Jump to content

1928_07_10 Къмъ свобода (от първо издание 1928 г.)


Ани

Recommended Posts

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство,
8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г.
Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки)

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Вторникъ, 5 ч. с.
   10 юли

Къмъ свобода

„Истината ще ви направи свободни.“ Степеньта, до която е достигнало съзнанието на съврѣменното човѣчество, се отбѣлѣзва съ силенъ стремежъ къмъ свобода. Въ такъвъ случай, недоволството, което се ражда въ човѣшката душа, произтича отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения на човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се справи съ ограниченията, на които се натъква. Въ това се заключава философията на живота. Една отъ задачитѣ на човѣка е да си обясни причинитѣ за външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения въ живота.

Азъ нѣма да се спирамъ върху причинитѣ на ограниченията, но ги разглеждамъ като величини, които трѣбва да се разрѣшатъ. Дали тия величини сѫ реални или нереални, това е второстепенъ въпросъ. Важното е, че и въ единия, и въ другия случай тѣ ограничаватъ човѣка. Запримѣръ, дохожда при тебе единъ човѣкъ и ти казва, че вънъ те слѣдятъ трима души, искатъ да те убиятъ. Това може да е истина, може и да не е истина, обаче, веднъжъ влѣзла тази мисъль въ твоя умъ, ти вече се безпокоишъ, страхувашъ се, цѣла нощь треперишъ, не смѣешъ да излѣзешъ вънъ отъ кѫщи. Кое те  накарало да треперишъ цѣла нощь? — Лъжата.

Другото положение е слѣдното. Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, но дохождатъ трима твои познати при тебе и казватъ: „Знаешъ ли, че единъ богаташъ, наскоро дошълъ отъ странство, иска да ти помогне, да ти даде една голѣма сума“! Ти веднага се зарадвашъ, цѣла нощь не можешъ да спишъ, все очаквашъ момента, когато този човѣкъ ще влѣзе въ стаята ти. И това нѣщо не е вѣрно. Значи, нереалностьта има двѣ страни: красива и некрасива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и отъ красивитѣ, и отъ некрасивитѣ нѣща въ живота.

„Истината ще ви направи свободни".

Да придобиешъ Истината, това подразбира вѫтрѣшно знание, вѫтрѣшно разбиране на живота. Свободата е потрѣбна за проявяването на живота, но въ това проявяване има редъ противорѣчия. Прѣдставете си, напримѣръ, че вие срѣщате на улицата единъ човѣкъ красивъ, снаженъ, силенъ. Дѣто и да се яви всрѣдъ обществото, на всички обръща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други нѣма. Докато неговата красота не е засѣнчена отъ другъ, той е щастливъ. Дойде ли, обаче, другъ, по-красивъ отъ него, щастието го напуща, той вече остава на вторъ планъ. Красотата и силата на по-хубавия човѣкъ хвърлятъ тъмно петно, сѣнка върху съзнанието на първия, и той остава недоволенъ. Отъ философско гледище, коя е причината за недоволството въ дадения случай?

Сега ще ви изнеса друго противорѣчие, което се срѣща въ живота. Вървите по улицата и виждате единъ грозенъ, слабъ човѣкъ. Дѣто мине, на всички обръща внимание; всички му се смѣять, подиграватъ го. Този; човѣкъ разбира това и страда, скърби. По едно врѣме, отнѣкѫдѣ се задава другъ човѣкъ, още по-грозенъ отъ първия, и всички спиратъ погледа си върху него. Тази голѣма грозота произвежда радость въ душата на по-малко грозния човѣкъ, и той си казва: „Азъ мислѣхъ, че съмъ най-грозниятъ човѣкъ въ свѣта, а то, имало и отъ мене по-грозни“. Питамъ: защо красотата и силата на човѣкъ, по-красивъ отъ васъ, ви произвежда скръбь? И защо грозотата и безсилието на човѣкъ, по-грозенъ отъ васъ, ви произвежда радость, вмѣсто съжаление? Това сѫ въпроси, съ които вие трѣбва да се справите. Това сѫ положения, които сѫществуватъ въ свѣтъ, дѣто отсѫтствува свободата.

Казвамъ: когато намѣрите, че нѣкой човѣкъ е по-красивъ отъ васъ и страдате, или когато намѣрите, че нѣкой е по-грозенъ отъ васъ и се радвате, това показва, че разглеждате нѣщата разединено, безъ нѣкаква връзка между тѣхъ. Схващате ли прѣдметитѣ и явленията въ живата природа разединено, тѣ не водятъ къмъ една обща цѣль. Едно трѣбва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички нѣща сѫществува единство. Истината е само една!

Ще ви приведа единъ примѣръ за изяснение на тази мисъль. Прѣдставете си, че хиляди хора, жадни, съ засъхнали гърла, вървятъ по единъ общъ пѫть и пристигатъ до голѣмъ изворъ съ чиста, кристална вода. Всички тия хора едноврѣменно се зарадватъ на извора. Защо? — Понеже всички могатъ свободно да се настанятъ около извора и да уталожатъ жаждата си. Всички могатъ да участвуватъ едноврѣменно въ тази обща радость. Та когато говоримъ за Истината, ние подразбираме, именно, цѣлокупностьта въ схващане на нѣщата и идеитѣ. Истината означава такова нѣщо, отъ което всички могатъ да се ползуватъ и прѣдъ която всички се чувствуватъ свободни, Отъ какво? — Отъ жаждата, която до този моментъ ги мѫчеше.

Още отъ какво се освобождаватъ? — Отъ вѫтрѣшното безсилие, което жаждата имъ причиняваше.

Мнозина си правятъ заключения, като казватъ: „Не струва да се говори Истината!“ Питамъ: трѣбва ли жадниятъ да каже, че не струва да се ходи при извора? Не, жадниятъ човѣкъ, като намѣри извора, трѣбва да се напие отъ неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намѣрилъ. И затова, когато нѣкой казва, че не трѣбва да се говори Истината, той не разбира сѫщностьта на Истината. Тъй както жадниятъ, като отиде при извора и пие отъ неговата вода, се чувствува свободенъ отъ жаждата и безсилието, така и Истината прави човѣка свободенъ. Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисълъ на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе нѣкому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе нѣкому вашата грозота?

