Jump to content

1934_10_14 Каинъ и Авелъ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Каинъ и Авелъ

Размишление.

Битие, 4 гл.

Въ свѣта сѫществуватъ две злини, които се произвеждатъ отъ две различни причини: отъ яденето и оть жертвоприношението. Яденето внесе грѣха въ свѣта, а жертвоприношението — убийството. Наистина, за яденето се създаватъ разни грѣхове. Каинъ и Авелъ принесоха жертва на Бога. Тази жертва стана причина за първото престъпление въ свѣта. Богъ погледна благосклонно къмъ жертвата на Авела, а не прие жертвата на Каина. Това озлоби сърдцето на Каина, и той уби брата си. Този законъ има отношение и въ обикновения животъ на хората. Когато двама момци принасятъ жертва на една мома, единѣ отъ тѣхъ непременно ще пострада. Тя ще предпочете единия за смѣтка на другия. Значи, каквито съ законитѣ въ обикновения животъ на хората, такива сѫ и въ религиозния. И обратно: каквито сѫ законитѣ въ религиозния животъ на хората, такива сѫ и въ обикновения.

Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не може да не грѣши. Не, човѣкъ може да не грѣши.— Какво трѣбва да направи, за да не грѣши?— Да не яде отъ забраненото дърво. — Може ли безъ убийства и престъпления въ свѣта?— Може.— Какъ?— Като се откаже човѣкъ отъ жертвоприношенията. Докато човѣкъ принася жертва предъ олтаря на този и на онзи, престъпления и убийства всѣкога ще съществуватъ. Каинъ и Авелъ принесоха две различни жертви въ единъ и същи моментъ: Каинъ принесе жертва отъ плодоветѣ на земята, която обработваше, а Авелъ — отъ своитѣ овце. Понеже Богъ прие, жертвата на Авела, Каинъ завидѣ на брата си, взе едно дърво, удари Авела въ главата и мъртавъ го повали на земята. Авелъ косвено стана причина за извършеното престъпление отъ Каина. Ако двамата братя не бѣха принесли жертва на Бога едновременно. Каинъ нѣмаше да убие брата си. Жертвоприношението, като религиозенъ актъ, е станало причина за първото престъпление въ свѣта. Когато овчарь коли своитѣ овце или говеда, за да принесе жертва на Бога, безъ да иска, той става причина за извършване на известно престъпление. Тѣ даватъ примѣръ, какъ се коли. Отъ това гледище богатитѣ хора съ овчари, отъ поколѣнието на Авела, а сиромаситѣ — земедѣлци, отъ поколѣнието на Каина. И богатиятъ, и сиромахътъ въ единъ и същи моментъ принасятъ жертва предъ олтаря на нѣкой свой богъ, но жертвата на богатия се приема, а на бедния — не се приема. Благодарение на това се ражда завистьта, която става причина за престъпленията въ свѣта.

Сега, като четете Евангелието, срѣщате стихове, въ които Христосъ говори за блаженствате. Той казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото тѣ ще наследятъ земята.‘‘ Кои хора считатъ за нищи духомъ? Днесъ сиромаситѣ минаватъ за нищи духомъ. Ще излѣзе тогава че, като нищи духомъ, сиромаситѣ съ блажени. Какво виждаме въ живота? Ние виждаме, че сиромаситѣ, освенъ че не сѫ блажени, но се считатъ нещастни, вследствие на което вършатъ редъ престъпления. Богатството служи като поводъ за извършване на много престъпления. Съзнателно или несъзнателно, всѣки човѣкъ може да даде поводъ за извършване на нѣкакво престъпление. Не само това, но всѣки човѣкъ може да извърши нѣкое престъпление. Проследете историята на народитѣ и на религиитѣ, да видите, колко убийства сѫ извършени отъ държавитѣ и отъ църквитѣ. Милиони хора сѫ изгорени, убити, обесени за тѣх- нитѣ политически и религиозни убеждения. Почти въ всѣко събитие въ живота, или почти въ всѣка война има нѣщо религиозно. Мѫжъ убилъ съперника си, защото чувствата му сѫ накърнени. Въ чувствата на всѣки човѣкъ има нѣщо религиозно, Въпрѣки това хората гледатъ на религиозния животъ като на нѣщо свещено. Нѣкой мѫжъ се оженилъ за една красива мома, но следъ време тя поглежда благосклонно къмъ жертвоприношението на другъ мѫжъ, а не приема жертвата на своя мѫжъ, Безъ да мисли много, мѫжътъ убива противника си. Защо? Защото двамата се борятъ за една жена, която считатъ за свое божество. Законниятъ мѫжъ на жената е Каинъ, а съперникътъ на мѫжа— Авелъ. Каинъ убива Авела. За свое оправдание, убиецътъ казва, че извършилъ престъплението, за да защити честьта си, т. е. за своето убеждение. И двамата иматъ любовь къмъ едно и също божество. Любовьта имъ къмъ това божество става причина за престъпление. Като видѣлъ престъплението на Каина, Богъ му турилъ белегъ, че който го види, да не го убива, да остане живъ, да понесе отговорностьта за престъплението си.

