Jump to content

1941_09_03 Прави възгледи


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Прави възгледи

Размишление.

Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ на живота. Тѣ искатъ да си обяснятъ причинитѣ за сѫществуването имъ, но не могатъ. Колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ имъ, толкова по-голѣмо е недоволството. На кого да се сърдятъ за мѫчнотиитѣ си, не знаятъ. Времето се разваля, студъ хваща, недоволни сѫ, но нѣма на кого да се сърдятъ. Кѫщата имъ има неудобства, недоволни сѫ, но пакъ нѣма на кого да се сърдятъ. Да се сърди на себе си, не може; да се сърди на хората, не може; да се сърди на природата, пакъ не може. Но, въпрѣки това, сърди се, гнѣви се човѣкъ, упорствува. Ще кажете, че човѣкъ е благородно сѫщество. Наистина, благороденъ е той, но и упоритъ. По-благородно сѫщество на земята отъ човѣка нѣма, но и по-упорито сѫщество отъ него нѣма. Казано е въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка“. Значи, Богъ се разкая, че преждевременно е поставилъ човѣка въ рая. Дълго време още трѣбваше да стои вънъ отъ рая, за да се приготви за райския животъ. Понеже първитѣ човѣци не бѣха готови за рая, изпѫдиха ги вънъ, въ широкия свѣтъ, тамъ да се учатъ и възпитаватъ. Нѣма по-велико училище за човѣка отъ живота. И нѣма по-велика възпитателка за човѣка отъ природата.

Каквото и да се говори за създаването на първитѣ човѣци, това е голѣма история. Двама души бѣха въ рая, но не живѣеха въ единство, имаше нѣщо, по което се различаваха. Когато двама души не сѫ на еднакво ниво въ физическо, въ духовно или въ умствено отношение, тѣ не могатъ да вървятъ заедно: единиятъ ще върви по-напредъ, другиятъ — следъ него. Какво ще стане, ако двама души — единиятъ високъ два метра, а другиятъ — 1.65 см., тръгнатъ на пѫть? Високиятъ прави голѣми крачки и върви напредъ. По-низкиятъ прави малки крачки и остава назадъ, не може да върви наредъ съ високия. За да бѫдатъ на една линия, високиятъ трѣбва да намали разкрача си, а низкиятъ — да го увеличи. Ако низкиятъ каже, че и той иска да намали разкрача си, както високия, и двамата ще се намѣрятъ въ първото положение; единиятъ ще върви напредъ, другиятъ — следъ него. За да вървятъ заедно, високиятъ трѣбва да се нагоди къмъ низкия, а низкиятъ — къмъ високия. Не се ли нагаждатъ единъ къмъ другъ, хората ще бѫдатъ на такова разстояние помежду си, че всѣкога ще се натъкватъ на противоречия.

Срѣщатъ се двама души: единиятъ е добъръ цигуларь, а другиятъ не знае да свири. Това различие не трѣбва да ги отдалечава. — Защо? — Защото единиятъ ще свири, а другиятъ ще слуша и ще преценява. Вториятъ ще каже, че природата не го е надарила, лишила го е отъ възможностьта да свири. Той може да не свири, но има ухо да слуша и да разбира. Приложи ухото си, слушай музиката на цигуларя, и двамата ще станете добри приятели. Природата е дала различни дарби на хората, но тѣ трѣбва да ги развиватъ. Единиятъ дава, другиятъ взима. Не могатъ двама души едновременно да даватъ или да взиматъ. Важно е човѣкъ да знае, какъ да дава и какъ да взима. Разумниятъ знае, кога и какъ да дава и да взима. Даването е законъ, чрезъ който човѣкъ изпълнява Божията воля. Ако я изпълнява правилно и съ любовь, той се ползува отъ Божието благословение. Съ други думи казано: ако давашъ правилно, природата ти дава кредитъ; ако не давашъ правилно, тя спира кредита ти. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ вземането. Ако взимашъ правилно, природата ти отпуща кредитъ; ако не взимашъ правилно, тя спира кредита ти.

