Jump to content

1935_09_03 Всичко е за добро


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Всичко е за добро

Има вѣрващи въ свѣта, които се страхуватъ отъ вѣтъра, отъ дъжда и отъ слънцето; има вѣрващи, които се страхуватъ отъ болѣсти; има вѣрващи, които отъ всичко се обиждатъ, вследствие на което навсѣкѫде търсятъ правата си: ако ги поканите на обѣдъ, искатъ да бѫдатъ на първо мѣсто, отдѣсно на домакина. Ако ги поканите на концертъ, или на нѣкаква сказка, тѣ пакъ гледатъ да заематъ първитѣ мѣста. Тѣзи вѣрващи мязатъ на млада мома, която обича възлюбения си, жени се за него, но въпреки това пакъ се запитва, дали той ще я обича. Защо се жени, щомъ се съмнѣва? Като се съмнѣва, да не се жени. Следователно, не яжъ хлѣбъ, който не може да ти даде това, което очаквашъ. Какъвъ хлѣбъ трѣбва да ядешъ? Яжъ само онзи хлѣбъ, който носи въ себе си животворна сила. Всѣки другъ хлѣбъ, който не носи животворна сила, тури настрана. – Какво ще правимъ безъ хлѣбъ? – Гладни ще седите. Ако паякътъ може цѣли шесть мѣсеца да гладува и да вѣрва, че нѣма да умре, че отнѣкѫде ще му дойде храна, защо разумниятъ човѣкъ, който слуша Словото Божие, не може да гладува два-три дена? Доказано е, че човѣкъ може да прекара абсолютенъ постъ цѣли 40 дена. Значи, човѣкъ трѣбва да познава истината въ живота, да не се заблуждава.

Въ съвременния животъ има извѣстни факти, които сѫ невѣрни. Хората трѣбва да различаватъ вѣрнитѣ факти отъ невѣрнитѣ. Много отъ недоразумѣнията между хората се дължатъ на невѣрни факти. Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какво може да създаде единъ невѣренъ фактъ. Въ Америка, когато трѣбва да се назначи проповѣдникъ на нѣкоя голѣма енория, обикновено се провежда изборъ. По едно време се повдигналъ въпросъ за избиране на проповѣдникъ на една голѣма американска енория. Обаче, между избирателитѣ се пръсналъ слухъ, че проповѣдникътъ, за когото сѫ гласували да бѫде назначенъ, ималъ обичай да рѣши косата си на пѫть като жена. Всички единодушно се произнесли, че не искатъ проповѣдникъ, който реши косата си на пѫть. Събранието решило, преди да се произнесатъ окончателно върху избора, да извикатъ проповѣдника, да го видятъ. Като се явилъ предъ тѣхъ, всички останали учудени. Не само че нѣмалъ никакъвъ пѫть на главата си, но главата му била съвършено гола. По сѫщия начинъ много хора протестиратъ, спорятъ върху въпроси, които съвсѣмъ не сѫществуватъ.

„Всичко е за добро” – е казано въ Писанието. Значи, каквото се случва въ живота на човѣка, добро или зло, е все за добро. Зло и добро сѫ страни на едно цѣло. Злото е външната страна на доброто; доброто пъкъ е вѫтрешната страна на самото добро. Понеже външната страна на доброто всѣкога се цапа, затова я наричатъ зло. Вѫтрешната страна на доброто никога не се цапа, затова я наричатъ добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и доброто, тѣ всѣкога ще останатъ необяснени. Има нѣща, които не могатъ да се обяснятъ съ думи. Тѣ се разбиратъ вѫтрѣшно, чувстватъ се, възприематъ се, но по никой начинъ не могатъ да се обяснятъ. Какъ ще обясните, напримѣръ, какво представя тонътъ do? Кой би могълъ да изпѣе тона do, re, или другъ нѣкой тонъ въ неговата абсолютна чистота? Това сѫ елементарни нѣща, но не могатъ да се изпълнятъ. Ако не можете да изпѣете тѣзи тонове, както трѣбва, тогава, пожелайте да се изпълни нѣщо въ името на Христа и да стане, както желаете. Нали казвате, че вѣрвате въ Христа? Изпитайте вѣрата си. Идете при нѣкой тежко боленъ и въ името на Господа Исуса Христа пожелайте да оздравѣе. Ако е на оздравяване, болниятъ ще стане отъ леглото си; ако е тежко боленъ, думитѣ и желанието ви да оздравѣе ще останатъ безрезултатни.

