Jump to content

1930_10_12 Разумното слово


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

  Разумното Слово

 

„Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога.” (Йоанъ 1:1)

 

Всичко, което сѫществува въ природата, е проява на Словото. Стремежътъ на човѣшкия духъ е да изучава природата. Тя се изучава по външенъ пѫть, отъ нейнитѣ прояви. Защо е създадена природата, кои сѫ подбудителнитѣ причини за това, не знаемъ. То ще остане една отъ великитѣ тайни за насъ. Онѣзи, които търсятъ вѫтрешния смисълъ на живота и на природата, приличатъ на домакинята, която отъ люспитѣ на лука иска да разбере неговия вѫтрѣшенъ смисълъ. Какво ще научите отъ люспитѣ на лука? Сѫщо така и ученитѣ, по външнитѣ прояви на живота, искатъ да разбератъ, защо и какъ е създаденъ свѣтътъ. Така разсѫждава и детето. И, като го питатъ, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моитѣ братчета и сестричета. Има нѣщо вѣрно въ този отговоръ. Ако майката нѣмаше предвидъ първо децата си, само за гости не би варила сладко. Въ случая, децата сѫ подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовьта на майката къмъ децата. Отъ голѣмината на гърнетата съ сладко децата сѫдятъ за любовьта на майка имъ къмъ тѣхъ. Колкото по-голѣми сѫ гърнетата, толкова по-голѣма е любовьта на майка имъ. И вие, като децата, казвате, че свѣтътъ е създаденъ за васъ. Свѣтътъ е голѣмо гърне, пълно съ сладко. Ученитѣ хора бъркатъ въ гърнето съ своитѣ лъжици, да извадятъ нѣщо. Подъ „ученъ” разбирамъ човѣкъ, въ когото работи разумното начало. Той свободно бърка въ гърнето съ сладко, вади си отъ него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато учениятъ ни разказва за свѣта, той прилича на детето, което разправя, какъ майка му е сварила сладкото: колко плодъ турила, колко захарь, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме отъ тѣзи подробности. Ние се интересуваме само отъ едно – отъ сладкото.

 

„Словото бѣ Богъ. И всичко чрезъ Него стана.” Словото е единствената реалность, съ която ние сме свързани. Отъ Словото, т. е. отъ Разумното Начало е излѣзълъ животътъ. Отъ живота е излѣзла свѣтлината, която озарява всеки човѣкъ. Животътъ съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животътъ? – Сладкото, което постоянно ядемъ. Природата е турила това сладко въ голѣмо гърне. Всички живи сѫщества – животни и хора – мѫже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркатъ въ гърнето съ сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядатъ, оставятъ лъжицитѣ и казватъ: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядешъ отъ това сладко. Наистина, като минатъ нѣколко часа, пакъ бръкнешъ съ лъжицата, хапнешъ малко сладко и казвашъ: Ще отида да работя. Днесь ядешъ, утрѣ, други день, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждашъ, както и да не си дояждашъ, да оставашъ гладенъ.

 

Като слушамъ философскитѣ разсѫждения на ученитѣ, виждамъ, колко тѣ сѫ преходни. Съ такива учени и философи сѫ пълни гробищата. Тамъ е написана историята на философскитѣ разсѫждения. На тѣхъ се дължи унищожението на държавитѣ. – На какво се дължи сѫществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човѣкъ, никое сѫщество не е умрѣло отъ гладъ. Обаче, всички хора, всички живи сѫщества умиратъ отъ преяждане. Ако една машина работи непрекѫснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употрѣбява отъ време-навреме. На сѫщото основание, ако стомахътъ работи повече, отколкото трѣбва, скоро ще заведе човѣка въ гробищата. Ако сте ясновидци, ще видите, че стомахътъ, дробоветѣ и мозъкътъ работятъ непрекѫснато, като воденици.

 