Питамъ: Какво липсваше на Каина, че трѣбваше да извърши убийство? Нищо не му липсваше. При това, Каинъ извърши престъплението, следъ като убийството бѣше забранено. Когато Богъ запита Каинъ, къде е Авелъ, той отговори: Не съмъ стажарь да ходя подиръ него. Тукъ Каинъ си послужи съ лъжа. Той вървѣше по пътя на своитѣ родители. Когато Адамъ и Ева престъпиха Божия заповѣдь и ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво, за оправдание тѣ си послужиха съ лъжа. Богъ каза на Каина: „Кръвьта на брата ти вика къмъ мене за отмъщение.“ Тогава Каинъ разбра, какво е напра- вилъ, и се уплаши да не го убиятъ. Богъ тури белегъ на Каина, който го срещне, да не го убива. Това показва, че убийство чрезъ убийство не се изкупва. Само по себе си убийството не се допуща отъ Бога. Който върши убийства, той ги върши по своя воля, за което самъ ще носи отговорностьта. Който убива, той всѣкога носи белега на своето престъпление. Който се ражда убиецъ, той носи белега на престъплението преди още да го е извършилъ.

Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, искатъ да не грѣшатъ, да бъдатъ праведни. Това е леснопостижимо. Щомъ искате да не грѣшите, вие трѣбва да знаете, каква храна да ядете и какъ да ядете. Щомъ искате да не грѣшите, вие трѣбва да знаете, кога и какъ да принасяте своето жертвоприношение. По никой начинъ двама души не трѣбва да принасятъ жертвоприношението си въ единъ и същъ моментъ на единъ и същъ богъ. Въ съдбата на двамата братя имаше една фаталность, че тѣ принесоха своята жертва на Бога въ единъ и същъ моментъ. Ако тази фаталность можеше да се избѣгне, Каинъ нѣмаше да убие Авела. Обаче, и двамата принесоха своята жертва едновременно, за да видятъ, кой отъ тѣхъ е по-праведенъ. Тукъ се прояви тѣхното щестлавие. Димътъ отъ жертвеника на Авела възлизалъ нагоре, а този отъ жертвеника на Каина пъплѣлъ по земята. Кога, именно, димътъ отъ жертвеника на човѣка пъпли по земята? Когато въ ума му се гнѣздятъ криви мисли, а въ сърдцето му — лоши чувства. Дали човѣкъ е земедѣлецъ или овчарь, щомъ въ ума си храни криви мисли, а въ сърдцето си —лоши чувства, димътъ на неговата жертва непременно ще пъпли по земята. При това положение единъ отъ двамата братя ще бѫде убиецъ, а другиятъ ще бѫде убитъ. Днесъ подобни мисли и чувства се зараждатъ и между вѣрващи, и религиозни. Като видятъ, че нѣкой се моли, веднага започватъ да наблюдаватъ, какво прави: съ отворени или съ затворени очи се моли, съ скръстени или съ спуснати надолу рѫце. Срещнатъ ли нѣкой благочестивъ човѣкъ, истински християнинъ, веднага започватъ да му завиждатъ и се чудятъ, какво лошо да измислятъ по неговъ адресъ. Каква молитва е тази, презъ време на която човѣкъ може да наблюдава окрѫжаващитѣ? Такава молитва нищо не допринася. Като хора на новитѣ времена, вие трѣбва да се ползувате отъ опитноститѣ на миналитѣ поколѣния, безъ да повтаряте тѣхнитѣ грѣшки. Четете Стария Заветъ и поучавайте се, безъ да повтаряте грѣшкитѣ на хората отъ това време. Какво спечели Каинъ съ убийството, което направи? Той тури начало на престѫплението въ свѣта.

