Jump to content

1934_12_16 Въ Ниневия


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Въ Ниневия.

Ще прочета 24 гл. отъ притчитѣ. Когато четатъ притчитѣ, хората искатъ да намѣрятъ въ тѣхъ нѣщо поучително за себе си. Тѣ казватъ, че ако тия нѣща, за които се говори въ притчитѣ, сѫ свещени, тѣ не трѣбва да се измѣнятъ. Право е това, но едно трѣбва да се знае: само Божественитѣ нѣща не се измѣнятъ. Всичко човѣшко, обаче, е подложено на постоянни промѣни.

„Не ревнувай на злитѣ человѣци, нито желай да си съ тѣхъ“. (—1 ст.).

„Защото сърдцето имъ преговаря насилство, и устнитѣ имъ говорятъ за обида. (—2 ст.).

По онова време, когато Соломонъ събиралъ притчитѣ, хората били по-груби отъ сегашнитѣ. Тогава грѣхътъ се е виждалъ отвънъ. Съвременнитѣ хора сѫ по културни отъ ония на миналитѣ вѣкове, вследствие на което мѫчно можете да видите погрѣшкитѣ и престѫпленията имъ. Днесъ мѫчно можете да познаете лошия и престѫпенъ човѣкъ. Той е добре облѣченъ, внимателенъ въ отношенията си къмъ хората, знае нѣколко езика, свършилъ е два—три факултета, писалъ е статии за подобряване условията на обществата и т. н. Като видите този човѣкъ, и вие пожелавате да бѫдете като него. Обаче, въ притчата е казано, да не пожелавашъ да бѫдешъ като този човѣкъ. За предпочитане е невежъ да бѫдешъ, отколкото да имашъ знанието и благата на злия човѣкъ. Какъвъ смисълъ има въ това, да разполага човѣкъ сь знание, което може да му създаде голѣми нещастия и несгоди?

Ще кажете, че въпрѣки всичко, човѣкъ трѣбва да живѣе. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ трѣбва да живѣе. Ама той трѣбва да има кѫща. Вижте, съ това не съмъ съгласенъ. Животътъ не се заключава въ кѫщитѣ. Ама човѣкъ трѣбва да се облича, да има нови, здрави обуща. Животътъ не се заключава въ дрехитѣ и въ обущата. Човѣкъ трѣбва да знае, кое е сѫществено въ живота и къмъ него да се стреми. Сѫществено въ живота е свѣтлината, чрезъ която иде знанието; сѫществено нѣщо е въздухътъ, чрезъ който иде силата на човѣка; сѫществено е водата, чрезъ която иде животътъ; сѫществено нѣщо е хлѣбътъ, чрезъ който иде доброто за човѣка. Има ли човѣкъ свѣтлина, и паритѣ ще дойдатъ. Паритѣ нито се ядатъ, нито се пиятъ. Като има пари, човѣкъ може да направи, колкото кѫщи иска. Какво представятъ днешнитѣ кѫщи? Има смисълъ да прави човѣкъ кѫщи, но не отъ камъни, отъ каль, отъ тухли, както днесъ ги правятъ, но отъ скѫпоценни камъни. Какво може да допринесе каменната кѫща на човѣка? Нищо друго, освенъ нещастия и страдания. Той трѣбва да живѣе най-малко 20 години въ тази кѫща, за да преработи донѣкѫде поне този грубъ материалъ, отъ който е направена тя. Не е лесно да преработи човѣкъ грубата и низша материя, да я превърне въ по-фина.

Сега се явява въпросътъ: Трѣбва ли човѣкъ да има кѫща, или не трѣбва? Човѣкъ трѣбва да има кѫща, но тя трѣбва да бѫде направена отъ фина, ароматна материя, каквато представя ароматътъ на цвѣтята. Тѣлото е сѫщо така кѫща, но колкото по-добре е организирана материята, отъ която е направена тя, толкова по-здравъ е самиятъ човѣкъ. Само съ такова тѣло човѣкъ може да използува благата на живота. Сѫщото казваме и за знанието. Добре е човѣкъ да има знание, но то трѣбва да бѫде приложено въ живота, да може човѣкъ да го използува. Нѣкой човѣкъ училъ, работилъ десетки години, но се натъква на противоречия, които не може да разреши съ знанието си. Каква полза отъ това, че той знае, кой какво мислилъ по даденъ въпросъ, а самъ за себе си не може да приложи това знание? Ама еди кой свършилъ по естественитѣ науки; другъ—по философия. Не е важно, кой какво е свършилъ. Важно е, какво е приложилъ отъ своето знание. Лесно е човѣкъ да вземе наготово оттукъ-оттамъ по малко знание и да го предава на хората. Важно е, дали това знание е вѣрно. Ама казалъ го е нѣкой светия. Отде знаете, че този човѣкъ е светия? Ще кажете, че хората го признаватъ за такъвъ. Това още не е достатъчно. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да е опиталъ и провѣрилъ нѣщата.

„Не ревнувай на злитѣ человѣци, нито желай да си съ тѣхъ“. Съ този стихъ Соломонъ съветва хората да не пожелаватъ чуждото, било имотъ, знание, сила или друго нѣщо, но да пожелаятъ да придобиятъ и обработятъ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Пожелай да придобиешъ Божественото знание, т. е. знанието на живота. Придобиешъ ли това знание, ти ще можешъ да преценишъ всичко, което срещнешъ на пѫтя си. Значи, не се стреми къмъ знанието на злия, който си служи съ него за насилие и обида. Злиятъ човѣкъ носи злото въ себе си. Колкото и да го защищаватъ, единъ день злото само ще го предаде.

