Jump to content

1927_08_15 Правата мисъль (Учителя)


Ани

Recommended Posts

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство,
14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото
на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки)
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

 

Правата мисъль.

„Богъ царува на небето.

Богъ царува въ живота.

Да бѫде името Му благословено!“

Ще прочета първитѣ 10 стиха отъ Х-та глава на Йоана.

Човѣшката мисъль върви по строго опрѣдѣленъ законъ. Въ съврѣменната наука думата „законъ“ се употрѣбява въ смисълъ на установени положения. Подъ думата „законъ“ се разбира нѣщо почти механическо. Въ Божествения свѣтъ законътъ е изводъ. Тамъ нѣщата ставатъ само по единъ начинъ. Този начинъ ние наричаме Божественъ. Въ него нѣма никакви изключения. Въ физическия свѣтъ, обаче, нѣщата могатъ да ставатъ по много начини. Вземете въ художеството, напримѣръ. Ако искате да нарисувате какъвъ и да е прѣдметъ, ще можете да го нарисувате отъ разни мѣста, отъ разни положения, но както и да е поставенъ този прѣдметъ, въ него трѣбва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по единъ начинъ.

Ще ви дамъ и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съврѣменна книга, написана на единъ отъ модернитѣ езици, или пъкъ вземете една стара книга, написана на нѣкой отъ старитѣ езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отлѣво къмъ дѣсно, споредъ правилата на бѣлата раса, или арийската раса. Щомъ дойдете до семититѣ, ще започнете да четете отдѣсно къмъ лѣво. Дойдете ли най-послѣ до нѣкой отъ старитѣ народи, четенето започва отгорѣ надолу. Нѣкои може да запитатъ, защо днесъ се чете именно отлѣво къмъ дѣсно? На основание на сѫщия законъ нѣкои хора работятъ съ лѣвата рѫка а други — съ дѣсната. Та казвамъ: законътъ прѣдставлява разуменъ изводъ отъ нѣщата. Тѣ могатъ да се направятъ или да се съпоставятъ само по единъ идеенъ начинъ. Съвършенството на човѣка седи въ това, човѣкъ да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето мѣсто. Това е правата мисъль.

Сега хората питатъ, какво нѣщо е правото. Казватъ, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пъленъ изразъ, а относително право е онова, което не е намѣрило своя абсолютенъ изразъ. Когато се взима нѣкой музикаленъ тонъ тъй, както си е, той включва въ себе си всички необходими вибрации. Този тонъ е пъленъ. Но ако се вземе единъ непъленъ тонъ, неговата чистота ще бѫде накърнена, той не е чистъ тонъ. Нѣкои пѣвци не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, защото липсва нѣщо въ тона имъ. Малко пѣвци има въ свѣта, които могатъ да пѣятъ хубаво. Почти всички иматъ по единъ малъкъ дефектъ. Онѣзи хора, които сѫ свикнали да слушатъ оперно пѣние, мислятъ, че е много красиво. Не, въ оперното пѣние нѣма онази дълбока, възвишена музика. Ако прѣдъ единъ хипнотизиранъ човѣкъ дрънкатъ тенекия и му кажатъ, че това е музика, той може да схваща въ дрънкането нѣкаква музика, но така ли е въ сѫщность? Вамъ се вижда чудно това нѣщо, но трѣбва да знаете, че животътъ е пъленъ съ такива примѣри. Слухътъ на човѣка може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човѣшката мисъль. Наблюдавайте състоянието на ония съврѣменни пияници, които пиятъ и тракатъ съ чашитѣ на масата. Какво чуватъ тѣ въ това тракане ? — Музика. „Тракъ-тракъ“ — удрятъ се чашитѣ и се из- празватъ една слѣдъ друга. За тѣхъ това е нѣщо подобно на Бетховеновата музика. Тѣ мислятъ, че излизатъ тонове. Единъ, двама, трима, четирма, петима и повече души тракатъ съ чашитѣ. И въ туй тракане тѣ чуватъ нѣкаква музика. Питамъ сега: каква музика може да има въ тракането на десеть чаши? Ако двама пияници пиятъ и слѣдъ това чашитѣ се изпразватъ, какво печелятъ? Кой пияница досега е станалъ музикантъ ? Колкото пияницитѣ сѫ могли да станатъ музиканти, толкова и онѣзи, които сѫ изопачили своята мисъль, могатъ да постигнатъ нѣщо. Изводитѣ ще бѫдатъ сѫщитѣ.

Човѣкъ трѣбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрѣдѣля човѣшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двѣ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двѣ, но и много възможности, обаче, трѣбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. Съврѣменнитѣ мислители опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е жената, и какво нѣщо е мѫжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризиратъ мѫжа и жената, но какъ ще опрѣдѣлите, какво прѣдставляватъ тѣ по сѫщество? Въ български езикъ думата човѣкъ изразява понятието „мѫжъ“. Мѫжъ е само онзи, който носи свѣтлина. Щомъ кажемъ свѣщь, подразбираме вече една идея. Свѣщь е само това, което издава свѣтлина и може да гори. И мѫжътъ се отличава по свѣтлината си. Нѣма ли свѣтлина, не е мѫжъ. Той трѣбва да мисли. Въ всѣка мисъль трѣбва да има свѣтлина. И всѣка мисъль, въ която нѣма свѣтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрѣдѣляме и какво нѣщо е жената. Всѣка жена, въ мисъльта на която нѣма топлина, не е жена.

