Jump to content

1931_01_09 Четиритѣ положения


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Четиритѣ положения

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Чете се резюме на темата: „Кога човѣкъ страда най-много“?

Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на много знания. Защо имъ сѫ знанията? Кѫде ще ги използуватъ? Знанието има смисълъ, ако се приложи. Кѫде ще се приложи? Това сѫ въпроси, на които мѫчно можете да отговорите. Обаче, ако ви запитатъ, защо ви сѫ зрението, слухътъ, обонянието, веднага можете да отговорите. Зрението е нуждно на всички живи сѫщества, да намиратъ храната си. Преди да е било създадено зрението, като органъ на гледането, животнитѣ сѫ намирали храната си чрезъ пипане, чрезъ обоняние, чрезъ слушане. Най-после тѣ сѫ дошли до зрението, което всички считатъ като най-добъръ и практиченъ методъ. Чрезъ зрението животнитѣ намиратъ най-лесно храната си. И човѣкъ, когато насочва зрението си въ известна посока, непремѣнно има предъ видъ нѣщо близо до сърдцето или до ума си. Зрението на съвременнитѣ хора, въ сравнение съ това на първичния човѣкъ, е отслабнало, вследствие на което и мисъльта му е по-слаба.

И тъй, причината за отслабването на зрението е, че сегашнитѣ хора нѣматъ дълбока философска мисъль, каквато сѫ имали първитѣ човѣци, хората на древната мѫдрость. Днесъ хората живѣятъ, безъ да знаятъ, защо живѣятъ. Тѣ се смущаватъ, не знаятъ, какво имъ носи утрешниятъ день. — Какво ще отговорите на въпроса, защо живѣете? — Живѣемъ, за да се усъвършенствуваме, живѣемъ за Бога. — Ако ви поставятъ на изпитъ, ще издържите ли? Когато живѣе за една идея, човѣкъ е готовъ на всички жертви. Ето защо, идеята, за която човѣкъ е готовъ на всички жертви, трѣбва да заслужава това.

Да се върнемъ къмъ въпроса за зрението. — Отъ какво зависи силата на зрението? — Отъ яснотата и интенсивностьта на мислитѣ. Колкото по-ясни и интенсивни сѫ мислитѣ на човѣка, толкова по-силно е зрението му. Когато въ мисъльта се вмъкнатъ безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Тѣзи чувства втвърдяватъ нервитѣ, вследствие на което тѣ губятъ своята пластичность. Колкото по-непластични сѫ нервитѣ на очитѣ, толкова по-мѫчно реагиратъ тѣ на трептенията на свѣтлината. Който иска и на стари години да има добро зрение, трѣбва да има ясна и чиста мисъль. Ето защо, чувствата не трѣбва да взиматъ участие въ зрението. За да не отслабва зрението ви, пазете се отъ чувствени вълнения. Срещнете мечка и веднага се уплашите. Защо се страхувате? Една лоша чърта на мечката е тази, че тя никога не забравя обидата, или пакостьта, която сте ѝ направили. Тя не забравя и доброто, което сте ѝ направили, но никога не забравя и злото; тя го помни съ години. Мечката познава тази своя чърта и е доволна, че живѣе въ гората, като монахиня, да не се натъква на нея. За да се изправи отъ своя недостатъкъ, тя е станала вегетарианка. Въ рѣдки случаи тя хапва месо, повече обича кръвьта на животното. Такава мечка наричатъ „стръвница“. И въ човѣка има чувства, подобни на тѣзи въ мечката. Той трѣбва да се справи съ тѣхъ по разуменъ начинъ. Като хванатъ мечката, хората ѝ турятъ халка на устнитѣ, да не хапе, и я учатъ да играе. Трѣбва ли човѣкъ по сѫщия начинъ да възпитава отрицателнитѣ си чувства? Има смисълъ човѣкъ да туря юларъ на чувствата си, но да имъ туря халка, както на устнитѣ на мечката, това не е на мѣсто. Следователно, когато възпитава чувствата си, човѣкъ трѣбва да има знания, да прилага разумни методи.

