Jump to content

1936_01_19 Устойчиви величини


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Устойчиви величини

Размишление.

Послание на Якова, 3 гл.

Съвременнитѣ хора обичатъ забавитѣ. Ето защо, ако искате да съберете много хора ва едно мѣсто, създайте имъ известна забава. Забавитѣ изключватъ работата. Тамъ хората си почиватъ. Това не значи, че, като се забавлява, човѣкъ не мисли. Възрастнитѣ се забавляватъ по единъ начинъ, а децата — по другъ начинъ. Тѣ обичатъ да посещаватъ овощнитѣ градини. Ако градинарътъ не ги пусне доброволно въ градината, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да прескочатъ оградата, правятъ редъ математически изчисления: какви усилия сѫ нуждни при висока ограда, и какви — при низка, слаба ограда. Това е забава за тѣхъ, но все пакъ правятъ известни усилия. И като се труди, и като работи, човѣкъ прави усилия, но има разлика въ усилията имъ. При забавитѣ усилията сѫ малки, при труда — по-голѣми и не много приятни, а при работата — умѣрени и приятни. Работа ли е това, което волътъ и конътъ вършатъ? Волътъ оре, бразди земята, но остенъ има задъ него. Конътъ кара колата, препуска, но камшикътъ играе по гърба му. Дето се прилага остенътъ и камшикътъ, тамъ е мѫчението и трудътъ. Повечето хора се мѫчатъ и трудятъ, защото остенъ и камшикъ има задъ тѣхъ, а малцина работятъ. Работата подразбира съзнателно проявена и приложена енергия. Дето участвува съзнанието, тамъ нѣщата ставатъ съ любовь.

Мнозина се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че не сж щастливи. Защо ще съжалявате за това, което не сѫществува? На земята щастие не сѫществува. Ще кажете, че птицитѣ и растенията сѫ щастливи. Кой е влѣзълъ въ положението на птицата, да знае колко е щастлива? Виждате я цѣль день хвърчи и мислите, че е весела и спокойна. Тя хвърчи по цѣли часове, търси храна. Понѣкога едва намира две-три зрънца, да задоволи глада си. Не е лесно положението и, особено зимно време, когато земята се втвърдила, нѣма червеи, нито зрънце да си клъвне. И растенията привидно сѫ щастливи. Цѣлъ животъ главата имъ е заровена въ земята, и тѣ стоятъ заковани на едно мѣсто. Единствената имъ радость е слънцето. Тѣ се обръщатъ къмъ него, търсятъ го да ги огрѣе и напече. Като ги напече, тѣ започватъ да растатъ надолу, въ коренитѣ; като престане да ги пече, тѣ растатъ нагоре, въ клонетѣ. И въ единия, и въ другия случай растенията работятъ усилено, безъ да сѫ щастливи и безгрижни, както мислятъ хората.

Какво представя животътъ, въ който хората търсятъ щастие? Животътъ е велика наука, която не може да се изрази нито съ една математическа формула или изразъ. Лесно е да се каже а + в = с. Какво представя този изразъ? Ще кажете, че величинитѣ а, в, с могатъ да се замѣстятъ съ какви да е числа и да имаме 1 + 2 = 3, 2 + 3 = 5, 3 + 4 = 7 и т. п. Важно е между величинитѣ а и в да се постави равенство. — Какво означава равенството? — Разумность. Значи, равенство се поставя само между разумни процеси, между разумни души. Ако двама души се биятъ, между тѣхъ не може да се тури знакътъ за равенство, нито знакътъ плюсъ. Дето има бой, воюване, знакътъ е минусъ. Единиятъ дава повече, отколкото трѣбва, а другиятъ взима повече, отколкото му е нуждно. Първиятъ напада, а вториятъ е битиятъ. Въ края на краищата, и двамата сѫжаляватъ. Даването и взимането сѫ доброволни, съзнателни процеси

Мнозина изхождатъ отъ своята лична фи-лософия за живота и мислятъ, че така могатъ да бѫдатъ щастливи. — Кога може човѣкъ да бѫде щастливъ? — Когато е билъ нещастенъ. Който не е миналъ презъ нещастието, не може да бѫде щастливъ. Иначе, човѣкъ не може да оцени щастието. Каква цена има богатството, знанието, ако не може да ги приложите? Ако си богатъ и не можешъ да употрѣбишъ богатството си на мѣсто, ти не го ценишъ. Ако си ученъ и не знаешъ, кѫде да приложишъ своята наука, ти не можешъ да я оценишъ. Щомъ не ги ценишъ, не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Всички хора ядатъ месо или растителна храна, но малцина оценяватъ храната, още по-малко знаятъ смисъла на яденето. Тѣ гледатъ само, какъ е сготвена храната, и сѫ готови да се сърдятъ, ако нѣщо не е по вкуса имъ, или да одобряватъ, ако е по вкуса имъ. Мѫжътъ се сърди на жена си, че не знае да готви добре. Жената е недо-волна, че всѣки день трѣбва да готви. Тя се пита, защо се оженила. Да е знаела, че ще стане готвачка, нѣмало да се жени. Той и обещавалъ, че ще я гледа като царица, ще и създаде добри условия, а нищо не изпълнилъ. Вмѣсто да се подобрятъ условията и, тѣ станали по-тежки. Разумната жена знае, какъ да се справя съ недоволството на мѫжа. Като види, че е сърдитъ, тя веднага му направи баница, сготви вкусно ядене. Щомъ започне да яде, той се разполага, и гнѣвътъ му изчезва.

