Jump to content

1935_12_08 Тритѣ книги


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Тритѣ книги

Йоана, 10 гл.

Въ 10. глава отъ Евангелието на Йоана се изнася спорътъ между ученитѣ Юдеи и Христа. Спорътъ се отнася до произхождението на Христа, дали е отъ Бога, или не. Чудно е, какъ тѣзи учени, които вѣрваха въ пророцитѣ, въ Бога, не можаха да се проникнатъ отъ свѣтлината, която Христосъ носѣше, да разбератъ Словото Божие. Каквото е било положението на тогавашнитѣ учени, такова е положението и на сегашнитѣ хора. И тѣ спорятъ върху религиозни и духовни въпроси, като считатъ своето вѣрую за най-право. Всички вѣрватъ въ известна идея, но има нѣщо неясно въ тѣхното вѣрую. Ако днесъ подложатъ хората на изпитъ за тѣхното вѣрую, малцина ще издържатъ. Напримѣръ, нѣкой минава за търпеливъ, но ако дойде при него сто пѫти наредъ единъ и сѫщъ просекъ, той ще се разгнѣви и ще го изгони. Кѫде остана търпението му ? За свое оправдание той казва: Да ме безпокои този просекъ 10 —15 дни наредъ, може да се понесе това, но сто пѫти да ми се явява предъ лицето, това е непоносимо.

Казва се въ Писанието, че Богъ е дълго- търпеливъ. — Какво представя търпението? Защо Богъ трѣбва да търпи? — Защото безъ търпение нищо не се постига. Почти 99% отъ работитѣ въ живота изискватъ търпение. Какъвъ е поводътъ за търпението? Има външенъ и вѫтрешенъ поводъ. Търпение, което се дължи на нѣкакъвъ външенъ поводъ, е неволя. Напримѣръ, гладенъ си, искашъ хлѣбъ, но трѣбва да търпишъ. — Житото още не е смлѣно. Ще чакате, докато се смѣли житото, докато хлѣбътъ се омѣси и опече. Щешъ не щешъ, ще търпишъ. — Не мога да търпя. — Както ти не можешъ да търпишъ, така и тебе не могатъ да търпятъ. Далъ ти е нѣкой работа, която трѣбва да свършишъ въ опредѣленъ срокъ. Ако не я свършишъ навреме, ще стоятъ надъ главата ти, ще чакатъ часъ по-скоро да я предадешъ. Който ти е далъ работата, не може да търпи, но и ти, който си я взелъ, губишъ търпение. И двамата сѫ нетърпеливи. Има случаи, когато нѣкой търпи по отношение на положителнитѣ прояви на хората; другъ търпи по отношение на отрицателнитѣ прояви. Слугата, напримѣръ, може да търпи положителнитѣ прояви на господаря си, а може да търпи и отрицателнитѣ му прояви. Положителна проява на човѣка е точностьта, но тя не е всѣкога въ интересъ на слугата. Обаче, той търпи. Неточностьта е отрицателна проява, но слугата и нея търпи. За такъвъ слуга се казва, че е търпеливъ.

Значи, случва се, че слугата е търпеливъ, а господарьтъ — сприхавъ. И обратно: господарьтъ е търпеливъ, слугата— сприхавъ. Добре е, когато и господарьтъ, и слугата сѫ търпеливи.

Какво е нуждно на човѣка, за да търпи? — Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законитѣ на живота, той е търпеливъ. Той не се спира върху временнитѣ нѣща. Той знае, че тѣ носятъ временни блага, които сѫ подобни на позлатени предмети. Тѣ сѫ ценни, но мине ли известно време, тѣ се изтриватъ, губятъ стойностьта си. Вѣчнитѣ нѣща сѫ Божествени и, като такива, никога не губятъ цената си.

Като се говори за вѣчни и временни нѣща, хората се спиратъ върху мисъльта за този и за онзи свѣтъ. За тѣхъ този свѣтъ е времененъ, а онзи — вѣченъ. Представятъ си онзи свѣтъ като земния: и тамъ има ядене и пиене, жилища, църкви и др. Споредъ тѣхъ, всичко, каквото има на земята, има го и на онзи свѣтъ. Хората подържатъ тази мисъль съ думитѣ, изказани въ Господнята молитва: „Както на небето, така и на земята“ Обаче, като се говори за животнитѣ, казватъ: Животно е това! Тѣ искатъ да кажатъ, че животното нѣма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степень на развитие отъ човѣшкото. Божественото Начало въ животното още не е пробудено, както въ човѣка, но все пакъ сѫществува, Животното е животно, човѣкъ е животно и човѣкъ, ангелътъ е човѣкъ и Богъ едновременно. Животинското, човѣшкото и Божественото естество въ човѣка говорятъ за различнитѣ степени на съзнанието.

Човѣкъ, като съзнание, срѣдно по степень, заема срѣдно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човѣшки, и ангелски качества. Гнѣвътъ, нетърпението, безправието сѫ животински качества Нѣкой се хвали съ силата си и казва: Каквото пожелая, мога да го направя. Така постѫпва и животното. Въ животинското царство правото е на страната на силния. Въ човѣшкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момъкъ, не се подчинява вече. — Защо? — Защото е силенъ. Силата на голѣмия, на възрастния човѣкъ не показва още, че правото е на негова страна. Той е силенъ само на физическия свѣтъ, но не е силенъ въ духовния и въ умствения. Ето защо, като се говори за истинския човѣкъ, трѣбва да знаете, какви сѫ неговитѣ качества, които го опредѣлятъ като човѣкъ.

