1936_01_26 Слуги на доброто

[Ани]

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Слуги на доброто

Размишление.

I. Послание Петрово, гл. 5.

Какви сѫ сѫщественитѣ нѣща? — Кратки, ясни и съдържателни. На гладния и на болния не говори много. Тѣ не обичатъ дълги наставления и много съвети. Слабиятъ пъкъ не обича да се бори. Следователно, за  да знаешъ, какъ да постѫпвашъ при различни случаи въ живота, нуждно е разбиране, напредничавость и будно съзнание. Човѣкъ не е всѣкога еднакво буденъ. Нѣкога съзнанието му е будно и свѣтло, а нѣкога — едва мъждѣе. Често човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ убеждения, вѣрвания и разбирания. Нѣкога той е непостояненъ и въ любовьта си, и въ обичьта си къмъ истината, както и въ изпълняването на Божията воля.

Още първитѣ християни сѫ говорили за непостоянството на човѣка. Тѣ сѫ имали опитность отъ него. Затова апостолъ Петъръ казва: „Бѫдете трезви, бодри, защото съперникътъ ви, дяволътъ, като лъвъ рикае и обхожда да търси, кого да погълне; комуто се съпротивявайте, стоещи твърди въ вѣрата, понеже знаете, че иститѣ страдания се случватъ на братята ви, които сѫ на свѣта.“ (— 8 и 9 ст.). Хората се страхуватъ отъ дявола, като отъ звѣръ, да не ги срещне на пѫтя имъ. Дяволътъ е много ученъ, познава законитѣ на човѣшката мисъль и майсторски напада. Той се приготвя предварително и отдалечъ още стреля, и то на слаби, лесноуязвими мѣста. Той е голѣмъ дипломатъ. Когато изкушава, той започва съ любовьта. Достатъчно е да заговори на нѣкого за любовь, за да отвори сърдцето му. Следъ това лесно постига цельта си. Всички спорове ставатъ все отъ любовь и за любовь. Първо той ще те накара да обикнешъ живота и за едно парче хлѣбъ, ще те скара и съ най-близкитѣ ти. Ти мислишъ, че безъ това парче хлѣбъ нѣма животъ. И за да живѣешъ по-дълго време на земята, ще се карашъ и биешъ съ хората.

Сѫществуватъ два живота: висшъ животъ — на доброто и нисшъ животъ — на злото. Въ добрия животъ слабиятъ е господарь, а силниятъ слуга. При злото силниятъ е господарь и заповѣдва, а слабиятъ слугува. Следователно, който иска да заповѣдва на хората да му слугуватъ, той е въ пѫтя на злото. Който иска да слугува на слабитѣ, той е въ пѫтя на доброто. Ще кажете, че е унижение за силния да се подчинява на слабия. Това не е унижение, защото силниятъ лесно може да се освободи отъ заповѣдитѣ на слабия. Каквото да прави, слабиятъ никога не може да подчини силния. Другъ е въпросътъ, ако силниятъ доброволно се подчинява. Страшно е положението на слабия, попадналъ подъ влиянието на силния. Той не може лесно да се освободи отъ неговото влияние. Както слабиятъ не може да заповѣдва на силния, така и глупавиятъ не може да заповѣдва на умния, нито лошиятъ — на добрия. Доброто е по-силно отъ злото. Следователно, ако се случи да попаднешъ подъ влиянието на злото, не се страхувай. Призови доброто на помощь, и то ще те освободи. Щомъ изпълнявашъ Божията воля, и да попаднешъ въ пѫтя на злото, доброто ще те освободи.