Единъ адвокатъ защищавалъ единъ човѣкъ, който билъ даденъ подъ сѫдъ, задето открадналъ сто лева. Въ защитата си адвокатътъ изтъкналъ всички външни и вътрешни факти, за да оправдае своя повѣреникъ. Той се обърналъ къмъ съдията съ думитѣ: Господинъ съдия, моятъ повѣреникъ е добъръ и честенъ човѣкъ. Той е взелъ само сто лева, защото се намиралъ въ голѣми лишения. Ако имаше намѣрение да краде, той щѣше да вземе 30-тѣ хиляди лева, които се намирали на масата при ония сто лева, за които е даденъ подъ отговорность. Като се обърналъ къмъ своя повѣрникъ, адвокатътъ забелязалъ, че той плаче. — Ето, господинъ съдия, повѣреникътъ ми плаче. Той се разкайва за кражбата, която извършилъ. Съдията го запиталъ: Защо плачешъ? Разкайвашъ ли се за направеното престъпление?— Азъ плача за това, че не съмъ забелязалъ на масата 30-тѣ хиляди лева и съмъ пропусналъ случая да взема и тѣхъ.

Казвамъ: когато се разглежда едно дѣло. добре е човѣкъ самъ да каже истината, да не става нужда да се явяватъ защитници. Така е било между турцитѣ. Когато двама турци се явяватъ предъ съдията, последниятъ пита единия: Имашъ ли да вземашъ нѣщо отъ обвиняемия?—Имамъ.— Колко? — Сто лева. После съдията се обръща къмъ втория и гопита: —Ти имашъ ли да давашъ? — Имамъ.— Колко? — Сто лева. — Хайде плати ги още сега. Обвиняемиятъ вади паритѣ, плаща, и дѣлото се свършва. Колкото по-сложенъ става животътъ на хората, толкова и съдопроизводството се усложнява. Днесъ, за едно дѣло отъ сто лева се викатъ адвокати, свидетели, и го отлагатъ съ месеци, докато единъ день нарасне толкова много, че и дветѣ страни съѫаляватъ, задето съ го започнали.

Нѣкога на единъ панаиръ откраднали едни чехли отъ единъ търговецъ. Търговецътъ завелъ дѣло противъ крадеца. Колко стрували тогава едни чехли? Около 25 гроша. За тия 25 гроша търговецетъ трѣбвало да изгуби две седмици, да се разкарва по сѫдилищата. Казвамъ: Откажи се отъ своето. Не търси своето право. — Ама честенъ билъ търговецътъ, не искалъ да поощрява злото. Честенъ е той, но не си дава смѣтка, какъ се е домогналъ до кожата, отъ която прави чехлитѣ. Той одралъ кожата на хиляди животни и следъ това минава за честенъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва да се осво- бодятъ отъ своя личенъ животъ. Какво знание ще донесе личниятъ животъ на човѣка? Истинското знание се крие въ познаването на истината. Ако следъ като му каже истината, човѣкъ може да го освободи отъ ограниченитѣ условия, въ които се намира, има смисълъ да се заеме съ изправянето му. Обаче, ако не може да го изправи, по-добре да не се мѣси въ неговия животъ. Мѣсите ли се въ чуждитѣ работи, безъ да можете да ги изправите, вие ще платите съ живота си. Вие не знаете да плавате, а се хвърляте въ морето да спасявате давещия се. Щомъ искате да помогнете на давещия се, повикайте нѣкой добъръ плувецъ, той да го извади отъ водата. Ще кажете, че човѣщината изисква да помагате на хората. Каква човѣщина има въ това, вмѣсто да помогнете на давещия, и вие да се удавите заедно съ него? Ти ще проявишъ човѣщината си, като се приближишъ до човѣка, който се готви да се кѫпе, и му кажешъ: Братко, отложи кѫпането си за другъ день. Този день е злокобенъ, не е за рискове.

Въ първитѣ четири стиха отъ 24. глава на Притчитѣ е казано:

„И устнитѣ имъ говорятъ за обида“. ( 2 ст.).

„Съ мѫдростьта се гради домъ, и съ разума се утвърждава“. (— 3 ст.).

„И чрезъ знание клетоветѣ ще се напълнятъ съ всѣко многоценно и благоприятно богатство. (— 4 ст.).

„Мѫдриятъ человѣкъ се укрепява, и че- ловѣкъ съ знание расте въ сила“. (— 5 ст.). Значи, силата на човѣка се придобива. Често нѣколко способности въ човѣка се групиратъ заедно и го правятъ силенъ. Какъ е станало това, и той не знае. Голѣмо невежество сѫществува между сегашнитѣ хора. Като заболѣе нѣкой, цѣрътъ за дадената болесть е много евтинъ, но отъ невежество тѣ така я усложняватъ, че плащатъ даже съ живота си. Всѣка болесть е резултатъ отъ нарушение на нѣкой Божественъ законъ. Причината за заболяването е много проста: турена е преграда предъ нѣкой Божественъ законъ. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се излѣкува? Да махне преградата, която е поставилъ предъ Божествения законъ. Щомъ преградата се махне, енергиитѣ, които сѫ свързани съ този законъ, моментално ще почнатъ да действуватъ. По този начинъ тѣ премахватъ преградата по пѫтя на човѣка. Освободи ли се единъ човѣкъ отъ тази преграда, съ него заедно се освобождаватъ още хиляди хора. Въ това отношение хората представятъ система отъ скачени сѫдове, споредъ която, ако единъ човѣкъ се разболѣе, или страда, хиляди хора боледуватъ или страдатъ заедно съ него. Умре ли единъ човѣкъ, хиляди хора умиратъ заедно съ него. Законътъ е такъвъ.

