Jump to content

1931_05_22 Скрититѣ таланти


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Скрититѣ таланти

Т. м.

Съвременнитѣ хора говорятъ за анализъ на нѣщата. Какво разбирате подъ думата „анализъ“? Ако зададете този въпросъ на химика, той ще каже, че, да анализира едно вещество, това значи, да опредѣли неговия качественъ и количественъ съставъ. Ако зададете сѫщия въпросъ на психолога, той ще каже, че подъ „анализъ“ се разбира опредѣляне качеството на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Когато анализирате една мисъль, първо разглеждате нейнитѣ подбудителни причини. Трѣбва да знаете, отъ какъвъ характеръ сѫ тѣ: физически, духовенъ или умственъ. Запримѣръ, въ ума ви се явява мисъльта, да си направите една кѫща. — Каква е подбудителната причина за това? — Физическа. Понеже причината е физическа, вие съграждате кѫщата си по физически начинъ. Нареждането на кѫщата сѫщо се дължи на физически подбуди. Другъ е въпросътъ, ако въ ума ви се яви една мисъль, причинитѣ на която сѫ отъ умственъ характеръ. Запримѣръ, искате да напишете нѣкаква научна книга. Тази мисъль има умственъ характеръ. Написването на книгата се различава коренно отъ съграждането на една кѫща.

Каква разлика сѫществува въ съграждането на тритѣ свѣта — физически, духовенъ и умственъ? Разликата е въ методитѣ, съ които тѣзи свѣтове работятъ и въ силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Методитѣ, съ които си служи физическиятъ свѣтъ, сѫ груби, а тия, съ които си служатъ останалитѣ два свѣта, сѫ меки, деликатни. При изграждане на едно чувство или на една мисъль не можете да си служите съ методитѣ на физическия свѣтъ. Сѫщото се отнася и до силитѣ на тритѣ свѣта. Колкото по-високо се издигате надъ физическия свѣтъ, толкова силитѣ ставатъ по-фини, по-меки. Характерътъ на силитѣ, които действуватъ въ свѣта, се отразяватъ и върху живитѣ сѫщества. Запримѣръ, въ вълка действуватъ единъ родъ сили, а въ овцата — другъ родъ. Овцата никога не напада, а вълкътъ всѣкога напада. Естеството на месояднитѣ и кръвожадни животни е грубо, жестоко. За своята грубость тѣ често плащатъ съ живота си. Едно време, когато овцата е живѣла въ диво състояние, безъ господарь, който да я пази, вълкътъ я нападалъ, безъ да го държи нѣкой отговоренъ за това. Днесъ, обаче, когато овцата е подъ закрилата на човѣка, всѣки опитъ на вълка за нападане се плаща скѫпо. На грубитѣ физически сили се отговаря съ грубость. Куршумътъ лесно разрешава въпроса. Опита ли се вълкътъ да грабне една овца отъ стадото на овчаря, куршумътъ излиза срещу него. Тъй щото, искате ли да познаете, какви сили действуватъ въ даденъ моментъ, вижте, какви причини ги предизвикватъ. Известно е, че за последствията се сѫди отъ причинитѣ.

Като изучавате характера на физическитѣ, духовнитѣ и умственитѣ прояви, виждате, че за реализирането или за противодействието имъ се изискватъ различни усилия. Запримѣръ, за съграждането или за разрушаването на една кѫща се изискватъ освенъ по груби, още и по-голѣми сили. Ако искате да съградите една кѫща, ще употрѣбите повече време и по-голѣми усилия. Обаче, за съграждането или за проява на едно чувство или на една мисъль се иска по-малко време, по-малки усилия, но по-фини и меки сили. Ако искате да отидете до слънцето мислено, ще бѫдете тамъ за нѣколко минути. Искате ли по физически начинъ да отидете на слънцето, нуждни ви сѫ най-малко хиляда години. За физическото ви отиване до слънцето сѫ нуждни особени съобщения, каквито днесъ още не сѫ открити. Не само липсата на съобщителни срѣдства, но и развитието на човѣка се явява прѣчка за отиването му до слънцето. Той още не е готовъ да живѣе на слънцето. — Защо? — Не знае езика на слънчевитѣ жители, не познава тѣхния редъ и порядъкъ, не отговаря на тѣхнитѣ мисли и чувства. Тѣ ще го спратъ на границата и ще го питатъ, кѫде е паспортътъ му, знае ли тѣхния езикъ, може ли да живѣе безъ физическо тѣло и т. н. Ако имъ каже, че е дошълъ на слънцето, защото има желание да види, какъ живѣятъ тамошнитѣ жители, веднага ще го върнатъ назадъ. — Защо? — Защото желанието му не е разумно.

