Jump to content

1929_08_26 Положителни и отрицателни страни на живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "По Бога направени"
Съборни бесѣди, 1929 год.
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ

СТРАНИ НА ЖИВОТА

( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev )

Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие иматъ двѣ страни, двѣ проявления въ живота. Сѫщото може да се каже и за изкуствата и занаятитѣ, съ които съврѣменнитѣ хора се занимаватъ. Опитниятъ желѣзарь, напримѣръ, знае и двѣтѣ страни на своето изкуство: да размекчава и да втърдява желѣзото. Ако желѣзарьтъ знае само да втвърдява желѣзото, то ще стане крѣхко и ще се троши; ако пъкъ той знае само да го размеква, ще получи меко желѣзо, отъ което ще прави само единъ родъ издѣлия. Човѣкъ трѣбва да бѫде майсторъ въ своето изкуство!

Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той запитва, напримѣръ, ученицитѣ си: що е злото? — Неодѣланъ камъкъ. Що е доброто? — Одѣланъ камъкъ. Дадатъ ли злото въ рѫката ти, т. е. дадатъ ли ти единъ неодѣланъ камъкъ, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дѣлай, докато го направишъ гладъкъ. Гладкиятъ, одѣланиятъ камъкъ е доброто. Значи, доброто се намира подъ злото. Като изгладите камъка, отгорѣ му слагате мозайка, и той отново става грапавъ. Грапавината на камъка въ този случай е пакъ зло, но въ друга форма. Слѣдъ това взимате другъ, специаленъ камъкъ за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира надъ злото. По този начинъ, именно, се смѣнятъ злото и доброто въ живота: нѣкога злото е отдолу, а доброто отгорѣ. Растенето и развитието на човѣка се заключава въ усилието, което той прави, да постави доброто надъ злото.

Често хората ограждатъ двороветѣ и градинитѣ си съ бодливъ телъ. Въ това отношение бодливиятъ телъ прѣдставлява злото. Който смѣе да се доближи до този телъ, той непрѣменно ще остави часть отъ дрехата си на нѣкой отъ зѫбцитѣ му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумниятъ човѣкъ правилно използува злото, като сила въ своя животъ. Ето защо, на разумния човѣкъ злото се подчинява, а на неразумния — противодѣйствува. Ножътъ, който човѣкъ държи въ рѫката си, сѫщо така е зло, което разумниятъ използува за добро, а неразумниятъ — за пакости, за нещастия и на себе си, и на другитѣ. Перото въ рѫката на човѣка е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповѣдашъ, ще напиша. Ако ми заповѣдашъ да напиша смъртната присѫда на нѣкой човѣкъ, ще я напиша; ако ми заповѣдашъ да напиша оправдателенъ документъ на нѣкого, и това ще изпълня. Въ дадения случай перото е така безотговорно, както и нѣкои хора сѫ безотговорни. Когато човѣкъ извърши прѣстѫпление подъ влияние на извѣстни сили въ себе си, отговорностьта пада върху самия човѣкъ, него сѫдятъ. Дойде ви нѣкоя лоша мисъль, която ви нашепва да прѣдприемете нѣкаква работа, като ви обѣщава голѣми печалби. Казва ви: като започнете работата, въ първо врѣме ще имате малка загуба, но ще свършите съ печалба. Въ какво се заключава тази печалба? — Въ края на краищата ще ви набиятъ малко, но отъ всичко това ще придобиете голѣми опитности.

Казвате: трѣбва ли да се подаваме на лошитѣ мисли? Трѣбва ли да вѣрваме на лошитѣ, на злитѣ хора? Казвамъ, че и лошиятъ, и добриятъ човѣкъ говорятъ истината, само че лошиятъ човѣкъ я изнася по такъвъ начинъ, че хората не я разбиратъ. Знаете ли, каква е истината на лошия човѣкъ? Той казва: когато азъ говоря, мога да заобикалямъ истината, но когато на мене говорятъ, абсолютно никаква лъжа не допущамъ. Човѣкътъ на доброто е длъженъ да ми говори истината, а азъ, като човѣкъ на злото, имамъ право да заобикалямъ истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавамъ, а вие ще ми давате равноцѣнното на тази стока — истината. Слѣдователно, и лошиятъ човѣкъ обича истината.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира отношенията, които сѫществуватъ между злото и доброто, между истината и лъжата. Разумниятъ човѣкъ се ползува даже отъ опитноститѣ и съвѣтитѣ на дѣцата. На единъ знаменитъ философъ донасятъ нѣколко глави твърда, мѫчнотопима захарь, която на турски наричатъ келле-шекеръ. Професорътъ не могълъ да използува захарьта, защото нѣмалъ зѫби да я дъвче, и трѣбвало дълго врѣме да се смучи. Идва едно дѣте при професора и му казва: нѣмашъ ли нѣщо сладко за ядене? — Нѣмамъ. — Ами това какво е? — Келле-шекеръ. Азъ не я употрѣбявамъ, защото е много твърда. — Дай я на мене, да видя, каква е. То я взима, полива я отгорѣ съ вода и я оставя малко настрана, докато омекне. Слѣдъ това започва да яде. Това показва, че понѣкога дѣцата разбиратъ живота по-добрѣ, отколкото старитѣ хора, които съ години държатъ келле-шекера въ долапа си, безъ да го употрѣбяватъ. Щомъ дойдатъ малкитѣ дѣца, тѣ ще имъ покажатъ, какъ да размекнатъ този келле-шекеръ.

И тъй, всѣко нѣщо въ живота има двѣ страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовьта и умразата, доброто е отрицателна сила, а злото — положителна; любовьта е положителна сила, умразата — отрицателна. Доброто е проява на физическия животъ, а всички добродѣтели въ физическия свѣтъ сѫ все отрицателни сили. Любовьта пъкъ е проява на духовния животъ, а всички добродѣтели въ духовния свѣтъ сѫ все положителни сили. Обаче, между отрицателнитѣ добродѣтели на земята и положителнитѣ добродѣтели на небето има извѣстно съотвѣтствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскатъ интереситѣ на два живота, единиятъ отъ които е низшъ, а другиятъ — висшъ. Всѣкога низшето става поводъ да се роди злото, защото не спазва законитѣ и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло въ живота си, това зависи отъ самитѣ васъ. Напримѣръ, ако направите една чешма, отъ васъ зависи, дали тя ще тече, или нѣма да тече. Ако затворите крана ѝ, тя нѣма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всѣки човѣкъ може да разполага само съ това, което той самъ е създалъ. Обаче, вие не сте въ състояние да отпушвате или да запушвате гърлото на нѣкое дѣте, нито пъкъ сте въ състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Дѣтето ще отваря и затваря своята чешма, когато само пожелае. То само ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Дѣтето е бакалинъ, който разпродава стоката си, както намира за добрѣ, безъ да държи смѣтка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трѣбва да държи смѣтка за търговскитѣ му операции. Дѣтето оперира съ своитѣ стоки, като господарь, а майката, като слуга, който държи въ изправность смѣткитѣ на господаря си. Питамъ: има ли нѣкакъвъ моралъ въ търговскитѣ операции на дѣтето? Ако нѣкой професоръ би постѫпвалъ като това дѣте, какъ би се произнесълъ свѣта за него“?

Въ морално отношение много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на това дѣте. Това, което дѣтето върши въ физическиятъ свѣтъ, хората вършатъ въ умствения и сърдечния свѣтъ. Слѣдователно, ако дѣтето има добра майка или добъръ баща въ умствения свѣтъ, тѣ ще му се притекатъ на помощь, ще държатъ въ изправность неговитѣ търговски смѣтки. Сираче ли е това дѣте въ умствения свѣтъ, търговскитѣ му смѣтки сѫ осѫдени на фалиране. Дѣцата на съврѣменнитѣ хора правятъ това, което малкитѣ на птицитѣ не правятъ. Ако надникнете въ гнѣздото на нѣкоя птица, която има малки, ще видите, че тамъ цари голѣма чистота. Птицитѣ чистятъ най-грижливо гнѣздата си, като не оставятъ дори никаква нечистотия да попадне тамъ. Надникнете ли, обаче, въ люлката на малкото дѣте, отдалечъ ще усѣтите неговата немощь и некултурность. Въ това отношение малкитѣ птиченца сѫ по-културни, отколкото дѣцата на съврѣменнитѣ хора, които минаватъ за културни. Гнѣздото на птицитѣ, съ тѣхнитѣ малки, прѣдставлява едно сѣмейство, едно малко общество, каквото и хората образуватъ. Както хората съ своя непорядъченъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и желания сѫ въ състояние да опетнятъ сѣмейството и обществото, така и птицитѣ, ако не пазятъ нужната чистота, ще изцапатъ гнѣздата си. Затова, именно, отъ хигиеническо гледище, птицитѣ не позволяватъ на малкитѣ си да оставятъ своитѣ извержения въ гнѣздата си. Кога се научиха тѣ на изкуството да пазятъ чистота и хигиена въ гнѣздата си?

Питамъ: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена въ своето гнѣздо, защо съврѣменнитѣ културни хора, които говорятъ и проповѣдватъ за Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които знаятъ редъ науки, като математика, философия и тѣмъ подобни, не спазватъ нужната чистота и хигиена въ жилищата си? Нѣкой философъ разрѣшава най-важния въпросъ — какъ трѣбва да се живѣе, а щомъ го запитатъ, сѫществува ли Богъ, той казва, че Богъ не сѫществува. Каже ли така, този философъ е оставилъ вече своитѣ извержения въ гнѣздото си. Запитватъ го послѣ: ами тогава, какъ се е създалъ свѣтътъ? — Отъ само себе си. Хората пъкъ се създаватъ по сѫщия начинъ, както воднитѣ капки се създаватъ. Не, хората не се създаватъ като воднитѣ капки, нито пъкъ свѣтътъ се е създалъ самъ. Само като се прилага Божията Любовь, тя дава добъръ плодъ. Не се ли прилага тя, въ живота се явяватъ обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърть. Първо се е явило богатството въ свѣта, а послѣ сиромашията; първо се е явило здравето, а послѣ болестьта; първо е дошълъ животътъ, а послѣ смъртьта; първо е дошла добродѣтельта, а послѣ грѣхътъ; първо е дошла любовьта, а послѣ умразата; първо се е родила мѫдростьта, а послѣ глупостьта. Значи, всички добродѣтели сѫ на първо мѣсто, а слѣдъ тѣхъ, като резултатъ на неправилни отношения, се явяватъ отрицателнитѣ прояви на живота.

Ние, обаче, не искаме да оперираме съ отрицателни величини въ живота. Запримѣръ, кой отъ васъ би желалъ да има минусъ два или минусъ десеть милиона лева? Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е, този човѣкъ да има нула лева, безъ никакъвъ минусъ, отколкото да има милиони левове съ знака минусъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ плюсъ два милиона, или плюсъ десеть милиона лева. Минусътъ прѣдставлява отрицателнитѣ прояви въ живота, като съмнѣние, безвѣрие, малодушие, нетърпѣние, невъздържание и т. н. Обаче, нито съмнѣнието, нито малодушието, нито безвѣрието, нито своенравието, нито нетърпѣнието сѫ въ състояние да подигнатъ човѣка. Само положителнитѣ качества подигатъ човѣка. Слѣдователно, дойде ли човѣкъ до нѣкоя отрицателна чърта на своя характеръ, той, като разумно сѫщество, трѣбва веднага да я замѣсти съ нѣкоя положителна чърта. Това е наука! Коя е положителната чърта на завистьта, на ревностьта? — Любовьта. Напримѣръ, ако вие обичате нѣкое лице, тази любовь ще събуди въ друго лице ревность. Това е неизбѣженъ законъ. Той се проявява навсѣкѫдѣ въ живота. Ако нѣкои родители иматъ нѣколко дѣца, и едно отъ дѣцата е по-любимо на родителитѣ си, тази любовь непрѣменно ще прѣдизвика ревность въ останалитѣ дѣца, колкото и да сѫ добри тѣ. Ревностьта понѣкога се прѣвръща въ зависть. Тия състояния въ науката се наричатъ естествени послѣдствия. Тѣ се наричатъ така, защото не търпятъ никакви обяснения. Далечнитѣ причини на тѣзи прояви могатъ да се обяснятъ, но каквито обяснения и тълкувания да се даватъ, самата проява днесъ не може да се разбере. Защо? — Съзнанието на съврѣменния човѣкъ не е готово да схваща и разбира тѣзи нѣща. То още не може да прониква въ далечнитѣ причини на явленията въ живота. Запримѣръ, всѣки човѣкъ има прѣдстава за сладостьта на захарьта, защото я опиталъ и може да я понася. Ако степеньта на нейната сладость се увеличи сто пѫти, човѣкъ започва мѫчно да я понася. Увеличи ли се, обаче, степеньта на сладостьта хиляда пѫти, човѣкъ вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема въ стомаха си. Вземе ли само единъ милиграмъ отъ нея, веднага я повръща назадъ. Така става и съ всѣка идея, за която съзнанието на човѣка не е готово.

Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Има герои въ свѣта, които никакъвъ куршумъ не може да свали на земята. Защо? — Този куршумъ по сила се равнява на сладостьта въ обикновената захарь, която той приема свободно въ стомаха си. Намѣри ли се този юнакъ прѣдъ погледа на мома, чието сърце е пълно съ любовь, краката му се прѣкѫсватъ, свѣтъ му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята — не може да издържа този погледъ на любовьта. Този погледъ е толкова силенъ, както, ако биха му дали нѣщо хиляда пѫти по-сладко отъ обикновената захарь. Значи, този голѣмъ юнакъ не може да издържа картечния огънь на тази мома. Като я види, той бѣга и казва: на бойното поле бѣхъ, градъ отъ куршуми се сипѣха надъ главата ми, но азъ не бѣгахъ, на всичко издържахъ; погледне ли ме тази мома, не мога да издържамъ. По-страшна артилерия, по-ужасенъ картеченъ огънь отъ този, не съмъ виждалъ! Не зная, дали нѣкой отъ васъ е ималъ подобна опитность, да е падалъ отъ картечния огънь на една мома.

Много хора, които сѫ участвували въ послѣдната война, казватъ, че германцитѣ си служили съ особени газове и течности, лесно запалителни и избухливи. Това сѫ нѣкакви нови изобрѣтения въ войната. Момитѣ пъкъ отдавна знаятъ това изкуство, да хвърлятъ такива леснозапалителни газове и течности къмъ момцитѣ и съ тѣхъ да палятъ чергитѣ имъ. Като види такава мома, момъкътъ бѣга и казва: горя, горя, цѣлъ се стопихъ! — Така е, топи се, гори този човѣкъ. Това не е само иносказателно, но дѣйствителенъ фактъ. Кои сѫ причинитѣ, че този момъкъ се топи? — Това стопяване и горение е естествено послѣдствие на несъотвѣтна любовь. Момъкътъ и момата въ дадения случай сѫ сѫщества отъ различни категории, отъ различно развитие. Едно животно, напримѣръ, не може да издържа вибрациитѣ на висшата любовь. Ако нѣкой обикне едно животно, като човѣкъ, то непрѣменно ще умре. Ако единъ ангелъ обикне човѣка по ангелски начинъ, т. е. съ вибрациитѣ на ангелската любовь, този човѣкъ непрѣменно ще умре. Съ други думи казано: този човѣкъ ще пристане на ангела. Той ще напусне тѣлото си, и всички хора около него ще кажатъ: Богъ да прости този човѣкъ! Прѣсели се въ вѣчностьта. Затова, именно, ангелитѣ не идватъ често на земята, за да не причиняватъ смърть на хората. Ако трѣбва да дойдатъ, тѣ се обличатъ въ човѣшка форма, за да не причиняватъ страдания на хората.

Казвате: добрѣ е и ние да имаме ангелска любовь, или да ни обича нѣкой, както ангелитѣ обичатъ. Казвамъ: не желайте това, защото тази любовь ще ви донесе смърть. Вие не сте готови за такава любовь. Щомъ искате да ви обичатъ, намѣрете нѣкой подобенъ на васъ, той да ви обича. Когато Богъ ни обича, Той изразява своята любовь чрѣзъ нѣкои отъ нашитѣ ближни: чрѣзъ майка ни, или чрѣзъ баща ни, или чрѣзъ сестра ни, или чрѣзъ брата ни — изобщо, чрѣзъ нѣкое лице, подобно на насъ. Дойдемъ ли до положението, направо да приемаме Божията Любовь, ние ще се разтопимъ, ще изгоримъ и ще се слѣемъ съ Бога. Цѣльта на Бога, обаче, не е въ сливането ни съ Него, защото ние бѣхме веднъжъ въ Него и сега сме излѣзли навънъ. Веднъжъ излѣзли вънъ отъ Бога, Той знае, защо е допусналъ това. Може би формата, която ни е далъ първоначално, не е тази, която Той е замислилъ нѣкога, и сега ни изпраща въ свѣта, да работимъ, да се развиваме, докато се усъвършенствуваме. Само по този начинъ ние ще дойдемъ до онази първична форма, която е прѣдвидена въ първоначалния Божественъ планъ. Слѣдователно, подъ „сливане съ Бога“ се разбира пълно, съзнателно хармониране съ Великия законъ на Любовьта, чийто образъ е Истината.

