Jump to content

1936_02_23 Ще се похваля


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Ще се похваля

Размишление.

I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 1 гл.

„Понеже юдеитѣ искатъ знамения, а елинитѣ търсять мѫдрость, а ние проповѣдваме Христа разпетъ, за юдеитѣ съблазънь, а за елинитѣ безумство.“ (—22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповѣдитѣ на апостолитѣ сѫ за евреитѣ съблазънь, а за елинитѣ безумство ? — Защото не ги разбирали. Всѣко нѣщо, което човѣкъ не разбира, представя за него неразбранъ езикъ. Ето защо, за да се разбератъ свещенитѣ книги, трѣбва да се пре- ведатъ на съвремененъ езикъ, понятенъ за всички хора. Когато чете или слуша нѣщо, което не разбира, човѣкъ се уморява. Когато служи на нѣщо, къмъ което нѣма любовь, той пакъ се уморява. Когато яде 20 — 30 минути непрекѫснато, пакъ се уморява и казва: Не искамъ повече да ямъ. Да се откажешъ отъ нѣщо, защото си се уморилъ, това не е разрешаване на въпроса. Като минатъ петь шесть часа, човѣкъ огладнява, измѣня мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но следъ време желанието му за учене и четене се възобновява. Както давашъ храна на тѣлото си, така давашъ храна и на ума, и на сърдцето си.

„А ние проповѣдваме.“ Какво се иска отъ човѣка, за да проповѣдва ? — Любовь. Обаче, всѣки, който следва пѫтя на любовьта, минава за смахнатъ. Който търси силата на знанието, минава за почтенъ човѣкъ. Христосъ пострада не отъ силата на Неговата мѫдрость, но отъ любовь къмъ човѣчеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, отъ любовь къмъ него. Ако нѣмаше любовь къмъ детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нѣщо, което свързва хората, е любовьта. Следователно, колкото малко да разбирате отъ проповѣдитѣ, щомъ сѫ проникнати отъ любовь, все достига нѣщо до ушитѣ ви. Когато отива на църква или на проповѣдь, човѣкъ облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вѫтрешно той да се подготви, да отвори ума и сърдцето си, да възприема. Какво прави болниятъ, когато трѣбва да излѣзе вънъ, да диша чистъ въздухъ? Той не мисли за облѣклото си, но гледа часъ по-скоро да се освежи. Той излиза съ болничния си халатъ и се радва на чистия въздухъ и на слънчевата свѣтлина и топлина. Като възприеме нѣщо, той влиза въ стаята си, освеженъ и бодъръ.

И тъй, спрете вниманието си върху вѫтрешния смисълъ на нѣщата, а не само върху тѣхната външность. Не е важно, какъ ще бѫдешъ облѣченъ, но какъ ще възприемешъ онова, което ти е нуждно. Ще кажешъ, че се нуждаешъ отъ хлѣбъ. Това е външна страна. Какъ ще използувашъ хлѣба, това е вѫтрешната страна на въпроса. Значи, смисълътъ на нѣщата не е само въ тѣхното възприемане, до и въ прилагането имъ. Така, човѣкъ се освобождава отъ заблужденията си. Напри- мѣръ, заблуждение е да се мисли, че това, което не можешъ да научишъ на този свѣтъ, ще го научишъ въ онзи; или, това, което не постигнешъ на младини, ще го постигнешъ на старини. Напротивъ, ако не научишъ и разберешъ нѣщата на този свѣтъ, въ онзи свѣтъ най-малко ще ги разберешъ; ако на млади години не учишъ, на стари години нищо не можешъ да постигнешъ. Онзи свѣтъ, въ сравнение съ този, е университетъ. Ако не си миналъ презъ знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можешъ да постѫпишъ въ университета на онзи свѣтъ. Щомъ влѣзешъ въ този университетъ, веднага ще те поставятъ на изпитъ. Видятъ ли, че не си готовъ, ще те върнатъ отново на земята, да придобиешъ елементарнитѣ познания за живота.

