Jump to content

1934_10_07 Посвещения въ живота


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Посвещения въ живота.

Ще прочета 3 гл, отъ Битието.

Всѣки човѣкъ се стреми да разбира нѣщата. Първо той се стреми да разбира езика, на който му говорятъ. Всѣки езикъ може да се разбира по гри начина: физически, органически и психически. Най-добре човѣкъ познава нѣщата физически. Дойде ли до органическото и психическото имъ познаване, тамъ работата става по-трудна. Запримѣръ, лесно е да се опредѣли физически или механически, какво нѣщо е правата линия, плоскостьта, тѣлото. За да се обяснятъ тия нѣща, нужни сѫ нѣколко часа. Речете ли да ги обяснявате органически и психически, и месеци нѣма да стигнатъ. Като слушате тия обяснения, ще кажете, че тѣ не представятъ реалностьта на живота. Каква реалность съществува на сцената? Отивате на театъръ, гледате, какъ актьоритѣ играятъ, пѣятъ, обличатъ се въ царски дрехи, представятъ царе и царици, но въ сѫщность не сѫ нито царе, нито царици. Въпрѣки това, като се свърши представлението, вие отивате у дома си и разправяте, какво сте видѣли.

Съвременнитѣ хора говорятъ за реалностьта, безъ да знаятъ, какво представя тя.

Запримѣръ, млада мома или младъ момъкъ получава нѣкакво писмо. Като отворятъ писмото, виждатъ нѣкакви драскулки. Реално ли е това писмо? Външно погледнато, то не представя никаква реалность. Освенъ едни драскулки, нищо друго не виждате. Обаче, като прочете писмото, младиятъ момъкъ или младата мома започва да се смущава. Щомъ сѫ смутени, тѣ сѫ се натъкнали на нѣщо реално, което произвежда въ тѣхъ цѣла пертурбация. Значи, реалностьта не е въ драскулкитѣ, но вь съдържанието, въ думитѣ, които сѫ съчетани по нѣкакъвъ начинъ. Тѣзи думи съдържатъ въ себе си известно изкушение. Такова писмо бѣше дървото въ райската градина. Дървото за познаване на доброто и на злото бѣше първото любовно писмо, което Адамъ и Ева не трѣбваше да отварятъ. Значи, има писма, които човѣкъ не трѣбва нито да отваря, нито да приема. Получите ли такова писмо, веднага го пратете обратно въ редакцията. Защо? Защото тѣзи писма не представятъ нѣщата въ тѣхния истински видъ, нито въ тѣхната сѫщина. Какво представя актьора на сцената? Той представя своето искуство, но не това, което въ действи- телность става. Той нѣма предъ видъ идейната страна, да помогне на човѣчеството, да му покаже правия пѫть въ живота. Пъкъ и авторътъ, който е писалъ пиесата, на първо мѣсто се е рѫководилъ отъ нѣщо материално, да се прослави, да спечели пари, а после дохожда идейната страна на въпроса.

Като говоря за театъра, азъ не отричамъ значението му като забава и условие за развиване. Каквото е куклата за малкитѣ деца, такова нѣщо представя театъра за голѣма часть отъ хората За възрастния и за стария, куклата е непотрѣбна. Ако бабата си играе съ кукла, както малкото дете, всички ще кажатъ, че и липсва нѣщо. Днесъ почти всички хора, свѣтски и религиозни, още продължаватъ да играятъ съ кукли. Срѣщате единъ религиозенъ, който носи Евангелието въ джоба си и току го вади и цитира ту единъ, ту другъ стихъ. Той си служи съ Евангелието като съ оръжие, да се защищава отъ неприятеля. По сѫщата причина и войникътъ носи пушката или сабята си, да се пази отъ неприятеля Какво ще излѣзе отъ това? Едно отъ дветѣ: или ще дадете нѣщо, или ще вземете. Това значи, да се занимава човѣкъ съ кукли.