Въ развитието на човѣчеството се забелязватъ две епохи. Въ първата епоха се роди грѣха, а въ втората—престъплението, изразено въ убийство. Родоначалникъ на първата епоха бѣше Ева, жената. Първа жената яде отъ забранения плодъ, съ което внесе грѣха въ свѣта. Жената отвори пѫтя къмъ грѣха. Родоначалникъ на втората епоха бѣше Каинъ, мѫжътъ. Той пръвъ отвори пѫть къмъ престъплението и извърши първото убийство. Значи, грѣхътъ води своето начало отъ жената, а убийството — отъ мѫжа. Въ този смисьлъ, строго казано, женитѣ сѫ грѣшници, а мѫжетѣ—престѫпници, убийци. Може ли, при това положение, свѣтътъ да се оправи? Какъвъ домъ могатъ да създадатъ жената, която яде отъ забранения плодъ и внесе грѣха въ свѣта, и мѫжътъ, който, при своето жертвоприношение извърши убийство, и внесе престѫплението въ свѣта? Основата на този домъ е гнила и неустойчива. Какъвъ плодъ може да се роди отъ непослушанието и лъжата? Непослушанието и лъжата на Адамъ и Ева родиха Каинъ и Авелъ. Какво ще кажете, ако срещнете два славянски народа да воюватъ помежду си? Това не е ли повторение на отношенията между двамата братя, Каинъ и Авелъ? Ако единъ човѣкъ може да убие брата си, съ него всичко е свършено. Ако една жена може да излъже мѫжа си, съ нея всичко е свършено. Ева, другарката на Адама, можа да го изкуси, и той яде отъ забраненият плодъ. Като принесоха своята жертва, Каинъ застави брата си да отидатъ на полето да се разходятъ. Въ сѫщность той го излъга. Каинъ нѣмаше намѣрение да се разхожда съ брата си, но търсѣше случай да го убие.

Мнозина се запитватъ, какво е донесълъ Христосъ на свѣта. Христосъ донесе две важни нѣща. Той каза на жената да не грѣши, защото следъ грѣха иде лъжата. Като сгрѣши, човѣкъ започва да лъже, за да прикрие грѣха си. Евреитѣ доведоха при Христа една жена, хваната въ прелюбодеяние, и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Споредъ Мойсеевия законъ такива се убиваха съ камъни, но тѣ искаха да знаятъ, какво ще каже Христосъ. Христосъ имъ каза: „Който е безгрѣшенъ, нека той пръвъ хвърли камъкъ върху нея“. Като чуха тия думи, всички се разотидоха. Тогава Христосъ се обърна къмъ жената съ думитѣ: „Жено, осѫди ли те нѣкой?“ —Никой, Господи.—Иди тогава дома си и повече не съгрѣшавай. Значи, за да не изпадне въ най-голѣмия порокъ — лъжата, човѣкъ не трѣбва да грѣши. На мѫжа пъкъ каза, да не се гнѣви на брата си безъ причина, нито да му завижда. Който завижда на брата си и се гнѣви безъ причина, той е човѣкоубиецъ. Следователно, Христосъ каза на жената да не грѣши, а на мѫжа — да не убива. И двата въпроса се разрешаватъ чрезъ любовьта — основа на Христовото учение.

