Jump to content

1926_07_09 Педагогически правила


Ани

Recommended Posts

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София
Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Педагогически правила

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановимъ нашитѣ вѫтрешни връзки съ Истината.

Има единъ законъ въ свѣта, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се опрѣдѣля и не може да се опрѣдѣли. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане въ даденъ случай. За да може да се постигне всичко това, изискватъ се малко по-будни умове. Да кажемъ, че имаме въ пространството математическата точка А, която се явява като силовъ центъръ. Питамъ: тази точка отдѣ изникна въ пространството? Вие не знаете това, но фактъ е, че точката А се проявява и действа. Прѣдставете си, че тази точка е нѣкой изворъ, който извира нѣкѫдѣ изъ земята. Вие ще си зададете въпроса: отдѣ иде тази точка, какъ се проявява тя? Сама ли е въ пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъвъ единъ аршинъ, съ който природата не мѣри. Вашитѣ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитѣ явления. Тѣ важатъ само за васъ. Но природата има други мѣрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мѣрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ  вашия умъ и да ви занимава. Отдѣ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мѣсто? - Не знаетѣ. Казватѣ: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мѣсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаетѣ, не можетѣ да опрѣдѣлите. Дотогава, докато не можетѣ да опрѣдѣлите мѣстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прѣходна, върху нея не можетѣ да градитѣ. Тя е самарътъ на живота ви. Точката А подразбира, че сѫществува друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нѣкой прѣди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сѫществува още, това показва, че нѣкой прѣди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нѣкой гениаленъ човѣкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отражение.

Азъ искамъ сега да ви наведа на основния законъ въ педагогията. Какво значи, спорѣдъ педагогията да отхранишъ единъ човѣкъ? Педагогътъ ще отговори: да отхранишъ единъ човѣкъ, значи да му давашъ достатъчно храна - нищо повече. Този човѣкъ, слѣдъ като приеме храната си, организмътъ му е вече въ състояние самъ да опрѣдѣли, накѫдѣ да отправи храната, ти нѣма какво да се бъркашъ въ  вѫтрешнитѣ процеси. По сѫщия начинъ учительтъ е единъ готвачъ, който е длъженъ да има само около десетина - двадесетъ тенджери, за да приготви храна за дѣцата си. Той запитва дѣцата си: „Какво искате да обѣдвате днесь”? Тѣ му казватъ, какво искатъ. Той имъ сготвя, сипва на всѣко дѣте въ паницата му и по-нататъкъ не се бърка, оставя дѣцата сами да се хранятъ. Това е педагогия!

Ще ви запитамъ: какви педагози иматъ рибитѣ? Какви педагози иматъ вълцитѣ? Какви педагози иматъ овцетѣ? Какви педагози иматъ щъркелитѣ? Какви педагози иматъ орлитѣ, гълѫбитѣ, кокошкитѣ? Какви педагози иматъ растенията? Гледашъ, цѣла гора отъ безброй дървета, заели грамадно пространство, развиватъ се, растатъ сами нагорѣ. Питамъ: кой педагогъ научи тия дървета, какъ да растатъ нагорѣ съ върховетѣ си и какъ да се посѣватъ? Ние като се бъркаме въ работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнемъ да се развиваме спорѣдъ методитѣ на природата и току-вижъ, дойде педагогътъ и започне да действа спорѣдъ своитѣ правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човѣкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. Излезе едно „бамбашка” дърво. Такова дърво сѫществува ли въ природата? Такива дървета сѫществуватъ, но по отдѣлно, всѣко за себе си, а не върху едно и сѫщо дърво. Ако върху едно и сѫщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човѣка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бѫде ли едноврѣменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Тѣ ще си дойдатъ до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозитѣ прилагатъ, е присаждане, и слѣдъ като човѣкъ умрѣ, ни поменъ не остава отъ тази педагогика. Даже слѣдъ всѣки тежъкъ изпитъ, който прѣкарваме въ живота си, нашитѣ възгледи, по нѣкой пѫть, прѣтърпѣватъ коренни прѣобразования. И тогава вие казватѣ: азъ не мисля вече, както по-рано. Казвамъ: дѣ отидоха неговитѣ по-раншни възгледи и мисли? Да кажемъ, нѣкой мисли, че демокрацията ще оправи свѣта. Обаче, хване го нѣкоя тежка болѣсть, или съ други думи, хване го една философска, една органическа, физическа трѣска и слѣдъ туй става монархистъ. Казва: демокрацията не може да оправи свѣта, монархизмътъ ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмътъ. Послѣ пъкъ става обратното. Слѣдъ това се явяватъ други проекции на точки, става прѣвръщане на силитѣ - нашитѣ възгледи се прѣвръщатъ. Днесь можешъ да бѫдешъ демократъ, утрѣ - монархистъ, и обратно. Днесь можешъ да вѣрвашъ въ педагогиката, утрѣ да кажешъ: никаква педагогика не сѫществува. Не, това не значи, че педагогиката не сѫществува въ свѣта. Нѣщата въ свѣта, въ живата природа сѫ организирани, нѣма какво ти да ги възпитавашъ. Ти трѣбва само да подпомагашъ.