Сега вие живѣете на земята, която е пълна съ противорѣчия, които вие трѣбва да разрѣшите правилно. Напримѣръ, дойде при васъ единъ младъ човѣкъ и ви иска 1,000 лв. на заемъ. Вие го питате, защо му сѫ тѣзи пари. Той ви казва, че иска да си купи съ тѣхъ единъ костюмъ дрехи и единъ чифтъ обуща, за да постѫпи на работа. Казвамъ: азъ зная, защо този човѣкъ иска отъ васъ 1,000 лева. Той е младъ, 21 годишенъ момъкъ, иска тия пари не за да слѣдва нѣкакво училище, нито да изучава нѣкакъвъ занаятъ, но да се облѣче и обуе хубаво и да се яви прѣдъ нѣкоя мома, да го хареса. Питамъ: за колко врѣме ще може да се прѣдставлява той прѣдъ момата? Утрѣ дрехитѣ и обущата му ще се скѫсатъ. Какво ще прави тогава? Може да си прѣдставите и друго положение. Допуснете, че момата, съ която той се е запозналъ, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и въ нѣколко дни той задлъжнѣе около нея съ 2,000 лева. Какво ще направи той тогава? — Ще заложи дрехитѣ си, обущата си — всичко, каквото има — и ще остане голъ голеничъкъ, безъ дрехи и обуща и безъ петь пари въ джоба си. Какво важатъ думитѣ и похвалитѣ на момата, която до вчера се възхищаваше отъ него, като добрѣ облѣченъ и елегантенъ господинъ, а днесъ вече той е голъ и босъ, безъ счупена пара въ джоба си?

И тъй, ако вървите по пѫтя на сегашното възпитание, вие нѣма да излѣзете на добъръ край, защото то се намира на единъ съвършено старъ и кривъ пѫть. Съврѣменното възпитание е дало вече своитѣ плодове и не може да даде нѣщо повече. Старото е отживѣло своето врѣме и си заминава. Стариятъ свѣтъ е пъленъ съ обѣщания, които не могатъ да се изпълнятъ. Всѣки, който е далъ нѣкакви обѣщания, и да иска, не може да ги изпълни — това не зависи отъ него. Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Прѣди всичко този човѣкъ не говори Истината. Той не може да обича. Защо? — Защото днесъ Любовьта не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовьта между хората. Прѣдставете си, че сърцето ви е счупено, скършено нѣщо, или пъкъ краката ви сѫ счупени, и азъ, който ви обичамъ, искамъ да ви разходя изъ града съ автомобилъ. Питамъ: при това положение можете ли да бѫдете щастливи? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само тогава, когато и сърцето, и краката му сѫ здрави. Докато човѣкъ има счупено сърце, или счупени крака, той не може да бѫде щастливъ.

Сега се проповѣдва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира подъ думитѣ „ново учение“? — То подразбира да се отпусне на хората новъ кредитъ, съ който да прѣустроятъ, да създадатъ нови хора отъ себе си. Новиятъ човѣкъ подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Стариятъ човѣкъ трѣбва напълно да се изостави, да се тури въ архивата. Засега у човѣка функциониратъ едноврѣменно три живота: единиятъ животъ е физически, въ който се проявяватъ редъ отрицателни качества, присѫщи на животнитѣ. Този животъ се нарича още и животински. Това, което у животнитѣ се счита най-възвишено, което прѣдставлява цвѣта на тѣхната култура, се срѣща и у човѣка. Честолюбие, гордость, своенравие, щестлавие и редъ още отрицателни качества, които човѣкъ проявява, сѫщеврѣменно сѫ качества и на животнитѣ. Като се срещнатъ два вола или два елена, тѣ се сбиватъ за своята възлюбена. И този отъ тѣхъ ще бѫде прѣдпочетенъ, който покаже по-голѣма сила и юначество. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и между птицитѣ, а дори и между хората. Два момъка се състезаватъ за една мома и, който отъ тѣхъ надвие, той ще спечели момата.

Питамъ: дѣ е човѣкътъ тогава? Значи, въ животинското царство правото е на страната на силния, а кривото — на страната на слабия. Дойдемъ ли до живота на човѣка, този процесъ е обратенъ: правото е на страната на слабия, а кривото — на страната на силния. Въ това се познава човѣкътъ. Въ Божествения животъ пъкъ правото е на всички. Божествениятъ животъ е регулаторъ, който регулира всички явления. Когато нѣкой иска да регулира своя животъ, той трѣбва да тури Божествения принципъ за основа на всички свои дѣйствия. Човѣшкото не може да регулира живота. Човѣшкото така съпоставя нѣщата въ физическия животъ, че на всѣка стѫпка подържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие въ човѣка, той казва: какъ тъй, азъ, силниятъ, да се подчиня на еди-кого си! Азъ ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начинъ човѣкъ може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употрѣби физическа сила, той не е нищо друго, освѣнъ едно животно: риба, волъ, конь, а най-много може да достигне до слонъ. По-горѣ отъ слона той не може да отиде. Съ девиза, че правото е на силния, човѣкъ може да мине прѣзъ всички животински форми, прѣдъ и слѣдъ потопа, но до човѣка не може да достигне. Защо? — Защото въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Дойде ли до този принципъ, съ него човѣкъ не може да отиде въ свѣта на ангелитѣ, защото тѣхниятъ принципъ е съвършено различенъ отъ този на човѣка. Човѣкътъ се ражда слабъ, ангелътъ се ражда силенъ. Когато единъ ангелъ се ражда, той е толкова силенъ, колкото и голѣмиятъ ангелъ, който е живѣлъ много години.

Слѣдователно, ако нѣкой иска да знае, какво прѣдставлява Божествениятъ свѣтъ, казвамъ: Божествениятъ свѣтъ е мѣрка, която регулира правото и въ тритѣ свѣта — правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силниятъ, че търси своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като животно; каже ли слабиятъ, че иска своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като човѣкъ. Желае ли правото на всички, невидимиятъ свѣтъ го изпраща въ ангелския, въ Божествения свѣтъ. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: какъ така, азъ, почтениятъ, високоблагородниятъ човѣкъ, да влѣза въ царството на животнитѣ? — Ти самъ избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човѣкъ става. Който иска всички сѫщества да бѫдатъ добри, той е между ангелитѣ вече. Вие не може да разберете напълно цѣлокупния животъ, ако не съпоставите паралелно тия три положения въ живота. Тѣ се рѣзко различаватъ едно отъ друго, но между тѣхъ има извѣстно съотношение, извѣстна връзка. Обаче, Истината е една. Човѣкъ трѣбва да знае, какво иска отъ Бога. Защото, ако те обичатъ като животно, това е едно положение, ако те обичатъ като човѣкъ, това е друго положение и ако те обичатъ като ангелъ, това е съвсѣмъ особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обичь.

Нѣкой казва: обидиха ме. Питамъ: като животно, като човѣкъ или като ангелъ те обидиха? Ако сѫ те обидили като човѣкъ, и ти искашъ да станешъ силенъ, да си отмъстишъ, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратятъ въ животинското царство: тебе ще направятъ вълкъ или хъртъ, а него — заекъ. Ти ще го гонишъ, а той ще бѣга. Цѣлъ день ще викашъ „ха-ху, ха-ху“, ще гонишъ заека. Защо? — Защото сѫ те обидили. Ние знаемъ, че животнитѣ само се обиждатъ. Копоятъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ за другъ пѫть, какъ се обижда копой“. Заекътъ пъкъ казва: „Втори пѫть копой не обиждамъ“. Защо? — Това знае само този, който е билъ гоненъ отъ копой. Ако пъкъ си обиденъ като слабъ човѣкъ, който не иска никакво отмъщение, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати и двама ви въ човѣшкото царство: тебе ще постави като господарь, а противника ти — като слуга, и ще ти каже: сега, като господарь, изправи погрѣшката на твоя противникъ. Слѣдъ това ще те наблюдава, какъ постѫпвашъ. Опиташъ ли се да разрѣшишъ въпроса, както копоятъ постѫпва спрѣмо заека, веднага ще приемешъ неговата форма. Това е неизбѣженъ законъ.

Постѫпкитѣ на хората опрѣдѣлятъ тѣхната форма. Подържашъ ли правото на силния, ти си животно; подържашъ ли правото на слабия, ти си човѣкъ; подържашъ ли правото на всички, ти си ангелъ. Ако правото е на слабия, какво трѣбва да правятъ силнитѣ? Въ животинското царство силнитѣ гонятъ слабитѣ, а между хората слабитѣ трѣбва да служатъ на силнитѣ. Ако силниятъ, т. е. господарьтъ се рѫководи отъ Христовото учение, ето какъ трѣбва да постѫпи той съ слугата си. Когато слугата, който е работилъ цѣлъ день на нивата, се върне у дома си, господарьтъ ще му сложи да яде, като му каже: заповѣдай, Стояне, наяжъ се добрѣ, почини си! Радвамъ се, че добрѣ свърши работата си. При това, господарьтъ трѣбва да извърши всичко туй не отъ снизхождение къмъ слугата си, но тъй искрено, че послѣдниятъ да се почувствува равноправенъ съ своя господарь. Какво струва на богатия, на силния да се приравни съ слабия? Вижте, напримѣръ, положението на нѣкой знаменитъ, виденъ професоръ, който е ангажиранъ, като възпитатель и учитель на царския синъ. Царскиятъ синъ е малко, слабо още дѣте, но отъ благоволението му къмъ този професоръ ще зависи оставането на професора въ университета. Лѣкарьтъ лѣкува болни, слаби хора, но отъ мнѣнието на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорътъ и лѣкарьтъ, които минаватъ за силни хора, познаватъ добрѣ своята наука и я прилагатъ на мѣсто, тѣ ще иматъ благоволението на слабитѣ хора, на царския синъ. Успѣхътъ имъ ще зависи отъ тѣхното благоволение. Значи, въ човѣшкия животъ правото е на слабия.

Мнозина казватъ: да имаме власть, ние ще изколимъ, ще избѣсимъ всички, които сѫ причина за неуредицитѣ въ свѣта. Всѣки, който мисли, че съ власть, съ насилие ще оправи работитѣ, той влиза въ животинското царство. Знаете ли, какви клещи има за този, който злоупотрѣбява съ силата си? Ще изясня мисъльта си съ баснята: „Човѣкъ, лъвъ и лисица“ Върви единъ лъвъ въ гората, и кракътъ му случайно попада въ единъ капанъ и се заклещва. Той иска да извади крака си отъ капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвътъ да реве, да вика за помощь. Въ сѫщата гора, наблизо нѣкѫдѣ, дърварь сѣкълъ дърва. Като чува този отчаянъ ревъ, отива по звука на рева, да види, какво е станало. Приближава се до мѣстото дѣто билъ капана и вижда лъвъ, уловенъ въ капанъ. Приближава се до него, хваща внимателно клещитѣ на капана, разтваря ги — и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободенъ, лъвътъ, вѣренъ на своя инстинктъ, хвърля се върху човѣка, иска да го разкѫса. Въ тозъ моментъ пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Азъ съмъ сѫдията! Кажете ми, какъ стана всичко по редъ“. Лъвътъ започналъ: „Както вървѣхъ изъ гората, не забѣлѣзахъ, че тукъ нѣйдѣ имало отворенъ капанъ. Кракътъ ми попадна вѫтрѣ и се заклещи. Азъ взехъ да рева. Дочу ме отнѣкѫдѣ този човѣкъ и дойде да ме освободи“. Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака въ капана, да видя, какво е било положението“. Лъвътъ туря крака си. — Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракътъ отново му се заклещва и остава вѫтрѣ. Слѣдъ това лисицата се обръща къмъ човѣка и му казва: „Продължи сега пѫтя си, и втори пѫть не освобождавай отъ страдания тѣзи, които могатъ да те изядатъ.

Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ взиматъ единъ човѣкъ отъ улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човѣшката, нито даже животинската любовь, ще му кажатъ нѣколко принципа отъ Христовото учение и на бърза рѫка ще го произведатъ почетенъ членъ и организаторъ на нѣкое общество. Прѣди всичко, този човѣкъ трѣбва да има свое свободно, свещено убѣждение. Той трѣбва да разбира още и основитѣ, върху които е построенъ неговиятъ животъ. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законитѣ ѝ. Който търси своето право, като силенъ, тя го изпраща въ животинското царство, дѣто законитѣ сѫ желѣзни. Въ животинското царство нѣма абсолютно никаква свобода; тамъ нѣма и закони. Тамъ страхътъ владѣе надъ законитѣ. Той взима надмощие надъ всичко въ тѣхния животъ, вслѣдствие на което животнитѣ нѣматъ воля. Волята у тѣхъ е напълно атрофирана. Напримѣръ, вземете единъ слонъ, който е грамадно животно, обърнете го нѣколко пѫти съ гърба къмъ земята, и той ще стане кротъкъ, като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонътъ, значи, се страхува. Страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ. Единствената форма, въ която се заражда воля, е човѣкътъ. Животнитѣ нѣматъ брада, както човѣкъ, затова нѣматъ и воля. У хората долната челюсть се завършва съ брада. За да се подигнатъ животнитѣ отъ състоянието, въ което се намиратъ днесъ, трѣбва да се изминатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тѣхъ, да ги подеме. И да искатъ, тѣ не могатъ да се подигнатъ сега, понеже нѣма благоприятни условия за тѣхъ. Каквито усилия и да правите днесъ съ едно животно, за него нѣма още условия да се прѣвърне въ по-висока форма.

Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човѣчеството и ще му създаде по-висока форма. Затова, именно, всички съврѣменни хора трѣбва да се рѫководятъ въ живота си отъ идеята на ангелитѣ, че правото е на всички. Не се ли движатъ отъ тази идея, новата вълна не може да ги подеме. И тогава, споредъ законитѣ на разумната природа, тѣ ще се намѣрятъ въ невъзможность да влѣзатъ въ Царството Божие. Тѣ, като петьтѣ неразумни дѣвици, ще намѣрятъ вратата на Царството Божие затворена и ще кажатъ: Господи не разбрахме законитѣ Ти. Нѣкои казватъ: нали Господъ може всичко да направи? Защо тогава, Той не прѣобрази цѣлия свѣтъ изведнъжъ? Питамъ: когато нѣкой човѣкъ рѣши да пѫтува отъ София до Варна, трѣбва ли да се изпраща при него специаленъ чиновникъ да му казва, въ колко часа тръгва тренътъ? — Ако отиде на гарата на врѣме и си купи билетъ, той ще замине за Варна. Ако закъснѣе, тренътъ нѣма да го чака нито моментъ, ще си замине, а той ще остане да чака другъ тренъ.

По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Тя е създала свой редъ и порядъкъ, и всѣки трѣбва да спазва и зачита този редъ. Ще си купишъ билетъ и на врѣме ще отидешъ на гарата да чакашъ трена. Не очаквай да изпратятъ за тебе специална делегация, да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да те подкани да тръгнешъ. Рѣшите ли да заминавате нѣкѫдѣ, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има тренъ за мѣстото, дѣто отивате, купете си билетъ и бѫдете на врѣме на гарата. По-добрѣ да почакате малко на гарата, докато тренътъ тръгне, отколкото да се надѣвате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тѣзи изяснения, за да се освободите отъ редъ противорѣчия въ живота. Натъкнете ли се на нѣкои противорѣчия, ще знаете, че сте или въ животинското, или въ човѣшкото царства. Казвамъ: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, нѣма защо да се връщате назадъ. Сега ще търсите правото на всички. Врѣме е вече да се изучава и прилага Божествениятъ законъ, като мѣрка на всички прояви въ живота. Само по този начинъ хората ще се освободятъ отъ противорѣчията, които ги спъватъ въ живота имъ.

Сега, за да се разбератъ и приложатъ тия положения въ живота, хората се нуждаятъ отъ обяснения и упѫтвания. Иначе, има опасность за тѣхъ да се проявятъ по животински начинъ. И въ този случай, ако силниятъ човѣкъ не е разуменъ, той ще се прояви като животно; ако слабиятъ пъкъ е разуменъ, той ще се прояви като истински човѣкъ. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички сѫщества. Този човѣкъ ще може да направи това, което мечката, вълкътъ, тигърътъ, змията, паякътъ и редъ още животни правятъ. Този човѣкъ ще прилича на силенъ порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нѣщо непостоянно. Слабиятъ, но разуменъ човѣкъ прилича на малка бистра рѣчица, която дѣто минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т. н.

