Jump to content

1935_09_15 Скѫпоценното камъче


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Скъпоценното камъче

Размишление.

14. и 15. гл. отъ Деянията на Апостолитѣ.

Има нѣща въ живота, които мѫчно могатъ да се обяснятъ. Докато не мине презъ известни опитности, човѣкъ мѫчно разбира нѣщата. Какъ ще обясните на човѣка, какво представятъ сладкото и горчивото, ако не ги опита? Какъ ще си обясните, какво представятъ радостьта и скръбьта, ако не сте ги опитали?

Следователно, безъ опитности нѣма знания, нѣма и свѣтлина. Безъ свѣтлина нѣщата сѫ за-творени. Безъ свѣтлина нѣма растене и развитие. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-бързо е растенето. Обаче, и растенето има предѣлъ. Колкото и да сѫ благоприятни условията за едно растение, то достига само до известна височина. Стигне ли тази височина, по-нагоре не отива. Значи, всѣко растение, всѣко живо сѫщество се развива, докато стигне до известна зона. Вънъ отъ тази зона нѣма растене.

Като изучавате челото, носа и брадата на човѣка, виждате, че и тѣ иматъ предѣлъ, до който достигатъ. Запримѣръ, челото на човѣка показва, докѫде най-много може да се развие умътъ; носътъ показва степеньта на развитието на сърдцето, а брадата — развитието на волята. Оттукъ вадимъ заключението: всѣко изопачаване на човѣшкитѣ мисли, чувства и действия нарушава правилностьта на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата воля.

Нѣкой се оплакватъ,че не разбиратъ много нѣща. — Кога не се разбиратъ нѣщата? — Когато липсва вътрешна връзка между тѣхъ. Запримѣръ, написваме числата 1, 2, 3. Какво представятъ тия числа? Ще кажете, че това съ числа отъ естествения редъ. Има една вътрешна връзка между числата, която само кабалиститѣ знаятъ. Единицата е Богъ, двойката е природата, а тройката — човѣкътъ. Или, единицата е житното зърно въ хамбара, двойката е посаденото зрънце, а тройката — израсналия и вързалъ житенъ класъ. Единицата представя още киселина, която разяжда; двойката е основата, върху която се гради, а тройката — сольта, съ която хората си служатъ. Много опредѣления съществуватъ за числата, но какъвъ смисълъ иматъ тѣ, ако не знаете тѣхния вътрешенъ смисълъ ? Казвате, че единицата символизира Бога, житното зрънце въ хамбара и киселината, но каква е ролята на тѣзи величини въ психическия животъ на човѣка? Значи, докато символитѣ на числата не станатъ ясни, и самитѣ числа не могатъ да бѫдатъ разбрани.

Съвременнитѣ хора разискватъ върху много въпроси, а най-много върху любовьта, но, въпрѣки това тя остава неразбрана. Какви ли опредѣления не се даватъ за любовьта! Подъ понятибто „любовь“ разбираме най-малкиятъ под- тикъ, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скритъ въ него; най-малкото движение, най-слабата свѣтлина и топлина, сѫ все прояви на любовьта. Пулсътъ на човѣка е сѫщо проява на любовьта. Отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣка, сѫдимъ за степеньта на неговата любовь. Запримѣръ, когато рѫцетѣ и краката на човѣка истиватъ, любовьта му се намалява; когато топлината се увеличава, и любовьта се увеличава. Когато свѣтлината на човѣшкия умъ се увеличава, и знанието му се увеличава; щомъ се намали свѣтлината, и знанието се намалява. Единствената сила въ свѣта, която дава възможностъ на човѣка да реализира своитѣ желания, е любовьта.   

Мислитѣ и желанията не се реализиратъ по механически начинъ, но само по пѫтя на любовьта, като органически законъ. Колкото по голѣма Любовь има човѣкъ, съ толкова по-голѣми възможности ще разполага той. Ако е  цигуларь-виртуозъ, ще свири на осемь позиции и лесно ще минава отъ една въ друга; ако е пѣвецъ, ще пѣе отлично. И говорътъ му ще бѫде музикаленъ. Който говори меко, музикално, той всѣкога е здравъ; огрубѣе ли гласътъ му, той заболява. Като боледува известно време, човѣкъ се тонира и въ скоро време оздравява. Видите ли, че нѣкой болвнъ се моли и тихо пѣе въ себе си, ще знаете, че той ще оздравѣе. Страшно е положението на болния, ако нѣма разположение да се моли и да пѣе. Такъвъ боленъ непремѣнно ще замине на онзи свѣтъ. Разположението на човѣка къмъ молитва и пѣние, е диагноза, съ която можете да опредѣлите, дали даденъ човѣкъ е здравъ, или боленъ, добъръ или лошъ. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лошъ и въ скоро време заболява. Щомъ се смекчи, той започва да се моли и да пѣе. Не се минава много време, и здравето му се възстановява.

