъ, ще отидешъ на месечината. Не можешъ да се грѣешъ на слънцето и да почивашъ. Слънцето не обича да се грѣятъ хората на неговитѣ лѫчи и да почиватъ. Който иска да почива, нека се грѣе на месечината. Тя обича всички да се грѣятъ на нея и да почиватъ, а не да работятъ. Който отива на месечината, трѣбва да почива.

Хората се дѣлятъ на свѣтски и религиозни. Докато е свѣтски, човѣкъ работи: прави кѫщи, прекарва пѫтища, строи фабрики, прокарва желѣзници. Като стане религиозенъ, той престава да работи и мисли само за почивка. Той казва : Азъ работихъ много, сега трѣбва да почивамъ. Той посещава концерти и театри, разговаря се, почива. И вие, които ме слушате, сте религиозни хора. Едно ви е нуждно — знание, да се научите да говорите истината. Никога не допущайте въ ума си една невѣрна мисъль, въ сърдцето си — едно невѣрно чувство и въ душата си — една невѣрна постѫпка. Не давайте ухо на всичко, което се говори отвънъ. Нѣкой слуша всичко, каквото се говори отвънъ, и го приема сто на сто вѣрно.

Преди нѣколко деня дойде единъ човѣкъ отвънъ и каза, че вечерьта ще има бомбардировка. Богатитѣ се уплашили много, задигнали часть отъ богатството си и забѣгнали въ близкитѣ села. Може да има бомбардировка, но може и да нѣма. Болниятъ може ли да те бомбардира? Здравиятъ може да те бомбардира, но болниятъ — никога. Ако болниятъ каже, че ще дойде да работи на нивата ти, не вѣрвай на думитѣ му; ако здравиятъ ти каже това, можешъ да разчиташъ на него. Двама религиозни се разговарятъ: единиятъ е безъ работа, а другиятъ заема висока служба. Първиятъ моли втория да го назначи на служба. — Бѫди спокоенъ, на мене разчитай; имамъ много познати, все видни хора, ще ти услужа. Първиятъ чакалъ нѣколко седмици, но не получилъ отговоръ на молбата си. — Защо? — Виднитѣ хора отсѫтствували. Докато разчиташъ на видни хора отъ Англия, Америка, Русия, да дойдатъ и да ти помогнатъ, много време ще чакашъ. Не разчитай на видни хора. Който разчита първо на видни хора, а после на себе си, той служи на много богове.

    Разчитай на себе си, на онова, което ти самъ можешъ да направишъ. Ако съмъ цигуларь и отида въ нѣкое село, нѣма да разчитамъ на беднитѣ и на богатигѣ хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная съ тѣхъ. Въ дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля съ богатството си или съ високото положение, което заемамъ. Хората не се интересуватъ отъ богатството ми, нито отъ високото ми положение, но отъ свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при нѣкой боленъ и му помогни да се излѣкува. Той веднага ще те пита: Имашъ ли нѣкакъвъ цѣръ, да ми помогнешъ? Азъ не се нуждая отъ хора, които сѫ обиколили свѣта, но се нуждая отъ истински учени, които могатъ да ми помогнатъ. Ако си оня, който носи цѣра, ти си добре дошълъ.

Често казвате, че имате любовь. Ако вашата любовь въ даденъ случай не може да даде утеха на ума ви, каква любовь е тя? Ако вашата любовь не може до даде утеха на сърдцето ви, каква любовь е тя ? Ако вашата любовь не може да даде утеха на душата ви, каква любовь е тя ? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза отъ любовь, не е истинска. Молитва безъ любовь е кална вода, образувана отъ пороя. Отъ такава молитва нищо не остава. Ако глухъ човѣкъ свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трѣбва да свири за себе си, пръвъ той да се радва на свиренето си. Щомъ той се радва, и другитѣ ще се радватъ. Ако самъ не се радва, и другитѣ не могатъ да се радватъ. И пѣвецътъ трѣбва да пѣе за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христосъ казва: „Боленъ бѣхъ, не ме посетихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте“. Запитаха Христа: „Кога, Господи, си билъ боленъ и гладенъ?“ Христосъ отговаря: „Който направи това на едипъ отъ малкитѣ, на мене го е направилъ, и той носи благословението. Който не го е направилъ на единъ отъ малкитѣ, и на мене не може да го направи. Той самъ се излага на ограничения.“

