Jump to content

1929_04_26 Преводи въ Природата


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Преводи въ природата

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

        Размишление върху прилежанието.

        Отъ какво се нуждаятъ хората въ живота си? Отъ какво се нуждае младиятъ? Отъ какво се нуждае човѣкъ при ходене? — Отъ крака. — За мислене? — Отъ глава. — За слушане? — Отъ уши. — За гледане? — Отъ очи. — За живота? — Отъ дишане. Ще кажете, че най-важна е мисъльта. Не е така. Преди мисъльта е дишането. Човѣкъ първо диша, а после мисли. Първо приготвя хлѣбъ, а после яде. Когато човѣкъ прави погрѣшки, мисъльта и чувствата му идатъ на помощь, да му помогнатъ за изправяне на погрѣшкитѣ. Мислитѣ и чувствата помагатъ на човѣка да се освободи отъ скърбитѣ. Какъ ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той отъ скръбьта си. Той мисли, че скръбьта му е голѣма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръбь отстѫпва предъ голѣмата. Ако нѣкой е радостенъ, по сѫщия начинъ можете да отнемете радостьта му. Щомъ го стиснете за врата, той вижда, че животътъ му се свършва, и радостьта веднага го напуща. Значи, една и сѫща причина — стискането, произвежда два различни резултата: скръбьта превръща въ радость, а радостьта — въ скръбь.

        Скръбьта и радостьта сѫ състояния, презъ които минаватъ всички хора. На тѣхъ се дължи промѣната въ отношенията имъ къмъ Бога и къмъ ближнитѣ имъ. Човѣкъ става радостенъ и веселъ отъ сънь, но до вечерьта все ще се намѣри нѣкой, който да стисне ума или сърдцето му, да му причини нѣкаква болка. Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже единъ, два, три или повече пръста. Ако ви покаже единъ или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, петь или шесть пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали въ по-горенъ класъ. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голѣма е радостьта ви. Показването на пръститѣ не е нищо друго, освенъ мълчаливъ разговоръ между хората. Който разбира този езикъ, може да се радва или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръститѣ, безъ да прави нѣкаква връзка. Докато е живъ, човѣкъ ще вижда единъ или нѣколко пръсти, които ще му показватъ, какъ е издържалъ изпититѣ си.

        Кой човѣкъ наричаме младъ? Докато Сатурнъ не се е проявилъ въ човѣка, докато е веселъ, той е младъ. Щомъ Сатурнъ се прояви въ него, той е старъ. — Доколко години човѣкъ е младъ? — И стогодишенъ да е, щомъ е веселъ, разположенъ, той е младъ. Който пада духомъ, не е младъ. Въ този смисълъ, всѣки самъ може да си отговори, младъ ли е, или старъ. Ако ранитѣ ви заздравяватъ лесно, това показва, че мислитѣ и чувствата ви сѫ добри. При това положение, вие минавате за младъ човѣкъ. Онзи, на когото ранитѣ не заздравяватъ лесно, е старъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ, че причината на това е нечистата кръвь. Ние вадимъ друго заключение, а именно: стариятъ има нечиста кръвь. На младия кръвьта е всѣкога чиста. Тъй щото, ще знаете, че старостьта не е нито въ външния изразъ на човѣка, нито въ годинитѣ, но въ нечистата кръвь. Старъ човѣкъ е онзи, който се спъва отъ злото. Който не се спъва отъ злото, е младъ. Младиятъ е добъръ, стариятъ — лошъ; младиятъ е силенъ, стариятъ — слабъ.

