Jump to content

1925_08_25 Високиятъ върхъ


Ани

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Високиятъ върхъ.

Ще прочета 18-та глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е ученикъ на Любовьта, затова Евангелието на Иоана ще наречемъ Евангелие на „най-високия върхъ.“ Този ученикъ, който бѣше познатъ на първосвещеника, излѣзе вънъ и каза на вратарката да пуснатъ Петра. Значи, Иоанъ въведе Петра. Иоанъ е емблема на Любовьта, а Петъръ е емблема на старото учение. Той е камъкътъ. Щомъ дойде Любовьта, веднага ще те поставятъ на изпитъ, да видятъ, дали можешъ да подържашъ нейнитѣ принципи. Момата, която се влюбва, тъкмо се разговаря съ своя възлюбенъ, ето идватъ баща й и майка й и я питатъ: що търси тоя момъкъ тукъ? И той започва да се отрича.

И слугинята-вратарка, казва на Петра: „И ти ли си отъ ученицитѣ на тоя човѣкъ?“ Той казва: „Не съмъ!“

Петъръ казва рѣзко и отривисто: не съмъ! Да се отрича единъ човѣкъ отъ Истината, то е все едно, онзи човѣкъ, който има черно лице, да се отказва отъ него. Истината, като тури печата си, съ нищо не може да се изтрие.

Външниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния. Туй, което е станало прѣди 2000 години съ Исуса, съ Петра, съ тия първосвещеници, е това, което става и въ самия човѣкъ. Не е въпросътъ, какво става отвънъ, а какво става отвѫтрѣ. Много пѫти вие имате свещени идеи, които ви причиняватъ голѣма радость, но единъ день вие се отричате отъ всички тия свещени идеи. Казвате: това е празна работа! Вие ги прѣдавате на Пилата и Кайафа. Послѣ казвате: азъ бѣхъ щуръ едно врѣме, че се водихъ по такива глупави учения. Сега станахъ уменъ човѣкъ! Въ този случай вие играете ролята на Петра. Но когато пропѣе този пѣтелъ, той ще напомчи на човѣка за неговитѣ погрѣшки. Този пѣтелъ пѣе винаги, когато дойдатъ страданията. Прѣди да дойдатъ страданията, човѣкъ мисли, че всичко ще му върви добрѣ, лесно, но дойдатъ ли страданияга, тѣзи неизбѣжни спѫтници въ живота, този пѣтелъ много пѣе, той кукурига всѣка минута, проглушава ушитѣ ви. Той пѣе много, понеже страданията му даватъ хубава храна. Вие знаете, че пѣтелътъ пѣе щомъ си похапне, и слѣдъ това започва да вика кокошкитѣ наоколо си. Хубавитѣ идеи, това сѫ кокошкитѣ, които се подхранватъ съ житцето, условията на живота. Тѣ казватъ: да помогнемъ, да освободймъ нашия господарь. Вие мислите, че пѣтелътъ не може да освободи господаря си. — Може.

Знаете ли онази басня за единъ знаменитъ магъ, който разбиралъ езика на животнитѣ и могълъ да се разговаря съ тѣхъ? Тази тайна, да се разговаря съ животнитѣ, му била повѣрена, но съ условие да не я съобщава никому. Момента, въ който разправи нѣкому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче, единъ день жена му подозрѣла, че той крие нѣщо. Тя видѣла, че като влѣзълъ въ яхъра, позасмѣлъ се малко. Ученъ, сериозенъ човѣкъ билъ той, тя никога не го виждала да се усмихва. Чуди се и си казва: какъ тъй, толкова сериозенъ човѣкъ, влиза въ яхъра и се засмива! Той се усмихналъ, защото, като влѣзълъ въ яхъра, чулъ, че коньтъ и магарето се разговарятг и разбралъ разговора имъ. Жена му казва: „Кажи ми защо се засмѣ, като отиде при коня и магарето!“ — Остави тия нѣща, тѣ сѫ обикновени работи. „Ти ще ми кажешъ, защо се засмѣ!“ Той се замислилъ, ходи изъ двора, не може да разрѣши въпроса, какво да й отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трѣбва да се отрече. Единъ день той чува, че пѣтелътъ, по обикновеному, си изкукуригалъ, но кучето веднага излиза срѣщу него и му казва: „Не те ли е срамъ! Огънь гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти съ всичкия умъ си събралъ кокошкитѣ и кукуригашъ.“ Пѣтелътъ му отговорилъ: „Кой му е кривъ, когато не постѫпва умно! Азъ имамъ 100 кокошки, 100 другарки и всички ми се подчиняватъ, всички ме слушатъ, а той има една другарка, и тя не го разбира.“ Този знаменитъ магъ, като чулъ отговора на пѣтела, разрѣшилъ въпроса, като си казалъ: „Нѣма защо да се безпокоя отъ това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е повѣрена, никога нѣма да я съобща, защото хората не сѫ готови за нея.“

Азъ взимамъ думата „жена“ не въ обикновения смисълъ. Какво означава жената въ обикновенъ смисълъ на думата? Жената, това е животътъ. Всички идеи, които влизатъ въ насъ и ни занимаватъ, иматъ това характерно свойство, че ни излагатъ нѣкой пѫть. Защо? — Всѣка идея иска да се прояви. Казвамъ: тази драма се разиграва вѫтрѣ въ насъ. Това е ужасното въ живота! И всѣки отъ васъ ще се опита, до колко е силенъ да устои. Всѣки отъ васъ ще види, дали може да устои за своята свещена идея. Какво прѣдставляватъ свещенитѣ идеи? — Тѣ сѫ облѣклото на Господа. Щомъ дойдатъ тия свещени идеи въ насъ, това показва, че Господъ, ще дойде. Това сѫ Неговитѣ дрехи. И, ако ние възприемемъ тѣхъ, ще възприемемт. и Господа. Вечерно врѣме, когато се задава въ морето нѣкой параходъ, най-първо параходъть ли виждате, или неговата свѣтлина? Когато отъ далече се задава нѣкой параходъ, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме?