Мнозина искатъ да отидатъ на небето, безъ да знаятъ тамошния езикъ. Ако кажатъ „добъръ день“, трѣбва да знаятъ езика на небето; кажатъ ли на другъ езикъ „добъръ день“, ще ги върнатъ назадъ. Тамъ не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Тамъ се говори езикътъ на любовьта. При това, какъ ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пакъ ще ви върнатъ назадъ. Това е по човѣшки казано. Не е лесно да отидешъ на небето. Не е лесно да станешъ царь. Нѣкой иска да стане царь, всички хора да го почитатъ. Какво е направилъ за човѣчеството, за народа си, за да го почитатъ ? Той не е създалъ свѣта, не е създалъ народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило.

Всички хора разчитатъ на миналото. Тѣ говорятъ за миналия си животъ, но на миналото не трѣбва да се разчита. Трѣбва ли да се разчита само на онова, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години? Той е говорилъ на тогавашнитѣ хора, а сегашнитѣ трѣбва да посѣятъ Словото Му, да опитатъ неговия плодъ. Ако не направятъ това, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Въ времето на Христа любовьта е била такава, каквато е и днесъ. Каже ли нѣкой, че не може да обича, това показва, че трѫбичката му е тѣсна. Въ времето на Христа тѣснитѣ трѫбички пущаха малко вода, но и сегашнитѣ трѫбички не пущатъ повече. Обаче, голѣмитѣ и широки трѫби и днесъ пущатъ толкова, колкото и въ времето на Христа. Какво може да излѣзе отъ една градина, която се полива съ тѣсни трѫбички? Оня, който е поливалъ съ Словото Божие, той носи Божествената свѣтлина, топлина и сила въ себе си. Той озарява човѣшкитѣ души. Той не знае, какво нѣщо е болесть, недоимъкъ, лоша дума. Дето минава, всички му правятъ пѫть. И кучетата отстѫпватъ предъ него.

Минавамъ презъ едно село. Отдалечъ още виждамъ нѣколко кучета, които се готвятъ да ме лаятъ. Понеже не искамъ да ме лаятъ, турямъ рѫката си въ джоба, изваждамъ единъ геврекъ и, като дойда до тѣхъ, начупвамъ геврека, давамъ на всички по едно парче. Тѣ ме поглеждатъ недовѣрчиво, съ което искатъ да кажатъ: Вѣрно ли е това ? Наистина ли ни давашъ геврекъ, или ще последва друго нѣщо? Много пѫтници сѫ минавали презъ селото ни, но сѫ ни давали такива ритници, отъ които хълбокътъ ни още носи тѣхнитѣ следи. Казвамъ имъ: Опитайте ме, ще видите, какъ ще постѫпя съ васъ. Тѣ взиматъ геврека и съ погледа си ми говорятъ, че не вѣрватъ още. Много пѫти трѣбва да мина презъ селото, за да разбератъ, какъвъ човѣкъ съмъ. Отъ единъ пѫть тѣ не правятъ заключение. Вѣрвамъ, че ще иматъ възможности да ме опитатъ. Колкото пѫти мина презъ тѣхното село, все ще имъ давамъ по нѣщо.

Помнете: Докато е на земята, човѣкъ постоянно се изпитва. Нѣкой прави добро и говори за това, което е направилъ. Той трѣбва да се запита, за кого е направилъ доброто. Ако посѣешъ нивата си, на кого правишъ добро: на нивата, или на себе си ? Като ожънешъ житото, ти се ползувашъ отъ него. Посадишъ едно плодно дърво, което следъ нѣколко години даде плодъ. Кой се ползува отъ плода: дървото, или ти ? Като знаете това, не казвайте, че правите добро. Преди да казвате, колко добрини сте направили, запитайте се, дало ли е плодъ доброто, което сте направили, и ползуватъ ли се близкитѣ ви отъ тия плодове. Докато доброто не дава плодъ, то не ползува нито насъ, нито нашитѣ близки.