За изяснение на мисъльта ще ви приведа слѣдното сравнение. Допуснете, че нѣкой човѣкъ има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вънъ е 32° подъ нулата. Другъ човѣкъ има вълнена дреха, отъ простъ платъ, лошо ушита, и той я облича въ сѫщия день, когато е 32° подъ нулата. Значи, първиятъ човѣкъ въ дадения случай прѣдставлява красотата, а вториятъ — грозотата. Кой отъ тия двамата е за прѣдпочитане прѣдъ тази низка температура: красивиятъ или грозниятъ? Сега ще поставя въпроса въ друга форма: ако единиятъ е красивъ, но нѣма добродѣтели въ себе си, а другиятъ е грозенъ, но добродѣтеленъ човѣкъ, кой отъ двамата е за прѣдпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нѣщата. Красотата у насъ трѣбва да бѫде като свѣтлината. Тя трѣбва да бѫде образъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка, а не само като външна форма.

Питамъ: какво заключение ще извадите отъ тѣзи двѣ положения, които ви се изтъкнаха? Нѣкои ще кажатъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито грозенъ, нито красивъ.“ Не, човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Човѣкъ трѣбва да бѫде и грозенъ! Чудни сѫ хората! Човѣкъ трѣбва едноврѣменно да бѫде и красивъ, и грозенъ! Красотата и грозотата сѫ двѣ положения за човѣка. Тѣ сѫ толкова необходими смѣни въ живота, колкото сѫ необходими деньтъ и нощьта.

Нѣкои учени казватъ, че растенията се развиватъ и растатъ главно при дневната свѣтлина. Не, при дневната свѣтлина растенията само събиратъ енергия, безъ да растатъ, а вечерь, при нощната тъмнина, тѣ обработватъ събраната енергия и тогава растатъ. Значи, дневната свѣтлина служи на растенията като условие за възприемане на енергия, а нощната тъмнина имъ служи за обработване на тази енергия.

Казвамъ: когато се намѣримъ въ тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при свѣтлината, при благоприятнитѣ условия. Значи, всѣки човѣкъ, който попадне при процеса на неблагоприятнитѣ условия въ живота ще има, какво да работи. Запримѣръ, богатитѣ хора сѫ при условия да работятъ, но не работятъ. Богатиятъ човѣкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който седи облѣ- ченъ въ своята източна роба, съ чалма на глава, прѣдъ него наргилето — водата клокочи въ шишето, димътъ излиза отъ устата му, а той само клати глава и казва. „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро!“ Защо? — Наргилето седи прѣдъ него. Сиромахътъ пъкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който нѣма наргиле и казва: „Господи, какво ще се прави безъ наргиле на този свѣтъ? Този, който има прѣдъ себе си наргиле да му дими, той разрѣшава добрѣ въпроситѣ, ами азъ, какво да правя?

Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, като мислятъ, че безъ наргиле животътъ нѣма смисълъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, кое е наргилето за майката. Нѣкоя мома се оженила, но нѣма дѣца. Тя седи тѫжна, замислена, казва си: „Нѣмамъ наргиле да ми дими!“ Наргиле е дѣтето, за което тя мечтае. Друга мома, като се ожени, роди 4— 5 дѣца, на които се радва, благодари на Бога за тѣхъ, смучи наргилето и казва: „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро! Хубаво е, като имамъ това дѣтенце! Малко е днесъ, но то ще порастне, голѣмо ще стане, ще се изучи, ще ме гледа на старини.“ Мисли, разсѫждава тя, и наргилето прѣдъ нея дими. Това сѫ специфични схващания за живота. Ако мислите, че дѣтето, въ тази форма, ще ви освободи, вие се лъжете. Нѣма единство между вашитѣ разсѫждения и фактитѣ въ дѣйствителния животъ. Дѣтето расте и пораства, изучва се и нито ви гледа, нито може да ви освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Всѣки самъ може да се освободи отъ тия условия. Какъ? — Като възприеме и възлюби Истината. Истината ще ви направи свободни.

Богатиятъ турчинъ седи прѣдъ наргилето, водата клокочи въ шишето, той смучи, димъ излиза отъ устата му, и си размишлява. Слѣдъ това си пийне едно кафенце и казва: „Аллахъ“! Вие се смѣете на този турчинъ, но казвамъ: понѣкога и съврѣменнитѣ хора сѫ така смѣшни въ схващанията си за идейния животъ. Тѣ мязатъ на тѣзи източни народи. И тия нѣща сѫ хубави, но не сѫ сѫществени. Тѣ сѫ врѣменни, прѣходни положения въ живота на човѣка. Както бѣдниятъ може безъ наргиле, така и богатиятъ може безъ него. Истински идеенъ животъ е този, безъ който не могатъ нито богатиятъ, нито бѣдниятъ. Правилни разбирания за живота сѫ тѣзи, които сѫ еднакви и за бѣдния, и за богатия. И бѣдниятъ, и богатиятъ, при каквито условия на живота и да се намиратъ, ецноврѣменно трѣбва да кажатъ: „Животътъ има смисълъ! Всичко, което Богъ е направилъ, е добро.“

Сега ще ви приведа сѫщото положение въ друга форма. Седи нѣкой желѣзарь прѣдъ огнището съ своя мѣхъ и съ чука си; духа мѣха, желѣзото се нагорещява и вмѣсто да го хваща съ рѫка хваща го съ клѣщи и го удря съ чука. Отъ това желѣзо излизатъ искри. Това е наргилето на турчина, което въ рѫцѣтѣ на ковача се е видоизмѣнило въ желѣзо. Бѣдниятъ човѣкъ, който по-рано съжаляваше, че нѣма наргиле да му дими, сега се радва, че има подобия: огнище, мѣхъ, чукъ и желѣзо, което туря на наковалнята и чука. Отдалечъ се чува: трака-трука! Чукътъ му работи върху желѣзото. Значи, когато съединимъ противорѣчията въ едно цѣло, ние намираме, че всички нѣща иматъ свое опрѣдѣлено прѣдназначение. Когато наргилето се прѣвърне въ фабрика, или въ работилница, или въ ковачница, или въ житница, тогава и противорѣчията сами по себе си ще се осмислятъ. Казвате: Какво трѣбва да правимъ съ противорѣчията въ живота?“ — Да се осмислятъ. Ако нѣкой човѣкъ е грозенъ, той трѣбва да осмисли своята грозота. Въ какво отношение грозотата на човѣка може да бѫде полезна?