Като се отегчатъ отъ живота, хората за- почватъ да мислятъ за другия свѣтъ, за небето. Тѣ мислятъ, че тамъ ще ги посрещнатъ като герои, съ музика и вѣнци. Ще ги посрещнатъ като герои, ако сѫ учили и работили. Какъ ще посрещнатъ малкото дете въ университета ? Ще го турятъ на единъ чинъ и повече нѣма да му обърнатъ внимание. — Защо ? — Защото нищо не разбира. Каквото и да му покажатъ, то ще погледне и ще се дръпне настрана. За да се ползува отъ думитѣ на професора и отъ разговоритѣ на студентитѣ, детето трѣбва да е минало презъ четири академии: първоначална  академия, академия на прогимназията, на гим-назията и най-после ще влѣзе въ академията на университета. И тогава, ако попадне въ ме-дицинския факултетъ, запримѣръ, ще разбира какво преподава професорътъ. Дали студентътъ може да издържи на опититѣ въ медицинската лаборатория, това е другъ въпросъ. Важно е, че той разбира, какво се преподава.

При изучаване на човѣшкия мозъкъ, учетнитѣ сѫ забелязали, че различнитѣ мозъчни напрежения възбуждатъ различни центрове. Тамъ, дето нахлува повече кръвь, мозъкътъ се повдига и снишава. Оттукъ тѣ вадятъ заключение, че нѣкой мозъчни центрове проявяватъ по го-лѣма дейность отъ други. Съ това се обяснява, защо единъ човѣкъ се отличава съ едни умствени способности, а другъ — съ други, понѣкога противоположни на първия. Колкото повече работи човѣкъ въ известна область на ума, толкова повече се развива съответниятъ мозъченъ центъръ. Има хора, които не работятъ умствено, поради което и мозъкътъ имъ слабо работи. За да ги застави да мислятъ, природата имъ праща страдания. Като се намѣрятъ въ затруднения, по необходимость тѣ започвать да мислятъ, изпращатъ кръвь къмъ мозъка, и той започва усилено да работи.

Много отъ сегашнитѣ хора искатъ да по- стигнатъ нѣщата изведнъжъ, безъ трудъ и работа. Докато сѫ на земята, тѣ искатъ работитѣ имъ да се нареждатъ добре, безъ препятствия. Като отидатъ на небето, и тамъ искатъ сѫщото. Въ това отношение тѣ приличатъ на деца, които мислятъ, че отъ първо отдѣленне могатъ да влѣзатъ направо въ университета. Това е невъзможно, трѣбва да ми- нешъ по каналния редъ, докато стигнешъ до университета. Да мислишъ, че съ единъ скокъ можешъ да се намѣришъ въ университета, това значи, да бѫдешъ като онзи окултистъ, който съ малко знания се обявилъ за гадатель.

Той научилъ малко отъ хиромантия, малко отъ физиогномия, малко отъ френология и започналъ да гадае на хората. Като погледне на рѫката, познава само тритѣ основни линии: на сърдцето, на ума и на живота. Дойде при него нѣкой простъ човѣкъ, и той започва да му гадае: Знаешъ ли, какво богатство носишъ въ себе си? Ти имашъ сърдце, я вижъ, каква дълга линия. Ами я погледни линията на ума, гениаленъ човѣкъ ще станешъ. А линията на живота ти е чудо! Ще живѣешъ най-малко сто години. И съ това гадането се свършва. Простиятъ човѣкъ седи, гледа го и се чуди, отде знае това, какъ е възможно да стане гениаленъ, когато едва знае да напише името си.

Казвамъ: Правъ е гадательтъ. Важни сѫ тритѣ линии на рѫката, безъ тѣхъ животътъ е безсмисленъ. Но, докато човѣкъ развие тѣзи линии, докато имъ даде права насока, той трѣбва да работи стотици години върху себе си. Само съ тѣзи линии човѣкъ не може да влѣзе въ причинния свѣтъ. Той трѣбва да мине презъ физическия, астралния, умствения свѣтъ и следъ това въ причинния.

