Jump to content

1940_08_17 Сѣнка и реалность


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Сѣнка и реалность

Иоана, 3 гл.

Какъ ще намѣрите сѣнкитѣ въ живота? — Чрезъ наблюдение. — А реалностьта? — Чрезъ изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайге сѣнкитѣ, изучавайте реалностьта. Не мислете, че сте придобили любовьта. Това, което наричате любовь, не е нищо друго, освенъ прояви на живота. Както запалената свѣщь, огъньтъ и слънцето сѫ проявления на свѣтлината, така и чувствата на човѣка сѫ проява на любовьта. Значи, човѣшкитѣ чувства сѫ проявления на любовьта, но не сѫ самата любовъ. Свѣщьта гори вечерь, когато човѣкъ е буденъ. Тя може да гори и когато той спи. И слънцето свѣти, когато човѣкъ е буденъ, но слънцето свѣти и когато човѣкъ спи. Какво придобива човѣкъ отъ горящата свѣщь и отъ слънцето? Той придобива отъ благата, които тѣ носятъ съ себе си. Когато е буденъ, човѣкъ чете, учи, работи при свѣтлината на свѣщьта и на слънцето. Обаче, какво придобива, когато спи? За предпочитане е човѣкъ да спи при свѣтлина, отколкого при абсолютенъ мракъ. Ние казваме, запримѣръ, че нощьта е тъмна, но никога нощьта не е абсолютно тъмна. Безброй звезди свѣтятъ на небето и внасятъ успокоение въ човѣшката душа. Страшно е, когато човѣкъ изпадне въ абсолютенъ мракъ!

Кога спи човѣкъ? Нѣколко причини могатъ да заставятъ човѣка да спи. Най-естественъ е съньтъ, когато се явява като резултатъ на умора. Щомъ се умори, човѣкъ иска да си почине. Като си почива, той заспива и смѣня състоянието си отъ активпость въ покой Когато пие вино, или друт спиргни питиета повече, отколкото трѣбва, човѣкъ пакъ заспива. Ако пие вода, човѣкъ се събужда. Тъй щото, разликата въ пиенето на вино и на вода е следната: като пие вино, човѣкъ заспива; като пие вода, той се пробужда. При какви случаи още човѣкъ заспива и при какви се пробужда? Когато живѣе съзнателно, съ интересъ къмъ живота, човѣкъ се пробужда отъ нѣкакъвъ дълбокъ сънь. Когато престане да се интересува отъ живота, т.е. когато изгуби смисъла на живота, човѣкъ постепенно заспива.

Казано е въ Евангелието, че когато Христосъ присѫтствувалъ на сватба въ Кана Галилейска, направилъ хубаво вино отъ водата. Защо трѣбваше да превръща водата въ вино, отъ което хората да се опиватъ? До това време хората пиеха вино, направено отъ сладкия сокъ на гроздето, отъ което се опиваха и заспиваха. Обаче, Христосъ направи особенъ родъ вино. Той превърна водата въ вино. Които пиха отъ това вино, се пробудиха, а не заспаха. И до днесъ още тѣ сѫ будни. Следователно, за да бѫдете будни и да не заспивате, пийте отъ виното, което Христосъ направи. Оттукъ дохождаме до заключението: всѣко учение, което приспива хората, е вино; всѣко учение. което пробужда хората, е вода. Въ човѣка се извършватъ едновременно два процеса: процесъ на приспиване и процесъ на събуджане. Пиенето на вино води къмъ заспиване; пиенето на вода събужда човѣка и развива въ него желание за работа и за учене. Казано е въ Писанието, че отъ сърдцето на човѣка ще потекатъ живи рѣки отъ вода. Когато видите, че животътъ за нѣкой човѣкъ се е обезсмислилъ, ще знаете, че той е пилъ вино. Ние взимаме думата „вино“ въ широкъ смисълъ. Когато човѣкъ се събуди отъ дълбокъ сънь и въ него се яви желание да учи, да работи, той е пилъ отъ живата вода. Той започва да оценява живота и да се радва на всичко, което му е дадено.

Мъглата, която ни обикаляше нѣколко дни, представя човѣшкото вино. Днесъ мъглата започва да се вдига. Значи, ние навлизаме въ процеса на пробуждането. което се дължи на пиене на живата вода. Когато влѣзе въ процеса на събуждането си, човѣкъ стѫпва на своето мѣсто. Едно е мѣстото, на което човѣкъ се чувствува като у дома си. Това мѣсто наричаме Божествено.