Често седа въ стаята си и се чувствувамъ неразположенъ. Търся причината за неразположението и намирамъ, че нѣкой паразитъ ме безпокои. Отде е дошълъ той? Или нѣкой гостъ ми го е пренесълъ, или азъ съмъ го донесълъ отнѣкѫде. Питамъ тоя паразитъ, защо е влѣзълъ въ мене да ме безпокои. Той отговаря, че му е дотегнало между хората, дошълъ да ме чуе, какъ говоря. Слушалъ за мене, че съмъ говорилъ хубаво. Питате: Паразититѣ говорятъ ли? Казвамъ: Това е алегория, отъ която и вие ще научите нѣщо. Паразититѣ сѫ плодове на човѣшката мисъль. По тѣхъ познавате, какъвъ е човѣкътъ. Кога се почесва човѣкъ по главата? — Когато мисли много. Искамъ отъ нѣкого да ми направи една услуга. Безъ да мисли, той веднага ми услужва. Искамъ отъ другиго услуга, но той започва да се почесва и мисли, да направи ли услугата, или не. Щомъ видя това, отказвамъ се отъ молбата си. И банкерътъ мисли много, да даде ли пари на заемъ, или да не дава. Ако искашъ пари отъ нѣкой банкеръ и видишъ, че той се почесва отзадъ по врата, откажи се отъ неговата услуга. Тоя день не е щастливъ. Ако вземешъ пари отъ банкера, работата ти ще пропадне. Излѣзъ отъ кантората и се пази, тоя день да не взимашъ отъ никого пари на заемъ. Ако правишъ заемъ въ петъкъ, паритѣ ще се пръснатъ. Ако взимашъ пари въ вторникъ, ще се скарашъ съ съседитѣ си. Изобщо, не взимай пари отъ човѣкъ, който се почесва отзадъ по главата. Ще кажете, че той може да е щедъръ. Рѣдко ще срещнете щедри хора. За непотрѣбнитѣ нѣща тѣ сѫ щедри, но дойде ли до потрѣбнитѣ, тамъ нѣма никаква щедрость. Всички даватъ щедро гнилитѣ плодове, но здравитѣ задържатъ за себе си.

Кѫде се проявява щедростьта на човѣка? — Въ любовьта. Като люби, човѣкъ дава отъ себе си най-ценното. Това, което е ценно за него, е ценно и за другитѣ. Кое е ценното за човѣка? — Здравето. Следователно, ще подържашъ здравето си и ще го пазишъ. Азъ съветвамъ всѣки здравъ човѣкъ да отива поне единъ пѫть въ месеца при лѣкарь да го преглежда. На болния казвамъ да отива при Господа, при Него да се лѣкува. Единствениятъ, Който може да помогне на болния, е Богъ — никой другъ. Какво ще допринесатъ хората на болния? Нищо особено. Тѣ ще му говорятъ небивали нѣща, които повече ще го разстроят, отколкото да му помогнатъ. Време е вече да отворимъ новъ листъ въ живота. Ако говоря за любовьта, а краката ми не я разбиратъ, тя не е дошла още. Когато любовьта дойде въ мене — и главата, и рѫцетѣ, и краката, и сърдцето, и душата ми — всѣка клетка на моето тѣло знае, че любовьта цари въ менъ. Цѣлото тѣло трѣбва да се радва на любовьта. Очитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; ушитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; устата ми трѣбва да се радва на любовьта. Всички хора трѣбва да се радватъ на любовьта. Каква любовь е тая, на която никой не се радва? Това значи, да проповѣдвашъ на хората онова, което не познавашъ.

