Jump to content

1930_08_08 Първиятъ день


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Първиятъ день

Въ човѣшкия животъ има два главни момента: когато човѣкъ заминава за другия свѣтъ, или умира, и когато умрѣлиятъ се връща обратно на земята, т.е. когато оживява. Първиятъ процесъ причинява голѣма скръбь на живитѣ. Тѣ скърбятъ за заминалия. Вториятъ процесъ причинява голѣма радость.

Ще прочета 20. глава отъ Евангелието на Иоана.

„И въ първия день на седмицата Мария Магдалина идва на гроба сутриньта рано, когато бѣше още тъмно, и гледа, камъкътъ вдигнатъ отъ гроба“ ( — 1 ст. ). — Думитѣ „когато бѣше още тъмно“ изразяватъ материалната страна на въпроса. Тя гледа и нищо не вижда, освенъ това, че камъкътъ билъ вдигнатъ отъ гроба — духовната страна на въпроса.

„А Мария стоеше вънъ до гроба и плачеше.“ ( — 11 ст.). — Мнозина и до днесъ още стоятъ до гроба вънъ и плачатъ.

„И това като рече, обърна се назадъ и вижда Исуса, че стои“.(— 14 ст.).

Като четатъ Евангелието, нѣкои мислятъ, че трѣбва да иматъ сѫщитѣ опитности, презъ които минаха ученицитѣ на Христа. Това не е необходимо. Има нѣща, които за едни хора сѫ необходими, а за други — не сѫ. За да купите едно кило хлѣбъ, нужно ли е да знаете, кой е оралъ и сѣлъ нивата, кой е млѣлъ житото на воденицата, какъ е замесвано брашното, какъ е направенъ хлѣбътъ и какъ е печенъ въ пещьта? И това е добре, да види човѣкъ и да знае, но по-добре е направо да си вземе хлѣбъ и да се нахрани. Опечениятъ хлѣбъ е Словото Божие. За предпочитане е човѣкъ да носи Словото Божие въ себе си, отколкото да слуша само, какъ се проповѣдва, безъ да Го възприема.

Въ живота на съвременнитѣ хора има много непотрѣбни нѣща, които постепенно измѣстватъ важнитѣ и красиви нѣща. За да не става измѣстване, човѣкъ не трѣбва да спира вниманието си на маловажнитѣ нѣща. Запримѣръ, хората искатъ да станатъ велики, богати, учени, да се прославятъ и най-после, ако има време, тогава да търсятъ истината. Не е ли по-добре човѣкъ да тръгне по обратния процесъ, да намѣри истината, а после да се стреми къмъ останалитѣ нѣща? Ако първо придобивате благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после — останалитѣ блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намѣрете първо истината. Ако истината остане на последно мѣсто, придобититѣ блага едно следъ друго ще изчезнатъ.

Ще ви задамъ още нѣколко въпроса. Кое е по-добре за майката: първо да има деца и после да намѣри Бога, или първо да намѣри Бога и после да има деца? Кое е по-добре за човѣка: първо да придобие знания и да стане ученъ, а следъ това умътъ му да свѣтне, или — първо да има свѣтълъ умъ, а после да придобива знания. Значи, важниятъ въпросъ за човѣшката душа е, да намѣри истината, а после да придобива блага. Важниятъ въпросъ за майката е, първо да намѣри Бога, после да ражда деца. Важниятъ въпросъ за човѣка е, първо да има свѣтълъ умъ, а после да придобива знания.

Една отъ великитѣ истини на живота е, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, нито да господарува на ближния си, нито да му слугува. Ако нѣкой е изпратенъ на земята да бѫде господарь или слуга, той непремѣнно щѣше да носи своитѣ акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човѣкъ трѣбва да слугува на Бога чрезъ ближния си, а не на самия човѣкъ. Не е лошо нѣкога човѣкъ да бѫде господарь, нито е лошо да бѫде слуга, но той трѣбва да знае, защо иска да бѫде господарь, или защо иска да бѫде слуга.