Въ простия народъ сѫществува убѣжде- нието, че красивитѣ хора сѫ приятни на всички, че говорятъ добрѣ, увлѣкателно. Тогава какви сѫ грознитѣ хора?—Тѣ сѫ работливи, способни. Грозотата е само външенъ процесъ, външна обстановка на нѣщата. Работата е направила хората грозни. Хора, които работятъ съ години, иматъ черни лица, корави, мазолести рѫцѣ. Тия хора пъкъ, които сѫ красиви, още не сѫ започнали своята работа. Като видя нѣкой красивъ човѣкъ, отъ мое гледище, азъ вадя заключение, че на този човѣкъ прѣдстои велика работа въ свѣта, която той още не е започналъ. Като видя нѣкой грозенъ човѣкъ, казвамъ: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външнитѣусловия на живота, които сѫ хвърлили извѣстна сѣнка върху него. Прѣмахнатъ ли се външнитѣ условия, и грозотата изчезва.

Понѣкога азъ изяснявамъ доброто и лошото, красотата и грозотата и по другъ начинъ. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е грѣшенъ, т. е. грозенъ. Не, той е отличенъ човѣкъ, но животътъ е хвърлилъ извѣстна сѣнка върху него. За другъ нѣкой казватъ: този човѣкъ е праведенъ, т. е. красивъ. Споредъ мене, праведенъ човѣкъ е този, който още не е грѣшилъ, не е влѣзълъ въ живота да работи. Той е още при баща си, при майка си, при братята си, при сестритѣ си, но като влѣзе въ общия животъ, и върху неговиятъ животъ ще се хвърлятъ сѣнки. Казвамъ: това е едно схващане, което ще ви освободи отъ обезсърдчения въ живота ви.

Азъ виждамъ сега и млади, и стари, които казватъ: едно врѣме бѣхме красиви, а сега погрознѣхме. Едно врѣме бѣхме добродѣтелни, а сега се огрѣшихме. Прѣдставете си домъ, въ който и бащата, и майката, и дѣцата, и слугитѣ сѫ красиви, но нѣматъ хлѣбъ да ядатъ. Питамъ: като се гледатъ всички помежду си и намиратъ, че сѫ красиви, какво ще излѣзе отъ тази красота? Бащата ще дойде при сина си и ще му каже: Погледни лицето ми. Синътъ ще го погледне веднъжъ, два, три и повече пѫти, но ще може ли да се задоволи отъ красивото лице на баща си? Той ще иска хлѣбъ. Красотата нѣма да го задоволи. Една турска поговорка казва; „Добро е да гледашъ красивъ човѣкъ.“ Обаче, въ дадения случай, между тѣзи красиви хора най-послѣ ще се появи недоволство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до ученитѣ, до добритѣ хора. Въ това отношение и тѣ прѣдставляватъ красивитѣ хора въ свѣта, но ако никой не работи, между тѣхъ ще се роди недоволство. Защо? — Хлѣбецъ нѣма. Нѣкой казва; „Азъ съмъ добъръ човѣкъ.“—Хлѣбецъ имащъ ли?— Нѣмамъ. Тогава и азъ ще му кажа, че съмъ добъръ човѣкъ. И той веднага пита: „Хлѣбецъ имашъ ли?“ — Нѣмамъ. Въ дадения случай насъ не ни интересува добротата, нито красотата на човѣка. Ние търсимъ въ него друго качество, което той е придобилъ. Добротата и красотата сѫ външната страна на живота. Ние го питаме: „Имашъ ли малко хлѣбецъ? — Нѣмамъ. — Ама азъ съмъ ученъ човѣкъ! — Значи, красивъ човѣкъ си. — Ама азъ съмъ боленъ! — Значи, грозенъ си. Питамъ: какво е това знание, това учение, което не може да ви помогне въ живота? Трѣбва да се пазите отъ тѣзи положения.

Нѣкой казватъ: „Ние сме добри хора, но не можемъ да живѣемъ добрѣ.“ Казвамъ; вие сте разрѣшили половината отъ живота. — Какво трѣбва да правимъ? — Да станете грозни.—Какво означава това?— Да отидете на работа. Въ дадения случай грозотата разрѣшава важния въпросъ въ живота — въпросътъ за хлѣба. Други казватъ: „Ние сме красиви хора“. — Имате ли какво да ядете? — Нѣмаме. Въ този случай най-малкиятъ синъ иде отвънъ одърпанъ, прашенъ, грозенъ на видъ, ходилъ нѣкѫдѣ на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичатъ при него, обикалятъ го, казватъ му: „Грозенъ, си, наистина, но пълна ли е торбата ти?“ — Пълна е. Въ дадения случай този грозенъ човѣкъ разрѣшава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явяватъ въ душата на човѣка. Този грозенъ човѣкъ разрѣшава всички противорѣчия, отъ които се ражда свободата.

Казвамъ: грознитѣ хора трѣбва да носятъ пълни торби на гърба си! Защо? —Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да носи човѣкъ празна торба на гърба си! Нѣма по-лошо нѣщо за грозния човѣкъ отъ това, да носи празна торба! Значи, красивиятъ трѣбва да работи, да стане грозенъ, ако иска торбата му винаги да е пълна. И грозниятъ трѣбва да работи, ако иска торбата му да не се изпразва. Азъ взимамъ тия противорѣчия като типични образи въ живота на човѣка. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да включва въ себе си и контрастното положение, т. е. той трѣбва да стане и грозенъ. Това не подразбира, че той трѣбва да се роди грозенъ, но той трѣбва да работи въ свѣта! Когато човѣкъ работи на физическия свѣтъ, той погрознѣва. Изобщо, физическата работа не дава спокойствие на човѣка. Напротивъ, тя му създава извѣстно безпокойство. Питамъ: какво придобива онази шивачка, която цѣлъ день шие, изкарва съ иглата бодъ слѣдъ бодъ и се разправя съ разни хора? Или, какво придобива онзи писарь, който по нѣколко години наредъ пише по осемь часа на день? Слѣдъ като е прѣписалъ хиляди рѣшения на разни съвѣти, какво е придобилъ въ края на краищата? Какво ще придобие онзи хлѣбарь, който мѣси хлѣба съ рѫцѣтѣ си или съ нѣкакви парни машини? Въ края на краищата еднообразната работа убива хората.