Казвашъ: Да обичаме Бога ! Какъ ще накарашъ човѣка да обича Бога, ако не си го научилъ да обича тѣлото си, което Той му е далъ ? Какъ ше се молишъ на Бога, ако самъ измѫчвашъ тѣлото си? Ти боледувашъ, изнасилвашъ клеткитѣ си, ядешъ, пиешъ чрезмѣрно, а следъ това викашъ къмъ Бога за помощь. Какво ще Му кажешъ, като дойде Той при тебе и види, че не си живѣлъ, както трѣбва ? Ти не си далъ нуждната храна на тѣлото си, не си поелъ въздухъ, както трѣбва, не си поелъ свѣтлината, както трѣбва. Ти не си постѫпилъ честно съ себе си: не си постѫпилъ честно нито съ ума, нито съ сърдцето, нито съ душата си. Какъвъ човѣкъ си ти тогава? Вървишъ намръщенъ, съ свити вежди, недоволенъ си отъ всички. Може ли при това положение да не боледувашъ и да не страдашъ ? За да се освободишъ отъ болестьта и страданието, потърси Бога. Само Той може да Ти помогне. Нѣкой иска Христосъ да го посети. Христосъ ще те посети само тогава, когато си съвършено самъ, и никой не може да ти помогне. Ако искашъ да познаешъ Христа, това може да стане само тогава, когато се намирашъ предъ най-голѣмото изпитание, когато никой не може да ти помогне. Христосъ е последниятъ, който ще те посети. Той е началото и краятъ на твоя животъ. Богъ посещава човѣка два пѫти презъ живота му: когато се ражда и когато напуща земята. Онзи, Който те праща на земята, и Онзи, Който те посреща въ другия свѣть, е Богъ. Хората сѫ въ междината, дето работятъ всичко, каквото имъ попадне.

 Сегашнитѣ хора не разбиратъ дълбоко нѣщата. Мнозина казватъ за себе си, че всѣки день се разговарятъ съ Господа. Преди известно време дойде при мене единъ младъ, съ бѫдеще човѣкъ, който ми каза, че се разговарялъ съ Господа. Зная, какъ се разговарялъ. Той мисли върху нѣкой въпросъ, разговаря се съ себе си и счита, че Богъ говори съ него. Той се самозаблуждава. Миналъ край една градина съ хубави, зрѣли плодове, пожелалъ да си откѫсне единъ плодъ и твърди, че нѣщо му казвало отвѫтре, да си хапне отъ тия плодове. Това, което му проговорило отвѫтре, е неговото желание, е не гласътъ на Бога. Когато Богъ проговори на нѣкого, всички се радватъ. Ако откѫснешъ единъ плодъ само за себе си и казвашъ, че е твой, Господъ не ти е проговорилъ. Да задържашъ нѣщата само за себе си, това е човѣшко желание. Срещнешъ единъ боленъ, радвашъ се. Срещнешъ единъ здравъ, не се радвашъ. Какво разбиране е това? Трѣбва да се радвашъ и на болния, и на здравия еднакво. Радвай се и на невежия, и на учения. Радвай се и на тоя, който знае да свири, както и на оня, който не знае да свири. Който знае да свири, ще весели оня, който не може да свири. И двамата ще бѫдатъ доволни. Учениятъ ще говори на простия; здравиятъ ще помага на болния; музикантътъ ще свири на оня, който не знае да свири. Това е Божественото. Всичко, каквото можешъ да направишъ за другитѣ отъ любовь, е Божествено. Ако нѣкой ти говори съ любовь и желание да ти помогне, Богъ говори чрезъ него.

И тъй, ако искашъ да учишъ музика, ще търсишъ човѣкъ, който познава музиката въ нейната дълбочина. Ако си боленъ, ще търсишъ здравъ човѣкъ, който живѣе съ Бога. Всѣки здравъ човѣкъ, който живѣе въ съгласие съ Божиитѣ закони, може да лѣкува. Колко отъ сегашнитѣ лѣкари, като хванатъ само рѫката на болния могатъ да го излѣкуватъ? Това може да направи само оня лѣкарь, който е абсолютно здравъ и е свързанъ съ Бога. Отъ него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болниятъ се лѣкува при такъвъ лѣкарь, той оздравява. Какво виждаме днесъ ? Болни лѣкари лѣкуватъ болни; болни религиозни хора, които сами не сѫ разрешили въпроситѣ си, учатъ здрави хора. Следъ това и еднитѣ, и другитѣ се чудятъ, защо нѣматъ успѣхъ. Невъзможно е боленъ да лѣкува болния, нито невежиятъ да просвѣщава невежия. Невъзможно е човѣкъ, който самъ не е разрешилъ важнитѣ въпроси въ живота си, да просвѣщава другитѣ.

Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.,, Нѣкой казва, че иска да бѫде съвършенъ, да прилага правдата. Нѣма по-страшно нѣщо отъ правдата. — Защо? — Защото правдата има две страни. Отъ една страна тя сѫди човѣка, задето не се училъ да свири; отъ друга страна тя го сѫди, задето не свири правилно. Разбере ли, че нѣкой не иска да учи, тя заповѣдва да го затворятъ. Щомъ се яви въ него желание да учи, тя го освобождава.

Сега азъ ви говоря като на ученици и желая да ме разбирате. Приятно е да говоришъ на нѣкого, който те разбира. Като говоря, нѣкои се запитватъ, какво искамъ да кажа. Значи, тѣ не разбиратъ беседитѣ. Защо не разбиратъ? — Защото беседитѣ ми сѫ обвити въ нѣколко опаковки. Това правя съзнателно, за да не ги цапате. Рѫцетѣ, мислитѣ ви не сѫ чисти. Дойде нѣкой да слуша беседа, но се съмнява въ думитѣ ми, подозира ме. Щомъ се съмнява и подозира, и азъ му се отплащамъ по нѣкакъвъ начинъ — опаковамъ беседата. Той се чуди, защо нищо не разбира. Много естествено — боленъ е тоя човѣкъ. Какъ може да слуша и възприема правилно оня, който страда отъ коремоболие? Той се върти въ леглото, не може да се успокои. Това е адътъ на земята. Следъ това ще каже, че Господъ го е забравилъ. Не го е забравилъ Господъ, но той е забравилъ Господа. Болниятъ се обръща къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си се отдалечилъ отъ мене? Какъ ще се отдалечи Богъ, когато Писанието казва, че Той изпълва цѣлата вселена? Следователно, не Богъ се отдалечава отъ насъ, а ние отъ Него. Стремете се къмъ новото, за да изправите мисъльта си.

 Въ какво се заключава новото? Ти си недоволенъ, гнѣвенъ, не знаешъ, какво да правишъ. Запитай се, защо си недоволенъ, какво искашъ. Ти си богатъ — недоволенъ си; имашъ добъръ слуга — пакъ си недоволенъ. Докато не се научишъ да служишъ на другитѣ и да ги обичашъ, никога нѣма да бѫдешъ доволенъ. Ако не можешъ да служишъ на слугата си и не го обичашъ, и той не може да ти слугува и да те обича. Безъ любовь служене не може да има. Богъ създаде свѣта съ любовь. Той посещава хората съ любовь и на всѣкиго дава по нѣщо. Ако си градинарь и отглеждашъ различни плодове, дето отивашъ, носи по една кошница отъ своитѣ плодове съ любовь. Ти самъ ги носѝ, не оставяй на другитѣ да ги носятъ, защото ще ги оцапатъ. Всички недоразумения между хората се дължатъ на безлюбието. Дето е безлюбието, тамъ недѫзитѣ се отхранватъ, както селянитѣ отхранватъ прасетата. Какво правятъ съ своитѣ угоени прасета? Продаватъ ги — търговия въртятъ съ тѣхъ. Нѣкой мисли, какъ да скрие своя недѫгъ. Недѫзитѣ не се скривать, но се изправятъ. Отвори сърдцето си за доброто, и недѫзитѣ ще те напуснатъ. Джобътъ ти е пъленъ съ пари — давай и не желай да казватъ за тебе, че си добъръ. И това не е лошо, но по-добре е да давашъ, безъ да очаквашъ похвала. Може и да не давашъ, и това не е лошо, но даването и недаването произвеждатъ два различни резултата. Другъ е въпросътъ, ако не давашъ на пияницата пари.