Какво влияние е указало писмото, което Ева получи въ рая? Лошо влияние. Ето осемь хиляди години откакъ човѣчеството носи лошитѣ влияния на любовното писмо, дадено на Ева отъ змията. И до днесъ още човѣкъ слуша съветитѣ на змията, т. е. на животинското въ себе си, отъ което не може да се освободи. Змията запита Ева: наистина ли Богъ ви забрани да ядете отъ дървото за познаване на доброто и на злото? Ева отговори: Отъ всички дървета можемъ да ядемъ, но не и отъ дървото, което е въ срѣдата на рая. — Вие не сте разбрали думитѣ на Бога. Той иска да каже, че ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, ще станете като Него. Като чу тѣзи думи, Ева се изкуси и яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Следъ това тя даде и на Адама отъ тия плодове, и той яде. Това, което стана преди осемь хиляди години въ рая, става всѣки день въ живота.

Сега, като говоря за момата, нѣмамъ предъ видъ нейната външна форма. Азъ взимамъ момата като буква, като дума въ изречението. Въ широкъ смисълъ, думата мома означава девственото, чистото въ човѣка, което не познава силата и влиянието на изкушенията. Запримѣръ, върви една млада мома по улицитѣ и постоянно срѣща единъ и сѫщъ момъкъ. Тя минава-заминава покрай него, безъ да и обръща внимание. Единъ день дохожда при нея една стара баба и и казва: Виждала ли си по улицитѣ единъ младъ, красивъ, черноокъ момъкъ? Той е добъръ, интелигентенъ. Ако му обърнешъ внимание, ти ще бѫдешъ щастлива. Ти ще при- добиешъ това, което никога не си очаквала. Отъ този моментъ, младата мома започва да мисли за този момъкъ. Тя ходи по улицитѣ, гледа насамъ-натамъ, дано го срещне. Тя мисли, че той ще и донесе всичкитѣ блага на живота. Дето ходи, каквото прави, въ главата и се върти младиятъ момъкъ. Като изнасямъ този примѣръ, азъ правя сравнение между Ева и младата мома Казвате: Защо Ева трѣбваше да слуша змията? Защо младата мома трѣбваше да слуша старата баба? Защото не сѫ имали опитность. Защо змията е змия? Защото е яла отъ забранения плодъ. Защо бабата остарѣ? Защото цѣлъ животъ е мислѣла все за млади момци.

Сега, като четете трета глава отъ Битието, вие се чудите на Ева, защо се съгласила да яде отъ плода на забраненото дърво. Въпрѣки това, вие всѣки день правите сѫщата погрѣшка. Ако Адамъ и Ева нѣмаха какво да ядатъ въ райската градина, тѣ щѣха да бѫдатъ оправдани. Но при положението, въ което се намираха, тѣ не могатъ да бѫдатъ оправдани. Тѣ имаха на разположение много плодове, нѣмаше за какво да се грижатъ. Отъ тѣхъ се искаше само послушание. Както да разглеждате въпроса, той не е лесно разрешимъ. Всѣки човѣкъ се намира подъ влиянието на змията, т. е. на животинското въ себе си. Дълго време трѣбва да работи въ съзнанието си, за да се освободи отъ това влияние.

Сега, ако ви кажа, че Христосъ иска отъ всички хора да се откажатъ отъ себе си, отъ богатството си и да тръгнатъ следъ Него, това ще предизвика голѣмо вѫтрешно смущение. Веднага ще последватъ редъ въпроси: Защо трѣбва да се откажемъ отъ себе си? Защо трѣбва да се откажемъ отъ баща си и отъ майка си? Тѣ сѫ ни отгледали, а следъ това трѣбва да се откажемъ отъ тѣхъ. Питамъ: Въ сѫщность кой ви е родилъ и кой ви е отгледалъ? Майката е допринесла за детето си дотолкова, доколкото е станала причина да му се скрои, ушие и купи една дреха. Първата дреха на Ева бѣше дадена отъ Бога, а втората—оть змията. Вториятъ и костюмъ е по последна мода украсенъ съ панделки. И до днесъ Ева носи този костюмъ. Дето мине, всички се спиратъ, гледатъ костюма и, възхищаватъ се отъ украшенията му.