Обаче, едно трѣбва да се знае: човѣкъ ще дойде до същественото въ живота само по пътя на тѣзи външни механически положения. Онова, което облагородява човѣка, това сѫ малкитѣ додродѣтели, които Богъ е вложилъ въ него. Той трѣбва да се стреми да реализира малкитѣ желания въ себе си. Едноврѣменно въ всички хора трѣбва да има желание за работа! Това е красивото въ живота. Когато ние знаемъ, че сме удове единъ на другъ, въ всѣки случай доброто ще бѫде обща цѣль въ живота на всички. Желанието къмъ доброто трѣбва да живѣе спонтанно въ всички и да се проявява навънъ въ всѣки даденъ случай. На основание на сѫщия законъ и Любовьта, и Мѫдростьта, и Истината трѣбва да живѣятъ спонтанно въ душата на всѣки едного, и при всѣки подходящъ случай да се изявятъ навънъ, като обща цѣль въ живота на всички разумни сѫщества. Ако любовьта на другитѣ хора ни радва, и нашата любовь ще ни радва; ако красотата на другитѣ хора ни радва, и нашата красота ще ни радва; ако добротата на другитѣ хора ни радва, и нашето добро ще ни радва. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ любещи, красиви, добри хора. Другояче ние ще имаме частични схващания за нѣщата, които ще внесатъ въ насъ вѫтрѣшното разединение, което ще обезсмисли живота.

Често въ умоветѣ на съврѣменнитѣ хора седятъ извѣстни противорѣчия, които се дължатъ на неразбиране живота, както и прѣд- назначението на всѣко нѣщо въ живота. За да се избавятъ хората отъ тия противорѣчия, трѣбва да се изяснатъ нѣкой положения. Напримѣръ, хората не знаятъ, за какво сѫ създадени очитѣ имъ. Тѣ не знаятъ тѣхното специално прѣдназначение, за което сѫ били създадени първоначално. Ще кажете: очитѣ сѫ създадени да гледаме съ тѣхъ. Какво да се гледа? — Първоначално очитѣ сѫ били създадени да се гледа съ тѣхъ славата Божия. Значи, обектъ на човѣшкото зрѣние е Богъ. Обаче, този обектъ днесъ е измѣненъ. И откакъ хората изгубиха този обектъ, тѣ обезсмислиха своето зрѣние. Ти гледашъ единъ, втори, трети прѣдметъ, търсишъ нѣщо. Какво търсишъ? — Своята слава търсишъ. Искашъ да намѣришъ онзи, когото обичашъ. Ако го намѣришъ, ти се радвашъ, казвашъ: „Колко се радвамъ!“ Твоето зрѣние вече се осмисля. Ако не го намѣришъ, недоволенъ си и казвашъ: „Изгубихъ си врѣмето!“ Слѣдователно, зрѣнието ви е необходимо, като ставате сутринь, да потърсите Истината, да я намѣрите, да я прегърнете вѫтрѣшно и съ нея да ходите, съ нея да се разговаряте, да бѫдете съ нея въ всичкитѣ си мисли и желания. И когато се запитате, какъ да свършите еди-каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпросъ. Нали сте виждали, какъ работи даровитиятъ ученикъ-художникъ? Учительтъ му седи при него и наблюдава, като му казва само: „Това е така, онова не е така." И ученикътъ рисува, мѫчи се, ко- регира. Понѣкога и този ученикъ се намѣри въ противорѣчие — рисува, но работата му не излиза добрѣ.

Казвамъ: като намѣримъ Истината, тя ще ни направи свободни въ живота. Затова, именно, сѫ създадени очитѣ — да намѣримъ Истината. По сѫщия начинъ, запитайте се, защо е създаденъ умътъ на човѣка? Защо е създадено сърцето на човѣка? Ние трѣбва да знаемъ, кой е сбектътъ на човѣшкия умъ, както и този на човѣшкото сърце. Тѣ трѣбва да иматъ обектъ! Азъ говоря за идеенъ обектъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Ние не подразбираме такъвъ обектъ, който днесъ имашъ, а утрѣ изчезналъ. Подъ идеенъ обектъ разбирамъ онѣзи първични основни идеи и чувства, които никога не изчезватъ отъ живота.

Сега ще разгледаме нѣкой важни положения въ живота. Понѣкога хората сѫ недоволни. Защо? — Недоволството не се дължи на това, че хората сѫ лоши. Редъ причини има, поради които хората сѫ лоши. Казвамъ, обаче: човѣкъ трѣбва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза въ живота на човѣка. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Питамъ: какъ си роденъ, като заека ли? Какъ се ражда заекътъ? Той цѣлъ день тича изъ гората, вслушва се. Шумне нѣщо изъ шубръцитѣ, и сърцето му веднага трепва. Какво струва това, че си се родилъ като заекъ? Цѣлъ день тичашъ изъ гората, тупка ти сърцето, бѣгашъ отъ хрътката. Като се освободишъ отъ нея, казвашъ: „Слава Богу, че се освободихъ“! Но утрѣ ловджията пакъ излиза съ хрътката си на ловъ, и ти пакъ си на щрекъ, тупка ти сърцето.

Другъ нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Като какъвъ си роденъ? — Роденъ си като нѣкой волъ. Утрѣ ще дойде господарьтъ ти, ще те впрегне, ще ти тури юларъ и ще каже: „Дий, синко!“ Цѣлъ день ще работишъ и вечерьта ще се приберешъ въ дама си, ще въздъхнешъ и ще си кажешъ: „Слава Богу, освободихъ се!“ Питамъ: такова раждане има ли смисълъ? Хиляди такива съществувания има, но тѣ не носятъ свободата. Ще се раждашъ и прѣраждашъ, докато най-послѣ дойдешъ до същинското раждане—да се родишъ като царски синъ. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човѣкъ придобива свободата си. Значи, тогава човѣкъ ще прѣстане да се ражда при условия на страданията, които ограничаватъ свободата. Човѣкъ трѣбва да стане уменъ! Разбирайте процеса на раждането въ широкъ смисълъ.

