1940_08_15 Магическата сила на Любовьта

[Ани]

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Магическата сила на Любовьта

Много автори сѫ правили опити да опишатъ любовьта. Въ това направление тѣ сѫ успѣли само донѣкѫде, а не напълно. — Защо?  — Любовьта има качества, които не се подаватъ на описание. Освенъ това, любовьта има качества, които и досега още не сѫ известни на хората. Щомъ не имъ сѫ известни, тѣ не могатъ нито да говорятъ за тѣхъ, пито да ги описватъ. Нѣкой казва, че сърдцето му изгорѣло отъ любовь. Каква любовь е тази, която може да изгори сърдцето на човѣка? Любовьта никога не може да изгори едно сърдце. Ще кажете, че страдате отъ любовь. И това не е вѣрно. Любовьта не причинява страдания. Тя изключва всѣкакви страдания. Вѣрно е, че човѣкъ страда, че сърдцето му гори отъ страдания, но причината за това не е любовьта. Огъньтъ, който причинява страдания и горение на човѣшкото сърдце, не е свещениятъ огънь на любовьта.

Всички хора говорятъ за любовьта, като атрибутъ на Бога, но какво представя тази любовь, и тѣ не знаятъ. Сложно нѣщо е любовьта. Едно отъ качествата на любовьта е нейного постоянство и неизмѣнность. Следователно, каква любовь е тази, която постоянно се мѣни? Нѣкой ви приема добре, гощава ви, и вие го обиквате. На другия день той не ви приема въ дома си, вие не го обичате вече. Нѣкой ви направи услуга, вие го обиквате. Щомъ се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече. Този видъ любовь мсѫду хората не е нищо друго, освенъ търговски отношения: единиятъ е купувачъ, другиятъ - продавачъ. Докато купувачътъ има пари, а продавачътъ —  стока, работитѣ вървятъ добре. Обаче, ако купувачътъ нѣма пари, и продавачъть нѣма стока, отношенията се развалять. Тъй щото, търговскитѣ отношения представятъ външна страна на любовьта. Любовьга има и вѫтрешна, по-дълбока страна, кояго трѣбва да се изучава.

Майка ражда нѣколко деца. Тя се грижи за всички: храни ги, облича ги, учи ги. Привидно тя обича всички еднакво; въ сѫщность, къмъ едно отъ децата си тя има по-голѣма любовь. Защо? Ще кажете, че това дете е най-послушно. Може послушанието да е причина за това, а може причината да е друга. Често най-любимото дете на майката е най непослушно, но тя вижда въ него такива заложби, каквито въ другитѣ деца не сѫществуватъ. Въ лицето на любимото си дете, майката вижда единъ скѫпоцененъ камъкъ, който нѣкога ще се разработи, и всички ще го ценятъ.

Следователно, различни сѫ поводитѣ, за които човѣкъ може да бѫде обичанъ. Днесъ обичате човѣка за хлѣба, който ви доставя; за паритѣ, които ви дава; за знанията, които черпите отъ него и т. н. Обаче, самиятъ човѣкъ ще обичате въ бѫдеще. Докато обичате човѣка за това, което носи въ себе си, вашата любовь не е истинска. Истинската любовь нѣма предъ видъ това, което човѣкъ носи; тя има предъ видъ самия човѣкъ, неговата неизмѣнна, вѣчна сѫщина. Ще кажете, че градинарьтъ обича дървого заради плода. Вѣрно е това, но тази любовь е важна за децата. Истинскиятъ градинарь обича дървото за самото дърво. Ако дървото има плодове, по-добре ще бѫде за него, но той обича дървото и съ плодове, и безъ плодове. Хората смѣсватъ кѫщата на човѣка съ самия човѣкъ. И кѫщата му, т. е. тѣлото му е ценно, но то е временно: днесъ го има, утре го нѣма. При това, тѣлото на човѣка е изложено на постоянни промѣни. Какъ можете да обичате човѣкъ, който се промѣня постоянно? Преди всичко, като се мѣни често, вие не го познавате. Щомъ не го познавате, не можете да го обичате. Вие обичате човѣка, само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щомъ обичате нѣкого, вие непремѣнно ще го познавате.

