Jump to content

1928_07_08 Роденъ отъ Бога (от първо издание 1928 г.)


Ани

Recommended Posts

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство,
8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г.
Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки)

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Недѣля, 5 ч. с.

8 юли

Роденъ отъ Бога

Ще говоря само върху три думи отъ свещената книга: „Роденъ отъ Бога“.

Често съврѣменнитѣ философи третиратъ въпроса: какъвъ е смисълътъ на живота? Азъ нѣма да говоря подробно върху този въпросъ, но казвамъ: когато човѣкъ е роденъ, животътъ вече има смисълъ. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дължината на една рѣка, която още не е започнала да тече? Можете ли да опрѣдѣлите свѣтлината на слънцето, което още не е изгрѣло? Тогава, какъ ще опрѣдѣлите, какъвъ е смисълътъ на живота, ако хората не сѫ още родени? Слѣдователно, животътъ не може да има нѣкакъвъ смисълъ за човѣка, който още не е роденъ.

Нѣкой пита: може ли да излѣзе нѣщо отъ мене? — Ако не си роденъ, нищо не може да излѣзе. Чудни сте! Какъ може да излѣзе нѣщо отъ това, което не е родено? Какъ може да излѣзе нѣщо отъ земя, на която нищо не си сѣлъ? Щомъ нищо не си сѣлъ, нищо не може да излѣзе. Ако си сѣлъ жито, ще излѣзе жито; ако си сгѣлъ царевица, ще излѣзе царевица. Изобщо, каквото си сѣлъ, това ще излѣзе. Да разисквашъ върху това, какво може да роди една нива, на която нищо не си сѣлъ, това е празно философствуване. Това азъ наричамъ „философия на празнитѣ думи“.

Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора питатъ: какъ можемъ да се спасимъ? — Ако не си роденъ, не можешъ да се спасишъ; ако си роденъ, можешъ да се спасишъ. Който не е роденъ, той не е грѣшилъ, и нѣма какво да се спасява. Нѣкой казва: какъ ще позная Бога? — Ако си роденъ, ще Го познаешъ; ако не си роденъ, нѣма какво да Го познавашъ. Намѣрите ли се прѣдъ извѣстно противорѣчие въ живота си, разсъждавайте философски: роденъ ли съмъ азъ, или не съмъ роденъ. То значи: посѣтъ ли съмъ на нивата, или не съмъ посѣтъ. — Ама азъ трѣбва да мисля. — Ако не си роденъ, нищо не можешъ да мислишъ, главата ти нищо не може да роди. Роденъ ли си, ще мислишъ и ще чувствувашъ — главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда — всичко въ тебъ ще ражда. То значи: родениятъ ще сѣе и плодъ ще ражда.

Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не. Азъ говоря за тѣзи, които сѫ родени и зная положително, че тѣ ще ме разбератъ. У васъ ще се зароди мисъльта, дали сте родени или не. Това е задача, разрѣшението на която се отнася лично до всѣки едного. Нѣкой може да запита: азъ роденъ ли съмъ, или не? Който задава такъвъ въпросъ, ще мяза на онзи българинъ Стоянъ, на когото откраднали магарето. Единъ день той тръгналъ за града да продава магарето си, но по пътя се уморилъ и легналъ подъ едно дърво да си почине. За да не открадне нѣкой магарето му, той го завързалъ съ юлара за ръката си и спокойно заспалъ. Въ това врѣме покрай него минали нѣколко дѣца, и като го видѣли, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара въ ръцѣтѣ му, и избѣгали. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ въ ръката си само юлара, а магарето го нѣмало. Той поразтъркалъ очитѣ си, да види, дали не се лъже, и си казалъ: „Стоянъ ли съмъ азъ, или не съмъ? Ако съмъ Стоянъ, магарето отиде; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Защо Стоянъ се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубилъ нѣщо съществено и казва: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето и съжалявамъ за него; ако пъкъ не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Той съзнава, че е изгубилъ нѣщо важно, но все пакъ си дава малка утѣха и казва: „Поне единъ юларъ спечелихъ“.

Често и ние, съврѣменнитѣ хора, като изгубимъ нѣщо сѫществено въ живота — магарето си — се утѣшаваме поне съ юлара. Като влѣзе въ живота и изгуби магарето си, човѣкъ съзнава, че по-рано животътъ му е билъ по-лекъ съ магарето. Изгубили магарето си, той казва: тежъкъ е животътъ ми! Защо е тежъкъ животътъ ти? — Изгубихъ магарето. После казва: животътъ ми олекна. Защо? — Намѣрихъ магарето си.

„Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“

Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата „роденъ отъ Бога, раждане“ не подразбира еднократенъ процесъ, но вѣченъ, непрѣривенъ процесъ: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждашъ. Да мисли човѣкъ, че само единъ пѫть се ражда, това не е нѣ- каква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. Отъ Божествено гледище „раждането" е вѣченъ процесъ. Вчера може да си билъ роденъ, а днесъ да не си роденъ и обратно: вчера може да не си билъ роденъ, а днесъ да си роденъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: въ тази мисъль има противорѣчие. — Ние не се занимаваме съ противоречията въ живота, оставяме ги сами да се разрѣшаватъ. Има една философия, която казва: не губете врѣмето си съ разрѣшаване на про- тиворѣчията въ живота. Защо? — Понеже хората на земята не разполагатъ съ достатъчно врѣме. Вие сте се родили въ епоха, въ която нѣмате на разположение много врѣме, затова живѣете почти извънъ врѣмето. Въ физическия свѣтъ пространство имате достатъчно, но врѣме нѣмате.

Днесъ хората съзнаватъ този фактъ, и затова всички бързатъ, като казватъ: врѣме нѣмаме! Прѣдложете на кого и да е да прочете нѣкоя хубава книга, той ще ви каже: врѣме нѣмамъ! Накарайте нѣкоя домакиня да направи нѣщо извънъ своята работа, и тя ще каже: врѣме нѣмамъ! Всички хора се оплакватъ, че нѣматъ врѣме. Всѣки моментъ отъ врѣмето е заетъ съ опрѣдѣлена работа.

Думата раждане“ може да се разгледа въ тѣсенъ и въ щирокъ смисълъ. Азъ я разглеждамъ въ широкъ смисълъ, за да не се спънете, защото въ тѣснотата се крие злото. Когато човѣкъ се спъва, това показва, че той живѣе въ тѣсния смисълъ на нѣщата. Злото живѣе въ тѣсния смисълъ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта и т. н. Злото търси мѣсто въ тѣсногрѫдството, но дойде ли до широчината, до широкогрѫдството, то казва: това мѣсто не е за мене, тукъ не мога да живѣя, изгубвамъ се. И дѣйствително, всѣко нѣщо трѣбва да има свое първоначално мѣсто, т. е. свое начало, Ако нѣщата започватъ отъ своя първоначаленъ пунктъ, тѣ ще получатъ и своя естественъ подемъ. При това положение ще може да очакваме качествата на раждането.

Често хората запитватъ, на какво се дължатъ противорѣчията въ живота. За да се обяснятъ противорѣчията въ живота, ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, който се отнася до старитѣ врѣмена. Въ разказа се говори за нѣкой си графъ Карнаци — чудакъ човѣкъ въ своитѣ разбирания и проявления. Той билъ затворенъ, саможивъ човѣкъ, така далечъ отъ хората и тѣхнитѣ болки и страдания, че самъ не помнилъ да е направилъ нѣкому най-малкото добро. Богатъ човѣкъ билъ графъ Карнаци, живѣлъ близо до морето, дѣто ималъ обичай да излиза често на разходка. Всички хора, които го познавали, имали лошо мнѣние за него, като жестокъ, суровъ човѣкъ — никому благъ погледъ, никому дума не казвалъ, на никой просекъ милостиня не давалъ.

Наблизо до кѫщата на графа живѣлъ бѣденъ, скроменъ човѣкъ, но голѣмъ философъ, нареченъ Севадинъ. И той билъ голѣмъ чудакъ: бѣдно облѣченъ, безъ шапка и безъ обуща, отъ никого нищо не приемалъ, живѣлъ съ каквото ималъ. Никога не търсилъ удобства въ живота си, задоволявалъ се съ най-малкото, което ималъ. Занимавалъ се, обаче, съ философия и наука - единственото удоволствие въ неговия животъ. Прѣкарвалъ днитѣ на своя животъ като философъ-стоикъ. Единъ день Севадинъ се заинтересувалъ отъ живота на графъ Карнаци, започналъ внимателно да го изучава съ сериозното и искрено желание да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да измѣни малко своя характеръ. Редъ години той проучавалъ живота на Карнация, наблюдавалъ го въ неговитѣ редовни разходки покрай морето. Веднъжъ му дохожда на умъ една свѣтла идея, да отвори тази душа, и си казва: Ще направя единъ опитъ, да видя, какъвъ резултатъ иматъ моитѣ теории.

