Jump to content

1936_03_01 Познатъ отъ Бога


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Познатъ отъ Бога

Размишление

I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 8 гл.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не имъ достига нѣщо. Какво имъ не достига? — Правилно разбиране на нѣщата и прилагането имъ на време и на мѣсто. Наистина, и най-хубавитѣ нѣща, криво разбрани и не на време приложени, причиняватъ голѣми пакости и нещастия. Дайте пари на бедния, който не се е научилъ да работи, и той въ скоро време ще стане ленивъ; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостьта си; дайте сила на слабия, за да се прояви въ него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите въ лицето и суетата на живота; вложете светостьта въ неразкаяния грѣшникъ, за да разберете, какво значи духовна гордость.

Често се говори за грѣха, и мнозина се запитватъ, коя е причината за проявяването му. Много причини има за съществуването на грѣха. Стремежътъ на човѣка да стане по-ученъ, по-силенъ, по-красивъ, по-богатъ отъ другитѣ, става причина за проява на грѣха. Не е лошо да бъде човѣкъ богатъ, ученъ, силенъ, красивъ, но той не трѣбва да се състезава съ близкитѣ си, нито да очаква тѣхното одобрение и награда. Ще бѫдешъ ученъ, богатъ, силенъ, красивъ за себе си. И като постигнешъ желанието си, ще давашъ отъ своето благо и на другитѣ, безъ да очаквашъ нѣщо отъ тѣхъ. Значи, причината за грѣха, за заблужденията се крие въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Ще кажете, че грѣхътъ и злото се криятъ въ лошитѣ духове. Какво сѫ лошитѣ духове ? — Човѣшки духове. Като умре нѣкой грѣшникъ или престѫпникъ, той не престава да обикаля живитѣ хора и да имъ нашепва, какво да правятъ, какъ да се проявятъ. Ново нѣщо ли ще кажатъ тѣ ?—Нищо ново. Съ какъвто моралъ и разбирания сѫ живѣли на земята, такъвъ ще проповѣдватъ и отъ другия свѣтъ. Ще дойде нѣкой духъ при васъ и ще ви нашепва, че не може да се живѣе безъ пари и безъ лъжа, че трѣбва да помислите за себе си. Като слушате да ви се говори така, дохождате до заключение, че нѣкой великъ духъ ви говори. Това е заблуждение. Великитѣ и светитѣ духове говорятъ по другъ начинъ. Тѣ напѫтватъ хората къмъ доброто, а не къмъ злото.

Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ за-блуждения. Външно хората сѫ гладко замазани, чисти, бѣли, но достатъчно е да бутнете нѣкѫде, за да излѣзе нечистото, грозното, кривото, което отъ вѣкове се таи въ човѣка. Ако търсишъ богатството, силата, знанието, красотата, здравето само за себе си и за своитѣ близки, ти си на кривъ пѫть. Тѣзи блага водятъ къмъ заблуждения. Знанието, богатството, силата, красотата сѫ рѣки, които минаватъ край всички хора. Всѣки ще задържи отъ водата имъ толкова, колкото му е нуждно. Останалото ще пусне да тече свободно, да пои градинитѣ на всички хора. Рече ли да тури бентъ на водата, да я задържи само за себе си, той ще причини пакость и на своя домъ, и на близкитѣ си. Който мисли само за себе си, изпада въ противоречия и заблуждения, отъ които не може да се освободи съ вѣкове. Да живѣешъ само за себе си, това е външното, механическо разбиране на живота.

„Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ Него. И тъй, колкото за яденето отъ идоложертвеното, знаемъ, че идолътъ е нищо на свѣта, и че освенъ едного Бога, нѣма никой другъ Богъ.“ (— 3 и 4 ст.). Павелъ се стреми да примири различнитѣ разбирания на хората. Той казва, че нѣма нищо лошо въ яденето на идоложертвеното, защото идолътъ е нищо на свѣта. Сѫщевременно той изтъква идеята, че сѫществува само единъ Богъ, понеже хо-рата сѫ вѣрвали и вѣрватъ въ много богове.

„Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бѫде съблазънь на слабитѣ.“ (— 9 ст.). — Значи, слабиятъ може да се спъне, както отъ своята свобода, така и отъ свободата на своя ближенъ. Съ други думи казано: Това, което майката яде, детето не е въ състояние да яде; товара, които силниятъ носи, слабиятъ не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползуватъ разумно отъ силата, знанието и отъ богатството си, и силниятъ, и слабиятъ трѣбва да посветятъ всичко на Божественото въ себе си. Само така човѣкъ може да запази свободата си. Не е лесно да изгубишъ свободата си. Изгубишъ ли я, ти се ожесточавашъ, ставашъ грубъ, недоволенъ отъ живота. Истински свободенъ е богатиятъ, учениятъ, силниятъ. Дето е свободата, тамъ е богатството. Истински богатиятъ е честенъ човѣкъ. Каквото има, той го открива предъ хората. Ще кажатъ, че частната собственость не съществува вече; тя изиграла своята роля. Частна собственость е тази, която никой не може да ти отнеме. Напримѣръ, тѣлото ти е частна собственость. Обаче, къщата ти не е частна собственость. Не е лошо, че имашъ къща; лошо е, ако се държишъ за нея, като за частна собственость. Даже и тѣлото, като твоя частна собственость, не ти е дадено да си поживѣешъ, както намирашъ за добре. Казано е въ Писанието: „Дайте тѣлата си въ жертва жива, света и Богоугодна“. Мислишъ ли само за хранене и обличане на тѣлото, ти ставашъ неговъ робъ. Така ти нарушавашъ Божия законъ и влизашъ въ стълкновение съ всички хора. Даде ли човѣкъ предимство на желанията на тѣлото си, той проявява животинското въ себе си, а духовното пренебрегва. Такъвъ човѣкъ мисли за слава, за почести отъ хората, а забравя да прояви доброто въ себе си. Виждате го гордъ като паунъ. Разперилъ опашка, той върви напредъ, иска да обърне внимание на всички хора. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ Божиитѣ закони, а не отъ човѣшкитѣ и животинскитѣ. Не живѣе ли така, той самъ опредѣля сѫдбата си, самъ подписва тежката си присѫда.

Ще ви предамъ една приказка отъ „Хиляда и една нощь“ накратко и съ свои думи. Ще кажете, че приказкитѣ „Хиляда и една нощь“ сѫ крайно фантастични. Тѣ съдържатъ нѣщо поучително за практическия животъ. Четете ги съзнателно, да извлѣчете поуката, която се крие въ тѣхъ. Въ приказката, която искамъ да ви разкажа, се говори за единъ младъ момъкъ, който търсѣлъ начинъ да подобри живота си. По едно време той намѣрилъ една млада, богата мома и се оженилъ за нея. Ока-зало се, обаче, че тя владѣела черната магия. Единъ день мѫжътъ и се провинилъ нѣщо предъ нея и, за наказание, тя го превърнала въ куче. Тежко било положението му, като куче, защото тя постоянно го биела. Той ималъ съзнанието на човѣкъ, а формата на куче, поради което страданията му били голѣми. Като не могълъ повече да понася страданията, той напусналъ дома на жена си и започналъ да скита по улицитѣ, докато попадналъ въ фурната на единъ добъръ човѣкъ. Фурнаджията приелъ бездомното куче при себе си и често се вглеждалъ въ него. Той забелязалъ, че кучето е умно, а главно различавало фалшивитѣ пари отъ истинскитѣ. Една жена, редовна клиентка на фурнаджията, сѫщо обърнала внимание на кучето, въ очитѣ на което видѣла съзнателния погледъ на човѣкъ. Понеже дъщеря и владѣела бѣлата магия, тя решила да му се помогне по нѣкакъвъ начинъ. Единъ день успѣла да примами кучето и да го заведе при дъщеря си. Щомъ погледнала въ очитѣ му, дъщерята познала, че това е човѣкъ, превърнатъ на куче. Тя взела нѣкаква вода и напръскала съ нея кучето, което веднага се превърнало на младъ, красивъ момъкъ. Тя казала на младия човѣкъ: Ти си жененъ, затова ще отидешъ при жена си. Тя ще се уплаши, като види, че си дошълъ при нея, но давамъ ти една течность, съ която ти ще я напръскашъ. Какво ще стане следъ това и какъ ще постѫпвашъ по-нататъкъ, оставамъ на твоята съвѣсть и разбиране.