Споредъ моитѣ възгледи, или спорѣдъ възгледитѣ на природата, всѣки човѣкъ се ражда организиранъ вѫтрѣ въ себе си. Може ли единъ идеалъ, спорѣдъ всичкото изкуство на педагогиката да прѣобрази единъ вълкъ? Френолозитѣ сѫ доказали, че нѣкои хора, колкото и да ги възпитавашъ, каквато религия и да имъ проповѣдвашъ, както и да имъ говоришъ за Бога, щомъ ги оставите прѣдъ нѣкоя каса, отварятъ касата и я обиратъ, иматъ слабость къмъ паритѣ. Въ този случай, всички тия възгледи, които си имъ присадилъ, че има Богъ, че има законъ на възмездие - падатъ. Тѣ не могатъ да се самовладатъ. Дѣ отидѣ тѣхната педагогика?

Въ какво сѣди първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е слѣдното: бащата трѣбва да обича сина си, и майката трѣбва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синътъ трѣбва да обича баща си, и дъщерята трѣбва да обича майка си. Това е смѣна на енергии. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъвъ е законътъ. Има синове, които сѫ много привързани къмъ бащитѣ си, само за тѣхъ говорятъ. Отъ гледището на педагогията, ако майката иска да привлѣче сина си на своя страна, трѣбва да разбира законитѣ на природата за прѣвръщането на силитѣ. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Какъ действа законътъ за прѣвръщането на силитѣ? Ако синътъ обича баща си идейно, майката, за да привлѣче сина си къмъ своя страна, и тя трѣбва да обича мѫжа си. Не го ли обича, всичкитѣ и усилия сѫ напразни. Тогава, освѣнъ че нѣма да го привлѣче, но въ сина ще се зароди отвращение къмъ майката. Значи, начинътъ за прѣвръщане на силитѣ е слѣдниятъ: ако синътъ почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вѣрно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освѣнъ че нѣма да я привлѣче, но ще я отчужди отъ себе си. Какво се изисква отъ него, щомъ иска да привлѣче дъщеря си? - Той трѣбва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде отъ своитѣ чувства и на бащата.

Сега, вие казватѣ, че ще възпитавате. Какъ ще възпитавате едно дѣте? Най-първо ще видитѣ, дали туй дѣте ви обича. Послѣ ще наблюдаватѣ, кого обича това дѣте. Нѣкой пѫть учителитѣ си правятъ илюзии, че дѣцата имъ ги обичатъ. Нѣкой пѫть любовьта на дѣцата е користолюбива. Тѣ носятъ на учителитѣ си цвѣтя, подаръци, но това още не е истинска любовь. Учителитѣ трѣбва да знаятъ, че едно дѣте, колкото малко и да е, може да бѫде една напрѣднала душа. Много дѣца сѫ по-умни отъ учителитѣ си. Много дѣца разбиратъ закона на внушението, закона за трансформиране на енергиитѣ по-добрѣ отъ бащата и майката. Запримѣръ, често срѣщаме генерали на бойното поле или другадѣ нѣкѫдѣ при изпълнение на своята длъжность, строги, неотстѫпчиви, нищо не може да ги помѣсти отъ тѣхната позиция или отъ тѣхното рѣшение, никой не може да имъ повлияе. Но гледашъ единъ отъ тия генерали, щомъ дойде при него дѣтето му, поглади баща си по главата, по челото, цѣлуне го, изведнѫжъ бащата омекне, отстѫпва. Каквото каже това малко дѣте, бащата слуша - сърдцето му се отваря. Значи, дѣтето разбира добрѣ закона за трансформиране на енергиитѣ и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии въ сърдцето на бащата, и той е готовъ да изпълни неговото желание.