И тъй, не всѣкога физически силниятъ има всички права въ живота, и не всѣкога слабиятъ е на последно мѣсто. Голѣмиятъ чукъ може да смаже гвоздея, но има малки и яки гвоздеи, които се противопоставятъ на чука. Това зависи отъ качеството на метала, отъ който е направенъ гвоздеятъ. Богатиятъ е силенъ, но не всѣкога. Ако е щеславенъ, той ще направи много пакости и ще изгуби силата си. Богатиятъ и разуменъ човѣкъ ще направи такива добрини, отъ които ще се ползуватъ много хора. Той има дълбоко разбиране за живота и за природата; той е въ правилни отношения съ всички добри хора, съ разумнитѣ сѫщества, съ цѣлата природа. За него всичко окрѫжаващо е живо; камънитѣ, водата, въздухътъ сѫ живи. Следователно, всичко, което Богъ е създалъ, е живо и се движи. Затова ученитѣ казватъ, че животътъ е движение. Вѣрно е, дето има животъ, има и движение. Споредъ едни животътъ произвежда движението, а споредъ други, движението произвежда живота. Излиза, че животътъ е резултатъ на движението. Значи, движението е причина, а животътъ — резултатъ. Въ сѫщность, животътъ не може да се разглежда като резултатъ. И нисшитѣ сѫщества смѣтатъ всичко, което се движи, за живо. Напримѣръ, ако кучето стои при кола, която не е въ движение, то не лае. Щомъ колата потегли, кучето започва да лае. То мисли, че тя е жива и тича следъ нея.

Много хора постѫпватъ несъзнателно, като кучето. Като видятъ, че нѣкоя кола или колело въ живота се движи, тѣ хукватъ следъ него и се чудятъ, защо Господъ е позвотилъ на това колело да се движи. Много естествено. Колелото се движи, понеже нѣкое разумно (сѫщество го управлява. Следователно, стане ли нѣщо особено въ твоя животъ, не питай, защо Господъ позволилъ да стане това нѣщо. Причината се крие въ нѣкое разумно същество. Ако обидишъ нѣкой силенъ човѣкъ, мислишъ ли, че той ще ти прости? Ще ти удари една-две плесници и ще те повали на земята. Ще питашъ ли следъ това, защо Господь позволилъ на този човѣкъ да те бие? Той ще пита, защо позволилъ на тебе да го обиждашъ. Ако е позволено на тебе да обиждашъ, и на другъ се позволява да ти удари една-две плесници. Ако искашъ да не те биятъ, кажи на човѣка нѣщо хубаво. Кажи му, че е силенъ, добъръ, разуменъ. Пожелай да ги каже, какъ е работилъ, че придобилъ такива добри резултати. Така ще видишъ, че той започналъ отъ прости упражнения, отъ малкото, и постепенно дошълъ до голѣмото. Дѫбътъ израства отъ жълѫдъ, а не отъ голѣмо дърво. Яйцето се снася, и отъ него се излюпва пиле. И човѣкъ постепенно израства. Отъ малко дете той става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Растенето е процесъ, при който нѣщата постепенно се увеличаватъ, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ. И въ доброто, и въ знанието, и въ богатството човѣкъ постепенно расте. Той не може да бѫде изведнъжъ много добъръ.

Като не разбиратъ проявитѣ на живота, нѣкои се чудятъ, защо бащата оставя на малкия си синъ повече пари, отколкото на голѣмия. Малкиятъ е по-добъръ, по-разуменъ отъ голѣмия, затова бащата му оставя повече срѣдства. Ще кажете, че бащата е несправед- ливъ. Не е така. Какво ще направите, ако ви дадатъ да напълните два чувала съ жито ? Единиятъ чувалъ е здравъ, а другиятъ има на срѣдата две дупки. Разумниятъ земедѣлецъ ще напълни здравия чувалъ догоре, а скѫсания — само до половина, дето сѫ дупкитѣ. Ще кажете, че малкиятъ синъ заслужава повече внимание, отколкото голѣмиятъ. Не е въпросъ за заслуги, въпросътъ е до възможноститѣ, които се криятъ въ човѣка. Малкиятъ синъ има по-голѣми възможности да възприема и обработва нѣщата. Ето защо, преди да се произнесете за нѣщо, първо мислете, а после говорете. Не се сравнявайте съ онѣзи, които иматъ кѫщи, дрехи, пари и др. Ако искате да имате всичко, каквото другитѣ иматъ, трѣбва да отидете при тѣхъ, при условията, въ които тѣ живѣятъ. Трѣбва ли ученикътъ да желае това, което иматъ възрастнитѣ? Ученикътъ е влѣзълъ въ училището да учи. Трѣбва ли вѣрващиятъ да иска за себе си това, което има безвѣрникътъ? Вѣрващиятъ има отношение къмъ духовния животъ, когато безвѣрникътъ се интересува само отъ физическия животъ.

Сега и вие се интересувате отъ духовния свѣтъ, искате да знаете, какво представя той. Чудно нѣщо! Вие сте излѣзли отъ духовния свѣтъ, слѣзли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бѫдете и на онзи свѣтъ. Това е все едно, да мислишъ, че както влизашъ съ водолазъ въ морето, ще може съ сѫщото облѣкло да влѣзешъ и въ обществото. Това е невъзможно. Въ водолаза ще бѫдешъ съ специални дрехи, но отидешъ ли между хората, ще бѫдешъ облѣченъ тъй, че да приличашъ на тѣхъ. Иначе, ще ги изплашишъ. Следователно, дрехата, съ която е облѣченъ човѣкъ на земята — физическото тѣло— не представя истинския човѣкъ. Влѣзе ли съ тази дреха въ духовния свѣтъ, той ще изплаши сѫществата тамъ. Ще съблѣчешъ земната си дреха, ще я оставишъ тукъ, а съ духовната ще отидешъ на онзи свѣтъ.