И тъй, иска ли да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да спазва дветѣ главни заповѣди, изказани въ отрицателенъ смисълъ: Не яжъ отъ забраненото дърво, за да не грѣшишъ! Втората заповѣдь: Не убивай! На жената е казано, да не ходи около забраненото дърво, да опитва плодоветѣ на доброто и на злото. На мѫжа е казано, да не отива заедно съ брата си на полето, да принасятъ едновременно своята жертва. Жертвоприношенията ставатъ причина за убийства. Въпрѣки това, и до днесъ още народитѣ, обществата, отдѣлнитѣ личности продължаватъ да принасятъ жертви. Какво представя войната? Войната не е нищо друго, освенъ жертвоприношение. Днесъ всички се питатъ, кога ще престане войната. Войната ще престане, когато жената се откаже да яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото и не грѣши. Войната ще престане, когато мѫжътъ се откаже отъ своитѣ жертвоприношения и убийства. Като грѣшатъ и убиватъ, хората се оправдаватъ съ економическитѣ условия на живота, съ известни наследствени слабости и т. н. Както да се оправдаватъ, все неоправдани оставатъ. Ще дойде день, когато хората ще разбератъ, че въпроситѣ не се решаватъ съ убийство и насилие. Богъ е въ състояние да спре убийствата, престъпленията, грѣха, войнитѣ, но Той остава хората свободно да се проявяватъ, да си научатъ уроцитѣ. Ако ги спре, това значи да употрѣби особенъ родъ насилие върху тѣхъ, а ние знаемъ, че Богъ изключва всѣкакво насилие. Като ги оставя свободно да се проявяватъ, хората ще дойдатъ до високо съзнание, да решаватъ въпроситѣ си правилно.

Като знаете това, вие трѣбва да чистите сърдцето и ума си, защото отъ сърдцето произлиза грѣха, а отъ ума —престъплението и убийството. Сърдцето въ човѣка е жената, а умътъ—мѫжътъ. Следъ всичко това хората очакватъ култура отъ ума, въ който престъплението се шири, а миръ и спокойствие на дома - отъ изопаченото човѣшко сърдце За да излѣзатъ отъ престъпленията на своя умъ и отъ грѣха на своето сърдце, хората трѣбва да се родятъ отново. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не се родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкъ трѣбва да се роди отъ Духъ и вода, за да се освободи отъ заблужденията, отъ грѣха и престъпленията. Не се ли роди отъ Духъ и вода, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. „Роденото отъ Духа, духъ е; роденото отъ плътьта—плъть е“. Докато се раждатъ по старъ начинъ, хората не могатъ да се освободятъ отъ грѣхове и престъпления. Колкото да философствуватъ, каквато култура и моралъ да препоръчватъ, докато хората се раждатъ и живѣятъ по старъ начинъ, и тѣхнитѣ деца—синове и дъщери, ще живѣятъ като тѣхъ. Нищо не е въ състояние да освободи хората отъ грѣховетѣ и престъпленията имъ. Искатъ ли да се освободятъ, тѣ трѣбва да се родятъ изново, отъ Духъ и вода. Който е роденъ отъ Духъ и вода, само той е свободенъ отъ грѣха на Ева и отъ престъплението на Каина. Трѣбва ли човѣкъ да се жени? Докато живѣе по старъ начинъ, той ще се жени и деца ще ражда. Ако се жените по старъ начинъ, ще вършите грѣхове и престъпления. Искате ли да не правите грѣхове и престъпления, женете се по новия начинъ, живѣйте по новия начинъ и раждайте по новия начинъ.

Следователно, за да не върши грѣхове, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да яде. За да не върши престъпления, той не трѣбва да принася жертва едновременно съ брата си. Иска ли да се жени, човѣкъ трѣбва да се жени по новия начинъ, който изключва грѣха и престъплението. Когато се жени по новъ начинъ, момата трѣбва да търси момъкъ, който не е принасялъ жертвата си едновременно съ своя братъ. Когато се жени по новъ начинъ, момъкътъ трѣбва да търси мома, която не е яла отъ забранения плодъ. Момата не трѣбва да се жени за земедѣлецъ, какъвто е билъ Каинъ. Какво означава думата „земедѣлецъ“? Въ широкь смисълъ на думата земедѣлецътъ е човѣкъ, силно привързанъ къмъ земята. Той обича паритѣ, кѫщата имотитѣ, удоволствията и т. н. Въ широкъ смисълъ на думата, земедѣлецътъ е човѣкъ на старата култура. Докато хората вървятъ по старитѣ пѫтища, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Докато сегашнитѣ хора не придобиятъ нови разбирания, тѣ никога нѣма да се справятъ съ две нѣща: женитѣ —съ яденето, а мѫжетѣ —съ старата религия на жертвоприношението. Слабата страна на женитѣ е въ яденето, а на мѫжетѣ — въ жертвоприношението. И досега още женитѣ не сѫ се научили да готвятъ. Първото условие, което се иска отъ жената -домакиня, е да има чисто, благородно сърдце и свѣтълъ умъ. Сѫщото се изисква и отъ мѫжа. Само такава жена и такъвъ мѫжъ могатъ да служатъ на Бога. Който иска да бѫде добъръ готвачъ, преди всичко той трѣбва да е служитель на Бога. Искате ли да се предпазите отъ грѣха въ яденето, спазвайте следното правило: яжте само такава храна, която отговаря на естеството ви и която е проводникъ на Божествени енергии. Това правило се отнася и до вашитѣ ближни.