Казано е: „Да повѣрваме въ Господа Исуса Христа.“ Не е въпросъ само за вѣрване. Вѣрването е за младенцитѣ, за децата. Апостолъ Павелъ казва: „Да напуснемъ младенческото, т. е. елементарната вѣра и знание, и да възприемемъ Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мѫдро отъ човѣшкото, и Божието немощно — по-крепко отъ човѣшкото. Следователно, говори ли се за вѣра, разбираме онази вѣра, която свързва човѣшката душа съ Бога за вѣчни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скѫса. Вѣрващиятъ е свободенъ човѣкъ, не се влияе отъ никакви външни условия, отъ никакви промѣни, външни или вѫтрешни. И като богатъ и беденъ, като ученъ и простъ, здравъ и боленъ, той е единъ и сѫщъ. Каже ли вѣрващиятъ, че не може да се моли, защото е боленъ, неразположенъ или заетъ съ важна работа, вѣрата му не е силна. Молитвата представя процесъ на хранене. Не яде ли болниятъ? Не яде ли неразположениятъ? Който работи, не яде ли? Следователно, както болниятъ, неразположениятъ и работещиятъ ядатъ, така човѣкъ трѣбва да се моли при всички условия. Ако си боленъ, нѣма да ядешъ само два-три деня или най-много 40 деня, но следъ това ще ядешъ хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човѣкъ да се откаже отъ ядене; сѫщо така не може да се отрече и молитвата.

Сега, като слушате Словото Божие, искамъ да зная, какво ядене желаете да ви се приготви отъ него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбитѣ не сѫ за препорѫчване. Като ядете гореща чорба глечьта на зъбитѣ се пука, и тѣ скоро се развалятъ. Но растителната храна, въ сравнение съ месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови въ организма, отколкото растителната. Ако останатъ частици отъ месото между зъбитѣ, образува се гниене,.. което руши глечьта на зъба. Децата обичатъ да дъвчатъ сакъзъ и така, несъзнателно, чистятъ зъбитѣ си отъ остатъцитѣ на храната. Родителитѣ имъ забраняватъ да дъвчатъ сакъзт, но съ това ги лишаватъ отъ две естествени здравословни състояния на организма: отъ една страна, зъбитѣ се чистятъ отъ остатъцитѣ на храната, особено при месоядцитѣ; отъ друга страна, при дъвченето приижда повече кръвь въ вѣнцитѣ, и така зъбитѣ се хранятъ и засилватъ.

Както сакъзътъ се препоръчва на физическия свѣтъ, така се препоръчва и въ духовния свѣтъ. Ако и въ духовния свѣтъ не ядете сакъзъ, зъбитѣ ви ще се развалятъ. Следъ това трѣбва да си поставяте изкуствени зъби. Не е лесно човѣкъ да дъвче храната си съ изкуствени зъби. За да познаете, кой човѣкъ има естествени и кой — изкуствени зъби, дайте му да яде бѣла халва съ орѣхи. Ако зъбитѣ съ естествени, той ще изяде халвата, безъ да ги разклати; ако съ изкуствени, ще се раз- клатятъ, а може и да паднатъ. Следователно, който не може да понася страданията, има изкуствени зъби; който понася страданията, има естествени зъби. Тѣ представятъ помагала на любовьта, а устата — врата на любовьта. Отъ нея излизатъ всичкитѣ добри и лоши нѣ- ща. Устата е инспекторъ или ревизоръ на финансовото министерство. Тя следи, какво влиза и какво излиза отъ нея, като каса, която приема и дава всичко. Понѣкога ревизорътъ се подкупва. За нѣколко хиляди лева ревизорътъ се подкупва, дава подписа си и отваря касата. Ще кажете, че главата ви побѣлѣла отъ учене. Дали е побѣлѣла, или не, ще учите. Онзи свѣтъ не е мѣсто на невежи, но на учени хора въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и умствения. Истински ученъ е онзи, който живѣе правилно, мисли и чувствува право и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. За да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да прилага любовьта като методъ на работа. И наистина, човѣкъ лесно изучава това, което обича. Щомъ не обича нѣ-кой предметъ, той не се занимава съ него. Като обичашъ нѣкого, искашъ да знаешъ историята на неговия животъ; не го ли обичашъ, не се интересувашъ отъ живота му. Който обича Бога, иска да знае, какъ е създалъ свѣтътъ. Той изучава съ интересъ всичко, което Богъ е създалъ: камъни, треви, растения, мушици, животни, хора и т. н. Всичко, което е излѣзло отъ рѫката на Бога, го интересува. Мнозина мислятъ, че ученитѣ не сѫ вѣрващи. Напротивъ, тѣ сѫ крайно вѣрващи, но никога не произнасятъ Божието име напраздно. Тѣ говорятъ за Божиитѣ дѣла и ги изучаватъ въ подробности. Онѣзи, които минаватъ за вѣрващи, само се очудватъ на Божия свѣтъ, но, като ги запитатъ, какъ е създаденъ, тѣ отговарятъ: Това е Божия работа, ние не се бъркаме въ Неговитѣ дѣла. Не е така. Знание е нуждно и на вѣрващитѣ, и на безвѣрницитѣ. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди-кой си напи- салъ ценни книги, безъ да знаете съдържанието имъ. Всѣка ценна книга е граматика, която трѣбва да се изучава. — Може и безъ граматика. — Не може безъ граматика. Първата граматика, която човѣкъ изучава, е написана въ мозъка му отъ неговата майка. Следъ това идатъ външни учители, които допълватъ онова, което майката не е написала.