Опитътъ му се състоялъ въ слѣдното: отивалъ всѣка сутринь на морето, прѣди да е дошълъ още Карнаци, и тамъ, върху пѣсъка на морския брѣгъ, написвалъ по едно изречение на нѣкой отъ великитѣ философи, мѫдреци или Учители, които сѫ живѣли отъ началото на свѣта, до послѣдно врѣме. Написвалъ изречението и се скривалъ нѣкѫдѣ, отдѣто могълъ да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъжъ забѣлѣзва нѣщо изписано върху пѣсъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има въ него и си казва: „Чудно нѣщо! Кой ще е написалъ тукъ това изречение? Жалко, вълнитѣ на морето ще дойдатъ до брѣга, ще залѣятъ пѣсъка и ще заличатъ изречението“. Замисля се и си заминава. На втория день дохожда, вижда друго изречение написано. На третия день — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно, какъ да запази тия изречения, едно отъ друго по-хубави и смислени. Севадинъ отдалечъ наблюдавалъ, какъвъ ефектъ произвежда тази замислена отъ него работа. Карнаци не могълъ да си обясни, кой ще е този човѣкъ, който пише тия хубави изречения на морския брѣгъ. По едно врѣме си казалъ: ,,Да не би това да е нѣкаква илюзия на моя умъ, да се заблуждавамъ нѣкакъ!“ Продължавалъ да прави всѣки день своитѣ разходки и всѣкога намиралъ по едно хубаво изречение, което слѣдъ малко мор- скитѣ вълни заливали. „Важни сѫ тия мисли, не трѣбва да се изоставятъ така на морскитѣ вълни, да бѫдатъ заличени“, си казва: той. Бръква въ джоба си да извади моливъ и намира такъвъ. Не много далечъ отъ него седи Севадинъ и наблюдава. Като го забѣлѣзва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: „Ти безъ работа ли си?“ — Да. — Бѣденъ човѣкъ ли си? — Да, бѣденъ съмъ. — Знаешъ ли да пишешъ? — Зная. — Вземи тогава тѣзи листъ и моливъ и тръгни слѣдъ мене, ще ти кажа, какво ще правишъ.

Сега вече тръгватъ двамата заедно: Карнаци напрѣдъ, Севадинъ слѣдъ него. Карнаци спира прѣдъ първото изречение, започва да чете и казва на Севадина: „Пиши, каквото чувашъ“. Севадинъ пише. Отиватъ на друго мѣсто. Карнаци чете второто изречение, а Севадинъ пише. Отиватъ на трето, на четвърто мѣсто. Севадинъ прѣписва всичкитѣ написани изречения. Казва му Карнаци: „Ти си простъ човѣкъ, не разбирашъ тия изречения, но нищо отъ това. Утрѣ пакъ щедойдешъ на сѫщото мѣсто. Всичко, което съмъ ти продиктувалъ досега, както и това, което ще ти диктувамъ за въ бѫдеще, ще прѣпишешъ на чисто и така ще ми го донесешъ“. День слѣдъ день отивалъ Севадинъ на морския брѣгъ и прѣписвалъ своитѣ изречения.

И тъй, по този начинъ, между графъ Карнаци и Севадинъ се създала една вѫтрѣшна връзка. По едно врѣме Карнаци чете едно отъ написанитѣ изречения: „Пий отъ самоизцѣдения сокъ на лозовата прѫчка!“ Слѣдъ това прочита второ изречение: „Пий отъ живата вода, която тече“. И най-послѣ прочита трето изречение: „Направи най-малкото добро, което никога досега не си направилъ“. Той се замислилъ дълбоко върху тия три изречения и казалъ на Севадина: „Този човѣкъ който пише всѣки день тия изречения по морския брѣгъ, трѣбва да е нѣкой великъ философъ. Обаче, не е достатъчно само да прѣписваме тия велики изречения, но трѣбва да ги приложимъ въ живота си, да видимъ тѣхния резултатъ. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считашъ ти за най-малко добро? — „Помисли малко!“ казва му Севадинъ. — Добрѣ, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза въ своята стая, на която прозорцитѣ били затворени съ години. Като впѣзълъ вѫтрѣ, замислилъ се и си казапъ: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освѣнь това, да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ въ моята стая, които не сѫ отваряни, откакъ сѫ умрѣли майка ми и баща ми.“ Отваря кепенцитѣ на прозорцитѣ, и веднага вижда обстановката на цѣлата стая.

На другия день Карнаци и Севадинъ пакъ отиватъ на морския брѣгъ и четатъ написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга въ твоята стая! При това, чети я тъй, както е, съ праха заедно, безъ да го изтърсвашъ!“ Карнаци си казва: имамъ една такава книга, навѣрно отъ никого непипана и неотваряна отъ редъ поколѣния. Влиза въ стаята си. намира тази книга и безъ да я чисти отъ праха, започва да я чете. Да четешъ една книга, както е прашасала, да не чистишъ праха и, това е философия! Чистишъ ли праха и и послѣ я четешъ, прахътъ ще влѣзе въ бѣлитѣ дробове и ще повлияе върху ума ти. Не махай праха отъ книгитѣ. Чети ги съ него заедно. Прахътъ, който е полепналъ по книгитѣ на хората, има свое съдържание. Това не може да се доказва, но може да се опита. Ако нѣкой цигуларь постави внимателно на цигулката една хартия, посипана съ прашецъ, и полека тегли лѫка върху струнитѣ, отъ праха ще се образуватъ извѣстни линии, по които ще се познае, какви сѫ били тоноветѣ. Ще кажете: за насъ е непонятно, какъ така прахътъ върху книгитѣ да има свой сми- сълъ и съдържание. Казвамъ: неразбранитѣ нѣща въ живота иматъ свой вѫтрѣшенъ смисълъ.

Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се указала Библията, която не била четена отъ прѣди четири поколѣния. Той отваря книгата и попада на слѣдното изречение: „Богъ е Любовь.“

Замисля се върху тия думи и си казва: „Вѣрно е, че Богъ е Любовь, но Той оставя своитѣ дѣца да се напрашатъ така, както тази книга, затворена отъ четири поколѣния насамъ.“ Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това сѫществуватъ най-голѣмитѣ страдания въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това смъртьта сѫществува въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това злото сѫществува на земята?

Азъ приведохъ този примѣръ, за да ви изясня чрѣзъ него положението, въ което вие се намирате. Севадинъ, това сте вие. Карнаци, това сѫ условията, обществото, въ които живѣете. Мнозина казватъ: нѣма работа за насъ. Казвамъ: вземете примѣръ отъ Севадина. Той не бѣше богатъ човѣкъ, но намѣри изходенъ пѫть, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелятъ. Слѣдова- телно, намѣрите ли се прѣдъ нѣкое противорѣчие въ живота си, трѣбва правилно да го разрѣшите. То е вашиятъ Карнаци, съ когото вашиятъ Севадинъ трѣбва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-послѣ да се сприятели. Вашиятъ Севадинъ всѣки день трѣбва да пише по едно ново изречение на морския брѣгъ, безъ да се страхува, че вълнитѣ ще заличатъ усилията му. Ако едно отъ тия сѣменца попадне въ ума или въ сърцето на Карнация, цѣльта, къмъ която се стремѣлъ Севадинъ, е постигната.

Каква е била цѣльта на Севадина, нѣма да обяснявамъ. Важното е, че той ималъ близка и далечна цѣль въ живота си, къмъ която се стремѣлъ. Азъ не говоря за цѣльта на онѣзи, които не сѫ родени отъ Бога, но за цѣльта на роденитѣ отъ Бога. За послѣднитѣ Писанието казва: „Роденитѣ отъ Бога грѣхъ не правятъ“. Това не подразбира, че по врѣме и пространство тѣ не правятъ грѣхъ, но родениятъ отъ Бога, за всѣки да- денъ моментъ, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грѣхъ не може да направи. Отъ философско гледище този въпросъ е ясенъ. Богатиятъ не може да краде. Питате: защо богатиятъ не може да краде? — Защото той е задоволенъ, може да има всичко, каквото пожелае.

Ще кажете: въ какво седи тази невъз- можность? Допуснете, че вие носите на гърба си единъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцьнни камъни и цѣлъ сте въ поть отъ тежестьта на този товаръ. Питамъ: ако намѣрите по пѫтя още единъ такъвъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, ще го вземете ли на гърба си? — Не, ще оставите този чувалъ за другъ пѫть, той сега не може да ви съблазнява. Въ този моментъ вие сте богатъ, задоволенъ човѣкъ. Когато се явяватъ противорѣчията въ живота ви, това показва, че вие не можете да се справите съ положението, защо едни хора носятъ пълни чували на гърба си, а други носятъ празни чували. Всѣки човѣкъ, който носи на гърба си празенъ чувалъ, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания въ живота произтичатъ отъ празнитѣ чували. Човѣкъ, който носи на гърба си чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, е цѣлъ въ поть, пъшка, страда отъ тежестьта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, прѣдприема едно, друго — разчита на нѣщо. Човѣкъ, който носи празенъ чувалъ на гърба си, обръща се натукъ-натамъ, навсѣкѫдѣ вижда безмислие и пустота, и казва: празенъ е животътъ, нѣма смисълъ въ него.