Изучавайте живота, за да го познавате въ всичкитѣ му форми. Дали ще влѣзете между хората, животнитѣ или растенията, навсѣкѫде ще видите проявитѣ на доброто и злото. Дето има добро и зло, тамъ сѫществуватъ спорове и недоразумения. Срѣщате две наежени кучета, ръмжатъ, борятъ се за една кость. Отъ човѣшко гледище, костите струва едва единъ левъ, но отъ гледището на кучетата тя е голѣмо богатство. Обаче, това, което за кучето струва нѣщо, за човѣка е нищо. И това, което за човѣка е нѣщо, за ангела е нищо. Ангелътъ се чуди, защо хората се каратъ, спорятъ, биятъ се за кѫщи, направени отъ тухли и камъни, или за единъ - два метра земя, или за една малка нива. Ангелътъ се чуди, какъ хората не могатъ да живѣятъ добре. Много естествено. Добриятъ животъ зависи отъ редъ условия. Искашъ да пѣешъ, но не взимашъ вѣрно тоноветѣ: съ половинъ тонъ по-високо или по-низко. Който не е му- зикаленъ, ще каже, че нѣма нищо лошо въ неправилното взимане на тоноветѣ. Той казва, че половинъ тонъ по-високо или по-низко, не играе важна роля въ музиката. Не е така. За да вървятъ работитѣ ви добре, тоноветѣ на вашия физически и духовенъ животъ трѣбва да бѫдатъ точни, ясни и опредѣлени. Какъвъ е този животъ, въ който тонътъ на любовьта е колебливъ, невѣренъ и неясенъ?

Като се говори за музика и тонове въ материалния и духовния животъ, имаме предъ видъ вѫтрешната музика въ човѣка. Въ това отношение, всѣки човѣкъ пѣе и свири, понѣкога доброволно, понѣкога чрезъ насилие. Доброволно пѣе човѣкъ, когато му се плаща. Колкото повече му се плаща, толкова по-вѣрни тонове взима. Тогава духътъ му е повдигнатъ, и той си служи повече съ диези. Когато го биятъ, духътъ му е пониженъ, и той не пѣе до-броволно. Тоноветѣ сѫ повече миньорни, съ голѣми понижения. Музика има и въ мислитѣ, и въ чувствата. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ отъ нисшъ характеръ, тоноветѣ сѫ мъртви, сухи. Сухота има и въ проявитѣ на човѣка. Нѣкой говори за любовьта, за доброто, за истината, но отъ него вѣе хладина. Казватъ: Този човѣкъ е сухъ и студенъ.

Понѣкога сухотата е на мѣсто; но ако се увеличи повече, отколкото трѣбва, тя произвежда изсушаване на цѣлата растителность въ човѣка. При тѣзи условия, той не може да расте и да се развива. Щомъ се намали сухотата, растенето започва. Съ това се обяснява процесътъ на растенето въ всички живи сѫщества: хора, животни и растения. Нѣкои растения едва се издигатъ отъ земята, а други достигатъ голѣма височина. Има дървета, които израстватъ много високо, до сто метра височина. Тѣ поглеждатъ на останалитѣ растения отвисоко и ги считатъ за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биватъ горди и щеславни. Предъ тѣхъ и човѣкъ е малъкъ, дребенъ, но сѫщиятъ този човѣкъ взима брадвата и ги отсича. Следъ време той ще си направи кѫща отъ тѣхъ и ще и се радва. Но при голѣма буря, кѫщата на горделивия човѣкъ се събаря. Затова е казано въ Писанието: „Който стои, да гледа да не падне. Значи, има опасность за всѣки човѣкъ да падне. И праведниятъ, и грѣшниятъ еднакво могатъ да паднатъ. Всѣка гордость трѣбва да се сломи. Нѣма човѣкъ, животно, дърво или камъкъ, на които гордостьта да не се е сломила.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ по-ложителна философия, а не отъ философията на камънитѣ, растенията и дърветата. Съ тѣхната философия не можешъ да отидешъ далечъ. Какво сѫ постигнали камънитѣ ? — Съ тѣхъ постилатъ улицитѣ. Какво сѫ постигнали дърветата ? — Съ тѣхъ правятъ кѫщи, огради и др. Като вижда, че тѣ се стремятъ нависоко и се борятъ помежду си, кой да излѣзе надъ всички, човѣкъ взима брадвата и започва да сѣче. Така дърветата научаватъ урока си и придобиватъ смирение. Тѣ започватъ да се жертвуватъ, даватъ плодоветѣ си, безъ да очакватъ нѣщо. Смирение е нуждно на човѣка. Ако е горделивъ като дървото, трѣбва да се жертвува за другитѣ, безкористно да дава плодоветѣ си. Така ще се избави отъ брадвата на своя господарь. Ако е горделивъ като камъка, трѣбва да се смали, да се зарови дълбоко въ земята и да се превърне въ скѫпоцененъ камъкъ. Хиляди години трѣбва да стои той тамъ, докато човѣкътъ го извади, шлифова и тури на себе си, като украшение. Само така, камъкътъ ще се избави отъ чука на своя господарь. Докато гледате отвисоко на по-дол- ностоещитѣ, брадвата и чукътъ дълго време ще играятъ върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своитѣ лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите, защо нѣмате успѣхъ въ живота си. Много естествено. Гордостьта и щеславието събарятъ човѣка, а не го повдигатъ. Ще кажете, че се молите на Бога, че правите голѣми добрини. И това не е достатъчно. Колко малко сѫ добринитѣ на човѣка, въ сравнение съ тѣзи на Бога, Който никога не казва, какво прави за живитѣ сѫщества. Никѫде не е писано, какво е направилъ и прави Той за човѣка. Достатъчно е нѣкой да ви направи едно добро, за да го впише въ книгата на своя активъ. Следъ това хората ще четатъ, колко добрини е направилъ той и ще го произведатъ светия.