Вь съврѣменната наука се казва, че има студена свѣтлина. Вѣрно е това, но свѣтлината не може да бѫде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свѣтлина, и топлина. Слѣдователно,въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъльта започва съ свѣтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дѣйствуватъ едноврѣменно въ живота. Законътъ на свѣтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свѣтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трѣбва да разбираме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ начинъ. Всѣка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правилна свѣтлина. Всѣка топлина, която изгаря, не е топлина. Сѫщиятъ законъ се отнася и до свѣтлината. Всѣка свѣтлина, която дава знание за човѣка, е свѣтлина. Всѣко знание, което не възгордѣва човѣка, е знание. Всѣко знание,което възгордѣва човѣка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордѣятъ, че знаятъ нѣщо, това сѫ психически болни хора. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото нѣма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прѣдставлява гордостьта? — Тя е шилестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този ши лестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? — На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кѫдѣ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрѣ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вѣчна борба. Гордостьта всѣкога има за цѣль високия върхъ. Тия разсѫждения сѫ необходими за всѣки ученикъ.

Сега ще кажете: човѣкъ не може ли да живѣе безъ да учи ? — Може да живѣе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бѫдете човѣкъ, можете да вървите по два пѫтя : или по пѫтя на топлината, или по пѫтя на свѣтлината. Това сѫ двата пѫтя, по които човѣкътъ на земята трѣбва да мине. Всички казватъ : сърцето на човѣка трѣбва да бѫде топло. Да, то трѣбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човѣка трѣбва да свети, но не и да ослѣпява. Нѣкои казватъ: силната свѣтлина ослѣпява човѣка. Вѣрно е, но трѣбва добрѣ да схванете мисъльта. За коя свѣтлина се разбира това?— За физическата, за материалната свѣтлина. Нѣкои казватъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сѫ дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свѣтлина е недостѫпна. Тази свѣтлина е недостѫпна само за невѣжия, понеже не знае пѫтя къмъ свѣтлината. Всѣки, който е дошълъ до Божествената свѣтлина, знае, че тя е достѫпна. Това пъкъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала човѣка, е измислица на черното братство. Това е толкова вѣрно, колкото когато нѣкой каже, че човѣкъ не се дави въ голѣмата вода. Да, тамъ, дѣто човѣкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? Рибитѣ давятъ ли се въ водата? Слѣдователно, когато нѣкой прави изводъ, че човѣкъ може да се удави въ водата, това не е абсолютна мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нѣщата. Другитѣ нѣща още се бълникатъ. Какво нѣщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пѣсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитѣ частици на пѣсъка сѫ наредени по единъ опрѣдѣленъ редъ. Взимамъ слѣдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дѣ е отишла всѣка пѣсъчна частица? Кой законъ опрѣдѣля кѫдѣ отива всѣка една частица? Частицитѣ постоянно се измѣстватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пѣсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пѣсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? Мислите ли, че това е права мисъль? — Не. За да извадите нѣкаква мисъль отъ това бълникане, вие трѣбва да турите пѣсъка въ едно органическо общество, дѣто всѣко пѣсъчно зрънце да дойде на своето мѣсто, като жива клѣтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съвременната бѣла раса, това сѫ пѣсъчнитѣ зрънца въ шишето, които постоянно се мѣстятъ, постоянно се бълникатъ. И дѣцата могатъ да мислятъ така. И тѣ, като взематъ шишето, тъй могать да размѣстватъ пѣсъчинкитѣ, че да минатъ за виртуози. Турете прѣдъ нѣкое дѣте една хубава латерна, то ще завърти дръжката ѝ и ще засвири. Дайте на нѣкое дѣте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цѣлъ виртуозъ въ най-скоро врѣме.Какъ? — По-рано свирѣше на цигулка, просѣше по улицитѣ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитѣ, купи си единъ грамофонъ, съ нѣколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата — свири на минувачитѣ. Но това не е негова мисъль. Да разпопагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: „Съ чужда пита поменъ не става“. Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всѣкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нѣкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора.

Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль.

И тъй, Христосъ казва: „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Оттукъ ние изваждаме сѫщия законъ: ,,Истина, истина ви казвамъ, всѣки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ“. Защо? Защото всички прѣстѫпления въ свѣта започватъ отъ кривитѣ мисли, отъ кривитѣ положения Първо: ние трѣбва да изопачимъ ума на човѣка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърце. Второ: ние трѣбва да изопачимъ сърцето на човѣка, за да изопачимь неговия характеръ, неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, щомъ се явятъ двѣ изопачавания, ражда се едно прѣстѫпление. Всѣко прѣстѫпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дѣло на бащата, изопачаването на сърцето е дѣло на майката, а всѣки изопаченъ волевъ актъ е дѣтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрѣменно ще съотвѣтствува на едно желание, което ще бѫде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жа ба, макаръ и двѣтѣ да живѣятъ въ водата.