Значи, не е достатъчно само да казва човѣкъ, че вѣрва, но той трѣбва да изпита своята вѣра. Ще кажете, че всѣки може да пѣе. Лесно се говори, но изпитали ли сте се, колко можете да пѣете? Всѣки трѣбва да пѣе, но всѣки не може да пѣе. Когато мисъльта на нѣкого е лишена отъ нѣщо сѫществено, този човѣкъ не може да пѣе. Който не може да пѣе, той не може да оцѣнява доброто; той не е тактиченъ човѣкъ. Пѣенето повдига духа на човѣка и му създава добро разположение. Изобщо, българитѣ не сѫ много музикални. Въ миналото тѣ сѫ били по-музикални. Нѣма българинъ, който да е създалъ въ музиката нѣщо самобитно, нѣщо безсмъртно. Колко български пѣвци или музиканти могатъ да изкаратъ прехраната си въ нѣкоя чужда страна? Ще кажете, че даровитиятъ може да се прояви навсѣкѫде. Знаете ли, отъ какво зависи дарбата на човѣка? Всѣка дарба зависи отъ вѣрата на човѣка. Каква вѣра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Излѣзе нѣкой да пѣе или да свири предъ публика и веднага се разколебава, съмнѣва се, че може да пѣе. Докато не се подкрѣпва отъ вѣрата, дарбата не може да се прояви. Следъ като си училъ дълго време, следъ като си работилъ, ще излѣзешъ на сцената и ще вѣрвашъ, че можешъ да пѣешъ и свиришъ. Ако вѣрвашъ по единъ начинъ, а пѣешъ по другъ начинъ, ти не можешъ да проявишъ дарбата си, ти нѣмашъ вѣра.

Като не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, мнозина се извиняватъ, че не сѫ се упражнявали достатъчно, че не сѫ учили. Щомъ е така, нека се упражняватъ, нека учатъ. Извиненията не могатъ да ги оправдаятъ. Ще кажете, че сте слушали ангелски хорове и знаете, какво значи добро пѣене. Колкото да се сравнява човѣшката пѣсень съ ангелската, последната остава ненадмината. Отлични пѣвци сѫ ангелитѣ. Въ Писанието е казано, че когато Христосъ се родилъ, хоръ отъ ангели слѣзълъ отъ небето и славили Бога.

Следователно, пѣйте и вие и вървѣте напредъ. Не се спирайте върху миналото. Не се спирайте върху живота на вашитѣ дѣди и прадѣди. Който иска да прогресира, той не трѣбва да се спира на миналото. Нѣма по-голѣма опасность за ученика отъ тази, да се спира на своитѣ погрѣшки отъ миналото. Оставете погрѣшкитѣ настрана и вървѣте напредъ. Спирайте се върху това, което въ даденъ моментъ правите. Задавайте си въпросъ, защо правите това или онова. Ако въ даденъ моментъ ядешъ, защо ядешъ? Човѣкъ яде, за да подържа своя организъмъ. Защо чувствашъ? Човѣкъ чувства, за да поддържа живота на своето сърдце. Защо мислишъ? Човѣкъ мисли, за да поддържа живота на своя умъ. Всѣко нѣщо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовьта не прониква въ сърдцето, както въздухътъ въ дробоветѣ, човѣкъ не може да живѣе. Както чистиятъ въздухъ освѣжава и засилва дробоветѣ, така и любовьта подмладява човѣка. Ако любовьта не посѣщава човѣка, всичкитѣ органи на тѣлото му ще се атрофиратъ. Ако мисъльта не движи човѣшкия мозъкъ, всички негови клѣтки ще се атрофиратъ. За предпочитане е понѣкога една лоша мисъль да проникне въ човѣшкия мозъкъ, отколкото никаква мисъль да не го движи. Това може да ви се види противоречиво, но противоречието е само за васъ.

Противоречията за едни хора сѫ благо за други, Напримѣръ, детето на една майка плаче, но е живо, весело, цѣлъ день играе. Плачътъ на детето е противоречие за тази майка. Детето на друга майка е мъртво и не плаче. Като погледне на живото дете, тази майка намира плача му за нѣщо естествено. Обаче, за нея е противоречие, защо детето й не плаче. Следователно, за предпочитане е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. За предпочитане е човѣкъ да има противоречия, но да е живъ, отколкото да нѣма противоречия и да е мъртъвъ. За предпочитане е човѣкъ да прави грѣшки, да има изкушения, но да е живъ, отколкото да не прави грѣшки, да нѣма изкушения и да е мъртъвъ. Защо ви е съвършенството на мъртвия?

Съвременното възпитание налага редъ правила на човѣка, които го сковаватъ. Казватъ на детето: Ти не трѣбва да правишъ това, не трѣбва да правишъ онова. Детето се вижда заобиколено съ редъ наставления, какво да не прави. Като дойде въпросъ до това, какво да прави, то не знае нищо. Едно трѣбва да знаете: ако постѫпвате по човѣшки, трѣбва да бѫдете честни. Ако живѣете по Божественъ начинъ, трѣбва да бѫдете справедливи. Честностьта е изразъ на човѣшкия животъ, а справѣдливостьта – изразъ на Божествения животъ. Ако нѣкой не може да постѫпи по човѣшки, т. е. честно, да постѫпи по Божественъ начинъ, справедливо. И обратно: ако не може да постѫпи по Божественъ начинъ справедливо, тогава да постѫпи по човѣшки - честно. Дали справедливо, или честно ще постѫпи, човѣкъ трѣбва да изплати дълговетѣ си. Той трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Силата на човѣка седи въ неговото знание. Ако отъ паметницитѣ на миналото археологътъ не може да чете историята на древнитѣ народи, той нѣма никакво знание. Ако и вие не можете да проникнете въ архивата на вашето минало и по него да четете и изучавате себе си, кѫде е вашата сила? Хората се интересуватъ отъ своето минало, искатъ да знаятъ нѣщо отъ него, но тѣ сами трѣбва да го разгадаятъ. Защо? – Защото малко е доброто въ миналото на човѣчеството. Отъ осемь хиляди години насамъ, човѣчеството не е направило голѣмъ скокъ. Въ живота на човѣка до грѣхопадението има хубави нѣща, но следъ грѣхопадението нѣма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте отъ миналото си. Отъ страданията и изпитанията, които преживявате, можете да садите за вашето минало.

