Jump to content

1941_09_21 Царството Божие


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Царството Божие

Р а з м и ш л е н и е .

Ще прочета 5. гл. отъ Евангелието на Матея. Въ нея се говори за деветтѣ блаженства. Ако приложите блаженствата въ живота, ще придобиете нѣщо ценно. Голѣмо богатство се крие въ тѣхъ.

„Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно“. (—3 ст.). — Кои сѫ нищитѣ духомъ? — Които работятъ. Значи, който работи, ще наследи Царството небесно. Който работи, яде най-хубавата храна; който не работи, на него даватъ укрухитѣ.

Сега, като ви говоря, само ушитѣ се хранятъ, а не и очитѣ. При това, всички не възприематъ еднакво тази храна, понеже слухътъ имъ не е еднакво развитъ. Който има слабъ слухъ, мѫчно чува ; не може да разбере това, което му се говори. За да чува добре, човѣкъ трѣбва да работи върху слуха си, да го развива. Понѣкога причината за слабото чуване се крие въ ушната каль, която се събира въ ушитѣ. Очистете ушитѣ си, за да чувате добре и да разбирате правилно.

Днесъ всички хора се запитватъ, какво ще стане съ свѣта. Питамъ: какво ще стане съ вързания конь и крава? Господарьтъ ги е вързалъ съ вѫже за едно дърво и ги оставилъ заедно да пасатъ. Кравата се дърпа, иска да се освободи отъ вѫжето, а коньтъ я пита: Кѫде отивашъ? Защо не останешъ при мене, заедно да пасемъ? Не съмъ вълкъ да те изямъ. И двамата сме тревопасни, разбираме се. При това, ти бодешъ, а азъ ритамъ; можемъ да се защищаваме. — Искамъ да бѫда свободна — отговаря кравата. — Ако си свободна, ще влѣзешъ въ нѣкоя нива да я изпасешъ, и господарьтъ на нивата ще те накаже. По-добре да си вързана, отколкото господарьтъ да те наказва. Ако съмъ свободенъ, и азъ ще направя нѣкаква пакость. Докато ние, тревопаснитѣ, не си подадемъ рѫка за взаимна работа ; докато не съединимъ добродетелитѣ си и не разчитаме едни на други, всѣкога ще се намѣри нѣкой господарь да ни връзва. Така се разговаряли коньтъ и кравата около дървото.

Когато слушатъ нѣкой говоритель, хората се запитватъ, защо започва речьта си по този начинъ. Много естествено. Говорительтъ е музикантъ и започва речьта си отъ нѣкой тонъ, запримѣръ, отъ до, отъ ми, отъ ре, отъ фа. Следъ това съчетава тоноветѣ хармонично, споредъ нѣкои гами, и образува цѣла пѣсень. Който разбира музиката, ще се ползува отъ пѣсеньта. Ако тя започва отъ до, като основенъ тонъ, това показва, че нѣщо му тежи на сърдцето — мѫти нѣкакво яйце. Ако започва отъ ре, яйцето вече се измѫтило, пиленцето излѣзло на бѣлъ свѣтъ — иска да яде. Докато пиленцето е подъ крилата на майка си, пѣсеньта започва отъ ми; щомъ поизрасне, то се крие само вечерь подъ крилата на майка си. Тогава пѣсеньта започва отъ фа. Сутринь майката води пиленцето съ себе си, предава му уроци, какъ да се храни — това е тонътъ солъ. Щомъ започне само да се храни, майката го води по гости, на угощение — това е тонътъ ла. Най-после господарьтъ му го продава, заколятъ го и го турятъ въ тенджера да ври — това е тонътъ си. Всички гости се произнасятъ за пиленцето, че е охранено и добре сготвено. Това е символичното значение на тоноветѣ въ обикновения животъ.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата по външнитѣ имъ прояви, да не чакате всичко наготово. Запримѣръ, спрѣлъ се нѣкой подъ една круша и се запитва, дали крушитѣ сѫ узрѣли. Погледни на земята, ще познаешъ. Ако има паднали круши, ще знаешъ, че сѫ узрѣли. Узрѣлата круша пада и отъ най-слабия вѣтрецъ. Вземи крушата и я използувай. Какъ да я използувамъ? — Господарьтъ ти ще те научи. Какъвто е господарьтъ ти, на това ще те научи. Ако господарьтъ ти има характеръ на свиня, ще те научи да ровишъ; ако има характеръ на вълкъ, ще те научи да давишъ овце; ако има характеръ на човѣкъ, ще те научи на добро. Стремете се да имате за господарь истинския човѣкъ, да ви научи на добро и да ви води въ правия пѫть. Има хора, които ставатъ господари, но не водятъ човѣка въ правия пѫть. Тѣ не сѫ още истински човѣци. Тѣ сѫ самозвани господари. Задачата на човѣка се заключава въ развиване на способностьта, да различава нѣщата.