Следователно, постижими желания сѫ само разумнитѣ. Разумни желания пъкъ сѫ онѣзи, между които има връзка. Запримѣръ, ако искамъ да отида на слънцето, моето желание трѣбва да отговаря на желанието на сѫществата отъ слънцето. Щомъ сѫществува тази връзка, преди заминаването си азъ телеграфирамъ до тамошнитѣ сѫщества, че тръгвамъ, да дойде нѣкой отъ тѣхъ да ме посрещне. Оттамъ ще ми отговорятъ, че сѫ изпратили вече нѣкое сѫщество да ме посрещне. При това положение моето отиване на слънцето се осѫществява. Нѣма ли връзка между жителитѣ на слънцето и васъ, заминаването ви за слънцето не може да се постигне. Човѣкъ се натъква на много непостижими желания по различни причини. Запримѣръ, той иска да стане милиардеръ, безъ, да държи смѣтка, че всички мѣста за милиардери сѫ заети вече. Другъ нѣкой иска да стане професоръ, но не успѣва. — Защо? — Нѣма свободно мѣсто за професоръ. Колко професорски мѣста има въ единъ университетъ? Щомъ се заематъ всички мѣста, вие трѣбва да чакате нѣкой отъ професоритѣ да напусне службата си, тогава да заемете неговото мѣсто. Докато е живъ, здравъ и способенъ, никой не може да го измѣсти. Тъй щото, трѣбва да знаете, че постигането на вашитѣ желания зависятъ отъ спазването на известни закони: за реализиране на физическитѣ желания трѣбва да спазвате известни физически закони, за духовнитѣ желания ще спазвате нѣкои духовни закони, а за умственитѣ желания — умствени закони. Сѫщевременно, постигането на какво и да е желание е въ зависимость и отъ Божественитѣ закони. — Защо? — Защото Божественитѣ закони сѫ създали и физическитѣ, и духовнитѣ и умственитѣ.

Ще приведа единъ примѣръ, за да обясня връзката между тритѣ вида закони. Представете си, че искате да си направите една кѫща. За да постигнете желанието си, трѣбва да знаете, освенъ физическитѣ, още и духовнитѣ, и умственитѣ закони. Ще съградите кѫщата си споредъ законитѣ на физическия свѣтъ, за да живѣете въ нея съ тѣлото си, т. е. съ другата си кѫща. Значи, както за съграждане на кѫщата си, сте взели въ внимание различни закони, така и за съграждане на тѣлото си сте взели въ внимание известни физически, духовни и Божествени закони. Кѫщата ви, т. е. тѣлото трѣбва да бѫде съградено така, че да разполагате добре съ него; не може ли да разполагате съ него, както искате, все едно, че живѣете подъ наемъ. Затова казваме, че който не е господарь на тѣлото си, той живѣе въ чуждо тѣло — другъ е неговиятъ господарь. Щомъ влѣзе въ кѫщата си, човѣкъ започва да мисли за ядене — огнището му трѣбва да гори. Следъ това трѣбва да запали лампата, да освѣти кѫщата си. Ако въ кѫщата ви нѣма огънь и свѣтлина, казваме, че тя е запустѣла, нѣма обитатели. Както виждате, между физическата кѫща и тѣлото на човѣка има известна аналогия: кѫща безъ огнище и прозорци е необитаема. Тѣло безъ сърдце, което да го отоплява, и безъ умъ, който да го освѣтява, сѫщо е необитаемо. Такова тѣло е подхвърлено на произвола на сѫдбата, всѣки може да си играе съ него, както иска.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ преустройване на своето физическо тѣло, да бѫде здраво, силно, пречистено. Съ това тѣло вие ще постигнете не само физическитѣ си желания, но и духовнитѣ, и умственитѣ. Щомъ постигнете желанията си по единъ правиленъ начинъ, вие ще осмислите живота си. Когато координира силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ може да стане богатъ, силенъ, ученъ. Той може да приложи силитѣ си и въ тритѣ свѣта. Като работи за себе си, сѫщевременно той работи и за другитѣ хора. Да организира човѣкъ силитѣ си, това значи, да е постигналъ пълнолѣтието си. Въ този смисълъ, само пълнолѣтниятъ може да бѫде наследникъ на голѣмо богатство. Докато стане пълнолѣтенъ, човѣкъ трѣбва да работи, да създаде условия въ себе си за обогатяване на своето сърдце и на своя умъ.