Каква е разликата между духовния и свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че духовниятъ човѣкъ е вѣрващъ, а свѣтскиятъ — безвѣрникъ. Това не е сѫществено различие, защото и духовниятъ, и свѣтскиятъ вѣрватъ, но въ различни нѣща. Свѣтскиятъ е привидно безвѣрникъ, но въ сѫщность, и той вѣрва въ нѣщо. И какво виждаме въ края на краищата ? Безвѣрникътъ си направилъ кѫща, децата му сѫ здрави, добре възпитани. Вѣрващиятъ нѣма кѫща, децата му боледуватъ, не се учатъ добре. Следователно, когато правите разлика между две нѣща, трѣбва да изтъквате нѣкое сѫществено качество. Напримѣръ, ако правите разлика между желѣзото и златото, нѣма да изтъкнете различието въ твърдостьта имъ, а ще спрете вниманието си на действието на кислорода върху тѣхъ; желѣзото се окислява, а златото не се окислява. Възъ основа на това свойство, желѣзото се счита за неблагороденъ металъ, а златото — за благороденъ.

И хората, като металитѣ, се дѣлятъ на добри и лоши, на благородни и неблагородни. Добриятъ човѣкъ дѣли хапката си съ своя ближенъ; лошиятъ взима хапката отъ устата на ближния си. Добриятъ е щедъръ, раздава отъ благата си на всички; лошиятъ е алченъ, съ ненаситно око. Тъй щото, когато се изучавате, наблюдавайте се, да видите, какви чувства ви владѣятъ: егоистични, или хуманни. Ще кажете, че сте културни, образовани хора, Оставете културата и образованието настрана. Съвременната култура не е нищо друго, освенъ позлатяване или посребряване на предметитѣ. Нѣкой билъ въ странство, свършилъ нѣкаква наука и мисли, че е образованъ и културенъ човѣкъ. Каква култура е тази, която измѣня естеството на човѣка и го заставя да изопачава нѣщата ? Истинска култура, истинско знание е онова, което буди човѣшкото съзнание и му дава условия да се прояви така, както Богъ го е създалъ първоначално. Какво мислишъ за себе си, това не е важно. Че си свободенъ, че си свършилъ единъ-два факултета, това не показва още, че си културенъ, че си истински човѣкъ. Отличителното качество на човѣка е мисъльта. Като мисли, той прави разлика между добро и зло, между бѣло и черно. Въ противенъ случай, той е слѣпъ, нищо не вижда. Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставятъ човѣка да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите въ живота. Когато яде овца, вълкътъ се радва, че има какво да си хапне. Но същевременно той се готви да нападне друга овца. Това показва, че той не мисли. Вълкътъ има умь, но не мисли. Обаче, истинскиятъ човѣкъ не постѫпва така.

Съзнанието на много хора не се различава отъ това на вълка. Нѣкой минава за религиозенъ или духовенъ, но безъ колебание взима ножа и отива въ курника да заколи една кокошка. Следъ това жената изчиства кокошката и я сготвя добре. Като се нахранятъ, и двамата благодарятъ на Бога, че промислилъ за тѣхъ. На другия день ще заколятъ агне, ще одератъ кожата му и ще го опекатъ. Ако вълкътъ си позволи да нападне една овца и да я изяде, считатъ, че това е престѫпление. Тогава всѣки има право да го убие. Защо човѣкъ има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкътъ нѣма право ? Ще кажете, че вълкътъ постѫпва по-жестоко съ тѣхъ. Не е така. Отъ гледище на Божественото съзнание, на висшия моралъ, и въ двата случая престѫплението е еднакво. Затова казваме, че бѫдещето на вълцитѣ не е добро. Тѣ ще бѫдатъ изтребени отъ лицето на земята. Всички месоядни животни ще бѫдатъ унищожени, нѣма да станатъ наследници на земята. Законътъ е единъ и сѫщъ и за месояднитѣ животни, както и за хората, които по- стѫпватъ като тѣхъ. Първо ще изчезнатъ кръвоѫаднитѣ животни, а следъ тѣхъ лошитѣ хора. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. Времето ще го докаже. Не всѣко нѣщо, което се доказва, е вѣрно. Има нѣща, които не могатъ да се доказватъ, но времето ги хроникира. Който доживѣе това време, ще бѫде свидетель на думитѣ ми.

Преди години присѫтствувахъ, като слу- шатель, на едно углавно дѣло. Обвиняемиятъ имаше 20 души свидетели, а пострадалиятъ — само единъ. Като наблюдавахъ свидетелитѣ на обвиняемия, видѣхъ, че всичкитѣ приличаха на него. Единствениятъ свидетель на противната страна, добъръ и честенъ човѣкъ, приличаше на пострадалия. Казахъ на приятеля си, който бѣше съ мене, че правото е на страната на този, който има само единъ свидетель. И наистина, когато започна разпита на 20-тѣ свидетели, тѣ изпаднаха въ противоречие. Даваха показания ту като очевидци, ту като такива, които чули само за престѫплението, като забравяха, какво сѫ казали първия пѫть. Лъжата имъ се хвана и, въ края на краищата, сѫдията даде право на онзи, който имаше единъ свидетель, а обвиняемия осѫди. Значи, не всѣкога многото свидетели изнасятъ истината. И сто души свидетели да имате на ваша страна, ако не говорятъ истината, тѣ не могатъ да изнесатъ правото. Може да имате единъ свидетель, но да говори истината. Тя не се нуждае отъ много доказателства.

Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива ума и сърдцето си, да мисли и чувствува правилно. Така той ще различава правото отъ кривото, доброто отъ злото, истината отъ лъжата. Като срещне човѣкъ, които не постѫпва правилно, ще му каже истината, ще му помогне да види погрѣшкитѣ си. Кажете ли, че го обичате и не можете да му изнесете погрѣшкитѣ, вие сте на кривъ пѫть. Споредъ мене, човѣкъ най-лесно говори истината на онзи, когото обича. Майката наказва детето си, посочва погрѣшкитѣ му, защото го обича. Наказание, наложено отъ любовь, е на мѣсто. Какво трѣбва да прави майката, когато види, че детето и се надвесва надъ кладенецъ? Ако започне да му се кара, може да го стресне, и то да падне въ кладенеца. Щомъ вижда опасностьта, тя веднага му удря една- две плесници, и то пада настрана, далечъ отъ кладенеца. Така тя го предпазва отъ нещастието, което може да му се случи. Като падне на земята, детето ще заплаче, но очитѣ му ще се отворятъ.

Следователно, всѣка плесница, която отваря очитѣ на човѣка, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на мѣсто. Когато добриятъ човѣкъ бие, това е благословение. Чрезъ рѫката той предава часть отъ енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лошъ човѣкъ ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се отъ лошитѣ хора. Ако лошиятъ бие добъръ, праведенъ човѣкъ, той ще вземе отъ неговитѣ енергии и ще се нагърби съ неговия кръстъ. Римскитѣ войници биха Христа, поругаха се съ Него, но поеха часть отъ страданията Му. Апостолъ Павелъ гонѣше християнитѣ, взе участие въ убиването на Стефана, но, въ края на краищата, пое неговата работа. Самъ той стана християнинъ и тръгна да проповѣдва Христовото учение.

Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ право разбиране на нѣщата, за да знаятъ, че постѫпкитѣ имъ опредѣлятъ тѣхното мѣсто въ живота. Изобщо, постѫпкитѣ на човѣка показватъ, радости ли ще има или скърби. — Баща ми е добъръ, способенъ човѣкъ, знае да свири и пѣе добре. А щомъ баща ми е добъръ и способенъ, и азъ съмъ такъвъ. — Баща ти не познавамъ, тебе познавамъ. Вземи тогава цигулката и започни да свиришъ и пѣешъ. Ако свиришъ и пѣешъ добре, ще разбера, че и баща ти е билъ добъръ музикантъ. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, азъ познавамъ баща му. То ще каже, че баща му е добъръ, великодушенъ. Щомъ видя вълчето, азъ зная вече, какъвъ е баща му, нѣма защо да ми говори за него и да го препорѫчва. Ще се хвали нѣкой, че се движи въ общество на учени, на просвѣтени хора. — Това не ме интересува. За мене е важно, какъвъ си и какъ постѫпвашъ. Ако си разуменъ, и приятелитѣ ти сѫ разумни; ако не си разуменъ, и приятелитѣ ти не сѫ разумни. Подобното подобно привлича.

Работете върху себе си, да различавате доброто отъ злото. Кажете ли, че не може безъ погрѣшки, безъ зло въ живота, вие сте на кривъ пѫть. Не може безъ външни погрѣшки, но не и безъ вѫтрешни. Външнитѣ погрѣшки лесно се изправятъ, а вѫтрешнитѣ — мѫчно. Животътъ не търпи вѫтрешни погрѣшки. Тѣ сѫ опасни, водятъ къмъ смърть. Адамъ и Ева направиха една външна погрѣшка, заради коята ги изпѫдиха отъ рая. Ако за една външна погрѣшка ги изпѫдиха отъ рая, можете да си представите, какво щѣше да бѫде положението на сегашното човѣчество, ако бѣха направили вѫтрешна погрѣшка. Тѣ ядоха отъ забранения плодъ, понеже не различаваха доброто отъ злото. Яденето е външенъ процесъ. Ще кажете, че първитѣ човѣци проявиха непослушание и ядоха отъ забранения плодъ. Наистина, Адамъ и Ева ядоха отъ забранения плодъ, но хората и доднесъ още не сѫ престанали да ядатъ отъ този плодъ. Всѣка крива присѫда, всѣка неестествена любовь не сѫ нищо друго, освенъ ядене отъ забранения плодъ. Ако разубедишъ нѣкого въ неговата вѣра, ти му давашъ плодъ отъ забраненото дърво. Следъ това този човѣкъ ще те пита, въ какво вѣрвашъ, за да вѣрва и той въ сѫщото. Какво ще му отговоришъ ? За да му предадешъ своето вѣрую, покани го да живѣе при тебе една година и, каквото правишъ ти, и той ще го прави. Отъ последствията на своя животъ, ще разберешъ, право ли е твоето вѣрую, или не е право. Искашъ ли да разберешъ, какво е твоето вѣрую, приложи го въ живота си.