Младиятъ човѣкъ благодарилъ на момата за доброто, което му направила, и тръгналъ за у дома си. Като го видѣла, жена му се уплашила и започнала да бѣга. Обаче, той успѣлъ да я напръска съ течностьта, и останалъ очуденъ, когато предъ него застанала красива черна кобила. Той веднага я завелъ въ обора и започналъ да я бие. Това правѣлъ всѣки день, съ което отмъщавалъ на жена си за стореното отъ нея зло. Единъ день той срещналъ своя духовенъ наставникъ и му разправилъ историята на своя животъ, следъ което го запиталъ, добре ли постъпва съ своята черна кобила. Духовникътъ му отговорилъ: По човѣшки законъ постъпвашъ право — око за око, зъбъ за зъбъ. Така ти отмъщавашъ на жена си. По Божия законъ, обаче, не постъпвашъ право. Ти трѣбва да проявишъ милосърдие къмъ нея: ще я хранишъ добре, ще я милвашъ, ще и давашъ работа, да те обикне и тя. Щомъ те възлюби, тя ще изкупи погрѣшката си къмъ тебе и следъ време ще се превърне на човѣкъ. Иди си сега и приложи Божия законъ. Само така ще разрешишъ правилно задачата си.

Какъ трѣбва да постъпите съ човѣкъ, който е извършилъ нѣкакво престъпление? Вие живѣете въ християнска епоха и казвате, че този престъпникъ трѣбва да се обеси. Ако питате него, той ще ви каже, че извършилъ престъплението, защото и по от-ношение него е извършено престъпление. Крадецътъ ще каже, че краде, защото и него съ крали. Лъжецътъ ще каже, че лъже, защото и той е лъганъ. Така не се разрешаватъ въ- проситѣ. Насилието ражда насилие. За да не се дава пѫть на насилието въ живота, Христосъ казва: „Не си отмъщавайте. Не давайте мѣсто на гнѣва въ себе си.“ Ще кажете, че чрезъ отмъщението търсите своето право. Оставете на Бога, Той да отдаде правото на всѣкиго. Ако за отмъщение превръщашъ човѣка на куче, нѣкога той ще те превърне на кобила и ще те измъчва. Къде е разрешението на въпроса ? Тежко е положението на човѣкъ, който изгубва човѣшката си форма и се пре-връща въ животно. Коньтъ стои по-високо отъ кучето, но нали не е човѣкъ. При това, ако човѣкъ е превърнатъ на конь, наказанието му не е малко. Следователно, не е нуждно и да го биешъ всѣки день. Достатъчно е това наказание на човѣка — да се превърне въ животно.

Какво трѣбва да правите, като грѣшите или вършите престъпления ? Нищо не ви остава, освенъ да изправяте погрѣшкитѣ си. Докато сте на земята, все ще грѣшите, все ще превръщате ближния си на куче или на конь, но важно е да изправяте пргрѣшкитѣ си и повече да не ги повтаряте. Ще кажете, че разликата между кучето и коня е голѣма. — Това нищо не значи. Важно е да се отнасяте добре съ всички животни. Въ приказката отъ „Хиляда и една нощь“ се казва, че за отмъщение мъ- жътъ превърналъ жена си на черна кобила, която всѣки день биелъ. Каква полза имала тя отъ това, че стои по-високо отъ кучето, когато всѣки день била бита? Човѣщина се изисква отъ хората. Човѣкъ трѣбва да се отнася добре и съ приятелитѣ, и съ неприятелитѣ си. Справедливость се иска отъ всички! Понѣкога животнитѣ постъпватъ по-добре отъ хората. Обаче, нѣма постъпка, за която да не се отговаря въ съдния день. Тогава и животнитѣ ще бъдатъ съдени, а колко повече хората.