Та тия идеи, това сѫ свѣтлината, която Господъ носи съ себе си, великата свѣтлина, която Господъ ни изпраща. Това сѫ живитѣ дрехи, които Той носи. Когато Господъ дойде въ свѣта, разпръсква тази свѣтлина навсѣкѫдѣ. Когато Господъ дойде въ насъ, като свѣтлина, тия идеи възникватъ като мощни сили и движатъ насъ, движатъ и свѣта. Сега нѣкой ще каже: има ли смисълъ да умра за своитѣ идеи? Азъ питамъ: има ли смисълъ човѣкъ да живѣе за своитѣ идеи? Защото, ако ние тълкуваме думата „смърть“, тази дума за насъ има съвсѣмъ друго значение. Ако прѣведемъ думата „смърть“ съ посаждане, а „животътъ“ съ растене, тогава можемъ да примиримъ смъртьта съ живота. Слѣдователно, между смъртьта и живота има тѣсна връзка. Ние трѣбва да направимъ тази тѣсна връзка. Ако човѣкъ умира и не расте, гова смърть ли е? — Това е недоумиране, този човѣкъ не е умрѣлъ. И ако човѣкъ расте безъ да израства, това растене ли е? — Не е. Значи, човѣкъ трѣбва напълно да умре, за да може напълно да израсте. Такъвъ е законътъ. Не умрешъ ли напълно, не можешъ да растешъ напълно. То е прѣобразуване на енергията отъ едно по-гѫсто състояние въ едно по-рѣдко, отъ едно спяще състояние въ едно будно. Ето защо, въ смъртьта всѣкога има страдание. И Христосъ казва на едно мѣсто: „Скръбна е душата ми до смърть“, Значи, въ смъртьта сѫ най-голѣмитѣ страдания, които човѣкъ може въ даденъ случай да опита. Сѫщеврѣменно, слѣдъ най-голѣмата скръбь иде най-голѣмата радость, която човѣкъ може да добие въ своя растежъ.

Сега, отъ какво зависи колебанието на Петра? — Отъ неразбирането закона на Любовьта. Той се подвуоми, и каза: „Този човѣкъ говорѣше, че царь ще стане, а днесъ е изложенъ на такова гонение! Възможно ли е това учение, което Той проповѣдваше? Не си струва да умира човѣкъ за него!“ Петъръ бѣше практиченъ, уменъ човѣкъ. Той се поколеба въ себе си по отношение на Христа и каза: „Ако Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, не щѣше да се прѣдаде въ рѫцѣтѣ на римската власть. Азъ не съмъ вече отъ Неговитѣ ученици.'' Питамъ сега: този, който се отказа, Петъръ ли бѣше? Сѫщиятъ Петъръ ли е, който казваше: „Всички да се отрекатъ отъ Тебе, азъ обаче, никога!" Какъ ще примирите тия двѣ състояния? Христосъ му каза: „Сатана поиска да те прѣсѣе.“ Но знаете ли какво значи прѣсѣване? Прѣдставете си, че единъ по-силенъ човѣкъ вземе рѫката ти и съ нея те подпише нѣкѫдѣ. Питатъ те послѣ: ти ли се подписа?— Да, азъ се подписахъ. Какъ ще се оправдаешъ, че не си се подписалъ? — Не можешъ да се оправдаешъ. Христосъ познаваше характера на Петра и му казва: „Моли се, и азъ се моля заради тебе, да не оскудѣе вѣрата ти, докато прѣминешъ своята голѣма опитность. И когато се обърнешъ къмъ Бога, ще обърнешъ и своитѣ братя.“ Петъръ бѣше малко по-смѣлъ отъ другитѣ ученици. Другъ единъ отъ ученицитѣ бѣше по-слабъ и отъ Петра. Него като хванаха за дрехата, той я остави и избѣга. Иоанъ бѣше този ученикъ. Петъръ се отрече, а Иоанъ каза: „По-добрѣ да оставя дрехата си, отколкото да се отрека" — и избѣга. Кое е по-хубаво: да избѣгашъ и да оставишъ дрехата си, или да останешъ и да се отречешъ? Кое е по-хубаво: да се отречешъ, да излѣзешъ вънъ и да се разкаешъ, или да избѣгашъ и никога повече да се не върнешъ? Слѣдователно, по-добрѣ е въ първия случай да оставишъ дрехата си и да избѣгашъ, безъ да се отречешъ. Но когато дойдемъ до разкаянието, по-добрѣ е да се отречешъ и послѣ, като пропѣе пѣтелътъ, да се разкаешъ, отколкото да избѣгашъ и никога да се не връщашъ.

Нека разгледаме сега това трояко проявление на човѣшкия животъ, като физически, духовенъ и Божественъ. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е врѣменниятъ животъ, съ тѣзи врѣменни блага за насъ, които упражняватъ най-силно влияние върху организма ни. Отъ тѣзи врѣменни блага на първо мѣсто сѫ тия, които се доставятъ за подръжка на нашето тѣло: хлѣбецътъ, водицата, въздухътъ — безъ тѣхъ не може. Питамъ сега: ако ние грѣшимъ, ще подобримъ ли своя животъ? — Нѣма да го подобримъ. Струва ли си тогава човѣкъ да жертвува своя духовенъ животъ за физическия? По кой начинъ, именно, ние ще можемъ да запазимъ своя духовенъ животъ, безъ да накърнимъ и физическия си животъ? — Физическиятъ животъ се запазва, когато бѫдемъ разумни, когато живѣемъ духовенъ животъ, защото духовниятъ животъ е основа на физтческия. Духовното въ насъ е най-деликатното нѣщо, което трѣбва да знаемъ, какъ да запазимъ.

Ето защо, ние трѣбва основно да изучаваме законитѣ за физическия свѣтъ и послѣ да прилагаме тия закони по отношение нашата духовна природа. Нашето тѣло ще се трансформира, ще мине въ една по-висока стадия на своето развитие. Туй тѣло е живо, направено отъ живи клѣтки, съ коиго ние сме тѣсно свързани. Обаче, човѣкъ съ неразумния си животъ може да разврати своитѣ клѣтки, а това ще се отрази и на духовния му животъ. Запримѣрь, ако нѣкой човѣкъ разврати клѣткитѣ на стомаха си, той постоянно го възбужда, и въ неговата камара се издаватъ укази, че трѣбва да се яде, трѣбва да се готви. Такива хора ще ги видишъ, че постоянно млѣскатъ. Виждашъ го, вади отъ джеба си сѣмки, яде — плюе, цѣлъ день намира какво да яде. Такова дѣте цѣлъ день иска да бозае. То едва заплаче, и майката го туря да бозае. Ще кажете: е, дѣте е.