Нѣкой казва: ако имамъ пари, ако съмъ силенъ, цѣлиятъ свѣтъ ще оправя! Казвамъ: ако свѣтътъ може да се оправи съ сила и съ пари, азъ бихъ далъ на този човѣкъ, колкото пари иска, и то съ условие да оправи не цѣлия свѣтъ, но само малката България. Който се наема да направи този опитъ, не само на думи, но на дѣло, нека дойде при мене. Даде ли веднъжъ обѣщание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи свѣта, не е лесно да се оправи и цѣлъ народъ, както не е лесно да се изправи и единъ човѣкъ само. За потвърждение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. Близо до двореца на единъ отъ индускитѣ царе живѣлъ единъ светия. Царьтъ забѣлѣзалъ, че светията ималъ една хубава крава, която грижливо наглеждалъ. Той хвърлилъ око на нея и казалъ на светията: искамъ да взема твоята крава, защото ми харесва. — Никому не я давамъ, азъ не мога безъ тази крава. — Ще ти дамъ вмѣсто нея една отъ моитѣ. — По никой начинъ не я смѣнявамъ. — Тогава ще ти я платя богато. — И на това не съмъ съгласенъ. — Въ краенъ случай ще я взема насила. — Опитай се! Зачудилъ се царьтъ, защо светията не дава кравата и рѣшилъ да го наблюдава, какъ живѣе. Наблюдавалъ го 1,000 години и вършилъ всичко, каквото и той правилъ. Наблюдавалъ го 2,000 години, наблюдавалъ го 3,000 години, докато най-послѣ станалъ силенъ като светията. Щомъ постигналъ тази вѫтрѣшна сила, царьтъ прѣстаналъ вече да желае кравата на светията.

Казвамъ: кравата прѣдставлява човѣшката душа, която никога и никому не трѣбва да продавате. И цѣлия свѣтъ да ви дадатъ, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човѣкъ, но не и душата си. Душата е Божествениятъ принципъ, Божественото начало въ човѣка. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога, и той остава безъ нея. Човѣкъ безъ душа е подобенъ на животно. И тогава правото е вече на негова страна. Отъ този моментъ, обаче, той става най-нещастно сѫщество — нийдѣ не може да намѣри миръ. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.. Голѣма вѫтрѣшна тѫга иматъ и животнитѣ. Вие срѣщате вълкъ и казвате: видѣхъ единъ вълкъ. Повече отъ това нищо не знаете. Защо вълкътъ има дълга муцуна — не знаете. Защо опашката му е дълга — сѫщо не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка опрѣдѣлятъ неговата интелигентность. Той е една закѫснѣла, изостанала душа въ своето развитие. Първата буква отъ името му „Вълкъ“ — на български езикъ „der Wolf“ — на нѣмски, разгледана кабалистически, не означава нѣщо лошо. Вълкътъ, по естество, обича да си служи съ лъжа, но буквата „W“ въ нѣмски езикъ, както и буквата „В“ въ български езикъ, която не е нищо друго, освѣнъ „W“ пакъ, свързано съ единица, влиза като елементъ въ Истината. Затова, вълкътъ и като лъже, пакъ Истината казва. Тази буква е свързана съ закона на Истината. Втората буква „Ъ“ означава топузъ, което показва, че вълкътъ си служи съ топузъ.

И тъй, животинското и човѣшкото царства, както и геометрическитѣ фигури и тѣла, сѫ създадени по строго опрѣдѣлени правила и закони. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и редъ още фигури, както и кубътъ и други още тѣла, прѣдставляватъ точно опрѣдѣлени геометрически величини, съ точно опрѣдѣлено предназначение и смисълъ. Щомъ е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тѣло ще се създаде. Всичкитѣ фигури и тѣла съставляватъ необходимость за физическия свѣтъ. Тѣ сѫ полета на дѣйствуващи сили, всѣка отъ които извършва специфична работа. Щомъ напишемъ единъ триѫгълникъ, веднага си прѣдставяме високъ планински връхъ, отъ който енергиитѣ на разтопенитѣ снѣгове и ледове потичатъ надолу къмъ основата, вслѣдствие на което тя е всѣкога широка. Слѣдователно, силитѣ, енергиитѣ на триѫгълника се проявяватъ въ основата му, а върхътъ показва посоката, отъ която иде енергията. Възъ основа на това, когато си прѣдставяме човѣка въ триѫгълника, ще знаемъ, че силата, която той проявява въ живота си, иде отгорѣ, отъ главата, а главата е неговиятъ умъ. И затова, докато има снѣгове на върха на триѫгълника, докато тѣ се топятъ и пращатъ енергията си къмъ основата, дотогава човѣкъ ще бѫде силенъ и ще може да дѣйствува. Когато прѣстане силата на върха, ще прѣстане силата и на основата. Съ други думи казано: докато Богъ дѣйствува, и човѣкъ ще дѣйствува; прѣстане ли Богъ да дѣйствува, и човѣкъ прѣстава да дѣйствува. Богъ е върхътъ, т. е. цѣльта, посоката, къмъ която човѣкъ се движи. Всичко, което човѣкъ придобива, иде отгорѣ.

Ако обърнемъ сега този триѫгълникъ съ върха надолу, ще се намѣримъ въ обратния процесъ. Тогава човѣкъ се поставя на мѣстото на Бога. Енергията, която тече отъ върха на този триѫгълникъ, отива надолу, въ центъра на земята, въ коренитѣ на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нѣкое шише. Значи, енергията може да излиза отъ два центъра: единиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, въ който върхътъ А е горѣ. Тамъ е мѣстото на горния Господъ. Другиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, който е обърнатъ съ основата си нагорѣ. Значи, върхътъ А въ този триѫгълникъ е мѣстото на долния Господъ. Между горния и долния Господъ има извѣстно съотношение. Горниятъ Господъ запитва долния: „Човѣкътъ, на когото дадохъ сила и богатство, разработи ли този капиталъ, върна ли го назадъ?“ Каквото напише долниятъ Господъ за човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ кредитъ. Отъ този отговоръ зависи, дали човѣкъ ще се повиши или понижи. Каквото вземе човѣкъ, той може да го задържи само за извѣстно врѣме. Прѣзъ това врѣме той трѣбва да тури този капиталъ въ движение, да придобие отъ него нѣкаква печалба и слѣдъ това, когато дойде падежътъ му, да го върне назадъ. Нищо не се дава за вѣчни врѣмена. Понеже човѣкъ, по естество е прогресивенъ, той трѣбва да ликвидира съ капитала, който му е даденъ: той ще заплати за всичко, което е ялъ и пилъ, а спечеленото ще върне въ касата на горния Господъ. Той държи смѣтка за всичко, което е далъ на хората и казва: на еди-кого си дадохъ петь таланта; на еди-кого — три, а на еди-кого — единъ талантъ. Този е естествениятъ редъ на нѣщата. И затова, всички страдания въ свѣта се явяватъ като естествени послѣдствия отъ неразумното използуване на благата, които Богъ ни е далъ.

Мнозина отиватъ до крайность въ своитѣ разбирания и казватъ, че ако човѣкъ не изплати задълженията си, може да дойде до стѫпалото на животно. — Не, произволно човѣкъ не може да стане животно. Само по необходимость, споредъ закона на инволюцията, на всѣки човѣкъ прѣдстои да мине и прѣзъ животинското царство. Погледнато на животинското царство отъ по-високо стѫпало, по сѫщина то прѣдставлява единъ възвишенъ свѣтъ. Ако се влѣзе въ невидимия свѣтъ, тамъ животнитѣ сѫ разумни сѫщества, подобни на ангели, съ които напълно може да се разбирате. Щомъ слѣзатъ на земята, тѣ ставатъ животни. Единъ митъ прѣдава историята на Луцифера по слѣдния начинъ. Въ невидимия свѣтъ той билъ единъ отъ свѣтлитѣ, възвишени ангели, който седѣлъ до трона на Господа. Единъ день у него се родило желанието да стане силенъ, като Бога и си казалъ: „Врѣме е вече и азъ да потърся своята сила, да възстановя своето право!“ Отъ тозъ моментъ той се намѣрилъ между животнитѣ. Затова днесъ рисуватъ Луцифера въ човѣшки образъ, но съ копита и рога. Ето защо животнитѣ сега сѫ изложени на вселяване въ тѣхъ на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красивъ свѣтъ. То не е такова, каквото външно прѣдставлява. Обаче, за да се влѣзе въ човѣшкото царство, трѣбва да се мине прѣзъ животинското.

Животинското и човѣшкото царства сѫ два противоположни свѣта. Въ животинското царство господствуватъ страха и страститѣ, а въ човѣшкото царство — мисъльта и чувствата. Когато човѣкъ успѣе да се освободи отъ животното въ себе си, той вече не може да прави зло. Животното въ човѣка прави злото. То казва: не съмъ ли въ състояние азъ да направя нѣкакво зло? Щомъ направите една погрѣшка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у васъ, и затова кажете: сега пъкъ ще дамъ ходъ на човѣшкото въ себе си. Вие знаете, че въ животинското царство правото е на силния, въ човѣшкото царство — на слабия. Възвишеното, благородното въ човѣка е слабиятъ принципъ. Ако вие отдадете правото на малкото дѣте, като на слабо сѫщество, вие сте истински човѣкъ. Така постѫпва само честниятъ човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никаква лъжа. Само силниятъ краде. Той може да бѫде поетъ, писатель, ученъ или философъ, но на животинското царство. Поетътъ на животинското царство възпѣва силнитѣ, бурни чувства. Той описва подвизитѣ на нѣкой голѣмъ юнакъ, изразени въ убийства и грабежи. Поетътъ на човѣшкото царство възпѣва живота на цвѣтята — на най-нѣжното, най-слабото нѣщо въ свѣта.

Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. На кое царство е философъ този човѣкъ: на животинското, на човѣшкото или на Божественото? Човѣкъ трѣбва да прави вѫтрѣшна разлика въ всички прояви на живота. Когато ви обича нѣкой, сѫщо така трѣбва да различавате, какъ ви обича този човѣкъ: по животински, по човѣшки или по Божественъ начинъ. Когато любовьта има само външни проявления, като цѣлувки, пригрѫдки и приставания, това е животинска любовь. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избѣга отъ баща си и майка си, ще пристане на нѣкой момъкъ, който я лъже, и слѣдъ това ще мисли, че ще бѫде щастлива. Когато нѣкой момъкъ обича момата възвишено и идеално, той трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви услуги и жертви къмъ нея. Въ идеалната любовь има пълно безкористие.

Казвамъ: разбирайте добрѣ това, което ви се говори. Ние говоримъ за сѫщината на живота. Човѣкъ трѣбва да слѣди за своитѣ мисли и чувства, както майката слѣди за малкото си дѣтенце. Въ постѫпкитѣ му не трѣбва да сѫществува никаква лъжа, никакво користолюбие. Вие трѣбва да проучавате качествата на вашата обичь и любовь, защото каквато е обичьта и любовьта, такива ще бѫдатъ и нейнитѣ резултати. Когато Божията Любовь се прилага въ живота, тя дава свои специфични плодове; човѣшката любовь пъкъ дава свои особени плодове; животинската любовь сѫщо тъй дава специални плодове. Всѣка любовь има свои естествени послѣдствия. Приложението на животинската любовь не може да даде резултати на човѣшката любовь. Приложението на Божествената любовь сѫщо така не може да даде резултати на човѣшката любовь. Божественото дава Божествени резултати; човѣшкото — човѣшки, а животинското — животински. По този въпросъ човѣкъ може да философствува, колкото иска, но въ края на краищата, той ще се убѣди, че Истината е само една.

Тѣзи дефиниции, които ви се даватъ тукъ, нѣма да ги намѣрите въ никаква литература. Тѣзи нѣща сѫ провѣрени и на земята, и на небето. Тѣ сѫ провѣрени и между животнитѣ, и между хората, и между ангелитѣ. Вслѣдствие на това тѣ не прѣдставляватъ нѣкакви теории, а сѫ дѣйствителни факти. Вие ще кажете, че всѣки човѣкъ може да провѣри тия факти. Да, Истината дава право на всѣки чистосърдеченъ човѣкъ да провѣрява нѣщата. Има специаленъ законъ, съ помощьта на който могатъ да се провѣряватъ отношенията между всички сѫщества. Който знае този законъ, той може да провѣри и проучи тѣзи отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Ако азъ правя това, което Богъ иска, правото е на моя страна; ако правя това, което азъ искамъ, между Бога и мене настава разногласие. Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, въ края на краищата, трѣбва да се подчинятъ на Божественото начало въ себе си, безъ никакво съпротивление. Никой не може да се мѣри съ Божественото. Въ Него нѣма никакво противорѣчие. Най-много и най-голѣми противорѣчия сѫществуватъ въ животинския свѣтъ, а най-малки — въ ангелския. Въ Божествения свѣтъ цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички сѫщества. Нѣкога човѣкъ отдава правото на силния, нѣкога — на слабия, а нѣкога — на всички сѫщества. Въ послѣдния случай той живѣе въ Божествения свѣтъ.

Тѣзи обяснения сѫ необходими помагала при сегашния животъ на съврѣменното човѣчество. Съврѣменнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. За тази цѣль имъ сѫ нужни лостове. Пръвъ важенъ лостъ, който трѣбва да се приложи къмъ знанията имъ, е прѣсѣването. Всички тѣхни знания, възгледи и теории трѣбва да се прѣчистятъ, да се прѣсѣятъ, да остане най-хубавото и най-възвишеното. Въ нашитѣ възгледи, запримѣръ, има остатъци отъ животинското царство, но всичко нечисто трѣбва да се прѣчисти. Човѣкъ не може абсолютно да се освободи отъ животинското въ себе си, но да остане отъ него поне най-красивото, най-благородното. И животнитѣ иматъ благородни качества. Ние сме възприели отъ тѣхъ нѣкои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния животъ. Запримѣръ, благодарение на животнитѣ ние знаемъ да ядемъ. Ако скѫсаме връзкитѣ си съ животнитѣ, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като послѣдствие на това ще се измѣни и здравословното ни състояние.

Нѣкой казва: азъ искамъ да се освободя отъ животинското въ себе си. — Освободишъ ли се абсолютно отъ животинското, ще прѣкѫснешъ връзката си съ стомаха. Животнитѣ подържатъ стомашната система. Всѣки, който иска да има здрава и добрѣ урегулирана стомашна система, трѣбва да бѫде разуменъ, да създаде правилни отношения съ животнитѣ. Бѣлиятъ дробъ е свързанъ съ човѣшкото царство. Бѣлитѣ дробове подържатъ порядъка въ човѣшкия свѣтъ. Мозъкътъ е свързанъ съ ангелския, съ Божествения свѣтъ, дѣто правото е на всички. Значи, има три свѣта на порядъкъ: порядъкъ на животнитѣ, порядъкъ на хората и порядъкъ на ангелитѣ. Тѣзи три свѣта се намиратъ въ извѣстно вѫтрѣшно съотношение, въ извѣстна зависимость. Слѣдователно, стомахътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ бѣлитѣ дробове, а бѣлитѣ дробове — съ мозъка. Значи, мозъкътъ, като най-висша инстанция, ще регулира първитѣ два свѣта. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелитѣ; като се говори за бѣлия дробь, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животнитѣ. Както виждате, животинското царство е възвишенъ свѣтъ. Безъ него нашето сѫществувание не би било възможно. Що се отнася до тънкитѣ и дебелитѣ черва, ние още нищо не говоримъ. Тѣ прѣдставляватъ по-низъкъ свѣтъ и отъ този на стомаха. Тѣ сѫ адътъ, чистилището. До стомаха животътъ е нормаленъ; отъ стомаха надолу — червата — прѣдставляватъ животъ на единъ ненормаленъ свѣтъ. Ние се занимаваме съ нормалния животъ, какъвто срѣщаме въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха. За въ бѫдеще и дѣцата ще се занимаватъ съ живота на тънкитѣ и дебелитѣ черва, защото и въ тѣхъ се крие извѣстна тайна.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрѣшнитѣ съотношения, които сѫществуватъ между неговитѣ удове. Иначе той ще се изложи на голѣми спънки. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да държи тѣлото си въ изправность. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправилъ отношенията си съ животнитѣ; ако урегулира дробоветѣ си, изправилъ е отношенията си съ хората; ако урегулира мозъка си, изправилъ е отношенията си съ ангелския свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ пъкъ регулира всички свѣтове. Тамъ Богъ царува. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ здрави и щастливи. Мнозина искатъ да се освободятъ отъ животинското. Смисълътъ, обаче, не е въ това, да се освободятъ отъ животинското въ себе си, но да го урегулиратъ. Прѣди всичко човѣкъ не трѣбва да се безпокои отъ това, че въ него се е породило нѣкакво животинско чувство. Най-първо той трѣбва да анализира своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, да види къмъ коя категория се отнасятъ, дали къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. И послѣ слѣдъ като разбере, че дадено чувство се отнася, напримѣръ, къмъ животинскитѣ, той трѣбва да потърси начинъ, какъ да се справи съ него. Нѣкои окултисти и теософи казватъ: „Убий всѣко желание въ себе си!“ — Не, това е неправиленъ методъ. Желанията не трѣбва да се убиватъ, но трѣбва да се култивиратъ, да се възпитаватъ. Божествената наука не прѣпорѫчва никакъвъ родъ убийства, но тя казва, че низшето трѣбва да се подчини на висшето, за което дава разни методи които трансформиратъ енергията на низшитѣ чувства и желания.