Казвамъ: нека този, който носи празния чувалъ на гърба си, хване пѫтя на Севадина и отиде на морския брѣгъ да пише велики мисли. Онзи пъкъ, който носи пълния чувалъ на гърба си, е графъ Карнаци. Нека той прѣписва изреченията отъ морския брѣгъ и ги прилага въ живота си. Не постѫпвате ли така, всѣкога ще се намѣрите прѣдъ противорѣчия въ живота си. Обаче, не се опитвайте сами да разрѣшавате противорѣчията!

Тази сутринь азъ говоря на младитѣ ученици. Млади наричамъ тия, които сега започватъ работата си, а стари — тия, които отдавна работятъ. Това не подразбира, че старитѣ сѫ завършили своята работа, но работятъ вече. Като се говори, че едни сѫ млади, а други стари, това е по отношение врѣмето на тѣхната работа. Нѣкой ученикъ може да е постжпилъ въ училището прѣди нѣколко години, но не учи, не работи. Това показва, че той е още младъ, не съзнава, какво трѣбва да прави. Другъ може да е постѫпилъ само прѣди една година, но той учи, работи. Този ученикъ е старъ, съзнава задълженията си и учи. Често младитѣ ученици сѫ по-способни отъ старитѣ, а нѣкога старитѣ ученици сѫ по-способни отъ младитѣ. Способни ученици има и между младитѣ, и между старитѣ. Не разбирайте понятията „младъ и старъ“ въ тѣхния букваленъ смисълъ. Способенъ ученикъ е този, който идва въ училището съ готови дарби и таланти въ себе си, а училището му дава само условия за тѣхното развитие. Благороднитѣ чувства сѫщо така не се създаватъ нито въ училището, нито въ обществото, но училището и обществото сѫ само фактори, условия за тѣхното развитие. Слѣдователно, човѣкъ иде отнѣкѫдѣ съ готови заложби въ себе си, които той развива и разработва въ живота. Отдѣ иде човѣкъ въ свѣта, този въпросъ ще оставимъ настрана, защото, ако говоримъ за другия свѣтъ, мнозина ще кажатъ, че той не е реаленъ. Дѣйствително, всѣки свѣтъ, който не може да даде отпечатъкъ на физическия свѣтъ, се счита нереаленъ. Обаче, има свѣтове, които могатъ да се отпечатватъ на физическия свѣтъ. Сѫщото нѣщо е и съ идеитѣ. Има идеи, които могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ, а има идеи, които не могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ.

Роденъ отъ Бога! — Това е началото на истинския, разумния животъ въ човѣка. Нѣкой казва: за да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога, трѣбва да е високо ученъ! Ученикътъ трѣбва да започне съ тази велика проблема на живота си — да бѫде роденъ отъ Бога. Правиленъ ли е процесътъ на физическото раждане? Колко мѣсеца продължава периодътъ на брѣменностьта за човъка? — Деветь мѣсеца. Прѣзъ този периодъ зародишътъ минава прѣзъ 400,000 форми въ утробата на майката, докато се създаде като човѣкъ. Освѣнъ 400,000 форми зародишътъ прѣзъ тия деветь мѣсеца минава и редъ други форми, за които сега нѣма да говоря. Прѣзъ цѣлото врѣме на брѣменностьта вие можете да изчислите, по колко отъ тия форми се па- дать на минута, на часъ, на день. Когато кажемъ, че нѣкой е роденъ отъ Бога, ние подразбираме пакъ процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и въ физическия свѣтъ на земята. Родениятъ отъ Бога постепенно ще минава отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ любовь въ любовь, отъ правда въ правда, отъ истина въ истина и т. н. Когато нѣкой казва, че има широки схващания за живота, азъ разбирамъ, че той се намира въ процеса на ново зачеване и отива къмъ новораждането, защото само въ този процесъ има постепенно разширяване.

Ще ви приведа още единъ разказъ, безъ да споменавамъ имена на лицата, за които се говори въ разказа. Ще ви прѣдамъ разказа въ проста форма, както дѣцата разправятъ приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболѣла злѣ и била почти на умиране. Тя се обърнала къмъ Бога съ гореща молба да продължи живота и, да поживѣе още на земята. Богъ чулъ нейната молба и рѣшилъ да продължи живота и съ 20 години. За тази цѣль Той изпраща отъ небето единъ ангелъ съ писмо, въ което съобщава на царската дъщеря, че животътъ и се продължава съ 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала къмъ Божия посланикъ. Въ този моментъ се влюбила въ него. Сега вече тя се намѣрила прѣдъ една дилема, която не могла да разрѣши. Да отиде съ ангела на небето — не може, Богъ продължилъ живота и съ още 20 години. Освѣнъ това, мѫчно ще и бѫде за майка и, за баща и — искало и се да поживѣе на земята. Да остане ангелътъ при нея — и това не може. Той дошълъ на земята съ мисия: да прѣдаде писмото на царската дъщеря и да се върне горѣ. Какво да прави? Ако знаеше съдържанието на писмото прѣди да го отвори, тя би пожелала да отиде съ ангела заедно на небето. Ами сега? Ако рече да напусне земята и отиде съ ангела, тя ще прѣстѫпи Божия законъ. Богъ и продължава живота съ 20 години. Ако ангелътъ остане на земята при нея, той прѣстѫпва Божия законъ, не е изпълнипъ мисията си, кактс трѣбва. Какво да се прави? — Вие ще разрѣшите тази задача.

Този разказъ изобразява сегашния ви животъ съ всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него. Сега животътъ на всинца ви е продълженъ съ 20 години. Какво ще правите? Любовьта дойде, донесе ви писмо отъ Господа, но ще си замине. Съ нея не можете да отидете. Бѣше врѣме, когато можахте да отидете съ нея, но тогава се отказахте. Сега, младитѣ ученици, нека мислятъ, а старитѣ нека разгадаватъ. Младитѣ ученици да оратъ, а старитѣ да сѣятъ! Младитѣ да жънатъ, а старитѣ да вършеятъ! Младитѣ да копаятъ лозето, а старитѣ да бератъ гроздето! Младитѣ да готвятъ, а старитѣ да ядатъ! Младитѣ да печелятъ, а старитѣ да харчатъ! Това сѫ положения изъ живота. Това е фи- лософия, която всѣки ще разбира, както може. Разбирайте я широко, споредъ новитѣ схващания, споредъ великия Божественъ законъ, който работи въ свѣта. За нѣкои свѣтътъ е загадка, а за други той е въпросъ на разрѣшение. За нѣкой свѣтътъ е мѫчение, а за други той е свѣтлина. Свѣтътъ включва различни условия, при които всѣки човѣкъ се намира. Заключенията, изводитѣ на този или онзи човѣкъ за свѣта, че той е добъръ или лошъ, сѫ субективни. „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“, казва Павелъ.

Нѣкой казва: тежъкъ е животътъ ми! Азъ подразбирамъ, че неговиятъ животъ е тежъкъ, но не и животътъ на другитѣ хора, нито животътъ на ангелитѣ. Животътъ на ангелитѣ е щастливъ, смисленъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е брѣме, или че животътъ е борба, неговиятъ животъ е брѣме, неговиятъ животъ е борба. Никой не може да говори за трудноститѣ на цѣлокупния животъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е щастливъ, това подразбира неговия животъ, но не и живота на другитѣ хора и сѫщества. Това, което въ даденъ случай е вѣрно за едного, не е вѣрно за всички. Ако нѣкой човѣкъ се намира при сѫщитѣ условия, при които се намирамъ и азъ, и двамата ще имаме една и сѫща опитность. И тогава, ако азъ съмъ не- щастенъ, и той ще бѫде нещастенъ; ако азъ съмъ щастливъ, и той ще бѫде щастливъ. Като казвамъ, че и двамата ще имаме сѫщата опитность, не подразбирамъ абсолютно идентична, но приблизително еднаква. Нѣщата постоянно се мѣнятъ по врѣме и пространство. Двама души могатъ да иматъ една и сѫща опитность, но все пакъ ще има нѣкакви малки различия въ опитностьта на двамата.

Роденъ отъ Бога! Размишлявайте всички върху тази мисъль. Помислете малко и върху двата малки разказа. Тѣ изясняватъ нѣкои положения отъ вашия животъ. Казва се въ Писанието: „Богъ е Любовь! Любовьта ражда живота." Значи, сѫщеврѣменно Богъ е животътъ, въ който се пишатъ хубавитѣ нѣща, но идватъ вълнитѣ на морския брѣгъ и заличаватъ написаното. Вълнитѣ, това е бурниятъ животъ, който заличава всичко. Ако вие, като графъ Карнаци, нѣмате обичай да пишете, свѣтътъ, бурното море у васъ ще заличи всичко. Вие трѣбва да намѣрите въ себе си този Севадинъ, който пише всѣки день по нѣщо ново на морския брѣгъ и послѣ го прѣписва въ чиста тетрадка. Този Севадинъ се намира въ всѣки човѣкъ. Севадинъ не е богатъ, не е силенъ, не е знатенъ човъкъ за свѣта, но той разбира живота и за всѣки даденъ случай може да ви помогне.