Като четете приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“, питате се, защо трѣбва да се превръщатъ хората на животни. Има причини за това. Изобщо, за всѣко нѣщо, което е ставало и става, има дълбоки причини. Всѣка животинска форма е носителка и на доброто, и на злото. Богатството, силата, знанието също така сѫ носители и на доброто, и на злото. Всичко, съ което разполага човѣкъ, може да го употрѣби и за добро, и за зло: отъ него зависи, какъ ще използува силитѣ на своя организъмъ. Ако е разуменъ, той ще употрѣби всичко за служене на любовьта. Единствената сила, която не върши зло, е любовьта. Затова е казано, че всички злини и престъпления ставатъ вънъ отъ любовьта. Колкото и да е свирепа тигрицата, къмъ малкитѣ си тя е нѣжна, любеща майка. Любовьта я прави добра и нѣжна. Обаче, същата тигрица е жестока къмъ онова, което не е излѣзло отъ нея. Така постъпватъ и хората. Тѣ сѫ нѣжни, внимателни къмъ всѣки, когото обичатъ. Къмъ онзи, когото не обичатъ, тѣ съ готови да му причинятъ редъ пакости и неприятности. Всѣки трѣбва да съзнава, че живѣе и се движи въ Бога и, следователно, не може да излѣзе вънъ отъ любовьта. А който живѣе въ любовьта, не може да грѣши. Вложете въ ума си тази мисъль и следете за дѣлата си. Любовьта разглежда нѣщата отвънъ и отвътре. За нея нѣма нищо скрито-покрито. Тя се радва на живота, въ каквато форма и да се проявява той. За нея животътъ е красивъ и разнообразенъ. Тя не се изкушава отъ нищо. Който се изкушава, той е вънъ отъ любовьта, вънъ отъ истинския животъ.

Истинскиятъ животъ има две страни: външна и вѫтрешна. Който се съблазнява отъ много нѣща, той разбира външно живота. Виждате ли, че нѣкой иска да се осигури, да има кѫща, пари, имотъ, да разчита на нѣщо, той разглежда живота отвънъ. Той казва: Хиляда лева да имамъ въ банката, но да зная, че има нѣщо на мое име, на което да разчитамъ. — Кой е той ? — Всички хора. Когато говоря за заблуждението въ живота, имамъ предъ видъ всички, които сѫ заблудени; когато говоря за доброто, имамъ предъ видъ добритѣ хора; когато говоря за разумностьта и за красотата, имамъ предъ видъ разумнитѣ и красивитѣ. — Кой човѣкъ е красивъ ? — Който носи доброто и любовьта въ себе си. Истински красивиятъ е добъръ, богатъ, силенъ, любещъ. А за да бѫдешъ богатъ, преди всичко, трѣбва да проявишъ доброто. Любовьта пъкъ предшествува и богатството, и силата, и доброто, и красотата, и разумностьта. Човѣкъ трѣбва да служи на любовьта съ всичко, каквото притежава. Който не може да употрѣби всичкитѣ си добродетели въ служене на любовьта, не може да се нарече истински човѣкъ, не може да бѫде възлюбено чадо Божие. Той не може да бѫде подобенъ на Бога. Ако искашъ да бѫдешъ образъ и подобие Божие, приложи доброто и любовьта, които сѫ вложени въ тебе. Щомъ ги приложишъ, ти ще обичашъ хората и никого нѣма да осѫждашъ и критикувашъ. Какъ постѫпва Богъ съ човѣка? Като види, че нѣкой е падналъ, Той казва: Не се безпокой. Стани и върви напредъ!