„Истината ще ви направи свободни.“

Сега ще ви прѣдставя въ образъ Истината, за която ви говоря. Прѣдставете си, че вие сте ангелъ, който живѣе на небето, облѣченъ въ своитѣ красиви ангелски дрехи, украсенъ съ своитѣ леки, ефирни крилца и обиколенъ съ слава и величие. Въ това изложение ви поставятъ на изпитъ и слѣдятъ, какъ ще го издържите. Прѣдъ васъ нареждатъ около стотина души, все красиви, хубаво облѣчени и ви казватъ: „Изберете си отъ тия хора двама, които искате да ви бѫдатъ майка и баща.“ Питамъ: кого ще изберете за вашъ баща и за ваша майка? Кой ще бѫде истинскиятъ ви баща? Или коя ще бѫде истинската ви майка? Между тѣзи 100 души ще срещнете майката и бащата на вола, на заека, на вълка, на лъва, на птицитѣ, на бръмбаритѣ, на всички растения, и вие трѣбва да избирате, да познаете вашитѣ истински баща и майка. Обаче, като не можете да ги познаете, затваряте очитѣ си, посочвате къмъ кого и да е отъ тѣхъ, и казвате: „Този е моятъ баща, и тази е моята майка.“ Като слѣзете на земята, виждате, че вашиятъ баща, когото избрахте, не е толкова великъ, не е толкова красивъ, какъвто си го прѣдставяхте. Той е единъ обикновенъ глогъ, облѣченъ само въ бодили. Като неговъ синъ, и вие сте подобенъ на него. Мине нѣкой човѣкъ край васъ, закачите го съ бодлитѣ си и му скѫсате дрехата. Щомъ постѫпвате така, и съ васъ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ. Намѣри се нѣкой човѣкъ недоволенъ отъ васъ и си казва: „До кога този трънъ ще прави тия пакости? Я да взема една брадва да го отсѣка!“ Взима брадвата и ви отсича..

Вие се чудите, защо ви прѣслѣдватъ толкова много и казвате: „Азъ съмъ толкова добъръ човѣкъ. Никому пакости не правя. Какво искатъ хората отъ мене?“ Казвамъ: бащата, когото вие сами избрахте, той ви създаде всички тия нещастия. Вие направихте кривъ изборъ.

Оттукъ ние правимъ слѣдното заключе- чение: кривитѣ избори, които ние сами си правимъ въ живота, ни създаватъ хиляди нещастия. Вь Писанието се казва: „Роденъ отъ вода и Духъ.“ Когато на родения отъ вода и Духъ кажатъ да си избере баща и майка отъ тия 100 души, той не прави никакъвъ изборъ. Така е. Прѣдставятъ ли ви 100 души да направите отъ тѣхъ изборъ, казвамъ: не правете никакъвъ изборъ! Христосъ изнася слѣдното положение: „Роденъ отъ вода и Духъ“. Родениятъ отъ вода и Духъ познава своя Баща и затова не прави изборъ. Въ това отношение, водата прѣдставлява Божествения животъ. Всѣки човѣкъ, който има въ себе си началото на Божествения животъ, на Божествения Духъ. т. е. разумното начало, той намира, че между всички нѣща въ свѣта съществува велико единство. И ако отсѣкатъ този човѣкъ съ брадва, той ще каже: „Азъ избрахъ глога за мой баща въ този животъ, защото имахъ нужда отъ тази опитность. Когато нѣкой човѣкъ мине покрай мене, азъ нарочно ще го закача съ бодлитѣ си“. Той ще ме попита: „Защо ме закачашъ?“ — Искамъ да те опитамъ, какъвъ човѣкъ си. И като го видя, че иде съ брадва да ме отсѣче, казвамъ: признавамъ, че ти си силенъ човѣкъ, защото можешъ да отсѣчешъ тръна. Такъвъ човѣкъ е въ състояние да изправи и своитѣ погрѣшки.

Отъ този примѣръ ние вадимъ заключение за себе си и казваме: въ всѣки човѣкъ, който може да отсѣче единъ трънъ или единъ глогъ, има една добродѣтелна чърта, че той може да изправи своитѣ погрѣшки. Когато ме отсича като трънъ, или като глогъ, съ това той ми прави голѣмо добро, защото ме учи, какъ да изправямъ погрѣшкитѣ, които правя. И азъ трѣбва да имамъ брадва, че както този човѣкъ постѫпва спрѣмо мене, тръна, който закачамъ дрехитѣ на хората и ги кѫсамъ, така и азъ трѣбва да постѫпвамъ спрѣмо своитѣ вѫтрѣшни погрѣшки. Само така могатъ да се разрѣшатъ въпроситѣ. Мислимъ ли по другъ начинъ, никакво разрѣшение на въпроситѣ не може да се постигне.

„Истината ще ви направи свободни.“

Вие, и като млади, и като стари, трѣбва да разрѣшавате въпроситѣ на вашия животъ отъ новото гледище, но нѣма да ги разрѣшавате изведнъжъ. Има редъ физически, материални въпроси, които трѣбва да разрѣ- шите; има редъ духовни въпроси, които сѫщо трѣбва да разрѣшите; и най-послѣ, има и редъ Божествени проблеми, които трѣбва да разрѣшите. Сега се срѣщатъ много хора обезсърдчени, отчаяни, които казватъ: „Боленъ съмъ, не ще мога да постигна своитѣ желания, не мога да уча, не мога да се подвизавамъ духовно.“ Нужно е тия хора да направятъ прѣзъ лѣтото най-малко 60 — 70 водни бани, да се изпотятъ, да се прѣчисти тѣлото имъ, за да добиятъ необходимото за тѣхъ здраве и сила. Нѣкой казва: „Азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, нѣмамъ дрехи за прѣобличане, нѣмамъ достатъчно врѣме за тия упражнения. Казвамъ: ако вие не използувате топлото врѣме и не употрѣбите малко усилие за тия бани, за да изхвърлите изъ организма си всички утайки, които сѫ наслоени въ него, природата сама ще ви застави да направите тѣзи упражнения. По какъвъ начинъ ще ви застави природата? — Тя ще ви тури на легло, да лежите най-малко 5 — 6 мѣсеца, и тогава ще се принудите и отпускъ да си вземете, ако сте чиновникъ, и срѣдства да си доставите, ако сте бѣденъ.

Казвамъ: прѣди да сте се разболѣли, погрижете се за вашето здраве! Вие чакате конеца ви да се опне, да изтънѣе, да се скѫса и тогава търсите начинъ, какъ да го свързвате. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: не кѫсайте най-тънкия конецъ! Не кѫсайте и не вързвайте! Всички трѣбва да бѫдете умни, правилно да разрѣшавате вѫтрѣшнитѣ противорѣчия, които изпѫкватъ въ васъ. Ставате сутринь, но сте недоволни нѣщо. Защо? — Не можемъ да се молимъ на Бога. —- Радвайте се, че сега, именно, като сте недоволни, имате най-добри условия да се молите на Бога. Жената е недоволна отъ живота си; мѫжътъ е недоволенъ отъ живота; дѣцата сѫ недоволни отъ живота. Нека всички се обърнатъ къмъ Бога и кажатъ: „Господи, ние сме недоволни отъ живота, но затова идваме при Тебе, да ни научишъ, какъ да се освободимъ отъ недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме кривъ изборъ въ живота си, но втори пѫть нѣма да правимъ никакъвъ изборъ. Тогава ще бѫдемъ родени отъ вода и Духъ“. Слѣдъ това отивате при Бога и Му казвате: „Господи, прости ни! Никому добро не- направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме голѣми безвѣрници“- Питамъ: какъ познавате, че сте безвѣрници? Значи, вие имате двѣ мѣрки, двѣ идеи, двѣ съзнания въ себе си. Едното съзнание ти казва: ти не вѣрвашъ, както трѣбва. Другото съзнание ти казва,- ти вѣрвашъ, както трѣбва. Направишъ нѣкакво добро. Едното съзнание ти казва: „Добро е това, което направи.“ Другото съзнание казва: „Не трѣбваше да правишъ това нѣщо!“ Ти седишъ, размишлявашъ и си казвашъ: „Цѣли 20 години вече, какъ водя духовенъ животъ, но светия не мога да стана“. Да станешъ светия, това значи да станешъ красивъ човѣкъ. Не можешъ ли да станешъ красивъ, ти не си разрѣшилъ въпроса.

