1935_07_21 Любовь и служене

[Ани]

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Любовь и служене

Размишление.

5. глава отъ Иеремия.

Сега ще слушате да ви се чете нѣщо отъ

миналото, което представя справочна книга. Отъ нея разумниятъ може да се поучава. Нѣкой писатель ще отвори книгата на миналото и отъ тамъ взима своитѣ герои и героини. Той пише драма, трагедия, комедия или нѣкой романъ, отъ които хората на настоящето се възхищаватъ. Колкото добре да сѫ представени образитѣ на героитѣ и на героинитѣ, все ще има нѣщо скърпено: или украсено, или по-лошо, отколкото е била действителностьта.

Никой фотографъ или художникъ не може да представи нѣщата въ тѣхната действителносгь.

Въпрѣки това, хората сѫ доволни, когато фо- тографътъ или художникътъ ги представя по- красиви, отколкото сѫ въ сѫщность. Наблюдавате една картина на нѣкой художникъ, намирате, че не е напълно сходна съ оригинала, но пакъ я харесвате. — Защо? — Цените изкуството на художника. Мѫчно е, наистина, да се представятъ образитѣ въ истинския имъ видъ.

Добре е да чете човѣкъ книгитѣ на миналото, но да не фактитѣ въ сегашния животъ. Ще кажете, че тогавашнитѣ хора правѣли погрѣшки и пренасяте погрѣшкитѣ имъ въ този животъ. Миналото е минало, нѣма защо да го повтаряте. Че нѣкой одралъ кожитѣ на нѣколко овце, започвате да го сѫдите. Одралъ ги е вече, нѣма защо да се спирате на миналитѣ му погрѣшки. Друго е положението, ако го видите въ момента, когато ги дере. Хванете го веднага и го извикайте настрана, да му кажете, че не постѫпва добре. Трѣбва ли да хванете човѣка и да го водите при сѫдията ? Нѣма човѣкъ въ свѣта. който да не е одиралъ кожи, но това не значи, че всички хора трѣбва да бѫдатъ бесени и затваряни. Поучавайте се отъ погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги осѫждате. Има кой да ги сѫди и оправя, това не е ваша работа.

Като ученици на живота, съветвамъ ви да не се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, които сѫ живѣли въ миналото. Трѣбва ли да се смѣете на детето, което прави погрѣшки при писане на буквитѣ? То едва е постѫпило въ първо отдѣление, сега учи буквитѣ. Естествено е, че ще прави погрѣшки. Едва въ края на годината то ще може донѣкѫде да пише добре буквитѣ. Следъ това работата му става по-трудна. Следователно, то всѣкога ще има условия да придобива знания, но наредъ съ тѣхъ и погрѣшки да прави. Тогава, не осѫждайте човѣка за миналитѣ му погрѣшки. Не го осѫждайте и за настоящитѣ. Той се упражнява, прави усилия, учи се. Ще дойде день, когато ще прави малки, почти невидими погрѣшки. Съзнанието му ще бѫде будно, и той самъ ще се изправя.