Представете си, че ви даватъ една семка. Вие взимате семката и я хвърляте настрана. Въ случая, вие не сте взели правилно семката. — Защо не сте я взели правилно? — Защото не сте разуменъ. Разумниятъ знае, какъ да постѫпи съ семката. Той отива на нивата си, посажда семката, полива я и я оставя на грижитѣ на природата. Следъ време отъ тази семка ще израсте голѣмо дърво, което ще дава изобилно плодове. Когато диша, човѣкъ пакъ взима. Ще каже нѣкой, че не иска да диша студенъ въздухъ. Единъ моментъ може да се откаже да диша, но втория моментъ ще се принуди да поеме и студенъ въздухъ. Отказването отъ известно благо е пакъ неправилно взимане. Природата наказва всѣки, който не знае да взима. — Защо? — Защото съ неправилното взимане човѣкъ нарушава законитѣ на природата. Когато яде, когато пие вода, когато диша, човѣкъ взима известни блага отъ природата, въ замѣна на което тя гради въ него. Чрезъ разумното взимане човѣкъ доставя материали на природата, да гради. Промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, сѫ резултатъ на това, което тя създава. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да се справя съ всички промѣни въ живота и въ природата. Затова е казано: „Примирявайте се съ Господа“.

И тъй, да се примири човѣкъ, това значи, да приема всичко съ любовь и да дава всичко съ любовь. Каквото учи той, трѣбва да го изучава съ любовь. Вънъ отъ любовьта, нѣщата губятъ своя смисълъ. Като учи нѣкакъвъ езикъ, човѣкъ трѣбва да се научи да пише правилно буквитѣ. Запримѣръ, като пишете буквата „М“, ще гледате и дветѣ връхчета да бѫдатъ еднакво дълги. Нѣкои пишатъ първото връхче по-голѣмо отъ второто. Споредъ графолозитѣ, това сѫ хора, които мислятъ повече за себе си. Онѣзи пъкъ, които пишатъ второто връхче по-голѣмо отъ първото, сѫ хора, които мислятъ повече за другитѣ, по-малко за себе си. Ако онзи, който мисли повече за себе си, има слуга, ще изисква отъ него много работа, но като дойде до плащането, ще гледа да намали заплатата му. Ето защо, когато нѣкой слуга се хваща на работа, трѣбва да види, какъ пише господарьтъ буквата „М“. Ако напише първото връхче по-високо, да не става слуга на такъвъ господарь. И господарьтъ има право да провѣри, какъ слугата пише буквата „М“, за да знае, да го вземе ли за слуга, или не. Ако и слугата, и господарьтъ пишатъ буквата „М“ правилно, съ два еднакво високи върха, тѣ сѫ единъ за другъ. Обаче, има и друго нѣщо. Връхчетата на буквата могатъ да бѫдатъ еднакви, но силно заострени. Това показва, че този човѣкъ е сприхавъ. Ако връхчетата сѫ заоблени, този човѣкъ е мекъ, кротъкъ, отстѫпчивъ.

Като изучава езицитѣ, човѣкъ трѣбва да разбира и тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Запримѣръ, думата „соль“ въ различнитѣ езици има различни значения. На английски езикъ. думата „соль“ означава душа, нѣщо подвижно. Въ български езикъ тази дума има две значения: соль, която осолява, ограничава нѣщата. Когато нѣкой каже, че го насолили добре, това значи, че го накарали да млъкне. И най-после, сѫщата дума „солъ“ въ музиката означава музикаленъ тонъ. Дето влѣзе тонътъ „солъ“, всички го чуватъ.

Едно се изисква отъ човѣка: да прави разумна, съзнателна връзка между нѣщата. Всички нѣща въ природата сѫ тѣсно свързани. Запримѣръ, между главата, рѫцетѣ и краката има известна връзка. Когато върви, човѣкъ движи рѫцетѣ си, а главата въ това време мисли. Когато дѣсниятъ кракъ излиза напредъ, лѣвата рѫка отива назадъ; когато лѣвиятъ кракъ излиза напредъ, дѣсната рѫка отива назадъ. Между дѣсния кракъ и лѣвата рѫка се образува едно течение отъ енергии; между лѣвия кракъ и дѣсната рѫка се образува друго течение. Тѣзи две течения се прекръстосватъ. Въ това време пъкъ енергии отъ природата събуждатъ мисъльта, и главата започва да работи. Доколко човѣкъ е работилъ съ главата, съ рѫцетѣ и съ краката си, се познава по коститѣ му. Единъ день, когато човѣкъ замине за другия свѣтъ, Богъ ще се произнесе научно за неговата дейность на земята по коститѣ му. Той ще каже: Донесете ми коститѣ на еди-кой си човѣкъ. Като разглежда главата му, Той ще види, съ кои центрове е работилъ повече и съ кои — по-малко. После ще разгледа коститѣ на рѫцетѣ му и ще види, доколко е билъ справедливъ. Като разгледа коститѣ на краката му, Той ще се произнесе за неговата доброта.