Задачата на всѣки човѣкъ е да дойде до вѫтрешната, мистичната страна на любовьта. Който се домогне до мистичната любовь, той не говори никакъ за нея, или малко говори, а много работи. Добре е човѣкъ да прави всичко въ името на любовьта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скѫпоценния камъкъ, че го обичате? Вие го туряте въ кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито мѣсто и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скѫпоценния камъкъ, скоро ще го изгубите. Следователно, колкото повече говорите за любовьта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за любовьта, за да запазите стойностьта й. Ако обичашъ нѣкого, дай му нѣшо ценно, направи нѣщо добро за него, или изнеси една негова добродетель, безъ да казвашъ, че го обичашъ. Кажешъ ли, че го обичашь, любовьта се скрива. Ако трѣбва да кажешь нѣщо за любовьта си къмъ даденъ човѣкъ, говори безлично, принципално. Кажешъ ли името му, любовьта изчезва.

Какъ можете да кажете, че обичате нѣкого, когато и вие сами не знаете, кого обичате? Вие обичате нѣкого въ даденъ човѣкъ, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате въ човѣка Онзи, Който го е посетилъ. Щомъ Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пакъ го обичате. Онзи, Който посещава човѣка, влиза въ него периодически. Ето защо, когато обичате нѣкого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана, защото въ сѫщность вие обичате онова свѣтло сѫщество, което го посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна съ злато, обичате я; щомъ се изпразни, любовьта ви къмъ нея изчезва. Златото, т. е. присѫтствието на Божественото въ човѣка, го прави обиченъ.

Често се говори за сродни, за колективни души. Подъ понятието „сродни или колективни“ души разбираме тѣзи, които сѫ излѣзли едновременно отъ Първоизточника на живота. Дето и да се намиратъ, тѣ чувствуватъ нѣщо близко, сродно помежду си. Щомъ се срещнатъ, безъ да си говорятъ, тѣ се разбиратъ и обичатъ. Тѣ не чувствуватъ нужда да казватъ. че се обичатъ. Ако единиятъ си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесълъ вече известно стѣснение, известно ограничение въ сърдцето й. За да бѫдете свободни, не изказвайте любовьта си. Любовьта не се нуждае отъ изложение, тя се чувствува. Като обичате човѣка, както трѣбва, той непремѣнно ще почувствува любовьта ви. Любовьта се чувствува, а не се говори за нея. Това е Божественъ законъ. Езикътъ, съ който се изказва любовьта, е принципаленъ, красивъ, поетиченъ.

Само поезията и музиката донѣкѫде могатъ да изразятъ любовьта на човѣка. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могатъ да изразятъ любовьта на човѣка. Възпѣвайте любовьта, безъ да я поставяте на лична основа. Станете пѣвци, музиканти и художници на любовьта. Тя е единствениятъ потикъ, който може да застави човѣка да учи, да пѣе, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако любовьта бѫде обектъ на нашето сърдце, вие ще се развивате правилно. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Какво ще стане съ градината ви, ако нѣмате вода? Всички цвѣтя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнатъ. Водата представя живота, който излиза отъ любовьта. Градината пъкъ е човѣшкото сърдце. Щомъ имате градина, т. е. сърдце, непремѣнно трѣбва да имате вода, съ която да я поливате. Тази вода трѣбва да иде отъ Великия Източникъ на живота, а не отъ малки поточета и да я пренасяте съ кофи. Стремете се къмъ Великия Изворъ, който дава отъ своята вода изобилно и непрестанно.

Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Това е естествено. Обаче, и тѣ трѣбва да обичатъ. Който обича, ще бѫде обичанъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е обичанъ, но никой не знае, кой, именно, го обича. Виждате, че нѣкой човѣкъ ви обича, но кой ви обича чрезъ него, не знаете. И като не знаете, пакъ е приятно да ви обичатъ хората. да ви обръщатъ внимание. Вървите по улицитѣ, падне ви кърпичката и изведнъжъ гледате, че нѣкой се затича, взема я отъ земята и ви я подава. Приятно ви става, че нѣкой обърналъ внимание на вашата личность. Ако никой не ви обръща внимание, неприятно ви става. Щомъ е така, обръщайте внимание и вие на хората, за да обръщатъ внимание и на васъ.