Много светии имало въ миналото; много светии има и днесъ. Навсѣкѫде четатъ за тѣхнитѣ добри дѣла, безъ да се споменава нѣщо за погрѣшкитѣ имъ. Ще кажете, че светиитѣ нѣматъ погрѣшки. Има светии безъ погрѣшки, но тѣхъ малцина познаватъ. Онѣзи, които хората сѫ признали за светии, иматъ поне една погрѣшка. Такъвъ светия е еврейскиятъ царь Давидъ, погрѣшката на когото е записана въ книгата на Царетѣ и до днесъ се чете отъ хората. Той се влюбилъ въ жената на единъ оть своитѣ поданици и, за да се освободи отъ него, изпратилъ го на война, на първата линия, дето билъ убитъ. Обаче, намѣрилъ се другъ светия, пророкъ Натанъ, който го изобличилъ за престѫплението му по отношение къмъ Урия Хетееца, на когото взелъ жената. Натанъ изобличилъ Давида съ единъ примѣръ. Той му казалъ: Царю, твоитѣ закони не се зачитатъ въ царството ти. — Кой смѣе да не ги зачита ? Пророкътъ про- дължилъ: Въ едно царство живѣлъ единъ беденъ, добъръ човѣкъ, който ималъ само една овчица, която много обичалъ. Другъ, богатъ човѣкъ, който разполагалъ съ много стада, овце и говеда, поканилъ гости и пожелалъ овчицата на бедния, съ нея да ги угости. Той убилъ бедния човѣкъ и взелъ овчицата му. — Кой посмѣ да направи това? Смърть на неговата глава! — извикалъ царьтъ. — Ти cи този човѣкъ — казалъ пророкътъ.

Като четете историята на Давиде, и вие казвате, че тава е голѣмо престѫпление, но нека всѣки се запита, не е ли направилъ сѫщото престѫпление. Колко хора — вѣрващи, учени, духовни, сѫ убивали и продължаватъ да убиватъ красиви мисли и чувства въ своята душа, както и въ душата на своитѣ близки. Какво отъ това, че си вѣрващъ, ученъ, виденъ музикантъ, художникъ или философъ? Това сѫ временни положения, презъ които минавашъ. Това е временна дреха, съ която си облѣченъ. Днесъ облѣчешъ една, на другия день — друга. Важно е да учишъ, да придобивашъ нѣщо ценно, което да прилагашъ въ живота си.

Често на хората се говори съ сравнения. Добре е да си служите съ сравнения, но тѣ трѣбва да изясняватъ мисъльта, а не да я замъгляватъ. Иначе, ще изгубите интересъ къмъ онова, което ви се говори. Нѣкой пѣе една пѣсень, но вие се отегчавате отъ нея и искате да ви изпѣе една народна пѣсень. Ако сте българинъ, ще запѣете пѣсеньта „Стоянъ мами си думаше“, или „Заплакала е гората, гората и планината“. Какво особено направилъ Стоянъ? Впрегналъ биволитѣ си и тръгналъ на работа. На пѫтя си срещналъ деветь красиви моми, които погледналъ. Хубави и охранени били биволитѣ на Стояне, но той не билъ добъръ.

Ималъ остенъ въ рѫката и съ него бодѣлъ биволитѣ. Той искалъ да се покаже предъ момитѣ, какъ съ мръдването на дѣсния и лѣвия кракъ, и биволитѣ му тръгвали. Той върви, и тѣ вървятъ съ него. Ще кажатъ, че Стоянъ е майсторъ, знае, какъ да върви. Той знае да върви напредъ, но питайте биволитѣ, колко имъ струва това движение — остенътъ дупчи кожата имъ.