Следователно, опасностьта отъ този законъ седи въ това, че по невнимание човѣкъ може да причини пакость на хиляди хора. Този законъ има и добра страна, а именно: Ако единъ човѣкъ забогатѣе, съ него заедно ще забогатѣятъ хиляди хора. Този законъ може да се формулира по следния начинъ: щастието на едного носи щастие на хиляди хора. Нещастието на едного носи нещастие на хиляди хора. Въпрѣки сѫществуването на този законъ, българитѣ често употрѣбяватъ поговорката: „Всѣка коза за своя кракъ виси.“ Единъ беденъ човѣкъ живѣлъ въ дома на единъ богатъ и, безъ да иска, виждалъ престѫпленията, които богатиятъ вършелъ. Той често му казвалъ: Приятелю, това, което правишъ, не е добро.— Не е твоя работа. Всѣка коза за своя кракъ виси. Единъ день бедниятъ човѣкъ намѣрилъ на полето една умрѣла коза. Той я турилъ на гърба си и я доне- сълъ въ дома на богатия. Вечерьта, преди да си легне, той закачилъ козата на вратата на стаята си и я оставилъ да виси закачена цѣла седмица. Козата започнала да се вмирисва. Като минавалъ край стаята на бедния човѣкъ, богатиятъ се потръсвалъ отъ миризмата на умрѣлата коза и му казалъ; Моля ти се, махни козата отъ този гвоздей. Хвърли я вънъ нѣкѫде, не мога да понасямъ миризмата и. — Нѣма нищо, тя виси за своя кракъ. — Не усѣщашъ ли, че миризмата и се носи изъ цѣлата кѫща? - Разбирашъ ли, приятелю, защо обръщамъ внимание на твоитѣ погрѣшки? Твоитѣ погрѣшки и престѫпления миришатъ като тази коза. Тѣ се отразяватъ вредно не само на тебе, но и на твоитѣ ближни.

И тъй, помнете, че неразумниятъ животъ на единъ човѣкъ се отразява вредно върху всички хора. Човѣкъ не може да живѣе безотговорно. Той носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли, чувства и постѫпки. Каквото прави човѣкъ, това се отразява и върху неговитѣ ближни. Като знае от- говорностьта, която носи за постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Добриятъ животъ носи здраве. Като се приближите къмъ човѣкъ, който живѣе добре, отъ тѣлото му се отдѣля особено ухание, особенъ нектаръ, подобенъ на този, който цвѣтята отдѣлятъ. Уханието, което лъха отъ здравия човѣкъ, надминава аромата на всички познати намъ цвѣтя. Каже ли човѣкъ за себе си, че е добъръ, нека се помирише. Ако отъ него лъха благоухание, той е добъръ човѣкъ. Не усѣти ли такова благоухание, да знае, че не е добъръ, не е развилъ още въ себе си качества, които издаватъ ухание. Когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че не е добъръ, българитѣ си служатъ съ поговорката: „Който го помирише, носътъ му капва.“ Бѫдете цвѣтя, отъ които да не окапва носътъ на хората. Помирише ли ви нѣкой, носътъ му трѣбва да оздравѣе, а не да окапва. Добриятъ човѣкъ се отличава още и съ самообладание.

Едно момче отивало въ гората да сѣче дърва. Баба му казала: Синко, ако срещнешъ мечка, не се плаши, не бѣгай, но прочети три молитви. Щомъ прочетешъ молитвитѣ, мечката ще се върне отъ пѫтя си. Момчето научило молитвитѣ и тръгнало къмъ гората. Щомъ влѣзло навѫтре въ гѫстата гора, то видѣло, че срещу него иде голѣма мечка. За да я върне отъ пѫтя и, момчето прочело първата молитва, но мечката спокойно си продължила пѫтя. То прочело и втората молитва, но мечката приближавала вече къмъ него. Уплашено отъ мечката, момчето набързо се покатерило на близката круша и така се спасило отъ нея. Наистина, щомъ молитвитѣ не помагатъ на човѣка да се спаси отъ нѣкакво бедствие, по-добре да се упражнява да се катери по дърветата. Като се качи на нѣкое дърво, той ще избѣгне опасностьта, която приближава къмъ него. Молитвата има сила само за човѣка на самообладанието. Нѣма ли самообладание, човѣкъ трѣбва да търси другъ начинъ на спасяване. Защо ви е нужна молитва, ако съ нея не можете да върнете мечката отъ пѫтя и? Човѣкъ не трѣбва да бѫде суевѣренъ. Той трѣбва да говори само онова, което може да направи. Не може ли да направи това, което говори, той заблуждава себе си и близкитѣ си.

Въ единъ отъ голѣмитѣ европейски градове се явилъ единъ адептъ. Той събралъ много хора около себе си и започналъ да имъ разправя, че съ силата на мисъльта си може да спре експресъ. Тѣ се заинтересували и пожелали да направи предъ тѣхъ опита. Обаче, той имъ казалъ, че, за да направи опита, му сѫ нужни скѫпоценни камъни и злато. Кой каквото могълъ, далъ на адепта, само да направи този опитъ. Въ единъ опредѣленъ день всички се качили на експреса, заедно съ адепта, и гледали, какъ ще направи опита. Въ единъ моментъ той скочилъ отъ експреса съ златото и скѫпоценнитѣ камъни въ джоба си и изчезналъ отъ погледа имъ.

Експресътъ продължавалъ да се движи непрекъснато, адептътъ се изгубилъ нѣкѫде, а съ него заедно и опитътъ пропадналъ.

Често хората прибѣгватъ до гадатели, да имъ предскажатъ, какво ги чака. Не е лошо човѣкъ да посещава гадателитѣ, но да не се разочарова. Като се намѣри въ трудно положение, той иска да се облекчи по нѣкакъвъ начинъ, но работитѣ му пакъ не се нареждатъ. Гадательтъ му казва, че работитѣ му ще се наредятъ добре, но не излиза така. Защо? Отъ срока зависи. Има гадатели, които предсказватъ нѣщата за къси срокове, а други — за дълги срокове. Тъй щото една работа може да се нареди следъ 20 години, а може и следъ 200 години. Споредъ това и резултатитѣ ще бѫдатъ различни. Има гадатели, които се прехранватъ съ гадание. Тѣ сѫ приложили дарбата си, като занаятъ, вследствие, на което правятъ голѣми грѣшки въ предсказанията си. Нѣкой гадатель казва на младия момъкъ, че ще се ожени за млада, красива мома. Обаче, не му казва, че тази мома ще му създаде голѣми страдания. Защо му създава страдания? Защото иска да се слуша нейната воля. Жената иска да пѣе въ кѫщи. Мѫжътъ пъкъ настоява, че пѣ- телъ ще пѣе въ дома имъ, а не кокошка. Не е важно кей ще пѣе, мѫжътъ или жената. Важно е да се чуе мнението на разумния. Ако жената е по-умна, нека се чуе нейната дума. Ако мѫжътъ е по-уменъ, нека той каже думата си. Давайте предимство на разумния човѣкъ, билъ той мѫжъ, или жена. Не само това, но хората спорятъ, какъвъ трѣбва да бѫде пророкътъ — мѫжъ или жена. Като четете Библията, тамъ има повече пророци, а малко пророчици. Човѣкътъ може да бѫде пророкъ, а не мѫжътъ или жената. Щомъ е истински човѣкъ, и мѫжътъ може да бѫде пророкъ, и жената може да бѫде пророчица. Пророкътъ съдържа въ себе си и двата принципа — мѫжки и женски. Женената жена и женениятъ мѫжъ не могатъ да бѫдатъ пророци. Ожени ли се пророкътъ, отъ потомството му нищо не остава. Какво потомство остави Мойсей? Мойсей имаше особена мисия въ свѣта. Яковъ не бѣше пророкъ, затова остави 12 сина, 12 племена.