Преди години бѣхъ въ Америка, въ Ню Йоркъ. Веднъжъ ме срещна единъ човѣкъ, започна да ми говори на английски, да описва положението си: Ималъ болна жена, деца, беденъ билъ, не могълъ да ги гледа. Дадохъ му нѣщо, и той се отби въ една кръчма. Следъ два часа го срѣщамъ пакъ. Спрѣ ме и започна да се оплаква отъ положението си. Той не ме позна, но азъ го познахъ и му казахъ, че не обичамъ хора, които лъжатъ. Щомъ искашъ пари за пиене, кажи си истината, азъ и така ще ти помогна. Следъ това го заведохъ въ една гостилница, дадохъ една сума на гостилничаря и казахъ : Дайте на господина ядене срещу тия пари. Ако не иска да яде, оставете го свободенъ, да си върви, а вие задръжте паритѣ за себе си, Често хората се натъкватъ на желания, подобни на тия на пияницата. Роди се въ васъ едно желание, и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче, то не говори истината. Не задоволявайте това желание въ себе си. То не иска да прави добро. Помагай на всѣки човѣкъ, който е готовъ да прави добро. Отложи помощьта си къмъ оня, който е готовъ за доброто. Законъ е да се дава, но той е за разумнитѣ. — На кого трѣбва да се дава ? — На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христосъ казва: „Ако имашъ две ризи, дай едната на своя ближенъ.“ Това се отнася до оня, който люби. Само любещиятъ дава така и само на любещия можешъ да дадешъ. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадецъ и разбойникъ. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. Съ други думи казано: Нѣма законъ, който може да застави човѣка да дава и да прави добро. Хората на любовьта сѫ крайно внимателни, никога не искатъ повече, отколкото имъ трѣбва.

Единъ дервишъ срещналъ на пѫтя си единъ бей. Спрѣлъ го и помолилъ да му услужи съ малко пари. Беятъ отворилъ кесията си, въ която имало лири, сребърни и медни пари, и казалъ на дервиша: Заповѣдай, вземи, колкото ти сѫ нуждни. Дервишътъ погледналъ къмъ кесията и взелъ само 20 пари. — Вземи повече — казалъ беятъ. — Благодаря, толкова ми трѣбва. Ако взема повече, това е лакомство. Казвамъ: Човѣкъ, който мисли да се осигурява за месеци и години, не прилича на дервиша. Днесъ ти се нуждаешъ отъ свѣтлина, въздухъ, вода и отъ хлѣбъ. Отъ тебе се иска само едно: да живѣешъ споредъ закона на любовьта. Тогава, както се е погрижила любовьта за днешния день, така ще се погрижи и за утрешния. Това, че хората се оплакватъ и роптаятъ, се дължи на миналото. Сега хората воюватъ, биятъ се помежду си. — Защо? — Искатъ да турятъ новъ редъ въ свѣта. Тѣ не знаятъ, че новиятъ редъ сѫществува. Кой може да наложи тоя редъ? — Слънцето. Кой може да накара земята да дава добри плодове? — Слънцето. Може ли месечината да накара земята да дава добри плодове? — Не може. На болния тя дава почивка, но не може да въздействува на земята, да я застави да дава плодове. Не разчитайте на малкитѣ лампички. На тѣхната свѣтлина не могатъ да зрѣятъ плодове и да оправятъ работата на хората. Само слънцето носи благословение на земята. Само слънцето на живота е въ състояние да оплоди земята и възрасти сѣмената на твоята душа, да развие твоята мисъль.

Често хората се питатъ, кѫде отива човѣкъ, като нанусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и какъ ще го приематъ, това се опредѣля отъ земния му животъ. Както е живѣлъ на земята, такъвъ ще бѫде животътъ му и въ другия свѣтъ. Ако нѣкой е водилъ нечистъ животъ на земята, като отиде въ другия свѣтъ, нѣма да го приематъ въ чиститѣ апартаменти, но ще го пратятъ на баня да се изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще го подложатъ на огънь отъ 50 милиона градуса топлина, да изгорятъ въ него и последнитѣ нечистотии и да свѣтне. Ако главичката на една карфица се постави на тоя огънь, всичко около него ще изгори. Тоя огънь е нуженъ, за да унищожи всички вредни елементи, всички паразити, всичко нечисто и да остане само Божественото, на което може абсолютно да се разчита. Въ свѣта нѣма по голѣмъ огънь отъ огъня на любовьта. Който люби, той е миналъ презъ огъня на любовьта; той знае, какво значи огънь отъ 50 милиона градуса. Тоя огънь съгражда, а не руши. Който не се ползува отъ благата на любовьта, прави и себе си, и окрѫжаващитѣ нещастни. Безъ любовь щастие не сѫществува. Всички нѣща, придобити безъ любовь, носятъ нещастие и страдание. Значи, страданието и скръбьта идатъ по пѫтя на безлюбието. а радостьта и благата — по пѫтя на любовьта.