Когото срещнете днесъ, мѫжъ или жена, всички носятъ качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и имъ нашепва: Безъ пари не може да се живѣе. Нѣмате ли пари, гладни ще умрете. И безъ знание не може. И безъ сила не може. Змията дава съвети на човѣка, но не му дава най-малката помощь за реализиране на тия нѣща. Тя казва: Ти трѣбва да постигнешъ тия нѣща съ всички срѣдства, простени и непро- стени. Змията поепорѫчва на човѣка лесния, широкия пѫть, но този пѫть води следъ себе си голѣми страдания и разочарования.

Едно трѣбва да знаете: Истинското знание, богатство и сила сѫ вжтре въ човѣка, а не отвънъ. Отвънъ човѣкъ може да придобие толкова богатство, знание и сила, колкото сѫ вѫтрешнитѣ му условия. Значи, има една равноценность на нѣщата въ природата. Всѣка външна проява на човѣка отговаря на неговитѣ вътрешни качества. Следователно, човѣкъ никога не може да има отвънъ онова, което нѣма отвътре. Да бъде човѣкъ здравъ, това значи, да има права, трезва мисъль. Ако духътъ на човѣка не е здравъ, мощенъ, и тѣлото не може да бъде здраво. Духътъ въ човѣка е онова, което включва всичко въ себе си. Духътъ на съвременнитѣ хора не е тъй мощенъ, благодарение на честото раздвояване на съзнанието имъ. Каквото да правятъ, тѣ не могатъ да избѣгнатъ това раздвояване. Засега то е неизбѣженъ законъ. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на день и нощь въ природата. Каквото да правите, съзнанието ви всѣкога ще се движи между полюситѣ день и нощь, свѣтлина и тъмнина. Като минава презъ тия процеси, съзнанието на човѣка постепенно се буди. Дойде ли човѣкъ до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръсналъ. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие.

Въ какво се заключава погрѣшката на Ева? Ще кажете, че тя не е трѣбвало да се разговаря съ змията. Не, тя трѣбваше да и каже: Преди да изпълня твоя съветъ, ще отида при Господа, да Го питамъ, какво да правя. Тя не постѫпи така, вследствие на което сгрѣши. Тя сама реши този въпросъ, заради което и до днесъ носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първитѣ човѣци отъ добритѣ условия на рая. Тѣ живѣха тамъ, но не ги използуваха. Не само Адамъ и Ева не можаха да използуватъ условията, при които бѣха поставени, но и до днесъ хората не използуватъ благоприятнитѣ условия на живота. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята да научи хората да живѣятъ братски, по любовь, но тѣ не приложиха учението Му. Тѣ се нарекоха християни, безъ да работятъ съ Христовитѣ принципи. Тѣ чакатъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята, да ги подигне. Не, безъ работа нищо не се постига. Безъ работа не се влиза въ небето. Ще кажете, че нѣкога сте работили и учили много, та можете днесъ направо да влѣзете въ небето. Учението, работата е непреривенъ процесъ. Това, което нѣкога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящиятъ моментъ опредѣля живота на човѣка.

Какъ може да се освободи човѣкъ отъ влиянието на змията? Чрезъ вѣра и послушание къмъ Бога. Докато се съмнява въ Бога, човѣкъ всѣкога ще изпада въ примкитѣ на змията. Както гимнастикътъ прави редъ упражнения, докато развие мускулитѣ си, така и човѣкъ се нуждае отъ редъ опитности. День следъ день гимнастикътъ дига все по-голѣми тежести, докато единъ день излѣзе предъ свѣта като голѣмъ борецъ. Като развива мускулитѣ си, той ще дойде най-после до положение, да не може нищо повече да постига въ това направление. Той е дошълъ до крайния предѣлъ, до който мускулитѣ могатъ да се развиватъ, Оттамъ нататъкъ настава една реакция, която се придружава съ бавно, но сигурно втвърдяване на мускулитѣ. Защо? Друго нѣщо се иска отъ човѣка, а не само физическа сила. Ако би работилъ и вѫтрешно върху себе си, той би могълъ да избѣгне втвърдяването на мускулитѣ. До сѫщото положение дохожда човѣкъ, когато работи върху известенъ предметъ отъ науката, само отъ материална гледна точка. За да не дохожда до такова пресичане или втвърдяване, човѣкъ трѣбва да работи всестранно: и физически, и умствено, и духовно