Какви сѫ отличителнитѣ качества на пророка? Пророкътъ трѣбва да има свѣтълъ умъ, мощенъ духъ, вѣрна интуиция, съ която да предвижда нѣща, които ще станатъ въ далечно бѫдеще. Висшиятъ умъ трѣбва да бѫде развитъ въ пророка, а не обективниятъ. Пророкътъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ, да не се страхува, дали това, което предсказва, ще се сбѫдне. Това, което пророкътъ предсказва, сѫществува нѣкѫде. То става въ нѣ- какъвъ свѣтъ, по-високъ отъ този, въ който живѣятъ обикновенитѣ хора. Работата на пророка се заключава въ това, да отиде въ онзи високъ свѣтъ, дето нѣщата вече ставатъ, да ги провѣри и да ги опише така, както въ дадения моментъ се извършватъ. За Христа е казано, че е сѫществувалъ преди създаването на свѣта. Всички пророци сѫ предсказали онова, което щѣло да стане съ Христа.

Както може да се предсказва за великитѣ хора, така се предсказва и за обикновенитѣ хора. Пѫтьтъ на всѣки човѣкъ е начъртанъ, но ако е разуменъ, той може да използува условията, които му сѫ дадени, за да придаде нѣщо къмъ онзи планъ на живота, който му е опредѣленъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не се води по чужди умове. Трѣбва ли да слушате ума на онзи, който се движи въ диаметрално противоположна посока на вашата? Колкото да е добъръ и ученъ единъ човѣкъ, ако животътъ му е противоположенъ на твоя, ти трѣбва да се пазишъ отъ него. Дето ходи, каквото прави, съ когото да се срѣща, човѣкъ непрекѫснато е изложенъ на чужди влияния. Като знае това, той трѣбва да бѫде буденъ, да се пази. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изложенъ на влияния. Това не значи, че трѣбва да се страхувате, но като държите съзнанието си будно, вие ще знаете, на какво се дължатъ известни състояния, и лесно ще се справяте съ тѣхъ. Ако сѫ чужди, трѣбва да ги изучавате, да знаете, отде идатъ и каква цель иматъ. Съ влиянието се обясняватъ много нежелателни прояви на човѣка. Запримѣръ, ако попаднете всрѣдъ разярена тълпа отъ хора, и вие ще преживѣете сѫщото настроение.

Единъ нашъ приятель, миролюбивъ чвѣкъ, попадналъ всрѣдъ тълпа отъ хора, които слушали единъ ораторъ. Възмутени отъ неговата речь, тѣ надигнали камъни да го биятъ. Стражаритѣ ги разпръсвали, заставяли ги да се разотидатъ по домоветѣ си, да не стане нѣкакво нещастие. Като гледалъ разярената тълпа, този миролюбивъ човѣкъ взелъ камъкъ и го отправилъ къмъ стражаря. Понеже не могълъ да улучи добре, камъкътъ падналъ върху главата на единъ беденъ човѣкъ. Като видѣлъ това, той веднага отишълъ при бедния човѣкъ, извинилъ се и благодарилъ, че камъкътъ билъ малъкъ, та не му причинилъ вреда. После самъ се чудѣлъ на себе си, какъ могълъ да се подаде на чуждо влияние.

Човѣкъ трѣбва да има самообладание, да не се подава на мисли, съ които може да повреди, както на себе си, така и на окрѫжаващитѣ. Като не мислятъ много, хората се заканватъ едни на други, готови сѫ на саморазправа. Постоянно слушате единъ на другъ да си казватъ: Азъ ще ти покажа, кой съмъ. Азъ ще ти кажа истината, да не мислишъ, че не разбирамъ. Добре е човѣкъ да говори истината. Истината прави човѣка свободенъ, но истината не може да се приложи на земята. За да говори истината, човѣкъ трѣбва да се е издигналъ надъ обикновения уровенъ на живота. И онзи, който възприеме истината, сѫщо трѣбва да се е издигналъ надъ обикновенитѣ условия на живота. Лѣкарьтъ пипа пулса на болния и си мисли: Този човѣкъ нѣма да оздравѣе. Като го погледне въ очи- тѣ, той му казва: Ще оздравѣешъ, болестьта ти не е опасна. Болниятъ е чувствителенъ, той слуша какво му говори лѣкарьтъ, но сѫщевремено възприема мисъльта му и се отчайва. Безъ да искатъ, лѣкаритѣ уморяватъ болнитѣ. За да не уплаши болния, лѣкарьтъ си мисли едно, а казва друго. За да не се подаде на мисъльта на лѣкаря, болниятъ трѣбва да има силна вѣра.