Та казвамъ: спорѣдъ мене, вие не можете да приложите никаква педагогика въ свѣта, ако нѣмате любовь къмъ Бога, ако не обичате Бога. Това е основниятъ законъ. Вие ще излѣзете съ вашитѣ възгледи и ще кажете: казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Значи, този Богъ е нѣкаква безименна точка. Той е непроявениятъ Богъ. Той не иска да знае нищо за васъ. Но проявениятъ Богъ, Когото вие познавате, има връзка съ непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Богъ, а обичате и познавате проявения Богъ, то чрѣзъ Него ще се свържете съ непроявения. Тогава и непроявениятъ ще ви познава. Сега, ще ви прѣдставя едно математическо противорѣчие. Проявениятъ Богъ живѣе само въ едного, а непроявениятъ живѣе въ  всички. Какъ ще разберетѣ това нѣщо? - То е една велика математическа задача. Проявениятъ Богъ живѣе само въ едного, само на едно мѣсто. Той не е на много мѣста. Непроявениятъ е на много мѣста. Слѣдователно, когато кажете, че Богъ живѣе въ насъ и ние живѣемъ и се движимъ въ Него, това е начинъ за трансформиране на енергиитѣ. Когато кажемъ, че всички трѣбва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говоритѣ Истината. Но щомъ вие кажетѣ: знаетѣ ли, че Богъ живѣе въ мене? - Това вече е проявлението на Бога въ  васъ. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видѣлъ, това е търговски изразъ, една търговска сдѣлка. Защо казвате така? - Имамъ да взимамъ пари отъ васъ. Идвамъ да си ги взема, но вие ми казватѣ: нито ви познавамъ, нито петь пари въ джоба си имамъ. Да, ако кажете, че ме познавате, трѣбва да ми дадете паритѣ, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говоритѣ Истината. Азъ имамъ везни у дома си и ви казвамъ: ела у дома, азъ ще ви прѣтегля на везнитѣ и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Притегля ви безъ дрехитѣ, зная колко тежататъ, отбележа си всичко това и виждамъ най-послѣ, че оставатъ още 10 грама. Това е теглото на паритѣ въ  васъ, т. е. на златото, което имате въ себе си. Казвамъ ви тогава: вие имате 10 грама злато въ себе си, извадете го навѫнъ!

Сега ще разгледаме другото положение, въ което хората често изпадатъ. Тѣ казватъ, че свѣтътъ е неуреденъ. Това е тѣхното субективно схващане. Тѣ мязатъ на Настрадинъ-ходжа, който казвалъ, че когато умрѣ жена му, половината свѣтъ ще се свърши, а когато умрѣ той цѣлиятъ свѣтъ ще се свърши. Това е вѫтрѣшно, субективно схващане. Спечелишъ малко пари, направишъ си кѫща, свѣтътъ, малко се е оправилъ. Изгубишъ кѫщата си, изгубишъ здравето си, уволнятъ тѣ отъ служба, казвашъ: свѣтътъ се е развалилъ. Дѣйствително, твоятъ субективенъ свѣтъ се е разстроилъ. Но тия промѣни, които може да станатъ въ твоя субективенъ свѣтъ, външниятъ свѣтъ даже не ги е почувствалъ.

Ние изпадаме въ заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трѣбва да възпитаваме хората, а трѣбва да бѫдемъ съработници на Бога! Понеже Богъ е най-стариятъ отъ всички, Той е ималъ врѣме да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучимъ и приложимъ нѣкакъвъ педагогически методъ, трѣбва да отидемъ при Бога. Той държи всички педагогически методи въ своята архива. Най-стариятъ педагогъ е Господъ, при Него идѣте! Той има всички методи, ще ви каже, какъвъ методъ е прилагалъ за всѣка епоха. И за новата епоха има опрѣдѣленъ методъ. Той ще ви каже: ето, този е педагогическиятъ методъ за новата епоха.

Сега ще ви приведа друга мисъл. Искамъ напримѣръ, да се разговарямъ съ една птица, или пъкъ искамъ да се разговарямъ съ една риба. Това сѫ двѣ разумни сѫщества. Едното разумно сѫщество живѣе въ  водата, другото - въ  въздуха. Какво трѣбва да направя, когато искамъ да се разговарямъ съ рибата? Тя не може да дойде при мене, азъ трѣбва да слѣза при нея, въ водата трѣбва да отида. За да отида въ водата, трѣбва да снема дрехитѣ си и да стана като нея, съ люспи. Затова, азъ ще си туря люспи като нейнитѣ и ще говоря на нейния езикъ. Слѣдъ това искамъ да говоря съ птицата. Какво трѣбва да направя? - Трѣбва да стана птица, да ми израснатъ крилѣ, и да литна въ въздуха, да хвърча като нея. По този начинъ и всѣки човѣкъ трѣбва да се изучава специфично. Учительтъ има една отъ най-труднитѣ задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 дѣца въ отдѣлението или класа си, това сѫ 30 свѣта, цѣли 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мѫчно да се възпитаватъ хората? Ще ви кажа. Въ всѣко дѣте има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правятъ? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, съ която вие трѣбва разумно да се справяте. Азъ говоря за разумната енергия, която е скрита въ душата на всѣко дѣте, на всѣки човѣкъ. Нѣкои мислятъ, че дѣцата сѫ глупави. Не, дѣтето още като го учишъ, знае, разбира, говоришъ ли му истината, или не. Дѣцата като излѣзатъ изъ училището, казватъ: нашиятъ учитель не изведе тази работа добрѣ, т. е. не говори истината. И нѣма да се мине дълго врѣме, тѣ ще го накаратъ да лъже, тѣ ще го опитатъ. Най-послѣ ще кажатъ: както мислѣхме, точно тъй излѣзе, учительтъ ни не говори Истината.