Много се е говорило за любовьта, много се говори и сега, но все пакъ тя остава неразбрана и неприложена. Запримѣръ, нйкой ви обича, но вие не го разбирате и сте готови да му припишете нѣща, които той никога не е мислилъ. Вие го очаквате да дойде въ опредѣленъ день и часъ при васъ, но ако не стане споредъ обещанието, което ви е далъ, започвате да се съмнявате въ него и предполагате, че той съзнателно не идва. Щомъ знаете, че ви обича, защо не предположите, че нѣкаква причина, вънъ отъ него, го заставя да закъснѣе? Той пѫтува съ тренъ, закъснение има по треноветѣ и, безъ да иска, не може да изпълни обещанието си. Когато хората се разбиратъ въ любовьта си, тѣ мислятъ едни за други най-хубави нѣща. Изобщо, разбраната любовь вижда хубавитѣ и добритѣ чърти въ човѣка. Неразбраната любовь вижда всѣкога и навсѣкѫде отрицателною. Ето защо, когаю нѣкой ви обича, или вие обичате нѣкого. знайте, че чрезъ васъ Богъ се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сѣнки на Божието лице.

Следователно, дойдете ли до закона на любовьта, знайте, че тя стои по-високо отъ всички останали закони. Любовьта е единствената сила въ свѣта, която съ никаква мѣрка не може да се опредѣли и измѣри. Тя се изучава и опредѣля само въ свръхсъзнанието. Влѣзе ли въ свръхсъзнанието, тамъ човѣкъ изучава нѣщата въ тѣхната абсолютна реалность. Казано е, че Богъ е Любовь. Той се проявява въ цѣлото Битие. Ако търсите любовьта, ще я намѣрите въ цѣлото Битие. Като изучавате цѣлото Битие, проявено въ камънитѣ, въ растенията, въ малкитѣ мушички, въ животнитѣ и въ хордта, тамъ ще намѣрите любовьта на Бога. Щомъ гледате на тревичката и на малкитѣ растения като проява на великата любовь, съ тѣхъ можете да лѣкувате и най-страшнитѣ болести. И на смъртно легло да е човѣкъ, тази тревичка може да го излѣкува. Любовьта се проявява еднакво и чрезъ малкитѣ и чрезъ голѣмитѣ сѫщества. Вѣтърътъ, който духа, е сѫщо така проява на любовьта. Когато сваля шапкитѣ отъ главитѣ на хората, любовьта говори чрезь него. Тя иска да имъ каже, че човѣкъ и безъ шапка може да живѣе. Нека слънцето огрѣва главата ви направо, да прониква повече свѣтлина въ нея. Любовьта се проявява и чрезъ въздуха, и чрезъ водата, и чрезъ свѣтлината. Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчевъ ударъ. Не се страхувайте. Дето Богъ се проявява, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме любовьта.

Доидатъ ли до любовьта, хората изпадать въ голѣми противоречия.— Защо? — Защото се мѣсять въ работата на любовьта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А какъ вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другитѣ хора. Не се интересувайте отъ това, много ли ви обича нѣкой, или малко. Какъвъ смисъль има за васъ, да знаете, колко ви обича вашиять приятель? Представете си, той ви казва, че ви обича надъ всичко въ свѣта, но не може да издържи на изпитанията, на които любовьта го поставя. Какво придобивате отъ тази любовь? Аностолъ Петъръ казваше на Христа, че е готовъ на всички жертви заради Него, но докле пѣтелътъ пропѣ, той три пѫти се отказа отъ своята любовь.

И тъй, ще знаете, че за любовьта нѣма училище. Какъ и колко трѣбва да обичате, на това никой не може да ви научи. Досега никой не е получилъ дипломъ за свършенъ курсъ по любовьта. Каже ли нѣкой, че има дипломъ за любовьта, ще знаете, че той го е купилъ отнѣкѫде. На земята нѣма училища за любовьта. — Защо? — Защото тя сама е училище. На земята по-добро училище отъ училището на любовьта не сѫществува. Който влѣзе въ това училище, той трѣбва да бѫде специалистъ. Любовьта не сѫди никого. Любовьта не прави зло на никое сѫщество. Тя не търси своето право и никого не ограничава. Свещенъ е огъньтъ на любовьта. Тя изгаря всичко нечисто. Чистото пъкъ претопява и го превръща въ злато. Ако си нечистъ, стой далечъ отъ любовьта, да не те изгори. Ако си чистъ, влѣзъ въ любовьта, за да те превърне въ злато.