Като ученици, вие трѣбва да различавате мислитѣ на хората отъ това, което разумната природа е опредѣлила. Лѣкарьтъ мисли едно, а природата друго. Тя е опредѣлила на всѣки човѣкъ, колко време ще живѣе. И ако живѣе съобразно нейнитѣ закони, той ще остане на земята точно толкова време, колкото тя е опредѣлила. За да реализира плана на своя животъ, човѣкъ трѣбва да изпълнява всичко онова, което добритѣ и разумни сѫщества му препорѫчватъ. Не изпълнява ли съветитѣ на добритѣ хора, той не може да се ползува отъ тѣхъ. Ще кажете, че съ молитва всичко се постига. Молите се, но въпрѣки това нищо не постигате. Защо? Не знаете какъ да се молите. Казвате: „Отче нашъ, Който Си на небето“. Вие се обръщате къмъ Бога, като къмъ вашъ Баща, но болестьта не ви напуща. Продължавашъ по-нататъкъ: „Да се свети името Твое, да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Ти желаешъ да се освети името Божие на земята и да се изпълни Неговата воля, а въпрѣки това страдашъ, боледувашъ. Защо? Защото не си проникнатъ дълбоко отъ това желание.

И тъй, колкото да мислите, вие не можете да се освободите отъ скърбитѣ и отъ мѫчнотиитѣ. Човѣкъ не може всѣкога да бѫде разположенъ и веселъ. Често скърбитѣ и нещастията си пробиватъ пѫть презъ радостьта, а радостьта си пробива пѫть презъ скърбитѣ. Знайте, че всѣка скръбь и всѣко нещастие си иматъ своя причина. Нѣкой се моли, плаче, но скърбитѣ не го напущатъ. Той е недоволенъ отъ Бога, че не го слуша, че не приема молитвитѣ му. Много естествено. На всѣки човѣкъ сѫ дадени права и задължения. Той използува правата си, а задълженията си пренебрегва. Той се ползува отъ всички блага, които Богъ му дава, а не изпълнява това, което се изисква отъ него. Като се намѣри въ затруднения, човѣкъ пита, какъ и кога ще се оправи свѣтътъ. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е оправенъ, но човѣшкиятъ не е оправенъ. Задачата на всѣки човѣкъ е да изправи своя вѫтрешенъ свѣтъ. Изправи ли своя свѣтъ, човѣкъ ще види, че външниятъ свѣтъ е изправенъ.

Богъ е далъ животъ на човѣка, далъ му е сѫщевременно и блага, чрезъ които да използува този животъ. Има два пѫтя, чрезъ които Той изпраща благата си: по пѫтя на радоститѣ и по пѫтя на страданията. Когато иска да приготви нѣкой човѣкъ за сериозна работа, да го натовари съ специална мисия, Богъ го прекарва презъ голѣми страдания, презъ строга дисциплина. За да накара Йона да отиде въ Ниневия да проповѣдва Словото Божие, Богъ го прекара презъ голѣми страдания. Като разбра, че трѣбва да изпълни тази задача, Йонъ се отказа отъ нея и замина съ корабъ за Испания. Той си каза: Азъ познавамъ Божията Любовь. Богъ ме праща въ Ниневия да проповѣдвамъ на хората, да имъ кажа, че ще минатъ презъ голѣмъ огънь, но Той ще се смили надъ тѣхъ, ще ги прости, а азъ ще се изложа. Обаче, следъ като прекара три деня и три нощи въ утробата на кита, Йонъ се върна отново въ Ниневия, да изпълни възложената му мисия. Жителитѣ на Ниневия се разкаяха, и Богъ не наложи наказанието си върху тѣхъ. Ионъ си каза: Азъ знаяхъ, че така ще бжде. Следъ известно време, когато Йонъ съжаляваше за изсъхването на тиквата, която самъ посадилъ, за защита отъ горещото слънце, Богъ му казалъ: Ако ти съжалявашъ за една тиква, която израства за една нощь, не трѣбва ли азъ да пощадя този 80 хиляденъ народъ, а между тѣхъ и деца, които не различаватъ дѣсната си рѫка отъ лѣвата?

Като изнасямъ постѫпкитѣ на хората, това не значи, че трѣбва да се сѫдите. Колкото да се криятъ погрѣшкитѣ, единъ день тѣ ще излѣзатъ навънъ, ще станатъ достояние на всички. Нѣкой изповѣдва грѣховетѣ си, а после съжалява. Щомъ съжалява, той не е дошълъ още до истинското разкаяние. Като се разкае, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да се изповѣда. Като се изповѣда, трѣбва да е готовъ да изнесатъ грѣховетѣ му предъ хората, на всеуслишание. За да се простятъ грѣховетѣ на човѣка, тѣ трѣбва да се изнесатъ навънъ. Когато грѣши, човѣкъ не се страхува; когато грѣховетѣ му се изнасятъ навънъ, той започва да се страхува. Значи, той се страхува отъ хората, а отъ Бога не се страхува. Ще дойде нѣкой да се изповѣдва и не казва, какви грѣхове е направилъ, но се нарича голѣмъ грѣшникъ. Той се страхува да каже грѣха си, да не се изложи. При такава изповѣдь грѣховетѣ не се прощаватъ. Само свободниятъ човѣкъ може да се изповѣда. Насила човѣкъ не може да се изповѣда. Геройство се иска отъ човѣка, за да се изповѣдва. Въ историята на човѣшкото развитие само двама души сѫ се изповѣдали искрено: св. Августинъ и Толстой. Въ книгата „Моята изповѣдь“ Толстой е безпощадень къмъ себе си. Той изнася фактитѣ естествено и показва слабитѣ страни на богатитѣ и на сиромаситѣ. Като прави своята из- повѣдь Толстой търси пѫть на изправяне. Най-после той намѣри пѫть за изправяне на своитѣ погрѣшки.

Като четете Притчитѣ, вие трѣбва да ги превеждате, да разбирате вѫтрешния имъ смисъпъ. Само по този начинъ ще се ползувате отъ тѣхъ. Прочетете 10-ти и 11-ти стихове отъ 24. глава на Притчитѣ:

„Ако покажешъ малодушие въ усилно време, силата ти е малка.“ (—10 ст.).

„Избавяй влачечитѣ на смърть; и не се оттегляй отъ онѣзи, които са докарани до клане.“ (— 11 ст.).