Като се говори за онзи свѣтъ, хората искатъ да знаятъ, ще се срѣщатъ ли тамъ съ близкитѣ си и ще се познаватъ ли. Ако двама музиканти свирятъ добре, тѣ непремѣнно ще се срещнатъ и ще се запознаятъ; ако двама оратори говорятъ сладко и красноречиво, непремѣнно ще се срещнатъ и познаятъ; ако двама души ходятъ добре, непремѣнно ще се срещнатъ. Докато човѣкъ се движи, всѣкога ще срѣща хора и ще се запознава съ тѣхъ. Престане ли да ходи, никого не може да срѣща. Ако нѣкой го посети и му дойде на крака, това е другъ въпросъ. Изобщо, страшно е положението на човѣкъ, който не може да ходи, да се движи. Понеже краката сѫ символъ на човѣшкитѣ добродетели, страшно е положението на човѣкъ, който не е работилъ върху добродетелитѣ си. Който е развилъ добродетелитѣ си, върви тихо, плавно, като че не стѫпва на земята. Колкото по-грубъ е човѣкъ, толкова по-тежко, по-шумно ходи. Като говорите за срѣщи и запознаване съ хората, нуждни сѫ редъ условия. Запримѣръ, ако отивате на чешма, която дава изобилно вода, малко хора ще срѣщате и малко познанства ще правите. Ако отивате на чешма, която дава малко вода, ще чакате много време, докато напълните сѫдоветѣ си. Въ това време ще се срѣщате съ много хора и ще се запознавате. За да не седите безъ работа, можете да си вземете нѣкоя книга да четете, или да пишете нѣщо. Кое е по-добре за човѣка: да отива при чешма, която тече изобилно, или при такава, която слабо тече? Ще кажете, че изобилието е за предпочитане. Въ едни случаи изобилието е за предпочитане, а въ други — не. Рибитѣ живѣятъ въ изобилно количество вода, но знаятъ ли нѣщо за водата? Хората, които сѫ извънъ водата, като срѣда, знаятъ за нея повече, отколкото самитѣ риби. Значи, за да прецени човѣкъ дадени условия и да ги разбере, трѣбва да излѣзе вънъ отъ тѣхъ, да ги смѣни съ други. На сѫщото основание, казвамъ: Животътъ може да се оцени и разбере само тогава, когато излѣзете отъ неговитѣ рамки и влѣзете въ нови условия, въ новъ животъ. Животътъ има много форми, презъ които човѣкъ трѣбва да мине, за да научи това, което се крие въ тѣхъ. Рибата, птицата, млѣкопитаещото, човѣкътъ сѫ форми, чрезъ които животътъ се изявява. Има по-съвършени форми отъ човѣшката. Даже бѫдещата човѣшка форма ще се различава отъ сегашната. Челото ще образува права линия, нѣма да има никакъвъ наклонъ. Но и сегашната човѣшка форма е красива, съдържа много ценни нѣща за изучаване. Запримѣръ, човѣшкото лице има много форми: крѫгли, елипсовидни, продълговати и т. н. Всѣка форма представя специаленъ предметъ за изучаване.

При самовъзпитанието човѣкъ трѣбва да се спира върху промѣнитѣ, които ставатъ въ външния свѣтъ, и да ги разглежда като незавършени процеси. Само по този начинъ той може да си въздействува добре и възпитателно. Запримѣръ, срѣщате нѣкой човѣкъ, разглеждате го и казвате, че очитѣ му не ви харесватъ, не искате втори пѫть да го видите. Това не е правилно отношение. Гледайте очитѣ на този човѣкъ като на обикновени очи. Той нѣма очитѣ на светията, на талантливия, нито на гениалния човѣкъ. Свѣтлината на неговото съзнание е още слаба, не може да одухотвори очитѣ му. Ще дойде день, когато и неговитѣ очи ще бѫдатъ красиви. Гледайте на нѣщата така, както гледатъ разумнитѣ и възвишени сѫщества. Ако нѣкое разумно сѫщество дойде на земята, ще се интересува отъ всичко. Всѣко живо сѫщество представя цененъ обектъ за изучаване. Когато дойде до човѣка, предъ него се разкрива дълга история на миналото. Въ лицето на човѣка той чете като по книга, презъ какви поколѣния е миналъ, какъ е работилъ и т н. Отъ сегашния човѣкъ сѫдимъ за епохитѣ, презъ които е миналъ, за начина, по който е работилъ. Въ това отношение всѣки човѣкъ е справочна книга, въ която е написано миналото му. Въ бѫдеще и името му ще фигурира въ тази справочна книга.