Мнозина се извиняватъ, че не могатъ да обичатъ, и изнасятъ редъ оправдателни причини. Други пъкъ казватъ, че силно обичатъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. И който малко обича, и който много обича, и двамата сѫ въ заблуждение. — Защо? — Защото любовьта нѣма степени за сравнение. Нѣма какво да доказвашъ, че обичашъ малко, по-много и най-много; нѣма защо да казвашъ, че твоята любовь е голѣма, велика и т. н. Обичашъ ли нѣкого, ще знаешъ, че обичашъ —  нищо повече. Много, или малко обичашъ, това е излишно да се казва. Стариятъ казва, че билъ глупавъ, когато обичалъ. Младиятъ казва, че безъ любовь не може да живѣе. И двамата сѫ на кривъ пѫтъ. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да обичатъ, да хранятъ сърдцето си. Въ любовьта присѫтствува цѣлото Битие. Като обичате нѣкого, вие ставате изворъ на колективното дѣло на любовьта. Като обичате, вие се свързвате съ цѣлото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трѣбва да обичате, да бѫдете извори, да участвувата въ работата на цѣлото Битие.

Какво значи, да участвува човѣкъ въ работата на цѣлото Битие? Това значи, да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия. Оставете хората да ви обичатъ, за да вършатъ и тѣ волята Божия. Ако нѣкой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви въ правъ пѫть. Не го учете, какъ трѣбва да обича. Не се мѣсете въ любовьта на хората. Всѣки обича, както може. Започнете ли да го учите, какъ да обича, вие затваряте крановетѣ на любовьта. Не подпушвайте любовьта. Тя е изворъ, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението й, тя ще ви отнесе далечъ нѣкѫде. Нѣкой казва, че обича, но се съмнява въ любовьта. Той е на кривъ пѫть. Той се намира предъ опасностьта да изгуби любовьта. Другъ казва, че не обича, но съжалява за това. Той е на правъ пѫть, защото има условия да намѣри любовьта.

Съвременнитѣ хора искатъ да дойде нѣкой отвънъ, да ги научи, какъ да обичатъ Бога и ближния си. Това е невъзможно. Когато любовьта посети човѣка, тя ще го научи, какъ да обича, какъ да постѫпва съ всички хора. Любовьта е най-добрата учителка. Тя учи човѣка, какъ да спи, какъ да става отъ сънь, какъ да яде, какъ да се облича и съблича. Любовьта крие въ себе си магическа сила. Нѣкой е недоволенъ отъ себе си, че е грубъ, суровъ, невнимателенъ къмъ хората. Този човѣкъ може да се измѣни. — Кога? — Когато любовьта го посети. Щомъ се влюби нѣкѫде, той става мекъ, внимателенъ, разположенъ, знае, какъ да постѫпва съ всички хора. Той се отнася добре не само съ хората, но и съ цвѣтята, съ тревитѣ и съ животнитѣ. — Защо? — Той знае, че любовьта се грижи и за тѣхъ. Тревитѣ и цвѣтята, които виждате тукъ, сѫщо се намиратъ подъ вниманието и грижитѣ на разумни и любещи души. Тѣ сѫ тѣхни възлюбени. Тъй щото, като стѫпите върху нѣкоя тревичка, или върху нѣкое цвѣтенце, вие стѫпвате върху гърба на възлюбенитѣ, на разумнитѣ сѫщества. Заблуждение е да мислите, че можете да постѫпвате съ тревитѣ и съ цвѣтята, както искате. Не, вие трѣбва да ги зачитате, като творения на Бога. Каквито блага е предвидилъ Богъ за човѣка, сѫщитѣ блага сѫ предвидени и за тревитѣ, и за цвѣтята, и за мушицитѣ, и за рибитѣ, и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ. Хората мислятъ, че като не обичатъ нѣкого, всички не го обичатъ. Преди всичко, Богъ го обича. При това, вие казвате, че обичате Бога. Какъ ще се справите съ това противоречие? Щомъ измѣните възгледитѣ си за нѣщата, противоречията ще изчезнатъ. За да се освободи отъ противоречията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на любовьта въ себе си, да обича всички хора. Любовьта изключва противоречията и внася миръ въ човѣшката душа.

