1938_08_26 Великиятъ потикъ

[Ани]

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Великиятъ потикъ

Иоана, 10 гл.

Кое е великото въ живота? Много отговори, много мнения могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но кой е най-правъ, не може да се каже. — Защо? — Защото всички пѫтища, по които човѣкъ търси истината, сѫ прави. Важна е побудителната причина въ човѣка — да намѣри истината. Детето, което за пръвъ пѫть взима четка и бои, има сѫщия потикъ, какъвто и великиятъ художникъ, макаръ че детето едва започва да рисува. И двамата иматъ единъ и сѫщъ потикъ. Великиятъ музикантъ не може да се сравни съ детето, което за пръвъ пѫть взима цигулка, но потикътъ имъ е единъ и сѫщъ. Следъ време, детето, което рисува и свири, ще стане великъ художникъ и великъ музикантъ. Не е въпросъ за погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави. Който търси погрѣшкитѣ въ себе си и въ своитѣ ближни, той не може да се учи. Държите ли погрѣшкитѣ си въ своя умъ, вие ще се опетните. Нѣкой мисли, че е голѣмъ грѣшникъ. Другъ пъкъ мисли, че е светъ човѣкъ. Нито едното е вѣрно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нѣмате. Грѣхътъ, както и светостьта, сѫ незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършенитѣ процеси. Ние не дѣлимъ хората на грѣшни и на свети, но на способни и неспособни, въ смисълъ, способни да учатъ и неспособни да учатъ.

Казано е въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята“. Небето представя великъ, организиранъ свѣтъ, а земята — непроявенъ свѣтъ, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята бѣше неустроена и пуста“. Богъ сътвори свѣта въ шесть деня. Той даде първитѣ условия за проява на живота. Въ шестия день Богъ направи човѣка и го прати въ Божественото училище да учи. За тази цель Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животнитѣ бѣха предметно учение за него. Първиятъ човѣкъ трѣбвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата сѫ били сѫщо така предметно учение за него. Голѣми блага сѫ били дадени на Адама, но той не е могълъ да ги запази. Казватъ, че той изгубилъ щастието си. — Не, щастието не се губи. Това, което човѣкъ е изгубилъ, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човѣкъ дрехитѣ, обущата, шапката, паритѣ си, това не представя нѣкаква реалность.

Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на благородни и на прости, по произхождение. Това дѣление не е нѣщо реално, защото човѣкъ може да изгуби положението си. И царьтъ умира, и последниятъ просякъ умира. Въ природата и двамата минаватъ подъ единъ законъ. Като умратъ, и двамата ще се превърнатъ на пръсть, защото сѫ направени отъ пръсть. Обаче, има нѣщо въ човѣка, което не е земно и не може да се превърне на пръсть. То е Божественото начало въ човѣка. Ще кажете, че знаете тия работи. — Много нѣща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видено и чуто? Ще каже нѣкой, че видѣлъ гори, полета, планини, рѣки и морета. Това и нѣкои ясновидци виждатъ, но каквото видятъ, изгубватъ го. — Защо? — Сцената се е смѣнила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.

И тъй, реално е това, което остава въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Какво, именно, остава въ сърдцето, въ ума, въ душата и въ духа? Въ сърдцето остава тъмнината, въ ума — свѣтлината, въ душата — истината, а въ духа — любовьта. Подъ думата тъмнина ние разбираме непроявената реалность, т. е. реалность безъ сѣнки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принципъ, който работи въ свѣта. Богъ е и въ тъмнината, и въ свѣтлината. Ако не можете да намѣрите Бога въ свѣтлината, ще Го намѣрите въ тъмнината, въ голѣмитѣ страдания. Въ тъмнината човѣкъ може да научи това, което въ свѣтлината по никой начинъ не може. Ако се отнеме тъмнината отъ човѣшкия животъ, съ нея заедно се отнима и щастието му. Сѫщото се отнася и до свѣтлината. Тъмнината е млада мома, а свѣтлината — младъ момъкъ, които се женятъ единъ за другъ. Свѣтлина за свѣтлина и тъмнина за тъмнина никога не се женятъ. Женитбата пъкъ дава възможность на човѣка да се прояви.

Сегашнитѣ хора още не разбиратъ смисъла на тъмнината, вследствие на което страдатъ. Като се прояви тъмнината въ тѣхъ, тѣ страдатъ, недоволни сѫ отъ нея. Щомъ се прояви свѣтлината, тѣ се радватъ. Голѣмо благословение е тъмнината въ свѣта. Като настѫпи нощь, всички хора си почиватъ, за да се освежатъ за следния день, за деня на свѣтлината. — Не може ли безъ страдания? — И безъ страдания може, но ще се намѣрите въ животъ безъ сѣнки, дето владѣе голѣмо еднообразие.