Когато говоримъ за работа, всѣки търси нѣкаква почтена работа, която да го повдигне предъ очитѣ на хората. Ние пъкъ казваме, че всѣка работа, достойно изпълнена, е почтена. Мнозина се срамуватъ отъ работата, вследствие на което изпадатъ въ смѣшни положения.

Единъ богаташъ си купилъ една голѣма пуйка, но се срамувалъ да я носи и потърсилъ нѣкое момче да я занесе до дома му. Намѣрилъ нѣколко момчета, но нито едно отъ тѣхъ не се съгласило да носи пуйката му, защото давалъ малко — само единъ доларъ. Всички му искали по три долара. Най-после единъ господинъ, свидетель на пазарлъка, се приближилъ до богаташа и му казалъ: Азъ ще ви услужа, ще занеса пуйката до дома ви. — Вие ли? Колко искате? — Ще ми дадете колкото намѣрите за добре. Богаташътъ се съгласилъ на това условие, далъ пуйката въ рѫцетѣ на носача и тръгналъ напредъ. Като стигналъ вкѫщи, той взелъ пуйката отъ рѫцетѣ на носача и казалъ: Заповѣдайте, вземете възнаграждението си! — Нѣма нужда, нищо не искамъ. — Защо? Да не би и ти, като другитѣ, да искашъ три долара? — Нищо не искамъ, господине. Доволенъ съмъ, че можахъ да ви услужа. Въ този моментъ той подалъ картичката си на богаташа. Последниятъ прочелъ картичката и останалъ крайно засраменъ. Носачътъ му билъ председательтъ на Съединенитѣ Щати. Богаташътъ се почудилъ, какъ не го позналъ, та се изложилъ така предъ него.

Какво показва този примѣръ? — Нищо друго, освенъ изопаченитѣ човѣшки разбирания за моралъ. Значи, морално е да коли човѣкъ кокошки, агнета, пуйки и да ги яде; неморално е, обаче, да купи нѣщо отъ града и самъ да си го носи. Това е криво разбиране за моралъ, за почтеность и т. н. Въ сѫщность, истинскиятъ моралъ се опредѣля отъ вѫтрешния стимулъ въ човѣка. Стимулътъ пъкъ се опредѣля отъ физическото му тѣло, както и отъ силитѣ, които работятъ въ него. Истински мораленъ човѣкъ е онзи, който има здраво тѣло, добре мобилирано, т. е. добри чувства и добра вѫтрешна инсталация, за да се отоплява и освѣтява добре.

Едно се иска отъ съвременния човѣкъ: съзнателна работа. По този начинъ той ще открие въ себе си онѣзи дарби, които природата е вложила въ него. Тази работа наричаме вѫтрешна, духовна. Да открие човѣкъ своитѣ дарби, това значи, да е дошълъ до пробуждане на съзнанието си. Който е проявилъ висшето си съзнание, минава за гениаленъ. Той самъ открива дарбитѣ си, а не очаква на хората да го признаятъ за гениаленъ. Той познава себе си и не се лъже въ своитѣ прояви. Съзнае ли своитѣ дарби, човѣкъ самъ се издига. Запримѣръ, отъ обикновенъ вестникопродавачъ, Едисонъ се издигна до положението на великъ откриватель. Достатъчно бѣше да разбере, какво е вложено въ него, за да си пробие самъ пѫть въ живота. Той е употрѣбилъ голѣми усилия, трудъ, работа, концентрация на мисъльта, за да прояви талантитѣ, които били вложени въ него.