„Истината ще ви направи свободни.“ Ра- зумниятъ човѣкъ, който е намѣрилъ Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадатъ, той ще може да разрѣши всички мѫчнотии въ своя животъ. Това значи човѣкъ съ характеръ. Нѣкой се разгнѣвилъ, казалъ нѣколко думи повече, отколкото трѣбва—нищо отъ това. Нека този човѣкъ вземе поука отъ себе си и да започне да работи. Такъвъ човѣкъ ще има по-голѣмо уважение и почитание въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е работилъ, а е красивъ. Грѣшникътъ, който е падалъ и ставалъ, има по-голѣма цѣна въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е падалъ, не е грѣшилъ. И ангелътъ, който е падалъ и ставалъ и послѣ се връща при Баща си, е за прѣдпочитане прѣдъ онзи, който никога не е грѣшилъ. Азъ говоря за земния животъ, за ония, които сѫ обезсърдчени и казватъ: „Ние не сме постигнали нищо въ този свѣтъ.“ — Не, много нѣщо сѫ постигнали. Казвате: „Какво ни струва горчивата опитность?“ Казвамъ: трѣбва да се учите отъ вашата горчива опитность, отъ вашата жлъчка! Какво прѣдставлява жлъчката? Ако жлъчката не бѣше горчива, сърцето не би туптѣло. Жлъчката взима всички противорѣчия, които се зараждатъ въ сърцето и ги прѣработва въ себе си, вслѣдствие на което става горчива. Тя прѣдпазва сърцето отъ всички горчивини, които се набиратъ въ него.

Ако попитате стомаха и червата, защо трѣбва постоянно да работятъ, тѣ ще ви кажатъ: „Ние трѣбва да работимъ, за да освободимъ жлъчката отъ отровитѣ, които и причиняватъ страдания.“ Ако сте жлъчка, стомахьтъ, червата ще ви кажатъ: „Прати ни малко отъ твоята отрова, та като смиламе храната, ще те освободимъ отъ страданията ти.“ Всички хора иматъ нужда отъ сърце, но иматъ нужда и отъ жлъчка. Сърцето безъ жлъчката не би могло да тупти. Ако нѣкой моментъ въ живота ви се роди едно проти- ворѣчие, то е тъй необходимо, както жлъчката е необходима за сърцето. Черниятъ дробъ е тъй необходимъ за бѣлия дробъ, както симпатическата нервна система е необходима за мозъка.

Казвамъ, съврѣменнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че между всички нѣща има извѣстни съотношения, извѣстна корелация. Обаче, който не разбира тия нѣща, иска изведнъжъ да стане ангелъ, безъ изпитания, безъ мѫчнотии, безъ страдания. Ако човѣкъ не мине прѣзъ изпитания и страдания, най-малкитѣ противорѣчия въ живота му ще го спънатъ. Напримѣръ, нѣкой твой приятель ти далъ гръбъ, не те поздравилъ, ти веднага се наскърбявашъ и усъмнявашъ въ него. Слѣдъ малко този твой приятель ти даде лицето си, поздрави те любезно, и ти веднага се за- радвашъ. Питамъ ви: ако срещнете едного, който има да взима пари отъ васъ, нѣма ли да се зарадвате, като видите гърба му?—Ще се зарадвате. Радвайте се, когато нѣкой вашъ приятель ви даде гърба си. Това е философия! Кога се радватъ хората? — Когато онзи, който има да имъ дава, обърне лицето си къмъ тѣхъ и каже: „Азъ нося пълна кесия. Отъ кога ви търся!“ Значи, хората се радватъ, когато иматъ да взиматъ.

Питамъ: кога се радва дѣтето? — Когато отиде при крушата. То погледне нагорѣ къмъ полодоветѣ и и казва: , „Колко се радвамъ, че те намѣрихъ“! Крушата казва: ,,Отъ колко врѣме те чакамъ, пълна кесия нося!“ Дѣтето хване крушата, поразтърси я малко, взима си нѣколко плодове отъ нея, изяжда ги и казва: „Много хубава е тази круша!“ Отива това дѣте зимно врѣме при крушата и какво вижда? — Тя му обърнала гръбъ, кесията и е празна. Това сѫ положения, на които се натъкваме въ живота. Азъ ви давамъ тия примѣри, за да гледате разумно на живота. Ако гледате така, всичкитѣ ви работи ще вървятъ добрѣ, отъ нищо нѣма да се спъвате. Ако разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, макаръ и да имате противорѣчия при условията, въ които сега живѣете, Божествениятъ Духъ, Истината, която е въ васъ, ще ви направи свободни. Само по този начинъ вие ще можете да растете. Ако не можете да гледате така на нѣщата, никакво растене не може да има. Само така може да се разбере и новото учение.

Всички съврѣменни хора трѣбва да държатъ въ ума си слѣдната мисъль: въ Бога нѣма противорѣчия. Всичко, което Той върши, е добро. Това не значи, че зло не сѫществува въ свѣта. И доброто, и злото сѫществуватъ въ свѣта, дѣто иматъ свое дълбоко прѣдназначение. Обаче, Богъ използува и злото за добро. Въ Писанието е казано: ,,Ако нѣкой човѣкъ каже, че не е грѣшилъ, той не говори Истината; и ако нѣкой каже, че не е правилъ добро, пакъ не говори Истината. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е правилъ добро или зло. Защо? — Понеже въ свѣта, въ който живѣете, доброто и злото, като двѣ противоположни сили, сѫ въ постоянно състезание. Ето защо, злото понѣкога идва у васъ, вънъ отъ вашитѣ желания, вънъ отъ вашата воля. И доброто понѣкога се налага, безъ да го желаете.