Често хората искатъ знамения. Ако сѫ безвѣрници, ще имъ се даде знамение; ако сѫ силни, ще имъ се даде знание; ако сѫ слаби, трѣбва да търсятъ любовьта. Значи, знамението е за безвѣрницитѣ, знанието — за силнитѣ, а любовьта — за слабитѣ. Слабиятъ, болниятъ, обезсърдчениятъ, бедниятъ да се държатъ за любовьта. Който се оплаква, че нѣма близъкъ човѣкь въ живота си, да се държи за любовьта. Натъквашъ се на мѫчнотии и противоречия, които не можешъ самъ да разрешишъ — потърси любовьта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излѣзешъ отъ мѫчнотиитѣ на живота. Останалитѣ нѣща — сила, знамение, знание ще дойдатъ впоследствие. Тѣ представятъ външната страна на земния животъ.

„Който се хвали, съ Господа да се хвали." (— 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали съ любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Любовьта носи животъ, сила и свѣтлина. Тя прави слабия силенъ, невежия — ученъ. Всички хора се ползуватъ отъ благата на любовьта, но забравятъ това и, въ края на краищата, казватъ: Не ни трѣбва любовьта, не се нуждаемъ отъ нея. Тѣ сѫ на погрѣшенъ пѫть. Не се отказвайте отъ любовьта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човѣшкото развитие. — Не може ли да се живѣе безъ любовь ? — Може, но временно. Докато си ситъ, можешъ безъ ядене. Щомъ огладнѣешъ, не можешъ безъ ядене. Отказването отъ любовьта създава такива противоречия, съ които човѣкъ цѣлъ животъ не може да се справи. Да се отдѣлишъ отъ любовьта, това значи, да се откажешъ отъ Божественото Начало въ себе си. Всѣки човѣкъ носи Бога въ себе си и не трѣбва да се отказва отъ Него. Който не вѣрва въ това, самъ се спъва.

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ малко вѣра и отъ много суевѣрия. Като дойде до себе си, човѣкъ казва, че е отъ Божественъ произходъ, че Богъ живѣе въ него. Дойде ли до другитѣ хора, вѣрата му взима друго направление. Той не вѣрва, че и тѣ сѫ отъ Божественъ произходъ, че и въ тѣхъ живѣе Богъ. За себе си той желае да бѫде богатъ, силенъ, ученъ и вѣрва въ това. За другитѣ не желае сѫщото и не мисли, че и тѣ могатъ да бждатъ като него. Това, именно, внася раздвояване въ човѣшката душа, а всѣко раздвояване въ ума, въ сърдцето или въ душата създава мѫчнотии и страдания. Като не търсятъ причината за страданията, мѫчнотиитѣ и погрѣшкитѣ въ себе си, хората се запитватъ, защо Богъ създаде злото. — Богъ създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откакъ влѣзе въ свѣта, злото донесе страданията и мѫчнотиитѣ. Напримѣръ, ти си търговецъ на оризъ. За да спечелишъ повече, туряшъ малко пѣсъкъ въ ориза. Щомъ допуснешъ тази фалшификация, ти си пусналъ вече злото въ своя животъ. И следъ това се чудишъ, отде идатъ страданията. Щомъ продавашъ оризъ, продавай го въ чисто състояние, безъ никакви примѣси. Започнешъ ли да се извинявашъ, че примѣсътъ е малко, че и пѣсъкътъ, и оризътъ съ все отъ Бога дадени, ти вече отваряшъ вратата си за страданията.