Какво допринася яденето на човѣка? — Нѣщо добро, но и нѣщо лошо. Който не си дояжда, свършва зле, но и който преяжда, сѫщо свършва зле. Отъ много ядене стомахътъ се разстройва, и човѣкъ прибѣгва къмъ лѣкари. Щомъ се разстрои стомахътъ, трѣбва да му се даде почивка. Като не разбиратъ това, болнитѣ се оплакватъ отъ отсѫтствие на апетитъ. Близкитѣ имъ се чудятъ, какво да имъ дадатъ да си хапнатъ. Обаче, каквото имъ се даде, не върви, стомахътъ нищо не приема. Една отъ причинитѣ за разстройството на стомаха е, че храната не е всѣкога прѣсна. Храната, която хората употрѣбяватъ, трѣбва да бѫде съвършено прѣсна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушатъ организма. Това знаятъ даже и животнитѣ. Има животни, които предпочитатъ да гладуватъ, отколкото да ядатъ храна, която изгубила своята свежесть. Понеже не спазватъ хигиена при храненето, хората ставатъ по-недоволни и по-нервни. Човѣкъ трѣбва съзнателно да се храни. Като яде, той трѣбва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодоветѣ, животнитѣ се жертвуватъ за хората, които трѣбва да благодарятъ за това. Ако не благодарятъ, малко се ползуватъ. Тогава страданията на растенията и животнитѣ сѫ по-голѣми, и хората трѣбва да изкупватъ тѣзи жертви.

Какъ се изкупва жертвата на растенията и животнитѣ? — Чрезъ работа. Затова е казано: Който не работи, нѣма право да яде. Работата е съзнателенъ, свободенъ процесъ. Човѣкъ работи въ три направления: на физическия свѣтъ, въ духовния и въ умствения. Въ който свѣтъ се проявява, той трѣбва да бѫде свободенъ, да върши всичко по свобода и любовь, а не съ насилие. Като възнагра-ждение на работата иде яденето. Щомъ свърши нѣкаква работа на физическия, въ духовния или въ умствения свѣтъ, като заплата за това му се дава да яде. Ако нищо не е свършилъ, той пакъ яде, но взима заплатата си предварително, на заемъ. Въ природата съществува следниятъ законъ: Даромъ си взелъ.. даромъ ще дадешъ. Значи, природата изключва всѣкаква заплата. — Може ли човѣкъ да работи, безъ да му се плаща? — По новия моралъ, който излиза отъ разумната природа, може да работишъ и безъ плащане. Обаче, съвременнитѣ хора живѣятъ по стария моралъ, по морала на своето минало. Тази е причината за тѣхнитѣ страдания и нещастия. Когато приложатъ новия моралъ, страданията ще изчезнатъ. Новъ моралъ, нови разбирания сѫ Нуждни на хората.

Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я и, като я намѣрятъ, плачатъ отъ нея. Всѣки се оплаква, че хората не го обичатъ. Чудно нѣщо ! Любовьта нито се продава, нито се купува. Любовьта не се пренася отъ едно мѣсто на друго. Казано е въ Писанието: „Възлюбете се едни други.“ Кой може да обича? Само умниятъ и добриятъ човѣкъ е способенъ да обича. Който не познава живота, не може да намѣри любовьта. Въпрѣки това, мнозина търсятъ любовьта и, ако не я намѣрятъ, страдатъ, обезсърдчаватъ се. За да не изпадатъ въ такива състояния, първо, тѣ трѣбва да придобиятъ истинския животъ. Само онзи може да придобие живота, който е освободилъ мислитѣ и чувствата си отъ утайкитѣ на своето минало. Това подразбира чистъ, съзнателенъ животъ. Чистотата прави човѣка, щастливъ. Чистиять животъ представя бистъръ, планински изворъ; кѫдето минава този животъ, всичко пои и възраства. Нечистиятъ животъ представя мѫтна рѣка, която минава презъ различни почви, които сѫ и предали нѣщо отъ себе си. Обременена отъ дългия пѫть и чуждия товаръ, тя се стреми къмъ морето, тамъ да остави утайкитѣ си и да се пречисти. Отъ време на време морето се въл-нува и изхвърля наноситѣ на брѣга. Отъ тѣхъ се образува добра, плодородна почва.

И тъй, който се оплаква отъ живота си, ще знае, че е мѫтна рѣка, която е минала дълъгъ пѫть, поради което изгубила чистотата си. Сега не й остава нищо друго, освенъ да се пречисти. — Защо е създаденъ свѣтътъ? — За да се учишъ. — Защо е поставена тази програма? — Да учишъ по нея. — Защо сѫ турени такива предмети въ програмата? —Да се изучаватъ.— И дребнитѣ работи ли трѣбва да се изучаватъ? — Всичко ще учишъ: и дребнитѣ, и голѣмитѣ въпроси. Като ученикъ, ти не можешъ да критикувашъ програмата на училищата, докато не минешъ презъ тѣхъ и не се специализирашъ. Тогава можешъ да внесешъ нова идея и да се произнасяшъ за програмата на училищата. Ако нищо не си свършилъ, колкото да критикувашъ, то ще бѫде гласъ въ пустинята. Ако предметитѣ, които изучавате, сѫ мѫчни и не ги разбирате, върнете се назадъ, да допълните празднинитѣ въ знанието си. Следъ това ще постѫпите въ по-горно училище и ще разбирате всичко, което ви се преподава.

Нѣкои се запитватъ: Отъ кои ученици сме ние? Който си задава този въпросъ, той е отъ онѣзи ученици, които постоянно питатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Защо трѣбва да страдаме? Който не иска да страда, не е трѣбвало да се записва въ училището. Колко години наредъ сте подавали заявление предъ своитѣ родители, да минете презъ тѣхъ, за да постѫпите като ученици въ училището. И днесъ, когато сѫ ви пуснали да учите, питате, защо е създадено това училище, защо си поставило такава програма. Училището е сѫществувало преди васъ, ще сѫществува и следъ васъ. То нѣма да се измѣни нито на йота. Вие трѣбва да се измѣните, да се нагодите на неговата програма и да учите. Побѣлѣ ми главата! Това е другъ въпросъ.