Защо човѣкъ трѣбва да бѫде господарь? — За да оправи обърканитѣ си смѣтки. Отъ миналото още той дължи на своитѣ слуги, и днесъ, като богатъ господарь, трѣбва да изравни смѣткитѣ си. — Защо човѣкъ става слуга? — За да изправи погрѣшкитѣ си. Въ миналото, когато билъ господарь, ималъ лоши отношения къмъ подчиненитѣ си. Сега е дошълъ на земята като слуга, да опита положението на подчинения и да изправи погрѣшкитѣ си. Слугата трѣбва да си каже: Едно време бѣхъ господарь, давахъ заповѣди и не изпълнихъ волята Божия, както трѣбваше. Днесъ дойдохъ да слугувамъ, да получавамъ заповѣди и да ги изпълнявамъ. Само по този начинъ мога да изправя погрѣшкитѣ си.

Като ученици, за васъ не е важно, дали ще бѫдете господари, или слуги. За васъ е важно да придобиете истината и любовьта. Само красивиятъ може да придобие истината и любовьта. Грозниятъ не може да придобие нито любовьта, нито истината. Не виждаме ли сѫщото и въ живота на младата мома? Ако е красива, любовьта иде при нея. Ако не е красива, любовьта стои далечъ отъ нея. За да я хареса нѣкой момъкъ, тя се облича добре, носи пръстени, украшения, маже лицето си, да бѫде красива. Любовьта не се привлича отъ външностьта на нѣщата. Тя търси званието и свѣтлината, тя търси свободния човѣкъ. Има смисълъ, момата да носи пръстенъ на рѫката си, но ако той може да се превръща на хлѣбъ. Достатъчно е да чукне съ пръстена си, за да се яви предъ нея добре опеченъ хлѣбъ. Пръстенътъ на момата трѣбва да я прави мощна, да преодолява мѫчнотиитѣ на живота. Сегашнитѣ моми сѫ дошли до първата фаза на живота: тѣ сѫ добре облѣчени, съ украшения, съ пръстени на рѫцетѣ си. Обаче, тѣхнитѣ пръстени не могатъ още да се превръщатъ на хлѣбъ.

Тази идея ви оставямъ днесъ: да придобиете пръстена, който се превръща на хлѣбъ. Проста е тази идея, но не по-малко е и сложна. Обективна е тази идея, но сѫщевременно и отвлѣчена. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си.“ Ученицитѣ Христови се съблазниха отъ тази идея, заради което 70 души отъ тѣхъ Го напуснаха. Които разбраха вѫтрешния смисълъ на тази идея, станаха ученици на Христа и продължиха дѣлото Му. Тѣ повѣрваха въ силата на живия хлѣбъ.

Вѣтърътъ, който духа сега, е продължение отъ снощния. Всички опитахте силата му. Той разтури палаткитѣ ви, не ви остави да спите. — Кога не спи човѣкъ? — Когато има да разрешава нѣкакви въпроси. Следователно, вѣтърътъ подразбира мисъль. Той иска да ви каже, че трѣбва да мислите, за да разрешите правилно въпроситѣ си.

Христосъ казва: „Азъ съмъ живата вода. Който пие отъ нея, никога не ожаднява“. Сега и ние, изчистихме изворчето, наредихме около него бѣли, хубави камъни. Всичко това правимъ за водата, която извира. Ако нѣмаше вода, тия камъни щѣха да бѫдатъ безпредметни. Изворътъ краси цѣлата мѣстность. Той представя знанието, къмъ което всички се стремятъ. Всѣки търси знание, което извира. То не е обикновено знание, което може да се събере въ щерна. Въ щерната може да има много вода, но тя е дъждовна. Време е вече да се откажете отъ щернитѣ. Живи извори трѣбва да текатъ! Съ други думи казано: Божественото трѣбва да се прояви. — Защо? — Защото Божественитѣ нѣща никога не остаряватъ. Въ Божественото нѣма страдания и скърби, нѣма болести и смърть. Въ Божественото се крие всичко положително, затова Божествениятъ животъ е нареченъ положителенъ.