Казвамъ: условията, при които живѣете, ще опрѣдѣлятъ вашия характеръ. Всѣки човѣкъ, който не иска да се състезава съ мѫчнотиитѣ въ живота; който не иска да разрѣшава проблемата на грѣха, на злобата, на умразата, на съмнѣнието въ себе си, той е първокласенъ охлювъ, съ два рога. Жи- вотътъ на такъвъ човѣкъ е въздухообразенъ. Онзи човѣкъ, който не иска да страда, той е въ положението на охлювъ. Станешъ ли като охлюва, никакво страдание нѣма да имашъ... Искашъ ли човѣкъ да станешъ, ще напуснешъ своя охпювообразенъ животъ. Човѣшкиятъ животъ е придруженъ, ако не съ най-великитѣ задачи, поне съ по-високи задачи отъ тия на охлюва. Вие казвате: чудно нѣщо! Едно врѣме живѣхъ чистъ и светъ животъ, всички мѫчнотии въ живота си разрѣшавахъ лесно. Какво стана сега съ мене, че не мога вече лесно да рѣшавамъ задачитѣ си, не мога да живѣя такъвъ чистъ животъ? Казвамъ: едно врѣме, като охлювъ, ти разрѣшаваше лесно задачитѣ си, но сега си човѣкъ. И като човѣкъ твоитѣ задачи сега сѫ по-трудни, отъ тебе изискватъ повече. Какво лошо има въ това, че мѫчно рѣшавашъ задачитѣ си? Радвай се, ти сега си човѣкъ. Е нѣкой пита: какво да правя тогава? — Ще се мѫчишъ, ще страдашъ и ще се радвашъ, ще разрѣшавашъ задачитѣ си. — Ако не мога? — Охлювъ ще станешъ. Като охлювъ нѣма да имашъ голѣми страдания и щастливъ ще бѫдешъ. Понѣкога може да те турятъ въ тенджерата, да те сварятъ. И тогава ще минешъ отъ едно състояние въ друго.

И тъй, всѣки самъ ще избере положението, въ което трѣбва да работи и да рѣшава задачитѣ си. Такъвъ е Божествениятъ свѣтъ — свѣтъ на свобода. Всѣки самъ постѫпва въ училището. Когато дѣтето отива на училище да учи, учительтъ ли го заставя да направи това? — Не, то само отива. Въ дѣтето има силно желание да учи. ученикъ да бѫде. По сѫщия начинъ и вие сами сте постѫпили въ училището да учите. Щомъ е така, ще изучавате прѣдметитѣ, които сѫ турени въ програмата на училището. Нѣкой казва: защо влѣзохъ въ училището? — Да учишъ! — Ама не мога да уча. — Тогава ще излѣзешъ отъ училището. — Но искамъ да уча! — Щомъ искашъ да учишъ, ще разрѣшавашъ всички задачи, ще приемешъ всички страдания и радости, които ще те слѣдватъ въ живота. Приемете ли тия нѣща, нѣма да се оплаквате, че Господъ е несправедливъ къмъ васъ, че учителитѣ не ви разбиратъ и цѣнятъ правилно, че хората не ви обичатъ, че вашиятъ животъ е малко по другояче поставенъ отъ този на другитѣ и т. н. Това сѫ второстепенни въпроси. Трѣбва да знаете, че къмъ способния ученикъ всички учители се отнасятъ благосклонно. Той разрѣшава всички задачи, които му се даватъ, колкото трудни и да сѫ тѣ.

Казвамъ: когато хората съзнаятъ, че положението, въ което се намиратъ, е доброволно поето отъ тѣхъ, тѣ ще избегнатъ голѣма часть отъ нещастията и страданията, въ които сега изпадатъ. Нѣкой човѣкъ страда, като гледа себе си нещастенъ и простъ, а другъ живѣе чистъ и светъ животъ и минава за ученъ. Прѣди всичко, всѣки самъ е причина за своето положение. Питамъ: коя е нормата ви, чрѣзъ която опрѣдѣляте светостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте ученостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте, че нѣкой човѣкъ е добъръ? — Ама така мисля. — Това не е наука. Въ природата има една положителна, установена мѣрка, съ която се опрѣдѣля, кой човѣкъ е лошъ и кой добъръ, кой човѣкъ е простъ, кой ученъ и т. н. Не може да се разчита на онзи човѣкъ, който нѣма мѣрката на природата, съ която да различава злото отъ доброто, грозното отъ красивото.

Днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора си служатъ съ несъвършенъ езикъ. Говори се за нѣща, които нѣматъ начало. Не може да се опрѣдѣли дължината на рѣка, която още не е започнала да тече. Не може да се опрѣдѣли смисъла на живота, ако той още не е проявенъ. Не може да се опрѣдѣлятъ качествата на сѣмето, което още не е посѣто въ земята.

Мнозина питатъ: какъ ще познаемъ новото учение? — По дѣлата на хората. Христосъ казва: „По дѣлата ви ще познаятъ, че сте мои ученици“. Посѣли ли сте новото учение въ сърцето или въ ума си? Нѣкой казватъ: чели сме нѣщо по новото учение. — Това още нищо не значи. Ако видите единъ малъкъ портретъ на царската дъщеря това означава ли, че сте видѣли дѣйствителния и образъ? Можете ли да опрѣдѣлите характера и по нейния малъкъ портретъ? — За да опрѣдѣлите точно характера и, трѣбва да имате най малко 400,000 портрети отъ нея, вадени огъ деня на рождението и до послѣдния часъ. Днесъ има физиогномисти, които, щомъ погледнатъ лицето на нѣкой човѣкъ, могатъ да говорятъ, какъвъ е той. За такива случаи турцитѣ казватъ: „И да видишъ, не вѣрвай!“ Фактъ е, обаче, че лицето на човѣка е огледало на душата. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е честенъ, способенъ, добъръ. Питамъ: докѫдѣ се простира неговата честность? Единъ виденъ ин- жинеръ прѣди нѣколко години ме запита : „Господине, кажи ми нѣкоя чърта отъ моя ха- рактеръ“. Азъ му казахъ: „Ти си честенъ човѣкъ, но твоята честность може да издържи до единъ милионъ лева. Отъ единъ милионъ нагорѣ не може да отиде. Съ единъ милионъ лева могатъ да те подкупятъ. Съ 100,000 лева, съ 200,000 лева, съ 500,000 лева не могатъ да те подкупятъ, но дойде ли до единъ милионъ, ти отстѫпвашъ.“ — „Правъ си. Съ единъ милионъ лева могатъ да ме подкупятъ; ще замина за странство, тамъ да живѣя.“ Казвамъ: да познавашъ хората по този начинъ, това е наука. Всѣки трѣбва да знае, докѫдѣ се простиратъ неговитѣ добродѣтели и колко може да издържа.

Нѣкой казва: азъ съмъ търпеливъ човѣкъ. — Колко си търпеливъ? Като ти ударятъ една-двѣ прѫчки, издържашъ, но ударятъ ли ти 25 прѫчки, викашъ вече: охъ, убиха ме! — Това не е търпѣние. Като ти ударятъ 25 тояги, всичкото ти търпѣние се изчерпва. Азъ наричамъ търпеливъ човѣкъ онзи философъ, при когото дошло едно малко дѣте и започнало да го удря съ прѫчка по главата. Той разрѣшавалъ единъ много важенъ философски въпросъ и тъй дълбоко билъ концентриранъ въ мисъльта си, че не усѣтилъ нито единъ отъ ударитѣ на това дѣте. По едно, врѣме вдигналъ главата си нагорѣ и вижда, че дѣтето седи съ прѫчка въ рѫка и го запитва: „Дѣтенце, какво правишъ тукъ?“ — Ти нищо ли не усѣти? — Не. — Чудно нѣщо! Азъ те удряхъ досега съ тази прѫчка по главата.— Не съмъ усѣтилъ нищо. — Не брои ли, колко пжти те ударихъ?— Не. Колко пѫти ме удари? — 1000 пѫти. Казвамъ: това наричамъ азъ търпѣние. Нетърпеливиятъ човѣкъ, когато разрѣшава нѣкоя важна задача, още отъ първия ударъ на това дѣте ще каже: „Слушай, ти нѣмашъ ли друга работа, ами се занимавашъ съ мене? Хайде, иди при баща си и майка си! Не знаешъ ли, че азъ се занимавамъ съ рѣшението на единъ много важенъ въпросъ? Ако те ударя единъ пѫть, ще се търколишъ на земята.“ Питамъ: какво може да се направи на земята при такива разбирания за живота? Който върши човѣшки работи, това е лесно, то всѣкога може да стане, но що се отнася до Божественото, другъ е въпросътъ. Тамъ се изискватъ нови разбирания, нови хора.

Сега, азъ не говоря за човѣшкия животъ — за него всички хора сѫ майстори. Азъ говоря за Божествения животъ, за Божественото у насъ. Когато Божественото начало живѣе у хората, тѣ нѣма да се запитватъ, дали сѫ родени, или не, но веднага ще се разбератъ. Двама души, родени отъ Бога, могатъ да говорятъ помежду си за Божествения животъ и ще се разбиратъ. Двама души, които не сѫ родени отъ Бога, могатъ да си говорятъ за човѣшкия животъ и ще се разбиратъ. Обаче единъ човѣкъ, роденъ отъ Бога, и другъ, който не е роденъ отъ Бога, не могатъ да се разбиратъ.