Отивашъ при единъ търговецъ да си купишъ вълненъ платъ. Той показва различни платове, отъ които избирашъ единъ. Питашъ: Вълненъ платъ ли е това ? — Чистъ вълненъ. Взимашъ плата, занасяшъ го у дома си и се оказва, че е 50% вълна и 50% памукъ. Значи, търговецътъ е казалъ на половина истината. Търговецъ, който казва половина истина и половина лъжа, самъ се излага на страдания. И памукътъ се употрѣбява като вълната, но когато плащашъ, трѣбва да знаешъ, памукъ ли купувашъ, или вълна. Вълната е лошъ проводникъ на топлината, а памукътъ — добъръ. Памучнитѣ дрехи се носятъ лѣтно време, а вълненитѣ — презъ зимата. Презъ лѣтото човѣкъ се нуждае отъ хладина, а презъ зимата — отъ топлина. Следователно, погрѣшката не е нито въ памука, нито въ вълната, но въ търговеца, който не казва истината. Има платове отъ чиста вълна; има платове отъ памукъ и вълна, отъ коприна и памукъ или вълна. Всички платове сѫ ценни, но търговецътъ трѣбва да казва истината, а купувачътъ — да знае, какво купува и колко пари дава. Всѣки трѣбва да знае истинската стойность на нѣщата. Казвашъ, че обичашъ Господа, но основата на твоята обичь е памукъ, а вѫтъкътъ вълна; или основата ти е памукъ, а вѫтъкътъ коприна. Обичьта и любовьта трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти, безъ никакви примѣси.

И тъй, който проповѣдва, трѣбва да бѫде облѣченъ съ памучни дрехи, като добъръ проводникъ на топлината. Той трѣбва да бѫде щедъръ, да дава изобилно отъ себе си. Вълната и коприната сѫ лоши проводници на топлината. Който се облича от горе до долу съ коприна, е егоистъ, мисли само за себе си. Може да носишъ нѣщо копринено, но да не бѫдешъ изцѣло облѣченъ въ коприна. Най-здравословни дрехи сѫ памучнитѣ. Вълната стои по-високо отъ коприната. Тъй щото, когато говоришъ на хората за любовьта, трѣбва да знаешъ, кой езикъ да приложишъ: езикътъ на памука, на вълната или на коприната.

Нѣкой говори или пише нѣщо за любовьта, изнася я толкова красиво, безпогрѣшно и логически, че ти е приятно да слушашъ или четешъ. Това е изнасяне на любовьта съ езика на коприната. Казвашъ, че човѣкъ трѣбва да обича ближния си, да се жертвува за него, но щомъ дойде до приложението, виждашъ, че не можешъ да изпълнишъ това, което говоришъ или пишешъ. Лесно се говори за любовьта, но мѫчно се прилага. Лесно се теоретизира, мѫчно се прилага теорията. Говоришъ за жертва, за себеотричане, но какъ ще дадешъ вкусната баница на единъ беденъ, нещастенъ човѣкъ, който е гладувалъ три деня? Колкото и да говоришъ за жертва, все ще се свие сърдцето ти и ще кажешъ: Сега ли се намѣри да дойде този човѣкъ? Говоришъ за сърдечни отношения между хората, а ти самъ ги приемашъ студено. Който приема хората студено, минава за лошъ проводникъ на топлината. Той мисли и живѣе повече за себе си, отколкото за другитѣ. Когато хората ви прие- матъ студено, вие казвате: И азъ ще постѫпвамъ като тѣхъ. — Въ това нѣма никаква фи-лософия. Каже ли нѣкой така, азъ си мисля: Че кога си постѫпвалъ другояче? Нѣма защо да се настройвашъ противъ хората. И безъ това ти не си постѫпвалъ добре съ тѣхъ. И ти си ги приемалъ студено, както сѫ те приели. Лесно е да отговоришъ на студенината съ студенина. Изкуство е да отговоришъ съ топлина и любовь.

И тъй, Божествениятъ законъ — законътъ на любовьта желае свободата на всички живи сѫщества. Има едно сѫщество въ човѣка, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живѣе свой животъ. Той се намира въ положението на слуга предъ господаря си. Както слугата нѣма собственость, така и съвременниятъ чо-вѣкъ нѣма свой свѣтъ, въ който свободно да се движи и разполага. Ангелитѣ иматъ свой свѣтъ, свободни сѫ отъ грѣха и престъпленията. Тѣ сѫ собственици, разполагатъ съ всичко, което иматъ. Обаче, хората нѣматъ нищо свое, слугуватъ на двама господари, т. е. на два свѣта: свѣтътъ на злото и свѣтътъ на доброто. Сѫществата отъ първия свѣтъ стоятъ отлѣвата страна и нашепватъ: Живѣй и мисли за себе си. Гледай да се оженишъ, да имашъ дечица, пари, кѫща, имотъ, да си създадешъ добро положение, че като дойдатъ черни дни, да си осигуренъ. От дѣсната страна стоятъ сѫществата на доброто и нашепватъ : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълаявашъ Божията воля, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ добре. Отъ тебе се иска готовность да се пожертвувашъ за Господа и за своя ближенъ. Ти слу- шашъ, какво се говори отъ дветѣ страни и се обърквашъ. Започвашъ да се боришъ и се питашъ, коя отъ дветѣ страни е права.