Единъ старъ свещеникъ, който служилъ цѣли 30 години въ църквата, се оплаквалъ единъ день отъ темяна. Той казвалъ: Дотегна ми вече миризмата на темяна. Дето да се обърна, каквото да пипна, все на темянъ ми мирише. Дали се ражда човѣкъ или умира, дали се жени или кръщава, все темянъ се кади. Главата ми се напълни съ този димъ.

Да се освободя веднъжъ оть този темянъ най малко сто години нѣма да помисля за него. Отвръщение изпитвамъ къмъ темяна.

Следователно, всѣко нѣщо, което човѣкъ повтаря на думи, безъ да го прилага, води къмь отвръщение. Слушате днесъ навсѣкѫде да се говори: Да живѣемъ добре! Да живѣемъ като християни! Да се обичаме! Нѣма защо да се говорятъ тия нѣща. Кажете ли нѣщо добро, приложете го. Вземете Евангелието и четете. Каквото Христосъ е направилъ, направете го и вие. — Не мога да направя нѣщата като Христа. — Щомъ не можешъ да постѫпвашъ като Христа, върви, кѫдето искашъ — Кѫде да отида? — Дето искашъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ добре, живѣй, както искашъ, безь да се оправдавашъ. Като изучавамъ живота, виждамъ, колко неестествени отношения сѫществуватъ между мѫжа и жената. Като влѣзе чуждъ човѣкъ между тѣхъ, тѣ сѫ внимателни, нѣжни, сладко си говорятъ. Щомъ излѣзе гостътъ, тѣ започватъ да се нагрубяватъ: мѫжътъ нагрубява жената, майката — децата и т. н. Значи, предъ хората човѣкъ се представя внимателенъ, добъръ, а като остане самъ, започва да роптае. Това не е естественото положение на човѣка. Това е раздвояване, което не може да доведе до никакви постижения. Защо хората не успѣватъ въ живота си? Защото чакатъ всичко наготово. Всѣки има на разположение дърва, вѫглища и огнище, но очаква да дойде нѣкой да запали огъня му. Щомъ срещне човѣкъ, на когото огъньтъ гори, той веднага го спира и му казва: Моля ти се, запали ми огъня! — Бързамъ, работа имамъ. — Кажи ми тогава, какъ да го запаля! — Вземи кутийката съ кибрита, извади една клечка, драсни я отстрана на кутийката и я тури на огъня, между дървата. Щомъ дървата се запалятъ, отстрани се, тѣ сами ще горятъ. Отъ време на време само прибавяй по две-три дръвчета, да подържашъ огъня.

Хората избѣгватъ проститѣ, леки работи въ живота си и се стремятъ къмъ нѣкакви голѣми посвещения. Какво нѣщо е посвещението. Всѣки минава не презъ едно посвещение, но презъ нѣколко. Човѣкъ трѣбва да мине най-малко презъ четири посвещения. Всѣко посвещение има за цель да увеличи, да разшири знанията на човѣка. При първото посвещение човѣкъ придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения, знанието му се увеличава още повече. За човѣкъ, който е миналъ четири посвещения, казватъ, че се е посветилъ вече. Единъ религиозенъ, вѣрващъ човѣкъ искалъ да отиде въ Индия, да мине нѣкакво голѣмо посвещение. Въ какво се заключавало това посвещение? Щѣли да го вържатъ за нѣкакъвъ каменъ кръстъ, дето трѣбвало да прекара цѣли три деня въ постъ и молитва. Презъ това време щѣло да се извърши посвещението. Ако е въпросъ да прекара човѣкъ вързанъ за такъвъ кръстъ, цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ такива кръстове. Като мине презъ страданията и изпитанията на свѣта, човѣкъ е миналъ вече презъ редъ посвещения.