Ще ви приведа единъ примѣръ за обяснение на мисъльта си. Едно младо момче срѣща на пѫтя си старецъ, възседналъ едно магаре и му казва: „Дѣдо, хайде да си поговоримъ за онова, което не може да бѫде!“ — А, синко, азъ съмъ философъ човѣкъ, съ опитность въ живота, всичко може да бѫде. — Не, дѣдо, има нѣща, които не могатъ да бѫдатъ. Старецътъ отговаря: „Не е така, дѣ- довото, всичко може да бѫде.“ — Добрѣ, тогава, слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ! Те, това не може да бѫде! Както виждате, дѣдото веднага опровергава своята философия. При вторъ случай дѣдото срѣща момчето на пѫтя си, възседнало едно магаре и му казва: ,,Синко, хайде да си поговоримъ за онова, което може да бѫде. — Да си поговоримъ, дѣдо! — Слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ на него! — Може, дѣдо. Момчето веднага слиза отъ магарето, и дѣдото се качва на него.

Питамъ: защо дѣдото не можа да слѣзе отъ магарето, а момчето слѣзе? Всичкиятъ споръ въ живота седи въ това, че ние не слизаме отъ магарето. Нѣкой казва: азъ не слизамъ отъ магарето. — Правъ си, но зависи, дѣ си отишълъ съ това магаре. Ако отивашъ на гости при своя приятель, нѣма ли да слѣзешъ отъ магарето? — Ще слѣзешъ, защото е непочтително да влѣзешъ съ магарето въ дома на своя приятель. Магарето ще отиде на едно мѣсто, а ти — на друго. Ако искашъ да се отдаде на магарето ти сѫщата честь, каквато и на тебе, ти ще обидишъ своя приятель. Ако отиваме въ Божествения свѣтъ съ нашето магаре и желаемъ и на него да се отдаде сѫщата почесть, каквато на насъ, ние сме на кривъ пѫть. Когато хората не сполучватъ въ живота си, когато страдатъ, причината за това е, че тѣ искатъ да наложатъ своитѣ възгледи на Бога, както и на другитѣ хора. Обаче, всѣки, който иска да поучи другитѣ хора, трѣбва да е направилъ опита на Севадина, да пише велики мисли на морския брѣгъ и да може да заинтересува Карнаци съ тѣхъ. Чудакъ е билъ Севадинъ, но успѣлъ да заинтересува Карнаци, който казва: „Великъ човѣкъ е този, който пише тия изречения на морския брѣгъ. Щомъ той пише на морския брѣгъ, дѣто вълнитѣ всичко заличаватъ, значи Господъ го е пра-тилъ. Въ такъвъ случай азъ мога да приложа тия изречения въ живота си.

И тъй, младитѣ ученици да пишатъ, а старитѣ — да прилагатъ. Наблюдавайте новороденото дѣте. Нали то учи майка си? Тази майка, която, като мома била малко мързеливичка, това не могла да направи, онова не могла да направи, рано не могла да става, като дойде първото и дѣтенце, става вече виденъ професоръ, лекции чете. Дѣтето, като младъ ученикъ, изправя се прѣдъ нея почтително и казва: „Добъръ день, господинъ професоре!“ — и майката започва своитѣ лекции. Като прѣподаде лекцията си, тя излиза навънъ и казва: „Ти ще учишъ тукъ урока си, азъ скоро ще се върна.“ Този младъ професоръ има вече и търпѣние, може да изтърпява своя пръвъ ученикъ. Той пише, драска всѣки день, а тя търпеливо чака, надѣва се, че ще дойде день, когато този младъ ученикъ ще стане виденъ, знаменитъ човѣкъ и нѣкой отъ нейнитѣ идеи ще се реализиратъ чрѣзъ него. Ако майката знаеше, че отъ това дѣте нищо нѣма да излѣзе, тя не би се интересувала отъ него. Слѣдователно, и учительтъ, който прѣподава на своитѣ ученици, работи по сѫщия законъ — по закона на Любовьта. И Богъ, Който създаде свѣта, работи по закона на Любовьта. И майката, и учительтъ, и Богъ работятъ съ една и сѫща опрѣдѣлена цѣль. Разликата е въ степеньта на проявленията.

Нѣкой отъ младитѣ ученици казватъ: какво да правимъ при тия мѫчни условия на живота, като виждаме, какъ хората се разколебаватъ въ своитѣ убѣждения? Казвамъ: тия хора никога не сѫ имали убѣждения. — Защо сѫ охладнѣли въ любовьта си? — Тѣ не сѫ имали силна любовь. Истинската, правилната любовь никога не охлажда. — Нима тѣ мислятъ криво. — Право никога не сѫ мислили. — Лоши хора сѫ станали. — Добри никога не сѫ били. И обратното положение ще срещнете. Ще ви кажатъ за нѣкого: този човѣкъ е добъръ. — Лошъ никога не е билъ. — Ама той е истинолюбивъ. — Този човѣкъ никога не е лъгалъ. — Той е много справедливъ. — Неправда той не познава. Рѣзки и положителни трѣбва да бѫдете! Казвате: ние можемъ да грѣшимъ. — Можемъ и да не грѣшимъ. Ако въ даденъ случай нѣкой човѣкъ прави добро, той не може да грѣши. Доброто изключва всѣкаква погрѣшка, всѣкакво зло. Щомъ вашиятъ умъ е заетъ съ каква и да е добра мисъль, злото не може да се вмъкне въ него. Слѣдователно, въ даденъ моментъ, всѣки човѣкъ може да направи нѣкакво зло или нѣкакво добро — зависи отъ неговитѣ мисли, чувства и настроения прѣзъ това врѣме. Както мисли, както чувствува и както дѣйствува, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Каквито сѫ причинитѣ, такива ще бѫдатъ и дѣйствията. Каквито сѫ схващанията, такива ще бѫдатъ и заключенията. Прави схващания, прави заключения!

Младитѣ ученици сѫ дошли до едно крайно заключение и казватъ: какво трѣбва да правимъ по-нататъкъ? Казвамъ: най-първо трѣбва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократенъ, а многократенъ процесъ: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричатъ „законъ за прѣраждане“, подразбира сѫщото раждане, за което се говори въ Евангелието. Раждане, прѣраждане, вселяване е едно и сѫщо нѣщо. Когато човѣкъ се прѣражда, той не разбира дълбокия смисълъ на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само родениятъ отъ Бога разбира дълбокия смисълъ на живота. И тогава, приятно е да бѫде човѣкъ роденъ. Приятно е човѣкъ и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? — Само за родения отъ Бога. За добрия човѣкъ е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нѣщо. Нѣкои казватъ, че по-приятно е да се дава на човѣка, отколкото да му се взима. Така е за човѣка, който живѣе съ обикновенитѣ изисквания и разбирания на живота. За съвършения, за Божествения човѣкъ процеситѣ и на взимането, и на даването сѫ еднакви. При това, важно е какво се дава и какво се взима. Еднакво приятно ли ще бѫде, ако нѣкой ви дава своитѣ дългове, своитѣ прѣстѫпления, или ако ви дава скѫпоцѣнни камъни, или своето голѣмо наслѣдство ? — Не е еднакво приятно, разбира се. За съвършения човѣкъ, обаче, и мѫчнотията, и благото, което му се дава, сѫ отъ еднаква цѣна и важность, защото въ тѣхъ той вижда сериозни задачи за разрѣшение.

Роденъ отъ Бога! — Това е първиятъ контактъ, чрѣзъ който човѣкъ може да влѣзе въ съгласие съ Първичната Причина, отъ която е излѣзълъ. Така той ще обнови живота на своята душа. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Въ човѣшкия животъ началото е чисто, а краятъ постепенно става по-мѫтенъ и по-мѫтенъ. Въ Божествения животъ и началото, и краятъ сѫ чисти. Въ сѫщность, водата на края става по-чиста, отколкото е била въ началото. Животътъ въ края има по голѣмъ изразъ.

Сега ще ви дамъ още единъ примѣръ, съ който ще си изясните нѣкой отъ противорѣчията, които срѣщате въ живота си. Запримѣръ, често вие казвате, че водата тече между два брѣга. Това твърдение е наполовина вѣрно. Защо? — Водата може да тече и безъ брѣгове. Ако подъ думата „брѣгове" вие разбирате твърда, суха почва, питамъ: какъ можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщромъ въ Атлантическия океанъ, което заема пространство около 150 клм.? Какъ може да се образува това топло течение всрѣдъ водата, безъ да има брѣгове отъ твърда почва? Слѣдователно, по-слабото движение на водата въ морето или въ океана може да образува брѣгове на по-силно течение. Значи, слабото течение образува брѣговетѣ на силното течение. Тъй щото, оттукъ извличаме слѣдния законъ: силнитѣ хора сѫ рѣки, които текатъ, а слабитѣ хора сѫ брѣгове, между които тия рѣки текатъ. Въ това отношение човѣкъ може да бѫде или брѣгъ, или рѣка — нѣма друго положение. Ако си силенъ, рѣка ще бѫдешъ и ще се движишъ въ морето; ако си слабъ, брѣгъ ще бѫдешъ, и много бавно ще се движишъ въ морето.