Не, това е глупаво разбиране на живота. Когато Богъ изпраща това дѣте въ свѣта, Той е далъ програма за неговото храчене: колко пѫти на день трѣбва да яде, и качва храна да употрѣбява. То трѣбва да се подчинява на тази програма. Щомъ дойде това дѣте на земята, вие ще му кажете: Ти ще се подчинявашъ на разумнитѣ закони, които Богъ е положилъ въ физическия свѣтъ. Само три пѫти ще ядешъ на день: сутринь въ толкова часа, на обѣдъ въ толкова и вечерь въ толкова часа — отъ тамъ насетнѣ, нѣма да ядешъ. Никакъвъ плачъ да нѣма! По възможность всички своенравности, всички дѣтски прлщевки и капризи да се избѣгватъ! Колко майки има въ свѣта, които схващатъ въпроса тъй идейно? Дѣцата трѣбва да се възпитаватъ прѣди да сѫ дошли на земята, още докато живѣятъ като идеи въ невидимия свѣтъ. Тамъ е погрѣшката. Синътъ и дъщерята, които се раждатъ, носятъ идеитѣ на баща си и майка си въ тѣхния животъ. Туй дѣте е живѣло като едно свещено чувство въ майката или бащата, и сега се проявява навънь. Дѣтето, което за пръвъ пѫть се ражда въ единъ домъ, изразява най-свещенното чувство, което родителитѣ му сѫ имали въ себе си. Ако бащата и майката не изпълняватъ волята Божия, когато се роди дѣтето имь, тѣ ще усѣтять нѣкаква празнича, като че нѣщо сѫ изгубили, но ако изпълняватъ волята Божия, дѣтето имъ ще бѫде радость за тѣхъ, то ще запълня живота имъ, ще ги въодушевява, ще усѣтятъ, че е станало едно прѣливане отъ тѣхъ къмъ дѣтето имъ. Когато майката и бащата не устоятъ на своето свещено чувство, или свещена идея въ живота си, тогава и двамата се хващатъ за туй дѣте, дано не избѣга. Майката го държи, и бащата го държи. Питамь: защо не задържаха туй чувство въ себе си? Туй дѣте живѣеше като една свещена идея въ тѣхъ, като единъ великъ идеалъ, защо не го запазиха? Нѣкои хора живѣятъ съ възвишени идеи, но като се роди синътъ, казватъ: нека сега синътъ да се занимава съ тази работа! Значи, синътъ е билъ свещената идея въ тѣхъ. Слѣдъ като се роди синътъ, бащата остава празенъ. Хубаво, ако този синъ, който се ражда по такъвъ начинъ, възприеме тази свещена идея, която баща му носилъ въ себе си, и успѣе да я прокара, неговото идване на този свѣтъ е оправдателно. Бащата казва: азъ не можахъ, но синъ ми ще продължи. Право е това. Но когато синътъ или дъщерята не изпълнятъ свещената идея на родителитѣ, тогава бащата и майката казватъ: изгубихме, не си струва този трудъ, тѣзи усилия, които направихме за това дѣте. То не е отъ тѣзи, които очаквахме.

Сега, у всинца ви има тѣзи свещени идеи, но вие трѣбва да ги родите, да ги облѣчете въ форма. Какъ? — Има единъ новъ начинъ на въплотяване. Не материализирайте вашитѣ идеи, а ги оставете да живѣятъ духовно въ васъ. Другъ пѫть ще ви обясня закона. Турите ли въ едно ваше свешено чувство, или въ една ваша свещена идея желанието да я въплотите въ животинска плъть и кръвь, вие развращавате тази свещена идея, или това свещено чувство. Вие ги погубвате. Слѣдователно, ако искате да облѣчете туй ваше чувство, или тази ваша идея въ форма, има и другъ начинъ. Кой е този начинъ? Христосъ казва: „Трѣбва да се родите отъ Духъ и вода“. Духътъ — то е най-мощното, то е великата майка на нѣщата, която е вложена въ тази твоя свещена идея, въ това твое свещено чувство. Първото качество на Духа е Любовьта. Тя внася животъ, затова, живѣе ли Духътъ въ тебе, туй дѣте ще остане въ тебе. Не очаквай нищо отъ това дѣте, което не иска да живѣе въ твоята кѫща! Христосъ казва: „Азъ излизамъ отъ Отца, дойдохъ въ свѣта, и пакъ се връщамъ при Отца“. Сѫщото трѣбва да бѫде и съ насъ. Ние сме тукъ, на земята, и пакъ трѣбва да се върнемъ на небето. При кого? — При Отца. Онзи, който се стреми къмъ една свещена идея, но сѫщеврѣменно иска да остане на земята да благува, не може да носи тази свещена идея.

Искате ли да благувате на земята, ще опитате голѣми горчивини, каквито и сега опитвате, т. е. Богъ ще ви прѣкара прѣзъ  страданията. Щомъ постѫпвашъ невѣрно спрѣмо общия животъ, спрѣмо онзи великъ принципъ на Любовьта, ти ще имашъ приятель, който ще те разлюби; ще имашъ слуга, който ще те разлюби; ще имашъ синъ, който ще те разлюби; ще имащъ жена, която ще те разлюби; ще имашъ дъщеря, която ще те разлюби. Кѫдѣто и да идешъ въ свѣта, всички ще те разлюбватъ. Питамъ тогава: какьвъ смисълъ ще има за тебе животътъ? Като минешъ покрай нѣкой кошеръ, всички пчели ще те жилятъ. Ща минешъ прѣзъ нѣкое село, кучетата ще те залаятъ. Отдѣто и да мичешъ, ще бѫдешъ немилъ-недрагъ на всички. Ще кажешъ: Господи, дотегна ми този животъ! Какво ще ти отговори Той? — Ти страдашъ, защото се отрече отъ своя Господъ. Казвашъ: не Го познавамъ, азъ не дойдохъ на земята за Него, дойдохъ на земята да се проявя. Нѣкой казва: азъ трѣбва да се проявя. Ами че какъ ще се проявишъ? Азъ ви давамъ тази свобода, да се проявите. Какъ се проявявате сега? На единъ българинъ дали 20,000 лева, за да се прояви. И той се проявилъ. Какъ? — Направилъ си новъ костюмъ, хубавъ пъстъръ поясъ, купилъ си една салтамарка, единь хубавь самуренъ калпакъ и го накривилъ, купилъ си една бъклица и я напълпилъ съ най-хубавата ракия, че най-послѣ си купилъ и единъ конь, качилъ се отгорѣ му и като минавалъ прѣзъ селото викалъ: Ха бре де-е-е-е! Обаче, като станалъ на 60 годишна възрасть, коньтъ му умрѣлъ, бъклицата му се счупила, ходи недоволенъ съ тояжката си. Казватъ му: дѣдо Милене, каква е работата? — Е, отиде коньтъ, отиде бъклицата, отидоха и 20-тѣ хиляди лева, нищо не разбрахъ отъ живота. То не било, както азь си мислихъ. Нека втори пѫть Господъ да ми даде пари, другояче ще живѣя. Какъ ще живѣешъ? — Тогава ще си помисля.