Следователно, когато ядете, гледайте да не си угаждате. Когато угощавате ближнитѣ си, и на тѣхъ не угаждайте. Достатъчно е да ги нагостите съ здрава, чиста храна, но не и да имъ угаждате, да преяждатъ. Нѣкой се препоръчва за вегетарианецъ, а търси жена, която да му готви пищно ядене. И жена му минава за вегетарианка, но се чуди, какви по-пищни яденета да готви. Другаде пъкъ мѫжътъ, като вегетарианецъ, се задоволява съ скромно ядене, но е толкова ре- внивъ, че е готовъ да убие всѣки мѫжъ, който се осмѣли да погледне жена му. Той е готовъ да убие брата си, само затова, че димътъ на неговата жертва не отивалъ къмъ жена му. Синоветѣ на съвременнитѣ хора кадятъ темянъ на Бога и спорятъ помежду си, чия жертва е приета. Дъщеритѣ имъ пъкъ обикалятъ забраненото дърво и отъ време на време си откъсватъ отъ неговитѣ плодове. По този начинъ свѣтътъ не може да се оправи. Свѣтътъ ще се оправи, само когато синоветѣ му станатъ истински религиозни хора и започнатъ да служатъ на Бога въ духъ и истина, а дъщеритѣ му станатъ разумни и любещи.

Съ други думи казано: Докато човѣкъ живѣе съ сърдцето си въ грѣха, а съ ума си — въ престъплението, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Какво ще придобие човѣкъ отъ този животъ? Нищо друго, освенъ разрушение. Знание се иска отъ човѣка, за да се освободи отъ грѣха и престъплението. Грѣхътъ се е родилъ отъ яденето, а престъплението —отъ криворазбраната любовь. Вълкътъ изяжда овцата отъ любовь къмъ месото и. Котката изяжда мишката пакъ отъ любовь.

Нови разбирания, новъ моралъ е нуженъ на човѣка. Нѣкой казва, че е господарь на себе си, вследствие на което има право да върши, каквото пожелае. Истински господарь е онзи, който може да управлява сърдцето и ума си, да ги застави разумно да му служатъ. Наистина, сърдцето и умътъ сѫ слуги на човѣка, но той трѣбва да бѫде просвѣтенъ, да може да ги управлява. Не е ли просвѣтенъ, тѣ ще го управляватъ: Сърдцето ще го води къмъ грѣха, а умътъ — къмъ престѫплението. При това положение, човѣкъ ще върви тамъ, дето слугитѣ го водятъ. Какъвъ човѣкъ е този, който върви по пѫтя на своитѣ слуги? Истинскиятъ човѣкъ върви въ правия пѫть, безъ да се отклонява въ пѫтя на грѣшното сърдце и въ пѫтя на престѫпния умъ. Адамъ сгрѣши, понеже тръгна по пѫтя на Ева. Едно нѣщо трѣбва да знаете: нито мѫжътъ трѣбва да върви по пѫтя на жената, нито жената —по пѫтя на мѫжа. Това значи: нито умътъ трѣбва да върви по пѫтя на сърдцето, нито сърдцето — по пѫтя на ума. Умътъ и сърдцето иматъ свои опредѣлени пѫтища, по които трѣбва да вървятъ. Жертвата, която мнозина препорѫчватъ, не води къмъ спасение. И Авелъ стана жертва, и Христосъ стана жертва, но какво донесоха тия жертви на свѣта? Колко кръвь се пролѣ въ името на Христа! И до днесъ още кръвь се лѣе въ името на Христа, но и това не освободи човѣка отъ неговото грѣшно сърдце и отъ неговия изопаченъ умъ.