Питате: На какво се дължи съвременната икономическа и психическа криза? – На чрезмѣрното производство. На който пазаръ отидете, ще видите чрѣзмѣрно производство на човѣшки мисли, чувства и желания. Пазаритѣ сѫ пълни съ храни отъ всички свѣтове – отъ физическия, духовния и умствения, но нѣма пласментъ. Майкитѣ раждатъ деца, но нѣма съ какво да ги хранятъ – криза настанала. Бащитѣ раждатъ деца, но нѣма кѫщи, нѣма де да ги подслонятъ – пакъ криза настанала. Сърдцето на момата се запалило, гори отъ четири страни, но не може да намѣри момъкъ да я обича – криза настанала. Момъкъ търси мома да го обича, но и той не може да намѣри – криза настанала. Мѫжътъ на нѣкоя жена умрѣлъ – криза настанала. Жената умрѣла – пакъ криза настанала. Като не разбиратъ законитѣ, хората казватъ: Свѣтътъ е създаденъ така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупенитѣ гърнета. Тѣ говорятъ за единъ изопаченъ свѣтъ. Мнозина казватъ, че свѣтътъ е красивъ. – Красивъ е свѣтътъ, но не човѣшкиятъ. Както виждамъ, човѣшкиятъ свѣтъ е пъленъ съ развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, трѣвата смачкали, цвѣтята пречупили – навсекѫде развалини. Всички поточета и порои, които се спущатъ отгорѣ, това сѫ развалени канализации. Така гледамъ азъ на човѣшкия свѣтъ. Ученитѣ гледатъ другояче. Азъ виждамъ навсекѫде разрушения и се чудя, защо ставатъ, коя е причината за това. Ученитѣ казватъ, че развалинитѣ и разрушенията въ свѣта се дължатъ на размѣстване на земнитѣ пластове. Тѣ търсятъ причинитѣ на тѣзи размѣствания въ различнитѣ геологически периоди. Така тѣ обясняватъ и набръчкването на земната кора. Това насъ не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човѣшкото лице. Всеки човѣкъ е изложенъ на външни и вѫтрешни промѣни. И параходътъ, колкото да е здравъ и силенъ, като се намѣри въ океана, вълнитѣ ще го клатушкатъ на една, на друга страна, и той ще се огъва подъ тѣхния напоръ. Той не може да се освободи отъ сътресения. Като говорите за човѣка, казвате, че той трѣбва да бѫде спокоенъ. Питамъ: Какъ може да бѫде спокоенъ човѣкъ въ бурния океанъ? Какъ може да бѫде спокоенъ, като живѣе между хора, които не мислятъ? Какъ може богатиятъ да бѫде спокоенъ, когато стотици и хиляди хора тропатъ на вратата му да искатъ помощь? Какъ ще бѫде спокойна майката, предъ която плачатъ гладнитѣ й деца? Какъ ще бѫде спокоенъ бащата, който не може да отгледа децата си? Какъ могатъ да бѫдатъ спокойни онѣзи вѣрващи, които сѫ изгубили вѣрата си? И между религиознитѣ има криза. Страшно е човѣкъ да изгуби вѣрата и упованието си въ Бога! Той преживява голѣма криза. Свѣтлитѣ му мисли, благороднитѣ и възвишени чувства изчезватъ. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързалъ съ Разумностьта – съ Разумното Слово. Реалниятъ свѣтъ е разуменъ. Той не се промѣня при никакви условия.

 

Ученитѣ иматъ задачата, да покажатъ на хората, въ какво отношение науката и религията могатъ да имъ бѫдатъ полезни. Не е въпросъ да ги забавляватъ. Съвременниятъ човѣкъ не се нуждае вече отъ забави. Той трѣбва да знае истината, каквато е. Ако се мѫчи, да знае, защо се мѫчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трѣбва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуемъ, какво ще каже Учительтъ. – Какво ще кажа? Като отидете на концѣртъ да слушатѣ нѣкой виденъ музикантъ, какво ще кажете? Ще слушате да свири нѣщо отъ Бетовенъ, отъ Моцартъ или отъ Бахъ и после ще се произнесете, какъ е свирилъ. Ще кажете, че цигуларьтъ свири много добрѣ. – Така е за онѣзи, които разбиратъ отъ музика. Обаче, има хора, които нищо не разбиратъ и казватъ, че цигуларьтъ свирилъ добрѣ. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничарь. Значи, има извѣстно отношение между добрия гостилничарь и видния цигуларь, както и между онзи, който се нахранилъ добрѣ и който слуша видния цигуларь. И двамата сѫ имали вѫтрѣшенъ гладъ: първиятъ за ядене, а вториятъ – за музика. Приятно е да слушашъ майстори – музиканти. Безъ да знаешъ нотитѣ, ти изпитвашъ приятность отъ хубавата музика. Добриятъ музикантъ владѣе магията на изкуството. Има области въ природата, вратитѣ на които се отварятъ само тогава, когато човѣкъ владѣе магията на музиката. Безъ цигулка или какъвъ да е инструментъ, съ дни и години може да обикаляте тѣзи области, но никоя врата нѣма да се отвори за васъ. Ще носишъ цигулката си, ще свиришъ и, ако тѣ одобрѣтъ като музикантъ, ще тѣ пуснатъ да влѣзешъ поне въ една отъ тѣзи области. Ако не знаете да свирите, идете тамъ съ нѣкой музикантъ. Той ще спаси положението. Като се отворятъ вратитѣ за него, и вие ще надзърнете малко.

 

Въ единъ митъ се разказва за единъ князъ, голѣмъ скѫперникъ, който живѣлъ въ една планинска мѣстность, далечъ отъ хората, и невидимъ за всеки, който минавалъ презъ тази область. Каквото придобивалъ, все за себе си задържалъ. По това време имало добри цигулари по свѣта, които свирѣли отлично, по-добре отъ сегашнитѣ видни цигулари. Цигулкитѣ имъ се отличавали отъ сегашнитѣ по това, че имали петь струни. Веднъжъ единъ отъ тѣзи майстори – цигулари попадналъ въ мѣстностьта, дето живѣелъ князътъ, и започналъ да свири. Князътъ, силно увлѣченъ отъ свиренето на особения цигуларь, рѣшилъ да се яви предъ него, да му благодари за чудната музика. Той го поканилъ да сѣдне при него и му приготвилъ отличенъ обѣдъ. Както виждате, добриятъ цигуларь можа да отвори тази врата, която всекога била затворена. Той билъ първиятъ човѣкъ, предъ когото князътъ се явилъ. – Защо му отворилъ вратата си? – Защото свирѣлъ отлично. Който свири, всекога мисли. Дето е мисъльта, тамъ е Разумното Слово. Само човѣкътъ на Разумното Слово мисли право. Само той може да бѫде музикантъ, да свири добре. – Искамъ да бѫда музикантъ. – За да бѫдешъ музикантъ, трѣбва да носишъ Разумното Слово въ себе си. – Ама искамъ да бѫда музикантъ. – Ако е само да биешъ тѫпана и да стържешъ съ лѫка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово въ себе си, той има условия да стане гениаленъ. Дето е Разумното Слово, тамъ има творчество. Който не разбира това, казва: Нѣма цигуларь като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово нѣма. То е истинскиятъ цигуларь. То е Учительтъ въ свѣта.