Та и вие сега, какъ ще се проявиге? Като този българинъ ли? Не, има другъ начинъ, по който човѣкъ може да се прояви. Ще ви дамъ другъ примѣръ, пакъ за единъ българинъ. Българитѣ не сѫ толкозъ лоши хора, добри сърца иматъ тѣ. Този българинъ се казвалъ дѣдо Генчо. Добъръ и уменъ билъ той. Нему Господъ помагалъ, и той забогатѣлъ. Още първия пѫть като спечелилъ 10,000 лева, съумѣлъ какъ да ги използува. Имало една бѣдна вдовица, която той знаялъ, живѣла въ единь коптъръ. Той й направя една малка кѫща, купува й покѫщнина, единъ чифтъ волове, праща слугитѣ си да й изоратъ нивата, да й насадятъ лозе, грацина и най-послѣ праща дѣцата й да се учатъ на училище. И като уредилъ всички тия работи, зарадвалъ се и казалъ: хубаво е! Кой животъ е по-красивъ? — Вториятъ животъ е по-красивъ. Ако и ние постѫпваме на земята по сѫщия начинъ, Богъ ще ни помага. Въ тази бѣдна, слаба вдовица живѣе Богъ, затова дѣдо Генчо й помагалъ. Защо Богь се проявява на земята въ най-слабата форма? Една отъ великитѣ тайни е тази именно, че Богъ се проявява въ една отъ най-слабитѣ форми. Самитѣ ангели, като видятъ Бога въ такавз форма, очудвато се. И най-великигѣ духове се очудватъ. Защо Този, Който създаце всичко, взима такава форма? Всички се чудятъ, защо Господъ се е намалилъ до такава малка форма и очакватъ, какво ще излѣзе отъ тази работа. Въ това, именно е величието на Бога, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Него. Господъ ни изпитва, какъ ще постѫпимъ спрѣмо Него. Господъ ще се прояви като една свещена идея въ тебе. Ти можешъ да Го изхукашъ, но Той, тихъ и спокоенъ, съ голѣмо смирение, отново ще се обърне къмъ тебе. Виждали ли сте Бога въ смирение и унижение? Ти може да Го нахукашъ, но Той нѣма да каже: знаешъ ли кой съмъ? Азъ създадохъ свѣта! Когато ти постѫпишъ съ Бога така, Той, макаръ че че плаче, ти ще видишъ въ този случай да капне една сълза отъ очитѣ Му. Когато изпѫдишъ Господа навънъ, една сълза ще капне отъ очитѣ Му. Той ще каже: Това дѣте не е разбрало смисъла н а живота. Защо капва тази сълза? — Това е Неговата Любовь, която казва: „Трѣбва да се моля още много за това дѣте“. Господъ те посѣщава, докато най-послѣ въ тебе проработи законътъ на Любовьта: ти се събудишъ отъ дълбокия сънь и започвашъ да плачешъ. И толкова пѫти ще плачешъ, колкото пѫти Господъ е пролѣлъ по една сълза за тебе. Най-послѣ Господъ събира тия сълзи. праща ги на други и казва: „Свърши се съ тебе, ти разбра великия законь на живота, ела сега да работишъ.“ Така и всички ние сме повикани отъ този великъ законь, да участвуваме въ тази велика драма на живота. Животътъ е драма не трагедия — драма на страдания, драма на противорѣчия. Единъ день, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нѣщо много тържествено, и ние ще разберемъ дълбокия смисълъ на този великъ вѫтрѣшенъ животъ. Затова трѣбва да минатъ всички страдания, за да дойдатъ радоститѣ

Христосъ дойде на земята и сѫщо така очакваше Любовь? Но Любовь не Му се даде? Какво Му се даде? — Страдание. Отказа ли се Той? — Не. Питатъ го: „Ти царь ли си?‘ Той казва: „Ти казвашъ, че съмъ царь.“ Защо именно Христосъ отговори по този начинъ? Христосъ съ тия думи обърна вниманието на Пилата, каза му: „Вие имате извратени понятия за царетѣ. Азъ не съмъ отъ тѣзи царе чието царство е на земята. Ако бѣхъ отъ тъзи Царе, моитѣ слуги щѣха по сѫщия иачинъ както и вашитѣ, да се биятъ за мене, но моето Царство не е отъ този свѣтъ.“ Тѣ Го питатъ: какво нѣщо е Истината? Какъ ви опрѣ дѣлихь азъ вчера Истината, какво нѣщо е тя? — Истината води къмъ живота.

Второто положение е животътъ на чувствага, животътъ на душата Съ чувствата ние опитваме вѫтрѣшното съдържание на живота въ физическия животъ човѣкъ иска да има кѫщи, ниви, да бѫде богатъ външно. И то е право, защото човѣкъ трѣбва да има нѣщо, което да владѣе, съ което да покаже, че е физическо сѫщество. Той все трѣбва да има нѣкѫдѣ нѣщо материално, на което да разчита. Щомъ е на земята, той не може да бѫде единъ съвършенъ духъ, каквито сѫ ангелитѣ, които живѣятъ въ Бога.

Друго важно положение въ живота е, че трѣбва да имаме нѣщо живо, което да обичаме, и да ни обича. Вь първия случай ти искашъ да владѣешъ неодушевени нѣща. Въ втория случай ти искашъ да обичашъ живи сѫщества, които да отговарятъ на твоитѣ чувства. Ти искашъ да имашъ дѣца, искашъ да имашъ жена, искашъ да имашъ приятели. Дойде ли въ тебе този животъ на чувствата, ти непрѣменно ще искашъ да се женишъ, да имашъ дѣца. Туй е естествено нѣщо въ живота. Законитѣ на този животъ трѣбва да се разбиратъ. Той не е така простъ. Въ сегашната форма на живота, тъй, както хората се женятъ, това е прѣдисловие на единъ великъ законъ. Жененето, както сега хората го правятъ, не е нѣщо идеално. Ако нѣкой пита коя ще бѫде идеалната форма на женитбата, казвамъ: хората на бѫдещата култура нито ще се женятъ, нито за мѫжъ ще отиватъ Кога ще бѫде това? — При сегашнитѣ условия това не може да бѫде, пазете това въ ума си. Кога ще бѫде? Когато този умъ, това сърце се измѣнятъ. Това може и при този животъ да бѫде, но при условие; ако придобиете Христа въ себе си, ако придобиете вьзкресението. Слѣдовагелно, този човѣкъ нѣма да бѫде вече ограниченъ. Въ сегашния животъ, тъй както хората се проявяватъ въ своитѣ постѫпки, тѣ извращаватъ чувствата си. Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбиратъ правилно закони на Любовьта и не могатъ да го приложатъ правилно въ живота. Между чувствата на хората не става правилна обмѣна. Когато единъ човѣкъ те обича, и ти не отговаряшъ на тази обичь, ражда се една вѫтрѣшна реакция, която образува язва. Ако той те обича, а ти си индиферентенъ, въ него се раждатъ чувства на умраза. Значи, тази обичь ще се изрази по другъ начинъ. Вие ще кажете: азъ не искамь да зная нищо заради него. Да, но ако той пусне въ твоята градина вадичката си, не го подпушвай. Позволи на тази вадичка да полѣе твоитѣ растения и да мине по-нататъкъ, въ другитѣ градини. Той, като види това, ще се зарадва. Пусни го, Господъ го е допусналъ! Дай възможность на този човѣкъ да се прояви, не го връщай, пусни го да мине. А ти започвашъ да му четешь мораль, да казвашь: кой дяволъ те накаралъ ца дойдешъ тукъ, да ме безпокоишъ. Той ще каже: ами тебе кой дяволь те е накаралъ да стоишъ на пѫтя ми, и азъ да мина покрай тебе? — Това не е разрѣшение на въпроса. Или, ти ще му кажешъ: защо ме обичашъ? Какво хубаво видѣ въ мене? Пъкъ той ще каже: защо да не те обичамъ, какво лошо има вь това? Не е въпросътъ и тамъ. Ако този човѣкъ те е обикналъ, ето една задача, която трѣбва да разрѣшишь. Ако свѣщьта свети, признай, че има защо да свети. Ако нѣкой те обича, признай, че той има право да изяви чувствата си. Ако чувствата сѫ проводници на Божията Любовь, ти имашъ право да ги проявишъ. Искашъ ли да проявишъ чувствата си, ще извикашъ Божественото въ себе си и ще кажешъ: Господи, какъ да постѫпя? — Има начини, по които може да се постѫпи. Вие често избѣгвате да проявявате чувствата си. Не трѣбва да избѣгвате тия нѣща, но трѣбва да изявявате чувствата си правилно. Нѣкой казва: азъ съ дѣтински работи не се занимавамъ! — Най-хубавитѣ работи сѫ дѣтинскитѣ. Животътъ безъ Любовь нѣма смисълъ. Който казва, че не иска да знае нищо за Любовьта. той въ сѫщность най-много се интересува отъ нея, само че се крие. Ами ти като мислищъ за общественого мнѣние, не е ли сѫщото, че искашъ обичьта на хората? Като пишешь нѣщо, не е ли пакь за хората? Искашъ да имашъ власть. Не е ли пакъ за хората? — да дойдатъ при тебе. Искашъ да станешь виденъ човѣкъ. Не е ли пакъ за хората? Навсѣкѫдѣ и въ всичко дѣйствува Любовьта, скрита дълбоко, като единъ вѫтрѣшенъ импулсь.