Сѫществата, които стоятъ от дѣсната страна, сѫ на правъ пѫть. Тѣ служатъ на Бога по закона на любовьта. Онѣзи, които стоятъ от лѣвата страна, сѫ на кривъ пѫть. И тѣ служатъ на Бога, но чрезъ отрицателни методи. Любовьта, мѫдростьта, истината сѫ положителни методи, а омразата, невежеството, насилието сѫ отрицателни методи. Когато дойде нѣкой при васъ да иска нѣщо по единъ отъ положителнитѣ методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нѣщо отъ васъ чрезъ насилие, нищо не давате. Човѣшкото сърдце се отваря за любовьта, а затваря за насилието. Старитѣ българи сѫ скривали златото си въ земята, да не ги ограбятъ разбойници. Чрезъ насилие разбойницитѣ сѫ успѣвали да изтръгнатъ нѣщо отъ тѣхъ, но това злато не е благословено. Всѣко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърть. За да не ви ограбватъ разбойницитѣ и да не ви биятъ, давайте доброволно за Господа. Бѫдете готови да изпълнявате Божията воля съ любовь. Само така ще се ползувате отъ Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и съ любовь. И добритѣ, и лошитѣ хора трѣбва да бѫдатъ щедри. Така човѣкъ ще познае и себе си, и своя ближенъ.

Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. — Въ какво се заключава задачата на човѣка ? — Въ изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той всѣкога е ща- стливъ. При това, той влиза въ положението на нещастния и му помага. Както щастливиятъ влиза въ положението на нещастния, така и богатиятъ трѣбва да влиза въ положението на бедния. Ако бедниятъ може да влѣзе въ положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влѣзе въ положението му, бедниятъ трѣбва да бѫде разуменъ. Богатство, разумность и знание сѫ условия, чрезъ които можешъ да влѣзешъ въ положението на човѣка на физическия, въ духовния или въ умствения свѣтъ. Дето е богатството, разумностьта и знанието, тамъ е и любовьта. Следователно, любовьта е връзка между душитѣ. Безъ любовь никаква връзка не може да се създаде.

И тъй, ако искашъ да предадешъ едно Божествено благо на нѣкого, ти непремѣнно трѣбва да го обичашъ. Любовьта е пѫть, по който благата слизатъ отъ Божествения въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта свързва сѫществата отъ физическия свѣтъ съ тѣзи отъ духовния и отъ умствения свѣтъ. Не е достатъчно да виждате тѣзи сѫщества. Важно е да чувате тѣхния говоръ. Като се намѣрите въ мѫчнотия или затруднение, тѣ започватъ да ви нашепватъ нѣщо. Вслушвайте се въ говора имъ и изпълнявайте, каквото ви казватъ. Тѣ ще ви кажатъ точно, кога и какъ ще разрешите мѫчнотията си. Ако имате интуиция, вие ще влѣзете въ връзка съ тѣхъ и ще се ползувате отъ съветитѣ имъ. Не питай, какъ ставатъ нѣщата. Докато не ги разбирашъ, приеми ги, както ставатъ. Въ бѫдеще ще разберешъ това, което днесъ става. Гладенъ си и следъ нѣколко часа на масата си намирашъ хлѣбъ. Не питай, какъ е дошълъ хлѣбътъ. Вземи го въ рѫката си, начупи го, яжъ и благодари на Онзи, Който има грижа за всички живи сѫщества. — Не разбирамъ, отде дойде хлѣбътъ. — Че не разбирашъ, това не значи, че нѣщата не сѫ вѣрни. Не всичко, което разбирашъ, е вѣрно; и не всичко, което не разбирашъ, е невѣрно. Ако искате да разберете всичко, какъ ще си обясните случая, когато Христосъ нахранилъ съ петь хлѣба нѣколкохиляденъ народъ?