И тъй, момитѣ се въртятъ на хорото отлѣво къмъ дѣсно, а момцитѣ — отдѣсно къмъ лѣво. Момитѣ и момцитѣ се въртятъ, но горко на биволитѣ! Нѣма защо да се въртишъ нито налѣво, нито надѣсно — неправо ще вървишъ. Не извъртай мислитѣ и чувствата си ! Тѣ трѣбва да вървятъ въ права посока—нито налѣво, нито надѣсно. Ти нѣмашъ право да впрѣгашъ биволитѣ си и да ги бодешъ съ остенъ. Така не се заповѣдва. Ако искашъ да те харесатъ за знанието, красотата и силата ти, трѣбва да се откажешъ отъ остена. Обаче, нито красотата е нѣщо сѫществено, нито знанието и силата. Тѣ сѫ мазилки, съ които човѣкъ украсява кѫщата си. Ще дойде день, когато мазилката пада, и кѫщата погрознява. Значи, има красота, знание и сила, които никога не отпадатъ. Тѣ сѫ сѫществени и неизмѣнни. Младость и старость, които се губятъ, не сѫ сѫществени. — Защо не сѫ сѫществени? — Защото сѫ вънъ отъ любовьта. Знание, сила и красота, които се проявяватъ въ любовьта, сѫ сѫществени. Младость и старость, проявени въ любовьта, сѫ сѫществени. Когато младостьта се разбере въ нейната пълнота, вие влизате въ живота на любовьта; когато старостьта се разбере въ нейната пълнота, вие влизате въ живота на мѫдростьта. Следователно, който не разбира младостьта, която живѣе въ любовьта, и старостьта, която живѣе въ мѫдростьта, той е на кривъ пѫть и преждевременно оглупява и остарява.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да разбере любовьта и мѫдростьта? — Докато е младъ, ще слугува на любовьта; като старъ, ще слугува на мѫдростьта. — Какъ ще разбере човѣкъ себе си? — Като слугува на истината. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ единственитѣ пѫтища, по които човѣкъ върви свободно, безъ да заповѣдва и да му заповѣдватъ. Който се опиталъ да имъ заповѣдва, той самъ се натъкналъ на голѣми мѫчнотии и противоречия. По отношение на любовьта, мѫдростьта и истината, можешъ да бѫдешъ тѣхенъ слуга, но въ никой случай господарь. Ти ще имъ служишъ доброволно, безъ никакво външно насилие. Ако не можешъ да служишъ така, никога нѣма да влѣзешъ въ Царството Божие. Това подразбира стихътъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Да станешъ дете, това значи, да се смиришъ. Само смирениятъ служи на любовьта, мѫдростьта и истината. Само смирениятъ може да влѣзе въ Царството Божие.

Какво означава смирението? Споредъ нѣкои, смирява се онзи, който може да се огъва като дървото; смирява се онзи, който се търкаля като камъка, отъ планината до долината. Това не е смирение. Истинското смирение подразбира служене на любовьта, на мѫдростьта и на истината, при което човѣкъ изпитва щастие и доволство. Той разбира жи-вота, възприема знанието и свѣтлината и се чувствува свободенъ. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка да служи на великитѣ добродетели. Така той служи на Бога и става едно съ Него.

Кой се смирява? — Който е способенъ да се огъва, т. е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво, обаче, не се поддава на огъване. Речешъ ли да го огъ- нешъ, ще го счупишъ. Следователно, докато расте и се развива, докато живѣе, човѣкъ може да се справи съ гордостьта си. Пресъхне ли животътъ въ него, той се превръща въ сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трѣбва да го намокрите, т. е. да го прекарате отново презъ живота. Най-горделивото дърво въ живота е човѣкътъ. Той постоянно се обижда. Нѣкой му казалъ нѣщо, той се обижда. Че обущата, дре- хитѣ и шапката му сѫ скѫсани, пакъ се обижда. Че не го погледнали, както трѣбва, или не го оценили правилно, пакъ се обижда. Свѣтътъ е пъленъ съ горделиви дървета, които постоянно се търкатъ едни въ други. Кой кого трѣбва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае.