И тъй, ще се учите да различавате доброто отъ злото, свѣтлината отъ тъмнината, както въ себе си, така и въ окрѫжаващитѣ. Научете се да различавате проявитѣ на различнитѣ видове материи — твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна, и да се справяте съ тѣхъ. Запримѣръ, ако не знаете, какъ да се справяте съ твърдата материя, не можете да се лѣкувате отъ болеститѣ, които тя е причинила. Ревматизъмътъ се дължи на твърдитѣ частици, натрупани около ставитѣ. Недоволството е причина за ревматизма. Като знаете това, бѫдете доволни отъ положението си. Ако днесъ нѣмате нѣщо, следъ време ще го придобиете. Пазете чистотата на ума и на сърдцето си, за да бѫдете здрави и добре разположени. Чистата кръвь зависи отъ чиститѣ мисли и чувства. Щомъ кръвьта на човѣка е чиста, той е неуязвимъ — никакви болести, никакви смущения не могатъ да го победятъ. Той е устойчивъ и въ психическо, и въ физическо отношение. Следователно, пазете се отъ лоши мисли, които покварятъ сърдцето; пазете се отъ лоши желания, които покварятъ ума. Докато е бременна, жената трѣбва да държи въ ума си чисти же лания и въ сърдцето си чисти мисли, да не поквари кръвьта на детето си. Предаде ли своята нечиста кръвь на детето си, то ще носи последствията на тази кръвь цѣлъ животъ. Ще се чудите следъ това, защо детето ви е болезнено и съ жълтъ цвѣтъ на лицето.

Защо се страхуватъ хората отъ жълтия цвѣтъ? Въ духовния свѣтъ жълтиятъ цвѣть е свързанъ съ ума, съ интелигентностьта на човѣка ; на физическия свѣтъ, той е неприятенъ като цвѣтъ на лицето. Човѣкъ се плаши отъ жълтия цвѣтъ, защото е изгубилъ мекотата си. Безъ мекота този цвѣтъ е опасенъ. Христосъ казва: „Ако сольта обезсолѣе, хвърля се, нищо не струва.“ Следователно, когато жълтиятъ цвѣтъ изгуби мекотата си, той не може да предаде знанието, което мѫдростьта носи въ себе си. За такъвъ цвѣтъ казваме, че е обезсолѣлъ. Стремете се къмъ естественото състояние на жълтия цвѣтъ, който съдържа мекота. Можете ли да възприемете трептенията на този цвѣтъ, вие придобивате нуждната свѣтлина и знание, да решавате мѫчнитѣ си задачи, съ по едно, две и повече неизвестни.

Какво означаватъ неизвестнитѣ величини X, Y, Z? Тѣ криятъ въ себе си нѣщо ценно, което се познава само при известни условия. Запримѣръ, съ буквата „Z“ означаваме неизвестна величина. На български пъкъ казваме „зетъ“, и пакъ разбираме нѣщо неизвестно. Дойде нѣкой момъкъ въ дома ви, представя се за добъръ човѣкъ, обича вашата дъщеря.