И тъй, като говоря за млади и за стари ученици, азъ имамъ по-особено разбиране отъ това, което сѫществува въ обикновения животъ. Като раздѣлямъ ученицитѣ на млади и стари, азъ ги разглеждамъ по отношение степеньта на тѣхното развитие. Младъ ученикъ е този, който се намира още въ началото на своето развитие. Старъ ученикъ е този, който е завършилъ своето развитие, своята еволюция на земята. Между васъ нѣма нито единъ, който да е завършилъ своето развитие. Младиятъ ученикъ всѣкога има възможность да се срещне съ единъ отъ ученицитѣ, които сѫ завършили своето развитие. Както дѣтето, което ще се роди, ще срещне своята майка на земята, така и младиятъ ученикъ, който има да се развива и учи, ще срещне по-опитенъ отъ себе си, който да го рѫководи. Значи, младитѣ ученици ще се срещнатъ съ старитѣ ученици, които сѫ завършили своето развитие и помежду имъ ще се образува вѫтрѣшна връзка. Както между майката и дѣтето сѫществува вѫтрѣшна връзка, така сѫществува връзка и между младитѣ и старитѣ ученици.

Въ Писанието е казано: „Ще изпратя Духа си върху васъ“. Духътъ прѣдставлява, именно, тия стари ученици, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ познаватъ пѫтя, по който вървятъ сега младитѣ ученици, и като дойде нѣкой отъ тѣхъ при единъ младъ ученикъ, той ще му каже: ,,Азъ виждамъ, че ти си скърбенъ, обезсърдченъ; едно врѣме и азъ бѣхъ като тебе, но ето, сега зная вече, кой е цѣрьтъ на това състояние“. Единъ го утѣшава, другъ го утѣшава, докато му помогнатъ въ това затруднено положение, въ което е изпадналъ. Тия стари братя отварятъ книгата на живота, четатъ отъ нея и помагатъ на по-малкитѣ си братя. На какъвто въпросъ и да се натъкне младиятъ ученикъ, по-стариятъ ученикъ знае, какъ да го разрѣши. Той ще му каже: ,,Прѣди толкова и толкова години, ето, какъ азъ разрѣшихъ този въпросъ. Като го изслуша младиятъ, ще му олекне на душата.

Като ви говоря за старитѣ ученици, не мислете, че старостьта имъ се изразява въ бѣла брада и мустаци, както и въ бѣли коси. Не, старъ ученикъ наричамъ този, който се отличава съ голѣма разумность, съ голѣма опитность и е проникнатъ отъ дълбокото желание да помага на своитѣ по-малки братя. Тия по-голѣми братя се радватъ на своитѣ по-малки братя и безъ да се спиратъ прѣдъ въпроса, дали сѫ праведни или грѣшни хора, тѣ веднага сѫ готови на услуга, щомъ се обърнатъ къмъ тѣхъ. Въ каквото положение да видятъ малкитѣ си братя, тѣ не имъ се сърдятъ, но казватъ: „Ето, какъ може да се направи тази работа“! Ако се обърне къмъ тѣхъ нѣкой праведенъ човѣкъ, тѣ ще му кажатъ: „За да запазишъ и занапрѣдъ чистотата на своитѣ дрешки, ето, какво трѣбва да направишъ: ще си ку- пишъ единъ хубавъ гардеробъ, и щомъ си свършишъ работата, ще ги приберешъ“. Ако пъкъ се обърне къмъ тѣхъ нѣкой грѣшенъ човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ окжсани, изцапани, тѣ ще му покажатъ начинъ, какъ да се изчисти и обнови.

Сега вече е ясенъ стихътъ: „Ще изпрати Богъ Духа си да ви рѫководи“. Този Духъ ще влѣзе въ сърцата на всички хора и ще ги рѫководи. Всѣки, който може да рѫководи другитѣ хора, той е миналъ вече по пѫтя, по който тѣ сега минаватъ. И Христосъ, Който сега рѫководи цѣлото човѣче- ство, е миналъ по пѫтя на всички страдания, затова, именно, може да помага на ония, които страдатъ.

Често младитѣ ученици питатъ: „Какво трѣбва да направимъ, за да постигнемъ идеалитѣ на своята душа?“— Тѣ трѣбва да примирятъ своята красота съ своята грозота, своето добро съ своето зло, споредъ тѣхнитѣ схващания. Слѣдъ това, тѣ трѣбва да се проникнатъ отъ мисъльта, че Истината ще ги направи свободни. Тази Истина, взета въ широкъ смисълъ, може да се приложи въ живота на всички хора. Не допущайте въ себе си мисъльта, че това учение, че тази Истина не е за васъ и може да се приложи само при благоприятни условия на живота ви. Не мислете така. Знайте, че когато и да е, вие ще се натъкнете на този въпросъ. Мнозина казватъ: за насъ още не е дошло врѣмето. Казвамъ: дошло е врѣмето за всички млади ученици. Не чакайте да ви изкаратъ насила навънъ и тогава да видите, че слънцето е изгрѣло вече. Когато човѣкъ не излѣзе доброволно вънъ на свѣтлината, условията ще го заставятъ насила да излѣзе. Волътъ е впрегнатъ насила да оре на нивата, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Хрътката на ловджията гони заека въ гората, и той бѣга, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Яко човѣкъ слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и се подчинява на великия законъ, който работи въ него, страданията му ще се прѣвърнатъ на радость. Яко той не слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и не се подчинява на този великъ законъ, страданията му нѣма да се прѣмахнатъ.

Днесъ има благоприятни условия за развитието на всички хора. Кои сѫ тия условия? — Страданията и мѫчнотиитѣ. Тѣ сѫ необходимо условие за вашето развитие. Казвате: „Какво ще стане съ насъ, ако свѣтътъ се развали?“ Да се прѣдполага, че свѣтътъ ще се развали, това сѫ човѣшки схващания. Ако свѣтътъ се развали въ едно отношение, Богъ ще го прѣсъздаде отново въ друго отношение, и то по-хубаво отъ първия, който се развалилъ.