И тъй, дайте пѫть на любовьта въ ссбс си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Ако не обичате, пакъ ще получите Божието благословение, но по другъ пѫть. И като обича, и като не обича, човѣкъ се движи въ рамкитѣ на любовьта, но въ дветѣ й страни: външна и вѫтрешна, горна и долна, свѣтла и тъмна. Любовьта, която човѣкъ изявява навънъ, не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява любовьта си, дотолкова може да бѫде обичанъ отъ хората. Когато щедро излива любовьта си, човѣкъ се уморява и желае да си почине. Въ този смисълъ, любовьта е работа, отъ която човѣкъ трѣбва поне временно да си почине. Щомъ си почине, той отново започва да работи, т. е. да обича.

Следователно, любовьта е най-великата работа въ свѣта. Да обичашъ нѣкого, това значи, да работишъ за него, да го освободишъ отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на живота му. Като се влюбишъ въ нѣкого, ще го освободишъ отъ мѫчнотиитѣ му. Не можешъ ли да направишъ това, ти не го обичашъ, както трѣбва.

Много нѣща се казаха за любовьта, още едно ще кажемъ: Любовьта е размѣнна монета въ рѫцетѣ на човѣка. Тя може да попадне, както въ рѫката на царя, така и въ рѫката на простия слуга. Когато любовьта влѣзе въ рѫката на слугата, като размѣнна монета, и той става царь и започва да заповѣдва. Задачата на всички хора е да се учатъ, да знаятъ, какъ да се справятъ съ любовьта. Като размѣнна монета, любовьта крие въ себе си голѣми богатства, които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да употрѣбява. Съвременнитѣ хора държатъ тази монета въ рѫцетѣ си, но, въпрѣки това, сѫ сиромаси. Единъ день, когато придобиятъ знанието и могатъ да се ползуватъ добре съ монетата на любовьта, тѣ ще разбогатѣятъ толкова, че всички живи сѫщества, всички сили въ природата ще ги посещаватъ: и мравкитѣ, и щурцитѣ, и птицитѣ, и вѣтърътъ, и дъждътъ и т. н. Какъ ще се справятъ съ тия сѫщества? Споредъ естеството и нуждитѣ имъ: студенитѣ ще размразяватъ, горещитѣ ще разхлаждатъ, гладнитѣ ще хранятъ, сититѣ ще пращатъ на работа.

Кѫде ще намѣрите любовьта, проявена въ най-висока степень? — Въ човѣка. Обаче, въ хората тя се проявява въ различна степень: въ едни хора се проявява повече, а въ други — по-малко. И знанието, както любовьта, е на степени. Който е работилъ повече, той има повече любовь и повече знания. Другъ нѣкой има възможность да прояви голѣма любовь и голѣми знания, но малко е работилъ. Всички сѫщества сѫ еднакво надарени, но не сѫ еднакво проявени. Значи, има проявени и непроявени възможности. Въ това седи разликата между хората, както и между всички живи сѫщества. За да прояви своитѣ възможности, човѣкъ се нуждае отъ любовь. Когато любовьта го посети, съзнанието му се пробужда, т. е. озарява. Значи, любовьта озарява съзнанието на различнитѣ сѫщества споредъ степеньта на тѣхното развитие. Рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и хората сѫ имали различни понятия за любовьта. Даже и хората отъ различнитѣ раси не сѫ имали едно и сѫщо понятие за любовьта. Петтѣ раси иматъ петь различни понятия за любовьта. Шестата раса, която ще дойде въ бѫдеще, ще има съвършено ново разбиране за любовьта.