        Хората трѣбва да се откажатъ отъ външното гледане на нѣщата. Нѣкой, напримѣръ, минава за религиозенъ, защото се моли по нѣколко пѫти на день. Това е външно, механическо отношение къмъ Бога. Това е външна връзка. Така се връзватъ хората съ вѫжета, когато минаватъ презъ опасна планинска мѣстность. Въ духовния свѣтъ вѫжета не сѫществуватъ. Тамъ не можете да обсебите никого. Тамъ не се допущатъ никакви престѫпления, никакви обиди. Какъ ще обидятъ нѣкого, когато въ речника имъ не сѫществуватъ обидни думи? Докато сте на земята, ще се обиждате, защото речницитѣ на хората сѫ пълни съ обидни и горчиви думи. Обаче, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, трѣбва да се откажете отъ стария си животъ. За да се приготвите за ангелския свѣтъ, трѣбва още на земята да възприемете идеята, че Богъ живѣе въ васъ, и вие живѣете въ Бога. Не приемете ли тази идея, и млади, и стари ще се вкисвате. За да не изпадате въ това положение, отъ всички се изисква правилна обхода къмъ Първата Причина, къмъ ближния и къмъ себе си. Така ще дойдете до онова вѫтрешно разбиране на живота, което представя идеалъ на човѣшката душа.

        За следния пѫть всички ще напишете по едно любовно писмо до нѣкой гостилничаръ, когото често посещавате. Вие знаете, какви ястия готви той, каква обхода има къмъ клиентитѣ си. Отъ отношенията му къмъ клиентитѣ, вие ще опишете неговия портретъ, ще му направите характеристика и ще завършите писмото си съ излияние къмъ ястията му. Писмото ще бѫде добре написано, на хубавъ езикъ и съдържателно. — Защо хората криятъ любовнитѣ си писма? — Защото се страхуватъ да не останатъ неразбрани. Всѣки, който се опиталъ да изкаже любовьта си, устно или писмено, и не сѫ го разбрали, се счита за мъртавъ. Той е изгубилъ любовьта си. Ето защо, който люби, трѣбва да мълчи като риба.

        Представете си, че млада, красива мома се влюбва въ единъ князъ. Ако е разумна, тя нѣма да изкаже любовьта си. Ще ходи скромно облѣчена, да не я забележи той. Скромното облѣкло показва, че тя обича работата, обича живота и това я задоволява. Въ любовьта си тя не е сама. Да любишъ, това значи, да си свързанъ съ много души, които любятъ. И слънцето е свързано съ много слънца. То свѣти, защото не е само въ свѣта и защото има за кого да свѣти. Бѫдете и вие като слънцето и като младата мома, да обичате живота, да работите и да свѣтите за другитѣ сѫщества, а не само за себе си. Светията, момата и момъкътъ, които любятъ Бога, си приличатъ. Предадени на своята идея — служене на Бога, тѣ забравятъ себе си. Обличатъ се чисто, спретнато, но скромно. Безъ да искатъ, тѣ обръщатъ внимание на хората, всѣки се спира да ги гледа. Тѣ сѫ вѫтрешно облѣчени, вѫтрешно красиви.

        Темата, която ви дадохъ, да напишете по едно любовно писмо до нѣкой гостилничаръ, има широкъ смисълъ. Подъ „гостилничаръ“ разбирамъ човѣкъ, който върши работата си съ любовь. Той може да бѫде учитель, професоръ, проповѣдникъ, сѫдия и др. На каквато служба да сте, вие имате клиенти, както гостилничаря. Отъ тѣхъ ще си изберете нѣколко, съ които ще работите. Като свършите една работа съ любовь, започвате друга. Докато свикнете съ новата работа, вие скърбите и се измѫчвате. Изобщо, на две скръбни състояния иде едно радостно. И обратно: на две радостни — едно скръбно. — Защо радостьта се замѣства съ скръбь? — Защото е дошла отвънъ, отъ хората. Човѣшкитѣ радости се губятъ, а Божественитѣ — никога. Човѣкъ трѣбва да се радва на нѣща, които произтичатъ отъ самия него, а не на нѣща, които идатъ отъ окрѫжаващитѣ. Разчитайте на орѫжието, което носите въ себе си, а не на външнитѣ орѫжия, направени отъ металъ. Давидъ предпочете да излѣзе на борба съ Голиата съ своята прашка, а не съ орѫжието, което Саулъ му предложи. Не разчитайте на външнитѣ условия, нито на приятелитѣ си, но на силитѣ, които сѫ вложени въ васъ.

        Като размишлявате върху лекцията, спомнете си случаи отъ живота си, когато на две скръбни състояния сте имали едно радостно и на две радостни — едно скръбно.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

31. Лекция отъ Учителя, държана на

26 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...