Срѣщате единъ човѣкъ, който се радва, че намѣрилъ единъ добъръ приятель въ живота си. Следъ една-две години той се оплаква отъ приятеля си — преживѣлъ нѣкакво разочарование. Това е първото посвещение.

Следъ нѣколко години сѫщиятъ човѣкъ срѣща млада, красива мома, влюбва се въ нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение.

Срѣщате сѫщия човѣкъ, но станалъ баща на нѣколко деца. Той е загриженъ, главата му е увиснала надолу, голѣми разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение.

Най-после чувате, че този човѣкъ е ум- рѣлъ. Значи, той миналъ и четвъртото посвещение.

Какво представятъ посвещенията? Който не е миналъ презъ приятелство, свързано съ инте- ресъ, презъ женитба, презъ бащинство и майчинство, а най-после и презъ смъртьта, той не знае, какво нѣщо е посвещението. Миналъ ли е, обаче, презъ такова приятелство, презъ женитба, презъ бащинство и майчинство и презъ смъртьта, той разбира дълбокия смисълъ на посвещенията. Следъ като е миналъ презъ школата на своя приятель, на своя мѫжъ или на своята жена, на своитѣ деца, а най после и презъ сърпа на смъртьта, той знае, какво нѣщо е посвещение. Той знае, какво означава каменния кръстъ на страданието и не се стреми къмъ Индия, тамъ да го завързватъ съ нѣкакъвъ каменъ кръстъ.

Сега, като ви говоря по този начинъ, азъ считамъ, че вие сте още въ райската градина, не сте яли отъ дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали презъ четиритѣ посвещения. Мнозина голѣми протестиратъ, че сѫ женени — недоволни сѫ отъ себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човѣкъ е придобилъ въ райската градина е отъ съвсемъ другъ характеръ. Змията е внесла животински елементъ въ човѣка. Той се отличава съ неустойчивость. Виждате, запримѣръ, една квачка съ пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги подъ крилата си. Щомъ израснатъ малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва отъ себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите, кѫде отиде майчината и любовь. Такова нѣщо е животинската любовь. Тя трае малко време. Следователно, всѣка любовь, която не трае дълго време, е резул- татъ на животинско състояние, на неустойчи- востьта на човѣка, на змията въ него. Следъ такава любовь казватъ, че човѣкъ заболява отъ неврастения.

Какво представя неврастенията? Неврастенията не е нищо друго, освенъ резултатъ на неправилно функциониране на капилярнитѣ сѫдове. То се предизвиква отъ голѣмо натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голѣмо напрежение върху нервитѣ, вследствие на което човѣкъ става чрезмѣрно нервенъ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ, за да си помогне по нѣкакъвъ начинъ? Той трѣбва да затвори ключоветѣ на своята нервна система, да не допуща прииждане на голѣмо количество електричество отвънъ. Когато въ човѣка се атакува повече симпатичната нервна система, той започва да затлъстява. Затлъстяването пъкъ причинява другъ родъ болезнени състояния. Човѣкъ трѣбва да пази своята симпатична нервна система отъ излишни наслоявания.

Сега, ако искате да разберете, презъ какво изкушение сѫ минали Адамъ и Ева, четете третата глава отъ Битието. Тамъ ще видите, какъ Ева е била изкушавана отъ змията. Тя не послуша Господа и сгрѣши, заради което и двамата бѣха изпѫдени отъ рая. Съ излизането си отъ Рая, тѣ минаха първото посвещение. Тѣ разбраха, какво значи, да свързвашъ приятелство съ змия. Змията казваше на Ева, че трѣбва да яде отъ плода на забраненото дърво, за да стане господарь на себе си, на своитѣ мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби отъ това посвещение? Съ грѣхопадането, т. е. съ излизането на Адамъ и на Ева отъ Рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днесъ още. Тази е причината, поради която всички хора на земята минаватъ презъ посвещения. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е миналъ презъ тритѣ посвещения. Задачата на човѣка днесъ е по обратенъ пѫть да се освободи отъ учението на змията и отъ тия посвещения. Той трѣбва да минава презъ посвещения, но такива, които сѫ резултатъ на новия му животъ — на живота на любовьта.