Днесь нѣкои отъ учителитѣ се заблуждаватъ, мислятъ, че дѣцата не разбиратъ много нѣща и казватъ за тѣхъ: дѣца сѫ тѣ! Нѣма по-прозорливи сѫщества отъ дѣцата. Дѣцата виждатъ и прѣзъ стенитѣ, тъй ги познавамъ азъ. Впрочемъ, азъ не съмъ училъ дѣца, и това, което говоря, то сѫ мои математически изводи. Отдѣ ги вадя? - Отъ общитѣ закони. Азъ съмъ работилъ и работя съ голѣмитѣ дѣца, тѣхъ съмъ опитвалъ. Но и малкитѣ и голѣмитѣ дѣца сѫ всѣ дѣца. Това сѫ само отношения, това сѫ само различни сѣменца.

Всѣки човѣкъ, всѣки индивидъ можемъ да си прѣдставимъ като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обемъ, при което разширение тя увеличава и своята дѣятелность. Това обаче не сѫ нови енергии, това сѫ енергии, които и по-рано сѫ сѫществували, само че сега сѫ по-интензивни, иматъ по-голѣмъ крѫгъ на дѣйность. Нѣкой казва: азъ сега съмъ по-възрастенъ, повече разбирамъ и повече нѣща мога да направя. Така е, но трѣбва да знаетѣ, че туй, което сте носили въ дѣтинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, въ това си положение, нѣма да се спрете. И за въ бѫдеще ще продължавате да се развивате, защото имате редъ други сили въ себе си, които чакатъ своето проявление.

За сега сте голѣми дѣца, а за въ бѫдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажемъ, че живѣете хиляди години. Каква ще бѫде опитностьта, която ще придобиете за това врѣме? - Най-напрѣдъ ще се разширявате, послѣ ще настане едно вдетиняване, слѣдъ това пакъ разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процесъ на пресѣване. Дѣцата се спиратъ само върху нѣща, които сѫ необходими за тѣхъ, те не се занимаватъ съ ненужни работи.

Сега, азъ нѣма да се спирамъ върху думата „педагогика”. Тя е външно нѣщо. Нека се занимаватъ съ нея тия, които иматъ достатъчно свободно врѣме. Трѣбва да имате предвидъ слѣдното правило: не можешъ да приложишъ успѣшно единъ методъ върху другитѣ, ако не си го приложилъ върху себе си. Говоришъ на едно дѣте за послушание, за подчинение, но ако ти самъ не слушашъ, ако ти самъ не се подчинявашъ, не можешъ да имашъ никакъвъ резултатъ. Говоришъ на едно дѣте за трезва мисъль, а ти самъ нѣмашъ трезва мисъль. Ако ти развивашъ една тема, а самъ не я разбирашъ, какъ ще я прѣдадешъ? Говоришъ за Истината, а самъ не разбирашъ, какво нѣщо е Истината. Напримѣръ, нѣкой челъ нѣкаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитеръ билъ такъвъ, че Сатурнъ билъ такъвъ, но виждамъ, че той не разбира нищо отъ тази материя. Астрологията е отвлѣчена наука. Нѣма нито единъ астрологъ, който да разбира, какво нѣщо е астрологията въ нейния дълбокъ смисълъ. Астрологията не е нищо друго, освѣнъ физиология на душата. Когато говоримъ нѣщо по астрология, ние не разбираме влиянието на разнитѣ звѣзди и планети върху човѣшкото тѣло, но подразбираме влиянието имъ върху човѣшката душа. Тя е цѣлъ козмосъ, съвокупностъ отъ необятни сили, които действатъ и очакватъ своя моментъ за проявление. Единъ день човѣшката душа, като дойде въ своитѣ условия, може да се прояви като единъ ангелъ. Всѣки отъ васъ може да стане ангелъ. Кога? - Като ви се дадатъ условия. На една буба сѫ нужни 40 дѣна, за да се прѣвърне въ пеперуда. Тази пеперуда, въ сравнение съ първото си положение става ангелъ. Бубата трѣбва да стане човѣкъ, човѣкътъ - ангелъ.

Сега, изчислете, тия 40 дѣна, на колко години ще се равняватъ за човѣка, докато той стане ангелъ. Единъ день е равенъ на 1,000 години. Значи, човѣкътъ, за да се прѣвърне въ ангелъ, за да добие извѣстно съвършенство, нужни му сѫ 40,000 години. Но трѣбва да знаетѣ, че това голѣмо число години, това сѫ само разумни точки, прѣзъ които трѣбва да минавате въ духовния свѣтъ всѣки день. День е само за този, у когото съзнанието извършва нѣщо. Ако съзнанието ви е будно, имаше день; ако съзнанието ви не е будно, никакъвъ день нѣма за васъ, тъмнина е въ духовния свѣтъ. Слѣдователно, щомъ съзнанието ти въ този свѣтъ не е будно, усѣщашъ нощь; щомъ е будно съзнанието ти, усѣщашъ день. Ония хора пъкъ, у които съзнанието е непрѣривно будно, иматъ постоянно день. Вие можетѣ да приложите този законъ на земята. Ако искатѣ да прогресиратѣ, непремѣнно трѣбва да имате въ съзнанието си поне единъ непрѣривенъ день. Значи, при каквито мѫчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставятъ, вашето съзнание трѣбва да е винаги будно. Вие ще кажетѣ: условията сѫ тежки, не можемъ всѣкога да бѫдемъ будни. Оставете това нѣщо! Когато говоримъ за условията, азъ ще ви обясня, какво нѣщо сѫ тѣ. Условията на живота сѫ продуктъ на нашия духъ. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тѣхъ, но сме забравили това нѣщо, и условията днесь сѫ ни станали господари.