 

Питашъ: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? – Кой си? Единъ обикновенъ ученикъ на този, който свири. Ти можешъ да бѫдешъ обикновенъ цигуларь, талантливъ и гениаленъ. Азъ разглеждамъ свиренето въ широкъ смисълъ. За да развива речта, т. е. говора си, човѣкъ трѣбва да се учи да свири и пѣе. Докато не свиришъ и пѣешъ, не можешъ да мислишъ право. Разумното Слово се изразява чрезъ музика и пѣсень. Каквото представлява пръстьта за тухлата, такова нѣщо сѫ музиката и пѣсеньта за правата мисъль. За да изрази словото си, човѣкъ се нуждае отъ методи. Безъ музика и пѣсень нищо не се постига. На какъвто инструментъ да свиришъ, знай, че безъ музика никѫде не можешъ да отидешъ. Или ще пѣешъ, или ще свиришъ. Нещастията на човѣка се дължатъ, именно, на това, че той нито пѣе, нито свири. Той очаква наготово, да дойде нѣкой отвънъ, да му свири или пѣе. Като търситѣ музика, обърнете се къмъ първия цигуларь въ природата – Слънцето. Първиятъ слънчевъ лѫчъ сутринь е първата ария. Животътъ, който иде на земята, се излива чрезъ Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите предъ Слънцето, но очакватѣ друго нѣщо, другъ цигуларь да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдавашъ изгрѣването на Слънцето, безъ да чувствашъ неговата музика и слово, ти си въ положението на онзи финансистъ, който по цѣли дни събира и вади числа, прави изчисления, безъ да придобие нѣщо. Като се върне у дома си, той носи спомѣнъ за милионитѣ, които изчислявалъ, но джобътъ му е празенъ, нищо не е придобилъ. Вечерь, като се прибератъ у дома си, майката, бащата, децата затварятъ тефтеритѣ си, като финансиста, само си спомнятъ, какви загуби и печалби сѫ имали презъ деня. Че слънцето изгрѣва, че свѣтлината му е приятна, това е минало и заминало край тѣхъ, безъ да остави спомѣнъ.

 

Смисълътъ на живота не се заключава въ смѣтането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ не може безъ смѣтане. Обаче, другитѣ свѣтове изискватъ други нѣща, а именно: ще минешъ презъ свѣта на мислитѣ, презъ свѣта на чувствата и най-после ще дойдешъ въ свѣта на материята, т. е. до физическия свѣтъ, който е свѣтъ на резултатитѣ. Когато се говори за слънцето, за звѣздитѣ, азъ гледамъ на тѣхъ като на резултати отъ дѣйностьта на разумни сѫщества, живѣли преди милиони, милиарди години. Напримѣръ, има сѫщества, които сѫ живѣли преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и сѫщо число, минало презъ своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървятъ по една и сѫща линия, но съ различни резултати – резултати на разумния животъ. Този животъ е предшествалъ нашето съзнание. Съ нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можемъ да ги използваме, както трѣбва. Дали човѣкъ съзнава нѣщата, или не, това е другъ въпросъ. Казвашъ: Какво ме интересува другия свѣтъ? – Не може да не тѣ интересува, защото стремежътъ на човѣшката душа се дължи на разумни сѫщества отъ другия свѣтъ, съ по-високо съзнание и култура отъ твоята.

 

Сѫществуватъ две философски твърдѣния: едното поддържа мисъльта, че трѣбва да се създаде нѣщо ново въ свѣта, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опиталъ да създаде нѣщо ново, самъ се убѣдилъ въ противното. Човѣкъ може да преобразява нѣщата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирамъ разработване на създаденото. Когато посаждашъ крушата, създавашъ ли я? Когато детето се ражда, създавашъ ли го? Детето само се развива въ утробата на майката, но не се създава. Слѣдователно, ние можемъ само да развиваме формитѣ, които Богъ е създалъ. Тази е истината. Затова е казано, че нѣма нищо ново подъ небето. Какъ ще създадешъ религията, какъ ще създадешъ науката? Колкото и да е високо съзнанието на даденъ човѣкъ, то трѣбва да се освободи, да се очисти отъ наслояванията на миналото. И тогава можемъ да говоримъ за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нѣщата и не пита, има ли, напримѣръ, любовь, или нѣма.