Доколко билъ увлѣченъ и концентриранъ въ работата си, се вижда отъ единъ анекдотъ, който разправятъ за него. Въ деня на сватбата си, Едисонъ отишълъ въ лабораторията си да работи и толкова се увлѣкълъ въ опититѣ си, че забравилъ, че този день не е обикновенъ. Следъ дълго чакане и търсене, най-после го намѣрили въ лабораторията му, унесенъ въ наблюдения и опити. Напомнили му, че днесъ ще се жени. Булката и всички гости се смущавали, че Едисонъ го нѣма, но той билъ спокоенъ, не се вълнувалъ — мисъльта му била заета само съ изчисления. Гениалниятъ човѣкъ не се смущава отъ външнитѣ несгоди. Докато всички хора се тревожатъ и смущаватъ, той поглежда спокойно къмъ тѣхъ и си казва: Нѣма защо да се безпокоятъ. Ако една работа не стане днесъ, утре ще стане. Той знае, че това, което хората нареждатъ, не се съвпада съ наредбитѣ на природата. Гениалниятъ знае, че нѣщата трѣбва да ставатъ тогава, когато природата ги нарежда. Който е въ съгласие съ наредбитѣ и законитѣ на природата, той е разуменъ човѣкъ. И като се жени, човѣкъ трѣбва да постѫпва разумно. Разумностьта подразбира, всѣко нѣщо да става на опредѣленото време. Следователно, природата е опредѣлила, кога даденъ човѣкъ трѣбва да се жени. Ожени ли се по-рано, или по-късно отъ опредѣленото време, той непремѣнно ще се натъкне на страдания и мѫчнотии. Спази ли времето, което природата е опредѣлила, той ще има добри условия за развитие. Женитба, опредѣлена отъ природата, подразбира разумно съчетаване на двама души, на двама приятели, да свършатъ известна работа съ успѣхъ. И Соломонъ, на времето си, казалъ, че за всѣко нѣщо е опредѣлено време, кога да стане. Значи, опредѣлено е, кога човѣкъ трѣбва да се роди, колко време да живѣе и кога да умре.

Днесъ мнозина се оплакватъ отъ условията на живота. Нѣма лоши условия. Това, което хората наричатъ лоши условия, не е нищо друго, освенъ стимули, чрезъ които имъ се дава възможность да работятъ върху себе си, да откриятъ дарбитѣ, които природата е вложила въ тѣхъ. Само по този начинъ човѣкъ може да се импулсира. Да откриешъ една отъ своитѣ дарби, това значи, да постигнешъ своя идеалъ, не абсолютно, но отчасти. Дойде ли до предверието на своя идеалъ, човѣкъ знае вече, какво нѣщо е щастие. Той не търси щастието си вънъ отъ себе си. Да търсишъ щастието си вънъ отъ себе си, това значи, да вземешъ пари съ полица, да си направишъ кѫща съ тѣхъ, но при най малкото затруднение въ изплащане на полицата, да си застрашенъ да изгубишъ кѫщата си. Като знаете това, не търсете щастието си вънъ отъ себе си. Знайте, че щастието ви се крие въ разработване на вашитѣ дарби и способности. Щомъ разчитате на вашитѣ дарби, лесно можете да си построите кѫща и да я изплатите.

Следователно, не забравяйте, че първа природата отпуща постояненъ кредитъ, постоянна подкрепа на човѣка за съграждане на неговата кѫща, т. е. на неговото тѣло. Всѣки день тя дава по единъ малъкъ запасъ отъ храна за съграждане и подържане на неговия организъмъ. Сѫщевременно тя му е дала милиарди работници — клеткитѣ, да работятъ за него. За да се подържатъ вѫтрешнитѣ процеси на вашия организъмъ, едно се иска отъ васъ: да не спирате вѫтрешнитѣ процеси, които ставатъ въ васъ. Това се постига чрезъ непрекѫсната работа отъ страна на сърдцето и на ума. Природата използува мислитѣ и чувствата на човѣка за работа върху самия него. Който прави опитъ да спре своитѣ мисли и чувства, той спира колелото на своя животъ. Отъ движението на това колело зависи неговото щастие. Съ други думи казано: щастието на човѣка зависи отъ работата, която разумната природа упражнява върху него. Като знаете това, не спирайте потока на тия процеси въ себе си. Бѫдете въ хармония съ разумната природа, която е предвидила всички ваши нужди и ги задоволява. Нѣма сила въ свѣта, която може да отнеме отъ човѣка това, което природата му е опредѣлила. Нѣма сила въ свѣта, която може да отклони човѣка отъ пѫтя, който разумната природа му е предначъртала.