Днесь всички хора плащатъ за миналото си. Нѣкой иска да знае, дали въ миналото си е билъ царь. Билъ е царь, но не е могълъ да управлява, и затова главата му днесь е побѣлѣла. Всички хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да изправятъ погрѣшкитѣ на своето минало. Какъ ще изправятъ погрѣшкитѣ си? – Като се научатъ да управляватъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да бѫдешъ царь, това значи, да управлявашъ себе си. Върви нѣкой и маха съ рѫката си около ухото. Какво означава това движение? Този човѣкъ се намира предъ нѣкакво изкушение. Нѣкаква лоша мисъль е минала презъ ума му и, като маха съ рѫката си, той мисли, че ще се освободи отъ нея. – Не, това е механическо действие. Работитѣ не се оправятъ по механически начинъ. Какъ се познава изкушението? Изкушението се познава по миризмата, както цвѣтето се познава по своя ароматъ. Безъ да видитѣ карамфила, по аромата му само можете да го познаете. Всѣко цвѣте се познава по своя мирисъ.

Всички хора трѣбва да учатъ, да следватъ училището, като малкитѣ деца. Кое училище трѣбва да посѣщаватъ? – Божественото училище. Млади, възрастни, стари – всички трѣбва да се запишатъ въ това училище. Едно условие изисква Божественото училище: Всички ученици, които се записватъ въ това училище, трѣбва да иматъ състоянието на детето. Когато тръгва на училище, детето е отворено, готово да слуша, да приема всичко, каквото учительтъ казва. Когато възрастниятъ тръгва на училище, той има вече свои особени възгледи, особено мнѣние за нѣщата, вследствие на което се натъква на противоречия. Той е закѫснѣлъ за училище. Следователно, ако сте постѫпили въ великата Школа и се намирате предъ противоречия, ще знаете, че сте закѫснѣли, не могатъ да ви приематъ за ученикъ на тази Школа. Можете да бѫдете слушатель, но не редовенъ ученикъ. Какво трѣбва да направите, за да ви приематъ редовенъ ученикъ? Вие трѣбва да се върнете въ своето първично, детинско състояние на душата, да слушате и да възприемате всичко, каквото Учительтъ ви преподава.

Разправятъ единъ анекдотъ за една 84 годишна баба. По нѣкакво особено стечение на условията въ нейния животъ, въпреки силното й желание да учи, тя останала неграмотна. Обаче, на 84 годишна възрасть условията й се подобрили, и тя решила да учи. Отишла на училището, влѣзла въ стаята на учителитѣ и се обърнала къмъ единъ отъ тѣхъ съ думитѣ: Синко, искамъ да уча. – Бабо, много е кѫсно. – Нищо, цѣлъ животъ съмъ желала да се науча да чета и да пиша, едва сега ми се отдаде този случай. – Добре, остани между децата. Зарадвала се бабата, че ще учи. Събрали се децата около нея, натискали я, смѣели се, но тя не искала да знае: учи, чете, пише, играе съ тѣхъ – забравила старостьта си, забравила, че времето й минало. Тя не се докачала отъ никого, искала само да учи.

Сега и васъ съвѣтвамъ да забравите старостьта си, отъ никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, който ви преподава отвѫтрѣ и отвънъ. Вземете примѣръ отъ тази баба. Когато ви се смѣятъ, когато ви корятъ, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до васъ. Обаче, когато ви хвалятъ, не се забравяйте. Знайте, че за всѣка похвала трѣбва да платите нѣщо. Когато нѣкой ви хвали, той иска да вземе нѣщо отъ васъ.

Преди години единъ отъ редакторитѣ на софийскитѣ вѣстници ме запита: Знаете ли, какво пишатъ вѣстницитѣ за васъ? – Не зная. – Лоши работи пишатъ. – Тогава, бѫдете увѣрени, че тѣ не сѫ подкупени. Ако пишеха нѣщо добро, може да се предполага, че сѫ подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човѣка, вашата съвѣсть е спокойна, защото отъ никого не сте подкупени. Когато хвалите човѣка, може да се предполага, че съвѣстьта ви е подкупѣна. Обаче, като човѣкъ, който служи на любовьта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате нѣкого, за нищо не продавайте съвѣстьта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човѣка, това значи, да постѫпвате така, както той постѫпва. Дохожда въ дома ви гостъ, който живѣе спорѣдъ източнитѣ нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, съ чисти чинии, съ сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостътъ постѫпва по своему: отчупва хлѣба съ пръститѣ си и направо, безъ никаква вилица или лъжица, започва да топи въ яденето. Веднага заповѣдвате на слугитѣ да вдигнатъ лъжицитѣ и вилицитѣ, и цѣлиятъ домъ започва да яде по начина по който гостътъ се храни. Ако държите на буквата на нѣщата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но любовьта не се рѫководи отъ буквата на нѣщата.