 

Какво разбираме подъ „любовь”? Любовьта е неопредѣлена идея. Тя подразбира Разумното Слово, отъ което сме излѣзли. Разумното Слово е резултатъ на Разумното Начало въ насъ. Подъ „Разумно Начало” разбираме Бога, Когото поставятѣ на едно или на друго мѣсто. Всѫщностъ, на кое мѣсто поставятѣ Бога? Оттамъ се явява и въпросътъ, на кое мѣсто е душата. Всеки човѣкъ може да си отговори на тѣзи въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всеко мѣсто: въ сърдцето на човѣка, въ мозъка, въ дробоветѣ, въ симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно тамъ, нѣма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди въ временното, преходното човѣшко тѣло. Тя пребивава въ тѣлото само около една стотна часть отъ секундата и следъ това, наново го напуща; после пакъ дохожда, пакъ го напуща. Ще кажете, че това сѫ неразбрани нѣща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нѣщо. Какво ще разберете отъ едно число, съставено отъ единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число отъ единица и 39 нули? Ако това е дългъ, кога ще се изплати? Каквото и да прави човѣкъ, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трѣбва всека минута, въ продължение на 2,000 години да се внасятъ въ банката такива голѣми кълба злато, колкото е голѣма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими сѫ извѣстни идеи за човѣка.

 

Мнозина се питатъ, какво е предназначението на човѣка. – Предназначението на човѣка е да се свърже съ Разумното Слово. – Кой е пѫтьтъ къмъ щастието? – На този въпросъ лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвамъ: Правиятъ пѫть води къмъ щастието. Като дойде нѣкой лично при мене и ме пита за пѫтя къмъ щастието, нищо не мога да му кажа. Азъ виждамъ, че той върви въ кривъ пѫть. Първо трѣбва да го убѣдя въ това и после да му кажа, кой е правиятъ пѫть, който води къмъ щастие. Обаче, каквото да му кажа, той нѣма да вѣрва. Ще каже: Какъ така да съмъ въ кривия пѫть! Щомъ не вѣрва, казвамъ му: Върви напредъ, ти си въ правия пѫть. Това не е истината. Ако искамъ да кажа истината на човѣка, трѣбва да бѫда искренъ. Ще му кажа: Приятелю, пѫтьтъ, по който вървишъ, води къмъ гробищата. – Ама азъ зная, че правиятъ пѫть е презъ страданията, презъ Христовия кръстъ. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искашъ да вървишъ направо, слѣдвай Разумното Слово. Страданията сѫ законъ за необходимостьта, но не сѫ законъ на свободата. Ако веднъжъ сѫ тѣ разпъвали, трѣбва ли и втори пѫть да тѣ разпъватъ? Каква нужда има да тѣ разпъватъ всеки день? Въ такъвъ случай, по-добре е човѣкъ веднъжъ завинаги да умре и да се свърши съ него, отколкото постоянно да го разпъватъ, да го свалятъ отъ кръста и пакъ да го разпъватъ. Какъвъ смисълъ има въ това? Хората и до днесь още държатъ Христа закованъ на кръста, понеже постоянно се питатъ, наистина ли Той бѣше разпнатъ и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпросъ. Отъ две хиляди години досега хората още държатъ Христа на кръста и се съмнѣватъ, наистина ли е билъ разпнатъ, защо сѫ Го разпнали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнатъ Христа. Такова нѣщо не сѫществува. Ако искате да знаете, какво бѣше писано да стане, казвамъ: Опредѣлено бѣше да дойде Христосъ на земята, да прояви Божията Любовь, хората да я приематъ и да дойде Царството Божие на земята. Че разпнаха Христа, това бѣше човѣшката воля, а не Божията.

 

– Защо идатъ страданията въ свѣта? – Отговорътъ е простъ: Страданията и нещастията въ живота идатъ по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своитѣ си, но тѣ не Го приеха. Човѣкъ не може да се спаси чрезъ вѣрвания и суевѣрия. Той може да се спаси само по пѫтя на Разумното Слово. Като приеме Словото въ себе си, човѣкъ има условия да стане и светия, и адептъ, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, тѣ казватъ, че било опредѣлено Христосъ да бѫде разпнатъ. – Не, опредѣлено бѣше Христосъ да страда, но не да бѫде разпнатъ на позорния римски кръстъ. Ще кажете, че било опредѣлено Христосъ да умре. – Това е другъ въпросъ. Кога умира човѣкъ? Кога се събаря една кѫща? – Когато не е направена спорѣдъ правилата на природата, както и спорѣдъ изискванията на техниката. При тѣзи условия, тя непремѣнно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живѣе дълго време. Въ това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мѫчи хората, но иска тѣ да бѫдатъ разумни.