Като се уподобяватъ горделивитѣ хора на сухи дървета, това не значи, че човѣкъ е най-лошото сѫщество на земята. Той е лошъ, докато не се очистилъ, докато лежи въ кальта. За да прояви доброто въ себе си, трѣбва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти. Докато не престанешъ да вдигашъ и слагашъ рѫката си върху гърба на своя ближенъ, ти всѣкога ще бѫдешъ лошъ; докато не престанешъ да упражнявашъ езика си като остъръ камъкъ, да чупи главитѣ на хората, ти всѣкога ще бѫдешъ лошъ. Употрѣби рѫката си, за да повдигнешъ падналия си братъ. Употрѣби езика си за благото на човѣчеството. Защо да не излизатъ отъ устата ти благи думи? Да бѫдемъ благи и съвършени като Бога. — Можемъ ли да постигнемъ това ? — То е другъ въпросъ. Това трѣбва да бѫде идеалъ на нашата душа.

Следователно, да бѫдемъ благи, съвършени, мѫдри, любещи и силни като Бога! Постигнемъ ли това, нѣма вече състезание съ Бога, но ще се сливаме съ Него, да станемъ едно съ Него. Всѣки органъ на тѣлото трѣбва да бѫде силенъ, да придобие качествата на цѣлото, безъ да пожелае да излѣзе вънъ отъ тѣлото. Ако органитѣ пожелаятъ да бѫдатъ свободни и напуснатъ тѣлото, смърть ги очаква. Това е животътъ на сатаната, който се отдѣлилъ отъ Цѣлото. Той се опиталъ да влѣзе въ борба и състезание съ Бога, но се провалилъ. Той иска да бѫде господарь на земята, но краятъ му е дошълъ. За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигашъ рѫцетѣ си нагоре и да колѣничишъ, това не е молитва. Такава молитва отегчава човѣка. Истинската молитва е разговоръ. Като се моли, човѣкъ изучава правилата на говоренето. Въ този смисълъ, молитвата не е нищо друго, освенъ духовна граматика. Ако не можешъ да се молишъ правилно, не можешъ и да говоришъ правилно. Човѣкъ се нуждае не само отъ материална граматика, но и отъ духовна, да разбира вътрешния смисълъ на нѣщата. Само така той се свързва съ Бога и съ възвишения свѣтъ.

Едно се иска отъ човѣка: да отвори сърдцето си за Божията Любовь и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичатъ, той е на кривъ пѫть. За какво ще го обичатъ хората ? Ако го обичатъ за красотата му, тя лесно може да се загуби; ако го обичатъ за знанието му, и то изчезва; ако го обичатъ за силата му, и тя намалява. Любовьта произлиза отъ нѣщо постоянно и неизмѣнно. Следователно, не очаквай да те обичатъ, но пръвъ ти обичай. — Кого ще обичашъ ? — Бога. — Защо трѣбва да Го обичашъ? — За да бѫдешъ щастливъ. Щастието е пѫть къмъ съвършенство. Не можешъ да влѣзешъ въ съвършения животъ, докато си въ тъмнина и нещастие. Затова е казано въ Писанието „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“

Днесъ всички хора решаватъ въпроса за любовьта. Това е труденъ въпросъ, но трѣбва да се реши правилно. Не го ли решатъ, както трѣбва, ще пропаднатъ на изпита. Досега всички хора сѫ пропадали, важно е днесъ да не пропаднатъ. Комисията, която ги изпитва, е строга и взискателна, не прави никакви отстѫпки. За нея е безразлично, дали светия, или обикновенъ човѣкъ се явява на изпита. Тя е еднакво строга и къмъ светията, и къмъ обикновения човѣкъ. Щомъ не учатъ, тѣ не- премѣнно ще пропаднатъ. При това, не е достатъчно само да учи човѣкъ, но той трѣбва да прилага наученото. Какъвъ светия е този, който не е миналъ презъ изпитания ? Той се мисли за светия, а като срещне красива мома, не може да издържи изпита си. Въ какво се заключава пропадането му? Първоначално той се усмихва на младата мома, разговаря съ нея. Но щомъ дойде другъ момъкъ, той се безпокои, смущава се, да не би момата да спре вниманието си на него — става строгъ и навѫсенъ. Това показва, че светията не издържалъ изпита си. Смирение се иска отъ човѣка. Докато светията се представя предъ момата като човѣкъ съ устойчивъ моралъ, веднага се натъква на изкушение, самъ да се изпита. Има нѣщо, което се крие въ човѣшкото сърдце. То става причина за неговото падане. Въ сърдцето се криятъ слабоститѣ на човѣка. Докато ги преодолѣе, всѣкога ще срѣща на пѫтя си съблазни, които ще му служатъ като предметно учение. Много професори и професорки ще срѣщате, докато научите уроцитѣ на живота и издържите изпита си. Изкушенията и изпитанията сѫ професоритѣ и професоркитѣ. Презъ много свѣтли и тъмни мѣста ще мине човѣкъ, докато научи уроцитѣ си. — Не може ли безъ тъмнитѣ мѣста ? — Не може. Както сѣнкитѣ сѫ необходими въ картинитѣ на художницитѣ, така и въ пѫтя на човѣшкото развитие сѫ необходими тъмнитѣ мѣста.