Както лицето на човѣка говори за живота на миналитѣ поколѣния, така и най-малката му болка или неразположение говори за промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Мнозина се оплакватъ отъ ревматизъмъ въ колѣнетѣ, въ стѫпалата, въ гърба, въ рѫцетѣ и т. н. Човѣшкиятъ организъмъ е барометъръ, който показва и най-малкитѣ промѣни на времето. Който разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата, може да чете по промѣнитѣ въ природата като по книга. Запримѣръ, вѣтърътъ вѣе въ различни посоки: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Ако посоката на вѣтъра е къмъ изтокъ, това показва, че хората трѣбва да бѫдатъ справедливи. Когато хората сѫ справедливи, работитѣ имъ се нареждатъ добре. Нарушаватъ ли законитѣ на справедливостьта, работитѣ имъ се развалятъ. Когато не успѣватъ въ живота си, и работитѣ имъ не вървятъ добре. Причината за това се крие въ тѣхната несправедливость. Бѫдете справедливи къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си.

Единъ камиларь пѫтувалъ въ пустинята съ своята натоварена камила. Тя едва се движела подъ тежестьта на голѣмия товаръ. По едно време камиларьтъ намѣрилъ една кожа на земята и си помислилъ, да я вземе, или не. Навелъ се къмъ земята, взелъ кожата и я хвърлилъ върху гърба на камилата. Отъ голѣмата тежесть гърбътъ на камилата се пречупилъ — тя не могла да издържи нито единъ грамъ повече отъ това, съ което била натоварена. Другъ щѣше да бѫде въпросътъ, ако камиларьтъ бѣше разпрегналъ камилата и почакалъ малко да си почине. Следъ малка почивка тя би могла да пренесе по-голѣмъ товаръ. Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да знае, колко може да носи едно животно и какъ да го товари. Справедливостьта е чувство, което има отношение къмъ всички живи сѫщества.

Справедливостьта има отношение и къмъ търпението на човѣка. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Представете си, че даватъ една ябълка на сто души. — Какъ ще я раздѣлятъ? — Ще я нарѣжатъ на сто равни части, и на всѣки ще се падне по едно парченце. Това е човѣшко дѣление на благата. Дойдете ли до Божествено то дѣление на благата, тамъ всѣки е готовъ на жертви. Всѣки отстѫпва парченцето си на другъ, и така цѣлата ябълка се дава на единъ отъ стотѣ души. На другата година ябълката ще се даде на втория, после на третия и т. н. Който е готовъ на голѣми жертви, ще остане последенъ. На стотната година той ще вземе ябълката и ще благодари, че се е пожертвувалъ за другитѣ. Онзи, който още първата година е изялъ ябълката, ще чака сто години, докато се изредятъ стотѣ души — Не може ли всички да получатъ по една ябълка въ една и сѫща година? — Не може. Щомъ искатъ непремѣнно отъ едно и сѫщо дърво, ще чакатъ редъ. Естеството на ябълката е такова, че дава годишно само по единъ плодъ. Изкуство е да се научи човѣкъ да търпи, да понася всичко съ любовь. Отъ своитѣ мисли и чувства, положителни и отрицателни, човѣкъ гради бѫдещето си тѣло. Единъ день той ще види своитѣ добродетели и погрѣшки въ тѣлото си и, ако е разуменъ, лесно ще ги изправи и ще се освободи.