Да ви изясня мисъльта си съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че 200 души градятъ единъ съврѣмененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нѣщо при изчисленията, вслѣдствие на което параходътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабѣлѣзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по великия океанъ. Дойдатъ до нѣкое мѣсто, турбинитѣ не работятъ. Турятъ вѫглища, но не достига нѣщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сѫ такива. Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се намиратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тѣзи затруднения, или тѣ сами си ги създадоха? - Тѣ сами си ги създадоха. Слѣдователно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитѣ обстоятелства, въ които живѣемъ, не сѫ творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божественото въ човѣка, а за проявитѣ на човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влѣзли, е наше произведение, слѣдователно и условията на живота сѫ отъ насъ създадени.

Наредбата на нѣщата, законитѣ, които създадоха учителитѣ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитѣ, казватѣ: да, но трѣбва да знаетѣ, че Господъ създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господъ го е създалъ и пропусналъ нѣщо въ него, а при това поддържате, че Богъ е всемѫдъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нѣщо. Какво е тогава вашето мнѣние за Бога? Това, че нѣкѫдѣ въ природата се срѣщатъ нѣкакви изключения, говори за нѣкакво отклонение отъ разумнитѣ закони на природата. Дѣто има отклонения отъ природнитѣ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нѣма абсолютно никаква погрѣшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльта ми е Божествена, не правя погрѣшки. Тогава въ мене нѣма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нѣмамъ нужда отъ тия нѣща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човѣкъ нѣма нужда отъ храна и не трѣбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бѫде непрѣривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата.

Вие сега сте въ точка А, която представлява физическия животъ, но когато влѣзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бѫде единъ непрѣривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бѫде напълно възприета и добрѣ разбрана отъ вашитѣ умове, защото днесь органитѣ на човѣшкия мозъкъ не сѫ въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всѣка Божествена мисъль като дойде въ физическия свѣтъ, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нѣмате материалъ за реализирането й, и се уплашвате. Запримѣръ, идеитѣ - да се самопожертваме, да живѣемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпитаваме - това сѫ всѣ Божествени идеи, които оставатъ неразрѣшени. Да възпитавашъ човѣка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитѣ, е полезна, тя е извлечена отъ природата. Туй което е вѣрно въ възпитанието, което ученитѣ сѫ придобили като резултатъ на своитѣ опити, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесь има много системи за обучение. Запримѣръ, по колко часа на день трѣбва да се занимаватъ дѣцата въ училището? Съ кой прѣдметъ трѣбва да започнатъ? Човѣкъ трѣбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. Послѣ, при втората фаза въ развитието си, човѣкъ трѣбва да работи съ  субективния си умъ. И най-послѣ, отъ тѣзи два метода той трѣбва да извлѣче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитѣ на Божественото, т. е. до философския методъ.