Често хората излагатъ най-красивитѣ си стремежи и идеали на изкушения, на поругания за нищо и за никакво, за нѣкакви малки външни постижения. За да издържате на изпитания и мѫчнотии въ живота си, вие трѣбва да се ползувате отъ Притчитѣ, като правила. Всѣка притча е правило, което може да се приложи. Помнете, че колкото повече учите, колкото повече ви се говори, толкова повече се изисква отъ васъ. Ще дойде день, когато и на васъ ще се даде задача, подобна на тази, която се даде на Йона, да проповѣдва въ Ниневия. Да проповѣдвате на хората, това значи, да ги обърнете къмъ Бога, да се разкаятъ за грѣховетѣ си и да тръгнатъ въ правия пѫть. Какъ ще изпълните тази задача? Който се е опитвалъ самъ да се обърне къмъ Бога, той знае, колко мѫчно може да изпълни тази задача. Въпрѣки това, щомъ задачата е дадена отъ Бога, човѣкъ трѣбва да я приеме и приложи.

Споредъ нѣкой християни въ Америка, пълно обръщане на човѣка е това, въ което, едновременно съ сърдцето му, се обръща и кесията. Тѣ вѣрватъ само въ това обръщане. Обаче, ако сърдцето на човѣка се обърне къмъ Бога, а кесията му не се обърне, това не е истинско обръщане. Всички хора искатъ да бѫдатъ добри. Не е въпросъ въ добротата. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да обърне сърдцето си къмъ Бога. Щомъ обърне сърдцето си къмъ Бога, той непременно ще бѫде добъръ. Понѣкога той ще прояви и злото въ себе си. Злото е неизбѣженъ спѫтникь на доброто. Като яде, човѣкъ е доволенъ, изпитва приятность. Като се смели храната, той непремено трѣбва да изхвърли навънъ непотрѣбната храна. Не я ли изхвърли, стомахътъ и червата му ще се затруднятъ. Изхвърлянето на нечистотиитѣ навънъ е злото въ свѣта, но безъ него животътъ не може да сѫществува. Злото е резултатъ на доброто, което действува въ човѣшката душа. При сегашното развитие на човѣка, при състоянието, въ което се намиратъ неговото съзнание и чувства, злото е необходимость. Това не значи, че злото трѣбва да се насърдчава, но при известни случаи то е необходимо. Когато стомахътъ и червата сѫ пълни, злото трѣбва дадойде въ помощь. Обаче, когато стомахътъ и червата сѫ изчистени, злото не е потрѣбно. Като знаете това, не се мѣсете въ зада-, чата на злото, което действува по свой собственъ планъ Не се стремете да изкорените злото отъ себе си преждевременно. Направите ли такъвъ опитъ, вие ще си причините още по-голѣмо зло отъ това, съ което се борите. Единъ великъ адептъ решилъ да се бори съ злото въ себе си. Отъ когато намислилъ да направи това той изчезналъ отъ лицето на земята. Не се борете съ злото, нито търсете причината за него. Ще кажете, че причината на злото е дяволътъ, или външнитѣ условия. Причината за злото е въ самия човѣкъ, понеже не разбира Божиитѣ пѫтища. Ако човѣкъ храни ума, сърдцето и волята си съ съответната за тѣхъ храна, злото, само по себе си, ще се обезсили. Пчелата дава медъ, защото се храни съ специална за нея храна. Обаче, започне ли да употрѣбява храната на човѣка, нищо нѣма да остане отъ нея. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ стария начинъ на готвене. Той трѣбва да употрѣбява нова храна, но и да се храни по новъ начинъ. Щомъ се домогне до това, той ще измѣни и начина на живота си.

Новиятъ начинъ на приготвяне на храната, и новиятъ начинъ на хранене естествено водятъ човѣка къмъ добъръ животъ.

Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е да проучи въпроса за правилното хранене. Той трѣбва да знае, каква храна: да дава на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сѫщо така той трѣбва да знае, каква храна да дава и на своя организъмъ. Намѣри ли съответната храна за тѣлото си, за своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ става пъленъ господарь на себе си. Сегашниятъ човѣкъ не може да се похвали съ това. Той се намира подъ влияние на своята личность. Щомъ е недоволенъ отъ нѣкого, той ще се скара съ него. И следъ това и двамата ще говорятъ лошо единъ за другъ. За да се разбератъ, поне единъ отъ тѣхъ трѣбва да отстѫпи, да се извини. Каратъ ли се, това показва, че не сѫ разбрали великото учение на любовьта. Щомъ не сѫ го разбрали, тѣ по никой начинъ не могатъ да го приложатъ. Всѣки се дърпа настрана, не иска да го тъпчатъ. Има ли нѣщо лошо вътъпченето? Ако грънчарьтъ не тъпче глината, нищо не може да направи. Ако земедѣлецътъ не тъпче гроздето, нищо не може да направи отъ него. Ще каже нѣкой, че условията го тъпчели. Ако, наистина, условията тъпчатъ човѣка, това още не значи, че тия условия сѫ лоши за него. Ако условията го тъпчатъ, това значи, че разумниятъ свѣтъ иска да извае отъ него хубава статуя. Като проследите живота на великитѣ хора, на гениитѣ, на светиитѣ, ще видите, че тѣ сѫ минали презъ голѣми изпитания и страдания. Днесъ всички хора говорятъ добре за тѣхъ, но върнете се назадъ, въ тѣхно време, да видите, какъ сѫ ги тъпчели тѣхнитѣ съвременници. Единъ отъ пророцитѣ на миналото, като не разбиралъ, защо идатъ издигания върху него, обърналъ се къмъ Господа съ думитѣ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка"? Това значи неразбиране на Божиитѣ пѫтища.