Съвременнитѣ религиозни казватъ, че Христосъ освободи човѣчеството отъ грѣха. На думи и на теория е така, но въ действителность не е така. Не е лесно да се освободи човѣкъ отъ грѣха на своето неразумно сърдце и отъ престъплението на своя умъ. Ако е въпросъ за теории, за писани закони, за проповѣди, свѣтътъ е богатъ съ това, но приложение се иска. Въпрѣки всичко, което е дадено на хората, тѣ все още вървятъ въ стария пъть. И до днесъ още стърчатъ бесилки, и до днесъ още затворитѣ се пълнятъ съ хора. И до днесъ още се вършатъ убийства и престъпления. При това, една отъ десеттѣ заповѣди гласи: „Не убивай!“ Богъ не позволява насилие върху живота не само на човѣка, но и на всѣко живо създание. Като уби брата си, Каинъ рече Господу: „Престъплението ми е по-голѣмо, отколкото да бъде простено“. И Господъ рече: „Който убие Каина, нему ще стане седмократно отмъщение“. И тури Господъ белегъ на Каина, за да не го убие, който го намѣри.

Съвременнитѣ хора, били тѣ свѣтски, или религиозни, говорятъ за моралъ, за убеждения, за вѣра, за любовь къмъ ближния, но засегне ли ги нѣкой съ нѣщо, тѣ сѫ готови да отмъщаватъ, да убиватъ. Значи, въпрѣки убежденията си, човѣкъ е готовъ да коли, да беси, да убива. Жената пъкъ леко се изкушава отъ яденето. Като види нѣкакво вкусно ядене, тя веднага се разполага, готова е даже да се откаже отъ убеждението си. Не е забранено на човѣка да яде, но той трѣбва да знае, каква храна да употрѣбява и въ какво количество. Всѣка храна, която разстройва стомаха, е неестествена Човѣкъ трѣбва да избѣгва неестествената храна. Енергията, която минава презъ дървото за познаване на доброто и на злото, е неестествена за човѣка, вследствие на което събужда въ него лоши разположения и наклонности. Затова е било забранено още на първия човѣкъ, да не яде отъ плодоветѣ на това дърво. За да не изпада въ такива състояния, на човѣка се препорѫчва да яде отъ живия хлѣбъ, за който Христосъ е казалъ: ,,Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той ще има животъ въ себе си“.

Днесъ всички хора трѣбва да влѣзатъ като ученици въ Великата школа на живота, т. е. въ школата на Царството Божие. Никой не се приема за ученикъ на тази Школа безъ изпитъ. За жената изпитътъ е единъ, а за мѫжа— другъ. Жената ще бѫде прекарана пакъ презъ дървото за познаване на доброто и на злото, но ако си позволи само да погледне къмъ него, тя пропада. Жената трѣбва да мине и замине край това дърво,

безъ да пожелае да го види. Най малкото желание отъ нейна страна —само за моментъ да погледне къмъ това добро, решава сѫдбата и — веднага я връщатъ назадъ. Мѫжътъ пъкъ ще бѫде поставенъ на изпитъ върху въпроса за жертвоприношението. Ако той си позволи да погледне къмъ жертвеника на своя братъ, да види, накѫде отива димътъ отъ неговата жертва, веднага ще бѫде върнатъ назадъ. Съвременнитѣ мѫже трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не поатарятъ погрѣшкитѣ на Адамъ и Ева, на Каинъ и на Авела. Мѫжътъ трѣбва да върви напредъ, да не проявява никакво любопитство по отношение на своя братъ, да гледа, накѫде отива димътъ на неговата жертва. Жената трѣбва да прояви послушание, като минава покрай дървото за познаване на доброто и на злото; да помни думитѣ, казани и отъ Господа, и да не се съблазнява отъ красивитѣ плодове на това дърво. Когато момъкъ срещне нѣкоя красива мома и се увлѣче по нея заради красивитѣ и очи, вежди, уста, или за бѣлото и лице, той вече се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Този момъкъ е сгрѣшилъ вече, защото въ сърдцето на момата той не търси любовьта, въ ума и не търси мѫдростьта и въ душата и не търси истината, но се спира на външната и красота, която всѣки моментъ може да изчезне. Достатъчно е момата да мине презъ нѣкаква тежка болесть, за да загуби своята красота.