Казвамъ : човѣкъ може да заема двѣ положения въ живота. Когато животътъ ти се проявява и бързо тече, рѣка ще бѫдешъ; когато животътъ ти бавно тече, брѣгъ ще бѫдешъ, отъ който постоянно ще се отниматъ частици и ще се отнасятъ въ морето. Ако питате, защо еди-коя си рѣка постоянно завлича своитѣ брѣгове, ние отговаряме: тази рѣка завлича брѣговетѣ си, защото е силна въ своето движение, животъ има въ нея. Кажатъ ли за нѣкого, че този човѣкъ завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи свѣта, той всичко ще завлѣче. Страданията въ свѣта произтичатъ отъ факта, че тѣлото, сърцето или умътъ на човѣка сѫ нечисти. И тогава, Божествените сили, като влѣзатъ въ човѣка, срѣщатъ извѣстно съпротивление ; но понеже тѣ се движатъ бѫрзо, завличатъ всички тия прѣпятствия, вслѣдствие на което се явяватъ страданията. Ако човѣкъ е чистъ, ако неговитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, свободни отъ всѣкакви нечистотии, върху него могатъ да падатъ хиляди електрически искри, безъ да го умъртвятъ. Електричеството ще мине и замине прѣзъ него, безъ да му направи нѣкаква пакость. Ако вашитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай васъ безъ да ви докосне. Когато въ Писанието се казва, че трѣбва да бѫдемъ чисти, това е по отношение изявленията на живота. Чистотата не е само физиологическа потрѣба на организма, но тя е и необходимость за истинското проявление на живота. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, тѣлото ти трѣбва да бѫде чисто ; ако искашъ да бѫдешъ щастливъ, сърцето ти трѣбва да бѫде чисто; ако искашъ да бѫдешъ поетъ, да имашъ свѣтли идеи, умътъ ти трѣбва да бѫде чистъ. Нѣкой казватъ, че едни хора сѫ надарени богато отъ Бога, а други сѫ по-малко надарени. — Първоначално всички хора сѫ били еднакво надарени, но всички не сѫ обработвали еднакво дарбитѣ си.

Сега казвамъ на младитѣ ученици: понеже всички вие сте призвани да се учите, правете съзнателни усилия — отъ васъ зависи всичко. Започнете съ най-малкото добро, което досега не сте направили. Всѣки, който започва съ най-голѣмото добро, се заема съ много трудна задача.

Писанието казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога започва съ Любовьта. Както Богъ прѣподава на хората Любовьта, така и майката я прѣподава на своитѣ дѣца, така и учительтъ — на своитѣ ученици. Христосъ, който бѣше роденъ отъ Бога, казваше: „Както ме Отецъ ми възлюби, така и азъ ви възлюбихъ. Прѣбѫдете въ моята Любовь, както и азъ прѣбѫдвамъ въ Любовьта на Отца си“. Само родениятъ отъ Бога може да прѣбѫдва въ Любовьта. Добрѣ е, всѣка сутринь, като ставате, да се запитвате, не само веднъжъ, но много пѫти прѣзъ деня, родени ли сте отъ Бога, или ще се раждате и прѣраждате.

Нѣкои казватъ: дотегна ми вече да се раждамъ и прѣраждамъ. Казвамъ: тия хора още не сѫ започнали процеса на истинското раждане. Щастливъ е моментътъ, когато човѣкъ почувствува онзи великъ актъ на своето раждане отъ Бога. Въ този моментъ Богъ усилено работи върху човѣшката душа. Може ли нѣкой да се оплаква при това положение? Нима камъкътъ, който скулпторътъ вае съ своя чукъ, трѣбва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щомъ този скулпторъ работи върху камъка, той все ще изкара нѣщо отъ него. Обаче, ако камъкътъ е оставенъ вънъ, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пѣсъкъ ще го направи. Когато Богъ работи върху васъ, Той все ще извае нѣщо; когато хората и механическата природа работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете. Сега ще ви запитамъ: Богъ ли трѣбва да работи върху васъ, или хората? Ако хората работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете; ако кажете „да бѫде волята Божия“, отъ васъ, макаръ и камъкъ, хубава статуя ще се извае. Вие трѣбва да разглеждате нѣщата въ тѣхния оптимистически смисълъ. За Бога всичко е възможно. Тогава, и за човѣка на правата мисъль всичко е възможно. Въ този смисълъ Христосъ казва : „Ако думитѣ ми не прѣбѫдватъ въ васъ, нѣмате животъ въ себе си“. То значи: ако Любовьта, Мждростьта и Истината не прѣбѫдватъ въ васъ, и вие не пръбѫдвате въ мене, нѣмате животъ въ себе си. По-нататъкъ Христосъ казва: „Ако Словото ми прѣбѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище въ васъ ще направимъ.“ Това сѫ дълбоки философски въпроси, които за въ бѫдеще ще разрѣшаватъ и младитѣ, и старитѣ ученици.

Прочетете шеста глава отъ Евангелието на Йоана, за да придобиете по широки разбирания за живота. Всѣки, който е роденъ отъ Бога, да започне да пише велики мисли върху морския брѣгъ. Красиво е да срещне човѣкъ нѣкой младъ ученикъ идеалистъ, съ велики мисли и съ широки разбирания! Жалко е да срещнете нѣкой младъ ученикъ, който едва що влиза въ училището, започва да мисли, какъ да се прѣпитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпросъ е разрѣшенъ. Христосъ казва: Погледнете криноветѣ на полето, нито сѣятъ, ни оратъ.“ Ако вие сте родени отъ Бога, този въпросъ за васъ е разрѣшенъ; и ако не сте родени отъ Бога, въпросътъ е пакъ разрѣшенъ. Всѣко дѣте, което е родено, има кой да се грижи за него — майка му се грижи. На основание на този Божественъ законъ, човѣкъ трѣбва да размишлява върху нѣщата.

Нѣкой казватъ: изгубихме вече смисъла на живота, не знаемъ, какво ще става по-нататъкъ. Остарѣхме вече и не постигнахме своитѣ идеали. Какъ ще ги постигнете? По този пѫть, по който сега вървите, и хиляди години да живѣете, пакъ нѣма да постигнете своитѣ идеали. Като дойдатъ съмнѣнията въ живота, тѣ така го обезсмислятъ, както морскитѣ вълни заличаватъ всичко, което вие пишете на морския брѣгъ. Какво можете да постигнете съ такова писане? Ако приложите въ живота си всичко това, което е написано на морския брѣгъ, животътъ ви ще се разрѣши другояче. Много отъ съврѣменнитѣ хора очакватъ щастието да дойде отвънъ. Щастието е въпросъ на дълбоко разбиране на живота.

Азъ говоря на младитѣ ученици. Тѣ често казватъ: идеализъмъ, идеализъмъ, но като дойде грубиятъ животъ, той изисква друго нѣщо. Кой е грубиятъ животъ? —Неразбраниятъ животъ. Ние не можемъ да изпълнимъ всичко, което се говори. — Майсторътъ шивачъ, който разбира своя занаятъ, лесно крой, лесно шие. Онзи майсторъ, който не разбира добрѣ отъ занаята си, мѫчно крои, мѫчно шие. Поетътъ, който добрѣ разбира своето изкуство, лесно пише стихове. Онзи поетъ, който не разбира своето изкуство, той само пише и задрасква. Поетътъ, комуто се удава стихотворството, е придобилъ съ усилие това изкуство. Той, като пише, се прѣнася въ свѣта на поезията и така твори.

Роденъ отъ Бога! Младитѣ трѣбва да по- ставятъ тая мисъль като мото на своя животъ. Съ него трѣбва да започне философията на вашия животъ. Казвате: какъвъ е смисълътъ, каква е задачата на родения отъ Бога? Онзи, който е роденъ отъ Бога, намира смисълъ въ живота и лесно рѣшава задачитѣ си. И той има мѫчнотии, но ги рѣшава безъ голѣми затруднения. Ако мислите, че можете да прѣкарате живота си безь мѫчнотии и страдания, безъ да ви засегне нѣщо, вие сте на кривъ пѫть. Такъвъ животъ сѫществува въ приказкитѣ отъ 1001 нощь. Питамъ: какъ сѫ били посрещнати на земята най-виднитѣ учени, велики хора и философи? Какъ сѫ посрещнали Христа и апостолитѣ на своето врѣме? Цѣли три години отъ своя животъ Христосъ бѣше подлаганъ на голѣми изпитания и поругания, а отъ 2000 години насамъ Го посрѣщатъ съ финикови вѣйки. Днесъ всѣки говори за Него, всѣки цитира Неговитѣ думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правятъ въ Негово име? Всички се обличатъ за Христа. Кой не мечтае да бѫде посетенъ отъ Христа, да изпрати Духа си върху него? Питамъ: по кой начинъ дойде Христосъ? Казвате: Христосъ е роденъ отъ Бога.