Мнозина говорятъ за новитѣ идеи, които ще преобразятъ свѣта. По какво се познаватъ тѣзи идеи ? Не е достатъчно само да се говори за нови идеи и да се очаква отъ тѣхъ нѣщо, безъ да се придобиятъ нѣкакви резултати. Не е нова тази идея, която не може да произведе превратъ въ човѣка. Не е чиста и здравословна онази храна, която не носи здраве и животъ за човѣка. Не е чистъ онзи въздухъ, който не пречиства кръвьта, и отъ венозна да я превръща въ артериална. Чистиятъ въздухъ носи Божествено благо и прониква въ кръвьта, пречиства я и обновява човѣка. Чистиятъ въздухъ играе роля на инспекторъ въ човѣшкия организъмь. Като влѣзе въ дробоветѣ, той пречиства кръвьта и се подписва, че тази чиста, червена кръвь може свободно да пѫтува по тѣлото. Така постѫпватъ инспекторитѣ въ културнитѣ индустриални държави. Тѣ преглеждатъ индустриалнитѣ произведения на своята държава и, като ги удобрятъ, пущатъ ги изъ цѣлия свѣтъ. Нѣма ли такива инспектори, индустриалнитѣ произведения минаватъ отъ държава въ държава, но зле препорѫчватъ своитѣ производители.

И тъй, всѣка нова идея, всѣко ново учение или вѣрую иматъ отличителни качества, по които се познаватъ. Който има ново вѣрую, той постѫпва по новъ начинъ, съвършено различенъ отъ старитѣ. Ако си търговецъ, нѣма да говоришъ за стоката си, но тя сама ще говори за себе си. Ако си вѣрващъ и ду- ховенъ, нѣма да казвашъ на хората, че Богъ те обича, но така ще се проявяватъ, че хората ще те обикнатъ. Обичатъ ли те хората, това показва, че Богъ те обича. Ако не те обичатъ, ти не вършишъ волята Божия, не вървишъ въ правия пѫть. Тогава нещастията и страданията ще те следватъ едно подиръ друго: болести, беднотия, нещастия, противоречия и др. Всички страдания, мѫчнотии и противоречия не сѫ нищо друго, освенъ методи за възпитание. Наложи ли ви се единъ отъ тѣзи методи, не питайте, кой е причината за това и не считайте окрѫжаващитѣ виновници на вашитѣ страдания. Всѣки самъ е ви- новенъ за страданията си. Страдашъ, боледувашъ, обеднявашъ — има причини за това. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Който се е отклонилъ отъ правия пѫть и не изпълнява Божията воля, неизбѣжно страда. Нѣкой минава за ученъ човѣкъ, но въпрѣки това страда. Значи, не е истински ученъ. Който постѫпва по Божия законъ, той е истински ученъ, той има положително знание. Ако не постѫпвашъ по Божия законъ, всичко ще из- губишъ: и знание, и сила, и богатство, и младость, и щастие.

Приложение, работа се иска отъ всички. Нѣкой вѣрватъ въ Христа, въ Бога, но очакватъ всичко наготово. Тѣ мислятъ, че на онзи свѣтъ ще ги посрещнатъ съ колесница, съ музика и пѣсни. И това е възможно, обаче, важно е, какъ сѫ живѣли на земята. Ако тукъ сѫ прилагали Божия законъ, добро ги очаква на онзи свѣтъ. Ако тукъ не сѫ живѣли добре, и тамъ нѣма да живѣятъ добре. Ще кажете, че Богъ е Любовь. Любовьта не търпи погрѣшки и престѫпления. Тя мълчи, не сѫди никого, но чисти свѣта. Тя е огънь, който изгаря всичко нечисто. Вънъ отъ нея могатъ да се вършатъ престѫпления, но вѫтре въ нея никакво престѫпление не се позволява.

Казано е въ Писанието, че любовьта е дълготърпелива. Вънъ отъ себе си тя всичко търпи, но вѫтре въ себе си не допуща никаква нечистота и погрѣшка. Любовьта изисква абсолютна чистота. Сѫщото изисква и мѫдростьта, и истината. Вънъ отъ себе си мѫдростьта търпи глупоститѣ и невежеството на хората, но въ себе си не ги допуща. Вънъ отъ себе си истината допуща всѣкакво ограничение и робство, но въ себе си не ги допуща. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Богъ е съвършенъ въ своята мисъль. Следователно, и човѣкъ може да бѫде съвършенъ въ мисъльта си. Външно може да допусне нѣкаква погрѣшка, но дойде ли до вѫтрешния животъ, до проявитѣ на своята душа, тамъ никакви погрѣшки не се допущатъ. Не можешъ ли самъ да се преценишъ и дадешъ отчетъ на своитѣ мисли, чувства и прояви, други ще те преценятъ и осѫдятъ. Външниятъ свѣтъ е крайно справедливъ отвънъ и крайно несправедливъ отвѫтре. Духовниятъ свѣтъ е крайно снизходителенъ отвънъ и крайно взискателенъ отвѫтре. За да се справя съ външния и вѫтрешния си животъ, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да различава проявитѣ си.