Какъ се познава, кога човѣкъ е намѣрилъ Божественото мѣсто? Видите ли, че нѣкой човѣкъ проявява любовьта си къмъ всички хора, той е стѫпилъ вече на Божественото мѣсто. На това мѣсто, като въ фокусъ, се събиратъ всички хора. Докато не е започналъ да проявява любовьта си, човѣкъ е далечъ още отъ Божественото мѣсто. Обичайте, безъ да правите сравнения, кой обича повече и кой — по-малко. Ваша задача е да обичате, безъ да се вглеждате въ любовьта на другитѣ. Стремете се да дойдете до мѣстото, дето всички хора се събиратъ. — Защо? — Защото тамъ е животътъ на безсмъртието. Излѣзете ли отъ това мѣсто, смъртьта ви дебне. Въ мѣстото, дето Божията Любовь царува, има вѣченъ животъ. Вънъ отъ това мѣсто нѣма животъ, нѣма радость, нѣма свѣтлина.

Сега се явява въпросъ, какво да прави човѣкъ, като влѣзе въ безсмъртието. За това не мислете. Много работа има човѣкъ, но важно е да работи съ любовь. Щомъ има любовь къмъ Бога, животътъ му ще се осмисли. Той ще живѣе вѣчно, безъ да се отегчи. Той е влѣзълъ вече въ Божествения день на живота, който нѣма начало, нѣма и край. Който влѣзе въ Божествения денъ на живота, той обича всички, и всички го обичатъ. Тамъ любовьта е еднаква къмъ всички сѫщества. Слънцето не огрѣва ли всички сѫщества по сдинъ и сѫщъ начинъ? Слънцето огрѣва всички живи сѫщества еднакво, но тѣ нѣматъ еднакви отношения къмъ него. Тази е причината, поради която едни хора се ползуватъ повече отъ слънчевата свѣтлина, а други — по-малко. Отъ сутринь до вечерь слънцето изпраща щедро своитѣ блага, отъ които всѣки може да се ползува. Като залѣзе, то се отдалечава временно, за да изгрѣе сутриньта отново и да започне пакъ да разнася благата си на цѣлия свѣтъ.

И тъй, докато слънцето грѣе, всички хора сѫ доволни и щастливи. Защо сѫ доволни? — Подаръци получаватъ отъ слънцето. Обаче, когато слънцето залѣзе, хората започватъ да скърбятъ. Тѣ сѫ недоволни, понеже сѫ лишени временно отъ подаръцитѣ на слънцето. Между тѣхъ и слънцето сѫ застанали други сѫщества, които сѫщо така искатъ да се ползувать отъ благата, т. е. отъ подаръцитѣ на сльнцето. Тогава, между тѣхъ и тия сѫщества започва борба. Всички се състезаватъ, кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залѣзе, човѣкъ трѣбва да обработва енергията, която е приелъ отъ него. Ако само приема, безъ да обработва, той ще се натъкне на голѣми нещастия. Страшно е състоянието на човѣка, който само придобива, безъ да обработва придобитото.

Задачата на човѣка е да бѫде доволенъ отъ това, което му се дава. — Кога може да бѫде доволенъ човѣкъ? — Когато дойде до положение да различава сѣнкитѣ отъ реалностьта. Сѣнкитѣ гниятъ ли? Гниенето е процесъ на раздаване. Дето е щедростьта, тамъ става гниене. Въ сѣнкитѣ нѣма щедрость. Следователно, въ сѣнкитѣ не става никакво гниене. Плодътъ гние, защото дава нѣщо отъ себе си. Дето има състезание, тамъ всѣкога става гниене. Плодътъ гние, понеже мнозина се състезаватъ за него, кой да го притежава, кой да получи нѣщо повече. Тъй щото, дето има споръ, състезание, тамъ става гниене. По какво познавате, че нѣкѫде става гниене? По миризмата. За да не се тровите отъ газоветѣ, които се отдѣлятъ при гниенето, бѫдете будни, да не предизвиквате този процесъ. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеитѣ си, кои сѫ прави и кои — криви. Правата идея сама си пробива пѫть. Тя не се нуждае отъ доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеитѣ си, тѣ оставатъ здрави и сами си пробиватъ пѫть. Започнете ли да спорите около тѣхъ, тѣ се развалятъ и започватъ да гниятъ. Докато нѣма споръ за плода, той остава здравъ. Щомъ започнатъ да спорятъ за него, той се разваля.