И тъй, стремете се да разглеждате живота въ неговия вѫтрешенъ смисълъ, да не изпадате въ противоречия. Затова, именно, казвамъ: Докато си боленъ, на църква не можешъ да ходишъ; щомъ оздравѣешъ, можешъ да отидешъ на църква. Вратата на църквата е отворена за здравитѣ, а не за болнитѣ. Грѣшникътъ и глупавиятъ пъкъ нѣматъ право да говорятъ за служене на Бога. Първата имъ работа е да съзнаятъ погрѣшкитѣ си и да ги изправятъ. Следъ това могатъ да служатъ на Бога. Много естествено. Може ли вързаниятъ конь да кара кола? Погрѣшкитѣ и грѣховетѣ сѫ вѫжета, които ограничаватъ човѣка. Тѣ не му даватъ свобода да върши Божията воля. — Какво трѣбва да прави болниятъ ? — Да се излѣкува. — Какво трѣбва да прави грѣшникътъ ? — Да се освободи отъ погрѣшкитѣ си. — Какво трѣбва да прави сиромахътъ ? — Да се освободи отъ сиромашията си, която го обременява. — Кой е причина за болеститѣ, за сиромашията и за грѣха ? — Все нѣкой е виновенъ. Все нѣкаква външна или вѫтрешна причина е създала тѣзи нѣща. Какво ще кажете, ако видите единъ подкованъ конь въ гората? Коньтъ е свободенъ, а при това подкованъ. Който разбира живота, ще каже, че той е живѣлъ между хора, които сѫ го подковали. Тъй щото, ще знаете, че за всѣко нѣщо има причина. Най-малко срѣдата, въ която човѣкъ живѣе, може да бѫде причина за едни или други прояви въ неговия животъ. Въ този смисълъ, и човѣкъ е подкованъ, както коня. Той не живѣе още онзи първиченъ, не естественъ животъ, който първоначално му билъ даденъ. Сегашниятъ човѣкъ е съ брада, първиятъ човѣкъ — Адамъ е билъ безъ брада. Значи, брадата се явила впоследствие, като резултатъ на трудния животъ, който прекаралъ на земята. Забелязано е, при това, че колкото въ по-диво състояние е човѣкъ, толкова е по-косматъ. Интересно е да се направятъ изчисления, колко години е трѣбвало да се минатъ, докато се яви брадата. И следъ това, колко години още ще минатъ, докато се махне брадата му. Колкото по-косматъ е човѣкъ, толкова по-лоши сѫ били условията на живота му. Почнатъ ли космитѣ да падатъ, условията му се подобряватъ.

Сегашнитѣ хора се смущаватъ много отъ фиктивни нѣща, поради което сами си създаватъ мѫчнотии и противоречия. Тѣ приличатъ на онѣзи две жени, майка и дъщеря, които плакали за умрѣлото си детенце. Дъщерята сънувала, че се оженила, родила момченце, което израсло, станало няколкогодишно и умрѣло. Като разправила съня на майка си, и дветѣ започнали да плачатъ. Тъкмо въ това време бащата се върналъ отъ странство и заварилъ това положение: жена му и дъщерята плачатъ. Като му разказали, защо плачатъ, той казалъ: Ще тръгна отново по свѣта, да изучавамъ хората. Ако намѣря по-глупави отъ васъ, ще се върна; ако не намѣря, ще продължа пътуването си. Като дошълъ до съседното село, видѣлъ на едно високо дърво единъ човѣкъ, който се готвѣлъ да скочи. — Какво правишъ тамъ? — Искамъ да скоча отгоре, да обуя панталонитѣ си. Не зная, има ли другъ начинъ за обуването имъ. — Слушай, не ска-чай отъ дървото, ще се убиешъ. Азъ ще ти покажа какъ се обуватъ панталони, но съ условие, че ще ги дадешъ на мене. — Съгласенъ съмъ, важно е да науча нѣщо. Той му показалъ, какъ се обуватъ панталони, а следъ това ги взелъ за себе си и тръгналъ на пѫть. Спрѣлъ се въ друго село, понеже тамъ му обърнало внимание една сватба, на която всички плачели. — Защо плачете? — Не питайте. Женимъ една мома, но, понеже е доста по висока отъ вратата, не може да влѣзе въ дома на младоженика. Трѣбва да отрѣжемъ главата и, а ни се свиди. — Азъ ще ви помогна да я вкарате вѫтре, но ако ми дадете нанизитѣ на момата. — Ще ти дадемъ, каквото искашъ, само булката да остане жива. Той ударилъ булката отзадъ по врата, тя веднага навела главата си и влѣзла презъ вратата. Най-после той отишълъ въ трето село. На края на селото видѣлъ, какъ една жена се мѫчи да извади главата на едно теле отъ едно гърне, но не може. Да отрѣже главата на телето, не се решавала, а другъ начинъ не намирала. Най-после тя започнала да плаче. — Не плачи, — казалъ и селянинътъ. Ако ми дадешъ телето, азъ ще те науча, какъ да извадишъ главата му отъ гърнето. Той взелъ една брадва и внимателно ударилъ гърнето, което се счупило. Така телето освободило главата си.