Казано е въ Писанието: „Да се облѣчемъ въ Христа.“ Обличането се предхожда отъ събличането. Значи, човѣкъ трѣбва първо да се съблѣче, а после да се облѣче. Религиознитѣ и духовнитѣ хора мислятъ, че сѫ облѣчени вече съ дрехата на Христа. Малцина, обаче, сѫ облѣчени. Повечето християни още не сѫ облѣчени въ новата дреха. За да се облѣкатъ въ новата дреха, тѣ трѣбва първо да съблѣкатъ животинската си дреха. Новото е дрехата на любовьта. Който е облѣкълъ тази дреха, той е намѣрилъ правия пѫть на живота. Той живѣе въ истинската свѣтлина. Мнозина живѣятъ въ тъмнина, но се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ придобили нѣкаква свѣтлина. Тѣ гледатъ картинитѣ на различни художници, посещаватъ кина и представления и мислятъ, че това е действителниятъ животъ. Въ сѫщность, истинската свѣтлина не е нито на платното на киното, нито въ театъра, нито въ картинитѣ на художницитѣ. На платното гледате хора, които говорятъ, движатъ се, плачать, но това не е действителность. Ако отидете задъ платното, ще видите, че тамъ има единъ апаратъ, въ който се поставятъ картинитѣ, чието изображение се проектира върху платното. Така и духовниятъ животъ се проектира на земята въ образи и картини, които се движатъ, говорятъ, смѣятъ се и плачатъ. Въ този смисълъ, земниятъ животъ не е нищо друго, освенъ проекция на духовния. Съ други думи казано, земниятъ животъ е сѣнка на духовния. Духовниятъ човѣкъ се отличава съ миръ, търпение и чистота. Не- говитѣ постѫпки сѫ проникнати отъ искреность и справедливость. Свѣтскиятъ човѣкъ, обаче, не се е освободилъ отъ неправдата. Каквото предприеме, все ще наруши нѣкой Божественъ законъ.

Следователно, отъ всички хора се изисква чиста мисъль, чисти чувства, чисти постѫпки. Чистотата е качество на Божествения свѣтъ. Достатъчно е да ви посети една Божествена мисъль, за да се ползувате отъ благословението на Божествения свѣтъ. Той носи условия за растене и развиване на човѣка. Тъй щото, който иска да се развива правилно, трѣбва да подържа връзката си съ Божествения свѣтъ.

Помнете: Божественото повдига човѣка. Божественитѣ мисли внасятъ свѣтлина въ ума. Божественитѣ чувства внасятъ топлина въ сърдцето, а Божественитѣ постѫпки внасятъ сила въ тѣлото. Мислитѣ иматъ отношение къмъ умствения свѣтъ, чувствата-—къмъ духовния свѣтъ, а постѫпкитѣ — къмъ физическия. Умствениятъ, духовниятъ и физическиятъ свѣтъ откриватъ красотата на живота. Най-близо до насъ е физическиятъ свѣтъ, който ни запознава съ Бога. За нѣкой хора сѫществува само единь свѣтъ — физическия, и въ него вѣрватъ. Вънъ отъ този свѣтъ тѣ нищо не виждатъ и не призна- ватъ Обаче, Христосъ казва: „Ако не вѣрвате въ мене, вѣрвайте въ Онзи, Който ме изпратилъ.“ Вѣрата има отношение къмъ опита. Опитвайте думитѣ, които Христосъ говори, за да Го познаете и повѣрвате въ Него. Ще кажете, че не знаете, кѫде е училъ Христосъ. Това нищо не значи. Има хора безъ дипломъ, които знаятъ повече отъ онѣзи, които сѫ свършили университетъ и получили дипломъ. Първитѣ лѣкуватъ болни, помагатъ на страдащи, носятъ доброто въ себе си, а вторитѣ не притежаватъ тѣзи качества. Добриятъ и светъ човѣкъ се познава по благословението, което носи на хората. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, дето има болни, нещастни, бедни, на всички помага. Той е скѫпоцененъ камъкъ, който отразява и пречупва добре слънчевата свѣтлина. Той е цвѣтъ, който разнася благоуханието си надалечъ. Всички трѣбва да бѫдете такива скѫпоценни камъни и цвѣтя, за да се ползувате отъ знанието, което новитѣ професори — адепти, ще ви преподаватъ. Тѣ ще насочатъ вниманието ви къмъ нѣща, за които никога не сте мислили.

Често хората говорятъ за любовь, за обичь, но още не могатъ да ги проявятъ правилно. Само да се говори за любовь и за обичь, безъ да се прилагатъ, това е теория, т. е. книжовно знание. Казвате, напримѣръ, че обичате хлѣба. Мислите ли, че, като ядете хлѣбъ, вие го обичате? Да обичашъ нѣщо и да го изядешъ, това още не е обичь. Любовьта се отличава съ особено качество. Да любишъ нѣкого, това значи, да виждашъ Бога въ него и да го обичашъ заради Бога. Докато гледате на човѣка като на сѫщество, въ което Богъ живѣе, вие можете да го любите. Той може да не съзнава това; важно е вие да го съзнавате и да виждате Божието присѫтствие въ него. Само при това положение вие можете всѣкога да му правите добро. Любовьта не прави разлика между хората. Тя не ги дѣли на бедни и богати, на учени и прости. Когато дава чаша вода на човѣка, не обръща внимание на външностьта му. Както и да е облѣченъ, тя му подава вода съ любовь, съ внимание. Отде знаете какво се крие въ бедния и въ богатия? Външно бедниятъ е скромно облѣченъ, съ стари, износени дрехи, но вѫтрешно е богатъ. Той може да е светия. Богатиятъ, облѣченъ съ нови, скѫпи дрехи, може вѫтрешно да е беденъ, или нѣкой нехранимайко. Като постѫпвате еднакво и съ двамата, вие ги сближавате, правите ги приятели. Щомъ се сближатъ, тѣ се обмѣнятъ. Единиятъ предава на другия това качество, което му липсва. Следъ време и двамата се изравняватъ. Приятелство сѫществува при взаимна обмѣна отъ дветѣ страни. Само така хората се изравняватъ и уякчаватъ връзкитѣ си.