Мнозина се оплакватъ отъ противоречията, които срѣщатъ въ любовьта. Това е привидно положенне. Въ любовьта не сѫществуватъ противоречия. Ако човѣкъ живѣе само въ физическата любовь, непремѣнно ще има противоречия; ако живѣе само въ духовната любовь, пакъ ще има противоречия; ако живѣе само въ Божествената любовь, сѫщо така ще има противоречия. Обаче, ако живѣе едновременно въ тритѣ свѣта и познава всички прояви на любовьта, той никога нѣма да има противоречия. Докато изучи законитѣ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ 777 прераждания. Въ физческия свѣтъ се преплитатъ и останалитѣ два свѣта — духовниятъ и Божествениятъ, които се изучаватъ едновременно. Задачата на човѣка е да научи законитѣ на любовьта, да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че любовьта е майка на човѣка. Други пъкъ признаватъ само физическата сп майка. И това положение е вѣрно, но коя ще бѫде истинската ви майка, щомъ сте минали презъ 777 прераждания? Който живѣе въ любовьта, той е самъ на себе си майка, баща. братъ и сестра. Вънъ отъ любовьта човѣкъ може да бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да придобие любовьта. — Защо? — Защото той живѣе вече въ пълнотата на живота. Той носи всичко въ себе си. Като влѣзе въ областьта на любовьта, човѣкъ се намира предъ мъгла, както сте вие днесъ на планината. Любовьта забулва само лошитѣ, кривитѣ, отрицателнитѣ нѣща. Любовьта вижда само красивитѣ, великитѣ и възвишенитѣ нѣща. Тя живѣе въ реалностьта на нѣщата. Реални нѣща сѫ само вѣчнитѣ, а преходнитѣ сѫ нереални. Когато мъглата се вдигне, любовьта се скрива, а проявитѣ й ставатъ явни. Ако искате да се разкрие любовьта предъ васъ, тя става видима, а проявитѣ й се скриватъ. Значи, вие не можете да виждате едновременно и любовьта, и проявитѣ й. Ако виждашъ проявитѣ на любовьта, нея нѣма да виждашъ; ако виждашъ любовьта, проявитѣ й нѣма да виждашъ.

Днесъ всички религии подържатъ идеята, че хората трѣбва да се обичатъ. За да се обичатъ, тѣ трѣбва да си отдаватъ едни на други правото, което имъ е дадено. Отдавайте правото на всѣки човѣкъ, което Богъ му е опредѣлилъ, и го подкрепвайте въ неговитѣ стремежи. Всички хора, всички народи трѣбва да спазватъ правата си, които природата имъ е дала.

Любовьта е начало на нѣшата. Докато обича, човѣкъ вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Безъ любовь човѣкъ се намира въ положението на слѣпсцъ. Щомъ придобие любовьта, той пакъ прогледва и вижда нѣщата по новь начинъ, съ нова свѣтлина. Който гледа свѣта съ очитѣ на любовьта, той вижда красивитѣ нѣща. Отъ негово гледище, нѣма по-красивъ свѣтъ отъ физическия. Той е правъ, защото вижда само красивото въ свѣта. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако стариятъ може да люби, той се подмладява; ако младиятъ изгуби любовьта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и уменъ, и силенъ; който изгуби любовьта си, оглупява и отслабва. Докато любовьта присѫтствува въ човѣка, той се радва на свѣтли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тѣло. Изгуби ли любовьта си, той губи и нейнитѣ прояви. Ще кажете, че любовьта трѣбва да присѫтствува въ васъ. Прави сте. Любовьта присѫтствува въ човѣка, само ако той може да я разбере, оцени и правилно използува. Любовьта е богатство, което всѣки самъ трѣбва да носи. Дето любовьта присѫтствува, тамъ владѣе пъленъ редъ и по-рядъкъ между хората. Дето любовьта присѫтствува, тамъ трудътъ и работата сѫ правилно разпредѣлени между всички хора.