Сега отъ всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратниятъ животъ е изопаченъ животъ. Въ този животъ се изопачава свещената човѣшка мисъль. Понѣкога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане въ гънкитѣ на живота. Нѣкой казва: азъ разбирамъ, защо страдамъ. Не, ти не разбирашъ, защо страдашъ. Ако разбирашъ защо страдашъ и отъ какво страдашъ, ще се излѣкувашъ. Да кажемъ, че като вървите по пѫтя, падате на една или на друга страна. Казвате: азъ се прѣпънахъ. Защо паднахте? — Не знаете причината. Ако при всѣко падане и спъване вие можете да намѣрите съотвѣтствуващата причина, досега щѣхте да изправите живота си. Спъването въ живота не е физически актъ, то е умственъ актъ. Всички спъвания започватъ отъ ума. Напримѣръ, вие се спъвате отъ мислитѣ: дали трѣбва да правите добро, или не; трѣбва ли да правите зло; много ли или малко трѣбва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само часть отъ нея? Вие казвате: не може да се каже цѣлата Истина. Тъй е, цѣлата Истина не може да се каже, но какво подразбирате подъ думитѣ „цѣлата Истина“? Това е права мисъль.

Човѣкъ не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да изпие само една чаша вода, но не всичката. Никѫдѣ въ свѣта не е казано, да се говори цѣлата Истина. Истината не може да бѫде цѣла. Щомъ туришъ прѣдъ нея думата цѣла, това подразбира единъ физически актъ. То вече не е Истина. Казватъ: пълната Истина. Истината не може да бѫде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истината не може да бѫде нито цѣла, нито пълна. Слѣдователно, вие туряте на Истината опрѣдѣления, качества, които тя не съдържа въ себе си. Само човѣкътъ на правата мисъль има Истината въ себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бѫде права. Вие можете да говорите въ обикновения животъ, ,,права Истина, цѣла Истина, пълна Истина,“ но ако разбирате Истината, ще я разберете безъ да е пълна, безъ да е цѣла, безъ да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиватъ хората? Ще оставимъ въпроса за спането настрана. То е явление, което трѣбва да се обясни научно и правилно. Нѣма да се спирамъ върху спането и почивката.

 Казватъ: духовниятъ човѣкъ трѣбва да одухотвори физическитѣ прояви на живота,

Да се стремишъ да одухотворишъ материалното, то е все едно да удохотворявашъ сѣнки. Една сѣнка може да бѫде малка, може да бѫде и голѣма. Обаче, каква наука има въ сѣнкитѣ? Сѣнката може ли да бѫде органическа? Защо сѫ сѣнкитѣ въ свѣта? Често говорите иносказателно: да има сѣнчица! Значи, въ този смисълъ, сѣнката е приютъ, прибѣжище. Въ врѣме на голѣма опасность, все трѣбва да има нѣкаква сѣнка. Туй се разбира подъ думата ,,сѣнка“ въ прѣносенъ смисълъ. Какво прѣдставлява сѣнката? — Отражение на нѣщата. По сѫщия начинъ и идеитѣ иматъ свое отражение. Туй е правилно обяснение за сѣнката. Щомъ сѣнката е отражение, то всѣко отражение може да се увеличи, може и да се смали. Понѣкога ние говоримъ и за Любовьта, че се увеличава и намалява. Въ дѣйствителность Любовьта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата въ една рѣка се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущитѣ се частици. Количеството на движущитѣ се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Количеството на водата въ природата е точно опрѣдѣлено. Водата взета като изразъ на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени въ сегашния органически животъ, отъ гледището на относителната наука, животътъ може да се увеличава. Подъ „увеличение на живота“, ние трѣбва да разбираме „п р и и ж д а н е   н а   ж и в о т ъ“. Прииждането на живота показва, че нашата мисъль е правилна. Докато има прииждане на живота, мисъльта е права. Вие всѣкога знаете, дали вашата мисъль е права, или крива. Всѣки отъ васъ знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово дѣйствие не е право, но се извинява. Понѣкога той съзнава, че постѫпката му не е права, но въ дадения случай не може да я поправи. Запримѣръ, има гениални пѣвци, които пѣятъ много хубаво, но случи се, нѣкой отъ тѣхъ отива вечерно врѣме съ компания тукъ - тамъ, пие студена вода, простудява гърлото си и послѣ не може да го контролира, не може да пѣе. Той знае, какъ трѣбва да изпълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинксъ. Защо? — Той пилъ винце, пилъ ракийца, ялъ сладоледъ и други подобни.

Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, азъ разбирамъ, че сте ходили въ нѣкое кабаре, или въ кръчма, или въ нѣкое публично мѣсто и тамъ сте злоупотрѣбили съ ващия умъ. Природата казва: „Това, което правишъ, не е правилно. Биенето на съвѣстьта не е нищо друго, освѣнъ изобличаване отъ великия законъ, който казва, че мисъльта ви въ даденъ случай не е правилна, т. е. не е въ съгласие съ него. Вслѣдствие на това, човѣкъ усѣща извѣстно мѫчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господъ прощава само на тия хора, които се учатъ да мислятъ правилно, за да създадатъ въ себе си характеръ. Докато не се създаде у васъ характеръ, не може да бѫдете учени хора, не може да бѫдете видни хора, не може да бѫдете талантливи хора. Нѣмате ли абсолютно правилна мисъль, нищо не може да стане отъ васъ. Ако мислите, че има другъ пѫть, по който можете да придобиете знание и да постигнете нѣщо, вие ще успѣете въ всичко това толкова, колкото една гарга може да изпѣе едно отъ творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде нѣкой да ми доказва, че споредъ закона на еволюцията, жабата щѣла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говоримъ правилно! Частьта може ли да бѫде като цѣлото? Като часть, тя може да бѫде цѣла, но не може да замѣсти цѣлото.

Ще ви прѣдставя тази мисъль по-ясно.

Може ли да поставимь земята на мѣстото на слънцето и по този начинъ да освѣтлява цѣлата слънчева система, както това прави слънцето? — Не, тя може да бѫде само едно малко свѣтило. Слѣдователно, всички непълни прояви на мисъльта съставляватъ части, положения на правата мисъль. Докато една права мисъль дойде до своето мѣстоназначение, ще мине извѣстенъ пѫть и ще направи редъ комбинации. Всичкитѣ нейни фази ние наричаме стремежи къмъ проява на правата мисъль. Като дойде една мисъль на своето мѣсто, въ своя пъленъ изразъ, тя вече е права мисъль. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъль ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъль, вие единъ день ще бѫдете философъ, втори день ще бѫдете първокласенъ глупецъ. Кой човѣкъ наричаме философъ? — Онзи, който има права мисъль. Всѣки човѣкъ може да бѫде или глупецъ, или философъ. Казвате: малко сѫ умнитѣ хора. Не, не сѫ малко. Тѣ сѫ точно толкова, колкото трѣбва. Всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ правата мисъль, той нѣкога ще бѫде мѫдрецъ. Не е мѫдрецъ онзи, който има само външно благообразие: бѣла брада, дебели вѣжди, очи спокойни, но всичко виждатъ и разбиратъ. Очитѣ на онзи, който не мисли правилно, сѫ подвижни, на всѣкѫдѣ мърдатъ. Сѫщото нѣщо е и вѣ живота: онзи човѣкъ, който знае своето мѣсто, върви спокойно къмъ посоката, къмъ цѣльта си. Онзи пькъ, който не знае мѣстото си, ще погледне на едно мѣсто, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т. н.

Сега мнозина отъ васъ питатъ: какъ ще се поправятъ моитѣ работи? Азъ съмъ закѫсалъ малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвамъ: научи се да мислишъ правилно! Съ това азъ разбирамъ закона, споредъ който Богъ казва: ,,Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“‘. Когато внесете въ себе си правилната мисъль, като ставате сутринь, трѣбва да мязате на единъ добрѣ опънатъ тѫпанъ.

Ето обяснението, което ще ви дамъ за този тѫпанъ. Като си легнете вечерно врѣме, отгорѣ на тѫпана има събранъ прахъ отъ деня. За да се освободите отъ този прахъ, трѣбва да повикате барабанчика да тупне съ пръчицата си върху тѫпана и да го изчисти. Кой е този барабанчикъ? — Това е правата мисъль. Щомъ станешъ сутринь, като ударишъ на тъпана единъ, два, три пѫти всичкиятъ прахъ всичкитѣ лъжливи положения въ живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнатъ. Затова казвамъ: удари тѫпана! Казвате: ами дали тѫпанътъ е опнатъ добрѣ, по всички правила? Азъ говоря за живитѣ тѫпани, които ставатъ за музика. И прѣзъ всичкитѣ вѣкове тѫпанътъ е билъ най-стариятъ инструментъ. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала съ тѫпана. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има хубавъ тѫпанъ, скритъ отъ всички погледи, а не, кой какъ дойде, да го показва. И когато той не може да разрѣши нѣкой въпросъ, да вземе пръчицата и да удари тѫпана. Тѫпанътъ ще издаде извѣстенъ тонъ, който ще ви помогне въ разрѣшението на въпроса. Не искамъ да окарикатурите тази мисъль. Това е окултенъ законъ.