„Познатъ отъ Бога.“ — Кой е познатъ отъ Бога? — Който прилага любовьта първо къмъ Бога, а после и къмъ ближния си. Любовьта е непреривенъ процесъ. Най-малкото прекѫсване въ този процесъ подразбира прекѫсване на съзнанието. Щомъ се прекѫсне съзнанието, човѣкъ попада подъ чуждо влияние, което му се отразява вредно. Той започва да желае всичко, каквото ближниятъ му е придобилъ съ усилие и трудъ. Ако види красивъ човѣкъ, иска да бѫде като него; ако вида богатъ, и той иска да стане богатъ. Какво ще бѫде положението му, ако има само единъ красивъ човѣкъ въ свѣта ? — Възможно ли е това? — Възможно е. Красивъ е човѣкътъ, но не и неговитѣ удове. Следователно, красотата на човѣка е специфична, различна отъ красотата на неговитѣ очи, рѫце, крака и др. Въ този смисълъ, можемъ да кажемъ, че единъ е красивиятъ човѣкъ, единъ е богатиятъ, единъ е учениятъ и т. н. Щомъ пожелаешъ да бѫдешъ като другитѣ хора, ще знаешъ, че всѣки за себе си е единъ, нѣма другъ като него. Ти ще се стремишъ да развиешъ такова качество въ себе си, каквото никой другъ не притежава. Въ това велико- разнообразие на прояви и добродетели се крие единството между душитѣ. Единъ е Богъ, но всички могатъ да бѫдатъ като Него. — Кога ? — Когато сѫ свързани съ Него. Който се опита да скѫса тази връзка и да се отдѣли отъ своя Създатель, влиза вече въ кривия пѫть, въ пѫтя на грѣха. — Нѣма човѣкь като мене. — Ти си въ кривия пѫть на живота. Ще бѫдешъ едно съ Бога и едно съ своитѣ ближни. Въ вѫтрешното единство е разнообразието на живота. Въ това единство, именно, се проявява любовьта. Приложете любовьта, за да разберете закона на единството.

Казано е въ Писанието: „Богъ бѣше въ Христа и примиряваше хората съ себе си, като не имъ вмѣняваше въ грѣхъ тѣхнитѣ погрѣшки и престѫпления.“ Христосъ даде примѣръ на хората, какъ да живѣятъ, но, въпрѣки това, всички сѫ недоволни отъ живота. Майката е недоволна отъ дъщеря си, бащата отъ сина си, жената отъ мѫжа си, мѫжътъ отъ жена си, учительтъ отъ ученицитѣ си и т. н. Животъ ли е това ? Ще кажете, че условията, хората, животътъ е лошъ, затова и вие сте недоволни. Така не се говори. Нито животътъ е лошъ, нито хората сѫ лоши. Право разбиране е нуждно на човѣка. Ще кажете, че животътъ ви е пъленъ съ противоречия. Изкуство е да живѣешъ въ противоречия, а не въ свѣтъ, дето пѫтищата сѫ гладки. Земята е велико училище, въ което хората придобиватъ ценни уроци. Да свѣтишъ на хората, да оправяшъ пѫтя имъ, това е умение да живѣешъ. Герой е онзи, който е приятель и на лошитѣ, и на добритѣ хора. Защо господарьтъ трѣбва да бие слугата си ? Ако слугата не е свършилъ нѣщо на време, нека господарьтъ вземе неговия образъ, и самъ свърши работата си. После нека извика слугата и да му каже: И азъ имамъ господарь като тебе. Както азъ върша работата на господаря си, така и ти върши своята работа. За предпочитане е да свършишъ работата вмѣсто слугата си, отколкото да го биешъ съ рѫката си. Така ще изразходвашъ повече енергия, отколкото съ работата. Отъ човѣка зависи да живѣе добре, да вижда доброто и красивото въ лошитѣ и отрицателнитѣ нѣща.

Срѣщате една грозна мома и обръщате лицето си настрана, не искате да я гледате. Обаче, азъ познавамъ тази мома и турямъ на нейно име въ банката нѣколко милиона. Веднага около нея започватъ да се стичатъ млади момци, кандидати за женитба. Какво е станало? — Паритѣ представятъ красива маска, турена на лицето на грозната мома. Сега момцитѣ казватъ, че момата не била толкова грозна, както по-рано имъ се виждала. Тѣ намиратъ, че има нѣщо красиво въ нея, за което заслужава да я обикалятъ. Идеалъ иматъ вече момцитѣ, но и момата има идеалъ, който я прави красива. Който нѣма идеалъ въ живота си, той е грозенъ. Който живѣе съ страхъ и безпокойство, че нѣма богатство, знание, сила, красота, той преждевременно остарява. Ето защо, за да бъдете красиви и да не остарявате, носете нѣкакъвъ високъ идеалъ въ душата си. Бъдете смѣли и безстрашни! Приложи доброто, вложено въ тебе, и отъ нищо не се страхувай. Ако си добъръ, не можешъ да бъдешъ беденъ. Добриятъ е същевременно богатъ, силенъ, разуменъ. Ще кажете, че разбирате, какво нѣщо е доброто. Не е достатъчно само да разбирате доброто, но трѣбва да го приложите. Разбирането има отношение къмъ ума, а прилагането — къмъ сърдцето и волята. Щомъ разбирате нѣщо, трѣбва да го приложите. Само така ще дойдете до вътрешното познаване на нѣщата, т. е. до тѣхната същина.