Побѣлѣването на главата не показва, че много си училъ, нито че много си страдалъ. Главата ти може да е варосана, а варосана глава не означава разумность. Не е достатъчно да казвате, че косата ви е побѣлѣла отъ страдания, но трѣбва да придобиете нѣщо отъ страданията. Ако сте страдали и побѣлѣли, безъ да сте поумнѣли, напраздно сте губили енергията си. Стариятъ не трѣбва да съжалява за изгубенитѣ си младини, но и младиятъ не трѣбва да мисли само за леко прекарване на живота. Ако младиятъ събира опитности, не трѣбва да съжалява за това.

И ако стариятъ е раздалъ всичкото си богатство, и той да не съжалява. Младиятъ трѣбва да разбогатява, а стариятъ — да обеднява. Това се отнася до външната страна на живота. Дойдете ли до вѫтрешната страна на живота, тамъ и младиятъ, и стариятъ трѣбва да богатѣятъ: младиятъ съ знание и сила, а стариятъ съ опитности и мѫдрость. Младиятъ често преувеличава нѣщата. Той мисли, че като постѫпи въ училище, веднага ще стане ученъ, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато придобие нѣщо ценно. Не е лесно да станешъ ученъ, светия или ангелъ. Нѣкой мисли, че като го посети любовьта, ще стане ангелъ, ще свири по цѣли дни съ ангелска трѫба и ще слави Бога. Защо трѣбва да станешъ ангелъ, за да славишъ Бога ? И като човѣкъ може да славишъ Бога, да пѣешъ и да сви- ришъ. Ще кажете, че човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Геройството на човѣка се заключава, именно, въ това, да пѣе и когато се радва, и когато страда; и като здравъ, и като боленъ. Единъ мой познатъ се излѣкува съ пѣсень. Близкитѣ му се смущаваха отъ неговото пѣние, мислѣха, че не е въ съзнание, но тѣ не подозираха, че пѣсеньта го лѣкува. Тѣ не подозиратъ, че болеститѣ и болезненитѣ състояния се дължатъ на отсѫтствието на музика и хармония въ човѣка. Когато изгуби разположението си къмъ музиката, човѣкъ заболява, става мраченъ, неразположенъ, и животътъ му изгубва смисълъ.

Съвременнитѣ хора живѣятъ на земята, но искатъ да бѫдатъ щастливи. На земята не сѫществува щастие. Другъ е въпросътъ, когато се говори за небето. Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да отиде на небето. Кѫде е небето? — Въ душата на човѣка. Достатъчно е да отворите душата си, да и дадете възможность да се прояви, за да влѣзете въ небето, т. е. въ Царството Божие. Когато Павелъ се обърна къмъ Бога, влѣзе въ третото небе, дето видѣ и чу нѣща, които нито око е видѣло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостьта и бла-женството, но после мина презъ голѣми страдания и каза: „Съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие.“ Христосъ проповѣдваше любовьта, но каза, че за да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания.

Какво представятъ страданията? — Пѫть къмъ Царството Божие. Който много страдалъ, много нѣща научилъ; ако малко страдалъ, малко научилъ. Обаче, само онзи се учи отъ страданията, който ги понася съзнателно, безъ роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарность въ човѣка, то остава неразбрано и неизползувано. Следователно, ако си беденъ, ако жена ти и приятелитѣ не те разбиратъ, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоилъ съ известно страдание. Нѣмашъ нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. — Какъ ще ходя босъ и окжсанъ? — Докато не изгуби китната си премѣна, цвѣтето не дава плодъ. Тъй щото, докато сте на земята, радвайте се и благодарете и за новитѣ, и за скѫсанитѣ дрехи. На земята нѣщата сѫ временни. Ще дойде день, когато горчивото ще се смѣни съ сладко, а скръбьта — съ радость. Ще дойде день, когато човѣкъ ще мине отъ физическия въ духовния свѣтъ, отъ земния къмъ небесния животъ.

Религиознитѣ хора говорятъ за духовния свѣтъ, като идеалъ на своя животъ. Добре е да влѣзе човѣкъ въ духовния свѣтъ, но трѣбва да бѫде готовъ за него. Условията за развитие тамъ сѫ по-трудни отъ тѣзи на физическия свѣтъ. На това се дължи продължител- ностьта и постоянството на любовьта и омразата въ духовния свѣтъ. На земята хората се сърдятъ, мразятъ се, каратъ се, но това продължава десетина години. Сѫщо така и любовьта имъ не е вѣчна. Обаче, въ духовния свѣтъ и любовьта, и омразата сѫ дълготрайни. Тамъ проявитѣ на сѫществата сѫ постоянни и непромѣнливи. Изобщо, пѫтищата на омразата се прокарватъ по-лесно и по-евтино отъ тѣзи на любовьта. На търговски езикъ казано: продуктитѣ на омразата сѫ по-евтини отъ продуктитѣ на любовьта, затова печалбитѣ на омразата въ първо време сѫ голѣми, а накрая — малки; печалбитѣ на любовьта въ първо време сѫ малки, а накрая — голѣми. Затова мнозина казватъ: Не си струва човѣкъ да обича и да го обичатъ. Скѫпо струва любовьта. Ако нѣкой те мрази, лесно ще се справишъ съ него, ще го изпѫдишъ, безъ да мислишъ много. Обаче, не можешъ да изпѫдишъ онзи, който те обича, и когото обичашъ, Къмъ него си внимателенъ, деликатенъ, стараешъ се да не го обидишъ или наскърбишъ.