Много примѣри има въ човѣшкия животъ, които се нуждаятъ отъ правилни преводи. Колкото по-добъръ е преводътъ, толкова по-близо е до истината. Христосъ направи много нѣща, които сѫщо се нуждаятъ отъ преводи. Не могатъ ли да се преведатъ, тѣ оставатъ необяснени и създаватъ противоречия. Запримѣръ, мнозина се чудятъ, защо следъ възкресението си Христосъ се явилъ на ученицитѣ си, които били наредени около буенъ огънь, въ който турилъ една риба, опекълъ я и имъ далъ да ядатъ. Необяснимо е сѫщо, защо Христосъ въ Кана Галилейска превърна водата въ вино. И до днесъ още тълкуватъ, истинско ли е било виното, или вода. Има нѣща, които по-добре е да останатъ необяснени. Каквито обяснения и да ви се дадатъ, нищо нѣма да придобиете.

Следователно, вѣрвайте на нѣщата безъ външни обяснения. Разбирането и обясненията идатъ отвътре, а не отвънъ. Не е достатъчно само да вѣрвате, но трѣбва да прилагате това, което знаете. Вѣра безъ прилагане нищо не струва. И любовь безъ прилагане нищо не е. Христосъ не дойде на земята да научи хората да вѣрватъ въ Него. Той искаше да имъ покаже, какъ да вѣрватъ въ Бога, да Го обичатъ и да Му служатъ. Това значи познаване и разбиране на Христа, Който и днесъ е живъ. Търсете живия Христосъ, а не само Онзи, Който е живѣлъ преди две хиляди години. Казано е, че Богъ е Богъ на живитѣ, а не на мъртвитѣ. Следователно, като възлюбите този Богъ, вие ще познаете Христа, Който е проповѣдвалъ за Него. Тогава ще разберете стиха, въ който е казано: „Ще ви изпратя другъ утешитель, Духътъ на Истината, да ви научи, какво да правите“.

Сегашнитѣ хора страдатъ повече, отколкото трѣбва. — Защо? — Защото не знаятъ, какво да правятъ. Тѣ живѣятъ въ вѣченъ споръ, защо еди-кой си обича едного повече отъ другиго. Децата сѫ недоволни отъ родителитѣ си, че обичатъ едно отъ тѣхъ повече отъ другитѣ. Вината на родителитѣ не е въ това, че обичатъ едно отъ децата си повече отъ другитѣ, но въ това, че не могатъ да скриятъ любовьта си. Слонътъ, който стои понизко отъ човѣка, умѣе да скрива любовьта си, а човѣкъ не може. Когато се обичатъ, сло- новетѣ се криятъ въ горитѣ, никой да не ги вижда. И хората ще се научатъ да изявяватъ правилно любовьта си. — Кое дете обичатъ родителитѣ повече? — Доброто и разумното. — Защо ? — Защото е богато, може да даде нѣщо. Какво могатъ да дадатъ бедниятъ, болниятъ и глупавиятъ? Като се приближишъ при нѣкой боленъ, той гледа само да вземе нѣщо. Като видишъ това, ти търсишъ случай да се освободишъ отъ него.

Сега, не се спирайте върху странични и временни нѣща, които отклоняватъ вниманието, безъ да допринасятъ нѣщо сѫществено. Сиромашията и богатството сѫ временни положения, отъ които можете да се учите. И болеститѣ сѫ преходни състояния. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, силенъ, вѫтрешно богатъ и красивъ. Външното богатство и външната красота сѫ за изкушение. Като знаете това, стремете се къмъ вѫтрешна красота и вѫтрешно богатство, които се придобиватъ само отъ чи- ститѣ мисли, чувства и постѫпки. Красиво е лицето на човѣка, който има свѣтли мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Щомъ добриятъ животъ прави човѣка красивъ, лошиятъ животъ пъкъ става причина да изгуби красотата, здравето и силата си. Лошиятъ животъ се отразява не само върху самия човѣкъ, но и върху ближнитѣ му. Запримѣръ, забелязано е, че ако синътъ или дъщерята не живѣятъ добре, тѣхниятъ животъ се отразява и на родителитѣ имъ. Много майки и бащи сѫ пострадали отъ лошия животъ на децата си. Като не могатъ да имъ помогнатъ, да не се бъркатъ въ живота имъ, за да не пострадатъ. Оставете всѣки самъ да носи товара си, както и последствията на своя животъ. Друго нѣщо е, ако нѣкой иска вашата помощь, търси вашия съветъ. Но не се притичайте на помощь, щомъ той нищо не иска отъ васъ.