Съвременнитѣ хора се съмняватъ, подозиратъ се едни други, вследствие на което сами развалятъ живота си. Запримѣръ, нѣкой се съмнява въ любовьта на майка си и се пита, обича ли го майка му, или не. Какъ може да докаже майката, че обича детето си? Най-голѣмото доказателство за любовьта на майката къмъ детето е това, че тя го родила. Друго доказателство е смъртьта. Трѣбва ли майката да умре, за да докаже на детето си, че го обича? Трѣбва ли детето да умре, за да разбере, че майката го обича? Днесъ майката и бащата умиратъ, за да докажатъ на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че ги обичатъ. И Христосъ умрѣ, за да докаже на хората, че ги обича. Който обича, като умре, оставя богатството си въ наследство на онѣзи, които искатъ да знаятъ, обича ли ги, или не. Щомъ станатъ наследници на неговото богатство, тѣ казватъ: Обичалъ ни е, затова ни е оставилъ наследство. Ако нищо не получатъ, тѣ казватъ: Нашиятъ близъкъ не ни е обичалъ, затова нищо не е оставилъ за насъ. Това сѫ разсѫждения, които представятъ само опаковка на нѣщата. Дълго време трѣбва да мисли човѣкъ върху тѣзи въпроси, за да дойде до вѫтрешното имъ съдържание и вѫтрешния имъ смисълъ.

Като ученици, вие трѣбва да дойдете до онази мисъль, която произвежда свѣтлина. —  Коя мисъль произвежда свѣтлина? —  Правата мисъль. Кривата мисъль произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася животъ въ човѣка. Кривото чувство произвежда студъ. При него нѣщата загасватъ. Правата постѫпка прави човѣка силенъ, бодъръ, смѣлъ, а кривата постѫпка го обезсилва. Добритѣ и прави постѫпки развиватъ сърдцето, и човѣкъ става силенъ. Добритѣ постѫпки иматъ отношение първо къмъ самия човѣкъ, а после къмъ другитѣ. Отъ благото на своитѣ добри постѫпки се ползува първо онзи, който ги прави, а после неговитѣ ближни и окрѫжаващи.

Като слушате беседата, ще видите, че има пропуснати зърна отъ нея, като оризени зрънца. — Защо сѫ разсипани зрънцата? — Защото опаковката е била слаба. Днесъ ви давамъ задача, да съберете разсипанитѣ зрънца, да ги изчистите отъ праха и да ги турите отново въ книгата. Само така ще възстановите цѣлостьта на това, което чухте. Ще кажете, че нѣмате време да събирате падналитѣ зрънца и да се занимавате съ тѣхъ. Защо нѣмате време? Защото ви предстоятъ велики работи? Станете като децата, да се ползувате отъ всички блага — малки и голѣми. Ако сте голѣми, никакъвъ салонъ нѣма да ви събере. Какво ще правите, ако сте голѣми като слънцето? Кой салонъ ще ви събере? При това, вие трѣбва да слушате, каквото ви проповѣдватъ. За да влѣзете въ салона, да слушате проповѣдьта на разумнитѣ хора, вие трѣбва да се смалите. Единъ день, когато придобиете знанието на земята, вие ще влѣзете въ голѣмитѣ салони, дето се събиратъ великитѣ сѫщества на козмоса. За малкитѣ сѫщества малки салони, а за голѣмитѣ — голѣми салони. Въ вселената има грамадни салони, въ които се събиратъ сѫществата на цѣлата слънчева система. Тѣзи салони иматъ такава акустика, че звукътъ се разпася по цѣлия свѣтъ. Който има уши, може да се ползува отъ това, което се преподава тамъ. Обаче, това не се отнася още до васъ. Ако преждевременно влѣзете въ тия салони, съвсемъ ще се объркате.

Споредъ нѣкои учени, човѣшкиятъ мозъкъ е съставенъ отъ три билиона и 600 милиона клетки. Какво ще стане съ главата, ако тия клетки се увеличатъ и станатъ голѣми каго васъ? Главата не би могла да издържи на голѣмото напрежение, което тия голѣми клетки биха й причинили. Днесъ, благодарение на своята микроскопичность, тѣ се събиратъ въ главата и правилно извършватъ своята функция. Въ какъвъ салонъ бихте желали да ви се говори: въ голѣмъ, или въ малъкъ? Днесъ е по-добре да слушате въ малъкъ салонъ, отколкото въ голѣмъ. Въ голѣмия салонъ гласътъ се разпръсва, а слухътъ ви още не е толкова развитъ, да възприемате добре. Тази е причината, поради която съвременнитѣ хора си служатъ съ високоговорители. Всѣка права мисъль, всѣко право чувство, които човѣкъ възприема, не сѫ нищо друго, освенъ речи, които достигатъ до ума и до сърдцето на човѣка чрезъ високоговорители.