Като изучавате човѣка астрологически, физиогномически, хиромантически, виждате, че природата е написала на главата, на лицето и на рѫката му всичко, което е миналъ и което му предстои да мине. Съ това тя го предупреждава и предпазва отъ лошото, което има да минава. Достатъчно е да бѫде разуменъ и предвидливъ, за да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ, които срѣща и ще срещне на пѫтя си. Човѣкъ носи хороскопа съ себе си. Като изучава астрологията, самъ може да си предскаже бѫдещето. Обаче, отсѫтствието на вѣра понѣкога му прѣчи да избѣгне лошото, което го преследва. Като го сполети нещастието, тогава разбира, че има сѫдба, добра и лоша, има нѣщо писано на главата му, което той трѣбва да изучава и на което трѣбва да вѣрва. Човѣкъ лесно може да изучи себе си, ако се постави като външно лице, отъ което не е специално заинтересуванъ.

Като изучавате човѣшката глава, човѣшкото лице и чело, виждате, че всички хора нѣматъ еднакви мѣрки. Главитѣ, лицата на хората се различаватъ по широчина и дължина. Челата имъ сѫщо се различаватъ по височина и широчина. Колкото по-високо и по-широко е челото на човѣка, толкова повече данни има той, способноститѣ му сѫ по-добре развити. За да има успѣхъ въ живота си, човѣкъ трѣбва да притежава следнитѣ качества: тактъ, твърдость, наблюдателность, разсѫдливость, интуиция. Има ли тѣзи качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати. Развивайте всичкитѣ си чувства и способности, за да постигнете желанията си. Като работите върху себе си, вие се натъквате на мѫчнотии, които можете да понесете съ самообладание. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има самообладание, лесно да се справя съ гнѣва, съ обидитѣ и униженията. Който може да се владѣе, той е постигналъ много нѣщо. Не можешъ да бѫдешъ ученикъ, ако нѣмашъ самообладание. Какъвъ смисълъ има знанието, ако въ моментъ на изпитание не можешъ да запазишъ разположението си? Щомъ се разгнѣвишъ, ти ще изгубишъ всичко, което си придобилъ. Въ края на краищата, знанието ще ти бѫде товаръ, а не благо.

Следователно, стремете се къмъ положително знание, което да прилагате въ ежедневния си животъ. Това знание е нуждно, за да се справяте съ малкитѣ мѫчнотии. Ако можете да се справяте съ тѣхъ, тѣ ще ви покажатъ пѫть за справяне съ голѣмитѣ мѫчнотии. Започнете ли отъ голѣмитѣ мѫчнотии и вървите къмъ малкитѣ, нищо не можете да постигнете. И светиитѣ, и адептитѣ започватъ отъ малкитѣ величини и постепенно отиватъ къмъ голѣмитѣ.

И тъй, искате ли да бѫдете ученици на Великия животъ и да го разберете, започнете съ разрешаване на малкитѣ задачи. Не работите ли по този начинъ, вие ще изпаднете въ песимизъмъ. Това показва, че сте дали пѫть на своитѣ лични и користолюбиви чувства: страхъ, безнадеждность, безвѣрие, недоволство и т. н. Тѣзи чувства ставатъ причина да гледате на Бога като на вашъ неприятель. Всѣки неуспѣхъ приписвате на Него. Наистина, има нѣщо, което ви спъва, но то е за ваше добро. Разумнитѣ сѫщества се противопоставятъ на вашитѣ криви разбирания и, въ желанието си да ви изправятъ, струва ви се, че тѣ ви противодействуватъ. Казвате: Не зная, какво става съ мене, но дето мръдна, все ще се намѣри нѣкой стражарь да ме следи. Стражаритѣ ви посочватъ пѫтя. Като видятъ, че все налѣво клоните, тѣ ви казватъ: Надѣсно! — Ама искамъ да бѫда свободенъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ свободенъ по свой начинъ, едно отъ дветѣ те очаква: или нещастие, или участъка. Участъкътъ е за предпочитане предъ нещастието. Ще полежишъ два-три деня затворенъ, ще си помислишъ и, като оправишъ мисъльта си, ще те пуснатъ. Обаче, ако продължавашъ да вървишъ налѣво, ще паднешъ въ нѣкоя пропасть и ще си счупишъ крака, рѫката или главата. — Ама не съмъ привикналъ да ходя надѣсно. — Ще привикнешъ.