Значи, всѣко низше чувство може да се трансформира въ висше, понеже между тѣхъ има извѣстна зависимость. Тѣ не могатъ да сѫществуватъ едно безъ друго, тъй както тѣлото не може да функционира безъ мозъкъ, безъ дробове и безъ стомахъ. Главата е прѣдшествувала бѣлитѣ дробове, а тѣ — стомаха. Извѣстно е, че отъ зачеването на човѣка, докато е въ утробата на майката, той минава прѣзъ всички фази на живота, но се ражда въ този моментъ, именно, когато човѣшкиятъ принципъ вземе надмощие надъ всички останали. Слѣдователно, при процеса на раждането на кое и да е сѫщество, всѣкога човѣшкиятъ принципъ господствува. Не може да се роди едно сѫщество, ако човѣшкиятъ принципъ не дѣйствува. Значи, само човѣкътъ може да произвежда. Той е производителниятъ принципъ въ свѣта. Ако се спре производителниятъ процесъ у човѣка, всички растения и животни ще спратъ развитието си, ще почнатъ да изсъхватъ. Растенето зависи отъ човѣка. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да запази този процесъ въ себе си. За да се запази производителностьта въ човѣка, той трѣбва малко да сѣе, малко да жъне, малко да яде.

И тъй, отъ човѣшкия принципъ зависи, дали ще се роди човѣкъ или друго нѣкакво сѫщество. И животнитѣ се раждатъ по човѣшкия принципъ, но като не знаятъ методитѣ, какво трѣбва да направятъ, за да се родятъ човѣци, тѣ се раждатъ животни. Слѣдователно, животнитѣ минаватъ и прѣзъ човѣшкия принципъ, но се раждатъ като животни. Хората пъкъ се раждатъ по човѣшкия принципъ, защото тѣ знаятъ методитѣ, какъ да се раждатъ човѣци. Казано е, че всѣко желание е дадено отъ Бога. Обаче, има случаи въ живота, когато желанията на хората се изразяватъ въ животинска форма. И ще видите, че у нѣкой човѣкъ има силно желание да убива. Това силно желание въ своя зародишъ е имало другъ стимулъ; то е било подтикнато отъ нѣщо възвишено и благородно, но тъй като човѣкъ не е знаялъ, какъ да го култивира и възпита въ себе си, то е взело животински образъ. Мислитѣ и желанията въ човѣка се раждатъ по сѫщия начинъ, както и самиятъ човѣкъ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да ражда своитѣ мисли и желания правилно, по човѣшки, за да услужва съ тѣхъ и на другитѣ хора. Този законъ има голѣмо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ животинскитѣ форми. Животинското въ него трѣбва да се подчини на висшето. Ядешъ ли, не прѣяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска защото, по атавистически начинъ, той понѣкога може да поиска месо, или друга нѣкаква храна, която днесъ не му понася. Ако стомахътъ настоява да му се даде месо, ето какъ трѣбва да се постѫпи съ него. Сварете малко картофи. Прѣсувайте ги, прибавете къмъ тѣхъ всичко, каквото е нужно, за да имъ се придаде приятенъ вкусъ. Направете отъ тази смѣсь кюфтета. Опържете ги въ хубаво, чисто масло; турете отгорѣ имъ малко прѣсенъ магданозъ и му ги прѣдложете. Кажете на стомаха си: заповѣдай, хапни си отъ тѣзи кюфтенца! Надали нѣкога си ялъ по-крѣхко месо отъ това. Стомахътъ ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари.

Сега вие ще кажете: не лъжемъ ли по този начинъ стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пакъ отъ трѣва? Вълкътъ се храни главно съ овци, а вие знаете, че овцитѣ сѫ трѣвопасни животни. Слѣдователно, вълкътъ, като се храни съ овци, по косвенъ пѫть и той е трѣвопасно животно. Обаче, по-добрѣ е да възприемаме храната въ нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме отъ фабрикитѣ. Месото на овцата не е нищо друго, освѣнъ консервирана трѣва, приготвена по особенъ фабриченъ начинъ. Опасностьта отъ вегетариянството за нѣкои хора се заключава въ това, че тѣ иматъ животински потици, а искатъ да живѣятъ по човѣшки. У такива хора се явява извѣстно стълкновение въ стомаха, и тѣ казватъ: не ни понася нѣщо вегетариянството. Човѣкъ трѣбва да бѫде вегетариянецъ по убѣждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освѣнъ това, животното въ човѣка трѣбва да вѣрва въ него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вѣрва ли животното въ човѣка, въ своя господарь, по между имъ ще се яви извѣстна дисхармония.

Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлѣчена за васъ. Тя не може да се изчерпи само съ говорене. Вие трѣбва да градите върху нея, докато си създадете новъ начинъ на самовъзпитание. И слѣдъ това, като я приложите въ живота си, ще имате отлични резултати. Азъ съмъ правилъ редъ години опити съ нея. Тѣзи опити сѫ бавни, но сигурни; тѣ сѫ микроскопически, но колкото повече врѣме минава, толкова по-мощни сѫ и резултатитѣ. Никоя сила не е въ състояние да спре човѣка отъ желанието му да направи този опитъ. Всички движения се подчиняватъ на извѣстни правила и закони. Напримѣръ, ходътъ на човѣка сѫщо така се обуславя отъ извѣстни закони. Когато човѣкъ тръгва за нѣкѫдѣ, първо трѣбва да постави дѣсния си кракъ напрѣдъ, а послѣ лѣвия. Освѣнъ това, той трѣбва да стѫпва леко на пръсти, а не както нѣкои стѫпватъ първо на петата, а послѣ на пръститѣ си. При това, слѣдете, какви сѫ резултатитѣ отъ работата на човѣка, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро, и работата му назадъ остава. Правилно е, човѣкъ да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си. Постѫпва ли така, на края той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Въ всички свои проявления природата има опрѣдѣленъ редъ и порядъкъ. Въ Божествения свѣтъ има пълна разумность. Щомъ прѣдприемашъ нѣкаква екскурзия, най-първо ще обмислишъ добрѣ въпроса, съгласна ли е тази екскурзия съ Божествения свѣтъ, съ човѣшкия свѣтъ и съ животинския свѣтъ. И ако тя е съгласна съ всички тия свѣтове, тогава ще я прѣдприемешъ. Слѣдъ това ще поставишъ дѣсния си кракъ напрѣдъ, и то главно пръститѣ, а послѣ останалата часть отъ стѫпалото. Пръститѣ на крака прѣдставляватъ ангелското поле на дѣйствие; долната часть на стѫпалото — човѣшкото поле на дѣйствие, а петата — животинската область. Който стѫпва първо на петитѣ си, той търси правото на силния. Въ човѣшкия животъ правото е на разумния, а въ ангелския — на любещия. Божествениятъ свѣтъ обхваща правото на всички сѫщества.

Всѣки, който разбере тия три свѣта, той ще има ясна прѣдстава за величието на жителитѣ отъ Божествения свѣтъ. Ангелитѣ, напримѣръ, сѫ въ съсѣдство съ хората. И тѣ иматъ свои училища, църкви, градини, като нашитѣ, но ако влѣзете между тѣхъ, само тогава ще разберете, що е култура, що е редъ и порядъкъ, що е чистота и любовь. И тѣ иматъ забави и развлѣчения, като насъ, но съ съвсѣмъ различенъ характеръ отъ нашитѣ. Въ тѣхното царство болести нѣма и смърть не сѫществува. Ще кажете: да заминемъ веднъжъ отъ земята, че да поживѣемъ и ние малко спокоенъ и красивъ животъ. — Не се отива изведнъжъ въ ангелския свѣтъ. Слѣдъ заминаването си отъ земята, непробуденитѣ души минаватъ прѣзъ единъ прѣходенъ свѣтъ, дѣто нѣма още истински редъ и порядъкъ. Тукъ тѣ прѣстояватъ извѣстно врѣме, споредъ степеньта на своето развитие. Пробуденитѣ души, обаче, минаватъ и заминаватъ този свѣтъ, безъ да се спиратъ. Оттукъ тѣ отиватъ въ ангелския свѣтъ — свѣтъ на разумность, свѣтъ на истина и красота, свѣтъ на любовь, свѣтъ на вѣчна свѣтлина.

Сега, да оставимъ настрана горното небе. Тамъ, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалимъ това небе въ себе си. Ако вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да прѣустроите живота си, отъ невидимия свѣтъ ще ви дойдатъ на гости сѫщества на Любовьта. Тѣ сѫ много внимателни и се интересуватъ отъ всѣко сѫщество, което иска да работи, да учи. Рѣши ли нѣкой човѣкъ да учи, тѣ му изпращатъ учитель. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя святия си Духъ да ги учи“. Въ момента, когато човѣкъ рѣши да служи на Бога по новъ начинъ и се заинтересува отъ Божията Любовь, веднага Духътъ иде на помощь и урежда работитѣ му. Казано е още: „Когато пѫтищата на нѣкой човѣкъ сѫ Богоугодни, Богъ изпраща Духа си да му услужи, и Той го примирява съ всички врагове“. Всички хора ставатъ благосклонни къмъ този човѣкъ и казватъ: омекналъ е нѣщо този нашъ познатъ. И наистина, всичко наоколо му съдѣйствува за негово добро.

Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение положението на човѣкъ, който рѣшава да служи на Бога. Вие сте бѣденъ човѣкъ, нѣмате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате самъ-самичъкъ въ живота, като чужденецъ. Обаче, вие имате богатъ дѣдо нѣкѫдѣ въ Америка, и той умира, като ви оставя голѣмо наслѣдство, около 100,000 долари. Вие взимате паритѣ и се чувствувате самостоятеленъ, отъ никого независимъ. Обличате се добрѣ, храните се добрѣ, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започватъ да се интересуватъ отъ васъ: почитатъ ви, кланятъ ви се, щастливи се считатъ, че могатъ да се разговарятъ съ васъ. Изгубите ли паритѣ си, отново всички ви изоставятъ. Каквато е силата на паритѣ за материалния свѣтъ, такава е и духовната сила на човѣка, когото посѣщаватъ велики, разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Докато живѣете въ физическия свѣтъ, силата ви е отвънъ; влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, силата ви е отвѫтрѣ. Тогава обичатъ човѣка заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има въ физическия свѣтъ; въ ангелския свѣтъ има малко падания, а въ Божествения свѣтъ нѣма абсолютно никакви падания, понеже нѣма изкушения!

Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да уредите разумно живота си. Въ душата на всѣкого има заложени нѣкакви дарби, нѣщо хубаво и добро. Всѣки има желание да направи нѣщо хубаво, но като не знае законитѣ, методитѣ, какъ да постѫпва, той разваля хубавото, което е прѣдприелъ. Напримѣръ, нѣкой иска да изчисти едно петно отъ дрехата си, но вмѣсто да го изчисти, скѫсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начинъ ще успѣе. Ти искашъ да реформирашъ нѣкой човѣкъ, да го освободишъ отъ единъ недѫгъ, но като го тласкашъ натукъ-натамъ, вмѣсто да го освободишъ отъ този недѫгъ, ти скѫсвашъ кожата му. По-добрѣ го остави съ недѫга му, но съ здрава кожа, отколкото безъ недѫгъ и съ одрана кожа. Има нѣща, които могатъ лесно да се поправятъ, но има такива, за които се изисква повече врѣме. Въ това отношение се иска разумность. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ. Направи ли той една погрѣшка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповѣда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трѣбва да анализира себе си, да разбира, кои прояви сѫ животински, кои — човѣшки и кои — ангелски.

И тъй, първото правило, което трѣбва да спазвате: раждайте желанията си по човѣшки. Второто правило: всѣка сутринь, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути въ размишление, докато се уравновѣсите. Имате ли нѣкакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го прѣвърнете въ човѣшко. Не успѣете ли да направите това, прѣзъ цѣлия день работата ви нѣма да върви успѣшно. Обърнете се къмъ Бога съ молба да прѣвърнете вашето желание въ по-благородно, и докато не почувствувате миръ въ душата си, не започвайте никаква работа. Слѣдъ това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щомъ успѣете да уравновѣсите състоянието си, вие ще наредите всичкитѣ си работи по-добрѣ, отколкото ако бързате и не успѣете да се уравновѣсите. Тогава работитѣ ви ще се объркатъ много повече.

Единъ нашъ познатъ разправяше слѣдния нещастенъ случай, който го сполетѣлъ. „Всѣка сутринь азъ се молѣхъ на Бога и слѣдъ това започвахъ работата си. Една сутринь, обаче, трѣбваше да замина за нѣкѫдѣ, и като се бояхъ да не пропусна трена, казахъ си: тази сутринь ще мине безъ молитва, и тръгнахъ за гарата. Тази сутринь, именно, моето дѣте пострада. Въ играта си едно негово другарче, по невнимание, му извади окото: Казвамъ: не бързайте! Не започвайте работата си, прѣди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днесъ го пропуснете, утрѣ пакъ има тренъ. Тренътъ и утрѣ можешъ да хванешъ, но изваденото око не можешъ да върнешъ. Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъжъ се дава на човѣка. Добра мисъль, добра дума, само веднъжъ се дава. Любовьта ще похлопа сутринь само веднъжъ на вратата ти. Ако станешъ да ѝ отворишъ, добрѣ си направилъ; не ѝ ли отворишъ, цѣлия день ще минешъ безъ любовь. Тогава и да плачешъ, и да се молишъ, втори пѫть тя не иде. Слѣдъ Любовьта ще дойде Мѫдростьта, а най-послѣ Истината. И тѣ ще потропатъ само веднъжъ на вратата ти. Не имъ ли отворишъ веднага, никакви сълзи не сѫ въ състояние да ги върнатъ назадъ. Ще чакашъ втория день и ще бѫдешъ буденъ.

Питамъ: какво прѣдставлява животътъ безъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Какво прѣдставлява човѣкъ безъ тѣхното посѣщение? Истински човѣкъ е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и веднага имъ отваря. Само този човѣкъ може да каже: чухъ гласа на Любовьта, когато похлопа на сърцето ми; чухъ гласа на Мѫдростьта, когато похлопа на ума ми; чухъ гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облѣче душата ми. Подъ Истина разбираме образа на човѣшката душа. Душата носи Истината въ себе си. Богъ е въ душата на човѣка. Казано е въ Битието: „Вдъхна дихание въ човѣка, и той стана жива душа“. Който разбере закона на Истината, той ще влѣзе въ областьта на далечното бѫдеще, дѣто хората ще бѫдатъ крилати, като ангелитѣ: крилати по умъ и сърце, а мощни по душа и по духъ.

Сега отъ васъ се иска приложение въ малкитѣ работи. Започнете отъ отношенията си къмъ животнитѣ. Бѫдете внимателни и снизходителни и къмъ тѣхъ, за да не се изродите въ своето развитие. Ако бѫдете снизходителни къмъ животнитѣ, ще имате правилни отношения и къмъ хората. По този начинъ само ще разберете и слѣднитѣ Христови думи: „Ако ме любите, ще упазите и моя законъ“. Слѣдователно, ако ние любимъ Бога, ще проявимъ Божията Любовь и ще разберемъ и упазимъ законитѣ, които Той е поставилъ. Прѣстѫпваме ли Божиитѣ закони, не можемъ да имаме Неговата любовь. Въ какво се проявява любовьта ни къмъ Бога, ако ние разрушаваме свѣта, който Той е създалъ?

Казвамъ: анализирайте своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, и слѣдете къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. Ще прочета псаломъ 119, буква Г — Гимелъ и ще направя единъ малъкъ разборъ на нѣкои стихове.

„Дигни отъ мене укоръ и прѣзрѣние, защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — (22ст.). Първата часть на този стихъ е отъ областьта на животнитѣ, а втората часть „защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — е отъ областьта на човѣцитѣ.

„Князове, наистина, седнаха и говорѣха противъ мене“ — отъ животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше въ Твоитѣ повелѣния“ — отъ човѣшкото царство — (23 ст.).

„Твоитѣ свидѣтелства, наистина, сѫ наслаждение мое и съвѣтници мои“. — Това е заключението. То е отъ ангелското царство.

„Стори добро на раба си, за да живѣя и да упазя словото Ти“ — (17 ст.). Споредъ сегашнитѣ врѣмена, този стихъ може да се прѣведе въ слѣдната форма: „Сторилъ си добро на раба си, и азъ пазя Словото Ти“. Бѫдещитѣ врѣмена, за които Псалмопѣвецътъ е писалъ, сѫ вече настоящи врѣмена за насъ. Богъ е сторилъ вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освѣнъ рабътъ на Бога да пази и изпълнява Словото Му.

„Отвори очитѣ ми, и ще гледамъ чудесата на Твоя законъ“ — (18 ст.). Когато Псалмопѣвецътъ е писалъ тоя стихъ, очитѣ му сѫ били затворени, но сега може да се даде другъ прѣводъ на стиха: „Отваряшъ очитѣ ми, и азъ постоянно гледамъ чудесата на Твоя законъ“.

„Пришлецъ съмъ азъ на земята; не скривай отъ мене заповѣдитѣ Си“ — (19 ст.). Псалмопѣвецътъ казва: „Пришлецъ съмъ азъ на земята“, а ние очакваме врѣмето да станемъ наслѣдници на небето.

И тъй, като четете 22 стихъ, кажете въ себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигашъ отъ мене укоритѣ и прѣзрѣнието Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми давашъ. Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, а сега виждамъ ясно.