Роденъ отъ Бога! — Това е философия, отъ която, ще се спънете, ако не я разбирате. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Както азъ не съмъ отъ тоя свѣтъ, така и вие не сте отъ този свѣтъ." Дѣйствително, родениятъ отъ Бога не е отъ този свѣтъ. Ако вие искате едноврѣменно да бѫдете граждани и на този, и на онзи свѣтъ, нѣма да успѣете. Вие ще бѫдете граждани на земята, а ще работите за онзи свѣтъ, та като отидете тамъ, веднага да станете граждани на Царството Божие горѣ на небето. Въ сѫщность, Царството Божие е и долу на земята, и горѣ на небето — зависи, какъ живѣе човѣкъ. Турете тази мисъль въ ума си. Тя сѫществува отдавна, но сега ви давамъ правилото, какъ да разрѣшавате правилно мѫчнотиитѣ, които срѣщате въ живота си. Каквито задачи и да ви се даватъ, ако нѣмате въ ума си основната мисъль — да бѫдете родени отъ Бога, вие не ще можете да разрѣшите правилно задачитѣ на своя животъ. Сиромашията е изключена за родения отъ Бога. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Като не прави грѣхъ той не може да умре. Значи, животътъ е съ него. Родениятъ отъ Бога не може да бѫде нещастенъ, понеже щастието е съ него. Родениятъ отъ Бога не познава оскѫдность и лишения, понеже е богатъ. Богатството на човѣка седи въ опитноститѣ на неговата душа. За да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ опитноститѣ на миналото. Опитноститѣ на миналитѣ вѣкове трѣбва да бѫдатъ и ваша опитность.

Като говоря за миналото, мнозина запитватъ, дали сѫ сѫществували въ миналото. — Аko си роденъ, сѫществувалъ си; ако не си роденъ, не си сѫществувалъ. Само родениятъ човѣкъ може да разрѣшава въпроса за раждането. Съ свѣтлината, която има, той прониква навсѣкѫдѣ. На онзи, който не е роденъ отъ Бога, ще отговоримъ, както единъ американски френологъ отговорилъ на единъ голѣмъ богаташъ. Този богаташъ отива при американския френологъ и му казва: „Господине, ако ми кажете нѣщо отъ характера, добрѣ ще ви заплатя.“ Френологътъ започва да пипа главата му, дано прочете нѣщо, да каже на богаташа нѣкой негови характерни чърти. Слѣдъ дълго изслѣдване, той му казва- „Господине, нито паритѣ ви искамъ, нищо не искамъ. Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога да прочета.“ Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може да се чете. Какво означава това? Питамъ: каква глава искате да имате —глава, по която може да се чете, или такава, по която нищо не може да се чете? Нѣкой казва: азъ не искамъ хората да четатъ по главата ми, да ме познаятъ, какъвъ съмъ. Казвамъ: прѣимущество е да може да се чете една книга! Ако хората не могатъ да четатъ по моята глава, защо ми е тя? Ако и азъ не мога да чета по своята глава, защо ми е тя? Всѣки трѣбва да знае да чете по своята глава, както и по главата на другитѣ. Казвате: ами ако хората узнаятъ характера ми? — Какво лошо има въ това, че ще узнаятъ характера ви? — Може да откриятъ нѣкои лоши чърти. — Какво лошо има въ това? Така поне ще можете да изправите грѣшкитѣ си.

Казвамъ: когато човѣкъ чете по главата на нѣкого, той трѣбва да е просветенъ човѣкъ, да разбира смисъла на нѣщата. Нѣкои хора, които не разбирать смисъла на нѣщата, казватъ: въ Библията има лоши работи. — Не, вие не разбирате дълбокия смисълъ на това, което четете. Другъ нѣкой казва: хубави работи има въ Библията. Това показва, че си започналъ ца разбирашъ смисъла на нѣщата. Въ този смисълъ. всѣка написана книга е отворена книга, която всички трѣбва да четатъ. Когато човѣкъ се натъкне на извѣстни противорѣчия, не трѣбва да казва, че Господъ го е създалъ така, но трѣбва да търси смисъла на тия противорѣчия.

Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Родениятъ отъ Бога не мисли криво. Родениятъ отъ Бога зло не прави. Родениятъ отъ Бога ученикъ може да бѫде, а който не е роденъ отъ Бога, никакъвъ ученикъ не може да бѫде. Въ старитѣ врѣмена само княжескитѣ, само царскитѣ синове отивали на училище. Днесъ, понеже има много царски синове, отворили сѫ се много училища, дѣто царскитѣ синове се учатъ. Ако нѣкой човѣкъ не е роденъ отъ Бога, за него цѣлата природа ще бѫде една затворена книга, отъ която той не ще може да чете. За него тя ще бѫде ситно написана книга. За родения отъ Бога природата ще бѫде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи. Въ всѣки листъ на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радватъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ основното и дълбоко разбиране смисъла на нѣщата. Нѣкой хора мислятъ, че знаятъ много и не искатъ да учатъ. Единъ 90-годишенъ американецъ прочелъ Библията 90 пѫти прѣзъ живота си. Питамъ; какво е научилъ този човѣкъ отъ Библията? — Все е научилъ нѣщо. Ако ние четемъ и прѣпрочитаме своя животъ 90 пѫти ще научимъ ли нѣщо? — Ще научимъ нѣщо, разбира се. Какво може да се очаква отъ човѣка, който нито веднъжъ не е прочелъ своя животъ? Нѣкой казва: азъ искамъ да ми се разправи нѣщо за свещената книга. —Първо ще я прочетешъ, и послѣ ще ти се разправя.

Съврѣменнитѣ хора питатъ: защо сме дошли на земята. Каква е задачата на живота? — Ние сме дошли на земята да четемъ живата, свещената книга на природата, която стои разтворена прѣдъ насъ. Първо трѣбва да се прочете до край, а слѣдъ това ще се започне нейното основно проучаване. Така разбираме ние смисъла на живота, затова нѣма да се спираме върху дребнавоститѣ, кой какъ живѣе, кой какво върши и т. н. За човѣка, който е роденъ отъ Бога, животътъ е красивъ въ всички свои чърти и проявления. Всички постѫпки на добрия човѣкъ сѫ красиви. Ако отрѣжете една малка часть отъ нѣкоя картина, или отчупите една малка часть отъ нѣкоя статуя, можете ли отъ тази малка часть да сѫдите за красотата на цѣлата картина или статуя? — Не може. По сѫщия начинъ и ние нѣкога анализираме една малка часть отъ нѣкой човѣкъ и се произнасяме, а съ това се изгубва красотата на цѣлото. Красотата седи въ цѣлокупностьта на нѣщата. Гениаленъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да постави на своето мѣсто една малка часть, отчупена отъ нѣкоя статуя. Понѣкога азъ употрѣбявамъ цѣла година, за да поставя на своето мѣсто нѣкой малъкъ камъкъ, намѣренъ нѣкѫдѣ изъ Витоша. Поставя ли го на своето мѣсто, започвамъ вече да чета. Нѣкой казва: азъ не мога да употрѣбя толкова врѣме, за да търся мѣстото на това малко камъче. Врѣме нѣмамъ за това. — Ще намѣришъ врѣме. Ами, ако това камъче те е спънало въ живота ти, не е ли интересно да знаешъ, кои сѫ причинитѣ за това спъване? По сѫщия начинъ и вие не трѣбва да отдѣляте своитѣ постѫпки отъ цѣлия ви животъ. Всѣка ваша погрѣшка има свой произходъ. Тя е часть отъ цѣлото, и вие трѣбва да я поставите на своето мѣсто. Поставите ли я на мѣстото и, вие ще извадите поука отъ нея и ще разберете смисъла, който тя крие. Всѣки удъ, взетъ въ съотношение съ цѣлото, е красивъ и смисленъ. Отдѣлно разгледанъ, той нѣма вече никаква красота, никакъвъ смисълъ.

Допуснете, че азъ нахранвамъ единъ човѣкъ, като му занасямъ най-хубавата храна. Този човѣкъ прѣяжда и се разстройва. Питамъ: кой отъ двамата е виновенъ за това нещастие: азъ, който занесохъ яденето ли съмъ виновенъ, или той. който нѣмаше мѣрка въ яденето и прѣяде? И азъ имамъ извѣстна вина, и той има извѣстна вина. У мене имаше желание да изяде всичкото ядене, защото бѣше хубаво. И у него имаше желание да изяде всичко, понеже му се харесваше. Обаче, този човѣкъ бѣше боленъ. Азъ знаехъ, че той е боленъ и трѣбваше да го прѣдупрѣдя да не изяжда всичко, за да не се поврѣди повече. Пъкъ и той, като знае, че е боленъ, трѣбваше да изяде най много десетина лъжици, да не се прѣсилва, а останалото да задържи за втори пѫть. Правилното разрѣшение на въпроса седи въ слѣдното: азъ трѣбва да оставя човѣка свободенъ да постѫпва, както намира за добрѣ. А той, отъ своя страна, трѣбва да знае своето положение и да се въздържа. Речете ли да морализирате човѣка, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мѫжа си съ игла, понеже той обичалъ да яде много и не могълъ да се въздържа. Като отивали заедно на гости, тя носила съ себе си игла, та като се увличалъ мѫжа и въ яденето, бодвала го отъ врѣме на врѣме съ иглата. Като се връщали дома си, той и казвалъ: „Много ти благодаря за подсѣщането, но не трѣбваше да забивашъ иглата така дълбоко. Достатъчно бѣше само да допрешъ иглата, азъ щѣхъ да се сѣтя, какво искашъ да ми кажешъ и сега и на васъ казвамъ: носете иглитѣ си, но не ги забивайте тъй дълбоко. Хората лесно разбиратъ, какво искате да имъ кажете. Достатъчно е да кажешъ на мѫжа си слѣднитѣ думи: Мѫжо, знаешъ ли дѣ е иглата ми? Искамъ да шия." Символично ще си говорите. Мѫжътъ ви ще разбере, че не трѣбва да прѣяжда.