Днесъ всѣки човѣкъ иска да има здраво тѣло, силенъ умъ и богато сърдце, да излива навънъ любовьта си. Не, смисълътъ на живота се заключава въ друго нѣщо. Човѣкъ трѣбва да се стреми да има такъвъ умъ, чрезъ който никога да не върши престъпления, и такова сърдце, чрезъ което никога да не грѣши. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да бѫде благоугоденъ на Бога. И Христосъ мина по този пѫть. Като дойде на земята, Той мина презъ голѣми изпитания и страдания, за да се види, кой отъ двата пѫтя ще избере: пѫтьть на човѣшката слава, или трънливиятъ пѫть на любовьта и истината. Христосъ избра втория пѫть, като отрече жертвоприношението. Той отрече жертвоприношението като причина за убийства и престъпления въ свѣта. Понеже избра трънливия пѫть, Христосъ бѣше осжденъ на смърть. Той предпочете смъртьта предъ пѫтя на Каина—пѫть на престъпления и убийства. До времето на Христа евреитѣ не познаваха другъ законъ, освенъ законътъ на жертвата и, като видѣха, че димътъ отъ жертвата на Христа се възнася нагоре, тѣ Му завидѣха и Го разпнаха на кръстъ.

Като слушатъ да се говори така, съвремен- нитѣ хора търсятъ начинъ да изправятъ живота си. За да изправятъ живота си, тѣ трѣбва да видятъ, кѫде се крие причината на злото и като я намѣрятъ, да я отстранятъ. Животътъ трѣбва да се изучава отъ три страни: физическа или механическа, органическа и психическа. Коренътъ на злото и на престъпленията се крие въ психическия животъ, отдето трѣбва да започне изправянето на човѣчеството. Въ органическия животъ се развиватъ и обработватъ условията за престъпленията, а въ физическия животъ се извършватъ. За да се справи съ злото въ психическия си животъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ пътя на Христа, т. е. да се роди отъ Духъ и вода. Не се ли роди отъ Духъ и вода, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Който е роденъ отъ Духъ и вода той не се интересува отъ грѣховетѣ и престъпленията на хората. Ако върви по стария пъть, човѣчеството ще си остане въ положението, въ което днесъ го виждаме. Осемь хиляди години вече съ се изминали отъ времето на първитѣ човѣци, но още осемь да минатъ, ако хората вървятъ по отъпкания пѫть, свѣтътъ пакъ нѣма да се оправи. Докато вълкътъ яде овце, все вълкъ. ще си остане. Иска ли да се измѣни, той трѣбва да престане да яде овце. Същото може да се каже и за човѣка. Иска ли да изправи живота си, да се измѣни, човѣкъ трѣбва да се роди отново. За да се подобри живота на съвременното човѣчество, всички хора се нуждаятъ отъ велика култура, отъ истинска материална и духовна просвѣта. Днесъ, въ кулурнитѣ страни се вършатъ престѫпления и убийства, както е било нѣкога въ дивитѣ народи.

Сега, азъ изнасямъ тия положения, не съ цель да критикувамъ нѣкого, но да обърнете внимание на вашия умъ и на вашето сърдце, да се чистите. Изучавайте ума и сърдцето си, безъ да се оправдавате или корите. Ще кажете, че въ грѣхъ ви е заченала майка ви. Това е стара, неразбрана философия. Докога човѣкъ ще цитира този стихъ и ще се оправдава? Време е вече да обърне новъ листъ на своя животъ и да тръгне по новъ пѫть. Изучавайте своитѣ скрити помисли и желания, като се вслушвате въ тихия гласъ на своята душа. Този гласъ може да ви предпази отъ извършване на редъ злини и престѫпления. За да се предпазите отъ злото, нужно ви е послушание. Поради непослушание къмъ Бога, Адамъ и Ева престѫпиха Неговата заповѣдь. За да не направятъ нѣкакъвъ грѣхъ, Богъ предупреди Адамъ и Ева, да не ядатъ отъ плода на дървото за познаване на доброто и на злото. За да не извърши престѫпление, Богъ запита Каина, защо лицето му е толкова мрачно и сърдито.