Кой е пѫтьтъ къмъ любовьта? — Отричане отъ учението на змията и тръгване въ пѫтя на любовьта, който Христосъ и до днесъ още сочи на човѣчеството. Не чакайте да дойде Господъ въ райската градина да ви търси. Преди още да ви е извикалъ, излѣзте предъ Него и се изповѣдайте. Признайте грѣшката си и тръгнете напредъ. Като изправите погрѣшката си, вие ще разберете, какъвъ е билъ смисълътъ на първото посвещение. Вие ще разберете, какво значи приятель. Да познаешъ душата на приятеля си, да изпол- зувашъ правилно обмѣната, която става между тебе и него, това значи, да си разбралъ Божиитѣ пътища.

„И направи Богъ человѣка по образъ и подобие свое; мѫжки и женски полъ ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Богъ направи още въ райската градина, и туй, което хората наричатъ женитба, е особенъ родъ посвещение, но не отъ Бога, а отъ змията. Истинската женитба се основава на любовьта, която съществува въ човѣка още отъ момента на раждането му. Той се е родилъ съ опредѣлена любовь къмъ нѣкого. Женитба, която се основава на любовь, създадена днесъ, е устроена отъ змията. Следователно, не е ли роденъ човѣкъ съ опредѣлена любовь къмъ нѣкого, това е измама, отъ която трѣбва да се пази. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ Го възлюбихъ“. Същото може да се каже и за хората. Христосъ е възпюбилъ човѣчеството още отъ времето, когато Богъ го е възлюбилъ. Значи, любовьта на Христа къмъ човѣчеството е съществувала отъ незапомнени времена. Ако останѣше на Христа днесъ да залюби хората, тѣхната работа щѣше да бъде свършена. Любовь, която днесъ се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне. Каква любовь е тази, която не е изказана на Божественъ езикъ? Днесъ хората говорятъ за любовьта, а не познаватъ нейния езикъ. Тѣ се опитватъ да решатъ една велика математическа проблема, безъ да познаватъ основнитѣ правила на математиката. Това е невъзможно!

И тъй, всѣко положение въ живота може да се изучава отъ механическа, органическа и психологическа гледна точка. Запримѣръ, дойдемъ ли до числата, и тѣ растатъ и се увеличаватъ по механически, органически и психологически начинъ. Едни отъ числата растатъ отвънъ - навѫтре, а други — отвѫтре-навънъ. Живи величини сѫ числата. Първото число, съ което Богъ създаде свѣта, бѣше Адамъ. Човѣшкиятъ животъ започна съ Адама. Второто число бѣше Ева, третото — Каинъ, четвъртото — Авелъ, петото Ситъ и т. н. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, кое число представя следъ Адама. Има числа по-близки и по-далечни отъ основнитѣ числа на живота. Тази е причината, поради която и вие дѣлите хората на близки и на далечни. Когато единъ предметъ или човѣкъ е близо до (васъ, до вашия погледъ, вие го виждате ясно, познавате го добре. Ако е далечъ отъ васъ, не го виждате и непознавате добре. Близъкъ предметъ или човѣкъ до васъ е този, който самъ се е приближилъ на такова разстояние, да можете свободно да го виждате и изучавате. Искате ли да изучите единъ отдалеченъ отъ погледа ви предметъ, вие трѣбва да се приближите къмъ него.