Сега вие сте влѣзли въ пѫтя на непреривната любовь – въ пѫтя на Божествената любовь, и трѣбва да постѫпвате спорѣдъ нейнитѣ изисквания. Тази любовь изключва всички погрѣшки. Въ преривната, т. е. въ човѣшката любовь се вършатъ редъ грѣшки и престѫпления. Престѫпленията, нещастията се дължатъ на това, че човѣкъ не се подчинява на Великото начало въ живота. Единъ законъ има въ свѣта, и който се отклони отъ този законъ, той неизбѣжно е изложенъ на страдания и нещастия. Правили ли сте опитъ за единъ день поне да не допуснете нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърдцето си? Ако цѣлъ день е много, направете опита за единъ часъ, да видите, може ли презъ този часъ злото да не се вмъкне въ васъ. Какъ е дошло злото въ свѣта? Това е въпросъ, по който не е позволено да се говори. Наистина, какво по-голѣмо противоречие отъ това, да срѣщаме хора и ангели да грѣшатъ и вършатъ престѫпления, въпреки, че сѫ създадени отъ Бога, Единствениятъ съвършенъ между съвършенитѣ?

Какъ се е явило злото? Коя е причината за престѫплението? Младъ, красивъ момъкъ обича две моми. Докато не се е опредѣлилъ къмъ една отъ тѣхъ, и дветѣ сѫ внимателни къмъ него, добре се разговарятъ, добре се разбиратъ. Когато момъкътъ си опредѣли и предпочете едната мома, другата веднага се обижда, отдръпва се, и отношенията между тѣхъ се развалятъ. Защо? – Злото, престѫплението е влѣзло между тѣхъ. Ако майката обича единъ отъ синоветѣ си повече отъ другитѣ или ако бащата обича една отъ дъщеритѣ си повече отъ другитѣ, пакъ престѫпление се ражда. За да нѣма престѫпление въ чувствата на хората, ето какъ трѣбва да разглеждате нѣщата. Ако имате два пръстена, единиятъ желѣзенъ, а другиятъ златенъ, ще предпочетете златния предъ желѣзния. Всѣки ще обича златния пръстенъ повече. Ако имате две саби, едната желѣзна, другата златна, ще предпочетете желѣзната предъ златната. Ако трѣбва да се защитавате съ една отъ тѣхъ, желѣзната сабя ще свърши повече работа отъ златната.

Единъ мѫжъ се оженилъ за жена, която цѣлъ животъ го терзае: не му дава свободно да погледне нѣкѫде. Каквото направи, тя все е недоволна отъ него. Той ходи отъ стая въ стая, пъшка, въздиша, трепери отъ нея, да не каже нѣщо, което да не й хареса За него тя представя желѣзо, което постоянно го притиска. По едно време дойде въ дома имъ една приятелка на жената, весела, разположена, цѣлата кѫща развеселява. Мѫжътъ се отпусне, разположи се, отдъхне си свободно. Новъ тормозъ настѫпва за него: Защо въ присѫствие на жена си билъ мраченъ, недоволенъ, а въ присѫствие на приятелката й се развеселявалъ? Кой е виновенъ за това? Кой човѣкъ не предпочита златния пръстенъ предъ желѣзния? Кѫде е престѫплението въ този случай? Дайте свобода на човѣка, ако искате да ви обича.

Това сѫ факти, които сѫществуватъ навсѣкѫде въ живота, и между религиозни, и между свѣтски хора. Докато не разберете законитѣ, които управляватъ живота, вие всѣкога ще се натъквате на противоречия. Тази е причината, дето хората си представятъ живота на небето като този на земята. Тѣ мислятъ, че и тамъ хората се дѣлятъ на мѫже и жени, и тамъ се раждатъ, женятъ, умиратъ. Тѣ си представятъ нѣкакъвъ човѣшки рай. Въ небето нѣма мѫже и жени. Ако нѣкой мѫжъ отиде на небето и търси жена, веднага ще го пратятъ на земята. Ако нѣкоя жена отиде на небето и търси мѫжъ, веднага ще я пратятъ на земята. Докато сте на земята, можете да се жените; щомъ отидете на небето, никакви женитби не се позволяватъ.

Каква е разликата между хората на земята и тия на небето? Хората на земята иматъ по два рога: единиятъ рогъ представя мѫжа, а другиятъ – жената. Хората на небето нѣматъ рога. Тамъ човѣкъ е ни мѫжъ, ни жена. Значи, женитѣ и мѫжетѣ сѫ необходими за земята, но не и за небето. Сабята е нужна за войната, но не и въ мирния животъ. Саби, пушки, топове, задушливи газове сѫ нуждни за войнитѣ, но въ мирния животъ тѣ нѣматъ никакво предназначение. Мирниятъ животъ се нуждае отъ съвсѣмъ други пособия. Въ този смисълъ, мѫжътъ и жената сѫ орѫжия, съ които хората воюватъ. Мѫжътъ е едно орѫжие, жената – друго орѫжие. Опасни орѫжия сѫ тѣ. Жената пита: Какво ще бѫда, когато отида на небето? – Ще бѫдешъ нито мѫжъ, нито жена. Мѫжътъ пита: Какво ще бѫда, като отида на небето ? – Нито жена, нито мѫжъ. Като се видите на небето, тогава ще разберете, какво представяте. Тамъ ще бѫдете души, излѣзли отъ своя Създатель.