Ще ви прѣдставя нѣкои примѣри изъ живота, но да не ви съблазнявать. Прѣдставете си, запримѣръ, че вие сте една сестра красива, имате мѫжъ, който ви много обича. Единь младъ момъкъ се влюбва въ васъ и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича. Той ви пише: „Безъ тебъ не мога, безъ тебь животътъ ми нѣма смисълъ, само тебъ като видя, мога да живѣя, да се приближа къмъ Бога“. Питамъ: какъ ще разрѣшишъ въпроса? — Ще криешъ писмата отъ мѫжа си, нѣма да му казвашь нищо. Това не е разрѣшение на една задача. Азъ засѣгамъ въпроса чистосърдечно, искрено. Разберете ме право и разсѫждавайте тъй, както Господъ иска. Азъ взимамъ такъвъ случай, дѣто младиять момъкъ не може да живѣе безъ васъ. Вѣрно ли е, че не може да живѣе безъ васъ? Да, въ дадения случай е така, но че може да живѣе безъ васъ, и туй е вѣрно. Той си мисли, той си е внушилъ, че безъ васъ не може да живѣе. Най-послѣ вие се убѣждавате, че ако му откажете, наистина може да се самоубие. Тогава какво трѣбва да правите? Ще започнете да се плашите отъ мѫжа си, ще си кажете: ако се научи той, ще се създаде голѣма неприятность! Да, но и мѫжътъ ви е красивъ. Тамъ е работата сега, че друга нѣкоя сестра, сѫщо красива, злюбва се въ мѫжа ви. Пише му едно писмо: „Азъ не мога да живѣя безъ тебе! Откакъ те видѣхъ, ти стана моя идеалъ“ — и т. н. Той крие писмото, става сериозенъ, мисли, какво да направи. И двамата ставатъ много сериозни въ кѫщи. Въпросътъ е сериозенъ, И двамата сѫ свързани. Питамъ: какъ ще разрѣшатъ въпроса? Какъ го разрѣшаватъ хората въ свѣта? Хората въ свѣта ще го разрѣшатъ по слѣдния начинъ. И двамата единъ день ще си кажатъ, че забѣлѣзватъ, какво чувствата имъ вече сѫ доста охладнѣли, затова да направятъ единъ опитъ, за малко врѣме да се пораздѣлятъ. Съгласяватъ се. Мжжътъ отива въ еди-кой си градъ по работа, по търговия, а жената отива нѣкѫдѣ си на курортъ. Между тѣхъ се промъква една малка лъжа. И двамата не сѫ искрени вече. Тѣ търсятъ единъ начинъ за разрѣшение на въпроса, но ако се опитатъ да скѫсатъ връзкитѣ, отношенията си по този начинъ, правилно ли е рѣшена тази задача? — Не е правилно рѣшена. Защо? Защото този младъ братъ, който се влюбилъ въ сестрата, и тази сестра, която се влюбила въ брата, създаватъ нови връзки, нова верига, която усложнява положението, и тѣ се намирать въ единъ замотанъ лабиринтъ. Турцитѣ казватъ: чакмакъ сокакъ, задънена улица. Такова е тѣхното състояние. Но има единъ великъ законъ въ свѣта, споредь който тази, женената сестра, въ която се е влюбилъ младиятъ момъкъ, може да трансформира неговитѣ чувства отъ едно по-нисше въ едно по-висше състояние. Тя трѣбва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той дѣйствително я обича, трѣбва да пожертвува всичко за нея. „Азъ искамъ ти да ми покажешъ идеалната любовь. Моятъ мѫжъ е користолюбивъ, но искамъ да видя, че ти, като ме обичашъ, жертвувашъ всичко за мене. Постѫпишъ ли така, ти ще живѣешъ въ душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося въ сърцето си за въ бѫдеще. Защото, ако се самоубиешъ, ще ми създадешъ най-голѣмото нещастие. Ако произведешъ скандалъ съ мѫжа ми, ще наранишъ сърцето ми. Пъкъ, ако съ твоето поведение ме компрометирашъ прѣдъ другитѣ хора, ще ми създадешъ кръстъ, който трѣбва да нося. Това не е любовь. Азъ искамъ твоята любовь да бѫде благословение за тебъ, за менъ и за мѫжа ми. Нека и другитѣ знаятъ, че имашъ свещено чувство въ себе си“. Тъй трѣбва да му говори тя. Ребромъ трѣбва да постави въпроса, и съ това да трансформира чувствата му. Той й казва;