И тъй, сѫществуватъ два пѫтя: лѣвъ пѫть — на безлюбието и дѣсенъ — пѫть на любовьта. Ако вървишъ по пѫтя на любовьта, ще имашъ единъ резултатъ; ако вървишъ по пѫтя на безлюбието, ще имашъ другъ резултатъ. Любовьта произвежда единъ родъ явления, а безлюбието — съвсемъ другъ. Който не разбира любовьта, казва: И безъ любовь може. Единъ день ще се движишъ въ пѫтя на любовьта, а на другия день — въ пѫтя на безлюбието. Значи, единъ день налѣво, на другия день — надѣсно. Влѣзешъ ли веднъжъ въ пѫтя на любовьта, тамъ ще останешъ. Който не иска да върви заедно съ тебе, покажи му лѣвия пѫть. Всѣка мисъль, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣко чувство, което не е съгласно съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣка постѫпка, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть. Всички добри мисли, чувства и постѫпки, които сѫ съгласни съ тебе, вървятъ въ пѫтя на любовьта. Това, което е въ съгласие съ човѣшката душа, иде отъ Бога. Това, което не е въ съгласие съ човѣшката душа, не е отъ Бога. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ. Блажени кроткитѣ. Блажени нажаленитѣ. Блажени милостивитѣ. Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата. Блажени миротворцитѣ“. Като четешъ блаженствата, и ти трѣбва да бѫдешъ отъ тия блажени.

„Блажени нищитѣ духомъ. Блажени миротворцитѣ“. Можешъ да бѫдешъ нищъ духомъ, безъ да си миротворецъ. Само оня е миротворецъ, който носи миръ между хората. Може ли да се нарече миротворецъ оня, който не внася миръ между хората? Стремете се да бѫдете блажени, да придобиете блаженствата като сѣмена въ живота. Сладки сѫ плодоветѣ на блаженствата.

Помнете: Както блаженствата иматъ плодове, така и Духътъ има плодове. Напримѣръ, любовьта е плодъ на Духа. За коя любовь се говори ? — За творческата, за любовьта, която съгражда и която носи свѣтлина. Изгрѣващето слънце подразбира любовьта. Често слънцето е скрито въ облаци. И облацитѣ, и дъждътъ сѫ потрѣбни. Какво прави земедѣлецътъ, ако нѣма влага и дъждъ? Българинътъ знае, че ако една година нѣма дъждъ, гладъ го очаква. Както житото има отношение къмъ влагата, така и сърдцето има отношение къмъ любовьта. Любовь, която не повдига сърдцето, не е истинска. Ако сърдцето не се храни съ любовь, не може да се прояви. Душа, която не се храни съ любовьта, не може да се прояви. Духъ, който не се храни съ любовьта, не може да се прояви.

Днесъ всички говорятъ за любовьта, въпрѣки това сѫ недоволни, бедни, страдащи. И вие сте въ сѫщото положение. Очаквате да отидете на оня свѣтъ, тамъ да се задоволите и разбогатѣете. Чудно нѣщо, толкова години ви говоря за любовьта, но и доднесъ не сте я приложили! Идете тогава на другия свѣтъ и вижте, какво ще научите тамъ за любовьта. Ако на земята не възприемете и приложите любовьта, на другия свѣтъ нищо нѣма да научите. Нѣкои се страхуватъ отъ любовьта, да не ги заблуди. Любовьта е чиста, бистра вода Чистата вода не причинява пакости. Колкото пѫти и да минавашъ презъ чиста вода, тя нѣма да ти причини никаква пакость. Обаче, мѫтната, нечиста вода, всѣкога оставя нѣщо лошо въ човека. Добриятъ човѣкъ е чиста вода, която носи благословение за всички. Дружи съ добъръ човѣкъ, и не се страхувай. Лошиятъ човѣкъ, съ своитѣ мисли и чувства, все ще остави нѣщо лошо въ тебе. Пази се отъ дружба съ лошъ човѣкъ. Ако чрезъ Божественото въ себе си не можемъ да внесемъ чистота въ свѣта, какво сме придобили? Любовь, която не носи чистота, не е истинска. Любовь, която не носи здраве и благословение, не е истинска. Любовь, която носи чистота, здраве и блага на хората, е истинска, Божествена любовь. Стремете се къмъ тая любовь, и то доброволно, безъ насилие. Ако ви насилятъ, това е безлюбие. Казвате, че се страхувате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, да не се качи на главата ви. Зависи, кого сте обикнали. Ако обичате муха, тя ще се качи на главата ви. Ако обичате конь, вие ще се качите на него. Различавайте хората, за да знаете, какъ да проявявате любовьта и какво да давате на всѣки човѣкъ. Колкото и да говоришъ за любовь на мухата, все муха ще остане. Тя постоянно ще те безпокои: ще каца на носа ти, на лицето ти, докато я изхвърлишъ навънъ. Не можешъ да направишъ мухата любеща, добра и щедра.