Съвременнитѣ хора сѫ поставени на единъ вѫтрешенъ, духовенъ изпитъ, да се справятъ съ омразата, безъ да изгубятъ нѣщо отъ себе си. Тѣ живѣятъ на земята и се чудятъ, защо Богъ е създалъ свѣта по този начинъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да научи нѣщо отъ омразата и отъ любовьта.—Кога мрази човѣкъ ? — Когато го обърнатъ съ главата на-долу. Не е лесно да те спусне нѣкой съ главата надолу въ дълбокъ кладенецъ, и ти да го обичашъ. И обратно: невъзможно е да мразишъ човѣка, който те извадилъ съ главата нагоре отъ дълбокъ кладенецъ.

Тъй щото, питате ли, кога човѣкъ обича, ще знаете, че обичьта се явява, когато извадите нѣкого отъ кладенеца. Щомъ го спуснете въ кладенеца, обичьта се замѣства съ омраза. При омразата човѣкъ слиза, а при любовьта — възлиза. Като излиза вънъ отъ кѫщата си, той обича. Съ качването и слизането, съ влизането и излизането отъ кѫщата си, човѣкъ регулира енергиитѣ си. Така той влага всѣка енергия въ работа. Като работи, човѣкъ трансформира енергията на омразата и се ползува отъ нея. — Не може ли да се живѣе безъ омраза? — Докато сте на земята, безъ омраза не може. Щомъ омразата ви напусне, и вие напущате земята. Не е лошо, че омразата сѫществува; лошо е, когато енергията и не се тури на работа. Който не прави опитъ да вложи енергията на омразата въ работа, самъ си причинява страдания. Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всѣки плодъ, който не се употрѣби на време, започва да гние. Вложете енергията на омразата въ работа, докато не е започнала да гние. Щомъ загние, ще плащате скѫпо, за да я изхвърлите навънъ. Казано е въ Писанието: „Гнѣвете се и не съгрѣшавайте!“ Това значи: Гнѣвете се и работете съ енергията на омра-зата, докато не е започнала да гние.

Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ следва ученията на различни учители, които си служили съ отрицателни и положителни методи. И Христосъ, като великъ Учитель, употрѣбявалъ и положителни, и отрицателни методи. Напримѣръ, Той казва, че който не се отрече отъ баща си и майка си, отъ бо-гатството си, даже и отъ живота си, не може да влѣзе въ Царството Божие. На друго мѣсто казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, и ближния си като себе си.“ Това е положителна мисъль. Нѣкѫде Той проповѣдва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ богатството си, а на друго мѣсто е казано, че човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ. Христосъ говори за вѫтрешното богатство, а не за външното. Вѫтрешно богатиятъ е едновременно и външно богатъ. Само така човѣкъ може да бѫде полезенъ на себе си и на своя ближенъ.

Ще кажете, че трѣбва да се проповѣдва на хората. — Кой може да проповѣдва? — Само онзи, който мисли, чувствува и постѫпва правилно. Така, именно, той изпълнява Божията воля. Той работи, безъ да се пита, защо сѫществува злото. Веднъжъ призналъ Бога като всемѫдъръ и всеблагъ, той знае, че и злото, допуснато отъ Него, е за добро. И то допринася нѣщо за развитието на човѣка. Като говори за човѣшкия езикъ, Яковъ го нарича „неудържимо зло“. Наистина, човѣкъ управлява животнитѣ, параходитѣ, машинитѣ, но щомъ дойде до своя езикъ, не може да го управлява, не може да му бѫде господарь. Нѣкой казва, че обича всички хора, но не е господарь на езика си. За да обичашъ хората, първо трѣбва да владѣешъ езика си. Не си ли постигналъ това изкуство, не можешъ да проявишъ любовьта си, както трѣбва. Не е лесно да проявишъ доброто въ себе си; още по-мѫчно е да проявишъ любовьта си.

Въ последно време въ Америка се явиха гангстери, които крадатъ децата на богати американци, нападатъ жени и т. н. Американцитѣ се виждатъ въ чудо, не могатъ да се справятъ съ тѣхъ. Най-после държавата прибѣгна до следното срѣдство: назначи млади хора, около 500 души, да ги преследватъ, по какъвто начинъ тѣ намѣрятъ за добре. Американцитѣ разчитатъ днесъ на тѣзи младежи, да се справятъ съ гангстеритѣ. Вие на кого разчитате? Кой ще освободи човѣка отъ гангстеритѣ въ него? Ще кажете, че доброто ще оправи работитѣ. Свѣтътъ не може да се оправи само съ добро. Като се натъква на лошитѣ и отрицателни прояви на хората, човѣкъ имъ се противопоставя съ злото и съ доброто. Той започва да воюва съ тѣхъ. На лошитѣ мисли, чувства и постѫпки не може да се влияе само съ добро. Понѣкога доброто е безсилно. Както има день и нощь, така дей- ствуватъ доброто и злото, съ цель да изправятъ лошитѣ и криви прояви на хората. Христосъ приложи любовьта, но Му се отговори съ омраза и зло. Въ края на краищата, злото надделя: разпнаха Христа. Нито Пилатъ можа да помогне на Христа, нито жена му, която казваше, че този човѣкъ е праведенъ и нѣма никаква вина. Следъ всичко това казватъ: Писано е въ закона Христосъ да пострада. Обаче, на третия день Той възкръсна и постави мини къмъ свѣта на злото. Така Той проби пѫтя къмъ доброто, прекара нови съобщения за онѣзи, които се стремятъ къмъ възвишения свѣтъ. Христосъ казва: „Пѫтьтъ къмъ любовьта е отворенъ. Който иска, свободно може да върви по този пѫть.“