Бесѣда отъ Учителя,

държана на 26 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

От томчето "По Бога направени"
Съборни бесѣди, 1929 год.
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ

СТРАНИ НА ЖИВОТА

(обработена от Георги Касапов )

Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие иматъ двѣ страни, двѣ проявления въ живота. Сѫщото може да се каже и за изкуствата и занаятитѣ, съ които съврѣменнитѣ хора се занимаватъ. Опитниятъ желѣзарь, напримѣръ, знае и двѣтѣ страни на своето изкуство: да размекчава и да втърдява желѣзото. Ако желѣзарьтъ знае само да втвърдява желѣзото, то ще стане крѣхко и ще се троши; ако пъкъ той знае само да го размеква, ще получи меко желѣзо, отъ което ще прави само единъ родъ издѣлия. Човѣкъ трѣбва да бѫде майсторъ въ своето изкуство!

Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той запитва, напримѣръ, ученицитѣ си: що е злото? — Неодѣланъ камъкъ. Що е доброто? — Одѣланъ камъкъ. Дадатъ ли злото въ рѫката ти, т. е. дадатъ ли ти единъ неодѣланъ камъкъ, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дѣлай, докато го направишъ гладъкъ. Гладкиятъ, одѣланиятъ камъкъ е доброто. Значи, доброто се намира подъ злото. Като изгладите камъка, отгорѣ му слагате мозайка, и той отново става грапавъ. Грапавината на камъка въ този случай е пакъ зло, но въ друга форма. Слѣдъ това взимате другъ, специаленъ камъкъ за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира надъ злото. По този начинъ, именно, се смѣнятъ злото и доброто въ живота: нѣкога злото е отдолу, а доброто отгорѣ. Растенето и развитието на човѣка се заключава въ усилието, което той прави, да постави доброто надъ злото.

Често хората ограждатъ двороветѣ и градинитѣ си съ бодливъ телъ. Въ това отношение бодливиятъ телъ прѣдставлява злото. Който смѣе да се доближи до този телъ, той непрѣменно ще остави часть отъ дрехата си на нѣкой отъ зѫбцитѣ му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумниятъ човѣкъ правилно използува злото, като сила въ своя животъ. Ето защо, на разумния човѣкъ злото се подчинява, а на неразумния — противодѣйствува. Ножътъ, който човѣкъ държи въ рѫката си, сѫщо така е зло, което разумниятъ използува за добро, а неразумниятъ — за пакости, за нещастия и на себе си, и на другитѣ. Перото въ рѫката на човѣка е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповѣдашъ, ще напиша. Ако ми заповѣдашъ да напиша смъртната присѫда на нѣкой човѣкъ, ще я напиша; ако ми заповѣдашъ да напиша оправдателенъ документъ на нѣкого, и това ще изпълня. Въ дадения случай перото е така безотговорно, както и нѣкои хора сѫ безотговорни. Когато човѣкъ извърши прѣстѫпление подъ влияние на извѣстни сили въ себе си, отговорностьта пада върху самия човѣкъ, него сѫдятъ. Дойде ви нѣкоя лоша мисъль, която ви нашепва да прѣдприемете нѣкаква работа, като ви обѣщава голѣми печалби. Казва ви: като започнете работата, въ първо врѣме ще имате малка загуба, но ще свършите съ печалба. Въ какво се заключава тази печалба? — Въ края на краищата ще ви набиятъ малко, но отъ всичко това ще придобиете голѣми опитности.

Казвате: трѣбва ли да се подаваме на лошитѣ мисли? Трѣбва ли да вѣрваме на лошитѣ, на злитѣ хора? Казвамъ, че и лошиятъ, и добриятъ човѣкъ говорятъ истината, само че лошиятъ човѣкъ я изнася по такъвъ начинъ, че хората не я разбиратъ. Знаете ли, каква е истината на лошия човѣкъ? Той казва: когато азъ говоря, мога да заобикалямъ истината, но когато на мене говорятъ, абсолютно никаква лъжа не допущамъ. Човѣкътъ на доброто е длъженъ да ми говори истината, а азъ, като човѣкъ на злото, имамъ право да заобикалямъ истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавамъ, а вие ще ми давате равноцѣнното на тази стока — истината. Слѣдователно, и лошиятъ човѣкъ обича истината.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира отношенията, които сѫществуватъ между злото и доброто, между истината и лъжата. Разумниятъ човѣкъ се ползува даже отъ опитноститѣ и съвѣтитѣ на дѣцата. На единъ знаменитъ философъ донасятъ нѣколко глави твърда, мѫчнотопима захарь, която на турски наричатъ келле-шекеръ. Професорътъ не могълъ да използува захарьта, защото нѣмалъ зѫби да я дъвче, и трѣбвало дълго врѣме да се смучи. Идва едно дѣте при професора и му казва: нѣмашъ ли нѣщо сладко за ядене? — Нѣмамъ. — Ами това какво е? — Келле-шекеръ. Азъ не я употрѣбявамъ, защото е много твърда. — Дай я на мене, да видя, каква е. То я взима, полива я отгорѣ съ вода и я оставя малко настрана, докато омекне. Слѣдъ това започва да яде. Това показва, че понѣкога дѣцата разбиратъ живота по-добрѣ, отколкото старитѣ хора, които съ години държатъ келле-шекера въ долапа си, безъ да го употрѣбяватъ. Щомъ дойдатъ малкитѣ дѣца, тѣ ще имъ покажатъ, какъ да размекнатъ този келле-шекеръ.

И тъй, всѣко нѣщо въ живота има двѣ страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовьта и умразата, доброто е отрицателна сила, а злото — положителна; любовьта е положителна сила, умразата — отрицателна. Доброто е проява на физическия животъ, а всички добродѣтели въ физическия свѣтъ сѫ все отрицателни сили. Любовьта пъкъ е проява на духовния животъ, а всички добродѣтели въ духовния свѣтъ сѫ все положителни сили. Обаче, между отрицателнитѣ добродѣтели на земята и положителнитѣ добродѣтели на небето има извѣстно съотвѣтствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскатъ интереситѣ на два живота, единиятъ отъ които е низшъ, а другиятъ — висшъ. Всѣкога низшето става поводъ да се роди злото, защото не спазва законитѣ и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло въ живота си, това зависи отъ самитѣ васъ. Напримѣръ, ако направите една чешма, отъ васъ зависи, дали тя ще тече, или нѣма да тече. Ако затворите крана ѝ, тя нѣма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всѣки човѣкъ може да разполага само съ това, което той самъ е създалъ. Обаче, вие не сте въ състояние да отпушвате или да запушвате гърлото на нѣкое дѣте, нито пъкъ сте въ състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Дѣтето ще отваря и затваря своята чешма, когато само пожелае. То само ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Дѣтето е бакалинъ, който разпродава стоката си, както намира за добрѣ, безъ да държи смѣтка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трѣбва да държи смѣтка за търговскитѣ му операции. Дѣтето оперира съ своитѣ стоки, като господарь, а майката, като слуга, който държи въ изправность смѣткитѣ на господаря си. Питамъ: има ли нѣкакъвъ моралъ въ търговскитѣ операции на дѣтето? Ако нѣкой професоръ би постѫпвалъ като това дѣте, какъ би се произнесълъ свѣта за него“?

Въ морално отношение много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на това дѣте. Това, което дѣтето върши въ физическиятъ свѣтъ, хората вършатъ въ умствения и сърдечния свѣтъ. Слѣдователно, ако дѣтето има добра майка или добъръ баща въ умствения свѣтъ, тѣ ще му се притекатъ на помощь, ще държатъ въ изправность неговитѣ търговски смѣтки. Сираче ли е това дѣте въ умствения свѣтъ, търговскитѣ му смѣтки сѫ осѫдени на фалиране. Дѣцата на съврѣменнитѣ хора правятъ това, което малкитѣ на птицитѣ не правятъ. Ако надникнете въ гнѣздото на нѣкоя птица, която има малки, ще видите, че тамъ цари голѣма чистота. Птицитѣ чистятъ най-грижливо гнѣздата си, като не оставятъ дори никаква нечистотия да попадне тамъ. Надникнете ли, обаче, въ люлката на малкото дѣте, отдалечъ ще усѣтите неговата немощь и некултурность. Въ това отношение малкитѣ птиченца сѫ по-културни, отколкото дѣцата на съврѣменнитѣ хора, които минаватъ за културни. Гнѣздото на птицитѣ, съ тѣхнитѣ малки, прѣдставлява едно сѣмейство, едно малко общество, каквото и хората образуватъ. Както хората съ своя непорядъченъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и желания сѫ въ състояние да опетнятъ сѣмейството и обществото, така и птицитѣ, ако не пазятъ нужната чистота, ще изцапатъ гнѣздата си. Затова, именно, отъ хигиеническо гледище, птицитѣ не позволяватъ на малкитѣ си да оставятъ своитѣ извержения въ гнѣздата си. Кога се научиха тѣ на изкуството да пазятъ чистота и хигиена въ гнѣздата си?

Питамъ: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена въ своето гнѣздо, защо съврѣменнитѣ културни хора, които говорятъ и проповѣдватъ за Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които знаятъ редъ науки, като математика, философия и тѣмъ подобни, не спазватъ нужната чистота и хигиена въ жилищата си? Нѣкой философъ разрѣшава най-важния въпросъ — какъ трѣбва да се живѣе, а щомъ го запитатъ, сѫществува ли Богъ, той казва, че Богъ не сѫществува. Каже ли така, този философъ е оставилъ вече своитѣ извержения въ гнѣздото си. Запитватъ го послѣ: ами тогава, какъ се е създалъ свѣтътъ? — Отъ само себе си. Хората пъкъ се създаватъ по сѫщия начинъ, както воднитѣ капки се създаватъ. Не, хората не се създаватъ като воднитѣ капки, нито пъкъ свѣтътъ се е създалъ самъ. Само като се прилага Божията Любовь, тя дава добъръ плодъ. Не се ли прилага тя, въ живота се явяватъ обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърть. Първо се е явило богатството въ свѣта, а послѣ сиромашията; първо се е явило здравето, а послѣ болестьта; първо е дошълъ животътъ, а послѣ смъртьта; първо е дошла добродѣтельта, а послѣ грѣхътъ; първо е дошла любовьта, а послѣ умразата; първо се е родила мѫдростьта, а послѣ глупостьта. Значи, всички добродѣтели сѫ на първо мѣсто, а слѣдъ тѣхъ, като резултатъ на неправилни отношения, се явяватъ отрицателнитѣ прояви на живота.

Ние, обаче, не искаме да оперираме съ отрицателни величини въ живота. Запримѣръ, кой отъ васъ би желалъ да има минусъ два или минусъ десеть милиона лева? Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е, този човѣкъ да има нула лева, безъ никакъвъ минусъ, отколкото да има милиони левове съ знака минусъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ плюсъ два милиона, или плюсъ десеть милиона лева. Минусътъ прѣдставлява отрицателнитѣ прояви въ живота, като съмнѣние, безвѣрие, малодушие, нетърпѣние, невъздържание и т. н. Обаче, нито съмнѣнието, нито малодушието, нито безвѣрието, нито своенравието, нито нетърпѣнието сѫ въ състояние да подигнатъ човѣка. Само положителнитѣ качества подигатъ човѣка. Слѣдователно, дойде ли човѣкъ до нѣкоя отрицателна чърта на своя характеръ, той, като разумно сѫщество, трѣбва веднага да я замѣсти съ нѣкоя положителна чърта. Това е наука! Коя е положителната чърта на завистьта, на ревностьта? — Любовьта. Напримѣръ, ако вие обичате нѣкое лице, тази любовь ще събуди въ друго лице ревность. Това е неизбѣженъ законъ. Той се проявява навсѣкѫдѣ въ живота. Ако нѣкои родители иматъ нѣколко дѣца, и едно отъ дѣцата е по-любимо на родителитѣ си, тази любовь непрѣменно ще прѣдизвика ревность въ останалитѣ дѣца, колкото и да сѫ добри тѣ. Ревностьта понѣкога се прѣвръща въ зависть. Тия състояния въ науката се наричатъ естествени послѣдствия. Тѣ се наричатъ така, защото не търпятъ никакви обяснения. Далечнитѣ причини на тѣзи прояви могатъ да се обяснятъ, но каквито обяснения и тълкувания да се даватъ, самата проява днесъ не може да се разбере. Защо? — Съзнанието на съврѣменния човѣкъ не е готово да схваща и разбира тѣзи нѣща. То още не може да прониква въ далечнитѣ причини на явленията въ живота. Запримѣръ, всѣки човѣкъ има прѣдстава за сладостьта на захарьта, защото я опиталъ и може да я понася. Ако степеньта на нейната сладость се увеличи сто пѫти, човѣкъ започва мѫчно да я понася. Увеличи ли се, обаче, степеньта на сладостьта хиляда пѫти, човѣкъ вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема въ стомаха си. Вземе ли само единъ милиграмъ отъ нея, веднага я повръща назадъ. Така става и съ всѣка идея, за която съзнанието на човѣка не е готово.

Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Има герои въ свѣта, които никакъвъ куршумъ не може да свали на земята. Защо? — Този куршумъ по сила се равнява на сладостьта въ обикновената захарь, която той приема свободно въ стомаха си. Намѣри ли се този юнакъ прѣдъ погледа на мома, чието сърце е пълно съ любовь, краката му се прѣкѫсватъ, свѣтъ му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята — не може да издържа този погледъ на любовьта. Този погледъ е толкова силенъ, както, ако биха му дали нѣщо хиляда пѫти по-сладко отъ обикновената захарь. Значи, този голѣмъ юнакъ не може да издържа картечния огънь на тази мома. Като я види, той бѣга и казва: на бойното поле бѣхъ, градъ отъ куршуми се сипѣха надъ главата ми, но азъ не бѣгахъ, на всичко издържахъ; погледне ли ме тази мома, не мога да издържамъ. По-страшна артилерия, по-ужасенъ картеченъ огънь отъ този, не съмъ виждалъ! Не зная, дали нѣкой отъ васъ е ималъ подобна опитность, да е падалъ отъ картечния огънь на една мома.

Много хора, които сѫ участвували въ послѣдната война, казватъ, че германцитѣ си служили съ особени газове и течности, лесно запалителни и избухливи. Това сѫ нѣкакви нови изобрѣтения въ войната. Момитѣ пъкъ отдавна знаятъ това изкуство, да хвърлятъ такива леснозапалителни газове и течности къмъ момцитѣ и съ тѣхъ да палятъ чергитѣ имъ. Като види такава мома, момъкътъ бѣга и казва: горя, горя, цѣлъ се стопихъ! — Така е, топи се, гори този човѣкъ. Това не е само иносказателно, но дѣйствителенъ фактъ. Кои сѫ причинитѣ, че този момъкъ се топи? — Това стопяване и горение е естествено послѣдствие на несъотвѣтна любовь. Момъкътъ и момата въ дадения случай сѫ сѫщества отъ различни категории, отъ различно развитие. Едно животно, напримѣръ, не може да издържа вибрациитѣ на висшата любовь. Ако нѣкой обикне едно животно, като човѣкъ, то непрѣменно ще умре. Ако единъ ангелъ обикне човѣка по ангелски начинъ, т. е. съ вибрациитѣ на ангелската любовь, този човѣкъ непрѣменно ще умре. Съ други думи казано: този човѣкъ ще пристане на ангела. Той ще напусне тѣлото си, и всички хора около него ще кажатъ: Богъ да прости този човѣкъ! Прѣсели се въ вѣчностьта. Затова, именно, ангелитѣ не идватъ често на земята, за да не причиняватъ смърть на хората. Ако трѣбва да дойдатъ, тѣ се обличатъ въ човѣшка форма, за да не причиняватъ страдания на хората.

Казвате: добрѣ е и ние да имаме ангелска любовь, или да ни обича нѣкой, както ангелитѣ обичатъ. Казвамъ: не желайте това, защото тази любовь ще ви донесе смърть. Вие не сте готови за такава любовь. Щомъ искате да ви обичатъ, намѣрете нѣкой подобенъ на васъ, той да ви обича. Когато Богъ ни обича, Той изразява своята любовь чрѣзъ нѣкои отъ нашитѣ ближни: чрѣзъ майка ни, или чрѣзъ баща ни, или чрѣзъ сестра ни, или чрѣзъ брата ни — изобщо, чрѣзъ нѣкое лице, подобно на насъ. Дойдемъ ли до положението, направо да приемаме Божията Любовь, ние ще се разтопимъ, ще изгоримъ и ще се слѣемъ съ Бога. Цѣльта на Бога, обаче, не е въ сливането ни съ Него, защото ние бѣхме веднъжъ въ Него и сега сме излѣзли навънъ. Веднъжъ излѣзли вънъ отъ Бога, Той знае, защо е допусналъ това. Може-би формата, която ни е далъ първоначално, не е тази, която Той е замислилъ нѣкога, и сега ни изпраща въ свѣта, да работимъ, да се развиваме, докато се усъвършенствуваме. Само по този начинъ ние ще дойдемъ до онази първична форма, която е прѣдвидена въ първоначалния Божественъ планъ. Слѣдователно, подъ „сливане съ Бога“ се разбира пълно, съзнателно хармониране съ Великия законъ на Любовьта, чийто образъ е Истината.