Сега, като говоря за влиянието на змията върху човѣка, азъ имамъ предъ видъ онази тъмна, черна зона въ човѣшкия животъ, на която той неизбѣжно се натъква. Нѣкой пѫть съ ставането си отъ сънь още човѣкъ чувствува тѫга, неразположение, тъмнина въ съзнанието си и се чуди, отде е дошло това. Туй тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човѣка чрезъ особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапватъ. Не е лесно да се освободи човѣкъ отъ тия мисли, натрапени чрезъ внушение. Понѣкога човѣкъ се моли на Бога, но веднага известни мисли му се натрапватъ: Защо се молишъ? Какво си постигналъ, като си се молилъ толкова години? Я вижъ, ще се уморишъ да стоишъ правъ. Ако пъкъ е студено, другъ  родь мисли му се натрапватъ: Защо си станалъ толкова рано да мръзнешъ въ студената стая? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Ако пъкъ искашъ непременно да се молишъ, легни си и така се моли. И въ леглото можешъ да се молишъ. Това сѫ мисли, внушени отъ змията, и човѣкъ трѣбва да се осво- боди отъ тѣхъ. Който се моли въ леглото си, той не е още отъ напредналитѣ. Който се страхува отъ студа, и той не е отъ напредналитѣ.— Ама дали съмъ въ правия пѫть?— Ако любишъ, ти си въ правия пѫть; ако не любишъ, не си въ правия пѫть. Любовьта изключва страха, противоречията, съмненията. Силата на нагорещеното желѣзо не е въ самото желѣзо, но въ топлината, която съдържа въ себе си. Следователно, силата на човѣка, съ която може да преодолява всичко, се крие въ неговата любовь. Изгуби ли топлината си, заедно съ това желѣзото губи и силата си. Изгуби ли любовьта си, съ нея заедно човѣкъ губи и силата си. Като знаете това, помнете следното: каквото да се случи въ живота ви, презъ каквито изпитания и страдания да минавате, пазете връзката си съ любовьта. Никога не прекѫсвайте връзката си съ любовьта. Искате ли да запазите силата си, не губете любовьта си. Любовьта прави човѣка силенъ.

Какво се разбира подъ думитѣ „не кѫсайте връзката си съ любовьта“. Да скѫса човѣкъ връзката си съ любовьта, това значи, да запуши устата и носа си, да не влиза отвънъ въздухъ. Щомъ запуши устата и носа си и се лиши отъ въздухъ, човѣкъ самъ се осъжда на смърть. Като не успѣватъ въ работитѣ си, мнозина се разочароватъ отъ любовьта и мислятъ, че тя е причина за тѣхното нещастие. Изучавайте хората, които живѣятъ извънъ законитѣ на любовьта, които не я признаватъ и ще видите, че и тѣ стра- датъ, боледуватъ, остаряватъ. Ако и тѣ стра- датъ, остаряватъ и боледуватъ, това показва, че любовьта не е причина за тѣхнитѣ нещастия. Има нѣщо извънъ любовьта, което прави човѣка нещастенъ. Това сѫ неговитѣ слабости, неговитѣ недѫзи. Невъзможно е човѣкъ да живѣе въ любовьта и да страда, да боледува, да остарява. Човѣкътъ на любовьта е доволенъ отъ всичко. Той е вѣчно младъ, той никога не боледува. Дали е богатъ или сиромахъ, ученъ или простъ, той е доволенъ отъ положението си. Въ него има вѣченъ стремежъ къмъ красивото и великото въ свѣта, което постоянно го насърдчава. Той знае, че ако днесъ е невежа, утре ще стане ученъ.

И тъй, силата на човѣка е въ любовьта. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да е доволенъ, външно и вѫтрешно. Вѫтрешното недоволство прави човѣка нещастенъ. Щомъ е недоволенъ, той прекѫсва връзката си съ любовьта. Неврастенията на хората се дължи на факта, че сѫ изгубили срѣдата, въ която сѫ живѣли. Тази срѣда, безъ която не могатъ да живѣятъ, е любовьта. Намѣрятъ ли тази срѣда, обикнатъ ли ги хората, тѣ отново ставатъ радостни. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ. Намисли ли човѣкъ да се свърже съ любовьта, да следва нейнитѣ закони, веднага трѣбва да реализира ми- съльта си. Въ духовния животъ на човѣка не се позволява никакво отлагане. — Какво да правимъ съ страданията? —Ще търпите. Като страдате, ще се учите на търпение. Нѣкой търговецъ изгубилъ стотици хиляди лева — ще търпи. Това е посвещение. Мома обича нѣкой момъкъ, сгодила се за него, но той я напусналъ. Това е посвещение. Дете се родило нѣкѫде, но скоро следъ това умира. И това е посвещение. Всичко, което се случва въ живота на човѣка, добро и зло, е изпитание, което има предъ видъ да събуди човѣшкото съзнание, да му покаже, какви сѫ разбиранията му и докѫде е дошълъ въ развитието си.