Като се говори за изпитания и изкушения, явява се опасность, да не се попарятъ листата на вашето дърво. За какво трѣбва тогава да се говори на съвременнитѣ хора ? Ще кажете, че за да не се попарятъ листата имъ, трѣбва да се говори за моралъ. За кой моралъ? Отъ гледището на Божествения животъ, съвременниятъ моралъ е безморалие, а чистотата имъ — нечистота. Може да се говори на хората за великъ моралъ, но следъ като пречистятъ живота си. Това се постига само когато го прекаратъ презъ нѣколко филтри, да се пречисти. Това е неизбѣженъ процесъ, свързанъ съ развитието на човѣка. — Какъ се познава, че животътъ на хората е нечистъ? — По страданията. Нѣма човѣкъ на земята, който да не страда. Следователно, страданията показватъ, че човѣшкиятъ животъ съдържа много утайки отъ миналото, които трѣбва да се премахнать. Чуждитѣ нѣща въ организма причиняватъ страдания. Чуждитѣ нѣща въ живота сѫщо причиняватъ страдания. Недоволството показва, че има нѣщо чуждо въ тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всѣкога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щомъ се освободишъ отъ него, радостьта иде. Тя показва, че си видѣлъ една чиста капчица на слънцето, въ която се отразяватъ слънчевитѣ лѫчи. Всѣки човѣкъ се радва на малкитѣ нѣща въ живота, защото тѣ отразяватъ чистотата и свѣтлината. Кой не се радва на малкото дете ? И кой не скърби, когато види, какъ чиститѣ, росни капки постоянно се калятъ?

Сѫществуватъ три филтра, чрезъ които можете да пречистите живота си: филтърътъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. — Какъ ще си служимъ съ тѣхъ ? — Както разбирате. Щомъ ви се дадатъ филтритѣ, дава ви се и нуждната свобода, да разполагате съ тѣхъ, както искате. Само така ще бѫдете благоугодни на Бога. Не мислете, че съ молитвитѣ си можете да Го разположите къмъ себе си, да Го умилостивите. Богъ е съ васъ, когато вършите Неговата воля, когато имате предъ видъ Неговата слава. Така Той ще ви повдигне. Само Богъ е въ сила да повдигне човѣка — никой другъ. Самъ човѣкъ може да слиза, но не и да се качва. Качването, повдигането, възлизането е отъ Бога. Кой възраства сѣмето? —Слънцето. Безъ свѣтлината и топлината на слънцето, сѣмето би останало въ земята за вѣчни времена. Помнете тогава: Безъ Божията Любовь и Мѫдрость нѣма растене. Тѣ повдигатъ човѣка, водятъ го къмъ висинитѣ на живота. Безъ тѣхъ той ще се намѣри въ долината, отдето никой не може да го извади.