„Да, азъ ще направя всичко това“. И дѣйствително, направя го. Какъ? Мѫжътъ на тази сестра е търговецъ. Този младъ момъкъ се пазарява слуга при него, става му най-добриятъ слуга, и мѫжътъ забогатѣва. Той обиква този младъ човѣкъ и всѣка вечерь го хвали на жена си: „Много добъръ, отличенъ човѣкъ е този младъ момъкъ, богато сърце!“ Тя си мълчи, нищо не казва. Слѣдъ врѣме имъ се ражда дъщеря. Расте, развива се и когато стане на 21 години, този младъ човѣкъ е вече 40 годишенъ. Оженватъ го за дъщеря си. Въпросътъ се разрѣши правилно. Това става въ свѣта. Ще кажете: ожениха го! Азъ взимамъ любовьта въ втора степень, дѣто нѣма съблазни. Туй е разрѣшение на въпроса по Божественъ начинъ. Това е по закона на жертвата. Тукъ дъщерята е жертвата. Това е вѫтрѣшно съединение на двѣ близки души. Туй разбирамъ женитба! Ако вие ожените дъщеря си по материаленъ начинъ, тѣ ще иматъ сѫщата спънка, каквато имате и вие. Женитбата не трѣбва да включва материални сдѣлки. Чувствата трѣбва да се трансформиратъ всѣкога въ втора степень. Онзи, който ви обича, трѣбва да жертвува всичко заради вась. И онази сестра така трѣбва да трансформира неговитѣ чувства, че да нѣма никакви користолюбиви цѣли за свое удоволствие. Сѫщото се отнася и за този братъ, въ когото се влюбила нѣкоя млада сестра. Той трѣбва да трансформира нейнитѣ чувства и да й каже: „Ако ти ме обичашъ, трѣбва да жертвувашъ всичко заради мене.“ Тогава ще имаме една млада и красива сестра, и единъ младъ братъ, които идеагно жертвуватъ всичко. И двамата живѣятъ въ тази свещена идея. И двамата жертвуватъ. Какво прави тази млада сестра, която се е влюбила въ този мѫжъ? — Става слугиня на жената на този, когото обича. Тя започва да хвали слугинята прѣдъ мѫжа си: „Толкозъ внимателна, толкова добра слугиня никога не съмь имала!“ Той мьлчи и си казва: „Така е, и азъ зная сѫщото.“ Тъй трѣбва! — той да хвали слугата, а тя — слугинята.

Ето какъ се разрѣшаватъ великитѣ въпроси въ живота! Когато обичаме нѣкого, ще идемъ да му слугуваме. Момата, която обича своя възлюбенъ, ще отиде да слугува на жена му. И момъкътъ, който обича своята възлюбена, ще отиде да служи на мѫжа й. Само така може да се разрѣши гози въпросъ правилно. Не постѫпвате ли по този начинъ, всѣкога въ живота си ще имате споръ. Не се ли разрѣши въпросътъ правилно, ще дойдатъ всички нещастия, ще се наложать, не могатъ да се избегнатъ. Защо ставатъ тия нѣща? Защото не живѣемъ правилно. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както днесъ се проявява — по Бога. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както е вложенъ въ великата книга на живата природа и да бѫдемъ чистосърдечни и искрени. Не живѣемъ ли така, ще се роди подозрѣнието. Като дойде подозрѣнието, нищо не се печели. Подозрѣнието може да бѫде вѣрно, може да бѫде и невѣрно, но даже и когато е вѣрно, пакъ нищо не печеля. Добрѣ е да имамъ въ душата си нѣщо хубаво, красиво, за когото и да е. Защото, при сегащнитѣ условия на живота, ние сме склонни, безъ да искаме, да вѣрваме повече на отрицателнитѣ прояви на живота, отколкото на положителнитѣ. А туй спъва нашитѣ души, спира нашето развитие, спира свѣтлината на нашитѣ мисли и чувства.

И тъй, който люби нѣкого, азъ му прѣпорѫчвамъ горния методъ за разрѣшение на въпроса. Любовьта е неизбѣжна за всички сѫщества. Всички, стари и млади, все ще чувствувате любовьта, въ една или въ друга форма. Все ще имате по единъ любимецъ, или по една любимка! Много баби сѫ се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя! Свещени сѫ нейнитѣ чувства! Колко е хубаво това нѣщо! Ще уважавате тия чувства. Нѣма да казвашъ: туй старо бабище! Не, това е голѣма обида. Сърцето ти трѣбва да тупти съ едно дѣтинско чувство, като погледнешъ старата баба, която се е влюбила. Въ душата на старата баба се развива една велика драма. Погледнете я съ онова велико уважение и почитание, че въ тази й възрасть, на тия стари години, Господъ се проявява въ нея. Ще гледате да закрѣпите туй чувство въ нея, да се зарадва и тя.

Въ страданията на Христа се крие нѣщо велико! Той дава великъ примѣръ на самоотричане. Той имаше сили да стори всичко. Казва се въ Евангелието, че войницитѣ, които дойдоха да Го уловятъ, паднаха на лицето си. Той можеше да ги парализира, но ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, азъ съмъ готовъ“. Той бѣше готовъ да пожертвува своя животъ, да понесе всичкитѣ тягости, всичкитѣ страдания, само да не накърни онѣзи страждущи души, да вложи своя животъ въ тѣхъ, за да бѫдатъ спасени. „Азъ приемамъ страданията, дано слѣдъ мене тия хиляди, милиони души да могатъ да се зарадватъ, да заживѣятъ въ тази Любовь, която имъ оставямъ“. Това е великата Любовь, това е великиятъ законь на самопожертвуване.

Азъ засѣгамъ единъ отъ жизненитѣ въпроси. На това огнище на Любовьта се раждатъ най-голѣмитѣ противорѣчия, спорове и нещастия въ живота. Разрѣшите ли ги, тогава идва третото положение на живота —  идейниятъ животъ, животътъ на Духа, или животътъ на мисъльта, както го наричатъ съврѣменнитѣ културни хора. Тукъ по-лесно се разрѣшаватъ въпроситѣ.