Значи, най-първо трѣбва да се започне съ материалнитѣ, съ видимитѣ работи, всичко трѣбва да бѫде обективно. Когато казвамъ, че трѣбва да се чистятъ изворитѣ, това е символъ. Азъ нѣма сега да ви обясня този символъ. Понеже дѣцата сѫ материалисти, разсѫждаватъ обективно, въ тѣхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведѣте дѣтето при нѣкой изворъ и ще му кажете: „Хубавъ ли е този изворъ”? - Хубавъ е. „Водата му чиста ли е?” - Чиста е. „Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?” - Радвамъ се. „Хубаво, тогава очисти този изворъ!” Дѣтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. Слѣдъ това вие ще му кажете: „Виждашъ ли, и твоето сърдце трѣбва да е тъй чисто!” Ще започнешъ да разправяшъ на дѣтето, че въ сърдцето му не трѣбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тѣла. И то трѣбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. Слѣдъ туй, ще дадешъ на това дѣте едно сѣменце и ще му кажешъ: „Посей това сѣме въ земята!"”То ще го посѣе. „Полѣй го сега!” Полива го. Слѣдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послѣдствие отъ тази сѣмка ще се развие сѫщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дѣтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нѣкои процеси, които ставатъ въ душата на дѣтето. Най-първо учительтъ трѣбва да накара дѣтето да мисли, и слѣдъ туй трѣбва да започне възпитанието. При възпитанието учительтъ трѣбва да се постави на сѫщото равнище, на което сѫ и дѣцата. Той не трѣбва да казва на дѣцата: хайде да отидемъ на разходка, дѣца! Не, той трѣбва да влѣзе при дѣцата и да каже: дѣца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искатѣ ли да отидемъ на разходка? Той като каже, че иска да отидѣ на разходка, тогава и дѣцата ще пожелаятъ. Тѣ обичатъ свобода въ дѣйствията си, а не заповѣди. При това, учительтъ трѣбва да спазва извѣстна дистанция въ отношенията си къмъ дѣцата. Ако той е истински педагогъ, нѣма да гали нѣкое дѣте прѣдъ другитѣ. Това ще внесе дисхармония между дѣцата. Учительтъ трѣбва да се пази да не взема отъ дѣцата никакво цвѣте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прѣдметъ. Той трѣбва да каже на дѣтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ  вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прѣдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрѣдѣлилъ за тебе. Тогава учительтъ ще каже: „Много ти благодаря, азъ самъ ще си откѫсна този плодъ”. Рече ли туй дѣте да ти даде въ рѫката този плодъ, това ще внесе съблазънь. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дѣте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откѫснешъ самъ! Това дѣте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всѣкакви предубеждения. Другояче, въ ученицитѣ ще се зароди мисъльта, че учительтъ обича едни дѣца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дѣтето ще има импулсъ. Този е Божественъ методъ.

По сѫщия законъ ние трѣбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нѣщо въ рѫка. Той всѣ дава, но когато ти Му дадешъ нѣщо, трѣбва да Го повикашъ прѣдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прѣдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вѣкове само за Тебе, откѫсни си го! Като го откѫсне Господъ отъ дървото ти, ще почувствашъ една голѣма радость. Туй е смисълътъ на живота.

Нѣкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живѣемъ чистъ и свѣтъ животъ. Тия думи, обаче, сѫ неразбрани. Знаете ли какво значи да живѣешъ чистъ и свѣтъ животъ? Нѣма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живѣете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живѣете, да сѫ такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можетѣ да се проявитѣ въ  вашия свѣтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитѣ. Вашитѣ дрехи сѫ кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нѣма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрѣ постѫпвате. Виждамъ другъ нѣкой, облѣченъ много хубаво, съ  сухи дрехи, казвамъ му: много добрѣ постѫпвате, въ  вашия свѣтъ дъждъ не вали, каль нѣма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облѣченъ съ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облѣкълъ цѣлъ въ ново? Какво си се надулъ като нѣкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. Нашитѣ свѣтове, въ които живѣемъ, сѫ разумни. Въ туй отношение, всѣки човѣкъ прѣдставлява особенъ свѣтъ.

Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. Нѣма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господъ ви е родилъ. По нѣкой пѫть вие правитѣ прѣдставление. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нѣкой клоунъ. Играе той тази роля, криви се, превива се прѣдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? „Какво да прави човѣкътъ? Такава му е ролята!” Авторътъ написалъ тази смѣшна роля, и той се мѫчи да влѣзе въ нея, да я прѣдстави добрѣ, да схване мисъльта на автора. Не, не трѣбва да казвате, че тази роля е смѣшна. Споредъ насъ, тя не е смѣшна. Нѣкой мислятъ, че само у тѣхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сѫ на мѣсто, той като тѣ види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсѣкѫдѣ, казва: „Азъ съмъ героятъ на деня!”

Съврѣменнитѣ хора трѣбва да обръщатъ голѣмо внимание при възпитанието на дѣцата върху тѣхнитѣ желания - тѣхъ да направляватъ и канализиратъ, понеже дѣцата иматъ повече желания, отколкото трѣбва. Въ това има една опасность за дѣцата, а именно: често ние поощряваме нѣкои дѣца повече, отколкото сѫ вложенитѣ дарби и способности въ организма имъ. Послѣ, нѣкой пѫть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трѣбва да се доизкажа. Въ това нѣщо и съврѣменнитѣ учители бъркатъ. Тѣ мислятъ, че добриятъ учитель сѣди въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дѣтето? Нали и неговиятъ умъ трѣбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човѣкъ да се доизкаже напълно. Изворътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дѣвствена наука.

Нѣкои казватъ: не може да се вѣрва на педагогиката, тя не е установена наука. Установенитѣ науки, това сѫ баби. Математиката била установена наука. Математиката е вѣрна наука, но не и установена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вѣрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврѣменнитѣ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засѣгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всѣка душа се опрѣдѣля съ извѣстенъ родъ енергия. Трѣбва да знаете, напримѣръ, какви елементи влизатъ при всѣка една любовь. Слѣдователно, математически може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако рѣка да ви говоря за тия елементи, трѣбва дълго врѣме да ви разправямъ, какви сѫ тия елементи и какви елементи сдържа изобщо всѣка любовь. Любовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тѣло или съединение. За да любишъ нѣкого, ти трѣбва съ вѣкове да събирашъ тази енергия. Идва нѣкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врѣме той има енергия. Слѣдъ година въ него нѣма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нѣма повече.

Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Напримѣръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нѣма ли ядене, какво ще ядешъ? Слѣдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най-първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сѫ събрани на едно мѣсто, може би съ милиони, докато най-послѣ тѣ се олицетворяватъ въ твоя приятель, напримѣръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намѣрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажетѣ, че обичатѣ всички, това означава друго нѣщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмѣя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сѫ само тѣзи нѣща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убѣждения, движения, всички общества и т. н.

Затуй, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползвате отъ свѣтската педагогика, ще разучвате даннитѣ, фактитѣ, които тя дава, ще ги прѣработвате, а сѫщеврѣменно ще внасяте и нѣщо ново въ нея. Не мислете тѣсно, не бивайте тѣсногръди! И въ свѣтскитѣ хора Богъ живѣе. И въ насъ Богъ живѣе. Сега вие се дѣлите и казвате: ние сме духовни, а тѣ не сѫ духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свѣта е духовно. Ако нѣщата нѣмаха мѣсто въ живота, въ природата, тогава нищо нѣмаше да сѫществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата.

Отъ това гледище, както и да се проявитѣ, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрѣшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнѣвъ, не считайте, че този гнѣвъ не е на мѣсто. На мѣсто е. Яви се въ  васъ нѣкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мѣсто. На мѣсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намѣри пѫть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рѣка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свѣтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушвате, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпушване. Азъ и другъ пѫть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свѣтлина, въпроситѣ ще се разбиратъ; ако нѣмате свѣтлина, не могатъ да се разбиратъ. Щомъ кажетѣ, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нѣма свѣтлина. Казвамъ: ключьтъ n6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слѣдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вѣрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключьтъ n7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свѣтлина. Завърти ключа! Дойде ли свѣтлина, всички хора вѣрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всѣки отъ васъ може да стане човѣкъ, но то е само въпросъ на врѣме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лекциитѣ, че въ вѣчностьта се криятъ всичкитѣ възможности.

Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намѣрите въ противорѣчие съ  себе си, това показва, че вие отричате нѣщо, нѣкакъвъ фактъ. Невѣрието, запримѣръ, е резултатъ на отричането. Нѣкои хора отричатъ Бога и вслѣдствие на това се явява невѣрие. Невѣрието противорѣчи на факти, които сѫществуватъ въ свѣта. Слѣдователно, всички онѣзи, които не вѣрватъ, усѣщатъ, че сѫ въ стълкновение съ нѣщо, тласка ги нѣщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тѣ отричатъ. Тѣ сѫ въ противорѣчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитѣ влияния. Затова, всички хора, които не вѣрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послѣ или трѣбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излѣзе навѫнъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: „Не противи се злому”! Веднъжъ установено нѣщо въ живата природа, дайте му мѣсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието „Не давайте мѣсто на гнѣва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!” Думата „отмъщение” подразбира да отмъстишъ нѣщо, да го разрешишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана.

Сега, вие може да разисквате още върху онѣзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казватѣ: ние не се доизказахме. Нѣкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педагогиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нѣма да се изкажете. На васъ трѣбватъ дѣца отъ разни възрасти, съ които да работитѣ и отъ тѣхъ да вадитѣ своитѣ изводи. Ако се явите слѣдъ 100 години каква педагогика ще поставитѣ за дѣцата!

Та казвамъ: първото основно правило за учителитѣ е да се установи връзка между учителитѣ и ученицитѣ. Какви сѫ отношенията между самитѣ ученици? Ако въ едно отдѣление има 30 дѣца, обичатъ ли се едно друго? Ако тѣзи дѣца се разпрѣдѣлятъ на групички двѣ по двѣ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дѣте къмъ друго. Слѣдователно, ако искате да окажете нѣкакво влияние върху дѣцата, или ако искатѣ да привлечете дѣцата къмъ себе си, вие трѣбва да обичатѣ тѣзи дѣца, или тѣзи хора, които тѣ обичатъ. Не може да тѣ обича едно дѣте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитѣ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довѣрие въ тебе. Ако ти се отнесешъ съ пренебрежение къмъ тѣхъ, това дѣте не може да тѣ обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дѣтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритѣ му, и съ неговитѣ приятели - цѣло общество има туй дѣте. Учительтъ трѣбва да разбира неговата вѫтрѣшна психология.