Какво представя причинниятъ свѣтъ? Той е свѣтъ, въ който действува законътъ на любовьта. Тамъ нѣма никакви противоречия. Любовьта е единствениятъ законъ, който опредѣля мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Като влѣзе въ причинния свѣтъ, човѣкъ разбира, какво е, въ сѫщность, доброто и какво — злото, Само въ причинния свѣтъ човѣкъ вижда, че понятията на хората за добро и за зло се различаватъ коренно отъ тия, които разумнитѣ сѫщества иматъ. Само така човѣкъ може да си обясни противоречията, които възникватъ на земята. Виждате нѣкой лошъ човѣкъ, а при това той е здравъ, богатъ, всичко има на разположение: пари, кѫщи, имоти. Чудите се, коя е причината за това. Противоречието е само на земята, но не и въ причинния свѣтъ. Този човѣкъ е добъръ, полезенъ за Бога. Разумниятъ свѣтъ използува неговитѣ сили за добро.

Следователно, като дойдете до противо-речията, ще знаете, че тѣ не сѫ сѫществени. Тѣ минаватъ и заминаватъ, безъ да оставятъ следи въ човѣшкия животъ. Сѫществени нѣща сѫ тѣзи, които сѫществуватъ въ всички свѣтове. Понеже въ причинния свѣтъ не сѫществуватъ противоречия, затова казваме, че не сѫ сѫществени. На земята сѫществуватъ противоречия поради неразбиране на нѣщата. Разбере ли човѣкъ всичко, противоречията изчезватъ отъ неговия животъ. Нѣкой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквалъ. Запримѣръ, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезенъ човѣкъ. Въ края на краищата се разочаровате отъ него. Защо се разочаровате ? Той се изучилъ, излѣзълъ добъръ човѣкъ, полезенъ за себе си, но не и за васъ. Кѫде се крие причината на разочарованието? Въ желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, въ което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро съ чисто сърдце, съ пълно безкористие и вижте следъ това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на нѣкого, и двамата трѣбва да я признаятъ за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо, само онѣзи нѣща не произвеждатъ противоречия, които се приематъ еднакво поне отъ двама души. Външно и вѫтрешно тѣ трѣбва да бѫдатъ съгласни и въ пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно.

И тъй, дойдете ли до понятието добро, всички трѣбва да го разбирате по единъ и сѫщъ начинъ. Дойдете ли до Бога, пакъ сѫщото. Не можете да признавате Бога, ако вѫтре не Го чувствувате. Не можете да Го отричате, ако вѫтрешно Го приемате. Нѣкой отрича Бога, а сѫщевременно се сблъсква съ себе си. Опитайте се да отречете Бога, да видите, сѫществува ли Той, или не. Представете си, че ви вкаратъ въ нѣкой тъменъ салонъ и ви питатъ, сѫществуватъ ли стени въ този салонъ. Вие веднага ще отречете сѫществуването на каквато и да е стена, но достатъчно е да тръгнете въ известно направление, за да видите, доколко сте правъ. Въ която посока и да тръгнете, веднага ще се блъснете въ една отъ стенитѣ. И въ четиритѣ посоки да вървите, навсѣкѫде ще се блъскате. — Защо се блъскате? — Ограничава ви нѣщо. Ограниченията се дължатъ на факта, че отричате това, което сѫществува. Всѣки, който се е опиталъ да отрече Бога, самъ се е ограничилъ. Той прави опитъ да отрече това, което сѫществува, и се блъска въ него.

Единъ безвѣрникъ разправя една своя опитность. Понеже не вѣрвалъ въ Бога, често мислѣлъ върху това и съзнателно Го отричалъ. Щомъ Го отричалъ, чувствувалъ въ себе си го- лѣмо огорчение, мѫка, тежесть, като че цѣла кѫща се събаря върху него. Каже, че Богъ сѫществува и Го признае въ себе си, изведнъжъ, състоянието му се смѣня: предъ очитѣ му става свѣтло, тежестьта се вдига, и той се чувствува облекченъ. Пакъ отрече Бога, пакъ настава мракъ въ съзнанието му. Така Той самъ се убедилъ, че Богъ сѫществува.

Помнете: любовьта не се отрича, истината не се отрича, мѫдростьта не се отрича. Опитайте се да намразите човѣка, който ви обича, да видите, каква мѫка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава свѣтлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръбь ще преживѣете. Не ограничавайте Божественото въ себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено въ себе си, ще имате миръ, радость и веселие.