 

„Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ.” Този стихъ се отнася до Разумното Слово, до истинската вѣра. – Ние нѣмаме ли вѣра? – Имате, но не абсолютна. Вѣрата е неопредѣлена величина. Казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, въ Христа, а дохождашъ при мене да искашъ хиляда лева на заемъ. Какъ е възможно ти, вѣрващиятъ, да нѣмашъ хиляда лева въ джоба си? Азъ считамъ истинска вѣра тази на Данаила, когото хвърлиха въ рова на лъвоветѣ, и тѣ не го разкѫсаха. Азъ наричамъ истинска вѣра тази на тримата младежи, които хвърлиха въ огнената пещь, и тѣ не изгорѣха. Каква вѣра е тази, при която лъвоветѣ могатъ да тѣ разкѫсатъ, и огъньтъ да тѣ изгори? Апашътъ, който краде, има ли вѣра? Той отива да краде съ вѣра, но като дойдатъ изпитанията, никаква вѣра нѣма. Хвърлили единъ апашъ въ варница съ току-що изгасена варь. – Какво станало съ апаша? – Изгорѣлъ. Като наблюдавали изгарянето му, видѣли, че свѣтлината на варницата се увеличила – станала нѣкаква химическа промѣна. Обаче, вѣрата на апаша не могла да го спаси. Човѣкъ, като гори, издава особена свѣтлина. Дърветата сѫщо издаватъ особена свѣтлина: дѫбътъ, букътъ, чамътъ горятъ по особенъ начинъ. Това сѫ процеси, които заслужаватъ да се изучаватъ. Това е наука.

 

Изучавайтѣ влиянието на различнитѣ храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се хранитѣ съ житенъ хлѣбъ, значи, първата ви храна е зърнена. Нѣкои пъкъ се хранятъ повече съ царевица, сѫщо зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другитѣ зърнени храни. Не е все едно, дали ще употрѣбявашъ жито, царевица или овесъ. Енергиитѣ на житото се коренно различаватъ отъ енергиитѣ на останалитѣ зърнени храни. Който иска да стане идеалистъ, да се храни съ овесъ. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, да придобиешъ мускули, сила, яжъ жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земедѣлецътъ знаеше, въ какви дни да разорава нивата си и кога да сѣе житото, щѣше да има такива резултати, каквито не е очаквалъ. Ако хората постѫпваха разумно, тѣ щѣха да използватъ грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята съ желѣзни плугове, хората ще продължаватъ да се биятъ и самоизтрѣбватъ. Земята не търпи никакво желѣзо. То съдържа груби енергии, които се предаватъ на хлѣба. И човѣкъ, като яде този хлѣбъ, съ него заедно приема енергиитѣ на желѣзото. Докато копаемъ земята съ мотика и бѣлъ, докато се биемъ съ саби и ножове, не можемъ да очакваме по-мека и възвишена култура.

 

Сегашното човѣчество се намира още въ желѣзния вѣкъ на плуга. – Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ желѣзнитѣ рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората отъ желѣзото. Знае се, че нѣкога въ Египетъ сѫществувала по-висока култура отъ сегашната. До това време рѣката Нилъ текла въ друга посока, различна отъ тази, въ която тече сега. Значи, хората сѫ й дали ново направление. Тогавашнитѣ културни египтяни напояваха съ рѣката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Тѣ обработваха нивитѣ си безъ желѣзни рала, и тѣ донасяха повече плодъ, отколкото сега. Докато египтянитѣ спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египетъ цъвтеше. Щомъ потѫпкаха тѣзи правила и наложиха користолюбието, Египетъ изгуби силата си. Съвременнитѣ хора ще се самоунищожатъ отъ вѫтрешната алчность да забогатѣватъ все повече и повече. Центърътъ на алчностьта, т. е. на користолюбието се намира около слѣпитѣ очи. Ако човѣкъ посвѣти цѣлия си животъ на това чувство, да го задоволи, той ще печели милионъ следъ милионъ, но пакъ нѣма да бѫде щастливъ. Каквото да прави човѣкъ, алчностьта всекога остава незадоволена.

 

Единъ голѣмъ милионеръ, англичанинъ, се връщалъ отъ Африка за отечеството си, за да присѫства на коронясването на краля. Още въ парахода той си правѣлъ смѣтка, дали ще може да се справи съ своитѣ 365 милиона английски лири, които ималъ на разположение по случай коронясването. Като направилъ смѣтката си, видѣлъ, че паритѣ нѣма да му стигнатъ. Въ единъ моментъ стойностьта на паритѣ се обезцѣнила въ неговия умъ, и той не могълъ да издържи и се хвърлилъ въ морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човѣка щастливъ. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълнитѣ чували съ жито. Това значи гениаленъ човѣкъ. Ако изгубишъ способностьта да се радвашъ на малкото, ти губишъ цената си като човѣкъ. На хората, които не се радватъ на малкото, казвамъ: Вие сте обикновени хора, отъ които не се очаква много. Вие не разбирате закона. Ако е въпросъ за химия, физика, икономика, житното зърно знае повече отъ човѣка. То лесно се справя съ мѫчнотиитѣ. Ако нѣкого отъ васъ поставятъ при условията на житното зърно, нищо нѣма да направите. Като ядешъ житното зърно, кажи: Господи, научи ме, какъ да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите скритъ въ житното зърно. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.” Житнитѣ зрънца сѫ малкитѣ самунчета, слѣзли отъ небето. И следъ всичко това, очаквате да слѣзе Христосъ отъ небето. Той е слѣзълъ, и всека година слиза въ милионитѣ зрънца, които ние ядемъ. Възможно е Христосъ да дойде и по този начинъ, по който хората Го очакватъ. Често хората казватъ: Това жито не струва. Като не го оцѣняватъ, хората започватъ да го мелятъ, да го превръщатъ въ брашно, да хвърлятъ люспитѣ му като нехранителни и т. н. Обаче, нѣкои учени казватъ, че хранителностьта на житото е и въ люспитѣ. Ето защо, като ги хвърлятъ, хората се лишаватъ отъ тѣхната хранителность. Вѫтрешностьта на житото е опредѣлена за по-благородни и добри хора, които могатъ правилно да го използватъ. За да се разбере това, нуждни сѫ учени хора, които да работятъ за благото на човѣчеството.