Сега ще ви задамъ въпроса: Отъ какво най-много се нуждае човѣкъ въ сегашния си животъ? — Отъ здраве. — За да бѫде здравъ, човѣкъ се нуждае отъ чистъ въздухъ, отъ чиста вода и храна, отъ свѣтлина и топлина и отъ добро жилище. — На какво може да се уподоби чистиятъ въздухъ? — На чистата мисъль. — Водата? — На чиститѣ чувства и на живота. Значи, между водата и чувствата има известна връзка. Знаемъ, че водата може да мѣни състоянието си; отъ течна става твърда, като намалява топлината си. Въ течно състояние тя има нормална топлина. Като се нагрѣе до възвиране, водата се превръща въ пара, въ въздухообразно състояние, при което топлината ѝ се увеличава. Каквито промѣни ставатъ съ водата, такива ставатъ и съ чувствата. Запримѣръ, едно чувство може да изгуби топлината си и да се втвърди; после то може да увеличи топлината си и да се разшири, но може да запази нормалната си топлина. Когато водата се втвърди, т. е. когато се превърне въ ледъ, лесно може да дойде въ първоначалното си състояние. Достатъчно е да се постави на огънь, и тя веднага се разтопява. Какъ ще превърнете твърдото чувство въ нормалното му състояние? Чувството „омраза“ е твърдо. Какъ ще го смекчите? Съ огънь ли? Това вече е алхимия. Намѣрете начинъ, чрезъ който да превръщате твърдитѣ чувства въ меки, т. е. да увеличавате топлината имъ.

Като изучавате живота на хората, ще намѣрите много примѣри, отъ които се вижда, какъ твърдитѣ чувства се превръщатъ въ меки. Ако приведемъ тѣзи примѣри, въ края на краищата въ съзнанието ви ще остане нѣщо отрицателно. За да не се втвърдяватъ чувствата на човѣка, нуждно е той да бѫде почитанъ отъ близкитѣ си. — Какво се иска отъ човѣка, за да го уважаватъ окрѫжаващитѣ? — Днесъ хората уважаватъ човѣка, ако е богатъ. Обаче, богатството не е единственото условие, за да бѫде човѣкъ почитанъ. И друго нѣщо се иска. — Сила. — Още? — Разумность и доброта. — Значи, човѣкъ може да бѫде уважаванъ, ако е богатъ, силенъ, разуменъ и добъръ. Значи, четиритѣ положения — богатство, сила, разумность и доброта представятъ знаменатель на тази дробь, която има за числитель уважението и почитьта. Ако искате, можете да промѣняте мѣстата на величинитѣ, които влизатъ въ знаменателя, но при днешнитѣ условия на първо мѣсто стои богатството. Отъ тѣзи четири елемента могатъ да се образуватъ 24 пермутации. Можете ли да познаете отвънъ, дали нѣкой човѣкъ е богатъ? — Кѫде се отразява богатството му, въ лицето, или въ движенията му? — И въ лицето, и въ движенията. Ако спрете погледа си върху нѣкой свещеникъ, ще видите, че и той има нѣщо особено въ лицето си, което показва, че е работилъ много време въ една область. На лицето на всѣки човѣкъ има една отличителна чърта, по която познавате, какъвъ е и какво работи. Учениятъ, богатиятъ, силниятъ, добриятъ човѣкъ иматъ по една отличителна чърта въ себе си. Богатиятъ върви и носи въ себе си мисъльта за богатството, което има. Тази мисъль хвърля отпечатъкъ върху неговото лице. Красивата мома сѫщо носи на лицето си мисъльта, че е красива. Красива е тази мома, но достатъчно е да отнемете нѣщо отъ лицето ѝ, за да изгуби красотата си. Отнемете носа ѝ и вижте, какво ще стане съ нея. Тя ще изгуби красотата си.

Какво представя носътъ? Външно, носътъ е единъ малъкъ удъ, но той дава изразъ на цѣлото лице. Понеже е свързанъ съ умствения свѣтъ на човѣка, носътъ чъртае линии на интелигентностьта върху човѣшкото лице. Махнете ли носа, тѣзи линии губятъ своята красота, и лицето се помрачава. Носътъ е центъръ, около който се групиратъ нѣкои линии на човѣшкото лице. Затова бѫдете внимателни къмъ своя носъ. Най-малката повреда на носа се отразява върху интелигентностьта на човѣка. Приятно е да видите едно лице съ правилни, спокойни чърти, дето всѣка линия е на мѣстото си.

Казахме, че отъ четиритѣ положения, при които човѣкъ може да бѫде почитанъ и уважаванъ, сѫ възможни 24 пермутации. — Обаче, коя отъ тѣхъ е най-добра? — Най-добра пермутация е тази, въ която като пръвъ елементъ влиза добротата, после разумностьта, силата и най-после богатството. Ще каже нѣкой, че и безъ богатство може. Не е така. И безъ богатство не може. Самото тѣло, съ своитѣ външни и вѫтрешни органи, е богатство. Какво би направилъ човѣкъ безъ очи, безъ уши, безъ носъ, безъ уста? Не може безъ богатство, но човѣкъ трѣбва да търси начини, чрезъ които да пази своето богатство.