Много обяснения се даватъ на този фактъ, близки, или далечъ отъ истината. Толстой, като реалистъ, казва: Невъзможно е петь хлѣба да нахранятъ нѣколкохиляденъ народъ. Но, следъ като нѣколко отъ ученицитѣ дали своитѣ петь хлѣба за народа, сърдцата на останалитѣ ученици и присѫтствуващи се отворили, и всѣки извадилъ отъ торбата си, каквото ималъ. Така се събрало такова количество, което могло да задоволи петхилядния народъ. Това е едно обяснение. Но, едно явление е истинно и вѣрно, когато има поне три обяснения. Има и други начини за обяснение на това, което е правилъ , Христосъ. Както мисъльта трѣбва да се превърне въ чувство, и чувството въ постѫпка, така и проявитѣ на Христа се нуждаятъ отъ нѣколко обяснения. Само така тѣ ставатъ разбрани. Възможноститѣ на Христа се простирали не само до физическия свѣтъ, но и извънъ него. Човѣкъ се нуждае отъ знание, сила и любовь. Като приложи знанието, силата и любовьта си, той всичко може да постигне.

Павелъ казва: „Ще се похваля съ любовьта Христова.“ И на васъ казвамъ: Похвалете се съ любовьта, която носи животъ, знание и свобода. Всичко друго, вънъ отъ любовьта, турете настрана. Ти не можешъ да бѫдешъ богатъ, ученъ, силенъ, щастливъ вънъ отъ любовьта. Който е придобилъ любовьта, той лесно се справя съ страданията. Нѣма ли любовь, страданията се превръщатъ въ мъчения. Който има любовь и разбира Божиитѣ пътища, приема страданието съ радость. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря съ него и открива благата, които носи въ себе си. Любовьта внася нѣщо велико въ страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любовь. Ще кажете, че страданието носи горчевини за човѣка. Горчиво е страданието само за онзи, който нѣма любовь. — Вѣрно ли е това, или не? — Опитайте го. Докато не направите опитъ, да приложите любовьта, не можете да говорите. Любовьта е сила, която може да издържи цѣлата вселена. Ако тя издържа на гърба си цѣлата вселена, колко по-лесно ще се справи съ страданието. Дойде ли любовьта въ човѣка, той става герой. Никоя сила не е въ състояние да го сломи. Напусне ли го любовьта, той изгубва геройството си и се поддава на всички мѫчнотии и препятствия.

Мѫжъ и жена се разхождали въ гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна отъ мѫжа си; тя настоявала да и купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало и да носи старитѣ дрехи. Мѫжътъ слушалъ, какво иска жена му, и мъл- чалъ, не знаелъ, какво да и отговори. По едно време отъ вѫтрешностьта на гората се задала мечка. Мѫжътъ извикалъ: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно отъ близкитѣ дървета. Въ бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освенъ да се качи на дървото. Мечката минала покрай тѣхъ, подушила ги отдалечъ и си заминала. Като слѣзли отъ дървото, жената забравила, че искала отъ мѫжа си нови дрехи и обуща. Единствената и мисъль била, че се спасила отъ мечката. Какво представя мечката ? — Смъртьта. Значи, всички временни, преходни нѣща отстѫпватъ предъ смъртьта. Вѣчното, сѫщественото е въ човѣка. Щомъ се е домогналъ до него, той не мисли за временното и преходно въ живота.

Търсете сѫщественото, вѣчното въ живота. Търсете любовьта и като я намѣрите, бѫдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни нѣща, които рушатъ и подронватъ условията за проява на любовьта. Дойде ли тя при васъ и ви завари съ стари дрехи и скѫсани обуща, всичко ще видоизмѣни. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скѫсанитѣ ви обуща и ще ви обнови съ-вършено. Любовьта ще съблѣче старитѣ ви дрехи и ще ви облѣче въ нови. — Какъ ще стане това ? — По магически начинъ. Любовьта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрѣшкитѣ, противоречията и заблужденията на хората и създава отъ тѣхъ нови хора, съ нови разбирания. — Кога ще стане това ? — Още днесъ, до обѣдъ. Но вѣра е нуждна за това — абсолютна вѣра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре въ човѣка, въ душата му, то е важното и същественото. То става и вънъ отъ него. Което не може да стане отвътре, и отвънъ не може да стане. Вѫтрешниятъ миръ се отразява и навънъ. Вѫтрешното знание на човѣка се проектира и вънъ отъ него.

Помнете: Всички велики и красиви нѣща идатъ отвътре и после излизатъ навънъ. Така действува законътъ на любовьта. Вѣрвайте въ силата на любовьта, за да я възприемете отвътре и предадете навънъ.

„Който се хвали, съ Господа да се хвали.“ Това значи: Който се хвали, съ любовьта да се хвали.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

21. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 23 февруарий, 1936 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...