Сега се явява въпросътъ: какъ могатъ хората да се ограждать срещу злото, какъ могатъ да миниратъ границитѣ, отдето влиза то? Ще кажете, че като станете ясновидци, лесно ще се справите съ злото. Обаче, преди да станете ясновидци, вие трѣбва да възстановите хармонията между нервната и сим-патичната системи, да опредѣлите отношенията си къмъ външния свѣтъ. Като регулирате нервната си система, вие ще развиете интуицията си, която ще ви подсказва, какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате въ гласа на интуицията си и ще се пред-пазвате отъ много злини и нещастия. Напримѣръ, нѣкой тръгва за планината въ хубавъ, слънчевъ день, но интуитивно чувствува, че ще се яви голѣма буря, та да вземе мѣрки. Ако вѣрва на този гласъ, той ще се върне вкѫщи преди да се яви бурята. Ако не вѣрва, бурята ще го изненада и ще му причини нѣкакво не-щастие. Като не се вслушватъ въ интуицията си, мнозина се натъкватъ на мѫчнотии, страдания и изпитания и търсятъ злото вънъ отъ себе си. Тѣ считатъ виновенъ всѣки, който ги обижда или имъ причинява нѣкаква пакость. Защо си застаналъ на пѫтя на злото? Ако не искашъ да попаднешъ подъ неговитѣ удари, стой далечъ отъ него. Ако си попадналъ вече, извади нѣкаква поука отъ него. Въ злото, въ обидата се крие известно богатство, отъ което можешъ да се ползувашъ.

Ако можешъ да извадишъ това богатство, ти ще станешъ богатъ.

Явява се въпросъ, на кого принадлежи това богатство: на този, който говори обидни думи, или на онзи, къмъ когото се отправятъ. Този въпросъ ще се разреши, когато се разреши въпросътъ съ лотарийния билетъ на единъ беденъ унгарецъ. Този унгарецъ си купилъ единъ лотариенъ билетъ, който зашилъ въ шапката си, да не се загуби. Той си записалъ номера на билета и спокойно очаквалъ деня на теглене на лотарията. Презъ това време единъ просекъ дошълъ у дома му да иска помощь. Жена му видѣла старата шапка на мѫжа си и я дала на просека. Понеже се нуждаелъ отъ пари, просекътъ продалъ шапката на единъ търговецъ. Дошълъ деньтъ за теглене на лотарията. Унгарецътъ провѣрилъ номерата на печелившитѣ билети и видѣлъ, че неговиятъ билетъ печели сто хиляди крони. Той веднага отишълъ у дома си и потърсилъ шапката, въ която зашилъ билета си, но не я намѣрилъ. Попиталъ жена си, кѫде е старата му шапка, но тя спокойно отговорила, че я дала на единъ просекъ. Той се ужасилъ и казалъ на жена си, че тамъ билъ защитъ лотарийниятъ му билетъ, който печели сто хиляди крони. Жена му се разтревожила и казала, че ще намѣри просека и, срещу известна сума, ще иска да и върне шапката. Просекътъ казалъ, че я продалъ, но ще потърси търговеца, на когото я далъ. Най-после той намѣрилъ търговеца и купилъ отъ него шапката. Като се върналъ у дома си, просекътъ напипалъ билета въ шапката, разшилъ го и го задържалъ за себе си, а шапката предалъ на жената. Унгарецътъ съобщилъ по вестницитѣ, че, ако се яви нѣкое лице съ едикой си номеръ, да не му се дава сумата, защото билетътъ не е неговъ. Следъ това завелъ дѣло противъ просека, да му върне билета. Обаче, просекътъ настоявалъ, че правото на билета е негово. Сѫдътъ разгледалъ дѣлото, изслушалъ внимателно и дветѣ страни и се оттеглилъ на съвещание. Понеже се явилъ споръ върху въпроса, на кого принадлежи билета, сѫдиитѣ отложили резолюцията на дѣлото, за да обмислятъ добре и дадатъ правилно разрешение на въпроса. Споредъ едни, жената дала на просека шапката, заедно съ билета; споредъ други, тя му дала само шапката. Какъ ще се разреши този въпросъ, не е из-вестно.

Мнозина зашиватъ лотарийния билетъ въ шапката си, която следъ време жена имъ подарява на нѣкой просекъ, а той я продава на търговець. Като разберать, че билетътъ имъ печели, ще потърсятъ шапката си, но ще се яви и другъ кандидатъ за билета. Ще чакате сѫдътъ да се произнесе, кой отъ двамата има право на билета.

Съвременнитѣ хора страдатъ, защото мисъльта имъ не е права. Тѣ мислятъ, както сѫ мислѣли хората преди две хиляди години. Тѣ гледатъ на ближния си отвисоко и питатъ: Защо Богъ създалъ този будала? Тѣ не подозиратъ, че този будала носи въ себе си бо-гатство, съ което ще имъ бѫде полезенъ. — Защо създалъ говедата? — Да оратъ нивитѣ. — Защо създалъ билкитѣ? — Да се лѣкувате съ тѣхъ. Едно време хората се пазѣха отъ отровнитѣ змии и ги убиваха, а сега, не само че не ги убиватъ, но специално ги развъждатъ. Отровата на нѣкои змии е лѣковита. Съ нея се лѣкуватъ най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Богъ е създалъ, крие въ себе си нѣкакво благо или богатство, което може да се използува. Ще кажете, че това не ви интересува. Какво ви интересува тогава? Искате да ви се говори за Божията Любовь, но това е високо нѣщо, не е за васъ. За васъ сѫ романитѣ, научнитѣ книги. Ако разберете тѣхъ и можете да ги използувате, ще разберете и великитѣ въпроси на любовьта, мѫдростьта и истината. Вие четете и изучавате физика, химия, анатомия, физиология, астрономия, математика и получавате нѣщо отъ тѣзи науки. Важно е човѣкъ да приложи наученото въ живота си, да се ползува отъ него за своето усъвършенствуване. Ако е недоволенъ отъ себе си, да вземе четката и да изправи онази чърта, която е причина за недовол-ството. Щомъ не може да си помогне съ четката, да започне да пѣе или да свири. Ако и музиката не му помогне, да започне да пише.