Казано е въ Писанието: „Синоветѣ Божии служатъ на Господа.“ Така тѣ вървятъ отъ сила въ сила и отъ слава въ слава. Попаднатъ ли въ рѫцетѣ на дявола, очакватъ ги страдания и смърть. Будни трѣбва да бѫдете. Може да се разговаряте съ дявола, да слушате лекциитѣ му, но никога да не му служи-те. Каквито обещания да ви дава, не му вѣрвайте. Ще гледате свободно навсѣкѫде, но съюзъ съ него нѣма да правите. Ако искате да служите на Бога, ще се откажете отъ дявола. На една фотографна плоча не може да отпечатате едновременно два образа. Само единъ образъ ще отпечатате на плочата — образътъ на Бога. Фотографната плоча е човѣшкото съзнание. Носете Бога въ съзнанието си, ако искате да не грѣшите. Човѣкъ грѣши, когато обича себе си повече отъ Бога и отъ своя ближенъ. Бога ще обичашъ съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата си, а ближния си като себе си. Не обичашъ ли така, ще попаднешъ въ областьта на изкушенията. Обичайте хората, безъ да имъ създавате изкушения. Правете имъ добрини, безъ да ги поставяте въ противоречия.

И тъй, ще обичате първо Бога, после себе си и своя ближенъ. Когато правите добро, ще имате предъ видъ последствията отъ това, което сте направили. Какво добро е това, да качишъ на колата си единъ беденъ човѣкъ и да разтърсишъ цѣлата му вѫтрсшность? Ти искашъ да го улеснишъ, да не ходи пешъ, но нѣмашъ предъ видъ, че колата ти е безъ пружини и ще го разтърси. Въ такъвъ случай, по-добре да върви пешъ, отколкото да се вози на колата ти. Другъ е въпросътъ, ако срещнешъ човѣкъ, на когото двата крака сѫ счупени. Ще го качишъ на колата си и ще карашъ бавно, спокойно, да не го разтърсишъ много. Въ този случай, ти си направилъ едно добро. И при това положение ще го разтърсишъ, но за предпочитане е да се качи на колата ти, отколкото да остане на пѫтя, безъ никаква помощь. Той се намира въ положението на човѣкъ, който не може да прави добро. Следователно, който не може да прави добро, краката му сѫ счупени; който е несправедливъ, рѫцетѣ му сѫ счупени; който не обича и не може правилно да говори, езикътъ му е повреденъ; който не знае, какъ да гледа на нѣщата и не вижда правилно, той не обича истината; който не разбира нѣщата, мисъльта му е изопачена.

Знание е нуждно на човѣка. То се постига чрезъ наблюдения и опити. Наблюдавайте хората и се учете отъ тѣхъ. Наблюдавайте и себе си. Така ще дойдете до правилното разбиране на нѣщата. Така ще разберете, какво представя жертвата и за кого трѣбва да се жертвувате. Ще кажете, че трѣбва да се жертвувате за ближния си. Тази жертва е безпред-метна. Трѣбва да се жертвувате за себе си. И тази жертва е безпредметна. Това е все едно да се жертвувате за пияницата, който по цѣли дни пие, или за младия момъкъ и мома, които мислятъ само за едно — да се харесатъ единъ на другъ. Истинската жертва подразбира служене на Бога, готовность да се изпълнява Неговата воля. Момата въздиша за момъка, момъкътъ — за момата и мислятъ, че съ това се жертвуватъ единъ за другъ. Въздишането не е жертва. При това, тѣ така въздишатъ, че всички ги чуватъ и разбиратъ. Изкуство е да въздишашъ и скърбишъ за нѣкого, безъ да те чуватъ другитѣ. Въ тази скръбь има нѣщо музикално. Повечето хора въздишатъ, толкова силно, че всички ги чуватъ. Даже става нужда да турятъ памукъ въ ушитѣ си, да не се пукне тѫпанчето имъ. Въ това въздишане има шумъ, но не и музика. Изкуство е да плаче човѣкъ така, че окржжаващитѣ да се веселятъ. Или така да плаче, че никой да не го вижда. Защо плаче човѣкъ? — Да измива прозорцитѣ на своята душа. Ако плачътъ е на мѣсто, прозорцитѣ се измиватъ добре и, който погледне презъ тѣхъ, вижда нѣщата ясно. — Защо скърби човѣкъ?—Да произведе топлина. Той е въ зимата на своя животъ и непремѣнно трѣбва да скърби, за да стопли стаята си. Щомъ мине зимата, иде пролѣтьта, и тогава скръбьта се превръща въ радость.

Сега ще ви дамъ нѣколко правила за живота, които трѣбва да спазвате. Често хората се запитватъ, колко трѣбва да ядатъ. Яжъ толкова, колкото ти е приятно, но никога не преяждай. Преядешъ ли, ще страдашъ.

Учи съ постоянство и любовь, безъ да претоваряшъ ума си.