Хората си представятъ духовния свѣтъ, т. е. живота на небето, като особенъ, изопаченъ животъ. Тѣ не знаятъ, че земниятъ животъ е изопаченъ и трѣбва да излѣзатъ отъ него, да влѣзатъ въ реалностьта. Срѣщате нѣкого и му се усмихвате. Защо? И вие не знаете, защо се усмихвате. Срѣщате другъ, поглеждате го сериозно. Защо? И това не знаете.

Понѣкога се усмихвате, за да предразположите човѣка, да покажете, че му обръщате внимание. Както и да постѫпвате съ хората, дали се усмихвате, или сте сериозни съ тѣхъ, въ двата случая тѣ ще иматъ различно мнѣние за васъ. Какво е усмивката? Усмивката е условие за запознаване съ човѣка. Усмихвашъ се – отваряшъ вратата на кѫщата си. Ставашъ сериозенъ – затваряшъ вратата на кѫщата си. Кога човѣкъ отваря вратата си? – Зимно време. По-добре е човѣкъ да отваря вратата си, отколкото да я затваря. По-добре е да се усмихва, отколкото да е сериозенъ. Защо нѣкоя жена се е усмихнала? – Зимно време е, вънъ е студено, и тя е отворила вратата си. За кого отваря вратата? – За измръзналия. Като влѣзе вѫтрѣ, той ще се стопли на огнището, ще измие рѫцетѣ и краката си съ гореща вода, ще се нахрани и ще си отиде. Какво лошо има въ това? Ама тази жена нѣма право да се усмихва на другъ мѫжъ, освѣнъ на своя. Това е стариятъ моралъ, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Този моралъ е причина за нещастията между хората. Престѫплението не седи въ усмивката, но въ лошитѣ, криви мисли и чувства на човѣка.

Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, добри и умни. Прави сѫ хората да желаятъ това. Здравето, добротата и разумностьта сѫ пѫтища за постижения. Това сѫ пособия, сили, чрезъ които човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Само чрезъ тѣхъ той може да влѣзе въ небето. Здравето е единъ видъ богатство; доброто – другъ видъ богатство; умътъ – трети видъ богатство. Значи, три пѫтища има, чрѣзъ които човѣкъ може да бѫде богатъ: богатъ като здравъ, богатъ като добъръ и богатъ като уменъ. Всѣко едно отъ тия качества придава на човѣка една трета отъ цѣлото богатство. За да бѫде напълно богатъ, или за да наречете нѣкого „човѣкъ” въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва едновременно да бѫде здравъ, богатъ и уменъ. Направете опитъ и ще се увѣрите въ силата на тѣзи качества. Нека всѣки се запита, увеличилъ ли е капиталътъ на своето здраве, на своята доброта и на своя умъ. Здравето, доброто и умътъ представятъ капитали, които всѣки день трѣбва да се увеличаватъ по малко. Ако тѣзи капитали не се увеличаватъ, човѣкъ постоянно губи отъ себе си.

Човѣкъ е изпратенъ на земята да работи. Следователно, той трѣбва да работи като здравъ и като боленъ, като добъръ и като лошъ, като уменъ и като глупавъ. Той трѣбва да работи като младъ, като възрастенъ и като старъ. Той трѣбва да работи като мѫжъ и като жена, като баща и като майка, като господарь и като слуга. Това сѫ положения, презъ които човѣкъ трѣбва да мине. Въ всички положения човѣкъ трѣбва да работи, да се развива, да увеличава капиталитѣ си. Какво е било вашето първично положение, какъ сте били първоначално създадени, съ този въпросъ не се занимаваме.

„Всичко е за добро”. И зло, и добро – всичко е за добро, но всичко не е отъ Бога. Нѣкой ви обича, нѣкой не ви обича; единъ ви говори сладко, другъ ви се сърди; единъ ви прави добро, услужва ви, другъ ви прави зло и ви пакости – всичко това е за добро, но всичко не е отъ Бога. Това показва, че ние живѣемъ въ единъ изопаченъ, обърканъ свѣтъ. Какъ ще се оправи този свѣтъ? – Чрезъ любовьта. Любовьта оправя всичко, любовьта осмисля живота. Момъкъ обича една мома. Бащата не позволява на дъщерята да обича този момъкъ. Кой отъ двамата трѣбва да отстѫпи: бащата или момъкътъ? Ще кажете, че е писано въ Свещената книга: „Човѣкъ ще напусне баща си и майка си и ще се прилѣпи къмъ възлюбения или възлюбената си”. Значи, възлюбениятъ е мѣрката на нѣщата. Той рѣшава въпроситѣ. Възлюбениятъ представя великия законъ, който рѫководи цѣлокупния животъ. Единъ е възлюбениятъ въ свѣта, не сѫ много. Единъ е възлюбениятъ, но се явява въ много форми: като птица, като риба, като паякъ, като вълкъ, като тигъръ, ката цвѣте, като плодъ. Като видитѣ нѣкой човѣкъ облѣченъ съ хубави дрехи, съ цилиндъръ на глава, вие го харесвате. Като видите единъ паякъ, не го харесвате. Този, когото харесвате въ човѣка, е сѫщиятъ и въ паяка. Възлюбениятъ навсѣкѫде е единъ и сѫщъ, но вие не можете да го видите. Чудни сѫ хората! Срѣщатъ единъ човѣкъ, говорятъ съ него и намиратъ, че е много добъръ. Отиватъ при сѫщия човѣкъ, като при хирургъ, който трѣбва да ги оперира. Тѣ веднага казватъ, че той е лошъ човѣкъ. Какъ е възможно единъ и сѫщъ човѣкъ да бѫде и добъръ, и лошъ? Хирургътъ има добро желание, иска да ги освободи отъ страданията. Вие сте счупили крака си, хирургътъ иска да го оправи. Кой е виновенъ: вие или хирургътъ? Виновенъ е онзи, който е счупилъ крака си, а не хирургътъ, който иска да му помогне.