Щомъ стане вашъ зетъ и влѣзе помежду ви като приведенъ зетъ, тогава виждате, какво носи въ себе си той, добро или зло. Ако работи, помага въ общата работа и се отнася добре съ всички, той е добъръ зетъ; ако мисли само за себе си и по цѣли дни се излежава, той не е добъръ. Значи, искате ли да познаете, какво носи човѣкъ въ себе си, вземете го въ дома си като приведенъ зетъ. Тогава неизвестната величина „Z“ се превръща въ известна. Ще кажете, че той е беденъ човѣкъ. Който има умъ да мисли, сърдце — да чувствува и воля—да действува, не е беденъ.

Като говоря върху известни въпроси, нѣкои искатъ да знаятъ, кого имамъ предъ видъ. Или всички имамъ предъ видъ, или никого. Ако нѣкой излѣзе на лице, той не е самъ. Барабанчикътъ бие барабана, но той не е самъ, следъ него иде цѣлъ полкъ. Той съобщава, че следъ него идатъ войници, които се предвождатъ отъ полковника си — своя началникъ. Затова, каквото се говори, то се отнася за всички. Христосъ казва: ,Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“.

„Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно“. Това значи: блажени сѫ ония, които не се съблазняватъ отъ земнитѣ блага и богатства. Какво ще научи ученикътъ, ако отиде на училище съ пълни торби блага и скѫпоценности? Не само че нѣма да научи нѣщо, но ще смущава и другаритѣ си. Какво ще придобие човѣкъ, ако въ ума му постоянно стои мисъльта за забогатяване? Какво придобива, ако 40—50 години само яде и пие? Вмѣсто да става по-красивъ, отъ година на година той губи красотата и младостьта си, лицето му се набръчква и казва: Остарѣхь вече! — Външно си остарѣлъ, турилъ си маска на лицето си и играешъ роля на старецъ. Въ сѫщность, вѫтрешно си младъ, имашъ желание да живѣешъ. Отъ живота на човѣка зависи да бѫде и външно, и вѫтрешно младъ, да се радва на живота, да се ползува отъ добритѣ условия. Пазете се отъ актьорството. Не ставайте актьори въ живота, преждевременно да си туряте бѣли коси, бради и мустаци и да се подпирате съ тояги. Има смисълъ да бѫде човѣкъ истински актьоръ, да играе своя роля, а не чужда.

Въ варненско нѣкѫде, се случило нѣщо особено — единъ чорбаджия отворилъ очитѣ на единъ слѣпецъ. Какъ станало това? Отишли двама просяци въ дома на чорбаджията да просятъ: единиятъ вървѣлъ напредъ и свирѣлъ на гѫдулка, а другиятъ — следъ него — слѣпъ, подпиралъ се на тояга. Чорбаджията билъ нѣщо неразположенъ и, като ги видѣль, започналъ да ги ругае: Защо не работите, ами сте тръгнали да просите? Сега ще ви дамъ да разберете, кой съмъ азъ! Взелъ тоягата и хукналъ следъ тѣхъ. Пръвъ избѣгалъ слѣпиятъ, следъ него гѫдуларьтъ. Чорбаджията се почудилъ, какъ може слѣпъ човѣкъ да бѣга тъй бързо и да не се нуждае отъ чужда помощь. Каква била работата? Той не билъ слѣпь; замазалъ очитѣ си съ восъкъ — игралъ чужда роля. Чорбаджията се засмѣлъ, разположилъ се и казалъ на съседитѣ си: Чудно нѣщо! До този моментъ не знаехъ, че мога да отварямъ очи на слѣпи.