Ученицитѣ на окултната наука иматъ извѣстни методи, чрѣзъ които могатъ да си въздѣйствуватъ и да въздѣйствуватъ. Като ви говоря за тѫпана, това ви се вижда смѣшно. Нѣма нищо смѣшно въ това. Излѣзе нѣкой ораторъ да говори, турятъ му една чаша вода. Защо? — Гърлото му засъхва. Какво трѣбва да прави той? — Той трѣбва да удари тѫпана, да глътне три пѫти вода. Тѫпанътъ показва, че мисъльта е започнала да работи. Водата като прѣмине прѣзъ гърлото, промива го. Много пѫти, като засъхне гърлото на нѣкои оратори, тѣ загубватъ своята мисъль. Засъхването на гърлото показва, че мисъльта е прѣсъхнала. Човѣкъ, който мисли право, вода не пие. Докато пиемъ вода при говоренето, това показва, че нашата мисъль не е право. Да не извадите сега извода, че за да бѫде мисъльта ви права, не трѣбва да пиете вода. Христосъ казва: ,,Когато се научишъ да мислишъ правилно, жива вода ще потече“. Тогава пиенето на вода нѣма да бѫде механически процесъ, да се приема само външно. Когато мисъльта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, отъ която трѣбва да пиемъ. Това е законъ, това е символъ. Когато се говори за символитѣ, тѣ иматъ единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, който трѣбва да проучаваме. Когато казвате, че нѣма да пиете вода, азъ подразбирамъ, че само умрѣлитѣ не пиятъ вода. Но като се научимъ да мислимъ правилно, живата вода ще дойде отвѫтрѣ, и животътъ ще се изрази въ своята пълнота. Ето защо, всички трѣбва да живѣемъ духовно.

Какво разбираме подъ духовенъ животъ? Ще ви дамъ спѣдния примѣръ: двама души живѣятъ заедно, обичатъ се и се разбиратъ. Единиятъ отъ тѣхъ се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересенъ психологически произходъ. Азъ разглеждамъ тия отношения по сѫщество, принципално. Често и бащата е недоволенъ отъ майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна отъ майка си, че майката обича повече брата. Синътъ е недоволенъ отъ бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. Отъ какво произтичатъ тия недоволства? — Това показва, че тия отношения още не сѫ духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синътъ трѣбва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Сѫщото е и за сестрата. Но щомъ синътъ е недоволенъ отъ това, че бащата обича повече сестрата, опасностьта седи другадѣ, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непрѣменно ще застави бащата да ѝ прѣдпише голѣмата кѫща. Слѣдователно, въ тия отношения, именно, се заражда едно вѫтрѣшно състезание. Понѣкога и вие, ученицитѣ, не се обичате. Защо? — Ще ви кажа Истината. Ако нѣкой отъ ученицитѣ е по-способенъ, другитѣ не го обичатъ, страхъ ги е да не ги засѣнчи. Какво нѣщо е засѣнчването? — То значи, че хубавата кѫща ще се прѣдпише на него, или пъкъ, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръвъ министъръ въ България, а другитѣ ще станатъ писари. Защо трѣбва да се плашите? Ако си нѣкой гениаленъ скулпторъ, ще изкарашъ своята статуя прѣдъ свѣта и ще видишъ, че ще се намѣрятъ разумни сѫщества, които да я оцѣнятъ. И ангелитѣ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитѣ произведения на оцѣнка въ свѣта. Кои сѫ тѣхнитѣ произведения? — Растенията — цвѣтята и дърветата. Ето защо, когато птичкитѣ кацватъ върху нѣкое дорво, тѣ даватъ мнѣнието си за този скулпторь. Ние казваме: чуруликатъ си тия птички! Не, тѣ скачатъ отъ клонче на клонче и даватъ своето мнѣние.

Сега, ние сме дошли въ свѣта, да дадемъ своето мнѣние за онова, което Богъ е направилъ. За да дадешъ мнѣнието си, трѣбва да имашъ правилно схващане за нѣщата. Всѣка сутринь, като ставашъ, трѣбва да разбирашъ, защо днесъ изгрѣ слънцето. И азъ ви питамъ: защо днесъ изгрѣ слънцето? За кого изгрѣва слънцето? Ще кажете: слънцето изгрѣва за всички. Да, слънцето изгрѣва за всички, но изгрѣва и специално за нѣкого. Когато азъ говоря за високия идеалъ, за първия лѫчъ, разбирамъ тоя изгрѣвъ, който се схваща само отъ този, който има права мисъль. Когато започнешъ да мислишъ правилно, ще видишъ този изгрѣвъ. Не можешъ да видишъ изгрѣва отъ нѣкоя долина; не можешъ да го видишъ и отъ назѫбенитѣ върхове. Ти можешъ да видишъ пълния изгрѣвъ само отъ най-високия върхъ, дѣто нѣма никакво засѣнчване. Когато видишъ този изгрѣвъ, нѣма да имашъ илюзията, че слънцето върви отъ изтокъ къмъ западъ, но ще го видишъ по периферията на единъ крѫгъ. Нѣкои мислятъ, че слънцето изгрѣва отгорѣ и отива долу, подѣ земята. Това е пѫтьтъ на видимото слънце, но то е илюзия.

Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашата мисъль. Вие трѣбва да знаете, въ каква посока се движи правилната мисъль. Щомъ дойдете до правата мисъль, до този великъ законъ, ще усѣтите мощь, самоувѣреность въ живота. Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете самоувѣрени, подразбирамъ да бѫдете твърди. Твърдиятъ човѣкъ не упорствува, но въ него има едно вѫтрѣшно постоянство — никой не може да измѣни неговитѣ убѣждения. При това, неговитѣ постѫпки сѫ много хармонични, никой не може да го застави да прояви най-малкото прѣстѫпление въ мисъльта си. Понѣкога могатъ да дойдатъ неправилни мисли въ човѣка, но не трѣбва да се допущатъ въ съзнанието, въ твоята святая святихъ. Не туряй нито една изопачена мисъль въ твоето Божествено съзнание! Отвънъ могатъ да дойдатъ хиляди такива мисли, но ти не си отговоренъ за тѣхъ. Често съмъ прѣвеждалъ слѣдното положение : ти можешъ да оставишъ птичкитѣ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да направятъ гнѣздата си върху твоята глава. Оставишъ ли ги, ти вършишъ прѣстѫпление по отношение себе си. Лошитѣ мисли могатъ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да правятъ гнѣздата си въ ума ти, въ съзнанието ти и да мислишъ, че животътъ ти трѣбва да бѫде такъвъ.

Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трѣбва да вижда нѣщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забѣлѣжи, че нѣкоя ваша мисъль е неправилна, любовьта му постепенно намалява. Вслѣдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пѣсъчнитѣ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто—хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисълъ е необходима при истинското приятелство, при истинската любовь. Туй трѣбва да знаете! Нѣкой пѫть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всѣки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на всички наши прояви. Кѫдѣ турятъ подквасата? —Въ добрѣ сварено млѣко. Слѣдователно, щомъ имаме правата мисъль, ще туримъ тази подкваса въ млѣкото и ще имаме хубаво подквасено млѣко. И тогава, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бѫде слѣдната: Б о г ъ   е   о б р а з е ц ъ   н а   п р а в а т а   м и с ъ л ь. Това е мѣрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрѣ. Вие може да кажете, че Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врѣмето и пространството. То ва сѫ философски обяснения за Бога. Правата мисъль владѣе пространството; правата мисъль владѣе врѣмето; правата мисъль владѣе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль.—Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нѣща сѫ като пѣсъчинкитѣ въ шишето, а въ нея се съдържа цѣлия Козмосъ, хармонично развитъ.

Сега ви показвамъ правия пѫть чрѣзъ мисъльта. Искате да бѫдете художници. Какво ви трѣбва? — Имайте правата мисъль. Искате да бѫдете музикантъ. Искате да бѫдете гениаленъ. Какво ви трѣбва? — Да имате правата мисъль. Когато говорите за музиката, трѣбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитѣ, тѣ още не сѫ авторитети за онази висша, Божествена музика. Тѣ прѣдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трѣбва да бѫде идеалъ, стремежъ и за тѣхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отричамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сѫ имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нѣщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нѣщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитѣ, но си ги прѣдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тѫпани. Това е човѣшко свирене. Какво ще прѣдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тѫпанътъ е образецъ на музиката, той трѣбва да участвува въ оркестъра. Тѫпанътъ е зърно, затова ще го посѣешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитѣ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нѣщо е тѫпанъ. Той изразява единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тѫпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тѫпана? — Неговата крѫгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитѣ тонове въ правата мисъль. Онѣзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопѫть, както и цѣлото човѣчество, за да излѣзете отъ това положение, трѣбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бѫдемъ спасени, искаме да бѫдемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бѫдемъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль.

Сега, у васъ се раждатъ противорѣчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате се гащния си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бѣденъ. Ходилъ съ скѫсани дрехи, съ скѫсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човѣкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитѣ си дрехи? Практическиятъ животъ лесно разрѣшава този въпросъ. Той съблича старитѣ му дрехи, измива го и туря новитѣ. Да облѣчешъ новитѣ дрехи, подразбирам даъ промѣнишъ не само външнитѣ форми, но и вѫтрѣшнитѣ. Дрехитѣ иматъ за цѣль да запазятъ най-първо топлината на тѣлото. Питамъ: при новитѣ дрехи човѣкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човѣкъ не обича съдранитѣ дрехи? Защото топлината излиза отъ всѣка дупка. Въ това отношение, всѣка неправилна мисъль е една скѫсана дреха. Топлината на живота излиза изъ дупкитѣ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината.

Христосъ казва „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Азъ ви казвамъ: ако вие не влѣзете прѣзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влѣзе прѣзъ вратата на кошарата, той е пастиръ на овцетѣ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прѣзъ вратата на правата мисъль, вие сте пастири на овцитѣ, и овцитѣ ви познаватъ. Тогава ще заживѣете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нѣма значение. Вие лесно ще се справите съ голѣмитѣ трудности на живота, ще ги прѣнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитѣ? — Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нѣма да се борите, нѣма да се спъвате въ вълнитѣ на живота нѣма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно орѫжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното орѫжие, съ което вие може да воювате. По-силно орѫжие отъ правата мисъль нѣма. Нѣкой казва: човѣкъ може да съгрѣши. Не, човѣкъ, който има правата мисъль, никога не грѣши. Вие може да измѣните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрѣдѣля вашето положение. Цѣльта, която имате въ ума си, опрѣдѣля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль. която е абсолютна, безъ никакви погрѣшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бѫ датъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитание и уважение.

Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човѣкъ въ себе си има скритата мисъль да бѫде едно малко божество. Забѣлѣжете, че и у най-малкитѣ дѣца, на 5—6 мѣсеца, има това желание. То заповѣдва, дава разпореждания на майка си. Казва й: „Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облѣчешъ, ще направишъ това-онова“. И майката се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитѣ дѣца? Да, но ако тази мама има правата мисъль въ себе си, тя никога нѣма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. Човѣкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сѫщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисъль на думата, не сѫществува за него. Съврѣменната женитба е изразъ ни материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски договоръ, отживѣлъ своето врѣме. За свѣта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живѣятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бѫде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тѫпанъ, а бѫдещата Любовь ще бѫде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитѣ му класически творби, напримѣръ, деветата симфония. Сегаш ната любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ въ скѫсани дрехи. Бѫдещата любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ съ нови, хубави дрехи. Бѫдещето учение ще бѫде свободно отъ всѣкакъвъ страхъ, отъ всѣкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човѣка ще настане едно вѫтрѣшно спокойствие.

Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бѣхме едно врѣме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бѣхте едно врѣме. Нѣкога бѣхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вѣрно: човѣкъ всѣкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бѫде добъръ — добъръ е. Иска да бѫде лошъ — лошъ е. Въ съврѣменния животъ има голѣмо влияние закона на наслѣдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрѣдѣля първото отклонение, което човѣкъ е направилъ по oтношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. Спѣдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благодать. Що е благодатьта? — Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъль. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ Неговитѣ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намѣрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цѣлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое врѣме да го посѣете. Слѣдъ като го посѣете, вие ще имате възможностьта да станете богатъ човѣкъ. Ще посѣете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. Посѣйте това зърно! То разбира законитѣ, които го управляватъ, вие нѣма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? Нѣма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. Нѣма какво да се чудите. Всѣки старъ листъ на дървото ще се прѣмахне отъ новия. Новото ще замѣсти старото. Старитѣ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитѣ и отново ще се прѣвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вѫтрѣщнитѣ заблуждения! Колкото години още и да живѣете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бѫдете, но не и щастливи: разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нѣкой при васъ и гледа само разрушения. Тѣлото се руши, очитѣ се рушатъ, ушитѣ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: „Събирайте богатства за небето“, Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прѣодолявате всички мѫчнотии въ живота. Нѣкой отъ васъ иска да лѣкува другитѣ хора. Не, никой никого не може да лѣкува, ако нѣма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нѣмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нѣма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грѣхътъ е неизбѣженъ. Нѣкои отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право говорятъ и право мислятъ. Всѣки трѣбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие.

Слѣдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голѣма радость въ душитѣ ви. Писанието казва : „Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“. Само съ правата мисъль ще намѣримъ Бога и ще придобиемъ своето спасение. Съврѣменнитѣ хора, както и тия отъ миналитѣ вѣкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. Тѣ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трѣбва да напуснатъ живота. Не, нѣма да напуснатъ живота, но ще го прѣобразятъ. Ако си овчарь, и живѣешъ въ проста колиба, щомъ имашъ правата мисъль, ще си направишъ по- хубава. Овцитѣ си ще хранишъ по-добрѣ, ще имъ дадешъ по-голѣма свобода. Нѣма да ги колишъ, а само млѣкото имъ ще взимашъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата градина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрѣ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрѣ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звѣздитѣ, ще имашъ хубави, свѣтли посѣщения отъ сѫщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тѣхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нѣкои, че това сѫ заблуждения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положение, въ което живѣемъ, се намираме и прѣдъ най-голѣми заблуждения. По-голѣми заблуждения въ свѣта отъ сегашнитѣ никога не сѫ сѫществували. Ние сме като оня актьоръ, който прѣдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намѣта царската мантия, ходи, разхожда се налѣво-надѣсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: „Царь съмъ азъ, да знаете!“ Да, той е сѣнката на царя. Като слѣзе отъ сцената, публиката казва: „Този актьоръ изигра добрѣ своята роля. Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трѣбва да слѣземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си.

Сега вие ще се намѣрите прѣдъ друго противорѣчие и ще кажете; отъ толкова години като живѣемъ, не можахме ли да намѣримъ правата мисъль? Правата мисъль прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, на които трѣбва да се даде пѫть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човѣкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нѣмаме правата мисъль, нашата градина ще бѫде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прѣзъ твоята градина. Тогава пѫтьтъ ти ще бѫде покритъ съ цвѣтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихване на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ — по пѫтя на правата мисъль. То бѣга отъ насъ, защото знае, че сме хора невѣжи и нѣма да го оцѣнимъ. То е най-красивата мома, която казва: „Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бѣгамъ отъ васъ“. Като намѣримъ правата мисъль, щастието нѣма да бѣга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирѣ ни. Дръжте тази идея въ себе си!