Веднъжъ единъ светия се молилъ на Господа и благодарилъ за всички блага, съ които го обсипвалъ. Въ това време нѣкой похлопалъ на вратата му. Светията чулъ хлопането, но не отворилъ вратата. Той си казалъ: Сега се моля на Господа, съ Него се разговарямъ, не приемамъ никого. На вратата хлопалъ единъ беденъ, страдащъ пѫтникъ. Като видѣлъ, че светията не отваря, пѫтникътъ си отишълъ огорченъ. Следъ време светията заминалъ за другия свѣтъ. Преди да стигне на опредѣленото за него мѣсто, той видѣлъ една хубава статуя, съ една малка дупка на нея. Той помислилъ, че статуята принадлежи на нѣкого и се заинтересувалъ да знае, чия е. Отговорътъ билъ: Тази е твоята статуя. Това си изработилъ презъ времето, когато си билъ на земята. — Защо не е завършена окончателно? Какво показва тази дупчица? — Тя е останала отъ деня, когато ти не прие бедния, страдащъ човѣкъ. Ако бѣше го приелъ, щѣше да разберешъ, по какъвъ начинъ да запълнишъ дупката на своята статуя. Тази дупка показва, че имашъ една погрѣшка, която не можа да изправишъ на земята. — Моя ли е погрѣшката? — Твоя. Обаче, и да не е твоя, щомъ видишъ една погрѣшка въ другъ човѣкъ, все едно, че е твоя. Въ този човѣкъ щѣше да видишъ една погрѣшка, която щѣше да те научи, какъ да запълнишъ дупката на твоята статуя. Въ това време ти се молѣше на Господа и четѣше „Отче нашъ, Който Си на небесата, да се свети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Следъ всичко това, не бѣше готовъ да посрещнешъ единъ страдалецъ. Това не е молитва, така не се чете Отче нашъ. Въ лицето на този страдалецъ се крие баща ти, братъ ти. Чрезъ тѣхъ Богъ иска да те изпита, какъ се отнасяшъ съ ближнитѣ си. Какво ще кажешъ, ако самъ Богъ се е скрилъ въ тази форма? Ако Той те посети направо, придруженъ съ ангели и серафими, облѣченъ съ свѣтлина и съ великолепие, ти щѣше да знаешъ, какъ да Го посрещнешъ. Обаче, изкуство е да Го видишъ въ най-проститѣ и микроскопически форми и да Му отдадешъ нуждното внимание. Погледнешъ ли на бедния и окѫсанъ човѣкъ отвисоко, дупката на твоята статуя ще остане праздна. Богъ е скритъ и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща и чрезъ тѣхъ ни изпитва. Виждашъ единъ камъкъ на земята, ритнешъ го. Защо го риташъ? Спъналъ те. Не можа ли, преди да те спъне, да се наведешъ, да го туришъ настрана, или да го вземешъ у дома си и да го туришъ нѣкѫде на работа? Виждашъ едно хубаво цвѣте и веднага го откѫсвашъ. Защо го кѫсашъ? Не можа ли да се наведешъ, да го помиришешъ, да го погалишъ и да благодаришъ за хубавия ароматъ, който се отдѣля отъ него? Ако постѫпвашъ по този начинъ, ти ще получишъ благословение.

Като се натъкватъ на противоречия, хората искатъ да ги разрешатъ по изкуственъ начинъ. Тѣ мислятъ, че съ едно махане на рѫка могатъ да турятъ новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Това е невъзможно. Каквото и да прави човѣкъ, работилницата ще работи, ще кове гвоздеи на наковалнята, и шумъ ще се вдига; каквото и да прави, фабрикитѣ, тъкачницитѣ ще работятъ, ще тъкатъ платната си, и шумъ ще се вдига. На физическия свѣтъ шумътъ нѣма да престане. Каквито усилия и да прави човѣкъ, параходътъ нѣма да спре срѣдъ морето. Параходътъ пѫтува, върви по своя пѫть и за никого не спира. Когато минава покрай пристанища, той спира за известно време и пакъ продължава пѫтя си. Който успѣе да се качи, добре; който не успѣе, пакъ добре — параходътъ нищо не губи. — Защо пѫтува параходътъ по морето? — Такъвъ е пѫтьтъ му. Ако искате да спре малко, да се качите и вие, това е невъзможно. Ако искате да се качите на него, ще го чакате на опредѣлено пристанище.

Тъй щото, не се спъвайте отъ противоречията, не роптайте противъ тѣхъ, но разумно ги изправяйте. Какво противоречие е това, че сте се натъкнали на една дупка, и кракътъ ви хлътналъ вѫтре? Вземете камъни, запълнете дупката и продължете пѫтя си. Ако вие не направите това, другъ нѣкой ще хлътне следъ васъ. Противоречие ли е това, че нѣкой човѣкъ мирише? Вие се отдалечавате отъ него, не можете да го търпите. Защо не влѣзете въ връзка съ този човѣкъ, да разберете причината за лошата миризма? Може би, той не е могълъ да се кѫпе цѣлъ месецъ, защото нѣмалъ пари за баня, нѣмалъ риза да се преоблѣче. Ако всичко това е така, предложете му вашата баня, дайте му една риза да се преоблѣче, нахранете го добре и го изпратете.