Седя въ стаята си и чета. Въ това време слушамъ, че муха бръмчи нѣкѫде. Поглеждамъ, мухата се заплела въ паяжина, бръмчи, не може да се освободи. Обръщамъ се къмъ паяка и казвамъ: Слушай, въ мое присѫствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Или ще пуснешъ мухата, или ще взема една тояга, и двамата ще изхвърля навънъ. Вънъ отъ стаята ми можешъ да правишъ, каквото искашъ, но тукъ не позволявамъ. Паякътъ ме погледна, не знае, какво да предприеме: да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, които не отстѫпватъ лесно. Той ходи по паяжината си, мисли, какво да направи. Най-после рѣшава да освободи мухата: започва да кѫса нишкитѣ една следъ друга и пуска мухата на свобода. Така и той е свободенъ, и мухата е свободна. Следъ това го питамъ: Защо хвана мухата? – Тя е моя длъжница. Има да ми дава, и докато не секвѣстирамъ всичкия й имотъ, нѣма да я пусна. Да, но ако не я пуснешъ, азъ ще дойда съ тоягата си и ще се разправя съ васъ, както трѣбва. Ти трѣбва да простишъ дълговетѣ й и да я пуснешъ на свобода.

Сѫщото нѣщо става и между хората. Кредиторъ хваналъ длъжника си въ своята паяжина и не го пуща. Длъжникътъ бръмчи, мѫчи се, иска да се освободи. Кредиторътъ не отстѫпва. Тогава азъ се намѣсвамъ. Взимамъ тоягата си, т. е. Божия законъ, и казвамъ на кредитора: Или ще пуснешъ длъжника си и ще простишъ дълга му, или и двамата ще излѣзете навънъ. Предъ Божието лице не позволявамъ да се вършатъ престѫпления.

Какъ да разберемъ това нѣщо? – Много просто. Когато се намирашъ предъ лицето на Бога, ти трѣбва да простишъ прегрѣшенията на брата си. Когато се намирашъ предъ лицето на Бога, ти трѣбва да простишъ всички дългове на брата си – абсолютно да ликвидирашъ съ него. Докато не ликвидирашъ съ брата си, не можешъ да се явишъ предъ Божието лице и въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ. Какво правите вие? Казвате: Като спечеля, ще наредя работитѣ си и на бѣднитѣ ще помагамъ. Защо трѣбва да чакашъ това време? Ето, всички твои длъжници сѫ бѣдни хора. Прости дълговетѣ имъ, и въпросътъ е свършенъ. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.” Отива нѣкой при Бога и носи съ себе си изпълнителнитѣ листове на своитѣ длъжници. Казвамъ: Ако още днесь не скѫсате вашитѣ изпълнителни листове и не се явите съ чисто лице предъ Господа, и вие, и длъжницитѣ ви ще излѣзете вънъ. На всички християни днесь се казва: Скѫсайте изпълнителнитѣ листове, ако искате и вие, и длъжницитѣ ви да бѫдете свободни. Иначе, всички ще бѫдете изпѫдени навънъ. Тоягата, Божиятъ законъ ще играе по гърбоветѣ на всички хора: на кредитори и на длъжници. Не е позволено да се вършатъ престѫпления въ присѫствието на Бога! Кѫде остава вашата любовь, ако вършитѣ престѫпления въ Негово присѫствие?

Сега азъ изнасямъ единъ принципъ. Когато искате да се явите предъ лицето на Бога, бѫдете готови да извършите всичко заради Него. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Ако днесь още не сте готови да скѫсате вашитѣ изпълнителни листове. заради Господа, любовьта ви е слаба. Ако сте готови да скѫсате вашитѣ записи, вашитѣ изпълнителни листове, и азъ съмъ готовъ да скѫсамъ моитѣ записи срѣщу васъ. Ако вие не сте готови, и азъ не съмъ готовъ. Щомъ вие не сте готови да скѫсате записитѣ на вашитѣ стари идеи, да се освободите отъ страха за утрешния день, и азъ нѣма да скѫсамъ моитѣ полици. – Какво ще стане съ нашия животъ? – Щомъ скѫсате старитѣ си записи, животътъ ви ще се нареди добре. Че ако днесь, когато сте предъ Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бѫдете готови? Когато бѣше на кръста, Христосъ скѫса всички полици, всички изпълнителни листове на своитѣ длъжници и каза: Господи, прости имъ! Тѣ не съзнаватъ, какво правятъ. Ако не бѣше простилъ на своитѣ длъжници, Христосъ не би могълъ да се яви предъ Господа, не би могълъ да влѣзе въ Царството Божие. Христосъ бѣше предъ лицето на Бога и прости дълга на своитѣ длъжници. Щомъ искате да се освободите, да се явите чисти предъ лицето на Бога, вие трѣбва да простите на своитѣ длъжници и да кажете: Господи, прости имъ! Величието на Христа седи въ жеста на благородство, който Той прояви на кръста още. Закованъ съ гвоздеи на рѫцетѣ и на краката, Той каза: Господи, прости имъ!