Сега всички ще се стремите да разрѣщите по любовенъ начинъ вашитѣ отношения къмъ окрѫжаващитѣ ви. Не мислете, че любовьта нѣма да дойде. Ако любовьта не се прояви въ положителенъ смисълъ, ще се прояви въ отрицателенъ смисълъ: въ умраза, отмъщение, негодуване и т. н. Затуй, съзнанието ви всѣкога трѣбва да бѫде будно. Когато дойдемъ въ противорѣчие съ любовьта въ живота, ние трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога — изворътъ на живота. Всѣко противорѣчие насочва мисъльта ни къмъ Бога и казваме: Господи, Ти, Който си Любовь, най-високиятъ върхъ, помогни ми да се изкача на този върхъ, отъ тамъ да погледна! — и започвашъ да се качвашъ на този върхъ. Защото съ седенето си на низкитѣ мѣста, безъ да се качваме на този върхъ, нѣма да можемъ да обичаме и да ни обичатъ. Започватъ ли да те обичатъ хората, качи се на този върхъ. Обичашъ ли хората, пакъ се качи на този върхъ. И въ двата случая — когато обичашъ, и когато те обичатъ, трѣбва да се качишъ на високия върхь. Не се ли качишъ, ти ще изживѣешъ най-голѣмитѣ противорѣчия, които животътъ може да ти донесе. Нѣкой казва: азъ намѣрихъ една душа, съ която можемъ да се разбираме. Намѣрилъ си една душа, но слѣдъ двѣ години намѣришъ друга душа, а първата изоставяшъ. Слѣдъ други двѣ години намирашъ трета душа и т. н. Най-послѣ виждашъ, че тази душа, която си обичалъ, умира. „Отиде", казвашъ, „моятъ приятепь умрѣ". Може ли да умиратъ онѣзи, съ които се обичаме? Може ли да умре една душа, която обичашъ? Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която умира. Азъ не вѣрвамь въ смьртьта на душата, която те обича. Онзи, който те обича свещено, слѣдъ като замине въ другия свѣтъ, пакъ е около тебе - Той мисли постоянно за тебе, всичко прави за твое цобро. Той е силенъ човѣкъ, силенъ духъ. Като умре, може да ти помага десеть пѫти повече, отколкото приживѣ. Тогава той е повече живъ, отколкото когато бѣше на земята. Като умре, ти мисли само за него, безъ да плачешъ. Като мислишъ заради него, ще ти опекне нѣщо на душата, понеже чрѣзъ него се проявява Богъ. Богъ ще ти покаже своя образъ.

И тъй. всччки ние сме образъ на Бога, на Неговата Любовь. Нашиятъ животъ на земята ще придобие смисълъ само тогава, когаго изразимъ Божията Любовь, когато се качимъ на най-високия върхъ. Само тогава вашиятъ животъ ще се осмисли, и само тогаза ще може да придобиете тази красота, която тьрсите. Нали сестритѣ искатъ да бѫдатъ красиви? Пъкъ и братята искатъ да бѫдатъ красиви. Не е лошо това. Азъ ви казахъ, какво значи красота. Красотата, това е Истината. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да има Истината въ себе си. Послѣ, човѣкъ трѣбва да има животъ въ себе си, но трѣбва да се качи на най-високия върхъ. Най-послѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, но трѣбва да бѫде и мѫдъръ.

Съ тази си бесѣда искамъ да ви накарамъ да се качите на най-високия върхь, да се свържете съ най-великата сила въ свѣта, да дойдете въ съприкосновение съ Истината, която ще ви даде тази възвишена красота на живота. Това ще бѫде встѫпление къмъ онзи великъ Божественъ животъ, който може да се изрази на земята. Ние ще можемъ да живѣемъ въ този Божественъ животъ, само когато излѣземъ извънъ земнитѣ условия и минемъ въ по-висши условия на живота си. Ние, които се срѣщаме тукъ, ще се срещнемъ и при тия по-висши условия. Кѫдѣ сѫ тѣ? — При Господа. Дѣ е Господъ? — Господъ е навсѣкѫдѣ. Ще се срещнемъ при по-красиви условия на живота! Сега, ще ви дамъ една картина, каква ще бѫде тази срѣща. Прѣдставете си, че имате единъ младъ момъкъ, 21- годишенъ, свършилъ гимназия, много интелигентенъ, образованъ, срѣща се съ едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговоръ съ него. Между този младъ момъкъ и малкото дѣгенце се образува една връзка, едно съприкосновение въ чувствата имъ. Тази връзка не е умствена, защото това дѣте не може да разсѫждава като момъка.Слѣдъ години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, свършва гимназия, а младиятъ момъкъ е вече 40-годишенъ. Какви ще бѫдатъ отношенията имъ при тази срѣща? Тази мома е придобила извѣстни знания. Тѣ сега могатъ да се разговарятъ, могатъ да се разбиратъ и по умъ Любтвьта на тази мома сега ще бѫде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защого дѣцата сѫ материалисти. Тѣхната любовь е неустойчива. Тѣ се привързвать кьмъ всички хора. Дѣцата сѫ идеалисти въ друго отношение — по своята чистота. Ние не можемь да вземемъ дѣцата като идеалъ за любовьта, тѣ сѫ много неустойчиви. Азъ взимамъ двѣ фази въ живота, като идеални образи на любовьта: младата мома на 21 години, и стариятъ дѣдо на 100 години. Любовьта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възрасть не се е покварила въ любовьта си, тази любовь ще има идеаленъ характеръ. Хората отпослѣ се покварятъ; като влизатъ въ живота, тогава се явяватъ примѣси въ любовьга имъ. Тия примѣси развалятъ красивата любовь. Всички сте минали прѣзъ тази възрасть. Нѣкои отъ васъ още живѣете въ 21-та си година; други вече мислять да я напуснатъ, казватъ: тукъ, на земята съ идеали не става. ами чакай да се вдълбоча въ себе си, да поразгледамъ, какво имам. И като се затворите, какво става? —  Въздухътъ става несносенъ за живота ви. Човѣкъ не трѣбва да се затваря, но трѣбва да се отвори, като цвѣтъ за тази Божествена свѣтлина и да придобие тази мощна форма. Вие още не сте любили. По кой начинъ не сте любили? Вие още слуга и слугиня не сте ставали, нито при тебе слуги сѫ идвали.

Слуга да станешъ! — туй е разрѣшението на задачата на Любовьта. Вие тепърва ще почнете да разрѣшавате този вьпросъ. Тепърва ще започнете да прогвявате любовьта си! За васъ сега се създаватъ условия. Вие сте повикани да разрѣшите този специаленъ въпросъ, специаленъ въ неговия пръвъ етапъ. Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си. Отрече ли се отъ себе си, споредъ онова дълбоко разбиране смисъла на тия думи, той е завършилъ цѣлокупния си животъ. Разрѣши ли въпроса въ тази форма, той ще добие пълно разрѣшение да помага и на другитѣ. Само така ще се образува между васъ тази хармония, тази мека атмосфера, безъ подозрѣния, безъ съмнѣния и безъ страхъ. Азъ трѣбва да имамъ въ съзнанието си само единъ идеалъ, да зная, че въ душата ми царува безкористна любовь и да кажа: азъ съмъ готовъ да жертвувамъ живота си за доброто на всѣка душа! Всѣка сестра и братъ трѣбва да сѫ готови да жертвуватъ всичко за онзи, когото обичатъ. Ако ние сме готови така да се жертвуваме единъ за другъ, ние ще се жертвуваме и за Бога. Вие не трѣбва да взимате всичко това въ букваленъ смисълъ. Ще дойдатъ изпитанията и ще ви заставятъ да проявите любовьта.