„Ако покажешъ малодушие въ усилно време, силата ти е малка“. Съ други думи казано: Ако въ време на мѫчнотии ти се уплашишъ и разколебаешъ, силата ти е малка. Малка е силата на страхливитѣ хора, и за тѣхъ е казано въ Писанието: „Страхливитѣ нѣма да наследятъ Царството Божие“. Защо се страхува човѣкъ? Защо се изкушава? Защото е слабъ. Ако дадете парче месо на овцата, ще се изкуси ли? Нѣма да се изкуси. Обаче, ако и дадете свежа, хубава трева, тя ще се изкуси. По отношение на тревата тя има слабость, но къмъ месото е устойчива. Котката пъкъ можете да изкусите съ риба, или съ шкембе. Достатъчно е тя да види едно шкембе въ рѫката ви, за да тръгне следъ васъ. Смѣшно е да гледате, какъ котката върви следъ човѣка, който носи въ рѫката си риба или шкембе. Смѣшно е за котката, наистина, но още по-смѣшно е да видите, какъ човѣкъ върви подиръ парче шкембе. Като вижда погрѣшкитѣ на хората, човѣкъ иска да ги изправи, но не вижда своитѣ погрѣшки на миналото. Първата задача на човѣка е да изправи своята карма, т. е. да изплати дълговетѣ на своето минало. Като изправя своята карма, той неизбѣжно се натъква на нѣкои чужди погрѣшки. Щомъ се натъква на чуждитѣ погрѣшки, той не трѣбва да ги избѣгва, но да потърси начинъ за тѣхното изправяне. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да се заеме съ изправяне на всички нѣща, които сѫ преплетени съ неговата карма. Христосъ дойде на земята да разплете и оправи чужда карма — кармата на цѣлото човѣчество. За да се справи съ тази задача, Той трѣбваше да обърне течението на природнитѣ сили. Не бѣше лесна работата на Христа. Той изпълни задачата, която невидимиятъ свѣтъ бѣше Му възложилъ, но кръвь излѣзе отъ поритѣ Му. На всѣки човѣкъ е дадена една задача, която трѣбва да разреши. Въ изпълнение на задачата си, човѣкъ не е самъ — Богъ присѫтствува въ него и всѣки моментъ го изпитва. Като грѣши, Той го поучава, съветва го втори пѫть да не прави сѫщата погрѣшка. Като грѣши и като върши добри дѣла, човѣкъ трѣбва да се самонаблюдава, да разбере, подъ чие влияние се намира. Щомъ се изучава, човѣкъ дохожда най- после до съзнанието, че не той самъ, но други сѫщества, лоши и добри, го потикватъ къмъ нѣщо добро или лошо, и той ги слуша. За да не се подава на лошото влияние на сѫществата въ себе си, човѣкъ трѣбва да има свѣтлина, да вижда нѣщата ясно. Чрезъ самонаблюдение, чрезъ вѣра човѣкъ ще дойде до положение да се противопоставя на лошитѣ влияния въ себе си и да дава предимство на добритѣ. Уповавайте на Бога, Който работи въ васъ. Вѣрвайте на Словото Му и не се спъвайте отъ своето минало.

Като ученици, вие не трѣбва да се смущавате отъ мислитѣ и желанията, които минаватъ презъ васъ. Много лоши и добри мисли и желания ще минатъ презъ васъ, но тѣ трѣбва да изчезнатъ. Тѣ сѫ поройна вода, която трѣбва да мине и замине, докато намѣри своето мѣсто. Човѣкъ живѣе въ единъ колективенъ свѣтъ, дето еднакво го засѣга и доброто, и злото. Хората сѫ тѣсно свързани единъ съ другъ, вследствие на което, като грѣши първиятъ отъ редицата, грѣхътъ се предава и на последния. Засега човѣкъ още не е господарь на себе си, вследствие на което не може да бѫде независимъ. Като знаете това, вие трѣбва да бждете будни и разумни, да не се подавате на влияние. Ако се случи да паднете, пазете се поне , да не отидете въ пропастьта. Ако се окаляте, не се смущавайте — ще се очистите. Ако се намокрите, ще се изсушите. Едно трѣбва да имате предъ видъ: да не изгубите живота си. Всичко друго се изправя лесно. Лошитѣ мисли и желания ще минатъ презъ васъ, ще отнематъ мира ви, но това да не ви смущава. Дръжте мисъльта си будна, да не прекѫсвате връзката си, отдето иде Божествената свѣтлина. Че ще минете презъ мракъ и тъмнина, това е неизбѣжно. Въ края на краищата свѣтлината ще победи. Носете страданията геройски, съ вѣра и упование въ Божествения Промисълъ. Каквото преживѣете, (всичко е за добро. Отъ страданията и изпитанията вие трѣбва да се учите, да станете силни.

Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ човѣкъ е онзи, който носи страданията съ радость. Силниятъ се познава по това, че като го лишаватъ отъ известни блага и възможности, той пакъ не се обезсърдчава. Кой го лишава отъ блага и възможности? Страданията. Човѣкъ трѣбва да има силна вѣра, която и при най-голѣми страдания да не се разколебава. Като вѣрвате и не се разколебавате, къмъ васъ ще се присъединятъ възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ да ви помагатъ. Работата, която трѣбва да свършите на земята, не е само ваша. Тя е колективна. Затова е казано, че чо- вѣкъ не живѣе само за себе си. Затова се казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Ако нѣкой човѣкъ си позволи да извърши една голѣма кражба, съ него заедно ще държатъ отговорни всички ония 20 хиляди души, съ които е свързанъ. Той не знае, кѫде сѫ тия хора, но независимо това отговорностьта е обща. За да не страдатъ тия хора съ него заедно, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не грѣши. Ако нѣкой печели, съ него заедно се ползуватъ и тия 20 хиляди ДУШИ. Изобщо, всѣки човѣкъ участвува въ общитѣ печалби и загуби. Понеже печалбитѣ въ живота на хората сѫ повече отъ загубитѣ, въ края на краищата всѣки човѣкъ ще има печалби. Засега вие плащате глоби само, но ще дойде день, когато ще получите печалбитѣ, не само отъ вашия животъ, но и отъ живота на всички ония хора, които сѫ живѣли добре. Тогава пъкъ ще се ползувате и отъ лихвитѣ на доброто. Щомъ сте участвували въ доброто, вие непременно ще се ползувате отъ неговитѣ печалби.