Всѣкога бѫди доволенъ на малкото, което ти се дава. Не желай да имашъ голѣми богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потрѣбно. Нека всѣки день да придобивашъ по нѣщо ново, отъ което да изтича по малко и навънъ.

Не задържай придобитото за дълго време въ себе си. Ако задържашъ дълго време храната въ стомаха си, ще заболѣешъ; ако задържашъ дълго време свѣтлината въ очитѣ си, ще ги повредишъ; ако задържашъ дълго време топлината въ сърдцето си, и то ще се повреди. Дойде ли любовьта въ тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бѫди благодаренъ на това, което ти е оставила тя. Грѣхьтъ на хората произтича отъ желанието имъ да задържатъ нѣщата за дълго време въ себе си. Благодари за това, което любовьта ти дава въ единъ моментъ, не желай повече. Този моментъ носи щастие за цѣлъ животъ.

Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, хората искатъ да я задържатъ само за себе си, да бѫдатъ щастливи. Тѣ не знаятъ, че това щастие имъ носи двойно по-голѣмо нещастие. Следователно, срещнешъ ли любовьта, бѫди доволенъ, че си я видѣлъ. Усмихни и се, поздрави я и продължи пѫтя си. Ако се опиташъ да я хванешъ и задържишъ при себе си, ще получишъ такъвъ ударъ, че ще паднешъ на земята. Любовьта не се пипа. Тя се гледа само отдалечъ. Тя не търпи никакво докосване. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е опитвалъ ударитѣ на любовьта. Въпрѣки това, всѣки се опитва да я пипне. Казано е въ Писанието: „Не пожелавай!“—Какво не трѣбва да пожелавашъ ? — Да пипашъ любовьта и да я задържашъ само за себе си. Желай само онова, което е потрѣбно за душата ти. Това значи, да влѣзешъ въ връзка съ любовьта, мѫдростьта и истината и да имъ служишъ. Само така ти ще бѫдешъ щастливъ. Ще придобиешъ красота, знание и сила. Само така ще създадешъ правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближенъ. Обаче, останете ли въ стария жи-вотъ, съ сегашнитѣ си разбирания, нищо нѣма да постигнете. Ще работите и ще се трудите, ще учите и ще се молите, ще образувате общества и ще ги разваляте, но, въ края на краищата, каквото постигнете днесъ, на другия день ще го изгубите. Станете слуги на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, да се радвате на усилията си и на резултатитѣ, които придобивате.

И тъй, сѫществуватъ два живота: висшъ животъ — на доброто, и нисшъ животъ — на злото. Животътъ на доброто се изявява въ слугуване, а животътъ на злото — въ господаруване. Откажете се отъ живота на госпо- даруването и приемете живота на слугуването. Хората не искатъ да се откажатъ отъ господарството си, защото мислятъ, че, като слуги, ще изгубятъ достойнството си. Не се страхувайте отъ това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. Въ Царството Божие приематъ хора, които нѣматъ представа за достойнството си, не мислятъ за своята личность. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ отъ камъни може да се живѣе, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Значи, гордостьта и достойнството не осмислятъ човѣшкия животъ. Любовьта осмисля живота. Тя представя Разумното начало, което излиза отъ Бога. Който яде хлѣбъ, направенъ отъ камъни, умира; който се храни съ живия хлѣбъ, съ Словото Божие, той вѣчно живѣе.

Желая ви да станете слуги на доброто и господари на злото. Думата „слуга“ е щастливо число, а „господарь“ — нещастно. Ще превърнете нещастното число въ щастливо, като слугувате на доброто, на единицата или на Бога. — Какъ ще слугувате ? — По методата на любовьта, по методата на мѫдростьта и по методата на истината. Като приложите тѣзи методи въ живота си, ще слугувате на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Този е пѫтьтъ, по който можете да станете Синове Божии. Този е пѫтьтъ, по който можете да превръщате нещастнитѣ числа въ щастливи. Който иска да стане господарь, първо трѣбва да слугува на доброто, т. е. на числото едно. Дойде ли до числото две, да стои далечъ отъ него. Числото две е злото. Не слугувайте на злото. Така ще запазите живота си.

Станете слуги на доброто! Станете Синове Божии и работете съ методитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината! Това изисква новото учение отъ всички хора на земята.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

49. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 26 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.