 

Време е вече да се отдели религиозниятъ животъ отъ обществения. Ще кажете, че религиозниятъ животъ е остарѣлъ вече. Религиозниятъ животъ е старъ въ едно отношение, обществениятъ животъ – въ друго отношение, научниятъ животъ – въ трето отношение. Науката е въ противоречие съ религията. Ако се говори за формитѣ на религията, както и на разумния животъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ строго опредѣлени. – Какво означава религиозниятъ животъ? – Служене на Бога. Човѣкъ трѣбва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенстване, но и за усъвършенстване на своитѣ ближни. Общественикътъ ще работи за подобрението живота на своитѣ ближни. Учениятъ ще работи за подобрение на външнитѣ условия на човѣшкия животъ. Азъ мога да докажа на ученитѣ, че Христосъ е скритъ въ житното зърно. – Какъ ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че въ него е скритъ зародишътъ на човѣка. Който знае законитѣ и условията за развитието на човѣка, като постави това зърно при тѣзи условия, отъ него ще излѣзе, какъвто човѣкъ искате – талантливъ, гениаленъ или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, съ обикновеното човѣшко око, житнитѣ зърна не се различаватъ едно отъ друго. Всеки моментъ човѣкъ може да се ражда и преражда, а не само единъ пѫть. Всека нова фаза въ човѣшкия животъ е новораждане. Човѣкъ живѣе, докато се ражда и новоражда. Щомъ престане да се ражда, той умира вече. – Кога умира човѣкъ? – Когато не може да се ражда. Раждането, като процесъ, не трѣбва да бѫде откѫснато отъ другитѣ явления въ природата. Освѣнъ това, между едно и друго раждане трѣбва да има тѣсна, неразривна връзка.

 

Христосъ казва: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Азъ превеждамъ този стихъ въ слѣдния смисълъ: Ако не се раждате всеки день, всеки моментъ отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие. Този стихъ, взетъ въ еднократна форма, се отнася до децата, а не до възрастнитѣ. Ще се раждашъ всеки моментъ. Само така ще разберешъ смисъла на Разумното Слово и ще го приложишъ. Ако днесь си обикновенъ човѣкъ, утрѣ можешъ да станешъ талантливъ; ако днесь си талантливъ, утрѣ можешъ да станешъ гений. Ако нѣмашъ възможность да се новораждашъ, ти завинаги ще останешъ обикновенъ човѣкъ, или невѣжа. Значи, новораждането е многократенъ процесъ. Като се новоражда, човѣкъ може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховетѣ: „Въ началото бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога.” Това сѫ закони и методи, чрезъ които човѣкъ се развива; така, именно, той се освобождава отъ труднитѣ условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тѣзи закони, и цѣлата земя да се обработва, и житото да се подобри, човѣкъ нѣма да се освободи отъ мѫчнотиитѣ. Не е въ многото жито, не е въ изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човѣка. Какъвъ смисълъ има въ това, земята да се напълни съ жито, а хората да продължаватъ да се каратъ. При сегашното изобилие, нито богатиятъ може да яде, нито бѣдниятъ. Бѣдниятъ не си дояжда, а богатиятъ – преяжда. Въ края на краищата, отъ недояждане бѣдниятъ удължава живота си; отъ преяждане богатиятъ повръща всичко, което е ялъ, и преждевременно умира. Това сѫ мои твърдѣния. Споредъ моитѣ наблюдения, азъ не съмъ срѣщалъ нито единъ бѣденъ, който да е умрѣлъ отъ гладъ. Всички бѣдни сѫ умрѣли, както богатитѣ, отъ преяждане.

 

Сега, като говоря така, азъ не искамъ да приемате нѣщата догматически, нито да вѣрвате, както азъ вѣрвамъ. Това, въ което азъ вѣрвамъ, остава за мене. Обаче, ако и азъ, и вие вѣрваме въ едно и сѫщо нѣщо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излѣзе отъ моята и отъ вашата вѣра, това е другъ въпросъ. Моята вѣра е важна за васъ дотолкова, доколкото може да донесе нѣщо добро, както частно за васъ, така и общо за всички. Ако моята вѣра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще постигна, като ви кажа да раздадете имането си на бѣднитѣ, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бѣдни, които не сѫ истински бѣдни. Значи, трѣбва да различавате, кой е истински бѣденъ, и кой – истински богатъ. Има бѣдни, които играятъ ролята на бѣдни; има и богати, които играятъ роля на богати.