Кога биятъ човѣка? — Когато играе чужда роля. Погрѣшката на просяцитѣ не се заключава въ това, че търсятъ начинъ за прехраната си, но дето сѫ избрали такъвъ, именно, начинъ. Вмѣсто да се представя за слѣпъ, а другиятъ да свири, по-добре щѣше да бѫде, ако единиятъ играеше, а другиятъ—свирѣше. Така щѣха да веселятъ и себе си, и ония, отъ които искатъ помощь. Често хората си избиратъ занаяти, които не имъ подхождатъ, и това става причина да лъжатъ. Природата има голѣмо отвращение къмъ лъжата. Тя прощава всички погрѣшки на човѣка, но лъжата — никога. Избирайте си такова занятие, което ви подхожда. Не оставяйте ума и сърдцето си въ застой. Хранете се съ свѣтли мисли и възвишени чувства, които носятъ радость и веселие.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистота въ мисли, въ чувства и постѫпки. Ако си домакиня и месишъ хлѣбъ, вземи прѣсно, доброкачествено брашно, а не такова, което е стояло четири-петь месеца въ чували. Яжте всѣкога чиста, прѣсно сготвена храна. Американцитѣ, които минаватъ за културни хора, се хранятъ изключително съ месо. По три пѫти на день тѣ ядатъ месо, поради което зѫбитѣ имъ не сѫ здрави. Тѣ иматъ обичай да пиятъ кафе, а следъ това да ядатъ сладоледъ. Рѣзкитѣ промѣни на хранитѣ се отразяватъ вредно на стомаха, затова много американци страдатъ отъ стомашно разстройство. Пазете се отъ контраститѣ въ живота: въ храната, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Това съдружие прави човѣка недоволенъ, внася дисхармония въ живота му. Очи има, недоволенъ е; уши, носъ, уста има, пакъ е недоволенъ; здраве има, сѫщо е недоволенъ. Какво показва това? Нищо друго, освенъ нищетата на човѣка. Слабъ, неспособенъ ученикъ е човѣкъ. Всичко му е дадено, но той не може да се ползува отъ него и не знае да се радва на богатството си.

Трѣбва ли човѣкъ да бѫде недоволенъ, когато всичко въ свѣта работи за него? Минералитѣ, кристалитѣ, скѫпоценнитѣ камъни работятъ за него. Тѣ събиратъ външната свѣтлина, пречупватъ я въ себе си и часть отъ нея изпращатъ навънъ, за да се ползува човѣкъ отъ нея. Растенията приематъ свѣтлината въ себе си и въ видъ на различни краски — червени, жълти, зелени, сини, розови, я изпращатъ съ своето благоухание навънъ, пакъ за човѣка. Той ги възприема въ видъ на свѣтли мисли и чувства и се укрепва чрезъ тѣхъ. Тѣ сѫ крепость за него — правятъ го неуязвимъ въ живота. Никаква сила въ свѣта не може да победи човѣка, който се храни съ свѣтлината и топлината на своитѣ мисли и чувства.

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.“ (— 5 ст.). — Не е казано, че силнитѣ ще наследятъ земята, но кроткитѣ, т. е. разумнитѣ, добритѣ, които сѫ полезни и за себе си, и за своитѣ ближни. Който е полезенъ на себе си, на своитѣ ближни, полезенъ е и на Бога. Това значи кротъкъ човѣкъ. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткиятъ разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човѣкъ работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човѣкъ работи за ближнитѣ си. Като слави Божието Име, човѣкъ работи за цѣлата вселена. Работете по този начинъ, именно, за себе си, за ближния си и за цѣлата вселена, за да бѫдете обиколени отъ добри и разумни сѫщества, да придобиете блаженствата въ живота.

Изпълнявайте Божията воля, за да бѫдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бѫдете полезни на ближнитѣ си. Осветявайте Името на Бога, за да влѣзете въ връзка съ разумнитѣ и добри хора по свѣта. Вънъ отъ тѣзи нѣща човѣкъ остава странникъ и на този, и на онзи свѣтъ. Напишете въ ума, въ сърдцето и въ волята си следнитѣ мисли: Искамъ да изпълня Божията воля, за да бѫда здравъ и полезенъ на себе си. Искамъ да намѣря Божието Царство и Неговата Правда, за да бѫда полезенъ на ближния си. Искамъ да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа съ всички добри, разумни и възвишени души по цѣлия свѣтъ.

Запишете последната и най-важна мисъль : Безъ истината не можете да изпълните Божията воля. Безъ мѫдростьта не можете да намѣрите Божието Царство и Неговата Правда. Безъ любовьта не можете да осветите Името на Бога.

— Това е животъ вѣченъ, дапозная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ.

*

19. Беседа отъ Учителя, държана

на 21. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...