Днесъ отъ всички хора се изисква щедрость. Щедростьта е Божествено качество. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде като Бога. Давай, не въ размѣритѣ, въ които Богъ дава, но въ човѣшкитѣ размѣри. Имашъ, или нѣмашъ възможность да давашъ, дръжъ поне въ ума си мисъльта, че трѣбва да давашъ. Вие искате да забогатѣете, че тогава да давате, да правите добро. И въ крайна сиромашия да е, човѣкъ пакъ може да прави добро, да дава. Като държи въ ума си мисъльта, че трѣбва да дава, работитѣ му постепенно ще се наредятъ добре.

Какъ може сиромахътъ да стане богатъ? Чрезъ щедростьта. Като развива въ себе си щедростьта, той най-после ще стане богатъ, ще му се даде възможность да прояви своята щедрость. Сиромахътъ вижда около себе си бедни вдовици, сирачета, болни и си казва: Веднъжъ да забогатѣя, нѣма да оставя сираче, или вдовица около себе си да страдатъ. Единъ ангелъ върви следъ него и пише обещанията му. Най-после му даватъ възможность да забогатѣе. Като стане богатъ, той забравя обещанията си и нищо не дава. Ангелътъ пише и това. Единъ день пакъ отниматъ богатството му, докато го направятъ човѣкъ, който изпълнява обещанията си. Въ този смисълъ, сиромашията и богатството сѫ полюси на живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да минава, за да расте и да се поучава. За онзи, който изпълнява обещанията си, и сиромашията, и богатството сѫ бла- гословение.

Щедростьта не се изразява само въ материално даване. Човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ и въ думи, и въ чувства, и въ добри мисли и постѫпки. Виждате, че нѣкой сгрѣшилъ — не го сѫдете. Кажете му: Ще се оправи работата, не се смущавай. Нѣкой объркалъ работитѣ си. Кажи му нѣколко добри, ободрителни думи. Виждашъ, че нѣкой страда. Не казвай, че това е карма, която самъ трѣбва да носи, но спри се предъ него и му кажи: Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи.

Двама приятели често си говорили за Божия промисълъ, за вѣрата на човѣка, но били на две различни мнения: единиятъ вѣрвалъ въ Бога, въ Божествения Промисълъ, а другиятъ отричалъ тия нѣща. Тѣ живѣли въ единъ градъ въ Америка нѣкѫде. По едно време единиятъ отъ тѣхъ, атеистътъ, заминалъ за Ню Йоркъ, а другиятъ останалъ въ сѫщия градъ. Като се видѣлъ самъ, между непознати хора, безъ работа, той се притѣ- снилъ и заболѣлъ. Дошло му на ума да се обърне къмъ приятеля си за помощь, затова му написалъ писмо съ следното съдържание: Ти казвашъ, че Богъ помага, че сѫществува Божественъ Промисълъ. Ето азъ се намирамъ въ крайна нужда; кажи ми сега, какъ и кѫде да се обърна, да намѣря Бога, да разбера Неговия Промисълъ. Другиятъ му отговорилъ: Още докато получишъ моето писмо, работитѣ ще се наредятъ, но ако не излѣзе така, веднага ми пиши, азъ ще ти изпратя известна сума, която съмъ спестилъ. Минали се две-три седмици, той не получилъ отговоръ отъ приятеля си. Докато си мислѣлъ, какво ли е станало съ него, той получилъ писмо отъ Ню Йоркъ отъ приятеля си, въ което пишелъ: Както каза, така излѣзе. Получихъ известна сума, съ която посрещнахъ всичкитѣ си задължения. Отъ тия пари ми останаха и за пѫть. Сега бѫди свободенъ, не мисли повече за мене.

Бѫдете смѣли въ вѣрата си. Знайте, че въ Божиитѣ обещания нѣма обратни решения. Когато помага, Богъ изпраща помощьта си на време. — Ама времената сѫ усилни, тежки. Въ усилни времена, именно, човѣкъ не трѣбва да се разколебава. Ако въ усилни времена се разколебава, вѣрата му е слаба. Всичко, което Богъ е предначърталъ, ще стане на своето време. Щомъ вѣрвате, че Богъ е създалъ свѣта, че Той държи сѫдбата на хората въ рѫцетѣ си, трѣбва ли да се разколебавате? Не желайте нѣщата да станатъ на времето, което вие сте опредѣлили. Имайте търпение да дочакате времето, което Богъ е опредѣлилъ. Всичко, което Богъ е обещалъ, ще стане, но на своето време.

Единъ приятель, добъръ, религиозенъ човѣкъ, разправяше следната своя опитность. Съседитѣ му го намразили нѣщо и по всѣкакъвъ начинъ му пакостѣли. Презъ едно сухо лѣто тѣ впрегнали водата на близката рѣка да полива оризището имъ, но съзнателно препятсгвували на съседа си, не му давали отъ своята вода, и той да полѣе оризището си. Не само това, но тѣ успѣли да го наклеветятъ въ нѣщо, заради което го затворили. Като билъ въ затвора, той се молѣлъ на Бога, да оправи тази объркана работа. Какво се случило? Въ това време, именно, върху неговото оризище се излѣлъ проливенъ дъждъ, а върху оризището на съседитѣ не паднало нито капка. Благодарение на този дъждъ, оризътъ излѣзълъ много добъръ. Неговиятъ оризъ билъ най-едъръ и най хубавъ въ сравнение съ ориза на всички съседи. Никоя друга година той не е ималъ такъвъ оризъ. Защо? Богъ го полѣлъ. Съседитѣ му препятствували, но Богъ му помогналъ. Всички забелязали това нѣщо. Казвамъ: Ако Богъ е съ насъ, кой ще бѫде противъ насъ?

Следователно, за да бѫде Богъ съ васъ, не се колебайте въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта си. И въ затворъ да сте, дъждътъ пакъ ще се излѣе върху вашия оризъ

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

10. Утринно слово отъ Учителя.

16 декемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1934_12_16 Въ Ниневия
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...