Всички хора търсятъ лесния пѫть и затова не успѣватъ въ живота си. Лесно е да ритнешъ камъка, който се изпрѣчва на пѫтя ти. Лесно е да откѫснешъ едно цвѣте, да го подаришъ на възлюбения си. За такива случаи българитѣ казватъ: „Съ чужда пита поменъ.“ Лесно е да отбѣгвашъ хора, които не ти се нравятъ. Питамъ: Толкова години вече живѣете на земята, какво сте направили въ името на любовьта? Кой отъ васъ е спасилъ давещия? Кой отъ васъ е отрѣзалъ вѫжето на онзи, когото бѣсятъ? Кой отъ васъ повдигналъ едно сираче, да му даде възможность да учи и да свърши училище? Всички ще отговаряте за дѣлата си. Като отидете на онзи свѣтъ, Богъ ще ви пита, какъ сте живѣли на земята и какво носите съ себе си. Ако сте били бакалинъ, ще ви пита, защо продавахте нечестно? При всѣко мѣрене на стоката отиваха десетина грама въ ваша полза. Ще кажете, че везнитѣ не били точни. Разликата въ везнитѣ може да бѫде съ единъ-два грама, но съ десеть грама? При това, вие сте бакалинъ отъ десеть години насамъ, трѣбваше да провѣрите везнитѣ си. Защо не теглите съ десеть грама повече, а всѣкога намалявате съ десеть грама? Ще кажете, че ако давате повече, ще осиромашеете. Не, задъ васъ седатъ Божественитѣ блага, които се даватъ въ изобилие. Бѫдете щедри, изобилно давайте и не се страхувайте отъ обедняване. Който щедро дава, получава щедро. Нѣкои хора сѫ щедри, но само по отношение на тѣзи, които обичатъ. Къмъ онѣзи, които не обичатъ, не сѫ щедри, тамъ се затварятъ, нищо не даватъ. — Еди-кой си не заслужава. — Какъ да не заслужава? И той е създаденъ отъ Бога. Христосъ казва: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“

Човѣкъ трѣбва да има права мисъль, прави разбирания. Нѣкой религиозенъ се хвали, че работитѣ се нареждали добре, че имало плодородие, че житото било хубаво, защото той се молѣлъ на Бога. Когато ставатъ нещастия, той ги отдава на другитѣ хора. Защо и тогава не се моли да се избѣгнатъ нещастията? Това е криво разбиране на нѣщата. Това е непознаване на себе си. Ако човѣкъ се счита съучастникъ въ доброто, едновременно трѣбва да се счита съучастникъ и въ злото. Колкото си причина за доброто, толкова си виновенъ и за злото. Постоянно се молете, да не изпадате въ изкушения и за доброто всѣкога благодарете.

Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ добри слуги. И Богъ изисква отъ хората сѫщото. Кой е добриятъ слуга? Какви сѫ качествата му? Ако е за автомобилъ, или за нѣкакъвъ другъ предметъ, лесно е да се каже, кой е най-добъръ. Добъръ автомобилъ е този, на който машината е здрава и отъ добра система. Като върви, той не вдига шумъ, не се клати на една и на друга страна, но се движи тихо, спокойно, като че плава. Добриятъ слуга има тихо, спокойно, засмѣно лице. Той върши работата си съ любовь и разположение, никой не го чува, какво прави и кога свършва работата си. Всички сѫ доволни отъ него — и господаритѣ му, и външнитѣ хора. Желая ви да бѫдете добри слуги и, като тръгнете за другия свѣтъ, да носите препорѫчителни писма, както отъ господаритѣ си, така и отъ външнитѣ хора. Като дадете тия писма, всички ще кажатъ: Ето единъ човѣкъ, който изпълни задачата си съзнателно. Ето единъ добъръ слуга!

Сега пъкъ ще ви запитамъ, кой е добриятъ господарь. На този въпросъ сами трѣбва да отговорите. Възползувайте се отъ това, което казахъ за правилното написване на буквата „М.“ Ако господарьтъ пише първото връхче на буквата „М“ по-високо отъ второто, не е добъръ. И ако слугата пише буквата „М“ по сѫщия начинъ, пакъ не е добъръ. И двамата мислятъ главно за себе си. За да бѫдатъ добри и да иматъ правилни отношения помежду си, господарьтъ и слугата не трѣбва да пишатъ нито едното, нито другото връхче на буквата по-високо, но и дветѣ да бѫдатъ еднакво високи и слабо закрѫглени. Това значи, слугата да живѣе за господаря си, и господарьтъ — за слугата.

— Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ.“

*

9. Беседа отъ Учителя, държана на
3. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...