Искате ли да разберете любовьта, идете при децата. Само тѣ могатъ да ви кажатъ, какво нѣщо е любовьта. Азъ имамь предъ видъ ония деца, на които никой не е проповѣдвалъ за любовьта. Съ други думи казано: искате ли да разберете любовьта, живѣйте въ чистота. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога“. Само чиститѣ по сърдце ще познаять любовьта. Който разбере и познае любовьта, той живѣе въ рай; който не я разбере, живѣе въ адъ. Значи, любовьта произвежда най-хубавитѣ и най-лошитѣ нѣща. Когато любовьта слѣзе между хората, земята се превръща на рай; когато хората изгубятъ любовьта, земята става адъ.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи любовьта? Той трѣбва да я пази като зеницата на окото си. Въ любовьта има едно свещено мѣсто, което трѣбва да се пази внимателно. Никой нѣма право да пипа тамъ. Дойде ли до това мѣсто, човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и да стѫпи босъ. Когато Мойсей попадна на свещеното мѣсто на любовьта, той чу гласъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето“. Дето любовьта се проявява, тамъ е Богъ, затова мѣстото е свещено. Докато не е стѫпилъ на свещеното мѣсто на любовьта, човѣкъ говори и пише за любовьта. Щомъ стѫпи на това мѣсто, той млъква. — Защо? — Защото влиза вече въ реалностьта на живота, която говори сама за себе си.

Любовьта е изворъ, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъжъ. Спрете се предъ извора, починете си отъ дългия пѫть и спокойно турете рѫката си вѫтре, да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворътъ на любовьта е неизчерпаемъ. Пийте спокойно и съ благодарность отъ водата на любовьта. Всѣки, който ви обича, е изворъ, отъ който черпите. Бѫдете внимателни къмъ този изворъ, да не го огорчите съ нѣщо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо, и който обича, и когото обичатъ, трѣбва да бѫдатъ разумни, да не изгубятъ любовьта, която ги е посетила. Когато обичате нѣкого, не говорете за любовьта си къмъ него. Вие сте едва въ първо отдѣление на любовьта. Сега изучавате буквата „А“. Много време ще мине, докато изучите останалитѣ букви. Който говори много за любовьта, той ще бѫде поставенъ на изпитания, които едва може да издържи. Любовьта се изпитва чрезъ живота, а не на думи. Докато не се кали въ любовьта, човѣкъ не трѣбва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той самъ ще се разочарова отъ нея и ще види, че държи въ рѫцетѣ си книжни пари, а не злато. Много естествено. Любовьта на първото отдѣление не носи още онова знание, къмъ което човѣшката душа се стреми.

Споредъ едно ново опредѣление за любовьта, ние казваме, че любовьта е законъ за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води къмъ голѣми постижения. Достатъчно е да бутпешъ едно копче съ любовь, за да имашь голѣми резултати. Една машина отъ 200 хиляди конски сили може да кара цѣлъ параходъ. А съ едно натискане на бутона човѣкъ може да докара тази машина въ действие. Каквото представя разумностьта на човѣка по отношение силата на машинитѣ, такова нѣщо представя магическата сила на любовьта. Само сь едно докосване до нѣщата тя произвежда велики резултати.

Като ученици, вие трѣбва да се учите, какъ да употрѣбявате енергията на любовьта. Опредѣлено е кого трѣбва да обичате и кой трѣбва да ви обича. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по нѣкоя улица, не е ли опредѣлено, накѫде води тя? Всичко въ свѣта е опредѣлено. Следователно, опредѣлено е и какъ трѣбва да се изразходва енергията на любовьта. Каквото и да се говори за любовьта, едно ще знаете: привилегия е за човѣка да обича. Затова, обръщайте внимание на всичко, което срѣщате на пѫтя си: камъни, цвѣтя, треви, мухички, животни, хора и др. Обръщайте внимание и на човѣшкитѣ прояви. Всички прояви на живота сѫ прояви на любовьта. Нѣма по-интересни нѣща за изучаване отъ проявитѣ на любовьта.

Радайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешниятъ день ви носи. Не се грижете за утрешния день. И той носи нѣщо хубаво. Всичко, което се случва въ живота ви, е добре замислено. Работете съ радость за днешния день. Въ него е скрито благото на бѫдещето, което е носитель на любовьта. Тази любовь ще се изяви въ своята пълнота и красота. Едва сега хората започватъ да разбиратъ, че единствената сила, която ще оправи свѣта, е любовьта.

*

11. Беседа отъ Учителя, държана при

седемтѣ рилски езера, 15 августъ, 1940 г.