Безъ музика, изкуство и поезия, животътъ не може да се оправи.

Човѣкъ трѣбва да изучава природата проявена въ различни форми: хора, дървета, растения, камъни, извори и т. н. Съ своитѣ прави и криви линии тѣ действуватъ възпитателно върху човѣка. Срѣщамъ младъ момъкъ, крайно недоволенъ отъ живота. За да смѣня състоянието му, азъ му казвамъ, че е даровитъ и трѣбва да се опита да рисува. Той мисли, че нѣма обектъ за рисуване. Веднага му показвамъ една мома съ живи, красиви очи, които изразяватъ истината. Той започва да рисува очитѣ и и следъ това ми благодари, че като нарисувалъ очитѣ на тази мома, въ него станала голѣма промѣна. Достатъчно било да си спомни за нейнитѣ очи, за да смѣни и най-тежкото си състояние. Много естествено, всички криви линии действуватъ благотворно върху човѣка. Като се научи да наблюдава линиитѣ въ природата, той нѣма да гледа на формитѣ, като на обикновени нѣща, но ще вижда въ тѣхъ проявитѣ на Бога. Тѣ сѫ езикъ на природата, езикъ на Божествения свѣтъ. Не можете да разберете Божествения и ангелския свѣтъ, докато не разберете физическия.

Често художницитѣ рисуватъ ангелитѣ, като човѣци съ крила. Това сѫ въображаеми ангели. Никой художникъ не е адждалъ ангелъ. Вѣрно е, че ангелитѣ иматъ крила, но не такива, как вито имъ турятъ художницитѣ. Нѣкои ангели иматъ по шесть милиона криле и се движатъ десеть пѫти по-бързо отъ свѣт- лината. Когато искатъ да се движатъ по-бавно, тѣ си турятъ спирачки. Обаче, както и да ви се говори за ангелитѣ, вие не можете да имате ясна представа за тѣхъ, докато не ги видите, докато не влѣзете въ ангелския свѣтъ.

Като се говори за Божествения и ангелския свѣтове, хората се запитватъ, кога е създадена земята, по какво се различава отъ другитѣ планети и т. н. По въпроса за създаването на земята сѫществуватъ различни мнения. Обаче, истинското съдържание и стой- ность на земята не зависятъ отъ годинитѣ на нейното сѫществуване, но отъ живота, който се проявилъ върху нея. Ученитѣ не се интересуватъ само откога сѫществуватъ планетитѣ; не по-малко ги интересува, дали има животъ и върху другитѣ планети, както на земята. Цената на земята се опредѣля отъ живота, който сѫществува на нея. Хората, животнитѣ, растенията и камънитѣ даватъ цена на земята. Тѣ опредѣлятъ нейното съдържание. Безъ тѣхъ земята би представяла пустиня или запустѣло жилище. Следователно, и човѣкъ има цена само тогава, когато разбира Божиитѣ пѫтища и прилага Божественото знание въ живота си. Ще кажете, че Богъ извинява човѣка, въпрѣки че не е училъ. Не е така. Учительтъ извинява отсѫтствията на ученика за единъ, два, три деня. Отсѫтствува ли повече, той не го извинява. Подлага го на изпитъ и му казва: Ако издържишъ изпита си, ще бѫдешъ извиненъ. Ако не го издържишъ, никакво извинение не може да ти помогне. Ще останешъ да повтаряшъ класа, докато поправишъ успѣха си. Безъ знание, нѣма напредъкъ. Ще учишъ, ще се развивашъ и ще вървишъ напредъ.

Съвременнитѣ хора се запитватъ, каква е задачата на земния животъ на човѣка. Щомъ е дошълъ на земята, задачата на човѣка е да стане господарь на сърдцето, на ума и на тѣлото си; да може правилно да мисли, да чувствува и да постѫпва добре. Трѣбва да изучава земния животъ, както изучава всѣки предметъ поотдѣлно. Както всѣки предметъ крие нѣщо специфично въ себе си, така и земята, като велико училище, има специфична про-грама, която трѣбва да се изучава. Напримѣръ, любовьта, мѫдростьта и истината сѫ предмети, важни за изучаване. Какви сѫ качествата на мѫдростьта ? Казано е въ Писанието: „Мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна.“ (— 17 ст.). — Мѫдростьта е чиста. Това значи, че небето на мѫдростьта е ясно, дава условия за придобиване на знания.

Всички хора живѣятъ на земята, но нѣкои мислятъ и за небето, тамъ искатъ да живѣятъ. Само онзи може да отиде на небето, който живѣе добре на земята. Ще кажете, че не се живѣе лесно на земята, между лошитѣ- хора. Вѣрно е, че на земята има и лоши хора, но изкуството да се живѣе се заключава, именно, въ това, да се справяшъ съ лошитѣ хора. Съ добритѣ всѣки може да живѣе. Важно е, съ лошитѣ хора да живѣешъ добре. Лошиятъ може да живѣе съ добрия, но добриятъ не може да живѣе съ лошия. Лошиятъ човѣкъ е паразитъ за добрия. Никой не търпи паразититѣ. Щомъ ги усѣти, човѣкъ веднага взима мѣрки да се освободи отъ тѣхъ. Паразитътъ се възмущава отъ жестокостьта на човѣка, но, каквото и да мисли, трѣбва да знае, че, докато е паразитъ, смърть го очаква. За него смъртьта е училище. Тамъ ще се научи на работа. Бездействието е забранено и на земята, и на небето. Който се опиталъ да бездейству- ва, двойно ще плати. Отрицателнитѣ мисли, чувства и постжпки сѫ подобни на паразититѣ. Тѣ се хранятъ на чужда смѣтка и черпятъ сокове отъ другитѣ. Затова не се позволява на човѣка да ги допуща въ ума, сърдцето и волята си. Това е законъ. Влѣзе ли една отрицателна мисъль въ ума ви, веднага я изнесете навънъ. Остане ли въ главата ви, тя непремѣнно ще причини нѣкаква пакость. Но и това не е страшно — ще изправите повредата. Затова е казано, да се изправятъ погрѣшкитѣ.