И тъй, наблюдавайте сѣнкитѣ на нѣщата, изучавайте реалностьта. Наблюдавайте човѣшкия животъ и ще видите, защо хората не успѣватъ. Виждате, нѣкой изоре нивата си, посѣе я и я оставя на произвола на сѫдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплѣви житото и се връща дома си, като го оставя; трети го ожъне и пакъ го оставя; четвърти го прибере въ хамбара си и не мисли повече за него. Най-после дохожда нѣкой, изнася житото отъ хамбара и една часть занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга часть отново посѣва на нивата. Като занесатъ брашното, единъ се заеме да го омѣси: мѣси го нѣколко минути и го оставя; дойде втори, омѣси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща; третиятъ го направи на хлѣбове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлѣбътъ се опече, всички се измивать, обличатъ се въ чисти дрехи и се нареждатъ около трапезата, съ разположение да ядатъ.

Какво показва този примѣръ? Оттукъ виждаме, че всѣки иска да бѫде щастливъ, но не знае, какъ да придобие щастието. Щастието е краенъ резултатъ. Всѣки трѣбва да върши съзнателно работата си. Единъ човѣкъ не може да свърши всичко самъ, но той трѣбва да бѫде буденъ, да предаде въ рѫцетѣ на опитенъ човѣкъ това, което самъ не може да направи. Между всички процеси трѣбва да има съзнателна връзка. Всѣки човѣкъ има право да яде, всѣки има право да се стреми къмъ щастливъ животъ, понеже е взелъ участие въ работата на цѣлото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работилъ, толкова по-лесно ще придобие щастието.

Следователно, стремете се къмъ щастието и бѫдете доволни отъ живота си. Кога и да е, вие ще придобиете щастието. Какво бихте предпочели: да имате единъ хубавъ университетъ, красиво здание, съ разкошни аудитории и лаборатории, но професоритѣ да не сѫ добри, или зданието на университета да бѫде скромно, а професоритѣ знаменити? Животътъ е тъкмо такъвъ университетъ — скроменъ, но обширенъ, съ добри и прочути професори. Трѣбва ли да бѫдете недоволни отъ този университетъ? Земята е великъ университетъ, който всички трѣбва да следвате съ любовь. Природата, която ви обикаля, колкото да е разхвърляна, представя велико училище, съ богати предметни учения, които помагатъ за развитието на човѣка.

Заслужава човѣкъ да следва университета на земята, макаръ и да минава презъ страдания. Тукъ той ще придобие голѣми знания. Има смисълъ човѣкъ да прекара нѣколко страдания, и следъ това свободно да се грѣе на слънцето. Кой не е опиталъ благотворното влияние на слънцето? Често детето плаче, иска нѣщо отъ майка си и, въ края на краищата, майката го набие и го оставя, не му обръща внимание. Детето излиза на двора, лѣга на земята и започва още по-силно да плаче. Като се умори, то заспива. Въ това време слънцето гальовно му говори, милва го и му дава щедро отъ своитѣ блага. Като се събуди, детето се оглежда наоколо, усмихва се на слънцето и весело отива при майка си. Детето е радостно, защото обстановката около него се е промѣнила. То вижда цвѣтя и плодове около себе си, радва се на изобилието на живота.

Какво показватъ страданията? Страданията не сѫ нищо друго, освенъ картини, въ които човѣкъ вижда своитѣ незасѣти градини, ниви и лозя, своитѣ празни кѫщи, безъ освѣтление и канализация, своитѣ празни каси и т. н. Сѫщо така той нѣма и превозни срѣдства. Какво трѣбва да правите, за да отидете отъ едно мѣсто на друго? Пешъ ще вървите. Понѣкога пѫтуването пешъ е за предпочитане предъ нѣкое превозно срѣдство. Ще имате възможность да разглеждате мѣстноститѣ, да се любувате на красивата природа, да се разговаряте съ слънцето.

Сега, съберете ориза на едно мѣсто, изчистете го добре, да не остане никакво камъче или прашинка между зрънцата. Следъ това сварете го добре съ чиста, прѣсна вода, която да ви събуди. Ако го сварите съ вино, всички ще заспите.

Мислете върху оризенитѣ зрънца, върху начина на очистването и сварявянето имъ.

*

13. Беседа отъ Учителя, държана при

седемтѣ рилски езера, на 17 августъ, 1940 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...