Христосъ казва: ,,Всѣки, който не минава прѣзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е‘‘. Всѣки, който нѣма правата мисъль, крадецъ е и разбойникъ е. Всѣки, който има правата мисъль, влиза прѣзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бѣгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бѫдете герои. Герой е човѣкътъ, който може да бѫде мѫченикъ. Това не значи, че той самъ трѣбва да прѣдизвиква мѫченията, но да бѫдемъ готови да минемъ прѣзъ най-голѣмитѣ мѫчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нѣкой пѫть ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитѣ, за да намѣрите правата мисъль. Много пѫти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрѣшили. Всички хора, които сѫ завършили своята еволюция, или които сѫ добили смисъла въ живота, сѫ минали все по този пѫть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свѣтското говорене е разбрано. Свѣтскитѣ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! Нѣма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! —Не знаемъ, какво нѣщо е правото мислене, трѣбва да прочетемъ нѣкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврѣменни философи, но тѣ сѫ засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сѫ въ стълкновение. Тѣ сѫ говорили за врѣмето и пространството, за отношенията, за мѣркитѣ, обаче, винаги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. Всѣки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. Слѣдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трѣбва да мѣримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовьта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. Грѣхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свѣта идватъ чрѣзъ Бога. Любовь, Истина, Мѫдрость, Кротость, въздържание, търпѣние, прилежание — всички тѣзи добродѣтели идватъ само чрѣзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродѣтель, ако нѣмашъ въ ума си Бога.

Нѣкои отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размѣръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. Нѣкой казва: азъ ще пробия най-голѣма дупка. Това не е философия. По-добрѣ пробийте най-малката дупка и оставете врѣмето да образува по-голѣмата дупка. Вие отворете водомѣра,за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пѫть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пѫть за живота. Правата мисъль е нѣщо живо, тя сама е животъ. Влѣзе ли при васъ, започва вече да твори. Най добриятъ слуга, най-вѣрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовъ, здраве, смисълъ.

И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това положение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влѣзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влѣзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вѫтрѣ. Какъ сте влѣзли? Може да сте влѣзли прѣзъ плета — това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влѣзете съ менъ, азь ще ви покажа, какъ трѣбва да се влѣзе. Казвате: досега не сме ли влѣзли? Вие сте до кошарата, но вѫтрѣ въ кошарата не сте още влѣзли. Казвате: толкова години вече, какъ вѣрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърчавамъ, но това е дълбокото вѫтрѣшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трѣбва да влѣзе прѣзъ вратата, като приятель. Тя трѣбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно.

Започнете разискванията си съ правата мисъль. Нѣкой искатъ да знаятъ, какви сѫ разбиранията имъ за нѣщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тѫпанъ. Нѣкой се докачи, не е съгласенъ съ мнѣнието на другитѣ за Бога. Не, за Бога трѣбва да имате само едно разбиране. Какво нѣщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганитѣ, запримѣръ, нѣматъ никакъвъ Господъ, никаква религия, никаква наука. Тѣ сѫ изпѫдени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитѣ, тѣхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лѣнивъ, на лъжливъ човѣкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ — виждалъ разни образи. — Никакъвъ образъ нѣма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примѣрь за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: „Стани гледачъ, за да се оправятъ работитѣ въ живота ни"! Той ѝ казва: Не разбирамъ отъ това изкуство“. Най-послѣ, тя го убѣдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успѣлъ въ прѣдсказанията си. На втория день дохожда единъ човѣкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пита: ,,я ми кажи, какво нося въ гащитѣ?“ Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: „Веднажъ Чаширъ, т. е. лисица на пазарь, втори пѫть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ“. Човѣкътъ, като го слушалъ, казалъ си: „Ето, позна, че нося лисица“. И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врѣме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитѣ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитѣ. Той казва на жена си: „Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голѣмата бѣда въ свѣта. Дѣ ще намѣря тия крадци.“ Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намѣри крадцитѣ, а въ това врѣме да си оплаче сѫдбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. Сѣда подъ едно дърво ислѣдъ като залѣзло слънцето, отдѣлилъ едно отъ царевичнитѣ зърна и си казалъ: ,,Ето първиятъ день мина“. Крадцитѣ, понеже знаѣли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тѣхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ „единъ мина“, помислилъ си: „позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитѣ“. Вториятъ день ходжата пакъ отдѣлилъ другото зърно и си казалъ: „Ето, и вториятъ мина!“ Чулъ го вториятъ крадецъ и си къзалъ: ,,И мене позна!“. И така ходжата си отдѣлялъ всѣки день по едно зърно и броялъ изминалитѣ се дни, а крадцитѣ мислили, че тѣхъ брои. Затова, отиватъ при него и му казватъ: „Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!“. Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нѣщата. Азъ не искамъ да бѫдете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитѣ ви.      И тъй, казвамъ на младитѣ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрѣдѣли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1927_08_15 Правата мисъль (от Първо издание: София, 1927 г. )
  • Ани changed the title to 1927_08_15 Правата мисъль (Учителя)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...