Нѣкой пѫть ангелитѣ слизатъ отъ небето съ цѣль да разрѣшатъ извѣстна задача на Любовьта. Напримѣръ, на нѣкой ангелъ се дава задача, да прояви Любовьта чрѣзъ нѣкоя сестра съ кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трѣбва да влѣзе въ нейното сърце и да изяви Любовьта навъчъ. Тази мома като се влюби, ще се намѣри въ небрано лозе. Какво ще прави? Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото ангелътъ разрѣшава своята задача. Ако тя върви по неговитѣ съвѣти, ще дойде до най-красиво разрѣшение на Любовьта. Обаче, ако не послуша този свещенъ гласъ, ще падне въ изкушение.

И тъй, когато казвамъ, че Богъ е Любовь, подразбирамъ, че нѣкой ангелъ разрѣшава въ васъ задачата на Любовьта. Когато Богъ дойде въ васъ да се прояви, по никой начинъ нѣма да Го подпушвате. Подпущите ли Го, вие ще си създадете най-голѣмото нещастие. Ще съзнавате, че Господъ е въ васъ, ще слушате Неговия свещенъ гласъ; ще бѫдете вѣрни, нѣма нито на йота да отстѫпвате отъ това, което ви говори. Вървете по този правъ пѫть, и не се бойте! Вървите ли по този пѫть, ще се яви разширение въ сърцето и душата ви. Умътъ ви ще се освободи отъ всички спънки и ограничения, Тогава вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на живота, ще оздравѣете отъ всички недѫзи и, окрѫжаващитѣ ви ще познаятъ, че вашиятъ животъ е чистъ. Тази е великата задача, която ви прѣдстои да разрѣшите. Ако не разрѣшите въпроса по този начинъ, тогава ще имате единъ животъ на изсъхване. Да скѫсате извѣстни връзки и да считате, че сте ги разрѣшили, това е глупаво. Религиознитѣ хора въ това отношение сѫ егоисти. Божественото учение, което иде въ свѣта да подигне човѣчеството, нѣма такъвъ характеръ, какъвто вие се стремите да му дадете. Та всички ще се молимъ!

И тъй, молете се единъ за другъ не за опрощение на грѣховетѣ си, но Богъ да оправи пѫтищата на Любовьта, която дѣйствува въ вашитѣ сърца. Богъ да оправи пѫтищата на свѣтлината, която се отправя къмъ вашия умъ. Богъ да оправи пѫтищата на знанието, което иде да се всели въ вашитѣ души, да ви покаже свещения пѫть на живота. Казвате: ние можемъ да направимъ всичко. Ако Богъ живѣе въ насъ като Любовь; и ние като живѣемъ въ Него, щомъ прояви Любовьта Си, ние ще се качимъ на най-високия върхъ, ще дойдемъ въ съприкосновение съ най-високата сила — Любовьта, ще бѫдемъ при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде новото човѣчество. То е създадено вече, но ще се даде изразъ на новия човѣкъ. Ние ще почувсгвуваме тази вѫтрѣшна връзка, ще минемъ отъ спяще състояние въ будно, или отъ смьрть, отъ ограничено състояние въ безгранично, отъ врѣменния животъ къмъ вѣчния, дѣто нѣма изтощаване — съ една дума, ще намѣримъ туй, което алхимицитѣ сѫ търсили — „вѣчното подмладяване.“ Това е смисълътъ на живота —  човѣкъ постоянно да усѣща въ себе си, какъ се подмладява, какъ се видоизмѣня отъ красота въ красота, оть сила въ сила. Затова Христосъ пострада. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но сега още не е врѣме. За въ бѫдеще, когаго Духътъ дойде, Той ще ви научи. Тогава азъ пакъ ще бѫда на земята“.

Сега Богъ иде въ свѣта да се изяви по единъ новъ начинъ. Той се изявява въ всички ни, прѣустройва всичко наново. Ние ще бѫдемъ строители на туй ново, строители на новото човѣчество. Вие ще кажете: какво можемъ да правимъ ние тукъ? — Богъ, Който живѣе въ насъ, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можемъ да направимъ. Тѣзи „ние“ вече живѣятъ по цѣлата земя. Единъ день тия Братя ще започнатъ да ви посѣщаватъ, и тогава нѣма да се плашите. Нѣкой отъ тия Братя ще дойде, и тогава мѫжътъ нѣма да пита: кой бѣше онзи, който влѣзе въ кѫщи? И ти нѣма да питашъ мѫжа си: коя бѣше онази, която влѣзе въ стаята?

Ще имаме свещена вѣра единъ въ другъ, и никой абсолютно нѣма да се съмнѣва въ нѣщо нечисто. Всичко ще бѫде свещено! Любовьта ще се проявява и по другъ начинъ, безъ какво и да е опетняване, което грѣхътъ е внесьлъ. Навсѣкѫдѣ ще има голѣмо изобилие.

Коя мисъль остана въ ума ви като най-важна? — Мисъльта за Божественото. Вие не се безпокойте, какъ ще се разрѣши въпросътъ. Той ще се разрѣши по единъ естественъ пѫть, но всички трѣбва да бѫдете готови, когато Божественото говори въ васъ, да Го слушате. Всички трѣбва да бѫдете готови за това, да не жертвувате Божественото, да не се отказвате отъ Него, но да Го познаете. Този въпросъ е за сега, не е за въ бѫдеще. Днешния день ще отбѣлѣжимъ съ това — да се качимъ на високия върхъ! Туй ще бѫде задачата ни. Сега ни прѣдстои една материална работа — да се качимъ на високия върхъ. Той е много високъ, но всетаки приятно е да се качимъ горѣ! Само тамъ ще разберете, какъвъ е този върхъ. Той не е много остъръ, той е най-красивиятъ върхъ, който нѣкога сте виждали въ свѣта. Той е толкозъ красивъ, че като се качи човѣкъ горѣ, каквато скръбь и да има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва да тупти усилено, и той забравя всичко. Като се качи на високия върхъ, човѣкъ е готовъ всичко да изправи. Нѣма нѣщо невъзможно за него! Той казва: не струва човѣкъ да скърби! Музикантъ може да стане, поетъ може да стане, господарь може да стане — каквато работа и да започне, всичко разрѣшава. Като погледне отгорѣ, той поклати глава и казва: сега разбирамъ Божиитѣ пѫтища! Господи, прати ме пакъ долу. И като слѣзе долу, той вече е пъленъ съ онази велика сила на Любовьта. Отдѣто мине, носи благословение. Такива сѫ великитѣ Братя! Все отъ този върхъ слизатъ; тѣ тамъ живѣятъ. Като слѣзатъ, послѣ отново се качватъ, защото все отъ тамъ черпятъ. Дойдатъ на земята, пакъ се върнатъ. Слѣзатъ, пакъ се качатъ. Постоянно има слизане отъ върха, и качване къмъ върха.

Сега, по сѫщия законъ, и вие ще започнете да се качвате и слизате — това е великото разрѣшение на въпроса!

Срѣда, 8 ч. с.                     26 августъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...