Казано е въ Писанието, че Христосъ се яви на ученицитѣ си следъ смъртьта си и каза: „Миръ вамъ!“ Това бѣше доказателство, че човѣкъ живѣе и следъ смъртьта. Значи, смъртьта не е въ състояние да отнеме живота. Когато човѣкъ влѣзе въ новия животъ, първата му работа е да погледне къмъ ранитѣ на рѫцетѣ си, като свидетелство на разпятието, презъ което е миналъ. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживѣлъ. Новиятъ животъ излиза отъ ранитѣ, презъ които сѫ минали гвоздеитѣ. За да дойде животътъ, трѣбва да се отворятъ всички запушени канали. Които не разбиратъ това, мислятъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде валчеста топка, отвсѣкѫде запушена, да не влѣзе никой отвънъ, да го обере. Не, колкото повече отвори или прозорчета има човѣкъ, толкова по-добре. Той има около седемь милиона пори на тѣлото си, които трѣбва да бѫдатъ отворени, за да може презъ тѣхъ да диша, т.е. да може животътъ свободно да се втича и изтича. Можете ли да си представите едно здание съ седемь милиона прозорци? При това, знаете ли, колко ще струватъ тия прозорци, ако за всѣки единъ трѣбва да платите най-малко десеть лева? Ако въ време на земетресение прозорцитѣ на това здание се счупятъ, трѣбва да платите 70 милиона, за да направите нови. Обаче, прозорцитѣ на човѣшкото тѣло сѫ направени отъ огъваема, нечуплива материя.

Въ заключение на това, пожелавамъ ви, всички ваши врати и прозорци да бѫдатъ отворени на всѣко време. — За какво? — За доброто. Пожелавамъ ви сѫщевременно, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщитѣ ви да бѫдатъ всѣкога затворени. — За какво? — За злото. Доброто трѣбва да влѣзе вѫтре, а злото — да стои вънъ.

Какъ можете да се убедите, че Христосъ билъ прободенъ въ гърдитѣ? — По два начина: или като турите пръста си въ ранитѣ на Христа, или като повѣрвате. Чрезъ вѣрата човѣкъ се свързва съ реалностьта, т.е. съ Първата Причина на нѣщата. За това е казано въ Писанието, че безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Докато растението не е свързано съ земята, то не може да се храни и да се развива. Докато човѣкъ не е свързанъ съ водата, съ въздуха и съ свѣтлината, той нѣма отде да черпи храна и не може да се развива. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да запази поне една връзка, чрезъ която да черпи сокове отъ земята и да се храни съ тѣхъ.

Сега ще дойдемъ до най-важнитѣ въпроси, които интересуватъ всички хора. Тѣ сѫ следнитѣ: Какво нѣщо е Богъ, кѫде е Той и какъ ще Го намѣрите? — Този, Който е билъ преди мене, преди моето сѫществувание, това е Богъ. Той е тамъ, дето азъ не съмъ билъ. Ще Го намѣря тамъ, дето всѣкога съмъ билъ. Първиятъ, Който е създалъ живота и ни събудилъ за живота, Първиятъ Който е създалъ всичко за насъ, е Богъ. Ще кажете, че не сте Го виждали. — Това е другъ въпросъ. Не сте Го виждали и не Го виждате, защото очитѣ ви сѫ затворени. Станете рано, отворете очитѣ си, измийте ги добре, и вие ще видите свѣтлината и истината. Засега истината е скрита за васъ, защото не сте се справили още съ противоречията, т.е. не сте изплатили дълговетѣ си. Всѣки човѣкъ носи истината въ себе си, но всички не сѫ я проявили. Идете въ свѣта да я приложите. Отъ начина, по който я приложите, ще зависи, какъ ще издържите изпита си. Ако можете да предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате въ новия животъ.

Какъ ще предадете истината на хората? Ще имъ кажете: Досега азъ бѣхъ господарь; отсега нататъкъ азъ ставамъ слуга, а вие ще ми бѫдете господари. Като господарь, азъ живѣхъ безъ Бога. Откакъ повѣрвахъ въ Бога, решихъ да стана слуга, за да запазя връзката, която съмъ създалъ съ Него. Добриятъ слуга ще бѫде и добъръ господарь.

Сега, ако нѣкой пита, защо сѫществуватъ господаритѣ, отговорътъ е следниятъ: Господаритѣ сѫществуватъ, за да има на кого да се проповѣдва и да има добри слуги. — Защо сѫществуватъ слугитѣ? — За да има добри господари. Отъ добритѣ слуги излизатъ добри господари, но и отъ добритѣ господари излизатъ добри слуги.

T. м.

*

47. Лекция отъ Учителя, държана при

Седемтѣ рилски езера на 8. августъ, 1930 г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...