И тъй, не влизайте въ стълкновение съ Божественото въ себе си. Не влизайте въ стълкновение съ ближнитѣ си. Не влизайте въ стълкновение съ животнитѣ и растенията — съ никого и съ нищо не влизайте въ стълкновение. Четете въ своята душа, като въ Божествена, свещена книга. Всичко е написано въ нея. Ако не разбирате нѣщо, не го зачерквайте, не казвайте, че това или онова не е на мѣсто, че е криво написано. Всичко, което Богъ е писалъ, е на мѣсто. Фактътъ, че като зачитате Божественото, имате миръ и разположение, показва, че Божиитѣ работи сѫ на мѣсто. Докато обичашъ и мислишъ право, ти си въ правия пѫть. Щомъ престанешъ да обичашъ и не мислишъ право, на кривъ пѫть си. Свѣтлината показва, че човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ стаята си и да върви напредъ. Щомъ попадне въ гѫста материя, въ мракъ, трѣбва да се вглъби въ себе си. Докато детето расте и минава отъ класъ въ класъ, възможноститѣ му се увеличаватъ, мислитѣ и чувствата му се разширяватъ и повдигатъ, разбиранията му ставатъ по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отне- матъ ли се условията ви, дохожда старость, немощь, и вие започвате да страдате. Затова Христосъ казва: „Станете като децата“. Той има предъ видъ вѣчното растене, вѣчната младость. Да бѫдешъ вѣчно младъ, това значи, да се ползувашъ отъ условията, които сѫ ти дадени.

Хората страдатъ повече, отколкото трѣбва, защото иматъ много желания, искатъ да ги задоволятъ изведнъжъ. Нѣкоя богата мома има 12 пръстена, иска да тури всичкитѣ на пръститѣ си. Тя има десеть пръста, а иска да тури 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трѣбва да знае, защо носи пръстени и на кои пръсти да ги туря. Ако тури пръстенъ на по-казалеца си, това значи, че трѣбва да бѫде благородна; ако тури на срѣдния пръстъ, трѣбва да бѫде справедлива; на безименния — трѣбва да се стреми къмъ изкуствата, къмъ науката, къмъ красивото и великото; на малкия пръстъ — трѣбва да бѫде умна, да се справя лесно съ хората, да не изпада въ противоречия. Изобщо, човѣкъ трѣбва да реализира само онѣзи желания, които може да отхранва и които даватъ добри плодове.

Какво представя пръстенътъ? — Той свързва човѣка съ нѣкакво обещание. Добре е човѣкъ да има поне единъ златенъ пръстенъ съ скѫпоцененъ камъкъ, и всѣка сутринь да го туря на всичкитѣ си пръсти и да си казва: Искамъ да дамъ ходъ на Божественото въ себе си, да бѫда благороденъ, справедливъ музикаленъ, съ стремежъ къмъ красивото и да се отнасямъ добре съ хората. Следъ това да скрие пръстена и на другата сутринь да повтори сѫщото. Като повтаря тѣзи мисли, човѣкъ се задължава да ги прилага. Животътъ е сѫщо така пръстенъ, съ скѫпоценни камъни на него. Голѣма сила се крие въ скѫпоценнитѣ камъни.

Една царска дъщеря била прочута въ цѣлото царство съ лошия си езикъ и лошъ характеръ. Каквото виждала, съ когото се срѣщала, все лошо говорѣла. Никой нищо не могълъ да и възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка отъ кого и да е, била въ състояние да предизвика разривъ на сърдцето и. Баща и се чудѣлъ, какво да прави съ нея — не знаялъ, какъ да я изправи. Единъ день въ двореца дошълъ единъ мѫдрецъ, по- желалъ да се срещне съ царската дъщеря, да си поговорятъ. Царската дъщеря се явила предъ мѫдреца горда и величествена и го запитала, какво иска. Той и казалъ: Искашъ ли да станешъ учена, красива, умна, цѣлъ свѣтъ да се възхищава отъ тебе и да те обича? — Искамъ. Вземи тогава това скѫпоценно камъче и го тури подъ езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо нѣма да възразявашъ. Докато камъчето е въ устата ти, ще бѫдешъ като риба, ще мълчишъ. Въ камъчето се крие твоето щастие. Тя турила камъчето въ устата си и каквото да и говорѣли, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своитѣ погрѣшки и се изправила. Следъ три години мѫдрецътъ взелъ камъчето отъ устата на царската дъщеря, която, наистина, постигнала това, което и било обещано: станала умна, добра, красива, любе-ща. Цѣлото царство благодарило на мѫдреца за доброто, което имъ направилъ.

Желая на всички да имате по едно скѫпоценно камъче подъ езика си, да го държите три години, за да придобиете това, което душата ви желае.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

41. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 15. септемврий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...