Какъ се изправятъ погрѣшкитѣ ? — За това е нуждно знание на човѣка, да се освободи отъ отрицателнитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да не се свързва съ отрицателнитѣ сили на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ. Само така той може да се предпази отъ отрицателнитѣ прояви на своето нисше естество. Не е ли разположенъ, той събужда отрицателнитѣ сили въ себе си и се свързва съ тѣхъ. При добро разположение на духа, човѣкъ привлича възвишенитѣ и разумни същества къмъ себе си, и тѣ му помагатъ. Не може ли да се свърже съ тѣхъ, каквито усилия да прави за своето повдигане, трудътъ му отива напраздно. Всѣка добра и права мисъль е красивъ цвѣтъ въ ангелския свѣтъ. Щомъ видятъ този цвѣтъ, ангелитѣ веднага се привличатъ отъ него и оставятъ своето благословение. Който приеме благословението на единъ ангелъ, той се чувствува силенъ, разположенъ, готовъ за велики подвизи и дѣла. Не храни ли добри, прави мисли и чувства, човѣкъ е изложенъ на постоянни падания. Значи, отъ васъ зависи да се повдигате или да се понижавате.

Човѣкъ самъ твори сѫдбата си, самъ изгражда своето жилище. Ако нѣма будно съзнание, всѣки моментъ да следи мислитѣ и чувствата си, човѣкъ се обезсърдчава и се запитва, толкова ли е лошъ, такъвъ ли голѣмъ грѣшникъ е той. Не е въпросъ за лошавината и грѣховностьта. Важно е, че при голѣмото богатство, което сѫществува въ свѣта, съвременниятъ човѣкъ се оплаква отъ беднотия и лишения. Опредѣлени сѫ голѣми премии за онзи, който може да нарисува една хубава картина, или да изпѣе една нова пѣсень, отъ никого нечувана досега; да изработи съвършения моделъ на човѣка, или да опише живота на сѫществата, които живѣятъ на слънцето. Ще кажете, че това сѫ мѫчни работи. Наистина, мѫчни сѫ, но човѣкъ разполага съ голѣми възможности. Всѣки може да подобри живота си материално и морално, но трѣбва да знае новитѣ методи. И това не е достатъчно. Може да знаешъ новитѣ методи, а не си готовъ да ги приложишъ. Който знае нѣщата и може да ги прилага, той ще получи поне една отъ голѣмитѣ премии, които разумниятъ свѣтъ е опредѣлилъ. Много художници има на земята, но картинитѣ имъ се ценятъ евтино.

Положително знание е нуждно на съвре-меннитѣ хора. Знанието, съ което днесъ разполагатъ, едва може да ги изведе вънъ отъ дома имъ, или най-много, вънъ отъ границитѣ на тѣхното отечество. Това не е достатъчно. Истинското знание извежда човѣка вънъ отъ земята, въ висшитѣ свѣтове, дето живѣятъ духътъ и душата. Нѣкой минава за ученъ. Въ какво се заключава неговата ученость ? Знаелъ единъ езикъ, свършилъ единъ факултетъ. Малко е това. Човѣкъ трѣбва да знае поне три-четири езика, да поставя всѣка дума на мѣстото и, да я изговаря правилно. Казано е, че блага дума желѣзни врата отваря. Обаче, и обратното е вѣрно: всѣка горчива дума затваря отворената врата. Благото на живота се опредѣля отъ умението на човѣка да произнася думитѣ правилно и да ги поставя на мѣсто. Това значи, да си отворишъ пѫтя къмъ доброто и великото, или самъ да си го затворишъ. Като говоришъ, всѣка дума трѣбва да бѫде проникната отъ истината. Ще мислишъ за истината, ще я чувствувашъ и прилагашъ. Вънъ отъ истината, всичко върви по старата мода. — Трѣбва да бѫдемъ добри. — Това е старомоденъ начинъ на говорене. — Трѣбва да живѣемъ добре. — И това е старомоденъ начинъ на говорене. — Лоши хора сме, разпнехме Христа. — И това е старомоденъ начинъ на говорене. Новиятъ начинъ на говорене подразбира прилагане на всичко, което човѣкъ знае и за което говори. Христосъ знаеше, че ще страда. Той казва: „За този часъ дойдохъ.“ Той не бѣше беденъ. Христосъ разполагаше съ голѣмо знание: лѣкуваше най-опаснитѣ и неизлѣчими болести.

Казва се за Христа, че нѣмалъ кѫде да подслони глава. Това не значи, че билъ беденъ. Друго нѣщо се разбира отъ тѣзи думи. Какво по-голѣмо богатство може да очаквате отъ изкуството да лѣкувате различни болести, да говорите на хората съ езика на любовьта ? Това знаеше Христосъ, но още много знания имаше Той. Може ли такъвъ човѣкъ да бѫде беденъ и нещастенъ? Той говорѣше на хората съ притчи и символи, защото не имъ бѣше дадено да разбиратъ тайнитѣ на Царството Божие. На ученицитѣ си Христосъ говорѣше по другъ начинъ, защото имъ бѣ дадено да Го разбиратъ. Ще дойде день, когато всички хора ще Го разбиратъ. Днесъ, обаче, малцина разбиратъ Христа и прилагатъ учението Му.