Да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль: любовь и служене. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ противоречията и неразбирането въ живота. Любовьта къмъ Бога разрешава всички мѫчнотии. Щомъ обикнешъ Бога, въ душата ти ще настане миръ, а въ сърдцето ти — пълнота. Ще ходишъ ли при това положение предъ вратата на този и на онзи, да искашъ тѣхната любовь ? Като служишъ на Бога, ще ходишъ ли отъ кѫща въ кѫща да искашъ вода за пиене и за поливане на своята градина ? Служенето на Бога подразбира прокарване въ кѫщата ти канализация, презъ която ще тече изобилно прѣсна и чиста вода. Имашъ ли канализация, ти можешъ да си наливашъ вода, колкото искашъ. Любовьта и служенето носятъ изобилие въ живота. Който носи любовьта въ себе си, той е богатъ. Дето мине, всички му отварятъ пѫть, канятъ го, радватъ му се. Той носи щастие и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Не само хората се ползуватъ отъ неговата любовь, но и животнитѣ, и растенията.

И тъй, за да имате успѣхъ въ живота си, откажете се отъ миналото и разчитайте на на-стоящето. Щастието ви се крие въ настоящето. Не се спирайте върху любовьта си въ миналото; важна е настоящата ви любовь. Какви добрини сте правили въ миналото, не е важно; важно е, какво днесъ правите. Миналото е било важно, като условие за настоящето; настоящето пъкъ е условие за бѫдещето. Стремете се тогава къмъ настоящето, което проправя пѫтя къмъ бѫдещето.

Помнете: използувайте доброто въ всѣки даденъ моментъ и бѫдете доволни отъ поло-жението си. Ако днесъ сте доволни, и утреш- ниятъ день ще бѫде за васъ добъръ. Не се сравнявайте съ другитѣ хора, че тѣ имали по- голѣма любовь отъ васъ, или че били по-добри и богати, по-здрави и т. н. Всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ имате, е добро. И болни да сте, пакъ е за добро. Като разсъждавате по този начинъ, вие дохождате до положението на човѣкъ, който разбира живота. Щомъ разберете живота, условията ви непремѣнно ще се подобрятъ. Вървете по пѫтя, който Богъ ви е начърталъ, и бѫдете доволни отъ него. Какво ще стане съ насъ? — Който е билъ сиромахъ, ще забогатѣе; който е билъ богатъ, ще осиромашее. Който е билъ ученъ, ще изгуби знанието си; който е билъ невежа, ще придобие знание. — Не искамъ да стана сиромахъ. — Не разбирашъ закона. Какво прави туристътъ, като пѫтува по планинитѣ? Той тръгва съ тежка раница, като богатъ човѣкъ, и се връща съ праздна, лека — като сиромахъ. Той трѣбва да се радва на праздната си раница; това показва, че е билъ здравъ, могълъ да изяде всичко, което носѣлъ на гърба си. Следователно, радвайте се, когато товарътъ ви олеква, когато умътъ и сърдцето ви се изпразватъ отъ старото съдържание, за да се влѣе въ тѣхъ ново и прѣсно съдържание. Яжте, каквото носите въ раницитѣ си, давайте отъ него и на другитѣ и не се страхувайте отъ гладъ и сиромашия. Като раздадете всичко, разчитайте на вашия Великъ Баща, на Неговата Любовь и справедливость, на Неговата благость и милосърдие.

Дръжте въ ума и въ сърдцето си образа на Бога, на ангелитѣ и на възвишенитѣ същества, които ще ви упѫтватъ и направляватъ. Проникнете се отъ желанието да любите и да служите въ името на Великата Любовь, Правда и Добродетель.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта,  проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

38. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

21. юлий , 1935 г. София. — Изгрѣвъ.