Сега вие живѣете на земята, която е пълна съ противорѣчия, които вие трѣбва да разрѣшите правилно. Напримѣръ, дойде при васъ единъ младъ човѣкъ и ви иска 1,000 лв. на заемъ. Вие го питате, защо му сѫ тѣзи пари. Той ви казва, че иска да си купи съ тѣхъ единъ костюмъ дрехи и единъ чифтъ обуща, за да постѫпи на работа. Казвамъ: азъ зная, защо този човѣкъ иска отъ васъ 1,000 лева. Той е младъ, 21 годишенъ момъкъ, иска тия пари не за да слѣдва нѣкакво училище, нито да изучава нѣкакъвъ занаятъ, но да се облѣче и обуе хубаво и да се яви прѣдъ нѣкоя мома, да го хареса. Питамъ: за колко врѣме ще може да се прѣдставлява той прѣдъ момата? Утрѣ дрехитѣ и обущата му ще се скѫсатъ. Какво ще прави тогава? Може да си прѣдставите и друго положение. Допуснете, че момата, съ която той се е запозналъ, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и въ нѣколко дни той задлъжнѣе около нея съ 2,000 лева. Какво ще направи той тогава? — Ще заложи дрехитѣ си, обущата си — всичко, каквото има — и ще остане голъ-голеничъкъ, безъ дрехи и обуща и безъ петь пари въ джоба си. Какво важатъ думитѣ и похвалитѣ на момата, която до вчера се възхищаваше отъ него, като добрѣ облѣченъ и елегантенъ господинъ, а днесъ вече той е голъ и босъ, безъ счупена пара въ джоба си?

И тъй, ако вървите по пѫтя на сегашното възпитание, вие нѣма да излѣзете на добъръ край, защото то се намира на единъ съвършено старъ и кривъ пѫть. Съврѣменното възпитание е дало вече своитѣ плодове и не може да даде нѣщо повече. Старото е отживѣло своето врѣме и си заминава. Стариятъ свѣтъ е пъленъ съ обѣщания, които не могатъ да се изпълнятъ. Всѣки, който е далъ нѣкакви обѣщания, и да иска, не може да ги изпълни — това не зависи отъ него. Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Прѣди всичко този човѣкъ не говори Истината. Той не може да обича. Защо? — Защото днесъ Любовьта не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовьта между хората. Прѣдставете си, че сърцето ви е счупено, скършено нѣщо, или пъкъ краката ви сѫ счупени, и азъ, който ви обичамъ, искамъ да ви разходя изъ града съ автомобилъ. Питамъ: при това положение можете ли да бѫдете щастливи? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само тогава, когато и сърцето, и краката му сѫ здрави. Докато човѣкъ има счупено сърце, или счупени крака, той не може да бѫде щастливъ.

Сега се проповѣдва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира подъ думитѣ „ново учение“? — То подразбира да се отпусне на хората новъ кредитъ, съ който да прѣустроятъ, да създадатъ нови хора отъ себе си. Новиятъ човѣкъ подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Стариятъ човѣкъ трѣбва напълно да се изостави, да се тури въ архивата. Засега у човѣка функциониратъ едноврѣменно три живота: единиятъ животъ е физически, въ който се проявяватъ редъ отрицателни качества, присѫщи на животнитѣ. Този животъ се нарича още и животински. Това, което у животнитѣ се счита най-възвишено, което прѣдставлява цвѣта на тѣхната култура, се срѣща и у човѣка. Честолюбие, гордость, своенравие, щестлавие и редъ още отрицателни качества, които човѣкъ проявява, сѫщеврѣменно сѫ качества и на животнитѣ. Като се срещнатъ два вола или два елена, тѣ се сбиватъ за своята възлюбена. И този отъ тѣхъ ще бѫде прѣдпочетенъ, който покаже по-голѣма сила и юначество. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и между птицитѣ, а дори и между хората. Два момъка се състезаватъ за една мома и, който отъ тѣхъ надвие, той ще спечели момата.

Питамъ: дѣ е човѣкътъ тогава? Значи, въ животинското царство правото е на страната на силния, а кривото — на страната на слабия. Дойдемъ ли до живота на човѣка, този процесъ е обратенъ: правото е на страната на слабия, а кривото — на страната на силния. Въ това се познава човѣкътъ. Въ Божествения животъ пъкъ правото е на всички. Божествениятъ животъ е регулаторъ, който регулира всички явления. Когато нѣкой иска да регулира своя животъ, той трѣбва да тури Божествения принципъ за основа на всички свои дѣйствия. Човѣшкото не може да регулира живота. Човѣшкото така съпоставя нѣщата въ физическия животъ, че на всѣка стѫпка подържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие въ човѣка, той казва: какъ тъй, азъ, силниятъ, да се подчиня на еди-кого си! Азъ ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начинъ човѣкъ може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употрѣби физическа сила, той не е нищо друго, освѣнъ едно животно: риба, волъ, конь, а най-много може да достигне до слонъ. По-горѣ отъ слона той не може да отиде. Съ девиза, че правото е на силния, човѣкъ може да мине прѣзъ всички животински форми, прѣдъ и слѣдъ потопа, но до човѣка не може да достигне. Защо? — Защото въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Дойде ли до този принципъ, съ него човѣкъ не може да отиде въ свѣта на ангелитѣ, защото тѣхниятъ принципъ е съвършено различенъ отъ този на човѣка. Човѣкътъ се ражда слабъ, ангелътъ се ражда силенъ. Когато единъ ангелъ се ражда, той е толкова силенъ, колкото и голѣмиятъ ангелъ, който е живѣлъ много години.

Слѣдователно, ако нѣкой иска да знае, какво прѣдставлява Божествениятъ свѣтъ, казвамъ: Божествениятъ свѣтъ е мѣрка, която регулира правото и въ тритѣ свѣта — правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силниятъ, че търси своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като животно; каже ли слабиятъ, че иска своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като човѣкъ. Желае ли правото на всички, невидимиятъ свѣтъ го изпраща въ ангелския, въ Божествения свѣтъ. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: какъ така, азъ, почтениятъ, високоблагородниятъ човѣкъ, да влѣза въ царството на животнитѣ? — Ти самъ избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човѣкъ става. Който иска всички сѫщества да бѫдатъ добри, той е между ангелитѣ вече. Вие не може да разберете напълно цѣлокупния животъ, ако не съпоставите паралелно тия три положения въ живота. Тѣ се рѣзко различаватъ едно отъ друго, но между тѣхъ има извѣстно съотношение, извѣстна връзка. Обаче, Истината е една. Човѣкъ трѣбва да знае, какво иска отъ Бога. Защото, ако те обичатъ като животно, това е едно положение, ако те обичатъ като човѣкъ, това е друго положение и ако те обичатъ като ангелъ, това е съвсѣмъ особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обичь.

Нѣкой казва: обидиха ме. Питамъ: като животно, като човѣкъ или като ангелъ те обидиха? Ако сѫ те обидили като човѣкъ, и ти искашъ да станешъ силенъ, да си отмъстишъ, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратятъ въ животинското царство: тебе ще направятъ вълкъ или хъртъ, а него — заекъ. Ти ще го гонишъ, а той ще бѣга. Цѣлъ день ще викашъ „ха-ху, ха-ху“, ще гонишъ заека. Защо? — Защото сѫ те обидили. Ние знаемъ, че животнитѣ само се обиждатъ. Копоятъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ за другъ пѫть, какъ се обижда копой“. Заекътъ пъкъ казва: „Втори пѫть копой не обиждамъ“. Защо? — Това знае само този, който е билъ гоненъ отъ копой. Ако пъкъ си обиденъ като слабъ човѣкъ, който не иска никакво отмъщение, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати и двама ви въ човѣшкото царство: тебе ще постави като господарь, а противника ти — като слуга, и ще ти каже: сега, като господарь, изправи погрѣшката на твоя противникъ. Слѣдъ това ще те наблюдава, какъ постѫпвашъ. Опиташъ ли се да разрѣшишъ въпроса, както копоятъ постѫпва спрѣмо заека, веднага ще приемешъ неговата форма. Това е неизбѣженъ законъ.

Постѫпкитѣ на хората опрѣдѣлятъ тѣхната форма. Подържашъ ли правото на силния, ти си животно; подържашъ ли правото на слабия, ти си човѣкъ; подържашъ ли правото на всички, ти си ангелъ. Ако правото е на слабия, какво трѣбва да правятъ силнитѣ? Въ животинското царство силнитѣ гонятъ слабитѣ, а между хората слабитѣ трѣбва да служатъ на силнитѣ. Ако силниятъ, т. е. господарьтъ се рѫководи отъ Христовото учение, ето какъ трѣбва да постѫпи той съ слугата си. Когато слугата, който е работилъ цѣлъ день на нивата, се върне у дома си, господарьтъ ще му сложи да яде, като му каже: заповѣдай, Стояне, наяжъ се добрѣ, почини си! Радвамъ се, че добрѣ свърши работата си. При това, господарьтъ трѣбва да извърши всичко туй не отъ снизхождение къмъ слугата си, но тъй искрено, че послѣдниятъ да се почувствува равноправенъ съ своя господарь. Какво струва на богатия, на силния да се приравни съ слабия? Вижте, напримѣръ, положението на нѣкой знаменитъ, виденъ професоръ, който е ангажиранъ, като възпитатель и учитель на царския синъ. Царскиятъ синъ е малко, слабо още дѣте, но отъ благоволението му къмъ този професоръ ще зависи оставането на професора въ университета. Лѣкарьтъ лѣкува болни, слаби хора, но отъ мнѣнието на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорътъ и лѣкарьтъ, които минаватъ за силни хора, познаватъ добрѣ своята наука и я прилагатъ на мѣсто, тѣ ще иматъ благоволението на слабитѣ хора, на царския синъ. Успѣхътъ имъ ще зависи отъ тѣхното благоволение. Значи, въ човѣшкия животъ правото е на слабия.

Мнозина казватъ: да имаме власть, ние ще изколимъ, ще избѣсимъ всички, които сѫ причина за неуредицитѣ въ свѣта. Всѣки, който мисли, че съ власть, съ насилие ще оправи работитѣ, той влиза въ животинското царство. Знаете ли, какви клещи има за този, който злоупотрѣбява съ силата си? Ще изясня мисъльта си съ баснята: „Човѣкъ, лъвъ и лисица“ Върви единъ лъвъ въ гората, и кракътъ му случайно попада въ единъ капанъ и се заклещва. Той иска да извади крака си отъ капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвътъ да реве, да вика за помощь. Въ сѫщата гора, наблизо нѣкѫдѣ, дърварь сѣкълъ дърва. Като чува този отчаянъ ревъ, отива по звука на рева, да види, какво е станало. Приближава се до мѣстото дѣто билъ капана и вижда лъвъ, уловенъ въ капанъ. Приближава се до него, хваща внимателно клещитѣ на капана, разтваря ги — и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободенъ, лъвътъ, вѣренъ на своя инстинктъ, хвърля се върху човѣка, иска да го разкѫса. Въ тозъ моментъ пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Азъ съмъ сѫдията! Кажете ми, какъ стана всичко по редъ“. Лъвътъ започналъ: „Както вървѣхъ изъ гората, не забѣлѣзахъ, че тукъ нѣйдѣ имало отворенъ капанъ. Кракътъ ми попадна вѫтрѣ и се заклещи. Азъ взехъ да рева. Дочу ме отнѣкѫдѣ този човѣкъ и дойде да ме освободи“. Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака въ капана, да видя, какво е било положението“. Лъвътъ туря крака си. — Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракътъ отново му се заклещва и остава вѫтрѣ Слѣдъ това лисицата се обръща къмъ човѣка и му казва: „Продължи сега пѫтя си, и втори пѫть не освобождавай отъ страдания тѣзи, които могатъ да те изядатъ.

Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ взиматъ единъ човѣкъ отъ улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човѣшката, нито даже животинската любовь, ще му кажатъ нѣколко принципа отъ Христовото учение и на бърза рѫка ще го произведатъ почетенъ членъ и организаторъ на нѣкое общество. Прѣди всичко, този човѣкъ трѣбва да има свое свободно, свещено убѣждение. Той трѣбва да разбира още и основитѣ, върху които е построенъ неговиятъ животъ. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законитѣ ѝ. Който търси своето право, като силенъ, тя го изпраща въ животинското царство, дѣто законитѣ сѫ желѣзни. Въ животинското царство нѣма абсолютно никаква свобода; тамъ нѣма и закони. Тамъ страхътъ владѣе надъ законитѣ. Той взима надмощие надъ всичко въ тѣхния животъ, вслѣдствие на което животнитѣ нѣматъ воля. Волята у тѣхъ е напълно атрофирана. Напримѣръ, вземете единъ слонъ, който е грамадно животно, обърнете го нѣколко пѫти съ гърба къмъ земята, и той ще стане кротъкъ, като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонътъ, значи, се страхува. Страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ. Единствената форма, въ която се заражда воля, е човѣкътъ. Животнитѣ нѣматъ брада, както човѣкъ, затова нѣматъ и воля. У хората долната челюсть се завършва съ брада. За да се подигнатъ животнитѣ отъ състоянието, въ което се намиратъ днесъ, трѣбва да се изминатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тѣхъ, да ги подеме. И да искатъ, тѣ не могатъ да се подигнатъ сега, понеже нѣма благоприятни условия за тѣхъ. Каквито усилия и да правите днесъ съ едно животно, за него нѣма още условия да се прѣвърне въ по-висока форма.

Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човѣчеството и ще му създаде по-висока форма. Затова, именно, всички съврѣменни хора трѣбва да се рѫководятъ въ живота си отъ идеята на ангелитѣ, че правото е на всички. Не се ли движатъ отъ тази идея, новата вълна не може да ги подеме. И тогава, споредъ законитѣ на разумната природа, тѣ ще се намѣрятъ въ невъзможность да влѣзатъ въ Царството Божие. Тѣ, като петьтѣ неразумни дѣвици, ще намѣрятъ вратата на Царството Божие затворена и ще кажатъ: Господи не разбрахме законитѣ Ти. Нѣкои казватъ: нали Господъ може всичко да направи? Защо тогава, Той не прѣобрази цѣлия свѣтъ изведнъжъ? Питамъ: когато нѣкой човѣкъ рѣши да пѫтува отъ София до Варна, трѣбва ли да се изпраща при него специаленъ чиновникъ да му казва, въ колко часа тръгва тренътъ? — Ако отиде на гарата на врѣме и си купи билетъ, той ще замине за Варна. Ако закъснѣе, тренътъ нѣма да го чака нито моментъ, ще си замине, а той ще остане да чака другъ тренъ.

По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Тя е създала свой редъ и порядъкъ, и всѣки трѣбва да спазва и зачита този редъ. Ще си купишъ билетъ и на врѣме ще отидешъ на гарата да чакашъ трена. Не очаквай да изпратятъ за тебе специална делегация, да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да те подкани да тръгнешъ. Рѣшите ли да заминавате нѣкѫдѣ, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има тренъ за мѣстото, дѣто отивате, купете си билетъ и бѫдете на врѣме на гарата. По-добрѣ да почакате малко на гарата, докато тренътъ тръгне, отколкото да се надѣвате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тѣзи изяснения, за да се освободите отъ редъ противорѣчия въ живота. Натъкнете ли се на нѣкои противорѣчия, ще знаете, че сте или въ животинското, или въ човѣшкото царства. Казвамъ: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, нѣма защо да се връщате назадъ. Сега ще търсите правото на всички. Врѣме е вече да се изучава и прилага Божествениятъ законъ, като мѣрка на всички прояви въ живота. Само по този начинъ хората ще се освободятъ отъ противорѣчията, които ги спъватъ въ живота имъ.

Сега, за да се разбератъ и приложатъ тия положения въ живота, хората се нуждаятъ отъ обяснения и упѫтвания. Иначе, има опасность за тѣхъ да се проявятъ по животински начинъ. И въ този случай, ако силниятъ човѣкъ не е разуменъ, той ще се прояви като животно; ако слабиятъ пъкъ е разуменъ, той ще се прояви като истински човѣкъ. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички сѫщества. Този човѣкъ ще може да направи това, което мечката, вълкътъ, тигърътъ, змията, паякътъ и редъ още животни правятъ. Този човѣкъ ще прилича на силенъ порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нѣщо непостоянно. Слабиятъ, но разуменъ човѣкъ прилича на малка бистра рѣчица, която дѣто минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т. н.