Казано е въ Битието, че Богъ забранилъ на Адамъ и Ева да ядатъ отъ плодоветѣ за познаване на доброто и на злото. Въпрѣки това, тѣ ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но не получиха вътрешно познаване на доброто и злото. Външно го познаха, но не и вътрешно.— Какво трѣбваше да правятъ Адамъ и Ева? Не трѣбваше ли да ядатъ отъ забранения плодъ? Въ такъвъ случай, докога не трѣбваше да ядатъ ? — Докато придобиятъ доброто и го проявятъ навънъ. Тѣ се изкусиха, защото имъ липсваше доброто. Човѣкъ се изкушава и пада, когато нѣма нѣщо, което му е необходимо. Първитѣ човѣци нѣмаха доброто, т. е. не бѣха го проявили, затова се изкусиха отъ дървото за познаване на доброто и злото.

Ако бѣха дали ходъ на доброто въ себе си, нѣмаше да се съблазнятъ отъ нищо. Ако носишь сто килограма злато на гърба си, и нѣкой вземе нѣколко килограма отъ него, ти ще благодаришъ, че те облегчилъ. Носишъ ли само два килограма, и нѣкой се осмѣли да вземе часть отъ него, ти ще повдигнешъ голѣмъ въпросъ. Ще кажешъ, че и безъ това златото не е много, нѣма нужда да давашъ на другитѣ отъ него. Значи, малкитѣ работи, недоимъкътъ раждатъ противоречията и недоразуменията въ живота.

Сега всички хора искатъ да се освободятъ отъ голѣмитѣ противоречия. Тѣ търсятъ пѫть да се освободятъ, но не знаятъ, какъ да го намѣрятъ. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ освобождаване: да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си духъ, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. — Какъ ще намѣримъ Господа? — Както младиятъ момъкъ намира своята възлюбена. Той я търси тукъ, тамъ, докато единъ день сърдцето му трепне, и той казва: Намѣрихъ я! Възрастнитѣ се смѣятъ на младитѣ моми и момци, критикуватъ ги, безъ да знаятъ, че единствени тѣ имъ показвать пѫтя къмъ Бога и начина, по който могатъ да Го възлюбятъ. Момитѣ и момцитѣ сѫ най-добритѣ проповѣдници. Момъкътъ и момата казватъ на хората: Ако вие възлюбите Господа, както ние се обичаме, нѣма да страдате. Тъй щото, ако питате какво е предназначението на младитѣ моми и момци, ще знаете, че тѣ упѫтватъ ученицитѣ въ правия пѫть. Като видятъ, че нѣкой ученикъ изкривява пѫтя си, тѣ му казватъ: Внимавай, изкривилъ си пѫтя си. За да го оправишъ, възлюби Господа. Тѣ сѫ живиятъ Божи законъ, който казва: Ще възлюбишъ Господа, както младиятъ момъкъ обича своята възлюбена, и младата мома — своя възлюбень.

И тъй, стариятъ трѣбва да се учи отъ младия. — Какво да учи? — Любовьта. Младиятъ пъкъ трѣбва да учи отъ стария мѫдростьта. Синътъ или дъщерята казва на родителитѣ си: Ако научите отъ мене, какъ да любите Господа, вие сте на правъ пѫть. Ако се съблазните отъ мене, вие сте на кривъ пѫть. Нито моята любовь е на мѣсто, нито вашата. Сѫщото се отнася и до любовьта на човѣка къмъ хората. Изобщо, истинска любовь е онази, която дава потикъ на човѣка и го отправя къмъ Бога. Ако любовьта ви внася съблазънь и убива всѣкакъвъ потикъ, тя не е истинска. Нѣкой се съблазнява отъ любовьта на едного къмъ даденъ човѣкъ. — Защо се съблазнява ? — Защото неговата възлюбена била жена. Не се съблазнявай, но вижъ добрата страна на неговата любовь. Кажи си - Тази жена още нищо не е дала за този човѣкъ, а той я обича, прави голѣми жертви за нея. Азъ, разумниятъ човѣкъ, на когото Богъ е далъ хиляди блага, и всѣки моментъ се жертвува за мене, не зная, кѫде да Го намѣря и какъ да Го обичамъ. Трѣбва да уча любовьта отъ младия момъкъ и младата мома.