Сега и вие сте дѣца, и вие се възпитавате. По нѣкой пѫть гледамъ кой съ кого се обича. Всѣки отъ васъ търси нѣкой да го обича. Като се срѣщнатъ двама, които се обичатъ, иматъ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сѫ, нѣма какво да си говорятъ, нѣма въодушевление въ работата имъ. Помнетѣ слѣдното: всички трѣбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитѣ. Нѣкой пѫть, слѣдъ като сте слушали да говори нѣкой дълго врѣме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитѣ чувства сѫ взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човѣкъ нѣма вѣче търпѣние, иска изведнѫжъ да разрѣши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човѣкъ трѣбва да въздържа ума си, да въздържа своитѣ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнѫжъ да разрѣши всички въпроси. Ако азъ кажа нѣщо, свѣтътъ нѣма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрѣдѣленъ пѫть. Туй, което става отвънъ, е едно нѣщо, а това, което става въ козмическия, въ Божествения свѣтъ е друго нѣщо - тамъ нѣщата вървятъ по единъ строго опрѣдѣленъ пѫть, тѣ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трѣбва да дойдемъ до онова истинско вѫтрѣшно възпитание, иначе всѣко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ  взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сѫ придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нѣщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нѣщо. Туй е механическо възпитание. При съзнателното възпитание придобититѣ резултати не се губятъ; при механическото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковрѣменно, а при духовното, въ което съзнанието взима участие, процеситѣ минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, тѣ продължаватъ да сѫществуватъ и задъ промѣните. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учителитѣ, а за всички хора изобщо.

Азъ взимамъ думата „възпитание” въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Врѣме се изисква, за да се проучи, да се провѣри този материалъ на опитъ. Ако не се провѣри, какъ може да се вѣрва? Щомъ не искатѣ да вѣрвате, трѣбва провѣрка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бѫдеще ще придобиете повече. Трѣбва една вѫтрѣшна провѣрка.

И тъй, първото важно нѣщо при възпитанието: учительтъ трѣбва да обича своитѣ ученици! Едного поне трѣбва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалитѣ. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клѣчка, всичкитѣ останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другитѣ не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и останалитѣ не можешъ да обичашъ. Нѣкой казва: азъ нѣмамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако нѣмашъ нито единъ приятель, ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господъ трѣбва да се прояви въ едного. И всѣки трѣбва да се прояви въ нѣкого; всѣки трѣбва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прѣдметъ, който може да тѣ стимулира, трѣбва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дѣте, което може да събуди любовь въ майката, сѣди по-горѣ отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дѣтето си, сѣди по-горѣ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дѣцата си, сѣди по-горѣ отъ тѣхъ. И дѣца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, сѣдятъ по-горѣ отъ него. Това не говоря за унижение, това сѫ факти. Когато нѣкой човѣкъ може да възбуди любовь въ насъ, това показва, спорѣдъ законитѣ на природата, че той сѣди на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трѣбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нѣщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажетѣ: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присѫда. Човѣкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присѫда и него очаква смърть. И човѣкъ, който обича, сѫщо тъй произнася присѫда, но на животъ. Него животъ го очаква.

Слѣдователно, вие можетѣ всѣки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присѫда или за смърть, или за животъ. Това сѫ факти, които всѣки день разтърсватъ съзнанието на всѣки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лѣкарь, викате другъ лѣкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нѣщо отвѫтре ви лѣкува. Викатъ ме на едно мѣсто да лѣкувамъ една жена, около 35-годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нѣма кого да обича. Казвамъ й: слушай, обикни нѣкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постѫпвамъ педагогически. Казвамъ й: азъ мога да тѣ излѣкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти досега не си обичала никого, то ако не намѣришъ кого да обичашъ, осѫдена си на смърть, въ три мѣсеца ще свършишъ. Ако до три мѣсеца намѣришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще тѣ лѣкувамъ и отъ твоята болѣсть нищо нѣма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нѣкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитѣ чувства и оздравя.

Всѣки човѣкъ трѣбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нѣкой пѫть, считаме, че обичьта, любовьта не сѫ важни нѣща. Не, съ голѣмо почитание трѣбва да обичате. Въ това сѣди животътъ. Когато обичашъ, не трѣбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичатѣ, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичатѣ, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпѫкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прѣдметъ, който обичашъ, тѣ довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Тѣ позная.

Туй нѣщо всички можетѣ да провѣрите. Правѣте опити! Онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ учители на себе си, както и онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ учители на другитѣ, въ каквото и да е направление, трѣбва да положите своя методъ върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да ви помогнатъ. И Господъ ще ви помогне, и вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. Затова, ще се стараете сега да бѫдете вѣрни на себе си. Всѣки да работи спорѣдъ своето естество, спорѣдъ мѣстото, дѣто е достигналъ, да се не пресиля, да не прави прѣкомѣрни усилия; да не прави голѣми крачки - малки, но послѣдователни.

Сега, азъ не засѣгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сѫ основни принципи, върху които можетѣ да разисквате. Ще кажетѣ: много нѣща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нѣща, които оставатъ тъмни, понеже върху тѣхъ ще работитѣ. Ще дойде день, когато тия нѣща ще ви станатъ свѣтли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

*

Бесѣда, държана отъ Учительтъ,

на 9 юли, 1926 г., петъкъ,

7 ч. с. въ гр. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...