Сега, за да не се обезсърдчавате въ живота, трѣбва да разбирате, че Истината ще ви направи свободни. Помнете, че при великия изворъ на живота има мѣсто за всички, и може да отидете при него, да уталожите жаждата си. Нѣкой запитва: „Защо трѣбва да вѣрвамъ въ Бога?“ — Ако нѣмашъ вѣра въ Бога, твоятъ животъ не може да се изрази напълно и не ще можешъ да постигнешъ нищо. Какво може да се ползува болниятъ отъ най-хубавата храна, ако тя не се смила добрѣ въ стомаха му? Това ядене повече ще развали стомаха му и ще му причини голѣми страдания. Да имашъ страдания, безъ да разбирашъ, защо страдашъ, това значи да се обезсмисли животътъ ти; да имашъ страдания и да разбирашъ, защо страдащъ, това е осмисляне на живота ти.

Сега всички трѣбва да знаете, защо сте родени, защо сте дошли на земята, какво трѣбва да постигнете и какво сте постигнали. Ако знаете, защо сте дошли и ако сте постигнали, каквото трѣбва, това е добро за васъ; и ако не знаете, защо сте дошли и нищо не сте постигнали, и това е добро. Ако страдате е добро, и ако се радвате, пакъ е добро; ако имате знания е добро; и ако нѣмате знания, пакъ е добро — ще дадете възможность на други да работятъ за васъ. Въ каквото положение и да се намирате, не съжалявайте, благодарете на Онзи, Който ви е пратилъ на земята, че ви е създалъ тъкмо такива, каквито сте. Казвате: „Защо не съмъ се родилъ царь, да ми служатъ другитѣ хора?“ Питамъ: въ дадения случай, колко царе може да има на земята? — Яма защо не съмъ богатъ? — Въ дадения случай, колко богати хора може да има на земята? Какво може да желаете при условията, въ които сега се намирате? — Да бѫдете добри и разумни. За това нѣщо има възможность и условия за всички. Всѣки може да люби; всѣки може да обича Истината; всѣки може да бѫде правдивъ; всѣки може да бѫде разуменъ; всѣки може да бѫде добродѣтеленъ. Това е изворътъ, при който има по малко мѣстице за всички, да седнатъ и да уталожатъ жаждата си. Тия нѣща желайте, а оставете другитѣ, които сѫ достѫпни само за малцина. Непостижимитѣ желания сѫ само за ония, които сѫ достигнали високитѣ върхове.

Казвамъ: засега гледайте да постигнете въ живота си само достѫпнитѣ нѣща за всички, а именно: да бѫдете добри и разумни. Въ тази доброта и разумность ще се осмисли вашиятъ бѫдещъ животъ, върху тѣхъ. Богъ ще гради живота. Тѣ ще бѫдатъ условия за постигане на чистия животъ, къмъ който всички се стремятъ. Значи, всички хора, безъ изключение, могатъ да бѫдатъ добри и разумни, и трѣбва да бѫдатъ добри и разумни— това отъ тѣхъ зависи. При великия изворъ на живота има мѣсто за всички. Достатъчно е вие да направите малко усилие само, за да отидете до извора. Съ какво канче ще черпите вода отъ извора, това не е важно; нѣкои могатъ да си послужатъ съ рѫката направо, други — съ дървено канче, трети — съ стъклено, четвърти — съ сребърно, пети — съ златно — безразлично е това. Важно е тази вода да влѣзе въ вашето тѣло и да придобие свой изразъ. Не казвайте, че нѣма смисълъ да отивате при извора, щомъ нѣмате сребърно или златно канче. Смисълътъ на нѣщата не се заключава въ външната форма. По едно врѣме въ варненската гимназия, между ученицитѣ, се бѣше явила манията да носятъ очила съ златна верижка, да минаватъ за учени хора. Тѣ имали единъ ученъ учитель, който носилъ очила съ златна верижка, и повечето отъ ученицитѣ рѣшили да му подражаватъ. Като туряли очила, тѣ се мислѣли за професори, за учени хора. Казвамъ: учението не се постига съ носене на очила. Напуснете модата. По-добрѣ е безъ очила.

Сега, вие, младитѣ ученици, ще подемете тази задача и ще я приложите въ живота си. Всѣки ще работи тъй, както разбира. Нѣма ученикъ, който да не знае своята програма. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ първи класъ на гимназията, не знае ли програмата си?" — Знае я. Ученикътъ отъ втори, класъ, не знае ли програмата си? — Знае я. Ученикътъ знае програмата си за всѣки день и часъ.

Днесъ ще ви поздравя съ влизането ви въ училището и съ започване ученето, споредъ опрѣдѣлената за всѣки класъ програма. И професоритѣ ще започнатъ работата си единъ слѣдъ другъ, нѣкой съ очила, други безъ очила. На ученицитѣ казвамъ да не подражаватъ на професоритѣ си съ очила, а да учатъ това, което тѣ имъ прѣподаватъ.

„Истината ще ви направи свободни“.

Кой ще ви доведе до тази Истина? — Про- фесоритѣ на това велико училище. Тѣ ще ви доведатъ до вѫтрѣшното разбиране на Божествената красота, на Божествената доброта и разумность, които ще ви направятъ свободни. Тогава вие ще кажете: сега нашиятъ животъ добива смисълъ.

И сега, азъ желая Божието благословение, Божията благость, Божията милость, които сѫ ви слѣдвали досега, да ви слѣдватъ и за въ бѫдеще въ пѫтя на това велико учение. Никой отъ васъ да не се обезсърдчава! За всинца има мѣсто въ училището. Всички нѣма да бѫдете еднакво облѣчени, но бѫдете доволни отъ своитѣ дрешки.

Нѣкой казватъ: „Този е послѣдниятъ день на нашата срѣща въ училището“. Казвамъ: послѣдниятъ день подразбира приложение на учението. Послѣдниятъ день въ училището е послѣдниятъ срокъ, когато ученицитѣ могатъ да приложатъ това, което сѫ учили прѣзъ годината. Сега, именно, ще започнете работата. Този день ще задигнете рала и мотики, ще впрегнете воловетѣ, и всички на работа! Като започнете работа, и музика ще ви; свири. Съ музика ще тръгнете, както военнитѣ тръгватъ на бойното поле: музиката върви напрѣдъ, а войницитѣ слѣдъ нея.

И тъй, азъ ви поздравлявамъ съ работата ви, съ музиката, съ пѣснитѣ, съ всичкитѣ ви пособия: книги, раници, рала, мотики и т. н. Вложете Истината дълбоко въ душитѣ си! Тя ще ви направи свободни за далечни врѣмена. Съ нея ще постигнете далечни мечти и копнежи на вашия умъ и на вашето сърце.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1928_07_10 Къмъ свобода (от първо издание 1928 г.)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...