Има единъ пѫть, който може да освободи човѣка отъ страданията. Това е пѫтьтъ на любовьта. — Какъ да вървимъ въ този пѫть? — Както Христосъ е казалъ. — Кѫде е говорилъ Христосъ за този пѫть? — Въ Евангелието.— Какъ да нося кръста си?— Както Христосъ е носилъ своя. — Какъ да се моля? — Както Христосъ се е молилъ.—Нѣма ли новъ начинъ?— Новиятъ начинъ е начинътъ на самоизмамата. Измамата седи въ боядисване на нѣщата. Всѣка боядисана дреха е стара. Тя е изтъркана, избѣлѣла. Азъ ви препорѫчвамъ да носите нови дрехи, безъ никаква боя. Природата никога не боядисва. Тя туря естествени краски на нѣщата, но никога не ги боядисва. Ние не сме за никакво боядисване, било то религиозно, умствено или сърдечно. Говорете съ хората, сподѣляйте своитѣ разбирания, но не се стремете да ги боядисвате. — Ама той трѣбва да сподѣля възгледитѣ на новото учение.— Единъ възгледъ сѫществува въ свѣта, общъ за всички хора. Този възгледъ е вложенъ въ душата на човѣка, още въ  началото на неговото създаване. Той е най-стариятъ възгледъ въ свѣта. Той е нареченъ възгледъ на Божията Любовь. Този възгледъ гласи: Обичай всички хора, които те обичатъ. Не се привързвай къмъ тия, които не те обичатъ. Още по-широко казано: Обичайте всички, но не се свързвайте съ онѣзи, които не ви обичатъ. Всичко изпитвайте, но доброто дръжте. Следвайте пѫтя на любовьта, ако искате правилно да се развивате. — Какь ще се наложи новото учение? — То е наложено на свѣта отъ памти-вѣка. Новото учение е посѣто отъ незапомнени времена. То се нуждае само отъ поливачи. Отъ васъ се иска само да поливате. Вие ще изпълнявате ролята на дъжда. Вие ще поливате, а посѣтитѣ семена ще никнатъ и растатъ.

Днесъ новитѣ условия на живота изискватъ образци. Всички трѣбва да бѫдете образци на любовьта. Обаче, любовьта безъ мѫдростьта, и мѫдростьта безъ любовьта не сѫществуватъ. Тѣ сѫ неразривно свързани. Като казваме, че Богъ е Любовь, подразбираме, че Той е и Мѫдрость. Признаваме ли Бога като Любовь, трѣбва да Го признаваме и като Мѫдрость.

Цѣли 40 години еврейскиятъ народъ пѫ- тува презъ пустинята, съ намѣрение да влѣзе въ Ханаанъ — земята на изобилието, на Любовьта. Въпрѣки това, той не влѣзе въ Ханаанъ, а отиде въ Палестина. Ханаанъ не сѫществува на земята, но само на небето. Ханаанъ е мѣстото, дето живѣятъ сѫществата на любовьта. Тѣ сѫ сѫщества въ човѣшка форма, но прилагатъ законитѣ на любовьта. Всѣки човѣкъ се стреми да влѣзе въ Ханаанъ, да стане членъ на „обществото на любовьта“.

И змията запита Ева: „Истина ли рече Богъ, да не ядете отъ всѣко дърво на рая?“. Кое е това дърво, отъ което Богъ забрани още на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ него? Това дърво е дървото на злото. Кѫде се намира това дърво? Вѫтре въ човѣка. Дойде ли до това дърво въ себе си, човѣкъ не трѣбва да го бута. Не бутайте това дърво, нито отъ плодоветѣ му яжте. Какво пра- вятъ съвременнитѣ хора? Тѣ всѣки день влизатъ въ градината си, приближаватъ се до дървото на злото и си откѫсватъ по единъ плодъ. Следъ това страдатъ, плачатъ, чувствуватъ се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вѫтре въ васъ!

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявен- иятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

3. Утринно слово отъ Учителя.

7 октомврий, 1934 год. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...