Нѣкой казва: ако имамъ пари, ако съмъ силенъ, цѣлиятъ свѣтъ ще оправя! Казвамъ: ако свѣтътъ може да се оправи съ сила и съ пари, азъ бихъ далъ на този човѣкъ, колкото пари иска, и то съ условие да оправи не цѣлия свѣтъ, но само малката България. Който се наема да направи този опитъ, не само на думи, но на дѣло, нека дойде при мене. Даде ли веднъжъ обѣщание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи свѣта, не е лесно да се оправи и цѣлъ народъ, както не е лесно да се изправи и единъ човѣкъ само. За потвърждение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. Близо до двореца на единъ отъ индускитѣ царе живѣлъ единъ светия. Царьтъ забѣлѣзалъ, че светията ималъ една хубава крава, която грижливо наглеждалъ. Той хвърлилъ око на нея и казалъ на светията: искамъ да взема твоята крава, защото ми харесва. — Никому не я давамъ, азъ не мога безъ тази крава. — Ще ти дамъ вмѣсто нея една отъ моитѣ. — По никой начинъ не я смѣнявамъ. — Тогава ще ти я платя богато. — И на това не съмъ съгласенъ. — Въ краенъ случай ще я взема насила. — Опитай се! Зачудилъ се царьтъ, защо светията не дава кравата и рѣшилъ да го наблюдава, какъ живѣе. Наблюдавалъ го 1,000 години и вършилъ всичко, каквото и той правилъ. Наблюдавалъ го 2,000 години, наблюдавалъ го 2,000 години, докато най-послѣ станалъ силенъ като светията. Щомъ постигналъ тази вѫтрѣшна сила, царьтъ прѣстаналъ вече да желае кравата на светията.

Казвамъ: кравата прѣдставлява човѣшката душа, която никога и никому не трѣбва да продавате. И цѣлия свѣтъ да ви дадатъ, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човѣкъ, но не и душата си. Душата е Божествениятъ принципъ, Божественото начало въ човѣка. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога, и той остава безъ нея. Човѣкъ безъ душа е подобенъ на животно. И тогава правото е вече на негова страна. Отъ този моментъ, обаче, той става най-нещастно сѫщество — нийдѣ не може да намѣри миръ. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.. Голѣма вѫтрѣшна тѫга иматъ и животнитѣ. Вие срѣщате вълкъ и казвате: видѣхъ единъ вълкъ. Повече отъ това нищо не знаете. Защо вълкътъ има дълга муцуна — не знаете. Защо опашката му е дълга — сѫщо не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка опрѣдѣлятъ неговата интелигентность. Той е една закѫснѣла, изостанала душа въ своето развитие. Първата буква отъ името му „Вълкъ“ — на български езикъ „der Wolf“ — на нѣмски, разгледана кабалистически, не означава нѣщо лошо. Вълкътъ, по естество, обича да си служи съ лъжа, но буквата „W“ въ нѣмски езикъ, както и буквата „В“ въ български езикъ, която не е нищо друго, освѣнъ „W“ пакъ, свързано съ единица, влиза като елементъ въ Истината. Затова, вълкътъ и като лъже, пакъ Истината казва. Тази буква е свързана съ закона на Истината. Втората буква „Ъ“ означава топузъ, което показва, че вълкътъ си служи съ топузъ.

И тъй, животинското и човѣшкото царства, както и геометрическитѣ фигури и тѣла, сѫ създадени по строго опрѣдѣлени правила и закони. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и редъ още фигури, както и кубътъ и други още тѣла, прѣдставляватъ точно опрѣдѣлени геометрически величини, съ точно опрѣдѣлено предназначение и смисълъ. Щомъ е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тѣло ще се създаде. Всичкитѣ фигури и тѣла съставляватъ необходимость за физическия свѣтъ. Тѣ сѫ полета на дѣйствуващи сили, всѣка отъ които извършва специфична работа. Щомъ напишемъ единъ триѫгълникъ, веднага си прѣдставяме високъ планински връхъ, отъ който енергиитѣ на разтопенитѣ снѣгове и ледове потичатъ надолу къмъ основата, вслѣдствие на което тя е всѣкога широка. Слѣдователно, силитѣ, енергиитѣ на триѫгълника се проявяватъ въ основата му, а върхътъ показва посоката, отъ която иде енергията. Възъ основа на това, когато си прѣдставяме човѣка въ триѫгълника, ще знаемъ, че силата, която той проявява въ живота си, иде отгорѣ, отъ главата, а главата е неговиятъ умъ. И затова, докато има снѣгове на върха на триѫгълника, докато тѣ се топятъ и пращатъ енергията си къмъ основата, дотогава човѣкъ ще бѫде силенъ и ще може да дѣйствува. Когато прѣстане силата на върха, ще прѣстане силата и на основата. Съ други думи казано: докато Богъ дѣйствува, и човѣкъ ще дѣйствува; прѣстане ли Богъ да дѣйствува, и човѣкъ прѣстава да дѣйствува. Богъ е върхътъ, т. е. цѣльта, посоката, къмъ която човѣкъ се движи. Всичко, което човѣкъ придобива, иде отгорѣ.

Ако обърнемъ сега този триѫгълникъ съ върха надолу, ще се намѣримъ въ обратния процесъ. Тогава човѣкъ се поставя на мѣстото на Бога. Енергията, която тече отъ върха на този триѫгълникъ, отива надолу, въ центъра на земята, въ коренитѣ на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нѣкое шише. Значи, енергията може да излиза отъ два центъра: единиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, въ който върхътъ А е горѣ. Тамъ е мѣстото на горния Господъ. Другиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, който е обърнатъ съ основата си нагорѣ. Значи, върхътъ А въ този триѫгълникъ е мѣстото на долния Господъ. Между горния и долния Господъ има извѣстно съотношение. Горниятъ Господъ запитва долния: „Човѣкътъ, на когото дадохъ сила и богатство, разработи ли този капиталъ, върна ли го назадъ?“ Каквото напише долниятъ Господъ за човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ кредитъ. Отъ този отговоръ зависи, дали човѣкъ ще се повиши или понижи. Каквото вземе човѣкъ, той може да го задържи само за извѣстно врѣме. Прѣзъ това врѣме той трѣбва да тури този капиталъ въ движение, да придобие отъ него нѣкаква печалба и слѣдъ това, когато дойде падежътъ му, да го върне назадъ. Нищо не се дава за вѣчни врѣмена. Понеже човѣкъ, по естество е прогресивенъ, той трѣбва да ликвидира съ капитала, който му е даденъ: той ще заплати за всичко, което е ялъ и пилъ, а спечеленото ще върне въ касата на горния Господъ. Той държи смѣтка за всичко, което е далъ на хората и казва: на еди-кого си дадохъ петь таланта; на еди-кого — три, а на еди-кого — единъ талантъ. Този е естествениятъ редъ на нѣщата. И затова, всички страдания въ свѣта се явяватъ като естествени послѣдствия отъ неразумното използуване на благата, които Богъ ни е далъ.

Мнозина отиватъ до крайность въ своитѣ разбирания и казватъ, че ако човѣкъ не изплати задълженията си, може да дойде до стѫпалото на животно. — Не, произволно човѣкъ не може да стане животно. Само по необходимость, споредъ закона на инволюцията, на всѣки човѣкъ прѣдстои да мине и прѣзъ животинското царство. Погледнато на животинското царство отъ по-високо стѫпало, по сѫщина то прѣдставлява единъ възвишенъ свѣтъ. Ако се влѣзе въ невидимия свѣтъ, тамъ животнитѣ сѫ разумни сѫщества, подобни на ангели, съ които напълно може да се разбирате. Щомъ слѣзатъ на земята, тѣ ставатъ животни. Единъ митъ прѣдава историята на Луцифера по слѣдния начинъ. Въ невидимия свѣтъ той билъ единъ отъ свѣтлитѣ, възвишени ангели, който седѣлъ до трона на Господа. Единъ день у него се родило желанието да стане силенъ, като Бога и си казалъ: „Врѣме е вече и азъ да потърся своята сила, да възстановя своето право!“ Отъ тозъ моментъ той се намѣрилъ между животнитѣ. Затова днесъ рисуватъ Луцифера въ човѣшки образъ, но съ копита и рога. Ето защо животнитѣ сега сѫ изложени на вселяване въ тѣхъ на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красивъ свѣтъ. То не е такова, каквото външно прѣдставлява. Обаче, за да се влѣзе въ човѣшкото царство, трѣбва да се мине прѣзъ животинското.

Животинското и човѣшкото царства сѫ два противоположни свѣта. Въ животинското царство господствуватъ страха и страститѣ, а въ човѣшкото царство — мисъльта и чувствата. Когато човѣкъ успѣе да се освободи отъ животното въ себе си, той вече не може да прави зло. Животното въ човѣка прави злото. То казва: не съмъ ли въ състояние азъ да направя нѣкакво зло? Щомъ направите една погрѣшка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у васъ, и затова кажете: сега пъкъ ще дамъ ходъ на човѣшкото въ себе си. Вие знаете, че въ животинското царство правото е на силния, въ човѣшкото царство — на слабия. Възвишеното, благородното въ човѣка е слабиятъ принципъ. Ако вие отдадете правото на малкото дѣте, като на слабо сѫщество, вие сте истински човѣкъ. Така постѫпва само честниятъ човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никаква лъжа. Само силниятъ краде. Той може да бѫде поетъ, писатель, ученъ или философъ, но на животинското царство. Поетътъ на животинското царство възпѣва силнитѣ, бурни чувства. Той описва подвизитѣ на нѣкой голѣмъ юнакъ, изразени въ убийства и грабежи. Поетътъ на човѣшкото царство възпѣва живота на цвѣтята — на най-нѣжното, най-слабото нѣщо въ свѣта.

Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. На кое царство е философъ този човѣкъ: на животинското, на човѣшкото или на Божественото? Човѣкъ трѣбва да прави вѫтрѣшна разлика въ всички прояви на живота. Когато ви обича нѣкой, сѫщо така трѣбва да различавате, какъ ви обича този човѣкъ: по животински, по човѣшки или по Божественъ начинъ. Когато любовьта има само външни проявления, като цѣлувки, пригрѫдки и приставания, това е животинска любовь. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избѣга отъ баща си и майка си, ще пристане на нѣкой момъкъ, който я лъже, и слѣдъ това ще мисли, че ще бѫде щастлива. Когато нѣкой момъкъ обича момата възвишено и идеално, той трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви услуги и жертви къмъ нея. Въ идеалната любовь има пълно безкористие.

Казвамъ: разбирайте добрѣ това, което ви се говори. Ние говоримъ за сѫщината на живота. Човѣкъ трѣбва да слѣди за своитѣ мисли и чувства, както майката слѣди за малкото си дѣтенце. Въ постѫпкитѣ му не трѣбва да сѫществува никаква лъжа, никакво користолюбие. Вие трѣбва да проучавате качествата на вашата обичь и любовь, защото каквато е обичьта и любовьта, такива ще бѫдатъ и нейнитѣ резултати. Когато Божията Любовь се прилага въ живота, тя дава свои специфични плодове; човѣшката любовь пъкъ дава свои особени плодове; животинската любовь сѫщо тъй дава специални плодове. Всѣка любовь има свои естествени послѣдствия. Приложението на животинската любовь не може да даде резултати на човѣшката любовь. Приложението на Божествената любовь сѫщо така не може да даде резултати на човѣшката любовь. Божественото дава Божествени резултати; човѣшкото — човѣшки, а животинското — животински. По този въпросъ човѣкъ може да философствува, колкото иска, но въ края на краищата, той ще се убѣди, че Истината е само една.

Тѣзи дефиниции, които ви се даватъ тукъ, нѣма да ги намѣрите въ никаква литература. Тѣзи нѣща сѫ провѣрени и на земята, и на небето. Тѣ сѫ провѣрени и между животнитѣ, и между хората, и между ангелитѣ. Вслѣдствие на това тѣ не прѣдставляватъ нѣкакви теории, а сѫ дѣйствителни факти. Вие ще кажете, че всѣки човѣкъ може да провѣри тия факти. Да, Истината дава право на всѣки чистосърдеченъ човѣкъ да провѣрява нѣщата. Има специаленъ законъ, съ помощьта на който могатъ да се провѣряватъ отношенията между всички сѫщества. Който знае този законъ, той може да провѣри и проучи тѣзи отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Ако азъ правя това, което Богъ иска, правото е на моя страна; ако правя това, което азъ искамъ, между Бога и мене настава разногласие. Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, въ края на краищата, трѣбва да се подчинятъ на Божественото начало въ себе си, безъ никакво съпротивление. Никой не може да се мѣри съ Божественото. Въ Него нѣма никакво противорѣчие. Най-много и най-голѣми противорѣчия сѫществуватъ въ животинския свѣтъ, а най-малки — въ ангелския. Въ Божествения свѣтъ цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички сѫщества. Нѣкога човѣкъ отдава правото на силния, нѣкога — на слабия, а нѣкога — на всички сѫщества. Въ послѣдния случай той живѣе въ Божествения свѣтъ.

Тѣзи обяснения сѫ необходими помагала при сегашния животъ на съврѣменното човѣчество. Съврѣменнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. За тази цѣль имъ сѫ нужни лостове. Пръвъ важенъ лостъ, който трѣбва да се приложи къмъ знанията имъ, е прѣсѣването. Всички тѣхни знания, възгледи и теории трѣбва да се прѣчистятъ, да се прѣсѣятъ, да остане най-хубавото и най-възвишеното. Въ нашитѣ възгледи, запримѣръ, има остатъци отъ животинското царство, но всичко нечисто трѣбва да се прѣчисти. Човѣкъ не може абсолютно да се освободи отъ животинското въ себе си, но да остане отъ него поне най-красивото, най-благородното. И животнитѣ иматъ благородни качества. Ние сме възприели отъ тѣхъ нѣкои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния животъ. Запримѣръ, благодарение на животнитѣ ние знаемъ да ядемъ. Ако скѫсаме връзкитѣ си съ животнитѣ, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като послѣдствие на това ще се измѣни и здравословното ни състояние.

Нѣкой казва: азъ искамъ да се освободя отъ животинското въ себе си. — Освободишъ ли се абсолютно отъ животинското, ще прѣкѫснешъ връзката си съ стомаха. Животнитѣ подържатъ стомашната система. Всѣки, който иска да има здрава и добрѣ урегулирана стомашна система, трѣбва да бѫде разуменъ, да създаде правилни отношения съ животнитѣ. Бѣлиятъ дробъ е свързанъ съ човѣшкото царство. Бѣлитѣ дробове подържатъ порядъка въ човѣшкия свѣтъ. Мозъкътъ е свързанъ съ ангелския, съ Божествения свѣтъ, дѣто правото е на всички. Значи, има три свѣта на порядъкъ: порядъкъ на животнитѣ, порядъкъ на хората и порядъкъ на ангелитѣ. Тѣзи три свѣта се намиратъ въ извѣстно вѫтрѣшно съотношение, въ извѣстна зависимость. Слѣдователно, стомахътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ бѣлитѣ дробове, а бѣлитѣ дробове — съ мозъка. Значи, мозъкътъ, като най-висша инстанция, ще регулира първитѣ два свѣта. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелитѣ; като се говори за бѣлия дробь, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животнитѣ. Както виждате, животинското царство е възвишенъ свѣтъ. Безъ него нашето сѫществувание не би било възможно. Що се отнася до тънкитѣ и дебелитѣ черва, ние още нищо не говоримъ. Тѣ прѣдставляватъ по-низъкъ свѣтъ и отъ този на стомаха. Тѣ сѫ адътъ, чистилището. До стомаха животътъ е нормаленъ; отъ стомаха надолу — червата — прѣдставляватъ животъ на единъ ненормаленъ свѣтъ. Ние се занимаваме съ нормалния животъ, какъвто срѣщаме въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха. За въ бѫдеще и дѣцата ще се занимаватъ съ живота на тънкитѣ и дебелитѣ черва, защото и въ тѣхъ се крие извѣстна тайна.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрѣшнитѣ съотношения, които сѫществуватъ между неговитѣ удове. Иначе той ще се изложи на голѣми спънки. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да държи тѣлото си въ изправность. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправилъ отношенията си съ животнитѣ; ако урегулира дробоветѣ си, изправилъ е отношенията си съ хората; ако урегулира мозъка си, изправилъ е отношенията си съ ангелския свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ пъкъ регулира всички свѣтове. Тамъ Богъ царува. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ здрави и щастливи. Мнозина искатъ да се освободятъ отъ животинското. Смисълътъ, обаче, не е въ това, да се освободятъ отъ животинското въ себе си, но да го урегулиратъ. Прѣди всичко човѣкъ не трѣбва да се безпокои отъ това, че въ него се е породило нѣкакво животинско чувство. Най-първо той трѣбва да анализира своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, да види къмъ коя категория се отнасятъ, дали къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. И послѣ слѣдъ като разбере, че дадено чувство се отнася, напримѣръ, къмъ животинскитѣ, той трѣбва да потърси начинъ, какъ да се справи съ него. Нѣкои окултисти и теософи казватъ: „Убий всѣко желание въ себе си!“ — Не, това е неправиленъ методъ. Желанията не трѣбва да се убиватъ, но трѣбва да се култивиратъ, да се възпитаватъ. Божествената наука не прѣпорѫчва никакъвъ родъ убийства, но тя казва, че низшето трѣбва да се подчини на висшето, за което дава разни методи които трансформиратъ енергията на низшитѣ чувства и желания.