Запитали единъ день Паганини, следъ единъ отъ концертитѣ му: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той свирилъ на две струни. На една струна? — И на една мога. — Ами безъ струни? На този въпросъ Паганини нищо не отговорилъ, но не се явилъ на сцената. Този е отговорътъ на въпроса: Може ли безъ страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; дветѣ струни представятъ свѣтлината; тритѣ — истината, а четиритѣ любовьта. Мѫдростьта пъкъ е въ цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човѣка къмъ природата и къмъ всичко живо, създадено отъ Бога. Който не може да мисли, да чувствува и да постѫпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовьта, човѣкъ трѣбва да се роди и да умре въ нея. Какво означава това? Докато е въ утробата на майка си, детето живѣе въ временно тѣло, но като се роди, това тѣло умира. Следъ раждането си, детето започва да живѣе въ друго тѣло, докато единъ день и това тѣло умре. При това положение, и като умира, и като живѣе, човѣкъ се движи все въ любовьта.

Какво представя раждането и какво смъртьта? Раждането е свързано съ бременностьта на човѣка. Само онзи може да роди, който е билъ бремененъ. Толстой разправя за единъ свой сънь, въ който се видѣлъ бремененъ. Цѣла нощь той се мѫчилъ да роди нѣщо. Гледалъ около себе си, никакво дете не видѣлъ. Като се събудилъ сутриньта, той си спомнилъ този сънь и го изтълкувалъ въ преносенъ смисълъ. Той разбралъ, че наистина е бремененъ съ своето учение. Много хора сѫ бременни като Толстоя и се мѫчатъ да родятъ, но не могатъ. Щомъ на сънь не могатъ да родятъ, това показва, че ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Хората се страхуватъ отъ мѫчнотии. За онзи, който разбира, страшно нѣщо е мѫчнотията, но и по-хубаво нѣщо отъ нея нѣма. Сѫщото се отнася и до добродетелитѣ. Страшенъ е животътъ безъ любовьта, но великъ е животътъ съ любовьта. Страшенъ е животътъ безъ мѫдростьта и безъ истината. Великъ е животътъ съ мѫдростьта и съ истината. Какво ще кажемъ за свѣтлината и тъмнината? Страшенъ е животътъ безъ свѣтлина и тъмнина. Великъ е животътъ съ свѣтлина и тъмнина. Какво страшно има въ тъмнината? Тя представя единъ неорганизиранъ свѣтъ, който очаква своитѣ бѫдещи условия да се развие и прояви. Свѣтлината е организиранъ свѣтъ, който е почналъ вече да се проявява.

Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройнитѣ звезди на небето. Добре е да изучавате звездитѣ на небето. Нѣкои гледатъ зорницата и вечерницата и ги считатъ за две различни звезди. Въ сѫщность тѣ сѫ една и сѫща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата — омѫжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване съ всѣка работа. Когато ученикътъ постѫпва въ училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикътъ се запознава съ числата отъ 1 — 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикътъ извървява само половинъ крѫгъ — полукрѫгътъ на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикътъ извървява цѣлъ крѫгъ — крѫгътъ на 12-тѣ зодии — на деня и на нощьта. Какво означава шесторката? — Семе, посадено въ земята, за да изникне. Семето трѣбва да се пукне, да мине презъ известни страдания и тогава да поникне и израсте.

Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трѣбва да се посади въ почвата — човѣшкия мозъкъ, дето претърпява редъ страдания — попълване, растене, цъвтене, вързване, узрѣване. Докато мине презъ тѣзи процеси, ние казваме, че семето е минало редъ мѫчнотии и препятствия. Най-голѣмитѣ мѫчнотии за семето се заключаватъ въ живота му въ земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и следъ време покълва. Презъ каквито изпитания да мине, семето трѣбва или да преодолѣе тия условия, или да ги използува. Когато двама млади се обичатъ, тѣ си казватъ, че ако единиятъ отъ тѣхъ измѣни, другиятъ ще умре. Какво е смъртьта? — Посаждане на семето въ земята. Като се посади, то се разпуква въ земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадятъ въ земята, дето ще се разпукнатъ и отново ще изникнатъ. Тогава вече ще се разбератъ. — Не, това не е любовь. Любовьта носи животъ на хората, а не смърть. Хората иматъ криво разбиране за любовьта. Тѣ мислятъ, че любовьта се изразява чрезъ цѣлувки и пригръдки. Тѣ мислятъ, че като обичашъ нѣкого, трѣбва да го обсипешъ съ подаръци, съ украшения, съ злата. — Не, това не е любовь. Можешъ да обсипешъ човѣка съ всичкото богатство и знание на свѣта, но и това не е любовь. Днесъ хората се стремятъ повече къмъ придобиване на блага въ живота, отколкото къмъ любовьта. За да придобиятъ тия блага, тѣ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ стари възгледи. Иначе, нѣма кѫде да сипятъ тия блага. За да налѣете чиста вода въ една чаша, тя трѣбва да бѫде празна. Пълна ли е съ стари възгледи за любовь, за щастие, нищо не можете да сипете въ нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.