 

Събрали се стотина американски милионери и рѣшили да изиграятъ ролята на бѣдни хора, да се представятъ като бѣдни. За тази целъ, тѣ се облѣкли въ скѫсани дрехи, хвърлили шапкитѣ, обувкитѣ си и тръгнали въ такъвъ видъ изъ града, да видятъ, какъ ще се почувстватъ въ положението на бѣдни и просяци. Като се поглеждали едни-други, тѣ се смѣели. Това е животътъ, дето хората играятъ роля на бѣдни и богати. Умрелиятъ не е ли бѣденъ? Той е фалиралъ търговецъ, изгубилъ всичкото си богатство. Като гледатѣ на умрѣлия, като на фалиралъ търговецъ, кой нѣма да му се смѣе, щомъ го види съ окѫсани дрехи, босъ и гологлавъ? Всички умрѣли, които занасятъ на гробищата, сѫ все фалирали търговци. – Тогава да се откажемъ отъ този животъ. – Не е въпросъ да се откажетѣ отъ живота, но умни да бѫдете. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, и да възлюбишъ ближния си като себе си.” Да бѫдешъ уменъ, значи, да любишъ. Не можешъ да любишъ, ако не носишъ Разумното Слово въ себе си. То дава мощь на човѣка. Безъ Словото любовьта не може да се прояви. Любовьта е мощна сила, чрезъ която всеки моментъ можешъ да работишъ, както учениятъ работи съ своитѣ уреди и инструменти. Любовьта урежда и най-обърканитѣ работи. Любовьта укротява и най-свирепитѣ животни. Казано е: „Богъ е огънь всепояждащъ.” Понеже Богъ е Любовь, значи, Любовьта е огънь всепояждащъ. Тя не изгаря, но смекчава и стопѣва и най-твърдия металъ.

 

Мнозина, въ алчностьта си, приличатъ на онѣзи разбойници, които нападнали единъ ученъ магъ, съ желание да го обератъ. Като разбралъ намѣрението имъ, той ги запиталъ: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадешъ всичкитѣ си пари. – Елате съ мене, азъ ще ви дамъ, колкото злато искате. Азъ имамъ малко пари, тѣ нѣма да ви задоволятъ. Разбойницитѣ тръгнали следъ учения. Той ги завелъ до една пещера, вдигналъ камъка, и предъ тѣхъ се открило голѣмо количество злато. Той имъ казалъ: Вземете си, колкото искате злато. Като го видѣли, разбойницитѣ се спуснали къмъ него и си взели по 20 ÷ 30 кг. злато. Турили го на гърбоветѣ си и тръгнали. Отъ тежестьта на златото, тѣ се уморили, изпотили и започнали да изоставатъ. По едно време тѣ огладнели толкова много, че не могли повече да ходятъ. Спрели да си починатъ, но нѣмали хлѣбъ да задоволятъ глада си и да възстановятъ силитѣ си. Вървели день - два, все гладни и не знаели, отде да намѣрятъ хлѣбъ. Съ тѣхъ заедно билъ и магътъ. Като видѣлъ отчаяното имъ положение, той казалъ: Вървѣтѣ съ мене, азъ ще ви заведа на друго мѣсто. Гладни, изнемощѣли, разбойницитѣ тръгнали следъ него. Той ги завелъ при друга пещера. Тропналъ съ прѫчицата си и предъ тѣхъ се открила богата трапеза съ вкусни ястия. – Сѣднетѣ да се нахранитѣ и после ще продължимъ пѫтя си. Тѣ гледали мага и си казвали: Чудно нѣщо, този човѣкъ не носи нищо на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магътъ, съ своето знание, доказалъ, че въ живота не сѫ нуждни само пари. Най-после, той казалъ на разбойницитѣ: Оставете паритѣ на мѣстото и си вървѣтѣ.

 

Питатъ: Кое е сѫщественото въ живота? – Разумното Слово. – Кое е сѫщественото още? – Вѣрата. – Обаче, не е важно, въ какво вѣрва човѣкъ; важно е, какво може да направи човѣкъ съ своята вѣра. Казвашъ: Азъ направихъ едно добро. – Не е достатъчно да направишъ само едно добро. Доброто е непреривно. Добритѣ дѣла сѫ свързани едно съ друго, като верига. Всеки день, всеки моментъ трѣбва да правишъ добро. Мислитѣ, чувствата и дѣйствията на човѣка трѣбва да бѫдатъ свързани едно съ друго. Това е неговиятъ идеалъ, неговото щастие. Има начинъ, по който човѣкъ маже да постигне своето щастие. – Какъвъ е този начинъ? – Елате съ мене, азъ ще ви покажа. Азъ ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трѣбва да се мине пѣшъ. Всеки трѣбва да си помисли, може ли да извѫрви това разстояние. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, то е ваша работа. Ако вѣрвате, ще видите, че е вѣрно; ако не вѣрвате, не е вѣрно. Отъ гледището на природата, това е фактъ, който всеки самъ може да провѣри.