Единъ православенъ свещеникъ ми разправяше слѣдната своя опитность: „Единъ день ми сложиха на обѣдъ хубаво опечено прасенце. Понеже ми се вкуси, азъ не се задоволихъ съ малко, но изядохъ цѣлъ кебапъ. Слѣдъ това, обаче, лежахъ на легло цѣли двѣ седмици. И дълго врѣме помнихъ този кебапъ.“ Казвамъ: малко яжте, но добрѣ яжте! Този законъ се отнася до много случаи изъ живота. Казва се: малко разбирайте, но добрѣ разбирайте; малко четете, но добрѣ четете! Не разрѣшавайте всички задачи изведнъжъ. Казвате: ние трѣбва да знаемъ всичко, което става на небето и подъ небето. Какво става на небето? Това сѫ велики задачи, достѫпни само за Бога. Само Богъ знае дълбокия смисълъ на живота. Нашата задача е да се радваме на живота, да използуваме добрѣ благата, които Богъ ни е далъ. Ние трѣбва да се радваме, като гледаме, какъ Богъ разрѣшава задачитѣ. За всѣки день Богъ има опрѣдѣлена задача, която трѣбва да изпълни. Христосъ казва: „Огецъ ми работи непрѣстанно. И както Той работи, така и азъ работя.“ Така и всички ние трѣбва разумно да работимъ и правилно да разбираме живота.

Сега, азъ вѣрвамъ, че роденитѣ отъ Бога ще започнатъ да работятъ. Работятъ ли за Бога, животътъ имъ ще се оформи, ще стане по-красивъ. Умоветѣ имъ ще станатъ по-свѣтли, а сърцата — по чисти. Само така тѣ ще получатъ благоволението на Онзи, Който ги е родилъ. Нѣма по-голѣма радость за майката отъ тази, да вижда, че дѣтето и се развива правилно! Нѣма по-голѣма радость за Бога отъ тази, да вижда, че роденитѣ отъ Него дѣца вървятъ по Неговитѣ пѫтища и славятъ името Му! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато ние вършимъ волята Божия на земята! Не е въпросътъ за грандиозни работи. Малки работи се изискватъ отъ насъ! Малко добро е, ако азъ мога да отворя ке- пенцитѣ на своитѣ прозорци. Ако мога да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ си, всичко ще мога да направя. Ако мога да изпѣя гамата, както трѣбва, ще мога да изпълня и композициитѣ на Бетховена. Това показва, че съмъ великъ музикантъ. Тази гама влиза и въ произведенията на Бетховена. Не мога ли да изпѣя гамата, както трѣбва, нищо не мога да направя. Вие трѣбва да започвате съ елементарни работи. Ако мога да напиша числата отъ 1 — 10, както трѣбва, съ най-голѣмо разбиране, азъ съмъ великъ математикъ. Разбирамъ ли смисъла на тия числа, ще мога да рѣшавамъ всички задачи въ математиката. Това е само въпросъ на врѣмето. Не може ли човѣкъ да напише, както трѣбва, числата отъ 1 — 10, отъ него нищо не може да стане.

„Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Двата примѣра, които ви дадохъ, за Карнаци и за Севадинъ, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите въ ума си, като елементи, необходими за разрѣшаване задачата на вашия животъ. Който не държи въ ума си мисъльта, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, отъ него нищо не може да излѣзе. Който не държи въ ума си образитѣ на Карнаци, Севадина, ангела и царската дъщеря, отъ него нищо не може да излѣзе. Вѣ- кътъ, въ който живѣете, изисква герои. Се- гашниятъ животъ не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откѫснати отъ дърветата, които вѣтърътъ навсѣкѫдѣ може да отнася. Сегашниятъ животъ иска хора съ опрѣдѣлени убѣждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могатъ разумно да носятъ страданията. Който носи страданията разумно, като го биятъ, не страда. Изкуство е като богатъ да носищъ сиромашията, като ученъ да носишъ невѣ- жеството, като праведенъ да носишъ неправдата. Да си неправеденъ и да носишъ неправдата, това е тежъкъ товаръ,

„Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Сега, азъ ще поздравя по официалния редъ младитѣ съ тѣхната срѣща. Дзъ считамъ млади ученици само тия, които сѫ родени отъ Бога. Ако сте родени отъ Бога, вие сте ученици, и тогава ще имате разумна срѣща. Поставете този въпросъ идейно въ ума си. Сега се изискватъ разумни събирания. Нера- зумнитѣ хора се трупатъ, а разумнитѣ се събиратъ. Ако сте родени отъ Бога, ако сте ученици, тогава цѣлиятъ невидимъ свѣтъ — Богъ, ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора ще взематъ  участие въ вашата работа. Тогава ще се проникнете отъ хубави и възвишени мисли и идеи. Който върви по стария пѫть, нищо не може да изкара, и въ края на краищата казва: ...Празна Мара тѫпанъ била“. — Не трѣбва да се бие тѫпана напразно. Кога биятъ тѫпана? — Когато се удари тѫпанътъ, всички войници тръгватъ на походъ. Тѫпанътъ за войницитѣ е важенъ, надалечъ се чува гласътъ му.

Сега вие ще се натъкнете на едно про- тиворѣчие съ досегашнитѣ си разбирания. Ще кажете: какво мислихме, а какво излѣзе! Не разрѣшавайте сами мѫчнитѣ въпроси! Ще ви дамъ обяснение въ общъ смисълъ на слѣдното правило: ..Не кѫсай най-тънкия конецъ! Не кѫсай и най-дебелото вѫже!" Най-тънкиятъ конецъ прѣдставлява обикновения животъ на човѣка. Каквото и да ви се случи въ живота, не кѫсайте този конецъ! Най-дебелото вѫже прѣдставлява идейния животъ на човѣка. Християнството е това дебело вѫже, което минава прѣзъ твоя дворъ. Тури дрехитѣ си на него, но не го кѫсай! Кѫсате ли тънкия конецъ и дебелото вѫже, ще изгубите врѣ- мето си. Сега се образува третиятъ конецъ, отъ срѣдна величина. Дайте мѣсто и на този конецъ въ себе си! Вие сами трѣбва да намѣрите вѫтрѣшния смисълъ на третия конецъ. Не кѫсайте тия три конци, т. е. не разваляйте условията за тѣхното развитие. Най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже ще бѫдатъ въ услуга на новия конецъ, който сега се създава. По него ще разбирате дълбокия смисълъ на живота. Той е коментарътъ на всички прояви въ живота. Досега най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже сѫ били безъ коментаръ. Третиятъ конецъ, който сега се проектира, е новата свѣтлина, която иде въ свѣта, за да обясни всички противорѣчия и страдания, които смущаватъ човѣчеството. Тази свѣтлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо въ свѣта, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нѣщо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бѫдете.

И тъй, третьятъ конецъ е Божественото благовѣстие, което сега слиза на земята. То слиза периодически. На човѣшки езикъ прѣведено, то прѣдставлява Духа Божий, който отива при царската дъщеря да и каже, че Богъ продължава живота и съ още 20 години. Обаче, какъвъ смисълъ ще има вашиятъ животъ, ако вие се влюбите въ този ангелъ, когото Богъ изпраща до васъ? Това е ваша лична погрѣшка, която вие сами трѣбва да разрѣшите. Този ангелъ, Духътъ Божий, ще слѣзе до всѣки едного, който е роденъ отъ Бога. Когато Христосъ се роди, не само единъ, но много ангели слѣзоха отъ небето да извѣстятъ, че Христосъ се роди.

Желая на всинца ви тази опитность— да слѣзе при васъ поне единъ ангелъ. Може да дойдатъ двама, трима, четирма, петима, дори и цѣла дружина ангели при васъ, но задръжте тази опитность за себе си. Когато дойдатъ ангелитѣ, бѫдете радостни. На вашето небе ще се яви една звѣзда, която ще означава, че сте се родили отъ Бога. Който се роди отъ Бога, звѣзда на небето ще се яви, и ангелъ ще слѣзе върху него.

Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога, съ чисти сърца и умове, духовно добрѣ облѣчени, за да бѫдете приятни на Бога!

    „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Той на всичко се радва — въ всичко намира смисълъ. За него Богъ прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко. Той не кѫса най-тънкия конецъ, не кѫса и най-дебелото вѫже и създава условия за новата свѣтлина, която слиза отъ Бога.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1928_07_08 Роденъ отъ Бога (от първо издание 1928 г.)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...