Ще кажете, че проповeдта ми днесь е хубава. Не е въпросъ за хубавата проповѣдъ. Важно е, каквото се проповѣдва, да се прилага. Кѫде е силата и любовьта на християнитѣ, които се намиратъ предъ лицето на Бога и не могатъ да скѫсатъ своитѣ стари записи и да кажатъ: Господи, прости имъ! Следъ всичко това тѣ ще отидатъ при нѣкой праведенъ човѣкъ и ще искатъ да се моли за тѣхъ. – Не, не е позволено да се молите за човѣкъ, който не е готовъ да скѫса своитѣ стари записи. Свещено трѣбва да бѫде името Божие за васъ. Произнесете ли това име, бѫдете готови на всички жертви. Дойде ли нѣкоя болесть, предложете й да ви последва, да тръгне съ васъ на работа. Щомъ я поканите на работа, тя ще си отиде. Споредъ мене, болестьта не е нищо друго, освѣнъ неканена гостенка, която ви е посѣтила и ви се налага: тя иска да я кѫпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се събератъ петь-шесть души около болния да му услужватъ. Всѫщностъ тѣ не услужватъ на болния, а на болестьта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестьта не трѣбва да се даватъ никакви лѣкарства. Щомъ дойде при васъ, ще й кажете: Азъ отивамъ да копая на Божието лозе. Ако искашъ да дойдешъ съ мене, добре дошла. Ако не, сбогомъ! Който вѣрва въ Бога, като динамическа сила, той всѣкога ще бѫде здравъ.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани. Тѣхното желание е на мѣсто, но не е достатъчно само единъ човѣкъ да ги обича. Човѣкъ представя микроскопична цевь, презъ която може да мине само единъ слънчевъ лѫчъ. Слънчевиятъ лѫчъ все ще допринесе нѣщо на човѣка, но мощното въ свѣта е цѣлото слънце. Свѣтлината на цѣлото слънце трѣбва да влѣзе въ човѣка и да освѣти и най-малкитѣ кѫтчета на неговата кѫща. Единъ слънчевъ лѫчъ представя любовьта на единъ човѣкъ. Тази любовь не е достатъчна. Любовь, която не може да преобрази човѣка, да го направи здравъ, добъръ, уменъ, не заслужава това име.  Любовьта е онази сила, която преобразява човѣка и го прави готовъ на всички жертви заради Свещеното име, върху което почива неговиятъ животъ. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Кѫде ще намѣрите Свещения? Той се крие дълбоко нѣкѫде въ душата на всички живи сѫщества. Отъ всички хора се изисква велика жертва, каквато Христосъ е направилъ. Въ какво седи тази жертва? Като ги приковатъ на кръста за името Божие, да кажатъ: Господи, прости имъ!

Срѣщатъ единъ и го питатъ: Ти какъвъ си ? – Християнинъ съмъ. – Изпълнилъ ли си всичко, което Христосъ е проповѣдвалъ? Христосъ е проповѣдалъ самоотричане. Ти самоотрече ли се? Христосъ е казалъ, че Неговъ ученикъ може да бѫде само онзи, който раздаде всичкото си имане на сиромаси и Го последва. Ти направи ли това? Когато бѣше на кръста, Христосъ каза: Господи, прости имъ! Ти прости ли на своитѣ длъжници? Ще кажете, че времето ви още не е дошло. Споредъ мене, много отъ сегашнитѣ християни сѫ закѫснѣли даже. Ако сега не изпълнятъ Христовото учение, тѣ съвсѣмъ ще закѫснѣятъ. Не е въпросъ до буквата на нѣщата. Христовото учение е учение на вѫтрѣшна жертва. Всѣки моментъ се жертвайте за Онзи, чиято любовь е непреривна. Христовото учение проповѣдва вѫтрѣшенъ, великъ моралъ, който почива на абсолютна чистота. Хората говорятъ за любовь, за цѣлувка, но се стѣсняватъ. Защо? – Защото въ тѣхната любовь, въ тѣхната цѣлувка има нѣщо користно. Тѣ взиматъ, а не даватъ. Казано е въ Писанието: „Цѣлунете се съ свето цѣлование”. Божествената любовь подразбира абсолютна вѫтрѣшна чистота, която дава упование на човѣка, прави го смѣлъ, самоотвѣрженъ. Ако цѣлувката може да повдигне падналия, да излѣкува болния и да възкреси мъртвия, тя е на мѣсто. Това означава свѣто цѣлование.

Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ!” Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да осъзнае, че е дошълъ на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводилъ. Когато се намѣрите въ голѣми противоречия и не можете да разрѣшите нѣкой въпросъ, кажете: Да бѫде волята Божия! Кажѣте ли така, нѣма да мине много време, и въпросътъ ще се разрѣши. Но затова се иска пълно упование на Бога. Ако всички рѣшите въ себе си да вършите волята Божия, безъ никакво съмнѣние и колѣбание, работитѣ ви ще се оправятъ естествено. Щомъ работитѣ ви се объркатъ, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните волята Божия, смъртьта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете отъ това, което днесь не можете да пожертвате. Не е ли по-добре, преди да е дошла смъртьта, да направите това, което Богъ иска отъ васъ? Подъ думата „смърть” разбирамъ законъ. За предпочитане е човѣкъ да извърши доброволно волята Божия, отколкото по законъ. – Какво ще стане тогава съ насъ? – Направете опитъ и ще видите. – Ами ако страдаме? – Нима ако не изпълните волята Божия, нѣма да страдате? Нима богатиятъ не гладува? Въпреки богатството си, въпреки знанието си, въпреки силата си, човѣкъ пакъ страда. Цѣлото човѣчество ще мине презъ такива страдания, каквито не е мислило. Като върши волята Божия, човѣкъ пакъ ще страда, но страданията му ще бѫдатъ осмислени. Страданията ще дойдатъ за всички хора безъ изключение. Смъртьта ще дойде за всички. Тя е неизбѣженъ актъ. Мнозина мислятъ, че като излѣзатъ отъ тѣлото си, веднага ще бѫдатъ свободни. Тѣ ще бѫдатъ толкова свободни, колкото е свободенъ пѫтникътъ, който излиза отъ парахода и влиза направо въ морето. Свободенъ ли ще бѫде въ морето? Въ морето го чакатъ акули, които веднага ще го изядатъ. Другъ е въпросътъ, ако излѣзе отъ парахода и слѣзе на пристанището. Не е лесно да излѣзе човѣкъ отъ тѣлото си. Ако излѣзе отъ тѣлото си и влѣзе въ морето, положението му е опасно; ако излѣзе отъ тѣлото си и слѣзе на пристанището, положението му е добро. Желая на всички да слѣзете на пристанището, за което ви е даденъ билетъ. Щомъ сте на парахода, радвайте се, мислете, работете и не бързайте да слѣзете, докато не чуете името на пристанището, за което имате билетъ. Когато чуете името на това пристанище, не се бавѣте нито минута. Веднага слѣзте отъ парахода и чакайте на пристанището, докато дойде другъ параходъ да ви вземе. Новиятъ параходъ ще бѫде по-красивъ, по-съвършенъ отъ първия.

„Както ме е Отецъ научилъ, така говоря”. Сега ще ви запитамъ: Готови ли сте да освободите мухитѣ отъ паяжинитѣ си? Азъ засѣгамъ този въпросъ принципно, а не лично. Личнитѣ въпроси представятъ комедия и драма въ живота. Азъ нѣмамъ разположение нито къмъ комедията, нито къмъ драмата, нито къмъ трагедията. Споредъ мене, комедията е най-простото нѣщо въ свѣта. Драмата е пълна съ преструвки, съ неестествени нѣща. Трагедията пъкъ е смѣсь отъ трагизъмъ и комизъмъ. Въ живота комедията представя здравето въ човѣка, драмата – доброто, а трагедията – ума. И наистина, само умниятъ се натъква на противоречия. Докато разрѣши тия противоречия, главата му побѣлява. Побѣлялата глава е трагизмътъ въ човѣшкия животъ. Жената се оплаква отъ мѫжа, мѫжътъ – отъ жената, искатъ да се самоубиватъ. Това е трагедия. Младата мома заплашва момъка, че ако не я обича, ако не се ожени за нея, ще се убие. Той се уплаши и бърза да отговори на чувствата й. Нѣма защо да се плаши. Ама щѣло да стане нѣщо трагично. Нека момъкътъ се опита да порѣже леко пръста й, да потече малко кръвь и ще види, че момата ще се откаже отъ всѣкакво самоубийство. Когато момата обича момъка, а той не я обича, това е трагедия. И обратно: когато момъкътъ обича момата, а тя не го обича, и това е трагедия. Когато и двамата се обичатъ, това е трагикомедия. Когато старъ, 120 годишенъ човѣкъ, се влюби въ млада мома, това е трагикомедия. Какво по-хубаво нѣщо може да има за стария човѣкъ отъ любовьта? Като люби, той се подмладява. Ако младата мома се влюби въ старъ човѣкъ, тя поумнява, става мѫдра. Значи, младата мома жертва любовьта си, стариятъ жертва мѫдростьта, знанието си, и по този начинъ се обмѣнятъ. Въ Божествения свѣтъ тази любовь, именно, е правилна, хармонична. По-хубава любовь отъ тази не сѫществува. Любовьта между старъ човѣкъ и млада мома е чиста, безкористна. „Всичко е за добро.” – Кога? – Когато се върши отъ любовь. Жертвайте всѣкога отъ любовь и въ името Божие. Като постѫпвате така, кажете: „Да се освѣти името Божие! Да бѫде волята Божия! Да дойде Царството Божие!” Бѫдете готови да се жертвате за името Божие, за волята Божия, за Царството Божие! Това ще повдигне душитѣ ви и ще ви направи жители на Царството Божие.

Сега азъ изхвърлихъ мухитѣ и паяцитѣ навънъ, изчистихъ стаитѣ ви. Не пускайте вече мухи и паяци въ стаитѣ си, да не вършатъ престѫпление предъ вашето лице!

„Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.”

3 септември, 1935 г.

5 ч. с. София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...