 

Единъ мой познатъ, като билъ въ Англия, се натъкналъ на особенъ случай. Една вечерь той присѫствалъ на интересна сказка, държана отъ единъ виденъ проповѣдникъ – негъръ. Той доказвалъ на англичанитѣ, че на всеки човѣкъ сѫ дадени условия за подобряване на живота. Отъ него се иска само едно: да бѫде разуменъ, да използва даденитѣ условия. Следъ сказката, отъ публиката излиза единъ младъ човѣкъ, който се отправя къмъ проповѣдника съ думитѣ: Ето, азъ имамъ музикални дарби, искамъ да ги развия, но нѣмамъ срѣдства. Какъ ще развия дарбата си? Проповѣдникътъ му отговорилъ: Който тѣ е надарилъ, Той си има грижа за това. Вѣрвай, и ще се убѣдишъ въ моитѣ думи. Въ това време, единъ богатъ англичанинъ се обадилъ: Азъ имамъ възможность да помогна на този младъ човѣкъ. Готовъ съмъ да се грижа за него, като за свое дете. Ще го поддържамъ, докато свърши. Младиятъ човѣкъ благодарилъ на своя благодетель съ думитѣ: Сега вече вѣрвамъ въ силата на този законъ. И на васъ казвамъ: Вѣрвайте въ Онзи, Който ви е далъ дарбитѣ. Той ще ви даде условия за тѣхното развитие. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ еднократнитѣ процеси, затова не успѣватъ въ живота си. Срѣщамъ единъ познатъ, който ми казва: Едно време бѣхъ религиозенъ, но нищо не остана отъ моята религиозность. – Щомъ твоето вѣрую може да се явява и изчезва, ти никога не си билъ религиозенъ. Ти нѣмашъ нѣщо постоянно въ себе си. – Ами това, което ти проповѣдвашъ, истина ли е? – Не само, че е истина, но азъ живѣя въ истината, която е вѣчна и неизмѣнна. Ако не живѣя въ истината, нищо нѣма да остане отъ мене; азъ ще се превърна въ прахъ и пепель. Всичко добро и възвишено въ мене се дължи на истината. Азъ живѣя въ тази истина, въ която човѣкъ не може да се съмнѣва. Тя дава мощь и духъ на всеки, който я изповѣдва, безразлично, дали той е простъ или ученъ, богатъ или сиромахъ. Не е важно, какъ е облѣченъ човѣкъ. Важно е съдържанието и смисълътъ, които човѣкъ носи въ себе си.

 

Какво се иска отъ човѣка? – Да даде възможность на своята душа, умъ, сърдце и воля да се проявяватъ. – Има ли човѣкъ душа? – Има, разбира се. Не се съмнѣвай въ себе си. Ще кажете, че сърдцето е органъ, който пулсира. – Вѣрно е, че сърдцето пулсира, че пулсътъ е свързанъ съ дѣйностьта му. Умътъ пъкъ е свързанъ съ дѣйностьта на мозъка. Дойдемъ ли до душата, не можемъ да намѣримъ мѣстото й въ човѣшкия организъмъ. Хиляди години да живѣе човѣкъ на земята, мѫчно може да опредѣли, какво представя душата. Тя е онова мощно, велико, възвишено начало въ човѣка, за което е казано, че око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което се крие въ него. Неизброими сѫ възможноститѣ на душата. Въ обикновения животъ се казва, че като умира, човѣкъ предава душата си на архангелъ Михаилъ. Това сѫ поетични приказки за обикновенитѣ хора. Обаче, не е така и за мѫдреца. Той знае, че душата е нѣщо живо, мощно, необятно. Въ нея е човѣкътъ, а не тя въ него. Това, което осмисля човѣшкия животъ, което внася възвишени подтици въ човѣка, е неговата душа. Казвате: Да спасимъ душичкитѣ си. – Щомъ става въпросъ за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае отъ спасение. Тѣлото може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, свѣтото въ човѣка, което служи на Бога. Като знаешъ това, обърни се къмъ душата си съ слѣднитѣ думи: Понеже ти служишъ на Бога, азъ съмъ готовъ да направя всичко за тебе. Досега азъ съмъ ви говорилъ само за любовьта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпросъ сѫ нуждни хиляди години. Тя е разумното начало въ човѣка. Казано е: „Въ начало бѣ Словото.” Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумностьта, която се проявява въ свѣта. Вънъ отъ душата, вънъ отъ Бога никаква разумность, никаква реалность не сѫществува. Доброто е реалность. Злото, обаче, не е никаква реалность. Вънъ отъ доброто, никаква реалность не сѫществува. Щомъ злото произхожда отъ доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вѣчно. Слѣдователно, само неограниченитѣ нѣща иматъ условия да преживѣятъ времето си. Ограниченитѣ нѣща нѣматъ възможность да преживѣятъ себе си.

 

И тъй, вънъ отъ душата, вънъ отъ Словото нищо друго не сѫществува. Въ душата се криятъ и умътъ, и сърдцето, и волята. Тя се проявява чрезъ тѣхъ. Въ душата се криятъ всички дарби и способности на човѣка. Щомъ тѣ се ограничаватъ, душата се скрива, не изявява своя животъ.

 

„Въ начало бѣ Словото. Всичко чрезъ Него стана.” Чрезъ Словото се проявява и животътъ, и свѣтлината, която освѣтява всички човѣци.

 

7. Беседа отъ Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...