Много хора приличатъ на галени деца. Макаръ и възрастни, тѣ не искатъ да се откажатъ отъ нѣкои свои навици. Ако нѣкой откаже да ги задоволи, тѣ викатъ, роптаятъ, плачатъ. Ние пъкъ казваме, че на известни привички има и отвички. Както сѫ привикнали, така ще се отвикнатъ.

Единъ богатъ български чорбаджия ималъ само една дъщеря, която много обичалъ. Той оставилъ на нейно разположение четири слугини, които задоволявали всичкитѣ ѝ желания. Тя обичала съ часове да седи до камината и да се топли. Когато камината ставала много гореща, тя казвала: Отвлѣкъ! — и веднага слугинитѣ я пренасяли на рѫце, далечъ отъ камината. Като истивала камината, тя казвала: Довлѣкъ! — и веднага я занасяли пакъ на топло. Дошълъ деньтъ, когато се явили годежници, да я искатъ отъ баща ѝ за тѣхна жена. На единъ отъ сериознитѣ кандидати, който се влюбилъ въ нея, бащата казалъ: Мога да ви дамъ дъщеря си, но тя има единъ навикъ, отъ който не може да се откаже — обича да седи на камината и да се топли. Слугинитѣ я пренасятъ отъ камината до срѣдата на стаята и отново до камината. — Лесна работа, отговорилъ нейниятъ възлюбенъ. Готовъ съмъ на всичко. Каквото пожелае, това ще бѫде. Оженилъ се той за нея, и тя продължавала по старъ обичай: сѣдала на камината и когато ѝ ставало много горещо, започвала да вика: Отвлѣкъ, отвлѣкъ! Никой не ѝ се притичалъ въ услуга. Възлюбениятъ ѝ взелъ само една слугиня на нейно разположение, която сѫщевременно се грижела за цѣлата кѫща. Като извиквала нѣколко пѫти и не получавала отговоръ, камината силно ѝ припарвала, вследствие на което тя сама ставала оттамъ и сѣдала далечъ отъ нея. Това се продължило три-четири деня и, като видѣла, че нѣма кой да ѝ услужва, тя отвикнала да седи до камината.

Днесъ повечето хора иматъ нѣкакъвъ навикъ, отъ който не могатъ да се откажатъ, но единъ день, като се намѣрятъ предъ невъзможностьта да задоволятъ своя навикъ, тѣ сами започватъ да се отказватъ отъ него. Тѣ мислятъ, че, като служатъ на стария си навикъ, щастието ще имъ дойде на крака. Обаче, като видятъ, че щастието имъ не иде по този начинъ, тѣ отстѫпватъ отъ стария си навикъ, т. е. отказватъ се отъ старото. Щомъ се откажатъ отъ старото и приематъ новото, щастието само по себе си ще дойде. Следователно, не чакайте да ви носятъ на рѫце отъ едно мѣсто на друго, нито да седите съ часове на топло, но заемете това мѣсто, което природата ви е опредѣлила. Има случаи, когато щастието дохожда предъ нозетѣ на човѣка, но само тогава, когато той е въ съгласие и хармония съ природата, когато изпълнява нейнитѣ закони.

Като ученици на живота, отъ васъ се иска работа, да развивате своитѣ дарби. Това можете да постигнете, само когато сте въ хармония съ разумната природа. При това положение можете да станете виденъ музикантъ, художникъ, философъ, ученъ и т. н. Обаче, най-голѣмото постижение за човѣка е да си изработи характеръ, т. е. да се пресъздаде по новъ, съвършенъ начинъ. Постигне ли това, човѣкъ е осмислилъ живота си. Добриятъ характеръ подразбира култивирани мисли и чувства и проявени добродетели.

Т. м.

*

37. Лекция отъ Учителя, държана на

31. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...