Ще кажете, че обичате и Господа, и хората. Щомъ говорите за любовь, ще ви поставятъ на изпитъ. Момъкъ обича една мома, но бащата на момата не е разположенъ къмъ момъка. Това е първото изпитание, което той срѣща на пѫтя си. Вмѣсто да търси начинъ, да се помири съ бащата, момъкътъ настройва и момата противъ баща и. Той и казва, че щомъ се оженятъ, ще се отдѣлятъ, нѣма да останатъ въ бащиния и домъ. Докато момъкътъ внася лоши чувства въ момата, не може да се говори за любовь. Който люби, никога не изпитва лоши чувства къмъ хората. Любовьта примирява човѣка, както съ самия него, така и съ окрѫжаващитѣ. Влѣзе ли лошо чувство въ човѣшкото сърдце, това показва, че дяволътъ се е настанилъ тамъ. Страшно е да да- дете мѣсто на дявола въ сърдцето си. Влѣзе ли дяволътъ въ нѣкоя кѫща, иде запустението.

Въ единъ монастиръ умрѣлъ главниятъ игуменъ и оставилъ смѣткитѣ си неуредени. Замѣстникътъ му поелъ работата, но се видѣлъ въ чудо, не могълъ да оправи обърканитѣ смѣтки на своя предшественикъ. За да се справи съ новото си положение, той се молилъ дълго време на Бога, да му се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ, да вземе участие въ оправяне на смѣткитѣ. Най-после молбата му била чута. Явилъ се стариятъ игуменъ, но донесълъ такава миризма въ монастира, че всички трѣбвало да го напуснатъ. Отъ този день монастирътъ запустѣлъ. Страшно е положението на човѣка, който влиза въ сдружение съ дявола. Нѣкой казватъ: Стани съдружникъ съ дявола, докато минешъ моста. По-добре да минешъ моста самъ, отколкото съ дявола. Не правете връзка съ дявола. Не заставяйте стария игуменъ да излиза отъ ада да оправя работитѣ ви. Това значи: Не се връщайте къмъ миналото си, чрезъ него да оправяте работитѣ си. Миналото е изиграло ролята си. Дръжте се за настоящето, което подготвя условията за бѫдещето.

Мнозина искатъ да знаятъ, какво е било миналото имъ, за да си обяснятъ причината на страданията. Не се ровете въ миналото си. Спомнете си пословицата „да спи зло подъ камъкъ“ и вървете напредъ. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма повече да ги споменавамъ.“ Следователно, не извиквайте въ паметьта си това, което Богъ е хвърлилъ задъ гърба си. Забравете старитѣ си погрѣшки и не правете нови, да не би, Го- сподъ като види новитѣ, да види и старитѣ. Не заставяйте Господа да отваря книгата на старитѣ възпоменания, да види, какво е писано тамъ. Тогава положението ви ще стане по-лошо, отколко е било първоначално. Ако Господъ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грѣхътъ. По-добре е Богъ да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човѣкъ се радва, когато Богъ отваря книгата на живота и преглежда добринитѣ, които е направилъ. Той страда и скърби, когато Богъ преглежда погрѣшкитѣ и престъпленията, които човѣкътъ е направилъ. Като знаете това, не питайте, защо идатъ радоститѣ и скърбитѣ. Не заставяйте Бога да отваря книгата на миналото. Нека отваря книгата на живота, на настоящето, въ което се пише красивото и доброто.

И тъй, Богъ пише въ три книги: въ едната записва погрѣшкитѣ на хората, въ втората — добритѣ имъ дѣла, а въ третата—възнаграждението, което се опредѣля за добритѣ постъпки. Доброто е общо за всички хора, за всички живи същества. Доброто за едного трѣбва да бъде добро за всички. Злото за едного трѣбва да бъде зло за всички. Въ цѣ- лия свѣтъ добритѣ хора си приличатъ. Тѣ съ отъ една школа. Също така и лошитѣ хора си приличатъ. Добриятъ човѣкъ навсѣкъде е добъръ, лошиятъ навсѣкъде е лошъ, гениятъ навсѣкъде е гений, светията навсѣкъде е светия.

Каквото и да се говори на хората, тѣ свеждатъ всичко къмъ страданията и питатъ, защо страда човѣкъ. Страданията идатъ за изправяне на погрѣшкитѣ. Мѫчно се носятъ страданията, но безъ тѣхъ животътъ щѣше да бѫде два пѫти по-лошъ. Съ страдания е лошо, но безъ страдания е два пѫти по-лошо. Ако страданията не вкаратъ човѣка въ пѫтя на доброто, не сѫ на мѣсто; и ако доброто не му донесе благата на живота, и то не е на мѣсто. Тогава човѣкъ минава презъ тритѣ книги, за да дойде до убеждението, че всичко, което се случва въ живота му, е добро. Всичко, каквото прави човѣкъ, се пише; всичко, каквото е правилъ, е написано вече. Благодарение на това, което е написалъ и пише въ първата и втората книга, се опредѣля неговото бѫдеще. Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на възпоменанията, да разберете, защо не сте добри и да намѣрите причината на нѣщата. Любовьта се проявява въ книгата на миналото, когато човѣкъ е правилъ погрѣшки; мѫдростьта се проявява въ втората книга, когато се изправялъ и вършилъ добри дѣла, а истината — въ третата книга — книгата на възмездието, или на възнаграждението. Любовьта показва пѫтя къмъ доброто, а мѫдростьта — пѫтя къмъ истината. Любовьта изправя и повдига човѣка. Дойдете ли до любовьта, нѣма да се спрете тамъ, ще продължите по нататъкъ, да намѣрите мѫдростьта и истината. Само така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ и ще се ползувате отъ Божиитѣ блага.