Значи, всѣко низше чувство може да се трансформира въ висше, понеже между тѣхъ има извѣстна зависимость. Тѣ не могатъ да сѫществуватъ едно безъ друго, тъй както тѣлото не може да функционира безъ мозъкъ, безъ дробове и безъ стомахъ. Главата е прѣдшествувала бѣлитѣ дробове, а тѣ — стомаха. Извѣстно е, че отъ зачеването на човѣка, докато е въ утробата на майката, той минава прѣзъ всички фази на живота, но се ражда въ този моментъ, именно, когато човѣшкиятъ принципъ вземе надмощие надъ всички останали. Слѣдователно, при процеса на раждането на кое и да е сѫщество, всѣкога човѣшкиятъ принципъ господствува. Не може да се роди едно сѫщество, ако човѣшкиятъ принципъ не дѣйствува. Значи, само човѣкътъ може да произвежда. Той е производителниятъ принципъ въ свѣта. Ако се спре производителниятъ процесъ у човѣка, всички растения и животни ще спратъ развитието си, ще почнатъ да изсъхватъ. Растенето зависи отъ човѣка. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да запази този процесъ въ себе си. За да се запази производителностьта въ човѣка, той трѣбва малко да сѣе, малко да жъне, малко да яде.

И тъй, отъ човѣшкия принципъ зависи, дали ще се роди човѣкъ или друго нѣкакво сѫщество. И животнитѣ се раждатъ по човѣшкия принципъ, но като не знаятъ методитѣ, какво трѣбва да направятъ, за да се родятъ човѣци, тѣ се раждатъ животни. Слѣдователно, животнитѣ минаватъ и прѣзъ човѣшкия принципъ, но се раждатъ като животни. Хората пъкъ се раждатъ по човѣшкия принципъ, защото тѣ знаятъ методитѣ, какъ да се раждатъ човѣци. Казано е, че всѣко желание е дадено отъ Бога. Обаче, има случаи въ живота, когато желанията на хората се изразяватъ въ животинска форма. И ще видите, че у нѣкой човѣкъ има силно желание да убива. Това силно желание въ своя зародишъ е имало другъ стимулъ; то е било подтикнато отъ нѣщо възвишено и благородно, но тъй като човѣкъ не е знаялъ, какъ да го култивира и възпита въ себе си, то е взело животински образъ. Мислитѣ и желанията въ човѣка се раждатъ по сѫщия начинъ, както и самиятъ човѣкъ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да ражда своитѣ мисли и желания правилно, по човѣшки, за да услужва съ тѣхъ и на другитѣ хора. Този законъ има голѣмо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ животинскитѣ форми. Животинското въ него трѣбва да се подчини на висшето. Ядешъ ли, не прѣяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска защото, по атавистически начинъ, той понѣкога може да поиска месо, или друга нѣкаква храна, която днесъ не му понася. Ако стомахътъ настоява да му се даде месо, ето какъ трѣбва да се постѫпи съ него. Сварете малко картофи. Прѣсувайте ги, прибавете къмъ тѣхъ всичко, каквото е нужно, за да имъ се придаде приятенъ вкусъ. Направете отъ тази смѣсь кюфтета. Опържете ги въ хубаво, чисто масло; турете отгорѣ имъ малко прѣсенъ магданозъ и му ги прѣдложете. Кажете на стомаха си: заповѣдай, хапни си отъ тѣзи кюфтенца! Надали нѣкога си ялъ по-крѣхко месо отъ това. Стомахътъ ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари.

Сега вие ще кажете: не лъжемъ ли по този начинъ стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пакъ отъ трѣва? Вълкътъ се храни главно съ овци, а вие знаете, че овцитѣ сѫ трѣвопасни животни. Слѣдователно, вълкътъ, като се храни съ овци, по косвенъ пѫть и той е трѣвопасно животно. Обаче, по-добрѣ е да възприемаме храната въ нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме отъ фабрикитѣ. Месото на овцата не е нищо друго, освѣнъ консервирана трѣва, приготвена по особенъ фабриченъ начинъ. Опасностьта отъ вегетариянството за нѣкои хора се заключава въ това, че тѣ иматъ животински потици, а искатъ да живѣятъ по човѣшки. У такива хора се явява извѣстно стълкновение въ стомаха, и тѣ казватъ: не ни понася нѣщо вегетариянството. Човѣкъ трѣбва да бѫде вегетариянецъ по убѣждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освѣнъ това, животното въ човѣка трѣбва да вѣрва въ него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вѣрва ли животното въ човѣка, въ своя господарь, по между имъ ще се яви извѣстна дисхармония.

Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлѣчена за васъ. Тя не може да се изчерпи само съ говорене. Вие трѣбва да градите върху нея, докато си създадете новъ начинъ на самовъзпитание. И слѣдъ това, като я приложите въ живота си, ще имате отлични резултати. Азъ съмъ правилъ редъ години опити съ нея. Тѣзи опити сѫ бавни, но сигурни; тѣ сѫ микроскопически, но колкото повече врѣме минава, толкова по-мощни сѫ и резултатитѣ. Никоя сила не е въ състояние да спре човѣка отъ желанието му да направи този опитъ. Всички движения се подчиняватъ на извѣстни правила и закони. Напримѣръ, ходътъ на човѣка сѫщо така се обуславя отъ извѣстни закони. Когато човѣкъ тръгва за нѣкѫдѣ, първо трѣбва да постави дѣсния си кракъ напрѣдъ, а послѣ лѣвия. Освѣнъ това, той трѣбва да стѫпва леко на пръсти, а не както нѣкои стѫпватъ първо на петата, а послѣ на пръститѣ си. При това, слѣдете, какви сѫ резултатитѣ отъ работата на човѣка, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро, и работата му назадъ остава. Правилно е, човѣкъ да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си. Постѫпва ли така, на края той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Въ всички свои проявления природата има опрѣдѣленъ редъ и порядъкъ. Въ Божествения свѣтъ има пълна разумность. Щомъ прѣдприемашъ нѣкаква екскурзия, най-първо ще обмислишъ добрѣ въпроса, съгласна ли е тази екскурзия съ Божествения свѣтъ, съ човѣшкия свѣтъ и съ животинския свѣтъ. И ако тя е съгласна съ всички тия свѣтове, тогава ще я прѣдприемешъ. Слѣдъ това ще поставишъ дѣсния си кракъ напрѣдъ, и то главно пръститѣ, а послѣ останалата часть отъ стѫпалото. Пръститѣ на крака прѣдставляватъ ангелското поле на дѣйствие; долната часть на стѫпалото — човѣшкото поле на дѣйствие, а петата — животинската область. Който стѫпва първо на петитѣ си, той търси правото на силния. Въ човѣшкия животъ правото е на разумния, а въ ангелския — на любещия. Божествениятъ свѣтъ обхваща правото на всички сѫщества.

Всѣки, който разбере тия три свѣта, той ще има ясна прѣдстава за величието на жителитѣ отъ Божествения свѣтъ. Ангелитѣ, напримѣръ, сѫ въ съсѣдство съ хората. И тѣ иматъ свои училища, църкви, градини, като нашитѣ, но ако влѣзете между тѣхъ, само тогава ще разберете, що е култура, що е редъ и порядъкъ, що е чистота и любовь. И тѣ иматъ забави и развлѣчения, като насъ, но съ съвсѣмъ различенъ характеръ отъ нашитѣ. Въ тѣхното царство болести нѣма и смърть не сѫществува. Ще кажете: да заминемъ веднъжъ отъ земята, че да поживѣемъ и ние малко спокоенъ и красивъ животъ. — Не се отива изведнъжъ въ ангелския свѣтъ. Слѣдъ заминаването си отъ земята, непробуденитѣ души минаватъ прѣзъ единъ прѣходенъ свѣтъ, дѣто нѣма още истински редъ и порядъкъ. Тукъ тѣ прѣстояватъ извѣстно врѣме, споредъ степеньта на своето развитие. Пробуденитѣ души, обаче, минаватъ и заминаватъ този свѣтъ, безъ да се спиратъ. Оттукъ тѣ отиватъ въ ангелския свѣтъ — свѣтъ на разумность, свѣтъ на истина и красота, свѣтъ на любовь, свѣтъ на вѣчна свѣтлина.

Сега, да оставимъ настрана горното небе. Тамъ, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалимъ това небе въ себе си. Ако вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да прѣустроите живота си, отъ невидимия свѣтъ ще ви дойдатъ на гости сѫщества на Любовьта. Тѣ сѫ много внимателни и се интересуватъ отъ всѣко сѫщество, което иска да работи, да учи. Рѣши ли нѣкой човѣкъ да учи, тѣ му изпращатъ учитель. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя святия си Духъ да ги учи“. Въ момента, когато човѣкъ рѣши да служи на Бога по новъ начинъ и се заинтересува отъ Божията Любовь, веднага Духътъ иде на помощь и урежда работитѣ му. Казано е още: „Когато пѫтищата на нѣкой човѣкъ сѫ Богоугодни, Богъ изпраща Духа си да му услужи, и Той го примирява съ всички врагове“. Всички хора ставатъ благосклонни къмъ този човѣкъ и казватъ: омекналъ е нѣщо този нашъ познатъ. И наистина, всичко наоколо му съдѣйствува за негово добро.

Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение положението на човѣкъ, който рѣшава да служи на Бога. Вие сте бѣденъ човѣкъ, нѣмате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате самъ-самичъкъ въ живота, като чужденецъ. Обаче, вие имате богатъ дѣдо нѣкѫдѣ въ Америка, и той умира, като ви оставя голѣмо наслѣдство, около 100,000 долари. Вие взимате паритѣ и се чувствувате самостоятеленъ, отъ никого независимъ. Обличате се добрѣ, храните се добрѣ, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започватъ да се интересуватъ отъ васъ: почитатъ ви, кланятъ ви се, щастливи се считатъ, че могатъ да се разговарятъ съ васъ. Изгубите ли паритѣ си, отново всички ви изоставятъ. Каквато е силата на паритѣ за материалния свѣтъ, такава е и духовната сила на човѣка, когото посѣщаватъ велики, разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Докато живѣете въ физическия свѣтъ, силата ви е отвънъ; влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, силата ви е отвѫтрѣ. Тогава обичатъ човѣка заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има въ физическия свѣтъ; въ ангелския свѣтъ има малко падания, а въ Божествения свѣтъ нѣма абсолютно никакви падания, понеже нѣма изкушения!

Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да уредите разумно живота си. Въ душата на всѣкого има заложени нѣкакви дарби, нѣщо хубаво и добро. Всѣки има желание да направи нѣщо хубаво, но като не знае законитѣ, методитѣ, какъ да постѫпва, той разваля хубавото, което е прѣдприелъ. Напримѣръ, нѣкой иска да изчисти едно петно отъ дрехата си, но вмѣсто да го изчисти, скѫсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начинъ ще успѣе. Ти искашъ да реформирашъ нѣкой човѣкъ, да го освободишъ отъ единъ недѫгъ, но като го тласкашъ натукъ-натамъ, вмѣсто да го освободишъ отъ този недѫгъ, ти скѫсвашъ кожата му. По-добрѣ го остави съ недѫга му, но съ здрава кожа, отколкото безъ недѫгъ и съ одрана кожа. Има нѣща, които могатъ лесно да се поправятъ, но има такива, за които се изисква повече врѣме. Въ това отношение се иска разумность. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ. Направи ли той една погрѣшка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповѣда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трѣбва да анализира себе си, да разбира, кои прояви сѫ животински, кои — човѣшки и кои — ангелски.

И тъй, първото правило, което трѣбва да спазвате: раждайте желанията си по човѣшки. Второто правило: всѣка сутринь, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути въ размишление, докато се уравновѣсите. Имате ли нѣкакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го прѣвърнете въ човѣшко. Не успѣете ли да направите това, прѣзъ цѣлия день работата ви нѣма да върви успѣшно. Обърнете се къмъ Бога съ молба да прѣвърнете вашето желание въ по-благородно, и докато не почувствувате миръ въ душата си, не започвайте никаква работа. Слѣдъ това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щомъ успѣете да уравновѣсите състоянието си, вие ще наредите всичкитѣ си работи по-добрѣ, отколкото ако бързате и не успѣете да се уравновѣсите. Тогава работитѣ ви ще се объркатъ много повече.

Единъ нашъ познатъ разправяше слѣдния нещастенъ случай, който го сполетѣлъ. „Всѣка сутринь азъ се молѣхъ на Бога и слѣдъ това започвахъ работата си. Една сутринь, обаче, трѣбваше да замина за нѣкѫдѣ, и като се бояхъ да не пропусна трена, казахъ си: тази сутринь ще мине безъ молитва, и тръгнахъ за гарата. Тази сутринь, именно, моето дѣте пострада. Въ играта си едно негово другарче, по невнимание, му извади окото: Казвамъ: не бързайте! Не започвайте работата си, прѣди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днесъ го пропуснете, утрѣ пакъ има тренъ. Тренътъ и утрѣ можешъ да хванешъ, но изваденото око не можешъ да върнешъ. Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъжъ се дава на човѣка. Добра мисъль, добра дума, само веднъжъ се дава. Любовьта ще похлопа сутринь само веднъжъ на вратата ти. Ако станешъ да ѝ отворишъ, добрѣ си направилъ; не ѝ ли отворишъ, цѣлия день ще минешъ безъ любовь. Тогава и да плачешъ, и да се молишъ, втори пѫть тя не иде. Слѣдъ Любовьта ще дойде Мѫдростьта, а най-послѣ Истината. И тѣ ще потропатъ само веднъжъ на вратата ти. Не имъ ли отворишъ веднага, никакви сълзи не сѫ въ състояние да ги върнатъ назадъ. Ще чакашъ втория день и ще бѫдешъ буденъ.

Питамъ: какво прѣдставлява животътъ безъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Какво прѣдставлява човѣкъ безъ тѣхното посѣщение? Истински човѣкъ е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и веднага имъ отваря. Само този човѣкъ може да каже: чухъ гласа на Любовьта, когато похлопа на сърцето ми; чухъ гласа на Мѫдростьта, когато похлопа на ума ми; чухъ гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облѣче душата ми. Подъ Истина разбираме образа на човѣшката душа. Душата носи Истината въ себе си. Богъ е въ душата на човѣка. Казано е въ Битието: „Вдъхна дихание въ човѣка, и той стана жива душа“. Който разбере закона на Истината, той ще влѣзе въ областьта на далечното бѫдеще, дѣто хората ще бѫдатъ крилати, като ангелитѣ: крилати по умъ и сърце, а мощни по душа и по духъ.

Сега отъ васъ се иска приложение въ малкитѣ работи. Започнете отъ отношенията си къмъ животнитѣ. Бѫдете внимателни и снизходителни и къмъ тѣхъ, за да не се изродите въ своето развитие. Ако бѫдете снизходителни къмъ животнитѣ, ще имате правилни отношения и къмъ хората. По този начинъ само ще разберете и слѣднитѣ Христови думи: „Ако ме любите, ще упазите и моя законъ“. Слѣдователно, ако ние любимъ Бога, ще проявимъ Божията Любовь и ще разберемъ и упазимъ законитѣ, които Той е поставилъ. Прѣстѫпваме ли Божиитѣ закони, не можемъ да имаме Неговата любовь. Въ какво се проявява любовьта ни къмъ Бога, ако ние разрушаваме свѣта, който Той е създалъ?

Казвамъ: анализирайте своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, и слѣдете къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. Ще прочета псаломъ 119, буква Г — Гимелъ и ще направя единъ малъкъ разборъ на нѣкои стихове.

„Дигни отъ мене укоръ и прѣзрѣние, защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — (22ст.). Първата часть на този стихъ е отъ областьта на животнитѣ, а втората часть „защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — е отъ областьта на човѣцитѣ.

„Князове, наистина, седнаха и говорѣха противъ мене“ — отъ животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше въ Твоитѣ повелѣния“ — отъ човѣшкото царство — (23 ст.).

„Твоитѣ свидѣтелства, наистина, сѫ наслаждение мое и съвѣтници мои“. — Това е заключението. То е отъ ангелското царство.

„Стори добро на раба си, за да живѣя и да упазя словото Ти“ — (17 ст.). Споредъ сегашнитѣ врѣмена, този стихъ може да се прѣведе въ слѣдната форма: „Сторилъ си добро на раба си, и азъ пазя Словото Ти“. Бѫдещитѣ врѣмена, за които Псалмопѣвецътъ е писалъ, сѫ вече настоящи врѣмена за насъ. Богъ е сторилъ вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освѣнъ рабътъ на Бога да пази и изпълнява Словото Му.

„Отвори очитѣ ми, и ще гледамъ чудесата на Твоя законъ“ — (18 ст.). Когато Псалмопѣвецътъ е писалъ тоя стихъ, очитѣ му сѫ били затворени, но сега може да се даде другъ прѣводъ на стиха: „Отваряшъ очитѣ ми, и азъ постоянно гледамъ чудесата на Твоя законъ“.

„Пришлецъ съмъ азъ на земята; не скривай отъ мене заповѣдитѣ Си“ — (19 ст.). Псалмопѣвецътъ казва: „Пришлецъ съмъ азъ на земята“, а ние очакваме врѣмето да станемъ наслѣдници на небето.

И тъй, като четете 22 стихъ, кажете въ себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигашъ отъ мене укоритѣ и прѣзрѣнието Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми давашъ. Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, а сега виждамъ ясно.

Бесѣда отъ Учителя,

държана на 26 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...