Двама млади селяни, мома и момъкъ, се обичали. Единъ день отишли въ близката гора да се разходятъ. Момъкътъ започналъ да говори на момата за любовьта си. Той и казвалъ: Калинке, герой съмъ азъ. Като мене юнакъ нѣма да намѣришъ. Каквото да ти се случи въ живота, разчитай на мене и на моя револверъ. Въ това време срещу тѣхъ се задала една мечка. И двамата изтръпнали отъ страхъ. Момъкътъ веднага се качилъ на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттукъ-оттамъ и си заминала. Следъ това момъкътъ слѣзълъ отъ дървото и я запиталъ: Калинке, какво ти каза мечката? — Да не дружа повече съ човѣка, който се е качилъ на крушата, да се спаси.

И тъй, какво можете да кажете за онзи човѣкъ, който при най-малката мѫчнотия се качва на крушата, за да се освободи отъ нея, а оставя сърдцето си на произвола на сѫдбата? Като слѣзе отъ крушата и отиде при сърдцето си, което е минало презъ голѣми страдания, сърдцето ще му каже: Азъ се отказвамъ отъ дружбата си съ такъвъ човѣкъ, който при най-малката мѫчнотия бѣга. — Не, умътъ всѣкога трѣбва да подкрепва сърдцето, а сърдцето всѣкога трѣбва да подкрепва ума. Съ други думи казано: мѫжътъ трѣбва да подкрепва жената, а жената трѣбва да подкрепва мѫжа. Днесъ всѣки мисли за себе си, да се качи по нѣкакъвъ начинъ на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна отъ положението си, че се е родила жена, но и мѫжътъ често е недоволенъ отъ положението си, иска да бѫде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволенъ отъ формата, съ която си дошълъ на земята, това значи, да роптаешъ противъ Онзи, Който те е създалъ. Мѫжътъ иска да бѫде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, трѣбва да воюва, но разумно. Има смисълъ да отидешъ на бойното поле, но да воювашъ разумно, безъ да те ранятъ, или да ранявашъ, безъ да плащашъ контрибуция. Има смисълъ да ходишъ на училище да се учишъ, но да проявишъ всичкото си прилежание и всичкитѣ си дарби. Обаче, да ходишъ на училище, за да получавашъ двойки, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. — Ами ако правимъ погрѣшки? — На прилежния и способенъ ученикъ много отъ погрѣшкитѣ му се прощаватъ, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелитѣ се намаляватъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши, но като грѣши и изправя погрѣшкитѣ си, той има условия да се усъвършенствува. Човѣкъ трѣбва да мине презъ огънь, въ който грѣхътъ и погрѣшкитѣ да изгорятъ. Безъ огънь човѣкъ не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човѣкъ непрекѫснато е изложенъ на слабо горение. Тѣлото му има постоянна температура, отъ 36 — 37°. Въ случай на заболяване температурата му се увеличава отъ 37 — 41°. Дойде ли до 41°, организъмътъ не може да издържа повече. Когато човѣкъ не може да издържа надъ 41° температура, това показва, че не разбира Божиитѣ пѫтища. Който разбира великитѣ закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. — Ама работитѣ ми не вървятъ добре. — Има ли нѣщо страшно въ това, че нѣкоя часть отъ вашия локомотивъ спре за известно време? Тя пакъ ще се поправи. Може би тренътъ да е спрѣлъ на нѣкоя станция да слѣзатъ часть отъ пѫтницитѣ. Щомъ пѫтницитѣ слѣзатъ, тренътъ отново ще продължи своя пѫть. Понѣкога и земята спира движението си за ¹/₃₀₀₀₀₀ часть отъ секундата и после пакъ продължава движението си. Като спре движението си, нѣкой пѫтници слизатъ на различни станции. Нови пѫтници се качватъ и започватъ да се движатъ заедно съ земята.

Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бѫдете изпитвани. Ще ви изпитватъ по различни предмети: по търпение, по любовь, по обхода, по деликатность, по вѣра и т. н. Какви сѫ вашитѣ бележки по тия предмети? Ще каже нѣкой, че умира отъ любовь. Какво означава тази дума? Като турите следъ буквата „у“ запетая, ще излѣзе „у, мира“. Значи, този човѣкъ отива въ свѣта, тамъ да търси любовьта. Когато човѣкъ не е доволенъ отъ любовьта, която му се дава, той отива да я търси въ свѣта. Нѣкой умира за вѣрата си. Значи, и този човѣкъ отива въ свѣта да търси вѣра. Вѣрващиятъ не умира за вѣрата си, но работи за нея. Той дава отъ себе си. Безвѣрникътъ умира, за да вземе нѣщо отъ другитѣ. Ученицитѣ Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вѣра!“ Който дава, вѣрата му се увеличава; който взима, вѣрата му се отнима. Днесъ повечето хора сѫ безвѣрници, всѣки иска да вземе нѣщо. Човѣкъ се ражда безвѣрникъ, и дълго време майка му трѣбва да му дава отъ своето живо млѣко, за да го научи да вѣрва. Детето казва на майка си: Азъ дойдохъ при тебе безвѣрникъ, за да ми покажешъ своята вѣра и да ме научишъ да вѣрвамъ. Като го кърми и обръща ту отъ едната, ту отъ другата си страна, майката казва: Чадо искамъ да бѫдешъ топълъ, както е топло моето сърдце, и свѣтълъ като моя умъ. Като кърми детето отъ лѣвата си страна майката го подхранва съ ония топли, благородни чувства, които му сѫ необходими за живота. Като го кърми отъ дѣсната си страна майката го подхранва съ свѣтли и възвишени мисли. Сърдцето е синъ на ума, а умътъ — синъ на душата. Въ тази мисъль се крие нѣщо отвлѣчено, нѣщо мистично което се нуждае отъ дълбоко разбиране.

Отъ всичко казано досега, запомнете следнитѣ четири нѣща: въ духа ви да владѣе любовьта, въ душата ви — истината, въ ума ви — свѣтлината, а въ сърдцето ви — тъмнината. Свѣтлината подразбира знание и мѫдрость, а тъмнината — почивка. Представете си, че гонятъ нѣкого за нѣкаква погрѣшка или престѫпление. Кой ще го спаси: нощьта или деня, тъмнината или свѣтлината? — Тъмнината, т. е. нощьта спасява онзи, когото преследватъ, а свѣтлината и деньтъ го предаватъ. Вечерь човѣкъ почива, а денемъ работи. Ако човѣкъ има свѣтлина, да вижда всичко, косата му би побѣлѣла отъ страхъ.

Презъ една тъмна нощь единъ пиянъ човѣкъ се връщалъ у дома си. Въ тъмнината той не виждалъ, кѫде върви, вследствие на което билъ спокоенъ. Дето краката му го водѣли, тамъ стѫпвалъ. По едно време трѣбвало да мине презъ една греда. Безъ да я забележи, той миналъ по нея благополучно. Сутриньта, като минавалъ по сѫщия пѫть той дошълъ до гредата, но се ужасилъ. Тя била поставена надъ една грамадна пропасть. Като си помислилъ само, какъ е миналъ презъ нея, той изтръпналъ отъ страхъ. Въ единъ моментъ косата му побѣлѣла отъ ужаса, който изживѣлъ.

Като ученици на новото учение, вие трѣбва да знаете, че всичко, което става въ личния, въ семейния, въ обществения, въ народния животъ, както и въ живота на цѣлото човѣчество, е строго опредѣлено. Нищо въ свѣта не е произволно и случайно. Който разбира това, само той ще се ползува. Който не го разбира, той постоянно ще се лута.

Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на овцетѣ“. Всички хора сѫ минали вече презъ тази врата. Когато Христосъ дойде на земята, ще гледа, какви сѫ бележкитѣ на хората по различнитѣ предмети. Не е въпросъ, колко е страдалъ човѣкъ, но важно е, какви сѫ разбиранията и постѫпкитѣ му. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ всѣко отношение: въ проявитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърдцето си, тамъ човѣкъ трѣбва да намѣри Бога, Който го избавя отъ страданията. Псалмопѣвецътъ казва: „Добре ми стана, че се наскърбихъ“. Съ други думи казано: Добре ми стана, че минахъ презъ тъмнината, за да позная Божиитѣ пѫтища. Всичко, което се случва въ живота ви, представя рѫката на вашия великъ Баща, Който ви дава възможность да Го намѣрите и познаете.

Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Това значи: да възлюбишъ Господа при всичкитѣ условия на живота си, когато си въ тъмнина, когато си въ свѣтлина, когато си въ душата си и когато си въ духа си. Да възлюбишъ всичко онова, което Богъ е вложилъ въ твоето сърдце, въ твоя умъ, въ твоята душа и въ твоя духъ.

Желая ви сега да възлюбите Господа така, както Той ви е възлюбилъ въ началото.

Великиятъ Божи Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

26 августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.