Какво се иска отъ човѣка на любовьта ? Ако искашъ да придобиешъ любовьта, ще пожелаешъ свѣтълъ умъ, добро сърдце, широка душа и силенъ духъ. Само любовьта внася свѣтлина въ ума. Само любовьта внася мекота въ сърдцето. Само любовьта внася широта въ душата и сила въ духа. Желая ви да бѫдете умни, добри, широки и силни, да не се оплаквате отъ живота. Ако заболѣете, хванете болестьта и я изхвърлете навънъ. Ако ви заболи кракъ, намажете го съ дървено масло, помилвайте го и кажете: Толкова години си ми служилъ безкористно, сега и азъ ще ти послужа. Дайте почивка на крака си, безъ да се страхувате отъ болката. Ако не постѫпвашъ благородно съ себе си, никога не можешъ да проявишъ благородство къмъ окрѫжаващитѣ. Ако не постѫпвашъ благородно съ своитѣ рѫце, крака, очи, уши, носъ, какъ ще постѫпвашъ съ другитѣ хора ? Както се отнасяшъ съ себе си, така ще се отнасяшъ и къмъ другитѣ хора. Едно е нуждно на сегашнитѣ хора — добра обхода.

 Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ пѣвци, музиканти и учени. Много пѣвци и музиканти има, но всѣки трѣбва да се запита, като пѣе и свири, раждатъ ли се повече плодове. Ако дърветата даватъ изобилно плодове, пѣвцитѣ и музикантитѣ сѫ пѣли и свирили добре. Не раждатъ ли дърветата много плодове, музикантитѣ не сѫ свирили добре, и пѣвцитѣ не сѫ пѣли хубаво. Нѣкой казва, че обърналъ много хора къмъ Бога. Какъ ги е обърналъ и какво е обърналъ въ тѣхъ? Ако обърналъ кесиитѣ имъ, а сърдцата имъ не е обърналъ, това не е никакво обръщане. Другъ е въпросътъ, ако обръщате пълната кесия на човѣка, който се дави. Тежката кесия ще го отнесе на дъното на морето. Тежка е човѣшката кесия. Има звезди въ вселената, на които материята е 22,000 пѫти по-тежка отъ материята на водорода. Какво ще стане съ васъ, ако вземете една малка часть отъ тази материя? Ще се намѣрите на дъното на океана. Ако кесията на човѣка е отъ такава материя, той веднага ще потъне въ водитѣ на океана. И следъ това трѣбва да дойде другъ човѣкъ отвънъ, да го спаси отъ смърть. Следователно, за да не потъва, човѣкъ се нуждае отъ леки мисли, леки чувства и леки постѫпки, да не се претоварва неговата кесия.

Стремете се къмъ любовь, която носи свѣтлина за ума. Стремете се къмъ любовь, която носи мекота и топлина за сърдцето. Стремете се къмъ любовь, която разширява душата и усилва духа. Тая любовь прави човѣка щедъръ, готовъ на всѣкакви услуги и жертви. Това е истинската, правилна любовь къмъ Бога. Такива хора сѫ нуждни за България, за Франция, за Русия, за Англия, за Америка, за цѣлия свѣтъ. Това сѫ хората, които ще служатъ на новото, на бѫдещия редъ въ свѣта.

Радвайте се на слънцето. Радвайте се на месечината. Радвайте се на звездитѣ. Радвайте се на всичко, което сѫществува въ свѣта. Радвайте се на малкитѣ работи, както се радвате и на голѣмитѣ.

*

1. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 10 октомврий, 1943 г. 5 ч. с., София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...