Свѣтътъ е море съ много пристанища, дето пристигатъ много параходи. Едни параходи пѫтуватъ спокойно, безъ катастрофи, а други сѫ изложени на катастрофи. Какъ ще ги спасите? Оставете ги, всѣки параходъ да върви по пѫтя си. Който потъне, ще потъне; който стигне благополучно до новото пристанище, той е спасенъ вече. Той плува добре, нѣма защо да се безпокоите за него. На едно американско пристанище стоялъ единъ добре облѣченъ господинъ, съ замисленъ погледъ. По едно време забелязали, че господинътъ потъва въ морето. Всички се спуснали къмъ него да го спасяватъ. Какво виждатъ ? — Той плува спокойно по водата и говори високо, рекламира нѣкаква нова фабрика. Американска реклама! Не се страхувайте за него. Той нѣма да се удави. Ще рекламира продуктитѣ, които фабриката изработва, и отново ще излѣзе на брѣга.

Свѣтътъ е море, съ много пристанища, на които се развива оживена търговия. Вие се страхувате за търговцитѣ, да не се удавятъ. Тѣ ще рекламиратъ стокитѣ си и ще се върнатъ по домоветѣ си. Тѣ се давятъ привидно, а не въ действителность. Много невѣрни нѣща има въ свѣта, и, за да не се заблуждавате, трѣбва да бѫдете умни, дя ги разбирате. Нѣкой казва, че хората го мразятъ. Това не е истина. Единъ-двама може да го мразятъ, но не всички. Ще кажете, че животътъ на Изгрѣва, дето живѣете, не е още напълно добъръ. Изгрѣвътъ не е физическо мѣсто. Той е центъръ, къмъ който възвишенитѣ сѫщества отправятъ мисъльта си. Докато тѣ мислятъ, сѫществува изгрѣвъ; щомъ престанатъ да мислятъ, иде залѣзъ. Щомъ изгрѣва слънцето, има изгрѣвъ; залѣзе ли то, никакъвъ изгрѣвъ не сѫществува. Дето е изгрѣвътъ, тамъ е благословението на Бога. Той отправя мисъльта си къмъ всѣки, който изпълнява волята Му чистосърдечно и безъ отлагане. Дойде ли въ ума ти една Божествена мисъль, приложи я веднага. Какво ще стане по-нататъкъ, не мисли. Сѣй Божественото сѣме всѣки моментъ. Давай ходъ на Божественото въ себе си. Само така ще се оправи свѣтътъ. Така ще познаете истинския човѣкъ. Той, и въ скърби, и въ радости, постоянно пѣе. Ще кажете, че сте скръбни, че нѣмате обуща, дрехи, пари, кѫщи и т. н. Не скърбете, но запѣйте новата пѣсень: Колко се радвамъ, че съмъ тѫженъ, че обущата и дрехитѣ ми сѫ скѫсани, че пари си нѣмамъ, че хората ме обиждатъ, че никой не ме зачита. Който пѣе тази пѣсень, работитѣ му се оправятъ. Бѫдещето е на пѣнието и музиката.

Като се говори за пѣсень и музика, мнозина мислятъ, че духовниятъ човѣкъ е строгъ, сериозенъ, не пѣе, не се смѣе, не се весели. Въ сѫщность, духовнитѣ хора сѫ весели иа засмѣни; тѣ пѣятъ, свирятъ, гледатъ жизнерадостно на живота, а хората на физическия свѣтъ сѫ строги, замислени, тѫжни. Като знаете това, бѫдете и вие радостни и весели; пѣйте, свирете и мислете добре за всички хора. Не отбѣгвайте никого. Че нѣкой билъ нер- венъ, ексцентриченъ, това не значи, че трѣбва да бѣгате отъ него. Изучавайте го и ще видите, че и въ него се крие нѣщо хубаво. Божественото се проявява въ всѣки човѣкъ, но трѣбва да му се дадатъ условия, да се изяви. Не е въпросъ да бѫдете невежи и слѣпи за злото. Знание и будно съзнание е нуждно за всѣки. Човѣкъ трѣбва да бѫде съ отворени очи, да вижда злото, безъ да му се поддава; да вижда и най-малкото добро и да му дава условия да се развива; да търпи всичко, което Богъ търпи и го изправя. Въ това се за-ключава философията на живота.

Когато дойде на земята, Христосъ каза: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря.“ Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонятъ, ругаятъ, но Той знаеше, защо е дошълъ на земята. Той се пожертвува за човѣчеството, но пакъ не Го оцениха. Христосъ разбираше човѣка и не очакваше отъ него повече отъ това, което можеше да даде. Ще кажете, че Христосъ е билъ мистикъ. Какво значи, да бѫде човѣкъ мистикъ? Това значи,, да разбира живота съ всички противоречия въ него. Той знае, че всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, е все за негово добро. Ако се гнѣви, той благодари на Бога за това, че се разгнѣвилъ. Ако сгрѣши нѣщо, изправя погрѣшката си. Тъй щото, каквато погрѣшка направите, не я бутайте, но потърсете начинъ да я изправите. Щомъ съзнаешъ погрѣшката си, кажи, че тя ще се превърне на добро, и започни да я изправяшъ. Не повтаряйте погрѣшкитѣ, които веднъжъ сте направили. Природата не търпи никакво еднообразие. И като хвалишъ човѣка, и като го укорявашъ, служи си всѣкога съ нови думи и методи.

 Мислете цѣла седмица върху следнитѣ стихове отъ посланието на Якова: „Мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна. И плодътъ на правдата се сѣе съ миръ за миротворцитѣ.“

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

18. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 19 януарий, 1936 г. 5. ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...