Сега азъ искамъ да ви избавя отъ заблужденията, да извадя гвоздеитѣ отъ главитѣ ви, които ви смущаватъ. Вие тъпчете само на едно мѣсто и мислите, че сте изгубили времето си напраздно. Искате да оправите живота си, да подобрите положението си, но не знаете какъ. Ще оправите и живота си, и работитѣ си, ако любите, ако сте разумни и истинолюбиви. При това положение не можете да се оплаквате отъ мѫчнотии и страдания. Ще кажете, че Иовъ билъ праведенъ човѣкъ, но, въпрѣки това, миналъ презъ голѣми страдания. — Иовъ бѣше голѣмъ адептъ. Той мина презъ изпитания и страдания, за да се изпита любовьта му. Той бѣше богатъ човѣкъ, имаше на разположение ниви, говеда, стада, добри синове и дъщери. Всичко това му се взе, но той пакъ остана вѣренъ на Бога. Христосъ мина презъ още по-голѣми страдания, но издържа докрай. Той увисна на кръста и каза: „Господи, да бѫде Твоята воля. Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си.“ Той се моли да Го отмине чашата на страданията, но като не се отмѣни, прие я съ любовь. Страданията, обаче, Го повдигнаха. Голѣми бѣха противоречията на Христа, но Той не възропта. Предъ Него се отвори третата книга и тамъ се написа възнаграждението Му — възкресението.

Ще кажете, че има добри хора на земята. Има хора външно добри, има и вѫтрешно добри. Ако човѣкъ е само външно добъръ, малцина ще го обичатъ; ако е вѫтрешно добъръ, повече ще го обичатъ; ако е и външно, и вѫтрешно добъръ, всички ще го обичатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и въ двата свѣта, въ външния и въ вѫтрешния. Въ всичкитѣ си вземания и давания да бѫде честенъ, изпълнителенъ, като търговецъ, който не взема и не дава полици, но не ощетява и не подяжда нито себе си, нито ближнитѣ си. Разумниятъ свѣтъ обича точностьта. На земята ние разполагаме сь Божественитѣ енергии, но нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ тѣхъ. Никой нѣма право да изразходва повече енергия, отколкото е нуждно. Човѣкъ не живѣе само за себе си. Следователно, той трѣбва да се съобразява и сь живота на другитѣ. Благата сѫ общи и трѣбва да се разпредѣлятъ справедливо.

Днесъ сѫ нуждни герои, образци, морални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ нѣщо ново. Старото минава, трѣбва да се замѣсти съ ново. Новиятъ човѣкъ слиза на земята съ радость, да свърши една полезна работа за всички. Като напусне този свѣтъ, той отива въ другия свѣтъ съ радость, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си. Нѣкой мисли, че като замине за другия свѣтъ, нѣма да се върне на земята. Ако не е готовъ още за небето, доброволно или насила, пакъ ще слѣзе на земята За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрезъ насилие. Който не разбира този законъ, скоро се обезсърдчава, не му се живѣе, иска да тури край на живота си, да замине за другия свѣтъ. На всѣки, който иска да се самоубие, азъ казвамъ: Изпълни ли обещанието си, което даде въ разумния свѣтъ, преди да слѣзешь на земята? Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля ? Ето, ти си турилъ подписа си, че ще свършишъ известна работа на земята, а сега искашъ да я напуснешъ, да оставишь задачата си незавършена. Такива хора наричаме бѣглеци. Искашъ ли и ти да бѫдешъ бѣглецъ? Ако си добросъвѣстенъ, ти ще останешъ на земята до края на живота си, да свършишъ работата си напълно всѣки трѣбва да изпълни волята Божия, да освети името Божие и да въдвори царството Божие въ душата си. Въ доброволното изпълнение на волята Божия, на обещанието, което си далъ, се заключава смисъла на живота. Ще каже нѣкой, че е боленъ, беденъ, слабъ, не може да изпълни обещанието си. Това не може да го оправдае. Ще работишъ при всички условия, безъ да очаквашъ на хората. Самъ ще работишъ и когато изпълнишъ обещанието си, ще придобиешъ вели- китѣ добродетели на живота. Задачата на всѣки човѣкъ е да свърши работата, която Богъ му е опредѣлилъ, и следъ това да мисли, какво дължи на хората и какво тѣ му дължатъ. За тази цель той ще отвори тритѣ книги и ще записва. Въ първата книга ще пише обидитѣ, хулитѣ, които е получилъ. Тѣ сѫ резултатъ на миналото. Въ втората книга ще пише доброто, което му е направено — резултатъ на настоящето, а въ третата книга ще пише наградата, която трѣбва да отдаде на близкитѣ си. Пишете въ книгитѣ си всичко, което ви се случва, и веднага ги затваряйте. Защо става така или иначе, не питайте.

„Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни.“ „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби. Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то преизобилно.“ Носете Божественитѣ мисли и чувства навсѣкѫде! Носете Божественитѣ блага като благоуханни цвѣтя навсѣкѫне! Който получи едно отъ тѣзи блага, да каже: Има хора въ свѣта, които изпълняватъ Божията воля, осветяватъ името Му и въдворяватъ царството Божие на земята.

Желая ви Богъ да отвори третата книга и да напише, какво възнаграждение да се даде за дѣлата ви.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

12. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 8 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...