И тъй, учете се отъ онѣзи, които любятъ. Военниятъ люби сабята и пушката си, на тѣхъ разчита. — Защо? — Тѣ ще го прославятъ. Учениятъ отваря книгата, чете, изучава я, знае, че тя ще го направи човѣкъ, тя ще го прослави. Следователно, и вие трѣбва да възприемете любовьта и да я приложите, защото тя ще ви направи човѣци и ще ви прослави. Не търсете слава отъ човѣцитѣ, но отъ лю-бовьта. Който разбира това, ще стане слуга на любовьта и ще се повдигне. Който не разбира, ще стане господарь на любовьта и ще се понижи. Който разбира живота, може да се жени; който не го разбира, да не се жени. Който е богатъ, силенъ, ученъ, да се жени; който е беденъ, слабъ, невежа, да не се жени. Женитбата е великъ актъ, който изисква подготвени хора. Който се жени, трѣбва да намѣри истинската си възлюбена, която да отговаря на чувствата му.

Двама американци, добри приятели отъ детинство, решили да търгуватъ заедно. И двамата вложили по петь милиона долара въ търговията си. Работата имъ вървѣла добре, и приятелскитѣ имъ отношения се закрепили повече. Следъ известно време и двамата се оженили. Така живѣли една-две години, но животъть имъ не билъ добъръ. И двамата се оплаквали отъ женитѣ си и били готови да се разведатъ. Преди да направятъ това, тѣ решили да размѣнятъ женитѣ си, дано животътъ имъ се подобри. Опитътъ излѣзълъ сполучливъ. Сега тѣ разбрали, че първиятъ пѫть не сѫ попаднали въ избора си. — Какво показва това ? — Че хората често размѣстватъ нѣщата. Следователно, когато работитѣ ви не вървятъ добре, когато се натъквате на противоречия и мѫчнотии, ще знаете, че причината за това е въ размѣстването на нѣщата, че тѣ не сѫ поставени на истинскитѣ имъ мѣста. Поставите ли ги точно на мѣстата имъ, противоречията и мѫчнотиитѣ ви ще изчезнатъ.

Като се говори за размѣстване на нѣщата и поставяне всѣко нѣщо на своето мѣсто, ние не критикуваме сегашния порядъкъ на живота. Ние само изнасяме фактитѣ, както сѫ въ действителность. Не е лошо, че живѣешъ подъ наемъ въ една кѫща, но ти имашъ нужда отъ по-хубава кѫща и отъ по-добри условия. Докато намѣришъ тази кѫща, ще търпишъ, за- ставенъ си да живѣешъ въ нея. Жаденъ си, ще пиешъ вода, отдето намѣришъ. Има и по-хубава вода отъ тази, която пиешъ, но не си я намѣрилъ. Като намѣришъ хубавата вода, ще се откажешъ отъ лошата. Ти се нуждаешъ отъ чистъ въздухъ. Докато го намѣришъ, ще се задоволишъ съ онзи, при който си заставенъ да живѣешъ. Като промѣнишъ условия-та на живота, ще намѣришъ по-чистъ въздухъ, който ще задоволи нуждитѣ на организма ти.

Помнете: онова, което може да подобри вашия животъ, е любовьта. Ако я възприемете и приложите правилно, тя ще ви подмлади. Тя носи новъ животъ, нови разбирания, новъ моралъ. Откажете се отъ старото и приемете новото, което иде сега. Старитѣ листа, сами по себе си, ще окапятъ, и вѣтърътъ ще ги отвѣе далечъ отъ дървото. Новитѣ листа, сами по себе си, ще израснатъ. Не съжалявайте за старитѣ листа. Радвайте се на новитѣ листа, които израстватъ. Тѣ ще дадатъ нова насока и нова философия за живота.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

22. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 1 мартъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...