Сега да видимъ, кой човѣкъ е добъръ. Добъръ човѣкъ е онзи, който може да приложи доброто въ даденъ моментъ. Добриятъ човѣкъ е безпристрастенъ. Той гледа еднакво на всички хора. Въ него нѣма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи сѫщества и опредѣля отношенията си къмъ всѣко сѫщество, споредъ естеството му. Каквото е естеството на даденото сѫщество, така и той постѫпва. Ако срещне нѣкой разбойникъ, той нѣма да го сѫди, защо е хваналъ такъвъ пѫть, нито ще го морализира, но ще го пита, от де е купилъ пушката си, каква работа е свършилъ съ нея, колко души е убилъ. Следъ това ще го погледне въ очитѣ и ще му каже: Добъръ човѣкъ си ти. Такъвъ разговоръ съ разбойника е страненъ за васъ, но какво ще кажете за такъвъ човѣкъ, който съ пушката си е убилъ десеть разбойника, по-страшни отъ него, или е обралъ десеть апаши, по-голѣми майстори отъ него? Докато не знае вѫтрешната страна на нѣщата, човѣкъ не трѣбва да се произнася. Добриятъ човѣкъ е извънъ всѣкакви закони. Той самъ е законъ. Ако поставите добрия човѣкъ въ известни рамки, вие го ограничавате, и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода. Тази е причината, поради която човѣкъ се стреми да бѫде свободенъ. Когато добриятъ човѣкъ се разговаря съ разбойника, последниятъ започва да се изповѣдва: Ти ми говоришъ добре, но моята работа не е добра. Пушката ми е свѣтла, но много нещастия е създала на хората. Тежко ми е на душата. Никой не знае, какво преживявамъ, когато убия единъ човѣкъ. Тогава добриятъ човѣкъ започва да му дава методи, какъ да излѣзе отъ това положение и да се върне въ правия пѫть.

Като изучавате челата на хората, ще видите. че на добрия, на разумния, на силния и на богатия челата се различаватъ едно отъ друго. Разумниятъ човѣкъ разсѫждава правилно. Той е поетъ, музикантъ, художникъ. Той носи всичкитѣ изкуства въ себе си. Разумниятъ човѣкъ поставя нѣщата на мѣстото имъ и на време. Той никога не разбърква мѣстата на нѣщата. Ако вънъ е студено, минусъ 25 градуса, той ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако деньтъ е топълъ, слънчевъ, той ще излѣзе съ тънки, лѣтни дрехи. Той не се изненадва отъ нищо. Обаче, неразумниятъ размѣства нѣщата, вследствие на което може да излѣзе въ студенъ день съ тънки дрехи, а въ топълъ день — съ дебели дрехи. Много чувства не могатъ да се реализиратъ по единствената причина, че човѣкъ не знае, кога и при какви условия да ги изнесе.

Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идеитѣ. Човѣкъ трѣбва да познава идеитѣ си и да разбира, кога да ги изнесе предъ хората. Има случаи, когато човѣкъ може да изнесе само часть отъ идеята си, и то само онази, която интересува хората. Запримѣръ, какъ бихте изнесли новитѣ идеи предъ хората? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Кога човѣкътъ не е билъ добъръ? — Да бѫдемъ разумни. — Кога хората не сѫ били разумни? — Да бѫдемъ силни. — Кога хората не сѫ били силни? — Да бѫдемъ богати. — Кога хората не сѫ били богати? — Кой е силенъ човѣкъ? — Който може да носи на гърба си сто тона товаръ и да го подхвърли на единъ километъръ разстояние. — Кой е богатъ човѣкъ? — Който привлича хората къмъ себе си. Да отидете при богатия, това значи, да се привлѣчете отъ него така, че да не искате да се върнете назадъ. Не може ли да ви привлѣче, той не е истински богатъ. Да срѣщате богати хора, това е все едно да влѣзете въ обществото на свѣтли, разумни сѫщества, които ви разказватъ за своя животъ и за своитѣ отношения. Такова нѣщо представя разумниятъ свѣтъ. Тамъ всички сѫ богати. Попаднете ли между сѫществата на разумния свѣтъ, тѣ ще ви обсипятъ съ подаръци. За да получите тѣхнитѣ подаръци, ще свалите старитѣ си дрехи и обувки. Тѣ ще ви облѣкатъ съ нови, свѣтли премѣни. Всички хора сѫ кандидати за новото, което иде вече въ свѣта.