И тъй, човѣчеството никога нѣма да се оправи, докато жената въ човѣка не се откаже отъ желанието си да яде отъ забраненото дърво и докато мѫжътъ въ човѣка не се откаже огъ пѫтя на Каина. Жената въ човѣка и вънъ отъ него трѣбва да дойде до съзнание, сама да се откаже отъ желанието си да яде отъ плода на забраненото дърво. Мине ли край него, да затвори очитѣ си да не го гледа. И мѫжътъ трѣбва да дойде до съзнание, самъ да се откаже отъ пѫтя на Каина, и да не поглежда къмъ брата си, да види, накъде отива димътъ отъ неговото жертвоприношение. Съ други думи казано: за да се изправи човѣчеството, всѣки човѣкъ трѣбва да се откаже отъ низшия си умъ, който върши престъпления, и отъ неразумното сърдце, което грѣши. Щомъ се откаже отъ низшия си умъ и отъ низшето си сърдце, човѣкъ трѣбва да върви въ пѫтя на духа си, който никога не върши престъпления, и въ пѫтя на душата си, която никога не грѣши. Човѣкъ трѣбва да слуша ума и сърдцето си дотолкова, до колкото сѫ въ съгласие съ духа и съ душата му.

Да следвате съветитѣ на духа и на душата си, това е пѫть, по който трѣбва да вървите. Каже ли нѣкой, че следва пѫтя на своята душа и на своя духъ, а същевременно прави престъпления и грѣши, той се самозаблуждава. Докато живѣе само по стѫпкитѣ на ума и на сърдцето си, човѣкъ непрекъснато ще пада и ще става, ще скърби и ще се радва. Най-малкото нѣщо може да наруши равновесието му. Често една муха може да изкара и най-голѣмия философъ вънъ отъ неговото търпение. Тя ще кацне десета пѫти на едно и сѫщо мѣсто, докато го застави да излѣзе отъ релситѣ на своето равновесие. Който може да се справи съ мухитѣ, той е силенъ човѣкъ. Мухитѣ сѫ отражение на ония дребни мисли и чувства, които постоянно безпокоятъ човѣка и го изкарватъ отъ равновесието му. Иска ли въ всички случаи на своя животъ да запази равновесието си, да запази онова, което е придобилъ, човѣкъ не трѣбва да ходи по пѫтя на ония жени, които сѫ яли отъ плода на забраненото дърво, нито по пѫтя на ония мѫже, които отъ ревность сѫ убивали брата си, съ когото заедно сѫ принасяли жертва. Не ходете по пѫтя на Адамъ и Ева, нито по пѫтя на Каина и Аве- ла. Ходете по пѫтя на Христа. Единственият правъ пѫть въ живота е Христовиятъ. Христосъ дойде самъ въ живота и не потърси другарка, както Адамъ направи. Той дойде да служи на човѣчеството и не се нуждаеше отъ слуги. Христосъ казва: „Синъ человѣчески не дойде да Му служатъ, но да послужи“. Живѣйте и вие като Христа. Не очаквайте хората да ви служатъ, но вие служете. Христосъ е пѫтьтъ къмъ новия животъ, къмъ любовьта.

За да постигнете своя идеалъ, спазвайте следнитѣ нѣща: Осветявайте името Божие въ себе си. Търсете Царството Божие и Неговата правда. Изпълнявайте Божията воля. Да изпълнявашъ Волята Боялия, това значи, да служишъ на истината. Да търсишъ Царството Божие и Неговата правда, това значи, да придобивашъ истинско знание и мѫдрость. Да осветявашъ Името Божие, това значи, да дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си. Докато не даде пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ не може да освети името Божие. Докато не намѣри истинското знание и мѫдрость, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда. Докато не намѣри истината, той не може да изпълнява волята Божия. Това сѫ пѫтищата, по които могатъ да се разрешатъ всички въпроси.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

4. Утринно слово отъ Учителя,

14 октомврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...