Ще кажете, че тѣзи нѣща сѫ непостижими. За Бога всичко е постижимо. За онзи, който живѣе съ формулата Д. P. С. Б., т. е. който е добъръ, разуменъ, силенъ и богатъ, непостижимитѣ нѣща ставатъ постижими. За онзи, който е изгубилъ тази формула, и постижимитѣ нѣща ставатъ непостижими. Той живѣе въ постоянни колебания. Дръжте въ ума си формулата, че можете да бѫдете добъръ, разуменъ, силенъ и богатъ.

Като се говори за доброта, за разумность, за сила и за богатство, нѣкои се съмняватъ въ постижението на тия качества и казватъ: Мога ли да бѫда азъ най-добъръ, най-разуменъ, най-силенъ и най-богатъ? — Можешъ, но не на земята. На земята, за да не става състезание между хората, само единъ може да бѫде най-добъръ, най-разуменъ, най-силенъ и най-богатъ. Останалитѣ хора ще се разпредѣлятъ по другитѣ планети. Тъй щото, ако не си най-богатъ на земята, ще бѫдешъ най-богатъ на Марсъ, на Венера, на Юпитеръ или на друга нѣкоя планета. Въ Божествения свѣтъ, обаче, нѣма никакво състезание. Тамъ всички могатъ да бѫдатъ и добри, и разумни, и силни, и богати.

И тъй, дръжте въ ума си формулата — добъръ, разуменъ, силенъ и богатъ—Д.P.С.Б — и решавайте съ нея всички мѫчни задачи. Сегашнитѣ хора сѫ разбъркали мѣстата на тия качества, като сѫ изключили доброто. То остава на последенъ планъ. На първо мѣсто турятъ богатството, после силата и на трето мѣсто разумностьта. За доброто тѣ не мислятъ. Ако си спомнятъ нѣкога за него, тѣ го поставятъ на последно мѣсто, на края на формулата. Формулата на сегашнитѣ хора е следната: Б.С.Р.Д. Бѣлата раса работи върху развиването на мозъка, т. е. на ума. Бѫдещата раса, която иде, има предъ видъ развитието на човѣшкото сърдце. Тя ще работи и върху развиване на причинното тѣло, което се занимава съ прилагане на доброто.

Като се говори за четиритѣ качества на човѣка, вие казвате, че сте слаби, че нищо не можете да направите. Наистина, слаби сте, но не сте по-слаби отъ буквитѣ. Отдѣлно взета, всѣка буква е слаба, особено когато е въ безпорядъкъ, разхвърляна. Обаче, ако се постави на мѣстото си, въ пъленъ редъ и хармония, тя става силна. Въ това отношение, задачата ви е да попаднете на мѣстото си, като буква отъ нѣкоя азбука. Следователно, човѣкъ трѣбва да заема четири положения: да попада на мѣстото си като буква на своето добро, като буква на своята разумность, като буква на своята сила и като буква на своето богатство. За новата година ви давамъ формулата Д.P.С.Б., съ която да решавате мѫчнотиитѣ си. Щомъ се намѣрите въ затруднение, кажете си Д.P.С.Б., за да изпъкне предъ васъ доброто, разумностьта, силата и богатството. Като имате този даръ, вие не трѣбва да се оплаквате, че сте сиромаси.

Доброто е плодъ на любовьта, а любовьта — плодъ на доброто. Разумностьта е плодъ на мѫдростьта. Силата има отношение къмъ сърдцето, къмъ чувствата на човѣка. Само силниятъ може да обича. Сърдцето има нужда отъ сила, а не умътъ. Богатството пъкъ подразбира условията на живота. Най-голѣмото богатство, което човѣкъ има, е животътъ. Който има животъ, всичко има. Щомъ изгуби живота, той губи всичко. Животътъ е господарь на всички земни богатства, той разполага съ тѣхъ.

И тъй, ако се обезсърдчите, кажете си: Азъ трѣбва да бѫда Д.P.С.Б. Видите ли, че нѣкой човѣкъ не постѫпва правилно, изпратете му мислено думитѣ: Ти трѣбва да бѫдешъ Д.P.С.Б. Добриятъ човѣкъ е образъ и подобие на Бога.

Желая ви, всички да се измѣните, да вървите отъ злото къмъ доброто, отъ безумието къмъ разумностьта, отъ безсилието къмъ силата, отъ сиромашията къмъ богатството.

Желая ви, всички да тръгнете като екскурзианти къмъ Д.P.С.Б.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

18. Лекция отъ Учителя, държана на

9. декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...